Това е в суров формат..., но може да го използваш...до няколко дни ще бъде редактирано...
Плъховете (Rattus) са род мишевидни гризачи. Дължина до 30 см. 100 вида, главно в тропическите области на Азия и Африка, разселени по цялата суша. В България 2 (черен и сив). Раждат 2-4 пъти годишно по 6-10 до 17 малки. Хранят се както с растителна, така и със животинска храна. Водят наземен начин на живот, а устройват гнездата и ходовите си в почвата някой видове са приспособени за живеене в открити равнини, степи, полуводни и полупустини.
От дълбока древност синантропните видове плъхове и мишки съществуват с хората в населените места, унищожават и замърсяват огромни количества складирани зърнени храни и продукти. Те нагризват и пробиват с острите си резци почти всичко, което се изпречи на пътя им – дървени постройки, подове, кабели, електропроводници, диги и напоителни съоръжения – и по този начин стават причина за пожари, наводнения, катастрофи.
Трудно е да се оценят всички икономически щети, които гризачите нанасят на хората. По данни на Световната здравна организация те унищожават или замърсяват и така правят негодни за употреба около 33 млн. t хранителни запаси за година, или 3,5% от складираните зърнени храни в света въобще не достигат до трапезата на човека. С тази храна могат да бъдат изхранени 130 млн. души. За икономически слабо развитите страни, където все още има „скрит" или хроничен глад, тези цифри са от решаващо значение. През 1970 г. в Индия са унищожени от гризачи приблизително 87 млн. t зърно, докато в САЩ — 14,8 млн. t. В Индия след маларията и сезонните наводнения на трето място по щети могат да бъдат поставени плъховете, които унищожават 10—50% от оризовата реколта годишни. Средно за страните на Югоизточната Азия, където оризът е основна храна, загубите се изчисляват на 4% от реколтата, на Филипините — 10%, а в години на висока численост на гризачите — до 90%, на о-в Ява — 40%. Вредителите на житните посеви в Индия и о-в Цейлон са т. нар. мекокожи плъхове (Millardia meltada), в Кения — червеноносите плъхове (Oenomys hypoxanthus) Нараства числеността и на другите видове плъхове от р. Rattus в тропическите страни на Югоизточна Азия, Индонезия и Тихоокеанските острови. С разширяване на плантациите на захарна тръстика на Хавайските острови, Гвиана, Австралия и другаде е установени пропорционално увеличаване на числеността на плъховете, които само на Хаваите унищожават 4—40% от захарната тръстика. В някои страни са направени опити за икономическа оценка на щетите от гризачи в селското стопанство и са получени невероятно високи стойности.
Гризачите и в частност плъховете са резервоари и преносители на причинителите на много инфекциозни и паразитни заболявания на хората и селскостопанските животни, някои от които са особено опасни.
Освен всеизвестните инфекциозни болести коремен тиф и бубонна чума, чието разпространение расте, плъховете са носители и на лептоспироза - опасна бактериална инфекция, която се разпространява чрез урината им, при попадането й в питейната вода или хранителните продукти. Само през 2000 г. от лептоспироза са умрели 350 души, но учените твърдят, че още много смъртни случаи в целия свят би трябвало да се припишат на плъховете, макар да са били класифицирани като неизвестна форма на общо неразположение.
Въпреки многовековната борба на човека срещу гризачите предимно срещу синантропните плъхове, която датира от зората на цивилизацията, имаме основание да твърдим, че понастоящем тяхната численост превъзхожда човешкото население на нашата планета. В Индия на всеки жител се падат средно 2 – 9, в някой тихоокеански острови – 20 – 30 дори до 100, в Куба – по 3 плъха. За Париж е известно, че е населен с приблизително 10 милиона плъха. Същата цифра съобщават и за Ню Йорк, а в Рим на всеки жител се падат по 7 синантропни гризача.
