Р. Теодосиев

Todor Chobanov: https://www.facebook.com/chobanov/posts/pfbid02bnfue8wrziPRNU5NZA487sqJvaymYTdJiuunhw5yZSHWPjUPuoVHebArMJinGjM1l Смятах да направя такъв кратък очерк, но колегата Kalin Manolov ме изпревари, макар че внасям някои подобрения: Как се роди Израел и какво точно е Палестина? През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея. Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.). Заради войната Британия изпитва остра нужда от ацетон, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, и по този начин Англия заобикаля морската блокада на германския флот. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага на английския кабинет да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”. На 2 ноември 1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация”по името на въшния министър Балфур: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел”, се казва в декларацията. През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Османската империя. През 1920 г. в Сан Ремо Обществото на народите (ОН) дава на Англия мандат за Палестина, т.е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН . В тях изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2 ноември 1917 г. от правителството на Нейно Британско Величество, и одобрена от мнението на съюзническите сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ”. Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Те започват да обработват и напояват пустеещите полета. Засяват десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността. Изведнъж Палестина, смятана дотогава за район без особено значение, без природни богатства, поради което и е дадена на евреите, се оказва особено ценна. Завръщащите се в нея евреи са безимотни и малоимотни, и някои правителства, ангажирани в решаването на еврейския проблем, започат да се опасяват, че в Палестина може да се създаде втора социалистическа държава. Същевременно Великобритания разбира, че за да укрепи присъствието си в района на Близкия и Среден изток, трябва да провежда политика в интерес на многомилионния арабски свят. През 1922 г. Уинстън Чърчил, по онова време секретар по колониите, предоставя 77 % от Палестина на емир Абдулах за създаване на арабска държава. Държавата се нарича Трансйордания” – буквално „страна оттатък Йордан”, на изток от река Йордан. Така в разрез с условията на договора от Сан Ремо, Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Трансйордания”. Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. Създаването на еврейска държава се блокира. Трупаната със столетия омраза срещу евреите достига своя апогей с “Окончателното решаване на еврейския въпрос”. От всеки трима евреи в Европа двама са унищожени. Това не са войници, банкери, борсови спекуланти, магнати, а еврейската беднота, мизерията от гетата. Ако евреите имаха своя родина, както им се обещаваше през 1917 г., нямаше да имат тази трагична участ. Световната общественост научава за истинските размери на небивалия геноцид едва след края на Втората световна война. Народите са обхванати от огромно чувство за вина. И правителствата на спечелилите войната държави решават, че трябва да се даде възможност на евреите да имат своя държава. На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция № 181 за основаване на еврейска държава в Палестина с площ 14 000 кв. км. “За” резолюцията гласуват 33 държави; “против” са 13 (всички арабски); “въздържали се” – 10. На 14 май 1948 г. Израел обявява своята независимост. Първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион казва: ”Вярвате или не, нашият народ Израел се връща, за да подготви идването на Месия.” На 15 май 1948 г. египетският министър-председател Нокраши Паша издава заповед египетската армия да навлезе в Израел. Заповедта е мотивирана с необходимостта “да се поддържа реда и спокойствието в Палестина”. Армиите на шест арабски държави – Ливан, Сирия, Саудитска Арабия, Трансйордания, Ирак и Египет, навлизат в новосъздадения Израел. Израел – държава на един ден, без армия и държавен апарат, първоначално отстъпва по всички фронтове. Но накрая набързо сформирани еврейски военизирани дружини, екипирани с пушки и камиони, защитени с торби от пясък, побеждават редовните арабски армии, въоръжени с артилерия, танкове и самолети! За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие. Като последица от войната град Йерусалим е поделен между Израел и Трансйордания (от 1950 - Йордания). Източен Йерусалим, където се намира Старият град - някогашният Йерусалим - попада под властта на Трансйордания. Вследствие на войната 650 000 араби се оказват бежанци. Те са се поддали на призивите на арабските държави да напуснат земите си, за да се завърнат в тях след “бързата” победа над Израел. Възниква арабският бежански проблем. На 5 юни 1967 г. започва “Шестдневната” война. Социалистическият лагер застава зад арабите. Израел отново ги разгромява. На 8 юни 1967 г. израелската армия завзема стария град Йерусалим. С войната от юни 1967 г. Израел завзема египетския Синайски полуостров, частта от “Западния бряг”, принадлежаща на Йордания, и сирийските Голански възвишения, . Отново се сключва “примирие” без “признаване”. Израел държи на формулата: “връщане на териториите в замяна на признаване”, по-известно като: “земя срещу мир”, което категорично е отхвърлено. През октомври 1973 г. арабите отново нападат Израел - войната Йом Кипур. И отново се провалят. На юг египетската армия е пленена на Синайския п-ов, на север сирийската армия е разгромена. Пътищата към Кайро и Дамаск са без отбрана. Израел побеждава “непобедимото” съветско оръжие - дълбоко унижение за една свръхсила. Нов ултиматум на СССР отново спасява арабите. На конференция в Хартум (Судан) от 1.09.1967 г., арабските страни декларират известните си три “НЕ”: “НЕ!” на признаването на Израел. “НЕ!” на мира с Израел. “НЕ!” на преговорите с Израел. СССР и арабските страни непрекъснато атакуват Израел в ООН. Междувременно Израел преговоря с Египет, и на 26 март 1979 г. двете страни подписват мирен договор и взаимно се признават. Израел връща Синай на Египет, а последният признава правото му на съществуване. Да, обаче СССР, с прави не вярващ на радикализма на арабските държави, през 1964 е бабувал на създаването на ООП - Организация за освобождение на Палестина. ООП е арабската застраховка на Москва. До 1967 г. базите на ООП са в Египет, на Синайския полуостров, откъдето се предприемат терористичните набези в Израел. След като Израел завзема Синай през юни 1967 и унищожава базите й, ООП се премества в Йордания. Когато през 1970 г. крал Хюсеин изгонва ООП от Йордания, те се местят в Ливан. И предизвикват сблъсък на верска основа, в който комунистическите “прогресивни” сили и ислямските фундаменталисти съвместно осъществяват първото след Втората световна война религиозно “прочистване” на християни. На два пъти - през април и юни 1974 г., председателят на ООП Ясер Арафат е на посещение в Москва. След тези посещения СССР обявява: ООП е “единственият представител на палестинците”. Нещо повече – организацията се „вмъква” в арабско-израелския конфликт със задна дата! Няма никакво значение, че през 1948 г. не съществува не само държава, която да се представлява от ООП – не съществува и самото ООП! На 14 октомври 1974 г. Ясер Арафат говори от трибуната на ООН.“Ние влязохме в света през най-широката врата, сега ционизмът ще изчезне от този свят и особено от Палестина под ударите на борбата на народите”, заявява Ясер Арафат, хванал се за пистолета на кръста. Делегатите на 105 държави, станали на крака, бурно го аплодират! Та така се раждат Израел и "палестинската държава".

