Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители

Свети Георги

6.V

На шестия ден на месец май Българската православна църква почитта паметта на един от четиримата светци войни – Свети Георги.

Легендата за него разказва, че той произхожда от заможното семейство на римски офицер.

Свети Георги е роден през 275г. в провинция Кападокия , която днес се намира на територията на съвременна Турция. От малък младия Георги остава без баща. След като пораства той поема по пътя на своя баща. Така младия римлянин Георги постъпва в римските легиони. Благодарение на своята интелигентност и военен талант наследен от баща си, той бързо се изкачва по стълбицата на военната йерархия. На 20 години той е вече трибун . Като офицер той бързо печели авторитет сред своите колеги.

След като възниква християнската религия тя бързо се разпространява. Християнството намира последователи дори в средите на римската армия и едрата аристокрация.

Младия римски офицер Георги също не бил чужд на новата религия. Дълго време му се налагало да крие своите религиозни убеждения, тъй като по това време християнството е извън закона. Върху ранните християни се упражнявал терор от страна на римската власт.

След смъртта на император Нерон гоненията срещу християните стихнали за да се засилят по време на управлението на друг римски август. Става дума да Диоклециан ( 284-305г. ).

Въпреки, че е уважаван и заемащ висок пост римлянина Георги е подозиран, че изповядва тайно християнството. С цел да бъде разкрит изпращат Георги на наказателна акция. Той обаче се противопоставя на височайшите заповеди като отказва да избива християни.

Вече разкрит, че изповядва тайно християнството младия Георги е арестуван и убит. Това стана на 23. ІV. 303г. Само няколко години след тези събития император Константин І ще даде на християнството равен статут с другите религии и ще приключат няколковековните преследвания на нейните последователи.

Датата на неговата смърт не е случайна. По това време в Римската действа календара на Юлий Цезар. Затова до началото на 20 век в България паметта на този светец-воин се е почитала именно на 23. ІV.

Празника на св. Георги е един от най тачените празници в българския традиционен календар. Макар празника Гергьовден по същество да е християнски, то традиционните ритуали, които се извършват са свързани с езическото ни наследство. Това най-личи в извършваното Гергьовските ритуали и обреди. Те са свързани предимно с началото на новата селскостопанска година у българите. Тя приключва на Димитровден ( 26.10 ) .

Народното поверие гласи, че ако вали дъжд на Гергьовден – годината ще е плодородна. Затова старите българи наричали гергьовския дъжд златен.

На този ден започва наемането на работна ръка. Тогава започва пазареното с овчарите и ратаите и се определят надниците им. Те се наемат обикновено за целия сезон. Поради тази причина светеца-воин Георги се смята за покровител на овчарите.

На Гергьовден стопаните принасят в жертва първото мъжко агне. Рано сутринтта на шията на набелязаното животно се слага гергьовски венец. Този венец е от бук или здравец. Самия агнец се коли винаги на изток близо до стена. Старите българи са гадаели по кръвта на жертвата. Важно значение има и как се разпръсквала тя по стената. Това се прави с цел да се види каква ще е новата селскостопанска година.

След като се извършва това жертвоприношение в чест на светеца покровител на земеделци и скотовъдци – стопанката издоява за първи път една от овцете. Обикновено това е майката на жертвеното животно. Както при жертвеното агне, така и при доенето на неговата майка се използват бука и здравеца. С тях се закичва дръжката на менчето в което се дои млякото. Първото издоено мляко се дава на овчаря за здраве на животните.

Друг съществен елемент от празничните ритуали и обреди са ритуалните игри. На Гергьовден се вържат тъй наречените гергьовски люлки. Те обикновено се закачат на високо дърво. Самите люлки са закичени с букова шума и здравец. Люлеенето на тях става за здраве. Вярва се, че който се е люлял на тях през този ден ще бъде здрав през цялата година.

На този празник хората закичват и домовете си с бук или здравец. В повечето райони на страната в миналото стопаните освен домовете си са закичвали кошарата с бук.

