Р. Теодосиев

Българска ученическа космическа агенция или как млади българи се учат да създават космическото си бъдеще В поредица от статии ще ви представим проектите за космически колонии на български ученици впечатлили НАСА със своите идеи, знания и въобръжение Автор: Д-р Веселка Радева Астрономическа обсерватория и планетариум, Варна Университет „Епископ Константин Преславски”, Шумен Началото България има много добри традиции в областта на астрономическото образование. Повече от 50 години в страната съществува мрежа от Народни астрономически обсерватории и планетариуми. Астрономите, работещи в тях съчетават научно-изследователска работа с астрономическо обучение на ученици и популязиране на астрономическите знания сред обществеността. Варненската астрономическа обсерватория е лидер в областта на астрономическото образование. Фиг. 1. Астрономическа обсерватория и планетариум, Варна Всяка година стотици варненски ученици се обучават в Обсерваторията, правят наблюдения на астрономически обекти с малки и големи телескопи. Фиг. 2. Наблюдателна експедиция в Националната астрономическа обсерватория-Рожен Ученическата космическа агенция е образователна програма, която се ръководи от д-р Веселка Радева от Варненската обсерватория. Обучението продължава обикновено две или три години, в зависимост от желанията на учениците. В хода на обучението по тази програма младежите се запознават с основите на астрономията и космонавтиката и работят по интересни космически проекти. Младежите участват в национални и международни конкурси, конференции и школи по астрономия и космически науки. Първият голям проект на ученически екипи е проектирането и разработването на обитаема база на Марс. През 2000 година е създаден модел на база на Марс, който включва централен команден модул, енергиен център, биосфера, сфера за подготовка на мъхове и растения за тераформиране на Марс, инженерно-транспортен модул, площадка за кацане на ракети. Фиг.3. Марсианска база Модулите са позиционирани върху имитираща марсианския релеф повърхност. Моделът на Марсианската база е разработван и изработван в продължение на една учебна година. Фиг.4. Екипът от ученици, създали базата Марсианската база е посрещната с голям интерес на Европейски фестивал на учителите по природни науки в ЦЕРН и на Национален фестивал на науките в София. Фиг.5. Представяне на базата След Марсианската база са разработвани идейни проекти за Лунна база и база за океаните под ледовете на Европа-спътника на Юпитер. Международният ученически конкурс на НАСА и Американското космически общество През 1994 година за първи път Еймс центъра на НАСА и Американското космическо общество организират ученически конкурс за проектиране на космически селища. Учениците трябва да разработят проект на космическо селище за минимум 10 000 човека, които ще живеят и работят в него. Задължително условие е съществуването на изкуствена гравитация, така че условията за живот да бъдат близки до земните. От особена важност е разработването на животоподдържащи системи – системите за създаване на въздух, пречистване на вода и получаване на храна. От учениците се изисква да обосноват много добре мястото на изграждане и съществуване на космическото селище. За да разработят проекта от младежите се изискват много добри знания във всички области на науката и техниката. Преди да се пристъпи към проектирането на космическите колонии, учениците се запознават с образователния портал, подготвен от екипа на Конкурса. Специалисти от НАСА разработват голям пакет образователни страници с интересна учебни програми и съдържание, насочени към ученици и учители. За успешно участие в Международния конкурс на НАСА се изисква изучаване на предложеното учебно космическо образователно съдържание. Това са голям пакет образователни страници с уроци, инструкции, книги и статии. При разработването на проектите на учениците е забранено да копират текстове. При установено плагиатство проектите се дисквалифицират. Проектите се подготвят само в хартиен вариант, като те трябва да съдържат предимно авторски илюстрации и идеи. Използването на чужди изображения се съпровожда с посочване на източника. В продължение на десет години конкурсът се разраства и с всяка година все повече ученици участват в него. През 2014 година в Международния конкурс участват 632 проекта на ученици от 20 страни. Едни от най-успешните и многобройни участници в конкурса са екипите от Индия и Румъния. Всяка година десетки проекти от тези две страни участват в Конкурса. Мотивираното участие на учениците в Конкурса води до създаването на една голяма общност от младежи, които са ангажирани с проблемите и развитието на космическите науки. По този начин се възпитава и създава бъдещото поколение космически учени, инженери, биолози, лекари, икономисти и специалисти от всички области на науката и техниката. България е единствената страна в Европейския съюз, която не е член на Европейската космическа агенция (ЕКА). По тази причина на български ученици не е разрешено да участват в конкурси на ЕКА. НАСА, за разлика от ЕКА е отворена към всички младежи от планетата. Тази възможност използват учениците от Ученическата космическа агенция на Варненската обсерватория. От 2008 година до 2014 година варненските ученици със своя ръководител Веселка Радева участват в Конкурса на НАСА с 12 проекта и са се класирали на две трети, едно специално отличие-поощрение, пет втори, три първи места и Голямата награда. Единствено Голямата награда има парична стойност в рамките на 5 000 долара, която обикновено се споделя от два екипа. Учениците получават сертификати за класирането си в конкурса. Тези удостоверения от Конкурса на НАСА имат голяма стойност, когато младежите кандидастват в Университетите извън България. Голямо значение при избора на студенти се отдава и на извънучилищните интереси и постижения. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F

Днес я разгледах и много ми хареса как картата няма политическите ни граници и изключителни описания на диалектите... Браво!

Космическата станция на НАСА New Horizons, изстреляна през 2006 г., се "събуди" за планираното 6-месечно изследване на Плутон: http://phys.org/news/2014-12-nasa-craft-probe-pluto-nine-year.html

