Overview

Някъде четох мисъл с която съм съгласен и я цитирам свободно – "Мъжът се страхува жената да не го помисли за глупав. Жената се страхува мъжът да не я убие". В този смисъл всеки нормален човек и особено всяка жена ще почувства напрежение като гледа картината и вижда мъжът заплашващ с нож жената.

Размишлявам върху това, което в изкуството наричаме Напрежение. На пръв поглед това е някакво значимо преживяване. Тъй като напоследък съм силно впечатлен от Тициан, напрегната картина е Тарквиний и Лукреция, изобразяваща царския син, който под заплаха изнасилва Лукреция. Напрежението е и в динамиката на движенията, и в блестящото оръжие, контрастиращо с ефирните дамски дрехи- невъзможна защита. В друг вариант ТУК Тарквиний е в ярки- кървави дрехи, а жертвата му- в съня си гола, съвсем беззащитна, сред бели възглавници и постелки. Нападателят е успял да стъпи и раздели нозете й. Тук образите несъмнено изразяват напрежение и то се пренася върху зрителя. С това искам да разгранича напрежението между обектите от другото- напрежението предадено на зрителя. Ето, в картината "Светът на Кристина", незапознатият с контекста, с предисторията зрител, не би следвало да изпитва напрежение, защото го няма и в спокойния, без напрежение и почти пасторален на пръв поглед образ. Обаче въпреки "пасторалният" пейзаж, напрежението се появява с "кода" чрез който я разчитаме. Така, още в началото искам да наблегна на това, че Напрежението е акт на комуникация между автор и публика, при това достъпен за тези, които имат усет и ако има предистория, код, го знаят . В размислите си ползвах физически метафори за напрежението, ще ги ползвам и тук. Ако авторът предава някакво напрежение, то може да не стигне до реципиента, просто защото той или средата е добър изолатор. Има хора, които презират изкуството, често подкрепяни или възпитани в среда, която не го разбира или цени. При тези условия, никакво напрежение не може да пробие.

Картината "Светът на Кристина" е с автор Андрю Уайет и е смятана за класическа в изкуството на САЩ. Изразява волята за живот. Добре е описана в Уики на английски https://en.wikipedia.org/wiki/Christina's_World, на руски, на турски дори, но на български я няма. Няма го и художникът. Ама то и познавачи и естети у нас няма. Изобразена е грацилна жена, гърбом към публиката, полегнала на прерийната трева, загледана към дървения си дом. Освен Кристина и домът, има още някаква постройка, което са минималистични средства за картина с размери 81 × 122 см. Фонът е небе и земя. Толкова. Основното, което ме кара да споделя впечатленията си е контекста, кода, това, което трябва да знаем предварително за да разберем картината. Изобразената Кристина е съседка на имението на Уайет и е болна от полиомиелит (детски паралич). Тя не се е излегнала на моравата, а това е нейният начин на придвижване. Грацилните ръце не са на гладуваща анорексичка, а крайници, които не вършат работа. Изкривеното тяло не е на романтичка, гледаща "полегнала" към дома, а мъка и тегло. Въпреки това, Кристина е героиня за Уайет, която се стреми да остане жена и човек и да живее в своя малък и едва- достъпен свят, всяко отдалечаване от който е страдание. Именно знанието за съдбата на героинята прави картината класическа за САЩ. Унас, изглежда се отнасяме делнично към страданието и неговото превъзмогване. Ето една жена, която е страдала и е превъзмогнала недъга си. За разлика от Кристина недъгът й е очевиден, но усмивката й е категорична. Българката успява да надделее страданието си. Научава няколко езика и става "посланик" на Червения кръст, като със сказки и беседи показва на много места в света, че човек може да надделее над тялото си. Върбинка доживява до 93 г. възраст, има дом в Швейцария и партньор в живота. Има просторна статия ТУК Прочее, Върбинка Димитрова е родена в същата година както Уайет- 1917.

