От „не могат да летят в космоса“ до „не могат да кацнат на Луната“: антизападната пропаганда не умира

[SAlexandrov]

От „не могат да летят в космоса“ до „не могат да кацнат на Луната“: антизападната пропаганда не умира

Астронавтът на НАСА Крис Уилямс засне тази снимка на Луната от борда на Международната космическа станция ден преди изстрелването на „Артемис 2“. Photo credit : NASA

4 април 2026 г. 11:20 ч.

Светослав Александров. Първо казаха, че САЩ не могат да пращат хора в космоса. После, че не могат да минат поясите на Ван Алън. Сега, че не могат да кацнат на Луната. Защо тогава Русия не може да обиколи Луната?

Това е въпрос, който всеки анализатор трябва да зададе към тези фенове на Русия, които отричат полета на „Артемис 2“.

Разбира се, аз също го правя. Но трагедията на това да съм най-разпознаваемият космически популяризатор у нас е, че може да разполагам с цялото ефирно време на света (а тези дни аз наистина го разполагам) – и то пак да не бъде достатъчно, за да могат обективните факти за мисията да достигнат до широката общественост. Това е така, понеже живеем в условията на информационна война. В тази война борбата не е за истина, а за налагането на определени наративи.

В моята практика постоянно се натъквам на примери за координирана информационна операция с ясната цел да манипулира обществените схващания към космическите мисии. Най-яркият пример, че такава информационна информация наистина бива провеждана, получих в дните след 30-ти май 2020 г., когато СпейсЕкс изстреляха за пръв път пилотирания космически кораб „Крю Драгън“ с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли.

В периода между 21-ви юли 2011 г., когато на Земята се завърна последната космическа совалка „Атлантис“, и полета на Бенкен и Хърли, НАСА бе принудена да разчита на услугите на Роскосмос и руските кораби „Союз“ за превоза на астронавти от Земята до Международната космическа станция и обратно. Твърдението „американците вече не могат да пращат хора в космоса“ бе вярно за ограничен период от време, но най-важното е, че то притежаваше сериозен геополитически заряд и затова се повтаряше до втръсване. Неведнъж, когато съм отразявал тогавашните успехи на безпилотната американска космонавтика, които включваха обиколките и кацанията на Марс, полетът до Плутон, връщането и рециклирането на първите степени на „Фалкън 9“, получавах хапливи коментари към статиите си, подчертаващи, че американците не могат да провеждат пилотирани мисии.

Веднага след успешния полет на Бенкен и Хърли през май 2020 г., наративът се промени. Още на следващата сутрин в социалните мрежи преобладаваха коментари в следния стил: „голяма работа, че американците са изстреляли хора в космоса, ние това го направихме през 1961 г. с Гагарин“. Скоростта и механизмът на тяхното появяване не бяха случайни. Обществото просто не функционира по този начин – естествено възникналият скептицизъм не се появява за една нощ с перфектна синхронизация. В живота отнема време, докато хората си изградят информирано мнение, докато те спорят един с друг, докато се изказват разнообразни мнения. В конкретния случай, след изстрелването на кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“, станах свидетел на предварително подготвен сценарий.

Сценарият винаги работи по един и същи начин: когато дадено твърдение престава да бъде вярно, информационната война веднага преминава към внимателно подготвеното отстъпление. В момента, в който „Крю Драгън“ излетя, становището „американците не могат да пращат хора в космоса“ се превърна в слабост и бе зарязано, като пропагандистите го замениха с твърдението за Гагарин – „ние отдавна сме го направили“. Този ход целеше да отклони общественото внимание от сегашната реалност към някакъв отминал факт. Поражението в информационната война трябваше да бъде замаскирано от безразличие и равнодушие.

Абсолютно същото наблюдаваме в дните след изстрелването на „Артемис 2“. В продължение на дълги години пропагандистите твърдяха, че историческата програма на НАСА „Аполо“ е фалшива, понеже не съществува никакъв начин да бъдат прекосени радиационните пояси на Ван Алън около Земята. Аргументът за непробиваемостта на поясите на Ван Алън представлява класическа псевдонаука, замаскирана с технически жаргон, който я прави достатъчно наукоподобна и правдоподобна за лаиците и неспециалистите. Обективната истина е, че космическите кораби „Аполо“ са преминали бързо през радиационните пояси, получената доза радиация е била преживяема, а медицинските архиви от полета все още са достъпни. Но пропагандистите не се интересуваха от фактите – те упорито повтаряха, че до Луната не може да се лети и толкоз.

Космическата мисия „Артемис 2“ доказа обратното – не само астронавти могат да пътуват далече от Земята, но космическият кораб „Орион“ ще се отдалечи на по-голямо разстояние от планетата ни, отколкото са се отдалечавали корабите „Аполо“, като така ще бъде поставен нов световен рекорд. Сега наративът отново се променя: водещото твърдение е, че „американците само обикалят около Луната, но не са способни да кацнат на нея“.

Но защо тогава Русия не може да обиколи Луната?

Тази година на 12-ти април ще отбележим юбилей – 65 години от полета на първия човек в космоса Юрий Гагарин. Русофилите, соцносталгиците и почитателите на руската култура у нас дължат отговор. Те мърморят по медиите, че американците не са пътували до Луната в продължение на 53 години, което, по техните думи, е твърде подозрително. Защо тогава не коментират факта, че Русия няма нито едно успешно кацане на Луната след 1976 година? Последната роботизирана лунна мисия на Роскосмос „Луна-25“ бе изстреляна през 2023 година и вместо да кацне меко, тя се разби върху лунната повърхност. През последните три години роботизирани меки кацания на Луната осъществиха следните държави: САЩ (мисия „Блу Гоуст“), Индия (мисия „Чандраян-3“), Китай (мисия „Чанг’e 6“) и Япония (мисия „Слим“). Русия не успя. Руснаците нямат и пилотирана лунна програма.

Нещо повече, те нямат нито една напълно успешна лунна или междупланетна мисия след декември 1984 година, когато за последно СССР изстреляха „Вега 2“ към Венера и Халеевата комета. За сметка на това страната им е добра в разпалването на пропаганда в Източна Европа.

Ето защо не се съмнявам, че ако „Артемис 4“ излети през 2028 г. и човек стъпи на Луната, наративът в информационната война отново ще се промени. Твърдението, че „американците не могат да кацнат на Луната“ ще бъде удобно забравено и изместено от следните опорки: „фалшифицирано е, както и тогава“, „снимките са генерирани с изкуствен интелект“, „същото като преди, но с по-добри камери“. Или класическия аргумент на победения: „какво от това, ние спечелихме истинската надпревара през 60-те, изпращайки първия човек в космоса“.

Иронията е, че руснаците безспорно имат великолепни исторически постижения – Гагарин, Терешкова, първата космическа разходка на Леонов, автоматичните междупланетни станции „Венера“. Това са истински и автентични успехи, които заслужават да бъдат отпразнувани. Но трагедията е, че докато пропагандистите се придържат към твърденията за провала на западната космонавтика, те реално ги принизяват, защото биват редуцирани до част от пропагандния апарат, вместо да бъдат чествани като победи в името на науката.

Гагарин определено заслужава повече от това името му да се ползва за пропагандни цели. А що се касае до Луната, тя си остава там, където винаги е била. За радост на човечеството, днес отново имаме пилотирана мисия към нея – „Артемис 2“.

 

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/04/they-cant-land-on-the-moon/