Р. Теодосиев

Една любима песен Песен от персийския фолклор разказва за двама ловци отишли на лов: "Biyâ berim dasht." "Kodum dasht?" "Hamun dashti ke khargush-na dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ mazan, khargush-e dashtom râ mazan, Khâb1-e khargush be khâb-e yâr mimunad, bale, Khâb-e khargush be khâb-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the field." "Which field?" "The same that has rabbits, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the leash nor my rabbits in the field, For the dream1 of the rabbit reminds me of the dream of my lover, oh yes!" "Biyâ berim kuh." "Kodum kuh?" "Hamun kuhi ke âhu-na dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ magir, khargush-e dashtom râ magir, âhu-e kuhom râ magir, Khâl2-e âhu be khâl-e yâr mimunad, bale, Khâl-e âhu be khâl-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the mountain." "Which mountain?" "The same that has deer, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the rope, nor my rabbit in the field, nor my deer of the mountain, For the grace2 of my deer reminds me of the grace of my lover, oh yes!" "Biyâ berim bâgh." "Kodum bâgh?" "Hamun bâghi ke ghomri-ta dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ mazan, khargush-e dashtom râ mazan, âhu-e kuhom râ mazan, ghomri-e bâghom râ mazan, Charkh3-e ghomri be charkh-e yâr mimunad, bale, Charkh-e ghomri be charkh-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the garden." "Which garden?" "The same that has pheasants, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the leash, nor my rabbit in the field, nor my deer of the mountain, nor my pheasants in the garden, For the amble3 of the pheasant reminds me of the amble of my lover, oh yes!" "Biyâ berim châh." "Kodum châh?" "Hamun châhi ke koftar-na dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ mazan, khargush-e dashtom râ mazan, âhu-e kuhom râ mazan, ghomri-e bâghom râ mazan, koftar-e châhom râ mazan, Tâb4-e koftar be tâb-e yâr mimunad, bale, Tâb-e koftar be tâb-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the well." "Which well?" "The same that has pigeons, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the leash, nor my rabbit in the field, nor my deer of the mountain, nor my pheasants in the garden, nor my pigeons at the well, For the flight4 of the pigeon reminds me of the flight of my lover, oh yes!" "Biyâ berim kuh." "Kodum kuh?" "Hamun kuhi ke oghâb-ta dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ mazan, khargush-e dashtom râ mazan, âhu-e kuhom râ mazan, ghomri-e bâghom râ mazan, koftar-e châhom râ mazan, Chang-e5 oghab be chang-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the mountains." "Which mountains?" "The same that have eagles, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the leash, nor my rabbit in the field, nor my deer of the mountain, nor my pheasants in the garden, nor my pigeons at the well, For the clutch5 of the eagle reminds me of the clutch of my lover, oh yes!" "Khâb-e khargush be khâb-e yâr mimunad, bale, Khâl-e âhu be khâl-e yâr mimunad, bale, Charkh-e âhu be charkh-e yâr mimunad, bale, Tâb-e koftar be tâb-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale!" My notes: 1 Khâb literally means sleep. 2 Khâl literally means spot or beauty spot. 3 Charkhliterally means (dancing) rounds. 4 She probably says Togh and not Tâb; Togh may mean neckband. 5 Chang literally means nail. Go to Page 2 to see two other performances of Biya berim dasht… or The Hunt!

Във връзка с въвеждането на дисциплината „Гражданско общество" в средното образование ви изпращаме интервю с доц. д-р Красимира Табакова. Голяма актуалност започна да придобива темата за гражданското образование в училище и за изучаване на самостоятелен предмет, който да възпитава учениците как да бъдат граждани. От друга страна, в учебната програма по дисциплина „История и цивилизация" са заложени сходни теми и идеи, с цел да се формира духовна и гражданска идентичност на личността. Идеята на новия предмет „Гражданско общество" е по време на обучението децата да научат какво е гражданско обществото, какви са неговите структури, кой с какво се занимава, да разберат и отстояват своите права и да осъзнаят и спазват своите задължения. Учебната програма по предмета „История и цивилизация" акцентира върху ролята, която има историята в "подготовката на младите хора, в тяхната ориентация, адаптация и реализация в съвременното демократично общество, в развиване на уменията им за активно гражданско участие в социалния живот в условията на културно многообразие и глобализация." Като цяло учениците изучават културните, политическите и стопанските структури в живота. У тях се формира ценностна ориентация и необходимост от ефективното им участие като граждани в динамичното съвременно общество. Целта на обучението по време на предмета „История и цивилизация" е не само да представи историческото развитие на българския народ, но и да „развива у учениците умения за самостоятелност в боравенето с различни източници и способности за изразяване и отстояване на критическа позиция." За по-ясен и критичен поглед към темата се обърнахме с няколко въпроса към доц. д-р Красимира Табакова, зам.-декан на Историческия факултет към Софийския университет. Интервюто може да видите на сайта: http://nauka.bg/a/%D...%BE%D0%B2%D0%B0

http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/08/21/1891753_nasa_podgotvia_nova_misiia_do_mars/