На гости на Червената планета... след 20 години NASA дава ход на най-амбициозната си космическа програма за бъдещ полет до Марс Американската космическа агенция NASA през тази седмица ще даде ход на най-амбициозната си космическа програма от десетилетия насам. В четвъртък капсула без астронавти в нея трябва да полети на 3600 мили от Земята - разстояние, което не е достигано с апарат за астронавти от последната мисия на Apollo 17 до Луната през 1972 г., съобщи Reuters. Първата стъпка Програмата Orion е предвидена като първата стъпка от човешка мисия до Марс. Целта й е да предизвика отново обществения интерес към изследването на Космоса, както сториха лунните мисии Apollo. Според анализатори NASA иска ясно да покаже, че машините, които ще отведат хората до Марс, вече съществуват и са готови за полет. "В четвъртък слагаме началото на това пътешествие", обяви Марк Гейер, програмен директор на Orion. "Надявам се, че тази програма ще привлече интереса на онези днешни ученици, които не са сигурни какво точно искат да правят с бъдещето си, но харесват науките и математиката", заяви и Ричард Бойтнот, инженер в изследователския център "Ленгли" на NASA, пред Bloomberg. Въпреки сегашната еуфория в NASA първият "човешки" полет с Orion няма да стане факт преди 2020 г. Преди това трябва да има няколко подобни безпилотни мисии като сегашната. Полетът до Марс пък е предвиден около 2035 г. Orion е малко по-голяма версия на капсулата Apollo. В нея има място за четирима астронавти. Тя ще бъде изведена в орбита с помощта на ракета Delta IV от Кейп Канаверъл във Флорива в 7.05 часа местно време. Втората фаза на ракетата трябва да я изстреля в елипсова орбита на 3600 мили (около 5800 км) от Земята (само за сравнение - Международната космическа станция е на 250 мили). В края на четиричасовия полет капсулата ще падне в Тихия океан на около 600 мили от брега на Баха Калифорния, Мексико. Полетът е оценен на около 375 млн. долара и трябва да покаже колко подготвена е Orion за натоварвания - около 1200 сензора ще записват данните през цялата мисия. Ще бъде изпробвана и системата за авариен катапулт, която работи до 300 хил. фута (91 000 м). Тя има възможност за реакция в милисекунди и е най-модерната досега. Изпълнителите на проекта Lockheed Martin е водещата компания - изпълнител по проекта, като в бъдеще ще бъдат използвани ракети Space Launch System (SLS), които са най-голямата в историята на NASA. През последните десет години на разработка на програмата NASA е похарчила над 9 млрд. долара. "С бъдещите разходи по разработка на SLS и Orion проектът ще струва около 30 млрд. долара", обяви Марко Касерес, старши анализатор в консултантската компания Teal Group, пред New York Times. Първият полет на Orion ще струва около 375 млн. долара [NASA] Разстоянието между Марс и Земята варира заради орбитите на двете планети. Но средната дистанция е около 140 млн. мили, или 600 пъти повече от пътуването до Луната. На радиокомуникациите от Марс са нужни 20 минути, за да достигнат Земята. Orion и Space Launch System са едва първите стъпки от мисията до Марс. Все още в ранна фаза е разработката на животоподдържащите системи, комуникации и системите за приземяване на Червената планета. Именно тези трудности, както и проблемното финансиране от Конгреса ще отложат мисията чак през 2035 г. Преди години администрацията на Барак Обама спря Оrion и възстановената лунна програма, като ги определи за твърде скъпи. Въпреки това много конгресмени се противопоставиха и след време NASA възстанови Orion. В същото време NASA финансира още две капсули - на Boeing и на Space Exploration Technologies Corporation, известна като SpaceX, на Илън Мъск. Те ще превозват астронавти до Международната космическа станция от 2017 г. и могат да бъдат използвани и за туристи. Представители на Boeing обявиха, че капсулата им е само за извеждане на товари и пътници в ниска околоземна орбита. В същото време Мъск твърди, че капсулата му Dragon, която е разработена за далеч по-малко пари от Orion, може в бъдеще да я замени за далечни полети. След първия безпилотен полет през 2010 г. Mъск обяви, че Dragon всъщност има повече възможности. Ползата от предприемачите Според мнозина наблюдатели именно частните предприемачи са решението на космическите мисии. Досега SpaceX е спечелила договори за 4.3 млрд. долара за пренос на товари и астронавти до Международната космическа станция. В същото време компанията на основателя на Amazon Джеф Безос - Blue Origin, разработва двигател, който може да задвижва огромните нови ракети за дълги полети. Според NASA и Lockheed Martin Orion е създадена специално за дълги мисии - до 21 дни с четири астронавти. Космическият апарат трябва да пренася неколкократно повече кислород, храна и вода от полет до Международната космическа станция. "Дори има и тоалетна", казва Джош Хопкинс от екипа на Lockheed Martin. Въпреки това те отново не са достатъчни за мисия до Марс, която ще продължи около година и според специалисти подобен полет ще използва предварително поставени ресурси по пътя. NASA поиска от компании и международни институции да дадат предложения до 12 декември тази година за технологични концепции за супермодерни двигатели и животоподдържащи системи. Сред обсъжданите идеи е и атомен двигател. Според източници от организацията предприемачи като Мъск и Безос също ще участват, съобщиха от Orlando Sentinel. "Не изключваме нито една възможност. Искаме да сме гъвкави и да въведем всяка нова технология много бързо", обяви Бил Хил, заместник-администратор в NASA за системи за изследване на Космоса. Без съмнение огромен проект като полет до Марс ще изисква невероятни ресурси. "По всяка вероятност ще са нужни десетки, дори стотици милиарди долари. Такъв проект не е по силите само на частни предприемачи", заяви пред Bloomberg Лорън Томпсън от Lexington Institute. Live stream на изстрелването на Orion може да следите в канала на NASA тук: Broadcast live streaming video on Ustream Взето от: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2014/12/03/2431744_na_gosti_na_chervenata_planeta_sled_20_godini/?ref=miniurl

Бъдещия европейски екстремно-голям телескоп в Чили ------------- Нова методика на пресмятане показва, че в нашата Галактика има около 100 милиона планети, годни за съществуване на живот. Това разбира се не означава, че на тях наистина има живот, но прави малко вероятно да сме сами в Галактиката и същевременно открива и нови хоризонти за експанзия... http://news.cornell.edu/stories/2014/06/milky-way-may-bear-100-million-life-giving-planets ------------------- Космическата мрежа (едромащабната структура на вселената) и живота на галактиките в нея: http://earthsky.org/space/how-galaxies-evolve-in-the-cosmic-web#%2EVIEHdElgUO0%2Elinkedin

Повече от 100 водещи астрономи, космонавти и бизнесмени са подписали декларация за засилване на наблюденията на астероидите, целта на което е предпазване на цивилизацията от удар на голям астероид със Земята. За да се информира широката общественост за всичко това е предложено 30 юни 2015 г да се обяви за Ден на астероидите: http://www.astronomy.com/news/2014/12/asteroid-day-a-global-day-of-awareness-slated-for-june-30-2015#.VH_sSC8LhuA.linkedin Повече в януарския брой на списание "Българска Наука".

