Р. Теодосиев

Шведските радарни самолети Saab 340 AEW&C ще променят въздушната война над Украйна Военновъздушните сили на Киев вече разполагат с нови способности, които драматично ще подсилят противовъздушната отбрана и възможностите на F-16 в нападение https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/voinata-v-ukraina/2026/03/24/4896046_shvedski_radarni_samoleti_saab_340_aewc_shte_promeniat/

Това, което разочарова висшето ръководство на страните от Залива, докато Иран насочва ракети и дронове към техните граждани и държави, е, че твърде много хора във Вашингтон превръщат войната във въпрос на вътрешната политика на САЩ и лично на президента Доналд Тръмп. За тях залогът е дали Близкият изток ще поеме в уникална и положителна посока или ще се върне към добре познатата и грозна реалност. През последните две седмици разговарях с редица представители на страните от Залива, за да разбера по-добре как лидерите в региона гледат на тази продължаваща война. Разговорите бяха поразително еднакви и разкриха, че за мнозина от тях конфликтът не е бил въпрос на „дали", а на „кога". Висш представител на една от държавите в Залива ми каза, че страната му отдавна знае, че най-голямата опасност за нея идва от Иран, а не от Израел – реалност, станала очевидна в последните дни. Неизбежността на войната не се дължеше на един-единствен фактор, а беше кумулативно последствие от революционен режим, който в продължение на близо половин век изграждаше силата си чрез убийствени посредници, смъртоносни ракети, ядрени амбиции и безмилостно сплашване. Друг висш представител на държава от Залива ми каза, че страната му отдавна е твърдяла пред дипломатите от администрациите на демократите, че грешат, мислейки, че овладяването на ядрените способности на Иран е достатъчно, тъй като това не адресираше ракетите и прокси силите, които застрашават региона. Според разказа на представителите от Залива регионът живееше в своеобразна сенчеста война от години. Конфликти с посредници, кибератаки и военни удари по енергийна инфраструктура бяха част от кампания, замислена от Иран, за да тества и подкопае архитектурата на сигурност на Залива. Погледнете Дубай, Абу Даби и все повече Рияд. Те отразяват степен на икономическа модернизация, политическа умереност и религиозна толерантност, които контрастират рязко с иранската теокрация. Режимът е повален, но не победен Някои официални лица в тези страни спориха частно срещу решението на Тръмп да влезе във война заедно с Израел. Други го подкрепиха. Но нито един от тях не иска САЩ да избягат, преди работата да е свършена. Дори онези дипломати от Залива, предпазливи към ескалация (а това включва повечето от събеседниците ми), виждат тази война като кулминация на дълга траектория, изискваща отговор в някакъв момент, преди балансът на силите да се наклони необратимо в полза на Иран. Това не означава, че представителите на Залива са за смяна на режима в Иран – никой не може с точност да пресметне как да се осъществи подобно нещо. Това трябва да е работа на иранския народ. Означава обаче, според тях, че САЩ, Израел и други готови партньори трябва да продължат да подкопават разрушителните способности на иранския режим – особено след като сега той ще бъде оставен в отмъстително състояние. Крайното им заключение: ако Иран излезе от това обезвреден, това е по-добре за всички, дори режимът да не може да се промени фундаментално от такъв, управляван със смесица от теократични лидери и такива от Революционната гвардия. Казано по-дипломатично, висш представител на държава от Залива ми сподели: „Ако Иран е неспособен да нанася вреда и да изнася нестабилност към съседите си, това ще бъде добро нещо." Що се отнася до иранските лидери, те вероятно залагат, че вътрешната политика на САЩ ще спаси техния режим от пълен колапс. В продължение на десетилетия те вярваха, че революцията от 1979 г. и вземането на американски заложници унижи тогавашния президент Джими Картър, отслабвайки политическата подкрепа и струвайки му загуба на следващите избори. Лидерите на Ислямската република вероятно смятат, че могат да