Р. Теодосиев

Открито е неизвестно досега излъчване в инфрачервения диапазон, идващо от междугалактичното пространство. Хипотезата е, че то произлиза от намиращи се там звезди - "сирачета, отпаднали от галактиките" при техни удари: http://www.nasa.gov/press/2014/november/nasa-rocket-experiment-finds-the-universe-brighter-than-we-thought/#.VF3VNfSUem2

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-c4isr-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F Статия от сп. "Българска Наука" брой 63 Автор: Фам Т. Киен - Артилерия, ПВО и КИС, НВУ Васил Левски, През последните две десетилетия, с бързото развитие на икономиката, в Народноосвободителната армия на Китай(НОАК) се инвестира повече. Освен това, с постиженията на революцията във военното дело и стратегическата промяна на баланса на силите в света след края на Студената война, НОАК все повече се съсредоточава върху способността за постигане на информационно превъзходство пред противниците си във високотехнологично бойно поле и се превръща в една информатизационна сила. Визия Първоначалната усилия за информатизация на НОАК започна в началото на 90-те години на миналия век. Това е следствие на революцията във военното дело и успеха на САЩ в кампанията Пустинна буря. Китайските военни теоретици заключиха, че военната мощ на САЩ е резултат от прилагането на постиженията на революцията във военното дело. Посредством изучаване на неотдавнашните конфликти, те също наблягаха, че информационни технологии ще играят централна роля в бъдеща война. Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипедия Решението за изграждане на една сила с възможността за извършване на мрежово-ориентирани операции стартира в началото на 90-те години. Тогава лидерите на НОАК определиха, че НОАК трябва да има общ проект за изграждане на C4ISR системи за себе си. Тази рецензия е направена почти по същото време, в което САЩ направи подобна рецензия, като разликата е, че САЩ подчертахасъвместимостта и интегрирането между наземните и въздушните системи, докато НОАК-само наземните. Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипедия Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-c4isr-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0 The EF English Proficiency Index ( EF EPI) е доклад, който се опитва да класира държавите по средното ниво на владеене на английски език сред възрастните им граждани. Нивата на владеене на английски, по които са класирани държавите, са пет: Много високо (Швеция, Норвегия, Холандия, Естония, Дания, Австрия, Финландия) Високо (Полша, Унгария, Словения, Малайзия, Сингапур, Белгия…) Средно (Словакия, Аржентина, Чехия, Индия, Хонг Конг, Испания, Южна Корея…) Ниско (Уругвай, Шри Ланка, Русия, Италия, Тайван, Китай, Франция, ОАЕ, Бразилия…) Много ниско (Кувейт, Катар, Йордания, Либия, Тайланд, Панама, Казахстан, Алжир, Саудитска Арабия, Ирак) За съжаление, изследването не обхваща България. Тази класация е продукт на EF Education First, компания за глобално езиково обучение. Заключенията се базират на данни, събрани посредством безплатно онлайн изпитване по английски език, извършено от тази фирма. Докладът е публикуван за първи път през март 2011 г. въз основа на резултатите от над 2 000 000 проведени теста. Второто издание е публикувано през октомври 2012 г., а най-новото издание е обнародвано през ноември 2013 г. В последното проучване са изследвани 60 държави. За да бъде включена в класацията, всяка държава трябва да има поне 400 участника в тестовете на компанията. Докладът за 2013 г. включва ретроспективен поглед към еволюцията на владеене на английски език през периода от 2007 г. и 2012 г. въз основа на общата база данни от 5 000 000 теста. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Една от любимите речи: В края на Scent of a Woman

През 1964, Айзак Азимов си представил света през 2014 Но не би могъл да си представи последствията от развитието, което е предсказал – планета с дестабилизиран климат, чийто видове ще изчезват масово през идната година. Превел: Стефан Михов 105 inShare През август 1964 година, преди малко повече от 50 години, авторът Айзак Азимов написал разказ за Ню Йорк Таймс (The New York Times), предназначен за лятното Световно изложение. В съчинението Азимов си представя как би изглеждало изложението през 2014 – неговото бъдеще, нашето настояще. Неговите представи са странни и изумителни (и консервативни, както пише Мат Новак в страхотното си резюме), заради начина, по който са изглеждали мечтите за бъдещето от гледната точка на един американец от средата на века. Според него щяло да има електролумисцентни стени за къщите без прозорци, летящи коли за предвижване, телевизори във формата на 3D куб, който би позволявал на хората да гледат танцови изпълнения от всички ъгли и “кубчета водорасли”, които имат вкус на пуйка и пържоли (“Но, ще има значителна психологическа съпротива на такава иновация” – добавя той). Някои неща е познал, други не, както при хората, които се занимават с предсказването на спортни резултати. Но спортните резултати не ме интересуват много. Това, което ми е интересно е какво е разбирал Азимов от заплетените човешки отношения, технологичното развитие и планетата - и днешният извод от тези идеи за нас, знаейки каквото знаем сега. Азимов започва със загатването, че в идните десетилетия разстоянието между хората и природата ще се увеличи, подтиквано от технологичното развитие. “Една мисъл която ми идва на ум”- казва Азимов – “е, че хората ще продължат да се отдръпват от природата, за да могат да създадат среда, която е по-подходяща за тях.” В контекста се разбира, че Азимов вижда светло бъдеще: подземни къщи в преградията, “без рязки промяни на времето, с чист въздух и конролирана светлина, ще се срещат често.” “Прозорците трябва да бъдат повече от архаичен детайл, с програмиран, изменящ се пейзаж” – казва той. Ще построим наш собствен свят, подобрение на естествения, който се намираме в момента от толкова време. Азимов още казва, че разделянето с природата ще предпази човечеството в безопасност от аномалиите на естествения свят и бомбите на човешкия свят. Загриженост, за която само загатва, но я е усещал силно по това време. Но Азимов също знае, че човечеството няма как да оцелее, разчитайки само на технологията. Осем години преди астронавтите да направят снимката на земята, позната като “Синьoто Топче” и да изменят представата на човечеството за вида на планетата, Азимов смята, че хората имат нужда от здрава земя. Също така се притеснява, че експлодиращата популация на човечеството (6.5 милиарда, по точна негова преценка) ще изразходва ресурсите и ще създаде масови неравенства. “Въпреки че технологията ще върви ръка за ръка с популацията през 2014 година, това ще се случи само с големи усилия, но ще се увенчае с частичен успех. Не всички хора ще се радват напълно на технологичния свят на бъдещето. По-голяма част от човечетсвото ще бъде лишена от тези блага, в срванение с днес и въпреки че материално така ще е по-добре за тях, ще изостават много от други части на света. И заради това, ще изглежда, че са се върнали назад.” Това го притеснява, но по-големите проблеми чакат много по-напред в бъдещето, като увеличаващата се популация, която ще разтегли градовете до всяко кътче на света, създавайки един “Свят-Манхатан” до 2450. Но той възкликва, че обществото ще се срине много преди това. Според него хората ще спрат да се размножават, за да избегнат тази катастрофа и че до 2014 ще сме решили намаляването на раждаемостта да е приоритет. Азимов правилно вижда главната роля на здравето на околната среда спрямо едно общество: Колкото и технологически развито да е обществото, няма как да избягаме от нашата фондаментална зависимост от земята (или поне докато не я напуснем). Но през 1964 година проблемите на околната среда, които ни преследват днес – климатичното изменение и масовото изчезване на видове – тъкмо започват да правят впечтление. Азимов не би могъл да си представи особеностите на тази специална смесица от планетарно унищожение, която забъркваме днес – и е бил прекалено оптимистично настроен за нашето желание да предприемем действия за опазването на застрашената планета. Отминалата 2013 не беше най-топлата година, но се доближи доста до рекорда. Ноември беше най-топлият от 1880 насам. Всички 10 най-топли години са се случили в интервала от 1998 насам. Видео от НАСА показва драматичната промяна през последните години. Вижте какво става през десетилетията след написването на есето от Азимов. (Жълтото и червеното представят температури, по-високи от средните през годините от 1951 до 1980.) http://www.youtube.com/watch?v=TO03ColwxHE Какъв цвят ще бъде 2014 година на тази карта? Ами следващите 10, 20 или 50 години? Предсказанията са противоречиви, често само за спорта, но посоката, към която се е насочила земята е ясна като бял ден. Както написа Уен Стефансън в есето си миналата година: “Много е възможно да изгубим годния за живеене климат – такъв, кaкъвто позволява на стабилните и сигурни общества да оцеляват – до края на животите на днешното поколение/деца.” Няма по-плашещо предсказание от това. Източник: http://www.theatlantic.com/

