Р. Теодосиев

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/914 Често се питаме кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое не е – без да сме напълно сигурни в своите заключения. Освен това доскоро се смяташе, че науката не е способна да даде отговор на тези въпроси, но нашумелият автор Сам Харис опровергава това твърдение в своя провокативен бестселър „Моралният пейзаж" (ИК „ Изток-Запад"). Харис поддържа тезата, че науката не само може, но и трябва да се смята за авторитет по моралните въпроси, да оформя човешките ценности и да определя нашето благосъстояние. Дали ценностите и привичките на другите общества, които на пръв поглед ни се струват непонятни, са по-низши от нашите собствени? Чие е определението за „добър" или за „морален", по което трябва да се ръководим, когато даваме оценка или изказваме мнение за нечия постъпка? „Моралният пейзаж" ни показва, че – противно на общоприетото схващане – науката не само може да поставя подобни въпроси, но може и да им отговаря. Сам Харис си поставя за цел да ни покаже, че въпросите, свързани с ценностите – с морала, със смисъла на нашия живот и на битието като цяло – всъщност са въпроси, засягащи благосъстоянието на съзнателните същества. По този начин, твърди Харис, ценностите се превъплъщават във факти, които подлежат на научен анализ, в набор от положителни и отрицателни социални емоции, от импулси за отмъщение и налагане на справедливост, от въздействие на конкретни закони и социални институции върху човешките отношения, от неврофизиологичните елементи на щастието и страданието и пр. Сензационната книга „Моралния пейзаж" е полемично и невероятно любопитно четиво, което се превърна в един от най-обсъжданите публицистични бестселъри на Запад и беше въпрос на време да се появи и у нас. Харис е завършил философия в университета „Станфорд" и има докторска степен по невронаука от Калифорнийския университет. Автор е на няколко хитови книги и на редица статии в престижни медии като Нюзуик", „Тайм", „Сайънтифик Американ", „Нейчър", „Ролинг Стоун", „Ню Йорк Таймс", „Бостън Глоуб", „Атлантик" и много други. Харис е основател и изпълнителен директор на фондация „Разум", чиято основна цел е да разпространява научното знание и светските ценности в обществото. * „Докато четете тази вълнуваща и дръзка книга, няма как да не усетите как земята, на която са стъпили всичките ви уж солидни възгледи, потръпва под краката ви. Разумът никога не е имал по-страстен защитник." Иън Макюън, автор на „Изкупление" и „Дете във времето"

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/944 Много хора смятат, че противоположностите се привличат романтично, че личното щастие се определя от външни обстоятелства, които ни заобикалят, или че язвите се образуват следствие на стрес, но в „50 големи мита на популярната психология" (ИК „ Изток-Запад") няколко професионални учени и автори в областта се събират и развенчават тези и много други подобни често срещани и погрешни твърдения. Майкъл Шърмър, изтъкнатият учен, издател на сп. „Скептик" и автор на „Пазарното мислене", най-добре описва „50 големи мита на популярната психология":„Понеже използвам само 10 % от мозъка си, трябваше да си пусна Моцарт, докато четях тази книга, а после да се подложа на хипноза, за да си възстановя спомена за четенето поради потиснатите травми от ранното ми детство, които от време на време се проявяваха чрез извънтелесно преживяване или свръхсетивно възприятие... а ако повярвате и на една дума от това, трябва да прочетете тази книга – два пъти, ако разкритията за развенчаването на митове станат причина да потиснете спомена за нея." Макар и шеговито, Шърмър посочва доста конкретни проблеми. Психологията е неразделна част от нашето ежедневие; тя определя в голяма степен целия ни живот – докато спим и сънуваме, докато работим, докато обичаме и докато мразим, докато помним и забравяме, тя е част от нас. И въпреки важното място, което заема в нашето всекидневие, изненадващо много неща, които приемаме за истина в областта на психологията, се оказват чисто и просто митове. През човешка история митовете са изпълнявали централна функция тъй като чрез тях хората са се опитвали да си обяснят това, което не разбирали... и от което се страхували. Днес функцията на митовете на популярната психология е почти същата. В речниците се срещат редица определения на думата „мит", но обикновено той се смята за „широко разпространено, [но невярно] вярване или история, която с времето се е свързала с човек, обичай или събитие" или „измислица или полуистина, особено такава, която представлява част от идеология" (според American Heritage Dictionary). „50 големи мита на популярната психология" има за цел да развенчае широко разпространените вярвания, които недвусмислено противоречат на резултатите от психологическите изследвания или преувеличенията и изопачаванията на твърдения, в които се крие зрънце истина. Какъвто и да е произходът на общоприетите грешни схващания, разглежданите в това издание митове звучат толкова убедително, просто защото удобно съответстват на един по-широк възглед за човешката природа, който се струва правдоподобен на голям процент хора. Авторите Скот Лилиенфелд, Стивън Джей Лин, Джон Русайо и Бари Байърстийн поддържат и тезата, че разбиването на митовете трябва да се превърне в съществен компонент от психологическото образование, защото дълбоко вкоренените вярвания в погрешните психологически схващания могат да попречат на студентите да разберат човешката природа. Истинското знание се печели трудно и тази навременна и забележителна книга ни подсказва, че съкрушаването на лъжите също не е лесно. „50 големи мита на популярната психология" е първата книга, която изследва пълната сфера на съвременната поп психология и поставя най-разпространените психологически схващания под микроскопа на научните доказателства. Въпреки това техническият език в изданието е сведен до минимум, за да може да се чете с еднакво удоволствие от специалисти и неспециалисти, тъй като авторите целят едновременно да развенчаят популярни, но лъжливи вярвания, и да въоръжат читателите с истинско знание, което да използват, за да вземат по-добри решения.

