Р. Теодосиев

Темата е за Георги Сурсувул и нека така да си остане... Всички мнения за Българи, "булгари", "болгари" - да се насочат във вече разделената тема от тази...

Всичко е индивидуално..., ако се тръгне от самото начало може да цитираме светото писание: "Блажени са невежите" - и ето отговора на въпроса ти...обратното твърдение е: "знанието не ни прави по-добри, нито по щастливи" Ще дам един пример, който се даде преди доста време Frujin Assen в темата: Колко струва човешкият живот? Ще ви дам следния пример през 50 те при проучване в нигерия (преди тия да имат средства за комуникация телевизия радио и т.н.) хората са заявявали че се чувстват щастливи.Можели са да постигнат всичко което искат. След десетилетия когато вече имат и тв и радио,че и интернет те вече казват че са нещастни.Не защото животът им е тръгнал на по зле а просто защото са разбрали че има хора които живеят по добре от тях.Самият факт че има някой над теб вече те прави нещастен. По добре не мога да го напиша аз

И мнението под теб го доказва... Всичко е такава манипулация, че дори хората не се усещат... Но както казва fixxxsers - от някъде трябва да се започне, то поне на 4 години веднъж се правят някакви неща, нека да се възползваме

МОСКВА/СОФИЯ. Руски спътник откри двореца на волжките ханове, който беше сред най-големите загадки за археолозите. Крепостта е засечена в резервата"Древен Булгар" край река Кама. Ако снимките от Космоса се потвърдят при разкопките, това ще бъде велико откритие, коментира проф. Николай Овчаров. Според него учените ще могат да съберат пъзела от двете разклонения на Велика България. Дворецът на хановете е съпоставим с откритията от Плиска, казва още проф. Овчаров. Най-вероятно древният палат е бил последното убежище на най-големия брат на хан Аспарух -Батбаян, смятат изследователи. Повече в сайта: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=11811

Хмм не си спомням да е имало такива неща...за жалост нямам път за натам, но имам познат, който често ходи в това село, ще го поразпитам при първа възможност...

„Математическите понятия могат да бъдат откъснати от говорещия колектив. Триъгълниците могат да бъдат обяснени, без да се вземат предвид историческите ситуации. Понятия като цивилизация и култура не са такива.” Целият текст може да прочетете от тук: ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, 799-809

Абе това си е повече от майтап ама хайде )))))) Като поздрав за всички инженери

Това къде? За кои гагаузи става въпрос и много се извинявам за въпроса, но какво знаеш ти за гагаузите? Аз съм гагаузин и сега ще излезе, че тоя форум е една огромна гагаузка конспирация

Разбирам ви напълно, но хайде да не разводняваме темата допълнително и да си остане с дискусията, ако някой има да каже нещо по въпроса да го направи, ако не...има си достатъчно теми за това... Мненията ви ги преместих в една новосъздадена тема от мен: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7015 - ако искате там си продължете разговора, не тук... Благодаря

Направо не е за вярване...направо ми е странно...какво чувство е оставил...дори докато беше жив...никой не би могъл да си помисли, че той би умрял...наистина има хора, които ще си останат безсмъртни...

Аз ще задам така въпроса...как човек може да каже, че не е съгласен с нещо или, както в случая "не описва правилно видообразуването" като не е чел самата теория...или, каквото в случая "Произходът на видовете"? Надявам се въпроса ми да е ясен.