Присъствието на бука на този ден не е случаен. Това дърво е било почитано още от древни времена. И славяни, и прабългари и траки са го обожествявали. Но най-силна е била тази традиция при славяните. Чрез тях тя достига до нас. Освен това славяните както и траките са познавали и много от билките.

Наред с бука и здравеца на Гергьовден се и събират билки. Те се слагат на проветриво и тъмно място за да съхнат. Тяхното събиране е свързано с географските особености на даденото място. В различните райони на страната се събират различни видове билки.

Друг много важен компонент на Гергьовската обредност е празничната трапеза. Тя една от най-богатите. На този пролетен празник задължително присъства печеното агне и червеното вино. Те са възпяти и в някои народни песни като например „ Кърджалии в Елена “ .

„ ... Та са се сбрали, отбрали

Всички шейтански ергени,

На голямден, на Гергьовден,

Червено вино пияха,

Печено агне ядяха... “

( „ Кърджалии в Елена “ ; Арнаудов, Михаил ; „ Фолклор от Еленско “, СбНУ ; т. 27, С. , 1913г. )

Наред със споменато агнешко на трапезата присъстват ястия приготвени от пролетни зеленчуци. Такива са баниците, чиято плънка е направена от спанак, лапад и други.

Ето и една рецепта за спаначник ( лапашник ). Нарязва се на дребно 200-300 гр. спанак или лапад ( може и друг зеленчук ). Към нарязаниая спанак се прибавя и 1-2 стръка пресен лук. Измива се 100-200 гр. ориз. Нарязания спанак или лапад и лука се запражва в 100 мл. олио. Към тях се прибавя и ориза. След като се запражи се прибавя малко вода за да се задушат полетните зеленчуци и ориза да омекне.

Вече готовата плънка се маха от огъня. След това в намазнена тава редим ред пласт, ред плънка докато стигнем до последния пласт. Накрая разбиваме едно яйце и заливаме спаначника ( лапошника ) и го печем.

Освен тази баница на празничната трапеза присъства и традиционния обреден хляб. За разлика от другите празнични хлябове – гергьовските обредни погачи се срещат в различни форми. При тях разнообразието е голямо.

Празника на Свети Георги до такава степен е почитан от българското население, че той намира място в българските народни песни. Най-често това са митологичните песни на българина. Често срещан мотив е гергьовската люлка. Една от най-разпространените песни е „ Мома и слънце “, която е позната по цялата етническа територия на България.

Мома и слънце

Рано ранила Добринка,

Добринка мома хубава

На висок чардак стоеше,

С костен гергеф шиеше.

Там си я слънце съгледа

Три дни греяло, греяло

И не трептяло, не трептяло

И не захождало.

Кога се слънце прибра,

Мама му тихо говори:

– Защо се слънце забави,

Та ти гозбата изстина?

Слънце мама говори:

– Да знаеш мамо, да знаеш

Каква мома съгледах

На долна земя под небе,

Ако тази мома не взема

Не ще тъй ясно грея.

Мама на Слънце говори:

– Как момата ще вземем,

Кога е мома на земя,

А ние светим горе на небе.

Слънце на мама говори:

– На свети Гергьовден,

Златни люлки ще спусним

На Добринкини дворове,

Ще върви мало и голямо,

На люлка да се люлее,

Най-подир ще дойде Добринка,

Добринка мома хубава,

На люлка да си поседне,

На люлки да си люлее,

Ние ще люлки дръпниме

И нея горе ще вдигнеме.

Каквото Слънце казало,

Това и сторило.

На светли Гергьовден,

Златни люлки спуснало

Над Добринкини дворове.

Варвяла мало и голямо,

За здраве да се люлее,

Най-подир дошла Добринка,

Добринка мома хубава,

На люлки да поседне,

На люлки да се люлее,

Люлка се вдигна.

Оттогава греят две слънца,

Слънце грее през лято,

А Добринка на пролет.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...