Р. Теодосиев

Алексей Смирнов, бивш губернатор на руската област Курск, беше осъден на 14 години затвор по обвинения в корупция. Смирнов, който беше губернатор между май и декември 2024 г., беше арестуван по обвинения в измама миналата година заедно с първия си заместник Алексей Дедов. Двамата мъже бяха обвинени в присвояване на публични средства, предназначени за отбранителни укрепления по границата с Украйна. Арестите им дойдоха, след като украинските военни започнаха изненадваща офанзива в Курска област през август 2024 г. и завзеха големи територии. Украйна се оттегли от региона в началото на миналата година след руска контраофанзива. Предшественикът на Смирнов, Роман Старовойт, който стана министър на транспорта на Русия през май 2024 г., се простреля миналия юли на фона на съобщения, че и той е разследван по делото за корупция. "Комерсант" съобщи, че Смирнов е свидетелствал, че Старовойт е организирал схема за подкупи, при която подкупи от изпълнители, избрани за изграждане на гранични укрепления и възстановяване на окупираните райони, са били разделяни между регионални служители. https://t.me/s/drmjournal

Иран отхвърли предложението за примирие, докато наближава крайният срок, поставен от президента Доналд Тръмп, за отваряне на Ормузкия проток. https://t.me/s/drmjournal

Украински дронове са ударили руската фрегата „Адмирал Григорович“ в Новоросийск. Корабът е оборудван с ракети "Калибър". https://t.me/s/drmjournal

На 3 април пресцентърът на Военноморските сили на Република България публикува информация за два открити обекта: крило на безпилотен летателен апарат и безпилотен летателен апарат (БЛА). Единият е намерен същия ден на плажа в квартал Крайморие, Бургас, а другият - ден по-рано във водите край нос Лимнос, Царево. И двата обекта са проверени и е установено, че не съдържат взривно вещество и не представляват опасност. Визуалният анализ на екипа на ДРМ, извършен чрез открити източници, установи, че останките съответстват на руски БЛА „Гербера“ и „Феникс“. ДРМ оценява, въз основа на наличните визуални доказателства, че обектът, открит във водите край нос Лимнос на 2 април, е руски многоцелеви БЛА „Гербера“ (фигура 1). Поради външното му сходство с БЛА „Геран-2“/„Shahed-136“, „Гербера“ се използва основно като въздушна примамка, но може да бъде конфигуриран и за мисии от типа OWA (ударни), за разузнаване и за ретранслация на сигнал. В зависимост от предназначението се инсталира специфично оборудване за изпълнение на мисията. Вторият обект, открит в Крайморие на 3 април, е крило, съответстващо на разузнавателния БЛА „Феникс“ (фиг. 2). На база наличните кадри, екипът ни геолокализира приблизителното местоположение на крилото на координати: 42.4480, 27.4896. Разработчикът на „Феникс“, руската компания TAIP LLC, го представя като усъвършенстван вариант на „Орлан-10“. Не са документирани варианти на „Феникс“, въоръжени с бойна глава. Този случай прецизира и по-ранната ни проверка на БЛА, открит на плажа „Харманите" край Созопол на 12 август 2025 г., която заключи, че останките съответстват на „Орлан-10". Елементи по опашката и носовата секция показват, че апаратът всъщност е „Феникс“. Двата БЛА се използват широко от руските въоръжени сили в хода на войната в Украйна. Кадри: Пресцентър/ВМС, Информационен център - МО, БНТ, Oryx (1) (2) Публикуваме редовно в Телеграм: https://t.me/drmjournal

Президентът на Украйна Володимир Зеленски е провел разговор с президента на Сирия Ахмад ал-Шараа по време на посещение в Дамаск. Според Зеленски, двамата лидери са се договорили за засилване на сътрудничеството с цел повишаване на сигурността и разширяване на възможностите за развитие. Също така е обсъдена ситуацията в региона, както и перспективите за нейното подобряване. Засегната е и войната на Русия срещу Украйна, като двамата са изразили подкрепа и интерес към обмен на военен и експертен опит в сферата на сигурността. https://t.me/drmjournal