Борбата на хората срещу вредните гризачи датира още от първите човешки същества населявали нашата планета. При разкопки в пещери, които са били обитавани от праисторическия човек има намерени кости от гризачи и рисунки по стените, което показва, че плъховете и мишките са съжителствували с нашите предци или най-малкото са били обект на дребен лов и източник на храна. В древноегипетски папируси и японската митология плъховете са описани като вредители, мъдри почти колкото нас, които отбират най-хубавите зърна и принцът-плъх взема за жена най-хубавата девойка. Първите керамични капани са били открити при разкопки в Средния Изток и датират приблизително 2500 години пр. н. е. До нас почти не са достигнали сведения, доколко плъховете и мишките са били познати на древните гърци и римляни и по какъв начин те са се справяли с тази напаст в домовете и складовете.
През 930 г. принц Хауел от Уелс (в Англия) издал разпоредби за покровителствуване на котките, които са сръчни ловци на гризачи, а по времето на кралица Елизабет I била давана награда едно пени на всеки, който донесе главите на три плъха или 12 мишки. Дори Шекспир споменава за проклятия и рими, с които може да се отпъждат плъховете. През XVII в. в Европа обикаляли странствуващи дератизатори, които продавали капани за мишки и отрови, знаели са „заклинателни думи" за прогонване на гризачите и са разнасяли арсеник и друг „мишемор".Фактически почти до края на XIX в. на гризачите са гледали като на най-обикновени съжители в домовете, чието присъствие се смятало за нормално. Спонтанно са подозирали тяхното участие в чумните епидемии. Наченки на неприязнено отношение към гризачите датират отпреди 700 години, но едва през последните 100 години са поставени основите на научно-приложната дисциплина дератизация (комплекс от мерки, насочени за ограничаване и унищожаване на вредните гризачи). През 1902-1910 г. по време на голямата чумна епидемия в Одеса руският учен Гамалея организирал една от първите масови акции за борба срещу плъховете. През 1904—1907 г. програма за спешна дератизация е реализирана и в Сан Франциско поради чумната вълна, която обхванала града и покосила живота на хиляди хора. В пристанищата на много страни се появяват епидемични взривове на чума и през
1911 г. е утвърдена първата Международна конвенция за задължителна дератизация на корабите.
Все пак има някаква полза от тях. Лабораторни видове плъхове и други гризачи се използват за провеждане на биологични и медицински изследвания, за изпитване на ваксини и нови лекарствени средства. По метода на инбридинга са получени повече от 20 генетични линии лабораторни плъхове – вистар, август, буфало, 30/ИСАН и др., албиноси, произлезни от черния плъх.
Понякога у гризачите са наблюдавани ракоподобни образувания подобни на тези при хората, но в тази насока съвременните познания са съвсем оскъдни.
Знамеопашат кенгуров плъх (Dipodomys spectabilis). Разпространен е САЩ и Мексико. Обитател на открити пространства. Опашката е по-дълга от тялото и завършва с кичур от дълги косми. Гръбната страна е жълта до тъмнокафява, а коремната — бяла. На бедрата и по страните на опашката има бели ивици. Предвижва се с помощта на задните си крака и извършва големи скокове. Устройва сложна система от подземни ходове с камери за запасна храна и за гнезда. Храни се със семена и стъбла, гъби и насекоми. Женската ражда два през годината 2—4 голи, слепи малки, които на десетия ден се окосмяват. Имат жлези, които отделят миризлив секрет чрез неговата миризма се разпознават индивидите на дадена популация. При висока численост се явяват конкуент в ханата на домашните животни.
