Р. Теодосиев

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%B4%D0%BE-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82 Свободен достъп до Американски изследвания в интернет На 24 февруари 2013 година правителството на САЩ съобщи, че всички федерално финансирани изследвания трябва да бъдат достъпни в интернет безплатно. Подобно решение беше взето от британското правителство миналата година. Повечето научни сайтове изискват платен абонамент от своите потребители, за да им дадат достъп до резултатите от своите проучвания. От сега нататък всички федерални агенции, които харчат по 100 милиона долара годишно за проучвания и развитие, ще трябва да дават свободен достъп до резултатите в определен срок след първото им издание. Правителството на САЩ предлага този срок да бъде 12 месеца. Според Джон Холдрън, директор на отдела за научна и технологична политика в САЩ, това ще подобри достъпа до информация, като в същото време ще позволява на издателите да събират такси за по-ранен достъп. Движението за свободен достъп се засилва. През юли миналата година правителството на Обединеното кралство съобщи, че всички държавно финансирани изследвания ще бъдат достъпни безплатно от 2014г. Освен това, 13 000 изследователи бойкотират дейността на академичния издател „Елсевиър”, поради високите цени, които изисква. Бъдещето на издаването Майкъл Айзен не се дърпа, когато е поканен да изрази чувствата си. „Нелепо е колко е скъпо публикуването на научни изследвания, да не говорим за това, което ние плащаме” казва той. Според него, най-голямата пародия е, че научната общност предлага преглед на текста от колега – нещо, което е от голямо значение в публикуването на научни материали – безплатно, докато издателите на абонаметни списания събират милиарди долари на година, като казват, че тези пари са за проверка на текстовете от учени. Айзен, който е молекулярен биолог в Калифорнийския университет „Бъркли”, смята, че учените могат да се възползват от много по-добра възможност, като публикуват в издания с отворен достъп. Те позволяват на всички да четат текстовете в тях безплатно и възстановяват разходите си, като таксуват авторите или донорите си. Сред най-известните такива издания са списания на Обществената научна библиотека (Public Library of Science, PLoS), чието издаване подпомага и самият Айзен през 2000. „Цената на научните издания може да бъде много по-малка, отколкото хората си мислят” казва и Питър Бинфийлд, един от основателите на най-новия журнал с отворен достъп PeerJ, който също е бил издател в Обществената научна библиотека. Издателите на абонаментни списания обаче настояват, че такива разбирания са погрешни . Според тях, те са израз на неспособността да се разбере каква стойност издателите добавят към изследванията, които публикуват, както и към изследователската общност като цяло. Те казват, че търговските операции, които извършват, са всъщност изключително полезни, и, че ако преминаването към издания със свободен достъп намали цените за публикуване, поради избирането на по-евтини журнали, това би подкопало важни елементи като качеството на редакцията. Този тип дискусия се развива откакто се появи идеята за свободен достъп през 90-те години на 20 век. Финансите на издателската индустрия обаче остават загадка и поради това няма доказателства, които да могат да послужат в подкрепа на която и да е от двете страни. Въпреки, че цените на списанията се покачват по-бързо от инфлацията, цените, които университетските библиотеки реално плащат за тях, са тайна, запечатана в споразуменията за неразгласяване, които подписват. Разходите, които издателите влагат в списанията си, също не са добре известни. През последните няколко години обаче се наблюдава известна промяна. Броят на списанията със свободен достъп се покачва постоянно. Това е така от части заради разбиранията на донорите, че статии, базирани на изследвания, финансирани с държавни средства, трябва да бъдат достъпни за всички. До 2011г, 11% от статиите в световен мащаб са публикувани в издания с напълно безплатен достъп. Оказва се, че учените вече могат да сравняват различните цени за публикуване. Така например, статия, която би струвала 5000 долара на автора си, ако той иска да я публикува в Cell Reports, може да му струва само 1 350 в PLoS ONE. PeerJ пък предлага възможността за публикуване на неограничен брой статии от един автор за единичната такса от 299 долара. „За първи път авторът може да сравни услугата, която получава, с цената, която плаща за нея” кава Хедър Джоузеф, изпълнителен директор на Коалицията за научно-издателска дейност и академични ресурси (Scholarly Publishing and Academic Resources Coalition) във Вашингтон. Разнообразието на цените кара всички заинтересовани да поставят под съмнение научно-издателското учреждение, както никога досега. Въпросът пред изследователи и донори е колко от оскъдния им бюджет трябва да бъде употребен за публикуване и каква форма на издаване ще приеме той. За издателите въпросът е дали бизнес моделите, които употребяват по настоящем са устойчиви и дали високо селективни и скъпи издания могат да оцелеят и да се развиват в света на свободния достъп. (щракнете върху изображението, за да го видите по-голямо) Цената на публикацията Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%B4%D0%BE-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82 В поредица от броеве на списание "Българска Наука", ще публикуваме статии свързани със списанията за наука и научният печат...

Scientix, общност за научно образование в Европа Автор: О. Йорданов Статията е публикувана в Том XXXVII, кн. 1, 2014 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET), което се издава от Съюза на физиците в България. В съответствие с целите на Лисабонската декларация и с утвърждаването от Ев­ропейската Комисия, че има нужда от насърчаване на по-широко проучване на методологиите в областта на научното образование в началните и средните училища и за подкрепа на мрежите на учителите, от декември 2009 г. стартира нова, уеб-базирана информационна платформа за научно образование в Европа - Scientix. Нейната цел беше да се осигури редовно разпространение и споделяне на постигнатия напредък, ноу-хау и най-добрите практики в областта на научното образование и да обезпечи механизъм за обратна връзка. Scientix е проект, управляван от Европейската Училищна Мрежа (EUN) от името на ГД „Изследвания" и финансиран по 7-ма рамкова Програма. Европейската училищна мрежа (http://eun.org), създадена през 1997 година. Тя е уникална неправителствена организация от 30 министерства на образованието в Европа, която предвижда големи европейски образователни портали за обучение, преподаване и съвместна работа и има водеща роля в постигането на промяна в образованието чрез използването на нови технологии (NT). Нейната основна цел е преодоляване на причините за липсата на интерес към математика, природни науки и техническо образование (MST), по-специално развитието и разширяването на начините, по които се преподава наука. Този подход е от съществено значение за засилване на интереса на учащите се към тях. Порталът http://scientix.eu е достъпен на шест европейски езика. Основната група потребители са учителите, но аудиторията е много по-широка - от научни работници и изследователи до ученици, родители и политици и всички заинтересовани. Проектът предлага ресурсно хранилище на стотици учебни материали от Европей­ски проекти, научни съобщения и възможности за достъп до документи; възможности за подаване на заявка за превод на учебни материали на всеки от 23-те езика на Евро­пейския съюз. Платформата предлага онлайн общуване, включително във форум и чат стаи, онлайн новини с включени международни научни теми, свързани с образованието, и календар на предстоящите събития. Една ценна придобивка е възможността за онлайн обучение и редовно получаване на месечен бюлетин за регистрирани потребители. Платформата е динамична и фокусирана към потребителите. Scientix предлага: Ресурсно хранилище: чрез лесно за използване онлайн хранилище Scientix предлага стотици материали за преподаване, научни съобщения и възможности за достъп до документи на едно и също място. Превод по искане на учебни материали на съответния език. Общуване, включително дискусионен форум и чат стаи. Новини и събития: Scientix предлага онлайн информационна служба с участие на международни теми за научното образование; календар на предстоящите събития и възможности за обучение. Бюлетин: бюлетина на Scientix се изпраща веднъж месечно на регистрирани потребители. През първите 3 години на проекта SCIENTIX учителският панел www.scientix.eu подкрепи редица дейности като: изграждане на научни и педагогически критерии за събиране на съдържание; анализиране, коментиране и рейтинг на SCIENTIX учебни материали и ресурси; даване на обратна връзка за използваемостта на портала и не­говите услуги, принос в подготовката на Европейската конференция; мониторинг на разпространението на проекта на регионално и национално ниво; като подпомогна участие в национални и международни конференции и събития, за да се представи проектът, и даде възможност за активно участие в общностите от практики, достъпни на портала. Сега SCIENTIX направи следващата стъпка - започна втората част на проекта. Какво трябва да направите, за да използвате ресурсите му? - Най-напред трябва да се регистрирате в платформата www.scientix.eu. Разгледайте учебните ресурси, качени в платформата, и поискайте превод на български език. Използвайте ги в своето преподаване. Участвайте във форумите, проучванията и в рейтинга на ресурсите. Абонирайте се за новините, за да следите различните дейности. На Европейската конференция на SCIENTIX, която се проведе на 6-8 май 2011 г. в Брюксел, беше обсъдена ролята на научното образование за разрешаването на насто­ящите обществени проблеми, за стратегията на ЕС за Европа 2020, трансграничното сътрудничество, учебните програми и модели за оценка. Направено беше обучение за използването на ресурсното хранилище и обучение на преподаватели. Материалите от конференцията са достъпни онлайн: http://www.scientix.eu/web/guest/conference Европейска конференция на Scientix 2 ще се проведе на 24-26 октомври 2014 в Брюксел. На нея ще бъдат поканени 550 участници и EUN ще покрие настаняването в хотела за всички, както и 200 самолетни билета за учители, които ще бъдат селектирани в зависимост от активността им в платформата www.scientix.eu. Подробности за възможностите на проекта и за Европейска Училищна Мрежа (EUN) вижте тук: http://ceca-scientix.blogspot.com/2013/12/scientix-o.html Указание как да се регистрирате и използвате ресурсите на платформата може да видите тук: http://ceca-scientix.blogspot.com/2013/12/scientix.html До момента има регистрирани в платформата 2080 члена и има качени 638 учебни ресурса, които могат безплатно да се използват от всички, регистрирани с платформата. Година след година Европейската комисия финансира стотици проекти за подобряване на научното образование в Европа. След завършване на проектите придобитите знания и резултатите рядко излизат извън рамките на партньорите на проекта. С проекта „Scientix" ГД „Изследвания" към EUN има за цел да осигури дости­гането на знанията и резултатите от проектите до по-голяма аудитория от учители, бъдещи политици и бъдещи ръководители на проекти. Това е една важна придобивка и за преподавателите по физика и астрономия в нашата страна с възможностите за превеждане на материалите на български език и участието в онлайн обученията. Европейската комисия възнамерява да инвестира повече в образованието и изследователските проекти. Инвестицията в образованието днес ще ни даде стабилно обществено развитие в бъдеще. Използвана литература: „Scientix, Community of Science Education, Europe", Agueda Gras-Velazquez, European Schoolnet, Brussels, Belgium. „Scientix: The new Internet-based community for science education in Europe, E. Gerard, A. Gras-Velazquez. http://scientix.eu.

Както се вижда от снимката, след няколко удара в повърхността на П67 единият крак на апарата стърчи нагоре и не е стъпил върху кометата, което прави невъзможно нормалното му функциониране. Освен това, закрепящите го елементи не функционират и при опитите за оправяне на положението му апаратът може да отлети непредвидено (там гравитацията е нищожна). Позицията на апарата (около 500 метра встрани от планираната) го поставя в сянката, което пречи на слънчевите батерии и т.н. Но да се надяваме, че екипът на ESA ще преодолее успешно всички трудности и ще имаме очакваните уникални данни за състава и строежа на кометата. http://boingboing.net/2014/11/13/concern-about-philaes-fate-a.html http://www.theguardian.com/science/2014/nov/13/philae-lander-tight-spot-comet-tough-decisions-esa-rosetta?CMP=EMCNEWEML6619I2

IV Есенен научно-образователен форум „Учителят и модернизирането на образованието – национални и европейски практики“ На 14 ноември от 11.00 часа в Учебния корпус на Департамента за информация и усъвършенстване на учители към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ /бул. „Цар Борис III“ № 224/ ще започне IV Есенен научно-образователен форум „Учителят и модернизирането на образованието – национални и европейски практики“. На 15 ноември от 12.00 часа Департаментът за информация и усъвършенстване на учители по академична традиция на тържествена церемония ще връчи свидетелствата на учителите, защитили най-високата, първа професионално-квалификационна степен. В сесия октомври 2014 авторска иновационно-педагогическа разработка успешно защитиха 66 педагогически специалисти от цялата страна.

