Отиди на
Форум "Наука"

Да бъдеш екзистенциалист. Статия от adopto.net


Recommended Posts

  • Потребител

Да бъдеш екзистенциалист

https://adopto.net/philosophy/212-da-budesh-ekzistencialist

Публикувана на Октомври 29, 2017

Отне близо столетие на мисълта, преди да успее да реализира екзистенциализма като популярно философско движение, а дори и в мания през първите две десетилетия на следвоенна Франция. Това бе времето на неговото най-могъщо влияние не само в самата философия, но и в много други сфери на изкуството – литературата, театъра, кинопродукцията, далеч-далеч отвъд границите на Франция.

Но тук аз ще се занимая единствено с онези, които са изградили екзсистенциализма като движение в самата философия – движение което възниква основно от труда на петима мъже и една жена. Това са Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Жан-Пол Сартр и Симон Дьо Бовоар. Въпреки че Албер Камю често е посочван като екзистенциалист той отказва да се припознае в екстравагантното интелектуално движение, но с това ще се занимаем в следващата статия. От изброените единствено Сартр приема това название, като употребява всички негови ключови понятия – отчаяние, автентичност, самозаблуждение, отдаденост и изменничество.

Всеки от тях споделя с другите една обща мисия: да ни накара да разпознаем човека като свободно да избира същество, не само когато е изправен пред някакъв конкретен етичен проблем, но и в ежедневието – какви добродетели цени и как живее в едно с тях. Фактите относно човешката свобода не трябва просто да бъдат приети, а съзнателно абсорбирани, отвсеки и за всеки от нас, за да се промени с това изцяло разбирането на хората-изобщо за това какъв трябва да бъде животът на всички ни като общество. Като културно движение екзистенциализмът принадлежи на миналото, но като философия с всеобхватна практическа насоченост той може да бъде толкова полезен в наше време, колкото е бил и за хората от следвоенна Европа.

Основи

 

Кагато читателите на парижкия вестник Le Monte започнали да обръщат внимание на нововъзникналото движение от публични интелектуалци, през Декември 1945г. във вестника се появила статия ангажирана с това да обясни на читателите си какво означава и каква е фундаменталната формулировка на екзистенциализма. Въпреки старанието на авторите на статията, те били принудени да признаят че: „Екзистенциализмът, също като вярата, не може да бъде обяснен, може единствено да бъде живян.“

Но как едно философско учение, особено такова, което изключва бога, може да е подобно на вярата? Да се ръководим от убеждението, че човекът е свободен да избира, е очевидн акт на чисто доверие, на сляпа вяра, защото не съществува метод, чрез който логически да се аргументира истинността на подобно твърдение. А кое прави екзистенциализма труден за обясняване? Може би е положението, че не съществува никакъв обективен етически закон, който да е независим, автономен от нас самите. Подобно твърдение отхвърля необходимостта от търсене на какъвто и да било поведенчески модел извън нас самите. Всеки от нас трябва да създаде свой собствен смисъл и своя собствена ценностна система, утвърждавайки ги чрез съществуването си, но трябва да го направи така, че да задоволи едно единствено правило, това за автентичността, или иначе казано – винаги да бъде на първо място себе си.

Екзистенциализмът е обсебен не просто от човека и неговата свобода, а и от неговия избор – избора как да живеем живота си. Нашите действия са манифест на свободата ни, манифест на избора, който е винаги изцяло в наши ръце. Изборът съдържа в себе си яснота относно онова едничко постижимо чрез действията ни, онова което търсим в края на пътя, което разгръщайки се ни дефинира. За да бъдеш справедлив например, трябва да извършваш справедливости, както е и с всички други добродетели. Но това не се разбира като някаква обективна морална позиция – тук няма трябва или трябваше – а като фундаменталната истина на човешкото изобщо. Истината, че добрите или лошите решения, които взимаме, ще определят не само характера ни, но и цялата ни същност, че тъкмо те ще ни превърнат в онова, което ще бъдем.

Аветентично съществуване


Както е очевидно от казаното до тук, екзистенциализмът лежи върху някой доста смели онтологични разбирания – той претендира, че знае какво съществува и най-вече – как. Първото от тези схващания е, че ценностите не са част от заобикалящия ни емпиричен свят, в смисъла на съществуващи сами по себе си автономии. Да живеем живота си така, сякаш всички добродетели са дадени някак отвън, е подобно на това да живеем живота на един твърде напрегнат, конвенционален човек – да вземем за пример чиновник – чиито задължения са дадени в готов вид. Той притежава длъжностна характеристика и се движи само и единствено по нея, без никакви изключения, без никаква свобода на действие, а това е равнозначно на отказ от свобода. Погрешно е да се мисли, че от свободата може да се избяга, като се скрием в някоя фиксирана роля. Но дори когато чрез този пасивен подход ние възприемаме такива шаблонни модели, все пакизбираме да го направим, макар че в определен смисъл този тип избор се проваля пред изискването за автентичност – защото отсъства неизменността.

