Р. Теодосиев

С поредица от събития Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще отбележи 40-та годишнина от своето основаване и 20-та годишнина на специалността „Връзки с обществеността“. В четвъртък, 30 октомври 2014 г., в 11.00 часа в Аулата на Софийския университет ще се състои академично тържество на настоящите и бивши преподаватели и студенти на Факултета по журналистика и масова комуникация. По-късно през деня, в 17.00 часа, в централното фоайе на Ректората ще бъде учредена Асоциация на завършилите Факултета по журналистика и масова комуникация. В рамките на събитието ще бъде представена и специално изработената за новосъздадената асоциация страница в интернет. На 31 октомври 2014 г. от 10.00 часа в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация ще се проведе публична лекция на Дебора Филипс, преподавател в Lincoln University и вицепрезидент на Европейската асоциация на училищата по журналистика - EJTA.

Емблематичната българска епопея през „Векът на цар Самуил“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44249 В книгата „Векът на цар Самуил“ (ИК „Изток Запад“) проф. д-р Пламен Павлов проследява продължилата близо век борба на българите за отстояване на държавната им независимост. Борба, водена от цар Самуил, емблематичен владетел и воин на българската кауза. Тази година се навършват хиляда години от смъртта на цар Самуил – безспорно забележителна личност в българската история. Споменът за този владетел е жив в историческата памет на българите, а личността му е вълнувала писатели, художници, кинематографисти. Времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие – от излизането му на историческата сцена през 969-976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040-1041) и Георги Войтех (1072). С изследването си „Векът на цар Самуил“ проф. д-р Пламен Павлов си поставя за цел да припомни „най-важните акценти на епохата, нейните признати, но и забравени герои и събития“, т.е. да проследи детайлно и задълбочено събитията от последните десетилетия на Първото българско царство. Изследването включва обширна библиография и богат илюстративен материал – книгата започва с управлението на царете Петър и Борис II. Акценти са отслабването на държавата, отношенията с унгарците и византийците, както и нападенията на киевския княз Светослав. Обърнато е специално внимание на управлението на комитопулите и заставането им начело на българската държава. В детайли е разгледано управлението на Самуил и сблъсъкът с Византия по времето на Василий II. Авторът обръща внимание и на наследниците на Самуил и настъпването на края на Първото българско царство. Във „Векът на цар Самуил“ Павлов се позовава на всички достъпни исторически извори – български, византийски и западноевропейски, което е един своеобразен преглед на българската и чуждата историография, посветена на управлението на славния български владетел. За значението, което имала фигурата на Самуил в паметта на народа ни, можем да съдим от съчинението на византийски автор от XIII век: „оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите...“ Константин Иречек, автор на първата научна история на българския народ, пък го описва като „енергичен, мъжествен и хуманен господар, който успял с победи да издигне Българското царство отново на онази висота, която то достигнало при Симеон“. Гръцкият византолог Йоанис Караянопулос пък допълва: „По своята същност държавата на Самуил е била чисто българска и българските съпротивителни изяви срещу Византия можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които били подчертано български.“ Образът на Самуил остава трайно и в историческата памет на българите – успял да победи характерните за нашия народ безразличие и забрава. Освен че проследява героичното време на цар Самуил и епичния му сблъсък с Византия, трудът „Векът на цар Самуил“ съдържа богат снимков архив. Проф. д-р Пламен Павлов е български историк, поет, публицист и телевизионен водещ, роден през 1958 г. Автор е на редица статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44249 Откъс от „Векът на цар Самуил“, Пламен Павлов Развитието на конфликта през деветдесетте години на Х век Освободил се през 991 г. от тегобите на гражданската война, Василий II подновява ударите срещу България. Той укрепва пограничните крепости в Тракия и Беломорието, а за солунски управител назначава магистър Григорий Таронит, бивш престолонаследник на арменското княжество Тарон (северозападно от езерото Ван), присъединено към Византия от Никифор II Фока. През 976 г. Григорий подкрепя Варда Склир, но през 987–989 г. е сред най-верните хора на Василий II, активен негов поддръжник срещу узурпатора Варда Фока. Самото назначаване на Григорий начело на администрацията и военните сили в Солун е свидетелство за стремежа на императора да премине в контранастъпление. Започналите военни действия продължават четири години, но за тях споменава единствено Яхйя Антиохийски. Те по всяка вероятност са на широк фронт, който предполага активност и откъм Одрин. За съжаление, Йоан Скилица или е нямал достатъчно информация, или просто е съкратил своите първоизвори, приемайки тази фаза на войната за маловажна в сравнение с известното му като цяло. Показателно за случващото се през този период е обстоятелството, че през 991 г. неизвестно къде и как във византийски плен пада цар Роман, докато „Комитопулът“ успява да се спаси. Царят е хвърлен в затвора, властта изцяло остава в ръцете на Самуил. Научаваме всичко това от краткия разказ на Яхйя Антиохийски. Както бе посочено от Ив. Божилов, България си връща окупираните източни земи със столицата Велики Преслав след победата в прохода Траянови врата. Българската „реконкиста“ е проведена около 989–991 г. Едно сведение в Българския апокрифен летопис неочаквано свързва съдбата на цар Роман с Велики Преслав: „И след това се въздигна друг цар на име Роман, пак от това коляно, и прие българското царство... И възвърна се от изток в град Преслав, и прекара в царството си Роман девет години и почина...“ Дали в това известие няма смътен спомен за участието на Роман в отвоюването на бащината му столица, което е повече от логично? С други думи, попадането му във византийски плен да не е свързано със земите на днешна Македония, а с военните действия в Мизия или Тракия? За съжаление, по този въпрос не може да се каже нищо определено. Както вече стана дума, и Анна Комнина в своето сведение за „българския василевс Мокрос“ (Крум) и Самуил като далечен негов наследник свързват българската династия с Велики Преслав. Яхйя Антиохийски съобщава, че през 997 г. Роман умира в затвора. Остава загадката кой е онзи „Роман-Симеон“, предал Скопие на ромеите през 1003 г.? И който според Скилица е назначен за стратег на Абидос, а Василий ІІ го удостоява с титлите патриций и препозит, втората от които е давана на евнуси. Независимо от колебанията на учените по този въпрос, според нас скопският управител не е идентичен с цар Роман. Според Ст. Антоляк въпросният Роман Симеон е третият син на цар Петър, съответно по-малкият брат на Борис и Роман – теза, която не заслужава доверие. „Симеон“ е второ име, което определено принадлежи на Роман като внук на цар Симеон Велики и неслучайно е възприето от него. Разбира се, не е невъзможно загадъчният управител на Скопие да е носел такова „двойно име“ или поне едно от тези две имена, с което обаче съвпаденията стават прекалено много... Нека се запитаме защо падането или предаването на Скопие през 1003 г. е свързвано от Йоан Скилица именно със „сина на Петър, брата на Борис...“? Връзката на цар Роман с този български град, както изглежда, е била дълбоко вкоренена в съзнанието на тогавашните хора. От друга страна, през ХІ–ХІІ в. Скопие, като център на темата „България“, е имало статут на главен град, на столица на обширната провинция, обемаща ядрото на българските земи от времето на царете Роман и Самуил. В Скопие са живеели най-знатните българи, включително представителите на „рода на кавханите“ – знаем го от случая с Георги Войтех през 1072 г. Сред българското население на Скопие се е пазел спомен за цар Роман, „подхранван“ и от традицията във Виргинския манастир „Св. Георги Бързи“. Обстоятелството, че цар Роман е пребивавал в този град не до 1003, а до 991 г., с течение на времето е избледняло, което е позволило с неговата личност да бъдат свързвани „по инерция“ и по-късни събития. Тази устойчива представа е оставила своето отражение и върху онова, което се е помнело десетилетия по-късно за станалото в Скопие в началото на ХІ в. Следи от църковно-народна представа за цар Роман вероятно се съдържат и в малко известните и недостатъчно проучени рисунки и надписи от средновековния скален скит в местността Писано присое при с. Трекляно, Кюстендилско. Те обаче се нуждаят от повече проучвания, за да може категорично да се определи връзката им с конкретни събития. Цар Роман, независимо коя от застъпваните в историческата наука версии за неговия живот ще приемем, е достатъчно значима личност от българската история. Няма спор, че съдбата на царския син е белязана от особен трагизъм. Този бележит за своето време българин е последният известен ни пряк потомък на цар Симеон Велики и на основния „клон“ на Крумовата династия, дала на българската и общоевропейската история знаменити държавници като самия Крум, Омуртаг, Пресиан І, Борис-Михаил, Симеон и Петър. По един или друг начин, именно Роман е легитимирал връзката между царския род и „клонката“ на Комитопулите – родът, който за средновековните българи е от „същото царско коляно“. Тази династична традиция е отеквала достатъчно силно в големите въстания по време на византийското владичество и е давала упование на българите за бъдещето. Да се върнем отново на военните действия през 991 г. и последвалите четири години. Какви са резултатите от ескалацията на конфликта като реални мащаби е трудно да се каже, но със сигурност България губи някои погранични крепости. Една от тях е Верия (Бер), превзета от императора именно през 991/992 г., въпреки че по-късно е отвоювана от българите. В хода на тази война Самуил ръководи действията най-вероятно от Преспа, в чиято близост съгражда гробница на своите родители Никола и Рипсимия и на брат си Давид. Знаем го от т.нар. Самуилов надпис от с. Герман (992/993), за който вече стана дума. В неговия текст Комитопулът е само „раб Божи“, което освен като знак на смирение е и потвърждение на сведението на Яхйя за приемането на царската титла от Самуил едва след смъртта на цар Роман (997). Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44249