Автор: Мария Венциславова Иванова Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8 В настоящата разработка ще се направи опит за описание на влиянието на културата и нейната роля върху поведението на хората в общността. Ще се обърне внимание каква е ролята на културната идентичност в процеса на функционирането на една самостоятелна общност и регулативните механизми вътре в нея. Преди да се пристъпи към понататъшни разсъждения ще се разясни, че под култура и идентичност се има предвид също така и общностна идентичност, а също и културна цялост (Николов, 2004). Човекът е предопределен да конструира и да обитава свят с другите, като този свят става за него господстваща и определяща реалност. Също така човек създава реалността, а по този начин възпроизвежда и себе си и културата си. Той неизбежно живее в група, била тя формална или неформална , член е на обществото, гражданин на държавата, носител на майчиния си език, възприема роли, които са му наложени от обществото, създава и оперира със символна система, спазва обичаи и традиции, носи културна памет. Затова и Касирер определя човека като „animal symbolicum.” (Касирер, 1996,с.52) В по-обобщен смисъл може да се каже, че човекът е подчинен на своята култура, носи културна идентичност, самоопределя се и всички останали, които не са носители на неговата култура се определят като чужденци. Но една култура никога не съществува сама – тя взаимодейства, коалира и съперничи с други култури. Преди да се премине към разглеждането на взаимодействието между поведението на човека в разликите на социума и ролята на културата, ще се изяснат значението на понятията „ култура”, „идентичност” и „личност”. Култура (Крьобер, А. & Клакхън, К, 1990) произхожда от латинското cultura, от глагола colere със значение отглеждам, култивирам. През 1920г. в „Психология на народите”, в 10ти том, озаглавен „Култура и история” Вундт разглежда произхода на думата култура. От 3 до 36 страница той обръща внимание на разграничението между материална и духовна култура, също така противопоставя понятията природа-култура. От това разграничение може да се направи изводът, че културата се създава от човека и за самия него, чрез обработване на природата, но веднъж създадена културата тя действа и върху човека. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB-saker-falcon Автор: Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников Ловен сокол, Балобан, Балабан, Шарг, Saker falcon, Falco сherrug, Gray, 1834 Ловния сокол и човека имат хилядолетна връзка, която през последните десетилетия завършва по катастрофален начин за популацията на сокола по света. Митологичен символ, символ на властта, ловец и приятел, сокола хилядолетия е бил свързан с човека, но за съжаление именно антропогенната дейност довежда до застрашеното положение на вида в сегашно време. Името на руски – балобан или балабан се счита, че произлиза от персийското название на птицата. Иранските соколари наричат „ балобан” пролетните и зимуващи птици, а гнездуващите наричат „ шарг” / близко до индийския името "cherrug" предшестващ номенклатурата на вида/. Народите на Средна Азия наричат този сокол „ ителги” или „ ителге”. От славянските имена на сокола може да се спомене и полското"rarog", произлизащо от унгарското "raroh". Ловния сокол е голям сокол, доста сходен със северния сокол Falco rusticolus, основно с рижо – жълтеникави или кафяви тонове в окраската на оперението. Цвета на гърба е от тъмно – кафяв до охра – кафяви, а понякога с бели кантове по перата, които обособяват ясни ивици при някой птици. Долната част на тялото е бяла или охра с редки капковидни или издължени кафяви пръски. По „панталоните” при повечето източни подвидове има ясни ивици или капковидни пъстрини, сливащи се при някой индивиди в тъмен фон. В Алтайско – Саянския регион се срещат много тъмни птици с еднотонен цвят и много светли с различна интензивност на пъстрините. При някой тъмнооцветени птици перата по крилата, гърдите и корема са тъмни, а маховите и кормилните – светли с неясна тъмна ивичност. Различно са изразени мустаците, на по принцип са ясно видими, особено при тъмнооцветените форми. Това описание се отнася за средностатистически сокол, населяващ центъра на ареала на вида. Като цяло се срещат огромно количество фенотипично различаващи се птици. Краката на възрастните птици са жълти. Восковицата и кръга около очите също са жълти при възрастните птици. Женските са по – големи от мъжките, но са еднакво оцветени. Мъжките тежат 0,65-0,95 кг, женските 0,85-1,4 кг. Дължина на тялото 425-604 мм, дължина на крилете на мъжките – 347-393 мм., а при женските- 376-423 мм.Ширината на крилете / на ниво 5 – то второстепенно махово перо/ при мъжките – 170-215 мм., при женските 203-240 мм. Размаха на крилете при мъжките – 1045-1180 мм., при женските - 1050-1290 мм. Дължината на опашката на мъжките – 177-219 мм., при женските - 213-235 мм. Младите птици са по – интензивно оцветени. Восковицата, кръга около очите и краката са синьосиви, като пожълтяват към втората, третата година от живота на птицата. Първото пухово оперение през първата седмица след раждането е копринено бяло, второто пухово оперение е сиво-бяло и започва да заменя първото пухово оперение към края на втората седмица. Тръбичките на кормилните и маховите пера се появяват на 14 дневна възраст, а перата се разкриват към 17-19- я ден. До 32 – 34 –я ден опeрението е формирано напълно, макар пиленцата да изглеждат все още пухести. На 45- 49 - я ден, птиченцата загубват пуха си напълно и започват да летят, като растежа на маховите и кормилните пера продължава още седмица. Половата диференциация на птиченцата по размер е възможна от 25 – дневна възраст. Допреди 40 години ловния сокол е населявал огромни пространства на пустинната, степната и лесостепната зони от Австрия и България до Далечния Изток. Поради усвояването от човека на евразийските степи и лесостепи, сокола по чудо е преживял разораването и ерата на ДДТ. За съжаление най – критичен фактор за популацията се оказва баналната човешка алчност. През 70 – те години в страните от Персийския залив се започва активна дейност по нефтодобив и забогатяващите шейхове възраждат практически от небитието култа към лова със соколи. Соколът, който по време на нашествието на хуните и разцвета на империята на Чингис хан, става символ на властта и богатството, в по-ново време е забава за източните нефтени магнати. Започнал е лов на диви соколи с хиляди и видът бавно върви към критично застрашено положение, следващата стъпка на което е измиране. Още през 70 – те години соколът изчезва от степите на Западен Казахстан, през 80 – те години от лесостепите на Поволжието, а към средата на 90 – те години и от степните и лесостепните зони на Европейската част на Русия. Някога обичаен вид, числеността на който в световен план е наброявала десетки хиляди двойки, сега се е превърнал в крайно рядък, числеността на който в настоящо време е не повече от 15 хиляди двойки. Соколът е типичен обитател на откритите ландшафтни аридни зони като степи, открити равнини и планински плата. Разпространението му до голяма степен е свързано с любимата му храна лалугерите Citellus sp. Предпочитат селскостопанските региони в близост до хълмове и гористи местности. Както и други соколи, не строят гнездо, а заемат чуждо на гарвана, обикновения мишелов, по – рядко на орли или на щъркели. Използват високи дървета, скални площадки и цепнатини, човешки артефакти, електрически пилони. Гнезденето се оказва лимитиращ фактор за този вид, тъй като все по трудно намира подходящо място за гнездене. Някои от птиците започват брачния си период през втората си година, но болшинство от соколите образуват двойки през третата си година. Снасят до 6 – 7 яйца, но в повечето случаи от 2 до 5, в норма – 4. Мътенето трае около 30 дни. Размерите на яйцата в средно са 56,5 х 46,69мм. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB-saker-falcon

Здравейте, отново се обръщаме към вас, нашите потребители, да ни подкрепите в този така труден, но изпълнен с много оптимизъм път към голямото знание и споделянето му... Имаме нужда от вашата подкрепа!

