Р. Теодосиев

През управлението на кой султан България пада под Османско иго?

Въпроса ми е без отговор, но не искам да отварям цяла тема за това, та защо Михаил не е бил цар, а Петър който е втория син на Самуил.

Да да аз съвсем я оплесках....този за когото говориш е живял роден около 1124 и умира на 12-13 април 1204 след битката в Одрин. Един от ръководителите на четвъртия крастоносен поход. Подписва споразумение с маршала на Шампан за превозването на крастоносците до Египед някъде 1201 г. Моя грешка...аз се ошашавих вече... :blink: Александър е чичо му нали? Когато Симеон през 913г. има намерение да превземе Константинопол Николай Мистик регент на Константин VІІ, се опитва да разобеди царя и да поднови мирния договор който е отказал Александър. (мисля, че така беше...)

Да с брат си Михаил в знак на протест против византизацията в българския двор носели български дрехи не византииски. Давай ти си.

Извинявай, че така без да съм подготвен те нападнах.... Той е бил Дож на Венеция от 1343 до 1354. По негово време между Венеция и България се установяват тесни дипломатически и търговски връзки. Автор и на една "Хроника", в която проследява събитията от I до края на XIII в., като отделя място и на средновековната българска история. Ади малко по "български" въпроси да задаваме, че така се бъркаме... Ей сега се сетих за един коварен Кой е известен с прозвището Боян Магьосник и защо?

Тя описва в тези 15 книги България в онова време и процеса на Василий, а и тя има една стара българска връзка.... А в твоя въпрос какво общо има с българската история, но айде да отговорим Енрико Дандоло умира след битката при Одрин (12-13 април 1204).

Да. Кой друг ако не византиеца може да отговори на този въпрос Ти си.

Ами не. Да задам ли друг въпрос, че тоз е доста гаден...

Да продължим с историята. Коя е дъщерята на Алексий І Комнин? В прослава на бъщаси пише съчененията “Алексиада” в 15 книги и където описва и съдебния процес на Василий.

Василий е водача на богомилите по-онова време. Заловен по заповед на инператор Алексий I Комнин.

Исляма се дели на няколко отделни проповядвания. Тези който вярват, че след като се зривят ще отидат в рая и ще живеят блаженно цяла вечност са шиитите.

Колко време продължава изпита?

Да, аз също мился, че това е умишлено. Но да се стига чак за убииства...тез малко прекалиха. Има хиляди книги карикатури и какво ли още не против Иисус Христос, но никой не тръгва да се разправя по този начин. Сега като пуснаха "Шифара на Леонадрдо" на Даун Браун всики се дигнаха на крака да го плюят дори да го съдят, а сигорно ако беше написал нещо против Мохамед сега щеше да е мъртав. Не съм против религията им, но мисля, че всеха всичко това твърде навътре...

Според мен това е "бизнес" в който се въртят доста пари. От азиатските страни патуват постоянно кораби с роби към Америка където се разпределят главно за проституция... А Вие как мислите дали ние не продължаваме да бъдем роби на управляващите? Първо Русия, а сега САЩ...Не сме ли ние една колония...

Византийски пълководец, син на солунския стратег Григорий Таронит.

Не е само тя доста обширни се всички теми, но да тази първата е доста обширна....ако питаш мене трябва да се знае всичко и да нямаш проблеми с никоя тема...