Само за една седмица името му се появи в медии по цял свят – от Русия до Южна Америка, от САЩ до Азия; от световния научен стожер Science до гледаната от стотици милиони CNN. Името му е Теньо Попминчев и е начело на екип, създал революционно изобретение – рентгенов лазер. Благодарение на работата му установка, която преди е била голяма колкото футболно игрище, сега се събира на една маса. И още: създадената от него технология за първи път може да заснеме най-бързите процеси извън сърцето на атома; да направи рентгеновите снимки на практика безвредни; да създаде компютри, многократно по-бързи от днешните. ' Принципът на Франкен, по който фотоните могат да се комбинират и респективно лазерната светлина да става по-високочестотна, работи ефективно само при сравнително малък брой фотони. Тоест, за да направим рентгенов лазер, трябва на започнем от ултравиолетов. Много от учените доскоро приемаха това за даденост, но не и българинът. Той решава да тръгне срещу догмите в своята област и това му носи впечатляващите резултати. Не се предоверява на авторитетите и досегашните проучвания, според които механизмът не може да се осъществи, ако се започне с лазерни фотони от средата на инфрачервената област. Решава да провери сам дали наистина е така и след серия от експерименти успява да създаде установката – рентгенов лазер с размери колкото една маса. Ученият и колегите му вече имат и първите потвърждения, че силното лъчение е неотличимо от идеален лазер, въпреки че не се основава на същия принцип, който би изисквал енергията на атомна бомба. Тоест дори е нещо повече от рентгенов лазер... Да опитаме да обясним изобретението на езика на музиката: нека си представим цигулка. Ако скъсим наполовина дължината на една от нейните струни, тя ще започне да издава два пъти по-висок звук. Или на езика на физиката – честотата на трептене ще е два пъти по-висока. С изобретението си Попминчев успява да скъси струната, която в случая е светлина, цели 5000 пъти – комбинира 5000 фотона! При това го прави едновременно, образно казано, с цели 10 милиона цигулки! И най-важното – всички „свирещи" в синхрон! Толкова едновременно изпратени рентгенови фотони се улавят при снимка. Целият материал: http://science.actua...ews_397418.html

Ще помоля най-учтиво да се придържате към темата. Може да си обсъждате всичко друго на лично съобщения.

На вашето внимание представяме писмо на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски" до генералния директор на БНТ г-жа Вяра Анкова във връзка с начина, по който бяха отразени резултатите от първо класиране на приетите студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в емисията "По-света и у нас" в 20.00 часа на 1 август 2012 г. Отговор БНТ 02.08.2012 г..pdf

