ОТНОВО ЗА НАГЛОСТТА И ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА ОТ СЪВЕТСКИ ТИП В БЪЛГАРСКАТА НАУКА В БАН

[ljubima]

ОТНОВО ЗА НАГЛОСТТА И ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА

ОТ СЪВЕТСКИ ТИП В

БЪЛГАРСКАТА НАУКА В БАН

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Става дума за правото на отговор на в-к „Стандарт” на проф. дтн Стефан Хаджитодоров, публикувано в сайта на БАН – www.bas.bg и насоките на реформата в БАН.

Корупционни схеми

Ето фактите за заплащането на един професор, който е и главен научен секретар на Централно управление на БАН. БАН е пирамидална структура с две администрации – в научните институти и в Централно управление на БАН.

Дотук добре, но да видим сметките. Цитирам информацията така, както е изнесена в сайта:

„1. ЦУ на БАН- Главен научен секретар –– 8 ч. работен ден – 1299 лв. + 100 лв. доктор на техническите науки + 402 лв. (% прослужени години)

2. ЦЛБМИ - Професор – 2 ч. р. ден – 332 лв. месечно

3. ЦИНСО - Експерт -1 ч. р. ден – 500 лв. месечно

4. Център за иновации - Член на колектив по проект, финансиран от ЕС (няма нищо общо с бюджетната субсидия на БАН) - за извършена работа през второто полугодие на 2009 г. от 01.07.2009 до 31.12.2009 г. общ хонорар от 3540 лв.”

Общата сума е 6 173 лева заплата на месец. Не е лошо като за администратор, прикрил се като учен.

Да направим лек анализ. Като главен научен секретар проф. дтн Стефан Хаджитодоров е назначен на 8-часов работен ден. Още 2 часа на ден работи като професор към ЦЛБМИ, каквото и да означава това съкращение и още един час на ден към ЦИНСО, каквото и да означава съкращението. Дотук стават 11 часа труд на ден. Освен това трябва да работи и още няколко часа за 590 лева на месец към Центъра за иновации, за да получи за шест месеца общ хонорар от 3540 лева. Да кажем, че часовете са 6 допълнителни. Значи всеки ден той работи по 17 часа, пътува около 3 часа на ден с градския транспорт, останалите четири часа са за храна и просто не остава време за сън. Така излиза по цитираните документи. Действителността е просто друга. Става дума за корупционни схеми в системата на БАН-Централно управление. Една малка сметка ни отвежда до различните схеми на заплащане. В „работата” си в ЦЛБМИ проф. дтн Стефан Хаджитодоров е работил върху заплата от 1328 лева месечно, в ЦИНСО – върху заплата от 4 000 лева месечно. Хубава заплата, като за „експерт”.

Липса на мандатност в управлението на науката

Става дума и за липса на мандатност, защото проф. дтн Стефан Хаджитодоров е несменяем член на Управителния съвет в Централно управление на БАН поне от 2000 година, по-рано не си го спомням. Значи повече от два мандата. В България дори президентът има право само на два мандата. БАН обаче и специално Централно управление на БАН е извън закона, извън държавата дори. Нали и акад. Иван Юхновски беше „избран” за четвърди мандат като председател на БАН? „Избран” е силно казано, защото става дума за въртене на кадрите на комунистическата номенклатура – все едно партийни или безпартийни, щатни или нещатни служители на Държавна сигурност, хора с руски произход или съветски възпитаници от български произход. Сега акад. Юхновски е просто преместен в Президиума на Висшата атестационна комисия. Пак като номенклатурен кадър. И няма никакво значение, че е пенсионер над 70 години и не знае, от кое копче се включва компютърът. Той преценява, на кого от учените е позволено да израства в научната йерархия и на кого – не. По партийната скала на номенклатурата. Тук не става дума за никаква наука, а просто за идеологическа селекция на учените в България в духа на отиващата си идеология.

За наглия манипулативен език

В прочувственото слово на проф. дтх Стефан Хаджитодоров могат да се намерят изрази като: извращение на ума, който атакува БАН в този момент; абсурдно е заплащането на труда на един учен да се отчита с часове; ако заплатата ми за главен научен секретар на някого се вижда висока – да заповяда, мога само да му съчувствам; във всяка една „армия” има офицери и войници. Те са различно заплатени; тази злостна атака започна и продължава с нестихващо темпо; противопоставяне между ръководството и служителите в БАН, така че защитните сили на Академията да бъдат отслабени, БАН да се дестабилизира и да не могат да се осъществят планираните от Общото събрание и синдикатите на БАН протести за септември; „орезиляване”, „оплюване” на учените от БАН, за да се покаже, че просто не е необходима; „плюене” срещу Академията; доказал се и на международно равнище конкурент за средствата, които държавата, след като е подписала стратегията Европа 2020 ще трябва да осигурява; учените от БАН ще бъдат евтина наумна работна ръка за тях (желаещите – бел. ЛЙ); „точните” хора; реформата е в най-решителната си фаза – структурните промени са факт и тече атестиране на учените от БАН с цел въвеждане на диференцирано заплащане; дестабилизацията на академията; на въпроса кой има интерес от атаката към БАН, отговорът е ясен; всеки, който пречи на трудния процес на реформиране и не подкрепя усилията на толкова много хора, доказали себе си в световната наука.