Оризови плъхове (р. Oryzomys). Родът обединява около 100 вида, разпространени в САЩ, Мексико, Галапагоските острови. Обитават предимно крайбрежни участъци, а някои видове — и планини с храстовидна растителност и в пасища. На дължина достигат 93—200 mm, опашката — 100—235 mm, и на тегло — 40—80 g. По външен вид приличат на плъхове и мишки. Космената покривка е гъста и мека, при някои видове с четинести косми на тръбната страна. Окраската варира в различни сивокафяви тонове, а коремната страна е белезникава. Наричат се оризови плъхове, защото един от видовете е разпространен в оризовите полета на източната част на САЩ, където нанася големи щети на тези култури. Нямат строго определена денонощна активност. Убежищата си устройват в почвата, в недълбоки ходове, на земната повърхност или между корени на дървета и под камъни. В блатисти райони изграждат гнезда върху храстовидната растителност или между тръстиките. Формата им е кълбовидна с диаметър до 0,5 т и с ходове отстрани или под гнездото. Външната страна на гнездата е от по-груб материал, а вътрешната — от мека настилка. Хранят се както със семена, така и със сочна тревна расти- телност. Размножават се през цялата година в южната част на ареала си. Женската ражда 1—7 малки след 25-дневна бременност. Новородените са голи, слепи, безпомощни, с тегло около 2,5 g. На двесед-мична възраст започват да се хранят самостоятелно, а на двумесечна възраст да се размножават. Въпреки високата плодовитост и няколкото поколения годишно (8—10) числеността им в природата не се увеличава забележимо вследствие на регулиращото действие на хищници и болести. Продължителността на живот е до една година. Някои видове оризови плъхове се използуват като лабораторни животни за биологични и медицински цели.
Гигантски плъх (Megalomys desmarestii). Разпространен е на Малките Антилски острови и на о-в Мартиника. На дължина стига до 500 mm и на тегло — до 3 kg. Храни се с плодове иа кокосови палми и с друга растителна храна. По външен вид прилича на оризов плъх. Убежищата си устройва в почвата. Според някои автори гигантските антилски плъхове (M. desmarestii, M. adreyae и M. lucie) са вече напълно изчезнали. Други предполагат, че все още живеят на някои малки необитаеми острови в Караибско море.
Тъмен плъх (Melanomys phaeopus). Разпространен е в Южна Централна Америка до 2450 т надм. в., където обитава ливади и блатисти места в близост до водни басейни. На дължина достига 100—140 тт, опашката — до 75—110 mm. Горната страна е черна, а коремната — по-светла. Активен е нощем. Храни се със зелена растителност и семена. Гнездата си устройва в плитки ходове. Размножава се един път през годината. Ражда 3—7 малки.
Четинест плъх, бодлив оризов плъх (Neacomys spinosus). Разпространен е в Панама, Колумбия, Британска Гвиана, северната област на р. Амазонка, на югозапад до Перу, Бразилия и Еквадор до 1100 т надм. в. Обитава гори в близост до тръстикови плантации. На дължина тялото (и опашката) достига 64—100 тт и на тегло — до 21 g. Окраската на гърба варира от тъмнокафява до светлоохрена, страните са по-светли, а коремната страна—бяла. Опашката е окос-мена с редки косми. Убежищата си устройва между скали и под паднали дървета. Ражда 2—4 малки.
Хомяк пигмей (Baiomys tayleri).Разпространен е в Аризона и Те-ксас, иа юг до Централно и Южно Мексико, Централна Америка. Обитава окрайнини на гори с гъста тревна растителност. На дължина достига 50—80 тт, опашката — 35—55 mm, и на тегло 7—8 g. Тръбната страна е чернокафява, а коремната — тъмносива до бяла. Храни се с тревни семена и тревна растителност, а също и с насекоми. Между тревата прокарва мрежа от пътечки, като използува и пътечките на други гризачи. Гнездата си устройва под храсти или камъни. С нощна активност. Има малък индивидуален участък — до 30 т в диаметър, който за 6—8 индивида достига 4 дка. Размножава се целогодишно. Бременността трае около 20 дни. Ражда 1—5 малки, които са сравнително едри — около 1 g. И двамата родители се грижат за малките, докато при повечето гризачи грижите за поколението се поемат от майката. На 18—20-ия ден малките се разселват, а на 2,5-месечна възраст са полово зрели. Поради мирния си характер лесно се отглежда в лабораторни условия, бързо свиква с човека и не хапе при улавяне с ръка.
Южноамерикански воден плъх (Scapteromys tumidus), Среща се в Уругвай, Аржентина, Бразилия и Парагвай. Добър плувец. На дължина достига 150—200 mm, опашката 120—170 mm. Има добре развити нокти, които използува за задържане при лазене по дърветата. Използува разнообразна храна, предимно земни червеи и насекомни ларви. Гнездата си устройва между корените на дърветата или под храсти.