Препоръчаха ми това интервю и имам позволението да го пусна при нас. Доцент д-р Ивайло Христосков е ръководител на Катедрата по ядрена техника и енергетика - единствената в България, която подготвя специалисти-физици за работа с ядрени реактори. http://www.economymagazine.bg/news/6443/1/1/Bulgariya-tryabva-da-pusne-novi-yadreni-reaktori.html Налагането на цени на тока като в богатите страни ще спре икономиката ни, категоричен е доцент д-р Ивайло Христосков, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". - Доцент Христосков, каква е Вашата оценка за състоянието на ядрената енергетика? Ядрената енергетика в България се представя от АЕЦ „Козлодуй“. В тази ядрена централа има стабилна и много добра корпоративна култура, а експлоатационната култура и културата на безопасност са на нивото на добрата световна практика. В тези насоки развитието след 1990 г. е категорично възходящо. Това развитие се обуславя не на последно място от публичността, международния контрол и повишената обществена чувствителност към ядрената енергетика, които дойдоха с демократичните промени. - Кои трябва да бъдат основните приоритети на България в областта на енергетиката в следващите години? Къде е мястото на ядрената енергетика сред тях? България трябва приоритетно да се стреми към ниски цени на електрическата енергия, които да са в пропорция с ниския брутен вътрешен продукт. Защото цени на нивото на тези в по-богатите държави ще пречат на икономическото развитие. През следващите години мястото на ядрената енергетика в България няма как да бъде заето от други технологии, които по-добре да отговарят на тази цел. - Как е възможно да се постигнат подобни ниски цени? От друга страна, знаете, че на международните електроенергийни пазари в Европа цените на електроенергията паднаха под тези у нас. Нашата страна засега трябва да се въздържа от финансирането (чрез потребителските цени) на авангардни вятърни, слънчеви и подобни технологии. Нека тези технологии бъдат развивани в по-богатите страни, а когато и ако в бъдеще станат утвърдени, масови и евтини, тяхното въвеждане в България ще бъде лесен и бърз процес. България трябва да развива успоредно класическата и ядрената енергетика и да се стреми към минимизиране на риска от прекъсвания или спекулации с доставката на енергоносители. В това отношение ядрената енергетика има огромно предимство, защото запаси от ядрено гориво за дълъг период на автономна работа на реакторите се създават и поддържат лесно, а и доставките не изискват инфраструктура. Друго очевидно предимство е, че ядрените централи не са източник на парникови газове, така че тяхната работа няма да бъде ограничавана от квоти. А и извън квотите това екологично предимство на ядрената енергетика е принципно важно. В държави, които вече имат АЕЦ, ликвидирането на ядрената енергетика е много по-неизгодно от нейното поддържане. България трябва да поддържа работата на АЕЦ „Козлодуй“ без уговорки и колебание и да прави всичко за удължаване на експлоатационния ресурс на централата при строго гарантиране на ядрената и радиационната безопасност. България трябва да пусне в експлоатация и нови ядрени реактори, които да допълнят и в бъдеще да заместят сегашните. Според съвременните възможности на човечеството и условията, в които то е ограничено да се развива, както и според сегашните представи и очаквания за бъдещето, единствената алтернатива на АЕЦ е термоядреният синтез, което впрочем е отново ядрена енергетика. - На какъв етап на развитие от практическа гледна точка е термоядреният синтез? Кога най-рано може да се очаква да се реализират подобни централи и в кои държави? Решението за изграждане на Международния термоядрен експериментален реактор ITER е взето през 2006 г. Строителството му във Франция е в ход и се планира през 2026 г. той да бъде пуснат в експлоатация. Следваща планирана стъпка е демонстрационната промишлена термоядрена централа DEMO, чиято работа се очаква да започне през 2038 г. Това навярно означава, че термоядрената енергетика ще стане утвърдена и потенциално масова технология до края на този век. Макар и да изглежда дълъг, такъв срок би осигурил нормална приемственост със съвременната ядрена енергетика. - Къде е най-доброто място за нови ядрени мощности в България – на площадка „Белене” или на площадка „Козлодуй”? Какъв е крайният срок, в който страната ни трябва да има нова ядрена мощност? Изборът между Белене и Козлодуй е въпрос на баланс между множество предимства и недостатъци, които може би се компенсират взаимно. Най-важното е изборът да бъде направен и да се следва без отклонение. Очакванията за многогодишни процедури на анализиране, обосноваване, взимане и даване на разрешения и т.н., та даже по-продължителни от самото изграждане, са очевидно в услуга на субектите, чиято дейност и печалба се формират от такива процедури. За съжаление, при липса на обществена воля такива очаквания могат да се потвърдят. Но е напълно възможно и обратното. Крайният срок зависи от множество фактори, сред които категорично ограничаващ е експлоатационният ресурс на сега работещите реактори. - Какво трябва да е мястото на ядрената енергетика в енергийния микс на страната? Как ядрената енергия допринася за постигане на целите, поставени от Европейския съюз за чиста, сигурна и конкурентоспособна енергетика? Делът на ядрената енергетика в електроенергийния микс трудно може да бъде по-малък, отколкото в момента, ако не разчитаме на някакъв внос. Евентуалното нарастване на дела на вятърната и слънчевата енергия най-вероятно ще бъде за сметка на намаления дял на топлоенергетиката, която има неотстранимия недостатък да генерира парникови газове. Ядрената енергия допринася за постигане на целите, поставени от Европейския съюз за чиста, сигурна и конкурентоспособна енергетика. И по трите показателя - липса на емисии и на замърсяване на околната територия с отпадни продукти, заемане на малка площ както за производствените мощности, така и за комуникациите; сигурност на доставките; цена на електроенергията, тя превъзхожда топлоенергетиката. По разполагаемост и конкурентоспособност категорично превъзхожда и вятърната и слънчевата енергетика. - Как ще коментирате решенията на правителството по проекта АЕЦ "Белене"? Решенията на това правителство от гледна точка на стратегическа визия, прозрачност и последователност не се различават от решенията на останалите български правителства. Трябва да се признае обаче неговият прагматичен стил, макар и в нисък регистър – ако вече толкова години нищо не се получава, а и ние май не сме годни за такава работа, защо да се мъчим повече? - Какви са вариантите на България за решаване на проблема с отработеното ядрено гориво? Трябва ли да се строи хранилище на територията на страната или е по-перспективно ядрените отпадъци да се изнасят? Отработеното ядрено гориво не е отпадък, макар че това зависи от определението за отпадък. Едно от тях е, че отпадък е това, което не ни трябва. В АЕЦ „Козлодуй“ има хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво, където то може да остане още приблизително 50 години. Едновременно с това отработено ядрено гориво се изнася в Русия със задължението радиоактивните отпадъци от бъдещата негова преработка да бъдат върнати в България. Очевидно е, че за да бъде изпълнено това задължение, България трябва да бъде подготвена с решение за хранилище за тези отпадъци. Преработеното ядрено гориво вече категорично не е отпадък и подлежи на повторно използуване. В този смисъл изграждането на постоянно хранилище за отработено ядрено гориво в България не изглежда целесъобразно, защото това гориво е ценна суровина, която може да бъде преработена. И това ще става извън България, защото нямаме, не се предвижда, а и надали е нужно да имаме технология за преработване на ядрено гориво. Ако все пак такова постоянно хранилище трябва да бъде построено, въпросът ще бъде решен съвместно с другите държави от ЕС и това хранилище най-вероятно ще бъде международен проект. Въпросът с постоянното съхранение на отработеното гориво в европейските страни засега се отлага за бъдещето. В днешно време то или се преработва, или се съхранява в така наречените средносрочни хранилища. Такова средносрочно хранилище за до около 50 години е и това в АЕЦ „Козлодуй“. - Кои са основните проблеми пред развитието на енергетиката и в частност на ядрената енергетика у нас? Проблемите са много. Определящи са липсата на достатъчно хора с изграден морал и съзнание за обществена отговорност, а също и западащото образование, което не може даже да осигури възпроизводство на и така слабия национален кадрови потенциал както в областта на технологиите, така и в областта на управлението. - Има ли България достатъчно специалисти в областта на ядрената енергетика? След затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ се освободиха специалисти, които бяха насочени към останалите два блока. Част от тях са към края на трудовия си стаж, а в страната няма резерв от млади кадри, които могат да ги заменят. Все пак, за момента кадровият потенциал на АЕЦ „Козлодуй“ и на Агенцията за ядрено регулиране е на относително добро ниво и няма заплаха за ядрената и радиационната безопасност. Катастрофалното отслабване на националния ресурс обаче ще създаде проблеми в бъдеще. Всъщност проблемите са вече налице, защото все по-често се случва места на напускащи заради пенсиониране или по друга причина квалифицирани специалисти да се заемат от специалисти с неподходяща или недостатъчна квалификация. В този смисъл чисто количествените статистически показатели за оценяване на наличния и на нужния брой специалисти могат да бъдат подвеждащи. Реалността е, че недостиг на специалисти в областта на ядрената енергетика вече има и той ще става все по-голям. - Какви специалности, свързани с ядрената енергетика, има във Вашия университет? Обучението на специалисти с висше образование по ядрена енергетика и технологии в професионалното направление на физическите науки започва във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1973 г. като специализация с названието „Ядрена техника и ядрена енергетика” в рамките на специалност „Инженерна физика”. След кратко засилване на интереса към специалността преди няколко години заради проекта за изграждане на АЕЦ Белене, сега броят на желаещите да се обучават в тази специалност рязко намаля. През последните две години броят на приетите в бакалавърската програма е 7-9 души, а в магистърската – 2-3. Броят на дипломираните е и ще бъде в близко време около 3-4 със степен бакалавър и 1-2 със степен магистър. Има сериозни основания да се очаква в недалечно бъдеще този брой да се окаже нулев. Поради ниския интерес към специалността, липсата на мотивация за университета да предлага образователни програми в тази специалност и затрудненото поддържане на научно-преподавателски потенциал за нея, обучението на физици за ядрената енергетика, а и общо за обслужване на ядрените и радиационните технологии в България след няколко години може да бъде прекратено. Същото се отнася и за националните възможности за експертна и научна поддръжка на този отрасъл. Последното е особено зловещо, още повече че аналогична деградация се наблюдава във всички свързани с професионалната област образователни, научни и развойни звена в България. http://www.economymagazine.bg/news/6443/1/1/Bulgariya-tryabva-da-pusne-novi-yadreni-reaktori.html

