запъналко

Този надпис е "разчитан" по възможно най-отвратителния и спекулативен начин от страна на тюрколозите. Впрочем същото важи и за данните на именника. С удоволствие бих открил тема за спекулациите на тюрколозите по отношение на прабългарите, които се отличават от тези на Петър Добрев единствено по по наукообразния си език. Ако се върнем към надписа само ще вметна, че в него има една особеност, за която всички тюрколози са си мълчали и която може да хвърли много силно съмнение върху предполагаемата тюркоезичност на прабългарите, а и върху компетентността на самите тюрколози.

Това за монголидността при прабългарите ми се струва, че е изсилване на нашите антрополози от типа на Йорданов, които трябваше да подкрепят с "антропологически" доказателства тероията за далечноазиатския произход на прабългарите. А от къде мисля, че е изсилване ли? Ами същият Йорданов откри монголоидност в предполагаемия череп на Самуил и то след като същият череп беше изследван от гръцки и руски антрополози, които не откриха и грам монголоидност. Също много се съмнаявам и във възастановките на лицето на Мостич. Като оставим на страна факта, че има някои съмнения относно дали скелета и черепа, върху който са работили Йорданов и екипът му, наистина е принадлежал на Мостич, за мен остава много странна констатацията за 80 годишния Мостич. Всъщност в надписа изрично се казва, че Мостич е станал монах, когато е навършил 80 години, но никъде не се уточнява на колко години е бил когато е починал. Може да е бил и на 90. А тези 5% монголоидност у българите ми е много интересно от кой източник са взети? Защото аз съм чел точно обратни данни - за пълното отсъствие на каквато и да е било монголоидност у съвременните българи. В това отношение българите се нареждат не само далеч зад руснаци и украйнци, но дори и зад чехите...

По отношение на генетичните изследвания аз до сега бях чел съвсем различни от горните мнения - говореше се, че почти не може да се установи родство между южните и западните/източните славяни и че сред българите т. нар. "славянски" генитични маркери са най-малко като почти напълно изчезват в Източна България. Сътоветно българите бяха поставени в някакви роднински връзки с румънци, италианци и гърци. Дори във всички до сегашни изследвания се говореше, че голяма част от гените на българите идват директно от първите неолитни общности заселели се на Балканите в началото на неолита. Сега това изследване отново възражда мита за голямата славянска вълна. Единственият ми коментар е въпрос - наистина ли генетиката може да се счита за "точна" наука?

А някой знае ли дали съществуват възстановки на граждански комплекси и жилища от средновековната епоха в България за да видим дали си приличат с жилищната архитектура от османския период. От това, което чета за Плиска и Преслав не смятам, че може да се говори за някакъв континуитет от 9-10 век с 16-19. Но може би нещата стоят по различен начин за 13-14 век. Тук ще ви дам един пример - баните. От 8-10 век има намерени не малко бански посторйки, които и да не са масово явление са все пак достатъчно често срещани не само в столиците, но извън тях в аулите и в Дръстър. Вероятно ще се намерят и още. Но през 13-14 век баните изчезват. Има сведения, че през този период са ползвани днешните минерални бани в Бургас, което е свидетелство, че все пак през 13-14 в. баните не са били напълно забравени, но е ясно, че появата на бани в градовете от 15 и особено от 16 в. нататък трябва да се свържи с османската урбанизация, а не с някакво наследство от 8-10 век. По същия начин стои въпросът и с водоснабдяването и канализацията. През 8-10 в. тя е добре позната и широко използвана в Плиска, Преслав, Дръстър и вероятно и на други места (Охрид, Преспа). През 13-14 век канализацията е много рядко явление - среща се при двореца на Царевец и вероятно и при някои други сгради от хълма, но отсъства в другите големи центорве на държавата. На Трапезица май беше открит и първият водопровод от Второто царство - каптиран извор, който зареждал с вода големия манастир и вероятно днешната Асенова махала, тъй като водопроводът е проследен да излиза извън крепостта и да се насочва на долу. Но поне за сега това е всичко. Очевидно и че строенето на чешми през османския период не може да се разглежда като наследство от средните векове, въпреки че както вече споменах прз 8-10 век в България писмените и археологическите сведения са категорични, че водоснабдяването и канализацията са били на значима висота (като пример мога да дам преславската фиала или все още неоткритите водоскоци на Маламир).