Карл Сейгън и неговите „Дракони в райската градина“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44248 Една от емблематичните книги на световноизвестния учен Карл Сейгън – „Дракони в райската градина“ (ИК „Изток-Запад“), излиза на български език. Авторът обяснява връзката между спането и съня, разкрива на какво се дължи болката при раждането и разисква други разнообразни теми, вълнуващи човечеството като клонирането, смъртта, компютрите, разумния живот на други планети и още, и още, и още… „Човечеството се намира насред пътя между боговете и зверовете“ е казал Плотин преди повече от 1500 години. В XXI век вече са налице редица доказателства в полза на думите на древногръцкия философ. Но когато е писал блестящия си труд „Дракони в райската градина“, видният американски учен Карл Сейгън не е разполагал с голяма част от тях. Затова е достойно за възхищение, че въпреки това той стига до заключението: човекът е произлязъл от някаква низша форма на живот. Книгата му е своеобразна история на човешкия мозък от Големия взрив преди петнайсет милиарда години до наши дни. В „Дракони в райската градина“ (с подзаглавие „Размисли за еволюцията на човешкия разум“) Сейгън ни повежда на велико читателско приключение – ученият предлага поразителните си прозрения за мозъка на човека и на зверовете. По време на това увлекателно пътуване той дискутира за произхода на човешкия разум, а и за ролята на нашите най-незабравими предания и тяхната изумителна връзка с някои съвременни открития. Авторът на „Бледа синя точица“ ни разкрива също на какво се дължи болката по време на раждането, каква е причината да спим и да сънуваме, разглежда общуването на шимпанзета, които говорят на езика на глухонемите, спира се на дефиницията на смъртта, на клонирането, на компютрите, на секса и дори на идеята за разумен живот на други планети… Професор по астрономия и космически науки, Сейгън е следвал и биология, като дълги години е работил и над произхода и ранната еволюция на живота. Изтъкнатият учен взима дейно участие в космическите експедиции, включени в програмите „Маринър“, „Вайкинг“, „Вояджър“ и „Галилей“, за което получава отличията на НАСА за изключителни научни постижения и (два пъти) за особени заслуги към обществото. Телевизионната му поредица „Космос“ е най-гледаният телевизионен сериал в историята на американската телевизия, а съпровождащата го книга е най-продаваното научнопопулярно четиво, издавано някога на английски език. Д-р Сейгън е лауреат на наградата „Пулицър“, медала „Орстед“ и много други, сред които двайсет почетни степени от американски колежи и университети, заради своя принос към науката, литературата, образованието и опазването на околната среда. В предговора на „Дракони в райската градина“ той обобщава: „Това проучване най-малкото ми даде възможност да изследвам една изключително увлекателна тематика, а бележките ми може би ще послужат като стимул за други да се впуснат и по-дълбоко. Великият принцип на биологията, онзи, който – доколкото знаем – отличава биологичните от физичните науки, е еволюцията чрез естествен отбор – брилянтното откритие на Чарлс Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс в средата на XIX в.Именно чрез естествен отбор – преференциалното оцеляване и възпроизводство на организмите, които по някаква случайност са по-добре адаптирани към своята среда – е възникнало елегантното разнообразие на съвременните форми на живот. Развитието на органова система, комплексна като мозъка, е в сложна взаимовръзка с по-ранната история на живота с неговите несигурни наченки, задънени пътища и мъчителна адаптация на организмите към поредната промяна на условията, заплашваща с унищожение най-приспособената до момента форма на живот. Еволюцията е стихийна, а не преднамерена. Всички ние, с нашия мозък и всичко останало, сме тук днес единствено благодарение на смъртта на неизброимо количество по-слабо приспособени организми.“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44248 Откъс от „Дракони в райската градина“, Карл Сейгън Кучетата от порода блъдхаунд са изключително ценени заради умението си да проследяват миризма. Когато им бъде предоставена следа под формата на част от облеклото на търсената цел, например изгубено дете или избягал престъпник, те с радостен лай се впускат по надушената диря. Тази способност е добре развита при кучетата и множество други ловни животни. Оригиналната следа има характерни обонятелни характеристики, или миризма. Миризмата е просто възприятието за молекула от определена разновидност – в случая органична молекула. За да може блъдхаундът да следва следата, той трябва да долавя разликите в миризмите на характерните телесни молекули на търсената цел и объркващия фон от други молекули – някои от хора, минали по същия път (включително и провеждащите издирването), други от животни, сред които и самото куче. Броят на молекулите, които оставя след себе си вървящ човек, е сравнително малък. Но дори и вече „изстинала“ следа, оставена преди няколко часа, може да бъде успешно проследена от обучено куче. Тази забележителна дарба включва изключително чувствително обоняние – функция, за която вече видяхме, че е развита добре дори при насекомите. Но поразителното при тези кучета следотърсачи, което ги отличава от насекомите, е богатството на различаваните нюанси, способността да открояват множество отделни миризми, всяка от които на фона на много други. Такова куче изпълнява сложно каталогизиране на молекулярната структура, то разграничава новата молекула от богато множество подушени преди това молекули. Нещо повече, на блъдхаунда е достатъчна по-малко от минута, за да се запознае с миризмата, която после запомня за дълго. Обонятелното разпознаване на отделни молекули очевидно се осъществява от индивидуални назални рецептори, чувствителни към определени функционални групи, или части, от органични молекули. Един рецептор например може да е чувствителен към COOH, друг – към