Отиди на
Форум "Наука"

За този клуб:

Осмислянето на живота дава предимства в оцеляването

Location

България

  1. Какво ново в тази група
  2. Един интересен пример, че етиката е плод на решението на авторитетите е колизията между разпоредбите на Бога и сегашната епидемична ситуация. Да речем, християнската служба не е записана, но юдейските правила са в Библията, сиреч дадени от Бог. Дори да оставим, че е казано, тези, които му вярват да се обрязват, а апостолите решили, че за християните то не важи, но и правоверните юдеи ще се съобразят с условията и ще заобиколят Божиите разпоредби за да не рискуват здравето си. Обаче, ако религиозните водачи кажат, хората ще постъпят според казаното- дали ще се събират, дали ще се причестяват, дали ще се молят у дома, вместо на мястото, където присъства бога, всичко е човешко (на авторитетите) решение. Илюстрирам нещо, в което съм убеден- нравите, поведението в каквато и да е човешка система се определя от личности или групи- авторитети. При това решението може да бъде взето както рационално, така и емоционално или случайно, както за добро на системата, така и в нейна вреда или без значение. Така че, кое е добро, а кое по- добро няма обективно измерение. При силен религиозен водач, може да се каже "Бог ще ни пази, ако спазваме заветите му и ще ни накаже, ако сме страхливи!". При силна група учени или авторитетен началник на щаба, може да се каже "Трябва да има имунитет, контактувайте, а медицината ще се погрижи за болните" или обратното. А може решението да е "Така правят другите" или "Кой командва тука? Я всички през обеззаразяване! ... и си носете въжета, че да обесим заразените!" . А ако авторитетът е обезпечен с органи за насилие, нещата стават още по- лесно. "Добре, добре", казваме ние, което ще рече "Добро е." Само дето в човешко общество, при наличието на цивилизационен опит, има знания и памет, които подсказват кое в делата е по- добро. Има книги, оценки на решения, история и наука,( вкл. епидемиология, ) и може, ама не е сигурно, че ще се вземе сполучливо решение за взаимоотношенията и кое е по- добро. Става дума, че ранжирането добро/по- добро се взима на база практика, памет за нея и съобразни решения. Или, както е в българската приказка, "Не питай старило, а питай патило"- сещате се, дето еленът- водач на стадото, с авторитет и сила да го наложи, водил към пропаст, а еленчето, придобило опит и познало с действия реалността, казва наистина добрия път.
  3. По темата "Добро, добро, колко да е добро", освен че не можем да сравним две постъпки и да кажем коя е по- добра, не можем да сравним и два етически императива и кажем кой е по- добър. Басня: Спазвайки категоричният императив на Кант („Действай само според онези максими, за които си убеден, че трябва да се превърнат в универсални закони“), Кумчо Вълчо казва на Зайо "Можеш да ме хапеш, да ме преследваш. Да ме изядеш можеш". За Зайо същият категоричен императив гласи: "Никакво месоядство, само паша". Е, можем ли да кажем, че единият морал е по- добър от другия? Не можем да преценим и етически системи, коя е по- добра от другата: Ето, в източните системи има някакви етически стъпала, които е препоръчително човек да изкачи за да стане по- съвършен. В достигнатото от Запада Римско право пък се смята, че всички римски граждани са си чудесни, могат да избират каквото си искат поведение, а и религиозно- морална норма, но не трябва да нарушават конкретни закони. Кое е по- добро? Да предлагаш правила за праведен живот или да санкционираш зловредни действия? Да си призная, аз изпитвам респект към достиженията на Римското право и ми се струва по- добро. Приемливо е едни да се обрязват, други да не се бръснат, трети да ходят голи. Важното е, законите да са известни и да не се правят неща, които пречат функционирането на обществото и на околните. От тук нататък- прав ти път. Свободен човек си, равен с другите. Няма степени на святост, защото няма светци. Има само две категории: равнопоставени граждани, които са норма и престъпници, които са маргинали. ... Е, между нарушителите на закона може и да попадне някой Христос, но да се надяваме, че него историята ще съхрани за месия. Предпочитанието ми към Римското право не е надеждно, субективно е и ако живеех сред кхмери щях да мисля съвсем иначе.
  4. Моля, използвайте тона, който ви допада. По мое мнение по- дистанцирания тон дава възможност за вежливост между непознати и спокойно излагане на противоположни тези. Ако тонът е по- свободен, ще има повече острота, емоции, но и отчуждаване от спокойните размишления.Взаимното уважение между колеги е израз на уважение към мнението на другия, от когото може да се учим, а също и уважение към тезите, които защитаваме. Същевременно обръщения на "братО" и фамилиарност не правят дискусията по- добра или по- лоша. Важна е информативността на мненията. Така че, насърчавам ви да ползвате волно тона, който намирате за подходящ за изразяване на мислите си.