И в сайта: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F Повече в новия брой на списание "Българска Наука"

Вие нормални ли сте?!?!? Големи хора с големи дипломи и не знам си какво, а пишете пълни глупости и пускате още по гнусни снимки и линкове...Аз от добра воля исках да има някаква тема, в която да си ГОВОРИТЕ, а очевидно не можете да напишете едно нормално мнение свързано с политика. Темата изчезва и политика във форума да не съм видял!

В сряда, 12 ноември 2014 г., от 13.00 часа в Заседателна зала 1 на Ректората Студентският съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ заедно с фондациите „Клуб на готините баби” и „Сила за живот” организира церемония по връчване на стипендии за студенти с увреждания в неравностойно положение в рамките на кампанията „Колкото повече, толкова повече”. За първа година „Клуб на готините баби” и „Сила за живот” и Студентският съвет на Софийски университет обединяват усилия в осъществяването на тази благородна инициатива. В рамките на церемонията на Университетската библиотека ще бъде връчено дарение в помощ на студентите със специфични потребности в Софийския университет - специален скенер, който ще умножи запаса от достъпна дигитална литература. Средствата са дарени от Момир Попович. От всички студенти, одобрени за подпомагане тази учебна година, седем имат зрителни, четирима- слухови и трима – двигателни увреждания. Всички са с над 50% трайно намалена работоспособност и са в крайно тежко социално положение. Студентите се нуждаят от средства за транспорт, помощно-технически средства за придвижване и за обработка и адаптиране на информацията, необходима за учебни цели. Всеки има индивидуални потребности, които са добре проучени. Техническите пособия, които кампанията си е поставила за цел да закупи, ще бъдат както за индивидуалните нужди на студентите, така и дарения за институциите, в които те учат и работят. Фондация „Клуб на готините баби“, създадена от три носителки на титлата „Мисис Баба“, от две години провежда кампании за събиране на средства, с които подпомага студенти с физически увреждания. Голямата амбиция на фондацията е да постави основите на виртуална библиотека с учебници и научна литература, която ще реши основния проблем на студентите с нарушено зрение – липсата на достатъчно литература в електронен вид. Кулминацията на тазгодишната кампания беше благотворителен концерт на 25 септември, организиран съвместно с фондация „Сила за живот“. Тази неправителствена организация си е поставила за цел да допринесе за личностното усъвършенстване и реализация на даровити хора с физически увреждания и талантливи деца в неравностойно положение от цялата страна. През учебната 2014/2015 г. Фондация „Клуб на готините баби“ подкрепя 14 студенти: Александър Андреев, на 21 г., от София. Учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Специална педагогика”, II курс. Желае да преподава на слухово затруднени, за да бъде от полза за тяхното образователно и творческо развитие. Василен Грозев, на 21 г., от с. Бъркач, общ. Долни Дъбник. Учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Специална педагогика”, II курс. Желае да се реализира като преподавател на деца с увреден слух. Виктория Гетова, на 21 г., от Бургас. Учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Логопедия”, III курс. Мотивирана е да помага на деца с говорни проблеми, обучаващи се в средните училища в България. Георги Панталеев, на 22 год., от Нова Загора. Учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Специална педагогика”, модул „Педагогика на зрително затруднени”, IV курс. Смята да работи като преподавател на деца със зрителни увреждания. Илона Калчева, на 24 г, от Тутракан. Учи в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Бакалавър със специалност „Педагогика на обучението по музика”, профил „Поп и джаз пеене”. Като магистърска степен изучава „Изпълнителско изкуство”. Смята да се реализира като изпълнител на поп музика и преподавател по солфеж и вокално майсторство. Магдален Цветанов, на 20 г., от Ябланица. Учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Специална педагогика”, II курс. Иска да стане възпитател в специализираното училище за хора с увреден слух в София. Миглена Узунова, на 29 г., от Елена. Учи във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Библиотечно-информационни дейности”, III курс. Мотивирана е чрез различни дейности в библиотечната сфера да събуди интереса на младите хора към четенето на книги. Петко Сталинчев, на 25 г., от с. Дълбок дол, общ. Троян. Учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Социални дейности”, I курс. Би искал да се развива в социалната сфера и да помага на хора в неравностойно положение. Петър Ганев, на 21 г., от Сливен. Учи в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, специалност „Библиотечен и информационен мениджмънт”, I курс. Желае да се развива в сферата на информационните технологии и така да помага на други студенти с увреждания. Петя Илиева, на 24 г., от гр.Чипровци. Учи в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Бакалавър със специалност „Педагогика на обучението по музика”, профил „Народно пеене”. Като магистърска степен изучава „Арт мениджмънт” и смята да се развива в конкретната област. Радостина Григорова, на 19 г., от София. Учи в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова”, специалност „Масажист”, I курс. Има амбиции да работи по специалността си. Светослав Георгиев, на 26 г., от Габрово. Учи в Националната спортна академия „Треньорски факултет”, специалност „Лека атлетика”. Параолимпийски шампион по лека атлетика, желае да бъде треньор по тази спортна дисциплина. Станислав Йорданов, на 22 г., от София. Завършва професионален бакалавър в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова”, специалност „Лечебен масаж”. В момента учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Медицинска рехабилитация и ерготерапия”, I курс. Желанието му е да работи в клиника и да развива специална терапия, помагаща на хора с двигателни увреждания да подобрят физическите си способности. Стефан Цвятков, на 20 г., от Габрово. Учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Социални дейности”, I курс. Желанието му е да работи в някоя от организациите на и за хора с увреждания в България.