Излезе последният за сезона брой на списание "Българска Наука". Тук ще откриете много интересни статии от различни науки, които ще ви дадат нови знания и поглед на света в който живеем. През месец септември ще излезе новият 50-ти брой на списанието. По случай 50-тия брой на списание „Българска Наука“ ще подготвим специален брой с включване на едни от най-изявените и популярни учени в България като автори на този брой. По повод това събитие ще организираме научна конференция в Софийски Университет, която ще се проведе средата на септември непосредствено след излизането на юбилейният брой. На тази конференция всеки автор ще представи своята публикация, като се представи и представи своята работа, като учен. Всеки учен е поканен да напише есе на тема „Какво бих променил в моята наука с един милион евро?“, като това е една от главните теми на конференцията.

От днес - 21 юни до 7 юли кандидат-студентите за СУ "Св. Кл. Охридски" ще могат да подават документи за класиране в желаните от тях специалности и по електронен път. На сайта на СУ вече е активна страницата, на която кандидатите могат да попълнят онлайн заявление с избраните от тях специалности. Новата електронна система ще гарантира по-малко грешки в подадената информация (идващи досега от преноса на информацията от заявленията, попълнени на ръка) и 6 спестени лева за предпочелите тази форма на кандидатстване. Все още остава задължението кандидат-студентите да се явят и лично в Информационния център в сградата на Ректората от 25 юни до 7 юли (всеки ден без неделя от 8.30 до 17.30), за да представят копие от дипломата си за средно образование, да заплатят такса от 30 лв. и да получат входящ номер за класиране. Очаква се на изпитите в Алма Матер да се явят около 10 000 души. Първото класиране ще бъде обявено на 30 юли.

Богомилите – едно малко познато явление Богомилите са истинско явление в християнската, а до голяма степен и в литературната история на България от Х век. Те са идейни последователи на учението на нашенски свещеник, известен като поп Богомил, живял по времето на цар Петър I (927-969 г.). В своя ръкопис „Богомилите и презвитер Козма” екзарх Стефан разглежда обстойно поддържаните от богомилите тези – отричането на земния живот, обявяването срещу брака, възхваляването на самоубийството и критичните възгледи и отношение на Презвитер Козма спрямо тях. През вековете мненията за богомилите са полюсни. Те са смятани за крайни еретици, за проповедници на религията на отчаянието или за представители на прогресивно мислене в тъмната епоха на Средновековието. Но каквито и да са били в действителност, богомилите безспорно са оставили своя отпечатък не само в българската, а и в европейската история. „Богомилите и презвитер Козма” е книга с наистина необичайна съдба. Тя излиза за първи път през 1920 г. в Швейцария на френски език като дисертация на екзарх Стефан, чието истинско име е Стоян Попгеоргиев Шоков. По време на защитата пред Фрибурския католически университет авторът е на 42 години – зряла възраст, в която той успява да изложи пространно и да защити успешно задълбочените си анализи и изводи, чийто принос за българската християнска история е голям. Възприемайки глобалната картина, пресъздадена от критичното перо на Презвитер Козма, екзарх Стефан се сдобива с възможността за обективен, но същевременно и нюансиран поглед към тази епоха, както и за реална оценка на движещите я фактори. Това, което прави екзарх Стефан изследовател от наистина висока класа, е умелият начин, по-който той успява да постави границата между теология и история на културата в своя труд. Отправяйки значителен брой богословски обвинения срещу богомилската доктрина, в същото време авторът отдава и важно място на културно-историческия принос на богомилството. Той изтъква високата за времето ерудиция на богомилите, техните образованост и културно развитие. Дисертацията на екзарх Стефан сочи България като един от изворите на развитието на идеите в Средновековна Европа. Приносите и културно-историческите достижения на богомилската книжнина, твърди авторът, са основен мост на общуването между Изтока и Запада в Средновековието. Освен че старобългарският език и старобългарската книжнина преминават като водещи в южнославянските страни, в Молдова и Русия, в тези страни и в Западна Европа се пренасят важни идеи, цели течения. „Богомилите и презвитер Козма” е първата книга от поредицата „Богомилството и Европа”, която е съвместен проект на издателство ИК „Изток-Запад” и Университет по библиотекознание и информационни технологии. Поредицата има за цел да положи основите на част от българската история, която е малко позната у нас. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/921

Кой кой е в средновековна България Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/898

