Р. Теодосиев

Кой слуша радио? Скорошно изследване показва, че радио Хоризонт увеличава своите слушатели...едни от доводите са, че предоставят достоверна, точна и обективна информация, както и добри водещи. За март месец били преброени 650 000 души от цялата страна от "Маркет линкс". Като за юли 2007 година този брой е бил 560 457. Все повече хора избират да слушат радио докато пътуват или се разхождат със слушалки в ушите...

Нещо тук много сериозно започнаха да се отклоняват нещата... T34, не знам какво целиш, но хайде - не - в този форум...

А това къде е? Каква е сградата и града, в която тя се намира

С приетият закон: ЗЗРК - закон за закрила и развитие на културата през 1999 г. - държавата финансира културата, тя я дефинира. Закона е устройствен по същество. Други закони, в които културата влиза са: Закон за авторското право и сродните му права Закон за библиотеките Закон за читалищата Закон за местното управление и др. Европейското право свързано с културата е много слабо. През 1949 година се създава Съветът на Европа - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0 - през 1954 година се създава и много държави влизат в Европейска културна конвенция - като България се присъединява през 1991 г. - http://sic.mfa.government.bg/?act=content&rec=883 Еропейският съвет подготвя и приема "Декларация за европейска идентичност" през 1973 г. Като в следствие от това всички автомобилни номера в ЕС са едни и същи, евровизия, културни столици и др. В ЕС няма закон за културата - има закон за авторските права. ЕС няма единна политика за културата, само насърчава и работи за "развитието на културата", "културно насърчаване", "културно регулиране"...и го финансира по различни програми (програма култура 2000 - тази програма продължава до 2007 година - За Култура 2007 е отпуснат 400 мил. евро бюджет) Българската културна политика не може да остане на същото равнище след като сме в ЕС... В момента може да се забележи как театрите са пълни, има доста интересни изложби и галериите могат да се похвалят с посетители, литературата се развива много бурно и има много млади писатели, които в момента печелят от своите романи. Правят се български филми и имат своята популярност и изява.