10 ноември – Международен ден на науката за мир и устойчиво развитие На празника на науката ЮНЕСКО приветства жените учени в националния конкурс „За жените в науката“ 10 ноември 2014 г., София. Днес се отбелязва Международният ден на науката за мир и устойчиво развитие по инициатива на ЮНЕСКО. Темата на тазгодишното издание е „Качествено научно образование: осигуряване на устойчиво бъдеще за всички“. Целта на този ден е да насочи общественото внимание към взаимовръзката между високите научни постижения и въздействието им върху ежедневния живот на хората, както и да стимулира широк публичен дебат по актуални социални проблеми, за чието разрешаване науката би могла да съдейства. По този повод днес в централата на ЮНЕСКО ще бъде представена и новата онлайн Световна научна библиотека (World Library of Science) със свободен достъп, която съдържа стотици специално разработени материали, снимки, илюстрации и научни концепции, представени по разбираем от широката публика начин. Освен инициативите за празника ЮНЕСКО всяка година насърчава жените да допринесат за развитието на науката в света чрез съвместната програма с L’Oréal – „За жените в науката“. От създаването си през 1998 г. програмата отличава жени изследователки от целия свят. Партньорството „За жените в науката“ създава и глобална мрежа от Международна, Регионална и Национална стипендиантска програма, за да подкрепи младите жени, които са бъдещето на науката. Националната стипендиантска програма се провежда за пети пореден път в България, като процесът за кандидатстване продължава до 15 декември 2014 г. Жени от цяла България на възраст до 35 години, които учат по докторски програми или вече имат докторска степен, и се занимават с научни изследвания в сферата на естествените науки, могат да участват. Три стипендии, по 5000 евро всяка, ще бъдат присъдени на жени учени с цел да подпомогнат тяхната изследователска работа в България и да ги поощрят да продължат своята академична кариера. Кандидатите могат да изпратят своите заявления и документи за участие по пощата в Националната комисия за ЮНЕСКО в България или на имейл адрес: snishkova@mfa.government.bg. За първи път тази година един от стипендиантите ще има възможността да участва в новата и наскоро стартирала международна програма – International Rising Talents, която избира най-добрите учени сред победителите в националните и регионалните стипендиантски програми от съответната година. 15 международни гранта ще бъдат раздадени на 15 избрани учени от целия свят. Пълна информация за програмата и документите за кандидатстване е налична на уебсайта www.zajenitevnaukata.bg.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Автори: Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников Семейството на враните Corvidae включва 113 вида, поделени в 25 рода, които доста се различават един от друг. Тези видове са космополитни пойни птици, като най - характерните представители са враните, гарваните, сварчките, свраките, сойките, чавките. Рода Corvus, който включва чавките, враните и гарваните съставлява повече от една трета от цялото семейство. Те се считат за едни от най - интелигентните животни, доказали своя интелект при редица наблюдения. Отношението мозък/тяло е като на човекоподобните маймуни и китоподобните. През последните години е имало доста обсъждания относно еволюционните отношения в семейството на враните и техните родственици. Врановите и техните родственици са се появили преди около 35 милиона години на територията на днешна Австралия и постепенно са се разпространили в Стария и Новия свят. Филогеографията на тези космополитни видове е изследвана, с цел да се изясни начина на разпространение във времето. Общо за тези видове е делението им на Източни и Западни линии - мт.хаплотипове, като единствено 3 вида - Corvus corax - гарван , Perisoreus infaustus - сибирска сойка, и Nucifraga caryocatactes - сокерица, са изключение и нямат такова деление. Фиг1. Филогенетично дърво, основано на 169 нуклеотидна последователност на контролния регион на мт ДНК, на широко разпространените евразийски видове вранови, за да се представи географското поделение. Това поделение на източни и западни подклонове се обяснява с екологично събитие в късен плейстоцен, което се е отразило на почти всички видове. Трите вида, които са изключение и не дават такова поделение, вероятно поради изключително силния генетичен поток в цяла Холарктика, което ги обединява в общ клон. Тук ще разгледаме само някой много популярни видове. Гарван , Common raven, Northern Raven , ворон , Corvus corax L. 1758 Когато дойдат зимните месеци януари и февруари , винаги си спомняме за картината „Обесването на Васил Левски”. Много силен художествен образ е гарвана, тази птица проклета, която грозно грачи. Гарванът в човешката история е останал като символ на лошо проклятие или смърт. Предвестник на отвъдния свят, носител на душите на убитите и проклетите, на духовна фигура или бог. В литературата е описван от творци като Шекспир, Едгар Алан По, Чарлз Дикенс, Толкин, Стивън Кинг и много други. По света все още се използва като административен символ в някой региони: национален символ на Бутан / краля на Бутан носи корона с гарван/, официална птица - символ на територията на Юкон. Гарванът е най-големия и най-разпространения представител от врановите. Дължина на тялото 60-65 см. Мъжките са по-големи от женските, но няма друг полов диморфизъм. Дължината на крилата на мъжките е 410-473, на женските 385-460, средно 441,2 и 432,3 мм. Мъжките тежат 1100-1560, женските 798-1315, средно1383 и 1085 г. Размах на крилете достига 1,40-1,50 м. Продължителност на живота до 21 години. Възрастните са с черно оперение с виолетов, син или пурпурен блясък. На гърлото имат множество щръкнали перца, които образуват брада. Младите са матово черни, почти без блясък и със слабо изразена брада. При всички възрасти клюнът и краката са черни, а опашката е дълга и клиновидна. Издава пронизителен крясък „ кро-кро-кро”, включително и в полет. Гарванът съжителства съвместно с човека от хиляди години и по тази причина няма митология и фолклор, в който да не е отразен. На някой места гарваните са толкова многобройни, че хората ги считат за вредители. Като вид, една от причините да се реализира така добре е всеядната му диета. Гарваните са изключително приспособителни и изобретателни в намирането на източник на храна. Диетата им включва мърша, насекоми, гризачи, други малки животни, плодове, семена, ядки, хранителни отпадъци. Изключително интелигентни животни. Гнездовия му ареал обхваща Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка. На Балканския полуостров обитава варовикови и вулканични скални комплекси, отвесни стени и разредени гори до алпийските части на планините. Гнездата са в труднодостъпни ниши, цепки и входове на пещери, както и на дървета. През зимата образува концентрации / до около 200 индивида/ около сметища, ферми и др. Определят се следните подвидове на гарвана: C. c. corax - в цялата европейска част от ареала на вида (без Испания и Португалия) на юг до Крим, Кавказ, Копетдаг, северен Иран, западен и среден Сибир. Има относително къса и извита човка. C. c. varius - Фарьорски гарван, разпространен в Исландия и Фарьорските острови. Има 2 варианта на окраска : белопетнист/ Pied Raven (Corvus corax varius morpha leucophaeus/и по-тъмен, почти черен. Оперението е по матово, отколкото на обикновения гарван, размера е среден. От 1948 г насам белия вариант не е срещан и се счита за изчезнал. До днешно време има съхранени 15 препарирани птици от този цветови вариант в различни музеи. На 12 юни 1995 г са пуснати в обръщение марки с образа на този гарван. Като цветови вариант, петнистия гарван, най-вероятно се различава по един/малко от няколкото алели за окраската спрямо черните видове. Този/тези алели са били рецесивни. Тоест теоретично напълно е възможно този вариант да не е напълно изчезнал, както се счита и все още да присъстват тези рецесивни алели, но да не се проявяват. Тъй като популацията на фарьорския гарван е намаляваща и наброява няколко стотин птици, за съжаление това е много малко вероятно. C. c. subcorax - Гърция, Централна Азия, западен Китай, без Хималаите. По външен вид е по - голям от обикновения, брадата е сравнително къса. Оперението е черно, на гърдите и шията перата имат кафеникав оттенък, както при пустинния гарван. Основата на перата на шията по правило е бяла. Понякога този подвид го наричат C. c. laurencei, основавайки се на популацията , описана от Hume в Синд през 1973 г., което се явява предпочитано, понеже видът subcorax, намерен и описан от Николай Северцов се отнася за пустинния гарван (Corvus ruficollis) C. c. tingitanus - Канарски гарван, разпространен в Северна Африка, на юг до Суса / южно от Атлас/, на изток до Киренаики и Мерса - Матрух, Канарските острови.Първоначално имал наименованието C. c. canariensis. Най - малкия по размер гарван от всички подвидове. Перата на гърлото са много къси, оперението има отличителен мазен отблясък, клюна е къс, но масивен. Оперението има по-кафеникав оттенък от северноафриканските гарвани. C. c. tibetanus - Тибетски гарван, разпространен в цялата планинска част на Средна Азия / без Тюркмения/, Хималаите и Тибет. По- голям и с повече блясък в оперението от другите гарвани, масивен клюн, по- дълга брада. Ириса на окото кафеникав, а основата на перата на шията е сива. C. c. kamtschaticus - Камчатски гарван, разпространен в Сибир, на изток до река Лена и на юг до Задбалкалието и Монголия. Размера е среден между размерите на C. c. corax и C. c. principalis, клюна е по-дълъг и тънък. C. c. principalis - обитава Гренландия и Арктическа Северна Америка до Британска Колумбия. Размера му е по- голям от на другите подвидове, клюна му е най-дълъг , перата на шията са големи, оперението е с характерен блясък. C. c. sinuatus - Западен гарван, разпространен в западните САЩ, на юг до северен Хондурас и Мексико, както и прилежащите острови. Той е по- малък по размер и по-тънък и малък клюн в сравнение с С. с. principalis. Освен основната популация има видове, обитаващи далеч в югозападните САЩ и северозападно Мексико / включително остров Revillagigedo). Тези видове понякога се отнасят към С. С. sinuatus, но някой ги отделят в отделен подвид С. С. clarionensis. С. с. laurencei - Израел, Сирия, Белуджистан, планините на източен Иран, северозападна Индия от Раджапутан до Синд и Пенджаб, вероятно и Мала Азия. Размера е среден, клюна е разположен високо и по-извит за разлика от клюна на C. c. corax, и по-дълъг отколкото на C. c. tingitanus. С. с. hispanus - Испански гарван, разпространен в Испания, Португалия и Балеарските острови. По размер е по- малък от C. c. corax, крилата са пропорционално по-малки. Подвидовете се отличават основно по размера и окраската на основата на малките пера. В европейската и азиатската част на ареала, размерите на гарваните се увеличават в направление от запад на изток. Има и изключения: птиците от Исландия и Фарьорските острови са по - големи, гарваните от Западен Сибир, средно взето са по-малки от гарваните в европейската част на Русия. Американските гарвани също намаляват размерите в посока на юг. Екологичните различия основно са изразени в биотопично размесване на подвидовете и някой детайли на размножителния цикъл. Гарванът се е появил в Стария свят и се е разпространил през Беринговия проток, когато е бил заледен и е свързвал двата континента, към Северна Америка. Нови генетични изследвания, основаващи се на ДНК анализ на гарвани от цял свят, определят разделението им на два основни клона: Калифорнийски клон и Холарктически клон. Калифорнийския клон е намерен само в югозападните САЩ, докато Холарктическия е разпространен в цялото западно полукълбо. Птиците от двата клона са подобни на вид, но групите са генетично различни и са започнали да се отделят една от друга преди 2 млн. години. Изследвания базирани на мтДНК, дават информация ,че гарваните от останалата част на САЩ са по-близки генетично до тези от Европа и Азия, отколкото до тези от Калифорнийския клон. Гарваните от Калифорнийския клон са генетично по-близки до Чихуахуа гарван(C. cryptoleucus) , отколкото до гарваните от Холарктическия клон. Тези от Холарктическия клон са генетично по-близки до бялата врана (C. albus) , отколкото до гарваните от Калифорнийския клон. Така гарванът е определен като парафилетичен вид. Едно от логичните обяснения за тази парафилия е, че преди 2 млн. години гарваните от Калифорнийския клон са се отделили географски от тези в Европа и Азия по време на заледяванията. Преди около 1 млн. години част от Калифорнийския клон дивергират в нов вид - Чихуахуа гарван(C. cryptoleucus). Представители на Холарктическия клон са мигрирали по-късно в Америка от Азия, навярно по едно и също време с хората. Последни изследвания на мтДНК показват, че изолирана популация на Канарските острови е различна от останалите популации. Това изследване не включва представители от Северна Африка и затова все още не е окончателно изяснено, тъй като морфологично тези гарвани са много близки до популацията на Канарските острови. Половата зрялост при гарвана настъпва на възраст около 2 години. Двойките са постоянни. Гнездовите участъци са обширни - около 3-4 км, но понякога до 10 км, но винаги постоянни. В случай на разораване на гнездата и гибелта на ново излюпените, гарваните строят нови гнезда / или заемат чуждо/ пак в пределите на същия гнездови район. Двойките обикновено имат две гнезда, които птиците използват в различни години. Гнездата се използват много години, даже десетилетия. Чифтосването и брачните игри при южните представители започва в началото на февруари / Туркмения/, а при северните към средата и края на февруари. За гнезденето гарваните са свързани с гората, а където няма гора към скални участъци. В направата на новото и ремонта на старото гнездо участие взимат и мъжкия и женската. Ако не се обезпокояват птиците, могат и на близко разстояние до човека да строят гнезда. Броя на яйцата на едно мътене са от 4 до 6, понякога 3 или 7 броя. Размера на яйцата средно е 49,7×33,4 мм. Цвета е светлосиньо зеленикав със сивкаво зелени и кафеникави точки. Мътенето продължава от 19 до 21 дни. Обичайно едно мътило се излюпва за година, освен в случай на смърт или разрушаване. Новоизлюпените гарванчета се хранят и от двамата родители със същата храна, която и възрастните. Първия полет на малките се случва около средата на май, а на север през юни. След като се научат да летят, младите остават близо до възрастните още дълго време и ги напускат или късна есен или даже януари на следващата година. Гарванът притежава голямо търпение и преди да предприеме някакво действие той може дълго да чака. Търпението му се изчислява в минути, което до доближава на ниво на приматите. Освен това гарваните имат жестове/знаци, с помощта на които привличат вниманието на другите гарвани: например взимат с клюна си някакъв предмет / който може да се намира близко до тях/ и демонстрират на другите. В първия момент вниманието се привлича от предмета, но след това се разпознава самия подаден знак. Тази тактика е аналогична на действията на малките деца, които се опитват да привлекат внимание върху себе си. Гарванът се счита за една от най-умните птици. Британски учени потвърждават наличието на интелект. Когато учените решават да проверят действително ли гарвана има интелект, на птиците са давали да пият вода от дълбока кана, в която той не може да достигне до водата с клюна си. Тогава гарвана е бутал в каната различни предмети с които е повишил нивото на водата, за да може да пие вода. Такава съобразителност по-рано учените са наблюдавали само при човекоподобните маймуни. По думите на ръководителя на експеримента Алекс Тейлър, гарваните са способни да различат обекти, които се държат на повърхността и плуват и такива, които потъват. Гарваните първо бутали в каната първоначално гумени и пластмасови предмети и като видели ,че не потъват и не повдигат повърхността на водата, продължили с по-тежки, които потъват. Британския лингвист Дерек Бикертон наскоро съобщи, че според него гарваните са един от четирите познати животински вида, които могат да си подават знаци и сигнали за събития, които са отдалечени във времето от момента на предаване на тези сигнали. Има наблюдения, че гарваните са способни да организират други животни да им вършат полезна работа, например да „извикат” вълци и койоти, когато намерят труп на животно. Когато дойдат хищниците те разкъсват трупа и така го правят по-достъпен за птиците. Гарваните обичат да събират лъскави предмети и в началото учените са смятали, че го правят за да впечатлят други гарвани. Впоследствие правят извод, че това е така, защото младите гарвани са любопитни за всяко ново нещо, това влечение към новото отслабва с годините и старите гарвани дори показват фобия към нови неща. Младите гарвани освен това са много игриви, разигравайки всякакви игри във полет и дори включвайки други видове на игра тип ”хвани ме, ако можеш”. Те са и едни от малкото видове, за които е известно че си правят играчки. Гарваните охотно се хранят с мърша и затова се асоциират със смъртта, като и до днешен ден се отразяват в културата на човека: В античната митология гарвана е бил спътник на Аполон, съзвездието Гарван е свързано с древногръцкия култ към Аполон. Върховния бог в германо - скандинавската митология Один се съпровожда от гарваните Хугин и Мунин /мислещия и помнещия/ В преданията, гарваните обикновено долитат на местата с кръвопролитие и изкълвават очите на убитите воини. В скандинавските митове появата на гарвана - това е лош знак, предвещаващ нечия гибел. В Стария завет гарваните носят храна на пророк Илия в пустинята, а цвета на косата на цар Соломон в песните се сравняват с цвета на враново крило. В епоса на Гилгамеш само гарваните, пуснати от ковчега, съумяват да намерят суша след всемирния потоп. Народната балада „ Трите гарвана” / The Three Ravens/ и нейната производна “Twa Corbies”, разказват за гарвани, обсъждащи изяждането на тялото на водача с различен изход. Стихотворението на Едгар Алън По „Гарванът” се счита за едно от най-значимите в историята на поезията. Разказа на Иван Бунин” Гарванът” Песента на The Scorpions “ Черен гарван” Песента на шведската симфо - метал група Therion «Raven Of Dispersion» от албума Vovin Кинофилма „Гарван”, с интересен сюжет, в който гарвана се явява ангел - хранител на главния герой Книгата” Гарвани” на американския писател Джордж Доус Грин В книгата на Чарлз Де Линт „ Напуснати небеса” се разказва за девойки - гарвани Съществува и разработчик на компютърни игри Raven Software, на който логотипа е гарван В измислената вселена Warhammer 40000 Корвус Коракс - е името на примарха на легиона на Гвардията на Гарвана. Древноримската пословица Comix cornici nunquam confodit oculum (корникс корници нунквам конфодит окулум) - Гарван гарвану око не вади Фиг 2. Географски ареал на разпространение на гарвана. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0 Автор: Димитра Лефтерова Събиране и съхранение на образци за генетични изследвания. Проблеми и предизвикателства при работа с фосилна ДНК За целта на филогеографските изследвания, а и с популяризирането на молекулярните изследвания като цяло, постоянно е нужно да се събират проби за ДНК анализ, както и да се работи с музейни образци и фосили. При своята работа полевите биолози и ветеринари, е добре да спазват няколко процедури при събиране и съхранение на образци, с цел бъдещ ДНК анализ. Основната трудност при събирането на проби за генетичен анализ е съхранението им от ДНК деградация. Основния деградиращ агент на ДНК са ензимите с ДНК активност,те могат да присъстват в самата проба, но могат и да се появят от растящи микроорганизми в пробата. Основата цел на съхранение на пробите е да се инактивира тази активност или да се предотврати дейността на ензимите. Има няколко начина да се инактивира активността на ензимите, но те са скъпи или изискват реагенти, които нормално не се намират при полевите биолози или ветеринари. От друга страна, е най – лесно и евтино да се дехидратира пробата, с цел спиране на ензимната активност. Най – честия, ефикасен и лесен начин да се направи това е: Дехидратация на пробата чрез силика гел или други изсушители. Те могат да се намерят в супермаркетите, магазини тип „направи си сам”, цветарски магазини, където ги използват за подсушаване на цветята. Изсушените проби могат вече лесно да се транспортират, като единствено остава да се съобразим с изискванията на конкретната страна за внос на такива продукти, с оглед евентуалното пренасяне на болестни микроорганизми или техни спори. Дехидратация на пробата с етанол / 70-100%/. По ниската концентрация на алкохола, помага за по- лесното пренасяне, тъй като не е опасно запалим, но същевременно при по – ниска концентрация е възможна частична активация на ензимната активност. Затова концентрация по – малка от 70% не се препоръчва. Същевременно друг алкохол освен етанол, например метанол, не се препоръчва, защото би могъл да попречи на последващата екстракция и амплификация на ДНК. Така повечето съхранени проби, ще бъдат изсушени или поставени в етанол и е добре да се направи и следното: Етикетиране. Винаги слагайте етикети с означения на своите проби, за да знаете кога и къде сте ги съхранили, както и водете дневник на пробите. С времето това може да се окаже особено важно. Етикета трябва да включва : референтен номер, дата на събиране на пробата, място, вида от който е взета пробата. Референтния номер, трябва да е същия като този във водения от Вас дневник, със същата информация като на етикета на пробата, плюс името на колектора, точната информация на мястото, включително GPS данни, плюс други наблюдения ако са считани за необходими. GPS данни е добре да има, защото е основна информация при филогеографските изследвания. Още нещо е добре да се има предвид, надписването да е с подходящ перманент маркер, за да не се окаже, че при пристигането си, пробата е вече с неясно съдържание. Избягване на замърсяване на пробата. Много лесно човешка ДНК може да попадне в пробата. За някой анализи, това не е проблем, тъй като анализите използват методи, които са видовоспецифични или се използват процедури, които не „вземат” човешката ДНК от пробата. Въпреки това, при някой изследвания замърсяването на пробата с човешка ДНК е от значение. При взимането на пробата не е необходимо да носите ръкавици и маска, ако сте на полето, просто трябва да внимавате и да избягвате взимане или докосване на пробата с голи ръце. Много по – важно е да избегнете смесване на пробите. Затова, винаги стерилизирайте/ дезинфекцирайте скалпела си преди манипулация, накрайника за взимане на екскременти или иглата при взимане на кръв. Повече, не означава по – добре. Понякога се стараем да съберем колкото може повече материал. Например старателното напълване на съда с тъкан или екскремент не е най – добрия начин за съхранение на пробата. Изпълвайки съда, вие оставате много малко място за изсушаващия агент. Добре е при поставянето на пробата, тя да е изцяло покрита, например с етанол, като така се уверите , че е добре съхранена, за да не се окаже че накрая имате много, напълно безполезни проби. Така, че ако имате желание да съберете по – голямо количество проба, по – добре разпределете пробата пропорционално в няколко съда, отколкото да я събирате в един и да няма място за етанола. Видове проби Косми – едни от най – добрите проби Космите са може би едни от най – добрите проби за събиране. Те са едновременно лесни за съхранение и за транспортиране, както и да се получи добра ДНК от тях.Ако Вие сте хванали животно на полето или може да се доближите до животно в зоопарка, безспорно това е най – добрия метод за събиране на проби. Освен това, ако сте на полето е много по – лесно да намерите козина, закачена по храстите, което също е много добра проба. Ако отскубвате косми от животното, гледайте за груби косми, които са чисти и трудно се отскубват. Тези косми обикновенно се отскубват с луковиците, които съдържат жива тъкан, от която може да се изолира ДНК. Достатъчно количество за изолиране на ДНК е 5 – 10 косъма с луковици от всеки индивид. Винаги се уверявайте, дали космите са с луковици, в противен случай са неизползваеми. Най - добрия начин за запазване на космените проби е в сух, без восък, запечатан плик за писмо. Може да етикетирате пробата, като надпишете плика. Няколко плика може да поставите в отделен съд или найлонова торба, със силикагел или друг изсушител, за да се поддържат пробите сухи. Пликовете без восък имат пори, през които пробата диша. Екскременти – може би следващите най – добри проби Екскрементите или изпражненията са лесни за събиране и от тях може да се изолира ДНК, когато са съхранени свежи. Друга добра страна на пробите от екскременти е, че не се нуждаете от специални разрешения за транспортирането им, ако са съхранени в етанол. Въпреки, че в някой страни все още има експортни изисквания. Освен това те са удобни и с това че не изискват задържане на животното и така се избягва неговото стресиране, така че обикновенно този начин на събиране на проби е за предпочитане. Когато събирате проби от екскременти спазвайте следното: да бъдат възможно най – пресни; необходим е само външния слой с животински клетки. Вътрешния слой обикновенно съдържа гъби, инсекти и други възможни, които ще доведат до нечисто получаване на ДНК. Външния слой се опира в животинския чревен път, и така в него остават клетки от покритието му. Ако външния слой е замърсен с гъби или инсекти, е възможно да попречи на изолирането на чиста ДНК. От друга страна е възможно да се случи да се взима проба при сухи условия и външния слой да е много изсъхнал, така че да не може да се вземе проба и изолира ДНК от него, дори и да е на няколко седмици. Много важно е да запомните, да не пипате пробата с голи ръце, от една страна да не замърсите пробата с Ваша ДНК, а от друга да предпазите своето здраве.. Най – добре да отчупите клонче от близко дърво, да го разцепите на две или обелите от кората и да използвате свежата повърхност за загребване на проба. Идеални съдчета за събиране на проби са 5 мл туби с капачки. Отваряте капачката и я оставяте изправена нагоре, като поднасяте отвора на тубата към мястото за вземане на проба. Използвайте клонката, за да остържете 1 – 2 см от повърхността в съда. След това може да вземете още една проба в друг съд. Така ще имате около 2 мл проба във всеки съд. След това допълнете съда с етанол / 70-100 %/, така че отношението проба/етанол да е 2/3. Затворете съда, опаковайте го с парафилм / опаковъчно фолио , за да избегнете изтичания, изхвърлете пръчицата и вземете нова клонка за нов образец. Така събраните проби може да съхранявате на стайна температура. По специфични са условията и начини на събиране на екскременти при водни животни като делфините и дюгоните. Тъканни проби – добра ДНК, трудни за транспорт Тъканните проби могат да посигурят много добър материал за получаване на ДНК, но са трудни за транспортиране поради експортните/импортни ограничения на различните държави. Ако сте хванали животни или работите в район където са чести случаите на умрели при автомобилни произшествия животни, както и ловни райони, Вие ще можете да вземете тъканни проби и ще ви е жал да не се възползвате от случая да го направите. Когато решите да вземете тъканна проба, помнете, че е необходимо много малко количество и че трябва да дезинфектирате скалпела преди да вземете нова проба. Ако сте попаднали на животно на пътя или сте заловили животно, най – доброто място за вземане на тъканна проба са ушите. Малка част около 1 – 2 см. , дори и по – малко са достатъчни за изолиране на добра ДНК като качество и количество. Малко парченце от ухото е по – добра проба от част от мускул, защото не гние така бързо. Ако имате достъп до месото, от пътно произшествие или лов, първо го помиришете, ако мирише лошо по – добре не взимайте проба, може да се окаже , че тя няма да свърши никаква работа, защото деградационните процеси са разрушили голяма част от ДНК, ако няма лоша миризма, отрежете малко парченце , няколко кв.мм от тъканта е достатъчна. Най – добрия начин да съхраните тъканните проби е да ги поставите в етанол, като се уверите и запомните, че трябва пробата да е добре покрита с етанол. Ако сте отрязали няколко кв.мм, може да използвате 2мл туби с капачки, в които да я поставите и залеете с етанол. Отново увийте тубата /капачката/ с парфилм/опаковъчно фолио, за да предпазите от изтичане и я надпишете. Съхранените по този начин проби могат да стоят на стайна температура. Кръвни проби – прекрасна ДНК, но скъпо Получената ДНК от кръв е може би с най – доброто качество въобще, но е все още скъпа за получаване и екстракция. Освен това, за да получите кръв от животно, ще трябва да го обездвижите по някакъв начин или да го упоите, което не винаги е идеално за получаване на желаното количество проби. Най – добрия начин за събиране и съхраняване на кръвта е във вакумтейнери / с буферен агент ЕДТА EDTA / или с Изи Блъд Буфер/ Easy Blood Buffer (EBB)/. Ако използвате вакумтейнери се убедете, че добре сте разтворили пробата във ЕДТА и е съхранявайте в хладилника. Ако използвате EBB ще трябва да разтворите равен обем кръв и буфер и също съхранявайте в хладилник. Обикновенно е нужно много малко количество кръв за получаване на ДНК, около 1мл кръв е напълно достатъчно за генетични изследвания. Други проби Кости и зъби също могат да послужат за получаване на ДНК, но е трудно и ненадежно. Освен това костите могат да се транспортират трудно, затова не ги препоръчваме като материал за генетични изследвания, освен по липса на друго. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-982 ОРГАНИЗАЦИЯТА, СИСТЕМАТА И КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ОЗНАЧЕНИЕТО 98/2 МЕТОДОЛОГИЯТА НА УИЛИЯМ ЕДУАРДС ДЕМИНГ И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЯПОНСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ СУПЕРТИГЪР Николай К. Витанов Институт по Механика на БАН Статия от сп. "Българска Наука" бр 63 ЧАСТ 1: ДЕМИНГ И ЯПОНЦИТЕ Приключенията на двама българи в Хелзинки или как дойде идеята да пиша за Деминг Странно е понякога развитието на нещата в живота. И тъй, в края на поредната конференция, седим си в ресторант „Лапти” в центъра на Хелзинки, похапваме си филе от лос и се дивим на невероятния му вкус. Санто ни гледа и се подсмихва, а до мене Серж от Екол Политехник поръчва бутилки след бутилка Chateuneuf-du Pape и не ни дава да пием от виното преди да са минали 20 минути от отварянето на бутилката. Срещу мене седи една огромна дървена поставка, на която има дроб от северен елен, карпачо пак от елен, сушено филе пак от елен, два вида хайвер от сьомга, пушено филенце от сьомга, нарязано на дребно, печени шпроти с големина, за която не подозирах, че може да съществува, 3 вида лапландско сирене – с боровинки, без боровинки и не знам с какво си още, разбира се всичко заливано със сос от боровинки. Започнах да си мисля, че цялата тая работа е някакъв сън, някаква сцена от „Тримата мускетари” описваща поредния мускетарски запой. А може би пък аз съм самият Гаргантюа, а яденето тече към устата ми – фиг.1. Фигура 1. Гаргантюа. Деминг казва, че за да искаш от някого да работи усилено за твоя полза, трябва да му създадеш подходящи условия и климат за работа. Това правят западняците. У нас откровени некадърници вият срещу учените. Резултатите са налице. И докато се вие срещу учените, пак ще са същите. Запишете си го някаде. „Не може да бъде това” – рекох си, загледах се по дървените стени на ресторанта, представящ лапландска къща и си потърках очите. Търках, търках и като спрях да търкам, се огледах. Нищо не беще се променило. Санто продължаваше да ми обяснява, че днес трябва дя ям филе от лос, защото филето от северен елен го опитахме вчера. Срещу мен Олег (другият българин) продължаваше полека да се занимава с гореспоменатите вкусотии (а, да, забравих да спомена и пастета от сьомга, тоест пушена сьомга, направена на пастет чрез пасатор и нищо друго към нея), Серж ми наля четвърт бутилка от виното в огромната чаша (и като си помислих колко струва бутилката от това 7-годишна френско вино, ми стана лошо). И изведнъж (както винаги) насред цялата идилия се появи един вътрешен глас и ми нашепна – „Да, ама утре ще се прибереш в София и насреща ти ще застане поредния хвалипръцко, дето и на погребението на баща си няма да отиде, но се е докопал да висок пост и ще ти каже, че си феодален старец, нищо не разбираш и никой не те уважава”. Инстинктивно пресуших чашата. В момента, в който я оставих на масата, Серж пак я напълни и поръча следващата бутилка, която както вече казах, трябвяше да стои 20 минути отворена. „Е, това вече е прекалено” – ядосах се на себе си и мислите ми отлетяха незнайно защо към Япония (вероятно заради рибно-октоподно-калмарените пиршества, но за това ще ви разкажа друг път). И се сетих затова откъде са тръгнали японците след Втората световна война – фиг. 2 и фиг. 3 Фигура 2. Атомният дар за Нагасаки Фигура 3. „Блестящият старт“ на Япония след войната. Първа картинка – инфраструктурата е в абсолютен ред, нали така? Втора картинка – и никакви проблеми с морала на населението няма. И като е отпочнало едно производство висококачествино след войната – майко мила! – фиг. 4. Да но под фигурката на това просто устройство (произведено от Сони. Да, да, това е продукцията на Сони след Вторатасветовна война) седи въпросът – защо те така, а ние иначе. И тук оставих вилицата, огледах се във веселите лица на колегите и реших, че ще ви разкажа защо. Историята е много интересна и е свързана с един американец – Деминг. Фигура 4. Откъде е започнала Япония след войната – „чушкопекът” на Сони (всъщност е устройство за варене на ориз). Но защо японците станаха икономическа суперсила, а ние не мръдваме от състоянието на приказване на псувни за БАН и за банския чушкопек, и то приказвани от юнаци, чиито акъл не стига и един чушкопек да измислят? Деминг – суперзвезда в Япония, пренебрегван в САЩ, докато... Фигура 5. „Японците след войната имаха само две неща – хора и правилна теория. И успяха... “. А правилната теория беше тази на Деминг. Уильям Едуардс Деминг – фиг. 5, е роден на 14 октомври 1900 г. в Сиу-сити, щата Айова. През 1921 той получава бакалавърска степен по инженерни науки в универисета на Уайоминг и след допълнителни курсове по математика започва обучение за магистърска степен по математика и физика в университета на Колорадо. От 1925 г. Деминг започва докторантура по математика и физика в Йейлския университет. Докторската степен получава през 1928 г. и започва работа в селскостопанския отдел на държавната администрация на САЩ. Това продължава до 1939 г. Интересното е, че през 1936 г. Деминг специализира статистика в Лондон при „бащата на статистиката“ сър Робърт Фишер. Но най-силно влияние върху Деминг оказва Уолтър Шухарт – фиг. 6, който въвежда идеята за управляемата и неуправляемата изменчивост и за статистическия контрол на качеството на прадукцията. Фигура 6. Уолтър Шухарт – учителят на Деминг. Всъщност генерал Макартър повикал него в Япония. Но Шухарт бил болен и изпратил Деминг. Останалото може да се опише с няколко думи – надигането на японския икономически супертигър. И както казват, е история. Шухарт смята, че на изхода на всеки индустриален процес има два вида изменения – управляеми (обусловени от самия процес в резултат на неговото проектиране и реализация) и неуправляеми (в следствие на източници извън процеса, които възпрепятстват осъществяването на процеса по начин, по който процесът би се осъществил ако този вид изменения не съществуват). Деминг разширява идеите на Шухарт по посока и на други видове процеси, като процеси във финансовата сфера, в администрацията, в обслужването или в управленската дейност и прогнозирането. От 1939 г. Деминг работи в Националното статистическо бюро на САЩ и прилага концепциите си на практика, което води до значително намаляване на бумащината в бюрото. Деминг към японския бизнес-елит: Ако възприемете моите идеи ще завладеете световния пазар за няколко години От 1942 г. Деминг води курсове за повишаване на качеството за мениджъри на предприятия, свързани с военната продукция. Инженерите с удоволствия посещавали курсовете, но не и мениджърите, тъй като по време на войната и след нея продукцията на съответните заводи лесно намирала пазар. Затова усилията на Деминг не довели до желания резултат в САЩ, но... довели до желания резултат в Япония, където Деминг е извикан от ген. Дъглас Макартър – фиг. 7, да консултира японското статистическо бюро. Фигура 7. Страховитият генерал Дъглас Макартър – командир на окупационните войски в Япония след Втората световна война довежда Деминг в Япония. Ако е знаел какво ще последва, вероятно не би го направил. На снимката отляво на дясно: генерал Макартър, президентът Рузвелт, адмирал Честър Нимиц. Хонолулу 1944 г. Идеите на Деминг били посрещнати радушно от японските мениджъри и през 1950 г. той провел серия семинари по статистическо управление на качеството като обучил стотици ръководители на японски компании. През 1951 г. Деминг вече е спечелил за своите идеи японският бизнес елит. „Аз не почуках на нито едно врата и не ми се налагаше да се моля на никого“ – с удоволствие си спомня Деминг за отношението на японските индустриалци към него. Учредена е и награда на неговото име – фиг. 8, с която се зачита приносът му за развитието на японската индустрия и за усъвършенстването на контрола на качеството в Япония. Фигура 8. Медалът, връчван в Япония към наградата на Деминг. Когато някой ми пищи, че е в топ 100 на нещо, аз винаги питам: а дали образът ти е на медал от злато, а името ти приживе е дадено на една от най-престижните награди в Япония? Деминг вярва, че неговата методология ще доведе до завладяването на световния пазар от японския бизнес. Японците като практични хора, отначало не са толкова оптимистични. Но те чувствали, че идеите на този чужденец са ценни, а и нямали какво да губят – японската индустрия била срината във войната. И решили да опитат. Какъв бил резултатът ли – ами ето цитат от един американски министър на икономиката – „Обливам се в пот като чуя думата МИТI (името на японското министерство на икономиката и международната търговията)“. Както казва Деминг: „Те промениха световната икономика“. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-982