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC-irukandji Автори: Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников Ако сте решили да плувате или се гмуркате във водите на Австралийските северни територии, трябва да знаете, че това може да е опасно за живота. Едно слабо опарване от почти незабележима полупрозрачна малка медуза, може да Ви докара големи главоболия. В началото почти няма да усетите нищо, а може и да не забележите кога сте били опарени, но след около 20-30 минути, ще получите изключителни болки по тялото, най-вече в гърба, главоболие, втрисане, гадене, повръщане, мускулни крампи по краката и корема, силно повишаване на кръвното налягане, което вторично да доведе белодробна едема, мозъчен кръвоизлив / инсулт/ и смърт. Болките са толкова силни, че дори и морфин не помага. Това състояние продължава дни, а в някои случаи до две седмици. Описано е като Ируканджи синдром и е доказано, че се предизвиква от допира до малките кубомедузи, наречени още Ируканджи медузи. Името Ируканджи ( Irukandji) е взето от английската версия на името на аборигени, пазители на земята, между Кернс и порт Дъглас ( the Yirrganydji people), където синдрома Ируканджи е за първи път регистриран. За първи път този термин се използва през 1952 г, когато са регистрирани случаи на тежки последствия от едно малко ужилване/опарване, без да има видими наранявания на кожата. Сауфкот и Поуис през 1944, наричат това явление „ужилване/опарване тип А”. Късната 1944 г, един непознат военен доктор в Нова Гвинея има подобен случай, но той регистрира кожни лезии около мястото на опарването и агент, който ги е причинил /малка прозрачна медуза/. Преди този случай има спорадични съобщения за подобни такива по света. През 1961 г, доктор Джак Барнс от Кернс доказва, че все още некласифициран вид медуза предизвиква Ируканджи ефект. Той използва индивид, за да опари себе си, 9 годишния си син и доброволец, спасител на сърфисти. Тримата оживяват след последствията.Тази медуза по-късно е наречена Carukia barnesi, Карукия на Барнс, в негова чест. Само 40 години по-късно, към групата на Ируканджи медузите се добавят и други видове, които причиняват такива симтоми, макар и с вариации. История на изследванията на Ируканджи синдром 1935 – 1936 На Медицинска конференция в Кернс, се препоръчва запознаването със събрана информация за опарвания/ужилвания, включително от морски животни, в околността на Северен Куинсленд. Това е направено под егидата на доктор Хюго Флекер, който започва да регистрира такива случаи от началото на 1935, включително и тези, които по-късно са разпознати като Ируканджи синдром 1944 – През 1964 г., ретроспективно са обявени два случая от 1944г на Ируканджи синдром, на остров Нумфор, северозападно от Папуа. Описано е, че това е предизвикано от малка /3-5 см/, почти безцветна медуза. Информацията е от местен шаман/доктор. 1945 – Първото официално обявление, на основа на симптоматиката и епидемиологията на това, което сега се знае като Ируканджи синдром, групирани като категория на „поражения от неизвестен агент, върху къпещите се в северен Куинсленд”. 1952 – Сауфкот ретроспективно обявява около 90 случая на „остър, засягащ цялото тяло ефект, без видими обриви” от плажовете около Кернс през лятото на 1943 – 1944 г и го нарича „опарване тип А” Терминът „Ируканджи синдром” за пръв път се използва като описание на случаите около района на Кернс, по името на местните пазители. Флекер започва да определя епидемиологията на този вид опарвания, базирайки се на случаи от дългогодишен регистър на Северен Куйнсленд. 1960 – Барнс детайлизира серия от Ируканджи опарвания, включително сравнителни данни от такива случаи около Кернс, регистрирани случаи от Амбулаторния център в Кернс и Базовата болница, за периода от 1956 – 1960г. 1961 – На 10 декември, Барнс хваща малка медуза и експериментално опарва себе си, сина си и един доброволец, за да може да потвърди версията си за агента, предизвикващ Ируканджи синдром 1967 – Медузата, предизвикваща Ируканджи синдром е описана и класифицирана като Carukia barnesi 1970 – Пусната е за ползване първата противоотрова за Ируканджи синдрома / CSL Ltd /. Барнс докладва, че за съжаление тази противоотрова е неефективна. 1986 – Първото официално съобщение, че противоотрова за кубомедузата Chironex fleckeri, е използвана за случаи на Ируканджи синдром, но без особен ефект. Предполага се, че α–и β– адренорецепторни антагонисти могат да се използват за противодействие на проявите на Ируканджи синдрома и специално по отношение на повишаването на кръвното налягане. 1987 –Остър белодробен едем, с дисфункция на лявата сърдечна камера, е определен като част от Ируканджи синдром. 1988 – Барбара Кинси съобщава за определянето на различни видове кубомедузи, предизвикващи подобен на Ируканджи синдрома, с вариации при отравянето 1997 – Съобщение за първата жертва на Ируканджи синдрома, предизвикан от опарване на кубомедуза. Първо съобщение за папилоедем и кома, свързани с Ируканджи синдром, дължащи се вероятно на церебрален едем. 1998 – Случай с подобен на Ируканджи синдром в Геелонг Болница във Виктория 2000 – Публикувано е, че екстракт от Carukia barnesi предизвиква масово освобождаване на катехоламини в опитни животни. Съобщение, че животозастрашаваща сърдечна недостатъчност се наблюдава при Ируканджи синдром 2000 – Към Университета Джеймс Кук в Кернс се открива център TASRU – Tropical Australian Stinger Research Unit, чиято работа се фокусира върху биологията на кубомедузите и медицински направления при опарване с тях. 2001 –Съобщение за подобен на Ируканджи синдром случай от Хавай, САЩ В Куинсленд са регистрирани два смъртни случая, вследствие на Ируканджи, като смъртта е настъпила от интрацеребрален кръвоизлив, предизвикан от високото кръвно налягане. 2002 При остъргване на мястото на опарване е идентифициран нематоцист, който не принадлежи на Carukia barnesi, така се потвърждава хипотезата, че Ируканджи се предизвиква не само от един вид медуза. Тези нематоцисти са определени на нов Ируканджи вид - Malo kingi. По-късно се съобщава, че нематоцистите принадлежат на Carukia barnesi, но са различни от обичайните. Ируканджи синдром е регистриран във Флорида , САЩ 2003 – Интравенозно вливане на магнезии за пръв път е използвано за лечение на последствията от Ируканджи синдрома. 2004 – Съобщава се, че интравенозния магнезий се използва ефективно при лечение на болката и високото кръвно налягане от Ируканджи ефекта 2004 – Документиран е Ируканджи ефект в Брум, Австралия. 2005 – Описани са нови родове и видове Ируканджи медузи: Malo maxima; Carukia shinju; Alatina mordens; Gerongia rifkinae Фармакологичен анализ на екстракт от отровата на Carukia barnesi , потвърждава освобождаването на катехоламини и модулацията на невралните натриеви канали. Регистриран е Ируканджи подобен синдром в Гваделупе, Кариби. 2007 – Потвърден е нов вид Ируканджи медуза - Malo kingi и с нея е свързан фатален случай от 2002 г. 2008 – Определен и класифициран още един вид Ируканджи медуза - Morbakka feneri 2008 – Експериментално е демонстрирано освобождаване на катехоламини предизвикано на отровата от Alatina mordens 2009 – Непубликувана десертация, съобщава за създаването на първите клонални ДНК библиотеки на Ируканджи медузи. Съобщения за случаи на Ируканджи синдром за период от 1997 до 2007 в Северната територия, Австралия 2010 – Съобщение за Ируканджи синдром случай в Малайзия. 2011 – Публикувани са данни за експериментални изследвания, които потвърждават подобен на Ируканджи синдром, ефект върху симпатиковото нервнотрансмитерно освобождаване от отровата на Malo maxima 2012 – Напълно е секвениран митохондриалния геном на Alatina moseri CSIRO разработва първоначален модел на прогнозиране на климатични условия, с цел да се предскаже масова поява на Ируканджи медузи. 2013 –Необичайно голям брой случаи на Ируканджи синдром, вследствие на ужилване от медузи в Северна Австралия, съчетано с необичайни климатични условия 2013 – Списанието Advance in Marine Biology, посвещава брой 66 на биологията и екологията на Ируканджи медузите. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC-irukandji

Не мисля, че темата е за този форум...

