Last roman

По същата логика мога и аз да задам въпроса, шоплука част от България ли е /ако разбира се разглеждаме българите като суперетнос/.

Чакам най-вече Генади да се изкаже, че турците са ромеи, т. е. гърци.

Беларус е част от Русия. Иначе това, че Латекс не може да играе, си е негов проблем. Те и левскарите миналата година разправяха такива лафове как щели да бият отбора от измислената държава, ама БаткоБорисовците ги отупаха и тях. Фукни без покритие в евротурнирите не вървят

"На разсъмване Баязид построил своите легиони. С призиви за бой той стоял там, чакайки скитите да нападнат първи. Скитите, от своя страна, изпълнявали заповедите си без звук или врява или какъвто и да е било шум, работейки като неуморни мравки. Баязид започнал да бръщолеви и да проклина своите благородници. Той остро смъмрил командирите и (заповядал) да ги бичуват тъй като не се били построили правилно за битка. Един командир, сражаващ се под знамето на Айдън, чувайки, че неговият господар Айдън се бил присъединил към своя брат, изоставил позицията си и, взимайки знамето, се присъеднил към врага заедно с 500 тежковъоръжени бойци. Войските от Сарухан направили същото. Бойците от Ментеше и Гермиян, като видели владетелите си да викат и да сигнализират, също дезертирали и отишли при противниците им. Баязид, като гарга (рошава- бел. моя ) бил постепенно лишен от перата си. Скитските бойци го обграждали докато накрая кръгът не бил затворен. Стефан Лазаревич, шуреят на Баязид, наблюдавайки тези маневри от страна на Баязид със своите 5 000 сръбски тежковъоръжени конници, отказал да приеме поражението. Той и неговите бойци атакували скитите с бойно настървение, насочвайки копията си в лицето на скитите. Когато скитите видели тяхната свирепа и безстрашна атака, те отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Скитите изстреляли стрелите си в тила на конниците, удряйки хълбоците на конете. Те обаче не успели да причинят много вреда на ездачите, тъй като те били покрити с черна броня. Щом сърбите се обърнали, скитите отново отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Мнозина паднали и от двете страни. Стефан дошъл близо до Баязид и се опитал да го убеди да избяга, но не успял. Много кучета вече го били обградили и силни бикове преграждали пътя му. Стефан, който видял какво става и предугадил какво ще се случи, взел своите мъже и най-големия син на Баязид- по име Сюлейман и ударил отново по центъра на врага. Разпръсквайки ги с голяма мощ и събаряйки мнозина от конете докато той самият изклал велико множество, той едва успял да пробие засадата. Скитите били събрани близо (един до друг), движейки се от външния кръг към претъпкания център. Стефан избягал, поемайки по пътя, водещ към Бруса и Сюлейман отишъл с него. Скитите безжалостно колели бягащите турци докато Баязид, поради своя краен прилив на кръв (от гняв), се изкачил на едно възвишение в средата на полето с около 10 000 освободени роби, наречени еничари. Останалите избягали в безредие. Щом скитите, (увлечени) в преследване на турците, видели Баязид (уловен) в средата на мрежата, като костур, давещ се за въздух, била дадена заповед: "Нека никой не бъде убиван". Те съблекли пленниците голи и ги освободили. Един божествен закон бил предаван между потомците от поколение на поколение- не само между римляните, но и между персите, трибалите и скитите- че когато враговете са от същата религия, трябва да им се взима само плячката, те самите не трябва нито да бъдат взимани в плен, нито убивани извън бойното поле. Тогава робите на Баязид се нахвърлили като лъвове върху скитите. Благодарение на своя далеч по-голям брой скитите надвили турците; какво биха могли да направят десет срещу сто скити. Всички били изклани. Такива били бедите, които били сполетяли Баязид, че скитите дошли наблизо и му казали: "Слез от коня, господарю Баязид, и ела насам. Темир-хан те вика". Противно на желанието си, той слязъл от коня си, който бил арабски и струвал много пари. Те вместо това му оседлали едно малко пони и, качвайки го върху него, го отвели при Темир-хан." Взето оттук: http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...mp;postcount=74 Та според 'късновизантийския' историк Дука имаме скити, легиони, и пр. анахронизми. По вашата логика, драги мои фантазьори - монголите са чисти скити, а турците - римляни, нали?