След Освобождението на България от османско владичество през 1878 година започва изграждането на институциите на модерната българска държава. Интелигенцията се консолидира като високо професионализиран социален слой. Културното развитие през този период има приемственост с българското Възраждане, когато се поставят основите на светската българска култура. Същевременно това е качествено нов етап в българската история, представен от грандиозното (за такава малка и късно откъснала се от Османската империя страна) строителство на държавни, политически и културни институции. Изграждането на институциите на държавата започва още по време на Руско-турската война през 1877-78 година със създаването към действащата руска армия на т.н. Канцелария за граждански дела, която след подписването на Санстефанския мирен договор е заменена от специален руски императорски комисариат със седем отдела, един от които отговаря за народното просвещение и духовните дела. Той съществува до края на юни 1879, когато е учредено Министерството на народното просвещение. Правовата основа на изграждане на новата държава става Търновската конституция от 1879 година, която действа до 1934 г. Тя следва най-добрите образци на либералното законодателство - в случая на Белгийската конституция. Конституцията служи като основа на държавното участие, управление и финансиране на културата. Едновременно с това се запазва и народностната, общинската и благотворителната инициатива. Гръбнак на културната политика на българската държава става Министерството на Народното Просвещение (МНП). То подготвя и осъществява политика, която обхваща практически всички сфери на културното развитие. През 1891 г. се приема първият Закон за народно просвещение, поставил под надзора на МНП не само цялото образователно дело в страната, но и развитието на културните институти. През 1890 г. се изработва Закон за научни и книжовни предприятия, който дава правова основа за субсидиране издирването на старини и археологически паметници и на архивни документи, както и за документиране на фолклорното наследство. С държавно финансиране започва издаването на богатия на материал “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Сумите, отпускани от МНП по този закон се увеличават два пъти между 1889 и 1894 година. През 1889 започва и отпускането на субсидии за Драматическата трупа в столицата. През 1891 от Народната библиотека в София се отделя Народният музей и се създава археографска комисия при МНП. Това са основните културни институции, които дават облика на българската култура през периода до края на века. През първото десетилетие на ХХ век България продължава изключително високия темп на икономическо и културно развитие. В навечерието на Балканските войни през 1912-1913 година грамотността сред българското население е най-висока сред балканските страни. През 1903 се приема Закон за Университета, гарантиращ академичната му автономия. Българското книжовно дружество става през 1911 г. Българска Академия на Науките (БАН). Народният музей е открит тържествено през 1905 г. Драматичната трупа през 1904 г. прераства в Народен театър. Новосъздадени са държавните Рисувално (1896) и Музикално (1906) училища и Оперната дружба (1908) - бъдещата Народна опера. Министерството на народното просвещение осигурява средства и за поддържане на читалищата, които дотогава са предимно на общинска издръжка. Етнографската и художествената сбирка към Народния музей също започват да получават твърда субсидия. Правителството в лицето на проф. Шишманов като просветен министър не подминава и насърчаването на българската култура в чужбина. От 1906 г. се отпускат по 5000 лева годишно за поддържане на български семинар на проф. Густав Вайганд в Лайпцигския университет - той се превръща в един общобалкански институт, където се изучават сравнително балканските езици. Важен елемент от европеизирането на културната политика през този период е оказваната държавна подкрепа за обучение на българи в развитите европейски научни и културни центрове. Българските правителства законодателно регулират статута на държавните стипендианти. В периода до войните МНП е легализирало 1586 дипломи, получени във Франция, Швейцария, Австрия, Германия, Русия. Внушителен е броят на българите, защитили докторати - 585 мъже и 46 жени. По пътя на следването в чужбина, специализациите и защитените докторски дисертации, българската интелигенция се включва в общия план на европейските културни взаимоотношения, изгражда своето самочувствие в пряк диалог с центровете на европейската култура. Красноречив е фактът, че почти всички чужди възпитаници се завръщат в Родината. Те се нареждат начело на политическия, културния и международния живот на страната. Най-изявените от тях заемат ръководни длъжности, изготвят законодателните актове за функционирането на изграждащата се система на културата, науката и образованието на модерни, съвременни основи, използвайки опита си от чужбина. Всичко това представлява основната характеристика на изграждането на културните институции на българската държава. Те се запазват и доразвиват в следващия междувоенен период. По време на войните естественият път на културно развитие е изменен. През Първата световна война към Щаба на действащата армия е изградено Културно отделение по германски образец, което направлява разностранна културна дейност не само сред войската, но и организира изследователска и събирателска дейност. Същевременно е въведена цензура и е спонсорирана официалната линия на патриотично възпитание и апологетичните батални жанрове. По време на следвоенния период управлението на БЗНС внася драстични промени в дотогавашната културна политика - предприетите мерки целят задоволяване на исканията на широки селски маси и разширен достъп до висшето образование. Това обаче се прави в разрез с традициите на свобода и автономност на културните институции и с диктаторски методи, и затова предизвиква съпротивата на голяма част от утвърдената интелигенция. Положителни промени са превръщането на Държавното рисувално училище в Художествена Академия, на Музикалното училище - в Консерватория, присъединяването на Богословския и Медицинския факултет към Университета. В следващия период българските правителства не изменят съществено основната линия на развитие на българската култура. Тя се изразява в укрепване и разширяване на изградените културни институции; увеличаване на бюджета на МНП, на Народния музей и Народната библиотека; в разрастване и активизиране дейността на БАН; в превръщане на Университета във водещ културен институт. Същевременно се засилва тенденцията към централизиране на властта, което се отразява и върху дейността на културните институции. Това ярко проличава след преврата на 19 май 1934 г., когато фактически всички културни дейности са под прекия надзор на Дирекцията по културата. Така е и по време на Втората световна война. През 1941 г. се създава Дирекция на националната пропаганда към Министерския съвет, подчинена лично на министър-председателя, но в действителност за нейната дейност отговарят последователно Министърът на вътрешните работи Н. Габровски и след това Министърът на народната просвета К. Партов. В нейната структура има специален отдел за радиопропаганда, изкуство и други културни прояви, трансформиран през 1942 г. в отдел за кино, театър и изкуство. Всички институции, имащи отношение