Една от най-посещаемата тема във форума е Теория за еволюцията- тази тема мисля, че е едно към едно с нея...разликата е че тая още не е достигнала 21 страници...и след тези 21 страници едва ли някой си промени мнението или позицията която защитаваше..., но идеята на всички ни е да покажем с факти това, което съвременната наука доказва. Не става въпрос за знание..., ако всичко около Бог беше "знание", то нямаше да я има вярата! За това ние имаме вярата, а не знанието за него... "Повърхностното изучаване на науките ни отдалечава от Бога, а дълбокото ни приближава до Него. Истинската наука е длъжна да се стреми към това, което би довело хората до познанието на Твореца, да даде най-сполучливо средство в тази насока и заедно със Свещеното Писание да служи за опитно изучаване на Божиите истини" – Ф. Бейкън. "Не е нужно голямо въображение, за да си представим други възможни Вселени, които са подобни на нашата, но в които няма живот. Как в крайна сметка, при толкова много други възможности, ние сме се оказали именно във Вселената, която съдържа най-подходящите свойства, необходими за възникването на живота?" Това е все едно да спориш дали има еволюция или не Никой до сега не е открил живот да друга планета...преди 400 години нямахме дистанционно за климатик, а да не говорим за самия климатик "Така че, ако става въпрос за космически пътешествия, ние сме все още в Каменната ера." "Обитаемите планети във вселената могат да се сметнат като вземем броя на звездите подобни на нашето Слънце...и предположим, че имат свои планети...излиза, че има 10000000 планети с 4000000 възможни цивилизации." Еволюцията не просто е най-убедителната а тя е единствената теория, за сътворяването на живота която ние наблюдаваме и в наше време...

Я да пробвам и аз Жълта слама, кафяв кон, зелена поляна.

ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, 799-809 Текста можете да прочетете от тук: http://www.chitatel.net/concepts-of-civilization-and-culture/ Да се развие нов теоретичен подход, който за разлика от доминантните парадигми в социологията на XX в. да не се ограничава до анализ на обществените състояния, а да разглежда продължителните трансформации на обществените структури, без при това да се реабилитира еволюционизма от XIX 8. Това е задачата, която НОРБЕРТ ЕЛИАС (роден 1897 г. в Бреслау) поставя като основна в творчеството си. Той има изключителния шанс да изучава философия при плеада от величия: Хьонихсвалд, Рикерт, Хусерл. Ясперс, Алфред Вебер и Манхайм. А освен философия следва в Бреслау и Фрайбург медицина и психология. Поставената задача изисква пито повече, нито по-малко изграждането на една теория на цивилизацията. При това Елиас формулира два основни въпроса, с които тази теория трябва да се занимава: (а) дали съществуват постепенни (дълготрайни, предаващи се в поредица от поколения и запазващи ориентацията си) изменения на контролните механизми на афектните състояния па хората в различните общества: и (б) съществуват ли корелации между измененията, в структурите на личността, определени от целенасочено изменящите се и диференциращи се контролни техники и дълготрайните структурни промени в цялостния обществен живот. И в двата въпроса базисното понятие за цивилизация се свързва с овладения контрол на афектните състояния. Особено място в теорията на цивилизацията на Елиас заема разглеждането на формирането на държавата и съответно, на процесите на диференциация и интеграция на техниките на държавен контрол. В методологически план амбицията на Елиас е да изгради теорията си като емпирически проверяема. Отчасти намерените, отчасти конструираните оригинални фактически потвърждения са от най-различен характер: диференцирането на приборите за ядене, изменения в стандартите на чувствата за срам и смутеност, промяната на наставленията в проповедите, институционализираието на проституцията, инструкциите във възпитателните книги от XVI и XVII в. и прочие. По методика на откриване на масовите исторически факти на всекидневния живот изследователският замисъл на Елиас е близък до идеи на групата френски историци около списание „Анали", а поставянето на въпроса за генеалогията и развитието на властовия контрол сближава неговата теория с програмата на Фуко. Важно място в развитието па възгледите на Елиас заемат изследванията му върху социалното време. Фактически, тяхното провеждане е необходим компонент от изграждането на теорията за продължителните трансформации на обществените структури. Чрез изследването на социалното време Елиас цели разкриването начина на преживяване на тези трансформации. Изхождайки от въпроса за какво е необходимо на хората (специфично за всяка култура) да определят времето, теоретикът на цивилизацията очертава широк кръг от оригинални постановки. Преди всичко, дистанцирайки се от всякакво априористко схващане, той ясно разграничава социалното време от натуралистическата интерпретация на времето. В практиката на човешките общества времето е регулативен механизъм с принудителна сила. Координиращата и интегрираща функция на отчитането на времето винаги (във всяко общество) се изпълнява от определени институции. Намирането на „вярното време" за изпълнение на дадена социална дейност е било например задача па жреца. В комплексните държавно организирани общества тази функция се изземва от субектите на държавна власт. Начинът на отчитане на времето става монопол па държавата. Корекциите в календара (извършвани например от атинския хиромнемон) отговарят на желания от държавната власт социален ритъм. По-нататък датирането па социалното време се оказва зависимо от такива фактори като степента на интеграция на етническите групи, населяващи една територия, степента на социална диференциация, степента на комерсиализация и индустриализация на обществото и други. Така изследванията на Елиас представляват сравнителен анализ на културно-регулативната роля на ..времевата институция" в различните общества Трите основни книги на Елиас са: „Дворцовото общество. Към социология на кралската институция и дворцовата аристокрация", „Що е социология" и „Относно процеса на цивилизация. Социогенетически и психогенетически изследвания" (в два тома). Текста можете да прочетете от тук: http://www.chitatel.net/concepts-of-civilization-and-culture/

