Р. Теодосиев

Вълнуваща изповед на четника Никола Гушлев за неговите спомени като участник в борбата за свободата на Македония Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44970 Д-р Иван Гаджев ни запознава със затрогващия разказ за живота на един българин, посветил се на борбата за освобождение на Македония в изданието „Четникът Никола Гушлев“ (ИК „Изток-Запад“). Книгата е безценен извор за историята на македонската революционна организация. През 1985 г. д-р Иван Гаджев – син на активист на ВМРО – провежда интервю с четника Никола Гушлев в Торонто, Канада, а след края на записания на магнетофон разговор Гушлев предава на д-р Гаджев ръкопис, в който е описал своите спомени от онова бунтовно време през първите десетилетия на XX век. Тези ценни материали и спомени са побрани в изданието „Четникът Никола Гушлев“ (с подзаглавие „Спомени на един участник в борбата за свободата на Македония“). Книгата е ценен исторически извор за македонското освободително движение след Първата световна война. Вълнуващ и затрогващ е разказът на Гушлев за загубата на майка му, когато остава кръгъл сирак, за перипетиите, през които преминава и решението му да се посвети на революционната борба. Описани са противоречията, които възникват във ВМРО, вследствие от борбата, започната от Иван Михайлов срещу ген. Александър Протогеров, на когото авторът на книгата е бил охрана в течение на няколко години. Генералът съветва Гушлев да напусне България, за да се спаси от започналата братоубийствена война в организацията. Гушлев се вслушва и заминава за Торонто, Канада, където умира на деветдесетгодишна възраст. Спомените на македонския четник са ценен източник на информация не само за историята на ВМРО, но и за живота на българите от онова време. Книгата ни среща отблизо с дейци на македонското революционно движение, проследява противоречията, заговорите и междуособиците в организацията, а също и проявите на предателство и героизъм. Написани с интересен, но достъпен език, спомените на Никола Гушлев неусетно потапят четящия в онова отминало време през погледа на един достоен човек, посветил живота си на България. Д-р Иван Гаджев, чийто е приносът за съхраняването на спомените на Никола Гушлев, живее в Детройт, САЩ и е син на знаменития Илия Гаджев. Наред с това д-р Гаджев провежда десетки срещи и разговори с емигранти, свързани с борбата за освобождение на Македония. Той събира богат архивен материал: книги, снимки и всякакви документи. Впоследствие ценната колекция е прехвърлена в гр. Гоце Делчев, където в началото на века е основан Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“. „Четникът Никола Гушлев“ е автентичен и увлекателен разказ за развитието на освободителното движение в Македония през първата половина на миналия век. Книгата би била интересна както на специалистите по история, така и на всеки, който се интересува от съдбата на македонските земи. Откъс от „Четнинкът Никола Гушлев“, съставител д-р Иван Гаджев Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44970 През периода 1919–1920 година младежите от нашия край започнаха масово да емигрират в Америка през Албания и Гърция. Това те правеха с цената на големи откупи. Главната причина за тези изселвания, наред с липсата на поминък и с големия терор, бе нежеланието на младежите да отиват войници в Мала Азия – по това време Гърция воюваше с войските на Кемал Ататюрк. Ние – трима младежи от Дъмбени: аз, Йото Караманчев и Никола Попвасилев – решихме да си потърсим щастието в Америка, като заминем през Албания. За тази цел влязохме във връзка с войника Глигор Попангелков, който пое грижата да ни улесни в бягството през границата. Той беше син на гръцкия свещеник от нашето село, който като гъркоманин през време на турското робство е бил свещеник в някои албански села. С него се уговорихме да се срещнем край село Къдещица, пред чешмата, която беше на самия път. Доколкото си спомням, срещата беше уговорена за 18 или 19 февруари вечерта. Времето беше студено, но на чистото небе грееше ясна месечина. Глигор не мина границата с нас, а ни предаде направо на албанския пограничен участък. За сторената услуга му платихме 100 драхми – сума, равна на 5 златни наполеона. Албанците ни разпитваха най-подробно кои сме, откъде сме и какви са намеренията ни. Ние им обяснихме, че бягаме от гърците, да не ни вземат войници, и искаме да заминем за Америка. Щом се разсъмна, един стражар ни откара в Биглища – околийски градец. Там началникът на пограничната жандармерия на име Тосун Селеница, голям албански патриот и враг на гърците, член на Комитета за Освобождение на Албания, доста представителен мъж, с черна брада, сериозен, също ни разпита най-подробно. Накрая ни окуражи, като ни каза да не се боим от никого, защото се намираме в свободна Албания и можем да отидем, където си пожелаем. Като ни освободи, ние се поразходихме из градчето, където срещнахме много наши търговци от селата Смърдеш, Въмбел и Рупища. Те ни настаниха в малка тясна стаичка до един хан. Отоплявахме се с дървени въглища на мангал. Там се запознахме и с други наши хора и посредством тях влязохме във връзка с агенти, които изпращат емигранти в Америка. Скоро се преместихме в Корча – окръжен град, където имаше и други като нас от Въмбел, Връбник и Преспа. Но за наше нещастие точно по това време гръцкото правителство беше подало остра протестна нота до албанското за това, че издава паспорти на гръцки поданици да заминават за Америка, та нашето пътуване се осуети. През месец март се откри възможност за полска работа в турското село Съмлак срещу квартира, храна и по 30 драхми на месец. Семейството, при което ние се настанихме да работим, беше от четирима братя и минаваше за много заможно. То се възглавяваше от Тосун – много разбран човек, природно интелигентен. До него всички и за всичко се допитваха. От Тосун разбрах, че по време на Илинденското въстание е взел дейно участие в турската войска. Той ми каза и за раняването на Лазар Поптрайков като костурски войвода при опита да превземе с четата си град Биглища, което се потвърждава и от спомените на Иван Попов – костурски войвода. Малкият брат на Тосун ага – Сабри, беше телохранител на гръцкия владика в Костур, Каравангели. Говореше добре и български. Владиката му беше подарил пушка и револвер „Наган“ със сребърна дръжка. Много пъти, когато излизахме на работа в полето, той ми даваше да стрелям на нишан. Не зная защо, но нашите господари много ни обичаха и изпитваха голямо уважение към всички ни. Не така обаче се държаха другите турски господари с аргатите си българи, те изобщо не бяха на нашето положение. Аз и Йото Караманчев решихме да напуснем работата си и да заминем за Корча. Когато отидохме да се сбогуваме, Тосун започна да ни се кара и да ни съветва да не напускаме. Личеше, че ни обича повече от своите деца. Той ни съветваше: „А бе, мои деца, къде ще ходите? Та в града вие ще се загубите. Там няма да се намери работа за вас. Я си останете тука при нас.“ Това бащинско отношение и грижа на Тосун ага ни подействаха и ние решихме да останем до привършване на сезона. С нас работеха като слуги и няколко албанчета. Ние се научихме да говорим албански, което им направи добро впечатление, и те започнаха да ни се доверяват. От тях научихме, че през зимата идвали някакви хора с пушки, с дълги бради и наметнати с гуни[1]. Те наричаха „болшевики“. Силно заинтересовани от този факт, ние започнахме да ги подпитваме за въпросните хора, но те ни отговориха, че сега не били тук, но щели да ни кажат, когато дойдат. През май, а може да беше и юни, дойде един здрав момък от Костурско, казваше се Никола (Коле) Янков. Лицето му бе доста опалено от ветровете. По това време ние копаехме основите на новата къща на нашите господари. При нас бяха и двама агалари – Тосун и Сабри. Скоро те се отделиха настрана и започнаха да си говорят нещо тайно. Никола Янков бил с четата на Илия Дигалов, който решил да замине за България и сега се върнал в Албания, тъй като с брат си имали воденица в село Прогон – албанско християнско село. По-късно научих, че мнозина от прогончани са се занимавали с каменоделство и че някои са участвали в изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Оказа се двама-трима от майсторите, които работеха на къщата на нашите господари, са работили с моя брат Стоян – дялане на камъни при градежа на същия храм-паметник. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44970 [1] Гуня (гуна) (чуж.) – наметната широка горна дреха от груб вълнен плат.