Жените в Априлското въстание Катя Зографова Тази малка книжка има амбицията да открие и разтълкува оскъдните и разпръснати документални, мемоарни, художествени и историографски свидетелства, за да напише историята на жените в Априлското въстание. Стремежът й е не само да назове поименно Вазовата героиня от „Епопея на забравените”, но да възкреси и уплътни с премълчавани или неизвестни факти биографичните силуети на десетки храбри „априлки” – от христоматийната Райна княгиня, през забравените батачанки Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова, до напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище... Силен акцент е поставен върху женски фигури, останали извън националния пантеон - като спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова или „черната сватбарка” от Клисура Анка Козинарова, самоубила се заедно с четирите си деца... Очертани са над десет типа женски проявления във въстанието. Преосмислено е мястото на баташките и новоселски новомъченици, чийто тих подвиг убедително се съимерва с този на поборничките. Така се гради една нова епопея на забравените (българки) от лето 1876. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/819

Съчинения Т. 1: Църква и история Варненски и Преславски митрополит Симеон Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882–1883); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884) и почетен член на БАН (1923). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на своята личност митрополит Симеон може да бъде сравняван не толкова със съвременниците му, колкото с големите духовни дейци и книжовници на миналото от величината на патриарх Евтимий. Според авторитетното свидетелство-признание на акад. Михаил Арнаудов (1930) митрополит Симеон е “жива история на българските усилия за църковно, културно и национално въздигане в последните 70 години”, в дейността си той е примирил „ония разнородни нравствени подбуди, които движеха протагонистите на Българското възраждане от Паисия до Илариона Макариополски”, а неговият живот е пример за „апостолско служене на християнския и народен дълг”. Съчиненията на Варненски и Преславски митрополит Симеон се издават за пръв път. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/778

България и Балканите в началото на ХХІ век Венелин Цачевски Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София. Има магистърска степен по международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София. Работил е в Института за външна политика „Иван Башев“, Института по международни отношения и др. През 1975 г. защитава докторска дисертация по международна икономика. На 32-годишна възраст става старши научен сътрудник, а през 1989 г. получава втора научна степен – „доктор на науките“. Бил е съветник в Министерството на външните работи по въпросите на интегрирането на България в Европейския съюз. Като професор по политически науки е преподавал в Славянския, Великотърновския и Нов български университет по Теория на международните отношения и Външна политика на България. През 2007–2009 г. Венелин Цачевски бе гост – професор в Хелзинкския университет, където преподаваше по съвременното развитие на Югоизточна Европа и външната политика на България. Венелин Цачевски е автор на голям брой публикации по развитието и външната политика на България, сигурността и регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, ЕС и НАТО. През 1993 г. публикува фундаменталния труд „Българският комунизъм“. Автор е също на книгите „Балканите. Новата Югоизточна Европа“, която претърпя две издания, „Балканите. Европейският избор“, „Балканите. Краят на конфликтите“, „Балканите. Трудният път към обединена Европа“, „България и Балканите. Европеи-­зацията не е завършила“ и др. Специализирал е в Белгия, Русия, Унгария, Австрия, Финландия, Япония и Швейцария. През 2003–2006 г. Венелин Цачевски бе посланик на България във Финландия, а през 2004–2006 г. и в Естония. След приключването на посланическия мандат в Хелзинки е удостоен с финландския орден „Гвардейски кръст“ за приноса му в развитието на българо-финландските отношения. Венелин Цачевски е описал своята дейност като посланик и срещите си с известни български и чуждестранни политици в документалната книга „Зад фасадата на българската дипломация“, която предизвика голям читателски интерес. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/742

В началото бе словото... Костадинка Паскалева Сборник статии и студии (1967–2011 г.), които очертават полувековния творчески път на Костадинка Паскалева, изследовател на средновековното културно наследство на България и на основния символ на Източното християнство – иконата, дългогодишен директор на Музея за икони в Криптата на храма "Св. Александър Невски", инициатор и организатор на изложби на български икони в различни страни в света. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/709

Траки. Исторически и културен обзор Димитър Попов Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на тракийската диаспора, която в своето историческо съществуване се разпростира върху обширна територия. През различните периоди това разселване обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони на Мала Азия, покрива зони на Северното Черноморие, Кавказ, Подунавието, различни пунктове на Източното Средиземноморие, а също така и от Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции. Последните места бележат периферията на тракийската диаспора. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и религиите на индоевропейците, в частност на траките. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/743