към дейността на Дирекцията, включително отделението за висше образование и народна култура към МНП, са задължени да оказват съдействие на Дирекцията и да изпълняват нарежданията и. Съществуването й е прекратено на 9 септември 1944 г. През периода 1878 - 1944 година българската държава изгражда модерна и непрекъснато развиваща се институционална система на културата. Тя утвърждава държавното начало и умело финансира и стимулира издателската дейност, изследванията на българското минало, литературата, изящните изкуства, музиката и театъра. Същевременно тази система запазва в голяма степен самостоятелността на културните институти. Израз на тази тенденция е запазването и стимулирането на общественото начало при управлението на училища, читалища, художествена самодейност. Така се поддържа наследеното от Възраждането демократично начало в местното самоуправление. Прекъсването на тази възходяща линия в изграждането на новата, европейски съизмерима система от културни институции през 1944 година, е трагична страница в историята на държавата. Тоталитарните културни институции са създадени веднага след установяването на комунистическия режим у нас. Те трансформират всички компоненти на традиционната българска културна институция и обхващат в своята мрежа културния живот на страната. Обществената система проповядва и практикува политически и културен протекционизъм от позициите на комунистическата идеология. 1948 е годината на одържавяване на всички културни институции на пресичане на всяка частна инициатива в областта на разпространението на културни ценности. В началото на 1948 г. се приема Закон за кинефикацията и киноиндустрията, който отстранява частния предприемач от филмовото производство; вносът и разпространението на филми стават държавен монопол. Това укрепва контрола при подбора и вноса на чужди филми. С постановление на МС от 6 октомври 1944 е разпоредено държавните власти да изземат изданията с прогерманска и антисъветска тематика. Веднага след 9 септември се създават нови държавни издателства: през есента на 1944 - Партиздат, през пролетта на 1945 - Държавно издателство на МНП, Кооперация за книгоиздаване “Отечествен фронт”, Детиздат, Профиздат. През 1947 започва национализацията на частните печатници, която приключва с обнародването на Закона за книгопечатането - март 1949. През май 1948 е преустановена дейността на частните издателства. Създава се Главна Дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения към МС - юли 1950. Създаването в началото на 1948 на Комитет за наука, изкуство и култура, който заменя съществувалата до тогава Камара на народната култура, завършва изграждането на централизирана система на управление на културата, която налага тотален контрол върху всички области на културния живот и превръща културата в средство за постигане на извънкултурни цели - политико-идеологически, социални, пропагандни. Камарата на народната култура е закрита не поради опозиционна насоченост на членовете си - тя също е била съставена от комунисти. Камарата е разпусната, защото, както пише В. Червенков “Партията и Правителството не можеха да поверят развитието на изобразителните изкуства и на всички изкуства в ръцете на една, която и да било, група от деятели, организирани корпоративно, откъснати фактически от партийното ръководство. И областта на културния фронт трябва да се ръководи от Партията.” Пирамидално централизираният модел на управление прави всяка сфера на културата институционализирана и администрирана от властта на партията-държава. Творческите съюзи се превръщат в проводник на държавния монопол в културата - те съсредоточават в себе си контрола върху процеса на създаване и разпространение на художествени ценности и правят почти невъзможна индивидуалната изява. Творецът става абсолютно зависим от партията - държава и по същество се превръща в държавен чиновник. В началото на 50-те години системата на държавни културни институции е напълно изградена и функционирането й е отработено. Всеки неин елемент е йерархично субординиран и подвластен на двоен - държавен и партиен - контрол. Провежданата културна политика е идеологически ортодоксална, всяко разномислие се санкционира (драстичен пример са партийните инвективи срещу художника комунист Александър Жендов). Едва ехото на Хрушчовите реформи предизвиква след 1956 г. омекотяване на идеологическия климат, афиширано от управляващата БКП като “априлска политика” и бързо приключило след чешките събития от август 1968. Последвалият период на стагнация е възхваляван като разцвет на социалистическото изкуство. В началото на 70-те години се появява идеологемата за “обществено-държавното начало в управлението на културата”, която предполага изборност на всички ръководни органи и рязко разширяване на кръга от хора, които участват в обсъждането на управленските решения. Бюрото и Председателството на Комитета за култура са изборни органи, но встъпването в длъжност на техните ръководители и на членовете на техния състав се санкционира съответно от Народното събрание и Държавния съвет, а масовостта при обсъждане на проблемите на културата бързо се превръща в ритуал, създаващ демократична видимост при утвърждаване на вече взети решения. Затова широката реклама на “обществено-държавното начало” като демократично завоевание на българската културна политика се оказва в голяма степен пропаганда и демагогия: въпреки афишираната изборност на управленските звена в културата, същинските решения се вземат от партийните босове. След 1989 година започна активен процес на европеизация на българската културна политика. На основата на утвърдилия се политически плурализъм и чрез формите на покълващото гражданско общество се появиха нови субекти на културни политики - частните културни институти, алтернативните и професионални сдружения, фондациите, религиозните общности и т.н. Появиха се алтернативни форми на финансирането на културата - множество проекти се субсидират от местни и международни фондации, от частни източници, от общински бюджети, от международни културни общности. Правят се последователни и настойчиви опити от страна на МК за децентрализация на държавната културна политика. Институционалните промени в системата на управление на културата могат да бъдат резюмирани по следния начин: От Освобождението на България до 1947 г. въпросите на културата са били във ведомствената подчиненост на Министерството на просвещението. От 1948 до 1954 година съществува Комитет за наука, изкуство и култура. За пръв път през 1954 г. се създава Министерство на културата, което съществува до 1957 г., когато в едно министерство отново са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура, а през 1977 - в Комитет за култура. На 16.02.1990 е създадено Министерство на културата, което в периода януари - юни 1993 г. отново е обединено в Министерство на образованието, науката и културата. С Постановление на МС от 19.07.1993 г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция. През годините на прехода структурата на Министерството се променя многократно. Министерството се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на министерството. През февруари 2005 г. МК бе преструктурирано в Министерство на културата и туризма. С решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. министерството отново е преструктурирано в Министерство на културата. http://mc.government.bg/