Симо Колев: Био идиоти "Не мога да не отбележа доста дразнещия и клиширан имидж на био манията у нас", казва Симо От известно време посещавам фермерския пазар на Римската стена в София. Всяка събота е и като цяло е много добра инициатива, заслужаваща похвала, защото събира на едно място по-особени продукти и производители, различни от казионните боклуци на промоция в супермаркетите, разказва радиоводещият Симо Колев за Edna.bg Повечето неща на тези места са обявени за "био". Стоките, продавачите и купувачите. Не мога да не отбележа доста дразнещия и клиширан имидж на био манията у нас. Първо продавачите. Защо всички, които продават био неща, да изглеждат като напушени хипари? Е, това не мога да разбера. От дългия ми опит в борбата за осъзнато и устойчиво поведение и пазаруване не съм попадал на една нормално изглеждаща продавачка или продавач, които да изглеждат различно от съществуващите калъпи. Единствените, които изглеждат по-претенциозни от тях, са работещите в рекламните агенции. Перфектният продавач в еко/био магазин е момче/момиче, което е облечено в нещо средно между "home made" и гръндж мода от 90-те. И всичко това иде да ни подсили ефекта от натуралността на мястото, в което сме попаднали. Повечето от тези хора не знаят как се държи лопата и "най-природното" място, на което са ходили, е Банско, но ми обясняват, как нищо в техния магазин не е третирано с нищо и е отглеждано на девствена земя, която не е обработвана с химикали, откакто Адам и Ева дошли на този свят. Дразнят ме. Стоките. Защо био нещата, които се предлагат, трябва да изглеждат като смачкани, изядени и повърнати? Картофите, ябълките, крушите и всичко, което е дошло от земята и дърветата, изглежда самоцелно старо, изгнило и уморено, сякаш милото е преживяло Сталинградката битка и Kурската битка след това. Не разбирам, ако ябълката изглежда здрава и лъскава, тя не е ли био? Защото и аз имам село, на което имам две ябълки, които никой не пръска с нищо, ама са едни големи, здрави и сочни ябълки. И цената - 5 лева за килограм ябълки от еди-къде си (тук задължително има някакво звучно име на село - като село Хвойна, например) и които как ще провериш, че идват от там, не знам. Но най-вече - какво му е по-специалното на въпросното село? Било на склон, който "по цял ден е обливан от естествената сила на слънцето". Моля те! Не обичам да ценообразувам бизнеса никому, но в търговските отношения трябва да има морал, а не само псевдо морал и псевдо ценности. Безсмислено високите цени на био стоките са напълно неаргументирани и са плод на тренда да купуваме здравословни продукти за нас и децата ни и заради най-честитите клиенти на тези продукти – богатите хора. Това е нечестно. Хайде, картофите, крушите, доматите и ябълките по 5 лева килото, ОК, ама био мляко от Холандия, което е "100 процента сертифицирано", както веднъж ми обясни хипито продавачка в един био магазин, вече ме разби. Аз я попитах дали знае как идва това мляко от Холандия до България и добавих, че със сигурност не го карат с Тойота Приус. Хипито, милото, не разбра какво му говоря. Кое му е биото на една стока, която минава 3000 километра, за да стигне до България? И това е мляко. Не нещо напълно безалтернативно. Грубо е и няма нищо общо с принципите за еко и био начин на живот. Клиентите. Повечето от тях – същите кукувици, като продавачките в био магазините. Наивни парвенюта, които вярват, че щом веднъж са гледали “Неудобната истина”, лайкнали страници за здравословно хранене във "Фейсбук" и купуват задължително био, значи са заслужил борец против глобалното затопляне. Имам една приятелка Ани, която има нечовешка пекарна за хляб на Римската стена и при нея нищо не е обявила за био, но знам какви са ѝ брашната, какви са ѝ машините за месене на хляб, какво ѝ е желанието. И напълно ѝ се доверявам. Защото не ми подскача истерично в защита на киноа, спирулина и всякакви други неща, без които животът ми е обречен на безвъзвратна смърт. Моля ви! По-сериозно и по-информирано. Купуването на био стоки не те прави задължително човек с устойчиво и природосъобразно поведение, ако това ти е целта. "Био"-то невинаги е еко и едното не е задължително да бъде и другото. Няма преки доказателства, че био е задължително по-полезно и панацея на всичко градско, мръсно и съвременно. Няма и доказателства, че био ще спаси света. Още по-малко, твоя свят. Още от Симо Колев прочетете тук Източник: http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/komentari/simo-kolev-bio-idioti-6032614

The Institution of Engineering and Technology (IET), съвместно с Electrical and Electronics Engineers (IEEE) и издателство Elsevier създадоха препоръки относно качеството на материалите от конференции. Те са предназначени да подобрят качеството на публикуваните изследвания, представени на научни събития и конференции. Повече

С решение на Министерски съвет Висшето училище Международен колеж (ВУМК) ще стане специализирано Висше училище по мениджмънт (ВУМ) – Варна. От него ще излизат бакалаври и магистри по професионалните направления "Администрация и управление", "Икономика" и "Туризъм". Висшето училище ще предлага бакалавърски и магистърски програми на английски език въз основа на сключени академични договори с британски и други европейски университети, водещи до две дипломи. Ректорът на Висше училище Международен колеж доц. д-р Тодор Радев, заяви: „Реално съществена промяна няма. Колежът в Добрич ще продължи да функционира пълноценно, планираме да разширим учебната си дейност. Когато бъде одобрено решението на правителството от Парламента, ще предоставим на студентите ни възможност за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър”. Ще се запази и тригодишното обучение по специалностите със степен „професионален бакалавър”. Преобразуването тече пета година, и след положителната оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация най-после Министерски съвет придвижи проекта в Народното събрание. С това решение няма да се увеличи броя на висшите училища у нас. На практика и досега ВУМК съществува като висше училище и напълно легитимно извършва обучения. В рейтинговата класация на висшите училища по категория „Научна дейност”, Висше училище Международен колеж се нарежда на второ място след СУ „Св. Климент Охридски”, включително и по абсолютен брой публикации и цитати в България, и в чужбина в областта на стопанските науки. През 2009 година Висше училище Международен колеж е стратегически партньор за Източна Европа на един от най-престижните британски университети – Cardiff Metropolitan University (CMU), UK и благодарение на това партньорството ВУМК провежда съвместно обучение и по британски магистърски програми. През последните години ВУМК създава академични партньорства и с други университети в Европа – University College Birmingham и Stenden University, Холандия, Business and Hotel Management School, Швейцария и др. Всеки студент на ВУМК задължително преминава през ежегоден стаж по специалносттa в чужбина, а 90% от завършилите във висшето училище, до 3 месеца започват добре платена работа. ВУМК организира ежегодно няколко издания на Кариерно изложение за своите студенти. В момента във ВУМК се учат студенти от близо 40 държави, а по входящи студентски мобилности по програма „Еразъм”, Висшето училище е на първо място в България. За Висше Училище Международен колеж Висшето Училище Международен колеж води началото си от 1996 г., когато представя проект за акредитиране като висше училище с 3 годишен курс на обучение. През 1998 г. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация дава начална институционална акредитация на ВУМК, а следващата година Народното събрание взема решение за откриване на новото висше училище.