„Мисленето" – дръзко, вдъхновяващо и необикновено пътуване из дебрите на човешкия ум Даниъл Канеман, удостоен с Нобелова награда през 2002 г. за интегрирането на психологическите изследвания в икономиката – особено на човешката преценка и процеса на взимане на решения в условия на несигурност, е ученият, който успя да обедини психологията и икономиката. Преди него икономистите са си блъскали главите, опитвайки се да проумеят защо изчислените от тях модели изведнъж не действат, а хората се държат не така, както се полага според теорията, защо борсата изведнъж се срива или хората изведнъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга... Канеман предлага в своята книга „Мисленето" (ИК „ Изток-Запад") генерално обединение на всички свои досегашни идеи, синтезирайки внушителен анализ на света, който ни заобикаля. Даниъл Канеман ни повежда на вълнуващо пътешествие из дебрите на ума и ни обяснява двете системи, които ръководят начина, по който мислим. Система 1 е бърза, интуитивна и емоционална. Система 2 е бавна, съзнателна и логична. Канеман разкрива изключителните характеристики – и положителните, и отрицателните – на бързото и бавното мислене, показвайки колко силно влияят нашите интуитивни впечатления на мозъка и поведението ни. Въздействието на отвращението от загубата и прекалената самоувереност върху корпоративните стратегии, затрудненията ни да предскажем какво ще ни направи щастливи в бъдеще, предизвикателствата, свързани с поставянето на рисковете (на работа и у дома) в подходящите рамки, дълбокият ефект на когнитивните деформации буквално върху всичко – от играта на капиталовия пазар до планирането на следващата ни почивка... Всичко това можем да разберем единствено като разучим как двете системи формират нашите преценки и решения. Книгата увлича читателя в интересен диалог за начина, по който мислим. Така тя ни разкрива къде можем и къде не можем да вярваме на своите интуиции и как можем да стигнем до даровете на мисленето. Канеман ни предлага практически и просветляващи прозрения за начина, по който взимаме своите решения – както в бизнеса, така и в личния си живот. Освен това ни демонстрира как можем да използваме различни техники, за да се предпазим от различни отклонения в мисловния процес, които ни докарват проблеми. Накратко: „Мисленето" изцяло преобразява начина, по който мислим за мисленето! Канеман е лауреат на Нобелова награда за икономика за плодотворния си труд в областта на психологията, анализиращ рационалния модел на оценяването и вземането на решения. Той е един от най-важните мислители на нашето време и идеите му оказват дълбоко влияние в различни области на науката и живота – включително в икономиката, медицината и политиката. Досега обаче той не бе обобщавал в една книга резултатите от своите дългогодишни изследвания и това несъмнено превръща публикуването на „Мисленето" в истинско събитие. Любопитна подробност: „Мисленето" е част от амбициозната публицистична поредица „Красив ум", в която досега бяха представени акламирани заглавия и автори като „12-те правила на мозъка" на Джон Медина, „Изцяло ново мислене" на Даниъл Пинк и „Как работи умът" на Стивън Пинкър. ОТЗИВИ ЗА „МИСЛЕНЕТО" НА ДАНИЪЛ КАНЕМАН: „Даниъл Канеман е един от психолозите, оказали най-силно влияние в историята на човечеството, и със сигурност е най-важният жив психолог днес. Той притежава дарбата да открива забележителни черти на човешкия ум, много от които, постигайки статут на класически произведения, бяха включени в учебниците и станаха част от общочовешката мъдрост. Неговите трудове преоформиха социалната психология, когнитивната наука, изследването на разсъдъка и на щастието, както и на поведенческата икономика, научна област, началото на която положиха той и неговият колега Еймос Тверски. Издаването на „Мисленето" е важно събитие". Стивън Пинкър, професор по психология, Харвардски университет, автор на „Как работи умът" и „Езиковият инстинкт" * „Епохален труд в областта на социалното мислене, сравним с книги от ранга на „Богатството на народите" на Адам Смит и „Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд." Насим Никълъс Талеб, автор на „Черният лебед" * „Тази книга е творение на интелектуален гигант; тя е четивна, мъдра и дълбока. Бързо си я купете. Четете я бавно и нееднократно. Тя ще промени начина, по който мислите за работата си, за света и за своя собствен живот." Ричард Талер, професор по икономика, Чикагски университет * „Истински шедьовър – брилянтна и увлекателна интелектуална сага, разказана от един от най-великите психолози и най-задълбочените мислители на нашето време. Канеман би трябвало да постави до Нобеловата си награда и един „Пулицър"." Даниъл Гилбърт, професор по психология, Харвардски университет, автор на „Какво е нужно да си щастлив?" * „Даниъл Канеман е един от най-оригиналните и интересни мислители на нашето време. Може би няма друг човек на планетата, който да разбира по-добре от него как и защо правим изборите, които правим. В тази възхитителна книга той споделя с читателя мъдрост, натрупана през цял един живот, по начин, който е прост и увлекателен, но и изумително задълбочен. Тази книга е задължително четиво за всеки човек с любознателен ум." Стивън Левит, професор по икономика, Чикагски университет, съавтор (заедно със Стивън Дъбнър) на „Големите измами" Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=37864

Християнското изкуство в националния археологически музей – София Каталог Иванка Гергова, Йордан Гатев, Иван Ванев Настоящата книга представлява научен каталог, обхващащ произведения, създавани за православната цъква и за христианския дом. Включени са стенописите, свалени от стените на две гробници от Софийския некропол. Материалът е заведен в Средновековния фонд на Археологическия музей. Каталожния материал е организиран хронологично в раздели според спецификата му. За всеки предмет са посочени всички данни, с които се разполага. Главен източник на информацията са старите инвентарни книги на Народния музей и по-късните описи, чийто данни са проверени. Големия брой на обхванатите в каталога произведения прави невъзможно репродуцирането на всяко от тях. За илюстриране са подбрани предимно непубликувани произведения в добро състояние и с висока художествена и научна стойност, които дават представа за цялото разнообразие на колекцията. Първо издание ISBN 978-954-322-499-9 580 стр. Цена 28.00 Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=971