На всички ни е ясно каква култура вирее в училищата и как се гледа на културата в училищата. Тук искам да засегна един интересен за мен въпрос... Трябва ли културата да бъде тясно свързана с образованието? - трябва ли до 11 клас да се учи музика, a до 9 да се учи изобразително изкуство? Самото културно обучение като такова в образованието използва инерцията от предният режим, като има специализирани вече гимназии, бивши техникуми - за изобразително изкуство, за дърворезба, за сценични и екранни изкуства, за изящни изкуства, за танцово изкуство, за фолклорни изкуства, за строителство и архитектура, хуманитарни, класически и много други. Също така има и висши учебни заведения, в които се учи изцяло за сферата на културата, като НХА, НАТФИЗ, УАСГ и др. Защото, ако мога да задам след този въпрос един друг, който да даде по-ясна визия на това, за което говоря, то той би бил следният: Защо учениците не се водят всеки месец на театър? - Това е много лесно изпълнимо, би казал човек от София, но не така стоят нещата в малкият град, където на места дори няма театри... А за селата - да не говорим!

Наистина кратка история на почти всичко Бил Брайсън Една книга, която те потапя в един неповторим свят, а именно този, който ни заобикаля. Потапяте се в едно увпекателно ново издание на световно известният "Една наистина кратка история на почти всичко", специално съкратено и адаптирано за по-младите читатели, Бил Брайсън изследва тайните на времето и пространството и как, противно на всички очаквания, животът се появява на тази чудна планета, която всички наричаме наш дом.

Френски ум в мрака на Балканите Жером-Адолф Бланки и неговите балкански приключения Братът на известния френски революционер Огюст Бланки, Жером-Адолф Бланки, икономист и виден привърженик на laissez-faire, прочутата идея за свобода на търговията на 19 век,ни е оставил един кратък, но много добър извор за бита, нравите, живота и политическите драми на България и Балканите в края на първата половина на 19 век, наречен „Пътуване из България през 1841 година“. Читателят на тази книга ще се радва на изобилие от сведения, така важните за една пълноценна представа за миналите времена, на дребни детайли и подробности от пейзажа и живота. Всичко е поднесено с типично френска елегантност, но и със забележителна широта и бързина на ума, тънка наблюдателност и разбира се, неизбежното за всеки западен човек учудване и даже сащисване от тъмната страна на балканщината. Ценността на тази публикувана през 1843 г. книга не е случайна – авторът е един от водещите икономисти на 19 век, чиито работи са актуални и днес. Освен на малкият пътепис за Османската империя, Бланки е и автор на няколко книги, в т.ч. и на първата голяма книга за икономическа история на Европа. Човекът, написал „История на политическата икономия на Европа от древността до наши дни” определено има с какво да ни отвори очите за османският „Румели бейлербейлък”, както официал- но се е наричала нашата България във времето, когато той я е прекосил. Изпратен през 1841 г. на нещо като разузнавателна мисия в Западна България след Нишкто въстание, той става свидетел на гръцките и сръбски опити да припишат на Нишката област гръцки и сръбски характер на населението, води ни при сръбския крал, винаги весел и червендалест „балкански субект” в Белград и Виена, описва неговата държава като „потънала в гори земя, състояща се от 800 села”. Бланки ни води с широко отворени очи от Виена, през Белград в Ниш, където среща опустошените след въстанието български села и българите, настояващи пред него Европа да им прати оръжие, показва ни с фотографска точност варварска пирамида от черепи на убити в по-ранните въстания сърби, струпана край Ниш, обяснява на европейците как ефектът на Гюлханския хатишериф не може да бъде и една стотна от този на крайъгълните политически актове на Новия свят, от които уж е вдъхновен. Може би за пръв път така сериозно европеец се вглежда в икономическите причини на българските вълнения, свързани с повсеместната данъчна далавера на новата османска централна данъчна власт. „Ето как турският дух бе приложил Хатишерифа в сферата на финансите – бе го превърнал в жестока измама.” Ако нещо ви напомня днешна България – не се чудете. За това дали да се притеснявате от това напомняне решете сами. Нишкото въстание е потуше-но с помощта на нередовни албански войски, които днес бихме нарекли „паравоенни формирования”. Колко от действията на тези варварски части е трябвало да изпита българинът на гърба си през целия османски период можем да съдим от краткия епизод, разказан от Бланки. Книгата изобислтва със пъстри и впечатляващи сюжети и картини от ежедневния живот в Европейската част на Османска турция, които казват на читателя наистина много и буквално го въвеждат в тогавашния свят. За чест на автора, той нарича земите на българите не по друг начин, а именно България. Някои от историите са направо илюстрация на Изтока и Запада, особено трикът, чрез който софийският Осман бей показва на Бланки колко струват западните приказки за свобода в Ориента, като разпорежда български селяни да теглят колата му през ихтиманските стръмнни. В много други от историите си в книгата Бланки не пести топлите си думи за българите, независимо от балканската изостаналост на района. Характеристиките му за различните етноси са изключително ясни и точни. Не по-малко изчерпателна и ценна е и информацията „по специалността му”, а именно за икономиката на региона. На описанието на българското селско стопанство и то на потенциала му като основа на бъдещата българска икономика е отделена цяла изпълнена с информация, позитивни оценки и надежда за бъдещо благоденствие глава. Разсъжденията на автора за културната и религиозна идентичност на българите и ефектите й върху бъдещето им също не са за подценяване. Чрез книгата и авторът й светлината на европейската мисъл от 19 век драява България и българите с широка френска усмивка, която със сигурност е повлияла на формирането на френското обществено мнение за България, но също впечатлява и днес. Пътешествието на Бланки завършва през Дарданелите , Мека и средиземно море, затваряйки кръга около последното и оставяйки читателя с чудесни впечатления от балканската, ориенталска и средиземноморска 1841 година. Стлиът на разказвача е великолепен, фразата кратка, ясна и силна, впечатлението, което оставя – ярко и разбираемо. За българите обаче в книгата има още един лайтмотив, който при по-внимателно вглеждане впечатлява твърде много. Тогава, през 1841 г., френският икономист и мислител Жером Адолф Бланки говори за България не като за част от Османската империя, а като за свободна по съдба или заслужаваща свободата страна. Прекрасен пътепис, а днес и чудесен исторически изворза онова време, чието прочитане ще ви достави истинско удоволсвтие. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=17050

