Р. Теодосиев

МИКЕНСКА КУЛТУРА Статия от 22 брой на списание Българска Наука: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7423 Предния брой видяхте някой от най-характерните Минойски периоди и културни забележителности. В настоящата статия ще ви запознаем с Микенското изкуство и някой от най-важните моменти от минойската история. Потомците на гръцките племена, както се смята са дошли от изток 2000 г. пр. Хр. Ок. 1450—1380 г. пр. н.е. Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. XIV—XII в. пр. н. е. Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включва Пелопонес, Източна Гърция и задморските територии. Появяват се просторни дворци, издигнати на хълмове, оградени с отбранителни стени (Микена, Тиринт, Орхомен). Вътрешните стени са украсени с фрески и картини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенските дворци се стесняват нагоре (обратно на критските). От отбранителните стени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата" — от XIV в.пр. н. е. (наименованието идва от украсяващия я фриз, представляващ две лъвици). В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниво достига златарството. Керамиката се характеризира със стилизирана декорация (в повечето случаи мотивите се черпят от критското изкуство). Ахейците вземат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарното писмо „Б"). Известна представа за микенската култура дават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят се шахтови гробници, изсечени в каменни скали, а в по-късния период — куполовидни гробници, наподобяващи голям кошер и напомнящи най-старите жилища на средиземноморските племена. Такава е гробницата на Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей". Влиянието на микенското изкуство, което представлява основата на по-късното гръцко изкуство, се разширява в източната част на Средиземноморския басейн и достига до Италия. Обществото в Микенска Гърция е силно разслоено и се дели на дворцови приближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значителни площи са владение на храмовете, а жреците играят важна роля в държавата. През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща в морска сила и поддържа контакти — според хетски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени в дар на фараона Аменхотеп IV) и Азия. Владетелите създават съвършена администрация; строят пътища и напоителни съоръжения. По време на възхода си Микена се управлява от Атридите. Синът на Атрей (първият владетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на Омировата „Илиада". Гробници: Около 400г. микенците погребвали мъртвите с минимално количество дарове - прости керамични съдове и оскъдно количество бронзови оръжия. След 1600 г. пр. Хр. това се променя и гробниците се променят, както и даровете. Те били дълбоки подобни на шахти, а малко по-късно се превърнали в конусообразни каменни помещения, познати като куполни гробнижи. Връхна точка на тази традиция е към 1300 г. пр. Хр. Построени от добре издялани каменни блокове, подредени в концентрични редове, които се събират в най-високата си точка. В царските гробници се оставят златни и сребърни маски, които вероятно са за покриване на лицата на погребаните. Лични вещи, съдове за пиене, бижута и оръжия. - \златната глава - намерена в гробница\ Ранен гроб в Микена, преди 1600 г. пр. Хр. Погребални дарове от ранен гроб. Тази величествена погребална постройка, наречена произволно "Съкровищница на Атрей", датира от около 1325 г. пр. Хр. Към подземната гробна камера води дълъг открит коридор, или дромос, между две надлъжни зидани стени. Два огромни монолитни блока оформят горния праг на входа, върху който лежи облекчителен триъгъкник, Вътрешеността е във форма на кошер. В самата скала е била издълбана странична камера. Външен изглед на гробницата. Вътрешен изглед - Вижда се началото на кошеровидния купол. Над входа огромният монолитен горен праг носи облекчителен триъгълник. Стените на гробницата са иззидани от големи блокове в правилни редове. Дарове: Някои златни дарове намерени в гробници. Една от маските, работени с изчукване, които покривали лицата на погребаните в шахтовите гробове в Микена (XVI в.)Лицето със стилизирани черти, затворени очи, стиснати устни и отчасти бръсната брадичка между грижливо сресани мустаци и брада, носи отпечатъка на суровост и величие. (Национален музей, Атина) Златен ритон във формата на лъвска глава, намерен в гробница - Микена (ок. 1550 г. пр. Хр.) Лъвската глава в профил. Златно цвете намерено в гробница - Микена Бижута намерени в гробница - Микена. Архитектура: Великите архитектурните паметници са построени след 1400 г. пр. Хр. до 1200 г. пр. Хр., в периода когато е открито линейното писмо Б. За разлика от вазовото изкуство и фреските, микенската архитектура е взаимствала от минайската съвсем малко. Дворците представляват крепости, построени на върха на някой хълм, оградени със защинти стени от огромни каменни блокове. Това е съвсем непознато за минойската цивилизация. Едно от най-масивните остатъци от укрепленията е лъвската порта. Гърците смятали, че стените с подобни камъни са построени от Циклопи - митични същества, великани с едно око. В центъра на микенските дворци имало мегарон, зала за ритуални дейности. Подобен на минойския мегарон, той представлява голяма четириъгълна стая с кръгло огнище по средата и четири колони поддържащи гредите на покрива. Микенски мотив, фреска изобразяваща пехотинец и войник на колесница. Берача на шафран, XIV в. пр. Хр. Лъвската врата. В крепостната стена под правилно издялани и сглобени каменни блокове (т.н. циклопски градеж поради изключителните размери на блоковете) има врата, достатъчно широка, за да могат да минават колесници, обрамчена от четири огромни монолита (горният праг е 4,5 м. дълъг, 1м висок и 2 м широк). В облекчителния триъгълник е вместен релефът с лъвовете. Главите на двата звяра са били изработени поотделно и са изчезнали. Като пазачи на вратата двата лъва стоят един срещу друг, разделени от колона, а с предните си лапи са стъпили на един жертвеник. Снимка обхващаща цялата врата. Рисунка изобразяваща възстановка на вратата когато е била направена. Чертеж на мегарон. Възстановка на мегарон. Скулптура: Главния обект на направа на скулптури са божествата, които както в Древна Гърция е разнообразен. Известна е изработката на три божества от слонова кост. Реставрирани останки на мегарон. Карта на Микена. Група от слонова кост. Открита е в околностите на Микенския дворец, тази група от статуйки (XIII в.) представлява две седнали, прегърнати цени и едно дете. Някой коментатори смятат фигурите за божества (Деметра, Коре с Триптолем), но това тълкуване е несигурно. - Национален музей, Атина.

