Р. Теодосиев

МВнР на Украйна реагира на изказването на българския министър на отбраната "Към момента Украйна не получава безвъзмездна военна помощ от България“, заяви говорителят на Министерството на външните работи на Украйна Георгий Тихий по време на брифинг. Украйна и България осъществяват сътрудничество в отбранителната сфера на търговска основа, което е изгодно и за двете страни. „Разчитаме това сътрудничество да продължи, тъй като носи ползи и за двете страни – ние получаваме необходимите средства, а българските компании могат да разширяват производството си и да реализират приходи от това партньорство“, заяви Тихий. „Благодарни сме на България, че подобни проекти са възможни. Ценим сътрудничеството с българските отбранителни компании“, добави той. P.S. Каква точно беше целта на това изказване на Димитър Стоянов, при положение че реално нищо не се промени?! Да зарадва част от избирателите си за няколко часа и за пореден път да постави България в неудобна позиция пред съюзниците ѝ? Източник: Уніан

Това мисля, че е за вътрешно ползване за техните си симпатизанти Не мисля, че много оръжия сме дали, ние ги продаваме. България няма да спре да продава оръжия на Украйна, това е бизнес за милиарди.

Аз съм доста по-оптимистично настроен. Нещата в момента изглеждат съвсем различно от преди няколко години. Украйна и Европа са много по-силни и изглеждат по-уверени в своите виждания. Само като погледнем къде са последните големи пожари в Русия, то можем да заключим и каква е разликата

Китайски камери за наблюдение са широко разпространени в цялата чешка държавна инфраструктура, включително военни обекти, железопътни линии, полицейски сгради, съдилища и дори пражката централа на кибер агенцията, която предупреждава за тях. Разследване на Investigace.cz / VSquare установи наличието на камери на Hikvision и Dahua на изключително чувствителни места като оръжейни складове, военни бази, Генералния щаб, Железопътната администрация, Върховния съд и Министерството на отбраната. Чешките кибер власти са предупредили, че тези устройства са с висок риск поради технически слабости, китайски правни задължения и възможен държавен достъп, но публичните институции продължават да ги купуват дори след предупреждението. Много институции защитават покупките, като казват, че камерите са в затворени мрежи или са изключени от интернет, но експерти по киберсигурност твърдят, че изолацията не е автоматично достатъчна, особено когато системите могат по-късно да бъдат преконфигурирани, свързани дистанционно или актуализирани по незащитен начин. Hikvision и Dahua вече са санкционирани или ограничени в няколко западни страни; и двете компании са свързани със злоупотреби при наблюдението в Синдзян и опасения за сигурността, свързани с войната на Русия срещу Украйна. https://t.me/drmjournal/18386

Nikkei: Китайският президент Си Цзинпин пристигна в Пхенян за преговори със севернокорейския лидер Ким Чен Ун, докато двете съседни държави засилват връзките си на фона на глобалните напрежения. Китайската държавна информационна агенция „Синхуа“ потвърди пристигането на Си, което е първото му посещение от 2019 г. насам. Двамата лидери се срещнаха за последен път, когато Ким посети Пекин през септември по повод провеждането на военен парад. Пътуването на Си, което отбелязва годишнината от подписването на двустранен договор, ще „даде нов тласък“ на отношенията, съобщи по-рано „Синхуа“, като подчерта връзките, които обхващат повече от шест десетилетия в областта на търговията, науката, технологиите и спорта. В коментар, публикуван в севернокорейския държавен вестник „Родон Синмун“, Си обеща да се бори срещу хегемонията и опитите за възраждане на милитаризма, заедно със своя съсед. https://t.me/drmjournal/18394

В момента чета петата и последна книга Вятър и истина на Брандън Сандърсън от поредицата Летописите на Светлината на Бурята. С това затварям всичките пет тома от първата дъга на може би най-амбициозното фентъзи произведение, писано някога. Сандърсън не просто е построил свят – той е построил цяла вселена, наречена Космера, в която всяка негова серия се случва и се преплита с останалите на нива, които повечето автори не биха си и представили. Летописите на Светлината на Бурята обаче е коронното му творение – пет книги, всяка от по 1000+ страници, с десетки герои, народи, религии, магически системи, исторически пластове и философски въпроси, изградени с такава последователност и детайлност, каквато рядко се среща дори сред най-мащабните произведения в жанра. Всички книги от поредицата Летописите на Светлината на Бурята: Пътят на кралете Сияйни слова Заклеващия Ритъмът на войната Вятър и Истина