NH2 и така нататък. (C е въглерод, H – водород, O – кислород и N – азот.) Очевидно различните съставни части на сложните молекули се прикрепват към различни молекулярни рецептори в носната лигавица, като детекторите за всички функционални групи се комбинират, изграждайки нещо като цялостно обонятелно изображение на молекулата. Това е една изключително усъвършенствана сетивна система. Най-сложното създадено от човека устройство от този тип е газовият хроматограф/масов спектрометър, който като цяло няма нито чувствителността, нито разграничителната способност на кучето следотърсач, макар в тази технология да е отбелязан сериозен напредък. Обонятелната система на животните е еволюирала в сегашното си съвършенство под силния натиск на естествения отбор. Ранното откриване на полов партньор, хищник или плячка е въпрос на живот и смърт за вида. Обонянието е много древна функция и голяма част от ранната еволюция над нивото на невралното шаси може би е била подтикната от натиска на подбора за такова откриване на молекули: ясно обособените обонятелни луковици в мозъка са сред първите компоненти на неокортекса, които са се развили в историята на живота. Действително, лимбичната система е била наричана от Херик „риненцефалон“ – обонятелният мозък. При хората обонянието далеч не е така добре развито както при кучетата следотърсачи. Въпреки масивния ни мозък, нашите обонятелни луковици са по-малки в сравнение с тези на много други животни, така че миризмата очевидно играе несъществена роля в ежедневието ни. Нормално човек е в състояние да различи сравнително малко миризми. Вербалното ни описание и аналитично възприятие на миризмата дори в скромния ни репертоар от няколко мириса е крайно ограничено. Реакцията ни спрямо дадена миризма дори според собствените ни представи няма почти нищо общо с действителната триизмерна структура на молекулата, отговорна за нея. Обонянието е сложна познавателна задача, която в определени граници успяваме да изпълним с известна прецизност, но която в най-добрия случай можем да опишем незадоволително. Ако кучето следотърсач можеше да говори, смятам, че то би било също толкова затруднено да опише онова, което върши с такава превъзходна точност и завидна лекота. Също както обонянието е основното средство за кучетата и много други животни да възприемат окръжаващата ги среда, така зрението е основният информационен канал при хората. Ние сме способни на визуална чувствителност и разделителна способност, която по нищо не отстъпва на обонятелните способности на кучетата. Умеем например да разпознаваме лица. Добрите физиономисти са в състояние да разграничат десетки и дори стотици хиляди различни лица, а „фотороботите“, широко използвани от Интерпол и полицията, могат да възпроизведат над десет милиарда различни лица. Стойността на такова умение за оцеляването особено при нашите предци е очевидна. Помислете обаче колко сме неспособни да описваме с думи лица, които иначе разпознаваме без всякакво усилие. Свидетелите като цяло са напълно безпомощни да направят вербално описание на даден човек, но са изключително прецизни при разпознаването му, когато го видят отново. И докато със сигурност има случаи на объркана самоличност, съдилищата като цяло са склонни да приемат показанията на надежден свидетел, що се отнася до разпознаването на лица. Помислете с каква лекота можем да откроим сред тълпата лицето на някоя знаменитост или как бързо откриваме името си в плътен неподреден списък от имена. Човешките същества и други животни имат високоразвити и високоскоростни възприятийни и познавателни способности, които просто заобикалят вербалното и аналитичното съзнание, тачено от мнозина като всичко, което сме. Този друг тип познание, обхващащо нашите невербални възприятия и знания, често се описва като „интуитивно“. Думата не означава „вродено“. Никой не се ражда със запаметен в мозъка си репертоар от лица. Струва ми се, че думата предава смътното ни смущение от неспособността да проумеем как сме достигнали до това познание. Но интуитивното познание има изключително дълга еволюционна история. Ако разгледаме информацията, съдържаща се в генетичния материал, можем да я проследим назад до самия произход на живота. Вторият от двата ни режима на познание – онзи, който на Запад изразява раздразнението си от съществуването на интуитивното познание – е една доста скорошна еволюционна добавка. Рационалното мислене, което е изцяло вербално (например включва завършени изречения), вероятно е на възраст едва десетки или стотици хиляди години. Много хора в своя съзнателен живот са почти изцяло рационални, докато други са почти изцяло интуитивни. Всяка от двете групи подценява стойността на другия тип познавателна способност, осмивайки другите в най-добрия случай като „заблудени“ и „неморални“. Защо ни е да имаме два различни, точни и взаимно допълващи се начина на мислене, които толкова трудно се интегрират помежду си? Първото доказателство, че тези два начина на мислене са локализирани в мозъчната кора, идва от изследване на мозъчните увреждания. Поражения и мозъчни удари в слепоочните или теменните дялове на лявото полукълбо на неокортекса водят до характерно увреждане на способността за четене, писане, говорене и пресмятане. Подобни поражения в дясното полукълбо водят до нарушения в триизмерното зрение, разпознаването на модели, музикалните способности и всеобхватните разсъждения. Разпознаването на лица е преференциална функция на дясното полукълбо и хората, които са отлични физиономисти, изпълняват разпознаване на модели именно в дясната страна на мозъка. Действително, наранявания на десния теменен дял понякога водят до неспособност на пациента да разпознае собственото си лице в огледалото или на снимка. Подобни наблюдения са сериозно потвърждение, че функциите, които наричаме „рационални“, се намират предимно в лявото полукълбо, а „интуитивните“ – в дясното. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44248