Зайцеподобен плъх (Reithrodon physodes). Разпространен е в Чили, Аржентина и Уругвай. Обитава пампасите и културни площи. На дължина достига 150—200 mm, опашката —100 mm, и на тегло —80—100 g. Космената покривка е мека и гъста. Тръбната страна е кафеникава, с черен оттенък, а коремната—сивкава или белезникава. Ушите са големи, горните резци имат дълбока бразда по средата. Страничните пръсти на задните крака са слабо развити, а между останалите три пръста има малка ципа. Активен е през цялото денонощие. Храни се с растителна храна. Между тревната растителност прокарва пътечки, по които се движи при търсене на храна. Изгражда надземни и подземни гнезда. Размножава се през цялата година. Ражда 2—8 малки.
Памуков плъх (Sigmodon hispidus). Разпространен е в южните части на САЩ. Обитава ливади, райони с храстовидна растителност, покрай заблатени и речни участъци и планински райони, а също така и културни площи — памуковите плантации. На дължина постига 224—365 тт, опашката — 81—166 тш. Окраската на гръбната страна е чернокафява, прошарена, а на коремната — светлосива или жълтобяла. Прилича на сив плъх. Храни се със семената на памука, с корени, луковици, свежи растителни части, насекоми, мекоте-ли|, риба, мърша, с дребни птици и техните яйца. Активен е повече през деня. За построяване на гнездата си използува естествени укри-тия—гъсти храсталаци, висока тревна растителност. Вътрешната им страна често пъти застила с очистен от семената памук. След 27-дневна бременност женската ражда 2—12 малки и може да бъде оплодена отново няколко часа след появяването на малките. Те напус-кат майчиното си гнездо на едноседмична възраст, а на двумесечна възраст са способни да се размножават. В южната част на ареала си се размножава целогодишно, а в по-северните райони — от февруари до ноември. В интервал през 4—5 години числеността му силно се увеличавая и тогава селското стопанство понася големи загуби. При такава масова поява са наброявани до 100 000 индивида на 1 km2, чиято биомаса се изчислява на 10 т. Лесно се отглежда при лабораторни условия и се използува за различни биологични и бактериологични изследвания.
Австралийски прътогнездещ плъх (Leporillus conditor). На дължина достига 140—200 mm. Опашката е почти равна на дължината на тялото и завършва с кичур от косми. Прилича на малко зайче, откъдето носи и родовото си име. Характерна особеност в биологията на този гризач е изграждането на жилище от пръти (с дължина 1 т и дебелина 25 mm), което има конична форма с диаметър до 6 т и височина до 1,3 m. Тези постройки предпазват плъховете от врагове и силни студове, като вътрешната им страна е застлана с мек растителен материал.
Ринхомис, земеровкоподобен плъх (Rhynchomys soricoides). Разпространен е във Филипинските острови от 2300 до 2460 m надм. в. Прилича на земеровка по удължената си муцуна и подвижен нос. На дължина достига 188—215 mm, опашката — 142—146 mm. Кадифяноподобна космена покривка е тъмно маслиненосива на гръбната страна и мръснобяла на коремната. Храни се с безгръбначни животни – насекоми, земни червеи, мекотели и меки плодове. Много рядък вид.
Тръстиков плъх (Thryonomys swinderianus). Разпространен е в Екваториална и Южна Африка, където обитава влажни места покрай блата, езера и реки, обрасли с тръстика. Едър гризач, достигащ на дължина 450 mm, опашката значително по-къса от тялото, и на тегло— над 4 kg. Ушите са малки и едва се подават над космената покрив ка. Първите пръсти на двата чифта крайници са редуцирани, а останалите са сабдени с добре развити нокти. Космената покривка е само от твърди косми. Изгражда наземни гнезда сред гъста растителност, като често използува и подземните галерии на бодливото свинче. Храни се с водна растителност, дървесна кора и плодове с предпочитание към захарната тръстика. Активен е нощем. В участъците където живее, има пътечки, водещи до водни басейни. Много добър плувец и гмуркач. Ражда 2—4 пъти от 2 до 4 малки, които са добре развити и скоро след раждането следват майка си. Живее до три години. Нанася щети на плантациите от захарна тръстика. За биологична борба срещу този плъх местното население използува мангусти и питони. В някои райони месото се цени много високо и се използува за храна.
