Иранската армия

[Frujin Assen]

За тези които не им се чете всичко по долу давам кратък коментар. 

Иранската армия е голяма, но представлява турлю гювеч, компот от горски плодове. На въоражение се намират огромно количество техника от различни производители, време и състояние. Това показва едно- Пари нема-действайте. Въпреки това иранците проявяват чудеса от храброст в поддръжката на този зоопарк, тъй като се страхуват твърде много от Саудитска Арабия и САЩ. 

Военната система на Иран е уникална, тя има както редовна армия така и Корпус стражи на ислямската революция КСИР създаден през 1979. При това КСИР се явява пълноценна "втора армия" имащ свои СВ, ВВС и ВМС. 

Сухопътните войски се делят на четири териториални командвания, всяко от които включва по един армейски корпус ; Северно (2 АК), Западно (1 АК), Юго западно (3 АК) и източно (4 АК). По голямата част от съединенията са дислоцирани в западната част на страната. Всичко в състава СВ има 4 бронетанкови (16, 81, 88, 92а), 3 механизирани (28, 77, 84а), 3 пехотни (21, 30, 64а) дивизии, а също 3 бронетанкови (37, 38, 71а), 2 пехотни (40, 41а), 6 артилерийски (11, 22, 23, 33, 44, 55а) бригади. Има също и мощни специални сили; 23 въздушно десантна и 58 десантно щурмова дивизия, 55 и 65 а въздушно десантни, 25, 44 и 66 десантно-щурмови и 35 и 45 бригади командос.

В състава на СВ на КСИР има 26 пехотни, 2 механизирани, 2 танкови дивизии, 16 пехотни, 6 бронетанкови, 2 механизирани, 1 РХБЗ, 1 пропагандна бригади, 10 групи (ракетна, РХБЗ, свръзка, ПВО, инжинерна, 5 артилерийски).

На въоражение състоят тактическите ракети "Тондар" (до 30 ПУ (Пускови Установки и 150-200 ракети, далечина на стрелба до 150 км). Те са копие на китайските М-7, които на свой ред са създадени на основата на ЗРК HQ-2 (китайско копие на ЗРК С-75).

Танковия парк на Иран е извънредно разнообразен. Най съвременни се явяват до 570 съветски Т-72. Има и много стари танкове; от 100 до 200 английски Чифтан и до 400 Мобарез (Чифтън модернизиран в Иран), до 100 съветски Т-62, до 100 северно корейски Чонгма Хо (създаден на базата на Т-62), от 200 до 400 ирански Сафир (стари Т-55 с куполи от Т-72), до 200 китайски Type 59, до 250 китайски Type 69, и до 300 T-72Z (Type 59/69 с купола от Т-72), до 150 американски М60Ь1, до 100 М48, до 170 М47, от 75 до 150 ирански Зулфикар-1 (М48 с купола от Т-72) и 100 Зулфикар-3 (М60 с купола от Т-72). Освен тях на въоражение се намират от 80 до 130 английски леки танкове Скорпион и 20 създадени на тяхна основа Тосан.

На въоражение в сухопътните войски състоят също 35 бразилски БРМ ЕЕ-9 Каскавел, около 750 БМП (до 200 БМП-1, до 140 Бораг иранска версия на БМП-1, 413 БМП-2), до 550 БТР (до 200 американски М113А1, до 150 съветски БТР-50, 150 БТР-60, около 50 Ракш (свой лек БТР). Доколкото Иран е усвоил производството на куполи за Т-72 и ги поставя на стари танкове, то освободените куполи от Т-55 и М48 биват поставяни на БТР-60 (като при това се налага почти пълно премахване на бронирането).

