Last roman

Поредните порции бесовщини .

Даже на Ласт Роман новия прочит , не може да му се отвори прозореца .

смени си браузъра.

Нов прочит на събитията преди 2000 години:

Някакъв шанс някой отнякъде някак си да изрови Das Parfum – Die Geschichte eines Mörders ?

Оттук - ама трябва да се регнеш:

http://torrents.ru/forum/viewtopic.php?t=507010

Доказателство, че Господ е българин:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...art=#entry42499

Да зачекнем малко Атлантическата тематика...

Крайно време е да престанат спекулациите за Атлантида! Изпадайки в свръхсензитивен транс и използвайки акашовите записи, аз успях да извлека истината от миналото:

Платон се канеше да работи. За целта стори всичко, което са правили други писатели и учени както преди, така и след него. Каза на роба в никакъв случай да не го викат на ареопага, дори ако ги нападнат персите, изпрати момче в редакцията с обещание, че до довечера ще предаде ръкописа, погледна небето, преброи чайките и мислено ги сравни с кресливите критици. После махна тежката раковина от мечтания прашен папирус и топна пеликановото перо в мастилница с надпис: «От приятелите и сътрудниците по случай тридесетгодишната научна и обществена дейност».

Тогава влезе снаха му и каза:

— Платоне, отивам на козметичка. Жената на Аристотел ме вреди.

— Върви — рече сухо великият учен, който си имаше стари сметки с Аристотел.

— Няма на кого да оставя Критий — каза снахата.

— А робините за какво са?

— Днес имат почивен ден. Добра съм си, нали ме знаеш.

— Тогава иди друг път при козметичката — каза Платон, като оглаждаше с любов папируса.

— Невъзможно — въздъхна снахата. — Тя знае тайната на вечната младост. В Рим я примамват вече.

— В това нищожно градче?

— Да, ама една пророчица е казала, че Рим ще стане център на огромна империя.

— Я стига глупости! — възмути се Платон. — Твоята пророчица хабер си няма от икономика. Рим е встрани от търговските пътища.

— Та ше поседиш ли с Критий? Аз няма да се бавя.

— А кой ще работи? — осмели се да вдигне безнадежден бунт Платон.

Снахата излезе.

На терасата се появи малкият разбойник Критий. Платон рядко се сещаше за съществуването му, само понякога се безпокоеше да не би да падне от скалата. Дърпаше Критий от перилата и му разказваше приказката за момченцето Икар, което не послушало татко си Дедал и се удавило.

Пакостникът отиде при дядо си, побутна с пръст раковината и каза:

— Дай ми я. Ще си направя лодка, в Иберия ще отплавам.

— Раковината ще потъне — обясни Платон. — Всяко тяло губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Водата е по-лека от раковината.

— Ти все много знаеш — каза презрително Критий. — Ама войник няма да те вземат.

— Това е клевета! — възмути се Платон. — Сражавал съм се при Коринт.

— Дай ми я пък! Иначе ще се разпискам, че ме биеш.

— Не мога. Тя е от неизвестен на науката вид.

— Още по-хубаво.

— И крие в себе си велика тайна.

— Тайна ли? — Критий наостри уши. — Разправяй.

— Работата е там, че… — Платон не можеше да измисли достатъчно интересна тайна. — Там е работата … Тая раковина е единственото, което е останало от една велика страна.

— А страната къде е?

— Къде? Ясно къде, потънала е в морето.

Платон въздъхна с облекчение. Първата крачка бе направена.

— Цялата ли е потънала?

— Цялата.

— Защо?

— Много отдавна е било. — Платон напразно се надяваше, че такъв отговор ще задоволи пакостника.

— Като е било отдавна, ти откъде го знаеш?

— Един египетски жрец ми разказа.

— А на него кой?

— Дядо му.

— Египетски дядо ли?

— Разбира се, че египетски.

— И какво му разправил дядо му?

Критий хвърли предизвикателство на Платоновото въображение. Ученият не искаше да се предава.

— Разказал му как бог Посейдон се влюбил в едно момиче от оная страна и двамата си заживели на някаква висоока планина. Родили им се пет двойки близнаци, като на леля ти.

— Леля има само двама близнаци и те не са се раждали, ами ги донесе щъркелът.

— Така де — усети се Платон. — И Посейдоновите близнаци ги донесли щъркелите. Цяло ято щъркели. Близнаците станали царе и управлявали страната един подир друг.

— Силни ли са били?

— Силни като Атлант. Мама разказвала ли ти е за него?

— Децата са ми разправяли. Той държи небето. Дядо, ами кой държи небето, когато Атлант ходи в клозета?

Платон се обърка. Което не знаеше, не знаеше.

— Няма значение — отсече и побърза да продължи. — Та тая страна се наричала Атлантида.

— Там ли е държал небето Атлант?

— Там, там.

— А страхувал ли се е от вълци?

— От вълци ли? Разбира се, че се е страхувал.

— А близнаците страх ли ги е било?

— Критий, пречиш ми. Стига си ме прекъсвал, че всичко ще забравя.

— Дядо, ами какво е това склеротик?

— Откъде знаеш тази дума?

— Мама я казваше. — Критий гледаше дядо си с невинни черни очи и Платон не се реши да попита по какъв повод майка му е употребила думата. Продължи:

— То се знае. И Посейдон се е страхувал от вълци. Дори обкръжил планината си с канал, с кръгла река, та вълкът да не може да излапа близнаците му.

— Ами ако вълкът прескочи реката?

— Тогава Посейдон изкопал още един канал.

— Ами ако вълкът …

— Построил още един канал и престани да ме прекъсваш.

Без сам да усети, Платон се увлече. Отдавна го интересуваше проблемът за идеалния обществен строй. Излагаше пред Критий възгледите си за социално-икономическата структура на Атлантида и не забеляза, че на момчето му стана скучно и то отмъкна скъпоценната раковина.

— И тогава — завърши разказа си Платон — боговете се разгневили и стоварили върху Атлантида огнена лава, наводнения и прочие бедствия. Трябва да ти кажа, момче, че аз се отнасям песимистично към перспективата за създаване на идеална държава. И така в един прекрасен ден се чуло: бух!

— Бух! — весело се обади Критий от перилата.

Хвърли раковината долу и се зарадва, като видя какъв фонтан от пръски се вдигна.

— Как можа! — скочи Платон. — Какво направи!

— Поне нищичко да не остане от Атлантида. И без това всичко си го измисли. Три канала и пет двойки близнаци! То бива, бива лъжи, ама!… И само да си ме пипнал, ще кажа на мама!

— Никога не бия деца — каза великият учен. — И изобщо, я не ми пречи да работя. Да не съм ти бавачка. Като ти тегля един пердах, ще видим кой от нас е склероза!

Критий разбра, че шегите са свършили, захленчи тихичко и се потътри да лови пеперуди.

Когато след час робът от редакцията дойде за ръкописа, пред Платон вече лежеше свитък, изписан с неразбрания почерк на великия мъж. В краката на философа дремеше Критий и сънуваше как вълкът дебне близнаците.

— Вземи и кажи, че съм заръчал да го пуснат в утрешния брой — каза на роба Платон.

Снахата се прибра чак вечерта. Ученият сам нахрани хлапето и го сложи да спи…

* * *

Подир много години шишкавият брадат Критий разправяше на приятелите си и на другарите си по чашка:

— Че като зафучих раковината през перилата, че като ревна оня ми ти старец: «Стой! И без това нищо не остана от Атлантида!» Пък аз му викам: «Млъквай, дядка, имаш склероза.» Той кипна и взе, че писа за нея.

Приятелите гледаха Критий със съжаление и не вярваха на нито една негова дума. Те вече стягаха кораб, за да търсят изчезналия материк.

Продължаваме по тематилката, тогава:

История Америки

Глава 1. Доисторическая эпоха.

В древние времена жизнь на Земле была трудной и опасной. Как свидетельствуют лучшие голливудские историки, планета была заселена злобными динозаврами, поэтому первым людям приходилось в основном жить на деревьях. Рацион питания их составляли фрукты и коренья. Не было ни пепси-колы, ни Макдональдсов, ни картошки-фри. Как видим, отсутствовали всякие условия для дальнейшей эволюции. Так продолжалось до тех пор, пока не появились первые американцы.

Первые американцы жили в доисторические времена очень разрозненно и даже не догадывались о существовании друг друга.