Европейската комисия стартира днес нов механизъм за подкрепа в областта на политиките (Policy Support Facility (PSF)), с който да се помогне на държавите членки на ЕС да реформират политиките си в областта на научните изследвания и иновациите. Тези реформи са приоритет за икономическата политика на ЕС, тъй като високоефективните системи за научни изследвания и иновации могат да дадат тласък за възстановяване на растежа и създаването на работни места. Първите държави, които се възползват от механизма, са България и Унгария. Европейският комисар за научни изследвания, наука и иновации, Карлос Моедаш каза "За излизане от кризата и за изграждане на стабилни основи за растеж и създаване на работни места, всички държави членки на ЕС са изправени пред задачата да реформират своите системи за научни изследвания и иновации. Трябва да работим заедно, за да можем най-добре да се справим с предизвикателството как да определим и приложим тези реформи, които са ключови за постигането на устойчив растеж. България е първата държава членка, която взе решение да използва механизма за подпомагане. С подкрепата на Комисията, група от старши експерти и длъжностни лица от други правителства ще извърши партньорска проверка на България и ще направи препоръки за подобрения в публичното финансиране на научните изследвания, научните кариери, както и в областта на трансфера на знания между университетите и бизнеса. Тодор Танев, министър на образуванието и науката на Република България каза: "Високо оценявам, че България може да бъде първия клиент на новия механизъм за подкрепа. Този инструмент ще ни помогне да стартираме необходимите реформи, за да направим нашите системи за научни изследвания и иновации по-ефективни, особено що се отнася до тяхното управление. Резултатите от партньорската проверка ще бъдат включени в сериозните усилия, полагани от Министерството на образованието и науката и правителството, за подобряване профила на България в областта на науката и иновациите, като го направят в по-голяма степен насочен към постигането на резултати и в полза на обществото". Комисията също одобри да подкрепи Унгария в подготовката й за евентуална партньорска проверка по-късно през годината. Председателят на Националната служба за научни изследвания, развитие и иновации, Jzsef Plinks, изрази ангажимента си към новата инициатива: Считаме механизма за подкрепа в областта на политиките за нов ефективен инструмент в рамките на Хоризонт 2020, който подкрепя нас, политиците, за по-нататъшно подобряване на настоящите политики в Унгария в областта на научните изследвания и иновации. Чрез съвместната работа с група водещи международни експерти, пред-партньорската проверка, както и следващата партньорска проверка, ще ни помогне за приключване на текущото преструктуриране на унгарската система за управление в сферата на науката и иновациите. Помощна информация: Механизмът за подкрепа в областта на политиките е нов инструмент, който да даде на правителствата на европейските държави членки практическа подкрепа в определянето, прилагането и оценката на онези реформи, които са необходими за подобряване на качеството на публичното финансиране, като поставянето му на конкурентна основа, въвеждане на оценки за ефективността на университети, или стимулиране на сътрудничеството между академичните среди и бизнеса. Той подкрепя правителствени служители от други държави да направят партньорска проверка на ефективността на политиките за научни изследвания и иновации и предоставя достъп до независими на високо ниво експертни познания и анализ. То се финансира по програмата на ЕС за изследвания и иновации Хоризонт 2020, с бюджет до 20 милиона евро. Годишният обзор на растежа за 2015г определя научните изследвания и иновации, като един от седемте приоритета за структурни реформи на страните членки, чрез които да се насърчат инвестициите и растежа. В него се изтъкват реформи за увеличаване на въздействието на публичното финансиране на научните изследвания и иновациите посредством подобрени стратегии, програми и институции, както и реформи за осигуряване на благоприятна за инвестициите среда, за да се насърчат иновациите в бизнеса. Повече информация: Horizon 2020 2015 Annual Growth Survey За контакт с медиите: Говорителят на ЕК по въпросите на научните изследвания, наука и иновации

Честит Празник на всички! Нека България пребъде и ние покрай нея! Бъдете живи и здрави!

Всички знаят за участието на България в Първата световна война. Малко обаче се знае, какво огромно общонационално усилие е то, както и че то е венецът и лебедовата песен на българското Възраждане. http://www.gofundme.com/yf7f7f7g През 2015 година ще се навършат 100 г. от включването на България в Първата световна война. Този повратен момент в историята, и решителен за съдбата на Европа и света, е белязан от възобновени надежди за националното ни обединение, които изправят цялата нация на бойна нога и я поведоха сред пожарите на всеобхватния конфликт. Тази, както и предишните емблематични годишнини, е на път да бъде напълно пренебрегната от държавните институции, което е национален позор за всички нас. Все още текат безумните дебати, дали въобще да бъдат възстановявани разрушените от комунистите мемориални плочи на Софийските пехотни полкове. При това положение ние, от екипа на списание „Българска Наука“, се чувстваме длъжни да направим нещо, за да не потъне годишнината в забрава. По тази причина решихме да заснемем филм, чрез който от една страна да отбележим и почетем събитията, а от друга – да ги припомним на българите, които изглежда са ги позабравили. Както и да покажем собствената си гледна точка за случилото се пред чуждестранната аудитория, а тя е или незапозната, или запозната предимно с гледната точка на враговете ни – победители, която естествено ни представя в тъмна светлина. Вече имаме натрупан опит и успехи в тази насока с филмите „На нож!” (2012) и „Трагедия и слава” (2013) създадени със същите подбуди по случай годишнините от Балканските войни. Подобно на тях предстоящият филм ще бъде документален, с информативна насоченост, представяща общия ход на събитията и военните действия, както и любопитни и вълнуващи случки от тях. Но също така и патриотична и поучителна, целяща обективно да разгледа проблемите и да направи необходимите изводи от тях. Предвижда се да бъде показан богат архив от снимки, документи и видеокадри от епохата. Евентуално театъра на бойните действия да бъде онагледен, чрез съставяне на интерактивни карти. Както и зрелищно да бъде пресъздадена атмосферата на бойното поле и тогавашното ежедневие, чрез заснемане на историческа възстановка с помощта на клуб „Традиция”. В продукцията ще бъдат заснети най-бележитите съвременни експерти по историята на тези войни в България, а ако имаме късмет може да поканим и сръбски такива, за да ни разкажат и как са изглеждали нещата от тяхна страна. Ще бъдат подготвени английски субтитри, за да могат и чуждестранни зрители да го гледат в интернет. По план филмът за Първата световна война ще бъде разделен на 3 части от по около 1 час продължителност. Тази година първата част ще бъде посветена на включването на България във войната и разгромът на Сърбия през 1915 г. Догодина – разгромът на Румъния от 1916 г. и битките на северния фронт. А по-нататък и още една част посветена на продължителните и тежки боеве по Солунския фронт срещу войските на Антантата, края на войната, последиците и поуките. Първата част на филма трябва да бъде готова до есента и на 14 октомври да се състои премиерата му в София. Прожекцията му ще бъде тържествено честване на случая, съпроводено с дебати и дискусии по темата. Ще бъдат направени прожекции и в други градове, с филмът ще бъде направен на диск, както и предишните и съответно предложен за учебно помагало в училищата. Накрая, разбира се ще бъде пуснат и за свободно гледане в интернет. Както вече отбелязахме съвременната българска държава пари за подобни начинания не дава, по европейските проекти също не се отпускат заклеймявайки ни като нетолерантни или полит-некоректни. Така че ще се наложи да действаме със собствени сили и средства. А те както и свободното ни време за такава дейност са силно ограничени, така че разчитаме на помощта единствено от страна на Вас – тези българи, които не са забравили паметта и завета на прадядовците си отпреди 100 години. Колкото повече пари съберем за проекта и колкото повече хора и организации се съгласят да ни съдействат за него, толкова по-хубав ще бъде крайният резултат. От екипа на списание „Българска Наука” Моля, помогнете за реализирането на тази идея! или Сметката е в левове: Банка: Обединена Българска Банка IBAN: BG86UBBS80021047720930 BIC: UBBSBGSF Сдружение "Форум Наука" - за Българска Наука Можете да се свържете с нас на admin@nauka.bg Благодарим

На 5 февруари екипът на мисията Planck започна публикуването на нови изводи, получени от обработката вече на всички данни, събрани за общо 4.5 години работа в космоса. http://scitechdaily.com/new-planck-data-explores-history-universe/ Един от новите изводи: Продължителността на периода, наречен "тъмната възраст на Вселената" е по голяма. Според наблюдения с наземни телескопи тя е над 100 милиона години - от 300 до 400 милиона, През този период (380 000 години след Големия взрив), във Вселената все още няма образувани звезди и галактики. По данните на Планк, тъмната възраст свършва може би 550 милиона години след Големия взрив. Изследванията продължават... @Пламен Физиев