Към края на годината да си припомним какво си пожелахме за тази година: От брой 63 на сп. "Българска Наука" Превел: Стефан Михов Симулация на сблъсък на частици в Големия адронен колайдер, най-големият ускорител на частици, намиращ се близо до Женева, Швейцария. Когато два протона се сблъскат в машината, създавар енергийна експлозия, която подбужда нови и екзотични частици. Снимка: CERN Научните открития през отминалата година включват намирането на нови планети, далеч отвъд слънчевата система, потвърждението на неуловима частица и нови улики за историята на ранната човешката еволюция. Но науката продължава напред, поставяйки въпроса: Какво ново ще донесе новата година? Анкета, проведена сред учени от редица полета на науката предава някои предсказания и амбиционзни надежди и мечти за 2014 година. От открития, които могат да изпратят света на физиката, залитащ, в търсенето на извънземни луни, ето с какво си пожелаха да бъде изпълнена новата година учените. Физика Засега, известният Голям адронен колайдер (LHC) на границата между Франция и Швейцария е тих, затворен за две години за поддръжка и подобрения, които ще направят колайдера по-силен от всякога, когато ще бъде отново на линия през 2015 година. Но темпото на физиката не се е забавило. Тара Шиърс, физик от Ливърпулския Университет каза, че последните резултати от LHC от по-ранни тестове още се очакват. Други големи експерименти са в ход. През 2014 година Шиърс ще наблюдава експеримент, който изучава антиводорода, антиматериалният еквивалент на водорода, в ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания). Антиматерията е материал със същата маса като обикновената материя, но е направена от частици с противоположни заряди. Експериментът на ЦЕРН, АЛФА, се опитва да изследва гравитационното взаимодействие между материята и антиматерията. Поглед над съоръжението на експеримента АЛФА в ЦЕРН, който изследва антиматериалният еквивалент на водорода, антиводород. Снимка: CERN Шиърс също така е заинтригувана от измерванията, направени от Алфа-магнитния спектометър (AMS), който се намира на борда на Международната космическа станция. През април 2013, учени обявиха, че AMS е засякал излишък на високо-енергийни позитрони, антиматериялна частица, която всъщност е противоположността на електрона. Шиърс също се надява на повече познания за неутринотата, неутрални субатомни частици от нова измервателна камера в Фермилаб, Илинойс. Но най-вече Шиърс се надява на измерване, което да наруши Стандартния модел на физиката, обяснение как малки частици взаимодействат. Шиърс каза, че засега открития като потвърждението на частицата Хигс бозон отговарят на предсказаниятя на Стандартния модел, което е разочароващо, защото моделът не може да обясни странността на вселената. “Надявам се на хитро измерване, Троянски кон, който да накара Стандартния Модел да се срине." – каза Шиърс за “LiveScience” Дълбокият космос Други мистерии дебнат в отдалечените кътчета на вселената, където нови обсерватории намират все повече планети далеч извън границите на слънчевата система. Изследователи са намерили повече от 800 от тези екзопланети, но са най-развълнувани за една дузина от тях, които имат потенциал да бъдат обитаеми. Абел Мендез, планетолог и директор на Лабораторията за Планетарна Обитаемост в Пуерто-риканския университет в Аресибо, заяви, че изминалата година разкри няколко потенциални нови версии на земята. Но това още трябва да се потвърди. Мендез има амбициозни надежди за 2014 година. Каза на “LiveScience”, че би искал да види изчисления на плътността на потенциално обитаема екзопланета. Също така би искал да стане свидетел на откритието на нова подобна на земята планета, намираща се близо до нея, което би позволило по-добра характеризация на обширните светове. Най-голямата мечта на Мендез за новата година? Откритието на екзолуна. До този момент учените не са способни да разкрият дали намерените екзопланети имат собствени сателити, но от опита, натрупан от слънчевата система, се предполага, че скоро ще го направят. “Тези три цели са доста амбициозни за идната година, но биха представлявали много голям напредък в науката за екзолуните" – каза Мендез. Медицина Да се върнем към Земята, където 2014 може да се окаже силна година за медицината според учения, занимаващ се с биоетикa, Артър Каплан от медицинският център Лангон в Нюйоркския университет. Каплан предвижда голям напредък в диагностиката на болестта на Алцхаймер, използвайки компютърна томография и магнитно-резонансна томография. Също така се надява да види стволови клетки – клетки, които могат да се променят в много типове тъкан – да заемат мястото си при другите трикове в докторския ръкав. “2014 може да бъде годината, в която регенеративната медицина, използваща стволови клетки, ще направи първия си пробив в лечението на нелечими заболявания като трвама на гръбначния мозък.” – каза Каплан на “LiveScience”. Каплан също така има големи надежди за медицинската етика за новата година. Той каза че, електронните форми за информирано съгласие би трябвало да започнат да заменят хартиените, което би улеснило пациентите в попълването им и би им помогнало да разберат по-добре процедурите, през които ще преминат. Също така очаква да надминат нормата по дарени проби тъкан, използвани в изледвания. До момента, всички парични облаги от тези дарения отиват при изследователи или при хората, които разработват лекарства, вместо при дарителите, които са направили работата възможна. Като за финал, Каплан каза, че 2014 трябва да бъде годината, в която Администрацията по лекарствата и храните в САЩ (FDA) ще направи указания за домашни генетични тестове. Говори се, че регулаторната агенция насочва вниманието си към тези нови тестове. През ноември, основаната в Калифорния тестова компания “23andMe” получи предупреждение от FDA, за спиране на продажбите и доставките на всички генетични тестове, които могат да кажат на купувачите техният генетичен риск от определени заболявания. Компанията временно спря тези тестое, докато работи с FDA. Каплан очаква, че след пускането на новите наредби на FDA, ще се промени начина на действане на домашните генетични тестове. “Никоя от съществуващите компании, използваща сегашните методи, няма да отговаря на тези наредби. Но компаниите ще започнат да добаваят повече консултиране и информация за точността на теста, за да може да започнат да отговарят на наредбите” – каза Каплан. Палентология Новото ще срещне старото през 2014 в областта на палентологията, където технологията прави изследването на крехки фосили много по-лесно. “Употребата на технология за възстановяването и анализа на фосили процъвтява.” – каза Матю Мосбрукър, директор на природонаучния в Морисън, Колорадо. – “Например, точната компютърна томография и виртуалната подготовка може да ускори процеса на изследване на вкаменелости, които са били смятани за недостъпни – или защото са били заключени в твърда скала, или зашото са прекалено деликатни да бъдат подготвени механично.” Изследователите дори вече могат да използват нова 3D технология за принтиране, за да правят дигитални сканирания на вкаменелости и да ги превръщат в перфектни 3D копия, които да бъдат изучавани и показвани. Мосбрукър каза, че той и колегите му планират използването на компютърна томография за анализиране на крехки вкаменелости, затворени в твърд пясъчник в идната година. “Тези методи няма да заменят традиционните методи, просто ще бъдат на наше разположение, ако ни потрябват." Роботика Изследователя по роботика и биомеханика Анди Руина от Университета в Корнел нарича желанията си за 2014 “по-скоро пешеходни” – тоест, иска да види повече роботи да се държат като пешеходци. Хуманоидният робот на DAPRA, Атлас, е проектиран да асистира с разнообразие от услуги за спешна помощ, включително операции по издирване и спасяване Руина каза, че предизвикателството е да се създате робот с крайници, който може да върви по неравни повърхности, като хората, използвайки същото количество енергия. За сега хуманоидният робот на Boston Dynamics може да се справи с тежък терен, но само докато е свързан с източник на ток. Руина също би искала да види теори за контрол на роботите, която показва как живите същества се движат и си боравят с предметите и също така да има и начертан план на начина по който да направим машина, която да прави въщите движения. Джекантан Тангавелаутън, роботен механик в Щатския Университет в Аризона има подобни мечти за грациозен робот, който може да постигне скоростта на хрътка в открити пространства – около 70 км/ч. Също така би искал да стане свидетел на изцяло 3D принтиран робот, както и повече роботи използвани за практически дейности. Армията, например, може да започне да използва екзоскелети на бойното поле, за да подпомага войниците при носенето на тежки товари или тежки оръжия. Източник: http://www.livescience.com/

