Р. Теодосиев

Извинявам се, че се намесвам така във вашия спор, но само искам да вметна нещо... Ще дам няколко линка за японската религия: http://ci.nii.ac.jp/naid/110007153087/en http://www.upiasia.com/Blogosphere/Harumi/...se_religiosity/ Или направо да дам това: http://www.google.bg/search?q=Japanese+religiosity В темата Какъв е проблемът на японските мобилни телефони? споменах няколко неща за икономиката на Япония... г-н Итами каза нещо много важно, че в следващите години Япония трябва да преодолее своите традиции, за да може да върви така напред както до сега...и тя (Япония) трябва да бъде актуална и модерна... Това говори изцяло за едно традиционно общество...

Саблеклюн - Recurvirostra avosetta ( ДТ 43 см). Обитател на засолени блатисти терени край морското крайбрежие. У нас гнезди най-много в Атанасовското езеро край Бургас. С извитата си нагоре човка "коси" наляво и надясно във водата и така събира дребни водни организми, с които се храни.

Кокилобегач - Himantopus himantopus ( ДТ 28 см). В полет изглежда прекомерно дълъг с източените си и поклащащи се зад опашката крака. Обитава засолени терени - крайморски лагуни и солници. Гнездото си строи на земята от кал. Рядък вид у нас.

На скоро бях на една лекция водена от г-н Кубаяши ( Saburo Kobayashi - http://www.ics.hit-u.ac.jp/faculty/detail.php?id=985 (EN) - http://www.us-lighthouse.com/ustrend/e-10195.html (JP) ) работим над 30 години в Хонда ( Honda). Разказа много интересни неща и доста съвети даде за добрия успех! Аз след всичките тези близо 3 часа стигнах до извода, че Япония е един отделен (икономически) свят, където са на поне 20-30 години преди останалия свят. Това затруднява (въпреки очакваното) както въприятието така и самото искане на продукта. Защото хората не са готови за тези нови технологии, показаха една много хубава диаграма, на която се вижда фирмите, които произвеждат свръх технологии са само за Япония, а фирмите, които излизат извън япония са все по Автомобилното производство...Какво ни говори това... Не е достатъчно просто една реклама, защото примерно аз не познавам никой с японски телефон, но ако аз си го купя, то всички ще ми се чудят...защо пък японски...и какво ще го правя...Идеята е, че хората още не са стигнали до там, до това, което ни предлагат... Тук има две интересни презентации, като едната е на г-н Кубаяши, а другата на г-н Итами, един от комисията за разработване на нова икономическа стратегия на Япония. http://wwwsoc.nii.ac.jp/aos/teireikai/teireikai3-13html.html

И той взе че спря http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12188

Има места, на които с колела не може да се мине...това минава от тях... Ето един пример:

„Бионични очи” могат да помогнат на слепите за виждат. Ретинални протези частично възстановяват зрението Цялата статия: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12199 ScienceDaily Превел: Тихомир Георигиев Илюстрация на ретината в човешкото око (Credit: iStockphoto/Nurbek Sagynbaev) Създадена е нова изкуствена ретина – матрица от електроди имплантирани в задната част на окото, тази изкуствена ретина възстановява частично зрението на напълно слепи хора. При проучване на 15 слепи участници, на които е поставен имплант за поне три месеца, 10 от тях, при последвалите тестове, са били способни да определят посоката на движение на предмети. Изследването е представено на Neuroscience 2009 – годишната среща на Дружеството за невробиология и най-големият източник в света на новини относно научните открития и здравеопазването в областта на невробиологията. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12199

Лиска - Fulica atra (ДТ 38 см) Живее в сладководни водоеми. Свадлива птица и в честите схватки нанася удари с крака. Излита трудно и след дълго тичане по водната повърхност. Гнездото си строи над водата сред водни растения. Предпочоита растителната храна. У нас зимуват голям брой лиски от северноевропейските страни.