gâvur - това е думата на турски за неверник и се чете нещо от сорта на гьовюр или гьовур, а може и гювюр...

Мисля, че няма тема отделно, в която се разглежда само галската война... Едно сбито разказче за началото на тези събития... Галия по времето на Цезар се разделяла на три части. От белгите(Галско племе, което по времето на Цезар населявали земите между Сена и Рейн), аквитаните ( Галско племе, чиито земи граничели с Пиренеите, Атлантическия океан и река Гарона) и от тези, които на собствения си език се наричали „келти”, а римския народ ги знаел като „гали”. Те били разделени от реките Горана, Матрона и Секвана. От всички гали най-храбри били хелветите, те първоначално населявали Южна Германия, но постепенно се изместили между река Рейн, планината Юра и Женевското езеро. Ежедневно се сражавали с германците и ги отблъсквали от своите земи. Оргеторикс бил най-знатният и най-богатият сред хелветите. Толкова много е искал да стане цар, че е организирал заговор срещу знатните и убедил съплеменниците си да напуснат техните земи, тъй като те били най-храбри и най-добри в изкуството на войната.Този народ толкова много жадувал за война, че те не се задоволявали с територията която имат, дори били огорчени от това, което притежават. Закупили колкото се може повече коли и впрегателен добитък и засели колкото се може повече жито, за да имат за повече време през своя поход, който готвели. Готвели се да напуснат своите земи и да завладеят цяла Галия. Оргеторикс започнал обикаля съседните племена и да набира съмишлиници във войната. След като халветите разбрали за съюза, който е сключил със знатни от други племена го оковали, но той се измъкнал от съда. Умира като се самоубива. Хелветите не се отказали от решението да напуснат своите земи и когато били готови те решили да потеглят. Изгорили всички селища и села и всичкото зърно, което не могли да вземат със себе си, за да няма надежда да се върнат обратно по родните си места. Потеглили към Провинцията на Рим, тъй като това е най-благоприятният път за техния поход. Хелветите се надявали да минат през единствения мост на река Родан при Генева. Когато Цезар разбира, че хелветите напирали да минат през Провинцията той веднага потеглил към Трансалпийска Галия и наредил да се събере всичката войска от Провинцията и да се разруши моста при Генева. Хелветите изпратили пратеници при Цезар да го молят да минат през Провинцията, като няма да правят никакви злодеяния, тъй като нямало от къде другаде да минат. Цезар искал да спечели време, за да може да събере войската си и тъй като не искал да ги пуска насрочил друга среща. Вече събралата се войска от Провинцията Цезар наредил да се направят укрепления и по този начин никой да не може да мине през реката. Цезар заявил, че по римските закони и обичай няма да ги пусне и ако искат да влязат със сила то той ще ги възпре. Единствения друг път, които оставал на галите бил да минат през земите на секваните. С подкупи и натиск от външни фактори ги убедили да минат през техните земи. Когато било казано на Цезар за тези планове на хелветите той веднага се отправил към Италия и взел от там два легиона и набрал друга войска и се върнал в Трансилпийската провинция. Хелветите минали през земите на секваните и започнали да минават и опустошават земите на приятелските на римския народ племена. Цезар се възползвал от удобния момент да изненада войската на войнствените гали при пременаването на река Арар в гръб. След тези неочаквани събития хелветите изпратили пратеници да говорят с Цезар и да искат мир. Разговора не минал добре и галите дигнали лагера и потеглили, Цезар ги последвал, като изпратил цялата си конница пред тях. Между временно исканото жито от Цезар за войката закъснявало и той свикал събрание между видните си военно началници. От там той разбрал за заговора срещу него от видния Думнорикс (Брат на Дивициак, който по