Гигантски бамбуков плъх (Rhizomys sumatrensis). Разпространен с в Бирма, Индокитай, Малайския п-ов и о-в Суматра от 1330 до 4300 m надм. в. Обитава бамбукови плантации. На дължина достига 400—500 mm, опашката — до 150 mm. Окраската му варира от червеникава до кафявосива. Долната страна е по-светла. Устройва подремни ходове, където прекарва по-голямата част от живота си. Рови със зъби и нокти. Изгражда по няколко убежища, като използува само едно или две от тях. Храни се с подземните корени на бамбука. През нощта излиза и на земната повърхност, където използува за храна семена, плодове и зелени растителни части. Поглъща големи количества храна. Не пие вода. След триседмична бременност ражда 3—5 голи, слепи малки, които бързо проглеждат и нарастват. Местното население го използува за храна.
Рибояден плъх (Ichtyomys hydrobates). Разпространен е| в Перу, Еквадор, Венецуела и Колумбия. Обитава крайбрежни уча-стъци и блатисти местности от 600 до 2800 т надм.в. На дължина достига 150—210 mm, опашката е малко по-къса от тялото. Отлично е приспособен за полуводен начин на живот. Очите и ушите са малки. Космената покривка е плътна, между пръстите на задните крака има плавателна ципа и гъсти твърди четинки на пръстите. Опашката е с кил на долната си страна. Използува естествени убежища, без да I рови ходове, скални цепнатини и кухини под камъни. Храни се пре-димно с риба (с дължина до 15 cm), която улавя с помощта на из-! кривените си като куки резци. Устройва гнезда в бреговете с изходни отвори винаги под нивото на водата. Активен е нощем.
Воден плъх (Arvicola terrestris). Разпространен е в Европа, Сибир и Далечния Изток, Кавказ, Казахстан, Мала и Средна Азия. У нас се среща в цялата страна до около 2000 m надм.в. Обитава мочурливи места, брегове на реки, изкуствени водохранилища, езера. На дължина достига 166—200 mm и повече, опашката — 82—109 mm, ухото — 15—17 mm. Предните и задните стъпала са окосмени. Ноктите на пръстите са добре развити. Тръбната страна е тъмнокафява до черна, а коремната — по-светла. Полуводно животно, което устройва гнездата си в изкопани дупки под земята в непосредствена близост до водните басейни, между храстите по бреговете, между тръстика и папур или сред самите басейни — 10—15 cm над водната повърхност или плаващи гнезда. Повърхностни гнезда водният плъх, строи от края на март — началото на април до септември. За строителен материал използува папур, тръстика, стрелолист и друга блатна растителност. Прокопава система от ходове — до 80 т дължина и диаметър 6 ст, като един или няколко от тях завършват под нивото на водата, а останалите—на земната повърхност Има дневна и нощна активност. Храни се с растителна храна — папур, острица, хвощове и др., а също така и с животинска храна — мекотели, ракообразни, а понякога и с риба. Присъствието на водния плъх лесно се открива по остатъци на хранителните площадки, където се храни и изяж-да само нежните и сочни части на растенията. Прави и хранителни запаси от коренища, които складира в запасни камери непосредствен по до гнездовата камера. Ражда 2—3 до 6 пъти през годината след 42-дневна бременност 4—8 малки, които проглеждат на десетия ден, а на едномесечна възраст започват самостоятелен живот. Водният плъх е голям вредител на селското стопанство. Нанася щети на оризовата култура, като прегризва метлиците, на зеленчуковите и овощните градини, разсадниците, където поврежда корените и кората на младите дръвчета. В рибните стопанства поврежда дигите, прокопава ходове между отделните басейни, изяжда хайвер и малки рибки. Преносител е на опасни инфекциозни заболявания. В Русия кожичките на водния плъх се използуват в кожарската промишленост.