Какви са плановете за тераформиране на Марс? Как ще изглежда една космическа станция на Червената планета? Гледай научно-популярния филм Mars Underground: Space Station on Mars, за да научиш отговорите:

Тоалетната в сервизния модул "Звезда" на "Международната космическа станция". Маркучът с фунията е за малката нужда, а седалката - за голямата. Credit : NASA Светослав Александров. И така, вие искате да станете астронавт? Мечтаете си да влизате в новинарските емисии, да ви запомнят като първопроходец, да пише за вас в учебниците? Това е много хубава мечта... Днес обаче ще си говорим за някои от ... особеностите (в мекия смисъл на думата) какво означава да си астронавт. Ще си говорим за хигиената в космоса. Вие знаете ли кой е най-честият въпрос, който децата задават в училище, ако училището е поканило астронавт в час? Да, досещате се - най-често задаваният въпрос е как хората ходят на тоалетна в космоса. Малко са възрастните, които се осмеляват да зададат този въпрос, но учениците нямат тези задръжки. И астронавтите отговарят. Нека да го кажем кратко, за да стане ясно от самото начало: ако сте от срамежливите хора, ако на работа по цял ден се стискате и от срам не смеете да отидете на тоалетна, или се стараете да го направите максимално дискретно -професия "астронавт" не е за вас. "Мислите си, че е великолепно да сте астронавт? Нужна е много упорита работа и много унижения", споделя Марк Робъртс, туристически гид в космическия музей в Ню Йорк. Неудобствата наистина са големи. Докато космическата совалка все още летеше, тя имаше сравнително голяма тоалетна и даже лично пространство. Но на руските кораби "Союз" нещата стоят по-различно. В единия отсек има тоалетна. При положение, че екипажът е от трима души, ако се наложи някой да използва тоалетната, другите двама трябва да бъдат помолени да се преместят в другия отсек за малко лично пространство. Рядко се стига дотам - на екипажа се прави клизма, която обикновено е достатъчна да изчисти човек, докато "Союз" се скачи с "Международната космическа станция". Още не съм приключил! Опитвали ли сте се да ходите по голяма нужда, без едновременно с това да извършвате и малката нужда? Ако не се научите на това важно житейско и в случая "професионално" умение, професия "астронавт" отново не е за вас. Защото дори и в модерната "Международна космическа станция" тоалетната има два изхода - един за малката и един за голямата нужда и астронавтите трябва да използват различни методи за отделяне на течните от твърди отпадъци. Един от астронавтите казал на колегата си Лерой Шао, че би предпочел ако беше възможно да кацаше на Земята и да се завръщаше всяка сутрин, за да може да върши работата си на спокойствие... след което пак да излита в космоса... Историята на тоалетните мъки започва на 5 май 1961 година, когато астронавтът на НАСА Алан Шепард е затворен в космическия си кораб "Фрийдъм 7". Тогавашните първи полети са били кратки, суборбитални... и от НАСА въобще не са се замисляли, че би било нужно някой да отиде до тоалетна. Само че вие знаете, че понякога нещата не тръгват по план и започва едно ходене по мъките, отлагания на полетите. Полетът на Алан Шепард бил отложен за пет часа и биологичният часовник на астронавта се обадил. "Човек, трябва да п*кая", вика по радиото на наземния контрол. "Ти какво?", отвръща наземният контрол. Шепард е изненадан - нима покрай цялата тази космическа еуфория някой е забравил, че астронавтите не са в истинския смисъл на думата свръхчовеци, на които подобни неща са им чужди? "Чухте ме", отговаря той. "Трябва да п*кая. Заключен съм тук вечно. Подемната платформа е все още тук, защо не ми позволите да се поразтъпча малко?" "Няма начин", заключват ръководителите на полета... и след известно време казват на Шепард... "Направи го в скафандъра". И така... той го направил... Но с това трудностите при облекчаването не приключили. През следващите години човечеството ще е свидетел на космическите кораби "Джемини" и "Аполо", как технологията се развива до момент, позволяващ на хората да летят в далечния космос и да стъпят на Луната. Но с развитието на космическите кораби не означава, че се развива едновременно и технологията на космическите тоалетни. Дори и в разгара на лунните кацания астронавтите са извършвали голямата нужда ... в торбички. Само че не е точно така, както си го представяте! Тук на Земята е лесно - когато хората ходят на тоалетна това, което излиза от тях, пада на Земята. Досещате се - в космоса, в условия на микрогравитацията, това, което излиза от тялото, не може да падне! Всяка торбичка за събиране на фекалии по време на "Аполо" е имала приспособление за пръсти, с което... астронавтите с ръка са избутвали своите отпадъци. В торбичките трябвало да бъдат прибрани и отпадните хартии, след което астронавтите трябало да добавят бактерицидно вещество - понеже в червата има бактерии, отделящи газ. Предпазната мярка е била необходима, за да не би торбичките да се раздуят от газове и да се пръснат. Цялото това "приключение" е отнемало около 45 минути. За да сведат големите нужди до минимум, астронавтите са били подлагани на специална диета. И пак не е било безпроблемно... Случвали са се инциденти. През май 1969 година до Луната лети космически кораб "Аполо 10". Целта е оттрениране на работата на лунния модул, преди същинското кацане от "Аполо 11". На записаните разговори от мисия "Аполо 10" става ясно, че астронавтите са видели "кафяво НЛО" в кораба. "Дай ми салфетка, бързо", обръща се командир Том Стафорд. "Във въздуха плува л*но". "Не съм го направил аз", заоправдава се пилот Джон Йънг. "Моето не е такова". "И аз не мисля, че е мое", казва пилот Юджийн Сърнан. "Моето беше доста по-твърдо от това", заоправдава се и командирът. "Изхвърлете го!". И малко по-късно Сърнан отново се обажда. "Тук има още едно проклето л*но. Какво не е наред с вас, хора?" Днес, слава Богу, нещата на "Международната космическа станция" са по-добри, но въпреки това ходенето до тоалетна изисква специална тренировка. Но да, както подчертах по-горе - тоалетната има два отделни отсека. За голямата нужда тя прилича на еко-тоалетна, но за малката е маркуч с вакуум. Това е важно, тъй като течностите се пръскат навсякъде в условия на микрогравитация. Маркучът с вакуум върши еднакво добра работа както за мъже, така и за жени. Само трябва да знаеш как да насочваш добре... И така, астронавтската професия изисква преодоляване на редица задръжки и комплекси пред колегите си. И докато много неща се променят в характера на човек, едно качество остава - егото. Всеки астронавт получава специална фуния, която да се прикрепи към марку Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/780-2015-space-toilets

Ето една новина за ваксина срещу ебола: http://nauka.bg/a/%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0

Най-добрите снимки на уникалния астероид BL86, който заедно със спътниците си прелетя край Земята: http://earthsky.org/todays-image/best-images-asteroid-2004-bl86-as-it-swept-near-earth?utm_source=EarthSky+News&utm_campaign=bbd0eaf8a0-EarthSky_News&utm_medium=email&utm_term=0_c643945d79-bbd0eaf8a0-394065609

25 февруари 2015 г. Посветена на 70-годишнината от разстрела на ген.-м-р Трифон Трифонов – началник на Щаба на войската, и на плеядата генерали и офицери, станали жертва на политическите сътресения в Третата българска държава Под патронажа на Президента на Република Българияи Върховен главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев Организатор: Военноисторическа комисия Съорганизатори: Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва Съюз на възпитаниците на военните на НВ училища, ШЗО и родолюбивото Съюз на офицерите от резерва „Атлантик” Съюз на ветераните от войните в България Асоциация на Сухопътните войски Централен военен клуб, зала „Тържествена“ Програмата в прикачения файл: НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ_програма.pdf

