Р. Теодосиев

Руски хакери допускат грешка и разкриват собствената си операция Хакерската група Fancy Bear, свързвана с Отдел 26165 на ГРУ, стои зад редица шпионски кампании, включително пробива в имейлите на Демократическата партия в САЩ през 2016 г, атаки срещу международни организации и намеси в европейски правителства. Пропуск в сигурността позволява на изследователи от CtrlAltIntel да проследят активна операция в реално време, развиваща се между 31 януари и 11 март 2026 г. След пробив в пощите на военни и държавни служители, хакерите получават достъп до вътрешната комуникация. По този начин една поща се превръща в отправна точка за нови цели. България също попада в обхвата на операцията като част от по-широка регионална мрежа от цели. Засегнати са държавни и военни служители в Европа. За този период са атакувани над 170 украински, 67 румънски, 30 гръцки, 8 сръбски и 4 български правителствени служители. Отначало са компрометирани 4 акаунта от Областна администрация Пловдив (pd[.]government[.]bg). След това в обхвата на атаката попадат и свързани пощи от mod[.]bg, abv[.]bg, balkanistudies[.]bg и mail[.]bg. Това е било дългосрочна шпионска кампания, насочена към събиране на информация от държави в Европа, включително такива, свързани с НАТО и подкрепата за Украйна. Разследването показва колко лесно едно уязвимо звено може да отвори достъп до цяла мрежа от институции и комуникации. Отново се повдига въпроса доколко организациите в България са подготвени за подобен тип атаки с ефект на верижна реакция, за да не се превърнат в най-слабото звено в системата. https://t.me/drmjournal

Спътникови снимки от Soar сочат, че Иран извършва разчистване на отломки в няколко подземни ракетни бази, включително обекти в Хомейн и южно от Табриз в западната част на Иран. Според експерти, ударите на САЩ и Израел са нанесли щети предимно на входовете, докато вътрешната инфраструктура остава непокътната. ------ Екипът ни следи дейността на Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) - нова организация, за която се подозира, че има връзки с Иран, и която пое отговорност за антисемитски нападения в цяла Европа през март и април, включително подпалване на център на еврейската общност и синагога в Скопие. В момента организацията е обект на разследване от страна на властите в Северна Македония. Инцидентът в Скопие, за който организацията пое отговорност, се случи през великденския уикенд, като целта бяха синагогата и общностният център. Асхаб ал-Ямин се появи в началото на март и няма предишна активност. Смята се, че е „прикриваща група“, която в някои случаи наема местни криминални лица или структури, свързани с проирански мрежи, за да извършват палежи, вандализъм и други актове. https://t.me/s/drmjournal

Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition. По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа. Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2. За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник. Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство. ‎ Основните танкови сили на НАТО Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане. Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарт XLR, който набляга на автоматизация, мобилност и възможности за мрежово водене на война. Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарт Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики. Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа. Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните варианти на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания. Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад. Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО. Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72. Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2. Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО. ‎ Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72. По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка. Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса. За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар. ‎ Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад. Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M. Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция. С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение. ‎ Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2. Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане. Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница. ‎ Центърът на тежестта се мести на изток Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила. Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране. Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования. Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете” предполага. По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита. Източник: https://www.facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid02EEqkPeR

Бюрото за защита на Конституцията (SAB), една от трите разузнавателни служби на Латвия, публикува специален доклад, посветен на въздействието на западните санкции върху икономиката на Руската федерация, чиято основна теза е, че санкциите работят, нанасяйки значителни щети, въпреки наложения от Москва наратив за успешното им преодоляване. Според доклада повечето представители на путиновия режим осъзнават мащаба на икономическите проблеми, породени от войната срещу Украйна и натиска от санкциите. Въпреки това държавните институции представят ситуацията в благоприятна светлина. „С висока вероятност основният център за вземане на решения в Кремъл, Владимир Путин, получава изкривена информация за развитието на руската икономика, която акцентира върху разказите за успешното икономическо развитие, без да отразява проблемите и рисковете", се посочва в доклада. Според SAB тази изкривена картина укрепва убеждението на Путин, че въздействието на санкциите е второстепенно в сравнение с целта да наложи контрол над Украйна. Докладът привежда конкретни данни, базирани на това, което службата определя като разузнавателни данни, включително руски вътрешни оценки. В периода 2022-2025 г. Руската федерация е похарчила още около 130 млрд долара за закупуване на западни стоки под санкции – продукти, които преди войната е взимала директно на значително по-ниски цени. До 2030 г. различни рискове, сред които западните ограничения, могат да свият руската външна търговия с близо 175,5 милиарда долара, като най-значимият фактор (загуби от 136 милиарда) е пряко свързан със санкциите, вторични санкции срещу търговски партньори, ембаргото и митническите тарифи на САЩ. Това представлява около 5% от текущия обем на руската външна търговия. SAB стига до извод, че в краткосрочен план санкциите няма да променят конфронтационното поведение на Русия, но в дългосрочен план те остават сред най-ефективните инструменти за ограничаване на способността на Кремъл да заплашва Запада. Службата предупреждава, че дори частично разхлабване на санкциите би дало на агресора допълнителни финансови ресурси за ускоряване на превъоръжаването и за кампании за влияние по света. Оценката е в унисон с анализи на Atlantic Council и The Carnegie Endowment for International Peace, според които дори при оптимистични сценарии руската икономика ще се свие с поне 20% до края на десетилетието спрямо прогнозите отпреди нахлуването в Украйна. ‎ Източник: https://www.facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid02o2JGQ

На прима виста - Иран има изконна цел както политическа, религиозна и държавна такава да унищожи цял народ - евреите. От друга страна самата Израел няма такива цели и се стреми да оцелее сред враждуващи народи.

