Р. Теодосиев

Академик Георги Марков: "Отидете в република Турция, там днес по официална статистика живеят около 2000 българи християни. Българи мохамедани има около 250 000/300 000 изселници. Две хиляди българи християни - ей това е етническото прочистване! Това е едно жестоко престъпление на малотурците Енвер паша, Талан паша и Кемал паша, че това е една ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ ЗА АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД!" Откъс от филма "Трагедия и слава" между 49:44 и 50:15 https://youtu.be/Dd8wKyqmDoE?t=49m44s

„Стълбата на светлината” представя история за възникването на съвременната човешка цивилизация. Съществуват различни теории за източниците на фундаменталните знания – често твърде противоречащи си едни с други, и читателят сам избира кое според него е най-логичното и реалистичното. Затова читателите ще срещнат на страниците на романа постулати от теорията на Елена Блаватская и нейната „Тайна доктрина”, преплетени с учението на Учителя Петър Дънов, ще се запознаят с основата на най-древната религия на света – Бон, или Бонпо, и нейния създател, и всичко това – на фона на съвременното разбиране за Бог и неговото значение за човека. На страниците на романа ще срещнете описания на едни от най-старите градове в света - Мохенджо-Даро и Мархаши, Ур, Вавилон и редица други, изготвени на базата на данните от археологическите разкопки. Там е възникнала и астрономията като наука, а чрез нея – календара и отмерването на времето, като древните мъдреци са разделили денонощието на 12 часа. В Междуречието и днешна Индия се поставят основите и на астрологията, аритметиката, геометрията и други науки. В романа са представени пред Вас реални исторически личности от зората на човешката цивилизация – като лугал Мескаламдуг, основал първата династия във великия Ур и поставил основите на процъфтяването на Шумер през следващите векове; като властолюбивите баща и син лугал Енмебарагеси и лугал Ага, владетелите на Киш, водили поредица от войни с Ур и Вавилон, с Урук и Ларса, разорили Елам и Арата, и накрая победени от великия Гилгамеш. Aвторът Емил Димитров след дебютният си исторически роман „Кан Тервел – Кошмарът на Халифата” и неочакваният му успех сред българските читатели, сега се представя в съвсем друга насока на интереси. Издател: Фабер Година на издаване: 2014 Брой на страници: 280 Корици: меки Език: български Тегло: 356 грама Размери: 14x21 ISBN: 9786190001799 Баркод: 9786190001799

Смятам да посетя Астрономичната обсерватория утре следобед, ако някой има време и желание можем и да се видим Програма на катедра Астрономия: Публична лекция в А205: 12:30 - 13:15 Близки срещи с Големия Взрив: за началото и края на Вселената д-р Владимир Божилов Астрономическа обсерватория (13:45): Непознатият Марс: на гости на Червената планета д-р Владимир Божилов и докторант Никола Каравасилев Демонстрации в учебни лаборатории 11:30 - 17:00 Дневни наблюдения на Слънцето (при ясно време), Посещение на Астрономическа обсерватория в Борисовата градина (съвместно с Астрономическа асоциация - София)

Пресклубът на олимпийските отбори по природни науки бе създаден днес На среща с медиите олимпийците представиха новини от бъдещето София, 22 април 2015 г. - Днес, в Деня на Земята, участници в олимпийските отбори на България по природни науки представиха бъдещето – това, което се случва днес, благодарение на науката. Отборите поканиха представители на медиите у нас на специална среща, за да представят накратко себе си и своята дейност с любопитни новини от света на науката, филм и демострация. Целта на срещата бе да бъде създаден Олипмийски пресклуб – кръг от приятели на образованието и науката. Основна роля на клуба ще бъде да информира обществеността за дейността, постиженията и успехите на олимпийските ни отбори по природни науки, донесли на България над 600 медала от най-престижните научни състезания за младежи в света. Председателят на сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки - Алексей Христов, откри събитието с думите: “Тук сме, за да създадем приятели.” Водещ на срещата беше първият член на Олимпийския пресклуб – Драго Симеонов. Цялата новина: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81#&panel1-2

В следващите няколко броя на списанието ще имаме и интервюта на авторите свързани с книгите

Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки СРООПН Фондация „Америка за България” подпомага укрепването на динамична пазарна икономика и на институциите на демократичното общество в България и подкрепя страната в постигане на пълния ѝ потенциал на успешна и модерна европейска нация. В областта на образованието Фондацията подкрепя България в развитието на нейния човешки капитал, което би гарантирало успешното ѝ бъдеще на модерна и просперираща нация. Ангажирана е с подобряване качеството на българското образование, издигането на престижа на учителската професия и възприемането на образованието като основна ценност. Затова Фондация „Америка за България“ е поела дългосрочен ангажимент в подкрепа на българските национални отбори по природни науки в организацията, целогодишната им подготовка и участията им в международни олимпиади и състезания. Фондацията финансира и оборудването на специални лаборатории за подготовка на олимпийски състезатели по биология и по химия с цел усъвършенстване на практическите им умения. За периода 2010 - 2017 г. Фондацията е инвестирала 2.8 милиона лева в олимпийските отбори чрез Сдружението на ръководители на олимпийските отбори по природни науки. Инвестицията в олимпийските състезатели по природни науки е инвестиция в бъдещето на България, в нейните млади хора, които в идните години ще бъдат двигател на иновациите, на научните постижения и на икономическия просперитет на страната ни. Кратък преглед – постижения на българските състезатели в олимпийските отбори по природни науки до 2014 г. Златни медали: 116 Сребърни медали: 216 Бронзови медали: 304 Други международни състезания по природни науки СРООПН подкрепя и участието на българските отбори по природни науки на следните престижни международни състезания: - Международна олимпиада по астрономия и астрофизика - Балканска олимпиада по информатика - Младежка балканска олимпиада по информатика - Балканска олимпиада по математика - Младежка балканска олимпиада по математика - Традиционна руска олимпиада по математическа лингвистика - Romanian Master of Physics - Международна Менделеевска олимпиада по химия - Жаутиковска олимпиада по природни науки Годишни олимпийски срещи СРООПН организира годишни олимпийски срещи - празнични събития, които имат за цел да отбележат успехите на отборите от настоящата година и да отдадат още веднъж заслуженото признание на учениците и техните ръководители. От 2013 г. годишните срещи се провеждат под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев. Първа национална олимпийска конференция по природни науки и иновации На 24 и 25 март 2014 г. в София се проведе Първата национална олимпийска конференция по природни науки и иновации. Конференцията се осъществи под патронажа на Росен Плевнелиев, Президент на Република България, и имаше за цел да срещне и стимулира диалог между заинтересовани страни по въпросите за олимпийското движение в страната – ученици, студенти, преподаватели, академици, представители на държавните институции и политици. Втората национална олимпийска конференция по природни науки и иновации ще се проведе през 2016 г. Знаете ли, че... Всички международни олимпиади по природни науки, с изключение на тези по астрономия и химия, са учредени с участието на България. Първата олимпиада по информатика се състои в България през 1989 г. в гр. Правец. Предложението е дадено от професор Благовест Сендов на 24та Генерална конференция на ЮНЕСКО в Париж през 1987 г. Международната олимпиада по астрономия е най-бързо развиващата се в света в момента. От 4 държави, участници в първата олимпиада през 1996 г., в последните олимпиади (2012, 2013, 2014 г.) броят на държавите е 20. Международната олимпиада по математика е с най-дълга история. Нейното начало е поставено през 1959 г., а България участва всяка година. Международната олимпиада по математическа лингвистика се създава по инициатива на България и първото ѝ издание се провежда през 2003 г. в к.к. Боровец. Повече информация: http://www.nauka.bg/a/%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%BD

„Дракула“ на Брам Стокър с първо по рода си издание на български език Един от върховете на викторианската литература – безсмъртният роман „Дракула“ на ирландския писател Брам Стокър – излезе в амбициозно и пълно издание с логото на издателство „Deja Book”. Свикнали сме да възприемаме зловещия граф Дракула като преекспониран и дори кичозен образ на поп-културата. През всичките тези десетилетия на кинематографични, белетристични и дори геймърски реинкарнации, аристократичният вампир се е превърнал много повече в самоцелен комерсиализъм, отколкото в образ с дълбок естетически и художествен заряд. Днес е трудно да възприемем фигурата на кръвопиеца, без да замърсим знанията и представите си за него с клишетата, препълнили както хорър жанра, така и изразните му средства. Дори значими екранни постижения, дело на изтъкнати и уважавани режисьори като Ф. В. Мурнау, Терънс Фишър и Франсис Форд Копола, не толкова помагат, колкото пречат за ясната ни представа относно великия готически опус „Дракула“ на Брам Стокър. Всичко това сега може да се реформира: чрез новата и изцяло съобразена с оригиналния текст поява на тази несравнима класика на български език. По време на работата си върху „Дракула“ преводачът Слави Ганев отговорно взима предвид енциклопедичния и исторически наситен потенциал на романа. В своя увод към него Ганев споделя: „Въпреки че при мисълта за тази книга в ума на незапознатия с нея читател изниква повърхностна история за смърт, разложение, страх и вампири, произведението съдържа много повече. В него са вплетени редица философски теми, които остават встрани от сюжета на популярните екранизации. Стилът на Стокър е толкова самобитен, че цялостна сценична версия, която да представя всичко в пълнота, е просто невъзможна. Той се спира на всички важни аспекти, които съпътстват последните години на Викторианската ера.“ Всичко това е добра причина да признаем паметната творба на Стокър за едно от най-важните заглавия в англоезичната литература. Настоящото издание на „Дракула“ пък е единствено по рода си, защото съдържа целия наратив – без пропуски, без добавени сцени, без преиначени изрази и думи. Включените бележки към него поясняват непознатото за съвременния читател, тълкуват подтекста и препращат към мненията на изтъкнати специалисти. Добавени са и две приложения: „Гостът на Дракула“ – публикуваната посмъртно като отделен разказ първа глава от първоначалния ръкопис, и интервю със Стокър, взето през 1897 г., които допълват разбирането ни за енигматичния ирландски писател, за неговата епоха и за неостаряващия му шедьовър.

Добре дошъла, отново! Идеята на тази анкета е да се ориентираме както какви хора посещават форума, така и какви са интересите на тези посетители. Ще се радваме да се включат колкото се може повече хора и да дадат максимално точни отговори.

На тържествена церемония в Аулата на СУ, която ще се състои в 11.00 часа на 8 април 2015 г., чл.-кор. проф. Александър Янков ще бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Юридическия факултет на СУ и е за приноса на чл.-кор. проф. Александър Янков в развитието на преподаването, науката и практиката по международно право и международно морско право и по повод неговата 90-годишнина. Чл.-кор. проф. Александър Янков завършва право в Софийския университет. В периода 1951 – 1970 г. преподава в най-старото висше училище в България като асистент, доцент и професор по международно публично право и международно морско право в Катедра „Международно право и международни отношения“ на Юридическия факултет. От 1972 до 1976 г. е посланик на България във Великобритания. От 1976 до 1980 г. е постоянен представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк и заместник-министър на външните работи. От 1981 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките. През 1996 г. става член-съдия на Международния трибунал по морско право в Хамбург и заема този пост два мандата. Чл.-кор. проф. Александър Янков е бил член на Комисията по международно право на ООН в периода 1977-1996 г., на Международния институт по океаните в Малта, на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право – Лондон, на Института по международно право – Париж, на Съвещателния комитет по опазване на моретата – Лондон. Представлявал е България в Международната морска организация и е бил заместник-председател на Комитета на ООН за мирно използване на морското дъно в районите отвъд националната юрисдикция. Чл.-кор. проф. Александър Янков е един от авторите на Конвенцията по морско право на ООН. Той е основател и дългогодишен председател на Българската асоциация по морско право. През 2012 г. е избран за президент на Световната асоциация по международно право. Чл.-кор. проф. Александър Янков е дългогодишен ръководител на Катедра „Международно право и международни отношения“ на Юридическия факултет на Софийския университет. Преподавател и учител на няколко поколения български юристи в областта на международното право.Автор е на множество публикации по международно публично право, международно морско право.