По принцип в славянските езици, в румънски, в албански, в немския и вероятно и в други европейски езици, съществуват доста стари тюркизми - като например пан, толмач, ура, корем и т.н. Някои от тях присъстват и в старобългарския, а други не. Да се обявяват всичките тези тюркизми за прабългарски заемки за мен е доста пресилено. Например думата пан/бан определено отсъства в старобългарски и сред известната ни прабългарска титулатура. По същия начин стои и въпросът за думата шаран. Последната е сочена едва ли не като основно доказателство за р-облика на прабългарския. Но една проверка недвусмислено показва, че такава дума шаран не присъства в старобългарски и дори в среднобългарски. Там се употребява съвсем различна лексема, която няма нищо общо с тюркските езици. В същото време се оказва, че шаран е широко разпространена не само в български, но и в сръбски, румънски, словенски, хърватски и т.н. Не виждам причини думата да е аварско наследство, което първо да се е установило сред предците на днешните сърби, хървати, словенци и румънци и доста по-късно да е проникнала сред българите (както става с титлата бан). Твърде възможно е да е дошла и от унгарски.

В общи линии последното нещо за което Стефан Йорданов може да претендира е това, че е лингвист и че разбира от тюркски езици. Титлата "бат" е с толкова ясна етимология, че чак дрънка. Това не е нищо друго освен вариант или северноиранско съответствие на персийската "пад" - господин, господар. От там и падишах - господар на шаховете и т.н. Вероятно името Ботьо е славянизирана форма на тази титла, с лабиализация на а. Аспарух си е лично име и това много добре си личи от апокрифния летопис и от епиграфските паметници от равненския манастир, където името се среща като Испор - явно славянизирана форма на Испар/Еспар/Аспар. Ако това беше тюркската титла Ъшбара както си фантазира Йорданов в старобългарския името щеше да има доста по-различно звучене от Испор.

През последните години в България тече къде по-подмолен, къде открит спор за произхода на българската гражданска архитектура и по-специално на българската възрожденска къща. Ясно се очертава група от изследователи като Чавдар Маринов например, които свеждат всичко до османското влияние, отричайки каквото и да е било наследство от балканското средновековие и дори поставят под въпрос неговото реално съществуване (т.е. едва ли не се отрича съществуването на гражданска архитектура през балканското средновековие)- http://tchmarinov.blogspot.com/. Неговите тези са до голяма степен повторение на тезите на Михаел Кил, който счита, че през средните векове на Балканите не е съществувал градски живот и урбанизацията е донесена от османците. Разбира се на другия полюс са балканските историци. И така въпросът ми е следният - имат ли основание твърденията на Маринов, Кил и някои други или по-скоро става въпрос за пропагандни писания целящи било създаване на научен ореол около надигащия се от Турция "османски мит", било изместване на старите историци посредством "демистификацията" на балканската и в частност на българската история. Тук прибавям и някои други статии - http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/TOM1/T.%20Totev.pdf От тази статия става например ясно, че по-голямата част от елементите на т. нар. "османска урбанизация", особено що се касае до баните, производствено-търговските и монументални жилищни комплекси са били познати и разпространени в средновековна България векове преди появата на османските турци през 14 в. Също така би било интересно да се намерят достоверни научни излседвания върху средновековните жилища в България през 13-14 в., особено в светлината на последните проучвания на Трапезица, за да се установи съществува ли някаква планова и технологични връзки между средните векове и османския период или всичко в България през 15-19 в. се явява османско наследство.

Не, никъде не твърдя такова нещо. Просто много от нещата, които са вълнували преславските книжовници са били безинтересни за търновските. Иначе мистицизмът също създава своя интересна култура, която в никакъв случай не трябва да се заклеймява само защото не се вързва с модерните рационалистични представи. Но е факт, че след схизмата православието постепенно се отдалечава от рационализма и прегръща изцяло мистичния дух на изтока. Разбира се това не означава, че в католическата църква няма мистицизъм или пък, че рационализмът отхвърля вярата в Бога (т.е. той не трябва да се бърка с атеизма). Но поне според мен пълното неглежиране на материалния свят и материята е оказало доста отрицателно влияние върху развитието на православните общества.

