Р. Теодосиев

Ех, че хубава тема Напомня ми за едно старо време, в което и аз исках да науча повече, но нито на учител сполучих нито на учебник...за това пък много хубави библиотекарки имаше...в библиотеката има много литература...и е много евтино, а получаваш вагони с книги...Също така тук може да питаш за някаква насока, но никой няма да седне да развие цяла тема просто защото ти искаш... Може би въпроса ти трябваше да бъде, не дали може повече да се даде по въпросите, а в кои книги има засегнати тези въпроси..., за да ги потърсиш там

Това е форум, както вече се каза и не мисля, че в този форум някъде има правило за правопис?!? В Правилата на форума пише: 4. Да пише на кирилица. Форумът на БГ Наука е български и официалният език и писменост на него са българските. За проява на висок интелект смятаме спазването на граматическите, правописните, пунктуационните и синтактични правила. За тези, които нямат кирилица на компютъра си: http://2cyr.com/ Хайде сложете край на тази безсмислена дискусия или просто създайте тема и я дискутирайте там, защото не е тук мястото за това. Модератора е много неща и едно от тях е да цензурира - да, но това е само една от многото задължения... И моля помислете преди да пишете, защото има и едно много важно правило, което също всеки трябва да прочете 8. Често повтарящи се постове с еднакво съдържание, постове със съдържание далеч от темата или теми със съдържание далеч от раздела, в който са създадени, ще бъдат определяни като СПАМ (като нежелани). Такива постове/теми ще бъдат отстранявани, а авторът им ще бъде предупреждаван официално. При доказано наличие на умишлени действия, никът на съответния участник ще бъде деактивиран. И все пак, аз никога не съм бил модератор и не знам какво е това

Въпреки всичко...нашите момчета бяха по-добри! България - Куба 2 - 3

Не знам да има някаква официална статистика на езиците, които се говорят в момента на земята, тук попаднах на числото 6909..., което не знам до колко е вярно, но със сигурност езиците са над 5000. Нека се върнем малко назад и да погледнем от къде идва въобще науката лингвистика... Думата лингвистика възниква през XIX в. Човекът професионализирал значението на думата е Франц Боп (Franz Bopp). Изследвайки старите езици (санскрит, латински и др.) достига до извода, че те са произлезли от един от тях...така се ражда индоевропейското езиково семейство. Самата дума "език" която означава както органа език, така и език като...това е семантичен (знаков) пренос... Значителен брой езици от индоевропейското езиково семейство имат едно и също значение на тази дума както в българския език. Тук ще спомена няколко изкуствени езика: Ринго франк - Африкански търговски език, от средновековието до към края на XIX в. Говорел се е в цялото Средиземноморие. Като в този език има множество думи от различни езици, турски, арабски, испански, еврит и др. Джина - към края на XIX в. Английски речник с основно китайска граматика. Търговски език... И още няколко, които влизат под наименованието Креолски езици - професионални езици... Нека се опитаме тук да направим един общ преглед на всички езици...

Всичко хубаво ти пожелавам и все хубави моменти сред нашите форуми

Всеобща декларация за правата на човека, приета от Организацията на Обединените Нации през 1948 год. http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10550 Задължително разгледай и това: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8073 Една образователна кампания, която променя света! Научете правата си.

Южен славей - Erithacus (Luscinia) megarhynchos (ДТ 17 см). Среща се почти из цялата страна. Обитава гори, храсталаци, много често в близост до вода. Брачната му песен е разнообразна и много мелодична. Гнездото е на земята сред гъсти преплетени храсталаци Храни се с насекоми. Прелетна птица.

Испанско каменарче - Oenanthe hispanica (ДТ 14,5 см). Среща се по морското крайбрежие, където брегът е сух каменист или изразено карстов. Плячката си изчаква на обичайното място за кацане или я преследва по земята. Гнездото е подобно на това на сивото каменарче, изкопано под скала или дърво.

Сиво каменарче - Oenanthe oenanthe (ДТ 14,5 см). Обитава каменисти планински и равнинни терени. Познава се по бялата опашка с черен врьх във формата на буква "Т". Храни се главно с насекоми, които лови по земята, но понякога - и във въздуха. Гнездото си прави сред камъните.

Черногушо ливадарче - Saxicola torquata (ДТ 12,5 см). Среща се по обработваеми земи, покрай пътища, терени с редки храсталаци, по окрайнините на пасища и мочурливи терени. Мъжкият е с черна глава no-тъмно оперение от женската, с бели шарки отстрани на врата. Храни се с насекоми. Гнезди на земята сред храсталаците и крайпътната растителност.