Как да продаваме успешно с помощта на неврологията? Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44250 Британският психолог и консултант по продажбите Саймън Хезълдейн показва как правилното разбиране и прилагане на нуката може да бъде ключът към успешните продажби днес в книгата си „Невропродажби“ (ИК „Изток-Запад“). Изданието е полезно за всички специалисти по продажби, маркетинг и реклама, тъй като представя изгодна – както за тях, така и за техните клиенти – система, с която да постигат така желаните успехи в дългосрочен план. Забелязали сте, че традиционните маркетингови подходи вече не помагат за увеличаването ръста на вашите продажби? Убедили сте се, че успешното продаване отдавна не се изразява просто в това да убедите клиента да закупи стоката или услугата, която предлагате? Търсите нов подход, който да реши възможно най-скоро все по-често срещания проблем? В книгата си „Невропродажби“ британският психолог Саймън Хезълдейн – специалист по маркетинг и продажби, консултирал редица световни фирми, сред които „Скайп“, „Водафон“, „Рейбан“, Ди Ейч Ел и много други – предлага доказали своята ефективност практически съвети и техники, които са от съществено значение за разбирането и прилагането на правилния днес подход към клиентите и техните нагласи и желания. За да реализирате успешни продажби в наши дни, е нужно далеч повече от това просто да убедите някого да закупи конкретната стоки или услуга. Изисква се разбираема и точна консултация, която да подпомогне клиента да разбере какво му е нужно, и да му предложи решение, „изработено“ специално за него. За да увенчаете с успех това начинание са нужни усещане и разбиране – и то в дълбочина: как хората мислят, какво харесват, какви са техните предпочитания, какъв е светът им… Съчетавайки най-съвременните резултати от научни изследвания в неврологията и откритията за човешкото поведение с дългогодишната си практика в сферата на продажбите и маркетинга, Саймън Хезълдейн предлага ефективни и лесни за прилагане способи, с чиято помощ ще виждате на длан мозъка на клиента и ще взаимодействате с него далеч по-ефикасно от конкуренцията. За целта авторът разработва новаторски процес на продажба, който се основава на разбиране на биологичните и физиологични механизми, които карат хората да вземат решения за покупка. Книгата включва профилиране на поведенческите предпочитания на клиентите с помощта на инструмента за картографиране на мозъка „ПРИЗМА“, адаптиране на търговския подход и разнообразни предложения в зависимост от всичко научено за клиента и неговите потребности. Освен тях Хезълдейн застъпва широко невербалната комуникация, предлагайки множество съвети за разчитане на поведението и намеренията на събеседника (т.е. купувача), както и умението на водене на преговори, което за британският психолог е задължителна характеристика на добрия продавач. Той разглежда подробно етапите в процеса на водене на преговори и различните типове преговарящи и дава допълнителни инструменти, с чиято помощ да се постигне не само успешно, но и максимално изгодно и за двете страни сключване на сделка. Изданието ще е интересно за всички специалисти по продажби, маркетинг и реклама, тъй като предоставя изгодна – както за тях, така и за техните клиенти – система, с която да постигат успех в дългосрочен план. Относно „Невропродажби“ британската телевизионна звезда и автор на книги Майк Грийн съветва: „Усвоете всичко, на което тази книга може да ви научи, прилагайте го в бизнеса си и влезте в света на продажбите, ориентирани към човешкия мозък. Няма да съжалявате. А и клиентите ви също няма да съжаляват.“ Саймън Хезълдейн идва в София по повод семинара „Mr. Negotiator“, организиран от Web & Events на 30 септември в Интер Експо Център, където ще се появи за първи път и българското издание на „Невропродажби“. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44250 Откъс от „Невропродажби“, Саймън Хезълдейн Адаптивно продаване В миналото специалистите по продажбите често бяха обучавани да следват един напълно стандартен, приложим към всички клиенти и всички стоки сценарий за продажба. Идеята беше, че стандартната презентация или сценарий съдържа изпробвани и доказани техники за продажба, които ще убедят потенциалния клиент да каже „да“. Този подход беше симптоматичен за по-традиционния, ориентиран към сделката стил на продаване „с натиск“, преобладаващ в миналото. Понякога той бива наричан „украсявай и се моли“ или „приказки на едро и продажби на едро“. Рецитираш все същото стандартно съобщение на всеки евентуален купувач и се надяваш, че понякога то ще ти донесе положителен резултат. С развитието и еволюирането на света на продажбите, вероятно в отговор на това, че клиентите стават все по-знаещи и не се поддават на стандартния и твърде познат подход „на натиск“, все по-често започна да се налага промяна в посока на един адаптиран спрямо клиента подход на продажбите, при който продавачът действа и като консултант. Той отделя повече време, за да разбере положението на клиента, обстоятелствата около него и трудностите, пред които е изправен, за да може да разработи по-индивидуално решение, отразяващо по-вярно специфичните потребности на клиента. Понякога този подход се нарича подход „на извличане“, тъй като информацията, от която се нуждае търговецът, и до известна степен структурата на решението биват „изтеглени“ или „извлечени“ от самия клиент. Все повече и повече специалисти по продажбите биват обучавани в методи, включващи консултиране, и като цяло тези методи са се доказали като по-ефективни от традиционния подход „на натиск“. Освен това, все повече клиенти са се срещали с консултативния подход и са свикнали да го очакват и да го предпочитат. Понякога се отправя критика към по-консултативния подход, че той е по-продължителен и отнема повече време. Специалисти по продажбите, които използват този подход, са били критикувани, че са прекалено ориентирани към клиента и им липсва способността, когато се налага, да се противопоставят на клиента и да доведат сделката до приключване. И така, на пръв поглед имаме като цяло два подхода към продажбите. Според мен обсъждането на валидността на двата подхода е късогледо. По-скоро ние сме изправени пред разнообразие от търговски стилове и подходи, вариращи от – в едната крайност – „характеризиращ се с натиск“ или „твърд“ подход до – в другата крайност – силно консултативен „изтеглящ“ подход. Според мен да се спори кой от тези два крайни подхода е по-добър е изключително тесногръдо и непродуктивно упражнение. Много по-продуктивно и полезно би било да разгледаме подход към продажбата, който е практически, гъвкав (избягващ както унифицирания, така и прекалено свободния подход и всъщност включващ най-доброто от всеки от различните подходи, когато това е необходимо) и най-важното – доказал се като увеличаващ продажбите. И така, нека ви представя адаптивното продаване! Когато използват адаптивното продаване, специалистите по продажбите премоделират, променят и разнообразяват своя подход в зависимост от: 1 характера на ситуацията, в която се осъществява покупко-продажбата; 2 етапа от процеса на купуване, в който в момента се намира клиентът; 3 конкретните интереси и потребности на клиента по отношение на въпросната стока или услуга; 4 личността и покупателните навици на клиента, като специалистът по продажби разработва своите методи за задаване на въпроси, отправяне на конкретно предложение и сключване на сделката в зависимост от поведенческите предпочитания на клиента и същевременно откликва на обратната информация (както вербална, така и невербална), получена от клиента и адаптира поведението си спрямо нея. Адаптивното продаване е практичен и ефективен подход към продажбата. Изследвания са показали, че тази практика се приветства от продавачите и е доказала, че води до увеличение на продажбите. В научно изследване на Джеймс Максам от Щатския университет на Луизиана се казва: В условията на нарастваща конкуренция и увеличаващи се разходи за обучение ръководителите на компании трябва да помислят за включването на обучение по адаптивни продажби в учебните планове. Специалистите по продажбите, обект на това изследване, приветстват адаптивното продаване като ефективен метод. Беше демонстрирано, че той увеличава продажбите и според нашите данни специалистите по продажби смятат, че е необходимо по-широко обучение по адаптивно продаване в сравнение с останалите методи, на които ги обучават. (Maxham,1997) Теорията, която стои в основата на адаптивното продаване, гласи, че успешният край на една покупко-продажба се определя както от преценката на клиента за ползата от стоката или услугата, които му се предлагат, така и от преживяването на клиента по време на процеса на покупко-продажба. Способността на специалиста по продажби да създаде подходяща атмосфера, да осъществи връзка с клиента е не по-малко важна от способността му да изложи пред клиента основните предимства от предлаганата стока или услуга. Неврологичните изследвания за функционирането на мозъка говорят в подкрепа на тази теория. Както видяхме в предишните глави, разумът и чувствата са взаимно преплетени елементи от нашия процес на вземане на решения. Те се влияят помежду си. Адаптивното продаване е подход, който взема предвид значимостта както на разума, така и на емоциите по отношение на успешната продажба. Тази глава очертава същностните елементи на адаптивното продаване, за да имате възможност да ги включите успешно в своя търговски подход, а това на свой ред да доведе до повишени продажби. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44250