КОЛКО Е ЧАСЪТ? Цялата статия в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12386 Хубаво е още в началото да си припомним написаното от неизвестен автор още през XVI в.: «Както не е възможно да се живее без храна и вода, така вече не може да се живее без слънчев часовник.» А какво бихме казали ние, съвременниците на научните и техническите постижения на XXI в.? «Колко е часът?» — този въпрос може би е най-често срещан в ежедневието и наистина едва ли бихме могли да си представим как би изглеждал животът ни без строгата синхронизация на действията на хората, без точното разписание на движението на превозните средства, без едновременно започване и свършване на работните смени в магазини, предприятия и пр. Цялата статия в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12386

Минойската култура и история Статия от 21 брой на списание "Българска Наука" Епоха на неолита. Артър Еванс през 1899 г. започва археологически разкопки на о.Крит С появата на керамиката и началото на VI и до Края на IV хилядолетие пр. Хр. на територията на юг от Дунава се развиват ярки неолитни култури. Към края на IV хйл. пр. Хр. в най-плодородните области на Балканите и островите на Егейско море населението бързо се увеличава. Някои племена достигат най-високо стъпало на неолитна техника. Постепенното внедряване на медните оръдия подготвя коренен прелом в живота на населението. Тези промени се извършват особено бързо в някои области на Гърция — в Крит и по някои скалисти острови, където населението живее при развит първобитно общинен строй. То се занимава със скотовъдство, земеделие, ръчни занаяти, обитава колиби, изплетени от клони и измазани с глина. В някои селища, жилищата са направени от кирпичени тухли, приготвени от глина с добавка на тор, слама и конски косми. Основите са каменни. III хил. пр. Хр. е преход от първобитно общинния строй към класови общества. При този преходен период от медта към бронза, критските племена достигат значително социално развитие. Историята на тези общества става известна в резултат на археологическите проучвания. Пръв, английският археолог Артър Еванс в 1899 г. започва археологически разкопки на о. Крит. Базирайки се предимно на измененията в керамичното производство и съпоставяйки цялата история на Крит от неолита до XI в. пр. н. е. с традиционната египетска хронология, Еванс разделя критската история на 3 големи периода: (тази периодизация се употребява и до днес) ранноминойски (3000—2200 г. пр. н. е.), средноминойски (2200—1600 г. пр. Хр.) и късноминойски (1600—1100 г. пр. Хр.) — по името на легендарния критски цар Минос. Фигурна от Амаргос, Цикладите, Около 2500 ф. пр. Хр. Мрамор, височина 30" (76,3 см.). Музей Ашмолийн, Оксфорд, Англия Ок. 3000—2200 г. пр. н. е. Ранноминойски период. Около средата на III хил. пр. Хр. в Крит се заселват пришълци от Близкия изток, които завладяват островите в Егейско море и континентална Гърция. По същото време в редица области по крайбрежието и островите възникват нови градове, в които интензивно се развиват нови социални отношения. В Крит общественият напредък се извършва отначало с по-бавни темпове. Едно от важните условия за подема в производството е появата на метални оръдия. Разпространяването и използването на медта извършва преврат в историята на средиземноморската култура и в историята на човечеството изобщо. Настъпва промяна и в родовите общини. Родовите селища отстъпват място на селища, чието население е свързано не само по кръвна линия, но и с общо притежаваната земя и отбраната. Основната обществена единица става отделното семейство. Обособяването на семействата спомага за разпадане на родовата собственост и появата на индивидуалната собственост. Този факт се отразява ясно и в архитектурата. На мястото на големите здания започват да се строят неголеми къщи, предназначени за едно семейство. В сравнение с населението на континентална Гърция и островите в Егейско море жителите на Крит се намират в по-благоприятни условия. Те имат плодородна земя, която обработват; занимават се със земеделие, скотовъдство, лов и риболов. Морето защитава критяните от нашествия отвън, доставя прехрана и служи като удобен път за търговия. Появява се пиратството. В религиозните си възгледи критяните дълго време запазват представите, свързани с родовото общество. Мъртвите се погребват в естествени пещери, наречени „толоси" (познатите най-стари гробища в Палекастро и долината на Месара са родови гробове). Открити са правоъгълни гробници с няколко помещения (за членовете на един род). С времето родовите гробници са изместени от индивидуалните. Арфист, така нареченият Орфей, от Аморгос, Цикладите. Втората половина на 3-то хилядолетие пр. Хр. Мраморна статуетка, височина 8,1/2" (21,5 см). Национален археологически музей, Атина Ок. 2200—1600 г. пр. Хр. Средноминойски период — епоха на разцвет и възход на Крит. На границата между III/II хил. пр. Хр. се засилва класовото разслоение на критското общество на: земевладелци, търговци, занаятчии и селско население (земеделско население). Развиват се градските селища, които се превръщат в центрове на занаятите и търговията (Кносос, Фестос, Малия, Гурния). Начело застава Кносос, който се превръща в силна държава. За добрата й организация свидетелства изграждането на мрежа от пътища, построени в тази част на острова, които го свързват е най-отдалечените места. Импозантният дворец в Кносос се