Р. Теодосиев

Международна конференция 7-ми Централно и източноевропейски форум „Глобалното управление и неговите ефекти върху държавата и правото“ Уважаеми колеги, Юридическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Централно и източноевропейският форум на младите учени в областта на правните, политическите и социалните науки (CEE Forum) организират конференция 7-ми CEE Forum „Глобалното управление и неговите ефекти върху държавата и правото“. Тя ще се състои в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ (Конферентна зала, Заседателна зала 1 и Заседателна зала 2) на 27 и 28 март 2015 г. Официалното откриване ще бъде на 27 март 2015 г. от 9:30 ч. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. Специални лектори на конференцията ще бъдат проф. Саския Сасен и проф. Евгени Танчев. Саския Сасен е професор в Колумбийския университет (САЩ) и в Лондонското училище по икономика (Великобритания). Евгени Танчев е професор в СУ „Св. Климент Охридски“ и вицепрезидент на Венецианската комисия на Съвета на Европа. Той е и бивш председател на Конституционния съд на Република България. Централно и източноевропейският форум на младите учени в областта на правните, политическите и социалните науки е най-голямата организация на млади учени в социалните и хуманитарните науки в Европа. Тя обединява научните усилия на изследователи и преподаватели от целия европейски континент. Предишните конференции на тази организация са проведени в Загреб (Хърватия), Грайфсвалд (Федерална република Германия), Целье (Словения), Белград (Сърбия), Будапеща (Унгария) и Катовице (Полша). Повече информация за Централно и източноевропейският форум на младите учени в областта на правните, политическите и социалните науки (CEE Forum) можете да получите на неговия Интернет сайт: http://www.cee-forum.org/index. В конференцията ще участват 55 участници от 17 страни. Те ще представляват 31 университета от 14 държави - ФРГ, Италия, САЩ, Великобритания, Полша, Унгария, Испания, Швеция, Швейцария, България, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Азербайджан. Основните теми на конференцията обхващат полетата на Конституционното и Сравнителното конституционно право, на Европейското и Международното право, на Философията, Социологията и Общата теория на правото. Ще бъдат засегнати и проблеми на криминалистиката и криминологията. Ключови проблеми, които ще бъдат поставени на дебат, са свързани с влиянието на глобализацията и европеизацията върху правата на човека, суверенитета и националните конституции, воденият съдебен диалог между националните съдилища и Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека, отговорността на международните корпорации за нарушаване на правата на човека, бъдещето на държавата и правото в един все по-тясно обвързан свят. Конференцията ще бъде изцяло на английски език.

Работата по създаването на квантовите компютри е нещо като търсенето на Свещения Граал в света на технологиите. Изследванията в тази сфера вървят от години, но досега се занимават повече с решаването на фундаментални проблеми от естеството на това дали подобна машина изобщо може да съществува. Големи компании като IBM, Google и Microsoft обаче са уверени, че това е възможно. Те са и едни от най-активните инвеститори в този потенциален сегмент, като често постигат напредък въпреки преобладаващия скептицизъм. Принципно погледнато ползите от квантовите компютри ще са толкова много, че е трудно да се опишат. Казано накратко: една подобна машина теоретично би могла да извършва несравнимо повече операции и изчисления спрямо най-мощните суперкомпютри в момента. Да вземем за пример разбиването на сложен ключ за криптиране. Ако при сегашните машини с най-висока производителност това ще отнеме месеци или дори години, квантовият компютър ще може да го направи за няколко минути. Ползите от подобна изчислителна мощ, съчетана с много по-компактните размери на тези машини, могат да са наистина впечатляващи. Но макар и да има множество проекти в тази област, до момента нито един не е постигнал очакваните теоретични възможности на този тип устройства. Неизбежното "но" За съжаление винаги има "но". В случая проблемът е, че на теория квантовите компютри са уникална технологична разработка, но на практика се оказват почти непостижима. Или поне на този етап. Всъщност дори не всички са убедени, че нещо подобно е възможно да се направи. Този тип устройства работят по изцяло различен начин в сравнение с нормалните компютри. При съществуващите машини информацията може да се "раздроби" до нули и единици, които се наричат битове. Всеки бит има две състояния: или нула, или единица. Квантовият компютър от своя страна разчита на т.нар. кюбитове или квантови битове. Те могат да са както единица или нула, така и двете едновременно. Ето и един много характерен пример: чрез класическия бинарен код една поредица от три бита може да представи само едно число от 0 до 7. Тоест, за да запишем всички числа от нула до седем, ще ни трябват осем отделни комбинации от по три бита. Една поредица от три кюбита обаче може представя едновременно всички числа от нула до седем. Предимствата са, че по този начин квантовият компютър може да изчислява, обработва и анализира огромни масиви от информация и нейните вариации за много по-малко време. Практически с едно изчисление може да разбере кои са числата от нула до седем, вместо да прави осем отделни анализа. Това е на теория. Практиката обаче води до доста сложни проблеми и предизвикателства. Тъй като кюбитовете са напълно различна концепция, те се нуждаят и от други алгоритми, с които да работят. Освен това кюбитовете са нещо реално, например фотон със съответната поляризация. Може да бъде и атом, електрон, дори молекула. Сред предизвикателствата е и как тези кюбитове да "задържат" състоянието си, тъй като всякакъв опит за манипулация води до техния разпад, което, преведено на компютърен език, е равносилно на "грешка". Цялата статия: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2015/03/20/2495782_stupka_po-blizo_do_kvantoviia_kompjutur/?sp=0#storystart

3D scanner http://cubify.com/en/products/sense

Докторантът на Технически университет – София, Катедра „Топло- и ядрена енергетика”, Дениця Згурева, е носител на стипендията на Карол за 2015 г. Тя спечели в конкурентна надпревара и изключително силен финал, като представи убедително своята научна работа и концепцията за приложението й. Защо и как би било възможно топлоцентралите да имат нулеви емисии? Отговорът дава с научната си работа един дамски екип, който единствен в света е успял да стигне до технология, която може да бъде решение за цялата индустрия. Корпоративен университет Карол представя своя докторант, като кани в лабораторията му всички, които се интересуват как се прави българската наука. Вижте и чуйте за амбициозния проект, зад който стои много труд и пред който стоят различни решения. Деница Згурева, Технически университет – София, Катедра „Топло- и ядрена енергетика”, с тема „Конверсия на летящата пепел от ТЕЦ в синтетични зеолити и приложението им в очистването на димни газове от парникови компоненти” е носителят на стипендиант на Карол за 2015 г. Майка на две деца и отличен млад учен! През 2010 г. завършва със златен медал за отличен успех бакалавърската си степен, а две години по-късно получава и Грамота за отличен успех като магистър. През 2014 г. е удостоена с Награда за най-добър устен доклад на III научен семинар по физикохимия за млади учени и докторанти. През същата година печели и първо място за научен постер: Nanoscience advances in CBRN agents detection, information and energy security” - XVIII Конференция с международно участие на ЕМФ, в Созопол. С научни доклади участва през 2012 г. в Conference of Humboldt Kolleg Belgrad, Сърбия; през 2014-та – в III-тия научен семинар по физикохимия за млади учени и докторанти; NATO ASI on Nanoscience advances in CBRN agents detection, information and energy security”, м. май, Созопол; XIХ Конференция с международно участие на ЕМФ, отново в Созопол. Има десетки публикации в сборници и специализирани наши и чужди издания от 2012-та до 2014-та година. Основната цел на научната й дейност е фокусирана върху осъществяване на затворен цикъл за опазване на околната среда в топлоелектрическите централи. „Екологичните проблеми на планетата през последните години са ключова тема както пред научната общност, така и пред индустрията. По отношение на развиването на научна дейност, аз съм привърженик на западния модел на комуникация между научните екипи и промишлеността - разработване на технологии в лабораторни условия, които имат потенциал да задоволят пряко необходимостта от иновации в индустрията”, казва Деница Згурева. Тя си поставя амбициозната цел за приложение на своя научен труд - да постигне ТЕЦ с нулеви емисии. България, като страна от ЕС, участва в схема с търговия с квоти емисии парникови газове, като до 2020 г. е в период на дерогация за повишаване на иновационното ниво на енергийните инсталации, за да бъдат намалени количествата емитиран СО2 - с 20% в сравнение с нивата от 2005 г. Деница смята, че нейната работа и инсталацията, по която работи, ще направят възможни тези цели. Нещо повече – поглежда в дългосрочната европейска стратегия за периода 2020-2050 г. - инвестирането в нисковъглеродни технологии за трикратно намаляване на ЕПГ по отношение на нивата им от 1990 г. Статия за сп. Българска Наука" от Дениця Згурева: Оползотворяване на летящата пепел от изгаряне на твърди горива за синтез на зеолитни материали