Домашна червеноопашка - Phoenicurus ochruros (ДТ 14 см). Обитава каменисти места по ридове, планини и населени места.Мъжкият е почти целия черен с бели петна по крилата. Опашките и при двата пола са с рьждивочервеникави пера. Насекомоядна птица.

Поен дрозд - Turdus philomelos (ДТ 23 см). Обитава гори, паркове и овощни градини. Крилата му са кафяви, а долната страна на тялото е белезникава и изпъстрена с многобройни тъмни петна. Под крилата си има жълти пера. Песента му е силна и мелодична. Храни се с насекоми и голи охлюви. Гнездото си строи на скришно място и го облепва с кал.

Кос - Turdus merula (ДТ 25 см). Обитател на гори, паркове, градини и всички населени места с повече зеленина. Мъжките са с изцяло черно оперение и яркожълт клюн, женските са кафяви. Денем се храни по земята, сутрин и вечер пее от върха на някое дърво. Гнездата си прави невисоко над земята по разклонени храсти и ниски дървета.

Червеногрьдка - Erithacus rubecula (ДТ 14 см). Среща се в гори, градини, паркове. Крилете й са маслиненокафяви, а лицето и гърдите - керемиденочервени. Песента й е мелодична. Постоянно трепка с крила и опашка. Главната й храна са насекомите. Гнездата си прави в дупки и пукнатини на стари зидове.

Ливадна бъбрица - Anthus pratensis (ДТ 14,5 см). Среща се по време на прелета и като зимуващ вид. Насекомоядна птица. Може да се види сред ливади и други открити пространства. През зимата търси близостта на вода, мочурливи ливади, блата, устия на реки, често на ята.

Късопръста чучулига - Calandrella cinerea (brachydactyla) (ДТ 14 см). Среща се по сухи терени - пасища, целини, карст - но и по обработваеми земи. Гнезди направо на земята сред рядка растителност. Песента й е мелодично „фити-фити", което се чува, докато птицата лети нагоре или надолу.

Дебело клюна чучулига - Melanocorypha calandra (ДТ 19 см). Живее в степи и открити пространства, песъчливи и тревисти местности. Една от едрите чучулиги. Познава се по дебелия клюн и черната шарка на врата. Гнезди на земята. През зимата образува ята.

Полска чучулига - Alauda arvensis (ДТ 18 см). Постоянен вид у нас. Изхранва малките си с насекоми, но главната храна на възрастните са семена. Среща се сред открити равнини и поляни, обитава и обработваеми земи. Мъжкият най-често може да се види в полет, когато се издига или спуска вертикално нагоре и надолу в небето, изпълнявайки брачната си песен. Гнезди по земята.

Качулата чучулига - Galerida cristata (ДТ 17 см). Има по-масивно тяло. Среща се в равнините сред обработваеми земи. През зимата навлиза в селищата на по-големи групи. Има здрав клюн, пригоден за зьрна и семена, но по време на размножаването яде и насекоми. Гнезди на земята в малки вдлъбнатини на почвата. Гнездото е покрито със суха трева.

Планинска стърчиопашка - Motacilla cinerea (ДТ 18 см). Живее по каменисти брегове край планински потоци. Оперението й е сиво-жълто. Често трепка с дългата си опашка. Храни се с дребни околоводни насекоми. Гнезди в не-дълбоки дупки и вдлъбнатини по речните брегове.

Бяла стърчиопашка - Motacilla alba (ДТ 18 см). Живее по открити, но и по обрасли с храсти и ниски дървета терени в близост до вода. Лесно се познава по дългата опашка и черно-белите шарки. Характерно трепка с опашка и глава щом кацне. Често се забелязва когато притичва от място на място по земята.

Въртошийка - Jynx torquilla (ДТ 16,5 см). Макар и да не й личи, въртошийката е от семейството на кълвачите. Не лази по дърветата и не дълбае дупки с клюна си. Наименованието й идва от характерното извиване на главата. Обитава малки горички, овощни градини и паркове. Храната си търси по земята с вирната опашка.

Голям пъстър кълвач - Dendrocopos major (ДТ 23 см). Обитава гори, паркове и градини. Храни се предимно с дървесиноядни и короядни насекоми и техните ларви, които открива и изважда, като дълбае дупки в стари и изсъхнали дървета. Напролет барабани силно по сухо кънтящо дърво и така „обявява" гнездовата си територия. Гнезди в хралупи, които сам издълбава. Постоянен вид у нас.

Папуняк - Upupa epops (ДТ 28 см). Храни се главно със скакалци и гущери. Есенно време отлита на юг. Обитава равнинни гори и открити пространства, паркове, градини, лозя и др. Гнезди в хралупи на дървета и дупки в отвесни земни брегове.