Не съм съгласен, за цялата тая лоша слава на науката и учените са си виновни можеби те, че не се популяризират достатъчно, но да кажем, че наука не се правят и няма проекти... За седма рамкова програма (7РП) от 2007 до 2013 след на 20-то място от 28 членки на ЕС. имаме 678 участничи, който са усвоили 96, 54 мил. евро. Имаме финансирани 163 изследователи по програма MSCA (Мария Кюри). Топ 5 от участниците са Софийски университет с 43 проекта, Институт за ИКТ с 33 проекта, Онтотекс АД с 15 проекта, Институт по физика на твърдото тяло към БАН и Пловдивски университет. Не трябва да се подценяват научните звена в България. Имаме институти, които са на световно ниво и членуват в най-големите световни организации по съответната наука. Аз съм на мнение, че щом има толкова професори и доценти, значи има нужда от тях. Аз лично познавам няколко човека, който влизат в горните статистики и много се радвам за успеха им. Хората се развиват и в това няма нищо лошо. Ако погледнем едни подобни статистики за ЕС или за Америка и Русия ще се изненадаме колко по-големи са от нашите.

Проблемът според мен не е толкова в големите цифри на професори и доценти, а в това колко от тях извършват научна дейност. Защото в крайна сметка е важна научната дейност и научните публикации и участието в проекти. Всичко друго си е на ниво преподаване. Реално няма проблем, че има толкова много професори и доценти.

Нов законопроект предвижда минимални национални изисквания за придобиване на научна степен Ванина Стоянова Висшите училища ще имат едногодишен гратисен период, през който ще могат да се възползват от бурното производство на хабилитирани преподаватели. Това става ясно от промени в Закона за развитието на академичния състав, пуснати за обсъждане от просветното министерство. Законопроектът предвижда приемането на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност. Сега всеки университет сам си определя критерии и правила за тези процедури. Сред националните изисквания могат да са например минимален брой публикации в издания с импакт фактор, брой цитирания, участия в научни проекти или брой обучени докторанти, защитили научен труд. Критериите няма да са общовалидни, а ще се съобразят с особеностите на отделните научни области. Те ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона. Друго предложение е оценяването на дисертациите да се прави само от преподаватели и учени, които отговарят на същите минимални изисквания. В проекта е предвидено промените да влязат в сила от 1 януари 2016 г. Това означава, че висшите училища имат поне една година, за да провеждат конкурсите по сегашния ред. Процедурите, които не са приключили към датата на влизане в сила на закона, ще се довършват при досегашните условия и ред. Идеята за минимални национални изисквания, която се лансира от просветния министър Тодор Танев, не е нова. В научните среди тя периодично се обсъжда от поне 2-3 години - с идването в МОН на всеки нов екип. Бурното производство на професори започна след приемането на Закона за развитието на академичния състав през 2010 г. Проектът бе предложен от просветния министър в първото правителство на ГЕРБ Сергей Игнатов. В закона беше разписано закриването на Висшата атестационна комисия, а висшите училища получиха правото да организират по собствени правила конкурсите за професори и доценти. СТАТИСТИКА В резултат на децентрализацията само за 15 месеца броят на хабилитираните лица във вузовете и БАН се увеличиха драматично - 309 професори и 361 доценти. Рекордна се оказа 2012 г., когато научни трудове са защитили 751 преподаватели - от тях новите професори бяха 366, а доцентите - 385. http://www.segabg.com/article.php?id=736190

От 2011 г. до 2014 г. в българските висши учебни заведения са хабилитирани общо 1139 професори и над 1300 доценти. Това пренасищане на академичен състав стана възможно след закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерски съвет през 2010 г. и заменянето й със закон, който позволява автономност на университетите в процедурите за хабилитиране. Информацията беше изнесена от бившия министър на образованието Анелия Клисарова, цитирана от в. "Преса", във връзка с ново предложение на Министреството на образованието за промяна в Закона за развитие на академичния състав. Идеята на МОН е отново да се въведат общовалидни държавни изисквания и критерии за присъждането на академични титли. До 2010 г. при съществуването на ВАК не повече от 100-120 души ставали професори годишно и още толкова доценти, отбеляза Клисарова. "Наводнихме се с професори", признава и шефът на акредитационната агенция проф. Боян Биолчев пред "Преса". По данни на просветното министерство рекордьор за този период е Пловдивският университет, който е увеличил броя на професорите си почти една трета, следван от Русенският с 21% повече професори. В Софийския университет ръстът на хабилитирани лица е с 3.6%. "От една страна, законът отговори на дългогодишните искания за опростяване и съкращаване на сроковете на процедурите за придобиване на научни степени и академични звания. От друга страна, липсата на общовалидни изисквания/стандарти за научните постижения, необходими за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, доведе до значително ускоряване на тези процеси, без това да е обвързано с повишаване на научната продукция в институционален и национален мащаб", отбелязва просветното министерство в мотивите към новия вариант на Закона за развитие на академичния състав. Проблемът е допълнително усложнен и от липсата на изисквания към научното жури, което определя присъждането на титлата, както и липсата на контрол над тези решения, пише още там. Предложението на МОН включва въвеждане на общи национални критерии за това как се става доцент, професор и доктор на науките. Документът е качен на сайта на ведомството и до 7 февруари е в процедура на задължително обществено обсъждане. Стандартите предстои да бъдат разработени и ще залегнат в правилника за приложение на закона, след като мине през Народното събрание. Източник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/01/26/2460237_za_tri_godini_v_bulgariia_sa_habilitirani_nad_1130/