Украйна нанесе поредния удар с дронове по Претоварния комплекс „Шесхарис“ на пристанище Новоросийск, в рамките на който бяха регистрирани попадения в три отделни цели, чието поражение едновременно на практика парализира експортните операции на терминала. Според наличните кадри, публикувани от руски медии и местни жители, и съгласно анализа на украинския OSINT канал CyberBoroshno, първият удар е засегнал Кей №1, където е регистриран най-мащабния пожар вследствие на нефтени разливи. Видео, публикувано от очевидци от източния бряг на Цемеската бухта, показва мащабен пожар в зоната на кея. Вторият удар е бил насочен към Кей №2. Третото попадение е поразило SCADA възлите и клапаните на тръбопроводната система, управляваща комерсиалния отчет и разпределение на нефтените потоци между кейовете. SCADA (Supervisory Control and Data Acquisition) системите осъществяват автоматизиран контрол върху налягане, дебит и маршрутизация на нефта от резервоарите към товарните ръкави. Без тях операторите на терминала не могат нито да измерват преминаващи обеми, нито да насочват нефта към конкретен кей – дори ако физическата му инфраструктура е непокътната, без функциониращ SCADA контрол товаренето е технически невъзможно. Едновременното поражение на двата основни кея и на управляващите възли означава де факто спиране на товаренето. Терминалът разполага с 3 кея, способни да обслужват до 7 съда по едно и също време, но при два повредени и компрометирана система за контрол и разпределение третият кей не може да функционира самостоятелно в пълноценен режим. Това се наслагва върху щетите от мащабната операция на СБУ на 1–2 март, при която бяха повредени шест от седемте нефтоналивни ръкава на „Шесхарис“, радарът за насочване на система С-300ПМУ-2 и зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“. Още преди удара през април терминалът товареше „под планирания обем“, по данни на отраслови източници, цитирани от Reuters. Това е най-големият нефтен терминал в южна Русия, собственост на „Транснефт”, и обработва над 30% от руския износ на нефт. Според данни на Ballast Markets, терминалът притежава капацитет до 1,5 милиона барела дневно и обслужва танкери с водоизместване до 250 000 тона. При оперативен дебит от около 760 000 барела дневно, регистриран през октомври 2025 г., и цена на петрола над 100 долара за барел – ниво, надхвърлено в резултат от кумулативния ефект на украинските удари и конфликта около Иран, според OSW Centre for Eastern Studies – всеки ден престой на терминала означава потенциални загуби от порядъка на десетки милиони долари приходи от нефтени продажби. Петролните приходи формират около 25% от държавния бюджет, което превръща всяко прекъсване на износа в пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции. По изчисления на Reuters, към края на март около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Последният удар вероятно ще задълбочи този спад. Възстановяване на SCADA инфраструктура е значително по-сложно и продължително от ремонта на физически повредени кейове и товарни ръкави – то изисква специално оборудване, калибриране и пускане в експлоатация, което при режим на санкции и ограничен достъп до западни индустриални компоненти може да отнеме седмици. Поражението на контролните системи, а не само на физическата инфраструктура, е показателно за нарастващата прецизност при избора на цели от украинска страна – ударът е планиран така, че да увеличи максимално много оперативния ефект, а не просто да причини видими щети. Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни последици от атаката. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за паднали „отломки от БПЛА“ в две предприятия, а кметът Кравченко – за удар по жилищен блок в Южния район. Руските власти продължават да представят подобни атаки предимно през призмата на успешни прехващания, без да признават значими поражения по критична инфраструктура. Източник: facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid022rSgD -- Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

България е доста добре позиционирана географски и видимо имаме достъп до вода, а се оказва, че не можем да си поддържаме инфраструктурата. Тези инстутиции, които трябва да гарантират водните ни басейни и източници да се използват и пазят, то се оставят да бъдат използвани изцяло за печалба.

