Р. Теодосиев

Прикачвам ви поканата за премиерата на "Светът за българския воин" (книга първа) на Димитър Димитров. Представянето ще се състои на 10 февруари (понеделник) от 17.30 часа в "Централен военен клуб", зала 1, бул. "Цар Освободител" 7.

IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41429 Aвтор: Алберто Анджела Обем: 424 стр. Формат в мм.: 145х215 Издател: ИК "Колибри" Мека подвързия Дата на включване: 2014-01-17 Книгата Cлед „Един ден в древен Рим” (ИК „Колибри”, 2010), където разказва за живота на столицата на Римската империя по времето на Траян, Анджела ни предлага книга за самата огромна империя от същия период – II в. сл.Хр. Проследявайки пътешествието на една сестерция, която минава от ръка на ръка, авторът ни отвежда в Лондон и Париж, в Испания и Египет, в Индия и Месопотамия и, разбира се, в Рим, откъдето тръгва и където се завръща. Научаваме как са се секли монети, как се е добивало злато, как са се правили хирургически операции, какви вицове са си разправяли римляните, как са се забавлявали. Добиваме панорамен поглед върху необозримата територия, на която е протекла първата глобализация в историята на човечеството с единна валута, единен първи език – латински, но и запазени местни езици, с единни закони, но и запазени местни традиции. Запознаваме се с един свят по-жесток, но и в някои отношения по-справедлив от нашия. Ето как ни въвежда в него Анджела: Погледнете някоя карта на Римската империя от времето на нейната най-голяма експанзия. Това, което поразява най-много, е обширността ѝ. Простира се от Шотландия до Кувейт, от Португалия до Армения. Какъв е бил животът тогава? Какви хора са обитавали градовете ѝ? Как са успели римляните да създадат такава огромна държава, обединявайки толкова различни народи и страни? Целта ми е именно тази – да ви поведа на голямо пътешествие из Римската империя и да се постарая да отговоря на всичките ви въпроси. Авторът Алберто Анджела (1962) е италиански палеонтолог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Автор е – съвместно с баща си и самостоятелно – на десетина научнопопулярни труда, сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI. Алберто Анджела - „IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя“ Тя върви бързо из сокаците, промушвайки се между хората. Забулила е лицето си, за да не бъде разпозната. Елегантна и изискана жена с благородни обноски. Пръстите на ръцете й са дълги и тънки, с добре поддържани нокти. Ръце, които никога не са работили. Не е на мястото си тук, в Субура, народния квартал на Рим, където няма нито коприни, нито мрамори, а само глад и бедност. С гъвкавостта на котка избягва контакта с хората, но не й е лесно. Разминава се с беззъби месари, нарамили на раменете си говежди бутове, с дребни жени, дебели и нервни, които говорят високо, с обръснати роби, със съсухрени мъже с онази типична смрад на занемарената лична хигиена, с деца, които тичат. Трябва и да внимава къде стъпва. Пълни с нечистотии вади замърсяват уличката и от локвите пият вода рояци мухи, които босите крака на минувачите се мъчат напразно да прогонят. Някакъв женски глас, писклив и възбуден, стига до нея отдясно. Отвъд тази порта явно има кавга. Няма време да надникне, защото пърхането на кокошка я кара да погледне на противоположната страна, където вижда дюкян с купчина дървени клетки, пълни с птици, от които се носи невъзможната да се обърка с друго миризма на курник. Жената върви бързо, сякаш иска да бъде колкото се може по‑кратко време на тази улица, и минава пред седнал старец. Той вдига глава, когато усеща не толкова милувката на туниката й върху коляното си, колкото уханието на свежия парфюм, носещ се от нея. Напразно очите на мъжа, едното от които е побеляло, се опитват да видят тази „фея“... Здравото забелязва само ръба на воал да плува във въздуха и да се скрива зад завоя. Стигнахме – точно това е мястото. „След като завиеш зад ъгъла, продължи по улицата надолу, но преди да отидеш до края й, ще видиш параклисче – мъничко храмче, закачено на стената. Отсреща ще забележиш вход със стълбички, които слизат надолу. Там ще я намериш“, й беше казала нейната стара акушерка. Младата жена се колебае. Входът наистина е малък и тъмен. Стълбичките свършват в мрак... Оглежда се наоколо – вижда само стените на много високи сгради в пълна разруха, строени за обикновените хора от народа. Стените са олющени, с петна от влага и мръсотия, прозорците са със счупени панти, балконите изглеждат застрашени от срутване, виждат се висящи въжета... „Но как живеят хората така?“, пита се тя. И после: „Какво правя аз тук?“. Отговорът е пред нея, в онзи тъмен вход. Среща погледа на стара жена със смачкана туника и майчинска усмивка, която се показва от един прозорец и й кима одобрително, сякаш е разбрала защо се намира там, и иска да й вдъхне увереност. Кой знае колко такива е виждала да идват при нея. Жената въздиша дълбоко и влиза. Почти веднага я блъсва острата миризма на нещо, което се готви или загаря, но не може да разбере какво. Усеща само атмосфера, която й напомня за ада. Значи, точно това е мястото, което търси. Сърцето й бие силно и й се струва, че го чува в тишината и сумрака. Прави пак няколко крачки... Внезапно от тъмнината изплува лицето на жена. И тя подскача от уплаха. Това е магьосницата. Видът й е на жена от народа, дебела, едра, със занемарена коса, осеяна от бели косми. Поразяват черните й проницателни очи и преди всичко погледът й – решителен и уверен. „Всичко ли е в теб?“ Новодошлата й подава навито на руло платно. Тя понечва да го вземе, после стиска ръцете й и я привлича към себе си. „Мъртъв ли го искаш?“ Очите й поглъщат тези на младата, която кима уплашено. Магьосницата, вече осведомена, трябва да извърши ритуал, за да изчезне мъжът, за когото клиентката е омъжена по решение на родителите й. Той е насилник, редовно я бие. А тя отдавна е намерила утеха в друг. Между двамата е пламнала голяма любов. Сега прибягва до магията, за да потърси разрешение на проблема си. Магьосницата разгъва платното – вътре има косми и нокти от мъжа, които младата жена е донесла от къщи. Започва да подготвя ритуала. Ще трябва да направи статуетка от брашнено тесто, като я напълни с „части“ от мъжа, който трябва да бъде поразен. Естествено, най‑напред иска да й бъде заплатено. Младата жена изважда кожена кесийка с пари и я подава. Тя я отваря и поразтърсва, за да види съдържанието. Усмихва се, парите са много. Обръща се и я скрива в малка люлка, закачена на тавана с ленти. В нея има момиченце, което спи. Магьосницата нежно го разлюлява. Сигурно е на трийсет и пет‑четирийсет години, но повехналото й тяло и занемареният й вид я състаряват. Мястото, където живее, е тъмно, мръсно. Светлината идва най‑вече от запаленото огнище. Над него виси малка тенджера със странна смес, която ври. Тя издава острата миризма, която младата жена бе усетила на влизане. Вероятно е любовен еликсир или напитка, която магьосницата приготвя за някой клиент. Такива тенджери, наречени caccabus, са типични инструменти на тези жени от простолюдието, които приготвят както лекове от растения, така и, при нужда, магически питиета (ако искате, наречете ги „вещици“), както разказва и Вергилий. Тенджерата caccabus ще остане през годините свързана с образа им. Стереотипният образ на вещицата е на застаряла жена, която е загубила всякакво очарование (дори е направо грозна), не е богата, облечена е с извехтели дрехи, живее в бедни квартали, със сигурност не в палати, и приготвя отрови. Ето откъде започва всичко – от определен вид жени от простолюдието, които във всички епохи (не само в римската) са се посвещавали на гадаене и врачуване, възползвайки се от доверчивостта на обикновените хора, от техните слабости и преди всичко от тяхното страдание. Затова кесийките със сестерции, драхми, флоринти, шилинги или... евра, попаднали в техните ръце, в продължение на векове и хилядолетия са представлявали едни от най‑противните и най‑малко наказвани от властите обири. Така е и в Рим по времето на Траян. Статуетката е готова. Прилича на мъж, виждат се дори гениталиите. Върху тялото жената издълбава в още мекото тесто магически думи, които вероятно само тя може да изтълкува. После, след цяла поредица от ритуали и заклинания, произнесени на глас, за да призове подземните божества, статуетката е поставена с главата надолу (в символична позиция) в оловен цилиндричен контейнер, който на свой ред е пъхнат в други два по‑големи. Тази „матрьошка“ за проклятия бива запечатана с восък, а отгоре й магьосницата издълбава с нож формули и свещени фигури на злото. После със запотено лице вдига контейнера високо, като го „сграбчва“ с върха на ноктите си. Рецитира пак някакви заклинания и накрая го подава на клиентката. „Върви, казва й, знаеш къде да го сложиш.