състои от жилищни помещения, работилници, складове за жито и оръжие, параклиси и е обграден с яка защитна стена. Дворецът в Кносос: План на двореца на Минос, Кносос, Крит. Дворецът е организиран в две крила, на изток и на запад от централния двор, и е на няколко нива. (1) Стълбище и амфитеатрална част (2) Складови помещения (3) Централен двор (4) Преддверие (5) Коридор на процесиите (6) Тронна зала (7) Северна зала с колони (8) Зала на двойните оси (10) Мегарон на царицата (11) Баня на царицата (12) Входове и предверия Възстановка на двореца Възстановка на двореца Самолетка снимка на двореца Една стая на жрец в Кносос Една стая на жрец в Кносос "Тереодорът" фреска от двореца. Около 1500 г. пр. Хр. (реставриран), тъмнокожият е мъж, а от двете страни са жени. Археологически музей, Ираклион, Крит Керамични съдове (питос енг. pithoi) от замъка в Кносос Напоителна система на двореца Част от реконструцията на двореца в кносос (фреска с бик) Мегаронът на царицата (възстановка) Мегаронът на царицата …състоящ се от няколко етажа, свързани със стълбища и съоръжен с водно-канализационна инсталация. Дворецът бил разпределен на женска и мъжка част, тронна зала и частни покои. Има и светилище, складове (за оръжие и хранителни припаси), занаятчийски работилници. Открит е също и терен, заобиколен със стъпала — на-вярно място за игри и дворцови тържества. По стените на помещенията са изписани фрески с разнородна тематика. Дворецът в Малия, разположен недалече от морския бряг, също има силна фортификация. Построен на върха на хълма, дворецът във Фестос няма защитна стена. Вътрешността на дворците е украсена с много фрески. Запазила се е само малка част от този неочакван импулс на мащабно строителство. Трите ранни дворци били разрушени по едно и също време около 1700 г. пр. Хр. И по следите личи, че е от земетресение. След кратко нови дори още по-големи конструкции били издигнати на същите места само за да бъдат сринати от друго земетресение около 1450 г. пр. Хр. Времето на строежа на първите дворци е същевременно период на интензивни търговски контакти на Крит със съседните острови (Цикладските) със Северна Африка, Арголида, Египет и дори с източното крайбрежие на Средиземно море; период, когато могъщият Крит установява морско господство (таласкократия). Разпространението на бронза прави възможно развитието на най-различни занаяти. Започва използването на четириколесни коли и на грънчарското колело; специално внимание заслужават съдовете в стил „Камарес" (по името на пещерата, където за първи път са открити). Те се разпространяват и извън границите на Крит. Отличават се с извънредно тънките си стени и богатата многоцветна декорация (растителни и геометрични мотиви, рисувани на черен фон). Овладяно е производството на фаянс. Критяните погребват умрелите в „патоси" (големи глинени съдове във формата на делви) или в „ларнакси" (глинени саркофази), които поставят в гробници, изсечени в скалите. В началото на средноминойския период за първи път на Крит започва да се използва писменост, отначало пиктографична (образна — фигури на хора, изображения на предмети, животни); около 1700 г. пр. Хр. се появява линеарното, сричково писмо, произхождащо най-вероятно от пиктографичното; наречено е линеарно писмо „А". Досега все още не е разчетено. Линеар А намерено в Акротири, Тера(Санторини) Ок. 1600—1200 г. пр. Хр. Късноминойски период — време на най-великото могъщество на Крит (до XIV в. пр. Хр.), а след това на неговия бавен упадък и залез. По това време в Крит управлява силният цар Минос (за него говорят Омир, Тукидид, Херодот). Той построява силен флот, извършва много завоевания, подчинява съседните острови, създава закони в държавата си. С Минос са свързани много древногръцки легенди, например митът за Тезей (син на атинския владетел Егей), който трябва да убие Минотавъра (излиза от лабиринта с помощта на дъщерята на Минос — Ариадна) и по този начин да освободи своя град от тежкия данък. Според легендата Минотавъра е син на жената на Минос, представлявала получовек, полубик и се храни с човешко месо. По заръка на Минос, Дедал построява за Минотавъра замък-лабиринт, от който той не може да излезе. На девет години атиняните трябва да му изпращат данък — жертвоприношение от 7 момичета и 7 момчета. Тази легенда навярно възниква на фона на временната зависимост на Атина от Крит. В първата половина на II хилядолетие обществото се разделя на класи. Засилва се имущественото разсление. Съществува държавен апарат; появяват се и наченки на робство. Усъвършенстване и развитие на занаятите. С помощта на силния си флот Крит води оживена търговия. Около XV в. пр. Хр. мощта на Крит значително намалява. Повтарят се нашествията от племената, изтласкани от Гърция или преместващи се от Северна Ахея. Битката на Тезей с Минотавъра (Лувара) Ок. 1500 г. пр. Хр. Критската държава запада. В двореца, завладян от нашествениците, се заселват нови жители (навярно микенските гърци). Те използват линеарното писмо „Б" — произхождащо от линеар „А", но твърде приспособено към гръцкия език. Запазено е на глинени плочки, датирани от 1450—1200 г. пр. Хр. Линеарното писмо „Б" е разчетено през 1953 г. от Майкъл Вентрис и Джон Чедуик. Линеар Б (Таблица) "Богинята на змиите" от дворцовия комплекс, Кносос. Около 1650 г. пр. Хр.. Фаянс, височина 11 5/8" (29,5 см). Археологически музей, Ираклион, Крит Лабрис - характерен ритуален предмен

ТВОРЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРИНА В НАИМЕНУВАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА Растенията освен латински имена, които са двойни — първата дума означава рода, а втората вида на растението— и се използват в научната литература, имат и народни имена. Българският език е особено богат с имена на растения. Поради това, че нашият народ се е занимавал предимно със земеделие и скотовъдство, той ежедневно е общувал с природата и е наблюдавал заобикалящите го растения и животни. По броя на цветята и плевелите, растящи из полето и посевите, той се стремял да предсказва плодородието или недоимъка през годината, следял външния вид на растенията, техния живот, фазите на развитие, растеж, размножаване. Не малко растения са свързани и с неговия живот, вярвания, обичаи, лекуване на болести. Китни градини с различни цветя окръжавали дома на българина, където той с любов се грижел за тяхното размножаване и запазване. Ето защо нашият народ е дал много повече имена на растенията, отколкото други по-големи и културни народи. Лайката (Matricaria chamomilla L.) Полският мак (Papaver rhoeas L.) Звъниката (Hypericum perforatum L.) (жълт кантарион) Лепка (Galium aparine L.) Богородични свещи (Gentiana asclepiadea L.) Овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.) Змийско мляко (Chelidonium majus L.) Мъжки обичник (Saxifraga rotundifolia L.) Повет (Clematis vitalba L.) Горчивка (Gentiana cruciata L.) Мартенче (Narcissus pseudonarcissus L.) Гладница (Draba verna L.) Коприва (Urtica dioica L.) гладница (Draba verna L.) Така например лайката (Matricaria chamomilla L.) в различните краища на страната ни е позната със следните имена: подрумиче (Трънско, Банско), върти поп (Благоевградско), еньово цвете и кумич (Ловешко), лайкучка (Гоцеделчевско, Сливенско, Великотърновско, Кюстендилско, Ямболско), а също белиоч, амамила, болиочи, ръмон и др. Полският мак (Papaver rhoeas L.) се нарича още кадънка (Старозагорско, Великотърновско), пуплек (Панагюрско), Лукъл (Плевенско, Хасковско), герино око (Костенец), а също така Божанка, пламеница, була, падикос, плюсковец, тутенка, капикоса и др. Звъниката (Hypericum perforatum L.) е известна като жълт кантарион (Пазарджишко), сечено биле (Великотърновско, Тетевенско), твърдокуп (Софийско), а също така калъчево, порезниче, богородична трева, яневичка, яньовче и др. Може да се изредят стотици видове растения с множество имена, плод на богатото народно творчество. Самите наименования обаче не са дадени случайно, а най-често са свързани с годишните времена, цъфтежа в развитието на растенията, с характерните им особености, с външния вид, миризмата, вкуса, географското им разпространение, с обичаите и вярванията на българина и др. Така в съответствие с някои характерни особености на растенията народният творец им дава и подходящи имена, например трепетлика (Populus tremulo L.), лепка (Galium aparine L.), подбел (Tussil ago farfara L.) и др. Когато растението по външен вид прилича на някои митично същества, свързани с народните обичаи и вярвания, то получава и съответно име, например самодивска хурка (Equisetum telmateja Ehrh..), самодивска свила (Cuscuta epithymum L.), дяволска уста (Leonurus cardiaca L.), божо дърво (Artemisia abrotanum L.), богородични свещи (Gentiana asclepiadea L.), христови сълзи (Canna indica Ait. ), вилина метла (Asparagus officinalis L.) и др. Домашните и дивите животни, птиците , с които българинът е бил свързан във всекидневния си живот, техните характерни особености и навици също са му давали повод да назове някои растения, прилични по нещо на тях, със съответни имена: волски език [Phyllitis scolopen-drium (L.) Newm.], овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.), вранско око (Paris quadrifolia L.), зайчи уши (Knautia arvensis Doul.), лисичи зъби (Cytisus nigricans L.), орлови нокти (Astragalus L.), кукувича опашка (Platanthera bifolia Rich), гарван (Vicia villosa Roth.), врана (Iris germanica.) и др. Всичко, което заобикаляло българина, било предмет на неговото наблюдение, размисъл, наблюдателност. Не били отминати и влечугите, земноводните и насекомите. С техните имена са наречени много растения, като например змийско мляко (Chelidonium majus L.), жабова нога (Rumex alpinus L.) гущерова опашка (Achilea millefolium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.) и др. Човекът, неговият живот и преживявания са дали основание на народния творец да даде съответни подходящи наименования на много растения. Такива са например растенията дедови зъби (Digitalis viridiflora L.), бабини унуки (Sedum L.), момина сълза (Convallaria majalis L.), момино сърце [Dicentra spectabilis (L.) Zem.], мъжки обичник (Saxifraga rotundifolia L.), венерин косъм (Adiantum capillusveneris L.) и др. Външният вид на растенията, начинът на растежа им, както и вътрешното им съдържание дават не малко идеи за тяхното наименуване. Такива са имената повет (Clematis vitalba L.), гърбач (Periploca graeca L.), жиловлек (Plantago major L.), шипка (Rosa L.), ленило (Viscaria atropurpurea Grsb.) и др. Външната окраска на цветовете, вкусът, видът на различните органи на растенията са станали причина да се дадат не малко народни имена на растителните видове — черница (Morus L.), киселец (Rumex acetosella L.), сладун (Polypodium vulgare L.), горчивка (Gentiana cruciata L.), лютиче (Polygonum L.), червенка (Delphinium consolida L.), жълтурче (Ranunculus ficaria L.) и др. Известни особености в мястото, където расте растението също са послужили като причина за назоваване на редица растения — например подрумиче (Anthemis L.), пореч (Borrago officinalis L.), каменарче (Draba aizoides L.) и др. Произходът на различни културни растения, пренесени у нас от други страни, е дал възможност на народния творец да им постави подходящи имена, например татарка (Fagopyrum esculentum Moench.), стамболче [Dahlia variabilis (Willd) Desf.], турско цвете (Calen-dula arvensis L.), индийски коноп (Corchorus casularis L.) и др. Месеците или годишните времена, през които растенията цъфтят, са определили появяването на следните имена: мартенче (Narcissus pseudonarcissus L.), гергьовче (Ajuga L.), еньовче (Galium verum L.) и др. Редица човешки чувства са определили имената на други — обичник (Saxifraga rotundifolia L.), омайниче (Geum coccineum S. S.), омразник (Cerinthe minor L.), любиче (Convallaria majalis L.), разгонка (Atropo belladonna L.) и др. Вярата на народа в лечебната сила на билките срещу болестите личи от имената на много растения, като живеница (Scrophularia alata Gilib.), охтивче (Agrimonia eupatoria L.), синапче (Herniaria glabra L.), трескавче (Centaurium umbellatum L.) и др. При масова поява на някои растения народът е гадаел каква ще бъде годината — сушава, плодородна, гладна и т.н ., — като е давал на такива растения съответни имена, например мразовец или кърпикожух (Colchicum automnale L.), гладница (Draba verna L.), злолетница (Erigeron canadens L.) и др. Някои растения, които си приличат по външен вид, получили имена, подобни на по-известното от тях, например растението бъзак (Sambucus ebulus L.) и бъз (S. nigra L.), копривка (Celtis australis L.) и коприва (Urtica dioica L.), лозина (Ampelopsis hederacea Mic.) и лоза (Vitis vinifera L.) и др. Има още редица растения, които не могат да се подредят на групи, но във всички случаи те са свързани с бита и наблюденията на нашия народ.