Етнологията в България – история, методи, проблеми Ана Лулева, Валентина Васева, Иванка Петрова, Петко Христов Сборникът представя съвременното състояние (тематични области, методи, подходи) на етнологията и етномузеологията в България, историческото развитие на науката и институциите й (научни звена, университетски кадри, музеи), както и посоките на бъдещето й развитие като част от етнологията и антропологията в Европа. Авторите са водещи съвременни учени и музейни специалисти. Сборникът ще представлява интерес както за български изследователи, музейни специалисти, преподаватели и студенти по етнология, така и за международната общност на българистите и етнолозите.<br clear="all"> Първо издание ISBN 978-954-322-466-1 409 стр. Цена 15.00 Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=972

Време и видеообраз. Трансформация на времето в дигиталното видеоизкуство Васил Марков Книгата е посветена на проблема за времето във видеоизкуството, една от най-значимите и безспорно комплексни артистични форми, която е добре позната и утвърдена в България. Проследени са генеалогията на видеоизкуството и връзките му с телевизията и киното; предприет е опит за концептуализиране на дигиталните технологии и обосноваване на една естетика на дигиталния образ; предложен е критически анализ на конкретни произведения от гледна точка на времевия им аспект. Книгата съдържа и по-общи наблюдения върху съвременната аудио-визуална култура и динамиката на нейните процеси. Приложената анкета с водещи български видеоартисти дава ценен поглед върху състоянието на тази художествена практика у нас. Изследването е с интердисциплинарен характер и представлява интерес както за изкуствоведи, киноведи и културолози, така и за по-широк кръг читатели. Първо издание ISBN 978-954-322-495-1 175 стр. Цена 13.00 Купи: http://aph.bas.bg/ww....php?l=b&id=974

Известният непознат, Иван Стоянович - Аджелето [1862–1947] Това е един научен труд, написан да се чете, а не да събира прах по лавиците. Посветен е на прадядо ми Иван Стоянович-Аджелето - един от най-известните строители на съвременна България. Ненавиждам митологичните биографии и поръчковите портрети, те не само убиват науката, но вредят на прототипа. Освен спирките по дългия път на един възрожденец ще имате възможност да проследите проблемите и атмосферата на времето – от преди Освобождението от Турско, до след падането под Съветско. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37605

http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%B4%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B8-memoriam Поклон!