Едно доста интересно интервю: http://www.economy.bg/humancapital/view/15289/TU-Sofiya-aktualizira-programite-po-Kompjutyrno-i-softuerno-inzhenerstvo%E2%80%9C Какъв е интересът към тази специалност и как може да се увеличи броят на студентите, за да се отговори на нуждите на бизнеса, коментират проф. д-р Огнян Наков - декан на ФКСУ, и проф. д-р Пламенка Боровска - ръководител катедра „Компютърни системи“ Преди една година се запознах с един германец, който разказа как в Германия в момента никой от младите не иска да учи инженерни науки, а всички са се насочили към хуманитаристиката. Това е така защото всички млади хора виждали как техните родители не излизали от заводите и работили много тежко, те сега искат по лежерно и да не си дават много зор както в ученето така и в работата след това... В интервюто се споменава, че 20% от завършилите заминават в чужбина, според мен процента е доста повече предвид, че всички които познавам, които са завършили тази специалност в момента са в чужбина. И ето че в България отвори врати първият Софтуерен университет ( https://softuni.bg/ ), нещата тук се развиват доста добре в тази насока. Една наистина добра реализация за младите хора са като цяло инженерните науки и смятам, това ще се запази още дълго време...

Европейската икономика е на ръба на катастрофален дефицит на кадри. След кризата с еврото сега управляващите в Европа се сблъскват с по-голям икономически проблем. Почти 27% от работните места, създавани всяка година в най-големите европейски икономики, остават незаети заради липсата на квалифицирани специалисти. До 2020 дигиталният сектор на Стария континент ще изпита недостиг на 900 хил. професионалисти. Същевременно динамичната германска икономика ще се сблъска с недостиг на 1 млн. квалифицирани инженерни, научни и технологични кадри. Така започва статията си със заглавие Come Home, Europeans в списание Foreign Affairs икономистът в UniCredit Едоардо Кампанела. Проблемът От въвеждането на еврото проблемът „brain drain”, или „изтичане на мозъци”, се задълбочава, като напускащите Европа кадри са повече от пристигащите. В годините преди кризата средно по около 120 хил. висшисти са напускали ежегодно 15-те страни, въвели еврото. Основно те са били привлечени от високите заплати, добрите университети и по-малкото бюрокрация в САЩ, отбелязва авторът. Кризата с еврото влошава ситуацията. В последните години Европа става свидетел на масово изселване на висококвалифицирани специалисти от Ирландия, Италия, Гърция, Португалия и Испания – страните най-силно засегнати от кризата. Търсенето на по-добри възможности вече не се ограничава само до САЩ, подчертава Кампанела. И добавя, че все повече европейци мигрират към Африка и Южна Америка. Решението В опит да реши проблемът, ЕС предприе стъпки по разхлабване на имиграционната си политика. Мерките имаха за цел да привлекат таланти от цял свят. По подобие на американската Зелена карта Европейската комисия въведе през 2011 Синя карта (Blue Card) за висококвалифицирани кадри от трети страни. Брюксел се надяваше да привлече 20 млн. квалифицирани работници. Данните за 2012 и 2013 обаче сочат, че са издадени по-малко от 20 хил. визи по тази схема в ЕС. Затова според икономиста Европа трябва да се фокусира по-скоро към привличане обратно на талантливите европейци, напуснали континента. Ремиграцията, а не имиграцията трябва да е приоритет на Брюксел, смята Кампанела. Плюсове и реализация Освен политически плюсове, подобни мерки биха били и икономически ефективни. Заради емоционалната им обвързаност с родината завърналите се специалисти биха били по-ангажирани да подобрят общностите си. За разлика от тях имигрантите изпитват проблеми с интеграцията, а и не се чувстват достатъчно ангажирани с политическия живот на приемащата ги страна. Освен това те изпращат голяма част от припечеленото към родните си страни. В допълнение, завърналите се в Европа таланти са натрупали освен финансов капитал и полезен опит и идеи. Те могат да насърчат трансфера на нови технологии и иновации. За да привлекат обратно квалифицираните си сънародници, управляващите в Европа трябва да им предложат достатъчно стимули, като данъчни облекчения, преференциални възможности за влизане на пазара на труда и специален достъп до кредити за създаване на нов бизнес, препоръчва авторът. Мерките могат да бъдат насочени към специалисти от конкретна възрастова група. Според икономиста инженерите, учените и дигиталните предприемачи под 40 години трябва да бъдат приоритет, защото те са тези, които най-вероятно биха създали нови компании и така биха стимулирали растежа на икономиката. За да не възникне социално напрежение, освен на европейската диаспора по света, трябва се обърне внимание и на хората, които не са напуснали страните си, посочва Кампанела. Властите трябва да финансират програми за учене през целия живот и квалификационни програми, допълва икономистът. източник: http://www.economy.bg/economy/view/15326/Zashto-iztichaneto-na-mozyci-zaplashva-Evropa