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2899711 http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2898891 Самолетът Ту-154М, на борда на който пътуваше полският президент Лех Качински (Presydent.pl), се разби при приземяването си край Смоленск, съобщи говорителят на полското външно министерство Пьотр Пашковски. Няма оцелели, предаде агенция ПАП. В Полша бе обявен едноседмичен национален траур. В самолета е имало около 100 души. Първоначалните информации варираха между 85 и 132 пасажери. По-късно от руското министерство на извънредните ситуации потвърдиха за 96 души на борда. В самолета заедно с президента е била и съпругата му Мария. Двамата имат една дъщеря и две внучки.

Тема на презентацията: Пилотируеми Космически Полети (Ден на Космонавтиката) Специален гост – Александър Александров (космонавт) Дата и място: 12.04.2010 Понеделник Час: 18:00 Място: Аулата – Софийски Университет Покана: Lectures Invitation.pdf

Всеки може да се запише напълно безплатно от: http://www.spaceedu.net Програма на лекциите можете да видите от сайта и от прикаченият по-долу файл... За лекциите ще се използва Новата Конферентна Зала на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”. Точен адрес: Софийски Университет „Св. Климент Охридски” 1504 София, бул. "Цар Освободител" 15 Ректорат, Северно Крило, 2 ет. Нова Конферентна Зала Екипът на „Космически Предизвикателства 2010” Lectures Program BG.pdf

Благодаря искрено на Калина Хицова за предоставените снимки и възможността да бъда на тази интересна обиколка.