Явно такъв е манталитетът на повечето българи - да правят мръсно на съседите си.

Ти не знаеш ли, че евреите са виновни за всичко и най-вече за световния заговор срещу Велика България. Чети тука, ако не вярваш: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5838

Мдам, по брой лузъри и пр. нестандартни веселяци - БГ Наука заприличва все повече на клуб 'История' в Дир.бг.

Драги г-н Помак. Нещо ме бъркате с някой. Нито съм професионален историк, нито това ми е някаква фикс идея /за разлика от вас, явно неуспяли на това поприще и сега се опитвате да избивате комплекси в нет пространството/. Историята ми е хоби. Чета избирателно това, което ми харесва. Но тъй като живо се интересувам от темите свързани с Древен Рим и съм попрочел доста неща, не мога да подмина без коментар жалките опити на псевдоистоисторичари като вас и генката, опитващи се да изопачат и подменят историята. Определено предпочитам да се доверя на проверени и доказани автори, като въпросният Йосиф Флавий /сведението му, че в провинция Тракия има две спомагателни кохорти, т. е. 2000 човека са потвърдени епиграфски/ , отколкото да вервам на фантасмагоричните ви теорийки за световния заговор срещу великобългарския народ /дл начало на цялата европейска, американска и марсианска цивилизации/. Такива бълнувания на болните ви мозъци определено нямат място в този форум, така че се надявам дапрестанете да се излагате. Ако имате доказателство за недостоверността на историята на Йосиф Флавий, моля дайте да ги видим, ако ли не - по-добре е да не пишете глупости. Щото аргументите ви, че видите ли на един римски евреин не бива да се вярва, щото е писал история по поръчка, могат да бъдат приложени към който и да е историк въобще. Включително и към любимите ви Спиридончовци, Ганчовци и пр. фантазьори. Абе... жалка гледка сте, когато се опитвате да изсмучете аргументи и контрааргументи от пръстите си. Седете си в блатото и престанете да се занимавате с моето езеро, г-н жабок.

Древните са наричали абсолютно всички степняци скити /без оглед на произхода им/. Че дори и монголите са наричани така.

К стати в Аккаде тоже было разпространенно двуязычие /документы писались на аккадском и на шумерском - бывшим эдаким международнем языком в Древнем востоке. В Урарту - та же самая картинка/. Сегодня - в Канаде тоже двуязычие. Да и в Голландии всякий помимо родного языка читает и пошет свободно по английски. В бывших колониях в Африке и Азии - то же самое. Может какой-то горе-историк через 2000 лет будет тоже пользоваться твоими 'доказательственными методами" и называть японцев - греками.