Това ли е твоето нормално и това ли е нормалното за тези 1,2 милиарда: https://www.facebook.com/aleksandar.aleksiev.756/posts/pfbid0f6t8r4BNMg7WhdbcdZj3idh6PtiMHxHvX1zmeuuR39DZA1SVtrGa8qTZ22SG419ml От стената на Victor Stoyanov "„Бог е велик“, крещят мъжете. Терористи от Хамас. Показват пленено еврейско момиче. Тя е... на 14? 16? 18? Тя е млада. Ръцете й са вързани на гърба. Лицето й е белязано от удари. Тя плаче. Мъжете отново крещят „Аллаху Акбар“ и обръщат момичето. Панталоните й са окървавени. Панталоните й са много кървави там, където кървят брутално изнасилените момичета. Зяпаща тълпа също крещи „Аллаху Акбар“. Богобоязливите изнасилвачи влачат момичето в камион и потеглят. "Аллаху Акбар". Пикап на Хамас кара победоносно през град Газа. На мястото за товарене ухилените свети воини представят голия труп на израелска жена. Тълпа ентусиазирано тича след бавно движещия се камион. „Аллаху Акбар“ реве тълпата. "Аллаху Акбар". Терористи натъпкват еврейско семейство в задната част на камион заедно с вещите на семейството. Удрят вързаните по главите и се смеят. "Аллаху Акбар". Терористите откарват плячката си, хора и вещи. "Аллаху Акбар". Млада еврейска двойка е отвлечена от около 20 терористи на Хамас. Подигравателен смях и викове „Аллаху Акбар“, преди мъжът да бъде прострелян в главата. "Аллаху Акбар". Излъчва се видео на живо. Терористи се снимат как проникват в бункер в израелско село и убиват всички там. Те се смеят. Те крещят "Аллаху Акбар", докато разстрелват деца и старци с автомати. „Аллаху Акбар“ крещи брадатият младеж. Той стои зад възрастна еврейка, която седи в инвалидна количка. Той показва знак „Победа“ над главата на ужасената старица. В Берлин днес хора раздават сладкиши, за да отпразнуват тези велики дела за своя велик Бог. Не искам да говоря с тези хора, не искам да преговарям, не искам да общувам по какъвто и да било начин. Надявам се, че това ще ги спре да направят някога отново това, което направиха и продължават да правят днес. И че с последния си дъх разбират, че там, отвъд жалкото им съществуване на убийци, мъчители и изнасилвачи, няма нищо друго освен вечен мрак. Не ме интересува дали това те провокира. Не ме интересува, че Facebook може да ме блокира. Това наистина се случва в момента." Thomas Osten Sacken via Konstantin Bachvarov

