Отиди на
Форум "Наука"

Животното, което живее 10 хиляди години


Recommended Posts

  • Администратор
p03c59vg.jpg?itok=RnMpg8dT

Едно създание може да оцелее хилядолетия в така нареченото „Море на смъртта“

В космическия кораб, наредени в спретнати купчинки, имало редици от спящи астронавти. Всеки обвит в своята „черупка”, би могъл да оцелее 10 хиляди години.

Това не били обикновени космически пътници. В следващите седмици, след като паднали от небето върху бледосинята планета, те разтворили своите обвивки и се развили до напълно оформени водни чудовища: те са сьомгово розови, имат 3 очи и 11 чифта бойни крака.

Това наистина се е случило. Годината била 1972, а спящите пътници били ракообразните артемии, известни още като „морски маймуни“, които се завърнали от мисията до луната Аполо 16. Те били отнесени в космоса, за да се тества влиянието на космическата радиация върху космонавтите.

Този несигурен експеримент изисквал почти неразрушими създания, върху които да се експериментира. Захванали се с артемиите, чиито умения за оцеляване са невероятни.

Можеш спокойно да ги изсушиш, да ги подпалиш, да ги потопиш в алкохол, да ги лишиш от кислород, да ги облъчваш с ултравиолетова светлина, да ги вариш на 105 градуса или да ги изстудяваш на температури, близки до абсолютната нула, когато атомите спират да се движат. Могат да оцелеят нива на pH, които биха разложили човешката кожа, вода с 50% соленост или вана с инсектициди. Чувстват се добре във вакуумно пространство или при смазващото налягане на дълбочина от 6 000 метра под равнището на океана.

Сега започваме да разбираме как го правят.

Космосът е пропит с високоенергийни частици, наречени космически лъчи, които лесно проникват през клетки, тъкани и през алуминиевите стени на космическия кораб. Луната е перфектното място, на което да се изследват техните ефекти.

Експериментът „Biostack I” включвал купчини от зародиши на артемии, както и семена от растения и бактериални спори между слоеве от чувствителни към радиация материали. Всички лъчи, които прониквали през купчината щели да попаднат върху този чувствителен слой и така учените от НАСА щели да знаят точно кои пътници са били уцелени.

От 110 зародиша на океански скариди, които поели галактически куршум, много се излюпили – макар и с деформации - а някои дори изживели пълноценно живота си като скариди.

Последвалият експеримент, наименуван „Biostack II” бил отнесен на луната от Аполо 17 по-късно същата година и постигнал подобни резултати.

Странното е, че артемиите изглеждат доста крехки, с техните висящи крачета и дълги антени. Каква е тайната им?

Въпреки името си, морските маймуни не живеят в открития океан. Те плуват в солени басейни и езера от Голямото солено езеро в Юта до Каспийско море от повече от 100 милиона години.

Те не са скариди, но принадлежат на същата група ракообразни. Дребни са - само 15мм дълги. Хранят се с водорасли, които си филтрират от водата. Плуват наобратно и дишат през краката си, а женските не се нуждаят от мъжки, за да се възпроизвеждат.

Решаващо е това, че имат уникален афинитет към солта. Могат да толерират концентрации до 50%. Такава вода е много по-солена от океанската, която има само 3.5% сол, и солта е на границата да кристализира. Артемиите нямат проблем с това.

Но има уловка: ако живееш в езеро, винаги има опасност то да пресъхне. Басейните и езерата, които океанските скариди обитават, редовно изчезват за няколко месеца, години или десетилетия. Това би трябвало да е огромен проблем, но артемията просто се изсушава.

Когато условията са благоприятни, женските артемии снасят яйца с тънка обвивка, които се излюпват веднага. Но когато храната е оскъдна или нивата на солта се покачват, те преминават към план Б. Тогава снасят цисти с по-твърда обвивка, всяка от които съдържа почти напълно развита ларва.

Тези цисти са способни да издържат почти пълна дехидратация, като загубят до 97% от съдържанието си на вода. Всички животоподдържащи процеси спират и те навлизат в състояние на летаргия, наречено анхидробиоза -странен застой между живота и смъртта.

Както всеки, който е отглеждал като домашни любимци артемии знае, че за да съживиш зародиша, трябва само да добавиш вода. Цистите си възвръщат 1,4 пъти от теглото за 24 часа, преди да се излюпят в ларва с размера на точката в края на това изречение. В момента, в който се излюпят, имат само едно примитивно око, макар че си добавят още две усъвършенствани очи след това.

Това е агресивна стратегия за агресивна среда, и работи. През 90-те години екипи, търсещи петрол, сондирали около Голямото солено езеро, когато извадили килимче от цисти между два слоя сол. Чудейки се дали ще се излюпят, изсипали малко вода и няколко от тях, според сведенията, се излюпили. Радиоактивното датиране показало, че те са били там 10 хиляди години.

Как са се справили?

Повече:  http://nauka.bg/a/животното-което-живее-10-хиляди-години

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...