“ Младата жена поема контейнера. Размерите му са колкото на голям буркан, но тежи много заради оловото. Увива го в парче плат и излиза, без да поглежда повече магьосницата. На улицата светлината е различна. Въпреки че в сокаците на Рим лъчите не докосват земята, тя разбира, че слънцето е преминало от другата страна на покривите. Кой знае колко време се е забавила с магьосницата... Сега трябва да бърза. На следващия ден жената, с извинението, че отива да посети някакъв роднина, излиза от града заедно със старата акушерка. Вървят по Фламиния. От дясната му страна се издигат жълтеникави зъбери, изцяло покрити с дървета. Това е colle, хълм, релеф, оцелял в модерната епоха и който днес подслонява квартала Париоли в Рим. Сега мястото е напълно урбанизирано, но ивица от тогавашната растителност все още съществува. Непокътната е в градския център и е един от многото зелени острови на столицата. Дърветата, които автомобилисти и пешеходци гледат разсеяно, в действителност са преки наследници на онези, които растели в една от свещените гори през римската епоха. Двете жени вървят по добре отъпкан път, който се отделя от Фламиния и води към вътрешна долинка на въпросния хълм. Свещената гора е навсякъде около тях. Мястото е много красиво. Съвсем тихо е и се чува пеенето на птичките. Напълно различно е от хаоса в Рим. Около долинката, между дърветата, се виждат пещери, посветени на нимфите. Тази гора е неприкосновена. Тежко на този, който отреже растение или отсече дърво. Тук горите са като храмове за римляните. Дори в незащитените области трябва да се внимава, преди да се посегне на тях. Римляните мислели, че под кората на дъбовете живеят нимфи и хамадриади, които са свързани с живота на растението. Затова трябвало жрец да извърши необходимите ритуали, за да ги накара да се отдалечат, преди дървото да бъде отсечено. В центъра на долината, там, където тя се разширява в равна полянка, блика естествен извор. Около него е издигната голяма структура от тухли с централен басейн, който събира водата му, и други два странични, където вярващите докосват свещената течност. Този извор е посветен на божество със странно име – Анна Перенна. Не става въпрос за личност, както името би могло да ни накара да мислим. Това е божеството, отговорно за протичането на годината и за нейното непрекъснато обновяване. Не случайно Annare perennereque commode, тоест нещо като „Да изживееш прекрасна година от началото до края“, е едно от пожеланията, които римляните си отправят от време на време, и най‑вече за Нова година. Да, кога е Новата година за римляните? В императорската епоха тя е на първи януари. Докато през републиканската била на (прочутите) мартенски Иди, тоест на 15 март. Хиляди хора идват да я празнуват тук, около свещения извор на Анна Перенна. Според древните автори сцените са били впечатляващи. И така, представете си, мъже и жени в дълга колона излизат от град Рим и идват тук, за да пируват, да пеят, да се забавляват. Масите се поставят покрай пътя Фламиния, но почти всички се излягат на тревата, като на колосален пикник. Пеят, танцуват, напиват се (някои наздравици се оказват невъзможни – купа вино за всяка година, която още искаш да живееш...). Всичко много напомня на нашата Нова година. Всъщност празнуването е дори по‑крайно – прилича наистина на Октоберфест на Античността. А в действителност е и нещо повече... Ако вярваме на Овидий, празникът е много весел и с ясно изразен еротичен характер. Пие се и се прави секс. Овидий разказва, че жените разпускат косите си и запяват песни с неприкрити еротични намеци. Всъщност празникът има смисъл на инициация и много момичета загубват девствеността си точно на този ден. В атмосфера, напомняща Удсток, двойките се излягат на тревата или се подслоняват под импровизирани навеси, направени от клони, тръстики и тоги. Има учени, които смятат, че някои фрагменти от дърво, намерени в централния басейн на извора, са именно части от тези набързо сглобени навеси. Изворът е открит по време на строежа на подземен паркинг и при разкопките, извършени от професор Марина Пираномонте от Археологическата дирекция на Рим, са се появили много предмети, хвърляни във водата като дарове. Например многобройни яйца (символ на плодородие и плодовитост), както и шишарки (символ на плодовитост, но и на непорочност). Намерени са и предмети, предизвикали любопитството на археолозите, които изобщо не са свързани с култа на Анна Перенна, а с магическите ритуали и магиите. От разкопките са излезли на бял свят един прекрасен caccabus, („тенджерата“ на вещиците) и поне петстотин монети, които римляните хвърляли на важни и свещени места, както мнозина правят и днес. И както и в нашето съвремие, те никога не са монети с голяма стойност – преди всичко асове, равни на четвърт сестерция (около 50 днешни евроцента). Намерени са цели седемдесет светилника и което е странно, почти всичките нови. Защо в различните епохи да се носят дотам, извън Рим, толкова много нови лампи и после да се хвърлят в извора? Както Овидий, така и Апулей подробно описват ритуалите на магьосниците от Античността. Те почти винаги се изпълнявали нощем, следователно светилниците били съществен елемент било за маговете, било за клиентите. И се изисквало да бъдат нови. Твърде е вероятно откритите там да трябва да се свържат с някакъв ритуал за магия или чародейство, а не с култа на Анна Перенна. Още повече че шест от тях са запазили проклятие, издълбано върху оловото във вътрешната им част. Въпросът с проклятията (defixiones) e интересен, защото в басейна са намерени общо двайсетина. Става въпрос за малки „листове“, пластинки от олово. Оловото е ковък метал и не се разяжда, ето защо бил предпочитан пред други материали. Върху малка и много фина пластинка се издълбават магически формули срещу някого, после пластинката се сгъва и се пъха в гроб, кладенец, река или извор (като този на Анна Перенна). Всъщност се смята, че тези места са в тясна връзка с реката от подземния свят или с подземните божества, които ще осъществят проклятието. Любопитното и до известна степен забавното е, че между формулите и магическите букви (characteres) се чете името на жертвата, повторено много пъти или допълнено с много подробности (живее еди‑къде си, работи еди‑какво си и т.н.), за да се „превиши дозата“ и за да не може подземното божество да обърка човека, поразявайки някой невинен. Малко като с наемните убийци. Но кои били жертвите? На едно от откритите defixiones например се вижда издълбана фигура на мъж и после името му (Сура) и неговата длъжност – може би съдия. Препоръчва се на подземните божества да му избодат очите, първо дясното и после лявото (!), защото: „Qui natus est da vulva maledicta...“ Това, с което се прочува откриването на извора на Анна Перенна, е намирането на седем (непокътнати) малки човешки фигурки, използвани за магически ритуали – еквивалента на кукличките вуду. Точно това, което видяхме да извършва магьосницата. Лабораторните анализи показват, че са изработени от брашнено тесто и мляко. Само една е направена от восък. Виждат се добре очите, устата, гърдите или мъжкия полов орган, в зависимост от случая. Поне при една от тях краката са пречупени умишлено. Тези толкова деликатни статуетки са се запазили, защото, веднъж хвърлени, те всички са се разположили на дъното на басейна, където постепенно потънали в слой от глина. Тъй като в нея няма кислород, тя е попречила на бактериите да действат и да разрушат статуетките през вековете. Контейнерите до един са от олово и са винаги три един в друг. Със сигурност повторението на числото три има магически смисъл. За „гръбначен стълб“ на статуетките служи кост, върху която в поне един от случаите са отбелязани латински букви. Това съвпада с препоръките на прочутите гръцки магически папируси, които описвали всичко това. Наблюдавайки обаче статуетките, откриваме следи и от други ритуали. Върху една от тях са издълбани магически букви по тялото и дълбок отвор на главата. Лесно можем да си представим какъв е бил желаният ефект върху жертвата. Статуетката, която изненадва най‑много, е тази на човек, обвит от спиралата на голяма качулата змия, която го хапе по лицето. В помощ на „хватката“ на змията е поставена метална пластинка, която обгръща жертвата. Сякаш това не стига, втора метална пластинка с проклятия е закована върху тялото. Един от пироните пробива пъпа, другият стъпалата. Вероятно всичко това има символично значение. Трябва да са били изключително много римляните, които са прибягвали до този вид практики. За това говори фактът, че контейнерите се произвеждали серийно. Следователно заинтересованите ги купували и ги носели на магьосниците. Общо взето, зад тези предмети се криела процъфтяваща търговия и се въртели много пари. Разучавайки начина на затваряне на един от контейнерите, запечатан със смола около „тапата“, изследователите забелязали пръстови отпечатъци. Предметът бил занесен на техниците от научната полиция и станало ясно, че ръката, затворила капака, е била малка, следователно на много млад човек или... на жена! Сякаш за да потвърди онова, което ни разказват древните за магьосниците. Младата жена и старата акушерка се приближават до извора. Оглеждат се. Наоколо няма никого. С бързи движения акушерката развива парче платно, хваща цилиндричния контейнер и го хвърля високо над извора. Цилиндърът изчезва от погледа и след миг на очакване се чува как пада във водата. Двете жени се споглеждат и се усмихват... Изворът на Анна Перенна продължава да бъде опорна точка на култа, свързан с плодовитостта, с благопожеланията, с празника на Нова година още дълго време, поне до III в. сл. Хр. После тази религиозна традиция постепенно се видоизменя и към IV–V в. е все повече „замърсявана“ от потайни практики с контейнери и проклятия, свързани с различни суеверия. Това деградиране се дължи на затварянето на извора (император Теодосий забранява езическите култове), но е и отражение на упадъка на ценностите в римското общество, вече близко до колапс. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41429