САГРАДА ФАМИЛИЯ Цялата статия в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12383 Автор: Илиана Т. Илиева-Дъбова Саграда фамилия или Изкупителният Храм на Светото семейство, както гласи официалното наименование на църквата, е една от тези сгради, пред които човек не може да остане равнодушен. Всеки приема внушението ѝ по различен начин и емоциите се люшкат от възторг до потрес. Историята на Саграда фамилия започва през 1881 година, когато Асоциацията на Свети Йосиф придобива терен в квартала Ечампла* (Нов квартал) в покрайнините на Барселона, в района на кметството на Сан Марти де Провенсалс. Работата по строителството на храма може да се раздели на два периода: • от 1882 година до 1926 година • след 1926 година Цялата статия в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12383 Макет на готовата сграда Детайли от Саграда фамилия Саграда Фамилия снимана вечер - март 2006 г.

Номоканон от края на ХІV в.,преписан от йеромонах Симеон Преписът се намира под №1160 в Националния Църковно-Исторически и Архивен Институт към Българската Патриаршия. Предоставено от Теомира – Десислава Петкова

Речна чайка - Larus ridibundus (ДТ 35-38 см). През зимата главата е бяла с тъмно петно зад окото, а през лятото - тъмнокафява. Обитава предимно сладководни водоеми. Гнезди на колонии. Всеядна птица, с предпочитание към животинска храна.