Това е интересна тема за дискусия, чия е земята там - на евреите или палестинците Аз смятам, че палестинците са на чужда територия и неправилно продължават да са там. Което евентуално може да се промени през следващите месеци. ------------ Въоръжен мъж e открил огън по израелски туристически автобус в египетския град Александрия; няколко души са убити и тежко ранени. Предполага се, че нападателят е египетски полицай. https://t.me/drmjournal/6181

Излезе много подробен доклад European E-Commerce Report 2023 Искам да споделя тук само една графика от доклада, като може да видите, как само половината от българите пазаруват онлайн и едва 2% от БВП на държавата е свързан с онлайн търговията. Целият репорт е много интересен и разглежда цяла Европа и държава по държава с подробна информация за състоянието и бъдещето в сектора: https://www.upu.int/UPU/media/wwwUpuIntUniversalPostalUnionAboutUpuBodiesConsultativeCommittee/2023EuropeanEcommerceReportEn.pdf Тук може да намерите всички репорти до момента от 2017 до момента: https://www.eurocommerce.eu/european-e-commerce-report/

Не си ме разбрал. Не може да влизаш в чужда държава, да започваш да стреляш, да убиваш и да крещиш религиозни (или политически) слогани. Това в 21 век не е нормално за мен. Аз много добре разбирам света, в който живея и смятам, че тук ти и много като теб трябва да разберат, че това не е нормално. Нормалното технологично развитие върви с много бавно ментално такова и за това и всяко старо поколение смята новото за провал. Точно защото не разбира и изостава от това ново поколение. Не може едни дърти диктатори да диктуват живота на млади образовани и гледащи напред в бъдещето хора.

Министър-председателят на България Николай Денков свиква заседание на Националния контратерористичен център днес в 18 часа в Министерския съвет, съобщи правителствената пресслужба, като причината е нападението на Хамас над Израел. ---- Той (Националния контратерористичен ) извършва анализ и оценка на терористичната заплаха за конкретни обекти и лица на национално, областно и общинско ниво, като предлага на министъра на вътрешните работи определянето на нивото на заплахата и въвеждане на степен на готовност, при нужда. В този център дейност извършват ДАНС, МВР, Държавна агенция "Разузнаване", служба "Военно разузнаване" и служба "Военна полиция" към МО. При създалата се ситуация в Израел и Газа, такова свикване на службите е нормално за оценка на случващото се и по-висока координация между институциите. Редактор - Божидар Колев https://t.me/drmjournal/6180

Не мисля, че има много общо, но ако търсим прилики, то това са че Русия напада и убива мирни жители, както в момента палестинците правят.

От тази сутрин: Израелски изтребители нанесоха удар по сграда, в която се намира ръководителят на разузнавателния отдел на Хамас, съобщиха от ЦАХАЛ. ---- Сирени са се задействали в израелския граничен селищен пункт Кисуфим. (10:30) ---- ЦАХАЛ съобщиха, че броят на израелците, убити след нападението на Хамас вчера, е нараснал до 350. На брифинг тази сутрин говорителят на ЦАХАЛ контраадмирал Даниел Хагари заяви, че сега приоритетите са прекратяване на сраженията в израелските общини и контролиране на пробивите в оградата, разделяща Газа и Израел. https://t.me/drmjournal

Това от снощи:

Нова вълна пускове на ракети от Газа към Израел. Обявена е въздушна тревога в Тел Авив. ------ Обзор: - 200 убити израелци, но броят им може да е още по-голям; - Хамас твърди, че има "десетки" израелски заложници и че те са в тунели в Газа; - повече от 3000 потвърдени ракети; според други данни, броят на изстреляните ракети към Израел е вече 7000; - нападнати са повече от 20 обекта; - Хамас превзе щаба на поделението в Газа. Щабът вече отново е под контрол на израелските сили; - Министерство на здравеопазването в Газа съобщава, че са убити 230 палестинци; - Израел сигнализира за възможна широкомащабна операция, продължава да призовава резервисти; - по данни на израелската армия, сраженията продължават в 22 израелски селища и все още има две активни ситуации със заложници в Израел; ‐---- Израелската армия твърди, че е възстановила контрола си над повечето селища в южната част на границата с Ивицата Газа. Нетаняху в обръщение към нацията: "Ние ще превърнем всички места в този зъл град, където Хамас се крие, в руини. Израелската армия ще използва цялата си мощ. Жители на Газа, напуснете незабавно." Броят на загиналите в Израел достигна 250 души по официални данни. https://t.me/drmjournal