"Куманы, иже рекомые половцы" - народ сложный и весьма интересный. О них создалось множество превратных мнений, главным образом потому, что автор "Слова о полку Игореве" изобразил их главными врагами Русской земли. Однако эта традиционная концепция основана на слишком буквальном понимании литературного произведения [+381]. Как мы уже сказали, кыпчаки (куманы) были частью племенного союза кимаков. И те, и другие не были степняками в собственном смысле слова. Кыпчаки спустились с Алтая, кимаки жались к берегам Иртыша. И потом, распространяясь на запад, куманы держались лесостепной зоны, то есть сосновых боров и рощ, в те времена простиравшихся к югу от озер Зайсан и Тенгис (по обе стороны 50 градус северной широты). Ныне там голая степь, но это плоды деятельности человека, умеющего губить природные богатства. В середине XI в. часть кыпчаков отделилась от основной массы кимаков и ушла на запад. Средняя часть лесостепи между Ишимом и Яиком осталась почти незаселенной. Это понятно, ибо в этом регионе сухая степь заходит далеко на север (вплоть до современного города Кустаная) и для привычных половцам способов хозяйства непригодна. Кыпчаки прошли через захваченные гузами земли и обрели новую родину в роскошных злаковых степях низовий Дона, Днепра и Днестра. Здесь их стали называть куманами или половцами. Китайцы описывали кыпчаков как народ светловолосый и голубоглазый. Рыжим был мамлюкский вождь Сонкор, по происхождению кыпчак. Потомки куманов в Венгрии, называемые чанго, часто имеют светлые, как лен, часто вьющиеся волосы и голубые глаза, хотя встречаются среди них и брюнеты. Русское прозвище - половцы - происходит от слова "полова" - рубленая солома, что отражает цвет их волос - соломенно-желтый. По словам арабского географа XIV в.: "Кыпчаки отличаются от других тюрков своей религиозностью, храбростью, быстротой движения, красотой фигуры, правильностью черт лица и благородством " [+382]. Итак, кыпчаки - типичные европеоиды, отличающиеся от своих южных соседей туркменов лишь светлым цветом волос и глаз, что и было замечено русскими, когда они столкнулись в 1055 г. и "заключили первый раз мир. Ведь когда русские впервые встретились с монголоидными татарами, облик последних произвел на них ошеломляющее впечатление и заслужил специальное внимание летописца. Следовательно, он был для русских людей к 1223 г. непривычен [+383]. Кыпчаки происходили от европеоидного народа динлинов, обитавших в эпоху бронзы в Минусинской котловине и на Алтае [+384]. Позже, объединившись с племенем кимаков, ответвлением хуннов, они унаследовали некоторые элементы хуннской внешности. Хунны, хотя и относились к монголоидной расе, имели специфические черты, делавшие их немного похожими на североамериканских индейцев. Когда в 350 г. в Китае было предпринято истребление живших там хуннов, было убито много китайцев "с возвышенными носами" и бородатых [+385]. Поэтому смесь кимаков с кыпчаками не выделялась среди широколицых европеоидов. Предки кыпчаков имели в эпоху бронзы богатую культуру, о чем свидетельствуют минусинские и алтайские могильники. Но уже в XI в. большая часть этой культуры была забыта. Оно и понятно: процесс куманского этногенеза был на излете. Этому выводу соответствуют все известные и приведенные факты и характеристики. Институт власти деградировал. Хан был только военным вождем добровольцев, шедших за ним в поход. Этим объясняются ничтожные численности отрядов, ходивших в набеги: 3-5 тысяч сабель. Разумеется, что при такой системе дипломатия на международном уровне была невозможна. Если бы даже куманские вожди могли заключить с кем-либо договор, то у них не было возможности заставить своих соплеменников его соблюдать. Поэтому все соседи куманов не любили. Число пассионариев в этой фазе этногенеза всегда сокращается, ибо пассионарии нужны властям, а не соседям. Работорговля была одним из способов избавиться от неуживчивых родственников. Это, конечно, снижало боеспособность этноса, но разве обыватели, пусть степные, заглядывают в будущее. Поэтому за двести лет с XI в. куманская этническая целостность потеряла и силу натиска, и частично сопротивляемость. Социальные связи, образующие систему жесткого типа, ослабли, и этнос, рассредоточившийся на огромное пространство, стал для соседей неопасным, хотя и оставался неприятным. Но как только отдельные куманы попадали в страну, где пассионарное напряжение было высоким, например, в Грузию, Византию, Иран, они сразу находили себе применение. Куманских рабов и наемников высоко ценили и выдвигали на ответственные посты, потому что их этнические черты, описанные выше, не гасились инертностью соплеменников на родине [+386]. Такая коллизия наблюдается в истории часто. Наиболее известные примеры ее: швейцарцы и шотландцы, поставлявшие своих юношей французским королям, а также албанцы, служившие в Венеции и Стамбуле. Для этноса как целостности, это гибельно, и, действительно, куманов больше нет, хотя потомки их имеются повсюду. В XIV в. слово "половец" изменило значение. Так стали называть, и вполне правильно, степняков Причерноморья [+387], вставших в оппозицию к "татарам" Поволжья. Вожди причерноморских улусов: в XIII в. Ногай, опиравшийся на Тверь, Москву и Переяславль, а в XIV в. Мамай - на Литву и генуэзскую колонию Кафу, боролись против Золотой орды и Ростово-Суздальской земли. В 1377 г., при подготовке русского общественного мнения к Куликовской битве, осуждение "половцев" означало антипатию к Мамаю, и видимо, поэтому летописец Лаврентий перенес близкую ему ситуацию на прошлое, уже потерявшее актуальность. Однако, будучи добросовестным историком, он не исказил хода событий, чем сделал очевидной дисгармонию между фактами и своими личными эмоциями. По свидетельствам иностранных авторов, русские называли мусульманских кочевников "половцами" до 1630 г. [+388]. Войдя в стихию иного, чуждого для Руси суперэтноса, эти "половцы", "татары" или "ногайцы" воевали со своими бывшими, но давно обруселыми соплеменниками до конца XVIII в. Так, этноним, переживший этнос, как призрак, вводит в заблуждение историков, придерживающихся буквально восприятия текстов, а вслед за ними всю читающую публику. Надо ли говорить, что искаженное восприятие прошлого не только калечит психику читателя, но и не безразлично для настоящего. На этом кончим! Ведь нам необходимо вернуться в XII в. http://gumilevica.kulichki.net/MAC/mac07.htm