В научната общност липсва критична маса от непримирими към плагиатството хора, а малцината дръзнали да се опълчат на грозното явление стават обект на гонения и разправа от страна на университетските ръководства. Това очертава омагьосан кръг, тъй като учените са обезкуражени да се опълчват на порочната практика, а без силна обществена съпротива срещу кражбите в научните трудове, реална разправа с плагиатите не може да има. Проблемът допълнително се задълбочава от отприщилото се трескаво производство на професори в университетите, при което количеството е за сметка на качеството. С решимост в научната общност и законодателни промени обаче може да бъде създадена среда на нетърпимост към плагиатството, както е в останалите европейски държави. Това коментираха пред Mediapool представители на академичните среди по повод въпроса с плагиатството, който чака своето законодателно решение с промените в Закона за развитие на академичния състав, чието обсъждане тече в парламента. Законът е неадекватен на новите реалности, а ректорите си крият главата в пясъка Поне две са причините университетските ръководства да не реагират на явни случаи на плагиатство – неуреденото законодателство и криворазбрана университетска чест, коментира пред Mediapool проф. Ангел Стефанов, доктор на философските науки, работещ в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. "Плагиатите често прибягват до едно псевдо-юридическо оправдание, че те, видите ли, не са такива, защото не са осъдени за плагиатство. След това преминават в контра-настъпление, като заплашват, че поради липса на осъдителна присъда именно те ще осъдят всеки, осмелил се да изкаже гласно своето възмущение от тяхната постъпка. Това е една от причините много хора да си мълчат, за да нямат главоболия.", посочи Стефанов. Според него формулировката за плагиатство в Наказателния кодекс също е в интерес на плагиатите, тъй като за кражба се смята преписването на цял труд или на значителна част от него. "Ако от книга от 150 страници са преписани дословно 10 страници, това вече не е значителна част и не попада под ударите на закона", коментира той. "Това, което е обезпокоително, е че ректорските ръководства си крият главата в пясъка, защото смятат, че така няма да създадат дискомфорт на университета и че ако се премълчи едно плагиатство, то няма да се разгласява славата на университета като хранещ един крадец. Това е много пагубно, защото ректорите стават съучастници на крадеца. И когато хората негодуват по кафенетата, в частни разговори, в медиите, а ректорите остават безучастни, резилът е много по-голям. Ако те наказваха плагиатството с някакво, дори минимално наказание, тогава престижът на университета би бил несравнимо по-голям, отколкото ако се замита като боклук под килима факта на кражбата", заяви той. Стефанов е на мнение, че докато не се уреди правният въпрос обаче, плагиатите ще имат коз. "Проблемът с плагиатството в науката не стои от вчера, но с широкото навлизане на новите технологии и огромното количество информация, която те предлагат, той се изостря все повече. Напредналите страни непрекъснато актуализират законодателствата си, а университетите и други научни организации вземат строги мерки за прекъсването на всякакви опити още в зародиш чрез правилници, специални обучения на студентите на добри практики на цитиране и налагане на строги наказания, включително изключване без право за продължаване на образованието", коментира пред Mediapool Ирена Василева, която е професор по английски и немски език, хабилитиран доктор на Лайпцигския университет и хоноруван преподавател в НБУ. "Очевидно в МОН продължава да битува схващането, че регулирането на случаите на кражба на научна интелектуална собственост става от Наказателния кодекс (НК). В този си вид НК обаче е много мъгляв по въпроса за плагиатството, а когато става дума за плагиатство от Интернет, когато вече се говори за "Гугъл-наука“ и други подобни, НК не върши никаква работа", коментира тя. На този фон у нас и малкото предвидени механизми за преследване на плагиатството не се прилагат от ректорските ръководства. Напротив. Сигналите за плагиатство остават като "глас в пустиня", а хората, които сигнализират за интелектуални кражби, биват преследвани. Плагиатите – на високи постове, изобличителите – наказани И Стефанов, и Василева са жертви на това, че са сигнализирали за случаи на плагиатство. "Открих плагиатство в голяма докторска дисертация на тогавашния декан на философския факултет във Великотърновския университет Вихрен Бузов през 2007 година. И заради плагиатството той беше "награден" да е втори мандат декан. Позволих си да напиша докладна до ректора, в която не съм искал наказание, а само да бъде подсказано на плагиата да не дава лице на факултета си за втори мандат, тъй като е унизително. Аз четях лекции като външен преподавател и не само, че не ми беше отговорено, но впоследствие бях обявен за враг на Великотърновския университет и през 2011 година бях изгонен", разказва Стефанов. Василева също е потърпевша заради сигнал за плагиатство. През ноември 2011 година започва процедура за професор по английски език за нуждите на ЮЗУ с единствен кандидат доц. д-р Елисавета Бояджиева. В процеса на запознаване с трудовете на кандидатката единият от рецензентите попада на многобройни случаи на плагиатство, състоящи се от цели страници без дори една променена запетайка. Става дума за текстове, които са основно от Интернет източници със защитени авторски права, както и от неакадемични форуми и Уикипедия, но също и дори от публикация на един от членовете на научното жури. След като това става известно, членовете на научното жури се оттеглят от участие, а кандидатката си оттегля документите. Университетското ръководство обаче не предприема никакви по-нататъшни действия срещу Бояджиева. Тя продължава да заема длъжността "Ръководител на катедрата по Германистика и Романистика", въпреки че е завършила Славянска филология, да бъде член на Факултетния съвет, да ръководи докторанти и да участва в журита за придобиване на научни степени и звания. Василева коментира, че участието на Бояджиева в журита е особено неморално, тъй като човек, който непочтено се кичи с названието "учен", получава правото да съди постиженията на други колеги, както и да подпомага развитието на млади научни кадри. Василева, която е установила и сигнализирала за плагиатството, обаче е лишена от участието в научни журита. "Случаят доведе до това, че съм обявена от ректора на университета за персона нон-грата поради нарушаване на имиджа на учебното заведение и въпреки желанието на редица колеги оттам да участвам в други журита, той категорично забранява да бъда включвана в такива. А именно ректорът по принцип е този, който в крайна сметка подписва състава на журитата въпреки, че очевидно не може да бъде специалист във всички научни направления", коментира тя. Кой да брани морала – университетите или централизиран орган? Според Стефанов причината за случващото се е това, че няма критична маса духовно непримирими към плагиатството хора. "Докато няма ясна съпротива от колегите и морална нетърпимост, проблемът ще стои", коментира той. Стефанов е предложил на Съюза на учените всеки новоизбран ректор да подписва декларации както за липса на принадлежност към структурите на бившата ДС, така и че ще проявява нетърпимост към случаите на плагиатство. Не очаква обаче предложението да получи отзвук или подкрепа. Той посочи, че и сега в университетите има етични комисии, които трябва да се занимават със случаите на плагиатство, но не го правят ефективно. Причината етичните комисии да претупват сигналите за плагиатство според него е, че понякога се правят доноси с цел да се оклеветят хора, които не са преписвали. По думите му обаче това не дава основание на етичните комисии да пренебрегват всички сигнали. Василева смята, че в малка страна като България е необходим централизиран подход към поддържането на нивото на научната етика. Тя предлага да се създаде Комисия по научна етика към Министерството на образованието, която като начало да създаде Кодекс за етиката в научните изследвания, който да включва не само проблема с плагиатството, но и редица други, и към който да са задължени да се придържат всички научни организации и отделни учени. "Кодексът трябва да предвижда и конкретни наказателни мерки за случаи на нарушаването му, които да бъдат прилагани "отгоре“, а не отново да бъдат оставени на волята на ректорите. "В университетите в напредналите държави има такива кодекси, в България в Интернет попаднах само на два - в Бургаския свободен университет и УНСС., посочи Василева. Университетите предпочитат да "коват" собствени професори вместо да вземат готови Василева коментира, че проблемът с плагиатството се задълбочава и заради начина, по който се правят процедурите за академични израстване след приемането на Закона за развитие на академичния състав. "Смятам, че проблемът се е задълбочил преди всичко поради начина на избор на научни журита, а именно да се канят за членове на журитата колеги, чиято благосклонност към кандидата е предварително подсигурена", коментира тя. "Така съставени, научните журита, респективно техните членове, не се задълбочават особено при запознаването с научните трудове дори по същество, камо ли да следят за евентуално наличие на плагиатство", допълни Василева. "Тези порочни практики още повече се задълбочават от факта, че конкурси се обявяват единствено при наличие на вътрешен кандидат, като формулировките на обявата дотолкова се стесняват според тясната специализация на вътрешния кандидат, че липсва единствено "името на човека", както се казваше по времето на "соца". Не смятам за нередно така нареченото "израстване на място", но в момента българската система, първо, обявява места за хора, а не търси хора за определен вид работа, и второ - по този начин не допуска появата на външни кандидати. На мен лично ми беше отказано назначение в един университет с официалната обосновка: "Назначаването на готов професор ще спре развитието на местните кадри“. Получава се един вид кръвосмешение в рамките на затворените кръгове на наличните университетски преподаватели, като се блокира всякакъв приток на свежа кръв за местата над асистент", коментира тя. "Чуждият опит предимно в англоезичния свят показва, че за целта "израстване на място“ се обявяват вътрешни конкурси, а външните конкурси се обявяват на международно ниво. Аз лично досега не съм попадала на международни обяви на български университети, като единствено изключение прави Американският университет в България", допълни Василева. "В немскоговорящия свят практиката е такава, че е забранено да се кандидатства за място за хабилитиран в университета, в който кандидатът работи в момента. Това правило се спазва много стриктно именно с цел избягване на шуробаджанащината, като същевременно допринася и за много по-голямата мобилност на учените в рамките на съответните страни и университети. Така на дадена обява за професорско място откликват 40, 50 и дори повече кандидати, от които нито един не е "вътрешен“. Тази система осигурява реална конкуренция, като изборът се диктува единствено от качествата на кандидатите и съответствието им към конкретните нужди на университета. В България обаче на мобилността се гледа с лошо око и ако такава изобщо има, тя е единствено в посока от провинцията към София", коментира още Василева. Какъв подход в борбата с плагиатството ще се възприеме и дали изобщо ще бъдат взети мерки предстои депутатите да решат. Че е нужно законодателството да бъде адекватно на съвременния свят, е безспорно. Без силна вътрешна съпротива в академичните среди срещу грозното явление обаче, битката срещу плагиатството ще бъде обречена. Източник: http://www.mediapool.bg/plagiatstvoto-shte-e-adekvatno-nakazano-samo-pri-neprimirima-saprotiva-ot-uchenite-news231614.html