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ ви кани да отбележим заедно 2 февруари (02.02) – Световният ден на влажните зони (и 22 години от основаването на СДП БАЛКАНИ) Влажните зони са едни от най-важните ни природни богатства. Това са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогишно или сезонно. Влажните зони са дом на редки животни и растения. Влажните зони имат важна роля и в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води. През XX век у нас, а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени. Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-важните за опазване обекти. Повече за влажните зони може да научите от портала за влажните зони. Каним ви на 2 февруари (неделя) заедно да се потопим в света на влажните зони в Центъра за опазване на влажните зони „Драгоманско блато” в гр. Драгоман. Започваме в 11:00 ч.: 11:00 – 12:00 ч. представяне на Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато” и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ; Да научим за влажните зони, Драгоманското и Алдомировското блато (презентация ипрожекции на филми) 12:00 - 13:00 ч. образователни занимания за деца и родители на тема влажни зони (опознаване обитателите на блатото и естествените процеси, рисуване, пантомима, оригами и много други интересни и вълнуващи занимания за малки и големи) 13:00 – 14:00 ч. разходка по мостчетата на блатото При подходящо време за ентусиастите сме подготвили по-продължителна разходка в района. Походът ще има природозащитна цел. Облечете се топло и си приготвите туристически обувки. Предвиждаме да походим 4 часа. Ако искате да научите за живота на блатата, желаете вашите деца да се запознаят чрез игри и забавление с вълшебния свят на влажните зони или копнеете да се разходите за няколко часа, очакваме ви на 2 февруари в 11:00 ч. в гр. Драгоман! Повече информация за събитието тук>> и линк за фейсбук>>. Пишете ни на имейл dragoman@balkani.org, за да потвърдите Вашето присъствие!

Известният физик Стивън Хокинг публикува нова кратка статия, в която допуска, че черните дупки в действителност не съществуват по начина, по който ние сме свикнали за мислим за тях. Според първите реакции "Съхраняване на информацията и прогнозиране на черни дупки" (Information Preservation and Weather Forecasting for Black Holes) има потенциал да се окаже революционна идея. Статията заема само две страници и половина плюс цитирана литература от една страница. Според класическата теория от черната дупка не може да излезе никаква енергия или информация. Но принципите на квантовата физика казват, че може, разказва електронното издание Verge. Това противоречие от години поражда спорове сред физиците. В статията си Хокинг предлага възможно решение на този парадокс - черните дупки не поглъщат непрекъснато енергия и информация, а я изхвърлят обратно във вселената, но в изкривена и неразпознаваема форма. Традиционно се смята, че около черните дупки се оформя т.нар. хоризонт на събитията - граница, отвъд която от гравитационните сили на безкрайно уплътняващото се ядро на дупката не може да се измъкне дори светлината. "Хоризонт на събитията" е математически извод от общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, дефиниран от германския астроном Карл Шварцшилд в писмо до известния физик от края на 1915 г. - по-малко от месец след публикуването на теорията. Сега Хокинг предлага идеята за една подвижна граница, за един хоризонт, който извършва флуктуации в зависимост от квантовите ефекти. Терминът, който физикът от Кеймбридж употребява, е apparent horizon, което в свободен превод може да се нарече "видим", "очевиден", "логичен", "разбираем" хоризонт. В тази граница се задържат материя и енергия, преди да бъдат освободени обратно във вселената в деформирана форма, обяснява и списание "Нейчър". "Няма измъкване от класическата теория за черните дупки", казва Хокинг пред списанието. Но квантовата теория "позволява енергията и информацията да се измъкнат от черна дупка". Физикът признава, че едно цялостно обяснение на този процес ще изисква теория, успешно комбинираща гравитацията с другите основни сили във вселената - цел, убягваща на науката вече близо век. "Правилното третиране (на проблема) остава загадка", допълва Хокинг пред "Нейчър". Статията му е качена на 22 януари в сървъра arXiv, съдържащ материали преди публикация, и все още не разполага с научно рецензиране от независими оценители (т.нар. peer review). В текста се казва, че той е породен от скайп разговор в института за теоретична физика "Кавли" в Санта Барбара, щата Калифорния, през август 2013 г. Хокинг се опитва да разреши проблем, известен като "парадокс на огнената стена на черната дупка", дефиниран преди две години от екипа в "Кавли" на Джоузеф Полчински. Става дума за противоречие, засягащо предполагаема ситуация, в която астронавт пада в черна дупка. По логиката на квантовата физика би трябвало човекът веднага да изгори на този предел в "огнената стена" от мощна радиация. Но съгласно теорията на относителността астронавтът не би трябвало да усети кога е прекосил "хоризонта на събитията" и би трябвало постепенно да започне да се разтяга като спагети, докато бъде смазан в ядрото на черната дупка. Иначе казано, за Айнщайн "хоризонтът на събитията" като ясно очертан предел е несъществен въпрос, такава граница по-скоро не съществува, т.е. няма къде да възникне въпросната "огнена стена". Сега Хокинг просто отстранява допускането за определящата роля на "хоризонта на събитията", защото смята, че квантовите ефекти около черната дупка карат време-пространството да се променя толкова неудържимо, че просто няма къде да се оформи такава рязка граница. "Отсъствието на "хоризонт на събитията" означава, че няма черни дупки - в смисъла на състояния, от които светлината не може да се измъкне към безкрайността", пише Хокинг. Неговият "очевиден хоризонт" може да се разпада и не е изключено "по принцип всичко да може да излезе от черна дупка", но Хокинг не дава подробни обяснения в тази посока. Първите реакции на негови колеги са, че новата теоретична конструкция на известния физик по-скоро усложнява нещата и повече поражда въпроси, отколкото да дава отговори. Ако физикът е прав в новата си идея, възможно е и изобщо да не съществува такова нещо като ядро на черната дупка, а само да се случва временно задържане на материята и уплътняването й към центъра - но не и струпването й в една точка. Така материята не е унищожена, но е деформирана до такава степен, че когато бъде изхвърлена обратно във вселената под формата на т.нар. радиация на Хокинг, тя е толкова различна като форма, че почти не може да се познае какви са били обектите някога. Източник: http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2014/01/26/2228178_stivun_hoking_predloji_revoljucionno_novo_tulkuvane_na/?ref=miniurl Очаквайте повече в новият брой на списание "Българска Наука"

Най-после може би сме на път да разкрием мистерията на раждането на свръхмасивните звезди:http://www.sciencedaily.com/releases/2014/01/140127141756.htm?goback=.gde_4380246_member_5833736190569775104#%21

Когато законът за енергийната ефективност се приема в САЩ през 2007г., една от законовите наредби е евентуалното премахване на една „икона на живота“ през 20-ти век: познатата (но пословично неефективна) крушка с нажежаема жичка, която харчи 90% от енергийния си разход за топлина, не за светлина. В отговор консервативните анализатори се хвърлят да протестират, твърдейки, че законът ще унищожи свободния пазар, ще разури потребителите и ще съсипе самата същност на Американския живот. В последствие много хора чуха редица необосновани истории за ефекта от премахването на крушките с нажежаема волфрамова жичка, за да произвеждат светлина и за опасностите на компактните флуоресцентни лампи (CFL) и светлоизлъчващите диоди (LED). Ето няколко факта, които осветляват някои от по-омразните митове, които се разпространяват в днешни дни. Цялата статия: http://www.chitatel.net/zabranata-na-krushkata/