Моето отношение към света е автентично тогава и само тогава, когато именно аз се обвързвам с действията си като с мои собствени. То не би било автентично, например ако спазвам обещанията си само защото „така правят другите“, „така правят моралните хора“, или защото обществото го изисква. Моята автентичност е налице само когато действията ми са огледало на избора ми, т.е. когато извършвам даденo действие именно защото аз самия го очаквам от себе си, без значение какво считат другите-изобщо за това.

Цената на избора

 

Освен споменатото до тук изискване за автентичност, формулировката на екзистенциализма включва и още едно – отговорност към изборите, които правим. Сартр отблязва, че в самата природа на ценностите е заложено да отправят искания към нас. Аз не просто виждам бездомен човек, аз виждам някого на когото „трябва да се помогне“. Защо трябва именно аз да помогна на бездомния? – Сартр счита, че отговора на този въпрос може да се разкрие само пред един не-конвенционален, свободен човек, който създава добродетели изхождайки от разпознаването им като такива. Аз, виждайки бездомника, решавам че той има нужда от помощ, но само защото вече съм избрал себе си – избрал съм да бъда човек, който помага на другите. Отговорът на въпроса „Защо именно аз?“ тогава се крие в предшестващия събитието самоизграждащ ме акт, но извън това – не съществува нищо. Самия принцип на взаимопомощ – например добрина или състрадание – се ратифицира не от силата на принципа, а от моите действия.

За да бъде оценен конкретен модел на поведение по-високо от останалите, той трябва да бъде поставен пред нас, да се разпознае като идеал, към който искаме да се стремим и в двете проявления на индивидуалното битие. По този начин бива заздравено убеждението, че онези ценности, към които сме насочени са действително наши, защото не само изразяват нашата вътрешна настройка спрямо обективния свят, но и категорично доминират външното проявление на тази настройка. Така ако в определен случай ние осъждаме укриването на данъци като грешно, без значение дали го съзнаваме или не, го осъждаме изобщо. Екзистенциалистката трактовка на избора имплицира схващането, че избраното само по себе си е правилното, най-доброто, като под „правилно“ и „най-добро“ ще разбираме правилно и най-добро за всички. В прочутото си съчинение „Екзистенциализмът е хуманизъм“ Сартр формулира

този принцип така:

„Избирайки себе си, аз избирам човека изобщо.“

Което означава, че всяко действие, всеки мой избор е пример за останалите какъв трябва да бъдеспоред мен човекът. Избирайки свободата за себе си, то аз съм длъжен да избера свободата и за всеки друг.

Факти относно свободата

 

Основна онтологическа предпоставка за екзистенциализма е това, че човешките същества не притежават никаква предшестваща съществуването им същност. Ние сме свобода, ако изключим нея – ние сме нищо. Същността ни е следствие от изборите, добродетелността на постъпките и отношенията ни с другите, което ни превръща в само-създания. От тук и лозунга „Съществуването предшества същността“.

Всеки от нас има абсолютната свобода да избира, а това е акт основан на вяра, т.е. няма нужда от доказване. А и кому е нужна теоретическа обосновка на нещо, което е от първа необходимост в практическите аспекти на съществуването? За един екзистенциалист важи максимата – „Свободата ми е моя същност и мое спасение. Не мога да я загубя, без да престана да съществувам.“ (Роджър Скрутън). Следователно всеки, който е приел свободата за себе си, трябва да е способен да разпознае и чуждата такава.

Очевидно е, че не всеки избира изцяло кой да бъде или кой е. Всички ние имаме някакъв природен и социален фундамент, който влияе на развитието ни. Сартр нарича тези характеристики „фактологичност“. Фактологичността е изградена от всички онези наши определения, които друг може да открие за нас. Това включва естествени характеристики като пол, цвят на кожата; социални факти като раса, класа и националност; психологически настройки като вярвания, желания и черти на характера; а също и исторически факти – семейно минало, образование и прочее.