Ето и една нова класация: http://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking

Европейският съвет за научни изследвания (ERC) обяви 372-мата победители от втория Consolidator Grant competition. Общата сума, която се дава е 713 мил. евро, като част от програмата Хоризонт 2020 за научни изследвания и иновации. Всяка стипендия е на стойност от 2, 75 мил. евро, като средната стойност е 1,91 мил. евро безвъзмездна помощ. Финансирането ще даде на победителите възможност да съберат екип и да развият своите иновативни идеи. Всички избрани ще проведат своите изследвания в своите научни институции в 24 европейски държави. Великобритания (86 учени получават определената сума), Германия (66), Франция (53), Испания (32), Холандия (32), Италия (16), Белгия (13), Израел (12), Дания (9), Португалия (9), Швеция (9), Австрия (6), Ирландия (6), Унгария (5), Чехия (4), Норвегия (4), Финландия (3), Кипър (1) и Гърция (1). От сайта: http://nauka.bg/a/consolidator-grant-competition

Имам една приятелка, която обожава да ходи всяка събота на този пазар. Не знам, колко е био всичко, което продават, но продуктите, ако те мързи да ги приготвиш в къщи спокойно можеш да си ги купиш от там и както тя сама каза, единственият проблем е, че няма повече подобни места в България.

До 11-ти април всеки може да се регистрира за участие в международното състезание NASASpace Apps Challenge Състезанието ще се проведе на 11-12 април 2015 г. едновременно по целия свят 10 март 2015 г., София: Международното състезание ще се проведе на 11 и 12 април в повече от 130 града в света. То е насочено към разработване на технологични решения с отворен код за подобряването на живота на Земята и Космоса. У нас домакини на конкурса са София(Betahaus) и Бургас (Бургаски свободен унивиреситет), а Булсатком като иновативна и технологична компания ще бъде партньор на събитието. Регистрацията за участие в „Space Apps Challenge“ ще бъде активна до 11 април т.г. за всички разработчици на софтуер, дизайнери, представители на научните среди, предприемачи и ентусиасти в България. Няма ограничения за участие. В състезанието ще може да се участва и виртуално от всяка точка в България. Чрез използването на свободно достъпни данни, доставени чрез мисиите на НАСА и с помощта на съвременните технологии, участниците ще разработват решения на едно или повече от зададените предизвикателства, които ще бъдат обявени на 11 март. Те ще бъдат в една от следните категории - „Космическо пространство“, „Земя“, „Хора“ или „Роботи“. Участниците ще могат да започнат своите разработки, индивидуално или в екип, веднага след обявяване на предизвикателствата на 11 март и ще разполагат с 48 часа на 11-12 април, за да изготвят и финализират проектите си, които може да са на ниво концепция, прототип или готово решение за пазарна реализация. На финала местно жури ще определи най-добрите проекти, които ще се състезават на глобалните финали. В рамките на състезанието екипите ще получат награди и сертификати за своя принос към обществото и за развитието на технологиите. България се включва в SpaceAppsChallengeза първи път през 2013г., когато постиженията на нашите екипи са впечатляващи. Регистрирани са 142 участника, а проектите са 24. На световните финали през същата година, българското решение ChicksBook е класирано сред глобалните шест финалисти от 770 разработени проекта, а проектът GhOST е сред най-добрите шест финалиста в категорията Best Mission Concept.През 2014г. на глобалните финали българският проект Leaf Zone е класиран от НАСА сред най-добрите пет проекта в света в категорията Best Use of Data. Очакванията от българските екипи през 2015г. са още по-високи. Актуална информация за състезанието: • http://spaceappschallengebulgaria.eu/bg • https://2015.spaceappschallenge.org/ • Facebook – NASA International Space Apps Challenge - Bulgaria

"Не Атлас крепи света на плещите си, а жената и понякога тя си играе с него като с топка." Хенрик Сенкевич Quo vadis?

