запъналко

Както вече писах по-горе има изрично споменаване за строеж на каменен мост в един от надписите на Омуртаг, което е ясно доказателство за това, че този вид строителство е било известно на българите през ранното средновековие. Освен това на територията на страната има огромен брой стари мостове или следи от тях - т.е. такива строени преди 19 век, но за съжаление не изследвани. Само на територията на източните Родопи броят им е над 200, при това много от тях са в близост до крепости. Такива сигурно има и на територията на останалата част от страната. Все пак обаче трябва да се каже честно, че по време на т. нар. същинско средновековие на Балканите (т.е. 12-15 в.) мостове в смисъл на големи каменни конструкции свързващи двата бряга на големи реки не се строят. Причините за това са и стопански и военни. Най-малкото мост се строи ако си сигурен, че държиш и двата бряга на реката и че от другия няма да се появи враг. А през този период точно тази сигурност липсва. Представяте ли си някой да вземе да построи мост да речем на Дунав от където всяка година атакуват я татари, я унгарци. Иначе подвижни мостове са добре познати и са широко прилагани в крепостното строителство от това време. Според мен са функционирали и не малко стари римски мостове, които са били поддържани от властите. Възможно е в Търново също да е съществувал мост свързващ двете части на града през т. нар. Нов град, но не знам дали точно този въпрос е изследван от археолозите. Каменното строителство на големи мостове се подновява на Балканите от османците някъде през втората половина на 16 в.

ами има и други методи, които обаче не са използвани в нашата наука до този момент...

А според мен по интересното е какви черти носи клановата структура на прабългарското общество през този период - евразийски, кавказки или близкоизточни...

В турски се среща и като Умур и това вече трябва да е взаимствано диркетно от арабски, докато Йомер най-вероятно е взаимствано от персийския формат на името....

Омар е персийската транскрипция на арабското Умар - в арабски не съществува гласна О, а Йомер е турската транскрипция на Умар, но вероятно турците за пръв път са го чули в персийски изговор, а не в арабски. В случая на Умар според мен името е директно заимствано от арабски или някой друг семитски език, а не чрез някой индоевропейски или тюркски посредник. Що се отнася до Омир - това наистина е интригуваш въпрос - каква е етимологията на името. Още повече, че това име не се среща често сред гърците. Не е изключено то също да има семитски произход предвид силното влияние което финикийцийте са имали върху целия средиземноморски свят през периода 9-3 век пр. н. е. Само едно напомняне - т. нар. гръцка азбука е финикийска и дори названията на буквите в нея са от финикийски произход, като на гръцки нямат никакво значение.

Изрично сведение за построяване на мост има от времето на Омуртаг - в един от надписите му се говори, че е построил мост над река Тича с два лъва, който водел до аул. Счита се, че този мост трябва да се намира до аула край село хан Крум. Иначе из цялата страна съществуват останките на многобройни стари мостове, които обаче не са изследвани от коя епоха са - римска, средновековие или османска. Все пак трябва да отбележа, че цялостната отбранителна и градоустройствена характеристика на българския, а и на балканския град от 12-14 век не предполага строежа на големи мостови съоръжения, а по-скоро на т. нар. подвижни мостове. Иначе поне в столицата Търново разделена на две половини от р. Янтра е трябвало да има мостови съоръжения.

По отношение на Умар има една много интересна особеност, която обаче до сега не е коментирана и е останала извън вниманието на всички. А тя е етимологията на неговото име. Категорично тя не е нито тюркска, нито славянска. Най-близкят и за сега единствен, при това 100% аналог, за който се сещам е името на вторият арабски халиф - Умар. В именника името е записано като Умор, но това е под влиянието на прехода а към о, който е повсевместен в старобългарския. И така какво според мен може да показва това име: 1. Арабски или най-общо семитски произход (ако приемем, че такова име Умар е съществувало не само при арабите, но да речем и при сирийците). 2. Арабско влияние - според мен най-вероятно е това предположение. То е можело да дойде по различни пътища - търговия, политически контакти, арабски военопленници от походите на Тервел. 3. Присъствие на мюсюлмани в ПБЦ и евентуалната принадлежност на Умар към тази група - това е най-малко вероятната хипотеза за името на Умар, тъй като не съществуват никакви други, нито писменни, нито археологически доказателства за такава хипотеза.