Превод: Стефан Михов Източник: www.vox.com Карта на подводните кабели. Снимка: TeleGeography Интернета, който използваме минава през кабелите, лежащи на дъното на океана. Те предават 99% от международната информация, правят мигновената презокеанската комуникация възможна и служат като прокси на международната търговия, свързваща напреднали икономики. Важността им и удължението на живота им вдъхнови Telegeography да създадат тази карта, вдъхновена от ретро картите, описваща кабелите, осъществяващи интернет връзката. На нея са нарисувани 299-те кабела, които са активни, в процес на изграждане или ще бъдат финансирани до края на тази година. Освен възможност да видите кабелите, може да намерите информация за латентността в долната част на картата (колко време отнема предаването на информация) и lit capacity в ъглите (което показва колко трафик на данни може да изпрати една система, обикновенно измерваноо в терабайти). Може да разгледате пълната версия тук. Кабелите са толкова широко използвани, в сравнение със сателитните трансмисии, защото са много надеждни и бързи: с високи скорости и възможност за резервно копие, никога не се провалят. И това значи, че са станали главна част от глобалната икономика и начинът, по който светът се свързва. Ето, например, тази карта, която ви позволява да сравните карта от 1912 година на търговските пътища и картата на подводните кабели днес, създадена отTelegeography. Икономическата зависимост е останала, но методите и значението са се променили: Карта от 1912 година на търговските пътища. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82

http://www.dnevnik.bg/zelen/jiva_planeta/2015/03/30/2502613_produljavat_da_izmirat_pelikani_v_rezervata_sreburna/ 108 умрели пеликана са намерени в делтата на Дунав в Румъния преди ден http://www.dnevnik.bg/zelen/jiva_planeta/2015/03/31/2503373_108_umreli_pelikana_sa_namereni_v_deltata_na_dunav_v/

Публична лекция на доц. Леандър Литов /Събитието се реализира в рамките на Платформа „Наука и Изкуство”/ 06 април 2015 год., понеделник, 19.00 часа Нова конферентна зала, Северно крило, Ректорат на СУ На предстоящата сбирка доц. Леандър Литов (Физически факултет, СУ) ще изнесе лекция на тема „Симетрии в природата, науката и изкуството“. Лекцията включва популярен обзор на използването на симетриите в процеса на опознаване на материалния свят и създаване на негови модели. По-подробно ще бъде разгледано приложението на принципа на симетрията във физиката и ролята му за разбирането на структурата на пространство–времето и материята. Ще се акцентира и върху важността на познаване на механизмите на нарушение на симетриите. Ще бъде разгледано използването на симетрии в различни форми на изкуството и механизма на формиране на понятие за красиво. Ще бъде обсъдено и отношението симетрия – асиметрия. Фондация за изследвания в областта на науката и изкуството “Rе:”, съвместно със СУ „Св. Климент Охридски“, Национална художествена академия, Национален Център за Суперкомпютърни приложения и ЦЕРН, работят върху създаването на платформа „Наука и Изкуство” в България. Целта е изграждане на методология, обединяваща изследванията, провеждани на атомно и молекулярно ниво, в симбиоза с неврология, психология, музикално, танцово, театрално и визуално изкуство. Заедно по този проект работят учени (физици, химици, биолози, медици и др.) и хора на изкуството (артисти, балетисти, композитори, художници). Идеята е да се изработи единна платформа, която по атрактивен начин, чрез включване на сетивни възприятия и активно участие на зрителите в познавателния процес, да породи интерес към съвременните наука, технологии и изкуство. В рамките на тази обща програма през ноември 2014 г. беше основан клуб за наука и изкуство „ЗаЕдно“. Основна задача на този клуб е да организира лекции, семинари и дискусии, на които хората на науката и изкуството да се срещат, за да се научат да говорят заедно, да се опознават и обединяват около една кауза. Целта е да се направят първите стъпки по пътя на обединението на науката и изкуството в едно цяло, такива, каквито винаги са били – висше достижение на търсещия човешки дух, т.е. да се поставят основите на един нов ренесанс.

Карта на Европа 1899. Националната библиотека на Швеция.

Днес сутринта прочетох много интересна статия за реформите на финландското образование. Премахват традиционните предмети от училищната програма. И веднага се заражда идеята за нашето и какво правим ние по този въпрос...или как ще ги стигнем финландците? Ето цялата статия от Дневник: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/03/30/2500575_zashto_uchitelite_vuv_finlandiia_ne_goniat_ocenki_a/ Не мисля, че ние се нуждаем от същите реформи, имаме нужда от нещо друго. Всяка нация/народ си има своите приоми, нашите не са като тези на финландците...ние се нуждаем повече от вяра в нас самите от колкото в образователната система...