  5. Някакси не ми допада този официален тон.. Като хора, ни е отредено да имаме по-голям избор, дори и такъв, да се принизим, до животни.. Но това не принизява животните, чиито избор е ограничен. Всъщност в басните, ние даваме, на животните човешки избор, който нямат. Едно животно може да бъде роб, единствено ако му придадем човешки черти. А истината е, че единствено собственото ни чувство, за значимост и по-богатия избор който имаме, ни прави нещо повече от животните. Но това са само дадености, които не са абсолютни, като възможности.. Човек се подчинява на природните закони, точно, като животно, това вкл. гени, безусловни и условни рефлекси. Мисленето не е нищо друго освен условен рефлекс и то не е характерно само, за хората, просто хората имат разширени възможности, в случая, поради липса на големи нокти и зъби.. Върбанов може да се защити единствено ако усложни, понятието си за добро, защото така представена идеята му, за добро и зло е като в баснята, за кучето.. Също така не бих си позволил, да го провокирам, ако това не беше собствения му любим стил Надявам се, да не изригне и загуби контрола над доброто, както обикновено... Когато казах, че "под нулата няма', не е съвсем така.. Всичко зависи, от мирогледа на човек и как е научен/научил, да възприема света.. При всички положения, възприемането/допускането на злото, дори и малкото зло, за съществуващо е нихилистично възприятие и води до нихилистични прояви...
  6. Разчитам, че Върбанов ще обясни или ще се защити. Все пак, езикът, писмеността и големият мозък на човек прави качествена разлика с поведението на животните. Ако стопанин малтретира кучето си, то по стаден инстинкт се смирява. То няма чувство за справедливост, робия. Мравката работник е такава от излюпването си и няма изобщо никакви идеи, а камо ли идея за "царица", за "войник". За организация може да се говори, но за цивилизация- едва ли. Естествено, теорията за цивилизация при животните може да бъде защитена, но аз я приемам само метафора, като подобие, басня за човешкото. Интересно е да я защитите.
  7. Имаше една много хувава книжка 'Мравките", не помня от кой автор.. Плъховете също имат своя паралелна цивилизация.. Дори и ако говорим, само за ценности... Нищо не е толкова просто.. Да вземем пример Върбанов и ограничим "ценностите му", в това което е изразил.. Как се различават "неговите" ценности, от ценностите на едно куче? Никак? Кучето е склонно, да се жертва, за господаря си! Жертвата не е видима, като склонност, при "ценностите" на Върбанов и това поставя кучето, едно ниво нагоре, според цивилизоваността на ценностна система.. Няма под нулата..
  8. Къде да сложим Нулата? Ако я сложим като при скалата на Целзий- то има зло и добро. Ако я сложим като Келвин, има само добро. Започнах темата със скала за вятъра. Там няма "под нулата". Остава въпроса как да различим добро от по- добро, т.е. да ранжираме стойностите в скалата или поне да имаме уред, който да мери нещо, което да разделим на персентили. Сиреч остава въпроса Добро, добро, колко да е добро?
  9. Е, метафори, басни. Чрез животните представяме хора, но не мога да нарека термитника цивилизация, макар други да го приемат. Според мен цивилизация се отнася само за хората и то създали значителни поселения с регламентирани норми и целенасочена, обмислена промяна на света, а не генетични или инстинктивни действия. Не става само с гени, трябва и ъкъл.
  10. Май да. Отричам робството като идея, но без да съзнавам, приемам настоящето, ако то може да бъде преценено като робство. По- точно, отричам това, което си представям като робство, но приемам това, което не си представям като робство. Ако нещо оценявам като не-негативно, а то е обективно негативно, аз го приемам. Хм. То затуй отрова се сипва във вино.
  11. Формирането на идея и практика за добро и ценности има свои стъпала. Метафора: някаква стопилка се излива във форма. Частиците се движат бързо, хаотично и променят връзките си, стремят се да заемат цялото пространство, но да не се откъсват от масата. Постепенно започват да изстиват и връзките да са по- стабилни, появява се кристализация, ако такъв е материалът. накрая частиците постигат свързаност и форма съобразно склонността на материала и съда в който са. Сега чета нещо за екзистенциализма- Фр. Горе- долу това, което добих като понятие е: По време на Съпротивата ценностите и поведението са обединени въз основа националната кауза и добро- лошо се определя от отношението към фашизма. Следва една свобода, която дава възможност всеки да постъпва според своите възгледи за свобода и наклонностите си. Следва сблъсък на личните интереси на хора помежду им, както и опознаване на последствията от постъпките. Контактите са чести, измените, разделите и дълбоките, вкл. интимни приятелства са ежедневие. Следва преоценка на ценностите и отхвърляне на някои поведения. Следва период на относителна стабилност на ценностите. Определящи са били идеалите на Съпротивата; влиянието на противопоставянето СССР- САЩ, Планът Маршал, т.е. извънкултурни влияния; културата на Франция, включваща стремеж към свобода и революционност+ висока буржоазна култура + високи постижения на монархична и аристократична Франция+ нереализирани идеи за комунистическа нравственост. Накрая екзистенциализма остарява.
  12. Всяко ниво на културни и социални взаимотношения.. Как мислиш е възможно, социално и културно, да се определяме, като "мравки", като "вълци", като "хиени", "пеперудки", ако цитираните нямаха някакви цивилизационни отношения?
  13. А ти отсегашна гледна точка, отричаш робството, въпреки, че то съществува, непроменено. Променена е само формата, която в момента считаш, за приемлива..
  14. Робството осъждаме от сегашна гледна точка. Атинската цивилизация и Южните щати са го харесвали. Да не говорим, в Библията, как евреите следвали "Не убивай" по отношение чуждите. Има "ценности за ние" и отнасящи се за "не ние"
  15. Не бих казал "цивилизацията ги налага" , защото има и нецивилизовани с ценности. Дори кучето цени храната и е вярно към стопанина
  16. Няма вродени ценности, но цивилизацията ги налага. Всяка власт, може да налага ценности, но само в определени цивилизационни рамки, които трудно се прекрачват. Ако се прекрачат, вече имаме иго, робство, диктатура, въстание, революция, война, но не и възприемане на ценности. Разбира се, всичко позволено, е според прага на поносимост на масите, но тази връзка директно корелира с нивото на цивилизация/култура..
  17. НЯМА вродени ценности. При това ценностите се променят. Ценностите на 81 не са ценностите на 18. Въпросът с формиране на ценности е основен за `сяка власт и отношения. Двама като се съберат и за тях започва един турбулентен период за формиране на ценности и кой командва четата. Малко са моментите в които има "липса на ценности". Те се наричат шаш, объркване, невроза, дезадаптация. Тогава войводата казва "Не си прав, пич"
  18. Това е ключът за разбиране на патоса на избора у Киркегор Този патос обозначава значимите избори, които правим. Може да бъде както религиозен- вдъхновен от божество, така и контрарелигиозен, но емоционалното, патетично обвързване на избора го прави значим, решителен. Мисля, че това е търсене на Киркегор за обосноваване на решенията, което не е логическо, обективно, а е емоционално и субективно, но му върши работа.
  19. Шегичка Една от идеите в етиката е, че човек въплъщава в себе си доброто, но трябва само (!) да се очисти от злото. Както казва Роден "Вземам мраморен блок и отстранявам от него всичко излишно.". Не всеки един е роден за това, затова Роден е един. Всеки, не.
  20. Инсайтът, вдъхновението, пророчеството, откровението и др. като преживявания, чрез които придаваме свръхценност на нещо и го следваме като значимо добро. Един от начините да оценим нещо като добро е някое извънредно преживяване, което свързваме с това нещо. "Нещото" може да е божество, поведение, цел, наслада и каквото и да е, вкл. храна и стимуланти. Обаче изключителното преживяване, с което паметта ни го свързва, го закрепват и му приписват и на него изключителност. По този начин намираме някакво субективно потвърждение на ценността на това си откритие. Това, че един е имал преживяване на инсайт след разсъждения, а друг вдъхновение в транс или е получил откровение след медитация нямат по- значима лична, нито обективна стойност. По същия начин и откритото значимо нещо не може да бъде съизмервано, когато е свързано с лично, неповторимо от другиго преживяване. Доколкото съм разбрал ритуала за инициация сред индианците, виденията в състояние на глад и жажда определят името и склонността на воина. Виждайки орел или змия, той приема като лична свръхценност поведението му. Подражава му, има го за тотем и покровител, а околните се съобразяват с това поведение и име. В зависимост от културата, монахът може да има особено преживяване за божеството си, ученият за предмета на своите размисли. Основната ми идея на този коментар е, че идеята за добро, налагана от пророци или приемана като дълбоко лична, постигната чрез особено преживяване е прикрепена към субективното изживяване, а не към обективно отношение на нещата. При това тези хора, биват осветлени за себе си и другите от това изключително преживяване, което им дава дързост в постъпките и доверието на другите, за да бъде приемана тяхната истина като обща.
  21. Според някои щастието е цел на човешкото съществуване. Ако е така, то една анкета за това, колко щастлив се чувства човек би определила в каква степен е морално поведението му. От пръв поглед се вижда, че това не е така. Хората постигат щастие по различен начин, включително по доста порочен. Поради това щастието не може да е етическа категория. То е субективно изживяване или има някакво синкретично, обобщаващо съдържание на универсално добро. Заради това стремежът към щастие не добавя нещо в повече в етиката от понятието за доброто.
  22.  

  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?
    Sign Up

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...