Бананов плъх (Melomys rufescens). Разпространен е в Нова Гвинея, Австралия, Бисмарковите и Соломоновите острови. Обитава горски и тревни екосистеми, културни площи (захарна тръстика), участъци край реки и езера. Дървесен обитател. На ходилата си има добре развити мазоли, а опашката изпълнява функцията на хвата-телен орган. Изгражда кълбовидни гнезда с диаметър 12—20 cm между клоните на дърветата или в храсталаци, наземни (в тревната растителност ) и подземни гнезда. Размножава се от ноември до март. Ражда добре развити малки, които на възраст до 14 дни се прикрепват здраво към сукалните зърна на майката и тя ги носи със себе си. Поради тази особеност до неотдавна учените са смятали, че банановият плъх е торбесто животно. След навършване на 14-ия ден малките могат да се движат и да се хранят, като при опасност търсят убежище в майчиния си скут. Храни се с плодове, орехи и др. На 6—7-месечна възраст младите стават полово зрели.
Андийски блатен плъх (Neotomys ebriosus). Разпространен е във високопланинските райони на Перу, Боливия, Аржентина от 3400 до 4525 m надм. В. Обитава скалисти места брегове на реки и заблатени участъци с редки храсти. Външно прилича на воден плъх. На дължина достига 176-225 mm, опашката – 70 – 88 mm. Гръбната страна е сивокафява, а долната – по-светла. Храни се със свежа растителност.
Скален плъх (Petromus typicus). Разпространен е в пустините на Южна Африка, където живее в скалисти места. Начинът на живот е дал отпечатък върху устройството на тялото, което е силно удължено, черепът е сплеснат, ребрата гъвкави и подвижни, ушите малки и благодарение на тези особености лесно се промъква между тесни скални цепнатини. На дължина достига 140—200 mm, опашката — 130—180 mm. Космената покривка е мека, коприненоподобна, а космите нарастват на кичури. Окраската е хомохромна, т. е. сливаща се с околната среда — жълтеникавотъмносива или по-светла отгоре и сивожълтеникава отдолу. Активен е сутрин рано и късно след обяд. Характерна особеност е разположението на сукалните зърна на женската — на нивото на раменете, което позволява на малките да бозаят отстрани в тесните скални процепи, скрити от неприятели. Храни се със зелени растителни части, семена и плодове. При възбуда издава писклив звук, а при преследване се спасява с бързо бягане и скачане от скала на скала. Ражда 1—-2 добре развити малки.
Черен плъх (Rattus rattus). Космополит, разпространен в населените места и особено в пристанищните градове на всички континен ти. Широко разпространен в Африка, Югоизточна Азия и Австралия, а в Южна Америка е пренесен от европейците и населява предимно крайбрежните райони. В Северна Америка е разпространен в тясната крайбрежна ивица на Тихоокеанското крайбрежие и югоизточните щати на САЩ. По-силно топлолюбив в сравнение с другите синан тропни видове и над от 40° сев. ширина в Азия не се е разселил. Пред почита сухи и по-високи места, заселва се на таваните. В тропиците и субтропиците живее и на открито далеч от човешките жилища и плантациите от захарна тръстика, какао, ориз, цитрусови градини където се катери и гнезди по дърветата и причинява големи стопа! I ски щети, например в Африка, Латинска Америка, наТихоокеанскп те острови и др. На дължина достига 135—195 mm, опашката 138—230 mm, ухото — 18—25,5 mm, задното стъпало — 29,4—36 mm и на тегло — 155 g. Муцуната е тясна и заострена, ушите дълги, пре гънати напред, достигат очите, а опашката е по-дълга от тялото гола с редки косми между пръстеновидни люспи. Изкусно използу ва опашката си, когато се катери по отвесни стени, прегради, кога то лази по дърветата или по телеграфни жици, корабни въжета и др. и На корабите се среща по-често от другите видове гризачи, поради което е наречен още корабен или пристанищен плъх. Цветът на кос мената покривка невинаги е съвсем черен, а бива тъмносив, кафеникав; коремната страна е по-светла. Някои автори приемат црет ните форми на R. rattus като различни подвидове. Всеяден е, но прел почита семена, плодове, орехи, като за денонощие изяжда 15—30 g суха храна и изпива около 30 ст8 вода. Размножава се 3—5 пъти го дишно. Ражда 6—10 малки. Полова зрелост достига на 3—5-ме сечна възраст. Продължителността на живот е до една година. Чер ният плъх е топлолюбив и сухолюбив вид и вследствие разселването на сивия плъх в Европа през XIII—XIX в. е изтласкан силно на юг н границите на ареала си. Пандемиите и епидимичните взривове пи чума в Европа, Азия и Северна Африка през древността и Средновековието са били свързани с тогавашното широко разпространение на черния плъх по тези места.