Самоходната артилерия включва до 60 съветски САУ 2С1 и местното им копие Раад-1 (купола от 2С1 на база Бораг) 122 мм, около 180 американски М109 и иранското им копие Раад-2 (155мм) (тук трябва да се отбележи, че американската армия използва все още тази гаубица, която се оказа извънредно удачна конструкция), 20 севернокорейски М-1978 (170 мм) (германско оръдие от ВСВ чертежите на които предадени на КНДР, смята се за едно от най добрите тежки оръдия), от 25 до 40 американски М107 (175 мм) и от 30 до 38 М110 (203мм). Има и многочислена буксирна артилерия - до 200 американски М101А1 (105 мм гаубица от ВСВ), до 540 съветски Д-30 и иранското копие НМ-40, до 100 китайски Туре 60 (122мм), от 985 до 1100 съветски М-46 и китайското копие Туре 59 (130 мм оръдие), до 30 съветски Д-20 (152 мм гаубици), около 120 австрийски GHN-45, от 70 до 100 американски М114 и тяхното иранско копие НМ-41, 15 китайски WAC-21, до 30 юарски G-5 (155 мм гаубици), от 20 до 50 американски М115 (203 мм оръдия). Минохвъргачките са над 5 000.

РСЗО включва до 150 съветски БМ-21 Град (122 мм), до 700 китайски буксируеми Туре 63 и до 600 ирански аналози Хасеб (107 мм), до 100 севернокорейски М-1985 и иранското им копие Фаджир-3 (240 мм).

Има и значително количество ПТРК; не по малко от 130 американски Тоу-1 и иранското им копие Туфан, а също няколко стотин (или хиляди) съветски Малютка и иранското им копие Раад, Фагот и Конкурс в неизвестен брой.

Войсковата ПВО включва 29 съвременни руски ЗРК Тор-М1, до 250 местни ЗРК Шахаб и Я-захра (копие на китайския ЗРК HQ-7, който пък е копие на френския Кротал). Има до 400 стари съветски ПЗРК Стрела-2 и до 700 по модерни Игла, 200 шведски RBS-70. На въоражение стоят до 100 съветски ЗСУ-23-4 Шилка и 80 ЗСУ-57-2 (признати отдавна за небоеспособни като ЗСУ и използвани за огнева поддръжка на пехотата). Зенитните оръдия са над 1000 от които 300 съветски ЗУ-23 (23 мм) (признати за небоесобни, иранците ги счетворяват и ги спрягат с радар като последна защита на летищата) и 200 С-60 (57 мм) (също модернизирани по подобен начин), 92 швейцарски Скайгард (35 мм). 

В армейската авиация има до 50 американски бойни вертолети AH-1J, част от които модернизирани в Иран. Транспортните вертолети са от 12 до 20 американски СН-47С, от 30 до 50 Бел-214, до 10 Бел-205, до 10 Бел-206, 25 модерни руски Ми-17.

 

ВВС на Иран се делят на 3 оперативни командвания "Север" (щаб в Техеран), "Център" (щаб в Исфахан), Юг (щаб Шираз). В тяхно разпореждане са 17 авиобази. ВВС на КСИР има 5 авиобази и 5 ракетни бригади. 

Именно ВВС на КСИР разполагат с всички балистични ракети. Това са 20 ПУ Шехаб-1/2 (до 600 ракети Шехаб-1 и до 150 Шехаб-2) които са копия на севернокорейските Хвасон-5/6 (далечина на стрелбата до 500 км), 32 ПУ Шехаб-3 (копие на севернокорейската Нодон, далечина на стрелба до 1500 км). Има и неизвестно количество от други типове ракети с противоречиви данни за тях. Най съвременна се счита че е Седжил с далечина на стрелбата до 2000 км. 

Ударната авиация се състои от 34 бомбардировача Су-24, 37 ударни самолета Су-22 (намиращи се на съхранение и очакващи модернизация) и 5 щурмовика Су-25. Още 7 Су-25 бяха през 2014 предадени на Ирак, като не е ясно дали те остават собственост на Иран.

Изтребителното са с твърде неясна съдба. На въоражение са от 27 до 68 американски F-14А, от 38 до 100 F-4 (от 8 до 18 D, от 30 до 88 F), от 61 до 126 F-5 (до 15В, от 34 до 80 Е, от 15 до 28 F), 24 Саегах (вариант на F-5E), 12 френски Mirage F1, 29 съветски МиГ-29, от 20 до 53 китайски J-7 (в това число 11-13 учебно бойни JJ-7) китайско копие на МиГ-21. 