Програма за кандидатстудентския конкурсен изпит по История на България Образуване и укрепване на Българската държава (края на VІІ - средата на ІХ в.) Прабългари и славяни през епохата на "Великото преселение на народите" (ІV-VІІ в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в. Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ - първите три десетилетия на Х в.) Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на Българската държава при цар Симеон. Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.) Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ. Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241. Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие. Църква и култура през ХV-ХVІІ в. Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа. Книжовни средища, изкуство, народна култура. Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в. Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през ХVІ-ХVІІ в. Ранно българско Възраждане. Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на българското Възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански - живот, дело, последователи. Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура. Движение за новобългарска просвета - предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура - предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци. Църковно-национално движение през епохата на Възраждането. Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия. Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на ХІХ в. Кримската война (1853-1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821 - 1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК. Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос. Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877/1878 г. и Освобождението на България. Възстановяване и развитие на Българската държава (1878 - 1885 г.) Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението. Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885 г.). Признаване на Съединението. България в края на ХІХ век (1887 - 1899 г.) Управление на Народнолибералната партия - вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов. Българският национален въпрос (1878 - 1903 г.) Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ в. Илинденско-Преображенско въстание. България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 - 1913 г.) Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 - 1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война - 1913 г. Държавно-политическо развитие на България (1918 - 1923 г.) Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС - реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г. България в годините на Втората световна война (1939 - 1944 г.) Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. "Обединена" България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г. УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА История на България от древността до наши дни - за 11 клас, авторски колектив: Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова. С., Планета 3, 2001. История и цивилизация - за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В.‚ Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001. История и цивилизация - за 11 клас на средните общообразователни училища, авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001. Програмата съдържа основни проблеми от историята на българската държава и на българския народ и е съобразена с изучавания в средното училище материал по История на България. Темите се конкретизират в деня на изпита и формулировките им се различават от предварително обявените в програмата, но отчитат заложения в нея обем от проблеми. Основни изисквания и критерии, по които се оценява работата на кандидатстудентите 1. Въпросите по темата е необходимо да се развиват цялостно и изчерпателно, съобразно фактологията, застъпена в учебниците. 2. В изложението кандидатите следва да покажат умения за анализ, обобщения и систематизация на събитията, явленията и процесите, свързани с темата. 3. При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици. 4. При оценяването на писмените работи се взема под внимание и способността на кандидатстудентите да боравят с историческата терминология, както и показаната от тях езикова култура. СУ - Исторически факултет

Да! Ти си наред!

Борис го кани, но той не става архиепископ... Жокер: По-искане на княз Борис І е ръкоположен за глава на Българксата православна църква през лятото на 870 г. от патриарх Игнатий.

Намерих от друг източник Биографията му ИВАЙЛО (Бърдоква, Лахана) (неизв.-1280) Водач на селско антифеодално въстание в България (вж Въстание на Ивайло 1277-1280). Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Византийските хронисти от онова време го наричат с най-презрителни имена. Неговото истинско име познаваме благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от XIII в. Знае се, че е бил селски свинар, но притежавал остър ум, съобразителност и красноречие. Тези качества му помогнали да обедини селяните в един тежък за държавата момент, когато били обременени от тежки феодални данъци и били подложени на разорение от татарските набези през втората половина от XIII в. През есента на 1277 И. застанал начело на надигналите се селяни. За кратко време прогонил татарските нашественици и разбил войските на цар Константин Асен (1257-1277). В началото на 1278 влязъл в Търново, оженил се за вдовицата на убития цар - Мария, и бил провъзгласен за цар. Неговите успехи предизвикали сериозно безпокойство в Цариград и византийският император Михаил VIII Палеолог се намесил с цел да постави на българския престол своето протеже Иван Асен III. Изправен пред опасността от Византия и татарите, които не скривали своите намерения за ново нахлуване в пределите на българската държава, И. трябвало да води борба и против търновското болярство, което не могло да се примири с мисълта, че престолът е зает от един селски свинар. Изправен пред три противника и след поставянето на престола на Георги Тертер I, И. бил принуден да търси спасение при татарския хан. Но и тук не успял да се спаси от дългата ръка на византийската дипломация. Подтикнат от Цариград, татарският хан заповядал скоро след неговото пристигане да бъде убит. Подвигът на И. оставил дълбоки следи в народното съзнание, името му станало легенда. По-късно с него си послужили двама "Лъжеивайловци", които вдигнали българското население в Тракия против настъпващите османски турци.