Ето още едно предположение за следващите поколения... http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4449558 Проф. Филип Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже се скриха на най-сигурното място - интернет

Статия от сп. "Българска Наука" бр. 65 Автор: Фам Т . Киен Стеганография (на английски: stenografia) е изкуство и наука за писане и предаване на тайни съобщения, така че освен изпращача и получателя, никой да не може да знае за съществуването на съобщението. Тази техника е една форма на сигурност, като съобщения се крият. Думата "стеганография" има гръцки произход, тя означава "тайнопис", и е комбинация от две думи Steganos (στεγανός) означава "крие за защита" и graphein (γράφειν) означава "да пише". За стеганографичната техника, съобщенията обикновено се появяват под друга форма в процеса на предаване: снимки, статии, пликове, с които съобщенията могат да бъдат написани с невидимо мастило в празно пространство на нормално писмо. Днес електронната стеганография означава техника за скриване на секретни данни в публични изображения, видео, аудио или текстови файлове. Тази техника е изследвана и широко известна в последното десетилетие като една техника за сигурност. Тайните съобщения се кодират във вътрешната структура на фонови данни (изображение, звук, видео) и се изпращат открито в медиите от изпращача до получателя. След като успешно е получил фонов файл с тайните данни, получателят използва софтуерните си инструменти за декодиране, премахване на фоновия файл и получаване секретните данни на съобщението. Има много такива инструменти. За да се създаде визуалния поглед, тук ще дам пример за криене на тайни данни във фонови файлове посредством използване на два софтуера: "Ultima steganography Version 1.7" за PC и "Steganography" за мобилни телефони, които използват Android операционна система. Тези два софтуера имат сравнително прост интерфейс и е лесен за употреба. Ultima Steganography Ultima Steganography Version 1.7 се използва за да се скрият секретни данни в обикновен поглед. Тези секретни данни могат да бъдат снимка, текстов файл, аудио-видео и др., а фоновите файлове са изображения с графичния формат като PNG, GIF, JPG, JPEG, BMP, TIF, TIFF, ICO, EMF, WMF. След като са скрити тайните данни във вътрешната структура на фоновия файл, те се запазват с парола и се предават чрез медийната среда, например интернет. Получателят също трябва да използва тази програма и трябва да знае паролата за декодиране на файла, за да може да получи секретната информация, която се крие вътре в него. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F

Високите цени на пресните плодове и зеленчуци са свързани с по-високия индекс на телесна маса при деца от семейства от средната и ниска класа. Това проучване показва, че когато цените на плодовете и зеленчуците се вдигат, семействата могат да купуват по-малко от тях или да ги заменят с по-евтини храни, които може да са вредни и по-калорични. Изследването също идентифицира връзка между скъпите безалкохолни напитки и по-малката вероятност от затлъстяване сред децата. http://www.chitatel.net/visokite-cheni-na-plodovete-i-zelenchizite/

http://image.nauka.bg/bio/zoo/fox/clip_image002.jpg Цялата статия в Читател: https://www.chitatel.net/лисици-canidaevulpes Семейството на кучетата Canidae, обединява видове като вълка, чакала, лисицата и кучето. От деца сме израснали с приказките за ненаситния вълк, хитрата лисица и вярното куче. Какво би станало, ако освен кучето и лисицата бе станала верен другар на човека? В днешно време това е напълно вазможно да се разбере, тъй като има вече домашни лисици и те по нищо не отстъпват на кучетата. Лисиците, които общо наброяват 37 вида, като цяло са отделени таксономично от кучетата в отделен таксон Vulpini. Лисиците са били и остават неизменна част от културата на човека. Няма митология и фолклор, който да не включва лисицата като символно животно. От древни времена хората са ловили лисици, най-вече заради кожите. Лова е останал като спорт и до днес, а кожи все още се търгуват успешно на световния пазар, въпреки дейността на природозащитниците. Разпространението на лисиците по света е вървяло успоредно със хората. В по-нови времена, лисицата е интродуцирана в Австралия, което е създало проблем в екеологичното равновесие. Същинските лисици са обединени в род Vulpes . Дванадесетте вида, макар да имат доста сходни белези, не малко имат и различия. Доста видове, понеже обитават трудно достъпни места, не са проучени добре, както по отношение на екологията, така и физиология, етология и генетика. Не е изяснен и филогенетичния статус, като и филогеографията на повечето от тях. Таксономично, при всеки един от видовете, е необходимо да се изяснявани статуса на подвидовете. Все още има много насоки за научни и природозащитни разработки на тези така добре познати ни животни. http://image.nauka.bg/bio/zoo/fox/clip_image004.jpg Пустинна лисица, Фенек, fennec fox ,Vulpes zerda, Zimmerman, 1780 Южноафриканска лисица, Капска лисица, Cape fox, Silver fox, Vulpes chama, Smith 1833 Тибетска лисица, Тибетска пясъчна лисица, Tibetan sand fox, Vulpes ferrilata, Hodgson, 1842 Американската прерийна лисица, swift fox, Vulpes velox, Say 1823 Лисица джудже, kit fox, Vulpes macrotis Merriam, 1888 Лисица на Рюпел, Пясъчна лисица, Rüppell's fox, Vulpes rueppellii,Schinz 1825 Бледа лисица, Африка́нская лиси́ца, Pale fox ,Vulpes pallida, (Cretzschmar, 1826) Бенгалска лисица, Индийска лисица, Bengal fox, Indian fox, Vulpes bengalensis, Shaw, 1800 Лисица Корсак , corsac fox , Vulpes corsac, Linnaeus, 1768 Афганска лисица, Blanford's fox ,Vulpes cana, Blanford, 1877 Полярна лисица , Обыкновенный песе́ц, Аrctic fox, Vulpes lagopus , Alopex lagopus Linnaeus, 1768 Лисица, Червена лисица, Ры́жая лиси́ца, Red fox, Cross fox, Silver fox, Vulpes vulpes, Linnaeus, 1758 Цялата статия: https://www.chitatel.net/лисици-canidaevulpes И други теми от форума:

Програмите на САЩ за бъдещи изследвания в областта на физиката на елементарните частици: http://blogs.scientificamerican.com/guest-blog/2014/11/25/u-s-particle-physics-program-aims-for-the-future/