Технологии за развиващи се икономики или ритник за силен старт Статията е публикувана в бр. 1, 2013 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България. Автор: Т. Федър Мартин Фишър е впрегнал ума си в използване на съотносими технологии и така улеснява микропредприемачи в Източна Африка. Петрол, военните или университетска наука? Мартин Фишър, току-що приключил своята докторантура по теоретична и приложна механика в Станфордския университет, не е особено вдъхновен от перспективата за кариера в някоя от тези изследователски области и се втурва през 1985 г. в битката с бедността в развиващите се страни. Appropriate Technologies for Enterprise Creation - благотворителната организация, на която става съосновател, създава и продава инструменти в източната част на Африка. Днес в Кения, където организацията започва дейността си и където се е интегрирала най-дълбоко, приходите от целия бизнес, свързан с технологиите на ApproTEC, надхвърлят 0,5% от брутния вътрешен продукт. Докторантските изследвания на Фишър са върху използване на акустиката за измерване на напреженията в алуминиеви сплави. „Разбира се, причината хората да проявяват интерес, е, че остатъчният стрес предизвиква разпространяването на пукнатини. Строителите на самолетни крила могат да се възползват от подобни диагностични методи, тъй като пукнатините заради умора на материала са сериозен проблем", казва той. Според него това специфично изследване „не е актуално днес, но ме научи да мисля по логичен начин". И добавя: „От друга страна, в проектантската работа през цялото време използвам инженерните си умения". Навлизането в науката било естествено за Фишър, чийто баща Майкъл и двамата му братя Даниъл и Матю са все теоретични физици. Той обаче твърди: „Осъзнах, че колкото по-образован ставах, толкова по-малко бях годен за работа". По-добрият начин След завършване на университета Фишър прави лятно пътешествие из Перу. „Беше първото ми пребиваване в развиваща се страна. Бях доста шокиран от бедността и започнах да мисля, че трябва да има по-добър начин", казва той. Решава да се върне в Перу, за да „направи нещо срещу бедността". Но когато научава, че без да знае испански, не може да вземе стипендия на Фулбрайт, за да иде дотам, той кандидатства за Кения, където английският е официалният език. Отначало бил разочарован. Движението за подходящи технологии, започнало през 70-те години на двадесети век с книгата на Е. Ф. Шумахер „Малкото е красиво" (Blond and Briggs, 1973), било секнало. „Шумахер беше предложил технологиите местно производство с ниска цена, прилагани в малък мащаб, да станат решението за развиващите се страни - казва Фишър. - Имаше еуфория, че малките технологични иновации биха спасили света. Очаквах да прилегна там на точното си място." И продължава: „Но се оказа друго - когато през 1985 отидох в Кения, всички спонсори и партньори бяха се отказали от подходящите технологии. Казаха, че те така и не проработили, нито веднъж". Той се присъединява към ActionAid, благотворителна организация на Обединеното кралство, и през следващите пет години проектира магарешки каручки и друго фермерско оборудване, помага да се строят евтини училища, учи хората да правят по-добри тухли и подхваща голяма селска водна програма. В ActionAid Фишър среща Ник Муун, дърводелец от Обединеното кралство. „И двамата се обезкуражавахме все повече от липсата на устойчивост в това, с което се бяхме заели - припомня си Фишър. - ActionAid раздаваше притежанията си или ги продаваше на цени, ниски единствено заради високата степен на субсидиране. Състезавахме се с частния сектор." А когато работят с младежки групи: „групата претърпяваше крах в минутата, в която я оставяхме сама на себе си. Започнахме да осъзнаваме, че ако страната ще се развива, това ще стане чрез индивиди, които искат да продължат напред - предприемачи. Необходимо е да работиш с бедните, но не с най-бедните". Малки неща, голямо въздействие Фишър коментира, че преди края на Студената война „в повечето бедни страни по света образованието беше безплатно, основните здравни грижи бяха безплатни и цените на стоките от крайна необходимост бяха контролирани и високо субсидирани. Фермерът можеше да произведе достатъчно, за да се храни редовно и да поддържа семейството си живо. С края на Студената война всичко това драстично се промени. Изведнъж парите станаха нужда номер едно на бедните хора". В Кения, допълва той, само 13% от възрастното население официално има работа, като половината от работните места са към правителството. На този фон през 1991 г. Фишър и Муун пускат в действие ApproTEC. Тяхната цел е да приложат ритник при старта, за да дадат ударно начало за растежа на икономиката, като развиват съответстващи на нуждите на общността инструменти, които да бъдат местно производство, и ги продават на бедни предприемачи, които да започнат нов доходоносен бизнес. В началото на същата година продуктите на ApproTEC създават основата за над 28 000 нови бизнес начинания, като всеки месец по 900 от тях започват да функционират реално. Около 60% от предприемачите са жени. Типичен купувач на 76-доларовата „Супер машина за пари", задвижвана с педали помпа за напояване, която може да вади вода от дълбочина осем метра под земната повърхност и да я разпръсква над полето, е Джанет Ондиек от западната част на Кения -разказва Фишър. Когато съпругът й починал, тя и нейните шест деца били оставени да мизерстват. Тя прибрала децата си от училище и използвала кофа, за да напоява една осма от своя акър зеле. „Това я поддържало жива - казва Фишър. - И тогава тя видяла помпата. Отнело й шест месеца спестяване, за да може да си я купи. Днес тя напоява 2,5 акра и е наела трима души. Джанет продава своята продукция в местен магазин. Миналата година припечели 3200 долара. Изпрати всичките си деца обратно на училище." Фиг. 1. Микропредприемачите в Кения пускат в действие своята помпа за напояване „Средностатистическият кениец има само един имот - добавя той. - Малко парче земя. И едно умение - фермерството. Ако си фермер и започнеш да развиваш свързано с напояване комерсиално земеделие, можеш да прибираш по-богата реколта и можеш да отглеждаш фантастични зеленчуци." След успеха на първоначалната водна помпа тип „машина за пари - вариант на помпа, за първи път продавана в Бангладеш от IDE, друг поощрител на микропредприемачите - ApproTEC, проектира и по-големи, и по-малки помпи, включително последната модификация, ръчна помпа, която продава за 18 долара. От 31 992 продукта на технологиите на ApproTEC, продадени в началото на тази година, 28 614 са помпи за напояване, отбелязва Фишър. Организацията също е проектирала и продава преси за маслодайни култури, машина за балиране на сено и оборудване за направата на бетонни плочи, керемиди за покрив и тухли. Сред продуктите са помпа за ръчно напояване от дълбоки кладенци и технологии за пробиване на кладенци. Проектирането и конструирането на подходящи за местно приложение инструменти е предизвикателство - смята Фишър. „Правим анализи и изчисления. Нещата трябва да бъдат здрави, практични и да работят изправно. Това, което ние проектираме, е утилитарно - не ни интересува как изглежда." В бедните страни, добавя той, технологиите трябва също така да бъдат на ниска цена, ръчно управляеми, енергийно ефективни, лесни за поправка и да докарват печалба на купувача за три до шест месеца. Дори при наличието на тези условия продаването на технологичните иновации е трудно според Фишър. „Напоителна помпа от 18 долара е значително вложение за бедния фермер и убеждаването му да я купи изисква по-голямо от обичайното маркетингово усилие." Понастоящем помпите се продават в около 200 селски магазина в Кения и Танзания. „Поддържаме база данни за всички продажби и сетне на случаен принцип избираме някои от купувачите, за да ги посетим през първия месец, преди те да са извлекли някаква полза, и отново 18 месеца по-късно, за да видим повлияването. Средно - добавя той - намираме, че доходите на хората са се увеличили с повече от 12 пъти. Ясно е, че тези малки неща имат голямо влияние." Експанзията на ApproTEC Но Фишър и Муун искат това влияние да бъде дори още по-голямо. Следващата стъпка в експанзията на ApproTEC, казва Фишър, ще е по-мащабната продажба на помпите. Те тъкмо са започнали да навлизат в Уганда, Малави, Мозамбик и Южна Африка. „Започваме с помпите за напояване, защото широката маса хора в развиващите се страни са все още селски фермери, които са в положение да извлекат полза при промяната от едва задоволяващо собствените нужди земеделско производство към комерсиално земеделие. Относителното влияние на други нови технологии общо ще е по-малко", казва Фишър. Фиг. 2. Разчитайки на своята 370-доларова преса за маслодайни култури, Джейн Матенду (вляво), самотна майка и учителка, която живеев източното подножие на планината Кения, е създала печеливш бизнес - прави слънчогледово олио, което продава за готвене. Остатъчният продукт от пресованите семена тя продава като фураж По същото време ApproTEC обмисля преместването на производството си от Африка в Китай, където разходите около продукцията са по-ниски. Производството е създало относително малък брой работни места, според Фишър, „а организирането на производството е тежък етап, особено по отношение на обучението на работната сила. Ще сме способни да доставим нашите технологии до нови страни много по-бързо, ако ги внасяме, отколкото ако организираме местно производство." ApproTEC понастоящем има 68 работници и годишен бюджет от около 2 млн. долара. За да реализира плановете си за експанзията, през последната година Фишър напусна Африка и се премести обратно в САЩ след 16-годишно отсъствие с намерението да се фокусира върху събирането на нужните средства. От своята база в Сан Франциско той се стреми да натрупа 30 милиона долара за три години. „Това, което в действителност се опитваме да направим в Африка, е да създадем средна класа отдолу - от дъното - нагоре. Деветдесет процента от богатствата са в ръцете на десет процента от населението. Повечето страни имат демокрация, но тя е безсмислена при такова неравенство." Превод: Вихра Йорданова Източник: KickStarting Developing Economies With Relevant Technologies, Physics Today, April, 2003