За мен е доста интересно какво Дисни смятат да направят като продължение. Защото тук стигаме до въпроса да има или да няма продължение...

Още една мистерия с т.н. "черни дупки": Напук на дефиницията им е установено, че "черните дупки" излъчват високо енергетични частици, които поддържат висока температурата на газовете в елиптичните галактики и така предотвратяват звездообразуването в тях. Кога ли ще разберем какво всъщност представляват мистериозните свръхкомпактни свръхмасивни обекти. Вече дори не е смешно да ги наричат "черни дупки"... http://scitechdaily.com/research-shows-black-holes-can-block-formation-new-stars/ Сателитът Fermi на NASA е наблюдавал сътресение (подобно на земетресение) на магнетар (силно намагнитена неутронна звезда): http://www.nasa.gov/content/goddard/nasas-fermi-satellite-finds-hints-of-starquakes-in-magnetar-storm/#.VEeqU_l_uSo

Във форума е забранена политиката освен тази тема, ако на някой не му харесва да не влиза в темата. И никой няма да заключва и затваря тази тема!

Открит е мистериозен сигнал. Дали е от тъмна материя? Възможно в недрата на Слънцето да се раждат хипотетични частици - "аксиони", едни от кандидатите за неразгаданата досега тъмна материя. Не е изключено тези досега неоткрити частици да се превръщат в рентгенови лъчи от магнитното поле на Земята. Това е работната хипотеза на авторите на статия, която ще се появи утре (20.10.2014) в реномираното астрофизично списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. http://scitechdaily.com/mysterious-signal-potential-indication-dark-matter/

Габор Бетлен (Габриел Бетлен), Трансилвански княз (1613-1629г.), опортюнист, авантюрист, реформатор, пълководец и защитник на правата на протестантите в Унгария. Създава малка, но маневрена и ефективна армия, с помощта на която отблъсква Хабсбургите и поляците от своите земи, докато договаря изгодни схеми за взаимодействие с Високата Порта. Окупира големи части от Унгария и ги управлява като княз между 1620 и 1629г. Въвежда огнестрелното оръжие като основен елемент от въоръжението на трансилванската армия, комбинирайки го с активни действия от страна на леката кавалерия (хусари). Клуб "Военна история"