Човек на чието дело хиляди българи дължат живота си. На 10 септември 1944 г. се застрелва началникът на софийската пожарна Юрий Захарчук - руски дворянин и бивш белогвардейски офицер от армията на Врангел. Страхувал се е от репресии заради миналото си от страна на новата власт и от навлизащата в България Съветска армия. "Ние сме присъствали и видели многобройни демонстрации на пожарни команди, както в Англия, така и в чужбина, но никога не сме били толкова впечатлени. Софийската пожарна команда под ръководството на г-н Захарчук е с великолепни качества и е може би най-добрата в света". Така в писмо от 14 юни 1929 г. група лондонски инженери, посетили България, изразяват възторга си от нашите огнеборци. В София те са видели как при подаване на сигнал за тревога пожарните коли тръгват напълно екипирани само след 7 секунди. "Това е безусловно всемирен рекорд!", възкликват англичаните. След три години Софийските пожарникари грабват европейския приз за бързина и дееспособност. Пак по това време нашумява визитата на американски сенатор, гостуващ на нашите депутати. На всичко, което му показали в пожарната, той отговарял: "Така е и у нас". Накрая Захарчук вдигнал капака на мотора на една от колите и го избърсал с бялата копринена кърпичка на чужденеца. Тя останала идеално чиста. "Е, това вече наистина не можем ви показа" - признал американецът. Звездата на Юрий Захарчук изгрява по време на пожара, избухнал в Народния театър на 10.2.1923 г. Той случайно се оказва там и на цветист руско-български език гръмко дава воля на възмущението си от некадърната работа на пожарникарите. Наблизо обаче се оказва столичният кмет. Впечатлен, той вика на разговор 33-годишния бивш белогвардейски офицер и след броени дни капитан Юрий Захарчук е назначен за пожарен командир на столицата. С пожарно дело той започва да се занимава още 16-годишен при имперските доброволци. Възпитаник е на Киевския юридически факултет и има редица военни отличия. Истинска драма преживява семейство Захарчук по време на болшевишкия преврат в Русия. Той се бие в армията на Врангел и скоро секват всякакви вести от него. Жена му и 5-годишната им дъщеря гладуват, подложени на постоянен терор. Неочаквано непознат евреин им предлага да ги изведе тайно от страната. Младата жена продава всичко и се качва с детето от Крим на платноход, уж прекарващ сол през Черно море. Натъпкани в трюма с други бегълци, те преживяват страшни мигове. Захарчук пък успява да се прехвърли с войските на Врангел в Цариград и продава зарзават на количка, за да се препитава. Накрая семейството се събира в България, където качествата на киевчанина скоро намират признание. Преди да приеме поста, Захарчук поставя условие - забрана за пожарникарите да членуват в политически организации. За кратко време той превръща мудната и демодирана софийска команда в първокласно професионално звено. Обучава конете при сигнал за тревога веднага да застават между тегличите на каруците, всеки до своето буренце с вода. Организира закупуването на първите пожарни коли от заводите "Рено" - сам работи там цял месец като монтьор, за да опознае новата техника. И винаги лично предвожда хората си, като пръв се хвърля в най-опасните места. На 29.9.1923 г. пожар поглъща 500 къщи във Враца. Стихията взима 15 жертви и осакатява 86 души. Градът оцелява благодарение на крилатата команда на Захарчук. Спасена е и пламналата заради запалена сяра френска легация - благодарните дипломати подаряват на огнеборците вино "Божоле". Следващата есен страшен пожар едва не убива сирачетата от дома в кв. "Надежда". Захарчук ги вади с голи ръце от огнения ад - горяща греда го събаря, но той оцелява. В пламналите тютюневи складове в Княжево пожарният командир припада и само блясъкът на каската му през гъстия дим помага да го открият. По негова инициатива през 1931 г. към Софийската команда е създаден отряд "Бърза помощ" със санитарна линейка, подарена от БЧК. През 1937 г. на Илинден момчетата му спасяват Панчарево от разбеснялата се река Бистрица. Вълните отнасят бетонeния мост по пътя към Самоков. Огнеборците обичат командира си до смърт - той ги облича в изискани униформи от фино сукно, украсени със сърма и златотъкани ширити. Издейства им и по-ранно пенсиониране с 600 лв. пенсия за редовия състав и до 1500 за началниците. За софиянци дефилиращият на бял кон руснак става приказен герой. Неслучайно през 1934 г. Захарчук е поканен лично за коронацията на крал Джордж VI в Лондон, крал Леополд III му връчва ордена "Белгийска корона, а етиопският император го кани да организира противопожарна служба в Адис Абеба. При една от големите бомбардировки на Военна рампа пламва композиция с патрони и снаряди. Всеки миг взрив може да помете целия квартал. В стихията се хвърлят пожарникарите, начело със Захарчук и пристигналият спешно цар Борис III още там на коляно пише указ за награждаването му с орден "Св. Александър". "Дайте ми още двайсетина като Захарчук и аз ще променя България", обичал да казва царят. Когато Червената армия наближава Дунав, Захарчук бил наясно със съдбата си. Той вече познавал "прелестите" на болшевишкия арест. Не желаел да търпи отново унижения и гаври, затова сам избрал края си. На 9.9.1944 г. войниче тича да предупреди командира си, че към пожарната бързат комисарите на новата власт. Захарчук го праща да му купи плодове и се заключва. По-късно на следващия ден до простреляното му чело намират бележка: "20 години служих честно на България. В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите". Новата власт разрешила Юрий Захарчук да бъде погребан в униформата си, обсипана с отличия. Най-много обаче той се гордеел с последния си орден "Българска признателност", връчен само на трима души. От Клуб "Военна История"

Curiosity е открил молекули на нитрати на повърхността на Марс. Счита се, че те са възникнали в резултат от удари на метеорити в повърхността и биха могли да послужат за възникване на живот на Марс.Наличието на нитрати, обаче, не е доказателство за съществуването на живот на планетата. http://www.astronomy.com/news/2015/03/curiosity-rover-finds-biologically-useful-nitrogen-on-mars#.VRNc3ypiASk.linkedin