Открито е неизвестно досега излъчване в инфрачервения диапазон, идващо от междугалактичното пространство. Хипотезата е, че то произлиза от намиращи се там звезди - "сирачета, отпаднали от галактиките" при техни удари: http://www.nasa.gov/press/2014/november/nasa-rocket-experiment-finds-the-universe-brighter-than-we-thought/#.VF3VNfSUem2

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-c4isr-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F Статия от сп. "Българска Наука" брой 63 Автор: Фам Т. Киен - Артилерия, ПВО и КИС, НВУ Васил Левски, През последните две десетилетия, с бързото развитие на икономиката, в Народноосвободителната армия на Китай(НОАК) се инвестира повече. Освен това, с постиженията на революцията във военното дело и стратегическата промяна на баланса на силите в света след края на Студената война, НОАК все повече се съсредоточава върху способността за постигане на информационно превъзходство пред противниците си във високотехнологично бойно поле и се превръща в една информатизационна сила. Визия Първоначалната усилия за информатизация на НОАК започна в началото на 90-те години на миналия век. Това е следствие на революцията във военното дело и успеха на САЩ в кампанията Пустинна буря. Китайските военни теоретици заключиха, че военната мощ на САЩ е резултат от прилагането на постиженията на революцията във военното дело. Посредством изучаване на неотдавнашните конфликти, те също наблягаха, че информационни технологии ще играят централна роля в бъдеща война. Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипедия Решението за изграждане на една сила с възможността за извършване на мрежово-ориентирани операции стартира в началото на 90-те години. Тогава лидерите на НОАК определиха, че НОАК трябва да има общ проект за изграждане на C4ISR системи за себе си. Тази рецензия е направена почти по същото време, в което САЩ направи подобна рецензия, като разликата е, че САЩ подчертахасъвместимостта и интегрирането между наземните и въздушните системи, докато НОАК-само наземните. Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипедия Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-c4isr-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0 The EF English Proficiency Index ( EF EPI) е доклад, който се опитва да класира държавите по средното ниво на владеене на английски език сред възрастните им граждани. Нивата на владеене на английски, по които са класирани държавите, са пет: Много високо (Швеция, Норвегия, Холандия, Естония, Дания, Австрия, Финландия) Високо (Полша, Унгария, Словения, Малайзия, Сингапур, Белгия…) Средно (Словакия, Аржентина, Чехия, Индия, Хонг Конг, Испания, Южна Корея…) Ниско (Уругвай, Шри Ланка, Русия, Италия, Тайван, Китай, Франция, ОАЕ, Бразилия…) Много ниско (Кувейт, Катар, Йордания, Либия, Тайланд, Панама, Казахстан, Алжир, Саудитска Арабия, Ирак) За съжаление, изследването не обхваща България. Тази класация е продукт на EF Education First, компания за глобално езиково обучение. Заключенията се базират на данни, събрани посредством безплатно онлайн изпитване по английски език, извършено от тази фирма. Докладът е публикуван за първи път през март 2011 г. въз основа на резултатите от над 2 000 000 проведени теста. Второто издание е публикувано през октомври 2012 г., а най-новото издание е обнародвано през ноември 2013 г. В последното проучване са изследвани 60 държави. За да бъде включена в класацията, всяка държава трябва да има поне 400 участника в тестовете на компанията. Докладът за 2013 г. включва ретроспективен поглед към еволюцията на владеене на английски език през периода от 2007 г. и 2012 г. въз основа на общата база данни от 5 000 000 теста. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Една от любимите речи: В края на Scent of a Woman