Полезни практики в неформалното образование - БГ НАУКА Росен Теодосиев Петър Теодосиев Статия от списание "Българска Наука" бр. 57 Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B1%D0%B3-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0 0. Какво е неформално образование? Спекулира се с това какво е неформално образование. Не всичко интерактивно и различно от програмата в училище може да се нарече неформално образование. Неформалното образование е необятно, това е място където човек може да експерименти-ра, да създава нови методи и технологии на образование. Сега е ред да се отворят вратите за неформалното образование – процес, при който човек придобива различни умения и знания чрез собствения опит и в зависимост от собствените си нужди. Когато говорим за неформално учене трябва да имаме предвид няколко важни принципа: То се случва в неформална обстановка – извън образователни и обучителни институции където има регламентиран ред. Характеризира се по-скоро като практически, отколкото като теоретичен процес. Основна е идеята за учене чрез правене – learning by dоing – защото хората се учат докато правят нещо, а не докато слушат някого. Човек сам определя посоката – неформалното образование не е курс на обучение; не може да бъде интензивен или съботно-неделен курс. То е един краткосрочен или дългосрочен процес, чието времетраене човек избира сам, т. е. е въпрос на личен избор. Придобитите умения и качества не се сертифицират – в края на процеса на неформалното обучение не се получава диплома или сертификат. Личностното обогатяване е индивидуално и като такова не може да се впише в стандартизиран официален документ. 1. Списание и онлайн медия Всичко започна още когато бяхме ученици. По онова време думи като: учен, наука, списание звучаха толкова странно, че никога не бих ги събрал на едно място. Тогава започнахме да търсим какво в образователната система липсва и коя е причината да има толкова голяма пропаст между учениците и учителите; къде е проблема. В един момент в четене и търсене на различен тип статии, материали, форуми и сайтове ние осъзнахме, че има липса на това, което в момента наричаме БГ Наука или казано по друг начин – платформа за неформално образование. Още тогава създадохме фирма, която никога не проработи като такава, а едва преди по-малко от две години учредихме сдружение, даващо възможност за кандидатстване по различни европейски програми в сферата на неформалното образование. Стартираното, през зимата на 2005/2006 г., списание "Българска Наука" успя да спечели читатели и ентусиасти, които чрез свои материали и идеи доразвиват първоначал-ната концепция за медиен проект, който се занимава с неформално образование. И до днес списанието се е безплатно интернет издание, осигуряващо възможно най-добрата, интересна и подробна научна информация, представена достъпно за нуждите на възможно най-широка аудитория. Издава се от ”Българска Наука” ООД иСдружение "Форум Наука". Развива се с много добро темпо, като за кратко време се превърна в най-голямата и динамична научна общност в българското интернет пространство. Списанието е поле за изява и обмен на коментари между потребителите по въпроси и проблеми от различни области на знанието. Това не означава, че само учени четат или пишат в сп. „Българска Наука”, дори напротив. Огромна част от авторите са хора чиито интереси надхвърлят средното четене по дадена тема и стават „специалисти” без дори да имат нужното образование за това. Имаме потребители, които правят собствени изследвания по дадени теми от историята – ровят се в архиви, четат документи в оригинал и т.н. само и само, за да се запознаят подробно с материя, която частично е изследвана от науката. Така неформално всеки сам образова себе си, а чрез собствените си изследвания – и други потребители, читатели. Важно е да се каже, че специалисти проверяват всяка теория, публикация и въобще всякакъв тип информация постъпила за публикуване в списанието, за да не се допускат грешки и неправилно информация бъде сметната за истина. Огромна част от работата по самото списание, сайт и форум се извършва от млади хора доброволци. Самия процес на работа, състоящ се от преводи, редакция, техническа работа по самия сайт или списание е в същността си неформално образование. Всеки извършен процес научава и затвърждава наученото от доброволците, като това се прави само от хора, искащи да научат повече в тази сфера. Освен интернет изданието ние организираме и много различни събития, свързани с науката и неформалното образование извън интернет пространството. От 2009 г. до сега участваме като: - съорганизатори на „Фестивала на Българското Образование”; - организатори на първия за България Конкурс за късометражен документален филм; - участници в различни семинари на БАН; - съорганизатори в първия проект за космическо образование в България „Космически предизвикателства” на сдружение „Циолковски”; - съорганизатори и медийни партньори на първия за България „Софийски Фестивал на Науката”, организиран от Британски съвет – България и пр. Статия от списание "Българска Наука" бр. 57 Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B1%D0%B3-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0

Концепция за изграждане на мир и еволюция в практиката на ООН като основен глобален регулатор гл. ас. инж. Николай Тодоров Илиев, д-р НВУ “Васил Левски” Статия от сп. "Българска Наука" бр. 56 Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BE%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-0 Концепция за изграждане на мир и превантивна дипломация на ООН Основната характеристика на съвременния свят е неговата глобализация. Под влиянието на този процес, международната общност последователно се интегрира в единно политическо-правно и социално-икономическо пространство. Често, това се случва при активното участие на международните регулатори за глобално взаимодействие и поддържане на мира. Най-авторитетните, признати от света държави и ефективни регулатори за изграждане и поддържане на световния мир се организират като институция, функционираща под егидата на Организацията на обединените нации (ООН). Организацията на обединените нации е изиграла важна роля за намаляването на мащабите на конфликти в редица региони по света, като посредник в мирните преговори и със съдействие за осъществяването на мирни споразумения. Въпреки това, някои от тези споразумения не издържат изпитанието на времето - например в Ангола през 1993 г., и в Руанда през 1994 г. В около половината от всички страни, които са преживели война, след пет години отново се възражда насилие, от които можем да се заключим, че за да се избегнат конфликтите, мирните споразумения трябва да се осъществяват постепенно. През юни 2006 г. ООН учредява Комисия за спазване на мира, предназначена да помогне на страните да осъществят преход от война към траен мир. Мащабните събития на международната сцена, които се случват след Втората световна война, променят света до неузнаваемост. Тези промени засягат буквално всички сфери на живота, човечеството постоянно се сблъсква с все повече и все по-разнообразни и сложни задачи. На фона на това, към числото на безспорните постижения трябва да включим и многостранните дейности на главния международен механизъм - Организацията на обединените нации. Самата ООН се е променила значително през годините - повече от трикратно се увеличава броят на държавите-членки, неизмеримо се увеличават областите, където се влагат усилия и средства, използвани за намиране на отговори на предизвикателствата на нашето време. ООН може да се разглежда като централна структура, която се справя с управлението на кризисни ситуации, и притежава стратегическа политика за нарастване потенциала на ООН, с цел ефективно изпълнение на основната й функция - да се осигури международен мир и сигурност. През последните години, въпросът за ролята на ООН в съвременния свят става актуален по редица причини. Към това число следва да включват, преди всичко, многократните примери за значимостта и уникалността на организацията, които са отразени в документите от „Срещата на върха за хилядолетието” и „Среща 2005”. Важен, но и спорен етап в дейностите на ООН, е пряко свързан със събитията от 11 септември 2001, в резултат на което, от една страна, се открива нова страница на международно сътрудничество за борбата с тероризма, и от друга страна, е направен опит за солидарност със САЩ. Въпреки това, краят на Студената война маркира не само прекратяването на междублоковите конфронтации, но също и появата на новата генерация на конфликти, свързани с етнически, религиозни, политически, териториални и други различия, както между държавите, така и вътре в тях. Задачата за регулирането на тези конфликти, заедно с други предизвикателства и заплахи на XXI век, е потвърдена в Декларацията на хилядолетието, като една от основните цели на световната общност. Мироопазващата дейност на Организацията на обединените нации е уникален и динамичен инструмент, създаден от Организацията за подпомагане на страните, засегнати от конфликти, за създаването на условия за траен мир. Въпреки че терминът „мироопазваща дейност” не се споменава в Хартата на ООН, вторият Генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд успява да го определи в контекста на Хартата. Той посочва, че тя се осъществява на базата на „Глава VI и половина” от Хартата, тоест, че е кръстоска между традиционните методи за мирно уреждане на спорове (в глава VI), от една страна; и в голяма степен разчита на силата на методи, които са по-малко „консенсусни”, които са предвидени в глава VII, от друга страна. От практическа гледна точка, в отговор на новата ситуация са проведени високо компетентни мироопазващи операции, в които участват военен, полицейски и цивилен персонал. Разнообразието на задачите, които биват разрешени под егидата на ООН за поддържане на мира, води до значително разширяване на набора от средства за разрешаването на конфликтите, и паралелно с това, изисква приемането на набор от мерки, насочени към подобряване на ефективността на усилията и механизмите, които се използват за тази цел. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BE%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-0