Международна конференция 7-ми Централно и източноевропейски форум „Глобалното управление и неговите ефекти върху държавата и правото“ Уважаеми колеги, Юридическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Централно и източноевропейският форум на младите учени в областта на правните, политическите и социалните науки (CEE Forum) организират конференция 7-ми CEE Forum „Глобалното управление и неговите ефекти върху държавата и правото“. Тя ще се състои в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ (Конферентна зала, Заседателна зала 1 и Заседателна зала 2) на 27 и 28 март 2015 г. Официалното откриване ще бъде на 27 март 2015 г. от 9:30 ч. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. Специални лектори на конференцията ще бъдат проф. Саския Сасен и проф. Евгени Танчев. Саския Сасен е професор в Колумбийския университет (САЩ) и в Лондонското училище по икономика (Великобритания). Евгени Танчев е професор в СУ „Св. Климент Охридски“ и вицепрезидент на Венецианската комисия на Съвета на Европа. Той е и бивш председател на Конституционния съд на Република България. Централно и източноевропейският форум на младите учени в областта на правните, политическите и социалните науки е най-голямата организация на млади учени в социалните и хуманитарните науки в Европа. Тя обединява научните усилия на изследователи и преподаватели от целия европейски континент. Предишните конференции на тази организация са проведени в Загреб (Хърватия), Грайфсвалд (Федерална република Германия), Целье (Словения), Белград (Сърбия), Будапеща (Унгария) и Катовице (Полша). Повече информация за Централно и източноевропейският форум на младите учени в областта на правните, политическите и социалните науки (CEE Forum) можете да получите на неговия Интернет сайт: http://www.cee-forum.org/index. В конференцията ще участват 55 участници от 17 страни. Те ще представляват 31 университета от 14 държави - ФРГ, Италия, САЩ, Великобритания, Полша, Унгария, Испания, Швеция, Швейцария, България, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Азербайджан. Основните теми на конференцията обхващат полетата на Конституционното и Сравнителното конституционно право, на Европейското и Международното право, на Философията, Социологията и Общата теория на правото. Ще бъдат засегнати и проблеми на криминалистиката и криминологията. Ключови проблеми, които ще бъдат поставени на дебат, са свързани с влиянието на глобализацията и европеизацията върху правата на човека, суверенитета и националните конституции, воденият съдебен диалог между националните съдилища и Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека, отговорността на международните корпорации за нарушаване на правата на човека, бъдещето на държавата и правото в един все по-тясно обвързан свят. Конференцията ще бъде изцяло на английски език.

Работата по създаването на квантовите компютри е нещо като търсенето на Свещения Граал в света на технологиите. Изследванията в тази сфера вървят от години, но досега се занимават повече с решаването на фундаментални проблеми от естеството на това дали подобна машина изобщо може да съществува. Големи компании като IBM, Google и Microsoft обаче са уверени, че това е възможно. Те са и едни от най-активните инвеститори в този потенциален сегмент, като често постигат напредък въпреки преобладаващия скептицизъм. Принципно погледнато ползите от квантовите компютри ще са толкова много, че е трудно да се опишат. Казано накратко: една подобна машина теоретично би могла да извършва несравнимо повече операции и изчисления спрямо най-мощните суперкомпютри в момента. Да вземем за пример разбиването на сложен ключ за криптиране. Ако при сегашните машини с най-висока производителност това ще отнеме месеци или дори години, квантовият компютър ще може да го направи за няколко минути. Ползите от подобна изчислителна мощ, съчетана с много по-компактните размери на тези машини, могат да са наистина впечатляващи. Но макар и да има множество проекти в тази област, до момента нито един не е постигнал очакваните теоретични възможности на този тип устройства. Неизбежното "но" За съжаление винаги има "но". В случая проблемът е, че на теория квантовите компютри са уникална технологична разработка, но на практика се оказват почти непостижима. Или поне на този етап. Всъщност дори не всички са убедени, че нещо подобно е възможно да се направи. Този тип устройства работят по изцяло различен начин в сравнение с нормалните компютри. При съществуващите машини информацията може да се "раздроби" до нули и единици, които се наричат битове. Всеки бит има две състояния: или нула, или единица. Квантовият компютър от своя страна разчита на т.нар. кюбитове или квантови битове. Те могат да са както единица или нула, така и двете едновременно. Ето и един много характерен пример: чрез класическия бинарен код една поредица от три бита може да представи само едно число от 0 до 7. Тоест, за да запишем всички числа от нула до седем, ще ни трябват осем отделни комбинации от по три бита. Една поредица от три кюбита обаче може представя едновременно всички числа от нула до седем. Предимствата са, че по този начин квантовият компютър може да изчислява, обработва и анализира огромни масиви от информация и нейните вариации за много по-малко време. Практически с едно изчисление може да разбере кои са числата от нула до седем, вместо да прави осем отделни анализа. Това е на теория. Практиката обаче води до доста сложни проблеми и предизвикателства. Тъй като кюбитовете са напълно различна концепция, те се нуждаят и от други алгоритми, с които да работят. Освен това кюбитовете са нещо реално, например фотон със съответната поляризация. Може да бъде и атом, електрон, дори молекула. Сред предизвикателствата е и как тези кюбитове да "задържат" състоянието си, тъй като всякакъв опит за манипулация води до техния разпад, което, преведено на компютърен език, е равносилно на "грешка". Цялата статия: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2015/03/20/2495782_stupka_po-blizo_do_kvantoviia_kompjutur/?sp=0#storystart