През 1964, Айзак Азимов си представил света през 2014 Но не би могъл да си представи последствията от развитието, което е предсказал – планета с дестабилизиран климат, чийто видове ще изчезват масово през идната година. Превел: Стефан Михов 105 inShare През август 1964 година, преди малко повече от 50 години, авторът Айзак Азимов написал разказ за Ню Йорк Таймс (The New York Times), предназначен за лятното Световно изложение. В съчинението Азимов си представя как би изглеждало изложението през 2014 – неговото бъдеще, нашето настояще. Неговите представи са странни и изумителни (и консервативни, както пише Мат Новак в страхотното си резюме), заради начина, по който са изглеждали мечтите за бъдещето от гледната точка на един американец от средата на века. Според него щяло да има електролумисцентни стени за къщите без прозорци, летящи коли за предвижване, телевизори във формата на 3D куб, който би позволявал на хората да гледат танцови изпълнения от всички ъгли и “кубчета водорасли”, които имат вкус на пуйка и пържоли (“Но, ще има значителна психологическа съпротива на такава иновация” – добавя той). Някои неща е познал, други не, както при хората, които се занимават с предсказването на спортни резултати. Но спортните резултати не ме интересуват много. Това, което ми е интересно е какво е разбирал Азимов от заплетените човешки отношения, технологичното развитие и планетата - и днешният извод от тези идеи за нас, знаейки каквото знаем сега. Азимов започва със загатването, че в идните десетилетия разстоянието между хората и природата ще се увеличи, подтиквано от технологичното развитие. “Една мисъл която ми идва на ум”- казва Азимов – “е, че хората ще продължат да се отдръпват от природата, за да могат да създадат среда, която е по-подходяща за тях.” В контекста се разбира, че Азимов вижда светло бъдеще: подземни къщи в преградията, “без рязки промяни на времето, с чист въздух и конролирана светлина, ще се срещат често.” “Прозорците трябва да бъдат повече от архаичен детайл, с програмиран, изменящ се пейзаж” – казва той. Ще построим наш собствен свят, подобрение на естествения, който се намираме в момента от толкова време. Азимов още казва, че разделянето с природата ще предпази човечеството в безопасност от аномалиите на естествения свят и бомбите на човешкия свят. Загриженост, за която само загатва, но я е усещал силно по това време. Но Азимов също знае, че човечеството няма как да оцелее, разчитайки само на технологията. Осем години преди астронавтите да направят снимката на земята, позната като “Синьoто Топче” и да изменят представата на човечеството за вида на планетата, Азимов смята, че хората имат нужда от здрава земя. Също така се притеснява, че експлодиращата популация на човечеството (6.5 милиарда, по точна негова преценка) ще изразходва ресурсите и ще създаде масови неравенства. “Въпреки че технологията ще върви ръка за ръка с популацията през 2014 година, това ще се случи само с големи усилия, но ще се увенчае с частичен успех. Не всички хора ще се радват напълно на технологичния свят на бъдещето. По-голяма част от човечетсвото ще бъде лишена от тези блага, в срванение с днес и въпреки че материално така ще е по-добре за тях, ще изостават много от други части на света. И заради това, ще изглежда, че са се върнали назад.” Това го притеснява, но по-големите проблеми чакат много по-напред в бъдещето, като увеличаващата се популация, която ще разтегли градовете до всяко кътче на света, създавайки един “Свят-Манхатан” до 2450. Но той възкликва, че обществото ще се срине много преди това. Според него хората ще спрат да се размножават, за да избегнат тази катастрофа и че до 2014 ще сме решили намаляването на раждаемостта да е приоритет. Азимов правилно вижда главната роля на здравето на околната среда спрямо едно общество: Колкото и технологически развито да е обществото, няма как да избягаме от нашата фондаментална зависимост от земята (или поне докато не я напуснем). Но през 1964 година проблемите на околната среда, които ни преследват днес – климатичното изменение и масовото изчезване на видове – тъкмо започват да правят впечтление. Азимов не би могъл да си представи особеностите на тази специална смесица от планетарно унищожение, която забъркваме днес – и е бил прекалено оптимистично настроен за нашето желание да предприемем действия за опазването на застрашената планета. Отминалата 2013 не беше най-топлата година, но се доближи доста до рекорда. Ноември беше най-топлият от 1880 насам. Всички 10 най-топли години са се случили в интервала от 1998 насам. Видео от НАСА показва драматичната промяна през последните години. Вижте какво става през десетилетията след написването на есето от Азимов. (Жълтото и червеното представят температури, по-високи от средните през годините от 1951 до 1980.) http://www.youtube.com/watch?v=TO03ColwxHE Какъв цвят ще бъде 2014 година на тази карта? Ами следващите 10, 20 или 50 години? Предсказанията са противоречиви, често само за спорта, но посоката, към която се е насочила земята е ясна като бял ден. Както написа Уен Стефансън в есето си миналата година: “Много е възможно да изгубим годния за живеене климат – такъв, кaкъвто позволява на стабилните и сигурни общества да оцеляват – до края на животите на днешното поколение/деца.” Няма по-плашещо предсказание от това. Източник: http://www.theatlantic.com/

Към края на годината да си припомним какво си пожелахме за тази година: От брой 63 на сп. "Българска Наука" Превел: Стефан Михов Симулация на сблъсък на частици в Големия адронен колайдер, най-големият ускорител на частици, намиращ се близо до Женева, Швейцария. Когато два протона се сблъскат в машината, създавар енергийна експлозия, която подбужда нови и екзотични частици. Снимка: CERN Научните открития през отминалата година включват намирането на нови планети, далеч отвъд слънчевата система, потвърждението на неуловима частица и нови улики за историята на ранната човешката еволюция. Но науката продължава напред, поставяйки въпроса: Какво ново ще донесе новата година? Анкета, проведена сред учени от редица полета на науката предава някои предсказания и амбиционзни надежди и мечти за 2014 година. От открития, които могат да изпратят света на физиката, залитащ, в търсенето на извънземни луни, ето с какво си пожелаха да бъде изпълнена новата година учените. Физика Засега, известният Голям адронен колайдер (LHC) на границата между Франция и Швейцария е тих, затворен за две години за поддръжка и подобрения, които ще направят колайдера по-силен от всякога, когато ще бъде отново на линия през 2015 година. Но темпото на физиката не се е забавило. Тара Шиърс, физик от Ливърпулския Университет каза, че последните резултати от LHC от по-ранни тестове още се очакват. Други големи експерименти са в ход. През 2014 година Шиърс ще наблюдава експеримент, който изучава антиводорода, антиматериалният еквивалент на водорода, в ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания). Антиматерията е материал със същата маса като обикновената материя, но е направена от частици с противоположни заряди. Експериментът на ЦЕРН, АЛФА, се опитва да изследва гравитационното взаимодействие между материята и антиматерията. Поглед над съоръжението на експеримента АЛФА в ЦЕРН, който изследва антиматериалният еквивалент на водорода, антиводород. Снимка: CERN Шиърс също така е заинтригувана от измерванията, направени от Алфа-магнитния спектометър (AMS), който се намира на борда на Международната космическа станция. През април 2013, учени обявиха, че AMS е засякал излишък на високо-енергийни позитрони, антиматериялна частица, която всъщност е противоположността на електрона. Шиърс също се надява на повече познания за неутринотата, неутрални субатомни частици от нова измервателна камера в Фермилаб, Илинойс. Но най-вече Шиърс се надява на измерване, което да наруши Стандартния модел на физиката, обяснение как малки частици взаимодействат. Шиърс каза, че засега открития като потвърждението на частицата Хигс бозон отговарят на предсказаниятя на Стандартния модел, което е разочароващо, защото моделът не може да обясни странността на вселената. “Надявам се на хитро измерване, Троянски кон, който да накара Стандартния Модел да се срине." – каза Шиърс за “LiveScience” Дълбокият космос Други мистерии дебнат в отдалечените кътчета на вселената, където нови обсерватории намират все повече планети далеч извън границите на слънчевата система. Изследователи са намерили повече от 800 от тези екзопланети, но са най-развълнувани за една дузина от тях, които имат потенциал да бъдат обитаеми. Абел Мендез, планетолог и директор на Лабораторията за Планетарна Обитаемост в Пуерто-риканския университет в Аресибо, заяви, че изминалата година разкри няколко потенциални нови версии на земята. Но това още трябва да се потвърди. Мендез има амбициозни надежди за 2014 година. Каза на “LiveScience”, че би искал да види изчисления на плътността на потенциално обитаема екзопланета. Също така би искал да стане свидетел на откритието на нова подобна на земята планета, намираща се близо до нея, което би позволило по-добра характеризация на обширните светове. Най-голямата мечта на Мендез за новата година? Откритието на екзолуна. До този момент учените не са способни да разкрият дали намерените екзопланети имат собствени сателити, но от опита, натрупан от слънчевата система, се предполага, че скоро ще го направят. “Тези три цели са доста амбициозни за идната година, но биха представлявали много голям напредък в науката за екзолуните" – каза Мендез. Медицина Да се върнем към Земята, където 2014 може да се окаже силна година за медицината според учения, занимаващ се с биоетикa, Артър Каплан от медицинският център Лангон в Нюйоркския университет. Каплан предвижда голям напредък в диагностиката на болестта на Алцхаймер, използвайки компютърна томография и магнитно-резонансна томография. Също така се надява да види стволови клетки – клетки, които могат да се променят в много типове тъкан – да заемат мястото си при другите трикове в докторския ръкав. “2014 може да бъде годината, в която регенеративната медицина, използваща стволови клетки, ще направи първия си пробив в лечението на нелечими заболявания като трвама на гръбначния мозък.” – каза Каплан на “LiveScience”. Каплан също така има големи надежди за медицинската етика за новата година. Той каза че, електронните форми за информирано съгласие би трябвало да започнат да заменят хартиените, което би улеснило пациентите в попълването им и би им помогнало да разберат по-добре процедурите, през които ще преминат. Също така очаква да надминат нормата по дарени проби тъкан, използвани в изледвания. До момента, всички парични облаги от тези дарения отиват при изследователи или при хората, които разработват лекарства, вместо при дарителите, които са направили работата възможна. Като за финал, Каплан каза, че 2014 трябва да бъде годината, в която Администрацията по лекарствата и храните в САЩ (FDA) ще направи указания за домашни генетични тестове. Говори се, че регулаторната агенция насочва вниманието си към тези нови тестове. През ноември, основаната в Калифорния тестова компания “23andMe” получи предупреждение от FDA, за спиране на продажбите и доставките на всички генетични тестове, които могат да кажат на купувачите техният генетичен риск от определени заболявания. Компанията временно спря тези тестое, докато работи с FDA. Каплан очаква, че след пускането на новите наредби на FDA, ще се промени начина на действане на домашните генетични тестове. “Никоя от съществуващите компании, използваща сегашните методи, няма да отговаря на тези наредби. Но компаниите ще започнат да добаваят повече консултиране и информация за точността на теста, за да може да започнат да отговарят на наредбите” – каза Каплан. Палентология Новото ще срещне старото през 2014 в областта на палентологията, където технологията прави изследването на крехки фосили много по-лесно. “Употребата на технология за възстановяването и анализа на фосили процъвтява.” – каза Матю Мосбрукър, директор на природонаучния в Морисън, Колорадо. – “Например, точната компютърна томография и виртуалната подготовка може да ускори процеса на изследване на вкаменелости, които са били смятани за недостъпни – или защото са били заключени в твърда скала, или зашото са прекалено деликатни да бъдат подготвени механично.” Изследователите дори вече могат да използват нова 3D технология за принтиране, за да правят дигитални сканирания на вкаменелости и да ги превръщат в перфектни 3D копия, които да бъдат изучавани и показвани. Мосбрукър каза, че той и колегите му планират използването на компютърна томография за анализиране на крехки вкаменелости, затворени в твърд пясъчник в идната година. “Тези методи няма да заменят традиционните методи, просто ще бъдат на наше разположение, ако ни потрябват." Роботика Изследователя по роботика и биомеханика Анди Руина от Университета в Корнел нарича желанията си за 2014 “по-скоро пешеходни” – тоест, иска да види повече роботи да се държат като пешеходци. Хуманоидният робот на DAPRA, Атлас, е проектиран да асистира с разнообразие от услуги за спешна помощ, включително операции по издирване и спасяване Руина каза, че предизвикателството е да се създате робот с крайници, който може да върви по неравни повърхности, като хората, използвайки същото количество енергия. За сега хуманоидният робот на Boston Dynamics може да се справи с тежък терен, но само докато е свързан с източник на ток. Руина също би искала да види теори за контрол на роботите, която показва как живите същества се движат и си боравят с предметите и също така да има и начертан план на начина по който да направим машина, която да прави въщите движения. Джекантан Тангавелаутън, роботен механик в Щатския Университет в Аризона има подобни мечти за грациозен робот, който може да постигне скоростта на хрътка в открити пространства – около 70 км/ч. Също така би искал да стане свидетел на изцяло 3D принтиран робот, както и повече роботи използвани за практически дейности. Армията, например, може да започне да използва екзоскелети на бойното поле, за да подпомага войниците при носенето на тежки товари или тежки оръжия. Източник: http://www.livescience.com/