Так как на первых порах Боинг-747 еще не был изобретен, американцам приходилось жить на разных континентах. Кроме того, у них не было даже своего государства. Но именно благодаря усилиям первых американцев началось настоящее развитие человеческой цивилизации. А динозавры, которым были чужды идеалы свободы и демократии, начали постепенно вымирать. А первые американцы тем временем в считанные годы сделали ряд важнейших открытий. К таковым, например, относились изобретение палки-копалки, каменного топора и колеса. Американцы первыми научились добывать огонь и охотиться со скунсами на выхухолей. Библию, естественно, тоже написали американцы. Так закончилась доисторическая эпоха человечества. Начались средние века...

Глава 2. Средние века.

Роль американцев в средние века, к сожалению, не столь хорошо изучена, как хотелось бы. Но, судя по дошедшим до нас сведениям из интернета, американцы и в это время, даже не имея своей личной страны, служили делу прогресса и демократии.

Известно, что в средние века появились первые предки нынешнего Президента США Джорджа Буша (мл.). Так же известно о десятках изобретениях, сделанных американцами. Порох и динамит, космический корабль на угле и беспроводной сотовый телефон, по которому можно было общаться при помощи азбуки Морзе, американский футбол и конфуцианство - вот далеко не полный перечень этих достижений.

А Европа, хоть нам и нет до нее никакого дела, жила в то время по-прежнему дико. Французы и китайцы, заселявшие в то время Европу, занимались, извините за выражение, феодализмом. И им это нравилось. От феодализма появлялись дети, которых тут же сжигала на костре инквизиция. Европейцы постоянно воевали между собой деревянными палками, поэтому времени на развитие демократии и свободы у них не оставалось. И если бы не американцы, которые учили европейцев прогрессу, то Европа на долгие века могла остаться в средних веках.

В то же время на другом континенте - между Антарктидой и Австралией - жил еще один дикий и темный народ, прозванный русичами. Русичи уже тогда отличались от всего остального человечества по ряду ярких отличительных особенностей. Вместо воды они пили изобретенную американцами водку, по улицам их деревень, состоявших преимущественно из землянок, ходили завезенные американцами медведи. У русичей существовал монархический строй. На троне в течение всех средних веков руководил отсталой страной Иван по прозвищу Грозный. Свое прозвище он получил в честь городка в южных горах. Почему его так прозвали, неизвестно. Да и не сильно и хотелось знать...

Кроме европейцев и русичей в мире существовали и другие народы: монголы, египтяне и евреи. Известно, что евреи, пока не стали американцами, жили бедно и постоянно дрались с египтянами. В свободное от драк время евреи ходили по пустыням и просили милостыню. В итоге им удалось накопить много денег, за что их и приняли в мериканцы...

Глава 3. Открытие Америки.

Усилиями сотен американских изобретателей, ученых, адвокатов и фокусников на смену средним векам пришла новая эра. И у американцев всей планеты появился наконец шанс обрести государственность. И в один прекрасный день это произошло. Как это нередко случалось в мировой истории, к величайшему событию человеческой цивилизации казался причастен один известный американец, живший в средние века в европейской части Китая. Звали его Христофор Колумб. Христи с детства был смышленым мальчуганом, любил женщин и путешествовать. Больше всего нравилось Колумбу индийское кино (Индия - остров в Северном ледовитом океане - прим. Автора). Поэтому, когда Колумб подрос и потерял девственность, он решил отправиться в путешествие и открыть Индию. Было ему в тот момент 44 года... Плывя на белоснежной океанической яхте в Индию, Христофор задумался: а патриотично ли открывать Индию, не открыв предварительно Америки? И понял, что совсем непатриотично. Развернув яхту и напевая американский гимн, Колумб отправился открывать Америку...

...Было раннее утро, когда яхта со звездно-полосатым флагом пришвартовалась у берегов Америки. Колумба встречали дикие туземцы с духовым оркестром. Местный вождь Монтесума произнес торжественную речь, в которой отметил историческое значение открытия Америки для процветания свободы и демократии во всем мире. Индейцы, которые специально приехали на торжественную церемонию открытия Америки из Индии, хотели записаться в американцы и получить грин-карты. К сожалению, американские типографии не успели напечатать столько грин-карт, поэтому принятие индейцев в американцы было решено отложить на пару сотен лет. А тем временем в Америку со всего мира ехали американцы...

Глава 4. История Дикого Запада.

Бессмысленно рассказывать об истории США без упоминания о драматичных событиях, происходивших после открытия Америки.

Как только американцы всего мира узнали, что стали обладателями большого и богатого континента, все они отправились в Америку - на свою историческую родину, где отныне и во веки веков им предстояло жить.

Первые переселенцы встретились на родине с определенными трудностями. Например, индейцы, обидевшись, что их не взяли в американцы, стали вредить переселенцам. По ночам племена гуронов и деловаров с дикими криками нападали на спящих переселенцев и снимали с них скальпы. Днем индейцы, как правило, вели себя более прилично и в основном занимались просушкой снятых накануне скальпов и дегустацией огненной воды, которой с ними щедро и благородно делились американцы.

Конечно, терпеть хулиганские (и чего греха таить, террористические) выходки индейцев, которые никак не могли привыкнуть к свободе и демократии, американцы долго не могли. Поэтому однажды все индейцы были переселены в санатории (недоброжелатели называют эти замечательные дома отдыха резервациями), им дали много денег и огненной воды и поставили охрану, чтобы индейцев никто не обежал. И в итоге все успокоились.

Первые переселенцы занимались в основном скотоводством, скотоложством и строительством городов. Те, кто пас скот, считались ковбоями. Они ездили на лошадях и готовились к выборам кандидата от республиканцев. Иногда участвовали в родео и дружеских перестрелках с шерифами. Эпоха была полна романтики и приключений.

Все переменилось, когда на землю Америки высадились первые африканские гости. Их после недолгого размышления было решено принять в американцы и назвать афроамериканцами. Но не всем это понравилось. Противники темнокожих взяли в руки оружие и стали ругаться со сторонниками темнокожих. Так началась Гражданская война, которая вскорезакончилась. Виновные были наказаны. Примерно в те же годы было решено зваться не просто Америкой, а США. Так красивее. Заодно американцы выбрали первого Президента и на скорую руку написали прекрасную конституцию - пример для всей отсталой планеты.

Глава 5. А в это время в мире...

Европа и весь остальной мир в это время пребывали в дикости и раздорах, не зная идеалов свободы и демократии. Вот и все, что нам нужно знать по этому поводу...

Глава 6. Вторая мировая война.

После того, как американцы обрели свою историческую родину и придумали пепси-колу, у них появилось много внешних врагов. Не всем нравилось, что американцы самые умные и красивые. Недоброжелатели решили устроить американцам вторую мировую войну. Почему сразу вторую? Потому что, повторим, в Европе жили дикие люди, которые не знали элементарной арифметики, не говоря уже прочих науках, изобретенных американцами. Как свидетельствуют наши историки, война началась ближе к середине 40-х - с печально знаменитого нападения японцев на Перл-Харбор. Япония (государство в южной части Австралии - прим. Автора) в это время где-то украла несколько списанных американских самолетов и решила напасть на мирный американский флот, который рыбачил в районе Перл-Харбора. Напали японцы вероломно. За месяц до атаки они не предупредили, как полагается, американских военных рыбаков. Поэтому нападение японцев стало неожиданным. Наши моряки не успели даже расчехлить удочки.

После коварной атаки на Перл Харбор американские военные аналитики выписали несколько европейских газет и посмотрели, что в них пишут. Оказалось, что в Европе опять воюют. Некие Гитлер (генеральный секретарь немецкой компартии) и Сталин (канцлер ФРГ) нападали на ни в чем не повинный Лихтенштейн. В войну вот-вот должен был вступить флот Монако и кавалерийская армия Ватикана. В такой ситуации было принято решение вмешаться в конфликт. Заодно и японцам отомстить.

Японцев в Европе наши войска не нашли. В ходе поиска был побежден Гитлер и освобождена вся Европа. Да чего там - весь мир! Правда, выяснилось, что Сталин был не за Гитлера, а против него. Но на ход войны это не повлияло. В конце освободительного марша американской армии было решено точечными ударами уничтожить главарей японских бандформирований.

Удары по Хиросиме и Нагасаки показали, насколько точным и современным является американское оружие, а также насколько точечными могут быть точечные удары. Так американцы выиграли вторуюмировую войну...

Глава 7. Корея, Вьетнам...

