Самоусъвършенстването като "синдром", както и някои други проблемни аспекти от битието на всеки един.

[ramus]

"...

Защо саморазвитието стана толкова популярно?

Разбира се, без никакво съмнение – печелене на пари, но в интерес на истината, трендът към саморазвитие е свързан и със стандарта на живот. Широко известната пирамида на Маслоу показва, че когато основните потребности на човек са задоволени (храна, сън, безопасност), други видове стремежи стават по-важни (нуждата от принадлежност, желанието за определен статус в обществото, личностното самоусъвършенстване и развитие). С други думи, колкото по-добре живеем, толкова по-ценно става за нас качеството на междуличностните отношения, достигането на нови висоти, духовното развитие и познанието за външния и вътрешния свят.

Колкото по-инфантилен е един човек, колкото повече стрес и тревожност има в живота си, толкова по-силна ще бъде вярата му в силата на мисълта.

Второ, съществува концепцията за магическо мислене. Традиционно то е налично при децата и би трябвало в по-късна възраст да се трансформира в по-реалистична гледна точка. Детето вярва, че може да повлияе на света с помощта на мисли или прости действия: „Ако много го искам, родителите ми няма да се разведат“, „Дядо Коледа ми даде подарък, защото му написах писмо“. Колкото по-инфантилен е един човек, колкото повече стрес, тревожност и несигурност има в живота си, толкова по-силна ще бъде вярата му в силата на мисълта," защото се потвърждавало от изследвания" ( науката, познанието). "  Освен това, високите нива на магическо мислене често са свързани с психични разстройства, вариращи от обсесивно-компулсивно разстройство до шизофрения.

Елементи на магическо мислене се срещат във всеки от нас. Седнете на пътеката, плюйте през лявото си рамо, пожелайте си късмет, визуализирайте желание – всичко това може да се превърне в работещ начин за облекчаване на тревожността, автотренинг и разширяване на границите на възможното. Възрастният човек обикновено разбира, че с позитивни мисли и целенасочени ритуални действия можем да повлияем положително на състоянието си, а поредица от прогресивни действия ни водят до резултат, но в същото време светът не ни се подчинява, въпреки че със сигурност съдържа елементи на късмет и щастливо стечение на обстоятелствата.

Положителният ефект на магическото мислене е свързан  и със склонността към внушаемост. Човек изпитва плацебо ефект, който се използва например за облекчаване на болка (доказано е, че прилагането на плацебо мехлем може да се намали болката при много хора). Нещо подобно се случва и на популярни тренинги, когато водещият, от позицията на гуру, наистина може да внуши нови нагласи у човек. В бъдеще те могат да повлияят на неговите действия и в крайна сметка на реалността. Страничен ефект от подобно внушение е, че заслугата започва да „принадлежи“ на гуруто, което означава, че човекът (клиентът) ще се връща към него отново и отново, свързвайки победите не с действията си, а с човека на сцената.

....

Кога саморазвитието превръща в „саморазвитие“?

Точно както някога в обсебването по фитнеса и здравословното хранене, така днес виждаме цяла гама от крайности в сферата на саморазвитието. Първо, това често се превръща във форма на „легална“ прокрастинация (синдрома на отлагането) и бягство от реалността. По-лесно ни е да се оправдаем, ако сме прекарали два часа в гледане на лекции на психолози в YouTube, вместо телевизионен сериал. По-лесно ни е да четем книги със съвети как бързо да забогатеем и да подобрим взаимоотношенията си, отколкото да влезем във взаимоотношения с реалността, където от нас се изисква да предприемем действия. Така самопомощта и саморазвитието се превръщат в илюзия за активност – струва ни се, че прекарваме времето си полезно, но нищо не се променя в живота ни. В един момент обсесията прави личността напълно неадекватена и човек оглупява.

Човек, вместо да решава реални проблеми, се занимава с духовни и езотерични практики.

Би било интересно да се спомене набиращото обороти явление spiritual bypassing (духовното/философско заобикаляне), когато човек, вместо да решава реални въпроси, свързани с емоционалните си проблеми и належащи житейски задачи, се впуска въс философски концепции, духовни и езотерични практики. Струва му се, че работи върху себе си, но всъщност по този начин психиката се опитва да се справи със стреса ( чрез духовни фантазии, блянове, теории и концепции ).