Оказва се, че в крайна сметка, всички тези странни фобии, които хората притежават не са безпочвени. Сега може да кажете на всички, че екинофобията (страх от коне), може да е причината, поради която сте живи. Вярно е, че в голям план конете не са отговорни за много смъртни случаи, определено не са толкова, колкото причиняват животните от челната тройка на списъка – три животни, които може доста да ви изненадат. 19. Леопарди - Въпреки, че няма официални данни за нападения на леопарди, конфронтациите в Индия са често срещани. Най-малко в една година са отнели живота на 15 човека. 18. Коне - Мразя факта, че конете са в тази класация и със сигурност те нямат намерения да убиват хора. Но, имайки предвид склонността на хората да ги яздят, и най-вече в родеотата, около 20 американеца биват убити всяка година. 17. Крави - Как кравите убиват хора? Доста лесно, с масивен ритник в главата. Обикновено те са спокойни животни, но всяка година убиват около 20 човека в само в САЩ. 16. Мравки - Има много видове мравки по света и комбинирано те убиват над 30 човека годишно. Огнените мравки могат да бъдат смъртоносни за неподвижните хора. 15. Пчели - 53 човека са убити от пчели през миналата година. Най-вече защото тези хора са били много алергични. 14. Африкански лъвове - Последните цифри сочат, че около 70 човека годишно биват убити от лъвове. 13. Акулите не са нещото, от което трябва да се страхувате във водата. Медузите, които жилят убиват 15 пъти повече хора отколкото акулите всяка година. 12. Тигри - Лъвът може да е кралят на джунглата, но тигърът е кралят на убиването на хора. Разбира се, числото пак не е много голямо. Предполага се, че убиват около 100 човека годишно. В повечето случаи хората са ги провокирали. 11. Елен - Не, елените не убиват хора с рогата си (въпреки че биха могли). Около 120 човека годишно умират в автомобилни катастрофи, причинени от тях. 10. Домашни кучета - Кучетата са страхотни, но нека си признаем - отгледани от лош стопанин, те са способни да атакуват и убиват – 186 стават жертви на тези животни. 9. Биволи – Това огромно същество с остри рога, тежащо 1.5 тона, е способно на унищожение. Те не търсят кръв, но когато чувстват, че са в опасност, могат да атакуват. Около 200 човека годишно биват убити от биволи. 8.Слонове – Високи 4 метра и тежащи 7 тона, не е изненада, че слоновете са в тази класация. Около 500 човека биват убивани годишно от този величествен звяр, обикновено чрез потъпкване. 7. Крокодили – Ето едно животно, което напълно очаквановлезе в класацията. Между 1500 и 2500 биват убити яростно от крокодили. 6. Хипопотами – хипопотамът е смятан за най-опасното животно в Африка. Те изглеждат много приятелски настроени, но когато са провокирани се пазете. 3000 човека годишно умират заради хипопотами. 5.Скорпиони - От над 1500 вида скорпиони, само 25 имат смъртоносна отрова. И тези 25 вида причиняват голяма щета, убивайки 5000 човека годишно. 4. Змии. Те убиват около 50 000 човека годишно по целия свят. Много често, просто защото чувстват човешкото присъствие като заплаха и атакуват. 3. Мухи цеце. Сега навлизаме в категорията на сериозни серийни убийци (насекоми). Мухата цеце е виновна за разпространението на африканската сънна болест, от която боледуват 500 000 човека. 80 процента от тях умират. 2. Комари - Дразнещият шум в ушите е най-малката ни грижа при комарите. Te са много опасни защото носят болести, като малария. 1 000 000 човека годишно умират от нея. Така че какво може да убива повече хора от това? 1.Хора - Няма по-добър в убиването на хора от човека. Доказваме това всеки ден.

Статия от сп. "Българска Наука" бр 64 Автор: Таня Славова Анализ на прилаганите гравиметрични методи за локализиране на дълбочинно разположени кухини Таня Славова е магистър-инженер по геодезия, дипломирана от Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2011 г. В момента е докторант към катедра „Висша геодезия“ на УАСГ по тема свързана с локализирането на кухини чрез гравиметрични методи. В края на 2013 г. печели конкурс за докторант-стипендиант на финансова група „Карол“. Професионалните ѝ интереси включват физическата геодезия, ГНСС и ГИС. contact@tanyaslavova.com В основата на гравиметричните методи на изследване е естественото гравитационно поле на Земята. Измерването му с висока точност и резолюция дава възможност за решаването на задачи от различен мащаб – от фундаментални за геодезията проблеми до практически задачи с локален характер, но от интердисциплинарна значимост. С технологичния прогрес през последните десетилетия диапазона на гравиметричните приложения се разшири значително, а физичният принцип, на който са основани, категорично затвърди предимствата им за някои конкретни цели. Като обекти с известна плътност, различаваща се значителност от тази на обкръжаващата ги среда, локализирането на кухини под земната повърхност е класическа гравиметрична задача. От своя страна, точното определяне на тяхното положение, форма и размери е от значение за инженерните дейности, широк диапазон от научни области и екологията. (фиг. 1). Приложения Геотехническите проблеми в карстовите райони провокират първите геофизични изследвания през 60-те години на ХХ век. Характерните процеси, протичащи в карбонатните скали, водят до образуването на различни по размер и дълбочина кухини, които са рисков фактор при проектирането, поддържането и експлоатацията на инженерни съоръжения. Само малка част от проучванията, извършени през това и следващите няколко десетилетия, обаче са добре документирани. Материалите по темата са едва няколко на брой, като гравиметрията и останалите геофизични методи за проучване на земните недра присъстват основно в книгите. Благодарение на технологичното развитие, намалените разходи, опростената работа на терен и средствата за последваща обработка и анализ, в началото на 90-те години започва силен подем на геофизичните изследвания. Осъзнатата връзка на проучванията с околната среда, инженерните дейности и археологията печели широк интерес в изследователската общност и през следващите две десетилетия се раждат разнообразни и иновативни решения на проблемите от практиката. Във времето гравиметрията се утвърждава като водещ подход за локализирането на кухини, изоставени тунели, бункери, крипти и други подземни обекти, както и за изследвания в областта на геодинамиката, а през последните години класическите приложения се допълват от нови, съвременни тенденции. В зората на XXI век натрупаният опит дава възможност за обобщение на най-добрите практики в областта на гравиметричните изследвания (Murray, 2001). Освен дигитализирането на уредите, автоматичното нанасяне на корекции към суровите измервания и други подобрения, през последните години точността на гравиметрията се повишава значително основно заради технологичната революция в областта на позиционирането. Към днешна дата ГНСС измерванията позволяват позиционирането на точки в тримерното пространство със сантиметрова точност в реално време. Новите възможности в позиционирането са крачка към въздушната и космическа гравиметрия с висока пространствена резолюция и точност (фиг. 2). За съставянето на модели от глобален и регионален мащаб, данните от тях се използват за отделяне на регионалната компонента при решаване на задачи от локален характер. (фиг. 2). Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%B8%D0%BD%D0%B8 http://nauka.bg/2014/64/Analiz-na-prilaganite-gravimatrichni-metodi-za-lokalizirane-na-dulbochinno-razpolozeni-kuhini-2014.pdf

Статия от сп. "Българска Наука" бр. 64 Автор: Марио Тодоров Филипов Развитието на световният климат има изключително значение за съвременната историческа наука. Климатичните промени имат неоспоримо влияние над демографските, стопанските и политическите фактори, важни за изграждане на пълна и обективна оценка във всяко едно историческо научно изследване. Съвременният изследовател не би могъл да вникне напълно в светогледа на средновековния човек, без да е наясно с влиянието на природните процеси, характерни за даден географски в определен времеви период. От хилядолетия човечеството е съпътствано от стремежа да търси начини за точно предсказване на атмосферните явления и техните последствия. Много преди създаването на съвременните синоптични прогнози и обособяването на метеорологията като наука през XVII в., ловците, земеделците, пастирите, войните и моряците разбират важността на умението да се предрича времето. Натрупването и систематизирането на знания, вярвания и представи за произхода, същността и действията на атмосферните явления, за връзката между тях и характера на времето през различните части на деня, през различните периоди на месеца или през различните сезони, т.нар. народна метеорология, е важен пласт от традиционната духовна култура на всяко общество. Първите реални опити за систематичен, научен подход за прогностиране на климатичното време, се наблюдават при развитието на античната наука. Преди да се разгледа темата за метеорологичните прогнози във Византийския културен ареал, трябва да се дефинират някои основни термини, като „метеорология”, „климат” и „време”. На първо място, метеорологията, според представата на Аристотел, който за пръв път я разграничава от астрономията, е наука за небесните явления. В своя капитален труд, „ Метеорологика” (IV в. пр.Хр.), античният философ излага тезата си, че всъщност метеорологията обхваща не само атмосферните явления, но и хидрологията, сеизмологията, появата на комети и метеорити и всичко, свързано с въздействието на „сухите изпарения” от земята и отнесено по този начин в атмосферата . Аристотеловите идеи са доразвити от ученика му Теофраст (370 — ок. 285 г.пр. Хр.), астронома Хипарх (190 – 150 г. пр.Хр.) и римския учен Гален (129 — ок. 200 г.) . За пръв път Хипарх дава термина „климат”, като дефиниция за наклона на слънчевите лъчи към земната повърхност. В съвременната научна теория, многогодишният статистически режим на явленията в атмосферата, характерен за дадена местност в зависимост от географското и́ положение, се нарича климат. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE http://nauka.bg/2014/64/Predskazvane-na-vremeto-prez-Srednovekovieto-2014.pdf