Тук трябва да добавя и още една интересна особеност на тази култура - в много от синайските текстове са открити преводи не само от гръцки, но и от латински и дори паралели на Ермската молитва, която е запазена само на старовисоконемски. В Синайския евхологий например наказанията за провинилите се монаси са точен превод на латинския пенициал, а в манастира край Равна е открит текст на гръцки написан с... латински букви. Има и редица други примери за западно влияние. Последното не бива да ни учудва, тъй като за българите през 9, 10 и 11 век Рим си остава напълно легитимен център на християнството. Така например презвитер Козма изрично пише, че българските монаси ходели на поклонение в Йерусалим и в Рим (не в Константинопол) и че след като се върнели от там разказвали небивалици. Пак същият Козма дава като пример литургията на св. апостол Петър, която все още държали в Рим. Да не говорим, че има и много апокрифни текстове, както и съчинения на източни сирийски автори. Така че нашата или ако щете балканската манастирска култура през периода 9-11 век е нещо като манастира на Еко от "Името на розата". Онова, което я разрушава според мен е схизмата от 1054 г., в която и Охридската архиепископия играе значима роля. Тази схизма изглежда слага край на общите българско-хърватски книжовни връзки, а и манастирски центрове и от там двете глаголическо/кирилски традиции поемат по различни пътища (макар че Цамблак пише, че в Търново при Евтимий ходили и хора от Илирик). Прекъсването на връзките със Запада, които манастирите поддържат до средата на 11 век довежда до постепенното отдалечаване на православието от зараждащия се западен рационализъм и обръщането му изцяло към мистицизма. Достатъчно е да сравните произведенията на преславската и търновската "школи" и ще видите, че те нямат почти нищо общо помежду си. Силният рационализъм на "Шестоднева", симеоновия сборник или дори на съчинението на Храбър "За буквите" е напълно чужд на търновските книжовници. Впрочем едва ли е случайно, че много от произведенията на преславските книжовници не са запазени в български преписи, а в чужди.

Ами това за преписването е малко сложен въпрос - например от т. нар. "Охридска" школа какво оригинално е останало - произведенията на Климент Охридски, едно открито произведение на Наум и житията на Климент и Наум писани от тяхни ученици. Всичко друго са преписи на литургични книги и евангелски и апосотлски текстове (пълни или подбрани). Тук да не забравяме, че по онова време представата за оригиналност е доста еластична. Но има и други интересни примери - например в псалтира на Димитър Олтарник, който е датиран към 11-12 век и който е един от споменатите от мен синайски ръкописи показващи български и хърватски езикови черти има запазен един изключително интересен лекарственик. Той е единственият медецински документ в средновековната южнославянска (а май и в цялата славянска) писменна традиция (ако не броим анатомичното описание на човешкото тяло от Йоан Екзарх). В него се изброяват различни болести и съответните лекарства, които трябва да се вземат и как се приготвят. Разбира се лекарствата са различни видове билки. Счита се, че езикът на документа носи източнобългарски черти - в него е отбелязана и интересната болест "дрисък", но очевидно той е оригинален плод именно на тази манастирска култура, която иначе като цяло си остава на нивото на неуморното преписване. Има и доста други интересни примери, които могат да се дадат.