наложат подобна политическа болка на Тръмп с продължителен конфликт и високи цени на горивата. Ако това коства на републиканците контрола над Конгреса на предстоящите междинни избори наесен, това ще е „своеобразна смяна на режима от Техеран", както го формулира Алекс Плицас от Atlantic Council. Решаващите седмици напред Разговорите ми с представители на Залива и на САЩ през последните дни затвърдиха много от собствените ми виждания за значимостта на този момент. В момента не липсват песимистични оценки за войната, но те затъмняват историческа възможност. Конфликтът с Иран може да се окаже истинска повратна точка. Той би могъл да неутрализира най-големия източник на дестабилизация в Близкия изток от последните 40 години, създавайки нови възможности за регионална сигурност и просперитет. И може да разцепи зараждащата се Ос на агресорите, съставена от Китай, Русия, Северна Корея и Иран. Белият дом оценява, че Иран с директните си действия и мрежи от посредници е отговорен за смъртта на стотици американци – военнослужещи, дипломати и цивилни, от Ислямската революция от 1979 г. насам. И как САЩ могат да стигнат оттук дотам? Чрез военна решимост, стратегическо търпение и дипломатическа хитрост. Преди всичко САЩ не бива да спират военната кампания преждевременно. Това може неволно да укрепи позицията на отслабения ирански режим. А режимът е слаб; атаките му срещу съседите са по-скоро отчаяните конвулсии на един провален режим, отколкото възраждане на революцията. Дори в момента ще са нужни години, преди Иран да може да възстанови флота и ракетните си способности или отново да се стреми към ядрен арсенал. Но следващите 2-3 седмици ще бъдат решаващи, докато САЩ продължават да поразяват иранските способности. „Добрата новина е, че американската армия е на път в следващите няколко седмици да постигне обявените цели за унищожаване или тежко увреждане на иранските ракети, дронове, свързаната с тях индустриална база, флот и ядрена програма", сподели Плицас, бивш служител на Пентагона. Най-вероятната причина за „провал на военната операция в Иран е нейното преждевременно прекратяване поради икономически натиск от основаното на риска затваряне на Ормузкия проток, което е целта на Иран". Ето защо САЩ и техните партньори трябва да поемат контрол над протока, да осигурят свобода на движение и да предотвратят икономически щети, които биха дали на Иран по-голям лост. Официални представители на САЩ са споделили пред партньорите от Залива, че напредват в изграждането на коалиция от държави за ескорт на кораби през протока, въпреки че няколко страни публично отказаха да допринесат за тези усилия. Допълнителни военни активи от САЩ пристигат в региона, за да осигурят защита на морския трафик, а в същото време продължават ударите срещу способностите на Иран да нарушава този трафик. Дори тези цели биват преследвани, американците не бива да изпускат от поглед по-сериозната възможност. Тази седмица говорих с представител на Белия дом за дългосрочна визия за Близкия изток, в който не само умерени арабски и израелски лидери нормализират отношенията си, както го направиха чрез Авраамовите споразумения, но и ново иранско правителство и арабски лидери в крайна сметка също го правят, водейки до нормализация между Израел и Иран. По време на тази война без очевиден край тази визия звучи фантастично. Но именно привидно невъзможни развития като това могат да станат реалност, служейки едновременно на интересите на САЩ и партньорите им в региона, ако администрацията на Тръмп доведе до край мисията в Иран, която си е поставила. За автора: Фред Кемпи – лидерът, превърнал Атлантическия съвет в глобален фактор Под ръководството му от 2007 г. насам Съветът постигна исторически ръст в мащаба и влиянието, разшири своята дейност с регионални центрове по целия свят, както и със специализирани звена, фокусирани върху широк спектър от теми – от международна сигурност и енергетика до глобална търговия и менторство за следващото поколение. ‎ -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Последният анализ на специализирания екип на NewsGuard разкрива