Ходят слухи, что американская армия воевала в Корее и Вьетнаме. Некоторые выдумщики говорят, что мы там даже проиграли. Но не надо верить всяким глупостям. Не было ни Кореи, ни Вьетнама...

Глава 8. Современный мир.

Сегодня мир значительно отличается от того, каким он был еще 50-60 лет назад. Победа американцев во второй мировой войне открыла народам мира истинную суть свободы и демократии. Большинство государств пошло по этому пути и, возможно, однажды будут приняты (попробуют только отказаться!) в состав США.

К сожалению, не все страны следуют прекрасным американским идеалам. Однако это перестало быть проблемой. Достаточно послать несколько миссионерских дивизий, и ситуация меняется. Так было уже не раз и не два. Последние миротворческие миссии наша миролюбивая и благородная армия провела в Афганистане и Ираке. В Афганистане, правда, наши морские пехотинцы не нашли моря. Поэтому заварушки не получилось. Сейчас американские солдаты поселились в спокойных афганских городах и учат диких пуштунов миру и добру.

Что касается Ирака, то еще год назад этой бедной страной, так стремящейся к демократии, руководил плохой человек - Хусейн. По свидетельству историков, он лично казнил миллионы граждан. Брал топор - и казнил. За это его поймали и отвезли в нью-йоркский зоопарк. После чего в Ираке стало тихо и спокойно, а сами иракцы зажили сыто и счастливо.

Благодарность простых иракцев не знает границ. Дошло до того, что американский солдат не может выйти на улицу. Боится, что цветами закидают... А это будет нескромно для нашей великой и замечательной нации, которой сам бог доверил строить новое будущее для планеты.

Американцы же на своей исторической родине живут лучше, чем когда-либо. Они хорошо едят, ездят на лифтах (у каждой семьи - как минимум по 3-4 лифта!) и стригут газоны.

С экономикой у нас тоже все в порядке. Особенно блестящие успехи показывает предприятие 'Голливуд', благодаря которому американские парни первыми высадились на Луне и на Марсе. И мы уверены - высадятся на Венере! Да благословит Господь Америку! Аминь!

Сега е време на унификация и широкообвхатно взаимно влияние. Тогава всички занаяти са били дело на народите, разбира се, учейки се И един от друг, но не в такава степен. Следователно при ранното средновековие и особено при "варварските" народи евентуални прилики в различните елементи на материалната култура биха могли да се преценяват като възможни индиции за някакви връзки.

Цялата работа е в "тежестта на съответното доказателство".

Ние не говорим за ранно средновековие, а за много по-древен и митологичен период.

Йоан Готиния и адриатическата ориентация

– Ваше величество, сърцето на Светия отец е изпълнено с радост, че Ваше величество не се посвени да покаже желанието си за принадлежност към обществото на истинската вяра Христова....

Гласът на Лъвчо Високопреосвещенството, папският легат, застанал чинно в подножието на трона в пълната зала на търновския дворец скърцаше като зле смазана рицарска броня. Като ми пееш Пенке ле, мислеше си царят и се изкуши да си изпробва новият скиптър върху пурпурната кардиналска барета, но се овладя. Хванал си се на хорото, ще рипаш докрай, сам се насърчи той, дисциплина му е майката! Тия католици бяха по-трудни и от империята едно време. А шефът им в Рим, неговата верица, беше по византиец и от ромеите.

Лъвчо продължаваше да ги реди, като че ли четеше литургия и мислите на царя се отплеснаха в миналото...

Двамата му братя добре я подкараха тогава от Търново. При първата приватизация ги бяха подминали, но те не подминаха дюшеша. От старата имперска собственост си рязнаха доволно тлъсто парче, като смело твърдяха, че то си е наследство от дедите им. Дип, че в последвалите години целият район започна да се пука и къса по шевовете, та случаят остана един от многото.

Но и вътре в Царевец мераците не спяха, та се намериха продажни душички, които затриха батьовците му. На тези нехранимайковци той в последствие бързо им сви сърмите, но сега беше останал сам. Никъде не го признаваха, липсваха връзките с чужбина, а центърът на политиката взе да се измества все повече към Адриатика. Затова се беше обърнал към Светия престол и депонирал там молба за приемане в клуба.

Иначе, куманското войнство го гледаше в очите, имаха го за най-по ербап от всичките Асеновци. Само с персонала, останал от братята му не можеше да излезе наглава, просто отказваха да го приемат на сериозно. За тях продължаваше да е изтърсачето, викаха му “Йоанчо Готиния”, без дори да си дават труда да шепнат. Той им говореше за новото време, за необходимостта от “адриатическа ориентация”, а те се подхилкваха. Някой ден щеше да му писне и да ги прати всичките там, дето зимуват богомилите.

– Светият престол ликува и тържествува, че в земите на старата Мизия... – отекваше гласът на легата.

Знам го аз защо ликува, помисли си царят и подтисна прозявка, само се чуди как да прихлеби още някоя-друга епархия без да се харчи за кръстоносен поход. Високопреосвещенството явно беше набрал скорост, та той се настани по-удобно и отново позадряма.

Първата римска кореспонденция още можеше да мине за недоразумение, вместо царска корона и членска карта с извлечение от регистъра, бяха изпратили палиум за търновския архиепископ. Добре де, хубаво, дотук съгласен, че някаква униформеност сред служителите в клуба трябва да има, ама не това му трябваше. Следващия път вече му светна каква беше хавата: папата се правеше на изкуфял, ако и да бяха горе-долу на едни години, искаше му се да прибира църковни данъци, без официална регистрация и договор за членство. На това, мой Свети отче, по нашите земи му викат рекет, да знаеш, ама ние тези неща ги разбираме не по-зле. Та се наложи да поразлаят кучетата, като почукаха при столичния патриарх и на висок глас си направиха устата за православна патриаршеската титла. Отговорът всъщност не интересуваше никого в Царевец, старата империя вече беше взела-дала, но слухът за това плъзна доста бързо, и в Рим моментално престанаха да се правят на разсеяни.

Римските инспектори, които в последствие дотърчаха, пообиколиха страната и намериха един кош кусури, но най-сериозно се заядоха заради алебардите. При спомена за това царят се усмихна. Въпросът с тежкото въоръжение стигна пълен цирк, работата си беше ясна. Алебардите размер 23, бяха само няколко бройки и старички, никой даже не си спомняше точно кога и защо са били приети на въоръжение, но те бяха единственото оръжие годно да сцепи рицарски шлем като зрял пъпеш. Инспекторите тогава се развикаха, че параметрите им им не отговаряли на стандартите на унията, не били в унисон с католическите ценности, затова трябвало да се нарежат и унищожат. Тогава насмалко да му кипнат царските карантии, но главният оръжейник спаси положението. Спокойно, бе шефе, ще ги пуснем на ковача да им удари по един чук. Вече няма да се водят алебарди, а куки и готово, що се косиш сега? Мен ако питаш, стигне ли се до меле с рицарите, куките тъй и тъй по вършат работа. Така и направиха.

– Под сянката на кръста господен... – не щадеше дъха си Високопреосвещенството.

Да бе, и историята с кръста и най-висшия му служител беше един от поредните капризи на Рим. Не можело то така, кудкудякаха емисарите, а местните дупедавците им пригласяха, старите православни кръстове да се мъдрят на всеки ъгъл, новата “адриатическа ориентация” трябвало да личи и в държавните символи. Готово бе, Свети Отче, това да искаш, веднага и с охота се беше съгласил царят. Тук обаче изненадващо старата гвардия боили изпищя на умряло, къде оставали традициите и прочее. Нищо не разбираха тези нафталини от настъпилите промени! Само знаеха да се събират сегиз-тогиз на разпивки и да дърдорят за героичните времена, когато слизали от Балкана да пердашат империята. А бе хей, аланкоолу, идеше му да им извика царят, империята вече е свършила, рицарите я разпердушиниха, стига сте млатили празна слама! Старите обаче си знаеха своето, положението се закучи. И тая дебела глава, архиепископът на Царевец и кандидат-примас, и той си караше службите с вехтия нараменик от време оно и на въпроса на емисарите защо не носи

осветения папски палиум упорито твърдеше, че бил на химическо чистене. Брях, майка му стара, ще се разсъхне цялата работа, що ли ми трябваше да ставам и цар и на власите, та сега като тях да се удавя на края на Истрос. Стреснаха се те чак, когато лятото столицата падна и комуникациите секнаха, а там се настани онази мутра Фландърския и неговите биячи. Хайде, холан, каменоделците поизчукаха кръстовете и ги префасонираха на католически.