Проф. Димитър Пушкаров: България я грози глоба за неправилно дадени 21 млн. лв. за наука Когато добър и почтен учен, извършващ приложни научни изследвания, види, че конкурсът е за фундаментални, той не кандидатства. Кандидатстват шмекери, които не са конкурентоспособни. Така че губи и фундаменталната, и приложната наука. Понякога е трудно да се отделят приложните от фундаменталните разработки. Но има случаи, когато това се прави с невъоръжено око. Например изследване на газовете в търбуха на кравата, измерване на сеизмична устойчивост на сграда, подобряване на пътните настилки чрез стабилизация на под основните пластове, робот за спасителни операции и т.н. И нито един от тях не беше дисквалифициран. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4444502

Първата италианка-астронавт http://nauka.bg/p/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%82

21 ноември – Международен ден на болните от Муковисцидоза След сключеното през октомври 2014 г. партньорство между Националната Генетична Лаборатория и ГПСМП НМ Дженомикс - за осигуряване на достъп на пациентите от цялата страна до услугите на най-голямата генетична лаборатория на територията на България, спестяващо на пациентите нуждата от физическо присъствие в сградата на НГЛ - София за извършване на изследвания, двете медицински заведения участват в нова инициатива. Във връзка с 21 ноември – Международен ден на болните от Муковисцидоза, НМ Дженомикс инициира серия от кръвни изследвания за носителство на дефектен ген причиняващ Муковисцидоза. Кампанията ще се проведе на 24 и 25 ноември 2014 г. (понеделник и вторник) в градовете София, Пловдив, Стара Загора и Варна, като възможност за безплатно изследване ще бъде предоставена на пациенти в репродуктивна възраст, имащи във фамилиите си болни от Муковисцидоза или съмнения за носителство на дефектен ген причиняващ Муковисцидоза поради поставена диагноза обструктивна азооспермия. Инициативата е съгласувана с Асоциация Муковисцидоза България и е изключително подходяща за бременни и семейства планиращи бременност. Кръвните проби ще се вземат в манипулационните на МДЛ „Бодимед“ по градове, от 8.00 до 14.00 ч. на 24 и 25 ноември 2014 г. след предварително записване при НМ Дженомикс. ГПСМП НМ Дженомикс е групова практика за специализирана медицинска помощ предоставяща на българските пациенти иновативни молекулярно-генетични решения в сферата на пренаталното проследяване и онкологията. Националната генетична лаборатория (Лаборатория по Клинична генетика, СБАЛАГ “Майчин дом” – София) е център за диагностика, профилактика и контрол на лечението на над 120 редки генетични болести и генетични предразположения. Тя поддържа Национална ДНК банка и Национален генетичен регистър. Муковисцидозата е наследствено заболяване, което оказва влияние основно върху дейността на белите дробове, панкреаса и мъжката репродуктивна система. То се характеризира с продукцията на голямо количество гъст, жилав секрет, който полепва и блокира малките бронхи, панкреасните пътища и др. Пациенти, при които е налице само един унаследен генетичен дефект от родителите се наричат „носители“. В България приблизително 1 на всеки 33 човека (3%) е носител. Заболяването е налице и се проявява, когато човек е унаследил два генетични дефекта – по един от всеки свой родител-носител. При всяка бременност на двама родители - носители има 25% риск от раждане на дете с Муковисцидоза. Средната продължителност на живота на болните от Муковисцидоза в България е около 13 години.

Може би след записа на кометата "Розета" всички се чудим дали така "звучи" Космосът? Ето какво ни дава НАСА като звуци на различни планети: https://soundcloud.com/nasa/chorus-radio-waves-within-earths-atmosphere?in=nasa/sets/solar-system-beyond-sounds

След няколко десетилития човешкото мислене ще бъде хибрид между биологично и небиологично, прогнозира футуристът Рей Курцвайл „През 1999 прогнозирах, че в рамките на десетилетие ще станем свидетели на технологии като самоуправляеми автомобили и мобилни телефони, които са способни да отговарят на въпросите на собствениците си. Тогава хората ме критикуваха, че подобни прогнози са нереалистични“, писа неотдавна в своя блог известният американски учен и футурист Рей Курцвайл. Сега, новата му прогноза е, че след няколко десетилетия способностите на човешкия мозък ще бъдат неограничени. „След 20 години ще имаме наноботи, които ще влизат в мозъка ни чрез капилярите. Те ще свързват неокортекса ни със синтетичен неокортекс в облак, осигурявайки му разширение“, обяснява ученият. „В наши дни имаме компютър в телефона си, но ако ни трябват 10 хиляди компютъра за няколко секунди, за да направим комплексно търсене, можем да получим достъп до такива за секунда или две в облака. През 2030, ако имаме нужда от допълнителен неокортекс, ще можем да се свържем с такъв в облака, директно от нашия мозък“, твърди Курцвайл. Човешкото мислене тогава ще бъде хибрид между биологично и небиологично. И последното ще расте експоненциално, тъй като по неговите думи няма да бъде ограничено от фиксираната архитектура на нашата обвивка. Така, благодарение на новото разширяване на неокортекса, в следващите няколко десетилетия ще направим качествен скок в културата, науката и технологиите. Вижте неговата лекция пред TED: http://www.economy.bg/history/view/15684/Prez-2030-silata-na-choveshkiya-mozyk-shte-byde-neogranichena-