Съвсем се чална тоя свят. В 21 век да си говорим ежедневно за войни не е нормално. Какъв Алах какъв Акбар, нещата яко ще загрубеят

Покрай тази тема и въобще този раздел много като теб изядоха бан. Внимавай и вземи да прочетеш не само понятията, но и правилата на форума. Тук не ти е ФБ

Нападение с дрон срещу военен колеж в сирийската провинция Хомс е причинило голям брой жертви, съобщи сирийската държавна телевизия. По непотвърдени данни, жертвите са най-малко 100. Правителствената телевизия "Ал-Ихбария" съобщи, че атаката е станала по време на церемонията по дипломирането на офицерския курс. Не са ясни още детайли около атаката. Според сирийският режим става дума за терористична атака. През последните години Израел нанася редовни удари в Хомс и други райони, а сирийският режим води сражения с "Ислямска държава" в отдалечен край на провинцията. Сегашното нападение се случва далеч от този район. Сирийските бунтовници и екстремистката групировка Хаят Тахрир аш Шам също нанасят атака по цели на режима, включително по военни и полицейски бази. https://t.me/drmjournal/6130

Ройтерс: Руските войници в окупираните територии на Украйна започнаха да бъдат изпращани в наказателните отряди "Щурм Z", които отчасти са съставени от бивши затворници. Тези части се хвърлят на фронтовата линия и се изпращат да щурмуват най-трудните участъци на фронта. Частите "Щурм Z" се състоят от 100-150 души и са част от редовните армейски части. В момента на фронтовата линия може да има до няколкостотин такива единици. Войниците се изпращат в наказателните части за употреба на алкохол, наркотици и отказ да изпълняват заповеди. "Щурмоваците са просто месо", казва войник от войскова част 40318 (4-та мотострелкова бригада). Той си спомни как край Бахмут през май и юни тази година се опитал да окаже медицинска помощ на няколко ранени бойци от "Щурм Z", но командирът му наредил да ги изостави. Един от бойците, вербувани за войната от затвора, разказа, че през юли в боевете край Бахмут са оцелели само 15 от общо 120 души в неговото подразделение "Щурм Z". Трима от петимата войници, които са били сред "наказаните", също разказаха за много тежките сражения, в резултат на които по-голямата част от отряда е била унищожена. В същото време трима от войниците разказаха, че им е била предложена заплата от 200 000 рубли на месец. Според Conflict Intelligence Team, независима организация, наблюдаваща войната в Украйна, руското министерство на отбраната може да използва подразделенията на “Щурм Z” като пехота за излишни нужди. Руското министерство на отбраната никога не е признавало официално за създаването на такива подразделения. https://t.me/drmjournal/6115 ------- Русия подписа споразумение за създаване на постоянна военноморска база на черноморското крайбрежие на отцепилия се от Грузия регион Абхазия. Новината за руска база в Очамчира, където е имало военноморска база през съветската епоха, може да означава, че Русия търси алтернатива на Севастопол, както и че разширява военното си присъствие по черноморското крайбрежие към Турция. Русия изтегли по-голямата част от Черноморския си флот от основната си база в анексирания Крим поради украинските нападения. https://t.me/drmjournal/6123 ------- Обединеното кралство заяви, позовавайки се на данни от собственото си разузнаване, че Русия планира да постави морски мини по маршрута на гражданските кораби, изнасящи украинско зърно. В същото време Русия, според Лондон, ще се опита да обвини Украйна, че саботира движението на граждански кораби. https://t.me/drmjournal/6124

NYT: Американски служители твърдят, че руският президент Путин е инструктирал да се подкрепят партиите в САЩ и Европа, които се противопоставят на военната помощ за Украйна. Путин е инструктирал руските разузнавателни служби и е поискал подкрепа за пропаганда в тази насока. Според американски служители Путин вярва, че може да прекрати подкрепата за Украйна и да си възвърне благоприятната позиция в международен план, като повлияе на политиката на САЩ. https://t.me/drmjournal/6116

За жалост много хора приемат войната в Украйна като пандемията с Ковид и вече не искат нито да слушат нито да гледат. Политиците се ориентират краткосрочно, а вече изборите в Словакия показват нагласите.