– Неведоми са пътищата Господни за нашия земен човешки разум...

Тъй, тъй, пътищата, продължаваше дрямката си царят, тази пък кавга беше по-стара и от историята с алебардите. Първото питане от Рим за проходими пътища дойде още докато братята му управляваха. Отначало никой не вдяна за какво става дума, ами че те пътищата си стояха паве до паве, от векове не бяха мръднали, алъш вериша по тях си вървеше, какво всъщност искаха тези католици? После стана ясно, че им трябват коридори за кръстоносците при походите срещу “враговете не споделящи нашите ценности”, както се изразяваха те. Да минават, отсъди царят, стига да си платят и да не плячкосват. Тогава пък изневидекица военните надигнаха вой до небето. Какво сте се развикали бе, недоумяваше царят, откога се залюбихте с комшиите, нали до вчера ни бяха врагове? Може да са врагове, шефе, опъваха се военните, ама са си наши врагове, откъде-накъде рицарите ще ги бият? Днеска тях, пък утре може и на нас да налетят, не им вярваме на тези тенекиени сурати. Коридори накрая все пак им дадоха, макар и със стиснати зъби.

Сега морето се закваси, коронясаха го, унията беше сключена, Светият престол беше признал валутата му и боричканията вътре бяха стихнали. Само новите комшии на проливите начело с Фландърския никак не му харесваха, с тях щеше да бере ядове, затова преди време помоли Светия отец да ги вразуми, нали все пак официално им се водеше шеф. От Светия престол огласиха за унията с католическата вяра и шетните на Фландърския тъдява попрестанаха, но положението оставаше напрегнато. Кофти времена, въздъхна царят, с империята едно време беше зле, ама сега без нея май идеше по-зле.

– Ваше величество, Светият престол дари Вашето кралство с всичко, което е по силите му земни, повече от това може само Всевишния – продължаваше досадният като конска муха глас.

Царят сви устни. Всеки път като чуеше думите “крал” или “кралство” нещо го сецваше под лъжичката и той се вкисваше. Високопреосвещенството и най-вече шефът му в Рим бяха като гумените шопи, уж се поддават, а накрая пак там, откъдето бяха тръгнали. И досегашната кореспонденция със Светия престол така я караха. Той се подписваше като “цар на българи и власи” а бумагите идващи от Рим бяха адресирани до “Краля на България”. Пълна шизофрения, вече от година го правеха на идиот.

Явно нямаше да го огрее, повече не можеше да иска. Не че много му пукаше, как ще го водят във ватиканските хроники, ама данъчните ставки за цар и крал бяха доста различни, до това опираше работата.

– Нека всички ние да крачим без да се отклоняваме по стръмните пътища на истинската вяра! – Високопреосвещенството май сериозно се канеше да привършва – Защото съдбата ни прави свидетели, как дори тези смели християни, тръгнали да освобождават гроба Господен, могат да попаднат в грях и да кривнат от пътя на праведните и от нашата ценностна система!

Опа, я чакай, какво беше това сега?! За малко да проспиш най-важното, сепна се царят. Лъвчо вземеше ли думата, дърдореше много, но с такива кодови понятия като “нашата ценностна система” никога не стреляше нахалос. Царят хвърли едно око встрани и срещна втренчения поглед на племенника си, който до преди малко беше полагал невероятни усилия да не захърка. Значи не му се беше причуло само на него. Погледна и папския легат, чиято пурпурна барета едва забележимо кимна. Значи тъй, Фландърския беше изпаднал в немилост. Виж ти работа! Май при Светия престол бяха провели някакъв пленум, пардон, консилиум и бяха решили, че новите господари на проливите прекалено си разиграват конете. Това беше важна новина.

***

Папската делегация още не беше изчезнала в хотела когато съветът на боилите и съюзните кумани вече се събираше в царската канцелария.

– Ако някой не разбира латински, да го светна за какво стана дума – надуваше се племенникът. – Папата е вдигнал ръце от Фландърския, да знаете. Край на протекцията. Още утре можем да се разходим до столицата и да му подуем шушоните.

– Ти, Бориле, откога пък стана главнокомандващ? – сряза го примасът – Ако ти е толкоз мерак да се разходиш, шефът може да те командирова да проучиш положението. Само гледай рицарите да не те вземат за православен агент и разчекнат по стар католически обичай между четири коня!

Боилите почнаха да се надвикват един друг. Мозъкът на второто българско царство работеше под пълна пара.

– Все пак на Фландърския трябва да му се даде да разбере, че това е наш район – забеляза след часове кавги Стрез – сега е моментът, докато са опърдяли гърнето с папата, щото не се знай...

– Не можем да щурмуваме столицата без флот. – прекъсна го царят изнервено.

– То да беше само флота. – кисело се обади главният оръжейник – А някой може ли да ми каже с какво да екипирам хората? Щото след толкова нови ориентации войската остана само с личното си оръжие. А с него под стените на столицата ще направим у морето дупка. После латинците ще има да ни разнасят, как сме тръгнали на сватба без...

– Да можеше някак да ги изкараме навън, друго щеше да е... – размишляваше на глас царят.

– Трудно, шефе, особено откак в Рим ни водят католици, нямат и повод. Фландърския от месеци не е излизал извън крепостните стени. – унило забеляза Стрез. Останалите още си даваха акъл един другиму, дали трябва да се пазят от северозапад или не.

– Ако ще обсаждаме столицата, – обади се в олелията Алекси Слав, който досега беше мълчал – да кажа навреме на хората да превозят стоката оттам в Цепина, та зян да не стане.

– Ама ти имаш още твои хора в столицата? И Фландърския не ги е надушил? – ококори се предводителят на куманите.

Алекси гузно кимна.

– Сливи ли има в устата, та си трая до сега бе, човек? – кресна царят.

Наоколо изведнъж млъкнаха и всички погледи учудено се извърнаха напред. Царят се опря с юмрук в масата и на устните му цъфна лукава усмивка:

– Казвай шефе, – ухили се и Стрез – какво го измисли? Как ще ги примамиш? По очите ти познавам, че работата е в кърпа вързана.

– И още как – весело изтърси царят – От просто по-просто. След седмица почват мъглите, та Високопреосвещенството и останалите легати ще се изметат. Дотогава - пълен пас! След това вземате пет-шест групи от по двайсетина конници и тръгвате надолу по Еврос да намерите удобно място за засада!

Предводителят на куманите възхитено започна да кима, другите се спогледаха, а царят се обърна към Алекси Слав:

– А ти се свържи с твоите хора в столицата. Кажи им че не ме интересува какво и как ще правят, ако щат циркуляри или спамове да пишат, но да намерят канал за да пуснат слух, който със сигурност ще стигне до Фландърския.

– Какъв слух бе шефе? – недоумяващо се пулеше Алекси.

– Че аз и моят двор сме решили да конвертираме към исляма. – без дори да се изчерви рече католическият цар на българи и власи – Хайде на бас, че до три месеца ще тръгнат в поход срещу нас.

В настъпилата неловка тишина новоизпеченият католически примас изведнъж започна гръмогласно да се смее от сърце, а другите един по един го последваха.

Дневник на Хан Аспарух

19 алагундур, 3547 лето

Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни

дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния

страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан.

Сигурно ще съм аз. Вярно Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица

изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист

олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам

татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.

7 кутрихалур, 3547 лето

Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с

каничка кафе..." Ще стане купон.

По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.

Тая сутрин старецът ни събра - мен, Баян и Котраг и накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши

клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож

ви прекърши". Заедно - как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема

да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.

8 кутрихалур, 3547 лето

Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на

небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка

молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва

жертвоприношението", той взе та се изцепи:

"Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.

Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил

наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.

Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов. Защо не? Циците й не са никак лоши.

62 мутрикур, 3547 лето

Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая

Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.

След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да

ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.

73 мутрикур, 3547 лето

Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко.

Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.

Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но

Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде

към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.

1 вортаул, 3548 лето

Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.

20 вортаул, 3548 лето

Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз

нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната

Фанагория.

Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!

84 ерхар, 3548 лето

Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е.

Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами - славянки. Ще го ударим на разврат.

87 ерхар, 3548 лето

Тия славяни се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни

нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.

Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни

простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим...

Колко му трябва на човек!

Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам.

Аман от опозиционери! На който не му харесва - да се връща обратно във

Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.

А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!

Е, щом народът настоява, ще извадя секретните документи, пазени във Ватикана:

ЗАВЕТЪТ - Из "Прабългари от старо време или какво се случи тогава в действителност"

Теофан се промъкваше крадешком из тъмните улички на Костантинопол. Също така крадешком зад него се промъкваха три-четири сенки, от които се разнасяше воня на кумис. Историкът се беше запътил към дома на хетерата Наминое, за която беше чувал от приятели, че владеела разни похвати, които пренаписвали понятието "орална любов". На жена си, естествено, бе казал, че отива в библиотеката на императора, където ще работи по въпроса за произхода на осготите. Тъкмо наближаваше дома на хетерата, когато сенките, които го следяха, му скочиха, опаковаха го като мумия, а от аромата на прокиснало кобилешко мляко Теофан изгуби съзнание.

Свести се чак във Фанагория. Там, в някакво мръсно каменно помещение, бе приветстван от едър брадат дебелак, облечен доста садо-мазо, т.е. в кожи.

- Аз съм Кубрат - рече самодоволно дебелакът на гръцки с акцент с благозвучието на моторна резачка. - Хан съм на оногондурите. Благодаря ти, че прие любезната ми покана да присъстваш на утрешното тържество. То е много важно, защото на него ще произнеса паметни думи - моят завет към синовете ми. Те трябва да останат в историята и ето къде е твоето участие. Капиш?

- Си, доне - отговори обърканият историк. - Ама...

- Какво бе, цървул? - кресна хана. - Ако е за интервю, ще ти дам интервю. Но след тържеството. А, и искам да видя предварително въпросите. Освен това съм чувствителен на тема "Разпорихме ли корема на китайската принцеса, защото не сме варвари". Капише?

- Си, доне. Ама...

Един чигот в дъното на стаята изръмжа и изтегли меча си. В очите му светеше ужасяващата интелигентност на еклер с кокосов крем.

- Долу, момче, долу! - възпря го Кубрат. - Думай сега.

Теофан запротестира.

- Аз съм против моето отвличане и задържането ми тук. Бях тръгнал по важна работа, а и жена ми ще се тревожи...

- Веднага ще пратя да я очистят - великодушно го тупна по гърба ханът. - А работата ти ще трябва да почака, освен ако не искаш да използваш кобилата ми.

- Не, не, това е ужасно! - потресе се Теофан.

- Искаш да кажеш нещо за половия ми живот ли? - смръщи се Кубрат.

- Имах предвид жена ми - не я очиствайте.

- А! - оживи се ханът. - Значи оставаш?

- Ами то...

- Естествено, ти винаги можеш да си тръгнеш. Ние никого не задържаме против волята му. Ела, Теофане и погледни през прозореца. Тъкмо ще станеш свидетел на заминаването на един твой аварски колега.

Теофан присви очи.

- Ха, че това е Дагоберт! - възкликна радостно той.- С него спорихме на последния симпозиум по македонския въпрос. Но защо са му четири коня?

- За да не падне.

В този момент всеки от конете получи по едно зверско мушване с копие отзад, в резултат на което добичетата хукнаха като пощръклели. В резултат пък на това нещастният Дагоберт се лиши завинаги от възможността да получава пръстени и чорапи като подърк за рождения си ден.

- Упс! - ухили се Кубрат. - Буйни животинки, мама му стара, а, Теофане? Та, както казах, всеки е свободен да си отиде. До Константинопол е по-далече от Аварския хаганат, ще имаш нужда от повече коне ако решиш да си тръгнеш. Шест... или може би дори осем. Не съм ли щедър? Е?

- Оставам, оставам !

- Екстра - потри доволно ръце ханът - значи се разбрахме.

И той излезе да нагледа приготовленията за тържеството. Планът му беше грандиозен и засега успяваше. Искаше да влее малко мозък на синовете си.

Хазарите чукаха на портите на Фанагория, а трите природни бедствия - Баян, Котраг и Аспарух - не показваха никакви признаци на вълнение пред надвисналата опасност.

Баян беше огромен, брадясал и страшен. Вместо меч носеше двуметров топор и когато си служеше с него, казваше:

- Натопорчих се...

Освен това словосъчетание, в речниковия му запас присъстваха ъзклицанието: "АРРГХ!!", което гарнираше с облещени и диво въртящи се в орбитите очи, и което предвещаваше много лоши неща, и репликата:"Е с'a ви изклах!", която му беше любима, и която обикновено използваше за край на всеки спор. Сами разбирате, че желаещите да спорят с най-големия хански син не бяха много, а малцината оцелели след подобна дискусия се пенсионираха по болест, ако това да ти липсват крака и зъби, може да бъде наречено болест.

Баян живееше извън стените на Фанагория, в една дупка изкопана от мечка. Когато той се нанесе да живее, мечката беше още вътре. Сега двамата живееха заедно. Баян я бе научил да пие вино, да се оригва и дори да ръмжи:"Арггх!". Ханският син си я ценеше, още повече, че мечката беше женска, а всчки имаме определени нужди понякога, разбирате ли ме правилно? Двамата имаха и потомък. Баян искаше да го изяде, но хлапето избяга чак в Хималаите. Местните хора го нарекоха Йети и се страхуваха от него. Но това е една друга история.

Котраг, вторият син на Кубрат, беше дребно, безцветно човече, което постоянно кроеше някакви интриги и силно желаеше да наследи ханскиата юрта. Девизът му беше:"Хан - това звучи гордо." Донякъде го възпираха думите на баща му, който си знаеше стоката:

- Траги, ако още веднъж издадеш на арабите къде сме, рязвам ти и двете йогуртчета и те пускам на тях. Отзад!!!

Но само донякъде...

Третият син - Аспарух - си бе пуснал дълга коса и бакембарди и се събираше с разни индийци. Пушеха техния коноп и говореха за Ню Ейдж, Ерата на Водолея и Шри Матаджи Нирмала Деви, която ще спаси съзнананието на целия китайски народ.

Твърдеше, че е войнстващ вегетарианец-пацифист и че раят се намира някъде около Черно море и река Дунав. Освен това... Е, но аз се отплеснах. Тази история е за Кубрат и неговия завет, а ако искате да научите повече за синовете на великия прабългарски хан прочетете "Сватбата на Аспарух", "АЗ жрец ли съм или от трите най-дългото" и "Мисията", когато ги публикувам, разбира се, защото проучванията ми отнемат много време. Нека се върнем на Завета.

Няколко седмици преди отвличането на Теофан, Кубрат събра синовете си в тронната зала и като ги предупреди да не му споменават за китайската принцеса, на която бяха разпорили корема, защото не са варвари, им посочи наръч сухи пръти, лежащи на пода.

- Пухчо, пробвай да ги строшиш.

Аспарух си дръпна от някакво интересно миришещо фасче и се приближи да огледа прътите.

- Всичките ли бе, баща ми?

- Всичките.

- Че аз да не съм Терминатор?

- Пробвай де!

- Това да не е некъв бъзик, ман? На луд ли ме праиш, а? Ха-ха- ха...

Кубрат смръщи вежди.

- Какво пушиш бе, келеме?

- Нищо бе, фадър. Пийс малко.

- Като е нищо, защо дими, ти, малоумно чедо на свещените ми макари?

- Абе, билки бе, олд ман, билки за кашлица. Микс от Златен Бомбай и Превъзходен Петрич.

- Не думай! Я дай да видя.

- НЕ, фадър, НЕ!!! А, видя ли сега? Кашляй щом си такъв тарикат да ми дърпаш от фасчето, ман. Кубрат разтърси глава и избърса бликналите от очите му сълзи.

- Добре, никакво пушене повече - каза той и издиша последната струя дим през косматите си уши. - Как можеш да пушиш това, има вкус на кравешки...

-Добро си е за мене - заинати се Аспарух.

- Добре де, добре. Пробвай да строшиш съчките.

- Сега или веднага? - навъси се Аспарух. Сети се, че баща му току що бе всмукал индийския коноп, който той самият пушеше за два дни. Друг нямаше и тази перспектива го ядосваше. "Ама че е строг стария", въздъхна най-малкият син и награби прътите. Тъкмо почнаха да пращят, когато Кубрат изрева зверски:

- Стой! Да не си посмял да късаш орхидеите на скъпата мисис Алигзандър!

Всички в залата замръзнаха. Баян дори престана да си бърка в носа с топора и загледа учудено Кубрат.

- Аз съм византийски император!- крещеше ханът с кръвясали очи и същевременно се клатеше като махало на стенен часовник. - Не, аз съм Савската царица и отивам на пътешествие на Марс.