Нашата собствена фактологичност рядко занимава съзнанието ни по такъв начин, макар тя самата да е негово постоянно бреме, което оцветява настроенията и поведението ни към другите и света изобщо. Но когато направим крачка встрани и погледнем всичко това от позицията на трето лице, когато обективно обхванем тази фактологичност, тогава тези данни за живота ни могат да изглеждат сякаш точно това сме ние. За един екзистенциалист подобно разсъждение е огромна грешка, не защото тези факти са не-истинни, а защото личността, която всеки от нас е, не може да бъде определена от позицията на трето лице. Нито един обективен отчет на моите фактологични характеристики не може да опише моят субективен опит върху това да бъда себе си, т.е. да бъда човека, който ги притежава. Ако някой ме наблюдава той може да види цвета на кожата ми и да заключи каква е класовата ми принадлежност, или от коя етническа група съм част, но в мига, в който се опита да ме идентифицира в рамката на тези обективни особености, той се изправя пред парадокс. Това е така защото онова, което ме определя – освен всичко останало, което не може да бъде видяно на пръв поглед – е отношението, което съм придобил към тази фактологичност – как аз съм избрал да я интерпретирам, което не е фиксирано в нея, а единствено и само в мен. Следователно кой съм зависи най-вече от това какво правя с тези факти, какъв път съм избрал за да отида отвъд тях, да ги трансцендирам. С други думи каквато и да е моята обективна същност, без значение колко фиксирана може да изглежда в определени социални или естествени категории, тя не намалява моята свобода. Аз съм свободен да избирам какви добродетели и ценности да възприемам, и каква позиция да заемам спрямо тази фасадна същност. Свободен съм да се превърна в човека, който искам въпрекибремето ѝ, а това е единствения автентичен подход към собствения ми живот, докато обратното – да живея в нейн плен означава да се преструвам на лишен от свободата си. От това ще загубя както автономията, така и целостта си, което по необходимост ме отвежда в царството на детерминизма.

Цената на свободата

 

Не смятам, че някой от нас би се чувствал различно относно свободата и нейното проявление – изборът, ако живееше в окупирана Франция между 1940 и 1950 година, когато екзистенциализмът заема мястото на официална философия на „Съпротивата“. В тези години и дори в събитията последващи немската окупация и края на войната, т.е. след преустройството, той упражнява толкова силно интелектуално влияние, колкото и емоционално. Това може да се види във всички сфери на изкуството, пропито от този всеобемащ духовен климат.

Ако „човек не е нищо освен онова, което направи от себе си“(Сартр), тогава никой не е обвързан със съдбата или каквито и да било сили извън контрола му. При обединяване с хора с подобно мислене, човекът е способен да се противопостави на властта – дори на тиранията – и да промени историята си. Той може да се противопостави на нацизма, както и да създаде едно много по-добро и справедливо общество и от онова, което е било преди войната. Единствено и само чрез упражняването на своята лична свобода, личността може да възвърне общите за всеки от гражданите свободи.

Но има цена, която трябва да бъде платена срещу свободата да можем във всеки миг да избирамеавтентично. Никой не може да решава вместо мен, но и никой не може да поеме моята отговорност. Това е и причината често тежестта на избора, когато се лутаме между морално правилното и морално грешното, да е толкова непосилна. Няма готов ръководен модел, няма нищо готово изобщо, с изключение на онова, което самия аз ще формирам от себе си.

Това е непосилно начинание за едни, единствен способ за екзистиране – на други. Някой може да се опита да се отксубне от хватката на избора, като скрие от себе си истината. Ние сме „Осъдени да бъдем свободни“ (Сартр) – което означава , че не сме свободни да избягаме от свободата си. Всяко наше дествие неизбежно предполага избор, което означава, че ние правим избор дори тогава, когато мислим, че не правим такъв – когато умишлено избираме да не избираме.

По времето когато Франция е окупирана от германците през 1940г. всеки французин е принуден да реши дали да се съпротивлява и бори за свободата на родината си или да се предаде пред военното превъзходство на нацистите. Всеки от тях бил изправен лице в лице със свободата си, трябвало да се избира тук-и-сега и то във времена, в които грешките костват много. Някой от тях не са били способни да понесат мисълта за свободата и в опит да се отскубнат от натиска ѝ и се отдали на – както казва Сартър – изменничество1, може би една от най-важните концепции във философията му. Изменничеството тегне над някого когато в опит да се предпази от ситуация, в която трябва да избира, той се преструва че не притежава свободата, която всъщност притежава. Това е специфичен тип самозаблуждение, при което човек изменя на самия себе си, на същностното ядро на личността си.