От Евлоги Станчев: https://www.facebook.com/photo/?fbid=10210470249348287&set=a.1052143399597 Карта на „диалектите“ на руския език в Европа от 1914 г. Автори: И. П. Поддубний, Н. Н. Дурново, Н. Н. Соколов, Д. Н. Ушаков. Издание на Императорското руско географско общество (ИРГО) в Санкт Петербург (тогава вече Петроград). Бих искал да ви обърна внимание на няколко неща относно това изображение. Картата е резултат от работата на няколко водещи руски, а по-късно съветски лингвисти и отразява официалното разбиране в късноимперска Русия за ареалите на разпространение на различните „говори“ на руския език в началото на 20 век. Със зелено са изобразени говорите на т.нар. „малоруски диалект“ на руския език. Според официалната по това време имперска доктрина за т.нар. „Триединен руски народ“ (известен още като „общоруски народ“) в своя исторически генезис руската нация се състои от три съставни компонента – „великоруси“ (т.е. съвременни руснаци), „малоруси“ (т.е. украинци) и белоруси. 1. Семантичният произход на понятието „Мала Русь“ може да се проследи още във византийските църковни източници от 14 век и се предполага, че има строго еклесиални означения – т.е. терминът изобщо не отразява руски административни разбирания, още по-малко формираната много по-късно руска имперска доктрина. След преминаването на казашката Хетманщина (или Запорожка войска) под московски протекторат през 17 век, историко-географският термин „Мала Русь“ (или „Малорусия“) и съответно наименованието „малоруси“ постепенно се налагат като официални административни понятия в царска Русия. И до днес официозната руска историческа наука (макар че друга на практика не съществува) преповтаря представата за преобладаването на „малоруското“ самосъзнание на територията на Украйна практически до ранния съветски период, когато е инициирана „насилствена“ украинизация на местното население в контекста на ленинската „коренизация“ през 20-те години. По-опростено, това клише звучи като познатата на много от вас „теза“, че украинците, видите ли, били „създадени“ като нация едва от Ленин и болшевиките. В своето мнозинство историческите документи обаче показват еднозначно, че самоидентификацията като „малоруси“ на териториите на съвременна Украйна, въпреки че съществува, далеч не е доминираща. След Переяславското споразумение от 1654 г. като „малоруси“ постепенно започват да се обозначават основно представителите на местния елит, които са лоялни на руския цар. Също така, което е особено важно, „малорусийството“ често се простира отвъд етническите значения. То става „убежище“ за онази част от казашкия елит, която е привлечена от различни социални придобивки в руската държава, каквито не са били достъпни в съседната и конкурираща се по това време с Русия Полско-литовска държава (Жечпосполита). С други думи, „малоруската идентичност“ има в основата си до голяма степен стремеж към дистанциране от социалния натиск в Полша. В същото време сред преобладаващото население, говорещо на украински език, се конкурират преди всичко самоназванията „казаци“ и „украинци“. Разпространено е и идентифицирането като „руси“ или „русини“ (на латински: rutheni) в смисъла на принадлежност към т.нар. „Руска земя“ (на църковнославянски: Рѹсьскаѧ зємлѧ), т.е. териториите на някогашната Киевска Рус, наследени от Киевското, Черниговското и Галицко-Волинското княжества. Припомням, че в средновековна и ранномодерна Европа понятието „Русь“ (на латински: Ruthenia) обозначава предимно земите на съвременните Украйна и Беларус, докато днешна Европейска Русия е известна основно като „Московия“ (Moscovia). В множество документи, когато се говори за населението от земите на съвременна Украйна, се използват понятията „руси“ или „русини“, а за населението във Великото московско княжество – „московити“. Във връзка с казаното приложената карта представя детайлен лингвистичен поглед върху границите на украинското етническо землище, макар и според официалната терминология в тогавашна царска Русия. На практика изобразените на картата географски измерения на украинския език съвпадат приблизително с териториите, върху които претендира делегацията на т.нар. Украинска народна република (УНР) по време на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война. УНР е опит за изграждане на независима украинска държавност в контекста на разпадането на Руската империя и стремежа на подчинените народи към национално самоопределение. Поради извънредната политическа, социална и др. нестабилност обаче УНР не може да се утвърди като устойчив политически субект, а територията на съвременна Украйна става арена на един от най-кървавите и продължителни сблъсъци по време на Гражданската война в бившата Руска империя. Днес УНР има романтизиран образ на несбъднат национален идеал в съзнанието на много украинци – нещо подобно на Санстефанска България за нас, българите. 2. На картата прави впечатление категоричното преобладаване на украинския език в региона на Донецкия басейн (откъдето идва и наименованието „Донбас“). То се свързва с няколко исторически обстоятелства, върху които е важно да се обърне внимание. До относително късен период (кр. на 17 век) териториите на съвременните Донецка и Луганска области са формирали част от континенталния хинтерланд на Кримското ханство и са имали съвършено различен етнически състав от днешния. По това време регионът е бил слабо заселен, като основното население се е състояло предимно от номадски групи – татари и ногаи. Постепенно обаче започват миграционни вълни на украиноезично население, което изтласква номадските поселения – първоначално миграциите са били спонтанни и малобройни, но впоследствие придобиват по-масов и устойчив характер. Особен пик на тези заселвания е засвидетелстван в контекста на въстанието на Богдан Хмелницки в средата на 17 век. Допълнителен тласък на миграциите настъпва през следващото столетие, когато върху Хетманщината вече е установен московски протекторат, а колонизацията на Донбас става важен приоритет на руското правителство от гледна точка подсигуряването на южната руска граница. Това е времето, когато етническият облик на региона е чувствително променен – богатият на различни суровини Донецки басейн привлича множество украинци, руснаци, гърци, арменци и други общности. Тогавашният статут на Донбас като граничен регион на Русия става също причина царското правителство да стимулира колонизацията на военизирани групи от балкански православни християни (сърби, българи, румънци и др.), които са заселени в пограничните райони. Тези групи дори са организирани в автономна военно-административна единица, наречена „Славяносърбия“ (с център крепостта Бахмут), която обаче съществува не задълго и впоследствие е присъединена към т.