Я проблему не вижу /явно она у вас в голове/. На востоке был разпространен греческий язык, поетому нормально, чтобы labarum, который приведен в статье служил греческой аббревиатурой Христа. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%...%80%D1%83%D0%BC Иначе символ ранних християн - рыба:

На какъв език е това 'и грек', драги ми рицарю? /айде не изпадайте в примитивен псевдолингвизъм, като повечето ви колеги/

От Марс?

Всеки юзър - с теорията си.

Пишете по темата, защото почвам да трия. Бел. мод.

Сапеи - имигрАнти /лимигАнти/.

http://www.veleia.com/english/index.php

Тироглифус, Гената не признава Тацит /щото бил фантазьор/, така че доказателствата от него не се броят.

Гена, и тука ли пролази бре, древногръцки кирилизаторе?

За лимигантите и походът на Констанций II срещу тях пише и Аммиан Марцеллин. Колкото до Херодиан и неговите Анти? би ли дал линк, май съм изпуснал тази част от повествованието му. Иначе често хронистите омесват етногенезата на народите със митологията, което е нормално /но не значи, че е повод да търсим родство и да правим генерални заключения за такова/. Например според Йордан - хуните са си абсолютни мутанти /произлезли от кръстосването на вещици и нечисти духове /. Дори Аврелий Виктор започва Историята на Римския народ с митологичното описание на бягството на Еней от Троя и последвалите след това перипетии...

Гена, императорът където искал, там и пътувал /особено през 3-4 век, когато е трябвало лично да участва в бойните действия или да инспектира наместниците по-отблизо/. Затова саи създавани провинциални резиденции, близо до театъра на военните действия, където се е разполагал имперският щаб. Колкото до недоумението ти, относно евентуалния маршрут на императора Х - май погрешно смяташ, че древните са пътували по права линия? Или, че не са променяли целта на пътуването си или мястото на посещение според обстоятелствата. Където е имало хубави пътища и условията го позволявали - оттам и минавали пътешествениците. Това не е като сега - сядаш в Еърбъса и готово. Но слава богу - хубави пътища в империята имало в достатъчно количество. И днес все още си личат навсякъде по Европа - доказателство за строителното майсторстово на римляните. Те ти една карта с основните римски пътища, да си я гледкаш за лека нощ:

Ето една добра статия по въпроса: http://www.gumer.info/bogoslov_Buks/Histor...e/Nr_PervHr.php