Ами терминът "просветна школа" си е чисто възрожденско-патриотични творение останало и в съвременните читанки и учебници по история. Една от заблудите наложени още през 19 век е за т. нар. Охридска книжовна школа. Всъщност ако се прочете внимателно житието на Климент и двете жития на Наум става ясно, че центърът на т. нар. "Охридска книжовна школа" се намира в Главинициа - днешна южна Албания. Едва ли е случаен и фактът, че най-ярки спомени за седмочислиниците са запазени в Берат - пак в днешна южна Албания. А Охрид се упоменава само като място за почивка на Климент и в последствие като място, в което Наум си съгражда манастир. Не е идентифицирана и епископията (Дрембица и Велика), която Климент управлява след 893 г. до смъртта си, но най-вероятно и тя е била някъде в днешна Албания. По археологически път са проучени няколко големи манастирски комплекси в днешна североизточна България - Плиска, Преслав, Равна, Варна, Калугерица - общият им брой е някъде около 10-12 за сега. От писмени източници е известно, че Борис е разгърнал широка строителна дейност на църкви и манастири в цяла днешна Македония и южна и централна Албания. Но там няма никакви археологически проучвания и едва ли скоро ще има, като се вземат в предвид господстващите идеологически тенденции и в Скопие, и в Тирана. В началото на 10 век се създават Рилския и Зографския манастири - по-късно те играят ключова роля в културния живот на българите, но тогава все още са били в сянката на други манастирски средища. От житието на Иван Рилски знаем, че той е получил образованието си в два манастира близо до неговото родно място, което говори, че строителството на манастри не се ограничавало само до югозапада и североизтока през онази епоха. Един много интересен въпрос, който за сега е съвсем бегло изследван е произходът на хърватската глаголица и кирилица. По времето на Югославия, а и сега има опити развитието на глаголицата в хърватските земи и в Далмация да се свържи директно с мисията на Кирил и Методий във Великоморавия и Панония. Тази теза обаче има много слаби страни: - Не е ясно защо първите известни каменни надписи на хърватска глаголица се появяват цял век и повече след края на великоморавската мисия, а в България са открити десетки надписи и графити от самия край на 9-ти век и началото на 10-ти век. - Не е ясно защо няма никакви писманни сведения за ученци на Кирил и Методий пристигнали в Далмация. - Не е ясно как се е появила кирилицата в земите на днешно Хърватско. - И също така привържениците на тази теза не могат да дадат смислен отговор на въпроса защо текстовете на хърватските глаголически книги дори от много по-късни епохи (13-16 век) са пълни с преславски по произход думи. Напоследък в Синайския манастир бяха открити старинни глаголически псалтири и апостоли датиращи около 11-12 век. Текстовете в тях показват както български, така и хърватски черти (но все пак българските определено преобладават), което кара някои изследователи да считат, че са създадени в манастирски средища, в които е имало и български, и хърватски монаси. Последното е индикатор, че някога в западната част на Балканите (т.е. днешна Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия) трябва да е съществувала мрежа от "смесени" в етническо отношение манастирски центрове, чрез които кирилицата и глаголицата са проникнали на запад до Далмация. Ако трябва да обобщя т. нар. школи са всъщност елемент от манастирската култура на Балканите. Много от нейните проявления и реалното й разпространение все още не са проучени. Няма съмнение обаче, че част от тази култура е дело на централната власт, друга на църквата, а трета е инициатива на отделни частни лица (като Рилския или Зографския манастир).

Вчера се разтърсих малко из нета и открих информация за евангелието на цар Георги II Тертер - там той или неговият баща (цар Тодор Светослав) е титлуван като обладател на скиптъра на българското и гръцкото царство. Последното показва, че може би зад титулатурата цар на българи и гърци все пак е стояла определена политическа претенция, макар и само пропагандна.

При Константин Тих липсва, даже още при Михаил Асен добавката и гърци изчезва. Нямам представа как е при Тертеровци и Михаил Шишман. Трябва да се отбележи и фактът, че гърци не е точна калка на ромеи. Гърци е много тясно етническо понятие, подобно на власи, докато ромеи има доста "космополитно" политическо значение. В печатите на Симеон например се използва именно ромеи, а не гърци.