нар. „Новоруска губерния“. Въпреки етническото многообразие на заселниците в Донбас и Приазовието през 18 и 19 век, демографски доминиращата група според всички статистически документи до самия край на царска Русия са били украинците – според първото общоимперско преброяване, проведено през 1897 г., украинците в региона са възлизали на 52.4%, а руснаците са били 28.7%. Впечатлението относно преобладаването на руската общност в Донбас се постига основно поради обстоятелството, че руските колонизатори са формирали мнозинство в градовете и сред занимаващите се в сферата на тежката промишленост, докато украинците са били преобладаващото население в селската периферия. По-видимото „русифициране“ на региона настъпва едва в съветския период вследствие на урбанизацията, форсираната индустриализация, административния натиск върху казачеството и украинската национална идентичност и в крайна сметка Гладомора, засегнал най-тежко тъкмо украинското селячество. Въпреки това дори последното съветско преброяване от 1989 г., след 70 години съветизация и русификация, показва, че украинците формират 50.71% от населението на Донецка област, а руснаците – 43.60%. 3. Нещо също много важно, което засяга пряко сегашната пропаганда на Кремъл и нейните опити да манипулира историческите събития относно Донбас. През последните години сепаратистите от „Донецката народна република“ (ДНР) многократно са изтъквали връзката си с историческото наследство и символика на т.нар. Донецко-Криворожка съветска република, съществувала само за месец през 1918 г. Във връзка с това се твърди, че въпросната краткотрайна „република“ е представлявала неуспешен опит на „руското население“ в Източна Украйна да се присъедини към своята „историческа руска родина“ – „мисия“, която съвременната ДНР, макар и сто години по-късно, трябва да довърши. Дори повърхностен поглед към историческите факти обаче показва абсолютната несъстоятелност на подобно твърдение. За своя месец съществуване въпросната „република“ не получава никаква легитимност и признание. Дори самият В. И. Ленин и Совнарком-ът на РСФСР (правителството на Съветска Русия) считат за единствен легитимен политически орган на украинска територия тъкмо Народния секретариат на Украинската народна република на съветите, чиито структури са преобразувани в началото на 1919 г. в Украинската ССР. Нещо още по-съществено – в своята основа Донецко-Криворожката република има стриктно идеологическа, а не етническа или каквато и да е друга ориентация (за разлика от днешните ДНР и ЛНР). Въпросният политически проект се противопоставя на правителството на Украинската народна република не въз основа на някакви националистически сантименти, но единствено поради антисъветската ориентация на УНР. Допълнително потвърждение е, че Донецко-Криворожката република споделя общи политически цели с подкрепяното от Ленин революционно правителство на съветска Украйна. Впрочем друг основен опонент на съветите от Донецкия и Криворожкия басейн е Бялото движение, което репрезентира „автентичния“ руски национализъм, по това време съдържащ все по-ясно изразен фашистки оттенък. Всичко това показва, че днешното представяне на споменатата Донецко-Криворожка съветска република като едва ли не отдавнашен националистически стремеж на „руското население“ на изток от р. Днепър да „поправя“ разни „исторически неправдини“ представлява още един нагледен пример за шизофреничното сливане между всичко руско и съветско, а също за отявлената историческа неграмотност сред много тамошни, но и тукашни путинисти. Показва още, че за днешната кремълска пропаганда примерът (или по-скоро провалът) на някогашната Донецко-Криворожка съветска република служи единствено като претекст за руската агресия в Източна Украйна. Освен това днешните сепаратисти от ДНР твърдят, че възраждат още символиката на Донецко-Криворожката република от 1918 г. – черно-синьо-червеният трикольор, който се счита за знаме на тази едномесечна квазидържава. Документите и фотоархивите показват, че тази някогашна република (както повечето подобни съветски проекти през периода) е използвала за свой флаг червеното знаме на комунистическата революция. Според руския историк и общественик Владимир Корнилов въпросният трикольор никога не се е появявал през 1918 г., а всъщност е използван за знаме от т.нар. Интернационално движение Донбас (ИДД) – обществено-политическа организация, създадена през 1990 г., първоначално с цел съхраняване на Съветския съюз, а впоследствие стремяща се към федерализация на независима Украйна. Самият Корнилов е бил активен участник във въпросното движение, а днес е сред подкрепящите ДНР и руската инвазия в Украйна (за което е и обект на санкции). В началото на 90-те въпросният трикольор всъщност е представлявал своеобразен отговор на ИДД срещу движението за украинска национална независимост – към червено-синьото знаме на Украинската ССР е прибавен черният цвят, символизиращ Донецкия басейн. Именно оттук, макар и в обърнат вариант, днешните сепаратисти от ДНР са заимствали своя трицветен флаг. Всички тези (но и много други) факти показват ясно, че днешното пропагандно говорене за Донбас като за „изконна руска земя“ не само са лишени от необходимата историческа дълбочина, но са също фактологично неверни. 4. Няколко думи по отношение на Кримския полуостров, също обозначен на лингвистичната карта. В демографско отношение Крим представлява мултиетнически регион още от най-стари времена. В продължение на векове полуостровът е населяван от различни по своя етнически, лингвистичен и религиозен облик общности – някои от тях са неизменна част от историята на Крим още от Средновековието (кримски татари, кримчаки, караими, арменци) или дори от Античността (гърци), докато други са резултат от по-късни преселвания (германци, италианци, българи и т.