Интервю с управителя на верига книжарници "Пингвините"

[ISTORIK]

Владимир Георгиев е роден на 16 октомври 1973 г. в Стара Загора. Завършил е УНСС в София, специалност фирмено управление. От 1999 г. е управител на верига книжарници "Пингвините".

- Как от държател на сергия за книги пред университета станахте собственик на верига книжарници?

- Пътят към успеха винаги има своето начало, своята първа крачка. Въпрос не само на обстоятелства, но преди всичко на много труд и предприемчивост е да не останеш в началото, а да продължаваш напред и да успееш. Започнах като продавач на книги - тогава мястото на книгите беше на открито, нямаше книжарници. Като студент родителите ми пенсионери трудно ме издържаха, та се налагаше сам да си изкарвам парите за кино, театър и купони. Така се захванах с търговията на книги. По онова време (1992-1993 г.) имаше голям глад за литература. Издаваше се какво ли не, в най-причудливи формати и корици. За всекиго имаше по нещо. Тиражите бяха големи, книгите се продаваха. Купуването не бе съпроводено с продължителен момент на преценка. Хората буквално "гълтаха" всичко, което излезе на пазара. Случвало се е в един ден да продам цели пакети от поредната Джаки Колинс или Удхаус - по 30-40 книги на вечер. В момента това е невъзможно. После излезе на мода фентъзи литературата, която не бе превеждана на български. Криминалетата.

Аз винаги съм се занимавал само с продажба на книги, не съм "спуснат" отнякъде, без да съм наясно какви са основните правила и взаимоотношения в книготърговския бранш. И това, че съм тръгнал от една сергия за книги, а сега съм изпълнителен директор на най-голямата верига книжарници, е голямо предимство за мен и за фирмата.

- Кога открихте първата книжарница?

- През 1999 г. в Стара Загора, родния ми град. Кръстихме я "Пингвините" - като мястото, на което се намира. Точно пред нея има скулптура на два пингвина, затова местните, като си уговарят срещи, казват "абе хайде да се видим на пингвините". В момента имаме 28 книжарници в 24 български града. Колкото и да звучи благородно, всъщност търговията с книги е една хамалска работа, непрекъснато мъкнене на кашони. Да си призная, малко съжалявам, че се откъснах от директното общуване с клиентите, тъй като сега се занимавам предимно с административните дела на фирмата. Липсва ми живата реакция на хората, отношението им към нашата работа. С времето разбираш, че има редовни клиенти, които искат продавачът да познава техните вкусове и предпочитания, така както ходят при един и същи фризьор или си купуват хляб от един и същи магазин. И ако са любители на фентъзи, не желаят да им предлагаш новата Нора Робъртс. Ние тъкмо това се опитваме да постигнем - едно и също обслужване във всичките ни книжарници. Според анкети 80% от избора на клиента се формира въз основа на препоръките на продавача. Затова често казвам на нашите служители да са предпазливи и да не квалифицират една книга като "добра" или "лоша", а да дават собствената си преценка - "тази книга ми харесва" или "не ми харесва". В противен случай може да заблудят клиента. В нашите книжарници сме въвели следния прийом - продавачът написва мнението си за дадена книга върху ивица оризова хартия и я опасва с нея. И то служи за ориентир на клиентите. Ако дадена книга се е изчерпала в книжарницата, до 24 часа сме в състояние да я доставим на клиента. Във всеки един момент предлагаме над 10 000 заглавия.

- Как е възможно човек да печели от продажба на книги във време на прогресираща неграмотност и все по-изтляващо влечение към литературата на хартиен носител?

- Наистина през последните години има осезаем спад на грамотността на българите като цяло. Това се доказва и от статистически данни, които периодично ни предоставя Асоциация "Българска книга". Но нашите клиенти - тези, които четат книги, не са засегнати от тази неграмотност, защото четенето е като нелечима болест - разбира се, сладка болест, не те оставя, пристрастяваш се, не можеш без него. Главният въпрос днес е да се приобщят към този клуб на пристрастените към четенето и младите, децата. Тук е голяма ролята на родителите, които със своя пример трябва да увличат децата си, на училището, на всеки отделен учител. И на първо място - на българската държава, която трябва да заложи на четенето на младите хора като на част от националната стратегия за образование. Училищните библиотеки са празни, с малък фонд, нямат субсидии. Тази година пропадна проектът за финансиране на библиотеките, на който всички те разчитаха. И ето как държавата се дистанцира от този толкова голям проблем - липсата на библиотечен фонд. Проблем, който в условията на криза ще се отразява осезаемо и върху отделния човек - той все по-често трябва да прави избор дали да си купи книга, или да посрещне ежедневните си насъщни нужди, без да има алтернативата на библиотеката. В Словения например библиотеките са конкуренти на книжарниците на пазара на книги. Те разполагат с достатъчно финансиране, за да закупят всички най-нови издания, така че човек да отиде да си прочете книгата в библиотеката, а не да я купува.