Американските изследователски университети Проф. дмн Николай К. Витанов Институт по механика на БАН Статия от списание "Българска Наука" брой 56 Какво ме накара да почна да пиша тази статия Вървях един следобед със цел и с посока. Небето не беше синьо, нито пък денят беше красив. Колегата, директор на съседния институт на 20 метра от института, на който съм заместник-директор, тъкмо беше станал министър на образованието и науката. Съчувствено подритвах камъчета като си мислих какви ли каши е заварил, но понеже машината за кафе в неговия институт от време на време прави доста добри кафета, си помислих, че пък може и да оправи нещо човека за нулата време, което има. Като се сетих за кафето, се сетих, че съм и 47-годишен феодален старец и ми стана весело, та чак заподскачах и така се понесох към къщи със скорост, непривична за грохнал дядка. Като се прибрах, имах неблагоразумието да пусна телевизора. Оттам веднага потекоха вонящи, та чак смърдящи политически води. Един бивш министър, неосъзнал още, че е изгонен от народа с шутове, даваше акъл как сега, ама ей тъй, парите за наука трябвало да отиват за иновационната дейност във фирмите. Гледах недоучилата физиономия, която бълваше глупости от екрана и се сетих за един практик с голям опит, покойният вече руски милиардер Борис Березовски, който беше казал: „Политиците са наемните работници на предприемачите.“ – виж също фиг. 1 . Фигура 1. Един човек с опит – Борис Березовски. Ето една мъдра мисъл от него: „Стой си тихо и кради. Тогава всичко ще върви по мед и масло“. Искате ли още: „Не трябва да се приватизира заводът, трябва да се приватизира неговият директор!“. И едно откровение пак от него: "Капиталът наема на работа властта. Формата на наемане се нарича "избори". Без съмнение Березовски беше умен човек и едва ли би наел политици със съмнително качество. Тогава реших да подпомогна нашенския бизнес, като вдигна малко качеството на родните политици чрез обяснение на това, как работи научно-технологическата система на САЩ и какви неолиберални глупости за работата на тази система ни се сервират от родни „политици“, чули-недочули от „оная една жена”, която им казала как стават нещата в САЩ или чели-недочели книжки, които им обясняват как най-бързо да разбият националната си научно-изследователска система. И така, седнах и почнах да пиша. Няколко похвални думи за истинската Америка (а не за изкривения неолиберален образ, който недочелите нашенски неолиберали се опитват да ни пробутат) Фигура 2. Един американски град на Атлантическия океан. Кой ли е той? Подсказване – наблизо е Харвардският университет. Това е то – лъскавата страна на Америка. А защо Америка има лъскава страна, а България няма, ще разберете от текста. И тук подсказване: Америка я управляват такива, които се учат от генерал Грант и адмирал Нимиц. България я управляват почитатели на Винету, които нищо не са прихванали от него. Винету е доста положителен герой. С което искам да кажа, че едно е да си чел книгата за Винету, друго е да си я разбрал и съвсем трето – да си поприхванал някое от положителните качества на този смел индианец. Пишман-неолибералите у нас имат огромен страх от това де се разкрият някои истини за функционирането на американското общество. Защото веднага ще стане ясно, че неолиберализмът е идеологически и икономически боклук, предназначен за разнебитване на държави. Ще ги чуете да ви говорят как постиженията на САЩ са резултат от действието на свободния нерегулиран пазар. Истината е точно обратната – неолибералните концепции са на път да затрият водещата роля на САЩ в света. Ще ги чуете нашенските юнаци да ви говорят как мразя САЩ. Ако човек се хване да им вярва, долните редове ще ви се сторят доста странни. А долните редове ви казват, че САЩ имат доста конкурентни преимущества пред другите страни. И тези преимущества са създадени преди Рейгън да дойде на власт (например програмата, чийто резултат е показан на фиг. 3). Няколко важни за този текст преимущества са: Отлично развита научна инфраструктура и лидерство в направления на фундаменталната и приложната наука, които са ключови за съвременното икономическо и обществено развитие на една държава. Най-добре развитата образователна система в света, която не само е много добра, но и гъвкаво реагира на нуждите на производството и обществото Солидна държавна политика в областта на образованието и научно-технологичното развитие, която политика предполага масивно държавно финансиране на науката Финансова система, осигуряваща достъп до рисков капитал, който е важен двигател в процеса на прилагане на технологични иновации в производството. Ефективно сътрудничество на частния сектор с държавата в областта на образованието и научно-технологичното развитие Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B8 Статия от списание "Българска Наука" брой 56

На 24 февруари 2013 правителството на САЩ съобщи, че всички федерално финансирани изследвания трябва да бъдат достъпни в интернет безплатно. Подобно решение беше взето от британското правителство миналата година. Повечето научни сайтове изискват платен абонамент от своите потребители, за да им дадат достъп до резултатите от своите проучвания. От сега нататък всички федерални агенции, които харчат по 100 милиона долара годишно за проучвания и развитие, ще трябва да дават свободен достъп до резултатите в определен срок след първото им издание. Правителството на САЩ предлага този срок да бъде 12 месеца. Според Джон Холдрън, директор на отдела за научна и технологична политика в САЩ, това ще подобри достъпа до информация, като в същото време ще позволява на издателите да събират такси за по-ранен достъп. (щракнете върху изображението, за да го видите по-голямо) Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%B4%D0%BE-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82

Лъвовете в зоопарка в Мелбърн, Австралия получат блокове замразена кръв, за да се справят по-лесно с горещите дни. Идеята за замразена кръв е само част от програма, която има за цел да ги държи заети и да ги обогатява. Също така им се дава замразено месо и риба, също така в програмата включва различни аромати , като урина на различни животни. различни растения, дървени стърготини. Големи играчки, като различни топки и картонени кутии.

Първо детайлно потвърждение на ефекта на Сюняев-Зелдович (разсейване на фотони от космическия микровълнов фон, произхождащи от Големия взрив, при тяхното преминаване през горещи електронни облаци в галактични клъстери) http://www.dailygalaxy.com/my_weblog/2014/01/key-prediction-about-origin-of-the-universe-detected-for-1st-time.html?goback=.gde_2251395_member_5830545084461916160#%21

На 16 януари в една токийска болница на 92-годишна възраст почина младши лейтенантът от Японската императорска армия Хиро Онода. Името му неслучайно звучи като английската дума за „герой”. Онода наистина бе особен герой. За него Втората световна война завърши едва през 1974 г., когато той се предаде на филипинските военни на един малък остров, на който живя като партизанин 30 години. За тези десетилетия Онода уби почти 30 души и рани около сто. Филипинските закони му отредиха смъртна присъда, но властите отчетоха особените обстоятелства и ходатайството на японската държава и му позволиха да се завърне в родината си. Там го приеха без особен възторг – страната вече бе възприела левите и либерални идеи, а Онода бе прекалено очевиден спомен от милитаристичното минало. През 1942 г. 20-годишният Хиро постъпва в армията. Възпитан в старите традиции, според които императорът е божество, а да умреш за него – подвиг, Онода сам избира съдбата си и отива в школата за шпиони. Когато американците наближават, той отива в джунглата на о. Лубанг с още трима бойци. Те се крият в пещери, хранейки се с това, което намират в гората. Към края на 1945 г. в ръцете им попада листовка със заповедта на командващия 14 фронт генерал Томоюки Ямашита за капитулация. Младите войници обаче решават, че това е вражеска пропаганда. Още десетилетия Онода не може да повярва, че Япония се е предала, че се възстановява от войната, че в Токио се е провела Олимпиада, че човек е полетял в Космоса. Офицерът бил убеден, че истинското правителство се крие в Манджурия, а на островите управляват американски марионетки – предатели, чиито заповеди истинският войник не бива да спазва. Двамата съратници на Онода – Шимада и Кодзука – са убити в престрелки с полицията – единият през 1954 г., а другият – през 1972 г. Третият още през 1949 г. се отделя от групата, а половин година по-късно приема филипинско гражданство и се връща в Япония. Две години Онода прекарва в пълна самота, прекратена през 1974 г. от един 25-годишен хипи и търсач на приключения – Норио Судзуки. Той обикалял света в търсене на различни феномени – като лейтенант Онода, пандите и снежния човек йети. Судзуки намерил партизанина и се сприятелил с него. Горе-долу по това време непримиримият войник приел факта за поражението на родината си, но заявил, че няма да прекрати съпротивата си без заповед от висшестоящ, когото признава за такъв. През 1974 г. императорът му изпраща лична заповед за прекратяване на военните действия. Лейтенантът се предава в плен в присъствието на тогавашния президент на Филипините Фердинанд Маркос, на когото връчва меча си в знак на капитулация. После той му е върнат в знак на помилване. В Япония Онода се почувствал като риба на сухо. Страната вече била твърде американизирана. Предлагат му да стане депутат, но той решава да емигрира в Бразилия, където живее голяма японска диаспора, запазила традиционните ценности. Там се жени, създава си стопанство и става успешен животновъд. Със смъртта на Онода се затваря още една глава от световната история. Той бе последният от непримиримите японски военни, които отказаха да приемат поражението на своята страна. Докрая остана верен на клетвата, дадена пред императора. В Япония такива войници ги наричат „дзанрю”, което означава „останали”. Онода бе смятан за последният човек, съхраняващ жив самурайския дух на своите предци. Едва ли е етично да оценяваме действията му от съвременна гледна точка. Онода бе последен проблясък на едно героично минало и напомняше на бъдещите поколения, че войната не е само кръв и кал, но и чест и дълг. По материали от Лента.ру Източник: www.manager.bg/

А ето и най-новите данни (08.01.2014) за космологичните разстояния - с безпрецедентната досега точност от 1% ! Все пак изглежда, че Вселената е пространствено плоска и БЕЗКРАЙНА. И НЯМА "множествени вселени" (което си е вътрешнопротиворечиво изобретение на струнните теории, възникнало от безпомощност): http://www.huffingtonpost.com/2014/01/09/scale-of-universe-galaxy-map_n_4567445.html?goback=%2Egde_4380246_member_5828655357819387905#21