Политически дневник: Крим е под блокада Въоръжените сили на Украйна систематично унищожават логистиката на окупаторите. Украински дронове нанесоха удар по моста в района на Чонгар, на границата с Крим. Поради тази причина движението през пропускателния пункт „Джанкой“ е временно преустановено. Логистичното значение на маршрутите: * Ударът по Чонгар: Участъкът при Чонгар не бива атакуван за първи път. Този маршрут е изключително важен за снабдяването на Крим. * Алтернативното трасе: Автомагистрала Р-280 се използва като алтернатива на Керченския мост. Тя свързва Ростов на Дон със Симферопол. * Сухопътният коридор: Така нареченият сухопътен коридор преминава през окупираните Мариупол и Мелитопол. Дължината му е над 630 километра. Последици за полуострова: > Поради блокадата Крим е изправен пред сериозен недостиг на гориво; бензинът се продава с купони. > Криза с горивата: В Севастопол бензинът започна да се продава чрез QR кодове. Те са свършили за по-малко от час. *Ограничения в магазините: В някои обекти също са въведени лимити за пазаруване: например не повече от една кутия мляко, три пакета захар и три бутилки слънчогледово олио на човек. Жителите съобщават за празни рафтове.

Политически дневник: Изявление на Киър Стармър, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и Володимир Зеленски след срещата им в Лондон тази вечер** — призовава за „директен диалог между Украйна и Русия – с активното участие на САЩ и Европа – за постигане на прекратяване на огъня и подкрепа на последващи преговори“ — подчертава необходимостта от европейско участие в каквото и да е споразумение: „Европа има важна роля в каквото и да е уреждане на конфликта... Те подчертаха неразривната връзка между сигурността, просперитета и суверенитета на Украйна и по-широката евроатлантическа сигурност“ — обявява планове за по-нататъшна военна подкрепа за Украйна и икономически натиск върху Русия по време на срещите на върха на Г-7 и НАТО. Приветства военните успехи на Украйна през тази година — поставя пет условия за каквото и да е споразумение с Русия: 1) Първо, спиране на боевете. Те призоваха президента Путин да се съгласи на незабавно и пълно прекратяване на огъня. 2) Второ, настоящата линия на съприкосновение трябва да бъде началната точка за преговорите. Международните граници не трябва да бъдат променяни със сила, а суверенното право на Украйна да избира собствени споразумения за сигурност и съюзи трябва да бъде напълно зачетено. 3) Трето, Украйна трябва да разполага със стабилни и правно обвързващи гаранции за сигурност след влизането в сила на прекратяването на огъня, надграждайки ангажиментите, поети в Берлин през декември 2025 г. и в Париж през януари 2026 г. Това включва разполагането на Многонационалните сили – Украйна. 4) Четвърто, руските активи ще останат замразени, докато Русия не преустанови своята агресивна война и не компенсира Украйна за щетите, причинени от войната. 5) Пето, европейските интереси в областта на сигурността трябва да бъдат защитени при всяка сделка. Елементите от каквито и да било преговори, свързани с ЕС и НАТО, ще изискват съответно съгласието на ЕС и неговите държави членки, както и на съюзниците от НАТО.

Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над 1/5 от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете. На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции. Вчерашният вот, първите избори за парламент в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност. Ранните резултати показаха, че „Граждански договор” печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армения” е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армения” заема четвърта позиция с около 5%. Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Централната избирателна комисия се очаква да обяви официални предварителни резултати по-късно днес. „Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл. Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку. Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели. • Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%) • Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%) • Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%) • Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%) • Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%) • Партия „Демокрация, закон, дисциплина“ — 1585 гласа (1.63%) • Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%) • Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%) • Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%) • Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%) • Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%) • Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%) • Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%) • Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%) • Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%) • Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%) • Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%) • Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%) ‎ -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Тодор Тагарев: След като Украйна пое инициативата във военните действия, с откритото си писмо до пyтин Зеленски иззе и дипломатическата инициатива, като призова за спиране на огъня и мирни преговори. Разбира се, кремъл няма да приеме и веднага постави неприемливи условия. Изглежда пyтин все още не е разбрал, че губи войната. Сега е момента премиерът Радев да развие вижданията си за водеща роля на дипломацията, да извика Митрофанова и да поиска руzzия да спре бойните действия и да подходи сериозно към преговорите мир. И още в интервюто за ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев: Прав ли е Радев в тезата си, че ядрена сила не може да бъде победена? Трябва ли да бъде сключен договор за доставка на допълнителни бройки управляеми ракети AIM-120 и оборудване? Как да си обясним публичните изявления за командира на ВВС? Успя ли България да изгради демократични гражданско-военни отношения? Какво означава постигането на оперативна способност и носене на бойно дежурство със самолетите F-16? Ще се възползва ли България от програмата SAFE за да катализира процеса на интегриране на българската индустрия в Европейската отбранителна технологична и индустриална база? Линк към пълния запис на интервюто:

Централната избирателна комисия на Армения съобщава, че към 17:00 ч. 48,92%, или 1 224 957 души, са гласували на изборите в страната. Това е най-високата избирателна активност, регистрирана за последните три национални избора! Всички социологически проучвания дават огромна преднина на проевропейската партия в страната, което означава, че Армения е напът да избере Европа пред Русия! https://www.facebook.com/kopeikata2/posts/pfbid026YrguyMN84cR

Линковете са оправени!

Политически дневник: Нова фаза на натиск върху Кремъл: Украйна принуждава агресора към мир The Telegraph докладва, че Киев е променил стратегията си, за да победи Русия. Инициативата вече е на страната на Украйна. Вместо мащабна контраофанзива, фокусът се е преместил върху дронове и удари по логистиката, за да се изтощят веригите за доставки на врага. Ключови аспекти на новата стратегия: Основната цел- Сухопътният коридор към Крим през окупираните територии. Той е от критично значение за Русия, тъй като е основният маршрут за снабдяване на руските сили. Текуща ситуация: Този коридор в момента е временно прекъснат. Това съвпада със забавянето на руското настъпление на фронтовата линия. Резултати: През май, по оценки на ISW (Института за изследване на войната), Украйна е си е върнала повече територия, отколкото Русия е успяла да превземе. Идеята за блокада на Крим е разработена още през 2023 г., но тогава не можеше да бъде реализирана поради липса на ресурси и силна руска отбрана. Кремъл ще се адаптира и ще търси алтернативни маршрути. Бърза победа не се очаква, тъй като основният залог е върху изтощаването на противника.

Започна гласуването на парламентарните избори в Армения, които се провеждат на фона на засилващ се натиск от Москва срещу Ереван заради прозападната и проевропейска позиция на премиера Пашинян. Голяма част от опозицията е съставена от проруски групи. Основният съперник на Пашинян е опозиционният блок „Силна Армения“, който се стреми към по-тесни бизнес връзки с Русия. Според Reuters Русия се опитва да попречи на Пашинян да спечели, тъй като се опасява, че неговото преизбиране ще затвърди прозападния курс на страната. - MAKS 25

Над 50 милиарда долара иск срещу Кремъл и Путин – това може да се окаже един от най-тежките удари по режима. В новата си книга „Съдим Кремъл“ Мартин Сиксмит разказва как Михаил Ходорковски и холдингът Group Menatep водят вече 19-годишна юридическа битка срещу руската държава. Благодарение на Договора за енергийна харта през 2014 г. те спечелиха рекордните 50 млрд. долара обезщетение. След години обжалвания през 2025 г. Върховният съд на Нидерландия окончателно отхвърли последната руска жалба. Това е поредното доказателство как Путин и приближените му олигарси са ограбили Русия, а сега някои от тях започват да се обръщат срещу него. - The Telegraph