н.). Също така някои групи постепенно започват да се асимилират в други и днес вече не съществуват като самостоятелни общности – такъв е примерът на някогашните кримски готи, които с течение на времето загубват своя език и чиито наследници днес са част от местните татари и в по-малка степен гърци. Едва ли има по-изстрадал от руските имперски политики народ от кримскотатарския – стара тюркоезична мюсюлманска общност (самата тя продукт на динамични етнически процеси), която за малко повече от два века Русия превръща от държавнотворен народ със своя държава (Кримското ханство) до политически обезглавено малцинство, изправено пред напълно реалната опасност от цялостно заличаване. Крим е хронично детатаризиран от края на 18 век, когато полуостровът е анексиран от Екатерина II. На практика постепенното демографско нарастване на етнически руснаци (и в по-малка степен на украинци) е засвидетелствано в имперските преброявания едва след Кримската война (1853–1856) и особено в контекста на прогонването на кримските татари и другите коренни народи от полуострова. Във връзка с това идеологемата „Крым наш“ може да претендира за приемственост единствено с руската имперска идея – и по-конкретно нейната преработка след края на 18 век – в основата на която стои старата руска мечта за контрол върху Черно море (архимечтата е контрол върху Проливите). Тази концепция обаче е строго геополитическа и не почива върху убедителна историческа аргументация. 5. Обърнете също така внимание върху територията, намираща се на изток от Азовско море – историко-географският регион Кубан, днес влизащ в Краснодарския и части от Ставрополския край на Руската федерация. Историята на Кубанския край е особено интересна, макар и слабо известна на читателската аудитория у нас. В продължение на столетия регионът попада в различни сфери на интереси, а местното население е от разнороден характер – тук пребивават групи от алани, черкези, ногаи и др. В края на 18 век Кубан променя чувствително своя етнически облик – регионът започва да бъде заселван от големи групи запорожки казаци и украински селяни. Както в случая с Донбас, така и тук, колонизацията на казашко население преминава основно под санкцията на властите в царска Русия, за които подсигуряването на южната руска граница и контрола на черноморското крайбрежие представляват въпроси от първостепенна важност. Интензивните миграции продължават и в началото на следващото столетие, вследствие на което украиноезичното население става етническо мнозинство в региона. В резултат на това на територията на Кубан започва да се развива специфичен украински фолклор, притежаващ свои харизматични регионални отлики. Краят на 19 и особено началото на 20 век стават свидетели на своеобразен разцвет на местната украинска култура. Започват да се организират украиноезични училища, издават се вестници на украински език, формира се местна украинска интелигенция. Опит за политически израз на този силен културен регионализъм е провъзгласяването на т.нар. Кубанска народна република в началото на 1918 г. – почти неизвестен за българската публика щрих от украинската, руската и като цяло източноевропейската нова история. По време на краткотрайното си съществуване тази държава следва ясно изразена антисъветска траектория, гравитира около Украинската народна република, но в крайна сметка е окупирана по време на Руската гражданска война – първо от белогвардейците на Антон Деникин, а сетне от болшевиките. Както другаде в Съветския съюз, така и в Кубан централизираният политически натиск срещу украинската идентичност започва в края на 20-те години и продължава с особена интензивност в началото на следващото десетилетие. Предизвиканият вследствие на ускорената колективизация на земеделската продукция масов глад в Кубан през 1932–1933 г. засяга най-силно именно селското украинско население в региона. Това е друг, не по-малко трагичен, но често неглижиран епизод от Гладомора. Само за периода от есента на 1932 до пролетта на 1933 г. в Кубан са документирани 62 хиляди загинали, въпреки че според някои изследователи броят вероятно е в пъти по-голям. За разлика от Донбас и останалите части на Украйна, тук антиукраинските репресивни политики имат катастрофални и непоправими последици за местното украинско население. Погледът към демографската статистика е красноречив: на преброяването на населението в СССР през 1926 г. като украинци в Кубан се определят над милион и половина души (най-голямата етническа група в региона), докато на преброяването от 1959 г. местните украинци възлизат на едва 137,604 души. Според последното преброяване на населението на Руската федерация от 2021 г. само 29,317 души се определят като украинци в Краснодарския край (0.5% от общото население на региона), а в съседното Ставрополие броят на украинците е под 10,000 (0.34% от общото население). Чрез последователен административен натиск, политики на русификация, а също и физическо унищожение се постига на практика пълното заличаване на украинската общност в Кубан, някога абсолютно мнозинство в региона. Струва си да се говори повече за съдбата на украинците и тяхната идентичност в Кубан – особено в контекста на преповтаряните от кремълските пропагандатори клишета относно мнимите репресии срещу рускоезичното население в Украйна, които „режимът в Киев“ налагал след „преврата“ от 2014 г. Необходимо е да се припомни, че същото това рускоезично население бягаше масово от своите руски „освободители“, а през ноември м.г. посрещна с цветя и сълзи в очите украинските войски в Херсон. ______ Обсъжданата тук проблематика на практика няма изследователи у нас. Нещо дори по-притеснително – съмнително е доколко може изобщо да се говори за наличието на професионално издържана академична русистика в днешна България. Това прави тези и други подобни научни въпроси особено уязвими на исторически манипулации и употреби от съвременна политическа и геополитическа гледна точка. Тъкмо в това, уви, се изразява родилното петно на историческата наука – нейната неразривна свързаност с политиките на деня. Малкото политически независими и емоционално необременени изследователи в това поле имат неимоверно трудната задача да извеждат на преден план историческите факти и да заглушават пропагандата. Четете, интересувайте се, разсъждавайте и не позволявайте на фалшификаторите на история да ви манипулират.