Маршът е в тънката граница на масова проява, която пропагандира нацизма. Това среща съпротивата на парламентарни партии, които се чувстват застрашени- БСП и ДПС. Предполагам, че е трудно за се докаже, че Луков марш пропагандира нацизма и заради това БНС не са съдени по закона. От друга страна, Европа помни трагедията от нацизма и не иска да се повтаря.Нетърпимостта нъм нацистката идеология е морално правило за много хора и партии. Това, че някои симпатизират и я превръщат в свой морален стожер, не е фактор за да стане общ закон. Накратко: морални възгледи на някое малцинство не са достатични нещо да стане закон, поне в демокрацията. А иначе правото е свързано с общия морал и е негово писмено утвърждаване.

Не,няма връзка между двете. Софийска община забрани Луков марш,но това не означава,че маршът е неетичен. (По закон общината има право да го забрани. И да забранява всяка публична проява,която реши.)

Точно така. Съгласен съм.

Протестиращи в подкрепа на българския лев блокираха за час Орлов мост. Със сигурност без разрешение от общината: Щом законът е нарушен, значи имаме неетичност. Протестиращите срещу еврото са нарушили закона - следователно, техният протест е неетичен. Не може едни гражданаски неподчинения да са неетични, а за други да се прави изключение.

Именно. За което стана дума. Гражданското неподчинение е незаконно и неетично, докато протестни действия, съобразени със закона са добра основа за законова държава. Не можем да имаме правова държава, ако нарушаваме закона заради обществен отвук на интерес. За протестът против еврото и спомням увреждане на сграда. Самият протест бе законен, но увреждането незаконно. Това ли имаш предвид във въпроса? Някои може да смятат самият протест за неетичен, но не съм запознат с такива мнения- дай линк ако си запознат. Теоретично в обществото има различни групи и етичното за едни може да не е етично за други.

Правото на протест противоречи на правото на придвижване. За да се разреши това противоречие, демократичните страни имат законодателства, които налагат спечифични ограничения на протестите, така че те да не нарушават прекомерно правото на придвиждане. Така двете противоречащи едно друго права могат имат съвместно съществуване. На теория, всяко нарушение на закона е неетично. Но за по-голям обществен отзвук, протестиращите понякога нарушават закона. Пример за това е протестът за еврото, който неправомерно блокира центъра на София. Съгласяване ли се, че протестът за еврото беше неетичен?

Моля, запознай се със закона за масовите мероприятия ТУК и после ще обсъждаме.

Да кажем, че имаме гражданско право на протест и гражданско право на придвижване. Когато протестиращи блокират Орлов мост, те нарушават правото на придвижване на онези, които не учавстват в протеста - и ти смяташ това за неетично. А етично ли е да нарушим правото на протест в полза на правото на придвижване? Нещо друго: когато Орлов мост е блокиран заради ремонт, това неетично ли е? Ремонтът нарушава правото на придвижване на гражданите и следователно би трябвало да се счита за неетичен - но има ли някой, който сериозно счита ремонтинте дейности за неетични (ако те са смислени, качествени и завършени в срок). В същото време ако фирмата, извършваща ремонта на Орлов мост, разкопае пътната настилка и изчезне, изоставяйки ремонта, то със сигурност ние ще считаме тези действия за неетични. В крайна сметка етичността е свързана не с нарушаването на правата, а с мотивите за това нарушение. Оценката на мотивите, обаче, е субективна/относителна.

Етикет и контекст. В чат с GPT, ИИ няколко пъти сменя вежлива- Вие и обичайна форма- ти. Това в човешки разговор е нарушение на правилото за постоянство на отношението. В човешките отношения формата на обръщение е постоянна за целия разговор, а учтивата форма се отнася към значими фигури- уважаван началник, научен колега, към представителен непознат. В чат с ИИ този етикет губи смисъл, защото единият събеседник не разбира от уважение, а другият може са е какъвто и да е, без значение. ИИ сменя формата на вежливост поради контекстни съображения. При конфликтна теза, която би изострила афектната реакция на човека, програмистите са вложили в ИИ увеличаване на дистанцията- минаване на Ви. При безконфликтно общуване- смаляване на дистанцията чрез "ти- отношение". Защо този проблем ми стана интересен в контекста на темата?- Защото езиковият етикет е част от етикета въобще, а етикетът е част от етиката.