3D scanner http://cubify.com/en/products/sense

Докторантът на Технически университет – София, Катедра „Топло- и ядрена енергетика”, Дениця Згурева, е носител на стипендията на Карол за 2015 г. Тя спечели в конкурентна надпревара и изключително силен финал, като представи убедително своята научна работа и концепцията за приложението й. Защо и как би било възможно топлоцентралите да имат нулеви емисии? Отговорът дава с научната си работа един дамски екип, който единствен в света е успял да стигне до технология, която може да бъде решение за цялата индустрия. Корпоративен университет Карол представя своя докторант, като кани в лабораторията му всички, които се интересуват как се прави българската наука. Вижте и чуйте за амбициозния проект, зад който стои много труд и пред който стоят различни решения. Деница Згурева, Технически университет – София, Катедра „Топло- и ядрена енергетика”, с тема „Конверсия на летящата пепел от ТЕЦ в синтетични зеолити и приложението им в очистването на димни газове от парникови компоненти” е носителят на стипендиант на Карол за 2015 г. Майка на две деца и отличен млад учен! През 2010 г. завършва със златен медал за отличен успех бакалавърската си степен, а две години по-късно получава и Грамота за отличен успех като магистър. През 2014 г. е удостоена с Награда за най-добър устен доклад на III научен семинар по физикохимия за млади учени и докторанти. През същата година печели и първо място за научен постер: Nanoscience advances in CBRN agents detection, information and energy security” - XVIII Конференция с международно участие на ЕМФ, в Созопол. С научни доклади участва през 2012 г. в Conference of Humboldt Kolleg Belgrad, Сърбия; през 2014-та – в III-тия научен семинар по физикохимия за млади учени и докторанти; NATO ASI on Nanoscience advances in CBRN agents detection, information and energy security”, м. май, Созопол; XIХ Конференция с международно участие на ЕМФ, отново в Созопол. Има десетки публикации в сборници и специализирани наши и чужди издания от 2012-та до 2014-та година. Основната цел на научната й дейност е фокусирана върху осъществяване на затворен цикъл за опазване на околната среда в топлоелектрическите централи. „Екологичните проблеми на планетата през последните години са ключова тема както пред научната общност, така и пред индустрията. По отношение на развиването на научна дейност, аз съм привърженик на западния модел на комуникация между научните екипи и промишлеността - разработване на технологии в лабораторни условия, които имат потенциал да задоволят пряко необходимостта от иновации в индустрията”, казва Деница Згурева. Тя си поставя амбициозната цел за приложение на своя научен труд - да постигне ТЕЦ с нулеви емисии. България, като страна от ЕС, участва в схема с търговия с квоти емисии парникови газове, като до 2020 г. е в период на дерогация за повишаване на иновационното ниво на енергийните инсталации, за да бъдат намалени количествата емитиран СО2 - с 20% в сравнение с нивата от 2005 г. Деница смята, че нейната работа и инсталацията, по която работи, ще направят възможни тези цели. Нещо повече – поглежда в дългосрочната европейска стратегия за периода 2020-2050 г. - инвестирането в нисковъглеродни технологии за трикратно намаляване на ЕПГ по отношение на нивата им от 1990 г. Статия за сп. Българска Наука" от Дениця Згурева: Оползотворяване на летящата пепел от изгаряне на твърди горива за синтез на зеолитни материали