Ресурсна ефективност на сферата на услугите и нейното влияние върху българската икономика. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0 И до днес човекът и обществото като цяло имат за главна своя цел и стремеж подобряването на условията или повишаването на качеството на живота. Този стремеж и цел могат да се постигнат на база разширяването, развитието и усъвършенстването на производството, а така също и чрез повишаването на неговата ефективност. Един от основните фактори за повишаване ефективността на икономиката е усъвършенстването на нейната структура. Прогресивните структурни изменения в икономиката, насочени към по-пълно удовлетворяване на потребностите с по-малко разходи на ресурси, се явяват един от факторите на интензивния икономически растеж. Основната част от тази разработка е посветена на анализ на използването на производствените ресурси и с оглед на това особено внимание е отделено на повишаване на производителността им на основата на преструктурирането на сектора на услугите, тъй като той създава по-голямата част от БВП. С изследването на ефективността на българската икономика, и в частност на сектора на услугите, през периода 1997-2009 година си поставяме три основни цели – методологическа, информационна и аналитична. Методологическата е важна, тъй като ефективността все повече се превръща в ориентир за развитието на икономическата система и за целта е нужно да се използва адекватен инструментариум за нейното измерване и оценка. Информационната е не по-малко важна, защото благодарение на публикуваните данни от статистиката може относително добре, да се представят макроикономическите процеси в страната и за целта важно е изчисляването на ефективността и производителността, както за икономиката като цяло, така и за водещия към момента сектор, този на услугите. Аналитичната е от значение за стопанската практика, доколкото стратегията на икономическите реформи предполага добро познаване на механизма на функциониране на българската икономика и на реалните процеси в нейното развитие, особено в последните няколко десетилетия. Ефективността е съдържание и измерител на икономическото развитие и всички икономически процеси – усъвършенстването на структурата на икономиката, подобряване използването на ресурсите, оптимизация на производството, постигане на равновесие в икономическото развитие и други са подчинени на нея. Изследването на ефективността, на мястото и съдържанието й в дадената икономическа система, използването на подходящ комплекс от показатели за измерване и оценка, както и разкриването на факторите и механизмите за нейното повишаване имат ключово значение за икономическата теория и за стопанската практика на страната. Затова целта на тази разработка е да се направи анализ на проблема за ефективността на икономическата система и да се изведе влиянието на дейностите от сектора на услугите върху нея. Основно е анализирана ефективността на два производствени фактора – заети лица и инвестиции в ДМА. Развитието на сектор “Услуги” се обуславя и от развитието на останалите сектори в икономиката, чиято ефективност предопределя и ефективността на сферата на услугите. Успоредно с това сферата на услугите оказва силно влияние и върху тяхното развитие. Затова постигането на висока ефективност при производството на услуги и на ресурсите използвани за това производство е толкова необходимо. Винаги актуален за икономическата теория и практика е проблема за повишаването на ефективността. Това важи за всички сфери на икономиката. Разработките в тази област обаче са насочени предимно към индустрията и селското стопанство или към конкретни отрасли и по-малко към сферата на услугите и нейните дейности. Икономическата практика в миналото не е изчислявала икономическата ефективност на сектора на услугите, защото се считало, че там не се създава обществен продукт или национален доход. Освен това секторът на услугите се състои от много и разнообразни дейности, които се характеризират с различна ефективност и производителност, което допълнително затруднява анализа. Секторът на услугите влияе положително върху цялото стопанство – съдейства за развитието и разпространението на иновациите, за повишаване качеството на работната сила, за интензификация на производството и увеличаване на ефективността. Отличителна особеност за сферата на услугите е предоставянето на неосезаем продукт. Ето защо изследването на ефективността й е ключов фактор за усъвършенстването на този продукт. Различните дейности от сферата на услугите се характеризират със специфични особености при формиране на качеството и ефективността, което затруднява оценяването им и оттам и ефективността на сектора като цяло. Характерно за голяма част от тези дейности е, че те имат двойствена функция – икономическа и социална. Затова в сферата на услугите може да се каже, че ефективността не е само икономическа, а е социално-икономическа. Освен всичко друго резултатите в сферата на услугите се проявяват в един по-дългосрочен период и това затруднява измерването на създадените от тях ефекти в момента на влагането на ресурсите. Това е така, тъй като в тази сфера на икономиката влизат дейности като образование, здравеопазване, социално осигуряване, търговия, транспорт и съобщения, туризъм и развлечения. Работещите вече на конкурентния Европейски пазар български фирми се стремят към по-голяма ефективност и конкурентоспособност на него. Като за целта е нужно да се наблегне на такива дейности като образование, здравеопазване, наука и социални дейности, благодарение на които се създава и поддържа качествен човешки ресурс, така необходим за новата икономика. Ефективността в сферата на услугите може да се изследва от три страни: първо, анализ на социалната ефективност от нея; второ, влияние на сферата на услугите върху останалите сектори на икономиката и трето, изследване на ефективността в самата сфера на услугите. Анализирайки ефективността следва да започнем със социалните функции, които този сектор изпълнява в обществото. Развитието на сферата на услугите не трябва да се разглежда само от икономическа гледна точка, която понякога може да противоречи на социалните цели на общественото развитие. Затова оценката на сферата на услугите следва да се извършва и от гледна точка на задоволените чрез нея социални потребности. Измерването обаче на социалните ефекти е труден, а понякога и невъзможен процес. Към социалните резултати, които поражда сферата на услугите могат да се отнесат: увеличаване продължителността на живота и жизненото равнище на населението, включително намаляване на заболеваемостта, чрез профилактика и навременно лечение; подобряване на знанията, уменията и културното равнище на населението; увеличаване на свободното време и неговото качествено използване и т.н. Някои от услугите предлагани в сектора могат да се използват от потребителите само при наличието на свободно време и следователно нарастването му е условие за развитие на сферата на услугите в още по-голяма степен. Количествено социалните резултати от сферата на услугите се измерват с изменението на средната продължителност на живота в страната на различните групи от населението, с равнището на заболеваемостта по видове болести, с относителния дял на учащите се в средните и висшите учебни заведения, спрямо цялото население, брой на населението с висше и средно образование, степен на повишаване на знанията и културното равнище на населението, увеличаване на свободното време и неговото рационално използване за отдих и почивка и др. Те обаче няма да бъдат обект на подробно разглеждане в тази разработка, тъй като вниманието ще бъде насочено повече към икономическата ефективност, която в условията на пазарна икономика е много по-желана. Има социални ефекти, които са количествено неизмерими и тяхното съпоставяне с изразходваните ресурси е невъзможно. Освен това някои социални ефекти не са преки, а по косвен път се проявяват и то в последващ период, такъв е случая с ефекта от образованието, здравеопазването и т.н. Например, разходите направени в сферата на здравеопазването и броя на заболелите или разходите в сферата на образованието и броя на завършилите средно или висше образование. Ако разходите са относително малки, а броя на завършилите голям това все още не означава, че социалната ефективност е висока. Напротив, несъблюдаването на правилното съотношение между завършилите и потребностите на бизнеса, ниското качество на подготовка и т.