Жълтокрака чайка - Larus michahellis (ДТ 56 - 66 см). Всеядна птица; понякога появява дори канибализъм. Храни се и с различни отпадъци. Гнезди на колонии. У нас гнезди главно в населените места по крайбрежието, а в последните няколко години - и във вътрешността на страната, далеч от водоеми. Има червено петно на долната получовка.

Голяма дропла - Otis tarda (ДТ мъжки - 102 см, женски - 76 см). Една от най-едрите по нашите земи. Почти изчезнала като гнездеща птица Мъжките имат подобни на мустаци пера. Изпълняват характерен брачен танц. Гнезди на земята. Храни се главно с растения и безгръбначни. През зимата се събира на ята. У нас най-често в Добруджа.

Малка дропла или стрепет - Tetrax tetrax (ДТ 43 см). Отбитава сухи тревисти терени, рядко обработваеми площи и ливади. Типична степна птица. Изчезнала от България, но все още гнезди в Македония.

Горски бекас - Scolorax rusticola (ДТ 34 см). Денем се крие в гората, добре прикрит от маскиращото го оперение. Излиза призори и при свечеряване. Полетът му е бърз и лъкатушещ. Храни се из мочурливи и влажни места, като открива чевейчета и насекоми в почвата с извънредно чувствително връхче на клюна си. Гнезди по сухи места в горите.

Средна бекасина - Gallinago gallinago (ДТ 27 см). Обикновено е потайна, когато е подплашена излиза със зигзагообразен полет. Гнездото си строи, като утъпква растителността във влажни местнообитания - блата, мочурливи ливади и други подобни. Зимува, край бреговете на сладководни водоеми, области с растителност. Храни се главно с живеещи в почвата червеи.

Малък брегобегач - Calidris minuta (ДТ 13 см). Гнезди в тундрата и в блата далеч на север. Зимува по морските крайбрежия на юг. У нас се среща по време на прелета и като зимуващ и скитащ вид. Храни се главно с насекоми и техните ларви, но по време на прелета се храни и с дребни мекотели и червеи.

Една интересна статия на капитал, в която се разказва за едно семейство, което обучава децата си в къщи... Какво мислите по въпроса, някак ми се губи тази среда, в която всеки като се върне назад във времето се сеща за моментите лиши или хубави в училището..., но това е един много интересен и може би на моменти по-добър подход... Вижте статията, доста интересна е и показва един различен подход към това, което "трябва" да "научим" http://www.capital.bg/light/neshta/2010/09/09/957818_chas_po_vsichko/

Лебедовата песен на „Дискавъри” Днес совалката Дискавъри е доставена в хангарите за вертикален монтаж на космодрумът „Кенеди” във Флорида, където ще й бъдат монтирани горивни и изследователски модули. На 1 ноември 2010 г. трябва да се състои последният й полет до Международната космическа станция. „Дискавъри STS 133” ще бъде 39-тата мисия до МКС и 133 полет на космическите совалки, след първият от 1981 г. Полетът ще е последен за "Дискавъри'. През февруари 2011 г. „Индевър” ще затвори вратат на полетите на космическите совалки, освен ако през лятото на 2011 г. не се извърши още един полет на „Атлантис”, но окончателно решение за това все още липсва. Повече в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12381