Айн Ранд и философията на рационалния индивидуализъм. Автор със силно влияние, Ранд излага мнение, че индивидуалното постигане на лично щастие е важно и че няма такова нещо като стремеж към щастие на групата. Това, което искам да отбележа е, дали да критикувам възгледа й? Както става ясно от поведението ми в темата и форума, критиката и битката с други мнения не ми е по нрав- (нравственост ). Това са различни мнения и те са част от информационното поле в което се създават мненията. Съзнавам риска, който носи такова небрежно отношение към някои определено неверни мнения- невярното да заглуши вярното, но се отнасям еволюционно равнодушно- щом варварско войнствено племе може да погуби велика цивилизация, не е необичайно и войнствено мнение да погуби разумно и възвишено. Така че, не съм съгласен с Айн Ранд, която изразява някакви свои виждания, но битка с нея ме отвлича от моите размисли.

Войната предизвиква морален хаос. Нулиране на морала. Често споменаваният афоризъм, че най- много се лъже на война, показва, че такава деструкция не само се приема, но се и узаконява. Самото съчетание война и морал е абсурдно. Но като споменах хаос, във войната се изпитва здравината на вечните и на новите морални норми, стига да оцелеят техните носители- хората. Има добро, има зло, има загуба на ориентация. Не може да се прецени какво ще излезе накрая, както от стопилката олово, което врачката излива във вода.

Когато властите не отнемат правото на протест, защо протестиращите допускат нарушаване на правата на другите (споменатите кръстовища)? Имаш ли обяснение?

Ясно, ти имаш предвид граждаско неподчинение като специфична форма на протест - а не като нещо по-общо. В статията, която си цитирал, пише следното: Гражданското неподчинение е използвано в ненасилствените съпротивителни движения в Индия (движението на Махатма Ганди за по-добър живот и движението за ускоряване на независимостта от Британската империя), в борбата срещу апартейда в Южна Африка и при Американското движение за граждански права. Аз лично не мога да се съглася, че подчертаните примери са неморални. Неморални ли е да се бориш срещу апартейда, например? А когато протестиращите срещу еврото блокираха центъра на София, това неморално ли беше? Спроред мен основно гражданско право е правото да протестираш срещу управляващите - било то с насилие или без - и е неморално властите да отнемат това право на гражданите. Властите, които отнемат това изконно гражданско право, са авториратарни/тоталитарни.

За разлика от въоръжената съпротива, граждаското неподчинение е друго- вж. ТУК. Примерно затварянето на кръстовище е гражданско неподчинение- незаконно, защото нарушава ЗДвП и неморално, защото създава неудобство на други граждани, а правилото е да не правим на другите нещо, което не искаме да ни правят на нас (неудобства) Благодаря, за вашия отговор.

Значи партизаните, които са се борили срещу фашизма, са незаконни и неморални. А какво да кажем за Ботев, Левски и патриотите от Априлското възстание. Виж Майданът в Украйна със сигурност е незаконен и неморален.

Любопитно ми е. Гражданското неподчинение е незаконно и неморално. Защо улицата го използва?

Но не плаща. От статията става ясно,че домът на майката не е подходящ за двете деца,но въпреки това обществото не ще да предостави по-голям дом на майката и допълнителни парични помощи.

Това определение достатъчно ясно обяснява какво имаш предвид. Рзбирам.Поне при единия. Сигурно същото ще има предвид и съдия, ако отидат на съд и социалният работник, ако се обърнат към него. Стана ясно, че по етични проблеми винаги има и още един заинтересован участник- обществото, при това представено чрез групи: групата на съедки- клюкарки, групата на социални работници и прависти, групата на деца от социални учреждения, групата на инспектори по детска престъпност, групата на журналисти- пишещи сензации. А! И групата на форумни обсъждащи Сега е актуален случая на майка, която при три раждания е родила близнаци и при едно- едно. Последните две са в кардиологична болница без здравни проблеми, защото майката отказва да ги вземе, но не ги дава за осиновяване за да не загуби помощите. Има си интерес да ги отглежда обществото и същото- то да й плаща. ТУК

Моралът винаги вреди на здравето и живота на хората. По това се разпознава. Само тази дефиниция за морал мога да дам. Защото дете дадено на чужди родители или захвърлено в сиропиталище,най-вероятно ще намрази обществото и ще му причини вреда. В интерес на обществото е (на нас) детето да остане при биологичните си родители. Разбира се има изключения от това правило. При арабите е забранено осиновяването. Там когато дете поради някакви причина остане без родители,бива отглеждано от роднините. Винаги има роднини,ако ще от девето коляно. Но западният морал счита това нравствено правило за расизъм...