Тази титла се използва от някои от владетелите на втората българска държава. За пръв път е регистрирана при цар Иван Асен II, но не е изключено да се е появила още по времето на Калоян - в краткото време на българо-гръцкия съюз от 1205-1206 г. Използвал я е също, при това доста активно, и цар Иван Александър, а май и Иван Шишман, а навярно и Коломан Асен. Та въпросът ми какво според вас е представлявала тя. Тук ще изложа няколко хипотези: 1. Опит за завръщане към наследството на Симеон - т.е. предявяване на претенциите към Константинопол. 2. Пак опит за завръщане към наследството на Симеон, но само чисто формално, без зад това да стои някакъв обмислен политически план или доктрина. 3. Фиксиране на реалната етническа ситуация в страната - тя е населявана не само от българи, но и от гърци - особено в южните и морските райони. 4. Признаване правото на гърците в държвата да бъдат нещо като "конституционен" народ. Според мен първите две хипотези следва да се отхвърлят. На първо място не Симеон, а Петър е бил владетелят еталон към когото се обръщат създателите на втората държава. Впоследствие такъв владетел еталон става Асен I и сина му Иван Асен II. Според мен няма никакви данни през 13-14 век "мегали идеята" на Симеон да е била възродена по някакъв начин. Действително могат да се открият определени паралели между опитите на Симеон да се наложи в Константинопол и тези на Иван Асен II свързани с намеренията му за сродяване с рицарите в Константинопол, но според мен сходствата са повърхностни и се дължат на ситуацията. Остават другите две и по-точно четвъртата. Защото как да си обясним липсата на власи, албанци или кумани в титулатурата. Да не забравяме, че има и официални документи грамоти издавани от Иван Александър на манастири от района на Поморие и Несебър писани на гръцки език. Но все пак ще ми е интересно да чуя и вашето мнение.

Да се чете Gesta Hungarorum е добре, да се отнасяме безкритично към нейните данни обаче говори доста зле за нашата историография и за нейния здрав разум. Симеон имал чичо на име Салан - смях в залата. Или какво ще кажете за гърците дето уж помагали на българите и то по време когато двете страни са във война. Защото точно след разгрома на унгарците в Ателкузу и по време на тяхното преселение към Панония българите пак се насочват към Византия. За мен унгарският документ е по-скоро сбор от късни легенди, което си личи от многобройните анахронизми в него. Единственото за което може да даде достоверна информация е как унгарците през 13 век си представяли завоюването на родината три века по-рано.

Тук трябва да добавя и една особеност на модерната историчекса катография - тя много успешно запълва всеки средновековен вакуум подхранвайки националните аспирации и мегаломании.

А също така направете и една справка за това от къде минава река Драва. Веднага ще забележете, че тя не минава през същинска Панония, а по-скоро през Славония, която през средновековието може би са считали за част от Панония. На река Драва е разположена Сремска Митровица, някогашният Срем, който си е под българска власт чак до 1019 г.

Да знам за фулденските анали - там впрочем пишеше, ако не ме лъже паметта, че българите на няколко пъти (май два) нахлували и опустошавали тези области, което ще рече, че властта им по-скоро е била краткотрайна. И си представям каква голяма полза са извлекли от опустошени и обезлюдени земи, с враждебно настроено население (колкото е останало). Освен това самият факт, че са предпочели да нахлуят по вода говори между другото и за факта, че сухопътните им комуникации и връзки никак не са били сигурни. Там малко по-късно възниква блатенското княжество, за което никъде не се говори да е било подвластно на българите. Горе долу картината може да се обобщи по следния начин - след краха на Аварския хаганат - в централна Европа и северозападните части на Балканите се създава вакуум, който първоначално се запълва от франките и българите. Да се управлява такава общирна територия, намираща се твърде далеч от центровете на българската и източнофранкската държава изглежда се оказва доста сложна работа, поради което след първоначалните опити за цялостна подялба на териториите на бившия хаганат и българите, и франките започват полека да се отдръпват и да концентрират властта си основно в източните и западни покрайнини на хаганата. В централните му части (Панония, днешна Славония) настъпва нов вакуум, който много бързо се оказва запълнен от нововъзникналите славянски княжества - Великоморавия, Блатенското а може би и хърватското. Що се отнася до Карпатите те най-вероятно са били населявани от малки пастирски общности с не много ясен етнически произход. Никъде в изворите не се твърди, че изнасяната от България за Великоморавия сол се е добивала в Карпатите.