Сив плъх (Rattus norvegicus). Космополитен вид, разпространен в най-разнообразни биотопи на почти всички страни на света, „най популярният" гризач и несъмнено най-вредното животно на земята Тясно свързан с местообитанията на хората, населява жилища, складове, мазета, ферми, канализационната мрежа, подземни съоръжения, пристанища, месокомбинати и други производствени предприя-тия, градини и брегове на канали, сметища. Живее дори в термоизолационния слой на хладилници при постоянни минусови температури, както и в помещения с висока температура (40—50°С), в пивоварни заводи. Сивият плъх е пример за най-широка екологическа пла-стичност във всички географски зони и предимно в умерения климат. Не е разпространен в най-северните райони на Евразия и Америка, липсва в тундрата и дълбоката тайга. Придружава човека навсякъде, дори във временните горски селища, но преместят ли се хората още през първата зима напускат и плъховете. Влаголюбив вид и поради тока отсъствува от обширните аридни територии на Африка, Азия и Автралия или обитава само в големите градове, разположени по крайбрежието — Порт Саид, Александрия, Триполи, Тунис и др., а по долината на р. Нил е проникнал до Асуан. Не е познат в повечето градове на Иран, Афганистан, Монголия, пустинните области на Китай и средна Азия. С охота се заселва в товарни, риболовни и пасажерски кораби. Пролет и лете напуска на-селените места и частично мигрира в открити стации край реки, бла-та, градини и др., където се крие в изровени дупки във влажната, рох-Кава почва и намира достатъчно храна. В делтата на Волга в Астра-к;шска област дори целогодишно обитава открити биотопи, също в Задкавказието и др. На дължина достига 180—270 mm, опашката е гола, по-къса от тялото—150—220 mm, ухото—18—20 пил, задното стъпало — 35,7—44 mm, теглото е до 500 g за женските и до 600 g за мъжките. Муцуната е по-тъпа в сравнение с черния плъх, ушите са по-къси, между пръстите на задните крака има зачатък на плавателни ципи. По-едър, по-силен и нападателен, отколкото черният плъх. Размножава се много бързо и има висока плодовитост — До седем поколения годишно. След триседмична бременност женската ражда 5—18, понякога до 20 малки, които кърми и отглежда в топ-ло гнездо, издълбано в земята или под стените. Със здравите си резни прегризва по-меките метали (олово, калай, алуминий, цинк), а също така дъсчени подове, тухлени стени и др.п. Резците са остри и на дължина нарастват средногодишно с 13 cm. Ако не се изтриват постоянно откъм върха чрез гризане на твърда храна и др., например при експериментални условия — хранене само с мека храна, резците нарастват несъразмерно и се завиват патологично към челюстите (фиг. 60). Такъв плъх, пуснат на свобода, вече не може да се храни нормално и загива от глад. Сивият плъх е всеяден, но предпочита ме-90, риба, хляб, моркови, картофи, яйца, фуражни смески, плодове,, зеленчуци, а по-рядко яде зърнени храни. Средно за денонощие изяжда 20—75 g храна и изпива 25—30 cm3 вода, а когато няма вода ближе росата и капките — кондензационната влага по тръбите. Изпит ва остра жажда и бързо умира в неволя при липса на вода. Има го лямо епидемиологично значение и затова е обект номер едно за де ратизацията на населените места и фермите. Установяването на по пулации, резистентни към антикоагулантните родентициди, във Вели кобритания (Уелс, Шропшир, Монтгомеришир, Кент, Шотландия) Дания, Западна Германия, САЩ и др. стана повод да се говори за „суперплъх", който не умира от отрова и това причини затрудненения в дератизационната практика на напредналите страни.