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38088 Предназначена за всеки, който иска да опознае света, а също и мистериите отвъд него, книгата „Пулсът на Слънцето” (ИК „ Изток-Запад”) е изпълнена с богата обща култура, прекрасен стил, чаровен хумор и увлекателно остроумие, спечелили на симпатичния учен Боб Бърман широка популярност. Авторът на „Непознатата вселена” този път е насочил вниманието ни към ядрения реактор, който е породил и който поддържа живота на нашата планета – Слънцето! Вашето здраве, ежедневието ви, боравенето с различни високи технологии, работата в голяма част от сферите на промишлеността, дори ходенето на плаж и поливането на цветята ви – всичко, което ни заобикаля, всичко, което ни вълнува, а също и всичко, което ни засяга пряко, лично и неизбежно, зависи от най-ярката звезда на небосклона. Слънцето е наш родител, закрилник, създател, попечител, но и наш сериозен враг, ако не внимаваме с интензитета на силата му и с особеностите на неговите космически, могъщи и ярки характеристики. Можем съвсем категорично да заявим, че туптящото сърце на Слънцето е пулсът на самия живот на Земята. От древните, белязали пътя му при Стоунхендж, до съвременните учени, разкрили реакцията на ядрен синтез, превръщаща масата в енергия, човечеството винаги се е стремяло да разкрие горещите загадки на огненото кълбо, което осветява планетата ни. В тази жизнена биография на Слънцето изтъкнатият учен Боб Бърман покрива цялата палитра от звездното му раждане до бъдещата му зрелищна смърт, наблягайки на чудното и увлекателното, както и на покъртителните саможертви, смехотворни грешки, егоистични битки и блестящи вдъхновения на хората, опитали се да проумеят неговата сила... „Пулсът на Слънцето” е всичко това, но и много повече. Подправена със смайващи факти и незабравими истории за спектрални странности, например наскоро откритото „второ слънце”, притаено под слънчевата повърхност, както и мистериозната величественост на пълното слънчево затъмнение, „Пулсът на Слънцето” предлага завладяващо и увлекателно повествование за това как Слънцето е оформило облика на човечеството и разбиранията ни за Вселената, в която се намираме... * „Тази книга блести и подскача от радостта и възторга на науката в най-прекрасния й вид. Боб Бърман обяснява неща, за които винаги съм се чудил, без да накърнява възхитата, с която съзерцаваме звездите.” Марк Курлански ОТЗИВИ ЗА „ПУЛСЪТ НА СЛЪНЦЕТО” НА БОБ БЪРМАН: „Това може да се окаже последната книга, която четете – след това няма да можете да правите нищо друго, освен да се взирате удивено в онова огнено кълбо в небето. От древните култове към Слънцето до най-новите открития на соларната наука – Боб Бърман кара „Пулсът на Слънцето” да блести.” ~ Сам Кийн * „Повествованието на Боб Бърман за най-важната звезда в нашето небе е толкова ослепително, колкото ослепителна е и самата тя. Този човек умее да пише! Той е един от онези редки автори, чиято проза носи хем нови знания, хем и наслада от четенето. След като прочетох тази книга, вече няма да мога да се отнасям по същия начин нито към Слънцето, нито към бъдещето, което носи то.” ~ Джеймс М. Табор * „От изхвърлянията на коронална маса до затъмненията и слънчевите изгаряния, Боб Бърман пише за всичко, свързано със Слънцето, с неизбежно заразителна наслада. „Пулсът на Слънцето” ни напомня, че звездата, която приемаме за даденост и за която почти не се сещаме, се намира в центъра на нашия живот и е прекрасна в своята сложност. Книгата на Бърман, която е забавна и информативна, ни представя нашето пламтящо кълбо в нова светлина.” ~ Бил Стрийвър Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38088

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/927 Тази история не започна като книга. Просто исках да разбера – за себе си и за семейството си – какво е месото. Исках да разбера колкото се може по-конкретно откъде идва то, как се произвежда, как се третират животните и до каква степен това е от значение, какви са икономическите, социалните и екологичните последици от яденето на животни? Личното ми дирене скоро престана да бъде само лично – сблъсках се с реалности, които не можех да запазя за себе си. Почти винаги, когато казвах на някого, че се опитвам да напиша книга за „яденето на животни“, хората предполагаха, дори и без да знаят нищо за възгледите ми, че става дума за някакъв тип апология на вегетарианството. Това е показателно предположение, което подсказва не само че едно обстойно проучване на животновъдството би отказало човек от яденето на месо, но и че повечето хора вече знаят, че това е така. Обаче тази книга не е за апология на вегетарианството. Тя е пределно честно описание на произхода на храната ни. И не твърдя, че това описание ще ви хареса...