Знаменитият Марко Поло и неговите „Пътешествия“ с ново издание Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=45028 „Пътешествия“ (ИК „Изток-Запад“) на Марко Поло е увлекателен пътепис, разкриващ интригуващи подробности за живота и обичаите на различни народи през Средновековието. Ценното издание привличала безброй читатели през вековете и продължава да буди жив интерес и до ден-днешен, тъй като в него изследователите откриват реални исторически факти и лица от това време. Марко Поло е роден в семейството на венецианския търговец Николо Поло през 1254 г. и е кръстен на патрона на Венеция – евангелист Марко. Майка му умира при раждането, а баща му пътува често, затова Марко е отгледан от леля си. По това време Венеция е един от най-важните търговски центрове, осъществяваща многобройни връзки със страните от Близкия Изток. Арабските търговци носят в града-държава карамфил, канела, слонова кост, перли, придобити при пътуванията им до Китай и Индия. Благодарение на търговията нараства интересът на средновековните европейци към тези екзотични за европееца по това време източни страни. Николо Поло и брат му заминават на изток, като прекарват шест години в Константинопол, а оттам, преминавайки през Крим, пристигат в Бухара – голям търговски център в Средна Азия. Така достигат до Китай, управляван от Великия император Хубилай, наследник на династията на монголите. Венецианските търговци прекарват няколко години в столицата (дн. Пекин), като се радват на добро отношение от императора. През 1269 г. братята се връщат в родната Венеция, но няколко години след завръщането си решават да поемат отново към Китай. Този път взимат със себе си и 17-годишния Марко, за да го обучат в тънкостите на търговията. Пътуването им преминава през Йерусалим, Сирия, Армения, Багдад. Тримата търговци поемат по пътя на коприната, които ги отвежда до Памир, оттам преминават през северната част на Индия, посещават още редица интересни земи и достигат до китайския град Шанду – лятната резиденция на Хубилай. Великият император включва тримата венецианци в свитата си, а те остават в двора му цели седемнадесет години. Марко Поло пътува из цялата страна като пратеник на императора, изпълнявайки различни негови поръчения. Венецианецът с интерес наблюдава земите, които посещават, интересува се от хората, обичаите, природните богатства, занаятите. В книгата „Пътешествия“ Марко Поло отделя специална глава, разказваща за посещението му в Индия. През 1295 г. търговците се завръщат във Венеция. Три години по-късно Марко Поло е пленен от генуезците и прекарва четири години в тъмница. Там се запознава с Рустичело от Пиза, автор на рицарски романи. Рустичело записва разказите за пътешествията на Марко и така се ражда една от най-популярните книги през Средновековието – „Пътешествия“ от знаменития Марко Поло. След като е освободен, пътешественикът се завръща във Венеция, където остава до края на живота си. Разказите за приключенията му из далечни земи стават любимо четиво за жителите на Стария континент и в продължение на векове книгата бива превеждана на много езици. Изданието не губи актуалността си и днес, тъй като изследователите откриват зад причудливите на моменти описания действителни исторически факти и лица. „Пътешествия“ е втора книга от поредицата „Terra incognita“, в която е и „Пътепис“ на Евлия Челеби. Откъс от „Пътешествия“, Марко Поло Пътят за Китай Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=45028 Щом пътникът напусне тази крепост, язди през прекрасна равнина и долина, покрай приятен, силно обрасъл хълм с растителност и с хубави пасища, където изобилстват плодове и където нищо не липсва. Войските обичат да се спират тук заради голямото количество храна. Тази страна се простира на разстояние шест дни път и в нея има села и градове, чиито жители почитат Мохамед. Понякога пътникът преминава през част от съвсем безводна пустиня до сто и шестдесет-седемдесет километра, където няма вода. Хората трябва да я носят със себе си. Животните не пият вода, докато не излязат от пустинята и не стигнат до вода. След тези шест дни пътникът достига до един град, наречен Шибарган[1], в който има всичко в изобилие. Тук растат най-хубавите пъпеши на земята; сушат ги по следния начин: нарязват ги на резени, както се нарязва кожа на ивици, и ги оставят да съхнат на слънце, докато станат по-сладки и от мед. И трябва да се знае, че търгуват с тях и те им носят печалба при търговията с околните градове. Също така има дивеч в изобилие, както и зверове и птици. Сега свършвам с този град и ще разкажа за един град на име Балх. Балх е великолепен и твърде голям град. Някога е бил още по-богат и по-красив, но татарите и други народи са го ограбили и опустошили. Но мога да разкажа на читателя, че там, където някога имало великолепни дворци и палати от мрамор, всичките днес са унищожени и в развалини. Според преданието тук Александър се оженил за дъщерята на Дарий. Жителите почитат Мохамед. И читателят трябва да знае, че този е последният град от владенията на хана на татарите от Леванта, разположени на източно-североизточната граница на Персия. Напускаме този град и ще започна разказа за друга страна, наречена Талихан[2]. Когато пътникът напусне Балх, язди в продължение на дванайсет дни на изток-север-изток, без да попадне на никакви села, защото жителите са избягали в укрепени планински селища поради страха от разбойници и нападатели, които някога са ги ограбвали. В страната има достатъчно вода и дивеч, както и зверове. В продължение на дванайсет дни няма храна, така че онзи, който ще изминава този път, трябва да носи припаси и храна за конете и за себе си. Накрая пътникът достига до един град, наречен Талихан, където има голям пазар на царевица. Разположен е сред хубава околност, а планините на юг са много високи и има много сол. Хора идват от цялата околност да събират тази сол, която е най-добрата в света. Пътуват цели тридесет дни, за да си набавят тази сол. Тя е толкова твърда, че не може да се откърти освен със здрава желязна кирка. И уверявам читателя, че солта е в такова изобилие, че може да стигне за всички страни до края на света. Също така има планини с много бадемови дървета и фъстъци, които продават в големи количества. Като се излезе от този град, пътникът продължава на три дни на североизток; по пътя се преминава през приятна околност, гъсто населена, богата на плодове, жито и лозя. Жителите ѝ са мохамедани. Див и кръвожаден народ са. Прекарват много от времето си в пиене – имат отлично варено вино, което много обичат. Не носят нищо на главата си, освен една ивица от платно, дълго десет длани, което увиват около главата. Много умели ловци са. Не носят никакви дрехи освен от кожите на уловените от тях животни, които щавят и превръщат в облекло и обувки. Умеят да щавят кожите на зверовете. На края на трите дни път се намира един град Ишкашам, владение на княз. Останалите му градове и села се намират в планините. През този град тече голяма река.[3] В тази област има много таралежи. Когато ловците насъскват кучетата си по тях, таралежите се свиват на кълбо и с бодлите, които покриват целия им гръб и страните, раняват кучетата на няколко места. Този град се намира в голяма едноименна област, където си говорят свой език. Местните хора, които са скотовъди, живеят из планините, където са намерили отлични и широки жилища – пещери, които лесно се дълбаят, защото планината е от мека скала. Когато напусне този град, пътникът изминава три дни път, без да попадне на човешко жилище или вода за пиене; трябва да си носи собствени запаси, но има достатъчно трева за конете. След това достига до областта Бадахшан, която ще опиша. Бадахшан, или Балашан, е една страна, чиито жители почитат Мохамед и си имат собствен език. Бадахшан е едно голямо царство; за да се премине, трябват дванадесет дни; управляват го наследствени владетели, потомци на цар Александър и дъщерята на Дарий, Велик цар на Персия. В чест на Александър всичките владетели все още носят титлата Зулкарнейн, името на Александър на езика на сарацините. От тази страна идват скъпоценните камъни, наречени шпинел, твърде красиви и ценни. Копаят ги от скалите из планините, където дълбаят на големи дълбочини както при миньорите, които копаят жила в сребърен рудник. Намират се в отделна планина, наречена Шигинан. И нека читателят знае, че те са предназначени само за царя и се копаят по негово нареждане. Никой не може да идва в планината за тези скъпоценни камъни, без да се изложи на мигновена смърт, а изнасянето им от царството е забранено под заплахата от смъртно наказание. Царят ги изпраща по своите хора на други владетели, князе и важни управители било като данък, било в знак на приятелство; някои той разменя за злато и сребро. Така прави, за да може шпинелът да остане рядкост и запази стойността си. Ако оставеше други да ги копаят и разнасят по света, толкова много щеше да има от тях на пазара, че цената им щеше да падне и те вече нямаше да са толкова скъпи. Ето защо царят налага толкова тежко наказание на всеки, който ги изнася без разрешение. [1] Град на запад от Балх, дн. Везирабад, по р. Бандибаба, Северен Афганистан. [2] Талихан, дн. Таликан, по горното течение на Амударя, на изток от гр. Ханабад. [3] Става дума за гр. Кишм, на югозапад от Файзабад. През града тече р. Пяндж, горното течение на Амударя. Реката разделя областта Бадахшан на две – Таджикистан, от една страна, и Бадахшан в дн. Афганистан. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=45028