Туркестански плъх (Rattus turkestanicus). Разпространен е в ши роколистни гори, напоявани участъци, речни долини, градини и на селени места в планинските и хълмистите райони на Западен Памир Северна Индия, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан. Хемисинан тронен (полусинантропен) вид. В градовете и селата обитава жилища, стопански постройки, мелници, магазини, животновъдни стопанстква, където причинява значителни стопански загуби. По външен вид наподобява едновременно сивия и черния плъх, има охреночервени кав цвят на гърба, по-светли страни и жълтобелезникав корем. Муцу ната е тъпа, широка, ушите малки, закръглени. Дължината на тялото е 170—-230 mm, опашката равна по дължина на тялото, теглото е 150—180 g. Рови укритията си и прoкопава дупки в земята, между скалите и др. Яде семена, плодове, фъстъци, орехи, царевица, пшеница, овес. Прави зимни запаси, които складира в укрития. Намира-ни са до 20 kg орехи. Размножава се 4—5 пъти годишно, ражда 5 - 9 малки, които от своя страна встъпват в размножаване на вторачи година от живота си.
Полжезийски, хавайски, плъх (Rattus exulans). Разпространен е в страните на Югоизточна Азия (Индокитай и Малая), където с лодките и храната на островитяните се е разселил по всички тихоокеан-ски острови — Микронезия, Полинезия и Меланезия, включително Хаваите и Нова Зеландия. Тясно свързан с живота на хората, населява жилища, но се среща още в полски местообитания и пустеещи места. По-малък по размери от другите видове плъхове — дължината на тялото е до 120 mm и почти равна опашка. Теглото е до 110 g. Има сивокафяв цвят на гърба и бледосив на корема. Размножава се предимно през късното лято и средният брой на малките е 4—5 при всяко потомство. Вредител на ориза, захарната тръстика и др. На някои острови, където няма черен плъх, полинезийският плъх е основният вредител на селското стопанство. Има дневна активност.
Африкански плъх (Rottus natalensis). Много широко разпространен в цяла Африка, южно от Сахара, където води полусинантропен начин на живот. Вредител на захарната тръстика и корените на растенията. Унищожава сладките корени на ям и касава, зеленчуци и плодове. Основен резервоар на чумата в Централна и Източна Африка, а в Сиера Леоне и Западна Африка — на треската Ласса. Отглеждат го в лабораторни условия като експериментално животно, макар че не е загубил агресивните си привички. Различава се от другите плъхове по големия си брой сукални зърна, които са 8—12 двойки, разположени в пекторалната (гръдната) и ингвиалната (слабинната) част на тялото, докато при сивия плъх те са шест, а при черния плъх и домашната мишка — съответно по пет двойки.
Пластинчатозъб плъх (Nesokia indica). Разпространен е в Индия, Афганистан, Белуджистан, Китай, Египет и средна Азия. Обитава речните долини и равнините до 1500 m надм. в., зеленчукови градини, оризища, люцерни, а в населените места прокопава дупки и подземни ходове, дълбоки 15—60 ст под стените на постройките, складовете за хранителни продукти и жилищата. Изровената земя натрупва на големи купчини. По външен вид и големина прилича на сивия плъх — има груба осилеста космена покривка с тъмнокафяв или светлоръждив оттенък и белезникав корем. Хемисинантропен вид. Извършва периодични есенни и пролетни миграции в околностите на населените места. Основна храна са подземните части на растенията — корени, луковици, сочните стъбла на блатни растения, зеленчукови култури и др. Изяжда до 80 g храна на денонощие. Размножава се 2—3 пъти годишно, ражда 3—6 малки. Има общи с песчанките кръвосмучещи екторапаразити (бълхи) и поради това се приема за потенциален резервоар па чума в Азия.
http://borislav.free.fr/mylib/text/2245 Тук може да намериш цялата книга... "Защо се боим от ранната смърт, приятели - та ние убиваме себе си много по-пълно с това, че живеем?..." "Случаят Джем" Вера Мутафчиева