как иранските държавни медии използват инструменти за изкуствен интелект, за да преувеличават глобалното въздействие на продължаващия конфликт между САЩ и Иран върху петролния пазар като разпространяват невярна информация, насочена срещу Австралия. С помощта на инструмент за редактиране с изкуствен интелект на Google държавните медии в Иран невярно твърдят, че резервите от гориво на Австралия са „практически изчерпани“ - история, предназначена да представи ключов съюзник на САЩ като икономически парализиран от действията на Техеран в Ормузкия проток. Смущенията са реални, но далеч не са такива, каквито ги представя Иран: Международната агенция за енергията (МАЕ) потвърди, че това е най-големият шок на петролния пазар в историята, засягащ ~7,5% от глобалното предлагане. Около 20% от световния суров петрол и втечнен природен газ преминава през Ормузкия проток, а атаките срещу танкери и заплахите за миниране значително са нарушили корабоплаването. Но твърдението на Иран, че причинява екзистенциални недостиг на гориво в страни като Австралия, е невярно. Откакто започнаха ударите на САЩ и Израел на 28 февруари, NewsGuard идентифицира 18 фалшиви твърдения, свързани с войната, разпространявани от ирански източници: - Манипулирани изображения от Google Earth (фалшив удар върху радар в Катар) - Бойни видеоклипове, генерирани от ИИ (някои взети от видеоигри) - Измислени данни за жертвите на Революционната гвардия (CENTCOM потвърди 6 загинали американци срещу твърдението на Иран за 650) - Статии, подпомогнати от ИИ, насочени към западната аудитория Тези фалшиви новини са натрупали над 21,9 млн. прегледа само в платформата X. Русия също поддържа разпространението на непотвърдените твърдения на Иран за петрола, за да подкопае още повече доверието в западните съюзници на Украйна. Иран не може да спечели физическата война на петролните пазари напълно; той обаче може да използва възприятието като оръжие. Убеждаването на глобалната аудитория, че Техеран вече е унищожил запасите от гориво на съюзниците, увеличава неговата сила на възпиране. https://t.me/InfoLabyrinth

Украйна още тази година ще смени 30% от пехотата с роботи Непрекъснатият напредък във военните технологии позволява тази година да се освободят до 30% от пехотата от фронтовите линии. Тези бойци ще бъдат заменени от дронове и роботи, обяви б ригаден генерал Андрий Билецки, командир на Трети армейски корпус на украинските въоръжени сили в интервю за TSN. https://offnews.bg/sviat/ukrajna-oshte-tazi-godina-shte-smeni-30-ot-pehotata-s-roboti-863409.html

В интервю за BBC, записано по време на посещението му в Лондон през тази седмица, украинският президент Володимир Зеленски говори за последиците от пренасочването на вниманието на Доналд Тръмп от руската война срещу Украйна към американско-израелската война с Иран. Той заяви: "Имам много лошо предчувствие за въздействието на тази война върху ситуацията в Украйна, а фокусът на Америка, за съжаление, е насочен повече към Близкия изток, отколкото към Украйна." "Затова виждате, че нашите дипломатически срещи, тристранните срещи, постоянно се отлагат. Има една причина: войната в Иран." Зеленски добави също, че въпреки отлагането на тристранните срещи, представителите на Киев и Вашингтон все още разговарят ежедневно, както и Вашингтон и Москва. Той продължи: "Американската страна, поради тази война в Иран, заяви, че е готова да приеме и двете страни в Америка. Ние потвърдихме участието си, но руснаците са против среща в Съединените американски щати. Ето защо засега се опитваме да се фокусираме върху това Америка да предложи дата и място. Украйна ще подкрепи всяка дата и всяко място, но със сигурност не в Русия.“ https://t.me/drmjournal