"Храмът никога не бива да се превръща в затворила се крепост, която се пази от всички околни", убеден е проф. Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и автор на множество книги и изследвания, свързани с християнството. От 2015 година той е и иподякон. За Великден той гостува в специалното издание на подкаста "Дума на седмицата" с Ива Дойчинова, за да говори за Възкресението, за чудото и прошката, за вярата и пътя към нея, за църквата и хората в нея. "Възкресението е победа над самата смърт, няма по-голяма победа, от тази. Това е последната победа. Възкресение или Великден, както го наричат повечето хора, е особен празник. Той се различава от тези празници, в дните на които ние си спомняме нещо, което е било отдавна и е свършило. Възкресението, обаче, по моето дълбоко убеждение, е един много особен ден. Ден, който след като е изгрял тогава, рано сутринта, когато Христос се появил за първи път, не залязва. Той постоянно присъства в нашите дни", каза проф. Янакиев и добави: "Как може да се свърши един ден, в който се е свършила смъртта? Това е ден след свършека на дните. Светите отци на църквата от ранните векове го наричат по един много особен начин.- ден първи, ден осми и ден невечерен. Първи ден на свършилото се отминаващо време. Първият ден на абсолютно новото битие. Ден осми след онези повтарящи се седмични дни и ден, който няма да залезе, ден невечерен. Много особен ден, който винаги присъства в дните ни по някакъв незрим начин. Поне един път в седмицата, в неделя или още повече един път в годината ние влизаме в този ден". Гледайте във видеото пълния запис на разговора с проф. Калин Янакиев.

Честито, ти как виждаш нещата сега?

Алексей Смирнов, бивш губернатор на руската област Курск, беше осъден на 14 години затвор по обвинения в корупция. Смирнов, който беше губернатор между май и декември 2024 г., беше арестуван по обвинения в измама миналата година заедно с първия си заместник Алексей Дедов. Двамата мъже бяха обвинени в присвояване на публични средства, предназначени за отбранителни укрепления по границата с Украйна. Арестите им дойдоха, след като украинските военни започнаха изненадваща офанзива в Курска област през август 2024 г. и завзеха големи територии. Украйна се оттегли от региона в началото на миналата година след руска контраофанзива. Предшественикът на Смирнов, Роман Старовойт, който стана министър на транспорта на Русия през май 2024 г., се простреля миналия юли на фона на съобщения, че и той е разследван по делото за корупция. "Комерсант" съобщи, че Смирнов е свидетелствал, че Старовойт е организирал схема за подкупи, при която подкупи от изпълнители, избрани за изграждане на гранични укрепления и възстановяване на окупираните райони, са били разделяни между регионални служители. https://t.me/s/drmjournal

Иран отхвърли предложението за примирие, докато наближава крайният срок, поставен от президента Доналд Тръмп, за отваряне на Ормузкия проток. https://t.me/s/drmjournal

Украински дронове са ударили руската фрегата „Адмирал Григорович“ в Новоросийск. Корабът е оборудван с ракети "Калибър". https://t.me/s/drmjournal

На 3 април пресцентърът на Военноморските сили на Република България публикува информация за два открити обекта: крило на безпилотен летателен апарат и безпилотен летателен апарат (БЛА). Единият е намерен същия ден на плажа в квартал Крайморие, Бургас, а другият - ден по-рано във водите край нос Лимнос, Царево. И двата обекта са проверени и е установено, че не съдържат взривно вещество и не представляват опасност. Визуалният анализ на екипа на ДРМ, извършен чрез открити източници, установи, че останките съответстват на руски БЛА „Гербера“ и „Феникс“. ДРМ оценява, въз основа на наличните визуални доказателства, че обектът, открит във водите край нос Лимнос на 2 април, е руски многоцелеви БЛА „Гербера“ (фигура 1). Поради външното му сходство с БЛА „Геран-2“/„Shahed-136“, „Гербера“ се използва основно като въздушна примамка, но може да бъде конфигуриран и за мисии от типа OWA (ударни), за разузнаване и за ретранслация на сигнал. В зависимост от предназначението се инсталира специфично оборудване за изпълнение на мисията. Вторият обект, открит в Крайморие на 3 април, е крило, съответстващо на разузнавателния БЛА „Феникс“ (фиг. 2). На база наличните кадри, екипът ни геолокализира приблизителното местоположение на крилото на координати: 42.4480, 27.4896. Разработчикът на „Феникс“, руската компания TAIP LLC, го представя като усъвършенстван вариант на „Орлан-10“. Не са документирани варианти на „Феникс“, въоръжени с бойна глава. Този случай прецизира и по-ранната ни проверка на БЛА, открит на плажа „Харманите" край Созопол на 12 август 2025 г., която заключи, че останките съответстват на „Орлан-10". Елементи по опашката и носовата секция показват, че апаратът всъщност е „Феникс“. Двата БЛА се използват широко от руските въоръжени сили в хода на войната в Украйна. Кадри: Пресцентър/ВМС, Информационен център - МО, БНТ, Oryx (1) (2) Публикуваме редовно в Телеграм: https://t.me/drmjournal