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/914 Често се питаме кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое не е – без да сме напълно сигурни в своите заключения. Освен това доскоро се смяташе, че науката не е способна да даде отговор на тези въпроси, но нашумелият автор Сам Харис опровергава това твърдение в своя провокативен бестселър „Моралният пейзаж" (ИК „ Изток-Запад"). Харис поддържа тезата, че науката не само може, но и трябва да се смята за авторитет по моралните въпроси, да оформя човешките ценности и да определя нашето благосъстояние. Дали ценностите и привичките на другите общества, които на пръв поглед ни се струват непонятни, са по-низши от нашите собствени? Чие е определението за „добър" или за „морален", по което трябва да се ръководим, когато даваме оценка или изказваме мнение за нечия постъпка? „Моралният пейзаж" ни показва, че – противно на общоприетото схващане – науката не само може да поставя подобни въпроси, но може и да им отговаря. Сам Харис си поставя за цел да ни покаже, че въпросите, свързани с ценностите – с морала, със смисъла на нашия живот и на битието като цяло – всъщност са въпроси, засягащи благосъстоянието на съзнателните същества. По този начин, твърди Харис, ценностите се превъплъщават във факти, които подлежат на научен анализ, в набор от положителни и отрицателни социални емоции, от импулси за отмъщение и налагане на справедливост, от въздействие на конкретни закони и социални институции върху човешките отношения, от неврофизиологичните елементи на щастието и страданието и пр. Сензационната книга „Моралния пейзаж" е полемично и невероятно любопитно четиво, което се превърна в един от най-обсъжданите публицистични бестселъри на Запад и беше въпрос на време да се появи и у нас. Харис е завършил философия в университета „Станфорд" и има докторска степен по невронаука от Калифорнийския университет. Автор е на няколко хитови книги и на редица статии в престижни медии като Нюзуик", „Тайм", „Сайънтифик Американ", „Нейчър", „Ролинг Стоун", „Ню Йорк Таймс", „Бостън Глоуб", „Атлантик" и много други. Харис е основател и изпълнителен директор на фондация „Разум", чиято основна цел е да разпространява научното знание и светските ценности в обществото. * „Докато четете тази вълнуваща и дръзка книга, няма как да не усетите как земята, на която са стъпили всичките ви уж солидни възгледи, потръпва под краката ви. Разумът никога не е имал по-страстен защитник." Иън Макюън, автор на „Изкупление" и „Дете във времето"

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/944 Много хора смятат, че противоположностите се привличат романтично, че личното щастие се определя от външни обстоятелства, които ни заобикалят, или че язвите се образуват следствие на стрес, но в „50 големи мита на популярната психология" (ИК „ Изток-Запад") няколко професионални учени и автори в областта се събират и развенчават тези и много други подобни често срещани и погрешни твърдения. Майкъл Шърмър, изтъкнатият учен, издател на сп. „Скептик" и автор на „Пазарното мислене", най-добре описва „50 големи мита на популярната психология":„Понеже използвам само 10 % от мозъка си, трябваше да си пусна Моцарт, докато четях тази книга, а после да се подложа на хипноза, за да си възстановя спомена за четенето поради потиснатите травми от ранното ми детство, които от време на време се проявяваха чрез извънтелесно преживяване или свръхсетивно възприятие... а ако повярвате и на една дума от това, трябва да прочетете тази книга – два пъти, ако разкритията за развенчаването на митове станат причина да потиснете спомена за нея." Макар и шеговито, Шърмър посочва доста конкретни проблеми. Психологията е неразделна част от нашето ежедневие; тя определя в голяма степен целия ни живот – докато спим и сънуваме, докато работим, докато обичаме и докато мразим, докато помним и забравяме, тя е част от нас. И въпреки важното място, което заема в нашето всекидневие, изненадващо много неща, които приемаме за истина в областта на психологията, се оказват чисто и просто митове. През човешка история митовете са изпълнявали централна функция тъй като чрез тях хората са се опитвали да си обяснят това, което не разбирали... и от което се страхували. Днес функцията на митовете на популярната психология е почти същата. В речниците се срещат редица определения на думата „мит", но обикновено той се смята за „широко разпространено, [но невярно] вярване или история, която с времето се е свързала с човек, обичай или събитие" или „измислица или полуистина, особено такава, която представлява част от идеология" (според American Heritage Dictionary). „50 големи мита на популярната психология" има за цел да развенчае широко разпространените вярвания, които недвусмислено противоречат на резултатите от психологическите изследвания или преувеличенията и изопачаванията на твърдения, в които се крие зрънце истина. Какъвто и да е произходът на общоприетите грешни схващания, разглежданите в това издание митове звучат толкова убедително, просто защото удобно съответстват на един по-широк възглед за човешката природа, който се струва правдоподобен на голям процент хора. Авторите Скот Лилиенфелд, Стивън Джей Лин, Джон Русайо и Бари Байърстийн поддържат и тезата, че разбиването на митовете трябва да се превърне в съществен компонент от психологическото образование, защото дълбоко вкоренените вярвания в погрешните психологически схващания могат да попречат на студентите да разберат човешката природа. Истинското знание се печели трудно и тази навременна и забележителна книга ни подсказва, че съкрушаването на лъжите също не е лесно. „50 големи мита на популярната психология" е първата книга, която изследва пълната сфера на съвременната поп психология и поставя най-разпространените психологически схващания под микроскопа на научните доказателства. Въпреки това техническият език в изданието е сведен до минимум, за да може да се чете с еднакво удоволствие от специалисти и неспециалисти, тъй като авторите целят едновременно да развенчаят популярни, но лъжливи вярвания, и да въоръжат читателите с истинско знание, което да използват, за да вземат по-добри решения.