Изследванията потвърждават, че духовното заобикаляне може да увеличи магическото мислене и суеверията, както и да увеличи бездействието, поради очакването на помощ от висша сила. Други симптоми на отдръпване в духовна практика е отчуждеността, пренебрегването на подкрепящите взаимоотношенията, сляпата вяра в харизматични лидери и отричане на личната отговорност ( както е при проекцията с висшата истина на реалността, която била "детерминизма" и фантазиите как всички хора били "кукли на конци" и осъзнаването на това можело да даде спасение, облекчение и генерална промяна на живота и щастието на хората).

 Трето, „синдромът на инфантилната личност“ и зависимостта от саморазвитие са често срещани. Според някои оценки, до 94% от младите хора днес поемат редовен ангажимент за личностно развитие, а умората от литература за самоусъвършенстване се превръща в нова мания. Довеждането на себе си до психологическо съвършенство често става обсесивно.

Подобни твърдения могат да бъдат отправени и срещу обкръжението. Ако по-рано човек можеше спокойно да клюкарства, да изразява мнението си непринудено в кръг от приятели, да спори емоционално, днес в среда от „обработени“ хора той може да бъде наречен „нисковибрационен“, неемпатиен и токсичен. И тогава един обикновен човешки разговор се превръща в общуване, препълнено с интелектуализация.

„Саморазвитието“ може да бъде и легален и социално-приемлив начин за удължаване на собствения инфантилизъм. Тогава човек прехвърля отговорността за своите избори и действия върху инструкции от маратони и чудодейни техники от тренинги (които след това могат да бъдат обвинявани) и вместо реални действия избира фантазии с надеждата за тяхното изпълнение..."

 https://kunchev.blog.bg/drugi/2025/06/10/rai-za-infantilnite-vyzrastni-i-zashto-sme-obhvanati-ot-epid.1953041

----

"...В теорията за семейните системи на Мъри Боуен съществува концепция за диференциация: колкото по-малко са слети емоциите и интелектът на човек, толкова по-висока е диференциацията. А само това може да доведе до когнитивно развитие през етапите на съзряване. Хората, които могат да разграничат (диференцират) чувствата от постъпките си, са способни да създават и удържат граници.

На другият полюс е високо ниво на сливане между емоции и интелект.  

В семействата и социалните групи, намиращи се в "сливане", доминират емоциите – страх и тревожност, а членовете на семейството действат в посока обединение. Това е място, където няма граници и индивидуализация на личностите. Всички ние принадлежим един на друг, ти принадлежиш на мен, аз принадлежа на теб.  (бележка на рамус - това е и основата на синдрома "ВСИЧКО/ВСИЧКИ сме едно " и идва по естествен път към "принадлежните недооформени личности". Версиите на "принадлежния синдром" са огромно многообразие - особено когато са потиснати силни нарцистични склонности и те намират място за компенсация като власт, контрол, като "аз знам кое е доброто за теб"... ВЛАСТНИТЕ МАЙКИ или авторитарни бащи, моделите на 'голямото семейство' от типа 'всички сме заедно", парите идват при най-възрастния и той ги разпределя" и други атавистични отживелици, деривати на "вечното оцеляване" от вечни заплахи и безличностното сливане в принадлежност и страх от разделяне и огромни травми при загуба на звено... )

Нивото на сливане/диференциация влияе върху емоционалните процеси, нивото на близост/дистанция и нивото на тревожност в семейната система. Това дава отражение и на начина на живот, на страхове и дълбоки грешни стратегии в образуването на ново семейство и невъзможност въобще на сериозни и зрели социални отношения. 

=====================================

Всъщност навсякъде по форумите популярността изисква да не се дискутират неприятни или неудобни за повечето хора, теми. При неприкосновеността и свободата сред виртуала това веднага е спусък за търсене на приятно и удобно друго място, а това не е целта на всеки виртуален форум ( с някои изключения). 

Аз, обаче ще рискувам.  

Редактирано Сряда в 10:04 от ramus