От брой 63 на списание "Българска Наука" 10-те най-добри научни истории Автор: Стефан Михов С приклюването на 2013 година, поглед назад ни разкрива една година, изпълнена с наука. Археолози разкриха древни цивилизации, учени изследваха отдалечени кътчета на слънчевата система, физици се взряха в самите нишки на реалността. От динозаври до вируси, до живота под древния лед, светът на науката изобилства от открития и много затруднява изтъкването само на някои от тях. Разказите, които следват са тези, които оживиха въображението ни през последната година, и тези, които предлагат преспективи за интригуващи и съдбоносни открития през идната година. Ричард III – Преоткрит Гръбнакът на Крал Ричард III предполага, че е имал придобита идиопатична сколиоза, което значи, че причината е неясна и че болестта се развила след 10 годишна възраст. Британският “крал в паркинга” е най-голямата археологическа история на годината. През февруари, археолози от Лестърския Университет обявиха откритието на кости в гроб под паркинг, който принадлежал на Ричард III, който е управлявал Англия от 1483 до 1485 година. Костите на средновековния владетел носят белезите от битката, в която е бил убит, включае 8 рани на черепа му. Също така имал извит гръбнак, който може би е допринесъл за Шекспировия портрет на краля, представен като зъл гърбушко. Хигс бозон – потвърден След месеци, изпълнени със слухове и спекулации, физици обявиха през март, че наистина са го направили: зърнали са Хигс бозонът. За елемента, понякога още наричан “частицата на Бога”, има теория, че може да обясни как другите частици получават масата си. Физиците, които експериментират в Големия адронен ускорител на границата между Франция и Швейцария първи казаха, че почти сигурно са открили Хигс през 2012 година, но трябваше да анализират целогодишните данни, преди да се убедят напълно. Анализът ги направи напълно сигурни. Последвалата работа предполага, че частицата отговаря на очакванията на Стандартния Модел на физиката - главната теория, която обяснява частиците и техните взаимодействия. Най-старото познато ДНК – анализирано Бедрената кост на 400,000 годишния човекоподобен от Сима де лос Уесос, Испания Списъкът с мистерии, заобикалящи първите хора, продължава да расте. През декември изследователи обявиха анализа си на най-старото човешко ДНК, намирано някога. То разкри мистерия на човешкото потекло. ДНК-то може да принадлежи на непознат предшественик или може би на мистериозните Денисови Хора - изчезнал човешки вид, познат само от няколко останки кост. ДНК-то дойде от бедрена кост на човекоподобен, намерена в Испания, която датира 400,000 година назад. Преди анализа, най-старото човешко ДНК някога секвинирано* беше на 100,000 години. * Секвениране – процеса на определяне на точната поредност от бази изграждащи ДНК молекулата Вода на милиярд години – открита Вода, открита в мина на 3.2 километра под повърхността на земята, се оказа на потресаващите 2.6 милиарда години, обявиха изследователи през май. Залежът, от който взели проба в мина в Онтарио, е по-стар от многоклетъчния живот. Като един добър учен, главният изследовател Барбара Шеруд Лолар от Торонтския Университет, не можа да устои на жаждата. Какъв е вкусът на вода на милиард години? Ужасен. През юни Лолар каза, че е по-солена от морска вода и има консистенцията на кленов сироп. Животът в антрактическо езеро процъвтява Огромното усилие да се дълбае в замръзнало езеро в Антартика се отплати тази година, когато учени обявиха, че са намерили живот в студени води. Езерото Уиланс, за пръв път изследвано от учени през януари, е дом на процъфтяващо общество на микроби които ядат въглероден диоксид, метал, сяра и амоняк, според микробиолозите. Откритието, обявено през декември е най-вероятно само първият порой новини от езерото. Учените още търсят във водни проби знак за едноклетъчен живот и се надяват да дълбаят под леда отново през следващото антарктическо лято. Нов роднина на Т-рекс – открит Артистичен поглед на Литронакс, т-рекс живял преди около 80 милиона години. Преди 80 милиона години братовчед на Т-рекс с тясна муцуна е скитал из Ларамидия, островен континент, създаден от вътрешен морски път, който разделял Северна Америка на две. Тази година учените обявиха откритието на този древен звяр, наречен Lythonax argestes, в Национален монумент Гранд Стеъркейз Ескаланте (Grand Staircase-Escalante National Monument). Динозаварът е тясно свързан с Т-рекс, въпреки че ги делят повече от 10 милиона години. Палентеолозите казват, че близката връзка между двата вида води до извода, че родът на Tyrannosauridae* се разделя по-рано от предполаганото. Това значи, че може би има още много тиранозаври и липсващи връзки, които чакат да бъдат открити. *Тиранозаврите са род динозаври от това семейство. Инициативата BRAIN – създадена Амбициозен план да се проектира карта на човешкия мозък се появи през 2013 година. Инициативата на Националния Здравен Институт, BRAIN (Мозъчни проучвания чрез напреднали иновативни невротехнологии), е готова да започне през новата година. Целта е да се подобри разбирането на мозъчните верижност, постижение, което учените се надяват да доведе до по-добро лечение на проблеми като Алцхаймер. Президентът Барак Обама обяви проекта през април. Планирането вече е започнало и 232 милиона долара от правителствени и частни средства са инвестирани в инициативата до Ноември. През декември Националният Здравен Институт обяви шест възможности за финансиране на учените, разработващи инструменти за начертаване на карта на мозъка. Дългосрочен план за финансиране се очаква през юни 2014. Доказателствата за вода на марс – поразителни Доказателства, че някога е текла течна вода на Марс се трупа с години, но роувърът Кюриозити (Curiosity) на НАСА ни затвърди гледната точка през 2013 година. Изследванията на роувъра на червената планета разкриват минерална глина, която се формира в (или се променя от) вода. Всъщо така водата е по-скоро неутрална, отколкото киселинна. Други минерали, открити от Кюриосити също сочат към течаща вода, която може би е имала потенциала да поддържа живот. Лунното призимяване на Китай – постигнато На 14 декември 2013 г, Китай успешно призими своя космически апарат Chang’e 3 на луната, първото меко кацане на земен сателит от 1976 година насам. Апаратът носеше луноход, Юту, който сега изследва място в северното полукълбо, наречено “Заливът на Дъгите” (“Siinus Iridum” на латински). Мисията на Юту се очаква да продължи 12 месеца. Историческият подвиг на Китай третата страна след СССР и САЩ, която прави меко кацане на луната. Това означава кацане, оставящо апарата и неговото съдържание непокътнато. Най-студеното място на земята – посоченo През изминалата година учените откриха най-студеното място на планетата. Както бихте очаквали това място се намира на Антарктида, между два върха в Източното Антарктическо Плато. Температурата на места по протежението на леденият хребет между Dome Argus и Dome Fuji обикновнно пада толкова много под нулата, че кара зъбите ви да тракат, според разширени сателитни измервания. Най-студените температури били измерени на 10ти август, 2010, когато снегът на повърхността по тези места бил по-студен от сух лед. По материали от: http://www.livescience.com/

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0 Автор: Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников “..Сам Дядо Коледа - дребничък стар симпатяга, весело свиркаше, бързо подканяше впряга: - Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър! Бързайте, Дондър и Комет,и Кюпид, и Дансър! Блитцен, светкавице моя, Напред към комина! Знаете всички, че трябва през него да мина! Както наесен летят с урагана листата, тъй и елените литнаха, а след тях и шейната..” THE NIGHT BEFORE CHRISTMAS by Clement Clarke Moore Северен елен, карибу, северный олень , reindeer, caribou - Rangifer tarandus, Linnaeus, 1758 Субарктически и арктически елен, наречен северен в Европа и карибу в Северна Америка е световно популярен от приказката за дядо Коледа и теглената от елени негова шейна. Името rein /deer/ на викингски хрейн hreinn, която пък идва от протогермански храйназ hrainaz и прото - индоевропейски кройнос kroinos;, което означава рогато животно. При уралските езици - сами - поатцу poatsu , боатцу boazu,,боатсой boatsoj ; марийски - пуцъ pučə и удмурт - путцей pudžej ; Финското поро poro . В Рурсия северните народи го наричат сокжой. Името карибу caribou , от френски , произлязла от думата халибу qalipu, която на микмакски означава снежен копач, поради това, че карибуто разкопава снега, за да намери лишеи за храна. Както и да се наричат всички те са един вид - Rangifer tarandus. Вида има няколко подвида, съществуващи до днес, които са разнообразни по морфологични форми. Разделянето на групи на тези подвидове се основава или на географски райони: Северно американски и Евразийски подвидове; или на екологични групи: високо островни арктически, тундрови и горски. Тундрови подвидове: Характерно за тях е, че имат дълги, разклонени рога. Евразийски тундров северен елен /Див северен елен/ (R. tarandus tarandus) - обитава арктическата тундра на Евразия, включително Скандинавския полуостров на Северна Европа. В Русия вида наброява около 1млн индивида. Аляска карибу, Поркюпайн карибу, Карибу на Грант R. tarandus granti - разпространен в Аляска, Юкон и северозапдна Канада. Много сходен на R. tarandus groenlandicus. Наречен е на морско свинче, на река Поркюпайн, Porcupine River Канадско тундрово карибу R. tarandus groenlandicus, разпространено в северозападна Канада, Нунавут и Западна Гренландия Горски подвидове: Характерно за тях е по- едро тяло, къси и тежки рога. 30-40% от женските са без рога, което според някои автори, това е адаптация към горския начин на живот. Евразийски горски северен елен, Финландски горски северен елен R. tarandus fennicus - в див вид обитава два региона на Скандинавския полуостров и в Карелия. Неголяма популация обитава в центъра на южна Финландия. Карелската популация мигрира навътре в Русия, въпреки че е отворен въпроса дали източните представители спадат към този подвид. Северноамериканското горско карибу Rangifer tarandus caribou - Първоначално подвидът е бил разпространен в северноамериканската тайга от Аляска до Нюфаунленд и Лабрадор и на юг до Нова Англия, Айдахо и Вашингтон. Горското карибу е изчезнал от по - голямата част от районите на обитаване и е обявен за застрашен вид. Изключение правят районите на Квебек и Лабрадор, Канада. В Британска Колумбия, областта Карибу е кръстена на горското карибу, макар видът да е изчезнал там през минали век. Съществува стадо защитени елени карибу в планините Карибу в Алберта. Арктични подвидове: Характеризират се с малко тяло и къса муцуна. Малкото тяло намалява повърхността на тялото, спрямо обема, което е присобление за живот в суровите арктични условия. Свалбардски северен елен , Шпицбергенски северен елен R. tarandus platyrhynchus — най-малкия северен елен, обитател на архипелага Шпицберген/Свалбард в Норвегия. Понастоящем е най-малочисления подвид от всички елени. Карибу на Пири R. tarandus pearyi, разпространен на северните острови на Нунавут и северозападните територии на Канада. Арктически северен елен R. tarandus eogroenlandicus — преди е бил разпространен в източната част на Гренландия, но след 1900 г. се счита за напълно изчезнал. Подвида Карибу на Даусон, Rangifer tarandus dawsoni е обитавал островите Хаида Гуай / Кралица Шарлот/. Последните документирани убити от ловци индивиди са от 1908г. На трите убити елена черепите и кожите се пазят до днешен ден в Кралския музей на Британска Колумбия във Виктория. Направени са генетични изследвания на този подвид и на съвременни северно американски подвидове, но изследванията не показват значителни генетични разлики между тях. Последните елени карибу на Даусон, убити от ловци през 1908 на островите Хаида Гуай. Снимката е след отстреля на животните. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0