Често срещано проявление на изменничеството е отричането на свободата ни на действие под формата на извинение, често започващо с „Не можех да помогна“. Ние чухме подобно извинение и от нацистките войници, които настояваха, че не са могли да направят нищо друго освен да изпълняват заповеди – „Аз просто изпълнявах дълга си“. Човек винаги може да постъпи другояче, може да напусне, да избяга или дори да избере да бъде застрелян. Цената може да бъде много висока – дори живота ни – но това си остава ситуация, в която е правилно да се каже не „не мога“, а „не искам“. В конкретния пример това не са били вътрешно детерминирани действия, те саизбрали да продължават да се подчиняват на идващите отвън заповеди и да действат спрямо тях. Екзистенциализмът не приема извинения. Не съществува основателна причина за отрицание на свободата. Без значение колко подтиснати се чувстваме при определени условия, ние винаги сме способни да си представим друга възможност и – ако сме достатъчно смели – да действаме спрямо нея.

Мислене и живот

 

Засичам в езика, който употребявам тук, определен тип мисионерство, екзистенциалистко мисионерство, което приканва всички ви да изпитате свободата си да избирате и да се научите да я практикувате. Екзистенциализмът е кохерентна теория вкоренена в една идеалистична, по своята същност дори съзнателно-базирана, метафизика; но е абсолютно недостатъчно тя да бъде разбрана единствено чрез интелекта. За да я възприемем правилно трябва да се обвържем и отдадем на практическо упражняване на философията на това учение. С други думи – да се ангажираме с това да бъдем екзистенциалисти. Тогава ще видим себе си осветени от лъча на автономията, от светлината на свободата, така както никога не сме се виждали преди, и може би за пръв път ще успеем да трансцендираме собствената си фактологичност.

„Фактологичност“ и „трансцендентност“ са върховните етапи в екзситенциалистката философия. Нашата фактологичност ни дефинира такива каквито сме тук-и-сега. Трансцендетността разкрива пред нас хоризонта на възможностите: къде можем да отидем след това тук-и-сега и какво можем да направим от себе си, давайки си шанс да оценим кои сме и какво сме постигнали до тук.

Формулировката на екзистенциализма е далеч от установените академични разбирания. Тя е вид антитеза на чисто аналитичната тенденция в подхода към философстването изобщо, като основната ѝ цел е да ни помогне да изградим за себе си една ментална хигиена. Цялата идея се съдържа в практикуването на свободата, в добавянето ѝ към личността, която сме избрали да бъдем.

Да бъдем автори на собствения си живот и ковачи на собствената си съдба, да превърнем живота сам по себе си в произведение на изкуството – създадено по наш образ и подобие, какво по-добро за всички ни?

___

1На френски „mauvaise foi“ , което буквално означава предателство. На английски – „bad faith” буквално “лоша вяра“, което пък е прието в англоезичните преводи като обединяващо самозаблуждението породено от възприемането на наложени отвън фалшиви ценности и собственото предателство към изискването за автентичност. (бж. преводач)

 

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 82
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

https://bg.wikipedia.org/wiki/Екзистенциализъм

"...

Критика на екзистенциализма

Херберт Маркузе критикува екзистенциализма, особено книгата на Сартр „Битие и нищо“, за това че проектира определени черти на модерното живеене, като супресивното общество, безпокойството, безсмислието върху същността на съществуването въобще.

Теодор Адорно, в неговата книга Жаргона на автентичността, критикува хайдегеровата философия, в нейната употреба на езика и особено за това, че представлява мистифицираща идеология на развитото индустриално общество и неговите силови структури."

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Херберт Маркузе критикува екзистенциализма, особено книгата на Сартр „Битие и нищо“,

E, критиката си е критика. На мен ми харесва това, че човек прави своето съществуване сам. Не чрез бога, който уж ме е създал, нито чрез съдбата, която определя нишката по която ще вървя, нито чрез рода си като аристократите, нито чрез парите на баща си, като буржоата, а чрез изборите си и делата си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Втори след княза said:

нито чрез съдбата,

Тоест,дали си се родил и изживял младостта си в Полски Тръмбеш или в Лондон,за теб няма значение?! Риторично питам.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Общо взето празни приказки за неща които са дадени принципно, т.е от Природата, свободата ви е зависима от Космос, природа, съдба и пр. както наречете, с тези <неща> се занимава цялата наука, т.е идвате в полето на Материализма.

  • Неясен 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, deaf said:

Тоест,дали си се родил и изживял младостта си в Полски Тръмбеш или в Лондон,за теб няма значение?! Риторично питам.