Излезе последният за сезона брой на списание "Българска Наука". Тук ще откриете много интересни статии от различни науки, които ще ви дадат нови знания и поглед на света в който живеем. През месец септември ще излезе новият 50-ти брой на списанието. По случай 50-тия брой на списание „Българска Наука“ ще подготвим специален брой с включване на едни от най-изявените и популярни учени в България като автори на този брой. По повод това събитие ще организираме научна конференция в Софийски Университет, която ще се проведе средата на септември непосредствено след излизането на юбилейният брой. На тази конференция всеки автор ще представи своята публикация, като се представи и представи своята работа, като учен. Всеки учен е поканен да напише есе на тема „Какво бих променил в моята наука с един милион евро?“, като това е една от главните теми на конференцията.

От днес - 21 юни до 7 юли кандидат-студентите за СУ "Св. Кл. Охридски" ще могат да подават документи за класиране в желаните от тях специалности и по електронен път. На сайта на СУ вече е активна страницата, на която кандидатите могат да попълнят онлайн заявление с избраните от тях специалности. Новата електронна система ще гарантира по-малко грешки в подадената информация (идващи досега от преноса на информацията от заявленията, попълнени на ръка) и 6 спестени лева за предпочелите тази форма на кандидатстване. Все още остава задължението кандидат-студентите да се явят и лично в Информационния център в сградата на Ректората от 25 юни до 7 юли (всеки ден без неделя от 8.30 до 17.30), за да представят копие от дипломата си за средно образование, да заплатят такса от 30 лв. и да получат входящ номер за класиране. Очаква се на изпитите в Алма Матер да се явят около 10 000 души. Първото класиране ще бъде обявено на 30 юли.

Богомилите – едно малко познато явление Богомилите са истинско явление в християнската, а до голяма степен и в литературната история на България от Х век. Те са идейни последователи на учението на нашенски свещеник, известен като поп Богомил, живял по времето на цар Петър I (927-969 г.). В своя ръкопис „Богомилите и презвитер Козма” екзарх Стефан разглежда обстойно поддържаните от богомилите тези – отричането на земния живот, обявяването срещу брака, възхваляването на самоубийството и критичните възгледи и отношение на Презвитер Козма спрямо тях. През вековете мненията за богомилите са полюсни. Те са смятани за крайни еретици, за проповедници на религията на отчаянието или за представители на прогресивно мислене в тъмната епоха на Средновековието. Но каквито и да са били в действителност, богомилите безспорно са оставили своя отпечатък не само в българската, а и в европейската история. „Богомилите и презвитер Козма” е книга с наистина необичайна съдба. Тя излиза за първи път през 1920 г. в Швейцария на френски език като дисертация на екзарх Стефан, чието истинско име е Стоян Попгеоргиев Шоков. По време на защитата пред Фрибурския католически университет авторът е на 42 години – зряла възраст, в която той успява да изложи пространно и да защити успешно задълбочените си анализи и изводи, чийто принос за българската християнска история е голям. Възприемайки глобалната картина, пресъздадена от критичното перо на Презвитер Козма, екзарх Стефан се сдобива с възможността за обективен, но същевременно и нюансиран поглед към тази епоха, както и за реална оценка на движещите я фактори. Това, което прави екзарх Стефан изследовател от наистина висока класа, е умелият начин, по-който той успява да постави границата между теология и история на културата в своя труд. Отправяйки значителен брой богословски обвинения срещу богомилската доктрина, в същото време авторът отдава и важно място на културно-историческия принос на богомилството. Той изтъква високата за времето ерудиция на богомилите, техните образованост и културно развитие. Дисертацията на екзарх Стефан сочи България като един от изворите на развитието на идеите в Средновековна Европа. Приносите и културно-историческите достижения на богомилската книжнина, твърди авторът, са основен мост на общуването между Изтока и Запада в Средновековието. Освен че старобългарският език и старобългарската книжнина преминават като водещи в южнославянските страни, в Молдова и Русия, в тези страни и в Западна Европа се пренасят важни идеи, цели течения. „Богомилите и презвитер Козма” е първата книга от поредицата „Богомилството и Европа”, която е съвместен проект на издателство ИК „Изток-Запад” и Университет по библиотекознание и информационни технологии. Поредицата има за цел да положи основите на част от българската история, която е малко позната у нас. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/921

Кой кой е в средновековна България Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/898

Жените в Априлското въстание Катя Зографова Тази малка книжка има амбицията да открие и разтълкува оскъдните и разпръснати документални, мемоарни, художествени и историографски свидетелства, за да напише историята на жените в Априлското въстание. Стремежът й е не само да назове поименно Вазовата героиня от „Епопея на забравените”, но да възкреси и уплътни с премълчавани или неизвестни факти биографичните силуети на десетки храбри „априлки” – от христоматийната Райна княгиня, през забравените батачанки Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова, до напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище... Силен акцент е поставен върху женски фигури, останали извън националния пантеон - като спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова или „черната сватбарка” от Клисура Анка Козинарова, самоубила се заедно с четирите си деца... Очертани са над десет типа женски проявления във въстанието. Преосмислено е мястото на баташките и новоселски новомъченици, чийто тих подвиг убедително се съимерва с този на поборничките. Така се гради една нова епопея на забравените (българки) от лето 1876. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/819

Съчинения Т. 1: Църква и история Варненски и Преславски митрополит Симеон Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882–1883); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884) и почетен член на БАН (1923). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на своята личност митрополит Симеон може да бъде сравняван не толкова със съвременниците му, колкото с големите духовни дейци и книжовници на миналото от величината на патриарх Евтимий. Според авторитетното свидетелство-признание на акад. Михаил Арнаудов (1930) митрополит Симеон е “жива история на българските усилия за църковно, културно и национално въздигане в последните 70 години”, в дейността си той е примирил „ония разнородни нравствени подбуди, които движеха протагонистите на Българското възраждане от Паисия до Илариона Макариополски”, а неговият живот е пример за „апостолско служене на християнския и народен дълг”. Съчиненията на Варненски и Преславски митрополит Симеон се издават за пръв път. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/778