н. означават ниска социална ефективност, въпреки големия брой завършили едно или друго образование и специалност. Тук също трябва да се отбележи, че социалният ефект се проявява едва в процеса на реализация на кадрите и не може да се съпостави с направените разходи за тяхната подготовка. Нарастването на икономическата ефективност неминуемо рефлектира и върху равнището на доходите и степента на задоволяване на потребностите на обществото. Развитието на икономиката, в частност на производството на материални продукти и услуги и на обществото като цяло винаги са свързани в една или друга степен с повишаване на ефективността - икономическа и социална. Зависимостта между икономическата и социалната ефективност показва, че в основата на социалната стои икономическата и затова вниманието ще бъде насочено повече към нея. В сферата на услугите са концентрирани много голяма част от материалните, трудовите и финансовите ресурси в икономиката. Това е още едно основание да се разгледа въпроса за тяхната ефективност, тъй като не е без значение какъв ефект имат направените разходи за тези ресурси. Правилното определяне на ефективността в сферата на услугите е от значение за установяване на пропорциите между нея и другите сектори на икономиката, разпределението на ресурсите между различните дейности, както и проблема за заетостта на работната сила. Всичко това води до необходимостта от разработването на този проблем и предопределя неговата значимост. Днес никой не оспорва влиянието на сектора на услугите върху повишаването на ефективността на националното производство, тъй като съвременната икономика е немислима без развита сфера на услугите. Анализирайки ефективността в пределите на сектора на услугите трябва винаги да имаме предвид, че той е в единство и взаимодействие с останалите сектори на икономиката. Ефективността му се изразява в степента, в която той задоволява потребностите им. Същото може да се каже и за взаимоотношенията между сектора на услугите като цяло и отделните дейности включени в него. Оценявайки дейността на различните отрасли от сферата на услугите в цялостния производствен процес, се вижда, че от резултатите от труда на заетите в тези дейности зависи и повишаването на ефективността на останалите сектори. Оттук следва, че трябва да се измерва и оценява приносът, който заетите в тези дейности имат за развитието и повишаването на ефективността на производството. На практика максимизация по всички показатели за измерване на ефективността в сектор услуги трудно може да се постигне. Затова най-често се взема един или няколко от тези обобщаващи показатели и по тях се съди за социално-икономическата ефективност. Като такива показатели може да се използват производителността на труда , тъй като нейното увеличение е решаващо условие за по-пълноценно производство, пределна производителност , частна факторна еластичност , а също и ефективността на инвестициите в ДМА направени в сектора, изразена чрез показателите фондоемкост, фондопродуктивност и прирастна капиталоемкост. Повишаването на производителността на труда е един от най-важните показатели за изразяване динамиката на икономическата ефективност. Успоредно с повишаването на производителността на труда се постига и по-добро разпределение и преразпределение на работната сила, както в икономиката като цяло, така и в отделните дейности от сферата на услугите. По-рационалното използване на ресурсите и труда в крайна сметка позволява да се увеличи обемът на услугите и по-добре да се задоволят потребностите на обществото от тях. Изследването на ефективността в сферата на услугите допринася за реални изводи и резултати само при условие, че се усъвършенства статистическата информация и се детайлизират необходимите данни, защото към момента голяма част от заетите в тази сфера не са официално регистрирани и техния принос за увеличаване или намаляване на производителността на труда (ПТ) не може да бъде отчетен, а също така това може да доведе и до завишаване на действителната производителност на труда, тъй като тя се смята на база официалната брутна добавена стойност (БДС), но с по-малко от действителните заети лица. Бурното развитие на сферата на услугите през последните години и все по-нарастващия обем на инвестициите и заетите лица в нея налагат да се актуализират показателите и методите за измерване на ефективността от тези дейности. При това е необходимо да се отчита и спецификата на сектор услуги, която се изразява в по-особените му функции. Освен всичко останало, практиката се нуждае от конкретна методика, с която да се определи каква част от нарастването на БВП (чрез по-добрата квалификация, знания, умения и здравен статус на работната сила, заета в икономиката) е резултат от развитието на сферата на услугите. Засега това е трудно да бъде отчетено. Ефективността на сектора на услугите зависи от отрасловата му структура. Затова е необходимо да се определят ключовите и приоритетните дейности в сектора, да се степенуват по важност и да се разгледа задоволеността на обществото от различните видове услуги. На първо място, може да се постави усъвършенстването на дейността и инвестиционната политика в областта на образованието и науката. Това се налага поради течащите в момента реформи в образованието и от необходимостта то да се обвърже по-тясно с нуждите на бизнеса, както и от потребността да се създадат необходимите условия за прилагането на съвременни и модерни методи на обучение. На второ място, голяма е необходимостта от инвестиции и промени и в областта на здравеопазването. С този демографски спад на нацията, с пропуските в здравната реформа и с твърде ниските нива на инвестиции в тази дейност се стига до неимоверно голям проблем за бъдещето на българската нация. Тук не става въпрос само за качеството на работната сила, което е особено важно, но вече и за количественото й съотношение. Затова качеството и ефективността в тази дейност са много важни. Многоаспектността и сложността на показателите за ефективност в сферата на услугите създават трудности, както за теорията, така и за практиката. Не е окончателно решен въпроса за нейното конкретно съдържание и чертаенето на пътища за нейното усъвършенстване. Този проблем изисква по-нататъшни проучвания, с цел създаването на практически приложима методика и показатели, които да се използват на национално и отраслово равнище. За подобряване на ефективността в сектора на услугите ще допринесат: по-улеснен достъп за кредитиране на фирми от сферата на услугите, с цел подобряване тяхната конкурентоспособност спрямо фирмите от другите страни на ЕС, тъй като е ясно, че и в следващите години сферата на услугите ще продължава да е водещ сектор в икономиката на България, а конкуренцията, особено от съседни страни може да доведе до намаляване силата на този сектор и оттук и като цяло на икономиката; облекчаване на режима за привличане на чуждестранни инвестиции в сферата на услугите и в икономиката като цяло; уеднаквяване качеството на услугите, така че да съответства на изискванията и критериите на ЕС; развитие, изграждане и усъвършенстване на инфраструктурата, тъй като по този начин може да се стимулира допълнително заетостта и производството в сферата на услугите; данъчни преференции и субсидии за инвестиции в научната и развойната дейност, които са много необходими сега и в бъдеще. Изменението в ефективността от използването на труда в сферата на услугите може да се дължи на: изменения в количеството на заетите лица; в по-доброто използване на работното време; в интензивността на труда; в качеството на работната сила; в способността да се използва наличната информация по-добре; в по-съвършените методи за управление и т.н. По-високите темпове на нарастване на производителността на труда са доказателство за повишаване на ефективността и обратно. Затова отначало следва да проследим динамиката на производителността на труда като цяло в сектора, а след това изследването да се конкретизира за отделните дейности, за да могат да се разкрият положителните и отрицателните тенденции в тях, влияещи върху общите икономически резултати. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Как Добрич празнува днешния празник: http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=10506&fb_comment_id=fbc_10151163580867516_27302120_10151163765707516#f2eadbad7143b3