В момента се проучват археологическите разкопки, станали известни с това, че са причината строежът на метрото на бул. Мария Луйза в София да бъде преустановен. Искам първо да изясня тази спекулация, защото за много лошо се говори за самите дейности, които се извършват там. Въпросните археологически разкопки, извършвани в момента, са били планирани преди година и не е правилно да се твърди, че те са причина за спирането и забавянето на метрото. Другото, което искам да уточня, е, че по закон инвеститорът финансира археологическите разкопки. Като в случая както самата държава, така и инвеститорът имат дял във финансирането. В момента предстои проектиране. Съществува идея една част от археологическите находки да се пакетира и изнесе от обекта, за по-подробни проучвания и по-добро съхранение. Освен това е възможно да се реализира археологически комплекс в самата метростанция. Самото метро по никакъв начин не вреди на разкопките. Проблемът идва от ключовата роля на булеварда в столичната инфраструктура, плановете за строеж на паркинги и др. Изобщо, пагубно е противoпоставянето в мисленето на някои хора на съвременните дейности и археологията, особено в град като София. По време на различни преустройства се откриват археологически находки и това трябва да е златен шанс за собственика, а не криворазбран проблем. В момента се правят проучвания... Българските останки има от римска сердика, откриват се стени и др. останки, които тепърва да се видди в цялостност за да се индифицира точно. Вижда се градеж с обработени и необработени речни камъни, широки дървени сандраци и дървени греди. Отпечатък от изгнилата греда (сандрака). Разкопките се характеризират с наслагване на сгради от различни периоди, като има разрушения от строежа на съвременните сгради. Присъстват сгради от османския период след XIV в. В архитектурата им се забелязват фалшиви арки, характерни за този тип строителство. За да укрепят строежа, българите набивали дървени колове в основата. Така стабилизирали терена и издигали самата сграда. Откритата църква имала много активен живот. Започнато е изучаване на стенописа. Лабораторен анализ показа, че е от XVI в. Очаква се окончателна датировка. В двора на църквата е открит некропол. В този период (през Османското владичество) не е имало повече място за погребване на мъртвите, затова полагали по няколко трупа на едно и също място (в едни и същи гробове). Така в един гроб се намират повече от 3-4 останки на различни по възраст хора и е трудно да се свържат един с друг. Християнският обичай не позволявал мъртвите да се погребват с народни дрехи и други съдове, но за щастие на археолозите това било много често нарушавано. Това прави възможно по-подробното изследване и по-точната датировка на останките. Открито е едно жилище от Средновековна България. Има водопровод, който е разрушил средновековна стена. Открито е съоръжение, което все още не е добре проучено. Предположенията са, че е кладенец (малко вероятна догадка поради голямата ширина), отходно място или съоръжение за съхранение на различни предмети. Открит е кладенец с много керамични прибори от овреме в него. Източната стена е разрушена от строежа на големите сгради в началото на XX в. В най-долния слой се откриват останки от ранновизантийския период. Следва проучванията да бъдат задълбочени. Забелязват се високи комуникации, които били много характерни в античния град (водопровод, канализация, улици и др.). Намерена е отходна яма от турския период. Тя стига до античните останки и е нанесла разрушения при строежа си. Античните сгради са разрушени от Средновековието, но не може да се каже дали е от периода на Българската държава или преди това. Не е намерен керамичен и монетен материал, за да се датира периода. Има струпване на църкви в този периметър (в центъра на София около Сердика) са открити около 8, като се предполага, че може да са повече. Открита е и джамия. По тези места живеели много евреи в османския период. Това ни показва една пъстра картина с религиозни и етнически характер. Строили са се малки църкви, които да обслужват определени махали или дадени прослойки. Откритата църква е еднокорабна, около 5 м2, като на дължина е достигала до 15 м. Кранът, който се вижда, се движи по насипа и разчиства пръстта, която се изхвърля при разкопките.

Няколко снимки на Унгарски сухопътни войски 5th. "István Bocskai" Light Rifleman-brigade: Stand-by-service at shooting range. KFOR-Company (Kosovo Force). 25th. "György Klapka" Light Rifleman-brigade: Range-practicing. Tactical training. Artillery shooting-practice. 34th. "László Bercsényi" Recon and special operational battalion: Exercises: QCB-training. Camouflaged UAZ. 12th. "Arrabona" Air-defence regiment: ICC-K2PC Integrated tactical command system. SZT-68U(Tin Shield) modernized Radar-station P-18(Spoon Rest) modernized Radar-station. 2K12 KUB(SA-6, Gainful) short-range airdefence missile-system. MISTRAL short-range airdefence missile-system. 9K310 IGLA(SA–16, GIMLET) short-rang airdefence missile-system. Target-tracking exercise.

За жалост ще бъдат само в София...

http://www.youtube.com/watch?v=iskBfH6bv3c&feature=player_embedded#

Географският поглед на Европа трябва да се разгланичава от и в периоди. В един период от време едно и също нещо изглежда по различен начин. На периферията на Средиземно море е Римската империя. Париж е център на днешнна Франция, но в галската държава тя е била в периферията. Солун и Константинопол са в периферията на Балканският полуостров, но са в центъра на историческата географическа карта. Според Карл Шмит - както Римската така и Византийската имеприя трябва да се определят като "моревластни". Колкото един град се намира в близост до морета толкова той се намира в центъра, а колкото повече навътре в страната той е в периферията. Всичко се свързва с морето. Вътрешността на сушата е военно отбранителна и служела на морските градове - градове-фортове. Бълканският п-в не е още едно географско цяло, само едно периферно крайбрежие. Крайбрежията са се превърнали в рецептори в континентално централни държави. Самото членение на географската суша е нещо относително и зависи от историческото движение. Трябва да се "чертае" различно от нашия начин...и не трябва да бъде с център Европа - като гледаме (на историческата карта) една Европа с край Средиземно море или Африка... С център на картата трябва да е Средиземно море и на север Европа - на г Африка, а на изток Азия - и това няма да са три континента, а един пръстен с цивилизацията и извън него - изчезващите периферии... Един централен исторически континент - Медитерания Той не е само Европейски, а включва и трите днешни континента. Историческият свят е един, а не три или повече...