Автор: Милена Петкова, мениджър Знание, Карол Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%85%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD Не, не е шега. На английски звучи така – knowledge pills. Но не са буквално таблетки, които можете да изпиете с чаша вода и да получите наготово знания. Почти толкова лесно е. Гледате едно кратко видео и научавате нещо веднага. Това е идеята на хапчетата знание. Кратко видео съобщение по тема, което ви дава синтезирано, кратка и ясна информация. Ако е вътрешнофирмена комуникация – може да бъде кратко обучение за нова система, представяне на продукт или технология, указания, разяснения по казус…Всичко, което може да спести време, което отделяме за срещи, изчакване на колеги, говорене на празни приказки… Една добра идея от Карол – колега разказва книгата, която е прочел. Не можем да прочетем всички книги, нали? Някои от нас опитват. Но винаги можем да научим нещо повече от книгите, които другите са прочели. Така както и сп. Българска наука споделя прочетеното със своите читатели. Всъщност, в мрежата вече се продават такива хапчета онлайн. И има не малко страници, които разказват за Knowledge Pills Methodology (KPM). Нейн създател е Филипе Карера, който през 2003 г. разработва идеята. Проста, пестяща време и пари. Всъщност, ресурсът време е ключов днес. Както пише Сет Годин, Бил Гейтс притежава от него точно толкова, колкото и вие. И дори Уорън Бъфет не може да си купи повече от него. И за да учим бързо и лесно, Карера предлага да използваме технологиите, които обичайно използваме, за да подобрим и ускорим получаването на знания. Със сигурност вече се сещате за много такива клипчета, които сте гледали – някой ви показва как да използвате програма за видеообработка, какво може да прави конструкторът, който сте подарили на детето, как да си сглобите мебелите. Но не ви е хрумвало да ги наречете хапчета знание. С помощта на тази технология екипът на Карера работи с много малки и средни компании в цяла Европа и публикуват всички резултати, наръчници и видео клипове на специален сайт, за да помогне на хората и организациите на континента и по света да използват KPM. С емоционалните си презентации е променил живота на много хора, отворени за новото. Накратко – ученето е забавно и лесно. Ако отделите еднакво количество време да прочетете нещо напълно непознато и точно толкова, за да гледате филм по Discovery, в кой от двата случая мислите, че ще успеете да възпроизведете по-голяма част от новото знание? На следващия ден за прочетеното или за видяното ще ви е по-лесно да разкажете? Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%85%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD

Автор: проф. Николай Витанов Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0 От брой 62 на сп. "Българска Наука" Обучително четиво за учени от естествените науки или иначе казано – никой няма да ти оцени постиженията, ако не правиш нищо, за да ги популяризираш. Propaganda will never die out. Intelligent men must realize that propaganda is the modern instrument by which they can fight for productive ends and bring order out of the chaos. Edward Bernays Bernays’s honest and practical manual provides much insight into some of the most powerful and influential institutions of contemporary industrial state capitalist democracies. Noam Chomsky for the book of Bernays Вилнюс, Европейската комисия и пропагандата на Хоризонт 2020 Както читателят е забелязал, доста от идеите ми за популярни статии се появяват, когато съм на едно или друго мероприятие в чужбина. Там човек излиза от нашенските хаос и лудост и има възможност да погледне на нещата под друг ъгъл. А погледът от различен ъгъл винаги е интересен. Фигура 1. Из улиците на Вилнюс. Идеята да напиша тази статия ми хрумна, когато се разхождах из улиците на Вилнюс (където има какво да се види – фиг. 1) и където имаше голяма конференция, посветена на информационните и комуникационните технологии в новата програма на ЕС за наука – Хоризонт 2020. Стараят се хората, мислех си, да си популяризират държавата и града. И добре използват факта, че в момента ротационното председателство на ЕС е при тях. Нелоша пропаганда – мислих си. И мисълта за пропагандата започна да копае в съзнанието ми. Няколко часа по-късно, си вървяхме с Галя Ангелова от Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН из експоцентъра на Вилнюс и разглеждахме изложбата на прототипи, съпътстваща конференцията. Аз същевременно си мислех за две неща. Спомнях си с благодарност за госпожа Тотка от министерството на транспорта и информационните технологии, с чиято помощ значителна част от българските участници са тук, а от друга страна си мислех за похвалната методичност, с която представителите на Еврокомисията пропагандират новата програма Хоризонт 2020. И тъй думата пропаганда се появи за втори път в съзнанието ми. Вечерта се прибрах в хотела и пуснах компютъра. В татковината – окупация на ректората на Софийския университет. Окупаторите се кълнат, че не са платени и че зад тях не седят политически партии. Представители на другата страна обясняват точно обратното – че протестиращите са платени. И аз се питах – защо и едните и другите тъй много се обясняват, докато другите държави напредват с технологичното и с общественото развитие? Пропаганда, брато, пропаганда, ми подсказваше съзнанието. И тъй като думата пропаганда се появи за трети път, взех та се замислих за следното. Значи тук, във Вилнюс се пропагадират научно-технологичните постижения, а у нас – кой бил платен, кой не, кой не скачал дали е червен или с голямо шкембе и още кой пил или не е пил из коридорите на университета. Няма я значи пропагандата на постиженията на учените от естествените науки и инженерите. Няма я, защото все още не осъзнават колко е важна – фиг. 2 Фигура 2. Пример за пропаганда от вече не тъй близкото минало. Затова, реших да ви разкажа за пропагандата. За да знаят учените от естествените и инжерените науки как по-добре да представят постиженията си. Ще кажете – ах, какви са тези глупости! Нашите постижения са прекрасни, обществото трябва самичко да ги оцени и да ни залива с реки от пари. Така е, обаче обществото има обществено съзнание, а то, общественото съзнание не знае (особено в България) за ползата от вас, скъпи учени и инженери. Ама как така? – ще попитате вие. Ами така – общественото съзнание се насочва към други теми чрез пропаганда – например вижте фиг. 3. Фигура 3. Още ли ви се струва незначително? Особено този предизборният плакат от 1933 г.? За тези, които не знаят немски, преводът му е: „Нашата последна надежда. И следва едно име.” А как ви се струва чичкото с детенцето по-горе? Какъв мил чичко, нали? Или този, другият – как да привлечеш млади мъже в училище за летци: със женско краченце със жартиерка, разбира се. И какво си мислите драги учени – кое е по-привлекателно за един младеж – два километра дълга формулка или краченче със жартиерка? Е, трябва да ви е станало ясно, че друг подход трябва тук и че обществото самичко трудно ще оцени постиженията ви. Които иначе са прекрасни. За германския възпитаник г-н Витанов и познанията му за американската пропагандна машина Аха, ще потрие някой ръце, г-н Витанов е учил и живял доста по Германия и като ще ни разказва за пропагандата, най-накрая ще научим доста за методологията на Гьобелс – фиг.4. Фигура 4. Един безспорен майстор на пропагандата – Йозеф Гьобелс. Е, някой път може и да ви разкажа за личността и методологията на Гьобелс, но няма да е днес. Днес ще си говорим за началото на съзиданието на пропагандната машина на съвременната империя – САЩ. И тя е тясно свързана с името на Едуард Бърнейс – фиг. 5. Фиг 5. Дами и господа – бащата на американската пропагандна машина – Едуард Бърнейс. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0

Нов модел за взаимодействието между "тъмната енергия" и "тъмната материя" на космологично ниво: http://phys.org/news/2014-10-universe-darker-future.html?utm_source=nwletter&utm_medium=email&utm_campaign=weekly-nwletter

Пазарът на 3D принтери може да надхвърли 10 млрд. долара до 2018 Над 2 млн. устройства ще бъдат продадени през следващите 4 години, предвижда Gartner Продажбите на 3D принтери ще продължат да растат, прогнозират от анализаторската компания Gartner. Според тях до 2018 ще бъдат продадени 2.3 млн. устройства. Въпреки това 3D печатът вероятно ще си остане нишов пазар още известно време. „Колкото и радикална да ви звучи прогнозата ни, имайте предвид, че 2.3 млн. продадени устройства до 2018 са доста малка част от потенциалния пазар за потребители, бизнес и правителствени организации в световен мащаб”, коментира Пит Базилер от Gartner, цитиран от Guardian. Оценките за размера на пазара варират. Докато от Gartner прогнозират, че общите разходи ще достигнат 13.4 млрд. долара до 2018, то от друга анализаторска компания CCS Insight считат, че пазарът ще достигне едва 4.8 млрд. до http://www.economy.bg/business/view/15451/Pazaryt-na-3D-printeri-mozhe-da-nadhvyrli-10-mlrd-dolara-do-2018-

В четвъртък, 30 октомври 2014 г., от 14.00 часа в Аулата на Софийския университет ректорът на Европейския университетски институт във Флоренция проф. Джоузеф Уайлър ще изнесе публична лекция на тема: „Краят на Pax Americana (1914-2014 г.): отново слепешком“. След лекцията е предвидена дискусия и среща с бивши възпитаници на Европейския университетски институт. Проф. Джоузеф Уайлър ще бъде на посещение в нашата страна по покана на Министерството на образованието и науката и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Визитата се осъществява в контекста на процеса по присъединяването на България към Конвенцията за основаване на Европейския университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г. Проф. Дж. Уайлър е изучавал право в университетите Съсекс, Кеймбридж и в Европейския университетски университет във Флоренция, Италия, където по-късно става професор. Той е преподавал в Мичиганския университет, в юридическите факултети на Нюйоркския университет и Харвард. Изследователските интереси на проф. Уайлър са в областта на международното право, европейската интеграция и правото на ЕС, както и върху проблемите на глобализацията, демокрацията и отношението религия-право. Сред неговите най-значими книги са: "The Constitution of Europe" и "Un Europa Cristiana".