Япония и Русия се връщат към ситуация на противопоставяне Цялата статия: https://drmjournal.org/2026/03/18/yaponia-rusia-kurilski-ostrovi/ Курилските острови, които се простират от японския Хокайдо до руския полуостров Камчатка, са под руски контрол от 1945 г. насам. Япония обаче предявява претенции към четирите най-южни острова – Итуруп (Еторофу), Кунашир (Кунашири), Шикотан и групата Хабомай – и ги нарича свои „Северни територии“. GIS Автор: Калоян Тренов Докато погледът на международните наблюдатели е насочен към горещите точки по света – войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток, териториалните претенции на Китай за Тайван и по-агресивната външна политика на САЩ през изминалите месеци, някои места с тлеещо напрежение минават на заден план. Такъв пример са и обтегнатите взаимоотношения между Япония и Руската федерация, в основата на които стои стремежът на Токио да подсили военното си присъствие в региона и статутът на Курилските острови (наричани в Япония „Северните територии“). Курилските острови: въпрос на география и икономика Курилските острови са част от руската Сахалинска област, като най-западният от тях се намира на по-малко от 30 км. от втория по големина японски остров Хокайдо. Вулканичният архипелаг, с население под 20 000 души, се състои от 20 големи и повече от 30 малки острова, като само 8 от тях са населени. (Фигура 1) Обща карта на региона, включваща документираното разположение на руските военни сили до 10 октомври 2024 г. Автор: David Batashvili. „Russian Military Forces: Interactive Map“. Georgian Foundation For Strategic and International Studies, 2026. Те имат стратегическо значение за Русия, тъй като разделят Охотско море от Тихия океан и са ключови за свободното движение на руския Тихоокеански флот. Освен това предоставят добри възможности за разузнавателни дейности и са удобни за разполагането на военна техника, чрез която да се оказва натиск върху съседна Япония. Основният икономически отрасъл на архипелага е риболова, който също често е причина за спорове. Освен това на островите има значителни находища на вулканична сяра и пирит. По време на изследване в периода между 2012 г. и 2013 г. близо до островите са открити залежи на газохидрати, но към момента все още няма опити за използването им като енергиен източник. История на надпревара за контрол на територия Двете държави имат дълга история на конфликти и напрежение от установяването на дипломатическите и търговските им взаимоотношения през 1855 г., като основната причина е била контролът върху Корейския полуостров и Манджурия (историко-географски регион, който съвпада с днешен североизточен Китай и части от Руския далечен изток). Съревнованието между двете държави води до Руско-японската война от 1904-1905 г. , която завършва с японска победа. До началото на Втората световна война надпреварата между двете държави за контрол над региона не спира, като също така не липсват и погранични сблъсъци. През 1941 г. СССР и Япония подписват пакт за неутралитет, който позволява на двете държави да се фокусират върху другите фронтове. Въпреки това СССР обявява война на Япония през август 1945 г. , като основна цел за руснаците, освен Манджурия и полуостров Корея, стават и Курилските острови. Инвазията е успех за СССР и Япония губи контрола върху архипелага. Между двете държави така и не е подписан официален мирен договор, което и до днес подхранва напрежението за статута на Курилските острови. През Студената война Япония остава в сферата на влияние на САЩ, поради което отношенията със СССР продължават да бъдат обтегнати, а спорът за Курилските о-ви и нуждата от официален мирен договор остават на преден план за дипломатите от двете страни. Опити за сближаване и разрешаване на въпроса са направени през 1990-те години, но без особен успех. Структура на военните сили Руските сили в региона са разположени на няколко ключови позиции: Владивосток и околностите му, най-южните части на о. Сахалин, Курилските о-ви и южните части на п-в Камчатка. (Фигура 2) Базата на Тихоокеанския флот във Владивосток. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“. Във Владивосток се помещава командването на руския Тихоокеански флот, състоящ се от 23 подводници (14 ядрени подводници и 9 дизелови подводници) и 57 бойни кораба. Те включват: един ракетен крайцер, пет миноносци, пет разрушителя, пет фрегати, осем корвети, други 17 кораба за патрул и брегова охрана, 12 миночистача, както и четири десантни кораба, и пет десантни катера. Основната част от тях се намират във военноморските бази във Владивосток, Фокино, Корсаков (южната част на о. Сахалин) и Петропавловск-Камчатски (п-в Камчатка). Към силите на Руската федерация в Тихия океан се включват и 77-те кораба на бреговата охрана от различен тип. Сухопътните сили на флота се състоят от две морски пехотни бригади, един морски пехотен полк, един военноморски батальон на специалните сили, три брегови артилерийски бригади, един брегови артилерийски батальон, две брегови артилерийски батареи. (Фигура 3) Командването на 5-та армия в Усурийск. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“. На ключови позиции са разположени множество зенитно-ракетни комплекси RS-SA-10B „Grumble“ (С-300ПС) и RS-SA-12 „Gladiator/Giant“ (С-300В „Фаворит“), RS-SA-21 „Growler“ (С-400 „Триумф“), RS-SA-22 Greyhound (Панцир С-1), ракетни комплекси за брегова отбрана RS-SSC-5 „Stooge“ (3К55 „Бастион“) и RS-SSC-6 Sennight (3К60 „Бал“), както и други видове ракетни установки, и гаубици. Също така сухопътните сили притежават голям брой бронирани транспортьори и танкове, най-вероятно модел Т-80. (Фигура 4) Силите на Русия на остров Сахалин и на южните Курилски острови. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“. Военновъздушните сили на Русия в региона разполагат с различни модели изтребители МиГ-31 („Foxhound“), Су-27 и Су-30 („Flanker“), различни модели хеликоптери Ка-27 и Ка-29 („Helix“), противолодъчни и разузнавателни самолети (ИЛ-38) „May“ както и други транспортни, разузнавателни и противолодъчни летателни апарати. Отделените от Тихоокеанския флот сухопътни сили са под командването на 68-ми армейски корпус, разположен на остров Сахалин. Частите, от които се състои са една „картечно-артилерийска“ дивизия, с местоположение на Курилските о-ви, и една механизирана бригада, с местоположение на о. Сахалин. На север от Владивосток в град Усурийск, близо до границата с Китай, се намира щабът на руската 5-та армия, състояща се от механизирана дивизия, механизирана бригада, артилерийска бригада, ракетна бригада и огнехвъргачен батальон. Освен големия брой бронирани транспортни средства, танкове, гаубици, ракетни установки, минохвъргачки и противотанково снаряжение, 5-та армия има и 12 балистични ракети с малък обсег RS-SS-26 „Stone“ (9К720 „Искандер-М“) с обсег до 500 км. Ракетите „Искандер“ могат да бъдат и оборудвани с ядрени бойни глави. (Фигура 5) Силите в Петропавловск-Камчатски, полуостров Камчатка. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“. Цялата статия: https://drmjournal.org/2026/03/18/yaponia-rusia-kurilski-ostrovi/

Според Kan News, позоваваща се на израелски източник, Тръмп обмисля да поеме контрола над Ормузкия проток със сила в рамките на операция, която може да продължи няколко седмици. Под натиска на Тръмп и на фона на последните събития, Израел също се готви да разшири ролята си в региона, по-специално чрез засилена разузнавателна дейност. Усилията за сформиране на международна коалиция за осигуряване на сигурността в протока досега се провалят и макар че първоначално Израел очакваше САЩ да се заемат с охраната на района, сега става ясно, че Израел също ще поеме по-активна роля. https://t.me/s/drmjournal

От бюлетина на Капитал: Войната в Иран изстреля цените на бенчмарковете за суров петрол от Близкия изток до рекордни нива и така той се превърна в най-скъпия петрол в света. В понеделник цената на суровия петрол от Дубай достигна рекордните 153.25 долара за барел, надминавайки рекордната цена на фючърсите на брента от 147.50 долара през 2008 г., докато фючърсите на суровия петрол от Оман достигнаха рекордните 147.79 долара за барел. ---- Министерството на енергетиката на САЩ предупреди, че цените на бензина и дизела вероятно няма да се върнат на нивата отпреди войната поне до средата на 2027 г., увеличавайки разходите за индустрии от транспортния и селскостопанския сектор до авиокомпаниите и търговците на дребно. Тази промяна заплашва да увеличи разходите за индустрията, което от своя страна ще повиши цените за потребителите, пише Кирил Кирчев.