- Леле! - Аспарух остави прътите и се ухили. - Ман, ама ти си се направил на фея бе! Ми да, силничък е.

- К...к...какви ц-ц-цветовеееееееее... Аз съм летящият Честмир, вижте ме, аз летя бе, хора, нося се като прашинка, ахохахохах -аааааааааааа, мляс-мляс-жаден съм!

Аспарух излезе, повдигайки рамене. Кубрат ревеше:

- Къде са хазаритееееееееее да им скъсам задницитеееее!!!! Кво бе, балъчага, кво ме гледаш, искаш ли да те напраим труден за рисуване, ааааааааааа?

Тази реплика беше отправена към Котраг, който се изнесе на бегом, като подсмърчаше и се заканваше. Чиготите го последваха, силно развеселени. Остана само Баян, който се смееше, пляскаше с ръце и дуднеше:

- Тате. Тате. Тате смешен. Тате смешен.

Но и той побягна, след като Кубрат се отправи към него с думите:

- Един танц, красавице?

Нека бъдем милостиви и спуснем завесата на този фарс. Репетицията на хана се провали, не без участието на Аспарух.

Дойде денят на Завета. На тържеството присъстваха всички оногондури с всичките си коне. Жените, като низши същества, бяха останали в юртите си и дялкаха точилки, защото много добре знаеха кога и в какво състояние ще се приберат мъжете им от това така наречено тържество. Теофан бе курдисан от

дясната страна на Кубрат. Защо?

- За да мога да виждам по-добре.

- За да мога да чувам по-добре.

- За да мога да записвам по-добре.

- ЗА ДА ТЕ ИЗЯМММ!

Това последното се отнасяше до солидна порция кучешки пържоли, които историкът мислеше за свински, и които димяха апетитно на една огромна маса наблизо.

Програмата на тържеството бе следната:

Стрелба с лък по китайци на 100 метра с препятствия

Измъчване на лъвове чрез хвърлянето им на гладни християни /да, не сте се объркали/

Епизод 4756483902948586 от "Дързост и красота"

Концерт на младата естрадна звезда Лили Иванова

Чудо! Византийски дипломат ще се опита да говори истината в продължение на цели 5 минути. Изключително опасен номер, изпълнен без предпазни колани, молим публиката да не шуми

Завет

Сьпругата на Теофан прави стриптийз /по желание на публиката/

Последното беше задраскано неумело.

Всички номера бяха изпълнени. Дойде време на завета. Кубрат обясняваше на Теофан:

- Значи, викам аз синовете си един по един. Давам им по една пръчка и им казвам да я счупят. Те, естествено, я чупят. После им давам цяла камара пръчки и пак им казвам да ги счупят. Те, естествено, не успяват. И слушай сега, това е най-готината част - аз им заявявам, че съединението прави силата и докато са заедно никой не може да ги победи. Чат ли си?

- Мммф - каза Теофан, тъй като оглозгваше някакво чиуауа, което мислеше за прасенце-сукалче.

- Ти само гледай - самодоволно потри ръце Кубрат. Изправи се и изрече внушително:

- Баяне, сине мой, приближи се.

Баян престана да си бърка в носа, ухили се тъпо и попита:

- Е, са ви изклах?

- Не, момчето ми, не. За друго става дума. Слушай ме внимателно, не бързай, ще ти помагам със знаци, ако се налага ще повторя. Съсредоточи се.

Баян се приближи щастливо.

- Вземи сега, моето момче, тази пръчица тук и я счупи. Повтарям...

Докато Кубрат, все повече губещ търпение, се опитваше да обясни на танцуващия с мечка какво иска, Аспарух се присламчи до Теофан и го попита:

- Вярваш ли в задгробния живот?

- Мммф - отвърна историкът, защото тъкмо бе започнал една плешка от доберман.

- Ясно - съгласи се ханският син - и аз така. Искаш ли да дръпнем по малко? Това парти адски се скофти.

- Шшш-т - изсъска Кубрат. - Не го разсейвайте.

Посочи Баян, който беше взел пръчката и я оглеждаше с недоумение. След дълга вътрешна борба той я захапа по средата. Сухото дърво се счупи.

Избухнаха ръкопляскания, Кубрат се засмя доволно, а Баян направи задно салто и ревна:

- Е са ви изклааах!

Когато ръкоплясканията стихнаха, Кубрат хвърли пред най-големия си син огромен наръч дебели цепеници и заръча:

- Ха сега, момчето ми, направи същото и с тях.

Баян този път разбра. Кубрат повдигна вежди. Когато дангалакът опря дебелите пръти в коляното си и ги напъна, ханът се разтревожи. Жилите по врата на Баян се опънаха като корабни въжета, той изрева, и тъй като по-умният винаги отстъпва, прътите се строшиха с грохот. Тълпата ахна. Теофан изплю добермана.

- Ехаа - как съм се напушил - стори ми се, че братото наистина строши дъските,ман - промълви Аспарух със стъклен поглед и припадна.

Ханът, естествено, беше ловък дипломат. С кисела усмивка той се отправи към най-големия си син, наби му един шут, после почна да рови из строшените пръти. Оногондурите, в пълно мълчание, очакваха думите на своя предводител. Все пак за прословутия завет се говореше от месеци. Тогава Кубрат намери един нестрошен прът. Вдигна го тържествено и обяви:

- ЕЙ-ТОЛКОВА ДЪЛЪГ ЩЕ МУ ГО НАБУТАМЕ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР!

Край

Бел.авт. - Понеже Теофан не можеше да се върне в Константинопол и да предаде Кубратовия завет буквално на своя василевс, той перефразира следното: "Ей това е прътът, който ще пъхнем в колелото на историята". Аз пък ви казвам точно как си беше. Онова за съединението прави силата си го е измислил Асен Разцветников или някой като него.

Оригиналът:

Дневник американского мальчика

Найден китайскими археологами в 2813 году на развалинах Вашингтона

3 апреля 2005 года

Меня зовут Майкл Даун. Я живу в США. Это такая страна, вокруг которой вращаются земля и солнце. Я недавно даже писал реферат на эту тему, и учитель поставил мне высший балл.

Сегодня я встал рано. С утра сразу же взвесился. Ура! Я похудел еще на 200 граммов. И теперь мой вес составляет всего 145 кг. А ведь месяц назад было 146! Но папа сказал, что если я не похудею, то со мной девочки встречаться не будут. А вообще-то я предпочитаю мальчиков, ведь с девочками встречаться — это так старомодно.

Потом я позавтракал. Завтрак у меня получился диетическим — овсяные хлопья с обезжиренным молоком и два обжаренных тоста с джемом. В качестве легкого десерта я съел 4 двойных гамбургера.

За завтраком было весело. Мы с отцом соревновались, кто громче пукнет. Громче получилось у меня. Отец теперь должен мне 5 баксов. Если к вечеру не отдаст — засужу.

Моя школа находится далеко от дома — в 500 метрах. Хорошо, что у меня есть машина. Поэтому добрался всего за час, в пробках сегодня пришлось стоять совсем недолго. Уроки были скучными. Например, на истории учитель нес какую-то чушь о том, что Америку открыл Колумб. Как таких в учителя берут!? Ведь элементарная логика говорит о том, что Америку открыли мы, американцы. Потому-то она и называется Америка.

Интереснее было на географии. Как много интересного в мире происходит! Например, учитель рассказал, что есть такая страна как Африка. В ее столице — Египте — находятся треугольные небоскребы, в которых обитают злые русские мумии. И почему эти русские нам нигде покоя не дают?..

Вечером я пошел на вечеринку к Лесли. Нас было человек 40. Мой друг Джим стащил у отца 2 бутылки пива. Мы так все перепились, что заблевали бассейн.

7 апреля.

Сегодня выходной. Хотелось подольше поспать, но отец заставил меня играть в бейсбол на лужайке перед домом. Сначала было скучно, но потом я втянулся. Ведь это так увлекательно — три часа подряд бросать друг другу мячик с расстояния в 3 метра. Замечательный вид спорта и очень интеллектуальный!

После обеда отец заставил меня смотреть по ТВ обращение президента Буша. Мы классно провели время: ели поп-корн и слушали президента. Он говорил о том, как важно для Америки всех бомбить, потому что иначе все эти примитивные народы не понимают, какое счастье несет им наша страна. Мне всегда было непонятно, почему эти дураки возмущаются, когда мы их бомбим. Ведь без этого они никогда не узнают вкус кока-колы и гамбургера, а, значит, не построят демократии. Боже, храни Америку — страну, готовую осчастливить любого. А если кто-то не хочет быть счастливым — мы его всегда можем заставить.