С поредица от събития Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще отбележи 40-та годишнина от своето основаване и 20-та годишнина на специалността „Връзки с обществеността“. В четвъртък, 30 октомври 2014 г., в 11.00 часа в Аулата на Софийския университет ще се състои академично тържество на настоящите и бивши преподаватели и студенти на Факултета по журналистика и масова комуникация. По-късно през деня, в 17.00 часа, в централното фоайе на Ректората ще бъде учредена Асоциация на завършилите Факултета по журналистика и масова комуникация. В рамките на събитието ще бъде представена и специално изработената за новосъздадената асоциация страница в интернет. На 31 октомври 2014 г. от 10.00 часа в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация ще се проведе публична лекция на Дебора Филипс, преподавател в Lincoln University и вицепрезидент на Европейската асоциация на училищата по журналистика - EJTA.

Емблематичната българска епопея през „Векът на цар Самуил“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44249 В книгата „Векът на цар Самуил“ (ИК „Изток Запад“) проф. д-р Пламен Павлов проследява продължилата близо век борба на българите за отстояване на държавната им независимост. Борба, водена от цар Самуил, емблематичен владетел и воин на българската кауза. Тази година се навършват хиляда години от смъртта на цар Самуил – безспорно забележителна личност в българската история. Споменът за този владетел е жив в историческата памет на българите, а личността му е вълнувала писатели, художници, кинематографисти. Времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие – от излизането му на историческата сцена през 969-976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040-1041) и Георги Войтех (1072). С изследването си „Векът на цар Самуил“ проф. д-р Пламен Павлов си поставя за цел да припомни „най-важните акценти на епохата, нейните признати, но и забравени герои и събития“, т.е. да проследи детайлно и задълбочено събитията от последните десетилетия на Първото българско царство. Изследването включва обширна библиография и богат илюстративен материал – книгата започва с управлението на царете Петър и Борис II. Акценти са отслабването на държавата, отношенията с унгарците и византийците, както и нападенията на киевския княз Светослав. Обърнато е специално внимание на управлението на комитопулите и заставането им начело на българската държава. В детайли е разгледано управлението на Самуил и сблъсъкът с Византия по времето на Василий II. Авторът обръща внимание и на наследниците на Самуил и настъпването на края на Първото българско царство. Във „Векът на цар Самуил“ Павлов се позовава на всички достъпни исторически извори – български, византийски и западноевропейски, което е един своеобразен преглед на българската и чуждата историография, посветена на управлението на славния български владетел. За значението, което имала фигурата на Самуил в паметта на народа ни, можем да съдим от съчинението на византийски автор от XIII век: „оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите...“ Константин Иречек, автор на първата научна история на българския народ, пък го описва като „енергичен, мъжествен и хуманен господар, който успял с победи да издигне Българското царство отново на онази висота, която то достигнало при Симеон“. Гръцкият византолог Йоанис Караянопулос пък допълва: „По своята същност държавата на Самуил е била чисто българска и българските съпротивителни изяви срещу Византия можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които били подчертано български.“ Образът на Самуил остава трайно и в историческата памет на българите – успял да победи характерните за нашия народ безразличие и забрава. Освен че проследява героичното време на цар Самуил и епичния му сблъсък с Византия, трудът „Векът на цар Самуил“ съдържа богат снимков архив. Проф. д-р Пламен Павлов е български историк, поет, публицист и телевизионен водещ, роден през 1958 г. Автор е на редица статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44249 Откъс от „Векът на цар Самуил“, Пламен Павлов Развитието на конфликта през деветдесетте години на Х век Освободил се през 991 г. от тегобите на гражданската война, Василий II подновява ударите срещу България. Той укрепва пограничните крепости в Тракия и Беломорието, а за солунски управител назначава магистър Григорий Таронит, бивш престолонаследник на арменското княжество Тарон (северозападно от езерото Ван), присъединено към Византия от Никифор II Фока. През 976 г. Григорий подкрепя Варда Склир, но през 987–989 г. е сред най-верните хора на Василий II, активен негов поддръжник срещу узурпатора Варда Фока. Самото назначаване на Григорий начело на администрацията и военните сили в Солун е свидетелство за стремежа на императора да премине в контранастъпление. Започналите военни действия продължават четири години, но за тях споменава единствено Яхйя Антиохийски. Те по всяка вероятност са на широк фронт, който предполага активност и откъм Одрин. За съжаление, Йоан Скилица или е нямал достатъчно информация, или просто е съкратил своите първоизвори, приемайки тази фаза на войната за маловажна в сравнение с известното му като цяло. Показателно за случващото се през този период е обстоятелството, че през 991 г. неизвестно къде и как във византийски плен пада цар Роман, докато „Комитопулът“ успява да се спаси. Царят е хвърлен в затвора, властта изцяло остава в ръцете на Самуил. Научаваме всичко това от краткия разказ на Яхйя Антиохийски. Както бе посочено от Ив. Божилов, България си връща окупираните източни земи със столицата Велики Преслав след победата в прохода Траянови врата. Българската „реконкиста“ е проведена около 989–991 г. Едно сведение в Българския апокрифен летопис неочаквано свързва съдбата на цар Роман с Велики Преслав: „И след това се въздигна друг цар на име Роман, пак от това коляно, и прие българското царство... И възвърна се от изток в град Преслав, и прекара в царството си Роман девет години и почина...“ Дали в това известие няма смътен спомен за участието на Роман в отвоюването на бащината му столица, което е повече от логично? С други думи, попадането му във византийски плен да не е свързано със земите на днешна Македония, а с военните действия в Мизия или Тракия? За съжаление, по този въпрос не може да се каже нищо определено. Както вече стана дума, и Анна Комнина в своето сведение за „българския василевс Мокрос“ (Крум) и Самуил като далечен негов наследник свързват българската династия с Велики Преслав. Яхйя Антиохийски съобщава, че през 997 г. Роман умира в затвора. Остава загадката кой е онзи „Роман-Симеон“, предал Скопие на ромеите през 1003 г.? И който според Скилица е назначен за стратег на Абидос, а Василий ІІ го удостоява с титлите патриций и препозит, втората от които е давана на евнуси. Независимо от колебанията на учените по този въпрос, според нас скопският управител не е идентичен с цар Роман. Според Ст. Антоляк въпросният Роман Симеон е третият син на цар Петър, съответно по-малкият брат на Борис и Роман – теза, която не заслужава доверие. „Симеон“ е второ име, което определено принадлежи на Роман като внук на цар Симеон Велики и неслучайно е възприето от него. Разбира се, не е невъзможно загадъчният управител на Скопие да е носел такова „двойно име“ или поне едно от тези две имена, с което обаче съвпаденията стават прекалено много... Нека се запитаме защо падането или предаването на Скопие през 1003 г. е свързвано от Йоан Скилица именно със „сина на Петър, брата на Борис...“? Връзката на цар Роман с този български град, както изглежда, е била дълбоко вкоренена в съзнанието на тогавашните хора. От друга страна, през ХІ–ХІІ в. Скопие, като център на темата „България“, е имало статут на главен град, на столица на обширната провинция, обемаща ядрото на българските земи от времето на царете Роман и Самуил. В Скопие са живеели най-знатните българи, включително представителите на „рода на кавханите“ – знаем го от случая с Георги Войтех през 1072 г. Сред българското население на Скопие се е пазел спомен за цар Роман, „подхранван“ и от традицията във Виргинския манастир „Св. Георги Бързи“. Обстоятелството, че цар Роман е пребивавал в този град не до 1003, а до 991 г., с течение на времето е избледняло, което е позволило с неговата личност да бъдат свързвани „по инерция“ и по-късни събития. Тази устойчива представа е оставила своето отражение и върху онова, което се е помнело десетилетия по-късно за станалото в Скопие в началото на ХІ в. Следи от църковно-народна представа за цар Роман вероятно се съдържат и в малко известните и недостатъчно проучени рисунки и надписи от средновековния скален скит в местността Писано присое при с. Трекляно, Кюстендилско. Те обаче се нуждаят от повече проучвания, за да може категорично да се определи връзката им с конкретни събития. Цар Роман, независимо коя от застъпваните в историческата наука версии за неговия живот ще приемем, е достатъчно значима личност от българската история. Няма спор, че съдбата на царския син е белязана от особен трагизъм. Този бележит за своето време българин е последният известен ни пряк потомък на цар Симеон Велики и на основния „клон“ на Крумовата династия, дала на българската и общоевропейската история знаменити държавници като самия Крум, Омуртаг, Пресиан І, Борис-Михаил, Симеон и Петър. По един или друг начин, именно Роман е легитимирал връзката между царския род и „клонката“ на Комитопулите – родът, който за средновековните българи е от „същото царско коляно“. Тази династична традиция е отеквала достатъчно силно в големите въстания по време на византийското владичество и е давала упование на българите за бъдещето. Да се върнем отново на военните действия през 991 г. и последвалите четири години. Какви са резултатите от ескалацията на конфликта като реални мащаби е трудно да се каже, но със сигурност България губи някои погранични крепости. Една от тях е Верия (Бер), превзета от императора именно през 991/992 г., въпреки че по-късно е отвоювана от българите. В хода на тази война Самуил ръководи действията най-вероятно от Преспа, в чиято близост съгражда гробница на своите родители Никола и Рипсимия и на брат си Давид. Знаем го от т.нар. Самуилов надпис от с. Герман (992/993), за който вече стана дума. В неговия текст Комитопулът е само „раб Божи“, което освен като знак на смирение е и потвърждение на сведението на Яхйя за приемането на царската титла от Самуил едва след смъртта на цар Роман (997). Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44249