В научната общност липсва критична маса от непримирими към плагиатството хора, а малцината дръзнали да се опълчат на грозното явление стават обект на гонения и разправа от страна на университетските ръководства. Това очертава омагьосан кръг, тъй като учените са обезкуражени да се опълчват на порочната практика, а без силна обществена съпротива срещу кражбите в научните трудове, реална разправа с плагиатите не може да има. Проблемът допълнително се задълбочава от отприщилото се трескаво производство на професори в университетите, при което количеството е за сметка на качеството. С решимост в научната общност и законодателни промени обаче може да бъде създадена среда на нетърпимост към плагиатството, както е в останалите европейски държави. Това коментираха пред Mediapool представители на академичните среди по повод въпроса с плагиатството, който чака своето законодателно решение с промените в Закона за развитие на академичния състав, чието обсъждане тече в парламента. Законът е неадекватен на новите реалности, а ректорите си крият главата в пясъка Поне две са причините университетските ръководства да не реагират на явни случаи на плагиатство – неуреденото законодателство и криворазбрана университетска чест, коментира пред Mediapool проф. Ангел Стефанов, доктор на философските науки, работещ в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. "Плагиатите често прибягват до едно псевдо-юридическо оправдание, че те, видите ли, не са такива, защото не са осъдени за плагиатство. След това преминават в контра-настъпление, като заплашват, че поради липса на осъдителна присъда именно те ще осъдят всеки, осмелил се да изкаже гласно своето възмущение от тяхната постъпка. Това е една от причините много хора да си мълчат, за да нямат главоболия.", посочи Стефанов. Според него формулировката за плагиатство в Наказателния кодекс също е в интерес на плагиатите, тъй като за кражба се смята преписването на цял труд или на значителна част от него. "Ако от книга от 150 страници са преписани дословно 10 страници, това вече не е значителна част и не попада под ударите на закона", коментира той. "Това, което е обезпокоително, е че ректорските ръководства си крият главата в пясъка, защото смятат, че така няма да създадат дискомфорт на университета и че ако се премълчи едно плагиатство, то няма да се разгласява славата на университета като хранещ един крадец. Това е много пагубно, защото ректорите стават съучастници на крадеца. И когато хората негодуват по кафенетата, в частни разговори, в медиите, а ректорите остават безучастни, резилът е много по-голям. Ако те наказваха плагиатството с някакво, дори минимално наказание, тогава престижът на университета би бил несравнимо по-голям, отколкото ако се замита като боклук под килима факта на кражбата", заяви той. Стефанов е на мнение, че докато не се уреди правният въпрос обаче, плагиатите ще имат коз. "Проблемът с плагиатството в науката не стои от вчера, но с широкото навлизане на новите технологии и огромното количество информация, която те предлагат, той се изостря все повече. Напредналите страни непрекъснато актуализират законодателствата си, а университетите и други научни организации вземат строги мерки за прекъсването на всякакви опити още в зародиш чрез правилници, специални обучения на студентите на добри практики на цитиране и налагане на строги наказания, включително изключване без право за продължаване на образованието", коментира пред Mediapool Ирена Василева, която е професор по английски и немски език, хабилитиран доктор на Лайпцигския университет и хоноруван преподавател в НБУ. "Очевидно в МОН продължава да битува схващането, че регулирането на случаите на кражба на научна интелектуална собственост става от Наказателния кодекс (НК). В този си вид НК обаче е много мъгляв по въпроса за плагиатството, а когато става дума за плагиатство от Интернет, когато вече се говори за "Гугъл-наука“ и други подобни, НК не върши никаква работа", коментира тя. На този фон у нас и малкото предвидени механизми за преследване на плагиатството не се прилагат от ректорските ръководства. Напротив. Сигналите за плагиатство остават като "глас в пустиня", а хората, които сигнализират за интелектуални кражби, биват преследвани. Плагиатите – на високи постове, изобличителите – наказани И Стефанов, и Василева са жертви на това, че са сигнализирали за случаи на плагиатство. "Открих плагиатство в голяма докторска дисертация на тогавашния декан на философския факултет във Великотърновския университет Вихрен Бузов през 2007 година. И заради плагиатството той беше "награден" да е втори мандат декан. Позволих си да напиша докладна до ректора, в която не съм искал наказание, а само да бъде подсказано на плагиата да не дава лице на факултета си за втори мандат, тъй като е унизително. Аз четях лекции като външен преподавател и не само, че не ми беше отговорено, но впоследствие бях обявен за враг на Великотърновския университет и през 2011 година бях изгонен", разказва Стефанов. Василева също е потърпевша заради сигнал за плагиатство. През ноември 2011 година започва процедура за професор по английски език за нуждите на ЮЗУ с единствен кандидат доц. д-р Елисавета Бояджиева. В процеса на запознаване с трудовете на кандидатката единият от рецензентите попада на многобройни случаи на плагиатство, състоящи се от цели страници без дори една променена запетайка. Става дума за текстове, които са основно от Интернет източници със защитени авторски права, както и от неакадемични форуми и Уикипедия, но също и дори от публикация на един от членовете на научното жури. След като това става известно, членовете на научното жури се оттеглят от участие, а кандидатката си оттегля документите. Университетското ръководство обаче не предприема никакви по-нататъшни действия срещу Бояджиева. Тя продължава да заема длъжността "Ръководител на катедрата по Германистика и Романистика", въпреки че е завършила Славянска филология, да бъде член на Факултетния съвет, да ръководи докторанти и да участва в журита за придобиване на научни степени и звания. Василева коментира, че участието на Бояджиева в журита е особено неморално, тъй като човек, който непочтено се кичи с названието "учен", получава правото да съди постиженията на други колеги, както и да подпомага развитието на млади научни кадри. Василева, която е установила и сигнализирала за плагиатството, обаче е лишена от участието в научни журита. "Случаят доведе до това, че съм обявена от ректора на университета за персона нон-грата поради нарушаване на имиджа на учебното заведение и въпреки желанието на редица колеги оттам да участвам в други журита, той категорично забранява да бъда включвана в такива. А именно ректорът по принцип е този, който в крайна сметка подписва състава на журитата въпреки, че очевидно не може да бъде специалист във всички научни направления", коментира тя. Кой да брани морала – университетите или централизиран орган? Според Стефанов причината за случващото се е това, че няма критична маса духовно непримирими към плагиатството хора. "Докато няма ясна съпротива от колегите и морална нетърпимост, проблемът ще стои", коментира той. Стефанов е предложил на Съюза на учените всеки новоизбран ректор да подписва декларации както за липса на принадлежност към структурите на бившата ДС, така и че ще проявява нетърпимост към случаите на плагиатство. Не очаква обаче предложението да получи отзвук или подкрепа. Той посочи, че и сега в университетите има етични комисии, които трябва да се занимават със случаите на плагиатство, но не го правят ефективно. Причината етичните комисии да претупват сигналите за плагиатство според него е, че понякога се правят доноси с цел да се оклеветят хора, които не са преписвали. По думите му обаче това не дава основание на етичните комисии да пренебрегват всички сигнали. Василева смята, че в малка страна като България е необходим централизиран подход към поддържането на нивото на научната етика. Тя предлага да се създаде Комисия по научна етика към Министерството на образованието, която като начало да създаде Кодекс за етиката в научните изследвания, който да включва не само проблема с плагиатството, но и редица други, и към който да са задължени да се придържат всички научни организации и отделни учени. "Кодексът трябва да предвижда и конкретни наказателни мерки за случаи на нарушаването му, които да бъдат прилагани "отгоре“, а не отново да бъдат оставени на волята на ректорите. "В университетите в напредналите държави има такива кодекси, в България в Интернет попаднах само на два - в Бургаския свободен университет и УНСС., посочи Василева. Университетите предпочитат да "коват" собствени професори вместо да вземат готови Василева коментира, че проблемът с плагиатството се задълбочава и заради начина, по който се правят процедурите за академични израстване след приемането на Закона за развитие на академичния състав. "Смятам, че проблемът се е задълбочил преди всичко поради начина на избор на научни журита, а именно да се канят за членове на журитата колеги, чиято благосклонност към кандидата е предварително подсигурена", коментира тя. "Така съставени, научните журита, респективно техните членове, не се задълбочават особено при запознаването с научните трудове дори по същество, камо ли да следят за евентуално наличие на плагиатство", допълни Василева. "Тези порочни практики още повече се задълбочават от факта, че конкурси се обявяват единствено при наличие на вътрешен кандидат, като формулировките на обявата дотолкова се стесняват според тясната специализация на вътрешния кандидат, че липсва единствено "името на човека", както се казваше по времето на "соца". Не смятам за нередно така нареченото "израстване на място", но в момента българската система, първо, обявява места за хора, а не търси хора за определен вид работа, и второ - по този начин не допуска появата на външни кандидати. На мен лично ми беше отказано назначение в един университет с официалната обосновка: "Назначаването на готов професор ще спре развитието на местните кадри“. Получава се един вид кръвосмешение в рамките на затворените кръгове на наличните университетски преподаватели, като се блокира всякакъв приток на свежа кръв за местата над асистент", коментира тя. "Чуждият опит предимно в англоезичния свят показва, че за целта "израстване на място“ се обявяват вътрешни конкурси, а външните конкурси се обявяват на международно ниво. Аз лично досега не съм попадала на международни обяви на български университети, като единствено изключение прави Американският университет в България", допълни Василева. "В немскоговорящия свят практиката е такава, че е забранено да се кандидатства за място за хабилитиран в университета, в който кандидатът работи в момента. Това правило се спазва много стриктно именно с цел избягване на шуробаджанащината, като същевременно допринася и за много по-голямата мобилност на учените в рамките на съответните страни и университети. Така на дадена обява за професорско място откликват 40, 50 и дори повече кандидати, от които нито един не е "вътрешен“. Тази система осигурява реална конкуренция, като изборът се диктува единствено от качествата на кандидатите и съответствието им към конкретните нужди на университета. В България обаче на мобилността се гледа с лошо око и ако такава изобщо има, тя е единствено в посока от провинцията към София", коментира още Василева. Какъв подход в борбата с плагиатството ще се възприеме и дали изобщо ще бъдат взети мерки предстои депутатите да решат. Че е нужно законодателството да бъде адекватно на съвременния свят, е безспорно. Без силна вътрешна съпротива в академичните среди срещу грозното явление обаче, битката срещу плагиатството ще бъде обречена. Източник: http://www.mediapool.bg/plagiatstvoto-shte-e-adekvatno-nakazano-samo-pri-neprimirima-saprotiva-ot-uchenite-news231614.html