Документалният филм "Господин Никой срещу [путин]", базиран на материал, заснет в руска школа от Павел Таланкин и тайно изнесен в чужбина, получи Оскар. В него е показан животът в училище в Русия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна. "Вече четири години гледаме към звездното небе и си пожелаваме най-важното желание. Но има страни, където от небето не падат звезди, а ракети и дронове. В името на бъдещето, в името на децата, спрете всички тези войни сега", каза Таланкин от сцената. Линк към филма с английски субтитри:

Над 30 часа са били необходими на моряците, за да потушат пожара на борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford (CVN-78) миналата седмица, съобщиха военнослужещи и официални лица, докато измъченият флагман продължава изтощителната си мисия в рамките на военната операция срещу Иран. Пожарът е започнал в главното перално помещение на кораба миналия четвъртък. До момента на неговото потушаване над 600 моряци и членове на екипажа са загубили леглата си и оттогава спят по подове и маси, съобщават официални източници. Централното командване на САЩ заяви, че двама от моряците са получили помощ във връзка с травми, които „не застрашават пряко живота“. Хора от борда на кораба споделиха, че десетки военнослужещи са пострадали от вдишване на дим. И в категорията на „незастрашаващи живота“, но все пак неприятни последици – много моряци не са имали възможност да перат дрехите си след пожара. Корабът, заедно със своите 4500 моряци и пилоти на изтребители, беше в Средиземно море на 24 октомври, когато министърът на отбраната Пийт Хегсет нареди той да се отправи към Карибския басейн, за да подсили кампанията на натиск към венецуелския диктатор Николас Мадуро, довела до неговото отстраняване. От Карибите самолетоносачът се насочи към Близкия изток за войната на САЩ и Израел срещу Иран, която навлиза в третата си седмица. Разговорите с моряци на борда на самолетоносачи са трудни и при най-добрите обстоятелства. По време на война корабите и военните бази, участващи в операциите, минават в режим на информационно затъмнение, което ограничава възможността на войниците да комуникират с външния свят. Длъжностните лица и моряци, интервюирани за тази статия, говориха при условие на анонимност, тъй като нямат разрешение за публични изявления. В момента „Форд“ навлиза в десетия си месец на бойно дежурство. Той ще счупи рекорда за най-дълга мисия на самолетоносач след войната във Виетнам, ако все още е в морето в средата на април. Понастоящем рекорд от 294 дни се държи от USS Abraham Lincoln през 2020 г. Членовете на екипажа са били известени, че мисията вероятно ще бъде удължена до май, което би означавало цяла година в морето – два пъти над продължителността на стандартна мисия на самолетоносач. ВМС на САЩ поддържаха самолетоносачите на дежурство по 9 месеца, понякога и малко повече, по време на войните в Ирак и Афганистан. Но обикновено мисиите не надвишават шест месеца. Според експерти от флота по-дълъг период е изключително труден както за кораба, така и за екипажа. „Корабите също се уморяват и се амортизират в хода на дългите мисии“, заяви контраадмирал Джон Ф. Кърби, пенсиониран офицер от ВМС, който беше секретар на Пентагона и говорител по въпросите на националната сигурност в администрацията на Байдън. „Не можеш да експлоатираш един кораб толкова дълго и интензивно и да очакваш той и екипажът му да работят с максимален капацитет.“ В момента „Форд“ провежда полети денонощно, съобщиха представители на ВМС. Според две официални лица пожарът е започнал във вентилационен отвор на сушилня в перално помещение на кораба и се е разпространил бързо, което е принудило моряците да се борят с пламъците в продължение на над 30 часа. Централното командване заяви в изявлението си, че пожарът не е причинил „щети на енергийната установка на кораба и самолетоносачът остава напълно дееспособен“. Пожарът е поредния от серия проблеми с „Форд“ – най-новият самолетоносач на ВМС. Той вече имаше проблеми с водопроводната инсталация на 650-те тоалетни на борда. NPR съобщи, че подценена като мащаб и лошо проектирана, тоалетната система често е потърпевша от повреди. Основният период за поддръжка, през който „Форд“ трябваше да премине в началото на тази година в корабостроителницата Нюпорт Нюз във Вирджиния, е отложен. Представител на армията отбеляза, че Пентагонът е наясно с това, че самолетоносачът достига пределите на възможностите си за издръжливост. Той добави, че USS George H.W. Bush се подготвя за разполагане в Близкия изток и вероятно ще го замени. ‎ ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Reuters публикува галерия от снимки, разкриващи съдбата на плавателните съдове, опитали да пробият