Разузнавателната авиация включва от 4 до 10 RF-4Е и до 10 RF-5А. 

Транспортните самолети са 4 американски Боинг 707 (още от 4 до 9 на съхранение), от 5 до 9 Боинг 747 (още 3-4 на съхранение), от 22 до 31 С-130 (още до 18 на съхранение), 2 2 L-1329, 3 Командер 690, 4 Фалкон 20, 2 Фалкон 50, 6 европейски (1 А321, 3 А320, 2 А300), 9 холандски F-27, 15 швейцарски РС-6В, от 2 до 14 китайски Y-7 и до 12 Y-12, 3–7 ирански Иран-140 (копие на Ан-140), 10 украинскихАн-74ТК, от 12 до 15 съветски Ил-76 (още до 4 на съхранение).

Учебните самолети включват; 2-26 американски F-33 и до 7 Т-33, до 35 швейцарски РС-7, до 24 бразилски ЕМВ-312, 26 пакистански Мушак, не по малко от 2 ирански Фаджр-3, до 25 Дорна и Тазарв.

ПВО на страната включва от 30 до 80 английски ЗРК Рапира, от 42 до 84 китайски ЗРК HQ-2 и неговото иранско копие Саяд, от 150 до 234 американски ЗРК Усъвършенстван Хоук и неговото иранско копие Мерсад, 8-12 ЗРК Квадрат и неговото иранско копие Раад, 12 ЗРК С-200 Вега.

Флота разполага 3 съвременни руски подводници проект 877, 4 малки подводници иранско производство, също 21 свръхмалки подводници Гадир, 4 югославски Юго.

В надводния флот има 3 английски фрегати тип Алванд, техни копия са двете ирански Джамаран. Строящата се Саханд и силно модернизирана. Има и 3 стари корвети 2 тип Баяндор и 1 тип Хамзех. От катерите има 10 китайски ракетни катера Худонг, 10 тип Каман (копие на френските Комбатант-2), 4 ирански копия Сина . До 80 ирански катера собствена постройка с китайски ПКР С-701 и С-704.

Стражеви катери; 3 тип Парвин (иранско копие на американските PGM-71), 2 тип Кайван, 3 тип Зафара, 6 тип MIG-S-2600, до 150 малки част от които въоражени с РСЗО и ПТРК.

Морската авиация включва 5 американски патрулни самолета Р-3F, 3 Фалкон 20, 3 холандски транспортни F-27, 2 противоподводни вертолета SH-3D, 3 вертолета тралшици RH-53D, 14 транспортни вертолета Бел-212.

Морската пехота включва две бригади (1ва и 2 ра), 1 ва е в КСИР, има също по една бригада в КСИР и ВМС противокорабни ракети, въоражени с китайските ПКР НY-2 и С-802.

Свежи новини.

В Иран вече произвеждат танкове Karrar който се явява иранско модернизирано с руска помощ копие на Т-72.

 

Редактирано Юли 13, 2018 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

Стига скучен текст, време е за картинки!

На 18 юни китайска делегация е посетила 65 бригада специални сили.

[Frujin Assen]

ПВО на Ислямска република Иран

Първите ЗРК приети на въоражение в Иран били английските Tigercat. Това бил доволно евтин и прост ЗРК с малка далекобойност с радиокомандно насочване на ракетите от оператор с джойстик след визуалното откриване на целта. Основното достойнство на това ЗРК била неговата простота. Комплекса се монтирал на два прицепа буксирани от автомобили с повишена проходимост. На единия прицеп се разполагал поста за управление, а на другия пусковата установка с 3 ракети. В бойно положение се спускали станини, а двата прицепа се съединявали с кабели. 