От брой 63 на списание "Българска Наука" 10-те най-добри научни истории Автор: Стефан Михов С приклюването на 2013 година, поглед назад ни разкрива една година, изпълнена с наука. Археолози разкриха древни цивилизации, учени изследваха отдалечени кътчета на слънчевата система, физици се взряха в самите нишки на реалността. От динозаври до вируси, до живота под древния лед, светът на науката изобилства от открития и много затруднява изтъкването само на някои от тях. Разказите, които следват са тези, които оживиха въображението ни през последната година, и тези, които предлагат преспективи за интригуващи и съдбоносни открития през идната година. Ричард III – Преоткрит Гръбнакът на Крал Ричард III предполага, че е имал придобита идиопатична сколиоза, което значи, че причината е неясна и че болестта се развила след 10 годишна възраст. Британският “крал в паркинга” е най-голямата археологическа история на годината. През февруари, археолози от Лестърския Университет обявиха откритието на кости в гроб под паркинг, който принадлежал на Ричард III, който е управлявал Англия от 1483 до 1485 година. Костите на средновековния владетел носят белезите от битката, в която е бил убит, включае 8 рани на черепа му. Също така имал извит гръбнак, който може би е допринесъл за Шекспировия портрет на краля, представен като зъл гърбушко. Хигс бозон – потвърден След месеци, изпълнени със слухове и спекулации, физици обявиха през март, че наистина са го направили: зърнали са Хигс бозонът. За елемента, понякога още наричан “частицата на Бога”, има теория, че може да обясни как другите частици получават масата си. Физиците, които експериментират в Големия адронен ускорител на границата между Франция и Швейцария първи казаха, че почти сигурно са открили Хигс през 2012 година, но трябваше да анализират целогодишните данни, преди да се убедят напълно. Анализът ги направи напълно сигурни. Последвалата работа предполага, че частицата отговаря на очакванията на Стандартния Модел на физиката - главната теория, която обяснява частиците и техните взаимодействия. Най-старото познато ДНК – анализирано Бедрената кост на 400,000 годишния човекоподобен от Сима де лос Уесос, Испания Списъкът с мистерии, заобикалящи първите хора, продължава да расте. През декември изследователи обявиха анализа си на най-старото човешко ДНК, намирано някога. То разкри мистерия на човешкото потекло. ДНК-то може да принадлежи на непознат предшественик или може би на мистериозните Денисови Хора - изчезнал човешки вид, познат само от няколко останки кост. ДНК-то дойде от бедрена кост на човекоподобен, намерена в Испания, която датира 400,000 година назад. Преди анализа, най-старото човешко ДНК някога секвинирано* беше на 100,000 години. * Секвениране – процеса на определяне на точната поредност от бази изграждащи ДНК молекулата Вода на милиярд години – открита Вода, открита в мина на 3.2 километра под повърхността на земята, се оказа на потресаващите 2.6 милиарда години, обявиха изследователи през май. Залежът, от който взели проба в мина в Онтарио, е по-стар от многоклетъчния живот. Като един добър учен, главният изследовател Барбара Шеруд Лолар от Торонтския Университет, не можа да устои на жаждата. Какъв е вкусът на вода на милиард години? Ужасен. През юни Лолар каза, че е по-солена от морска вода и има консистенцията на кленов сироп. Животът в антрактическо езеро процъвтява Огромното усилие да се дълбае в замръзнало езеро в Антартика се отплати тази година, когато учени обявиха, че са намерили живот в студени води. Езерото Уиланс, за пръв път изследвано от учени през януари, е дом на процъфтяващо общество на микроби които ядат въглероден диоксид, метал, сяра и амоняк, според микробиолозите. Откритието, обявено през декември е най-вероятно само първият порой новини от езерото. Учените още търсят във водни проби знак за едноклетъчен живот и се надяват да дълбаят под леда отново през следващото антарктическо лято. Нов роднина на Т-рекс – открит Артистичен поглед на Литронакс, т-рекс живял преди около 80 милиона години. Преди 80 милиона години братовчед на Т-рекс с тясна муцуна е скитал из Ларамидия, островен континент, създаден от вътрешен морски път, който разделял Северна Америка на две. Тази година учените обявиха откритието на този древен звяр, наречен Lythonax argestes, в Национален монумент Гранд Стеъркейз Ескаланте (Grand Staircase-Escalante National Monument). Динозаварът е тясно свързан с Т-рекс, въпреки че ги делят повече от 10 милиона години. Палентеолозите казват, че близката връзка между двата вида води до извода, че родът на Tyrannosauridae* се разделя по-рано от предполаганото. Това значи, че може би има още много тиранозаври и липсващи връзки, които чакат да бъдат открити. *Тиранозаврите са род динозаври от това семейство. Инициативата BRAIN – създадена Амбициозен план да се проектира карта на човешкия мозък се появи през 2013 година. Инициативата на Националния Здравен Институт, BRAIN (Мозъчни проучвания чрез напреднали иновативни невротехнологии), е готова да започне през новата година. Целта е да се подобри разбирането на мозъчните верижност, постижение, което учените се надяват да доведе до по-добро лечение на проблеми като Алцхаймер. Президентът Барак Обама обяви проекта през април. Планирането вече е започнало и 232 милиона долара от правителствени и частни средства са инвестирани в инициативата до Ноември. През декември Националният Здравен Институт обяви шест възможности за финансиране на учените, разработващи инструменти за начертаване на карта на мозъка. Дългосрочен план за финансиране се очаква през юни 2014. Доказателствата за вода на марс – поразителни Доказателства, че някога е текла течна вода на Марс се трупа с години, но роувърът Кюриозити (Curiosity) на НАСА ни затвърди гледната точка през 2013 година. Изследванията на роувъра на червената планета разкриват минерална глина, която се формира в (или се променя от) вода. Всъщо така водата е по-скоро неутрална, отколкото киселинна. Други минерали, открити от Кюриосити също сочат към течаща вода, която може би е имала потенциала да поддържа живот. Лунното призимяване на Китай – постигнато На 14 декември 2013 г, Китай успешно призими своя космически апарат Chang’e 3 на луната, първото меко кацане на земен сателит от 1976 година насам. Апаратът носеше луноход, Юту, който сега изследва място в северното полукълбо, наречено “Заливът на Дъгите” (“Siinus Iridum” на латински). Мисията на Юту се очаква да продължи 12 месеца. Историческият подвиг на Китай третата страна след СССР и САЩ, която прави меко кацане на луната. Това означава кацане, оставящо апарата и неговото съдържание непокътнато. Най-студеното място на земята – посоченo През изминалата година учените откриха най-студеното място на планетата. Както бихте очаквали това място се намира на Антарктида, между два върха в Източното Антарктическо Плато. Температурата на места по протежението на леденият хребет между Dome Argus и Dome Fuji обикновнно пада толкова много под нулата, че кара зъбите ви да тракат, според разширени сателитни измервания. Най-студените температури били измерени на 10ти август, 2010, когато снегът на повърхността по тези места бил по-студен от сух лед. По материали от: http://www.livescience.com/

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0 Автор: Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников “..Сам Дядо Коледа - дребничък стар симпатяга, весело свиркаше, бързо подканяше впряга: - Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър! Бързайте, Дондър и Комет,и Кюпид, и Дансър! Блитцен, светкавице моя, Напред към комина! Знаете всички, че трябва през него да мина! Както наесен летят с урагана листата, тъй и елените литнаха, а след тях и шейната..” THE NIGHT BEFORE CHRISTMAS by Clement Clarke Moore Северен елен, карибу, северный олень , reindeer, caribou - Rangifer tarandus, Linnaeus, 1758 Субарктически и арктически елен, наречен северен в Европа и карибу в Северна Америка е световно популярен от приказката за дядо Коледа и теглената от елени негова шейна. Името rein /deer/ на викингски хрейн hreinn, която пък идва от протогермански храйназ hrainaz и прото - индоевропейски кройнос kroinos;, което означава рогато животно. При уралските езици - сами - поатцу poatsu , боатцу boazu,,боатсой boatsoj ; марийски - пуцъ pučə и удмурт - путцей pudžej ; Финското поро poro . В Рурсия северните народи го наричат сокжой. Името карибу caribou , от френски , произлязла от думата халибу qalipu, която на микмакски означава снежен копач, поради това, че карибуто разкопава снега, за да намери лишеи за храна. Както и да се наричат всички те са един вид - Rangifer tarandus. Вида има няколко подвида, съществуващи до днес, които са разнообразни по морфологични форми. Разделянето на групи на тези подвидове се основава или на географски райони: Северно американски и Евразийски подвидове; или на екологични групи: високо островни арктически, тундрови и горски. Тундрови подвидове: Характерно за тях е, че имат дълги, разклонени рога. Евразийски тундров северен елен /Див северен елен/ (R. tarandus tarandus) - обитава арктическата тундра на Евразия, включително Скандинавския полуостров на Северна Европа. В Русия вида наброява около 1млн индивида. Аляска карибу, Поркюпайн карибу, Карибу на Грант R. tarandus granti - разпространен в Аляска, Юкон и северозапдна Канада. Много сходен на R. tarandus groenlandicus. Наречен е на морско свинче, на река Поркюпайн, Porcupine River Канадско тундрово карибу R. tarandus groenlandicus, разпространено в северозападна Канада, Нунавут и Западна Гренландия Горски подвидове: Характерно за тях е по- едро тяло, къси и тежки рога. 30-40% от женските са без рога, което според някои автори, това е адаптация към горския начин на живот. Евразийски горски северен елен, Финландски горски северен елен R. tarandus fennicus - в див вид обитава два региона на Скандинавския полуостров и в Карелия. Неголяма популация обитава в центъра на южна Финландия. Карелската популация мигрира навътре в Русия, въпреки че е отворен въпроса дали източните представители спадат към този подвид. Северноамериканското горско карибу Rangifer tarandus caribou - Първоначално подвидът е бил разпространен в северноамериканската тайга от Аляска до Нюфаунленд и Лабрадор и на юг до Нова Англия, Айдахо и Вашингтон. Горското карибу е изчезнал от по - голямата част от районите на обитаване и е обявен за застрашен вид. Изключение правят районите на Квебек и Лабрадор, Канада. В Британска Колумбия, областта Карибу е кръстена на горското карибу, макар видът да е изчезнал там през минали век. Съществува стадо защитени елени карибу в планините Карибу в Алберта. Арктични подвидове: Характеризират се с малко тяло и къса муцуна. Малкото тяло намалява повърхността на тялото, спрямо обема, което е присобление за живот в суровите арктични условия. Свалбардски северен елен , Шпицбергенски северен елен R. tarandus platyrhynchus — най-малкия северен елен, обитател на архипелага Шпицберген/Свалбард в Норвегия. Понастоящем е най-малочисления подвид от всички елени. Карибу на Пири R. tarandus pearyi, разпространен на северните острови на Нунавут и северозападните територии на Канада. Арктически северен елен R. tarandus eogroenlandicus — преди е бил разпространен в източната част на Гренландия, но след 1900 г. се счита за напълно изчезнал. Подвида Карибу на Даусон, Rangifer tarandus dawsoni е обитавал островите Хаида Гуай / Кралица Шарлот/. Последните документирани убити от ловци индивиди са от 1908г. На трите убити елена черепите и кожите се пазят до днешен ден в Кралския музей на Британска Колумбия във Виктория. Направени са генетични изследвания на този подвид и на съвременни северно американски подвидове, но изследванията не показват значителни генетични разлики между тях. Последните елени карибу на Даусон, убити от ловци през 1908 на островите Хаида Гуай. Снимката е след отстреля на животните. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0