Наградени изобрататели на годината! Изобретения, свързани със здравето на човека и природата и със сигурността и индустрията, получиха наградите на Патентното ведомство и Съюза на изобретателите на тазгодишната церемония „Изобретател на годината” – 2014. Наградите се присъждат за трети път и отличават най-големите постижения на българските изобретатели през годината. Вече по традиция номинациите са в три категории: химия и биотехнологии, електротехника и електроника, машиностроене и строителство. За номинациите се състезаваха 66 патента, издадени през 2013 г. Девет от тях – по три в категория, бяха номинирани като най-значими. Жури от учени от БАН, техническите университети, Съюза на изобретателите и патентното ведомство определи победителите. Те са: Владко Панайотов и Маринела Панайотова за три техни изобретения в категория „Химия и биотехнологии”: Методи за очистване на отработили газове от вредни емисии и Метод и устройство за третиране на металургични и флотационни отпадъци и бедни руди на цветни метали. И трите изобретения имат висок екологичен и икономически ефект. Те превръщат вредните емисии в нетоксични продукти, пестят енергия и намаляват разходи. В категория „Електротехника и електроника“ наградата бе присъдена на Чавдар Руменин и Сия Лозанова за 10 патента за сензори на Хол. Изобретенията на екипа са приложими навсякъде, където има магнитно поле – от нарушенията в структурата на хемоглобина в резултат на ебола и HIV вирус, през системите за сигурност в къщата и автомобила, интелигентната пералня, климатик и печка, роботите за антитероризъм. Новите сензори нямат аналог и са пробив в микроелектрониката. Принос за индустрията имат наградените 3 изобретения в категория „Машиностроене и строителство“ на Лъчезар Стоев и Стоян Христов. Те са за Метод и машина за шлифоване на стъпални валове, Метод и машина за шлифоване на ротационни повърхнини, Люнет за надлъжно шлифоване. С тях се постига висока точност и еднородна грапавост на повърхнините при надлъжно шлифоване на ротационни детайли. В категория „Иновативна фирма на годината” бе наградена „КЕИТ“ ООД. Дружеството създава високи и нанотехнологии за сигурност и защита на широк спектър продукти, стоки и документи. През 2013 г. компанията е получила 2 патента – за „Метод за защита и проверка на оригиналността на продукти” и за „Шифрирана маркировка и метод за защита, проверка и удостоверяване на оригиналността на продукти”. Наградените изобретатели получиха грамоти и статуетката „Изобретател”, създадена от скулптора Велислав Минеков. В Златната книга на българските откриватели и изобретатели тази година са вписани двама учени - проф. д-р Драгомир Вълчев и проф. д-р инж. Георги Тодоров. Проф. д-р Драгомир Вълчев работи в областта на генетиката, селекцията, биологията и физиологията на ечемика и овеса. Той е автор и съавтор на 20 сорта зимен пивоварен и фуражен ечемик и 2 сорта зимен овес. Проф. д-р инж. Георги Тодоров работи в областта на инженерните изследвания и инженерната практика. Има 9 патента и полезни модели с висок икономически ефект, успешно внедрени в български и чуждестранни фирми. Водещ автор е в 31 изобретения, 6 от тях в международен екип. Ръководи множество международни и български изследователски проекти. Двамата учени получиха сертификати за вписването и статуетка „Икар”. Златната книга е летопис на постиженията на българските откриватели във всички области на техническите и естествените науки. Създадена е преди 33 г. и до днес в нея са вписани авторите на 17 български открития, 120 български изобретатели и 8 селекционери.Изобретения, свързани със здравето на човека и природата и със сигурността и индустрията, получиха наградите на Патентното ведомство и Съюза на изобретателите на тазгодишната церемония „Изобретател на годината” – 2014. Наградите се присъждат за трети път и отличават най-големите постижения на българските изобретатели през годината. Вече по традиция номинациите са в три категории: химия и биотехнологии, електротехника и електроника, машиностроене и строителство. За номинациите се състезаваха 66 патента, издадени през 2013 г. Девет от тях – по три в категория, бяха номинирани като най-значими. Жури от учени от БАН, техническите университети, Съюза на изобретателите и патентното ведомство определи победителите. Те са: Владко Панайотов и Маринела Панайотова за три техни изобретения в категория „Химия и биотехнологии”: Методи за очистване на отработили газове от вредни емисии и Метод и устройство за третиране на металургични и флотационни отпадъци и бедни руди на цветни метали. И трите изобретения имат висок екологичен и икономически ефект. Те превръщат вредните емисии в нетоксични продукти, пестят енергия и намаляват разходи. В категория „Електротехника и електроника“ наградата бе присъдена на Чавдар Руменин и Сия Лозанова за 10 патента за сензори на Хол. Изобретенията на екипа са приложими навсякъде, където има магнитно поле – от нарушенията в структурата на хемоглобина в резултат на ебола и HIV вирус, през системите за сигурност в къщата и автомобила, интелигентната пералня, климатик и печка, роботите за антитероризъм. Новите сензори нямат аналог и са пробив в микроелектрониката. Принос за индустрията имат наградените 3 изобретения в категория „Машиностроене и строителство“ на Лъчезар Стоев и Стоян Христов. Те са за Метод и машина за шлифоване на стъпални валове, Метод и машина за шлифоване на ротационни повърхнини, Люнет за надлъжно шлифоване. С тях се постига висока точност и еднородна грапавост на повърхнините при надлъжно шлифоване на ротационни детайли. В категория „Иновативна фирма на годината” бе наградена „КЕИТ“ ООД. Дружеството създава високи и нанотехнологии за сигурност и защита на широк спектър продукти, стоки и документи. През 2013 г. компанията е получила 2 патента – за „Метод за защита и проверка на оригиналността на продукти” и за „Шифрирана маркировка и метод за защита, проверка и удостоверяване на оригиналността на продукти”. Наградените изобретатели получиха грамоти и статуетката „Изобретател”, създадена от скулптора Велислав Минеков. В Златната книга на българските откриватели и изобретатели тази година са вписани двама учени - проф. д-р Драгомир Вълчев и проф. д-р инж. Георги Тодоров. Проф. д-р Драгомир Вълчев работи в областта на генетиката, селекцията, биологията и физиологията на ечемика и овеса. Той е автор и съавтор на 20 сорта зимен пивоварен и фуражен ечемик и 2 сорта зимен овес. Проф. д-р инж. Георги Тодоров работи в областта на инженерните изследвания и инженерната практика. Има 9 патента и полезни модели с висок икономически ефект, успешно внедрени в български и чуждестранни фирми. Водещ автор е в 31 изобретения, 6 от тях в международен екип. Ръководи множество международни и български изследователски проекти. Двамата учени получиха сертификати за вписването и статуетка „Икар”. Златната книга е летопис на постиженията на българските откриватели във всички области на техническите и естествените науки. Създадена е преди 33 г. и до днес в нея са вписани авторите на 17 български открития, 120 български изобретатели и 8 селекционери.

Експериментално е открито, че при определени обстоятелства светлината може да променя скоростта си дори във вакум. Това не променя фундамента на физиката, основан на специалната теория на относителността, но е важно да се отчита при обсъждането на различни експерименти: https://www.sciencenews.org/article/speed-light-not-so-constant-after-all Оригиналната публикация: " Photons that travel in free space slower than the speed of light" - http://arxiv.org/abs/1411.3987