Зеленонога водна кокошка - Gallinula chloropus (ДТ 33 см) Среща се по блата, езера, бавнотечащи реки и канали, рибарници. Храни се с животинска и растителна храна. Прелетна, но отделни индивиди остават да презимуват в незамръзващи водоеми.

Пъдпъдък - Coturnix coturnix (ДТ 18 см) Най-дребната от дивите кокошеви птици у нас. Много рядко може да се види на открит терен. Когато лети се чува бръмчащ звук. През размножителния период издава характерен звук, от който е получила наименованието си. Храни се главно със семена. Гнезди на земята.

Планински кеклик - Alectoris graeca (ДТ 33 см) Обитава скални територии. Постоянен вид у нас. Основната му популация е в Гърция, западната част на Балканския полуостров и Южна Италия. Много подобен на тракийския кеклик, но с друго характерно обаждане.

Тръстиков блатар - Circus aeruginosus (ДТ 52 см) Женските са тъмно кафяви със златисто теме, а мъжките са със сиво-бели криле и кафяв гръб. Улавя всякакви обитатели на блатата - птици, водни змии, земноводни, мишевидни гризачи. Гнездото си прави сред тръстиките. Снася 4-5яйца.

Сокол скитник - Falco peregrinus (ДТ 38-48 см) Ловува над открити пространства, включително и влажни зони и устия на реки. Обитава проломи, дефилета, скални местности. Гнезди по скали. Хваща цертвите си в полет при висока скорост (до 250 км/ч)

Обикновена ветрушка (Черношипа ветрушка) - Falco tinnunculus (ДТ 34 см) Най-често срещаната граблива птица у нас. Обитава обитава открити местности, но гнезди по дървета, скални издатини и постройки. Често "увисва" във въздуха, като се оглежда за плячка - дребни бозайници, птици, гущери и по-едри насекоми.

Малък ястреб - Accipiter nisus (ДТ 28-38 см) Среща се в гористи местности. Лети покрай храстите или между дърветата, за да атакува изненадващо плячката си. Храни се главно с малки птички, които улавя в полето. Маховете му са чести и бързи поради късите криле. Гнезди по дървета. Избягва човека.

Орел-рибар или речен орен - Pandion haliaetus (ДТ 51-58 см) Високо специализирана граблива птица, която се гмурка от въздуга, за да хване риба с ноктите си. Среща се в гористи или блатисти райони край водоеми. Гнезди по дърветата или на скални корнизи в близост до езера или реки.

Осояд - Pernis apivorus (ДТ 51-58 см) Потайна птица, среща се в гористите райони. Храни се с главно с насекоми (най-вече оси и пчели), разравяйки гнездата им с крака. Гнезди по големи дървета. По време на полета се събира ба групи и може да се наблюдава по Черноморието.

Черна каня - Black Kite (ДТ 56см) Среща се във всички видове местообитания, особено в близост до водоеми. Избягва гъсти гори. Храната й е разнообразна, често яде мърша. В някои страни се среща в голям брой на сметища край населените места. Гнезди по дърветата. По време на полет понякога "увисва" във въздуха и често разклаща опашка.

Червена каня - Milvus milvus (ДТ 56 см). Среща се в различни местообитания покрай водоеми, но най-честа е в заливните гори покрай реките. Храни се с риба, но яде и птици, особено млади, които ловко отмъква от гнездата им. Отличен летец, маневрира ловко в полет, а нерядко разкъсва и изяжда плячката си летейки.

Учени откриват ахилесовата пета на грипа – антиоксидантите http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12186 ScienceDaily Превел: Тихомир Георгиев Докато се справяме с недостига на ваксини за грипа H1N1, екип от изследователи в Алабама ни обнадеждиха, че са открили ахилесовата пета на всички щамове на грипа – антиоксидантите. В статия, която ще излезе в ноемврийския брой на FASEB Journal1 те показват, че антиоксидантите – същите субстанции, открити в храните от растителен произход, могат да бъдат ключа към предотвратяване на възможността групния вирус да сее опустошения в нашите бели дробове. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12186 Многообещаваща тройна комбинация от лекарства срещу H1N1.