Разговарях с един успял българин, носител на висока награда. Той сподели, че сред колегите му най- енергични и успешни са тези, от провинцията. Че дори и в Лондон, кметът им не беше ли с индийски произход? Ето какво казва Уики

Личности, родени в Полски Тръмбеш
Йордан Колев (1936 – 2017), композитор и педагог
Веселин Маринов (р. 1961), певец, почетен гражданин на града от 2004 г.
Мартин Дамянов (р. 1978), писател
Други личности, свързани с Полски Тръмбеш
Цанко Церковски (1869 – 1926), писател и политик, учител в Полски Тръмбеш през 1892 – 1894 г.
Христо Бойчев (р. 1950), драматург. Автор на пиеси, играни в 34 страни на света. Живял, учил и работил като инженер в П. Тръмбеш от 1963 до 1985 г. Почетен гражданин на града от 2004 г.
Калоян Илиев (р. 1980), футболист, почетен гражданин на града от 2004 г.

Друг е въпросът за възможностите на Полски Тръмбеш, както и на България. Париж е място на реализация в изкуството и арменчето Азнавурян пак щеше да се прояви в Ереван (ако не го заколят), но не и в света. Аналогично, нашите оперни певци получават световна известност в световните градове. Стана дума за избора- там където има силна конкуренция, където няма семейство и подкрепа, но има перспектива, там, където ще постигнеш своя максимум или там, където нямаш ядове. Сам избираш дали да бъдеш глава на котка или опашка на лъв ... а може да станеш и глава на лъв. Почти всички от нашите емигранти не станаха глави на лъв, но вероятно и у нас нямаше да станат. 

Знаете ли, Емил Димитров много са канили да остане в чужбина, Карел Гот също, но те са избрали родините си. (глава на котка), а Мирча Кришан, известен от скеча с краставицата не е признавал родина, докато се е установил в Германия. Ако ви интересува- вижте Уики.де. Пък посланик на САЩ у нас е кюрдка. Може би от селище колкото Полски Тръмбеш. Пък президент на САЩ е роден в Хонолулу е с род от Кения.

 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, laplandetza said:

Общо взето празни приказки за неща които са дадени принципно, т.е от Природата, свободата ви е зависима от Космос, природа, съдба и пр. както наречете, с тези <неща> се занимава цялата наука, т.е идвате в полето на Материализма.

Не идвам, стоя в Материализма.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Втори след княза said:

Не идвам, стоя в Материализма.

Е, щом си при мен, тогава знаеш. без бог и без авторитети се живее много, много по трудно. А още по трудно и <нещастно> е ако постоянно пробваш да мислиш.

 Медицината е доказала ,  процеса, режим на работа на мозъка  наречен <дълбока мисъл> изтощава и състарява, без специални процедури и техники, специален начин на живот съкращава живота около 25 години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Маитапя се < с медицината  е доказала> , това е сериозното мнение на един човек когото много уважавах, почина човека, светла му памет, беше професор по физиология.

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, laplandetza said:

Маитапя се < с медицината  е доказала> , това е сериозното мнение на един човек когото много уважавах, почина човека, лека му памет, беше професор по физиология.

Този коментар ме впечатли повече. Наистина, добрите медици също умират. Наистина, добрите учени не са с най- щастливи семейства. Наистина, науката НЕ ОТГОВАРЯ НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ БЕЗУКОРНО, но това е по- доброто в религия или наука.

Връщайки се на екзистенциализма, можем да го сравним с марксизма и да дискутираме в тази посока, тъй като и двете претендират за научна философия. А?

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Втори след княза said:

...

Връщайки се на екзистенциализма, можем да го сравним с марксизма и да дискутираме в тази посока, тъй като и двете претендират за научна философия. А?

Ами макар и да имам симпатии към комунистите......., аз не харесвам марксизма и Маркс, Нямам намерение да го обсъждам .

  Представител съм на друго течение в Материализъм, на шега преди време го нарекохме Универсален Материализъм за да се впише в нашата <сектанска традиция> на Демони. демони на слънчевото острие.( легендарните полубогове , които унищожиха напредналата цивилизация на древните хора, за да дадаът точното и Време и Място)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, laplandetza said:

Ами макар и да имам симпатии към комунистите......., аз не харесвам марксизма и Маркс, Нямам намерение да го обсъждам .

Жалко, защото от сподвижник на комунистите през Съпротивата, Сартр става индивидуалист през 1945. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Втори след княза said:

Жалко, защото от сподвижник на комунистите през Съпротивата, Сартр става индивидуалист през 1945. 