Само като видиш от къде е новината и става ясно, че е фейк

👁🗨 Европейската служба за външна дейност (EEAS) публикува своя четвърти годишен доклад за заплахите от FIMI, документиращ 540 инцидента през 2025 г. в над 100 държави. Има структурна промяна в операциите по влияние - AI премина от експериментална употреба към рутинно внедряване. Един от всеки четири открити инцидента включва AI инструменти за създаване или разпространение на съдържание, като аудио, генерирано от AI видео и машинно преведен текст вече са стандартни както в руски, така и в китайски методи. Изборната намеса остава един от основните елементи в руския арсенал — същата инфраструктура, използвана срещу изборите в Молдова през 2025 г., сега се пренасочва към изборите в Армения през юни 2026 г. Авторите предлагат политически принос в наръчник за възпиране на FIMI - структурирана рамка, която картографира как санкциите, правоохранителните органи и регулацията на платформите могат да бъдат взаимосвързани, за да се повишат оперативните разходи за провеждане на зловредни кампании, вместо просто да се документират след факта. https://t.me/InfoLabyrinth

Кайро предупреди Техеран, че всеки опит за затваряне на протока Баб ал-Мандеб ще се счита за „червена линия“ и ще бъде посрещнат с военна реакция от страна на Египет. https://t.me/drmjournal ---------- Обединеното кралство изпраща допълнителна военна подкрепа в Персийския залив, като общият брой на разположените войски достига 1000 души. Говорейки от Катар, където се срещна с британски войници, министърът на отбраната на Великобритания заяви, че допълнителното разполагане е в отговор на „разширяващата се заплаха“ от Иран. Той потвърди, че Обединеното кралство ще изпрати още изтребители в Катар, както и системата за противодействие на дронове и ракети Sky Sabre в Саудитска Арабия, Бахрейн и Кувейт. https://t.me/drmjournal ---------- Иранската Революционна гвардия обяви, че от 1 април ще нанася удари срещу американски компании в региона в отговор на атаките срещу Иран. Сред 18-те посочени компании, са Microsoft, Google, Apple, Intel, IBM, Tesla и Boeing. „Тези компании трябва да очакват унищожаване на съответните им подразделения в отговор на всеки терористичен акт в Иран, считано от 20:00 часа техеранско време в сряда, 1 април“, се казва в изявлението на Гвардията. https://t.me/drmjournal ---------- Президентът Тръмп отново насочи критиките си към Обединеното кралство, като заяви, че Великобритания трябва да купува самолетно гориво от САЩ поради блокирането на Ормузкия проток или „да си намери свой собствен петрол“. Той също така предупреди Великобритания и другите държави да „започнат да се научават как да се защитават сами“, защото Америка „вече няма да е там, за да ви помага“. https://t.me/drmjournal

Ще продължим да подкрепяме Украйна и ще вървим заедно по пътя към нашето общо бъдеще в Европейския съюз и НАТО. Това заяви министър-председателят Андрей Гюров на съвместна пресконференция с украинския президент Володимир Зеленски след двустранната им среща. Премиерът Гюров изтъкна, че настоящото посещение на водената от него българска делегация в Киев ясно показва подкрепата на страната ни за Украйна и нейните усилия за постигане на справедлив и дълготраен мир в интерес на сигурността не само на самата Украйна, но и на цяла Европа. Министър-председателят Андрей Гюров акцентира върху подписаното в рамките на днешната визита споразумение за 10-годишно сътрудничество в отбраната. По думите му това е усилие, което подпомага евроатлантическата сигурност в целия регион. Същевременно е одобрена и националната ни вноска към механизма на НАТО PURL, което показва солидарност в тежки времена и засилва способностите на Алианса в отбранителната сфера. Премиерът Гюров изтъкна също значението на сигурността в региона на Черно море. Оценяваме високо способностите на Украйна ефективно да неутрализира атаки, да защитава критичната инфраструктура и да осигурява свободата на корабоплаването, добави още Гюров. Премиерът беше категоричен, че България ще бъде партньор на Украйна не само в настоящите тежки времена, но също така и във възстановяването на страната. Гюров обърна специално внимание на Вертикалния газов коридор и железопътната връзка между Александруполис и Одеса, които по думите му са много важни обекти, осигуряващи не само енергийната сигурност, но и като цяло сигурността на Източния фланг на НАТО. Министър-председателят Гюров изброи редица сфери, в които България и Украйна могат да развиват и задълбочат сътрудничеството си - научните изследвания, иновациите, трансфера на технологии. Премиерът изтъкна също възможностите за взаимодействие по отношение на отбранителната индустрия. В отговор на журналистически въпроси премиерът Андрей Гюров отбеляза приоритета на служебното правителство за организиране на честни избори в България през април. По отношение на реакторите от АЕЦ „Белене“ министър-председателят отбеляза, че българският парламент е този, който следва да се произнесе по темата. Украинският президент Володимир Зеленски също открои значението на подписаното днес споразумение в рамките на визитата на водената от премиера Гюров българска делегация в Киев. Нашите екипи работиха по него продължителен период от време, отбеляза Зеленски. Той акцентира върху продължаващата подкрепа на България за Украйна. Наред с взаимодействието в сферата на отбраната президентът на Украйна открои и сътрудничеството между София и Киев в областта на енергетиката. Източник: Министерски съвет на Република България