Растителните култури за биогоривата, изместващи тези използвани за храна, може да имат по-голямо влияние върху въглеродните емисии отколкото се считаше досега. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12185 ScienceDaily Превел: Тихомир Георгиев Изследване за влиянието на глобалната програма за биогорива върху емисиите на парникови газове през 21-ви век разкрива, че въглеродните загуби1, произлизащи от отглеждането на реколти за биогорива на местата за отглеждане на хранителни култури или пасбищата, могат да бъдат двойно повече от емисиите на въглероден двуокис от земите, в които се отглеждат растителни култури за биогорива. Изследването, с ръководител Джери Мелило, старши научен сътрудник в Морската биологична лаборатория (МБЛ), също така предрича, че до края на 21-ви век увеличеното използване на торове при културите за биогорива ще доведе до това, че емисиите на диазотен оксид2 ще станат по-важни от въглеродните загуби, в смисъла на потенциал за затопляне. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12185

Напредък в „Нано-земеделието”. Малки неща имат голям ефект върху растежа на растенията ScienceDaily Често се появяват новини за неблагоприятни последици на нанотехнологиите върху здравето и околната среда, но учени от Арканзас съобщават, че въглеродните нанотръби (ВНТ) могат да бъдат полезни за земеделието. В публикация, която ще излезе в октомврийския брой на ACS Nano, е показано, че доматени семена обработени с ВНТ покълват по-бързо и разсадите стават по-големи и по-тежки, отколкото при обикновените семена. Изследвателите предполагат, че този ефект върху растежа може да бъде от значителна полза за увеличаване на биомасата на растения отглеждани за биогорива, както и други земеделски продукти. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12182

Учените идентифицират ензим, който може да помогне на растежа в сурови среди на култури отглеждани за биогорива ScienceDaily Учени от Националната лаборатория в Брукхейвън към Министерството на енергетиката на САЩ са идентифицирали нов ензим отговарящ за образуването на суберин – открита в корка дървена, восъкоподобна субстанция в клетъчните стени. Суберинът е полезен задържайки виното в бутилката, но най-важната му функция в растенията е да контролира транспортирането на водата и хранителните вещества и възпрепятстването на патогените. С настройването на пропускливостта на тъканите на растението чрез генна манипулация на отделянето на съответстващия ензим, може да се постигне по-лесно земеделско производство на културите използвани за биогорива. Изследването ръководено от биолозите от Брукхейвън Чанг-Джун Лю и Джин-Йинг Гоу е публикувано он-лайн в Proceedings of the National Academy of Science в броя от 19 октомври 2009 г. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12181

Почина полк. Петко Йотов 01 декември 2009 / News.dir.bg На 62-годишна възраст почина дългогодишният директор на Националния военно-исторически музей полк. о. р. Петко Йотов, съобщиха от Министерството на отбраната. Петко Йотов си отиде от този свят след дълго боледуване. Той посвети целия си живот на Българската армия, на съхраняването и популяризирането на традициите и воинските ценности. Обичан и уважаван преподавател, прекрасен колега и утвърден специалист по военна история, той завинаги ще остане в сърцата ни, пишат от военното ведомство. Йотов е роден на 2 септември 1947 г. в гр. Плевен. През 1969 г. завършва ВНВУ "В. Левски" във Велико Търново. През 1976 г. завършва ВА "Г.С. Раковски", а през 1987 г. получава образователна и научна степен доктор. От 1989 г. Йотов е директор на Националния военно-исторически музей.

Обикновен мишелов - Buteo buteo (ДТ 51-56 см). Постоянен вид у нас. Мишеловите от по-севртни страни преминават през България по време на пролета или остават да зимуват тук. Среща се в гори, горски хълмове, открити равнини. Храни се с дребни бозайници, влечуги и едри насекоми. Гнезди по дърветата и скални ниши.