Честит Празник! Нека бъдем по грамотни и да се гордеем от това, което сме дали на света...

Над 15 вторични труса са регистрирани в първия час след силното земетресение, което разлюля България около 3ч. тази нощ. Това съобщи д-р Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН в интервю за БНР. По думите на Милошев големият брой вторични трусове дават надежда, че напрежението спада и е вероятно да няма второ сериозно земетресение. По данни на Милошев земетресението е усетено в почти цялата страна. Той уточни, че в Перник има данни за паднали комини и напукани сгради, но няма информация за жертви и пострадали. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/05/22/1832111_nad_15_vtorichni_trusa_sa_registrirani_za_chas/

Усетихте ли земетресението? Къде се намирате и колко силно беше то при вас?

Космически самолет Virgin Galactic SpaceShipTwo е пуснат във въздушното пространство, предназначен за суборбитален полет на космически туристи. Самолетът е следващата крачка на SpaceShipOne. Компанията планира това лято да изпрати първите космически туристи, като имат за цел да бъдат първата частна компания за туристически полети до космоса. Пътуването до границата с космоса на около 100 км височина ще продължи три и половина часа и ще струва 200 хиляди долара. Космическият самолет побира 6 пътника и 2 пилота. Според сайта на Virgin Galactic вече са закупени билети за 430 души, като за сравнение до момента до космоса са пътували общо 525 човека. От 2013 година компанията ще изстрелва своите самолети от собствен космодром в Ню мексико. http://nauka.bg/a/virgin-galactic-spaceshiptwo-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Националният победител Борис Ценов ще представя България на международния финал в Обединеното кралство, заедно с кандидати от общо 19 държави. Как можем да разберем какъв е бил климата на територията на днешна България преди 5 милиона години? Необходими са ни само един фосил на около 3 милиона години и един палеоботаник. И неговото име е Борис Ценов от Българската академия на науките. Той грабна 4 награди – голямата, на публиката, на сп. Обекти и на Съюза на учените в България, с удивителната история, която представи на националния финал на конкурса "Лаборатория слава FameLab". Борис показа един фосил от листо на растението жен-шен и разказа как чрез него ученият се превръща в детектив, който изследва минали епохи и прави заключения за климата и неговите промени отпреди милиони години. Жен-шенът днес вирее в топлия и влажен климат в Азия, но е растял по нашите земи до преди около 3 милиона години, когато изчезнал и се е образувал фосила, който показа Борис. Така учените разбрали, че именно тогава на територията на днешна България е настъпило застудяване. Общо 11 претенденти се състезаваха на 11 май да станат българското лице на науката за 2012г. Те участваха в националния финал на конкурса за млади учени „Лаборатория за слава FameLab”, който Британски съвет провежда в България за шеста поредна година, в партньорство с Министерството на образованието, младежта и науката и Форум Демокрит. Конкурсът, създаден по оригинален британски формат, търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Националните победители във всяка от 19-те държави, където се провежда конкурса, ще се състезават помежду си на международния финал в Обединеното кралство през месец юни, по време на Челтнъмския фестивал на науката. Второ място в българския финал спечели Виолета Желязкова, която е студент по Молекулярна биология в СУ и разказа за надеждата на учените да открият алтернативен метод за борба с бакетриите. Виолета получи сребърната статуетка на FameLab и награди от Майкрософт България. Третата награда отиде при астронома Никола Каравасилев, който е Магистър по астрофизика в СУ и работи като физик в БАН. Никола разказа за инфомацията, която получаваме от звездите – тя понякога достига до нас със закъснение, със смущения или на грешен адрес, така както се случва с обикновените пощенски пратки. С тази история той спечели бронзовата статуетка. Специалната награда на БНТ получи бъдещият метеоролог Цветан Симеонов, който ще бъде на едномесечен стаж в Дирекция "Информация" на телевизията. Журито реши да поощри двама от участниците – компютърния специалист Ангел Николов и химика Георги Стойчев, и двамата студенти от СУ. Специални награди раздадоха още сп. Обекти и Съюзът на учените в България. Журито на българското издание на "Лаборатория за слава FameLab” бе съставено от учени с опит в комуникациите и журналисти с опит в отразяването на научни теми: доц. Леандър Литов – ръководител на българския екип в ЦЕРН; Вера Гоцева – журналист, креативен директор на медийна група 3Бей.БГ; Ивайло Славов – физик, синоптик в ТВ-Мет; Георги Балджиев – финалист в Лаборатория за слава FameLab 2007, биолог от Българската агенция по безопасност на храните; Петя Тетевенска – журналист от БНТ и продуцент на предаването „Красива наука”. http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2012%D0%B3 Повече: http://bnt.bg/bg/news/view/75157