Вълнуваща изповед на четника Никола Гушлев за неговите спомени като участник в борбата за свободата на Македония Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44970 Д-р Иван Гаджев ни запознава със затрогващия разказ за живота на един българин, посветил се на борбата за освобождение на Македония в изданието „Четникът Никола Гушлев“ (ИК „Изток-Запад“). Книгата е безценен извор за историята на македонската революционна организация. През 1985 г. д-р Иван Гаджев – син на активист на ВМРО – провежда интервю с четника Никола Гушлев в Торонто, Канада, а след края на записания на магнетофон разговор Гушлев предава на д-р Гаджев ръкопис, в който е описал своите спомени от онова бунтовно време през първите десетилетия на XX век. Тези ценни материали и спомени са побрани в изданието „Четникът Никола Гушлев“ (с подзаглавие „Спомени на един участник в борбата за свободата на Македония“). Книгата е ценен исторически извор за македонското освободително движение след Първата световна война. Вълнуващ и затрогващ е разказът на Гушлев за загубата на майка му, когато остава кръгъл сирак, за перипетиите, през които преминава и решението му да се посвети на революционната борба. Описани са противоречията, които възникват във ВМРО, вследствие от борбата, започната от Иван Михайлов срещу ген. Александър Протогеров, на когото авторът на книгата е бил охрана в течение на няколко години. Генералът съветва Гушлев да напусне България, за да се спаси от започналата братоубийствена война в организацията. Гушлев се вслушва и заминава за Торонто, Канада, където умира на деветдесетгодишна възраст. Спомените на македонския четник са ценен източник на информация не само за историята на ВМРО, но и за живота на българите от онова време. Книгата ни среща отблизо с дейци на македонското революционно движение, проследява противоречията, заговорите и междуособиците в организацията, а също и проявите на предателство и героизъм. Написани с интересен, но достъпен език, спомените на Никола Гушлев неусетно потапят четящия в онова отминало време през погледа на един достоен човек, посветил живота си на България. Д-р Иван Гаджев, чийто е приносът за съхраняването на спомените на Никола Гушлев, живее в Детройт, САЩ и е син на знаменития Илия Гаджев. Наред с това д-р Гаджев провежда десетки срещи и разговори с емигранти, свързани с борбата за освобождение на Македония. Той събира богат архивен материал: книги, снимки и всякакви документи. Впоследствие ценната колекция е прехвърлена в гр. Гоце Делчев, където в началото на века е основан Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“. „Четникът Никола Гушлев“ е автентичен и увлекателен разказ за развитието на освободителното движение в Македония през първата половина на миналия век. Книгата би била интересна както на специалистите по история, така и на всеки, който се интересува от съдбата на македонските земи. Откъс от „Четнинкът Никола Гушлев“, съставител д-р Иван Гаджев Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44970 През периода 1919–1920 година младежите от нашия край започнаха масово да емигрират в Америка през Албания и Гърция. Това те правеха с цената на големи откупи. Главната причина за тези изселвания, наред с липсата на поминък и с големия терор, бе нежеланието на младежите да отиват войници в Мала Азия – по това време Гърция воюваше с войските на Кемал Ататюрк. Ние – трима младежи от Дъмбени: аз, Йото Караманчев и Никола Попвасилев – решихме да си потърсим щастието в Америка, като заминем през Албания. За тази цел влязохме във връзка с войника Глигор Попангелков, който пое грижата да ни улесни в бягството през границата. Той беше син на гръцкия свещеник от нашето село, който като гъркоманин през време на турското робство е бил свещеник в някои албански села. С него се уговорихме да се срещнем край село Къдещица, пред чешмата, която беше на самия път. Доколкото си спомням, срещата беше уговорена за 18 или 19 февруари вечерта. Времето беше студено, но на чистото небе грееше ясна месечина. Глигор не мина границата с нас, а ни предаде направо на албанския пограничен участък. За сторената услуга му платихме 100 драхми – сума, равна на 5 златни наполеона. Албанците ни разпитваха най-подробно кои сме, откъде сме и какви са намеренията ни. Ние им обяснихме, че бягаме от гърците, да не ни вземат войници, и искаме да заминем за Америка. Щом се разсъмна, един стражар ни откара в Биглища – околийски градец. Там началникът на пограничната жандармерия на име Тосун Селеница, голям албански патриот и враг на гърците, член на Комитета за Освобождение на Албания, доста представителен мъж, с черна брада, сериозен, също ни разпита най-подробно. Накрая ни окуражи, като ни каза да не се боим от никого, защото се намираме в свободна Албания и можем да отидем, където си пожелаем. Като ни освободи, ние се поразходихме из градчето, където срещнахме много наши търговци от селата Смърдеш, Въмбел и Рупища. Те ни настаниха в малка тясна стаичка до един хан. Отоплявахме се с дървени въглища на мангал. Там се запознахме и с други наши хора и посредством тях влязохме във връзка с агенти, които изпращат емигранти в Америка. Скоро се преместихме в Корча – окръжен град, където имаше и други като нас от Въмбел, Връбник и Преспа. Но за наше нещастие точно по това време гръцкото правителство беше подало остра протестна нота до албанското за това, че издава паспорти на гръцки поданици да заминават за Америка, та нашето пътуване се осуети. През месец март се откри възможност за полска работа в турското село Съмлак срещу квартира, храна и по 30 драхми на месец. Семейството, при което ние се настанихме да работим, беше от четирима братя и минаваше за много заможно. То се възглавяваше от Тосун – много разбран човек, природно интелигентен. До него всички и за всичко се допитваха. От Тосун разбрах, че по време на Илинденското въстание е взел дейно участие в турската войска. Той ми каза и за раняването на Лазар Поптрайков като костурски войвода при опита да превземе с четата си град Биглища, което се потвърждава и от спомените на Иван Попов – костурски войвода. Малкият брат на Тосун ага – Сабри, беше телохранител на гръцкия владика в Костур, Каравангели. Говореше добре и български. Владиката му беше подарил пушка и револвер „Наган“ със сребърна дръжка. Много пъти, когато излизахме на работа в полето, той ми даваше да стрелям на нишан. Не зная защо, но нашите господари много ни обичаха и изпитваха голямо уважение към всички ни. Не така обаче се държаха другите турски господари с аргатите си българи, те изобщо не бяха на нашето положение. Аз и Йото Караманчев решихме да напуснем работата си и да заминем за Корча. Когато отидохме да се сбогуваме, Тосун започна да ни се кара и да ни съветва да не напускаме. Личеше, че ни обича повече от своите деца. Той ни съветваше: „А бе, мои деца, къде ще ходите? Та в града вие ще се загубите. Там няма да се намери работа за вас. Я си останете тука при нас.“ Това бащинско отношение и грижа на Тосун ага ни подействаха и ние решихме да останем до привършване на сезона. С нас работеха като слуги и няколко албанчета. Ние се научихме да говорим албански, което им направи добро впечатление, и те започнаха да ни се доверяват. От тях научихме, че през зимата идвали някакви хора с пушки, с дълги бради и наметнати с гуни[1]. Те наричаха „болшевики“. Силно заинтересовани от този факт, ние започнахме да ги подпитваме за въпросните хора, но те ни отговориха, че сега не били тук, но щели да ни кажат, когато дойдат. През май, а може да беше и юни, дойде един здрав момък от Костурско, казваше се Никола (Коле) Янков. Лицето му бе доста опалено от ветровете. По това време ние копаехме основите на новата къща на нашите господари. При нас бяха и двама агалари – Тосун и Сабри. Скоро те се отделиха настрана и започнаха да си говорят нещо тайно. Никола Янков бил с четата на Илия Дигалов, който решил да замине за България и сега се върнал в Албания, тъй като с брат си имали воденица в село Прогон – албанско християнско село. По-късно научих, че мнозина от прогончани са се занимавали с каменоделство и че някои са участвали в изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Оказа се двама-трима от майсторите, които работеха на къщата на нашите господари, са работили с моя брат Стоян – дялане на камъни при градежа на същия храм-паметник. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44970 [1] Гуня (гуна) (чуж.) – наметната широка горна дреха от груб вълнен плат.