Ричард Докинс ни помага да проследим живота на Земята – от съвременните му представители до древните им праотци „Сказанието на прадедите” (ИК „Изток-Запад“) описва древната история на живота на Земята – живот, докоснат от емпиричното чудо на еволюцията и описан от авторитетния автор и учен проф. Ричард Докинс. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1138 „Сказанието на прадедите” е брилянтен разказ за нашите предци – пречупен и вдъхновен от легендарния сборник „Кентърбърийски разкази” на английския класик Джефри Чосър. Чрез мащабното си изследване световноизвестният учен и автор проф. Ричард Докинс ни повежда на едно поклонение: странстване в продължение на цели четири милиарда години. Ние, съвременните хора, сме поклонниците, и пътуваме назад във времето в търсене на нашите предци. Същевременно всяко друго живеещо днес същество потегля на свое пътуване със същата мисия. По пътя всеки поклонник разказва своята история, включително и част от процесите, свързани с развитието на живота на Земята. Поклонението продължава все по-назад и по-назад, като дори се разминаваме на косъм с масово унищожение. В крайна сметка преминаваме фундаменталната повратна точка – комбинирането на едноклетъчни, които ще се превърнат в протисти, с бактерия, за образуване на клетка с ядро... След това всички живи организми изминават последната част от поклонението заедно към зараждането на самия живот. „Сказанието на прадедите” е обемен том, изпълнен с десетки цветни илюстрации и фотографии, а текстът се простира из цели 800 страници, които поглъщат любознателния читател със своята очарователна и страстно описана теза – колкото научна (с прецизно подбрани и представени факти, теории и хипотези), толкова и увлекателна за четене (дори от неспециалисти). Всичко това дължим на острия нюх на Докинс към детайлите, а също и към онези тъй интересни и удивителни фрагменти от еволюционната ни история, които най-интензивно биха ангажирали жадния за знания ум. Докинс е британски етолог и еволюционен биолог, скептик, преподавател в Оксфордския университет и популяризатор на науката. Става известен през 1976 г. още с първата си книга „Себичният ген”, а провокативният бестселър „Делюзията Бог”, публикуван и у нас преди няколко години, му носи международна слава. Автор е на множество книги, научни и научнопопулярни публикации, както и на редица документални филми по въпросите на еволюцията и секуларизма, а „Сказанието на прадедите” е сред най-амбициозните му трудове. * Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1138 „Мащабното издание „Сказанието на прадедите” е едно от най-изчерпателните описания на еволюцията, правени някога.” Financial Times

Речник ни помага да научим повече за произхода на думите Значението на редица думи и собствени имена, както и техните граматически преоформяния – придобили вече популярност или все още „неозаконени“ в родната езикова практика, са описани в речника „Народни етимологии“ (ИК „Изток-Запад“) на проф. Борис Парашкевов. Ценният труд разяснява какъв е реалният произход на тези думи, коя тяхна употреба е правомерна и какъв вид отклонение от първоначалната им форма е настъпил с времето. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41373 Всекидневно използваме редица думи, които са навлезли в речника ни, без да се замисляме особено върху техния произход. Всеки получава спам на електронната си поща, но малцина са наясно, какъв е произходът на тази дума. Всъщност spam е телескопично производно от англ. spiced ham – „шунка с подправки”, което е възродено понятие с отрицателна асоциация, отразяващо фирменото наименование на консерви с шунка, които американските войници яли до втръсване по време на Втората световна война. Произходът на тази и на редица други думи и собствени имена от ежедневието е разяснен в речника „Народни етимологии“. Трудът на професора по история и историческа граматика на немския език Борис Парашкевов запознава читателите с множеството както „простодушни, но естествени в мотивацията си осмисляния на неясни по звучене думи и собствени имена“, така и граматически преоформяния, придобили вече популярност или все още „неозаконени“ в родната езикова практика. Етимологията е най-популярната област на езикознанието, в частност на неговия дял лексикологията. Това е наука, която изследва произхода, родствените връзки и развоя на думите. Етимологията води своето начало от Древна Елада, където се е зародило учението за издирване истинността на думите: еτυμολογία. В по-опростен смисъл днес свързваме означението етимология с изясняване на въпроса откъде идва някоя чужда или непозната дума. Под „народна етимология“ пък се разбира наивният опит да се осмисли някоя неясна дума. „Народни етимологии“ (с подзаглавие „Думи и имена с вторична семантична и морфологична мотивация“) проследява реалния произход на редица думи, показва коя тяхна употреба е правомерна и съответно какъв вид отклонение е настъпил от първоначалната форма, както и доколко то е допустимо и как да бъде избягвано при заемки, когато те бъдат използвани в естествената им среда извън рамките на българския език. Анализирани са неправдоподобни етимологични справки в различни лексикографски справочници, имащи в известен смисъл характер на своеобразна „научна“ народна етимология и налагащи подмяната на несъстоятелни постановки с по-коректни решения. Книгата се посвещава на 120-годишнината от публикуването на монографията „Принос към българската народна етимология“ на проф. Иван Шишманов (1862–1928). Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41373

1200 от най-известните латински и гръцки крилати фрази са събрани в енциклопедия Излезе от печат „Латински и гръцки крилати думи“ (ИК „Изток-Запад“) на Георги Батаклиев – енциклопедичен труд, включващ близо 1200 латински и гръцки крилати думи, често използвани в областта на логиката, правото, философията, религията, историята и медицината. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41317 Старогръцкият и латинският са класически езици, които разкриват голямото богатство, положило основите на европейската литература и култура. Античната мисъл и мъдрост вдъхновяват и днес творците на науката и изкуството. Много от т. нар. „крилати фрази“ от Античността се използват и до ден днешен в редица области – в правото, логиката, философията, историята, религията, медицината и др. „Латински и гръцки крилати думи“ на покойния преводач на творби от антични автори Георги Батаклиев включва близо 1200 от най-известните латински и гръцки крилати думи и терминологични словосъчетания. А priori, in vino veritas, in vitro, vox populi vox Dei, ius, terra incognita и много други антични изрази, които използваме редовно, са подредени по азбучен ред в енциклопедията. За допълнително отличаване и по-бърза и точна справка са направени графични отлики. Гръцките изрази са изписани в оригинал, а транскрипцията и на тях, и на латинските фрази е дадена на кирилица, като изрично са посочени ударенията (за по-правилно произношение). Много от изразите са изписани и в съкратената им форма, с която понякога са по-известни. „Латински и гръцки крилати думи“ съдържа и азбучен показалец на по-важните съкращения в българския текст. Тази малка, но полезна енциклопедия е предназначена за широк кръг читатели – ученици, филолози, преподаватели в хуманитарните гимназии, историци, прависти, богослови, журналисти, медици и всеки, чиито интереси се простират в сферата на античната и по-късната европейска култура. Книгата излиза под общата редакция на Петя Стоянова. * Nomina si nescis, perit et cognitio rerum [„Ако не знаеш имената, губи се и познанието за нещата.“] Линей, „Философия на ботаниката“, VII, 210 Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41317

Появи се книга, която ни помага да научим повече за изкуството на успеха в древен и съвременен Китай Излезе книга по военно и дипломатическо изкуство, създадена от неизвестно лице през късното китайско средновековие като обобщение на богатия военен опит и изключителната военна мисъл на древен Китай – „Тридесет и шестте стратегеми“ (ИК „Изток-Запад“). На български език сборникът е преведен от оригиналния старокитайски текст, а от съвременни китайски издания на книгата преводачът е събрал и превел повече от 70 исторически примера и анализи на практическото им приложение във война и мир. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41201 В Китай има множество книги по военно-тактическо и дипломатическо изкуство. Някои от тях са запазени в преписи, споменати са в исторически и други съчинения или от тях са останали само фрагменти; други пък са изчезнали безследно. Има и такива, които обаче са изчезнали и след хиляди години са се върнали при нас. Такава е забележителната книга „Тридесет и шестте стратегеми“, въпреки че нито сред запазените книги, нито в списъка на споменаваните се намира точно това заглавие. „Завърналата се книга“ е случайно открита в началото на 1940 г., но е пазена в тайна чак до първото споменаване за нея през 1961 г., а на книжния пазар се е появила едва в края на 70-те години на ХХ век. В предговора на книгата е разказано подробно за нейната любопитна историческа съдба, разказано е също преданието за напрегнатата борба между даровития стратег от древността Сун Бин, считан за далечен роднина на Сундзъ – знаменития автор на „Изкуството на войната“, и неговия съперник и бивш съученик: завистливият и честолюбив Пан Дзюан. В тази тяхна борба са приложени на практика всичките 36 стратегеми. Самият текст на стратегемите се състои общо от 138 йероглифа, но тълкуванията и приложенията им са толкова необятни, че в българското издание на книгата е включена само малка част от написаното за стратегемите в Китай и на Запад. В „Тридесет и шестте стратегеми“ на български е отпечатан в оригинал и целият старокитайски текст на трактата, заедно със старинните коментари към него. В книгата има и няколко приложения – хронологическа таблица, показалец на историческите имена и термини, използвани в „Стратегемите“, които допълнително спомагат за ориентирането в историческия контекст на книгата. Имената на стратегемите са също така екзотични, както и древната мъдрост, събрана в тях: „Измамѝ небето, прекоси морето“, „Вдигни шум от изток, нападни от запад“, „Удряй по тревата, уплашѝ змията“, „Пусни, за да хванеш по-здраво“, „Ругай акацията, сочейки черницата“ и т.н. Философско-афористичният стил на старинния трактат и коментарите му разгръща пред читателя неизбродни полета за осмисляне – тази книга е повече от съчинение на военното изкуство: в основата ѝ е втъкана хилядолетната житейска мъдрост на Китай, извлечена от опита във всяка област на човешкия живот. Нейната мъдрост е приложима не само във военното и дипломатическото изкуство, но и в бизнеса, управлението, спорта, семейните отношения. Книгата може да се чете като философски трактат от философите, като историческо съчинение от историците, като психология от психолозите, дори като художествено-историческо четиво от деца и младежи. „Тридесет и шестте стратегеми“ неслучайно е бестселър както в Китай, така и в Япония, Русия, Западна Европа и САЩ. В нея се съдържат – подобно в книгите по бизнес, по управление, по изкуство на властта, по психология на общуването – „тайните на китайския успех“. Сборникът „Тридесет и шестте стратегеми“ принадлежи към съкровищницата на китайската култура. Преводът от старокитайски и съвременен китайски език е дело на китаиста Петко Хинов. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41201