 

 

В британската армия той трябвало да замени знаменитите 40 мм оръдия Бофорс. Обаче реалната бойна ефективност на този ЗРК се оказала ужасяващо ниска. Например по време на фолклендската война английските кораби били въоражени с морския вариант Сий Кет, който имал същата система за насочване и ракети. От изстреляните над 80 ракети само една поразила аржентински Скайхок. Още от самото начало британските военни го посрещнали прохладно, тъй като той бил в състояние да свали мишена летяща само направо със скорост до 700 км/ч. Но въпреки това той се рекламирал усилено и през 1966 Иран закупил 15 ЗРК. По време на ирано-иракската война той бил използван за плашило. Целта била пуснатите ракети да накарат пилота да изостави задачата си и да започне противоракетно маневриране. Тези ЗРК все още се срещат в различни справочници като стоящи на въоражение, но това е нереално, Иран едва ли има възможност да държи на въоражение 40 години оръжие на лампова елементна база.

Много по ефективна замяна на Tigercat станал ЗРК Rapier, създадени от британската компания Matra BAe Dynamics. Освен че можел да обстрелва свръхзвукови цели до 6800 метра той имал полуавтоматична система за насочване, което позволявало да се поразяват и маневриращи цели. Основната част от ЗРК Рапира се явява буксирната ПУ с монтирана на нея обзорна РЛС и система за целеуказване. След откриването на целта оператора просто трябва да я държи в полезрението на оптическия прибор, като автоматиката само насочва ракетата. Рапира и досега си остава сериозна заплаха за самолетите. В първата половина на 70 те Иран закупил 30 батареи Рапира които били активно и резултатно използвани по време на войната с Ирак. Сложно е да се каже дали днес в Иран има работещи рапири, тъй като официално от 1979 Великобритания не е предоставяла на Иран резервни части и ракети.

Шаха се опитвал да закупува и оръжие от СССР, но поради не особено тесните отношения му била продадена предимно остаряла техника сред която ЗСУ-57-2, ЗУ-23-2, 37 мм 61-К, 57 мм С-60, 100 мм КС-19 и ПЗРК Стрела-2М. В началото на 70 те били купени от Швейцария 24 батареи 35 мм оръдия GDF-001 с РЛС за управление на огъня SuperFledermaus. Малко преди войната с Ирак били купени ЗСУ-23-4 Шилка и радари Skyguard за 35 мм оръдия.

В средата на 70 те в Иран започнали да изграждат централизирана система за ПВО на страната. Освен обзорни радари тя трябвало да има модерни ЗРК и прихващачи. През 1972 били закупени от САЩ 24 батареи ЗРК MIM-23 Improved HAWK, като Иран получил комплекси с модернизирана апаратура и нови ракети едва започнали да постъпват на въоражение в САЩ. 

Модернизираните ракети MIM-23B с полуактивна ГСН могли да поразяват цели до 35 км и на височина до 18 000 метра. В състава на батареята имало и собствена РЛС AN/MPQ-50.

Тези ЗРК били използвани много активно във войната с Ирак и практически спасили Иран от бомбардировки. Поради големия разход на ракети и силното износване иранците купували нелегално от Израел и САЩ части и ракети.

В края на 80 те и началото на 90 те от Китай били закупени 14 дивизиона ЗРК HQ-2J, който е копие на съветския С-75М Волхов. По ирански данни с него те са свалили няколко иракски МиГ-23 и Су-22.

Отбелязано е закупуването на малко зенитни оръдия от КНДР и ПЗРК Стрела-2М. Трудно е да се каже откъде в Иран са попаднали ЗРК Квадрат и ПЗРК Стрела-3. Те или за заловени като трофеи или предадени от Сирия.

До 1979 Иран имал твърде силни ВВС снабдени преди всичко с американска техника. Иран е единствената страна на която са продадени тежките изтребители F-14A Tomcat (79 машини) въоражени с уникалната за 70 те далекобойна ракета AIM-54 Phoenix с активна ГСН. Този самолет бил най боеспособния прихващач по време на войната и по ирански данни е свалил 110 иракски самолета, чуждестранни специалисти намаляват бройката до 30-40. Съгласно тези данни 11 Томкет са били свалени, 9 са се разбили при произшествия, 1 е отвлечен в Ирак, 8 са сериозно повредени. След края на войната на въоражение се числили над 50 F-14А. Числото на реално боеспособните е неизвестно. 