това време беше начело на своята държава и беше особено тачен от народа, женен за дъщерята на Оргеторикс). Цезар разбрал, че Думнорикс е помогнал на хелветите да минат през земите на секваните и за пораженията над конницата и за забавянето на житото. Всички тези обвинения той разбрал и решил да прости заради брат ми Дивициак, но постави стражи за да знае какво прави. Цезар се отклонил от пътя и тръгнал към Бибракте (Укрепено галско селище, столица на хедуите, разположено на върха на едно планинско възвишение между реките Лоара и Сона), за да снабди с жито войската си. Хелветите като видели войските на римския народ да потеглят се възгордели и си помислил, че изплашени бягат. Подгонили ги и Цезар като видял това оттеглил войските си на един хълм и там започнало сражението. Тъй като римляните имали надмощие една голяма част от галите завзели друг хълм, там ги подгонили римляните и войските вече се били на два фронта. След победа на Цезар и това, че нямат вече провизии галите обявили капитулация. Цезар заповядвал да се върнат по родните си места и да възстановят селищата си и земята си. След тези действия всички знатни гали дойдоха да поздравят Цезар. На тайно събрание те замолили цезар за помощ и разказали, че германците минали границите извикани от арверните и секваните като съюзници срещу между племенните войни с хедуите. Цезар изпратил пратеници при германския цар Ариовист, който бил завладял земите на хедуите, който били „приятели на римския народ”. Преговорите не минали добре, а оплакванията от съюзническите племена продължавали да притесняват Цезар. Отново голям брой германски войски минали границата и Ариовист се отправил към Везонцион да го завладее. Цезар като разбира това се отправил натам и като завзел крепостта настанил войските си там. Цезар свикал събрание на всички военни началници поради смутове във войската от страх към германците. Окуражил войската и ги подготвил за война. Когато Ариовист бил вече близо до Цезар изпратил пратеници да започнат преговори и да се срещнат лице в лице. Когато се срещнали германския цар се държал грубо и високомерно и бил причина за осуетяване на преговорите. Не след дълго отново изпратени пратеници при Цезар съобщили, че искат германците да преговарят. Изпратените пратеници при Ариовист били веднага оковани и затворени, като дигнал лагера и се насочил напред към римляните. Цезар в продължение на пет дни се приближавал към лагера на Ариовист, но войската му така и не напускала лагера. Само предизвикваха конни схватки, на които германците бяха много добре обучени. Когато Цезар разбра, че Ариовист се задържа в своя лагер за да възпредпрядства понататъшното снабдяване с продоволствие, Цезар избра удобно място до техния лагер само на шестотин крачки и подреди войската си в три редици. Първите две отбранителни, а третата да строи лагера. Когато на другия ден Цезар остави малко войска в малкия лагер и другата войска прибра в големия лагер германците нападнаха малкия лагер. Битката била дълга и ожесточена. Цезар разпитал пленените войници защо Ариовист не напада те му казали, че врачки му казали, че не трябва да се бие сега, защото ще загуби. Възползвайки се от това той подредил пред малкия лагер съюзническите войски, които били много по малко от германската армия, а с римските войски заобиколил лагера на германците и се приближил до самите стени. Така сражението започнало и продължило дълго. След като вече нямали сили и се изплашили германците обърнали гръб и бягали до бреговете на река Рейн, самият Ариовист беше един от избягалите. Когато вестта за тази битка стигна отатък реката всички племена се втурнаха и избиха всички всеки минал реката германец. Цезар след като за едно лято успешно проведе две военни операции отведе войската си на зимен лагер. А той самия се завърна в Галия, за да участва в съдебните дела за областите и да вземе решения по тях.

