Overview

Като ти изтриха коментарите от оная тема видях, че са ти изтрили всички коментари. Пресилено, ненужно и незаслужено. Тук съм с теб. Ти оплака ли се на админа? Дори понякога да се залита в ненаучното, тук все пак е форум за дискусии. Няма нужда от гестаповска цензура.

Парадоксално, методът на Мълчаливец е възприеман като многословен и дори като спам. Всъщност, той изразява лъкатушенията на въображението и удостоверяванията на мисълта. Всяка нова информация-нещо попаднало или хрумнало бива изложено пред общия поглед и предложено за дискусия. Получава се нещо, което става пред публиката, което е винаги недовършено и с продължение. Именно такъв метод е подходящ за форумно постигане на истина, наравно с онзи любим ми метод от Пир, в който участниците имат вече установени окончателно възгледи, които всички приемат толерантно и с интерес. Финално. Методът на Мълчаливец носи името си по коментарите на ник, които са изтрити, според мен незаслужено, но волята решава да бъде или да не бъде.

Това го пишеше в българския Плейбой и не вярвам да е измислица. Да добавя. Възможно е да бъркам писателя и да става дума за друг автор,но със сигурност беше известен американски писател...

О Хенри казва,че мъжът еякулира върху лицето на жената,защото лицето е най-красивата част от женското тяло. Еякулацията освен всички друго е и акт на власт. С нея мъжът белязва жената,че я притежава. Пак опираме до волята за власт. Не съществува чиста естетика сама по себе си.

Хипарският лозунг "Правете любов,а не война" е нихилизъм пар екселанс.

Хипарите не градят ред. Те са полезни за обществото дотолкова,доколкото са полезни несмъртоносните вируси в човешкото тяло,които поддържат имунната му система здрава.

Властта (силата) носи красота,когато е съпроводена с истина. Иначе е просто власт,(сила).

Красотата я възприемам само така,както Ницше я е дефинирал. Красотата не е просто естетическо удоволствие,симетрия или повърхностно очарование. Тя е жизнеутвърждаваща сила,начин за справяне с хаоса на битието и инструмент на Волята за власт. (Жените най-добре знаят това,понеже използват красотата си за да властват... ). "Изкуството ни е дадено,за да не ни убие истината" – Ницше Той смята,че суровата истина за живота (страданието,абсурда,смъртта),е непосилна. Красотата и изкуството са необходими илюзии,които ни помагат да преживеем тази истина,превръщайки я в нещо поносимо и дори очарователно. Ранният Ницше описва красотата като баланс между две стихии: Дионисиево: Хаос,опиянение,разрушаване на индивидуалността,сливане с природата. Аполоново: Форма,хармония,сън,светлина,оформяне на хаоса. Красотата възниква,когато трагичният хаотичен живот (Дионисий),бъде облечен в красива форма,(Аполон). (Тази е най-ясната дефиниция за красота.) "Няма красиви повърхности,без ужасна дълбочина" – Ницше Красотата не е само външна,тя винаги носи в себе си следи на борба,трудност и сила. Красиво е това,което прави живота по-силен,по-интензивен и по-достоен за живеене. И още – красотата не е демократична. Тя "реже",разделя,поставя рангове. (Простолюдието има различно виждане за красота от благородното съсловие,например.) Красотата е символ на силата и съвършенството,постигнати чрез усилие и борба.

Чувствата за красиво се различават от тези за грозно. Мисълта ми е, че за красиво всички ще имат сходни чувства. За грозното - също - базова обща физиология все пак. Отчитайки разликата между тези две групи чувства. Например ако грозното (за някой) ти харесва, за теб то е красиво, и твоите чувства ще са сходни на останалите по отношение на красивото.

Така де, за какво приказваме досега? Чувствата са едни и същи от красивото, едни и същи са и при грозното - ще се кефиш на крсивото , грозното ще те отблъсква. Но грозното, както и красивото, не е някаква константа, варира от културата, епохата, образованието. Реакцията не се предизвиква директно от обекта, не е генетично обусловена, демек инстинкт, а е модулирана от културните наслоения, които са различни, за различни хора и епохи. За едни едно е красиво, за други то може да се класифицира за грозно. Като резултат, грозно за конкретен субект или група е това, което предизвиква специфична реакция. Не обектът е грозен, а субектът реагира специфично.