България и Балканите в началото на ХХІ век Венелин Цачевски Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София. Има магистърска степен по международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София. Работил е в Института за външна политика „Иван Башев“, Института по международни отношения и др. През 1975 г. защитава докторска дисертация по международна икономика. На 32-годишна възраст става старши научен сътрудник, а през 1989 г. получава втора научна степен – „доктор на науките“. Бил е съветник в Министерството на външните работи по въпросите на интегрирането на България в Европейския съюз. Като професор по политически науки е преподавал в Славянския, Великотърновския и Нов български университет по Теория на международните отношения и Външна политика на България. През 2007–2009 г. Венелин Цачевски бе гост – професор в Хелзинкския университет, където преподаваше по съвременното развитие на Югоизточна Европа и външната политика на България. Венелин Цачевски е автор на голям брой публикации по развитието и външната политика на България, сигурността и регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, ЕС и НАТО. През 1993 г. публикува фундаменталния труд „Българският комунизъм“. Автор е също на книгите „Балканите. Новата Югоизточна Европа“, която претърпя две издания, „Балканите. Европейският избор“, „Балканите. Краят на конфликтите“, „Балканите. Трудният път към обединена Европа“, „България и Балканите. Европеи-­зацията не е завършила“ и др. Специализирал е в Белгия, Русия, Унгария, Австрия, Финландия, Япония и Швейцария. През 2003–2006 г. Венелин Цачевски бе посланик на България във Финландия, а през 2004–2006 г. и в Естония. След приключването на посланическия мандат в Хелзинки е удостоен с финландския орден „Гвардейски кръст“ за приноса му в развитието на българо-финландските отношения. Венелин Цачевски е описал своята дейност като посланик и срещите си с известни български и чуждестранни политици в документалната книга „Зад фасадата на българската дипломация“, която предизвика голям читателски интерес. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/742

В началото бе словото... Костадинка Паскалева Сборник статии и студии (1967–2011 г.), които очертават полувековния творчески път на Костадинка Паскалева, изследовател на средновековното културно наследство на България и на основния символ на Източното християнство – иконата, дългогодишен директор на Музея за икони в Криптата на храма "Св. Александър Невски", инициатор и организатор на изложби на български икони в различни страни в света. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/709

Траки. Исторически и културен обзор Димитър Попов Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на тракийската диаспора, която в своето историческо съществуване се разпростира върху обширна територия. През различните периоди това разселване обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони на Мала Азия, покрива зони на Северното Черноморие, Кавказ, Подунавието, различни пунктове на Източното Средиземноморие, а също така и от Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции. Последните места бележат периферията на тракийската диаспора. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и религиите на индоевропейците, в частност на траките. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/743

„Мисленето" – дръзко, вдъхновяващо и необикновено пътуване из дебрите на човешкия ум Даниъл Канеман, удостоен с Нобелова награда през 2002 г. за интегрирането на психологическите изследвания в икономиката – особено на човешката преценка и процеса на взимане на решения в условия на несигурност, е ученият, който успя да обедини психологията и икономиката. Преди него икономистите са си блъскали главите, опитвайки се да проумеят защо изчислените от тях модели изведнъж не действат, а хората се държат не така, както се полага според теорията, защо борсата изведнъж се срива или хората изведнъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга... Канеман предлага в своята книга „Мисленето" (ИК „ Изток-Запад") генерално обединение на всички свои досегашни идеи, синтезирайки внушителен анализ на света, който ни заобикаля. Даниъл Канеман ни повежда на вълнуващо пътешествие из дебрите на ума и ни обяснява двете системи, които ръководят начина, по който мислим. Система 1 е бърза, интуитивна и емоционална. Система 2 е бавна, съзнателна и логична. Канеман разкрива изключителните характеристики – и положителните, и отрицателните – на бързото и бавното мислене, показвайки колко силно влияят нашите интуитивни впечатления на мозъка и поведението ни. Въздействието на отвращението от загубата и прекалената самоувереност върху корпоративните стратегии, затрудненията ни да предскажем какво ще ни направи щастливи в бъдеще, предизвикателствата, свързани с поставянето на рисковете (на работа и у дома) в подходящите рамки, дълбокият ефект на когнитивните деформации буквално върху всичко – от играта на капиталовия пазар до планирането на следващата ни почивка... Всичко това можем да разберем единствено като разучим как двете системи формират нашите преценки и решения. Книгата увлича читателя в интересен диалог за начина, по който мислим. Така тя ни разкрива къде можем и къде не можем да вярваме на своите интуиции и как можем да стигнем до даровете на мисленето. Канеман ни предлага практически и просветляващи прозрения за начина, по който взимаме своите решения – както в бизнеса, така и в личния си живот. Освен това ни демонстрира как можем да използваме различни техники, за да се предпазим от различни отклонения в мисловния процес, които ни докарват проблеми. Накратко: „Мисленето" изцяло преобразява начина, по който мислим за мисленето! Канеман е лауреат на Нобелова награда за икономика за плодотворния си труд в областта на психологията, анализиращ рационалния модел на оценяването и вземането на решения. Той е един от най-важните мислители на нашето време и идеите му оказват дълбоко влияние в различни области на науката и живота – включително в икономиката, медицината и политиката. Досега обаче той не бе обобщавал в една книга резултатите от своите дългогодишни изследвания и това несъмнено превръща публикуването на „Мисленето" в истинско събитие. Любопитна подробност: „Мисленето" е част от амбициозната публицистична поредица „Красив ум", в която досега бяха представени акламирани заглавия и автори като „12-те правила на мозъка" на Джон Медина, „Изцяло ново мислене" на Даниъл Пинк и „Как работи умът" на Стивън Пинкър. ОТЗИВИ ЗА „МИСЛЕНЕТО" НА ДАНИЪЛ КАНЕМАН: „Даниъл Канеман е един от психолозите, оказали най-силно влияние в историята на човечеството, и със сигурност е най-важният жив психолог днес. Той притежава дарбата да открива забележителни черти на човешкия ум, много от които, постигайки статут на класически произведения, бяха включени в учебниците и станаха част от общочовешката мъдрост. Неговите трудове преоформиха социалната психология, когнитивната наука, изследването на разсъдъка и на щастието, както и на поведенческата икономика, научна област, началото на която положиха той и неговият колега Еймос Тверски. Издаването на „Мисленето" е важно събитие". Стивън Пинкър, професор по психология, Харвардски университет, автор на „Как работи умът" и „Езиковият инстинкт" * „Епохален труд в областта на социалното мислене, сравним с книги от ранга на „Богатството на народите" на Адам Смит и „Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд." Насим Никълъс Талеб, автор на „Черният лебед" * „Тази книга е творение на интелектуален гигант; тя е четивна, мъдра и дълбока. Бързо си я купете. Четете я бавно и нееднократно. Тя ще промени начина, по който мислите за работата си, за света и за своя собствен живот." Ричард Талер, професор по икономика, Чикагски университет * „Истински шедьовър – брилянтна и увлекателна интелектуална сага, разказана от един от най-великите психолози и най-задълбочените мислители на нашето време. Канеман би трябвало да постави до Нобеловата си награда и един „Пулицър"." Даниъл Гилбърт, професор по психология, Харвардски университет, автор на „Какво е нужно да си щастлив?" * „Даниъл Канеман е един от най-оригиналните и интересни мислители на нашето време. Може би няма друг човек на планетата, който да разбира по-добре от него как и защо правим изборите, които правим. В тази възхитителна книга той споделя с читателя мъдрост, натрупана през цял един живот, по начин, който е прост и увлекателен, но и изумително задълбочен. Тази книга е задължително четиво за всеки човек с любознателен ум." Стивън Левит, професор по икономика, Чикагски университет, съавтор (заедно със Стивън Дъбнър) на „Големите измами" Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=37864