Патентното ведомство на Република България ще връчи за трети път годишните награди „Изобретател на годината” и „Иновативна фирма” – 2014. Номинациите за изобретатели са в три категории: „Химия и биотехнологии”, „Електроника и електротехника”, „Машиностроене и строителство”. Във всяка категория са номинирани по 3 патента за изобретения, издадени през изминалата година. В категория „Химия и биотехнологии” за номинациите се състезаваха 11 патента, издадени през 2014 г. В категория „Електроника и електротехника” – 33 патента. В категория „Машиностроене и строителство” – 22 патента. Зад 9-те номинирани патента в трите категории стои трудът на 31 изобретатели. През миналата година са издадени …. патента за изобретения във всички сфери на науката. В четвъртата категория - „Иновативна фирма” – 2014, са номинирани две компании от много различни области – сигурност и фармация. Те са илюстрация за мястото на изобретенията и иновациите във всички области на човешката дейност и във всекидневния живот. Наградите се присъждат от 7-членно жури от представители на Патентното ведомство, БАН, Съюза на изобретателите и техническите университети. Церемонията за връчването на наградите е на 22 януари 2015 г. (четвъртък), от 19.00 часа, в Централния военен клуб, (ул. „Цар Освободител” 7). Вечерта на българските изобретатели ще завърши с вписването на новите имена в Златната книга на българските откриватели и изобретатели. От 33 години Златната книга се отваря веднъж годишно, за да бъде попълнена с имената на най-изявените учени от всички области на техническите и естествените науки. Тази година в нея ще влязат двама учени със значим принос в инженерните изследвания и генетиката. Те ще получат своя страница – 121 и 122, в хрониката на българските откриватели. За наградите „Изобретател на годината” Наградите „Изобретател на годината” и „Иновативна фирма” се присъждат за трети път съвместно от Патентното ведомство и Съюза на изобретателите в България. Всички номинирани получават дипломи, а победителите – грамота и статуетката „Изобретател”. За Златната книга на българските откриватели и изобретатели Златната книга e израз на обществено признание към българските откриватели, изобретатели и селекционери, чиито постижения са значими за света. До днес в Златната книга са вписани авторите на 17 български открития, 122-ма български изобретатели и 8 селекционери. Двамата вписани през 2014 г. учени ще получат сертификат с текста на тяхната страница в Златната книга и статуетка „Икар”. Иновативна фирма на 2014 Номинации „КЕИТ“ ООД Дружеството създава високи и нанотехнологии за сигурност и защита на широк спектър продукти, стоки и документи. Негови разработки на машини, софтуер и продукти за маркировка се използват в САЩ, Германия, Кипър, Украйна, Оман, Швейцария, Танзания, Нигерия. През 2013 г. „Кеит” ООД е получила 2 патента. За изобретението „Метод за защита и проверка на оригиналността на продукти” са подадени заявки в 17 страни и вече са издадени патенти, включително и от Европейското патентно ведомство. За изобретението „Шифрирана маркировка и метод за защита, проверка и удостоверяване на оригиналността на продукти” е подадена заявка по Договора за патентно коопериране, която е в процес на експертиза. „ХИМАКС ФАРМА“ ЕООД Дружеството създава безопасни и клинично изпитани лекарствени продукти и разработва лекарствени технологии. Работи в сферата на течните и твърдите медикаменти, растителни препарати и хранителни добавки. Пред последните години дружеството е подало 4 заявки за патент за изобретения и 2 заявки за регистрация на полезни модели. През 2013 г. са издадени два патента за изобретения. Изобретател на годината 2014 Номинации Категория „Химия и биотехнологии“ 1. Владко ПАНАЙОТОВ Маринела ПАНАЙОТОВА МЕТОДИ ЗА ОЧИСТВАНЕ НА ОТРАБОТИЛИ ГАЗОВЕ ОТ ВРЕДНИ ЕМИСИИ (два патента) Методите се използват за очистване на отработили газове, които се образуват при изгаряне на гориво в двигатели с вътрешно горене - автомобилни, самолетни и корабни, в горивни инсталации и други източници на парникови газове. С тях се осигурява висока ефективност при очистването от вредни емисии и превръщането им в нетоксични продукти, без да е необходимо използването на редуциращи катализатори. МЕТОД И УСТРОЙСТВО ЗА ТРЕТИРАНЕ НА МЕТАЛУРГИЧНИ И ФЛОТАЦИОННИ ОТПАДЪЦИ И БЕДНИ РУДИ НА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ Чрез метода и устройството се постига по-висока степен на концентриране на ценните компоненти в приелектродните пространства. Създава се възможност за лесно извличане или ускоряване на процеса на извличане на ценни компоненти от металургични и флотационни отпадъци, некондиционни флотационни концентрати и бедни руди на цветни метали. Постига се по-ниска консумация на енергия, по-кратко време на третиране и по-ниски разходи при концентриране на ценните компоненти в малък обем материал. 2. Мариан ДРАГАНОВ Мариана МУРДЖЕВА ЩАМ ПОСТОЯННА КЛЕТЪЧНА ЛИНИЯ ЗА ДИАГНОСТИЧНИ ЦЕЛИ Изобретението се използва за диагностични цели. Щамът е особено подходящ като ин витро клетъчна система за изследване и диагностициране на вируси, бактерии и техни продукти, в това число за култивиране и диагностика на вътреклетъчния човешки патоген Chlamidia trachomatis, който предизвиква множество болестни състояния - основно полови и очни заболявания. Хламидиозата е една от най-честите инфекции в света, което прави Chlamidia trachomatis един от най-важните инфекциозни агенти. Щамът е регистриран в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури. 3. Павлинка ДОЛАШКА-АНГЕЛОВА Христо НЕЙЧЕВ Александър ДОЛАШКИ Весела МОЩАНСКА Цветанка СТЕФАНОВА Сийка ЗАХАРИЕВА Людмила ВЕЛКОВА Иван ДИМИТРОВ Борис АТАНАСОВ БИОЛОГИЧНО АКТИВЕН ПРОДУКТ, СЪДЪРЖАЩ ХЕМОЦИАНИН И МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО МУ Биологично активният продукт е получен от морски и градински охлюви и има имуностимулиращо и антитуморно действие. Той намира приложение като терапевтичен агент в онкологията и в други области на медицината. Има доказани имунологични и терапевтични свойства благодарение на хемоцианина на градински охлюви Неliх vulgаris. Чрез метода е получен нов материал – имуностимулатор с голяма чистота. Използването на продукта е с големи възможности, като може да се прилага и комбинирано като имуностимулиращ агент на естествения или придобит имунен отговор при гръбначните организми и/или като имунотерапевтичен агент при ракови заболявания на хора или животни. Категория „Електротехника и електроника“ 1. Чавдар РУМЕНИН Сия ЛОЗАНОВА 10 ПАТЕНТА ЗА СЕНЗОРИ НА ХОЛ Смятани до неотдавна за невъзможни, микросензорите с равнинна магниточувствителност са вече факт. Създадените 10 патента от проф. Сия Лозанова и акад. Чавдар Руменин потвърждават технологичните и метрологични предимства на тези полупроводникови кристали с универсална приложимост. Те биха могли да са навсякъде, където присъства магнитното поле – от нарушенията в структурата на хемоглобина в резултат на ебола и HIV вирус, през клавиатурите, системите за сигурност в къщата и автомобила, интелигентната пералня, климатик и печка, роботите за антитероризъм, включително и до безконтактния електромер, предотвратяващ кражби и надписване на сметки. Новите сензори нямат аналог и са пробив в микроелектрониката. 2. Никола МАРИНСКИ Владимир ЧОЛАКОВ Ненчо УЗУНОВ НЕОХЛАЖДАЕМА ТЕРМОВИЗИОННА КАМЕРА Камерата е приложима в наблюдателни системи, предназначени за охранителни съоръжения, противопожарни съоръжения, видео наблюдение на гранични участъци и стратегически зони. Тя осигурява надеждно функциониране в непрекъснат режим и наблюдение на обекти на големи дистанции благодарение на специфичното изпълнение на оптичната система на камерата. 3. Венцеслав СЪЙНОВ Елена СТОЙКОВА Калоян ЗДРАВКОВ ЛАЗЕРЕН ИНТЕРФЕРОМЕТЪР Изобретението се използва за измерване в широк динамичен диапазон при разсейване, отражение и преминаване през изследваните обекти на кохерентна (лазерна) светлина и служи за определяне координатите на точките от повърхността им, за определяне на преместванията им, на разликите в коефициентите на пречупване при осветяване с различни дължини на светлинните вълни. Уредът служи и за контролиране на формата на прецизни детайли, за контролиране на преместванията и на настъпилите промени в детайли, съоръжения, строителни конструкции, като обхваща цялостния размер на обекта и градивните му елементи. При биологическите обекти постига това до клетъчно и субклетъчно ниво. Категория „Машиностроене и строителство“ 1. Лъчезар СТОЕВ Стоян ХРИСТОВ МЕТОД И МАШИНА ЗА ШЛИФОВАНЕ НА СТЪПАЛНИ ВАЛОВЕ МЕТОД И МАШИНА ЗА ШЛИФОВАНЕ НА РОТАЦИОННИ ПОВЪРХНИНИ ЛЮНЕТ ЗА НАДЛЪЖНО ШЛИФОВАНЕ Трите изобретения постигат висока точност и еднородна грапавост на повърхнините при надлъжно шлифоване на ротационни детайли. Първото изобретение предотвратява грешката при обработката на намаляващи по диаметър стъпални валове. Процесът се извършва на една установка с един наклонен шлифовъчен диск чрез завъртане на супорта и така осигурява висока размерна трайност. Второто изобретение подобрява работата на шлифовъчни машини цифрово програмно управление. Осъществява активен контрол чрез непрекъснато измерване на диаметъра по цялата дължина на обработвания детайл. Осигурява непрекъснато адаптивно изменение на избрани параметри. Минимизира влиянието на грапавостта на обработваната повърхнина, както и времето за подаване на управляващи сигнали. Третото изобретение е решение на люнет за надлъжно шлифоване на детайли с ниска стабилност чрез двустранно поддържане с две призми. Елиминира влиянието на различните отклонения от кръглост и биенето на оста на изходната заготовка върху точността на формата на обработвания детайл. 2. Йордан МАКСИМОВ Галя ДУНЧЕВА Тодор КУЗМАНОВ Иван АМУДЖЕВ МЕТОД ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ЦИЛИНДРИЧНИ ОТВОРИ Изобретението се използва за обработване върху конвенционални металорежещи машини чрез пластично деформиране и рязане на цилиндрични отвори в метални конструкционни елементи, подложени впоследствие на циклично външно въздействие. Осигурява възможност за получаване на по-равномерно разпределена по оста на отвора натискова зона. Тя се противопоставя на работните опънови напрежения в точките около периферията на отвора, като ги редуцира до минимални стойности. Така се увеличава трайността на обработения елемент, който впоследствие може да бъде подложен на циклично външно въздействие. 3. Атанас ДОБРИНОВ Величко ДОБРИНОВ Роман ЗАХАРИЕВ Димитър КАРАСТОЯНОВ ЕЛЕКТРОМАГНИТЕН ХВАЩАЧ Електромагнитният хващач е с регулируем захват и се използва в промишлеността, където е необходимо манипулиране на малки обекти в труднодостъпни места и в среда, вредна за човека. Той има отлични скоростни и динамични характеристики заради малката маса на подвижната част на хващача. Чрез информацията от обратните връзки по положение и усилие на захващане се установяват твърдостта на детайлите и отклонението им от зададените размери. ------------------------- Златната книга на българските откриватели и изобретатели 2014 Проф. д-р Драгомир Вълчев и проф. д-р инж. Георги Тодоров ще бъдат вписани в Златната книга на българските откриватели и изобретели за 2014 г. Златната книга е летопис на постиженията на българските откриватели във всички области на техническите и естествените науки. Много от тях са пробиви в световната наука. Златната книга е създадена е преди 33 г. и до днес в нея са вписани авторите на 17 български открития, 120 български изобретатели и 8 селекционери. На първата й страница е записано: „Тази книга се започна в юбилейната 1981 година, когато се изпълниха 1300 години от основаването на българската държава, за почит към онези наши съотечественици, чиито дела са „златното покритие” на гордостта, с която казваме: „Създадено в България”. Тук ще се вписват техните имена, за да се знаят и помнят!”. Първите вписани имена са на акад. Георги Наджаков - откривател на фотоелектретното състояние на веществата, и на проф. д-р Иван Митев - автор на откритието „шести сърдечен тон”. Комисия от представители на Патентното ведомство, Съюза на изобретателите, БАН и техническите университети определя имената, които ще бъдат вписани в Златната книга. Те поличават своя страница в Златната книга, сертификат с текста на вписването и статуетка „Икар”. Тази година на страница 121 ще бъде вписан Проф. д-р Драгомир Вълчев Проф. Вълчев работи в областта на генетиката, селекцията, биологията и физиологията на ечемика и овеса. Той е автор и съавтор на 20 сорта зимен пивоварен и фуражен ечемик и 2 сорта зимен овес. Проучва създаването на генотипове с най-добро съчетание на продуктивност и качество на зърното, устойчивост към стрес и към икономически важните болести. Носител на отличие на фонда „Научни изследвания”. На страница 122 ще бъде вписан Проф. д-р инж. Георги Тодоров Проф. Тодоров работи в областта на инженерните изследвания и инженерната практика. Има 9 патента и полезни модели с висок икономически ефект, успешно внедрени в български и чуждестранни фирми. Водещ автор е в 31 изобретения, 6 от тях в международен екип. Ръководи множество международни и български изследователски проекти. Носител е на специалната награда за приложни изследвания на фонд „Научни изследвания”, златни медали от Пловдивския панаир и голямата награда „Икар” на Българската стопанска камара.