блокадата на Ормузкия пролив. Най-малко 22 цивилни кораба – петролни танкери, контейнеровози и кораби за насипни товари, станаха мишена на ирански удари през последните две седмици. Няколко съюзници на САЩ отхвърлиха призива на Доналд Тръмп за изпращане на бойни кораби за ескорт на танкерите през Ормузкия пролив, предизвикайки критики от негова страна, както и обвинения, че са неблагодарни след десетилетия подкрепа от САЩ. Войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран навлиза в своята трета седмица без изгледи за скорошен край. Най-критичният морски път, през който преминават 20% от световния нефт и втечнен природен газ, до голяма степен остава затворен, което вдига цените на енергията и поражда опасения от инфлация. Войната вече наложи икономически разходи на съюзниците на САЩ, които не бяха консултирани преди началото на въздушните удари по режима в Техеран и които понасят остри критики от страна на Тръмп след завръщането му в Белия дом. Редица партньори на САЩ, включително Германия, Испания и Италия, заявиха, че не планират изпращане на кораби в подкрепа на усилията по отваряне на стратегическия воден път, парализира от дроновете и ракетите на ислямския режим. „Липсва ни мандат от ООН, ЕС или НАТО, какъвто се изисква според Основния закон“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц. Освен това той каза, че САЩ и Израел не са се потърсили Германия, за да се консултират с нея преди започването на войната. Говорейки на събитие в Белия дом, Тръмп заяви, че много държави са изразили готовност да помогнат, но изрази разочарование от редица дългогодишни съюзници. „Някои са много ентусиазирани от това, а други не са“, обясни Тръмп, без да назовава конкретни държави. „Някои са държави, на които сме помагали в продължение на много, много години. Защитавали сме ги от ужасни външни заплахи, а те не бяха така ентусиазирани. А нивото на ентусиазъм е важно за мен.“ В понеделник Израел заяви, че е изготвил подробен план за поне още три седмици война, докато през нощта нанесе удари по обекти из цял Иран. В същото време обстрел с ирански дронове временно прекъсна работата на летището в Дубай и ключово петролно съоръжение в ОАЕ. Израелските войски навлязоха в нови части на южен Ливан в рамките на разширяваща се сухопътна операция, след като Хизбула изстреля ракети по Израел като отмъщение за убийството на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей. Канада, Франция, Германия, Италия и Великобритания предупредиха в съвместно изявление, че всяка „значителна сухопътна офанзива на Израел би имала опустошителни хуманитарни последици и би могла да доведе до продължителен конфликт“, поради което тази операция „трябва да бъде избегната“. Израел заяви, че иска да отслаби способността на иранския режим да го заплашва, унищожавайки пускови установки за балистични ракети, обекти на ядрената програма и апарата за сигурност, но предупреди, че все още остават хиляди цели за поразяване. „Искаме да сме сигурни, че този режим е възможно най-слаб и че ще деградираме всичките им способности, всички техни части и крила на сектора за сигурност“, заяви подполковник Надав Шошани, говорител на израелските отбранителни сили (IDF). Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заплаши, че ще вземе под прицел индустриални съоръжения на САЩ в Близкия изток и призова хората, живеещи в близост до заводи, собственост на САЩ, да напуснат района. Освен това Техеран отговори на заплахата, отправена от президента Тръмп, който предупреди, че ще атакува петролната инфраструктура на остров Харг в Персийския залив, ако иранският режим не отвори отново Ормузкия пролив. Силите на САЩ унищожиха военни цели на Харг в петък. Говорителят на въоръжените сили Аболфазл Шекарчи заяви, че Иран ще атакува петролни и газови съоръжения във всяка страна, от която са били предприети американски атаки срещу остров Харг. Външният министър Абас Аракчи заяви, че не иска прекратяване на огъня и не разменя съобщения със САЩ, според Student News Network, полуофициална информационна мрежа. В публикация на X Аракчи обяви, че някои „съседни държави“, които приемат американски военни на своя територия и позволяват атаки, активно насърчават убийството на иранци. Освен това той подчерта, че сред стотиците цивилни, загинали при американски и израелски бомбардировки, има 200 деца. Спасителни екипи в Техеран работиха по изваждането на хора от отломките на сграда в това, което служител на иранския Червен полумесец нарече изцяло жилищна уличка. ‎Източник: Frontline Monitor ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) хвърля светлина върху „Eagle Eye Explore“ – сръбски уебсайт, който функционира като пропаганден канал, подкрепян от Кремъл, разпространяващ руски наративи и популяризиращ крайнодясната германска партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) в Западните Балкани. От стартирането си Eagle Eye Explore е публикувал стотици статии, разпространяващи дезинформация и тези на Кремъл, като при това грубо нарушава сръбския закон за медиите. Непрозрачността на сайта се усилва от приемането на дарения в криптовалута – тактика, често свързвана с операции за влияние, целящи да прикрият следите от финансирането. Експерти са убедени, че сайтът носи всички белези на пропаганден канал, подкрепян от Кремъл. Приблизително 25% от публикуваните на сайта интервюта включват политици от AfD, сред които и Бьорн Хьоке. Умишленото включване на фигури от AfD редом със сръбско националистично съдържание се описва като стратегическа конвергенция на наративите: пресметнато усилие за изграждане на идеологическо съгласуване между регионални и паневропейски фракции, които служат на руските цели. Разследването установи, че журналисти, наети от руските държавни медии, включително Sputnik и RT, също допринасят за „Eagle Eye Explore“. Сайтът се промотира активно чрез проруски канали в Telegram и медии, свързани с руската държава. Съдържание от Eagle Eye Explore е поето и препубликувано от сръбските таблоиди Informer и Alo, от обществената медия на Република Сръбска в Босна и от черногорския сайт IN4S — сайт, който американското посолство в Подгорица е маркирало като повлиян от Кремъл още през 2019 г. Това трансгранично разпространение отразява модели, документирани по-рано в „Portal Kombat“. Експерти отбелязват, че разпространението на сайта от потвърдени възли на операции за влияние, свързани с руската държава, е изключително значимо. Общата стратегическа цел на такива операции е да подкопае западната единност и интеграцията в НАТО и ЕС, да насърчи евроскептицизма, да дестабилизира прозападните правителства и да подготви бъдещи политически лидери, които ще нормализират проруските наративи, и ще защитават стратегическите интереси на Москва. Английска версия: https://balkaninsight.com/2026/03/11/no-random-actor-serbian-website-channels-kremlin-afd-talking-points/bi/ Сръбска версия (с повече подробности): https://birn.rs/eagle-eye-explore-kremlj-i-nemacki-afd/ Източник: https://t.me/s/InfoLabyrinth

Преди най-важните избори в Унгария от поколение насам се води война не на бойното поле, а в смартфоните, в коментарите в интернет и чрез внимателно изградената илюзия, че обикновените унгарци говорят от свое име. Зад кулисите конците на алгоритмите се дърпат от Москва... Русия води нова хибридна война в Унгария и ЕС, за да задържи Орбан на власт Според експерти рискът от руска намеса в европейските избори е изключително сериозен https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2026/03/16/4892228_rusiia_vodi_nova_hibridna_voina_v_ungariia_i_es_za_da/

Иран ще започне да нанася ракетни удари по Украйна, ако тя продължи да оказва военна помощ на Израел, по-специално да доставя безпилотни летателни апарати. Това заяви председателят на Комисията по национална сигурност на иранския парламент Ибрахим Азизи в интервю за Iran International. Той отбеляза, че всякаква подкрепа от Киев за Тел Авив превръща украинската територия в „законна и обоснована цел“ за Техеран “в съответствие с Устава на ООН.” Украйна активизира сътрудничеството си със страните от Близкия изток в областта на противодействието на иранските дронове. На 8 март президентът Владимир Зеленски съобщи, че украински експерти заедно с дронове-прехватчи са били изпратени в Йордания за защита на американските бази. Общо, според него, официални искания за помощ са постъпили от 11 държави, включително близкизточни държави, както и от САЩ и някои европейски столици. Според информация на The Wall Street Journal, сред държавите, изразили желание да започнат отбранително сътрудничество с Украйна, е Саудитска Арабия. https://t.me/drmjournal

Украинските сили за отбрана са провалили руската стратегическа настъпателна операция, планирана за този март, заяви Зеленски. Видео Украинските сили за отбрана са провалили руската стратегическа настъпателна операция, планирана за този март, заяви Зеленски. „И въпреки че атаките са постоянни, щурмовете продължават, но интензивността им и мащабът на противопоставянето не са такива, каквито бяха планирани от руснаците и обещани от тяхното командване на политическото ръководство на Русия. Това е важно, защото нашата сила на фронта е силата на абсолютно всички украински позиции, на нашето общуване със света, на нашата дипломация, на способността на света да бъде с нас, каквито и да са предизвикателствата“, заяви президентът. https://daniivanov.blogspot.com/2026/03/blog-post_345.html