За кратките винителни форми на личните местоимения в източно-българските диалекти

[Христо Тамарин]

Нямам пред вид всичките източно-български диалекти, а само централно-балканските, Котел-Елена-Търново-Трявна, за които се смята, че са в основата на новобългарският книжовен език. Няма да уточнявам ареалът на явлението - явно е, че той е доста по-широк.

Тази тема е във връзка с тази.

Kратките (клитичните) винителни форми на личните местоимения в разглежданите диалекти са изменени и преструктурирани. За сравнение, дателните клитични форми {ми, ти, си, ни, ви, му, й, им} са си останали стабилни.

Нека да разделим винителните клитични форми на три групи: 1_{мъ, тъ, съ}, 2_{нъ, въ}, и 3_{го, я, ги}.

Третата група 3_{го, я, ги} не показва особености в сравнение с останалите български диалекти. Формата ги е общо нововъведение в българският (балкано-славянският) език. Формата я в източните диалекти се произнася йъ, но това в случаят е етимологичното й произношение, а не е проява на характерната за тези диалекти вокална редукция. Формата го обаче нормално се редуцира до гу, и то дори под ударение (не гу познавам), което може би показва, че ударението е изместено върху клитиката неотдавна или поне след появата на вокалната редукция.

За първата група 1_{мъ, тъ, съ} е характерна промяната на етимологичната гласна Е (както в западно-българските ме, те, се) във Ъ. Това не прилича да е проява на характерната редукция. По-скоро това е преструктуриране. Може да се търси влашко влияние като обяснение на явлението. Ако пък държим да намерим обяснение в славянски, то възможно е малкият юс в тези форми да е преминал в голям юс (както има много подобни случаи в полски, макар там те да са систематични).

Втората група 2_{нъ, въ} е най-интересната. Освен промяна на гласната в Ъ, подобно на първата група, важното в случаят е да отбележим, че източно-българските диалекти различават винителните от дателните клитични форми: винителните форми са {нъ, въ}, а дателните - {ни, ви}. Пример: Шъ ви дам да разберете! Ако не слушате, шъ въ дам на Торбалан! И тук най-вероятно в влашкото влияние. Възможно е това да е остатък от старо двойствено число, но това е малко вероятно, понеже форми с -A- са невъзможни (Не нъ оставяй! Не на оставяй!).

И тъй, диференцирането на винителните от дателните клитични форми на личните местоимения е едно от най-важните нововъведения в източно-български, което не е влязло в книжовният ни език.

Защо не е влязло? Две причини виждам. Първо, създателените на книжовният ни език чувствали неприязън към звукът Ъ. Второ, по принципа на Марин Дринов, следвало да се приеме западно-българският вариант, понеже е по-близо до старо-българският език.

Редактирано Март 29, 2011 от Христо Тамарин