Раздел трети: От доклада на Ландри
Стратегически дилеми на културната политика –
Какво е положението на България?
В културната политика съществуват редица неуправляеми стратегически дилеми, с които се сблъскват всички европейски страни, въпреки че все повече се оформя поредица от принципи въз основа на най-добрата текуща практика. Част от тях наблягат на въпросите за възможностите, достъпа и справедливостта във връзка с културното разнообразие - интеркултурализма - като ценност и стимул за отлични постижения. Но когато проникнем отвъд тези общи постановки, свързани с вярата, политическият избор може да придобие по-спорен характер. Онова, което е удачно, ще зависи от целите, които политиката се стреми да постигне.
Дилеми, свързани с изпълнението на политиката
Централизация и децентрализация
Основните принципи на българската културна политика са описани като раздържавяване, децентрализация и демокрация в условията на ефикасно, ефективно и икономично управление. Министерството трябва да намали своите отговорности и където е възможно да сключи договори с външни изпълнители за дейности, които те биха извършили по-добре. Задачата на Министерството в този случай би била да поощри създаването на орган, който да го замести.
Публично и частно
Например едно министерство може да постигне по-голямо стратегическо прозрение благодарение на общия му поглед, дължащ се на положението му, на достъпа му до професионално компетентни източници и на по-дългосрочната му ангажираност с даден въпрос.
Анализът на постигналите успехи организации, градове и региони, обаче, ясно показва, че творческата среда е от решаващо значение за поощряване на новаторските идеи и решения - засега случаят с Министерството не е такъв.
Що се отнася до осъществяването, в световен мащаб става все по-ясно, че публичните институции работят най-добре, когато действат като субекти, създаващи условия, улесняващи и стимулиращи процеса.
Третото измерение е собствеността и тук ключовият въпрос е дали Министерството се нуждае от собственост, за да осъществи своята политика.
Първо, собствеността е бреме и отговорност, в допълнение държавата се влияе от капризите на политическия процес, което може да доведе до политизиране на институциите без това да е необходимо и в по-голяма степен, отколкото в другия случай.
По същество техният произход се корени в гражданското общество, от чието име собствеността се държи под попечителство. В много европейски страни собствеността на културните институции е уредена по този начин.
Субсидиране и пазар
Всички пазарни системи имат явни или скрити механизми за дотиране, като например субсидирано от държавата образование, което, на първо място, осигурява основата, даваща възможност на хората да излязат на пазара на труда.
Най-същественият момент в политиката е да се разбере къде са слабостите на пазара и какви действия могат да се предприемат, за да се постигне най-голяма катализация и най-силно въздействие.
Дилеми на културното развитие
Елитарна / престижна /авангардна / "голяма" култура и ориентирана към дадена общност / местна/ "малка" култура
В западноевропейските страни, например, атмосферата на силна конкуренция, особено между градовете, е довела до тенденцията да се подкрепят, чрез финансиране и изграждане на нова материална база, мероприятия и организации, свързани с престижните изкуства, като се набляга на "високохудожествените" форми. Тази политика, особено когато се съчетава с намаляване на държавните и общински субсидии за по-малките и местни художествени организации, често води до недоволство и дори до известна враждебност по отношение на престижните културни средища.
Следователно, ако се предвижда осъществяването на престижни проекти, от значение е да се спечели широка обществена подкрепа за техните мероприятия чрез допитвания и други начини за въвличане на местните граждани.
Един такъв възглед неизбежно насочва вниманието към ролята на националните културни институции, които бележат връхната точка на културния живот в рамките на дадена културна форма и представляват водещи центрове за отлични постижения.
Малцинствата и основния поток
Изолацията от основния поток на европейската мисъл е довела до подценяване на дискусиите по такива въпроси като културното разнообразие, плурализма и правата на културните малцинства. В условията на разрастващи се масови движения на хора от различни страни и култури тези форми неизбежно излизат на преден план в политическите програми. Съзнаваме, че като се има предвид историята на България и травмата нанесена от "турското робство", има опасност темата за малцинствата да се превърне в табу.
Ние не сме в състояние да направим точна преценка в това отношение, можем само да кажем, че според редица интервюирани лица малцинствата са забравена и до известна степен невидима група, по отношение на която изобилстват въпросите, свързани с неравенството и ограничения достъп до ресурсите.
Изкуството и твореца
Макар да е вярно, че Министерството на културата трябва да се грижи за здравето и жизнеспособността на художествения сектор като цяло, включително за положението на творците, нима неговата основна роля не е да подкрепя развитието на изкуството и да насърчава повишаването на стандартите за качество в рамките на отделните изкуства?
От особено значение в условията на прехода трябва да бъде тяхната способност да обясняват, изследват, изясняват, тълкуват и осветляват последиците от прехода за живота в България.
"Страничните ефекти" и художественото съдържание
Всъщност в настоящия момент за културния сектор е жизнено важно да се обвърже с възможно най-много партньори в рамките на някои високопрестижни инициативи на Министерството. Предварително условие за провеждането на надеждни дискусии или преговори в това отношение е осъществяването на някакъв вид проучване, което да даде сведения за икономическата и социална значимост и за въздействието на културната инвестиция.
