Отиди на
Форум "Наука"

Екзистенциализмът

Такъв, какъвто го възприемам аз, самият, по романа "Мандарините" на Симон дьо Бовоар.

Чак сега го проумях. Отнасях се пренебрежително към екзистенциализма до този роман. Сега разбрах смисъла на основната идея БОГ Е МЪРТЪВ. ПРАВИЛАТА ОПРЕДЕЛЯМЕ НИЕ САМИТЕ! НИЕ ОПРЕДЕЛЯМЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА!

Вече проходилката "Бог" не ни е нужна. Ние тръгваме със свои стъпки. Ще се лутаме, ще пробваме и ще грешим. Обаче самите ние. Ще гледаме света през своите очи и със своя опит ще решаваме кое е добро и кое лошо. Посредници и учители няма. Онези предишните- свещеници, родители, общество са били компетентни в своето време, което не е наше. При тази интензивност на промените и безброй (буквално) възможности, ние избираме своята. Отговорността е лична- залагаме нашия живот, при това успех или пропадане е пак според наши критерии. Споделяме своя опит и само тогава отговорността ни е пред другите. Авторитетните имат по- голямо значение, но и те са сега проходили и техният опит е от взаимодействието на тяхната личност със света, което може да е плод на по- талантливо изследване, но тяхно изследване. Техният дар е, че са споделили опит, но наш е изборът за приемането му. Защото не става дума за универсален опит и универсално добро и зло, а за субективно, относително, тяхно добро и зло. Нашето го откриваме и правим ние. Има едни маниаци, които смятат, че налагат универсални, Мойсееви закони, само защото имат властта, средствата да ги наложат, обаче и те са техни, субективно формулирани закони. Това е добре дошло за мнозина- по- лесно е да се водиш, отколкото сам да избираш своя път. За други обаче е прекрасно да имаш своя път към кът, обзаведен по свой вкус и за свое удобство. 

Допускам, обаче, че езистенциализмът дава този шанс на хора, свободни по дух, само в епоха, когато ценностите са в криза. Когато впоследствие повечето хора приемат някакви ценности, то всеки усеща социалния натиск и той да ги приеме или ще бъде отхвърлен от обществото. Когато имащите власт наложат някакви ценности, този, който е открил за себе си други, може и по- значими ценности (морални), остава отстрани на потока, маргинален. Неговият шанс да влияе без популярност е малка. Колкото на отшелник. В този смисъл екзистенциалистът- маргинал е с единствен шанс отшелничество, като евентуално, в бъдещето, интересът на другите ще реши дали този отшелник е светец или нехранимайко.


За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...