Нека анализирам в няколко щрихи този вопъл на проф. дтн Стефан Хаджитодоров, защото познавам системата отвътре. Той е инженер, аз съм лингвист, той – от техническите науки, аз – от обществените. Разминаването е пълно, няма конфликт на интереси в професионален план, няма завист към „талантливия” колега.

Думи като „орезиляване”,”оплюване”, „плюене” не са академичен речник, те са просторечие и са недостойни за равнището на „главен” научен секретар. И сред научните секретари в БАН има йерархия – някои са по-главни от други. Да се не отклоняваме обаче. Надпис над входа на сградата на Новия университет в Хайделберг звучи така: „На живия дух”. Това е академизъм, не словото на професора, доктор на техническите науки Стефан Хаджитодоров.

Словото има няколко центъра и твърди няколко неистини. В развития свят заплатата действително се определя на час, на изработено време и е обвързана с квалификацията на човека. Какво ли би казал проф. дтн Хаджитодоров за квалификацията си като инженер, след като последните десет години от живота си се е търкалял в администрацията и не погледнал нова книга в професионалната си област? Каква решителна фаза на реформите, какви структурни промени, какво атестиране и кой го извършва. Пак централизирано и пак Централно управление на БАН има последната дума. Както при социализма. Къде е тогава реформата? Пак ще симулираме по стар навик? Това време отмина. Република България е пълноправен член на Европейския съюз вече четири години. Кои са хората, доказали себе си в световната наука? Пак номенклатурата, пак т.нар. Общо събрание от верни и предани на старата система хора, планират протести наесен? С каква цел? Пари за наука има в Европейските програми, просто българските учени трябва да кандидатстват и този начин на работа трябва да стане масов и доминиращ. Какво премълчава проф. дтн Стефан Хаджитодоров? А с него и Централно управление на БАН? Нали той му е научен секретар, при това не какъв да е, а именно „главен”.

Мълчанието на Централно управление на БАН

Централно управление на БАН мълчи за 20 години непроведената си реформа, мълчи за безвъзмездните средства на Европейския съюз за научни изследвания. „Европейският съвет по научни изследвания вече е финансирал над 1000 новаторски идеи. Още 661 млн. евро са на разположение на талантливите млади учени.”, се казва в сайта на Европейската комисия”- http://ec.europa.eu/news/science/100726_bg.htm И още: „Създаден едва преди 3 години и натоварен със задачата да направи Европа по-привлекателна за най-талантливите учени, ERC (Eвропейският съвет по научни изследвания – бел. ЛЙ) отпуска безвъзмездни средства на най-добрите изследователи от всички националности и възрасти и от всяка научна дисциплина.”

БАН мълчи и за политиката за научни изследвания и иновации, включена в „Дигитална адженда за Европа”, програма на Европейската комисия, разпространена в деня на протеста на БАН – 19 май 2010 г., в която се съобщава за „нарастване на научноизследователската и развойната дейност в областта на ИКТ: удвояване на публичните инвестиции на 11 милиарда EUR. (Изходно равнище: През 2007 г. общите правителствени бюджетни кредити или разходи за научноизследователска и развойна дейност (GBAORD) в областта на ИКТ възлязоха по номинална стойност на 5,7 милиарда евро.)” - http://nauka2007.org/forum/viewtopic.php?p=880%23880 .

Защо е толкова труден процесът на реформиране? Кои са тези „много хора”, „доказали себе си в световната наука”? Ако потърсим информация за един световен университет като Хайделбергския, ще намерим в интернет следното:

Едно сравнение - Нобелови лауреати на Рупрехт-Карловия университет в Хайделберг. А в БАН?