Има и то не малко - въпросът е докъде точно се е простирала тази власт. Важен е й въпросът за т. нар. малък Преславец - град, който се е намирал на делтата на Дунав и който е бил вжаен търговски център между Балканите, Средиземноморието и Черноморието, Централна и Източна Европа. Едва ли е било възможно развитието на такива градове ако българите не са контролирали двата бряга на реката, а и земите на север. По-важното в случая е как се е осъществявал този контрол. Според мен важна роля са играли именно съюзите с номадските племена и тяхното привличане в орбитата на българската политика. Само за сравнение - в Тракия където минава през 9 и 10 век българо-византийската граница няма данни за нито един значим търговски и градски център (изключвайки може би донякъде Несебър, но и той е под съмнение). В Тракия има митнически пунктове, крепости, дълги окопи, но не и същински градски центрове с развита търговия. Обратно на това положение са дунавските градове, за които има недвусмислени сведения, че процъфтяват. Какъв е изводът - там където има граница, няма търговия. Очевидно, че границата не е била на Дунав.

Според мен няма убедителни доказателства за реално българско господство върху същинския Карпатски масив, както и върху Панония. Нахлуваването с лодки или кораби при управлението на Омуртаг е станало по течението на реките Драва и Дунав, а навярно и Тиса. В резултат са били покорени областта около Белград и Серм, възможно и днешен Банат или части от него - за последното свидетелства съкровището от Наги Сент Миклош. В Карпатите обаче няма как да се стигне с кораби и лодки, а не е известно прабългарите да са притежавали алпийски дивизии. Горе долу отвъдунавските владения на Първото царство могат да се очертаят по следния начин - днешната влашка низина до южните подножия на Карпатите, Банат и южна Бесарабия. Разказът за съдбата на византийските военопленници свидетелства, че тези територии са били много рядко населени и вероятно българите са ги отстъпвали на различни племена - най-вероятно маджари и печенеги срещу задължения да помагат на страната в случай на нужда. Това се доказва от поведението на унгарците по време на бягството на византийските военопленници, както и от цялостното поведение на печенезите по време на войните на българите с византийци, унгарци и руси през 9-11 век. Какво е станало с българския Банат в края на 9 и през целия 10 век? Ето каква е моята хипотеза - идвайки в Панония унгарците не изграждат държава, а почти век след това продължават своето традиционно племенно деление. От Панония те предприемат поредица от походи към Италия, Чехия и Германия, а през 50-те и 60-те години на 10 век и към България и Византия. Възможно е някои от описаните в анонима сблъсъци между българи и унгарци да отразяват не събития от началото на 10 век, а такива от средата на века. Когато започва да се изгражда същинска държава сред унгарците - в началото на 11 век, династията на Арпадите среща съществени трудности при "инеграцията" точно на Банат - там според документите се рзполагал някой си Ахтум, който бил кръстен по "гръцки", т.е. по източен обред, който бил създал православани манастири в областта и който оказал упорита съпротива на първия унгарски крал Стефан. Този Ахтум обаче е представен не като българин, а като унгарец. Това означава, че най-вероятно в началото на 10 век българите са привлекли на своя страна някои от прииждащите унгарски племена и по вече познатия от южна Бесарабия модел са им предоставили места за заселване в Банат срещу определени задължения. Тези източни унгарци са попаднали под българско религиозно и културно влияние и едва в началото на 11 век след продължителни конфликти с панонските унгарци са включени в състава на новосформиращата се унграска държава. В този контекст стават разбираеми провалът на византийската дипломация да изгради голям съюз срещу Симеон, в който да включи маджари и печенензи, както и брачните връзки на Самуилова България с унгарците, които е твърде веоятно да са били не с панонските, а с банатските маджари на Ахтум.

Спомнете си и историята с византийските пленници от началото на 9 век - те били преселени от Крум в "Отвъддунавска България" - вероятно между делтата на Дунав и устието на Днестър или Днепър. Когато при управлението на Персиан, византийците изпратили флот да ги вземе обратно, българският управляващ областта трябвало да премине на север от Дунав (ясно указание, че управлението на отвъддунавските земи се намирало на юг от реката) и на място трябвало да вика маджарите понеже нямало никакви други сили, а навярно и хора, на които да се опре. Впрочем липсата на сериозни сили на север от Дунав косвено се потвърждава и от надгробните надписи на Омуртаг - от тях се знае за двама командири, които се удавили - единият в Днепър, а другият в Тиса. И двамата били от доверениците на българския владетел. Тук веднага изниква въпросът - ако българите наистина ефективно са контролирали земите около Днепър или Тиса защо е било необходимо да бъдат изпращани войски от отстояща на стотици километри Плиска?