Освен тях Иран получил от САЩ 177 F-4E, 32 F-4D, 16 разузнавателни RF-4E, 140 леки изтребителя F-5E и 28 учебно-бойни F-5F. Също били поръчани 200 F-16А/В, но те не успели да пристигнат. Въпреки че F-4 въоражени с ракети със среден обсег AIM-7 Sparrow могли да изпълняват задачи по ПВО, а F-5 с AIM-9 Sidewinder могли да водят близък въздушен бой те били използвани най вече като удърни машини. 

Войната и лошото обслужване намалили силно боеспособността на иранските ВВС. Поради това в края на 80 те от Китай били купени 20 изтребителя F-7M (китайски вариант на МиГ-21-Ф13). Китайския самолет бил евтин и прост в експлоатация, но затова пък силно остарял и примитивен.

[Skubi]

Истина ли е, че северно корейците са в бартел с иранците. Иранците ще им продължатсъвместно испитите с атомните оръжия а корейците пък ще помогнат за ракетната техника?

 

[Frujin Assen]

Преди 2 часа, Skubi said:

Истина ли е, че северно корейците са в бартел с иранците. Иранците ще им продължатсъвместно испитите с атомните оръжия а корейците пък ще помогнат за ракетната техника?

 

Да.

[bulgaroid]

То много хубаво ама защо не казваш за някой малки подробности? Иран е в перманентни санкций от 1980г. или там някъде беше. Всичкото им оръжие е купено тогава, единственните доставки са от Русия и Китай в последно време, Иран разработва и усъваршенства въоръженията със собственни сили. 

[Frujin Assen]

Преди 2 часа, bulgaroid said:

То много хубаво ама защо не казваш за някой малки подробности? Иран е в перманентни санкций от 1980г. или там някъде беше. Всичкото им оръжие е купено тогава, единственните доставки са от Русия и Китай в последно време, Иран разработва и усъваршенства въоръженията със собственни сили. 

Е не мога за всичко наведнъж да разкажа).

[Frujin Assen]

Още от средата на 80 те започнала работа по ремонта и модернизацията на ЗРК MIM-23 I-Hawk. С времто било усвоено производството на радиоелектронната база и създадена рецептура за твърдото гориво на ракетите. Така Иран успял да пусне в производство свой аналог получил името Mersad. Предполага се, че при този ривърс инжинеринг е използвана китайска помощ. Така или иначе обаче за производството в Иран се използват китайски части.

 

Иранския вариант на ЗУР MIM-23В получил името Shahin. През 2011 била въведена на въоражение нова ЗУР Shalamcheh, която има по добра защита от смущения и увеличена далекобойност до 40 км. Тази ракета е модернизация на оригинала и външно не се различава от него. ПУ не е модернизирана, но апаратурата е модернизирана кардинално на съвременна елементна база. Благодарение на това РЛС са с увеличена устойчивост на смущения и с увеличен обхват. 

 

За да се повиши мобилноста са разработени варианти на верижни и колесни шасита които се съединяват с кабели. 

Тъй като през 90 те Иран получи достъп до съвременни мобилни комплекси от Русия и Китай тези модификации не са произвеждани серийно. Днес Иран разполага с 20 ЗРК Mersad, които са заменили вече напълно износените MIM-23 I-Hawk.

Както вече бе казано Иран е купил от Китай 14 ЗРК HQ-2J. В началото на 21 век започва тяхното модернизиране  и е усвоено производството на ракети получили името Sayyad.

В останалия свят подобни ЗРК се разглеждат като безнадежно остарели и напълно небоеспособни, но Иран е принуден да ги модернизира. Ракетите например са получили топлинна ГСН и радиокомандна система за насочване в последния участък на траекторията.