- Кои бяха големите трудности във вашия бизнес през последните 20 години?

- Трудностите бяха и са свързани с това, че за българите книгата не е стока от първа необходимост, мислят много повече за насъщните си нужди като храна, сметки, данъци. И книгите остават на заден план. Едва в последните няколко години хората започнаха съвсем целенасочено да заделят от бюджета си за книги. Интересуват се кои книги излизат на пазара и станаха по-взискателни към качеството на стоката. Затова много важни станаха полиграфията, качеството на превода, редакторската работа. В този смисъл издателствата са длъжници на българския читател. Книгите станаха сравнително скъпи, а не предлагат необходимото качество. Още се намират издания, които се разпадат в ръцете ти.

- Как изглежда през вашите очи "читателят на прехода"?

- Читателят на прехода е много интересна фигура. Аз познавам неговото развитие отблизо, така да се каже. За изминалите 20 години читателският вкус претърпя големи изменения, и естествено същите изменения могат да се забележат в палитрата на издаваните книги.

- Опитайте се да илюстрирате през книгите как се промени читателският вкус през тези години. Кои бяха хитовете на 90-а и кои са топчетивата на 2009-а?

- По-лесно ще ми е с авторите. Всяка година от изминалите 20 може да се асоциира с конкретен автор. В началото хит на пазара бяха Джаки Колинс и Удхаус. В момента най-популярни са Хорхе Букай и Паулу Коелю. Има и "евъргрийни" като Джон Гришам например, който продължава да е достатъчно актуален на пазара. Книгите на Стефани Майър и поредицата "Хари Потър" са хитове сред тийнейджърите. Като цяло масовият вкус от началото на прехода постепенно отстъпи място на специализираната литература.

Веднага след 1989 г. цели две поколения, които до този момент се бяха редили на опашка за хубавите книги, изведнъж бяха буквално засипани с всякакви издания. През първите години търсенето вървеше хаотично и бурно, купуваше се всичко, без значение беше качеството на полиграфията, на превода и редактора. Хората бяха жадни да четат това, което преди им беше забранено или просто невъзможно. Българската книга беше изместена и практически отсъстваше от книжния пазар. Постепенно обаче тези процеси започнаха да се нормализират.

- Наложи ли ви се да платите дан на масовия вкус и пошлотията, за да оцелеете в бизнеса с книги?

- В никакъв случай, тук съм напълно категоричен. Бизнесът с книги е нещо, което се подчинява на традиции, на трайни ценности. Там пошлостта е чужда, просто няма начин да оцелееш и да си с добро име, ако залитнеш в тази посока.

- Към днешна дата оценките за прехода се разминават драстично - добро време за бизнес ли беше той или лошо? Само хората с подарения първи милион ли успяха или има и изключения?

- Трудни времена бяха последните двадесет години. Разбира се, всяка оценка, за да е вярна, би трябвало да съдържа в себе си и сравнителни елементи. Тези двадесет години, колкото и да бяха тежки, защото преживяхме срив на валутата, непрекъснати смени на правителства, финансова и законодателна несигурност и т.н., това време е несравнимо по-добро от социализма - и като качество на живот, и като лична свобода, и като бизнес среда. Сравнението обаче с бизнеса на германските ни колеги например има друг знак. В книготърговския бранш там има регламентирани правила и традиции, има спокойствие и сигурност, които дават възможност и на клиентите, на издателите, и на търговците да имат големи успехи.

- Необходима ли е нова бизнес стратегия в книгопродаването - за следпреходното поколение, облъчено от интернет и тв сериалите и отчуждено от книгата?

- Не мисля, че е необходима нова или различна бизнес стратегия за това поколение. Интернет и тв сериалите не са алтернатива на книгата. Ако има отлив от четенето, той не се дължи на интернет и телевизията. Нашите продажби в интернет бележат стабилен ръст. Мрежата ни дава възможност все по-лесно да намираме клиентите си и да разширяваме възможностите за представяне, обсъждане и продажба на книги.

Интервюто взе Галя Горанова.

http://www.segabg.com/online/new/articlene...&id=0001201