Автор: Милена Петкова, мениджър Знание, Карол Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%85%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD Не, не е шега. На английски звучи така – knowledge pills. Но не са буквално таблетки, които можете да изпиете с чаша вода и да получите наготово знания. Почти толкова лесно е. Гледате едно кратко видео и научавате нещо веднага. Това е идеята на хапчетата знание. Кратко видео съобщение по тема, което ви дава синтезирано, кратка и ясна информация. Ако е вътрешнофирмена комуникация – може да бъде кратко обучение за нова система, представяне на продукт или технология, указания, разяснения по казус…Всичко, което може да спести време, което отделяме за срещи, изчакване на колеги, говорене на празни приказки… Една добра идея от Карол – колега разказва книгата, която е прочел. Не можем да прочетем всички книги, нали? Някои от нас опитват. Но винаги можем да научим нещо повече от книгите, които другите са прочели. Така както и сп. Българска наука споделя прочетеното със своите читатели. Всъщност, в мрежата вече се продават такива хапчета онлайн. И има не малко страници, които разказват за Knowledge Pills Methodology (KPM). Нейн създател е Филипе Карера, който през 2003 г. разработва идеята. Проста, пестяща време и пари. Всъщност, ресурсът време е ключов днес. Както пише Сет Годин, Бил Гейтс притежава от него точно толкова, колкото и вие. И дори Уорън Бъфет не може да си купи повече от него. И за да учим бързо и лесно, Карера предлага да използваме технологиите, които обичайно използваме, за да подобрим и ускорим получаването на знания. Със сигурност вече се сещате за много такива клипчета, които сте гледали – някой ви показва как да използвате програма за видеообработка, какво може да прави конструкторът, който сте подарили на детето, как да си сглобите мебелите. Но не ви е хрумвало да ги наречете хапчета знание. С помощта на тази технология екипът на Карера работи с много малки и средни компании в цяла Европа и публикуват всички резултати, наръчници и видео клипове на специален сайт, за да помогне на хората и организациите на континента и по света да използват KPM. С емоционалните си презентации е променил живота на много хора, отворени за новото. Накратко – ученето е забавно и лесно. Ако отделите еднакво количество време да прочетете нещо напълно непознато и точно толкова, за да гледате филм по Discovery, в кой от двата случая мислите, че ще успеете да възпроизведете по-голяма част от новото знание? На следващия ден за прочетеното или за видяното ще ви е по-лесно да разкажете? Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%85%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD

Автор: проф. Николай Витанов Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0 От брой 62 на сп. "Българска Наука" Обучително четиво за учени от естествените науки или иначе казано – никой няма да ти оцени постиженията, ако не правиш нищо, за да ги популяризираш. Propaganda will never die out. Intelligent men must realize that propaganda is the modern instrument by which they can fight for productive ends and bring order out of the chaos. Edward Bernays Bernays’s honest and practical manual provides much insight into some of the most powerful and influential institutions of contemporary industrial state capitalist democracies. Noam Chomsky for the book of Bernays Вилнюс, Европейската комисия и пропагандата на Хоризонт 2020 Както читателят е забелязал, доста от идеите ми за популярни статии се появяват, когато съм на едно или друго мероприятие в чужбина. Там човек излиза от нашенските хаос и лудост и има възможност да погледне на нещата под друг ъгъл. А погледът от различен ъгъл винаги е интересен. Фигура 1. Из улиците на Вилнюс. Идеята да напиша тази статия ми хрумна, когато се разхождах из улиците на Вилнюс (където има какво да се види – фиг. 1) и където имаше голяма конференция, посветена на информационните и комуникационните технологии в новата програма на ЕС за наука – Хоризонт 2020. Стараят се хората, мислех си, да си популяризират държавата и града. И добре използват факта, че в момента ротационното председателство на ЕС е при тях. Нелоша пропаганда – мислих си. И мисълта за пропагандата започна да копае в съзнанието ми. Няколко часа по-късно, си вървяхме с Галя Ангелова от Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН из експоцентъра на Вилнюс и разглеждахме изложбата на прототипи, съпътстваща конференцията. Аз същевременно си мислех за две неща. Спомнях си с благодарност за госпожа Тотка от министерството на транспорта и информационните технологии, с чиято помощ значителна част от българските участници са тук, а от друга страна си мислех за похвалната методичност, с която представителите на Еврокомисията пропагандират новата програма Хоризонт 2020. И тъй думата пропаганда се появи за втори път в съзнанието ми. Вечерта се прибрах в хотела и пуснах компютъра. В татковината – окупация на ректората на Софийския университет. Окупаторите се кълнат, че не са платени и че зад тях не седят политически партии. Представители на другата страна обясняват точно обратното – че протестиращите са платени. И аз се питах – защо и едните и другите тъй много се обясняват, докато другите държави напредват с технологичното и с общественото развитие? Пропаганда, брато, пропаганда, ми подсказваше съзнанието. И тъй като думата пропаганда се появи за трети път, взех та се замислих за следното. Значи тук, във Вилнюс се пропагадират научно-технологичните постижения, а у нас – кой бил платен, кой не, кой не скачал дали е червен или с голямо шкембе и още кой пил или не е пил из коридорите на университета. Няма я значи пропагандата на постиженията на учените от естествените науки и инженерите. Няма я, защото все още не осъзнават колко е важна – фиг. 2 Фигура 2. Пример за пропаганда от вече не тъй близкото минало. Затова, реших да ви разкажа за пропагандата. За да знаят учените от естествените и инжерените науки как по-добре да представят постиженията си. Ще кажете – ах, какви са тези глупости! Нашите постижения са прекрасни, обществото трябва самичко да ги оцени и да ни залива с реки от пари. Така е, обаче обществото има обществено съзнание, а то, общественото съзнание не знае (особено в България) за ползата от вас, скъпи учени и инженери. Ама как така? – ще попитате вие. Ами така – общественото съзнание се насочва към други теми чрез пропаганда – например вижте фиг. 3. Фигура 3. Още ли ви се струва незначително? Особено този предизборният плакат от 1933 г.? За тези, които не знаят немски, преводът му е: „Нашата последна надежда. И следва едно име.” А как ви се струва чичкото с детенцето по-горе? Какъв мил чичко, нали? Или този, другият – как да привлечеш млади мъже в училище за летци: със женско краченце със жартиерка, разбира се. И какво си мислите драги учени – кое е по-привлекателно за един младеж – два километра дълга формулка или краченче със жартиерка? Е, трябва да ви е станало ясно, че друг подход трябва тук и че обществото самичко трудно ще оцени постиженията ви. Които иначе са прекрасни. За германския възпитаник г-н Витанов и познанията му за американската пропагандна машина Аха, ще потрие някой ръце, г-н Витанов е учил и живял доста по Германия и като ще ни разказва за пропагандата, най-накрая ще научим доста за методологията на Гьобелс – фиг.4. Фигура 4. Един безспорен майстор на пропагандата – Йозеф Гьобелс. Е, някой път може и да ви разкажа за личността и методологията на Гьобелс, но няма да е днес. Днес ще си говорим за началото на съзиданието на пропагандната машина на съвременната империя – САЩ. И тя е тясно свързана с името на Едуард Бърнейс – фиг. 5. Фиг 5. Дами и господа – бащата на американската пропагандна машина – Едуард Бърнейс. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0

Нов модел за взаимодействието между "тъмната енергия" и "тъмната материя" на космологично ниво: http://phys.org/news/2014-10-universe-darker-future.html?utm_source=nwletter&utm_medium=email&utm_campaign=weekly-nwletter

Пазарът на 3D принтери може да надхвърли 10 млрд. долара до 2018 Над 2 млн. устройства ще бъдат продадени през следващите 4 години, предвижда Gartner Продажбите на 3D принтери ще продължат да растат, прогнозират от анализаторската компания Gartner. Според тях до 2018 ще бъдат продадени 2.3 млн. устройства. Въпреки това 3D печатът вероятно ще си остане нишов пазар още известно време. „Колкото и радикална да ви звучи прогнозата ни, имайте предвид, че 2.3 млн. продадени устройства до 2018 са доста малка част от потенциалния пазар за потребители, бизнес и правителствени организации в световен мащаб”, коментира Пит Базилер от Gartner, цитиран от Guardian. Оценките за размера на пазара варират. Докато от Gartner прогнозират, че общите разходи ще достигнат 13.4 млрд. долара до 2018, то от друга анализаторска компания CCS Insight считат, че пазарът ще достигне едва 4.8 млрд. до http://www.economy.bg/business/view/15451/Pazaryt-na-3D-printeri-mozhe-da-nadhvyrli-10-mlrd-dolara-do-2018-

В четвъртък, 30 октомври 2014 г., от 14.00 часа в Аулата на Софийския университет ректорът на Европейския университетски институт във Флоренция проф. Джоузеф Уайлър ще изнесе публична лекция на тема: „Краят на Pax Americana (1914-2014 г.): отново слепешком“. След лекцията е предвидена дискусия и среща с бивши възпитаници на Европейския университетски институт. Проф. Джоузеф Уайлър ще бъде на посещение в нашата страна по покана на Министерството на образованието и науката и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Визитата се осъществява в контекста на процеса по присъединяването на България към Конвенцията за основаване на Европейския университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г. Проф. Дж. Уайлър е изучавал право в университетите Съсекс, Кеймбридж и в Европейския университетски университет във Флоренция, Италия, където по-късно става професор. Той е преподавал в Мичиганския университет, в юридическите факултети на Нюйоркския университет и Харвард. Изследователските интереси на проф. Уайлър са в областта на международното право, европейската интеграция и правото на ЕС, както и върху проблемите на глобализацията, демокрацията и отношението религия-право. Сред неговите най-значими книги са: "The Constitution of Europe" и "Un Europa Cristiana".

С поредица от събития Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще отбележи 40-та годишнина от своето основаване и 20-та годишнина на специалността „Връзки с обществеността“. В четвъртък, 30 октомври 2014 г., в 11.00 часа в Аулата на Софийския университет ще се състои академично тържество на настоящите и бивши преподаватели и студенти на Факултета по журналистика и масова комуникация. По-късно през деня, в 17.00 часа, в централното фоайе на Ректората ще бъде учредена Асоциация на завършилите Факултета по журналистика и масова комуникация. В рамките на събитието ще бъде представена и специално изработената за новосъздадената асоциация страница в интернет. На 31 октомври 2014 г. от 10.00 часа в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация ще се проведе публична лекция на Дебора Филипс, преподавател в Lincoln University и вицепрезидент на Европейската асоциация на училищата по журналистика - EJTA.