Карл Сейгън и неговите „Дракони в райската градина“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44248 Една от емблематичните книги на световноизвестния учен Карл Сейгън – „Дракони в райската градина“ (ИК „Изток-Запад“), излиза на български език. Авторът обяснява връзката между спането и съня, разкрива на какво се дължи болката при раждането и разисква други разнообразни теми, вълнуващи човечеството като клонирането, смъртта, компютрите, разумния живот на други планети и още, и още, и още… „Човечеството се намира насред пътя между боговете и зверовете“ е казал Плотин преди повече от 1500 години. В XXI век вече са налице редица доказателства в полза на думите на древногръцкия философ. Но когато е писал блестящия си труд „Дракони в райската градина“, видният американски учен Карл Сейгън не е разполагал с голяма част от тях. Затова е достойно за възхищение, че въпреки това той стига до заключението: човекът е произлязъл от някаква низша форма на живот. Книгата му е своеобразна история на човешкия мозък от Големия взрив преди петнайсет милиарда години до наши дни. В „Дракони в райската градина“ (с подзаглавие „Размисли за еволюцията на човешкия разум“) Сейгън ни повежда на велико читателско приключение – ученият предлага поразителните си прозрения за мозъка на човека и на зверовете. По време на това увлекателно пътуване той дискутира за произхода на човешкия разум, а и за ролята на нашите най-незабравими предания и тяхната изумителна връзка с някои съвременни открития. Авторът на „Бледа синя точица“ ни разкрива също на какво се дължи болката по време на раждането, каква е причината да спим и да сънуваме, разглежда общуването на шимпанзета, които говорят на езика на глухонемите, спира се на дефиницията на смъртта, на клонирането, на компютрите, на секса и дори на идеята за разумен живот на други планети… Професор по астрономия и космически науки, Сейгън е следвал и биология, като дълги години е работил и над произхода и ранната еволюция на живота. Изтъкнатият учен взима дейно участие в космическите експедиции, включени в програмите „Маринър“, „Вайкинг“, „Вояджър“ и „Галилей“, за което получава отличията на НАСА за изключителни научни постижения и (два пъти) за особени заслуги към обществото. Телевизионната му поредица „Космос“ е най-гледаният телевизионен сериал в историята на американската телевизия, а съпровождащата го книга е най-продаваното научнопопулярно четиво, издавано някога на английски език. Д-р Сейгън е лауреат на наградата „Пулицър“, медала „Орстед“ и много други, сред които двайсет почетни степени от американски колежи и университети, заради своя принос към науката, литературата, образованието и опазването на околната среда. В предговора на „Дракони в райската градина“ той обобщава: „Това проучване най-малкото ми даде възможност да изследвам една изключително увлекателна тематика, а бележките ми може би ще послужат като стимул за други да се впуснат и по-дълбоко. Великият принцип на биологията, онзи, който – доколкото знаем – отличава биологичните от физичните науки, е еволюцията чрез естествен отбор – брилянтното откритие на Чарлс Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс в средата на XIX в.Именно чрез естествен отбор – преференциалното оцеляване и възпроизводство на организмите, които по някаква случайност са по-добре адаптирани към своята среда – е възникнало елегантното разнообразие на съвременните форми на живот. Развитието на органова система, комплексна като мозъка, е в сложна взаимовръзка с по-ранната история на живота с неговите несигурни наченки, задънени пътища и мъчителна адаптация на организмите към поредната промяна на условията, заплашваща с унищожение най-приспособената до момента форма на живот. Еволюцията е стихийна, а не преднамерена. Всички ние, с нашия мозък и всичко останало, сме тук днес единствено благодарение на смъртта на неизброимо количество по-слабо приспособени организми.“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44248 Откъс от „Дракони в райската градина“, Карл Сейгън Кучетата от порода блъдхаунд са изключително ценени заради умението си да проследяват миризма. Когато им бъде предоставена следа под формата на част от облеклото на търсената цел, например изгубено дете или избягал престъпник, те с радостен лай се впускат по надушената диря. Тази способност е добре развита при кучетата и множество други ловни животни. Оригиналната следа има характерни обонятелни характеристики, или миризма. Миризмата е просто възприятието за молекула от определена разновидност – в случая органична молекула. За да може блъдхаундът да следва следата, той трябва да долавя разликите в миризмите на характерните телесни молекули на търсената цел и объркващия фон от други молекули – някои от хора, минали по същия път (включително и провеждащите издирването), други от животни, сред които и самото куче. Броят на молекулите, които оставя след себе си вървящ човек, е сравнително малък. Но дори и вече „изстинала“ следа, оставена преди няколко часа, може да бъде успешно проследена от обучено куче. Тази забележителна дарба включва изключително чувствително обоняние – функция, за която вече видяхме, че е развита добре дори при насекомите. Но поразителното при тези кучета следотърсачи, което ги отличава от насекомите, е богатството на различаваните нюанси, способността да открояват множество отделни миризми, всяка от които на фона на много други. Такова куче изпълнява сложно каталогизиране на молекулярната структура, то разграничава новата молекула от богато множество подушени преди това молекули. Нещо повече, на блъдхаунда е достатъчна по-малко от минута, за да се запознае с миризмата, която после запомня за дълго. Обонятелното разпознаване на отделни молекули очевидно се осъществява от индивидуални назални рецептори, чувствителни към определени функционални групи, или части, от органични молекули. Един рецептор например може да е чувствителен към COOH, друг – към NH2 и така нататък. (C е въглерод, H – водород, O – кислород и N – азот.) Очевидно различните съставни части на сложните молекули се прикрепват към различни молекулярни рецептори в носната лигавица, като детекторите за всички функционални групи се комбинират, изграждайки нещо като цялостно обонятелно изображение на молекулата. Това е една изключително усъвършенствана сетивна система. Най-сложното създадено от човека устройство от този тип е газовият хроматограф/масов спектрометър, който като цяло няма нито чувствителността, нито разграничителната способност на кучето следотърсач, макар в тази технология да е отбелязан сериозен напредък. Обонятелната система на животните е еволюирала в сегашното си съвършенство под силния натиск на естествения отбор. Ранното откриване на полов партньор, хищник или плячка е въпрос на живот и смърт за вида. Обонянието е много древна функция и голяма част от ранната еволюция над нивото на невралното шаси може би е била подтикната от натиска на подбора за такова откриване на молекули: ясно обособените обонятелни луковици в мозъка са сред първите компоненти на неокортекса, които са се развили в историята на живота. Действително, лимбичната система е била наричана от Херик „риненцефалон“ – обонятелният мозък. При хората обонянието далеч не е така добре развито както при кучетата следотърсачи. Въпреки масивния ни мозък, нашите обонятелни луковици са по-малки в сравнение с тези на много други животни, така че миризмата очевидно играе несъществена роля в ежедневието ни. Нормално човек е в състояние да различи сравнително малко миризми. Вербалното ни описание и аналитично възприятие на миризмата дори в скромния ни репертоар от няколко мириса е крайно ограничено. Реакцията ни спрямо дадена миризма дори според собствените ни представи няма почти нищо общо с действителната триизмерна структура на молекулата, отговорна за нея. Обонянието е сложна познавателна задача, която в определени граници успяваме да изпълним с известна прецизност, но която в най-добрия случай можем да опишем незадоволително. Ако кучето следотърсач можеше да говори, смятам, че то би било също толкова затруднено да опише онова, което върши с такава превъзходна точност и завидна лекота. Също както обонянието е основното средство за кучетата и много други животни да възприемат окръжаващата ги среда, така зрението е основният информационен канал при хората. Ние сме способни на визуална чувствителност и разделителна способност, която по нищо не отстъпва на обонятелните способности на кучетата. Умеем например да разпознаваме лица. Добрите физиономисти са в състояние да разграничат десетки и дори стотици хиляди различни лица, а „фотороботите“, широко използвани от Интерпол и полицията, могат да възпроизведат над десет милиарда различни лица. Стойността на такова умение за оцеляването особено при нашите предци е очевидна. Помислете обаче колко сме неспособни да описваме с думи лица, които иначе разпознаваме без всякакво усилие. Свидетелите като цяло са напълно безпомощни да направят вербално описание на даден човек, но са изключително прецизни при разпознаването му, когато го видят отново. И докато със сигурност има случаи на объркана самоличност, съдилищата като цяло са склонни да приемат показанията на надежден свидетел, що се отнася до разпознаването на лица. Помислете с каква лекота можем да откроим сред тълпата лицето на някоя знаменитост или как бързо откриваме името си в плътен неподреден списък от имена. Човешките същества и други животни имат високоразвити и високоскоростни възприятийни и познавателни способности, които просто заобикалят вербалното и аналитичното съзнание, тачено от мнозина като всичко, което сме. Този друг тип познание, обхващащо нашите невербални възприятия и знания, често се описва като „интуитивно“. Думата не означава „вродено“. Никой не се ражда със запаметен в мозъка си репертоар от лица. Струва ми се, че думата предава смътното ни смущение от неспособността да проумеем как сме достигнали до това познание. Но интуитивното познание има изключително дълга еволюционна история. Ако разгледаме информацията, съдържаща се в генетичния материал, можем да я проследим назад до самия произход на живота. Вторият от двата ни режима на познание – онзи, който на Запад изразява раздразнението си от съществуването на интуитивното познание – е една доста скорошна еволюционна добавка. Рационалното мислене, което е изцяло вербално (например включва завършени изречения), вероятно е на възраст едва десетки или стотици хиляди години. Много хора в своя съзнателен живот са почти изцяло рационални, докато други са почти изцяло интуитивни. Всяка от двете групи подценява стойността на другия тип познавателна способност, осмивайки другите в най-добрия случай като „заблудени“ и „неморални“. Защо ни е да имаме два различни, точни и взаимно допълващи се начина на мислене, които толкова трудно се интегрират помежду си? Първото доказателство, че тези два начина на мислене са локализирани в мозъчната кора, идва от изследване на мозъчните увреждания. Поражения и мозъчни удари в слепоочните или теменните дялове на лявото полукълбо на неокортекса водят до характерно увреждане на способността за четене, писане, говорене и пресмятане. Подобни поражения в дясното полукълбо водят до нарушения в триизмерното зрение, разпознаването на модели, музикалните способности и всеобхватните разсъждения. Разпознаването на лица е преференциална функция на дясното полукълбо и хората, които са отлични физиономисти, изпълняват разпознаване на модели именно в дясната страна на мозъка. Действително, наранявания на десния теменен дял понякога водят до неспособност на пациента да разпознае собственото си лице в огледалото или на снимка. Подобни наблюдения са сериозно потвърждение, че функциите, които наричаме „рационални“, се намират предимно в лявото полукълбо, а „интуитивните“ – в дясното. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44248

