,,История на България " от Блазиус Клайнер

[Monarh]

,,История на България " от францисканския монах Блазиус Клайнер излиза само година преди Паисиевата -през 1761 г. Написана е в град Алвинц. http://www.kroraina.com/knigi/bk2/index.html Какво мислите за нея ?

[Galahad]

Историята на Блазиус Клайнер е лишена от полемичността на Паисиевата, но пък в замяна на това изложението е направено много качествено, и въпреки някои неточности, които са неизбежни при конкретната ситуация, тя си остава една от най-хубавите истории на България. Въпреки, че е сравнително малка като обем, в нея се съдържа изключително много информация. Първата и част е обща история на България до падането й под турско робство. Втората част е историята на българското францисканство, като има и някои сведения за Чипровци и Чипровското въстание. За огромно съжаление, както от изложението му се вижда, при потушаване на въстанието библиотеката-архив на архиепископията била унищожена. Тъй че сведенията са заети предимно от печатните издания, които са познати и достъпни и днес. Но все пак е имал под ръка и нещичко, дето не е от масовия тираж:

Един от по-възрастните отци в своите ръкописи под клетвата си на свещеник пише, че в този манастир била украсена красива библиотека, помещение пълно с ръкописи и различни стари предмети, събрани през толкова много векове.

[КГ125]

Ето ви къде са българските извори...

[Monarh]

Цитат : ,, В 678 г. [българите] опустошили тракийските предели, след като отново се установили там. [164] Срещу тях предприел поход Константин, приготвяйки всичко нужно за целта. В Истъра били

28 изпратени многочислени кораби. Българите, изплашени от мълвата за могъщата войска и от присъствието на самия император, спрели нападенията си и се скрили в едно удобно за отбрана място, наречено Онгъл [165], защитено от окопи и блата. Не след много пристигнала там императорската войска, но понеже враговете не излизали на открито, нито пък войниците се решавали да си пробият път до тях през тези непроходими места, много дни прекарали в бездействие.

Спечелват безкръвна победа Виждайки това малодушие, българите постепенно се окуражили и започнали да се готвят за бой, обаче съдбата им приготвила победа без кръвопролитие. Константин прочее получил силни болки в краката, качил се на кораб и като изоставил войската на пълководците, отпътувал. Войниците изтълкували това зами-

45

наване на императора като падение духом, започнали да преувеличават силите и броя на българите и непроходимостта на

Българите подгонват войската на императора, които купува от тях мира срещу годишен данък и им предоставя за заселване България мястото. Цялата войска дотолкова се объркала, че изоставяйки българите, се отдала на срамно и бързо бягство към Цариград. Забелязали това, българите изскачат от своите скривалища и разбиват и обръщат в бягство разпръснатите и негодни за бой ромеи, недоволни от тази победа, разпростират нападението и владенията си чак до Варна. Тъй като не преставали да опустошават Тракия, императорът се видял принуден да откупи от тях мира срещу заплащане на годишен данък, както и да им отстъпи за

29 заселване цялата земя, по-рано обитавана от славяните, която от Дунава и Стара Планина чак до Панония се отделя от останалата Тракия. Така казват Теофан, Кедрин, Зонара и Никифор. [166]

Опровергаване на заблуждението на мнозина Другаде вече споменахме, че българите още по времето на император Анастасий завзели българските земи и затова грешат всички, които мислят, че те са дошли за пръв път от север в 618 или 619 г. Не противоречи обстоятелството, че едва сега те поискали от императора и получили определено царство. И действително българите до това време живели тук-таме било в България, било във Влахия, било в Унгария. Българите вече отдавна преди това били сключили здрав съюз с хуно-аварите и дълго време вярно им давали помощ и когато хърватите се оттърсили от тяхното иго, също и българите се отцепили от тях.

Разкъсва се съюзът между българите и хуно-аварите в 624 г. Че това е било така, разказват Никифор [167] и Фредагарий [168] в Летописа на франкската история. Между аварите, наричани и хуни, и българите възникнал спор към лято господне 642-ро и един аварски вожд и един български такъв събрали много народ, започнали борби помежду си. Най-после аварите победили българите. От българите пък девет хиляди мъже със жените и децата си,

Девет хиляди българи със жените и децата си биват избити коварно от баварците изгнанници от Панония, потърсили убежище при френския крал Дагоберг. След като поживели доста дълго в Бавария със съгласието на Дагоберга, по съвет на франките в една нощ те били жалко и подло избити от баварците.

Че те са обитавали във Влахия, както и в Панония и Българин, и че често са менили своите живелища, ни свидетелствуват Отрокоций [169] и Никифор в своята „Кратка история”, [170] който за времето към 650 година казва така за сина на българския владетел на име Ку[б]рат: „Четвъртият син на Ку[б]рат преминал Истьр и през съседните на Евскинския понт области се установил на постоянно местопребиваване в Панония, която сега е подвластна на аварите, се установил на местожителство, сключвайки съюз с местните жители.” Тогава Влахия, в която се заселили

30 българите, се наричала Панония, както бележи достопочтеният отец Десериций. [171]

Изглажда се спорът между историците От всичко гореказано лесно може да се заключи, че могат да се съгласуват Теофан и другите автори, които твърдят, че българите са дошли в тракийските предели към 677 или 678 г. и получили от Констанций България. Действително до това време те винаги са били в съюз с хуно-аварите и са ги придружавали във всички набези. Когато обаче се почувствували подтиснати от аварите, те им обявили война и били победени и девет хиляди от тях били избити в Бавария, а останалите българи, населяващи Панония и Влахия, се присъединили към тези, които останали в

46

България поради страх от хуно-аварите. Виждайки, че вече не са приятели нито на хуните, нито на ромеите, тъй като против волята им завзели България, и поради това няма да могаг да се задържат в тази област със сигурност, те повикали от старото си поселище в Азия, разположено край р. Волга, нови поселници-българи. Присъединили се към тях и тъй, задружно опустошавайки тракийските земи, най-сетне освен пари получили и българското царство с разрешение да изгонят славяните, което по-после здраво завладели, основали царство България, което много често е създавало големи мъчнотии на византийските владетели.

Какво приятелство е съществувало между хуни и българи Не бива да се забравя това, което Йорданес [172] съобщава за приятелството и подчинението на българите спрямо хуно-аварите, именно че българите толкова обикнали аварската носия, щото, като променили облеклото си, възприели тяхната носия. Поради тази причина в своя речник при думата „българи” Свидас [173]

31 казва: „Те много често от чужденците са били смятани за хуни и с името хуни са били безразборно наричани от чуждите народи.”

Дали работите са били така и че заслужава доверие авторът, достатъчно е това [свидетелство], че и в днешно време българите носят унгарски дрехи.

Константин сключва мир с българите, та да може да се свика вселенски събор Най-подир остава да се каже според Кедрин [174] следното: Константин, ако и победен от българите, все пак можел да продължи войната, обаче тъй като заради единението на църквите, които се разкъсвали от сектата на монотелитите, е бил свикан от папа Агатон [175] вселенски събор в Цариград, [176] то, за да не бъде той прекъснат, благочестивият император предпочел по-скоро да

На Цариградския събор бива осъдена ереста на монотелитите откупи с годишен данък, носещ немалък срам на ромеите, мира, отколкото да бъде зает с продължителна война и позволи на еретиците да угнетяват църквата. На този събор дошли 280 отци и пратеници на папа Агатон и била осъдена ереста на монотелитите заедно с нейните поддържници, било живи, било вече покойници. [177] "