Едип Цар Софокъл Резюме Действието се развива пред и в двореца на Едип цар на Тива. Всички хора са насядали пред харамовете на Зевс, Аполон, Атина и Хермес, държейки в ръце молитвени клонки. Едип, цар на Тива излиза и започва да говори на всички деца, млади и стари хора. Пита ги защо са насядали по храмовете и защо се молят. Обръща се към жреца и го пита лично, като човек, който може да каже от името на народа. Жрецът описва страданията на хората от опустошителните болести, които са споходили хората. Гладът, неплодородната почва и невъзможността на жените да раждат. Едип се обръща към всички и говори, че знае и е запознат със страданията и болестите на хората и дори той страда повече от тях. Защото те страдат всеки сам за себе си, а той страда за всички. Той е изпратил брата на жена си в Делфийският храм да пита боговете с какво дело, жертва или дар могат да спасят народа от гибел. В този момент Креод, който е брат на жената на Едип, идва и съобщава добрата новина, която носи от боговете. Трябва да намерят убиеца на Лайос, старият цар, който е бил преди да дойде Едип. При разговора се разбира, че има само един свидетел на случилото се и убиецът не е един, а цяла банда разбойници. Едип излиза отново пред народа и говори, че ще стори всичко, което е по силите му, за да разобличи убойството и да спаси народа си. След това жрецът кани всички да се разотидат по къщите си и да оставят всичко в ръцете на обичания си цар. Едип остава сам с хора от тивански старци и разговаря с тях. Идва Тирезий слепият гадател. Той знае всичко, но за да предпази от злощастната истина, която ще погуби царя и цялото му семейство, отказва да говори. Едип в ярост не разбира и го проклина. В яростта си той сляпо мисли, че Креод е убиецът и слепият Тирезий му е съучастник, защото знае цялата истина и не казва нищо. Когато ясновидецът си тръгва, идва Креод и започва семейната свада между двамата. Едип обвинява брата на жена си в цареубийство и измяна на народа. Креод отрича всичко и с доводи го убеждава, че по-скоро би умрял, отколкото да направи нещо подобно. Хора от тивански старци участва в разговора като буфер между двамата и се стреми да ги усмири. Идва и се намесва в раздора жената на Едип и сестра на Креод, Иокаста. Тя моли Едип да разкаже защо е свадата. Едип разказва как Креод подкрепя гадателя Тирезий, че той е убил Лайоса. И всичко, казано от гадателя, е истина. Жена му го успокоява, като му разказва за една стара история в подкрепа на това, че никой смъртен не може да гадае и всички гадатели си измислят. Тя разказва как когато им се родило първото дете с Лайоса, първия й мъж, той имал предсказание, че ще бъде убит от първородния си син, който ще се ожени за жена му, майка си. Затова той наредил да свържат краката на сина им и да го оставят в непроходимите планини. В края на разказа тя излиза с довода, че пророчествата не се сбъдват, защото детето е мъртво, а баща му е убит от банда разбойници. И затова той не трябва да вярва в никакви предсказания. Но целият разказ смущава Едип. Той разбира, че Лайоса е убит на кръстопътя между три пътя и разпитва за подробсности и след всяко ново научено за жестокото престъпление той все повече унива и се покайва сам на себе си. Разбира за свидетеля на убойството и нарежда да го намерят, за да може да го разпита по-подробно за случилото се. Иокаста настоява да узнае какво тревожи Едип и защо иска да говори със слугата. Едип удоволетворява желанието й и разказва историята, за която той се съмнява и свърза с убойството на предишния цар. Разказва за детството си, за родителите си и как по време