Ти прочете ли какво съм ти написал, или само първото изречение? Там е работата, че човек не е кон или мечка, който да се блазни от цветовете на плодовете, та да им разнася семената. Той влага мисъл, затова яде и зеле, което не е червено или жълто, яде зелен фасул и грах, яде какво ли не (което също се влияе от културата, разбира се). Тук инстинкти не играят, играе осмисленият опит. Красивото в случая става синоним с полезното. Само с инстинкти може да се натъпкаш с красивите шарени мухоморки например Не работят така нещата, много ги опростяваш и идеализираш в представите си. Включи това мислене, не карай само на инстинкти...

Или да е свързано с ясното синьо небе и белите облачета и контраста между тях (тоест ясно и хубаво пролетно или ранно лятно време), с пролетните и летните цветя и многото цветове и нюанси на тях - красиво само по себе си и отново подсказващо за изобилен живот и потенциално и много храна. Както растителна, така и насекоми и животни, които ползват този изобилен източник на храна. Ако свързват хилядолетия пролетните и летните цветни багри с получаването на храна - ще харесват това. Или да е свързано с оперението на птиците, които са много ярки и различни и особено с цветни перца, които почти всяко дете си е намирало и пазило (представи си какво е било преди хилядолетия, когато е имало много по-малко играчки или неща, които да радват окото просто ей така). А може да е свързано и с ярките цветове на змии, насекоми, паяци, миди и риби по крайбрежието и с различните черупки, които са се ползвали за изработка на украса, като валута в много по-късно време или по практични съображения. Може да е свързано с различните по цвят, вид и състав скали и минерали около хората, като по цвета, пречупването на светлината, твърдостта им, тяхната рядкост или специфични качества да са смятани някои от тях за красиви. Понеже са им ценни за определени цели. Има и още, но стига толкова

А може и влечението към шареното да е инстинкт изграждан от милиони години, а не имплантиран през последните 100-200 години. Все пак плодовете, като узреят стават шарени и ярки, и подканят да ги откъснеш, изядеш и да разнесеш семената им. Узрелите са красиви (сладки, ярки и цветни), а неузрелите са грозни (кисели, горчиви и зелени).

Ами така си възпитан, шареното да ти се струва красиво. И това се експлоатира от рекламите, които се опитват да те приучат на техният начин на световиждане. Да, има биологични предпочитания които привличат вниманието - симетрични лица, сладки вкусове, здрави тела, все важни неща свързани с размножаване и оцеляване. Бебетата също имат предпочитания към симетрия и определени лицеви черти. И толкова с инстинктите. Но културата погребва всичко това. Ти се занимаваш с история, погледни как това което е красиво в една епоха става грозно в друга - стандартите за красота на тялото, и архитектурата, и музиката силно варират. Помня времето, когато младежите луднаха по Битълс, и реакцията на по-възрастните хора около мене, че това е грозна и безсмислена музика. И обратно, това което възрастните намират за красиво, като класическата музика, горчивият вкус, абстрактното изкуство, децата автоматично отхвърлят. Ако инстинктите бяха толкова водещи, нямаше да е така. И еволюцията на вкусовете, нещо грозно може да стане красиво при емоционална връзка, както и обратното. Реалността се пречупва през културните норми, личните преживявания, образованието и интелектът, за да стане красиво/грозно. Ролята на инстинктите е много слаба, и само временна, влияе в ранните години преди да погребеш тези инстинкти и си напълниш (или ти напълнят) главата с околната култура , част от която е и рекламата...

Ако инстинктите не ни водеха към красивото и доброто, рекламите нямаше да са ярки с красиви млади жени, я щяха да са само със стари бабички. Ако всичко зависеше от възпитанието ти и това което са ти сложили в главата, рекламните компании щяха да сложат на всички в главите това, че старите бабички са супер красиви, и нямаше да има нужда да плащат луди пари на млади модели. През последните години се прави опит да се вкара в главите на хората, че старите, грозните, недъгавите и дебелите са нормални хора, и за да не ги дискриминираме трябва да са по рекламите, но се видя, че хората не възприемат подобни неща и по рекламите пак си останаха само моделите.