Симо Колев: Био идиоти "Не мога да не отбележа доста дразнещия и клиширан имидж на био манията у нас", казва Симо От известно време посещавам фермерския пазар на Римската стена в София. Всяка събота е и като цяло е много добра инициатива, заслужаваща похвала, защото събира на едно място по-особени продукти и производители, различни от казионните боклуци на промоция в супермаркетите, разказва радиоводещият Симо Колев за Edna.bg Повечето неща на тези места са обявени за "био". Стоките, продавачите и купувачите. Не мога да не отбележа доста дразнещия и клиширан имидж на био манията у нас. Първо продавачите. Защо всички, които продават био неща, да изглеждат като напушени хипари? Е, това не мога да разбера. От дългия ми опит в борбата за осъзнато и устойчиво поведение и пазаруване не съм попадал на една нормално изглеждаща продавачка или продавач, които да изглеждат различно от съществуващите калъпи. Единствените, които изглеждат по-претенциозни от тях, са работещите в рекламните агенции. Перфектният продавач в еко/био магазин е момче/момиче, което е облечено в нещо средно между "home made" и гръндж мода от 90-те. И всичко това иде да ни подсили ефекта от натуралността на мястото, в което сме попаднали. Повечето от тези хора не знаят как се държи лопата и "най-природното" място, на което са ходили, е Банско, но ми обясняват, как нищо в техния магазин не е третирано с нищо и е отглеждано на девствена земя, която не е обработвана с химикали, откакто Адам и Ева дошли на този свят. Дразнят ме. Стоките. Защо био нещата, които се предлагат, трябва да изглеждат като смачкани, изядени и повърнати? Картофите, ябълките, крушите и всичко, което е дошло от земята и дърветата, изглежда самоцелно старо, изгнило и уморено, сякаш милото е преживяло Сталинградката битка и Kурската битка след това. Не разбирам, ако ябълката изглежда здрава и лъскава, тя не е ли био? Защото и аз имам село, на което имам две ябълки, които никой не пръска с нищо, ама са едни големи, здрави и сочни ябълки. И цената - 5 лева за килограм ябълки от еди-къде си (тук задължително има някакво звучно име на село - като село Хвойна, например) и които как ще провериш, че идват от там, не знам. Но най-вече - какво му е по-специалното на въпросното село? Било на склон, който "по цял ден е обливан от естествената сила на слънцето". Моля те! Не обичам да ценообразувам бизнеса никому, но в търговските отношения трябва да има морал, а не само псевдо морал и псевдо ценности. Безсмислено високите цени на био стоките са напълно неаргументирани и са плод на тренда да купуваме здравословни продукти за нас и децата ни и заради най-честитите клиенти на тези продукти – богатите хора. Това е нечестно. Хайде, картофите, крушите, доматите и ябълките по 5 лева килото, ОК, ама био мляко от Холандия, което е "100 процента сертифицирано", както веднъж ми обясни хипито продавачка в един био магазин, вече ме разби. Аз я попитах дали знае как идва това мляко от Холандия до България и добавих, че със сигурност не го карат с Тойота Приус. Хипито, милото, не разбра какво му говоря. Кое му е биото на една стока, която минава 3000 километра, за да стигне до България? И това е мляко. Не нещо напълно безалтернативно. Грубо е и няма нищо общо с принципите за еко и био начин на живот. Клиентите. Повечето от тях – същите кукувици, като продавачките в био магазините. Наивни парвенюта, които вярват, че щом веднъж са гледали “Неудобната истина”, лайкнали страници за здравословно хранене във "Фейсбук" и купуват задължително био, значи са заслужил борец против глобалното затопляне. Имам една приятелка Ани, която има нечовешка пекарна за хляб на Римската стена и при нея нищо не е обявила за био, но знам какви са ѝ брашната, какви са ѝ машините за месене на хляб, какво ѝ е желанието. И напълно ѝ се доверявам. Защото не ми подскача истерично в защита на киноа, спирулина и всякакви други неща, без които животът ми е обречен на безвъзвратна смърт. Моля ви! По-сериозно и по-информирано. Купуването на био стоки не те прави задължително човек с устойчиво и природосъобразно поведение, ако това ти е целта. "Био"-то невинаги е еко и едното не е задължително да бъде и другото. Няма преки доказателства, че био е задължително по-полезно и панацея на всичко градско, мръсно и съвременно. Няма и доказателства, че био ще спаси света. Още по-малко, твоя свят. Още от Симо Колев прочетете тук Източник: http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/komentari/simo-kolev-bio-idioti-6032614

The Institution of Engineering and Technology (IET), съвместно с Electrical and Electronics Engineers (IEEE) и издателство Elsevier създадоха препоръки относно качеството на материалите от конференции. Те са предназначени да подобрят качеството на публикуваните изследвания, представени на научни събития и конференции. Повече

С решение на Министерски съвет Висшето училище Международен колеж (ВУМК) ще стане специализирано Висше училище по мениджмънт (ВУМ) – Варна. От него ще излизат бакалаври и магистри по професионалните направления "Администрация и управление", "Икономика" и "Туризъм". Висшето училище ще предлага бакалавърски и магистърски програми на английски език въз основа на сключени академични договори с британски и други европейски университети, водещи до две дипломи. Ректорът на Висше училище Международен колеж доц. д-р Тодор Радев, заяви: „Реално съществена промяна няма. Колежът в Добрич ще продължи да функционира пълноценно, планираме да разширим учебната си дейност. Когато бъде одобрено решението на правителството от Парламента, ще предоставим на студентите ни възможност за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър”. Ще се запази и тригодишното обучение по специалностите със степен „професионален бакалавър”. Преобразуването тече пета година, и след положителната оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация най-после Министерски съвет придвижи проекта в Народното събрание. С това решение няма да се увеличи броя на висшите училища у нас. На практика и досега ВУМК съществува като висше училище и напълно легитимно извършва обучения. В рейтинговата класация на висшите училища по категория „Научна дейност”, Висше училище Международен колеж се нарежда на второ място след СУ „Св. Климент Охридски”, включително и по абсолютен брой публикации и цитати в България, и в чужбина в областта на стопанските науки. През 2009 година Висше училище Международен колеж е стратегически партньор за Източна Европа на един от най-престижните британски университети – Cardiff Metropolitan University (CMU), UK и благодарение на това партньорството ВУМК провежда съвместно обучение и по британски магистърски програми. През последните години ВУМК създава академични партньорства и с други университети в Европа – University College Birmingham и Stenden University, Холандия, Business and Hotel Management School, Швейцария и др. Всеки студент на ВУМК задължително преминава през ежегоден стаж по специалносттa в чужбина, а 90% от завършилите във висшето училище, до 3 месеца започват добре платена работа. ВУМК организира ежегодно няколко издания на Кариерно изложение за своите студенти. В момента във ВУМК се учат студенти от близо 40 държави, а по входящи студентски мобилности по програма „Еразъм”, Висшето училище е на първо място в България. За Висше Училище Международен колеж Висшето Училище Международен колеж води началото си от 1996 г., когато представя проект за акредитиране като висше училище с 3 годишен курс на обучение. През 1998 г. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация дава начална институционална акредитация на ВУМК, а следващата година Народното събрание взема решение за откриване на новото висше училище.