Не мога да се правя на нежелана личност, т.е мога, работата ми е такава, но когато съм извън задължения ми е крайно противно. Не харесвам Маркс и брат му Енгелс😀, но ако сега има условия за комунистическа ревиолюция , включвам се всред комунистите.

  • Неясен 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, laplandetza said:

Не харесвам Маркс и брат му Енгелс😀, но ако сега има условия за комунистическа ревиолюция , включвам се всред комунистите.

Това обяснява ли се с "Бягство от свободата", когато човек е свободен да се реализира сам, но търси обществото с неговите норми, често пречещи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Втори след княза said:

Това обяснява ли се с "Бягство от свободата", когато човек е свободен да се реализира сам, но търси обществото с неговите норми, често пречещи.

Ти ще кажеш с какво се обяснява.

  Ето моята философия, като Демон на Острието (само легенда, приказка, не е истина) аз съм безсмъртен, ние сме армия, личността няма значение. Близки сме с източната философия, но на жълтурковците, статистически им липсва нещо много важно, няма я оная енергия , ония огън от зората на Хаос, който може да погуби всички или да даде живот на нов Свят, или и двете! .Свободата на личността.........., не те разбирам, в мен живеят моят прадядо и моят дядо, в моите синове живеят техният пра дядо и дядо. В моите дъщери живеят законите на моят Свят и моят Род, Който нама <име> няма <език> , няма <бог> . Ние ще сме с Вас до вашата гибел ....................... за да се продължи  <искрата> ви. Това на кратко е моята философия, философията на тези преди мен, на Първите основали Рода .

Възпитаван съм с идеите, вижданията на онези които споменах, аз не съм нова идентична личност, аз съм Демон.............

  • Неясен 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ние искаме Нов Свят и Нопв Ред, наш дълг е да ускорим Промените в Материя по всички възможни начини. В крайна сметка, се надяваме да несме сами в Космос, да обединим Всияки Разуми в Една Мрежа, Един Космос, Един Разум с безкрайни лица, форми и цветове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С легендите се обяснява лесно, но като ги оставим настрана..............

 Сегашната подредба я виждаме като  проблем, наричаме я <еволюционна тапа> . Ресурс, Време, Енергия на цивилизацията подчинени за опазване на позициите на Властващото малцинство , като това става с социалноикономич. модел на пазарна икономика, финанси и пр. от сегашния Свят. Комунизмът беше добро напреднало предложение, като ако беше реализиран, много по лесно следва възможност нашите идеи да вземат Връх и да поемем контрола.  Времето му мина и сега перспективата е друга, но тя е възможно пагубна за вас, вероятна възможност за глобален геноцид. Аз и Ние не го желаем, но ако нямаме друг избор, това е нашия път. Предложението е постчовешки Разум, нова Цивилизация основана от несъществуваши до момента <бази>,  такива сътворени от хора, но са отчасти или изцяло <постбиологични> .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Втори след княза said:

E, критиката си е критика. На мен ми харесва това, че човек прави своето съществуване сам. Не чрез бога, който уж ме е създал, нито чрез съдбата, която определя нишката по която ще вървя, нито чрез рода си като аристократите, нито чрез парите на баща си, като буржоата, а чрез изборите си и делата си.

Точно така.😎

Самият смисъл на живота е "Да се измине Творчески жизнения път!". Всичко "живо" има смисъл и е включено с еволюционно развитие, в хранителна верига - към усъвършенстване и към разнообразие - демек, творческо развитие. (дори и вирусите - нито живо, нито умрело - участват в разнообразието с ужким "повредена" РНК - все едно, че е нарочен метод?! за многообразие.) Да припомня: Свободата е свобода на духа, а не "физическа-материална" свобода. Превръщането на духовната свобода в материален израз -творчество, си е просто ... его. Не можем да "избягаме" от него. А и често се ползва комерсиално.

Има интересно в противовес, за подчинението на съдба, ама ... зависи.

https://nauka.offnews.bg/news/Nauchni-diskusii_35/Dvete-litca-na-Sadbata-Svobodnata-volia-Kreativnostta-video_138287.html

Двете лица на Съдбата. Свободната воля. Креативността (видео)

...

...