Критика на чистия разум Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1100 „Критика на чистия разум“ според самия Кант e трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на Критиката, в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в синтетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансценденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища – това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на Критиката е изложено учението за трансценденталния метод, което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1100

Започна двуседмична имитация на човешка мисия на Марс в пустинята Юта, близо до Hanksville. Екипът от 8 учени ще направи Марсиански разходки в космически костюми, докато обитава и работи в тесния животоподдържащ модул. Можете да изпращате въпроси относно мисията към "астронавтите", на които те ще отговорят във видео утре . Линк: http://www.space.com/24174-mock-mars-mission-questions-wanted.html

Честито на всички! Много чудеса и положителни емоции през новата година и нека науката има повече успехи

В рамковата директива на ЕС за водите се посочва, че водата е наследство, което трябва да бъде опазвано и защитавано. Потенциалната заплаха от замърсяване на водите и разпространението на предавани чрез водата болести е по-сериозна от всякога. Това се дължи на няколко фактора, сред които увеличаването на населението, глобализацията и придвижването на все повече хора между отделните страни, както и последиците от изменението на климата. Финансираният от Европейския съюз проект MICROAQUA има за цел разработването на нов, високо ефективен и бърз метод за откриване на патогени във водата (бактерии, вируси, протозои и цианобактерии), причиняващи болести при хората. Съществуващите техники изискват много усилия и време, тъй като налагат трудоемко събиране и изследване под микроскоп на потенциални патогени от проби вода. За разлика от тях, новаторските молекулярни биологични техники, проучвани от екипа на MICROAQUA, ще позволят бързото и по-надеждно откриване на патогени в големи обеми вода. Работата по проекта трябва да продължи до ноември 2014 г., но екипът вече успя да проектира и изпробва основните елементи от планирания „универсален микрочип“. Този чип съдържа няколко специфични за определени видове проби, чрез които може да се установи наличието на нуклеинови киселини от различни организми, които причиняват болести или по някакъв начин са вредни. Токсините, произвеждани от цианобактериите, известни още като синьо-зелени водорасли, които не са нуклеинови киселини, се откриват чрез използването на антитела или други свързани с токсините протеини. Освен за откриването на патогени микрочипът е проектиран за извършването на оценка на качеството на водата в по-широк аспект. Това става чрез наблюдение на наличието на вид водорасли, наречени диатомеи, които са характерни биоиндикатори за цялостното качество на водата. В дългосрочен план целта е разработваният микрочип да може да се използва относително редовно, осигурявайки чувствителна, надеждна и евтина система за наблюдение и предупреждение в реално време. Друга част от проекта MICROAQUA е натрупването на по-добри познания относно вирусите, известни като цианофаги. Те са важни, тъй като имат способността да убиват произвеждащите токсини цианобактерии. „Съществува възможност тези вируси да бъдат използвани в нещо като малка „биологична война“ срещу опасните цианобактерии“, заявява координаторът на проекта MICROAQUA проф. Клаудио Гуалерци от Università degli Studi di Camerino в Италия. „Тази част от проекта обаче е по-скоро пилотно проучване,“ добавя професор Гуалерци, „и за каквото и да било потенциално приложение ще е необходима много повече работа, като най-вероятно този метод ще бъде използван само в спешни ситуации.“ „Най-сложните и отнемащи време етапи на проекта MICROAQUA вече приключиха,“ според проф. Гуалерци. Това са проектирането и валидирането на различните специфични за определени видове проби и разработването на ефективна стандартна процедура за събиране и обработка на проби от водите. „Успехът на този проект ще подобри значително способността ни за наблюдение на европейските повърхностни води за наличието на опасни микроорганизми, вируси и токсини, което ще позволи навременното прилагане на мерки за управление,“ казва проф. Гуалерци. Едва в края на проекта ще бъде възможно микрочипът да бъде изграден изцяло и да се изпробва неговата ефикасност. Дотук обаче резултатите са обещаващи и Европа силно се надява проектът MICROAQUA да ѝ помогне да направи голяма крачка напред в опазване на качеството на водите и общественото здраве. Онлайн версия: · http://ec.europa.eu/research/infocentre/article_en.cfm?artid=31396 За повече информация вж. също: · CORDIS: http://cordis.europa.eu/projects/rcn/99122_en.html · Интернет страница на проекта: http://microaqua.eu/project За контакти: · RTD-MEDIA-REQUESTS@ec.europa.eu

Народни песни от Тракия Тодор Джиджев Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1075 Академични издателство „проф. Марин Дринов“ Сборникът съдържа над 1000 автентични песни, записани от Тодор Джиджев между 1964 и 1980 г. в различни селища от Тракия. Книгата е поредна крачка по утъпкания от българските етномузиколози път за съставяне на капитални сборници с нотирани народни песни, представящи фолклорното богатство на българските музикалнодиалектни региони. Снабден с разнообразни показалци, облекчаващи научните употреби и дирения, сборникът притежава потенциала да „проговори” и на непрофесионално заинтригуваните от магията на традиционната българска музика и словесност. Особена стойност и значимост на книгата придава и приложеният към нея компактдиск. Съдържание на диска: 1414 песенни аудиозаписи Нотирани песни и текстове към тях Пълнотекстова търсачка Честотен индекс Речник конкорданс Словесни и музикални показалци Списък на музикалните записи Оригинални тетрадки на Тодор Джиджев Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1075 Тодор Василев Джиджев е роден в София на 30 март 1927 г. Започва да се занимава с музика от 7-годишна възраст. През 1942 г. постъпва във Военното на Н.Ц.В. училище в София, което завършва през 1947 г. На 25-годишна възраст постъпва като редовен студент в Теоретичния отдел на Държавната музикална академия. Завършва с отличие висшето си образование в специалност „Хорово дирижиране“ в класа на професор Георги Димитров. През същата година става редовен аспирант в Института за музика при Българската академия на науките. В периода 1960-1989 г. работи в Института за музика, а след това – в Института за фолклор. През 1989 г. е удостоен с научната степен доктор на изкуствознанието. Автор е на четири книги, всяка от които разширява хоризонтите на българската наука. В библиографията му има над 300 научни и научно-популярни публикации по различни проблеми на музикалния фолклор. Тодор Джиджев е сред водещите имена в приложната етномузикология в България. Членувал е в Съюза на българските композитори, Съюза на музикалните и танцови дейци, в работни групи при Международния съвет за традиционна музика (ICTM) към ЮНЕСКО и в Международната организация за фолклор (IOF). Тодор Джиджев е носител на редица отличия и награди, връчени от Българската академия на науките, Министерството на културата, Центъра за художествената самодейност... Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1075

Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България Избрани студии Том 2 Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1063 Любомир Миков Академични издателство „проф. Марин Дринов“ Студиите в този том, както и в първия, имат интердисциплинарен характер и се отличават с широк тематичен обхват. Макар и твърде разнообразни в тематично отношение, те са обединени от пронизващия ги в една или друга степен суфизъм – едно от най-сложните и най-устойчивите течения в историята на исляма и ислямската култура. В тома са включени 14 студии, публикувани в различни научни издания (списания и сборници). Те също са допълнени и основно редактирани. Изданието съдържа 10 плана, както и 206 цветни и черно-бели фотографии, повечето от които са направени от автора и са представени в общо приложение. Полезен за българския читател е и приложеният подробен речник на турско-арабско-персийските термини и названия, срещащи се в двата тома. Книгата е предназначена за студенти, докторанти хуманитаристи и всички, които се интересуват от османското културно наследство (архитектура и изкуство), съхранено до днес в България. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1063