Сайтът на Университета в Хаделберг дава следната информация за нобеловите лауреати, учили и работили в Университета. Те са физици, химици, медици, един литератор и един носител на Нобеловата награда за мир. Общо – 32 души, имена, свързани с един германски университет – най-стария в Германия, от 1386 година, университет на седем века - http://www.uni-heidelberg.de/univ/nobelpreistraeger_universitaet.html

Професори

Prof. Dr. Philipp LENARD, Physik 1905

Prof. Dr. Albrecht KOSSEL, Medizin 1910

Prof. Dr. Otto MEYERHOF, Medizin 1922

Prof. Dr. Richard KUHN, Chemie 1938

Prof. Dr. Walter BOTHE, Physik 1954

Prof. Dr. Hans JENSEN, Physik 1963

Prof. Dr. Karl ZIEGLER, Chemie 1963

Prof. Dr. Georg WITTIG, Chemie 1979

Prof. Dr. Bert SAKMANN, Medizin 1991

Prof. Dr. Harald ZUR HAUSEN, Medizin 2008

Научни асистенти и гости-учени

Prof. Dr. Gabriel LIPPMANN, Physik 1908

Prof. Dr. Hans G. DEHMELT, Physik 1989

Prof. Dr. Wolfgang KETTERLE, Physik 2001

Доктори

Dr. Charles Albert GOBAT, Friedensnobelpreis 1902

Prof. Dr. Adolf VON BAEYER, Chemie 1905

Prof. Dr. Otto Heinrich WARBURG, Medizin 1931

Prof. Dr. Theodor W. HÄNSCH, Physik 2005

Студенти и абсолвенти

Prof. Dr. Sir William RAMSAY, Chemie 1904

Prof. Dr. Albert Abraham MICHELSON, Physik 1907

Dr. Auguste BEERNAERT, Friedensnobelpreis 1909

Prof. Dr. Wilhelm WIEN, Physik 1911

Prof. Dr. Heike KAMERLINGH ONNES, Physik 1913

Theodore William RICHARDS, Chemie 1914

Prof. Dr. Fritz HABER, Chemie 1918

Carl SPITTELER, Literatur 1919

Prof. Dr. James FRANCK, Physik 1925

Prof. Dr. Hans SPEMANN, Medizin 1935

Prof. Dr. Max BORN, Physik 1954

Почетни доктори

Prof. Dr. Jacobus Henricus VAN’T HOFF, Chemie 1901

Prof. Dr. Svante ARRHENIUS, Chemie 1903

Prof. Dr. Robert KOCH, Medizin 1905

Prof. Dr. Friedrich BERGIUS, Chemie 1931

Структурата на Рупрехт-Карловия университет обхваща 12 факултета - http://www.uni-heidelberg.de/fakultaeten/ и 12 изследователски центъра – http://www.uni-heidelberg.de/einrichtungen/forschung/ . Вътрешното структуриране включва институти и семинари, подредени в сайта по азбучен ред - http://www.uni-heidelberg.de/sitemap/indexinstitute.html.

В Славянския институт към Рупрехт-Карловия университет има например две основни направления – следване и научни изследвания - http://www.slav.uni-heidelberg.de/studium/. Т.е. научните изследвания са вътре в структурата на университетите, а не извън тях, каквато е все още практиката в България. Основен е принципът на децентрализация на науката.

Реформата на БАН трябва да продължи с децентрализация

Науката в БАН не може да съществува повече с двойна администрация. Естествено е Централно управление на БАН да се разформирова и да освободи научните институти от изкуствените пречки в работата, които то им създава.

За да продължи съществуването си като академия от почетни учени, БАН-Централно управление трябва да посочи български учени, реципрочно на посочените по-горе Нобелови или други лауреати с признат международен принос. Такива за жалост в България няма, поне сред учените, които работят в България. Изключвам българи като Кристо (Христо Явашев), избягал навреме във Франция, който прави изкуство на световно равнище. Той може да бъде академик, защото има сериозни постижения в своята област. Но да се върна към науката. Идеологията през последните 65 години с изкуственото ранжиране на учените по привилегии, свързани с комунистическата идеология, също не позволяваше да се създадат значими научни открития. Самите председатели на БАН-Централно управление химикът акад. Иван Юхновски и физикът акад. Никола Съботинов за съжаление не са Нобелови лауреати по химия и физика. Такива има, но те не са българи.

Реформата трябва да продължи още тази есен с разформироване на Централно управление на БАН и самостоятелното съществуване по-нататък на научните институти. По каква схема те ще се включат в структурата на университетите в страната, е въпрос на индивидуални разговори на директорите на научните институти и съгласие на ректорите на университетите и университетските ръководства.

Изкуствените центрове, които Централно управление на БАН създаде наскоро съвсем механично, имитирайки реформа, не могат да бъдат меродавни за включването на бившите институти на БАН в структурата на държавните университети в страната, което е задължително за по-нататъшното им функциониране като държавни структури. Част от тях могат да продължат съществуването си и като неправителствени организация. Това също е изход от задънената сега улица.

Формата на съществуване и структуриране на държавните университети се определя от съответния университет, а не от Централно управление на БАН. Българските университети имат нужда от изследователска дейност в структурата си, обединена в различни центрове.Факултетите заедно с изследователските центрове/ институти представят структурата на съвременните европейски университети след реформата им от 2006 г. България отново закъснява.