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, laplandetza said:

Ето моята философия, като Демон на Острието (само легенда, приказка, не е истина) аз съм безсмъртен, ние сме армия, личността няма значение. Близки сме с източната философия, но на жълтурковците, статистически им липсва нещо много важно, няма я оная енергия , ония огън от зората на Хаос, който може да погуби всички или да даде живот на нов Свят, или и двете! .Свободата на личността.........., не те разбирам, в мен живеят моят прадядо и моят дядо, в моите синове живеят техният пра дядо и дядо. В моите дъщери живеят законите на моят Свят и моят Род, Който нама <име> няма <език> , няма <бог> . Ние ще сме с Вас до вашата гибел ....................... за да се продължи  <искрата> ви. Това на кратко е моята философия, философията на тези преди мен, на Първите основали Рода .

Разбирам го така: Вие сте организация, която не цени личностите " ние сме армия, личността няма значение". Смятате, че притежавате силна енергия, която се предава генетично в рода. Държите да не ви смятат част от обществото, което намирате за по- малко жизнено. Подобна позиция види се е различна от "Свръхчовека", защото не приемате за значим Човека. Търсите опора в древни сказания и легенди за да обясните потенциите си. Реално, не се хвалите с дела в миналото, нищо че сте вечни и би следвало да има материални следи, но разчитате, че времето е ваше. Допадат ви дисциплинираните масови движения, които не ви конкурират.

Правилно съм разбрал, нали?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Губи ми се източникът... Става дума за проява на интелектуална стачка, в която интелектуалецът не прави очакваното от него. В случая- популярен комик, който е канен на партита, но не се държи като комедиант. Той разговаря за цени, борса, бизнес. В романа, това беше и иронията му към буржоата, които искат да бъдат забавлявани, но не са готови да положат интелектуалното усилие да вникнат в комичните образи и постигнат това, което е целта- подобряване на морала чрез осмиване на недъзите. Те не могат да приемат, че интелектуалецът не е слуга на парите  им, а водач на духа. Това ме очароваше.
Погледнато от друг ъгъл, обаче, героят си изкарва парите с това и не може да го дава даром, защото ще се обезцени труда му, което си е много комерческо. От трета страна, премереното държание според очакваното мнение е изтъкване на бренда- реклама на стоката която продава- комедията, което е също доста благоразумно. От четвърти ъгъл, той е покорен на средата и не е никакъв стачкуващ и протестиращ, щом сред вълците вие като вълк. Никакъв интелектуален протест не е конформизмът.

Не съм привърженик и на "интелектуалната стачка" според Айн Ранд. Вж. ТУК. Авторката допуска интелектуалната стачка- мислещият да мълчи и не сътрудничи при условията на диктатура и цензура. Според мен това си е отново конформизъм- диктатурата налага мълчание и интелектуалецът протестира като мълчи. :)  Много повече ми допада Сартр, който в условията на хитлеристката диктатура се включва в Съпротивата, сътрудничи с комунистите, воюва, а след освобождението отново става индивидуалист. Намирам го за по- достойно.

Друг образ, който ме привлича асоциативно, когато става дума за интелектуална стачка е на Майстор Адам от Бреша, както го е представил Данте. Ад. Песен 30 Вж. ТУК. Властващите го притиснали да извърши престъплението, за което е предаден на клада и вечни мъки. Неговият избор със сигурност не е лесен и той не се е осмелил да се противопостави, но съвременните възгледи не са така строги към извършилите престъпление под диктат. За съжаление съвременните възгледи не са много благосклонни и към героизма да се съпротивляваш и отстояваш мнението си. Светът не се е променил много от времето на съдът срещу Исус.

Всъщност може да се поразсъждава и на тази тема- мита за Исус. Какво би било, ако Исус предвиждайки мрачното средновековие, порочните папи, кладите и кървавите кръстоносни походи с алчни за плячка рицари, изкланите езичници и индианци, воден от идеята за интелектуална стачка се противопостави на предначертаното и остане над дърводелския тезгях, ожени се за някоя невярна жена и прекара живота си като син человечески? 

Образът бе интересен, но нека въведем ред. Може да стачкува наетият. Този, който е интелектуалец- надничар. При това в условия, когато трудът му много значим, но несправедливо недооценяван. Свободните интелектуалци..., всъщност има ли такива? Който плаща, той поръчва музиката и единственият израз на стачка е бунтът... или поне възражението. Да бъде отхвърлен непочтения договор и да бъде поискана неговата промяна. Защото интелектуалецът може тъкмо и само това, това е неговият занаят и този занаят е важен за обществото. За съжаление единствената и доста нелепа организирана стачка в наше време е на даскалиците. Не зная защо държавата взима повече присърце стачките на началните учители, отколкото би взел на академиците. :) Ако един писател със световно значение обяви, че няма да пише, едва ли ще бъде приет така сериозно, като отказът на едно квартално училище да набива рутинната грамотност. Види се държавата е по- заинтересована от прилежното шлифоване на малките мозъци и подготвянето им за работна ръка в Матрицата, отколкото от изключителното. Нейсе.