Въпреки разпространеното мнение, че едва ли не Християнството е оцеляло и наложило въпреки Римската империя, именно благодарение на последната тази нова религия получила такова широко разпространение на стария континент, възприемайки нейната организация, език и структура. А всичко започнало в най-изостаналата и размирна провинция на империята - Юдея. След разпъването на Исус, римският гражданин Павел развил по-различна дейност от съмишлениците си Яков и Петър - той започнал да проповядва в Гърция и Мала Азия и да привлича за последователи неюдеи. Новата религия се отличавала с единобожие, отказ от земни блага в името на спасението на душата и вечно блаженство в отвъдното - нещо немислимо за един нормален римлянин, свикнал да се наслаждава на красотата на живота. Но философията на първите християни допаднала на бедните и угнетени слоеве на имперската столица. Самите римляните били прагматици. Римският пантеон бил препълнен с чужди и свои божества, а вярата в древните богове през Принципата била трансформирана в уважавана традиция, изразяване на лоялност към държавата. Причините за тази религиозна индиферентност се корени в проникването на гръцката философия през 3-2 в. пр. н. е., която превръща римляните в атеисти, а официалните им богове станали формално почитани, тъй като олицетворявали държавата. В самия Рим заслужилите императори като Август, Клавдий, Веспасиан, Траян и останалите Антонини били обожествявани след смъртта си - като най-висша награда за техните заслуги към империята. "Божествеността" на императора обаче не бива да се приема буквално. Тя била израз на почит към императора, но не била съпроводена с безрезервна вяра, и религиозен екстаз, характерни за източните култове. Империята била търпима към различните изповедания, стига последователите им да не извършвали човешки жертвоприношения /като друидизма/ или да не се отнасяли твърде фанатично към прилагането на религиозните си обичаи, поставяйки ги над римските закони /както правели юдаите и християните/. Първоначално римските власти не правели особена разлика между християни и юдеи. Светоний пише, че император Клавдий изгонил и едните и другите от Рим, когато възникнал конфликт между живеещите в града юдеи и последователите на Исус. Първото сериозно гонение било подето от император Нерон след пожара в Рим през 64 г., в който християните били обвинени. Тази секта, както пише Тацит, в римските очи било доста диво и нецивилизовано учение, изповядвано от шепа роби и евреи от най-низшите слоеве. В самия Рим тайните събирания били изрично забранени от римския закон - поради опасност от бунт /така че християните нарушавали закона по тази точка/. Освен това и приказките за края на света, за адския огън който ще унищожи "майката на градовете", не вдъхвали особено доверие за миролюбието на тази нова религия. Така че християните били обвинени /заслужено или не/ за нещастието. Гоненията срещу Християните през първите 150 години се провеждали или по доноси от страна на юдеите или според закона на император Траян, забраняващ обществата /християните били разглеждани като общество, наравно с това на обущарите или пожарникарите и били гонени поради тази си причина, а не заради вярата си/. Самият Траян се отнасял с безразличие към християните, а след като забранил всякакви доноси, Християнството свободно се разпространило из цялата държава. Императорите Адриан и Марк Аврелий постановили да се възбужда наказателно дело срещу християните, само ако последните публично декларират, че са такива. Така че новата религия процъфтявала тайно и необезпокоявано в римските катакомби. За консолидацията на последователите на Христос повлияло до голяма степен въстанието на Бар-Кохба през 135 г., когато разбунтувалите се срещу римската власт юдеи зверски избивали и живеещите в Юдея и Галилея християни. През 155 г. християните официално започнали диспут, защитаващ религията им. Юстин Философ формулирал принципите на Християнството, различаващи се от тези на юдаизма и елинизма. Той отхвърлил вярата в древните богове и жертвоприношенията. Оттогава всеки, който се смятал за християнин трябвало да вярва само в Единния бог. В условията на икономическата криза и противоречията, разкъсващи римското общество в края на 2 - началото на 3 в., новата религия започнала да печели все повече поддръжници и сред по-заможните слоеве, тъй като последователите му демонстрирали високи нравствени качества и готовност да умрат за вярата