Готово

ОТ Danail Glishev: Две неща, телеграфно: ✓ ВСУ вкараха в бой край Новопрокопивка три нови-новинички бригади, вече потвърдено. Изглежда на решителен щурм. Руснакът пуска фейкове, че обмисляли да оставят Бахмут и да съсредочат т.н. си резерви край Токмак (става дума за две измислени армии, които уж бяха за "зимно настъпление" - 25 и 41-а. Такива просто няма, има някакви нови контрактници и то не много) на мястото на напълно омаломощената 58-а. ✓ Въздушно-космическите са зопачнали да рисуват самолети на пистата в Енгелс. Нямат нищо общо с действителността. Някакво ТНТМ, не е ясно изобщо какво ще им помогне тази самодейност. https://www.facebook.com/danail.glishev/posts/pfbid02vQyRzaPU2jMiV8KWhCKt6Zk4G6qhmpuJDMb2iSvDHN4ByCiU1jheizuwZUgqTgbil

Най-малко 52 души бяха убити в петък при взрив близо до джамия в Мастунг, Пакистан. Стотици се бяха събрали в района, за да отпразнуват рождения ден на пророк Мохамед - празник, известен като Маулид ал-Наби. Потвърдено е, че сред загиналите има поне един висш полицейски служител. Това не е единственият бомбен атентат в джамия в Пакистан в петък. Часове по-късно друг взрив в джамия близо до Пешавар уби най-малко четирима души и рани 11 други. Пакистанските власти получиха заповед да останат в повишена готовност в очакване на свещения ден. Нито една групировка не е поела отговорност за двете нападения. https://t.me/drmjournal/6093