Както и да го въртим, стачката има смисъл само, ако стачкуващият е значим и отказът му от дейност е съдбовен за обществото. Комикът, който не прави смешки на парти, не стачкува, просто прави нещо неочаквано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Втори след княза said:

Много повече ми допада Сартр, който в условията на хитлеристката диктатура се включва в Съпротивата, сътрудничи с комунистите, воюва, а след освобождението отново става индивидуалист. Намирам го за по- достойно.

Сериозно ли мислиш,че да сътрудничиш на комунистите е достойно?! По време на война човек може да избира само една от двете воюващи страни. Сартър е избрал да помага на комунистите,което го прави комунист. Тоест,съдействал е на френските комунисти,които ако Сталин беше превзел и Франция,заедно с него са щели да избият хиляди французи "класови врагове",да унищожат частната собственост,да създадат концлагери от типа на ГУЛаг,да натикат френските селяни в колхози,да смажат френската католическа църква и т.н.,все комунистически "прелести"! А,и да затворят границите на Франция за де не могат французите да бягат от комунистическият рай.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 7 часа, Втори след княза said:

Не съм привърженик и на "интелектуалната стачка" според Айн Ранд. Вж. ТУК. Авторката допуска интелектуалната стачка- мислещият да мълчи и не сътрудничи при условията на диктатура и цензура. Според мен това си е отново конформизъм- диктатурата налага мълчание и интелектуалецът протестира като мълчи

Струва ми се, че не сте чел внимателно Айн Ранд. В "Атлас изправи рамене" нейният главен герой, Джон Голт, не прави това - да мълчи и да не сътрудничи. Напротив, той създава общност на всички талантливи хора, които откъсва от общността на диктаторите - Голт лишава диктатурата от интелект и таланти. И по този начин я довежда до смърт, лишена от таланти, диктатурата колабира. Протестът на Голт е по-ефективен от въоръжена съпротива.

Аргумент - създателите на атомната бомба са интелектуалци, несъгласни с нацизма, които напускат нацисткия кораб:

През 1934 физикът от унгарски произход Лео Силард разработва идеята за ядрена верижна реакция чрез неутронно стимулиране, а по-късно патентова и идеята за атомна бомба на този принцип във Великобритания (патент 630 726). По този начин, в чисто академичен смисъл, Силард може да бъде определен като бащата на атомната бомба.

През декември 1938 немските физици Ото Хан и Фриц Щрасман публикуват научна статия, в която твърдят че са засекли елемента барий след процес на неутронно бомбардиране на уран. Резултатите им са определени като реакция на ядрено делене от Лизе Майтнер и племенника ѝ Ото Фриш и потвърдени експериментално на 13 януари 1939.[2][3] Резултатът от експериментите на Хан и Щрасман вече е бил известен на физиците в САЩ, включително Нилс Бор, Уилис Лам и Енрико Ферми. На 25 януари 1939 екип на Колумбийския университет провежда първата реакция на ядрено делене в САЩ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ядрено_оръжие

Ами какво да кажем за съпротивата на Айнщайн?

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, deaf said:

Сериозно ли мислиш,че да сътрудничиш на комунистите е достойно?! ...

А ако в момента сътруднича............ какво е ? 😀

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, deaf said:

Сериозно ли мислиш,че да сътрудничиш на комунистите е достойно?! 

Разбира се. От колаборационистите и комунистите, това е правилния избор. Каква алтернатива виждате?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Б. Киров said:

Струва ми се, че не сте чел внимателно Айн Ранд. В "Атлас изправи рамене" нейният главен герой, Джон Голт, не прави това - да мълчи и да не сътрудничи. Напротив, той създава общност на всички талантливи хора, които откъсва от общността на диктаторите - Голт лишава диктатурата от интелект и таланти. И по този начин я довежда до смърт, лишена от таланти, диктатурата колабира. Протестът на Голт е по-ефективен от въоръжена съпротива.

Нямам против. Ползвал съм друг цитат

Цитирай

Докато хората могат свободно да говорят и пишат, докато не е въведена цензура, те все още имат шанс да реформират обществото, да го насочат по по-добър път. Но когато въведат цензура – това е знак, че е време за интелектуална стачка. Под това разбирам, че хората няма да се длъжни по никакъв начин да сътрудничат с обществения строй.

Наблегнал съм на "няма да са длъжни по никакъв начин да сътрудничат"

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...