на угощение някой го нарекъл незаконороден. Това го наранило много и след като казал на родителите си те много се ядосали, но нищо не казали. Затова той отишъл да пита Аполон в Делфийският храм, но от там той не получил отговор. Само предсказание, че ще убие баща си и ще стане мъж на майка си и ще направи най-големия грях, кръвосмешението. Затова бяга от дома си и гледа да избяга и от предсказанието. По пътя си на един кръстопът срещнал мъж в колесница. Точно както в разказа на Иокаста Лайоса бил с колесница и малко стражи и прислуга. Спречкали са се на пътя и в яростта си Едип убил всички и в това число и царя Лайоса. Обладан в ужас започва да се самосъжалява и проклиня. Хорът го успокоява, като му казва първо да изчака овчаря и тогава да заключи с решенията и действията. Жената на Едип отива в храма на Аполон да дари цветя и дарове за успокоение на мъжа си. И докато тя е там, пратеник също влиза и пита къде може да намери замъка на цар Едипа или самия цар. Съпругата му се обръща към него и го пита защо го търси. Пратеникът обяснява, че носи добри вести. Народът на Коринт избират Едип за тяхен цар, тъй като техният Полиб е вече мъртъв. Иокаста праща слугини да извикат Едип. След малко Едип пристига и разбира за смъртта на баща си царя на Коринт, Полиб. Едип се обръща с облекчение към жена си и казва, че е предречено да убие баща си, а щом е мъртъв няма как да сбъдне предсказанието. Но с уплаха той се обръща към пратеника и пита дали Меропа, жената на Полиб, е жива. Пратеникът учудено пита Едип защо е наплашен толкова от тази жена, а той в отговор му разказва пророчеството на Аполон, как ще убие баща си и ще стане мъж на майка си. Пратеникът го успокоява и с мисълта, че прави добро на вече своя цар, му казва истината, че Полиб не е истинският му баща. А лично той го е дал на царя на Коринт и той го е приел, защото е бил бездетен. Още повече се задълбава разговора, като разбира, че овчарят, коготото чакат, е същият, който е го е дал на пратеника, който от своя страна го е дал на царя на Коринт. Едип изпраща своите стражи да доведат по-бързо стария овчар, за да разбере кой е и да спре да се измъчва. Старецът пристига и пратеникът го познава като същия овчар, който преди години му предал детето. Овчарят не го разпознава, но след като пратеникът му разказва за детето, което преди години му е дал лично той и посочвайки Едип, казва, че това е то, същото дете. Овчарят проклиня пратеника и отказва да говори. Едип нарежда да му вържат ръцете и го кара със сила да каже това, което знае. Овчарят разказва, как е взел детето от самата кралица, която сега е жена на Едип. И това дете е било определено да обие родителите си от пророчество и затова е трябвало да умре. Но той от съжаление го дал на друг овчар да отрасне далече от родината си. След тази трагична свада Иокаста се самоубива, като Едип отива да я търси я намира обесена. Сваля я от въжето и със златната й игла изважда очите си, за да не види повече нещастието си. Креон вече е новият цар и Едип го моли да го прогони от тези земи и да скита цял живот в чужди земи. Умолява го да се грижи за дъщерите му, които ще бъдат следвани от деянията на баща си, който им е брат и да не ги оставя да просят и ходят сами и без мъж. Креон чака боговете да определят съдбата на Едип. Хорът разказва за подвизите и благочестивите деяния на Едип и как неговото щастие било безгранично, но последвано от най-злочестиви нещастия, и никое подобно щастие не е вечно. От тук може да свалите цялото произведение: Sofokyl___Edip_tsar_2775.zip ...или от тук: http://www.chitanka.info:82/lib/text/2775