Деведесет и седем годишния Канаме Харада - един от най-уважаваните японски асове през ВСВ и също така един от малкото, които оцеляват през цялата война, от Пърл Харбър до бомбите над Хирошима и Нагазаки. Когато се явява като кандидат за пилот, редом с него се записват 1500 души. От всички тях, само 26 сред които и Харада изкарват до край бруталния, четиригодишен курс на обучение. Канаме завършва като първенец на своята част и лично императорът го награждава с ръчен часовник. През 1941г., Харада е назначен на борда на самолетоносача Сорю. Когато започва атаката на Пърл Харбър, Канаме е назначен за патрул на бомбардировачите, и въпреки протестите му, не успява да влезе в схватка с американските ВВС през този ден. Следва преназначение на запад, където Харада участва в битката за Цейлон. Там той проявява своето майсторство, сваляйки 5 британски изтребителя за един ден. В битката при Мидуей, самолетоносачът на Харада е потопен и той е принуден да катапултира в открито море. Часовникът, подарък от императора, завинаги спира на 15:26ч., мигът, в който Канаме скача от своя самолет. При Гуадалканал Харада е свален от противников пилот - Джо Фос. Канаме успява да се приземи в джунглите на острова, където открива разбил се японски бомбардировач. Канаме остава с единствения оцелял член на екипажа до последния му дъх, след която успява да се спаси от острова без да попадне в американски плен. След войната, подобно на много други военни, на Харада е забранено да служи на държаван длъжност и той е принуден да работи каквото му попадне в продължение на 25 години - дояч на крави, наемен полски работник, продавач на ябълки.. Едва през 1965г., Харада и семейството му отварят малка ясла, в която помагат на майки с отглеждането на децата им. Четири години по-късно, с помощта на местните хора, Харада открива детска градина, която и до днес служи на град Нагано. През 1991г., по повод 50 годишнината от Пърл Харбър, Харада пътува до САЩ за да потърси прошка - в неговите очи, обявяването на война на САЩ след атаката на Пърл Харбър (нещо, което японците не знаят през 1941г.) е дело без чест. Докато е в САЩ, Харада се запознава с Джо Фос - пилотът, който го сваля над Гуадалканал (самолетът на Фос - Уаилдкет - получава 240 пробойни от картечниците на Харада). Двамата се сближават и остават приятели и до днес. Последните тридесет години от живота си, Харада посвещава на обучението на новите поколения, изнасяйки лекции срещу войната както в Япония, така и в САЩ. В края на дните си, последното м желание остава да се срещне със семействата на 5тимата британски пилоти, които сваля над Цейлон и да потърси прошка. Надеждата му е, че един от тези пилоти, за който Канаме знае че е успял да приземи самолета си, е все още жив и може да го срещне. Клуб "Военна история"

Още малко снимки:

На 13 октомври 2014 г. от 11.00 часа в Националния музей „Земята и хората“ бе открита изложба, посветена на 60-та годишнина от основаването на ЦЕРН и 15-та годишнина от пълноправното членство на България в организацията. Събитието е организирано от Министерството на образованието и науката и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ с любезното съдействие на Националния музей „Земята и хората“ и София Тех Парк. Изложбата е посветена на миналото, настоящето и бъдещето на ЦЕРН, българското присъствие в различните изследователски и образователни програми и новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научно-изследователски институции и българския бизнес. Гости на откриването ще бъдат генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер, министърът на образованието и науката в служебното правителство доц. Румяна Коларова и ректорът на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ проф. Иван Илчев. От 12.00 часа в хотел „Хилтън“ ще се проведе пресконференция на генералния директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер. Изложбата може да бъде посетена всеки ден до 30 октомври 2014 г. от 10.00 до 17.00 часа. Два пъти дневно - в 11.00 и 15.00 часа, са предвидени лекции по актуални теми от разностранната изследователска дейност на ЦЕРН в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения, а също така и прожекции на филмите „4% Вселена“ и „Ловци на тъмна материя“.

Образователният таблет einstein tablet+ получи читателската награда eSchool News 2014-15 Readers Choice Award, която се присъжда на най-добрите продукти и услуги в сферата на образователните технологии. Таблетът, който е разработен от компанията Fourier Education, вече е предпочитан технологичен помощник в образователния процес от преподаватели и администратори в началните и средни училища в Северна Америка. У нас той, както и останалите продукти на Fourier, се предлагат от направлението за иновации в образованието Сирма Медия, част от Сирма Груп. Таблетът, както и съпътстващата го Еinstein Science Learning Platform предоставят нови възможности на учителите и останалите участници в учебния процес, улеснявайки достъпа до образователно съдържание и вдъхновявайки учениците да изследват света около тях. Таблетът разполага с редица сензори, отчитащи температура, влажност и други показатели, чрез които спомага за представяне на уроците по природни науки по много по-интригуващ начин, с използване на сензорно - базирани експерименти, интерактивни мултимедийни дейности и лесни за използване приложения за анализ на събраните данни. Основният подход е въвличането на децата в учебния процес, в който те реално усвояват новите знания чрез правене, тъй като са активни участници в интерактивния процес. При разбиране и усвояване на знанията се използват устройства (сензори), посредством които учениците могат да извършват реални научни експеримени, специално създадени и адаптирани за образователни цели.

Наскоро бях в Саръкая (Sarıkaya) в Турция и там посетихме нов археологически обект Римска баня, те я нарича Римски хамам. Говорихме с кмета за археологическия обект и се оказа, че общината е изкупила имотите около обекта и е финансирала разкопки и възстановяване. С цел да привлече повече туристи, оказа се че в околността няма много запазени римски паметници, но и тези, за които имат информация са или под частни имоти или в много лошо състояние. В момента различни общини в Турция започва да проучва на своите територии какво римско наследство има и се опитват да го възстановят... Пускам малко снимки от обекта:

Гледайте разходката в открития Космос около Международната космическа станция на двама американски астронавти! Това е второто излизане на астронавти от станцията за тази седмица и мисията е свързана с разместване на външни компоненти, така че съоръжението да е в готовност да се скачи с бъдещи частни космически кораби. Излъчването започна преди малко и ще продължи поне 6 часа или до след 21 часа наше време. Линк: http://www.ustream.tv/channel/6540154

Органични вещества в околност на центъра на нашата Галактика: http://scitechdaily.com/astronomers-detect-amino-acids-close-galactic-center/