Правилата са следните: Един задава въпрос след него който отговори изчаква задалия въпроса да отговори и тогава този който е отговорил задава въпрос. И така всеки отговорил правилно задва. Когато вече има въпрос и след него се зададе друг, то той ще бъде изтриван без предопреждение. В тази тема ще се задават въпроси изцяло свързани с българската история. Кой е първия български архиепископ? Ако не можете да отговорите ще дам жокер!

Разправяха ми, че през 1994 г., когато са минавали от Украйна за Румъния е трябвало да минат през Приднестровската република и не им позволили поради липса на виза за тази държава. Щом Русия си иска оръжията значи няма да просъществува много, ама нищо не се знае може да имат добри политици….

Освен Хитлер-наполовина евреин, такива са били и Гйобелс, Хесс, Гьоринг, Химлер и ред други "светила" в нацистката група. Евреите са били винаги гонени и преследвани. Четох някъде, че в древността един от английските крале заповядал да се избие всеки евреин и да му се изземе всичкото имущество. Това е, защото се смятат за избран народ или защото е заради парите. Те са най богатия народ в света и май винаги е било така. В днешни дни всички големи банки в Америка са на евреи, шефът на Федералния резерв на САЩ е евреин, както и шефовете на ред други големи организации по света.

Захари Стоянов (Джендо С. Джедев) (1850-1851-2.IX.1889) Националреволюционер, общественик, публицист и писател летописец, мемоарист. Роден в с. Медвен, Сливенско. Не е известно дали е посещавал някакво училище. Учил се да чете по "наустницата" и "псалтира". Самоук, издигнал се от чирак до председател на Народното събрание и писател с блестящи качества. От 1866 до 1870 е овчар в Добруджа, където котленци пасели овцете си. След това отива във Варна да търси работа. След няколко дена обаче, ненамерил никъде работа, тръгва пеш по жп линия и отива в Русе, където учи шивашки занаят безплатно, само за хляба. Цялото си свободно време използва за четене и самообразование, учи френски и руски език. Посещава и читалище "Зора" - средище на културна и революционна дейност. Там го прибират и след като господарят му го изгонва посред нощ и му записва "на сметката 20 гроша за свещи". В Русе е свидетел на самоубийството на А. Кънчев. Става член на местния революционен комитет. След това отива в Стара Загора. На 16 септември 1875 заедно със Ст. Стамболов, Г. Икономов и др. 16-17 въстаници се събират в планината, за да вдигнат въстание. Няколко дни скитат из Балкана, след което се разпръскват. С. отива в Търново Сеймен (дн. Симеоновград), в Одрин и накрая се установява в Харманли, където живее под името Симеон. Крие се от турците в празни вагони в Хиршовата железница. През февруари 1876 е определен за един от апостолите на IV - Пловдивски (Панагюрски), революционен окръг главно в Родопите. Отива в Панагюрище, където се среща с Г. Бенковски, и от този момент е навсякъде с него, до смъртта му. След поражението на въстанието скита из планините, хванат от турците, успява да се спаси с хитрост. През септември 1876 е освободен от пловдивския затвор поради липса на доказателства, след намесата на европейската анкетна комисия. След Освобождението се установява в Русе. Става секретар на Апелативния съд. Редактира в. "Работник", сътрудничи във в. "Братство". Застава начело на борбата за съединение на Княжество България с Източна Румелия. На 19 май (ст. ст.) 1885 урежда тържество по случай Ботевия ден. Турските власти забраняват честването, тъй като тогава бил рожденият ден на султан Абдул Хамид. Тъй като С. не отстъпва, бива уволнен от поста съдебен следовател. Започва издаването на в. "Борба". Пише статии и фейлетони против лъжесъединистите и против руското правителство, което в момента е против съединението. Тогава става представител на русофобството. В статия на 4 септември предлага обединението да стане чрез революционен акт. На 6 септември е провъзгласено Съединението. Той написва прокламацията за обявяване на Съединението и става член на Временното правителство. След това отива в Русе, където завършва "Записки по българските въстания" и биография на Хр. Ботев. Основава в. "Свобода", който става официален орган на Народнолибералната партия. От нея е издигнат за депутат в IV Обикновено народно събрание. През август 1889 отива в Париж на международното изложение, но по пътя се разболява и почива в парижкия хотел "Сюез". "Записки по българските въстания" - основното му произведение, в което са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското въстание 1875 и Априлското въстание 1876, има значение като автобиографичен очерк, като исторически паметник и като високохудожествено произведение от жанра на мемоарите, отразило патоса на една от най-важните епохи в българската история - епохата на националнореволюционните борби. Съчинения: * Искандер бей. Разказ из бълг. живот. 1882 * Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му. 1883 (с предг. от Цветан Минков, 1937, 1940; под ред. на Ст. Каракостов, 1943. 1946, 1982, 1987) * Записки по българските въстания. Разказ на очевидци, 1870–1876. Т. 1–3. 1884–1892 (с предг. от Александър Балабанов 1928, 1939, 1940; с предг. от Л. Стоянов 1948, 1949, 1957; с предг, от П. Пондев 1962; с предг. от В. Андреев 1956, 1967, 1975, 1976, 1977, 1986, 1987) * Заробването на Гаврил паша, 6-ти септември 1885 г. 1885 * Черти из живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов. Реч. 1885 * Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868. 1885 (1938, 1940, 1967, 1977, 1980: с предг. от Е. Карамфилов 1982, 1987) * Какво направихме в Търново? Отчет към моите избиратели в Пловдив, Котел и околиите. 1886 * Кои са виновниците на 9 август? 1886 * Коронованите нихилиста в България. 1886 * Не му беше времето. (Отговор на брошурата „Недоразумението между българското и руското правителства“). 1886 * Чардафон Велики. 1887 (1942) * Христо Ботйов. Опит за биография. 1888 (1892, 1919, 1940, 1946, 1966, 1976) * Априлското въстание. Из „Записки по българските въстания“.; 1942 (1949, 1955, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1974, 1975, 1976, 1979, 1981) * Неиздадени съчинения. Увод. ред., бел. от А. Емануилов. 1943 * Съчинения. В 3 т. Ред. Ал. Бурмов и др. 1965–1966 (1983) * Непознати страници. Материали от личния архив на писателя. Съст., бел. Й. Палежев. 1981 * Из „Записки по българските въстания. Разкази на очевидци. 1870-1876“. 1988