Една статия в новия брой на списание .NET ме провокира да създам тази тема... След създаването на всяка технология е имало скептици и повечето хора са се оплаквали...веднага ми излиза в главата - през първите индустриалните години, когато се създават фундаменталните религиозни движения на мудите, които чупели машините...и т.н. Та сега има две много интересни изследвания, едното е на Националната библиотека на Великобритания, която показва, че студентите и професорите показват силна тенденция повърхностно, хоризонтално и "безцелно" поведение в дигиталните библиотеки. Следващото изследване е на Харвардския и Простанския университет - Резултатите сочат, че бързото мислене кара участниците да се чувстват по-щастливи, креативни и в по-малка степен енергични и силни. Така дейности, които пораждат бързо мислене, като решаването на лесна крастословица или бърз брейнсторминг по определена идея, могат да повишат енергията и настроението ви. Самото пребиваване в интернет пространстовто се води за лошо и сякаш хората влизат, за да не се налага да четат и така там те се оправдават със своето бездействие. Интернета страшно много расейва и самото търсене те води от идея на идея и се луташ безцелно от сайт на сайт... Изследванията показват, че около 60% от посетителите на интернет списания разглеждат не повече от 3 страници, като по-голямата част от тях (65%) повече не се връщат там. Друго изследване в 3001 английски и шотландски ученици показва, че тези, които блогват и пишат в социалните мрежи имат по голяма грамотност и пишат по-уверено от тези, които не блогват и не пишат в социалните мрежи... Интернетът е място, където се срещат толкова различни хора от толкова далечни места, с толкова много общи интереси, и ако не бе бил той, то те никога нямаше да се познават...

Българите извън България Автор: Румен Иванов Темата за българите в чужбина рядко се засяга в българската общественост, а цифрите, които се дават относно тяхната численост са доста противоречиви. От друга страна имаме един орган в лицето на Агенцията за българите в чужбина, който струва ми се не е много ясно защо съществува. Като цяло може да каже, че липсва прецизно изследване по въпроса. Изключения правят някои публикации на доц. Пламен Павлов (един истински и сърцат българин), на дейци на ВМРО, книгата на Йордан Колев „Българите извън България” и др. Като цяло се рoбува на официални статистики или на остарели представи за териториалното разположение на нашите сънародници зад граница. ________________________.doc

Над 230 човека подкрепят „Космически Предизвикателства 2010" В групата на „Космически Предизвикателства 2010" са се включили над 230 човека до момента. Над 30 са се записали официално за лекциите и срещите. От името на екипа, работещ по проекта, бихме искали да изкажем нашата благодарност за подкрепата Ви. Моля, разпространете информацията за инициативата сред контактите си в Facebook! ( http://www.facebook.com/?sk=2361831622#...id=278856036537 ) Цялото усилие ще Ви отнеме само няколко минути, но ще ни помогнете по този начин пряко да разпространим информацията за курса. Освен придобиването на основни познания в областта на космическите науки и изследвания, всеки, посетил над 80% от лекциите (8 от 10те лекции), ще получи официален сертификат за завършения курс! http://spaceedu.net/ Моля, поканете вашите приятели да се присъединят към инициативата „Космически Предизвикателства 2010"! Нека докажем, че космическите науки имат бъдеще в България! Нека докажем, че младите хора в страната се интересуват от наука! Нека Ви помогнем да разберете същността на космическите науки и тяхното значение! В рамките на САМО 10 часа ще можете да се запознаете с последните научни и технически разработки на НАСА, на Европейската Космическа Агенция, на Руската Космическа Програма, на Японската Национална Космическа Програма. Ще можете да зададете своите въпроси и да комуникирате свободно със световно доказани професионалисти в областта на космическите науки и изследвания. Ще можете да разберете как да преследвате успешна научна кариера в областта на космическите науки и изследвания! ПОКАНЕТЕ своите приятели в нашата група! РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ЗА ЛЕКЦИИТЕ на уебсайта ни - http://spaceedu.net! Нека докажем заедно , че младите хора в България имат потенциал и желание за развитие! ПОДКРЕПЕТЕ инициативата и открийте ново поле за изява! HTTP://SPACEEDU.NET От името на екипа, работещ по проекта, Ви благодарим за усилията и подкрепата!