Ето и една нова класация: http://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking

Европейският съвет за научни изследвания (ERC) обяви 372-мата победители от втория Consolidator Grant competition. Общата сума, която се дава е 713 мил. евро, като част от програмата Хоризонт 2020 за научни изследвания и иновации. Всяка стипендия е на стойност от 2, 75 мил. евро, като средната стойност е 1,91 мил. евро безвъзмездна помощ. Финансирането ще даде на победителите възможност да съберат екип и да развият своите иновативни идеи. Всички избрани ще проведат своите изследвания в своите научни институции в 24 европейски държави. Великобритания (86 учени получават определената сума), Германия (66), Франция (53), Испания (32), Холандия (32), Италия (16), Белгия (13), Израел (12), Дания (9), Португалия (9), Швеция (9), Австрия (6), Ирландия (6), Унгария (5), Чехия (4), Норвегия (4), Финландия (3), Кипър (1) и Гърция (1). От сайта: http://nauka.bg/a/consolidator-grant-competition

Имам една приятелка, която обожава да ходи всяка събота на този пазар. Не знам, колко е био всичко, което продават, но продуктите, ако те мързи да ги приготвиш в къщи спокойно можеш да си ги купиш от там и както тя сама каза, единственият проблем е, че няма повече подобни места в България.

До 11-ти април всеки може да се регистрира за участие в международното състезание NASASpace Apps Challenge Състезанието ще се проведе на 11-12 април 2015 г. едновременно по целия свят 10 март 2015 г., София: Международното състезание ще се проведе на 11 и 12 април в повече от 130 града в света. То е насочено към разработване на технологични решения с отворен код за подобряването на живота на Земята и Космоса. У нас домакини на конкурса са София(Betahaus) и Бургас (Бургаски свободен унивиреситет), а Булсатком като иновативна и технологична компания ще бъде партньор на събитието. Регистрацията за участие в „Space Apps Challenge“ ще бъде активна до 11 април т.г. за всички разработчици на софтуер, дизайнери, представители на научните среди, предприемачи и ентусиасти в България. Няма ограничения за участие. В състезанието ще може да се участва и виртуално от всяка точка в България. Чрез използването на свободно достъпни данни, доставени чрез мисиите на НАСА и с помощта на съвременните технологии, участниците ще разработват решения на едно или повече от зададените предизвикателства, които ще бъдат обявени на 11 март. Те ще бъдат в една от следните категории - „Космическо пространство“, „Земя“, „Хора“ или „Роботи“. Участниците ще могат да започнат своите разработки, индивидуално или в екип, веднага след обявяване на предизвикателствата на 11 март и ще разполагат с 48 часа на 11-12 април, за да изготвят и финализират проектите си, които може да са на ниво концепция, прототип или готово решение за пазарна реализация. На финала местно жури ще определи най-добрите проекти, които ще се състезават на глобалните финали. В рамките на състезанието екипите ще получат награди и сертификати за своя принос към обществото и за развитието на технологиите. България се включва в SpaceAppsChallengeза първи път през 2013г., когато постиженията на нашите екипи са впечатляващи. Регистрирани са 142 участника, а проектите са 24. На световните финали през същата година, българското решение ChicksBook е класирано сред глобалните шест финалисти от 770 разработени проекта, а проектът GhOST е сред най-добрите шест финалиста в категорията Best Mission Concept.През 2014г. на глобалните финали българският проект Leaf Zone е класиран от НАСА сред най-добрите пет проекта в света в категорията Best Use of Data. Очакванията от българските екипи през 2015г. са още по-високи. Актуална информация за състезанието: • http://spaceappschallengebulgaria.eu/bg • https://2015.spaceappschallenge.org/ • Facebook – NASA International Space Apps Challenge - Bulgaria