Християнското изкуство в националния археологически музей – София Каталог Иванка Гергова, Йордан Гатев, Иван Ванев Настоящата книга представлява научен каталог, обхващащ произведения, създавани за православната цъква и за христианския дом. Включени са стенописите, свалени от стените на две гробници от Софийския некропол. Материалът е заведен в Средновековния фонд на Археологическия музей. Каталожния материал е организиран хронологично в раздели според спецификата му. За всеки предмет са посочени всички данни, с които се разполага. Главен източник на информацията са старите инвентарни книги на Народния музей и по-късните описи, чийто данни са проверени. Големия брой на обхванатите в каталога произведения прави невъзможно репродуцирането на всяко от тях. За илюстриране са подбрани предимно непубликувани произведения в добро състояние и с висока художествена и научна стойност, които дават представа за цялото разнообразие на колекцията. Първо издание ISBN 978-954-322-499-9 580 стр. Цена 28.00 Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=971

Етнологията в България – история, методи, проблеми Ана Лулева, Валентина Васева, Иванка Петрова, Петко Христов Сборникът представя съвременното състояние (тематични области, методи, подходи) на етнологията и етномузеологията в България, историческото развитие на науката и институциите й (научни звена, университетски кадри, музеи), както и посоките на бъдещето й развитие като част от етнологията и антропологията в Европа. Авторите са водещи съвременни учени и музейни специалисти. Сборникът ще представлява интерес както за български изследователи, музейни специалисти, преподаватели и студенти по етнология, така и за международната общност на българистите и етнолозите.<br clear="all"> Първо издание ISBN 978-954-322-466-1 409 стр. Цена 15.00 Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=972

Време и видеообраз. Трансформация на времето в дигиталното видеоизкуство Васил Марков Книгата е посветена на проблема за времето във видеоизкуството, една от най-значимите и безспорно комплексни артистични форми, която е добре позната и утвърдена в България. Проследени са генеалогията на видеоизкуството и връзките му с телевизията и киното; предприет е опит за концептуализиране на дигиталните технологии и обосноваване на една естетика на дигиталния образ; предложен е критически анализ на конкретни произведения от гледна точка на времевия им аспект. Книгата съдържа и по-общи наблюдения върху съвременната аудио-визуална култура и динамиката на нейните процеси. Приложената анкета с водещи български видеоартисти дава ценен поглед върху състоянието на тази художествена практика у нас. Изследването е с интердисциплинарен характер и представлява интерес както за изкуствоведи, киноведи и културолози, така и за по-широк кръг читатели. Първо издание ISBN 978-954-322-495-1 175 стр. Цена 13.00 Купи: http://aph.bas.bg/ww....php?l=b&id=974

Известният непознат, Иван Стоянович - Аджелето [1862–1947] Това е един научен труд, написан да се чете, а не да събира прах по лавиците. Посветен е на прадядо ми Иван Стоянович-Аджелето - един от най-известните строители на съвременна България. Ненавиждам митологичните биографии и поръчковите портрети, те не само убиват науката, но вредят на прототипа. Освен спирките по дългия път на един възрожденец ще имате възможност да проследите проблемите и атмосферата на времето – от преди Освобождението от Турско, до след падането под Съветско. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37605