Американска политика

[scaner]

От мрежата...

Palantir публикува 22 тезиса от труда „Технологичната република: твърда сила, мека вяра и бъдещето на Запада“, написан от шефа на Palantir Алекс Карп и правния съветник на Palantir Николас Замиски.

(Palantir Technologies е американска софтуерна компания, специализирана в анализа на големи масиви от данни, работеща тясно с правителството на САЩ. Нейните платформи се използват от държавни институции, отбранителни и разузнавателни служби (ЦРУ и ФБР) и големи корпорации.)

Този труд се представя като своеобразен манифест на организацията (кратко обобщение от Игал Левин) : 

• Силициевата долина има морален дълг към страната, която направи възможен нейния възход. Инженерната елита на Силициевата долина носи пряка отговорност да участва в отбраната на държавата.

• Трябва да се възправим срещу тиранията на приложенията. Наистина ли iPhone е най-великото ни, ако не и върховното творение на цивилизацията?

• Безплатната електронна поща не е достатъчна. Упадъкът на културата или цивилизацията, както и на нейната управляваща класа, би могъл да бъде простен само в случая, ако тази култура е способна да осигури на обществото икономически растеж и сигурност.

• Границите на меката сила, на възвишените речи, станаха очевидни. За да могат свободните и демократични общества да побеждават, е необходимо нещо повече от морален призив.

• Въпросът не е дали ще бъдат създадени оръжия на базата на изкуствен интелект, а кой ще ги създаде. Нашите врагове няма да се спрат заради театрални дебати за достойнствата и недостатъците на технологиите.

• Националната служба трябва да стане всеобщо задължение. Ние, като общество, трябва сериозно да обмислим отказа от изцяло доброволческа армия и да влезем в следващата война само в случай, че всички споделят риска и цената на тази война.

• Ако морски пехотинец от САЩ поиска по-добро оръжие, ние трябва да го направим; същото важи и за софтуера.

• Държавните служители не са длъжни да бъдат нашите жреци.

• Пълното изчезване на пространството за прошка — отказът от толерантност към сложността и противоречивостта на човешката психика — може да ни остави с такива хора на кормилото, за които после ще съжаляваме.

• Тези, които търсят в политиката подхранване за душата и самочувствието си, неизбежно ще останат разочаровани.

• Нашето общество твърде често се радва на гибелта на враговете си. Поражението на опонента е момент да се спрем, а не да ликуваме.

• Атомната ера наближава края си. Започва нова епоха на сдържане, изградена върху изкуствения интелект.

• САЩ са далеч от съвършенство. Но лесно се забравя колко повече възможности съществуват в тази страна за онези, които не принадлежат към наследствената елита, отколкото във всяка друга страна по света.

• Американската мощ направи възможен необичайно дълъг мир. Твърде много хора са забравили — или може би приемат за даденост — че почти цял век светът е живял без военен конфликт между великите сили.

• Следвоенното обезвреждане на Германия и Япония трябва да бъде преразгледано. Обеззъбването на Германия се превърна в прекомерна корекция, за която Европа сега плаща висока цена.

• Трябва да приветстваме онези, които се опитват да създават там, където пазарът не е сработил. Обществото се подиграва на интереса на Маск към големи проекти, сякаш милиардерите трябва просто да седят и да се занимават само със собственото си обогатяване.

• Силициевата долина трябва да играе роля в борбата с престъпността.

• Безмилостното излагане на показ на личния живот на публичните личности отблъсква твърде много талантливи хора от държавната служба.

• Предпазливостта в публичния живот, която неволно насърчаваме, е разрушителна. Тези, които не казват нищо неправилно, често изобщо не казват нищо съществено.

• Нетолерантността на елита към религиозната вяра е може би един от най-показателните признаци, че нейният политически проект представлява далеч по-малко отворено интелектуално движение.

• Някои култури са породили жизненоважни постижения; други остават дисфункционални и регресивни. Сега се обявява, че всички култури са равни. Критиката е забранена. Тази нова догма обаче премълчава факта, че определени култури са създали велики неща. Други пък са показали посредственост или, по-лошо, регресивност и вредност.

• Трябва да се съпротивляваме на повърхностното изкушение на празния и осакатен плурализъм. Ние – в Америка и по-широко, в Запада – през последните петдесет години избягвахме да дефинираме националните култури в името на инклузивността. Но включване в какво точно?