После просмотра обращения Буша мы всей семьей долго пели американский гимн и плакали от осознания своего величия и понимания божественной миссии, которая нам доверена Господом.

За ужином мы с отцом опять устроили соревнования на самый громкий пук. Победила наша собака. Она это сделала так громко, что испуганные соседи с криками «Русские идут!» спрятались в подвале. Выманивать их пришлось до самой ночи. Пока я наконец не сообразил им сказать, что завтра в ближайшем супермаркете будет распродажа, и они смогут купить электрические поповытиралки на 10 центов дешевле обычной цены. Сразу же выскочили…

Все, я решил — обязательно стану географом. Хочу так же, как и они, изучать эту прекрасную науку — геометрию. Сегодня наш учитель провел замечательное занятие! Он рассказывал о далекой стране под названием Россия. Я и раньше много знал об этом диком государстве. Например, всем хорошо известно, что русские — это помесь медведя с человеком, которые питаются спиртом и березами, живут в тайге в глубоких норах, а по праздникам поджигают Кремль и водят вокруг него хороводы.

После рассказа учителя я знаю о России, наверное, больше самих ее жителей. Например, в этой стране находятся американские резервы нефти и газа. Когда они нам понадобятся, мы за ними приедем. Кроме того, в России есть месторождения черной и красной икры, а также залежи водки и блинов. Эти богатства русские тратят по варварски: съедают и выпивают, обделяя будущие поколения американцев. Настоящая империя зла!

После школы я пошел к психоаналитику. Я посещаю его дважды в неделю. Он мне дает советы и учит, как жить. Сегодня он научил меня смывать за собой в уборной. А я-то думал, почему у нас в туалете всегда так воняет. Надо рассказать своим — семья еще не знает…

Вечером играл в тетрис. Убойный экшн! На третьем уровне меня срезали… Потом полазил по порносайтам www. pentagon.com и www. whitehouse.org. Вставляет не по-детски+ Удовлетворенный проведенным днем и своей правой рукой, лег спать…

24 апреля.

Сегодня на математике учились считать до десяти. Тяжелая эта наука. Теперь понятно, почему ее у нас начинают изучать только в старших классах. Я дошел до 7. Учитель меня похвалил. Я его тоже.

Потом была физкультура. Пока мои приятели подглядывали в душе за девчонками, я подглядывал за физруком. Так увлекся, что не заметил, как все уже помылись и стали подглядывать за мной.

На большой перемене Боб принес отцовский пистолет и начал стрелять по девчонкам. Вот была потеха! Девчонки визжали, пытались убегать, но Боб их догонял и добивал контрольным выстрелом в голову. Потом приехала полиция, и Боба почему-то забрали. А ведь он просто развлекался+ Нас сразу же отпустили по домам.

8 мая.

Сегодня был необычный урок истории. Учитель рассказал нам, как ровно 28 лет назад американские войска взяли Берлин и победили Германию. Оказывается, в 1958-м году кровавый диктатор Садам Хусейн, который в то время руководил Германией, напал на Лондон и бомбил его столицу Варшаву. Немцы на танках и велосипедах захватили Париж, Брюссель, Киев и Биробиджан. После захвата Биробиджана у Соединенных Штатов кончилось терпение, и они вступили в войну. Сначала немцев бомбили в Афганистане, затем в Сирии, затем в Диснейленде. Немцы стали отступать. Потом американские войска окружили Германию и точечными ударами разрушили весь Берлин, водрузив звездно-полосатый флаг над Эйфелевой башней. Саддама Хусейна выловили в берлинском пригороде, где он прятался в подвале супермаркета. Кровавого диктатора судили и отправили на каторгу на остров Святой Елены. А все народы мира в едином порыве аплодировали храбрым солдатам армии США и бросали в них цветы, фрукты и овощи. Вот так и закончилась вторая мировая война ,после которой всем кровавым диктаторам стало ясно: от демократии еще никто живым не убегал…

11 мая.

Сегодня после школы нас водили на экскурсию в картинную галерею. Нашли чем удивить: мазня какая-то, бабы голые. Я в Интернете и лучше видел. Джим прикололся и прилепил жвачку к какой-то картинке на стене. А Лесли отломал палец у скульптуры.

Когда наш автобус уже отъезжал, в галерее началась паника. Какая-то старая баба бегала и кричала: «Она же стоит полтора миллиона долларов!». Мы с Джимом и Лесли подмигнули друг другу, ведь это был наш вклад в мировую культуру. Мы поступили как настоящие американцы.

Вечером с отцом ходили на хоккей. Начался первый период, и мне прямо в лоб прилетела шайба. Очнулся в больнице. Доктора удивленно качали головой: ну надо же, даже сотрясения мозга нет…

Иначе това, че братята хамариканци в училище не придобиват елементарни познания по история и география, мисля че е известно на всеки. Но тъп народ - лесно се управлява. Ние също напредваме уверено в тази посока.

Ами то това важи и за доста от методите и средствата на ортодоксалната медицина. Вълшебните антибиотици просто ги дадох за пример - помагат за някои неща, но лапането им за всичко не е много полезно. Това ми напомни, че като бях в казармата тамошния доктор твърдо прилагаше правилото, че всичко от кръста нагоре се лекува с тетралеан, а от кръста надолу с тетрациклин. Тъй че ако при болно гърло човек искаше покрай тетралеана да получи някое по просто хапче ефизол трябваше откровено да си поиска второто.

Понякога съжалявам, че не съм ходил в казармата - големи бисери са се въртяли явно.

Антибиотикът помага при редица инфекциозни бактериални заболявания, наистина е вълшебно средтство като те тресне чумата или сифилисът. Или пък недай си боже получиш дълбока прорезна рана. За вирусите, мисля че вече се разбрахме кое ги лекува, а кое - не.

И аз Стоедине!

Продължаваме да нищиме технологичните достижения на българите.

Според хрониките в началото на VII век хан Кубрат се ядосал на своите

синове, счупил им джиесемите в главите и ги заклел никога да не се

разделят, а ако се случи да се разделят, винаги да поддържат мобилна

връзка помежду си. Точно тогава се полагат основите на първия български мобилен

оператор "КонТел".

През 681 г. хан Аспарух, с мобилен номер 000-681, минава река Дунав,

вдига антената и пуска по един есемес на всички прабългари: "Tuk shte bude

Bulgaria:)". По това време седемте славянски племена все още нямат мобилна

връзка помежду си и не успяват да се координират в "Славян Фамилия".

Затова са принудени да сключат неизгоден договор с "КонТел". Плиска

става комуникационен център на "КонТел", а "КонТел" - главен джиесем-оператор на

Балканите. Тервел говорил по мобилния си телефон с Тангра. След този

разговор България опира на две морета. Двата оператора - българския "КонТел" и византийският "ВизНет", сключват договор за сътрудничество с цел отбиване на атаките от арабските оператори, които предлагат евтини сим-карти, с които се опитват да зарибят европейския пазар.

Междувременно хан Крум въвежда драконовски закони срещу крадците на

импулси. Провинилите се лишават от операторски права до края на живота им чрез

опцията "hands free", т.е. освобождава ги от ръцете им чрез отрязване.

След което на крадците им се налага да ползват чужда помощ дори за едно

обаждане до тоалетната.

В началото на IX век България отново диктува модата в модерните

комуникации.

Услугите на "КомТел" са кирилизирани благодарение на системните

администратори - братята Кирил и Методий. Затова в края на века "КонТел"

има обхват на три морета, а Цар Симеон получава златен номер в българската

история. Българите имат роуминг в цялата Византийска империя.

Паисий Хилендарски не си играел да преписва, а разпространявал своята

"История славянобългарска" чрез есемеси от типа "О, неразумний юзъре...".

Но не всички били толкова щастливи - спомнете си за "Жисием и страдание грешного Софрония"...

Цар Иван Асен Втори пък пръв прави сайт за запознанства и успява да

се ожени цели четири пъти. Но нещата лека-полека се скапват.

Причината е появата от изток на османския мобилен оператор, който за

кратко време заграбва обхвата и започва да събира бизнестакси без

предварителен договор. Липсата на собствена мобилна мрежа пречела на

хайдутите да се организират в чети. Освен това, на телефоните на Крали

Марко и Индже войвода батериите им паднали в най-важния момент.