Доколкото смятам, че нравственост и морал са синоними, а ти ги различаваш, моля обозначи кое какво е. Това е в тон с моята идея за етично- тя е научила от опит, че в нейния кръг подобно нещо е осъдително и изолира семейството. Тъй като за нея това е важно, тя действа да спаси мнението за дъщеря си. Действително, шансът да се ожени майка с малко дете е много малък, а това означава, че родилата "извънтаточно" ще остане с детето в дома на родителите, от което те нямат интерес. Поставяш много интересен въпрос- да решим морален казус без да имаме интерес и без да знаем интересите на участващите- съдии, ама без да можем да питаме. Като хора, стигаме до абстракции и точно това е много интересно. Защото от абстрактна гледна точка имаме много участници- родилката, бебето, бабата и дядото, бащата. Ти акцентираш върху интереса на детето, бабата върху своя и на дъщеря си. Можем да попитаме и за интереса на бащата, който се оказва по- незаинтересован от бъдещето на бебето от нас. А това не е право! Не е морално или ако щеш нравствено, но той е имал някакъв интерес (чук и чао) и си го е последвал. Така възниква въпросът, защо е в наш интерес защитата на детето, а не в негов?

В миналото нравите (НЕ моралът) на обществото жестоко укоряваха жените,които нямат брак,но раждат деца. Дали е правилно или не,това е друга тема. Майката на дъщерята обаче е моралистка,тоест тя ужасно се плаши от общественото мнение и превръща нравствеността,(която е нещо добро),в нейната противоположност – в морал,в догма. Не е неразрешим проблем за обществото,че дъщерята е родила извънбрачно дете – дете без да е сключила брак,не това ни интересува,а това че майката моралистка с чиста съвест и зловещо е отделила детето от майката (и бащата) и фатално е предопределила съдбата му давайки го на непознати хора,които е възможно да са съсипали живота му. Само защото тя си е въобразила подтикната от морала,че извънбрачното дете е нещо лошо. Именно тази измама извършена от майката няма връзка със Живота. Примери за злините причинени от морала – абстрактен – за съжаление са ужасяващо много. Последният такъв пример са моралистите комунисти,които обвиниха частниците и частната собственост за всички злини по света и причиниха невъобразимо ужасни страдания и смърт на хора,само защото са притежавали собственост.

Естественото чувство за справедливост!? Баща дава на двете си деца отчупен сладкиш. Едното се възмущава "На него си дал повече". Това некоректно се разказва като естествено чувство на справедливост. Защо другото дете не е проявило "естествено" чувство за справедливост и да каже "Дай по равно!"? Защото не е ощетено, не са засегнати интересите му. Дори бащата да бе дал всичко на едното, то няма да се откаже, а може и да се изфука гордо, че са дали само на него, а другото- нека гледа завистливо. Това ме кара да мисля, че чувството за справедливост се отнася само до "Дай и на мен". Птичетата в гнездото пищят защото искат. Когато родителят даде на едно, другите продължават да пищят- не защото е нарушена справедливостта, а защото са гладни. Обаче има някаква граница на искането и "по равно" е търпимо. Това, да се раздели плячката е нещо, което се прави редовно сред малките животинчета, които се повече от едно. Обаче и там не всичко става по равно. По- силното отмъква повече и по- слабото свиква с това. Редът е такъв- да се раздели донесена баница като на бащата се даде повече, а на децата по- малко и евентуално по равно е "морално", но да не се дава нищо от заплатата на 5 годишните е съвсем естествено и никой не иска по равно. Децата нямат интерес, глад, който да ги кара да пищят с отворени човчици за парите. Следователно, първичното "чувство за справедливост" по- вероятно не е любов към равенството, а чувствителност към собствено ощетяване. Равенството е само възможността да се избегнат конфликти, което не винаги става... Например, защо идеята за всеобщо равенство не се харесва? По същата причина по която по- силното братче би грабнало цялата баница.