Представяне на безплатното приложение за смарт телефони и таблети SmartBirdsPro Номинираното от World Summit Award Mobile (WSA-Mobile)* за най-добро приложене в световен мащаб в категорията Околна среда за 2014, и определено от сп. HiComm като едно от най-интересните мобилни приложения, първо по рода си за България, приложението за определяне на птици от любители-орнитолози е разширено и вече може да бъде използвано професионално от експерти и учени не само за събиране на данни за птици, но и за бозайници, влечуги и земноводни. На 21 януари, сряда от 11.00 ч. в зала Левентис на Националния природонаучен музей представителите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), д-р Георги Попгеоргиев (експерт биоразнообразие и защитени територии, БДЗП), Светослав Спасов (директор проекти, БДЗП) и Теодора Петрова (Директор ПР и комуникации) ще представят безплатното приложение за смарт телефони и таблети SmartBirdsPro пред заинтересованите учени, експерти, представители на изпълнителната власт и природолюбители. Приложението използва като основа оригиналната разработка на екип на БДЗП - SmartBirds, която има функциите на електронен определител на всички 269 гнездящи в България птици с електронен дневник за водене на наблюдения. В рамките на проект, който БДЗП изпълнява към програма "М-Тел Екогрант", е разработена разширена версия на приложението SmartBirdsPro, която включва превод на текстовете на английски и е насочена също така към полеви експерти не само на птици, но и на бозайници, влечуги и земноводни. С използването му се улеснява въвеждането и обработването на данни от полеви наблюдения и мониторинг. От презентацията на д-р Попгеоргиев може да научите: - Какви функционалности има SmartBirdsPro – показани са всички възможности с визуализация на екрана и примери; - Какво е добавено и обновено – версията на английски и новите функционалности, предназначени за събиране и споделяне на полеви данни; - Колко и какви потребители има до момента - ревюта и обратна връзка. Това е едно от малкото подобни приложения в света и беше класирано като най-добро приложение от технологичното списание HiComm (http://hicomm.bg/softuer/naj-interesnite-mobilni-prilojenija-septemvri-2014-ei2-pobeditel-smart-birds.html); - Новите технологии – възможности за citizen science – използване в модерната природозащита (Международно преброяване на белия щъркел, МОВП и др.) Вярваме, че възможностите на приложението като бърз и удобен инструмент за събиране и споделяне на полеви данни и мониторинг ще бъдат използвани от професионалисти в различни области на зоологията в постигането на общата ни мисия – опазването на богатството на българската природа. * WSA-Mobile е глобална инициатива, която селектира и насърчава най-добрите, иновативни и креативни мобилни приложения в сътрудничество със Световния форум за информационното общество към ООН. Престижната класация включва 202 мобилни приложения от различни категории. Предстоящият кръг, в който ще бъдат отличени 40 победителя на церемонията по награждаване в Абу Даби, е между 1-3 февруари 2015 г.

Нямахме ли подобна тема някъде? Тук можем да посочим всички значими и не толкова значими достижения в науката от българи.

Надявам се да е последната затворена тема заради политика! Ще се научите ли да не политизирате темите? Ако на някой му се пише и чете за политика, то има достатъчно форуми, в който се обсъжда само това...

Много интересно! Веднага се сетих за това: Бонус:

Тази статия е писана преди доста години, но е много актуална. Имапакт фактора остава изключително важно нещо в оценката на списанията и избора на учените да публикуват в тях. Ние като списание без импакт фактор е по-трудно да ги привличаме и да ги стимулираме да пишат. За нас най-важното е популяризирането на науката, но за част от учените е най-важното при писането на статии те да имат възможност да публикуват своите материали в списания с колкото се може по-висок имакт фактор. Ето какво пише Уикипедия: Ще приложа една таблица на всички списания с импакт фактор от 2013 (не можах да намеря по-актуална). В таблицата има 8411 списания подредени по азбучен ред. Нямам идея дали има български, но броят на списанията с импакт фактор само за химия знам, че са над 8000 ето и една интересна страничка: http://www.sciencegateway.org/rank/index.html и още една: http://www.webcrawler.com/info.wbcrwl.305.13/search/web?q=list+of+journal+impact+factors&cid=188303546&ad.network=g&ad.keyword=list%20of%20journal%20impact%20factors&ad.creative=31639984946&ad.position=1t1&ad.placement=&ad.matchtype=b&ad.aceid=&ad.ismobile=&ad.device=c&ad.devicemodel=&ad.segment=info.wbcrwl.305.13&gclid=Cj0KEQiA8rilBRDZu_G8hszXraoBEiQABlB9Y4Frv1MuVP8DfScT96dEoc6YI4c2aiP1Ek4JphfuEicaAmiV8P8HAQ За мен е интересно да "чуя" вашето мнение по въпроса, а ако има някой, който може да сподели и опит ще е чудесно Impact-Factor-2013.xlsx