Пет века по-късно "Добрите вести идват бързо!" с "Кървавия есемес".

България с помощта на руския комуникационен гигант "РусКомГиг" успяват да

си възвърнат контролния пакет акции на основната мобилна мрежа в България.

По изискване на европейското антимонополно законодателство България дава

територията си на два мобилни оператора "КняжБул" и "ИзтРум", които в края

на краищата се сливат в името на благородната идея заедно да събират

такси от целокупното население.

Междувременно " РусКомГиг " сменя собственика си, който, загрижен за

инвестициите си, пристига на място с мобилни групи от по 200-300 танка.

Точно тук изгрява звездата на младата надежда на полупроводниковата

техника - Янко от Правец, който става шеф на 16-тата дъщерна фирма на разрасналата

се до международна корпорация " РусКомГиг ". За 45 години българският

мобилен оператор става "МобилКом" - мобилни комунисти.

След 10 ноември 1989 г. работата така се разминава, че вече не се знае

кой кум, кой сват, кой на джиесема брат!

Позагубил съм чуството си за хумур явно, но нещо не ми стана смешно. Доста злобно и елементарно ми се стори. но това е за моя сметка Кой е автора да му благодаря за тънката ирония и прелестния стил? Ще съм любопитен да прочета още нещо от същия автор. Много често се споменават рашките, май някой освободител е автора Ето, станах параноик!

Забавната статия е превод от руски.

Прекрасно активно мероприятие. Само, че няма кой да се върже Едва ли някой българин ще се върже на сламката на разработката /до болка позната и разкрита в последните 150г./, защото всички документи от старите епохи в оригинал са обществено достояние. Това е глобализма. А той е убиец на амортизирани "геополитически исторически доктрини", резултат на манипулация на историческите извори. Не съм чел статията и нямам намерение, защото е белетристика /не си падам/, а не историческа. Все пак поздравления за прекрасния текст и стил /доверявам се на думите на чели я потребители/

Стараеме се както можеме, някои се вземаме по-насериозно, други - не. Във всички обаче случаи става дума за догадки.

Би могло такова съображение да бъде аргумент, в съчетание с други доказателства. Или самостоятелно може да служи като индиция за такава възможност.

Ами сега къщите в западния свят се изграждат по сходен начин. Това доказателство ли е за родство/идентичност между народите?

Римляните заемат символа от сарматите. А понеже присъствието им в Британия е от порядъка на 4 века, е съвсем нормално у романизираното население да е останал този символ, след оттеглянето на легионите..

От Пловдивския археологичен музей изкараха страхотна книга. Възстановка на Пловдив от преди 2 хиляди години - албума на историците Елена Кесякова и Димитър Райчев “Филипопол”. Сборникът съдържа 3D визуализации на античния театър, стадиона, обществените и жилищни сгради във Филипопол от преди 20 века. За първи път в Европа се прави подобна възстановка. Авторите коментират, че компютърният формат е изключително професионален и изображенията изглеждат като истински снимки, а не като историческа визуализации. Аналогични албуми са правени единствено за Рим и Александрия, но в по-малък формат...

Уникална е. Пригответе си 50 лева. Има я навсякъде в книжарниците.

базиликата

http://www.stroitelstvo.info/showimg.php?f...x500_591849.jpg

стадиона

http://www.duma.bg/2008/1108/251108/snimki/1501-2.jpg

източната порта

http://www.duma.bg/2008/1108/251108/snimki/1501-3.jpg

театъра

http://www.duma.bg/2008/1108/251108/snimki/1501-4.jpg

Дори и да е имало сарматски части в римска Британия, добре е известно, че отвъд Ламанша тежката кавалерия е донесена от норманите след 1066 г. Всъщност именно те правят от Англия модерна средновековна държава.

А иначе името Аrthur идва от келтското arth "мечка", родствено с иранското arsha "мечка".

Oще повече, че драконът, като символ най-вероятно е взаимстван от едноименния штандарт на римляните, тъй като от 4 в. станал личен герб на Константиновата династия:

Малко антични прически /днешните изглеждат доста по-кошмарно, да ти кажа/:

http://housebarra.com/EP/ep04/08romanhair.html

http://www.fashion-era.com/ancient_costume...en_-_Hairstyles

Koлкото до Исус, обликът му е повлиян, както каза, от ромейската иконопис:

От Манастирите в Синай - 6 век:

A eто как е изобразяван от ранните християни в 3-4 век по римските катакомби /късокосмест и къдрав с мургав тен/:

Ето вече мозайка от Равена /5 в./, където поради източно влияние имаме Исус с буйна коса и бял оттенък на кожата:

Приятел, популациите мишки се размножават безконтролно в среда, в която нямат естествени врагове /както например по някои острови/. Ние тук конкретно за българската фауна си говорим, където привнесени видове /от Мадагаскар например/ няма.

И двамата сте много готини. Знаете ли, че ако седнете да обърнете 3-4 ракии заедно някоя петък вечер, може и да установите, че всъщност по много въпроси имате общо мнение

Това е вярно. Нет-ът раздалечава, а ракията сближава:

Забрави само да споменеш и за робите славяни (съюзници на чифутите разбира се), които с въображаемото си море заляли непретопяемите прабългари и ги принудили да говорят на техния език, но бързо били претопени в прабългарския национален казан на справедливостта.

'Славяни по принцип няма', както твърди един култов автохтонец с прякор Ziezi.

1. Никнейм/Прякор: Last Roman

2. Истинско име: Владимир Попов

3. Възраст в години: 27

4. Пол: мъж

5. Местонахождение в момента (град/село, област, държава): Serdica, Moesia Superior.

6. Пощенски и телефонен код на населеното място: 1220 /02.

7. Височина в метри или в сантименти: 178 см.

8. Тегло в килограми: 73-5

9. Коса и прическа: кестенява, не поддържам определена прическа.

10. Очи: зелени

11. Социално положение/Гражданско състояние: сингълплейър с тенденции към рилейшъншипизация.

12. Ниво на завършено образование (детска градина, начално, основно, средно, полувисше, висше, повече от едно висше): всичко, без последното.

13. Научна титла: Магистър

14. Професия/Активност: Отговорен фармацевт

15. Военно звание, военна специалност и военна длъжност (само за мъжете!): нъцки, не ме хвана родната казарма))

16. Религиозна принадлежност: атеист, или по-скоро апатеист

17. Етнически произход/Етничност: европеец /поне генетично/

18. Политическа ориентация: политически индиферентен

19. Астрологически знак (европейски, китайски): Дева, Петел /не че зодиите имат значение/

20. Езици, които владеете: български, руски, английски.

21. Практикувате ли редовно някакъв спорт: кръчмонавтство и бироориентиране

22. Пушене: не, освен наргиле чат-пат

23. Алкохол: често

24. Наркотици: пробвал съм трева, не ме кефи

25. Татуировки: не

26. Украшения по тялото: не, не нося по принцип

27. Деца: опазил ме 'Бог' /нали ще стана предпоследен римлянин в този случай/

28. Искаш ли да имаш деца, в бъдеще: няма да е скоро

29. Домашни животни: не

30. Любими музикални стилове: от японско техно до украински рап /с други думи - слушам всичко/

31. Вашите интереси и хобита: история /най-вече римска/, биология, химия, палеонтология, астрономия, ботаника, четене, компютри, туризъм, пиене, ядене, секс и всякакви такива тривиалности ежедневни...

32. Последни новини за вас: популяризирам римската история из БГ /или поне се старая, когато не ме мързи/

33. Последни верни (или неверни) слухове за вас: не съм чул, а и няма кой да ги изпее /поради липса на живи свидетели/;)

34. Любими цитати: Historia vitae magistra, Ede, bibe, lude, post mortem nulla voluptas, и много други, но ме мързи да ги пиша /и без това никого не го интересува/

35. Личен уеб сайт: http://rome.bg-history.info/

36. Любими уеб-сайтове: няма да ги пиша, защото са много

37. Въпросът, който най - често околните ви задават: и що така реши с Рим да се занимаваш?

38. В кои чат канали на mIRC влизате: В Рим още не сме го открили това чудо))

39. Последната книга, която прочетохте: "Сумеречный Дозор" на Сергей Лукьяненко.

40. Откъде научихте за нашия сайт: вече не помня, сигурно от ISTORIK

както беше казал един американски летец-изпитател: НЛО няма. На половината от тях съм летял аз, а за другата половина - питайте руснаците.