Постигнато споразумение за сътрудничество Днес, 25ти Февруари 2010 г. беше постигнато споразумение с представителите на НАУКА.БГ (най-популярният сайт за научни изследвания в България). От името на екипа на „Космически Предизвикателства 2010", благодарим за интересa към програмата и за съдействието по отделните й части. spaceedu.net

Образователна програма „Космически предизвикателства 2010" spaceedu.net Институтът за Космически Изследвания (ИКИ) към БАН започва нова инициатива в партньорство с множество български и международни организации. Програмата „Космически предизвикателства 2010" е с учебна насоченост. Основната й цел е представянето на космическите изследвания на глобално ниво пред студентските аудитории на водещите български университети. Дълги години ИКИ провежда различни инициативи, насочени към обучението на млади кадри към института. „Космически предизвикателства 2010" е основната разработка в тази област. Защо е нужна тази програма? Важността от базови познания в областта на космическите изследвания е основен приоритет на института. Обществеността често е дезинформирана относно космическите науки и тяхното състояние и важност. Голям процент от младите българи живеят и се развиват без да разбират основите на космическите науки. Те подценяват важността на космическите изследвания и тяхната роля за развитието на модерното общество. Цели: Важността от базови познания в областта на космическите изследвания е основен приоритет на института. Обществеността често е дезинформирана относно космическите науки и тяхното състояние и важност. Голям процент от младите българи живеят и се развиват без да разбират основите на космическите науки. Те подценяват важността на космическите изследвания и тяхната роля за развитието на модерното общество. Популяризиране на космическите изследвания и на тяхната важност Запознаване с водещите космически проекти и програми в глобален план (НАСА, Роскосмос, ЕКА, JAXA , CSA ) Представяне на актуалната българска космическа програма и нейното място в общата европейска програма Установяване на контакти с младите хора с различно образование Сътрудничество с водещи университети в България (СУ, НБУ, ТУ) Привличане на студенти към българската космическа програма по различни инициативи и проекти, както и постепенното интегриране на младежи по различни програми на института Установяване на контакти с чуждестранни образователни институции в сферата на космическите науки и изследвания Представяне на работата на младите учени от института пред широка аудитория и популяризиране на проектите им spaceedu.net

СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ- 125 ГОДИНИ ПО-КЪСНО. СЪХРАНЕНАТА ПАМЕТ ИНТЕРНЕТ ОЛИМПИАДА Музейните специалисти от РИМ Пловдив канят любителите на историята да се включат в инициативата ИНТЕРНЕТ ОЛИМПИАДА:СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ-125 ГОДИНИ ПО-КЪСНО. СЪХРАНЕНАТА ПАМЕТ. Посвещава се на 125-та годишнина от Съединението на България Под памет да се разбира-паметник, здание, документ, снимка, предмет, които притежават историческа ценност и значимост в контекста на разглежданата тема. Интернет олимпиадата има открит характер и е отворена за национално и международно участие. Цел на олимпиадата : 1.С помощта на предоставените от музея ресурси/ /документи, снимки, предмети/ и с издирените и заснети от самите участници/експонати от местни музеи, паметни места, материали от интернет и др./ да направят свое изследване. 2.Участниците сами да създадат презентации, свързани с хронологията на събитието, личностите, които вземат участие в него, символите и как темата «Съединението на България» е интерпретирана в мемоарната и научна литература, журналистиката и изобразителното изкуство. 3. Да се потърси актуалността на събитието »Съединението на България» в днешните дни и да се привлече вниманието на младите хора към темата .Да се създадат условия за творческо общуване и сътрудничество между музея и учащите се от Пловдив, страната и чужбина. 4. Да се създаде колекция от проекти, с които младите хора да покажат възможностите си да селектират историческа информация и да демонстрират информационно-технологичните си умения Участници- Участие могат да вземат всички ученици и студентии от Пловдив, страната и българи от чужбина. Участието може да е индивидуално или групово. Готовите проекти могат да бъдат създадени на Microsoft Office PowerPoint, Photostory/Movie Maker, Flash, 3D анимация и др. Размерът на презентациите да не надвишана 1GB . Постъпилите презентации ще бъдат представени от самите участници на конференция, организирана през ноември 2010г., а най-добрите ще бъдат качени на сайта на музея. Работите на участниците ще бъдат оценявани от музейни и компютърни специалисти. Работни стъпки : 1. Регистрация на участниците с представяние на кратка визитка на всеки участник - 10 февруари- 30 март 2010г./на адрес -m.karadecheva@gmail.com / 2. Обработка на постъпилата информация и представяне на участниците на сайта на музея - края на месец април 2010г. 3. Създаване на проектите и изпращане в музея – до 15 август 2010г. на адрес -Пловдив-4000,пл."Съединение"№1, Регионален исторически музей - ЗА ИНТЕРНЕТ ОЛИМПИАДАТА ИЛИ НА АДРЕС : m.karadecheva@gmail.com 4. Организиране на конференция в зала "Съединение" на Регионален исторически музей Пловдив с представяне на участниците в олимпиадата и техните проекти. Обобщаване на резултатите и излъчване на трима победители Ако имате въпроси, пишете на : Email : m.karadecheva@gmail.com За повече информация посетете: http://www.historymuseumplovdiv.com/index....ubprm=olimpiada