Как да продаваме успешно с помощта на неврологията? Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44250 Британският психолог и консултант по продажбите Саймън Хезълдейн показва как правилното разбиране и прилагане на нуката може да бъде ключът към успешните продажби днес в книгата си „Невропродажби“ (ИК „Изток-Запад“). Изданието е полезно за всички специалисти по продажби, маркетинг и реклама, тъй като представя изгодна – както за тях, така и за техните клиенти – система, с която да постигат така желаните успехи в дългосрочен план. Забелязали сте, че традиционните маркетингови подходи вече не помагат за увеличаването ръста на вашите продажби? Убедили сте се, че успешното продаване отдавна не се изразява просто в това да убедите клиента да закупи стоката или услугата, която предлагате? Търсите нов подход, който да реши възможно най-скоро все по-често срещания проблем? В книгата си „Невропродажби“ британският психолог Саймън Хезълдейн – специалист по маркетинг и продажби, консултирал редица световни фирми, сред които „Скайп“, „Водафон“, „Рейбан“, Ди Ейч Ел и много други – предлага доказали своята ефективност практически съвети и техники, които са от съществено значение за разбирането и прилагането на правилния днес подход към клиентите и техните нагласи и желания. За да реализирате успешни продажби в наши дни, е нужно далеч повече от това просто да убедите някого да закупи конкретната стоки или услуга. Изисква се разбираема и точна консултация, която да подпомогне клиента да разбере какво му е нужно, и да му предложи решение, „изработено“ специално за него. За да увенчаете с успех това начинание са нужни усещане и разбиране – и то в дълбочина: как хората мислят, какво харесват, какви са техните предпочитания, какъв е светът им… Съчетавайки най-съвременните резултати от научни изследвания в неврологията и откритията за човешкото поведение с дългогодишната си практика в сферата на продажбите и маркетинга, Саймън Хезълдейн предлага ефективни и лесни за прилагане способи, с чиято помощ ще виждате на длан мозъка на клиента и ще взаимодействате с него далеч по-ефикасно от конкуренцията. За целта авторът разработва новаторски процес на продажба, който се основава на разбиране на биологичните и физиологични механизми, които карат хората да вземат решения за покупка. Книгата включва профилиране на поведенческите предпочитания на клиентите с помощта на инструмента за картографиране на мозъка „ПРИЗМА“, адаптиране на търговския подход и разнообразни предложения в зависимост от всичко научено за клиента и неговите потребности. Освен тях Хезълдейн застъпва широко невербалната комуникация, предлагайки множество съвети за разчитане на поведението и намеренията на събеседника (т.е. купувача), както и умението на водене на преговори, което за британският психолог е задължителна характеристика на добрия продавач. Той разглежда подробно етапите в процеса на водене на преговори и различните типове преговарящи и дава допълнителни инструменти, с чиято помощ да се постигне не само успешно, но и максимално изгодно и за двете страни сключване на сделка. Изданието ще е интересно за всички специалисти по продажби, маркетинг и реклама, тъй като предоставя изгодна – както за тях, така и за техните клиенти – система, с която да постигат успех в дългосрочен план. Относно „Невропродажби“ британската телевизионна звезда и автор на книги Майк Грийн съветва: „Усвоете всичко, на което тази книга може да ви научи, прилагайте го в бизнеса си и влезте в света на продажбите, ориентирани към човешкия мозък. Няма да съжалявате. А и клиентите ви също няма да съжаляват.“ Саймън Хезълдейн идва в София по повод семинара „Mr. Negotiator“, организиран от Web & Events на 30 септември в Интер Експо Център, където ще се появи за първи път и българското издание на „Невропродажби“. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44250 Откъс от „Невропродажби“, Саймън Хезълдейн Адаптивно продаване В миналото специалистите по продажбите често бяха обучавани да следват един напълно стандартен, приложим към всички клиенти и всички стоки сценарий за продажба. Идеята беше, че стандартната презентация или сценарий съдържа изпробвани и доказани техники за продажба, които ще убедят потенциалния клиент да каже „да“. Този подход беше симптоматичен за по-традиционния, ориентиран към сделката стил на продаване „с натиск“, преобладаващ в миналото. Понякога той бива наричан „украсявай и се моли“ или „приказки на едро и продажби на едро“. Рецитираш все същото стандартно съобщение на всеки евентуален купувач и се надяваш, че понякога то ще ти донесе положителен резултат. С развитието и еволюирането на света на продажбите, вероятно в отговор на това, че клиентите стават все по-знаещи и не се поддават на стандартния и твърде познат подход „на натиск“, все по-често започна да се налага промяна в посока на един адаптиран спрямо клиента подход на продажбите, при който продавачът действа и като консултант. Той отделя повече време, за да разбере положението на клиента, обстоятелствата около него и трудностите, пред които е изправен, за да може да разработи по-индивидуално решение, отразяващо по-вярно специфичните потребности на клиента. Понякога този подход се нарича подход „на извличане“, тъй като информацията, от която се нуждае търговецът, и до известна степен структурата на решението биват „изтеглени“ или „извлечени“ от самия клиент. Все повече и повече специалисти по продажбите биват обучавани в методи, включващи консултиране, и като цяло тези методи са се доказали като по-ефективни от традиционния подход „на натиск“. Освен това, все повече клиенти са се срещали с консултативния подход и са свикнали да го очакват и да го предпочитат. Понякога се отправя критика към по-консултативния подход, че той е по-продължителен и отнема повече време. Специалисти по продажбите, които използват този подход, са били критикувани, че са прекалено ориентирани към клиента и им липсва способността, когато се налага, да се противопоставят на клиента и да доведат сделката до приключване. И така, на пръв поглед имаме като цяло два подхода към продажбите. Според мен обсъждането на валидността на двата подхода е късогледо. По-скоро ние сме изправени пред разнообразие от търговски стилове и подходи, вариращи от – в едната крайност – „характеризиращ се с натиск“ или „твърд“ подход до – в другата крайност – силно консултативен „изтеглящ“ подход. Според мен да се спори кой от тези два крайни подхода е по-добър е изключително тесногръдо и непродуктивно упражнение. Много по-продуктивно и полезно би било да разгледаме подход към продажбата, който е практически, гъвкав (избягващ както унифицирания, така и прекалено свободния подход и всъщност включващ най-доброто от всеки от различните подходи, когато това е необходимо) и най-важното – доказал се като увеличаващ продажбите. И така, нека ви представя адаптивното продаване! Когато използват адаптивното продаване, специалистите по продажбите премоделират, променят и разнообразяват своя подход в зависимост от: 1 характера на ситуацията, в която се осъществява покупко-продажбата; 2 етапа от процеса на купуване, в който в момента се намира клиентът; 3 конкретните интереси и потребности на клиента по отношение на въпросната стока или услуга; 4 личността и покупателните навици на клиента, като специалистът по продажби разработва своите методи за задаване на въпроси, отправяне на конкретно предложение и сключване на сделката в зависимост от поведенческите предпочитания на клиента и същевременно откликва на обратната информация (както вербална, така и невербална), получена от клиента и адаптира поведението си спрямо нея. Адаптивното продаване е практичен и ефективен подход към продажбата. Изследвания са показали, че тази практика се приветства от продавачите и е доказала, че води до увеличение на продажбите. В научно изследване на Джеймс Максам от Щатския университет на Луизиана се казва: В условията на нарастваща конкуренция и увеличаващи се разходи за обучение ръководителите на компании трябва да помислят за включването на обучение по адаптивни продажби в учебните планове. Специалистите по продажбите, обект на това изследване, приветстват адаптивното продаване като ефективен метод. Беше демонстрирано, че той увеличава продажбите и според нашите данни специалистите по продажби смятат, че е необходимо по-широко обучение по адаптивно продаване в сравнение с останалите методи, на които ги обучават. (Maxham,1997) Теорията, която стои в основата на адаптивното продаване, гласи, че успешният край на една покупко-продажба се определя както от преценката на клиента за ползата от стоката или услугата, които му се предлагат, така и от преживяването на клиента по време на процеса на покупко-продажба. Способността на специалиста по продажби да създаде подходяща атмосфера, да осъществи връзка с клиента е не по-малко важна от способността му да изложи пред клиента основните предимства от предлаганата стока или услуга. Неврологичните изследвания за функционирането на мозъка говорят в подкрепа на тази теория. Както видяхме в предишните глави, разумът и чувствата са взаимно преплетени елементи от нашия процес на вземане на решения. Те се влияят помежду си. Адаптивното продаване е подход, който взема предвид значимостта както на разума, така и на емоциите по отношение на успешната продажба. Тази глава очертава същностните елементи на адаптивното продаване, за да имате възможност да ги включите успешно в своя търговски подход, а това на свой ред да доведе до повишени продажби. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44250

Едно доста интересно интервю: http://www.economy.bg/humancapital/view/15289/TU-Sofiya-aktualizira-programite-po-Kompjutyrno-i-softuerno-inzhenerstvo%E2%80%9C Какъв е интересът към тази специалност и как може да се увеличи броят на студентите, за да се отговори на нуждите на бизнеса, коментират проф. д-р Огнян Наков - декан на ФКСУ, и проф. д-р Пламенка Боровска - ръководител катедра „Компютърни системи“ Преди една година се запознах с един германец, който разказа как в Германия в момента никой от младите не иска да учи инженерни науки, а всички са се насочили към хуманитаристиката. Това е така защото всички млади хора виждали как техните родители не излизали от заводите и работили много тежко, те сега искат по лежерно и да не си дават много зор както в ученето така и в работата след това... В интервюто се споменава, че 20% от завършилите заминават в чужбина, според мен процента е доста повече предвид, че всички които познавам, които са завършили тази специалност в момента са в чужбина. И ето че в България отвори врати първият Софтуерен университет ( https://softuni.bg/ ), нещата тук се развиват доста добре в тази насока. Една наистина добра реализация за младите хора са като цяло инженерните науки и смятам, това ще се запази още дълго време...