© DarikNews n = document.getElementById('audio_player'); Централната избирателна комисия за Eвропейски парламент обяви резултатите от проведените избори на базата на 100% обработени изборни протоколи. Очаква се най-късно до сряда ЦИКЕП да обяви разпределението на мандатите и имената на 17-те български евродепутати. За ГЕРБ са гласували 627 693 души и окончателният резултат, с който партията води в изборите, е 24.48%; Втората позиция е за „Коалиция за България", за която са дали гласа си 476 618 души, което е 18.59%; Трета позиция запази ДПС с 364254 гласа или 14.21%; Четвърта е „Атака" с 307 985 гласа и 12.01%; НДСВ - 205 145 гласа и 8.00%; Синята коалиция - 204 784 гласа и 7.99% „Лидер" - 146 984 гласа и 5.73%; РЗС - 120 280 гласа, 4.69%; Коалиция "Напред" - 57 922 гласа, 2.26%. Останалите партии и независимият кандидат имат под 1% изборен резултат. При тези стойности на изборните резултати коалиция „Лидер" не взима нито един мандат и не се намесва в разпределението на мандатите, поясни заместник-председателят и говорител на ЦИКЕП Бисер Троянов. Очаква се утре да приключи повторното въвеждане и преброяване на секционните избирателни протоколи и да бъде оповестено официално разпределението на мандатите и имената на 17-те български депутати в новия Европейски парламент. Вижте как гласуваха избирателите в цялата страна Заместник-председателят и говорител на ЦИКЕП Бисер Троянов обяви и резултатите от вота на българите зад граница: в чужбина бяха организирани 53 секции - общо 12 392-ма български граждани са подали правото си на глас. Най-много са гласувалите за ГЕРБ - 2818 избиратели, ДПС - 2338, следвани от „Атака" - 1426, „Синята коалиция" - 1810, „Коалиция за България" - 1252 и НДСВ - 1213 гласа. Най-късно до 10 юни ще бъдат обявени окончателните резултати от евроизборите, съобщи още Бисер Троянов в „Дарик кафе". Това ще стане след повторното въвеждане на секционните протоколи в ЦИК. Избирателната активност към 19 часа снощи е била 37,45%. Нормално е протекла изборната нощ в страната, съобщиха от МВР. Не са регистрирани тежки престъпления. Общо 258 удостоверения за гласуване са издадени от МВР в деня на вота. В изборния ден полицията е проверила 73 сигнала за купуване на гласове. По девет от тях са образувани и досъдебни производства в районните прокуратури в Пловдив, Велико Търново, Сандански, Нова Загора, Свищов, Плевен и Лом. По 10 от прокурорските преписки са постановени откази за образуване на досъдебно производство, а по останалите работата продължава, добавят от МВР. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=363953