Бъдещият Луноход на Китай приближава Новина в сайта: http://nauka.bg/index.php?mod=redactor&fnc=publishes Лого на Китайската космическа програма Очаква се скорошен старт на китайския спътник за дистанционно изследване на Луната „Чанг-e 2”. Вероятно това ще се случи към края на настоящата година. Съобщението е на главния специалист на китайската лунна програма Оуян Цзюан. Настоящият спътник е резервен вариант на „Чанг-e 1”, който излетя през октовмри 2007 г. Главна задача на новият спътник ще е по-подобрено изследване на Луната с цел подготовка на бъдещото кацане. На спътника е монтиран лазерен алтиметър с възможност за едновременно измерване в пет точки. Орбитата се очаква да е с височина 100 км. над лунната повърхност. Маршрутът ще бъде нов и спътникът ще стигне Луната за 5 дни. През 2013 г. се очаква Китай да изпрати луноход, а през 2018 г. смята да осъществи скачване в лунна орбита и връщане на апарата на Земята. „Чанг-e 1” Лого на Китайската лунна програма Повече в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=redactor&fnc=publishes

Вече целият парк Пирин е наследство на ЮНЕСКО Вече целият парк Пирин е наследство на ЮНЕСКО. Световната организация реши да разшири територията на парка като част от световното природно наследство, обхващайки целия парк, като постави строги условия за опазването му в бъдеще. Това е последен шанс на България да докаже, че може да опази парк Пирин. Решението на ЮНЕСКО включва изискване към България да няма по-нататъшно развитие на ски съоръжения както в самия обект, така и в буферните му зони. Всяко ново строителство ще доведе до включване на Национален парк Пирин в списъка на световно природно наследство в опасност. Поради това, че не отговарят на критериите на конвенцията за световно наследство, ски зоните в Банско и Добринище са изключени от обекта на световното природно наследство и са получили статут на буферни зони. Държавата трябва да осигури опазването на Национален парк Пирин – финансово, кадрово и чрез спиране на новото строителство, което да залегне и в следващия План за управление на парка от 2013 до 2022 г. В началото на м.август Световната организация одобри разширението на Национален парк Пирин като обект на световното природно наследство. Източник: БТС

Извънземни океани ще могат да бъдат заснети от телескопи Следващото поколение телескопи ще могат да намират и заснeмат наличието на океани на планети извън Слънчевата система. Откриване на вода в подобни на Земята планети би означавало наличие на живот. Повече в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12377

http://muzeini-relikvi.net/ Електронен каталог на музейните реликви от Съединението на България, съхранявани в българските музеи. Ще се радвам да споделите мнение!

Източник: dnevnik.bg Аз тъкмо станах и седнах на компютъра...и така се разтресе цялата стая, че в първия момент си помислих, че блока се наклони...и тъкмо за запътих към входната врата да излизам, то взе че спря Вчера докато се возих в тролейбуса ми се обадиха, да ми кажат, че е имало земетресение...днес две земетресения...нещо май лицето на земята се мръщи Някой усети ли го?

НАЧАЛО НА НОВА ЕНЕРГИЙНАТА РЕВОЛЮЦИЯ? или поне поредният голям напредък на технологията Ако поколението, нагледало се на открития, реши, че те вече свършват, обикновено греши и за следващото остава приятното усещане да види, за кой ли път откакто чудото на технологичния прогрес е сред нас, поредният пробив и отварянето на новата врата, променяща живота ни. На физиците от Университета Дрексел (Пенсилвания) http://www.drexel.edu/ и от fренския Национален център за научни изследвания (CNRS) http://www.cnrs.fr/ , изглежда, се падна честта да я отворят този път. Откритието, което са направили, има всички шансове да доведе до създаване на електронни устройства, функциониращи без зареждане цели седмици или до електромобили, които да изминават достатъчно дълго разстояние без зареждане, за да стане най-накрая тази отдавна търсена алтернатива на двигателите с вътрешно горене приемлива. Повече в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12370

Малко философи от БГ Наука: Дейвид Хюм ----------- Св.Тома Аквински (1225 – 1274) ----------- Аристотел ----------- Рене Декарт ----------- Св.Аврелий Августин.(Aurelius Augustinus) ----------- Фридрих Ницше ----------- Витгенщайн ----------- Платон ----------- Хусерл ----------- Георг Хегел ----------- Имануел Кант

Какво можеш повече да ни кажеш за тези пещери? Аз исках това лято да отида отново и да ги заснема, но така и не успях...

Честито, да ни е жив и здрав и все така в тоя дух да продължава да ни радва! Много щастие и много успехи!

В брой 21 на списание "Българска Наука" ще намерите материал за Минойската култура и история - http://nauka.bg/magazine_archiv/BG-Science21.pdf Или чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bg-science21/15