Въздушно-космическите сили на Руската федерация загубиха два самолета в рамките на деня – изтребител-бомбардировач Су-34 и транспортен самолет Ан-26, съобщиха няколко руски и украински военни канали в Telegram. Според наличните данни Су-34 е излетял от авиобаза „Енгелс-2" около 17:30 часа местно време с мисия да прехване украински безпилотни апарати. Самолетът не се е завърнал на летището си. Руски военен блогър, свързан с генералния щаб, потвърди, че изтребителят е бил свален от украински дрон-прехващач, докато е изпълнявал бойна задача при отразяване на атака с дронове-камикадзе. Първоначални изявления твърдяха, че целият екипаж е загинал, но по-късно беше публикувана информация, че щурманът на самолета е оцелял. Отделно, руски военно-транспортен самолет Ан-26 е бил загубен в небето над окупирания Крим. Екипажът на самолета, вероятно 4 или 5 души, са загинали, като подробности за обстоятелствата около инцидента засега не се съобщават. Свалянето на Су-34 с дрон-прехващач, ако бъде потвърдено, ще бъде внушителен пример на ново приложение на безпилотните платформи: използването им не просто за нанасяне на удари срещу наземни цели, но също за прехващане на пилотирани бойни самолети. Украинските сили вече активно прилагат дронове-прехващачи за сваляне на руски ударни дронове „Шахед". През февруари тази тактика успя да неутрализира повече от 70% от руските дронове в Киевска област, според украинския военен портал Militarnyi. Прехващането на пилотиран самолет обаче представлява качествено нов етап. Загубата е поредната във все по-дългия списък на свалени Су-34 след пълномащабната инвазия. Западни оценки смятат, че Русия е загубила поне 41 машини от този тип, което е около 25% от предвоенния парк на най-модерния руски изтребител-бомбардировач. „Енгелс-2", авиобазата в Саратовска област, където е бил базиран самолетът, е обект на многократни украински удари с дронове от декември 2022 г. насам и е сред основните центрове за базиране на стратегическата и тактическата авиация на ВКС. Що се отнася до Ан-26, Крим продължава да е опасна зона за руската военна авиация. През декември 2025 г. украинските специални сили от подразделение „Примари" унищожиха друг Ан-26 на кримската авиобаза Кача – самолетът беше поразен от дрон, докато двигателите му вече бяха включени за излитане. Двата инцидента потвърждават една трайна тенденция на системно изтъняване на руския авиационен парк процес, който украинските въоръжени сили ускоряват с комбинация от противовъздушни средства, удари с дронове по летища и все по-иновативна употреба на безпилотни прехващачи. Източник: https://www.facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid02i4jw -- Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Икономическите последствия от войната в Иран Месец след началото на войната в Иран, случващото се на терен е по-неясно, отколкото случващото се на пазарите. Цената на петрола е почти постоянно над 100 долара, в най-високата си точка през последния месец дори 120 долара. Ефектите от това са видими за всички - за момента основно на колонките на бензиностанциите, но съвсем скоро и в цената на всичко останало. И не е само петрола - войната в Иран размести всички пазари по света, от тези за суровини и торове до храните. Сериозна част от енергийната инфраструктура в Близкия Изток не работи и дори войната да свърши утре, щетите ще се усещат с години напред. Пазарите също така не се водят само по рационални причини. Изказванията на американския президент Доналд Тръмп често са по-силни от случващото се на терен - неговият оптимизъм, че краят на войната е близо например сваля цените на петрола, макар и краткотрайно, докато нищо във физическия свят не се променя - рафинериите не работят, а Ормузкият проток остава затворен. Какви ще са дългосрочните последствия за световната, а и българската икономика, е темата тазседмичния епизод на "Гласът на Капитал" с водещ Йоан Запрянов и гост Кирил Кирчев.