Не, инстинктите не те карат да правиш такъв избор. Кара те възпитанието, демек това което са ти сложили (или сам си го сложил) в главата. Инстинктът търси полезното и удобното. На ниво инстинкти няма ни грозно, ни красиво, за тях трябва и мисъл, дори и неосъзната.

вСИЧКО в което е вградено Златно сечение го виждаме красивол

Имаш инстинкти, които те карат да избираш красивото, а не грозното. Не е въпрос само на субективен избор. Социума, психопатията ти, или разни халюциногени могат да те накарат да игнорираш инстинктите си и да избереш нещо по-грозно, но те няма да доведат до още по-красиви неща, а по-скоро ще доведат до по-грозни.

Всичко е в главата. Въображението и несбъднатите очаквания създават илюзията за грозното. Обективно то не съществува, релативността му по отношение на различни хора, групи и епохи го доказва. Грозно е това което не ти харесва, а това е субективно.

Една от най-красивите жени в света е модела от Виктория сикрет Алесандра Амброзио. Но едно от очите и е мъничко кривогледо. Именно това е грозно,тоест болнаво,защото здравия човек трябва да може да гледа добре и с двете си очи. Амброзио е невероятна красавица,но това кривогледо око винаги и у всеки човек ще предизвиква физиологическа реакция най-малкото на безпокойство и отблъскване. Здравият човек се безпокои за себе си,за своето здраве,когато види грозно/болно и инстинктивно го избягва и отблъсква. Красивото обаче е много сложно да се дефинира,защото в него винаги има интелектуално съждение. Например,ако американец убеден републиканец види красива жена,ще се възхити от нея,но ако разбере че тя е демократ по убеждения,това моментално ще охлади възхищението му.

Грозното е лично усещане. Това е най-краткото, което мога да кажа. Давам пример - минава жена с по-специфични черти - за едни жени и мъже тя може да е грозна, за други да е изключително привлекателна именно заради нетипичните си черти. За различните хора по света усещането за красив човек - мъж или жена е различно. Попитай ескимос, бедуин, европеец и азиатец, попитай някой от бушмените. Всеки ще ти даде различни критерии за красота. Друг пример - някои жени обожават мъже с бради, други ги ненавиждат и никога не биха били с мъж с брада. Помисли за естественото окосмение. Има жени, които ако мъжа има косми по себе си това ги отблъсква. А други ги отблъсква премахването на косми където и да е по тялото. И това са само примери за големите разлики във възприятията на хора към хора. Ако намесим храната и подправките, изкуството, музиката, животните и растенията, климата, жилищата в които живеем - промерите могат да станат стотици.

Има безброй неща, които мнозина и всички приемат за грозни, но това не значи че винаги е било така и че винаги точно тези неща ще се смятат за грозни. По отношение на лицата на хората всички харесват симетрията, и всички смятат крайната несиметрия и многото белези за грозни. По отношение на дрехите всички смятат мръсните, стари и разкъсани дрехи за грозни, докато чистите, изгладените и добре комбинирани се харесват на всички. Но имаме и мода и нови тенденции, така че кое е красиво и кое грозно може да се променя.

Всичко е въпрос на гледна точка. Инстинктите, които ни пязят от някои болести и вреди, ни карат да избягваме някои образи, структури, миризми и цветове, но за друг с други инстинкти те може да са полезни и приятни. На нас лешояда изглежда грозен, но за лешоядката е красив. За много от нормалните хора някои дрехи от висшата мода по подиумите са супер грозни, но за малцинството експерти са много оригинални, новаторски, сензационни... При картините е същото и за някой една картина е грозна, но за друг е шедьовър. Картините в миналото, са рисувани с цел не да се представи нещо красиво, което да радва окото, а са рисувани с цел да се запази реално случващото се, образа на някои човек или пейзаж.

Грозното внушава грозно,тоест болно. Ако може да ме убедите в обратното,ще приема че естетиката може да преобрази грозното в красиво. Но не го вярвам.

Грозното задължително е нездраво и болнаво. От тази гледна точка отвращението от грозното е физиологическа реакция,а не естетическа.