си. По това време в империята милитаризмът, сепаратизмът и варварските нашествия подкопали авторитета на императорската власт. За да укрепи влиянието си и да заздрави властта, разклатена от нескончаемите междуособици, Деций /250-251 г./ въвел култа към непобедимото слънце, с което се отъждествявал той и останалите войнишки императори. "Възстановителят на света", Аврелиан /270-275 г./, след като обединил разпокъсаната империя и отблъснал варварите, продължил тази идеологическа пропаганда към личността на императора. За римските императори религията била средство за манипулиране на масите. Въведеният официален култ към гения на императора изисквал от поданниците знака на политическата лоялност - признаването на правителя за бог и жертвоприношения пред олтара му. Поради естеството на религията си, християните отказвали да признаят за бог бивш центурион или сенатор, но пък били готови да му служат като на владетел. Именно тази полуотстъпчивост довела до гоненията срещу християните през втората половина на 3 в. Император Диоклециан, другият системен гонител на християните, сменил строя на държавата от принципат на доминат - неограничено господство на владетеля /подобно на изток - в Персия/. Този вид управление целял да централизира властта, да предотврати сепаратизма и изисквала и формално отдаване на божествени почести на императора. Причините за гоненията на християните през този период, които били подемани основно в големите градове - Рим, Антиохия, Александрия и др. бил отказът на християните да засвидетелстват формално уважението си към култа на императора и оттам към властта като цяло. Логично е, че християните са били възприемани като бунтовници и отцепници. С времето, запознавайки се с доктрината на Християнството за принципите: "кесаревото - кесарю"; смирение и непротивене на злото, императорите променили отношението си към него. Християнството чудесно подхождало за идеята им - един народ, една империя, един император. То обединявало различните слоеве на населениео в името на религията, без значение на тяхният произход и социален статус, и ги подчинявало на императора - "божия наместник на земята". Затова през 313 г. император Константин с Миланския едикт признал Християнството за равноправна религия и го използвал за целите си - да подсигури властта си и да стабилизира държавата. На населението на империята му било все едно, дали ще има един бог или много /в Рим, както казвали, било по-лесно да срещнеш бог, отколкото човек/, затова приело новата религия спокойно. За да е по-лесно усвоимо Християнството, проповедниците префасонирали някои "езически" празници и въвели съответното количество полубогове /светци/ на мястото на старите божества, които да помагат на Единствения Бог в нелеката му задача да слуша молитвите на увеличилия се поток новопокръстени. Самият Константин си останал митраист, както и неговите предшественици. Малко преди смъртта си бил покръстен /все още се спори от православни или ариани/, тъй като не вървяло да се провъзгласи един езичник за светец. През 4 - 5 в. Християнството се разпространило и сред варварите. Германците приели арианството, а в империята победило Никейското вероизповедание, така че противопоставянето между римляните и варварите добило и верска основа. Интересното е, че нито философите-неоплатоници /Ямблих, Либаний, Хипатия/, нито императорът-митраист Юлиан, нито "бащите на църквата" Василий и Григорий Богослов, нито гностиците-християни /Ориген, Маркион/ не преследвали инакомислещите. Но пък римската, антиохийската и александрийската тълпа, войнишките императори, демагозите, неграмотните монаси и продажните чиновници активно избивали първо християните, а после, когато времената се променили - и езичниците. Първоначално последните били лишавани от имущество, а в последствие започнали и екзекуции за извършване на жертвоприношения. Император Грациан заповядал през 382 г. от сградата на Сената да бъде изнесен олтарът на победата - символът на римското могъщество. През 394 г. било потушено въстанието на езическата сенатска аристокрация в Западната империя, а предводителите му - Евгений и Арбогаст били екзекутирани от източния владетел Теодосий. Последният забранил Олимпийските игри и разрушил храмовете на древните богове, с което Християнството се превърнало в единствената законна религия в империята.

Нещо се съмнявам, изхождайки от бита и културата, които притежават. Според бай Зиези - шопите са сапеи.