За момента подредбата на родните 17 евродепутати е следната: ГЕРБ - 5 БСП - 4 ДПС - 3 Атака - 2 Синята коалиция - 2 НДСВ - 1 Лидер - (0-1)

Русия не иска да намали ядрения си потенциал Bulgarian Post 06.06.2009 г. Докато ситуацията по света е неясна, включително за противоракетната система на САЩ в Източна Европа, няма да пипаме ядрения си арсенал, “ заяви началника на генералния щаб на руската армия Николай Макаров. В момента между Моска и Вашингтон текат преговори за наследник на подписания през далечната 1991 г. Договор за ограничаване на стратегическото и настъпателно въоръжение (СТАРТ 1), чийто срок изтича на 5-и декември. "За нас въпросът за стратегическите ядрени сили е свещен. Ще осигурим толкова ресурси, колкото са нужни за поддържане на стабилността в света," заяви Макаров. Генералът допълни, че Русия на практика няма да промени броя на ядрените си бойни глави, които по план трябва да бъдат ограничени между 1700 и 2200 броя до 2012 г. Главното различие между Русия и САЩ е, дали съществуващите договорки да се прилагат само по отношение на въоръжението, което се поддържа в бойна готовност, или и до складираните ядрени бойни глави и ракети. На преговорите за ограничаване на ядрените арсенали на двата противника от Студената война отдавна се гледа като на възможност за демонстрация на подобрените отношения между Кремъл и Белия дом. За началото на юли дори е насрочено посещение на американския държавен глава Барак Обама в Москва, като се очаква основната тема по време на визитата да бъдат именно противоракетния щит и преговорите за реципрочно намаляване на ядрените оръжия.

България и Ирландия се оттеглиха на почивка при резултат 1:1 на Националния стадион "Васил Левски" в мач от 8 квалификационна група за финалите на Мондиал 2010. Горещ момент пред ирландската врата имаше още в 27-ата секунда на двубоя, когато трикова комбинация между Бербатов и Божинов завърши с рутинна намеса на стража на гостите Шей Гивън. Последваха няколко силни минути на "детелините". В шестата минута Стивън Хънт надскочи нашата защита, а Иванков закова на голлинията. Секунди по-късно Фолън отправи тежък удар от двайсетина метра, но отново нашият страж бе внимателен и улови. Само късметът ни спаси в 11-ата минута, когато Роби Кийн на два метра от вратата не успя да намери добре топката след изпълнение на корнер и тя излезе в аут. Шансът ни споходи и в 15-ата минута, когато Фолън не беше съсредоточен пред вратата и не уцели кълбото така както му се искаше. В 19-ата минута и ние показахме зъби. Центриране отдясно на Живко Миланов бе засечено с глава от Димитър Бербатов, но топката излезе в аут. В 24-ата минута се случи неприятното. След поредното дълго задържане на гостите в нашата половина, гостите получиха правото на свободен удар. След неговото изпълнение слабо играещата от началото на мача наша защита остави съвсем сам Ричърд Дън, който без проблеми се извиси и с глава забоде топката в мрежата зад Иванков - 1:0 за гостите. "Трикольорите" се върнаха бързо в мача с гол след едва четири минути игра. Пас напред към крайната защита на островитяните не бе спрян от Кевин Килбейн, а от грешката му се възползва Димитър Телкийски, който без да се замисля шутира и отбеляза за 1:1. Нашите се разиграха и в следващите няколко минути се настаниха трайно пред Шей Гивън. В 36-ата минута Божинов стреля след едно разбъркване и Дън пред вратата изби в корнер. До края на полувремето не изпуснахме нито за миг инициативата, а в първата минута на продължението тежък, плътен удар на Радостин Кишишев бе уловен от вратаря на Ейре. Стартови състави: България: 1. Иванков, 16. Миланов, 4. Томашич, 2. Кишишев, 3. Стоянов, 6. Ангелов, 10. Ст.Петров, 18. Телкийски, 17. М.Петров, 8. Божинов, 9. Бербатов; Ейре: 1. Гивън, 5. Дън, 3. Килбейн, 4. О'Ший, 2. Леджър, 8. Андрюс, 7. Дъф, 11. С. Хънт, 6. Уилън, 9. Фолан, 10. Кийн. sportni.bg, gong.bg

Генерална репетиция

ЕВОЛЮЦИОННА БИОХИМИЯ НА ЖИВОТА - 1-ВА ЧАСТ НАЧАЛОТО БИОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА: ЧАСТ 2: РНК свят Биохимична еволюция на живота: Произход на клетката БИОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА: Произход и еволюция на вирусите Автор: Иван Божидаров astrobiology@abv.bg И за самата БИОХИМИЯ Въведение. Повече в nauka.bg Автор: Проф. дбн. И.Минков Йонко Петров Данчев