Пейо Яворов (истинско име: П. Тотев Крачолов) (1.I.1878–16.Х.1914) Поет, драматург, участник в македоно-одринското революционно движение. Роден в Чирпан. Влиза в контакт с дейци на ВМОРО още през 1897. В нач. на 1902 се отправя за Македония и постъпва в четата на М. Чаков, но скоро след това е пленен от върховистка чета. Пуснат на свобода, се завръща в България. През ян. 1903 отново се прехвърля в Македония и поема редактирането на в. "Свобода или смърт". След кратък престой в София през пролетта на 1903 се връща в Македония и постъпва в четата на Я. Сандански. Поради недоразумения с войводата застава начело на отделна чета, с която придружава Г. Делчев до последния му път. Става непосредствен свидетел на геройската смърт на Гоце, която после пресъздава в свои творби. В нач. на юли се установява в София и се включва в списването на в. "Автономия". След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание 1903 е в състава на редакцията на в. "Илинден". Чл. на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1904 издава биография на Г. Делчев. Малко преди това излизат неговите "Хайдушки копнения. Спомени от Македония". В навечерието на Балканската война 1912–1913 отново е в Македония и след избухването на войната подпомага действията на българските войски за освобождението на някои селища от Пиринския край. Посреща тежко поражението на България в Междусъюзническата война 1913. Поддържа контакти с дейци на ВМОРО до последните дни на живота си. Произведения!