Ето и моето мнение по въпроса: 1. Никой не може да определи с точност до къде точно се е разпростирала т. нар. - отвъддунавска България - нито през 9-11 век, нито по късно през 12-14 век. Този въпрос може да бъде решен само от данните на археологията, но поне за сега нашите съседи буквално скриват резултатите от своите изследвания. Все пак от провежданите в Украйна и Молдова археологически проучвания се знае, че населението от Бесарабия се е изтеглило към началото на 10 век на юг от Дунав, което според мен е доказателство, че то не е изпитвало особени мирогледни различия с българите от Балканите. 2. Унгарският аноним е крайно ненадежден източник относно "загубата" на териториите на север от Дунав - текстът му е пълен с анахронизми, очевидни неточности и измислици. В най-добрият случай той отразява народния спомен за събития протекли през целия десети, а и навярно през първата половина на 11 век. Според мен описаните в него сблъсъци между маджарите на Арпад и българите, власите и куманите в басейна на реките Тиса, Муреш и т.н. в началото на 10 век никога не са се състояли или ако са се състояли това е един доста изопачен спомен за тях. Никакви други съвременни източници не потвърждават данните на доста късния аноним, да не говорим за куманите, които през този период са били на хиляди километри от Панония, ако изобщо са съществували като народ. 3. Единственият достоверен източник за събитията, които се случват при унгарското "усвояване на родината" е краткото житие на Наум, в което се говори, че унгарците унищожили моравската държава, голяма част от моравците се прехвърлили в България. 4. Според мен България никога не е владеела Панония или части от нея. Спомнете си житието на Климент, в което се посочва, че за да минат в България, бегълците от Моравия е трябвало да си направят сал за да прекосят Дунав при Белград. Ако България е обхващала територии в източна Панония не е било необходимо да прекосяват река Дунав. Съобщенията на каменните надписи за военни походи по Тиса осъществени с кораби или лодки, все още не означава, че тези територии са преминали под ефективен български контрол. Същото се отнася и до териториите на Карпатите - няма никакви доказателства да се мисли, че високите и силно гористи планински масиви са били под ефективния контрол на далечната Плиска. Вероятно българската власт се е разпростирала до подножието на Карпатите в днешната влашка низина, може би е обхващала и части от днешен или целия Банат, за което говори и Наг сен Миклошкото съкровище и южна Бесарабия.

Ами би било добре да се намерят оригиналните сведения на френския и турския пътешественици и да се преведат. Що се отнася до сведението на Хаджи Калфа все пак не бива да се подценява елементът на "ориенталското преувелечение". Преслав никога не е бил по-голям от Константинопол/Истанбул, но пък неговите развалини през 16 - 17 век са можели да създават такова впечатление. Освен това да не забравяме и турското име на града, за което вчера писах - Ески Стамбул.

Трудно е да се каже стените, които двамата са видели, как може да се идентифицират. Не е изключено да става въпрос и за комплекси, които все още не се разкопавани. Впрочем Преслав е имал не само вътрешен и външен град, но и впечатляващи предградия, където са открити останки от четири манастирски комплекса. По-важното в случая е, че дълго време след упадъка на града следите от монументалното строителство са си седяли и можели да се видят.

Ето какво пише в един пътепис от края на XIX век: "Но великия Преслав е бил запазил дори до XVI и XVII век следи от прежното си величие, разорението на останките му не е било пълно. На 1585 г. френският учен пътешественик Жак Бонгар, като минувал с посолство от Букурещ за Цариград, видял тука само дълги стени от бял мрамор. А турският географ Хаджи Калфа (умрял в 1658) разказва,че в негово време имало големи развалини близо до Шумен. Там се намирала една голяма и висока стена от времето на „неверните”, която заемала повече място, отколкото Цариград, тъй щото много полета и планини се намирали в нея. Жителите вземали оттам четириъгълни одялани камъни за своите къщи. Види се, това ще да е било стената, част от основите на която и днес личи на планината Забуя."