Уникални помагала, които са били в помощ при обучението на българските ученици от преди два века, могат да бъдат намерени вече онлайн. Учебни програми, буквари, атласи, учебници по български език и риторика, по физика и химия и други книги, които са издадени преди Освобождението или малко след това, са лесно откриваеми в дигитален вид в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС. Търсенето и четенето им е безплатно и достъпно за всеки балгодарение на едноименния проект на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“. Йоаким Груев с ученици, най-малкият от ляво – бъдещият министър председател на България Константин Стоилов. около1858 г. © РНБ ”Иван Вазов”, Пловдив Придобиването на знания и добро образование е било престижно в онези години. Съставителите на учебните програми са се опитвали да осигурят и съответните учебни пособия, които да предоставят най-новите и модерни за онова време научни постижения. Например учебникът по „Зоология: За долнитѣ класове на българскитѣ реални училища и гимназии”(1881) , е бил превод на помагалото, което тогава са използвали в гимназиите в Австро-Унгария. Друг подобен учебник е бил този по „Физика за главны народны училища“ (1872). „Общое землеописание вкратце за сичката земля“, издадено в Смирна през 1843 г., както и „Малъкъ учебенъ атласъ въ девять карты”, публикуван през 1865 г. от „Книжарница на Хр. Г. Данов и Друж.“, са безценни помагала по география. Второто от тях съдържа между другото и „Гороописателна карта на Земното кълбо“, „Горо- и водоописателна карта на Европа“, карти на Европа и Азия в „граждански преглед“ и отразява етап от политическите промени в света, когато държави като Персия, Белуджистан и Хындостан все още са съществували, а днешните Китай и Австралия са се именували Хына и Нова Холандия. Интерес представляват и учебниците по математика: „Опытна численница: За употребленіе на тѣхъ, които ся учатъ на най долнытѣ чинове на Елленските училища” от Х. Вафа, издаден през 1846 г., и „Математическа географія. В. Бардовски; Преведена отъ русскійтъ нѫ ново-бѫлгарскійтъ езыкъ отъ Иван А. Богоров“ от 1842 г., които синтезират най-доброто от тогавашните познания по въпроса. Освен учебни помагала, в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в България (вж. www.nalis.bg) може да бъде открит изключително любопитен педагогически наръчник от 1872 г. за тогавашните учители – „Рѫководство по звучнѫтѫ методѫ за учителите въ пьрвоначалните училища“. Забележителна е и оригиналната учебна програма отпреди два века, използвана като основен документ при подготовката на учениците в габровските гимназии през 1873 г. Тя е препоръчително четиво за съвременните читатели, които биха искали да сравнят днешната училищна система с тази отпреди Освобождението. В онези години „първоначалното обучение“ е започвало в първо и второ „отделение”, където се е наблягало на четенето „по български и по славянски“, на преписването от книги, както и на „умствено счисление“. На този етап момичетата и момчетата са се обучавали заедно. Преминавайки обаче в Главното училище, те се разделяли. Приоритет се давал на Главното мъжко училище, където се наблягало на сериозно изучаване на български език и словесност, история, математика, естествени науки и чужди езици. Специално внимание се отделяло и на предмета „Законътъ Божiй“ и всеки час започвал с молитва. Намирането и четенето на тези и други възрожденски книги през интернет е не само възможно – благодарение на единния онлайн каталог на академичните библиотеки в България – но е също лесно, безплатно и достъпно за всеки. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“ и предоставя интегрирано търсене в каталозите на включените в него библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. Каталогът НАБИС дава възможност за извършване на търсене (вкл. по ключова дума) на заглавия на книги, на списания, архивни материали и други библиографски данни сред почти 2 милиона и 500 хиляди записа от 30 библиотеки в България. Най-старата датирана фотография на учител 1845 г. - Аверкий Попстоянов – учител във Видин, Казанлък и Кюстендил. Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и Царственик. Игумен на Осоговския и на Жаблянския манастир. Участник в националноосвободителната борба.

Космическият телескоп Хъбъл е открил наблизо странна галактика, приличаща на млада, още неоформена добре първична галактика. Такива обикновено се наблюдават в ранната Вселена, т.е. на огромни разстояния от нас и в тях няма стари звезди и тежки елементи. http://www.spacetelescope.org/news/heic1421/

Още един много ясен коментар (от известен специалист в космологията - Sean Carroll) на новите резултати на мисията Planck: http://www.preposterousuniverse.com/blog/2014/09/21/planck-speaks-bad-news-for-primordial-gravitational-waves/ Сините петна показват откритите от Planck области на небето, в които влиянието на галактичния прах върху Б-модата е около 2 пъти по-малко, отколкото в наблюдаваната от BICEP2 област - заградена в черна рамка в долната лява четвърт на картинката вдясно. Това са области, по-подходящи за бъдещите изследвания. Така че следващите стъпки са вече ясни...

Спътникът на NASA - Messenger, обикалящ около Меркури, е открил около единия от полюсите замръзнала вода, съдържаща органични молекули. http://www.theguardian.com/science/across-the-universe/2012/nov/30/nasa-messenger-water-ice-organic-molecules-mercury "Органични молекули" не означава следи от биологичен живот, въпреки че наличието на органични вещества е предпоставка за възникването му след достатъчно дълго време (след милиарди години), ако са налице и другите необходими условия, както се е случило на Земята! В космоса органични съединения са откривани неведнъж: в дифузните облаци, в звездообразуващи области, в обвивки на звезди, в протопланетни дискове, в комети, на повърхността на малки планети и в метеорити, както и в частици на междупланетния прах.

Паметникът пред Националния дворец на културата (НДК) в София ще бъде преместен и на негово място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести пехотен полк, научи "Дневник". По-рано днес се разбра, чежурито на конкурса за нов облик на монумента не е успяло да избере победител сред деветте проекта, които кандидатстваха. http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sreda/2014/09/26/2388281_pametnikut_pred_ndk_shte_bude_premesten_i_shte_budat/

Новина от днес: Laura Mersini-Houghton, професор от университета на Северна Каролина, доказва математически, че черни дупки не могат да възникват и не съществуват: "Аз не мога все още да преодолея шока..." казва тя... Ето и оригиналната работа: http://arxiv.org/pdf/1409.1837v1.pdf Carolina’s Laura Mersini-Houghton shows that black holes do not exist For immediate use Carolina’s Laura Mersini-Houghton shows that black holes do not exist The term black hole is entrenched in the English language. Can we let it go? (Chapel Hill, N.C. – Sept. 23, 2014) Black holes have long captured the public imagination and been the subject of popular culture, from Star Trek to Hollywood. They are the ultimate unknown – the blackest and most dense objects in the universe that do not even let light escape. And as if they weren’t bizarre enough to begin with, now add this to the mix: they don’t exist. By merging two seemingly conflicting theories, Laura Mersini-Houghton, a physics professor at UNC-Chapel Hill in the College of Arts and Sciences, has proven, mathematically, that black holes can never come into being in the first place. The work not only forces scientists to reimagine the fabric of space-time, but also rethink the origins of the universe. http://uncnews.unc.edu/2014/09/23/carolinas-laura-mersini-houghton-shows-black-holes-exist/

Колаборацията Планк (ESA) започна публикуването на своите прецизни изследвания на поляризацията на микровълновия фон, причинена от галактичния прах. Най-интересното до момента е в http://arxiv.org/pdf/1409.5738v1.pdf Коментара е на физика Пламен Физиев