В последно време обаче е съкратена тяхната експлоатация предвид на почти пълната им безполезност и за пестене на средства.

Непонятно откъде в Иран се появиха още през 80 те ЗРК Квадрат. Предполага се, че са доставени от Сирия. През 90 те са доставени още няколко батареи купени на черно от Румъния. В последните години те обаче не се появяват. Възможно е да са свалени от въоражение предвид износеност.

През 2005 е поръчана на Русия модернизация на ЗРК Квадрат, която обаче се разви съвсем необичайно. Всъщност руснаците помогнаха за проектирането и пускането в производство на ЗРК Raad на колесно шаси с нови ракети които силно напомнят ЗУР 9М38 използвани от ЗРК Бук-М1.

Тези ракети впоследствие били използвани в новите ЗРК известни на запад като Khordad и Tabas-1.

Реално руските инжинери са помогнали на Иран да създаде аналог на ЗРК БУК. Предполага се, че той може да поразява цели до 45 км и 22000 метра.

 

През 1992 Иран купува 3 ЗРК ЗРК С-200ВЕ  Вега-Е и 48 ЗУР В-880Е. Този ЗРК с далекобойност до 240 км и полуактивно самонасочване се превръща в "дългата ръка" на иранското ПВО.

За тези ЗРК са построени железобетонни укрития и добре обмислени позиции. Впоследствие през 90 те са купени още 2 ЗРК от този тип. Заедно с това иранците поръчват модернизация от Беларус. Тя се изразява в замяна на част от ламповата апаратура със съвременна. Въпреки всичко днес тези ЗРК са смятани за остарели и крайно уязвими предвид на стационарните си позиции. Експлоатацията им е ограничена поради крайна износеност и се очаква в близките години да бъдат изведени от въоражение. 

През 2013 в Иран бе представен новия ЗРК с голяма далекобойност Talash с ЗУР Sayyad-2. Смята се, че това са ракети създадени на базата на американските корабни ЗРК (по точно техните ракети) RIM-66 SM-1MR. Външно силно напомнят американските ЗРК MIM-104 Patriot. Съгласно иранската информация далечината на стрелба е 100 км, а с новите ракети Sayyad-3 200 км.

 

Напълно непонятно е какво е това чудо Bavar-373 с ЗУР Sayyad-4 , което според иранците е ЗРК с възможностите на С-300ПС. Предполага се, че в построяването на този ЗРК е помогнал Китай, като не е ясно, дали изпитанията са успешни, пуснато ли е производство и прочее.

През 2016 Русия продава на Иран 4 дивизиона С-300ПМУ-2 които и се явяват най модерните ЗРК в иранското ПВО.

 

 

 

[Frujin Assen]

За замяна на британските ЗРК Рапира през 1989 от Китай са закупени ЗРК FM-80, китайски вариант на френските Crotale, а през 2010 влиза в производство иранския му модернизиран аналог Ya Zahra-3 с ЗУР Shahab Thaqeb. Той има радиокомандна система за насочване и може да поразява цели до 12 и височина до 5000 метра. 

ЗРК е разположена на прицеп и има в състава си РЛС за следене на целта, оптико-електронен модул и инфрачервен пеленгатор. На позиция всички елементи на ЗРК разположени на 3 прицепа се съединяват с кабели. Целеуказването се осъществява от РЛС Matla ul-Fajr или Kashef-2. В Иран тези ЗРК често се използват заедно с 35 мм зенитни автомати и тогава в комплекса се използва и системата за управление на зенитния огън Skyguard.

 

През 2013 беше представен ЗРК Herz-9 в който също се използват ракети Shahab Thaqeb. Той е мобилен и се разполага на шаси с повишена проходимост, като ракетите са намалени на две. Няма данни това ЗРК да е прието на въоражение. 

Безспорно най модерните ЗРК с малка далекобойност са руските Тор-М1 закупени през 2005 в количество 29 машини. Те имат най съвременна РЛС за откриване с активна фазирана антенна решетка и станция за насочване и съпровождане. Тя може да поразява цели до 12 км и 6000 метра.