Българката Наташа Бохорова, участваща в създаването на лекарство срещу смъртоносния вирус, пред Economy.bg Броят на жертвите на ебола вече надхвърля 5 420 души, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Ебола е един от най-опасните вируси, а настоящата епидемия се смята за една от най-тежките до момента. Досега няма одобрено лекарство или ваксина срещу болестта. Експерименталното лекарство ZMapp на американската компания Mapp Biopharmaceutical засега се счита като най-обещаващото в борбата срещу смъртоносния вирус. Ефективността му беше потвърдена в изследване, при което всички предварително инфектирани с вируса на ебола маймуни оживяват след третиране със ZMapp. Резултатите от изследването бяха публикувани в престижното научно списание Nature през октомври. Все още не е ясно дали лекарство действа при хора. Досега според данни на изследователския институт Scripps пет от седем третирани със ZMapp пациенти са оцелели. Клинични изследвания на лекарството са планирани за началото на 2015. ZMapp е смес от три антитела, които имунната ни система използва, за да неутрализира опасния вирус. Те се изолират и извличат от генетично модифицирани тютюневи листа. Производството обаче отнема месеци. В разработката на Zmapp участват двама български учени – съпрузите Наташа и Огнян Бохорови. Economy.bg се свърза с Наташа Бохорова, за да ни разкаже повече за работата си по едно от най-търсените в момента лекарства в света. Вижте какво сподели тя за предизвикателството да работиш под натиска на времето и обществените очаквания. Г-жо Бохорова, премина ли според Вас опасността от Ебола? По данни на Световната здравна организация (СЗО) повече от 14 400 души са инфектирани с вируса на ебола. Без съмнение предприетите досега профилактични мерки имат положителен ефект върху ограничаване на епидемията, но на този етап трудно може да се направи точна прогноза, кога това опасно инфекциозно заболяване ще бъде поставено под контрол. В реч преди дни Бил Гейтс подчерта, че светът трябва да научи уроците от епидемията от ебола. Какви са според Вас изводите, които трябва да извлечем? Настоящата епидемия от ебола е най-голямата и най-смъртоносната в съвременната история, засегнала няколко държави в Западна Африка. Тя е предупреждение към света и показа колко неподготвен е той да реагира бързо и адекватно при подобни ситуации. Същевременно епидемията показа и какви мерки трябва да се предвидят, за да се предотвратят бъдещи епидемии. Акцентът трябва да бъде върху: ранна диагностика, координирани действия за ограничаване на първите доказани случаи на ебола и мерки за предотвратяване разпространението на вируса, сформиране на медицински екипи за бързо реагиране в страните, засегнати от ебола, болнична инфраструктура и подготвен медицински персонал, повече научни изследвания върху вируса на ебола, разработване на нови и ефективни методи за профилактика и лекуване, ускоряване на клиничните изследвания с нови и перспективни ваксини и лекарства. Подготвен ли е според Вас светът за възможността вирусът на ебола да мутира? Научни изследвания показват, че вирусът на ебола мутира. Тъй като ебола е РНК вирус, всяка нова репликация в човешкото тяло води до малки мутации. Повечето от тези мутации обаче не го превръщат в по-устойчив, по-смъртоносен или по-труден да се третира. Въпросът не е дали вирусът на ебола мутира, а дали мутиралият вирус се адаптира по-добре в нова обстановка и дали по-бързо и по-лесно може да се предава от човек на човек, което го прави и по-смъртоносен. Съвременната наука все още няма ясен и точен отговор на този въпрос. Няколко научни групи усилено работят върху мутациите при този вирус. Разкажете малко повече за себе си: откога сте в САЩ, откога работите за Mapp Bio, какво сте завършили в България? Научната ми кариера започна като аспирант в Институт по генетика на растенията- БАН, където защитих дисертация и получих степен "Кандидат на биологическите науки". С обявен конкурс спечелих място за научен сътрудник в същия институт, където работих като старши научен сътрудник и pъководител на секция „Растителни биотехнологии”. Cпециализирах в областта на растителните биотехнологии в Нотингамския университет, Англия. През 1991 с конкурс бях приета като ръководител на Лаборатория по прилоҗно генетично инҗенерство в Департамента по приложни биотехнологии в Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата в Мексико (CIMMYT). CIMMYT е един от 15-те научни института, разположени в различни страни в света, които cа част от Консорциума за международни научни изследвания по селско стопанство (Consortium of International Agricultural Research Centers (CGIAR, Washington, USA). В CIMMYT ръководих проекти, финансирани от United Nations Development Programme (UNDP), за повишаване ефективността от продукцията на царевицата и пшеницата чрез приложение на растителните биотехнологии, като се запазят и използват наличните генетични ресурси. Едно ново направление в биотехнологиите изцяло пренасочи моя научен интерес – експресия на гени и синтезиране на протеини в растителни видове за биофармацевтични цели. След успешно интервю в началото на 2003 започнах работа в МАРР Biopharmaceutical, Сан Диего, САЩ, като директор по научните изследвания. Съпругът ми е научен сътрудник в областта на медицинската биохимия и е работил във водещи научни институти, като CIMMYT, Мексико; Санфорд-Бърнам научен институт за медицински изследвания, САЩ; Скрипс научен институт, САЩ. От 2009 той работи в MAPP Biopharmaceutical като Senior scientist. Дъщеря ни e старши икономист в Световната банка (Вашингтон), синът ни e банкер в Goldman Sachs, (Ню Йорк), имаме две умни и палави внучета Томас и Габриел. 3-D модел на това как антителата в ZMapp се свързват с вируса Ебола Снимка: Ward lab/ The Scripps Research Institute Доколко сте ангажирани с разработването на експерименталното лекарство срещу ебола? Научните изледвания на компанията са насочени към експресията в тютюневи растения и производството на моноклонални антитела срещу pазлични инфекциозни болести като ебола, Марбърг, СПИН и др. Работата върху експерименталното лекарство срещу Ебола започна преди повече от 10 години. Eкспериментираxме и тествахме много и различни моноклонални антитела. На базата на получените резултати от неутрализaция на вируса и от опити с експериментални животни, селектирахме трите най-ефективни антитела, които са компонентите на ZMapp. Аз работя върху този проект от самото начало. Научнитe ми изследвания включват подготовка на конструктите, инфилтрация на тютюневи растения, екстракция и характеризиране на моноклоналните антитела. Моят съпруг е отговорен за измерване концентрацията на екстрахираните антитела, тестване на тяхната стабилност и за факмако-кинетичните опити при експериментални животни. Как се чувствате като българи, участващи в разработката на вероятно най-търсеното в момента лекарство в света? Гордост е за нас да бъдeм представители на българските учени, които допринасят за развитието на науката в света. Трудно ли се работи, когато си притиснат от времето? Може би изключителната ни амбиция и трудолюбие (което имаме от българския народ като цяло или от семействата, от които произхождаме), нашето умение и отговорност, с които подхождаме във всеки един аспект, не създава у нас натоварване или напрежение. С нашия професионален подход, както и с добрата организация, факторът време не се чувства като бреме. Надпреварата с времето за създаване на лекарство при подобна епидемия поражда и етични въпроси. Стояха ли такива пред вас? Отчитайки размерите на епидемията в Западна Африка производство на ваксина срещу ебола или производството на лекарство за третиране на вече заболели от ебола пациенти е приоритет на няколко държави, компании и научни институти. Нашето мнение е, че няма нищо по-хуманно и по-етично от това да се произведе лекарство, с което да се спаси животът на хиляди хора. Вярно ли е, че в момента запасите от Zmapp са изчерпани и че за производството на нови количества ще са необходими поне шест месеца? Има ли възможност да се ускори процесът? Тъй като ZMapp беше в експериментален стадий, разполагахме с ограничени дози. Малките налични количества бяха използвани за лечение на първите пациенти, заболели от ебола (лекари и медицински сестри). Работи се усилено за увеличаване на производството на ZMapp чрез различни подходи и технологии. При постоянното увеличаване на смъртните случаи от вируса на ебола, необходимостта от бързото увеличаване на производството на лекарството е критично. Нашата цел е: да се повиши нивото на експресия на антителата, с което ще се увеличи производствения процес на ZMapp; да се установи дали по-ниски дози от това лекарство ще бъдат ефективни срещу вируса, което означава, че ще се разполага с повече дози. В производството на ZMapp се включиха и големи фармацевтични компании. Отпуснатите 42 милиона долара от правителството на САЩ ще допринесат за по-бързото производство на достатъчни количества от ZMapp, които ще бъдат необходими за планираните клинични изследвания и доказване на неговата ефективност и липсва на странични ефекти. Започнаха ли вече тестовете на лекарството срещу ебола върху хора? Клиничните изследвания са планирани за началото на 2015. http://www.economy.bg/science/view/15740/Vizhte-bylgarkata-koyato-spasyava-sveta-ot-ebola-