Европейската икономика е на ръба на катастрофален дефицит на кадри. След кризата с еврото сега управляващите в Европа се сблъскват с по-голям икономически проблем. Почти 27% от работните места, създавани всяка година в най-големите европейски икономики, остават незаети заради липсата на квалифицирани специалисти. До 2020 дигиталният сектор на Стария континент ще изпита недостиг на 900 хил. професионалисти. Същевременно динамичната германска икономика ще се сблъска с недостиг на 1 млн. квалифицирани инженерни, научни и технологични кадри. Така започва статията си със заглавие Come Home, Europeans в списание Foreign Affairs икономистът в UniCredit Едоардо Кампанела. Проблемът От въвеждането на еврото проблемът „brain drain”, или „изтичане на мозъци”, се задълбочава, като напускащите Европа кадри са повече от пристигащите. В годините преди кризата средно по около 120 хил. висшисти са напускали ежегодно 15-те страни, въвели еврото. Основно те са били привлечени от високите заплати, добрите университети и по-малкото бюрокрация в САЩ, отбелязва авторът. Кризата с еврото влошава ситуацията. В последните години Европа става свидетел на масово изселване на висококвалифицирани специалисти от Ирландия, Италия, Гърция, Португалия и Испания – страните най-силно засегнати от кризата. Търсенето на по-добри възможности вече не се ограничава само до САЩ, подчертава Кампанела. И добавя, че все повече европейци мигрират към Африка и Южна Америка. Решението В опит да реши проблемът, ЕС предприе стъпки по разхлабване на имиграционната си политика. Мерките имаха за цел да привлекат таланти от цял свят. По подобие на американската Зелена карта Европейската комисия въведе през 2011 Синя карта (Blue Card) за висококвалифицирани кадри от трети страни. Брюксел се надяваше да привлече 20 млн. квалифицирани работници. Данните за 2012 и 2013 обаче сочат, че са издадени по-малко от 20 хил. визи по тази схема в ЕС. Затова според икономиста Европа трябва да се фокусира по-скоро към привличане обратно на талантливите европейци, напуснали континента. Ремиграцията, а не имиграцията трябва да е приоритет на Брюксел, смята Кампанела. Плюсове и реализация Освен политически плюсове, подобни мерки биха били и икономически ефективни. Заради емоционалната им обвързаност с родината завърналите се специалисти биха били по-ангажирани да подобрят общностите си. За разлика от тях имигрантите изпитват проблеми с интеграцията, а и не се чувстват достатъчно ангажирани с политическия живот на приемащата ги страна. Освен това те изпращат голяма част от припечеленото към родните си страни. В допълнение, завърналите се в Европа таланти са натрупали освен финансов капитал и полезен опит и идеи. Те могат да насърчат трансфера на нови технологии и иновации. За да привлекат обратно квалифицираните си сънародници, управляващите в Европа трябва да им предложат достатъчно стимули, като данъчни облекчения, преференциални възможности за влизане на пазара на труда и специален достъп до кредити за създаване на нов бизнес, препоръчва авторът. Мерките могат да бъдат насочени към специалисти от конкретна възрастова група. Според икономиста инженерите, учените и дигиталните предприемачи под 40 години трябва да бъдат приоритет, защото те са тези, които най-вероятно биха създали нови компании и така биха стимулирали растежа на икономиката. За да не възникне социално напрежение, освен на европейската диаспора по света, трябва се обърне внимание и на хората, които не са напуснали страните си, посочва Кампанела. Властите трябва да финансират програми за учене през целия живот и квалификационни програми, допълва икономистът. източник: http://www.economy.bg/economy/view/15326/Zashto-iztichaneto-na-mozyci-zaplashva-Evropa

За мен е доста интересно какво Дисни смятат да направят като продължение. Защото тук стигаме до въпроса да има или да няма продължение...

Още една мистерия с т.н. "черни дупки": Напук на дефиницията им е установено, че "черните дупки" излъчват високо енергетични частици, които поддържат висока температурата на газовете в елиптичните галактики и така предотвратяват звездообразуването в тях. Кога ли ще разберем какво всъщност представляват мистериозните свръхкомпактни свръхмасивни обекти. Вече дори не е смешно да ги наричат "черни дупки"... http://scitechdaily.com/research-shows-black-holes-can-block-formation-new-stars/ Сателитът Fermi на NASA е наблюдавал сътресение (подобно на земетресение) на магнетар (силно намагнитена неутронна звезда): http://www.nasa.gov/content/goddard/nasas-fermi-satellite-finds-hints-of-starquakes-in-magnetar-storm/#.VEeqU_l_uSo

Във форума е забранена политиката освен тази тема, ако на някой не му харесва да не влиза в темата. И никой няма да заключва и затваря тази тема!

Открит е мистериозен сигнал. Дали е от тъмна материя? Възможно в недрата на Слънцето да се раждат хипотетични частици - "аксиони", едни от кандидатите за неразгаданата досега тъмна материя. Не е изключено тези досега неоткрити частици да се превръщат в рентгенови лъчи от магнитното поле на Земята. Това е работната хипотеза на авторите на статия, която ще се появи утре (20.10.2014) в реномираното астрофизично списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. http://scitechdaily.com/mysterious-signal-potential-indication-dark-matter/

Габор Бетлен (Габриел Бетлен), Трансилвански княз (1613-1629г.), опортюнист, авантюрист, реформатор, пълководец и защитник на правата на протестантите в Унгария. Създава малка, но маневрена и ефективна армия, с помощта на която отблъсква Хабсбургите и поляците от своите земи, докато договаря изгодни схеми за взаимодействие с Високата Порта. Окупира големи части от Унгария и ги управлява като княз между 1620 и 1629г. Въвежда огнестрелното оръжие като основен елемент от въоръжението на трансилванската армия, комбинирайки го с активни действия от страна на леката кавалерия (хусари). Клуб "Военна история"

Деведесет и седем годишния Канаме Харада - един от най-уважаваните японски асове през ВСВ и също така един от малкото, които оцеляват през цялата война, от Пърл Харбър до бомбите над Хирошима и Нагазаки. Когато се явява като кандидат за пилот, редом с него се записват 1500 души. От всички тях, само 26 сред които и Харада изкарват до край бруталния, четиригодишен курс на обучение. Канаме завършва като първенец на своята част и лично императорът го награждава с ръчен часовник. През 1941г., Харада е назначен на борда на самолетоносача Сорю. Когато започва атаката на Пърл Харбър, Канаме е назначен за патрул на бомбардировачите, и въпреки протестите му, не успява да влезе в схватка с американските ВВС през този ден. Следва преназначение на запад, където Харада участва в битката за Цейлон. Там той проявява своето майсторство, сваляйки 5 британски изтребителя за един ден. В битката при Мидуей, самолетоносачът на Харада е потопен и той е принуден да катапултира в открито море. Часовникът, подарък от императора, завинаги спира на 15:26ч., мигът, в който Канаме скача от своя самолет. При Гуадалканал Харада е свален от противников пилот - Джо Фос. Канаме успява да се приземи в джунглите на острова, където открива разбил се японски бомбардировач. Канаме остава с единствения оцелял член на екипажа до последния му дъх, след която успява да се спаси от острова без да попадне в американски плен. След войната, подобно на много други военни, на Харада е забранено да служи на държаван длъжност и той е принуден да работи каквото му попадне в продължение на 25 години - дояч на крави, наемен полски работник, продавач на ябълки.. Едва през 1965г., Харада и семейството му отварят малка ясла, в която помагат на майки с отглеждането на децата им. Четири години по-късно, с помощта на местните хора, Харада открива детска градина, която и до днес служи на град Нагано. През 1991г., по повод 50 годишнината от Пърл Харбър, Харада пътува до САЩ за да потърси прошка - в неговите очи, обявяването на война на САЩ след атаката на Пърл Харбър (нещо, което японците не знаят през 1941г.) е дело без чест. Докато е в САЩ, Харада се запознава с Джо Фос - пилотът, който го сваля над Гуадалканал (самолетът на Фос - Уаилдкет - получава 240 пробойни от картечниците на Харада). Двамата се сближават и остават приятели и до днес. Последните тридесет години от живота си, Харада посвещава на обучението на новите поколения, изнасяйки лекции срещу войната както в Япония, така и в САЩ. В края на дните си, последното м желание остава да се срещне със семействата на 5тимата британски пилоти, които сваля над Цейлон и да потърси прошка. Надеждата му е, че един от тези пилоти, за който Канаме знае че е успял да приземи самолета си, е все още жив и може да го срещне. Клуб "Военна история"