Европейската комисия стартира днес нов механизъм за подкрепа в областта на политиките (Policy Support Facility (PSF)), с който да се помогне на държавите членки на ЕС да реформират политиките си в областта на научните изследвания и иновациите. Тези реформи са приоритет за икономическата политика на ЕС, тъй като високоефективните системи за научни изследвания и иновации могат да дадат тласък за възстановяване на растежа и създаването на работни места. Първите държави, които се възползват от механизма, са България и Унгария. Европейският комисар за научни изследвания, наука и иновации, Карлос Моедаш каза "За излизане от кризата и за изграждане на стабилни основи за растеж и създаване на работни места, всички държави членки на ЕС са изправени пред задачата да реформират своите системи за научни изследвания и иновации. Трябва да работим заедно, за да можем най-добре да се справим с предизвикателството как да определим и приложим тези реформи, които са ключови за постигането на устойчив растеж. България е първата държава членка, която взе решение да използва механизма за подпомагане. С подкрепата на Комисията, група от старши експерти и длъжностни лица от други правителства ще извърши партньорска проверка на България и ще направи препоръки за подобрения в публичното финансиране на научните изследвания, научните кариери, както и в областта на трансфера на знания между университетите и бизнеса. Тодор Танев, министър на образуванието и науката на Република България каза: "Високо оценявам, че България може да бъде първия клиент на новия механизъм за подкрепа. Този инструмент ще ни помогне да стартираме необходимите реформи, за да направим нашите системи за научни изследвания и иновации по-ефективни, особено що се отнася до тяхното управление. Резултатите от партньорската проверка ще бъдат включени в сериозните усилия, полагани от Министерството на образованието и науката и правителството, за подобряване профила на България в областта на науката и иновациите, като го направят в по-голяма степен насочен към постигането на резултати и в полза на обществото". Комисията също одобри да подкрепи Унгария в подготовката й за евентуална партньорска проверка по-късно през годината. Председателят на Националната служба за научни изследвания, развитие и иновации, Jzsef Plinks, изрази ангажимента си към новата инициатива: Считаме механизма за подкрепа в областта на политиките за нов ефективен инструмент в рамките на Хоризонт 2020, който подкрепя нас, политиците, за по-нататъшно подобряване на настоящите политики в Унгария в областта на научните изследвания и иновации. Чрез съвместната работа с група водещи международни експерти, пред-партньорската проверка, както и следващата партньорска проверка, ще ни помогне за приключване на текущото преструктуриране на унгарската система за управление в сферата на науката и иновациите. Помощна информация: Механизмът за подкрепа в областта на политиките е нов инструмент, който да даде на правителствата на европейските държави членки практическа подкрепа в определянето, прилагането и оценката на онези реформи, които са необходими за подобряване на качеството на публичното финансиране, като поставянето му на конкурентна основа, въвеждане на оценки за ефективността на университети, или стимулиране на сътрудничеството между академичните среди и бизнеса. Той подкрепя правителствени служители от други държави да направят партньорска проверка на ефективността на политиките за научни изследвания и иновации и предоставя достъп до независими на високо ниво експертни познания и анализ. То се финансира по програмата на ЕС за изследвания и иновации Хоризонт 2020, с бюджет до 20 милиона евро. Годишният обзор на растежа за 2015г определя научните изследвания и иновации, като един от седемте приоритета за структурни реформи на страните членки, чрез които да се насърчат инвестициите и растежа. В него се изтъкват реформи за увеличаване на въздействието на публичното финансиране на научните изследвания и иновациите посредством подобрени стратегии, програми и институции, както и реформи за осигуряване на благоприятна за инвестициите среда, за да се насърчат иновациите в бизнеса. Повече информация: Horizon 2020 2015 Annual Growth Survey За контакт с медиите: Говорителят на ЕК по въпросите на научните изследвания, наука и иновации

Честит Празник на всички! Нека България пребъде и ние покрай нея! Бъдете живи и здрави!

Всички знаят за участието на България в Първата световна война. Малко обаче се знае, какво огромно общонационално усилие е то, както и че то е венецът и лебедовата песен на българското Възраждане. http://www.gofundme.com/yf7f7f7g През 2015 година ще се навършат 100 г. от включването на България в Първата световна война. Този повратен момент в историята, и решителен за съдбата на Европа и света, е белязан от възобновени надежди за националното ни обединение, които изправят цялата нация на бойна нога и я поведоха сред пожарите на всеобхватния конфликт. Тази, както и предишните емблематични годишнини, е на път да бъде напълно пренебрегната от държавните институции, което е национален позор за всички нас. Все още текат безумните дебати, дали въобще да бъдат възстановявани разрушените от комунистите мемориални плочи на Софийските пехотни полкове. При това положение ние, от екипа на списание „Българска Наука“, се чувстваме длъжни да направим нещо, за да не потъне годишнината в забрава. По тази причина решихме да заснемем филм, чрез който от една страна да отбележим и почетем събитията, а от друга – да ги припомним на българите, които изглежда са ги позабравили. Както и да покажем собствената си гледна точка за случилото се пред чуждестранната аудитория, а тя е или незапозната, или запозната предимно с гледната точка на враговете ни – победители, която естествено ни представя в тъмна светлина. Вече имаме натрупан опит и успехи в тази насока с филмите „На нож!” (2012) и „Трагедия и слава” (2013) създадени със същите подбуди по случай годишнините от Балканските войни. Подобно на тях предстоящият филм ще бъде документален, с информативна насоченост, представяща общия ход на събитията и военните действия, както и любопитни и вълнуващи случки от тях. Но също така и патриотична и поучителна, целяща обективно да разгледа проблемите и да направи необходимите изводи от тях. Предвижда се да бъде показан богат архив от снимки, документи и видеокадри от епохата. Евентуално театъра на бойните действия да бъде онагледен, чрез съставяне на интерактивни карти. Както и зрелищно да бъде пресъздадена атмосферата на бойното поле и тогавашното ежедневие, чрез заснемане на историческа възстановка с помощта на клуб „Традиция”. В продукцията ще бъдат заснети най-бележитите съвременни експерти по историята на тези войни в България, а ако имаме късмет може да поканим и сръбски такива, за да ни разкажат и как са изглеждали нещата от тяхна страна. Ще бъдат подготвени английски субтитри, за да могат и чуждестранни зрители да го гледат в интернет. По план филмът за Първата световна война ще бъде разделен на 3 части от по около 1 час продължителност. Тази година първата част ще бъде посветена на включването на България във войната и разгромът на Сърбия през 1915 г. Догодина – разгромът на Румъния от 1916 г. и битките на северния фронт. А по-нататък и още една част посветена на продължителните и тежки боеве по Солунския фронт срещу войските на Антантата, края на войната, последиците и поуките. Първата част на филма трябва да бъде готова до есента и на 14 октомври да се състои премиерата му в София. Прожекцията му ще бъде тържествено честване на случая, съпроводено с дебати и дискусии по темата. Ще бъдат направени прожекции и в други градове, с филмът ще бъде направен на диск, както и предишните и съответно предложен за учебно помагало в училищата. Накрая, разбира се ще бъде пуснат и за свободно гледане в интернет. Както вече отбелязахме съвременната българска държава пари за подобни начинания не дава, по европейските проекти също не се отпускат заклеймявайки ни като нетолерантни или полит-некоректни. Така че ще се наложи да действаме със собствени сили и средства. А те както и свободното ни време за такава дейност са силно ограничени, така че разчитаме на помощта единствено от страна на Вас – тези българи, които не са забравили паметта и завета на прадядовците си отпреди 100 години. Колкото повече пари съберем за проекта и колкото повече хора и организации се съгласят да ни съдействат за него, толкова по-хубав ще бъде крайният резултат. От екипа на списание „Българска Наука” Моля, помогнете за реализирането на тази идея! или Сметката е в левове: Банка: Обединена Българска Банка IBAN: BG86UBBS80021047720930 BIC: UBBSBGSF Сдружение "Форум Наука" - за Българска Наука Можете да се свържете с нас на admin@nauka.bg Благодарим

На 5 февруари екипът на мисията Planck започна публикуването на нови изводи, получени от обработката вече на всички данни, събрани за общо 4.5 години работа в космоса. http://scitechdaily.com/new-planck-data-explores-history-universe/ Един от новите изводи: Продължителността на периода, наречен "тъмната възраст на Вселената" е по голяма. Според наблюдения с наземни телескопи тя е над 100 милиона години - от 300 до 400 милиона, През този период (380 000 години след Големия взрив), във Вселената все още няма образувани звезди и галактики. По данните на Планк, тъмната възраст свършва може би 550 милиона години след Големия взрив. Изследванията продължават... @Пламен Физиев

Какви са плановете за тераформиране на Марс? Как ще изглежда една космическа станция на Червената планета? Гледай научно-популярния филм Mars Underground: Space Station on Mars, за да научиш отговорите:

Тоалетната в сервизния модул "Звезда" на "Международната космическа станция". Маркучът с фунията е за малката нужда, а седалката - за голямата. Credit : NASA Светослав Александров. И така, вие искате да станете астронавт? Мечтаете си да влизате в новинарските емисии, да ви запомнят като първопроходец, да пише за вас в учебниците? Това е много хубава мечта... Днес обаче ще си говорим за някои от ... особеностите (в мекия смисъл на думата) какво означава да си астронавт. Ще си говорим за хигиената в космоса. Вие знаете ли кой е най-честият въпрос, който децата задават в училище, ако училището е поканило астронавт в час? Да, досещате се - най-често задаваният въпрос е как хората ходят на тоалетна в космоса. Малко са възрастните, които се осмеляват да зададат този въпрос, но учениците нямат тези задръжки. И астронавтите отговарят. Нека да го кажем кратко, за да стане ясно от самото начало: ако сте от срамежливите хора, ако на работа по цял ден се стискате и от срам не смеете да отидете на тоалетна, или се стараете да го направите максимално дискретно -професия "астронавт" не е за вас. "Мислите си, че е великолепно да сте астронавт? Нужна е много упорита работа и много унижения", споделя Марк Робъртс, туристически гид в космическия музей в Ню Йорк. Неудобствата наистина са големи. Докато космическата совалка все още летеше, тя имаше сравнително голяма тоалетна и даже лично пространство. Но на руските кораби "Союз" нещата стоят по-различно. В единия отсек има тоалетна. При положение, че екипажът е от трима души, ако се наложи някой да използва тоалетната, другите двама трябва да бъдат помолени да се преместят в другия отсек за малко лично пространство. Рядко се стига дотам - на екипажа се прави клизма, която обикновено е достатъчна да изчисти човек, докато "Союз" се скачи с "Международната космическа станция". Още не съм приключил! Опитвали ли сте се да ходите по голяма нужда, без едновременно с това да извършвате и малката нужда? Ако не се научите на това важно житейско и в случая "професионално" умение, професия "астронавт" отново не е за вас. Защото дори и в модерната "Международна космическа станция" тоалетната има два изхода - един за малката и един за голямата нужда и астронавтите трябва да използват различни методи за отделяне на течните от твърди отпадъци. Един от астронавтите казал на колегата си Лерой Шао, че би предпочел ако беше възможно да кацаше на Земята и да се завръщаше всяка сутрин, за да може да върши работата си на спокойствие... след което пак да излита в космоса... Историята на тоалетните мъки започва на 5 май 1961 година, когато астронавтът на НАСА Алан Шепард е затворен в космическия си кораб "Фрийдъм 7". Тогавашните първи полети са били кратки, суборбитални... и от НАСА въобще не са се замисляли, че би било нужно някой да отиде до тоалетна. Само че вие знаете, че понякога нещата не тръгват по план и започва едно ходене по мъките, отлагания на полетите. Полетът на Алан Шепард бил отложен за пет часа и биологичният часовник на астронавта се обадил. "Човек, трябва да п*кая", вика по радиото на наземния контрол. "Ти какво?", отвръща наземният контрол. Шепард е изненадан - нима покрай цялата тази космическа еуфория някой е забравил, че астронавтите не са в истинския смисъл на думата свръхчовеци, на които подобни неща са им чужди? "Чухте ме", отговаря той. "Трябва да п*кая. Заключен съм тук вечно. Подемната платформа е все още тук, защо не ми позволите да се поразтъпча малко?" "Няма начин", заключват ръководителите на полета... и след известно време казват на Шепард... "Направи го в скафандъра". И така... той го направил... Но с това трудностите при облекчаването не приключили. През следващите години човечеството ще е свидетел на космическите кораби "Джемини" и "Аполо", как технологията се развива до момент, позволяващ на хората да летят в далечния космос и да стъпят на Луната. Но с развитието на космическите кораби не означава, че се развива едновременно и технологията на космическите тоалетни. Дори и в разгара на лунните кацания астронавтите са извършвали голямата нужда ... в торбички. Само че не е точно така, както си го представяте! Тук на Земята е лесно - когато хората ходят на тоалетна това, което излиза от тях, пада на Земята. Досещате се - в космоса, в условия на микрогравитацията, това, което излиза от тялото, не може да падне! Всяка торбичка за събиране на фекалии по време на "Аполо" е имала приспособление за пръсти, с което... астронавтите с ръка са избутвали своите отпадъци. В торбичките трябвало да бъдат прибрани и отпадните хартии, след което астронавтите трябало да добавят бактерицидно вещество - понеже в червата има бактерии, отделящи газ. Предпазната мярка е била необходима, за да не би торбичките да се раздуят от газове и да се пръснат. Цялото това "приключение" е отнемало около 45 минути. За да сведат големите нужди до минимум, астронавтите са били подлагани на специална диета. И пак не е било безпроблемно... Случвали са се инциденти. През май 1969 година до Луната лети космически кораб "Аполо 10". Целта е оттрениране на работата на лунния модул, преди същинското кацане от "Аполо 11". На записаните разговори от мисия "Аполо 10" става ясно, че астронавтите са видели "кафяво НЛО" в кораба. "Дай ми салфетка, бързо", обръща се командир Том Стафорд. "Във въздуха плува л*но". "Не съм го направил аз", заоправдава се пилот Джон Йънг. "Моето не е такова". "И аз не мисля, че е мое", казва пилот Юджийн Сърнан. "Моето беше доста по-твърдо от това", заоправдава се и командирът. "Изхвърлете го!". И малко по-късно Сърнан отново се обажда. "Тук има още едно проклето л*но. Какво не е наред с вас, хора?" Днес, слава Богу, нещата на "Международната космическа станция" са по-добри, но въпреки това ходенето до тоалетна изисква специална тренировка. Но да, както подчертах по-горе - тоалетната има два отделни отсека. За голямата нужда тя прилича на еко-тоалетна, но за малката е маркуч с вакуум. Това е важно, тъй като течностите се пръскат навсякъде в условия на микрогравитация. Маркучът с вакуум върши еднакво добра работа както за мъже, така и за жени. Само трябва да знаеш как да насочваш добре... И така, астронавтската професия изисква преодоляване на редица задръжки и комплекси пред колегите си. И докато много неща се променят в характера на човек, едно качество остава - егото. Всеки астронавт получава специална фуния, която да се прикрепи към марку Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/780-2015-space-toilets

Ето една новина за ваксина срещу ебола: http://nauka.bg/a/%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0

Най-добрите снимки на уникалния астероид BL86, който заедно със спътниците си прелетя край Земята: http://earthsky.org/todays-image/best-images-asteroid-2004-bl86-as-it-swept-near-earth?utm_source=EarthSky+News&utm_campaign=bbd0eaf8a0-EarthSky_News&utm_medium=email&utm_term=0_c643945d79-bbd0eaf8a0-394065609

25 февруари 2015 г. Посветена на 70-годишнината от разстрела на ген.-м-р Трифон Трифонов – началник на Щаба на войската, и на плеядата генерали и офицери, станали жертва на политическите сътресения в Третата българска държава Под патронажа на Президента на Република Българияи Върховен главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев Организатор: Военноисторическа комисия Съорганизатори: Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва Съюз на възпитаниците на военните на НВ училища, ШЗО и родолюбивото Съюз на офицерите от резерва „Атлантик” Съюз на ветераните от войните в България Асоциация на Сухопътните войски Централен военен клуб, зала „Тържествена“ Програмата в прикачения файл: НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ_програма.pdf

Не съм съгласен, за цялата тая лоша слава на науката и учените са си виновни можеби те, че не се популяризират достатъчно, но да кажем, че наука не се правят и няма проекти... За седма рамкова програма (7РП) от 2007 до 2013 след на 20-то място от 28 членки на ЕС. имаме 678 участничи, който са усвоили 96, 54 мил. евро. Имаме финансирани 163 изследователи по програма MSCA (Мария Кюри). Топ 5 от участниците са Софийски университет с 43 проекта, Институт за ИКТ с 33 проекта, Онтотекс АД с 15 проекта, Институт по физика на твърдото тяло към БАН и Пловдивски университет. Не трябва да се подценяват научните звена в България. Имаме институти, които са на световно ниво и членуват в най-големите световни организации по съответната наука. Аз съм на мнение, че щом има толкова професори и доценти, значи има нужда от тях. Аз лично познавам няколко човека, който влизат в горните статистики и много се радвам за успеха им. Хората се развиват и в това няма нищо лошо. Ако погледнем едни подобни статистики за ЕС или за Америка и Русия ще се изненадаме колко по-големи са от нашите.