Минало/наследство/носталгия и бъдеще/съвременност/експеримент
Културната политика трябва определено да е насочена към възхвала на историята на дадената страна, на корените и на общата идентичност на хората, които живеят и работят там. Тази възхвала, обаче, не бива да се изражда в "музейничество" и в пресъздаването на история, която в крайна сметка може да се възприеме като "фалшива".
Всяка култура трябва да бъде жива и ролята на културната политика е да гарантира, че тя ще остане такава.
Медиите в културата
Заслужава да се отбележи, че в културната политика на повечето европейски страни все още липсва адекватна интеграция или обвързване между "доелектронните" изкуства, като например театъра, и "съвременните" медии.
Често политиката относно "доелектронните" изкуства влиза в задълженията на министерствата на културата, а на местно нива - в тези на отделите за култура или отдих, докато медийната политика на национално или местно равнище попада в задълженията на отделите, занимаващи се с икономическо развитие.
Съдържание и материална база: дейност и сгради
Понякога се изтъква доводът, че при културната политика трябва да се избира между "ефимерни" програми за мероприятия и дейности - като например за съживяване на културата или за фестивали - и инвестициите в "дълготрайна" материална база, като например в концертни зали и центрове за изкуство. Такава съпоставка може да се окаже твърде изкуствена. Ако привидно ефимерните мероприятия, като например фестивалите, се организират последователно и се повтарят редовно, те могат да се превърнат в постоянна черта на културната инфраструктура на дадено селище
Един успешен фестивал, който може да се състои по улиците, е точно толкова част от инфраструктурата, колкото и една сграда.
Основният проблем в България е, че към "контейнерите" - сградите - се насочват твърде големи ресурси, докато за "съдържанието" - художествения продукт - се отделят твърде малко такива.
Институции и проекти
Когато се направи равносметка, може да се изтъкне доводът, че срочните и точно определени проекти, като например фестивалите, допринасят повече за създаването на животрептящ културен живот, отколкото съсредоточаването на усилията върху ограничен брой постоянни организации.
Различията между поколенията
По-младите хора все повече се обръщат към комерсиалните културни индустрии - видео, диско и поп музика - когато търсят забавление. Докато при старата структура, за да се поощри участието, се гарантираше евтин достъп до културната база, като например театрите или музеите, то сега възниква нова инфраструктура, на която Министерството на културата следва да отдели внимание като намери мостове, с помощта на които да отчита предпочитанията на новите аудитории.
Местно и международно измерение
Важно е да се отбележи, че ако не се признаят международните тенденции в културата, има опасност да се изгуби младежката аудитория.
Вторият аспект се отнася до това дали българската културна политика трябва да стимулира местни инициативи за сметка на такива с международна ориентация.
Дилеми на икономическото развитие
Криза извън контрола на културния сектор
Потребление и производство
След приемането на довода, че културният сектор има икономически измерения, възниква необходимостта да се разработи политика, в която да се постигне равновесие между двете еднакво важни цели: да се стимулира потреблението на културни ценности - и свързаните с него отрасли за адекватно обслужване на клиентите, като например туризма - както и местната инфраструктура за културно производство. Липсват благоприятни оперативни условия за утвърждаване на пазарна икономика в културата, или поне в онези нейни части, където това е възможно
Развитие на местно предприемачествоили внос на културни продукти
Всякакви традиции в областта на предприемачеството, които може би са съществували в България, са били до голяма степен забравени през комунистическия период. От друга страна такова предприемачество е от съществено значение за България, за да може тя успешно да развие пазарна икономика. Като последица от всичка това в страната съществува слабо развита структура на ниво микро бизнес, както и малки и средни предприятия (МСП). Ако такива съществуваха в културния сектор, например в занаятчийската област, конкуренцията между фирмите щеше да бъде главният двигател на творчеството и новаторството, както и на изпитанието на продуктите на пазара.
Дилеми, свързани с маркетинга на селищата
Реалност и разкрасяване
Освен пейзажа и природното наследство, едно от най-действените средства за маркетинг ( в смисъл на пропагандиране - бел прев.) на страните е тяхната култура и начинът, по който се представя тяхната култура е от изключително голямо значение.
Пространствени дилеми
Град или държава
В държавите с активен културен живот обикновено има конкуриращи се центрове, както малки, така и големи, по-скоро като форма на вътрешна конкуренция, където различните среди създават многообразни местни култури и стават силни в различни области.
Центърът или периферията на града
Политиката, съсредоточена почти изключително върху развитие в центъра на града, насочена главно към туристи и групите с по-високи доходи, в някои случаи се е отчуждила цивилния живот на жителите на онеправданите по-външни квартали и вътрешните райони на града, за които вероятно достъпът до културния живот в центъра е затруднен в психологически, физически и икономически аспект.
Какво да се коментира... Невежеството и някакъв тип агресия, която може би се отразява в това да убиеш котето...се е отразила в това да се погуби само...детето... Децата винаги са невинни! Те не са виновни за деянията си...