Президентът на Украйна Володимир Зеленски е провел разговор с президента на Сирия Ахмад ал-Шараа по време на посещение в Дамаск. Според Зеленски, двамата лидери са се договорили за засилване на сътрудничеството с цел повишаване на сигурността и разширяване на възможностите за развитие. Също така е обсъдена ситуацията в региона, както и перспективите за нейното подобряване. Засегната е и войната на Русия срещу Украйна, като двамата са изразили подкрепа и интерес към обмен на военен и експертен опит в сферата на сигурността. https://t.me/drmjournal

Украйна нанесе поредния удар с дронове по Претоварния комплекс „Шесхарис“ на пристанище Новоросийск, в рамките на който бяха регистрирани попадения в три отделни цели, чието поражение едновременно на практика парализира експортните операции на терминала. Според наличните кадри, публикувани от руски медии и местни жители, и съгласно анализа на украинския OSINT канал CyberBoroshno, първият удар е засегнал Кей №1, където е регистриран най-мащабния пожар вследствие на нефтени разливи. Видео, публикувано от очевидци от източния бряг на Цемеската бухта, показва мащабен пожар в зоната на кея. Вторият удар е бил насочен към Кей №2. Третото попадение е поразило SCADA възлите и клапаните на тръбопроводната система, управляваща комерсиалния отчет и разпределение на нефтените потоци между кейовете. SCADA (Supervisory Control and Data Acquisition) системите осъществяват автоматизиран контрол върху налягане, дебит и маршрутизация на нефта от резервоарите към товарните ръкави. Без тях операторите на терминала не могат нито да измерват преминаващи обеми, нито да насочват нефта към конкретен кей – дори ако физическата му инфраструктура е непокътната, без функциониращ SCADA контрол товаренето е технически невъзможно. Едновременното поражение на двата основни кея и на управляващите възли означава де факто спиране на товаренето. Терминалът разполага с 3 кея, способни да обслужват до 7 съда по едно и също време, но при два повредени и компрометирана система за контрол и разпределение третият кей не може да функционира самостоятелно в пълноценен режим. Това се наслагва върху щетите от мащабната операция на СБУ на 1–2 март, при която бяха повредени шест от седемте нефтоналивни ръкава на „Шесхарис“, радарът за насочване на система С-300ПМУ-2 и зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“. Още преди удара през април терминалът товареше „под планирания обем“, по данни на отраслови източници, цитирани от Reuters. Това е най-големият нефтен терминал в южна Русия, собственост на „Транснефт”, и обработва над 30% от руския износ на нефт. Според данни на Ballast Markets, терминалът притежава капацитет до 1,5 милиона барела дневно и обслужва танкери с водоизместване до 250 000 тона. При оперативен дебит от около 760 000 барела дневно, регистриран през октомври 2025 г., и цена на петрола над 100 долара за барел – ниво, надхвърлено в резултат от кумулативния ефект на украинските удари и конфликта около Иран, според OSW Centre for Eastern Studies – всеки ден престой на терминала означава потенциални загуби от порядъка на десетки милиони долари приходи от нефтени продажби. Петролните приходи формират около 25% от държавния бюджет, което превръща всяко прекъсване на износа в пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции. По изчисления на Reuters, към края на март около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Последният удар вероятно ще задълбочи този спад. Възстановяване на SCADA инфраструктура е значително по-сложно и продължително от ремонта на физически повредени кейове и товарни ръкави – то изисква специално оборудване, калибриране и пускане в експлоатация, което при режим на санкции и ограничен достъп до западни индустриални компоненти може да отнеме седмици. Поражението на контролните системи, а не само на физическата инфраструктура, е показателно за нарастващата прецизност при избора на цели от украинска страна – ударът е планиран така, че да увеличи максимално много оперативния ефект, а не просто да причини видими щети. Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни последици от атаката. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за паднали „отломки от БПЛА“ в две предприятия, а кметът Кравченко – за удар по жилищен блок в Южния район. Руските власти продължават да представят подобни атаки предимно през призмата на успешни прехващания, без да признават значими поражения по критична инфраструктура. Източник: facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid022rSgD -- Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr