Sync

Щом на площада на Ватикана стои, значи е важен символ. А самият площад има форма на утроба, както е очевидно от снимките. Когато фактите говорят...

Значи освен Израел и евреите, е замесен и псевдоучения Стивън Хокинг, който отрича бог . По-надалеч от такива, моя съвет. Айнщайн е вярващ:

Кажи тогава тайната на живота щом си чел негова книга - той нали обещава да я знаем накрая . А ако не може да я обясниш с няколко изречения, тогава по-добре да се гледа споделеното от хора, които имат истински духовни преживявания и говорят направо за тях, без да го увъртат.

Християнската религия обяснява точно същото, което и всички други религии. И използва почти едни и същи символи (с леки изменения). Драконите са взети от другаде и значението им не може да се променя кой знае колко много. По-горе сме го обяснили какво е. А нека папата да каже на какво е символ египетския обелиск в центъра на площада на Ватикана, както и да обясни формата на сградите наоколо . Обелиски как символ чего?: http://zeniuda.blogspot.com/2009/12/1.html Първообразът е фалос в женско влагалище. В Индия е навсякъде и се нарича Шива-лингам: Градината на къщита на Дева Мария в Ефес... Обединението и хармонията на противоположните сили. Ин и Ян:

Не ми допада желанието му да изкара пари от книгата си. Също така не ми харесва, че използва измислена история за да изложи идеята си, вместо да говори направо. А това, че Израел и евреи са главни теми в книгата му е бонус, който окончателно може да откаже всеки потенциален читател . Джил Болти Тейлър обяснява нещата дирекно, от научна и от човешка гледна точка, и говори от личен опит:

Да допълня: - Кръстът е знак за обединението на противоположностите в едно цяло, което води до издигане на съзнанието към бог, към духовното обединение. Кръстът означава издигане нагоре, приближаване към бога. - Двата дракона са символи на разделението, на двойствеността, на отделянето от бог и на навлизането в земния свят - света на вечната борба между доброто и злото. Драконите означават пропадане надолу, отдалечаване от бог. Трябва да се знае какво е истинското добро и зло в религията, и какво е земното разбиране за добро и зло: - в религията истинското добро е издигането на духа към бог, при което противоположностите се сливат в божията любов, същността на бог. Истинското зло е отделянето от бог, засилването на егото, чувството, че не бог живее в теб и чрез теб, а че ти си нещо отделно от него. - в земния свят доброто или злото са относителни понятия. И е невъзможно едното или другото да съществуват поотделно. Те са в динамично равновесие. Те са двете страни на една монета. Монетата е бог и от бог идва всичко - и доброто, и злото. Който прави разлика между земните добро и зло, не познава бог, отделен е от него. Който познае бог постига божията любов и друго не му трябва, защото тя е същността на всичко съществуващо и обединява всичко съществуващо в едно цяло. Овладяване на органа за виждане Най-напред контролирай очите и медитирай върху Нам, получен от Учителя. Гледането на Красивата Форма на Бог е единственото, което тези очи трябва да обожават; саду не трябва да желае друго. Онзи, който разбира „красиво" и „грозно" като едно и съ- що нещо, и не гледа тялото, се наслаждава вечно на щастието. Овладяване на органа за чуване Неговите уши трябва да обичат слушането на добри ду- ми, те не трябва да харесват слушането на лоши думи; но онзи, който понася и добрите, и лошите думи, той обича Знанието на Учителя да остава в сърцето му. „ДОБРО" и „ЛОШО". Парадоксът тук е, че „добро"-то и „ло- шо"-то, както ние обикновено ги разбираме, са дуалистични и имат значение единствено тогава, когато се говори за световете на Кал (земния свят); но в Сат Мат (духовния свят) „добро" означава „онова, което ни води към Бог" и „лошо" - „онова, което ни пречи да отидем при Бог". В този куплет ( Овладяване на органа за чуване ), в първия стих се говори за „добро" и „лошо" във техния духовен смисъл, а във втория стих - в техния външен, дуалистичен смисъл. Океанът от любов (Анураг Сагар) - Кабир

Християнството не се е появило от нищото, а е взаимствало истории, притчи и легенди от други, по-стари религии (египетската например). Затова светии и други персонажи имат своите аналози в митологията на други народи. Както става ясно от книгата за българската митология, Св. Георги в българските вярвания Е змея . И той убива ламята - женския си еквивалент. Тоест, така се изразява вечната борба и единство между двете противоположности, които могат да съществуват само заедно. Няма добро без зло, няма рай без ад, няма светлина без мрак, няма издигане без първо да има падение. Това разбиране за устройството на света се открива във почти всички религии и вярвания. За пример - ин и ян в даоизма, ангела и дявола (падналият ангел) в християнството, Озирис и Сет в Египет, и т.н. Змии, дракони, змейове и лами... навсякъде са. В българските вярвания змеят е посредник между небето и земята, както и покровител. В египетските и индийските религии змията е силата, която се издига и осъществява връзката с духовния свят, и също така предпазва. Драконите пък играят основна роля в Китай. Трябва да се прави разлика между мъжкия и женския дракон или змей - между мъжкото и женското начало, между небесното и земното. Където не е указано конкретно за коя сила става въпрос, може да се получи объркване. А може би на места се има предвид обединението на двете сили, олицетворено от дракон или змия. Дракони - въведение...

Според българската митология змеят е покровител, а ламята е злина. Змеят е мъжка сила, а ламята - женската й противоположност. В народните представи ламята и змейовете са в непрекъсната борба. В народната ни митология Св. Георги е представител на змея, на мъжката сила. И Св. Георги убива с копието си не змей (или дракон), а ламя. Така покровителят змей Св. Георги убива другия змей - ламята, злината. Борбата между противоположностите, благодарение на която борба светът съществува: мъжко начало - женско начало добро - зло създаване и предпазване - разрушение и унищожение и т.н. Още интересни подробности и допълнителни материали по въпроса има в книгата "Българска народна митология" на Иваничка Георгиева (1993): МИТОЛОГИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИ ЗА ЗМЕЯ. ЗМЕЯТ — КОСМИЧЕСКИ МЕДИАТОР Змеят е един от основните персонажи в митологичната система на българите. Може би една от най-важните функции на змея като български митологичен персо­ наж е да бъде стопан, покровител . Според много легенди змейовете имали големи съкрови­ ща, които зорко пазели 16 . Тази роля ги сближава с митичната змия стопан. Според народни­ те представи змеят е благоразположено към човека същество. То пази землището от гра­ душки и бедствия, от лами и хали и от другоселските змейове, които искат да ограбят плодородието. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град, змейовете излизат да се бият с халата, която го предвожда 17 . При всички случаи змеят е мъжки митичен персонаж, а ламята е неговият женски корелат. ЛАМЯ Народните представи за ламята и халата са твърде близки до тези за змията и змея. Ламята произхожда от змийска глава, попаднала на рог на вол или бивол, сраснала се с него след 40 дни. В някои приказки и легенди ламята е схваща като женско същество и сестра на змея. Нарича се злина. Тя е женският корелат на змея. Ламята живее в пещери и дупки в земята, при голям извор или река. Тя пази съкро­ вища. Най-типични нейни черти са лакомия и кръвожадност. Тя носи само нещастия — спира водите, причинява суша, глад, яде хора, унищожава посевите — „яде бяла пченица и зобе бялото грозде". ... В народните представи ламята и змейовете са в непрекъсната борба. Змеят пази реколтата, а ламята я унищожава. С ламята се бият и я побеждават змейове, юнаци, витеци, братя близнаци и свещи, от нея потичат реки от изобилие. Според някои народни представи св. Илия с огнена стрела удря ламята, от което се получава гръмотевицата. Ако не е той, няма да има никакво плодородие. Неговите помощници са змейовете 58 . Мотивът е разработен най-често със св. Георги като коледна песен. На Гергьовден св. Георги обхожда зелен синор и среща сура 118 ламя с три глави. Той я посича и от нея потичат три реки мляко, пшеница и вино 59 . Широко известен в легенди и песни е мотивът за ламята, която спира водите и ги пуска срещу човешка жертва. Св. Георги или юнак избавя от смърт девойката царска дъщеря 60 . В църков­ната живопис ламята, която св. Георги пронизва с копието си, носи чертите на митичен персонаж. Змеят и ламята влизат в средновековното художествено творчество. В християнско­ то изкуство драконът олицетворява езичеството, победено от християнската вяра. Но ако за християнския мироглед ламята и змеят са вече символи, то за паганистично-християнския до известна степен те са реално съществуващи митологични персонажи. По начин на изобра­ жение те си приличат, но се различават функционално. Ламята като фантастично влечуго или като митична змия е характерна за иконографията на змееборците — св. Георги, св. Тодор, св. Илия. В българските иконостаси венчилката (акротерията) най-често завърш­ ва с разпятието, а от двете му страни — по едно митично влечуго, което се идентифицира с ламята. Това изображение не е било разпространено в собствено византийското изкуство, а е характерно за друг негов център — Атон, среща се и в Сърбия 56 . Семантиката на изображението типологически се сравнява с митологичната концепция за дървото на живо­ та. Ламите като символ на езичеството или на греха са победени от разпятието или пък изпълняват стопанска функция 17 . По-вероятно е обаче тук да се касае за изображение на дървото на живота със змейове, запазили семантичната си близост до митичния змей с космическа и стопанска функция. Змия или фантастично влечуго, често определяно като ламя, се среща и върху външните стени на църкви, огради, мостове. Тук се касае вероятно за изображение на змей стопан, който пази голямата сграда и дома. Защото ламята, макар и да притежава стопанска функция, то тя е свързана с дивата природа (езеро, море), носи отрицателен знак, докато змеят (змията) в българските митологични представи охранява предимно места и предмети, свързани с човека и неговия дом. Изображенията на змея стопан имат вероятно и роля да предпазват от зло. Амуле­ тите — пряко и непосредствено, чрез себе си, чрез своята конкретна изобразителност изпъл­ няват апотропейна функция 159 . Както отбелязва Д. С. Лихачов, функцията на амулета е свързана със сегашното време, което остава настояще и утре и след много години, но т. нар. заклинателна обредност има само настояще време 60 . Изображението и процесът на негово­ то изпълнение има характер на заклинание, на магия, в случая превръщане на образа замес­ тител на змея в стопан. В този случай изображението винаги е единично 161 . Затова ламята като враждебна на човека сила, изобразена без да бъде показана, че е победена (от герой, светец или християнски символ), не може да има място в народното изкуство. В иконогра­ фията на светците змееборци тя се представя със забито в тялото й копие. СВ. ГЕОРГИ Твърде общи черти се откриват между св. Георги и св. Илия; те отключват небето и земята, преследват да убият ламя, разполагат с плодородие, пускат дъжд и роса |6 . Те спася­ват девойка, която трябва да бъде принесена в жертва на ламята, която е спряла водите. В народните представи св. Георги, яхнал черен вран кон, отива в долна земя да убие сура ламя, която е спряла водата да не тече. От убитата ламя потичат три реки — мляко, вино и жито. Св. Георги намира своето съответствие в култа на св. Димитър, който също даряь дъжд и плодородие. В църковната живопис св. Георги се изобразява върху бял кон над» но, убиващ ламя, а св. Димитър върху черен кон, наляво, пронизващ човек. В народна легеда те и техните коне са близнаци, което указва на връзката им с близначния култ. Два празника — Гергьовден и Димитровден, делят годината на две половини и са свързани c скотовъдството. В народното творчество откриваме общи черти и мотиви, които сближава св. Георги и змея. Например змеят (св. Георги ) пред битката с другия змей (ламята) заспив в скута на девойката и се събужда от сълзите й.

Християнството и исляма са близки, авраамически религии, и имат едни и същи светци. В Казан се намира и Храмът на всички религии. По принцип религиите в света имат общо начало и същност:

Светец не се изобразява с пълни рицарски доспехи, спуснато забрало на шлема и без ореол около главата. А именно това виждаме в руския герб. Обяснението, че това бил свети Георги, се "появява" чак през 1730, когато с имперски декрет се обявява този светия за закрилник на Москва, а и на Русия. Но по принцип се смята, че покровител на Русия е свети Андрей Първозвани. За първи път драконът е поставен под конника в герба (преди това е имало само конник с копие) по времето на Иван III, който успява да постави временно под васална зависимост Казанското ханство. После, по времето на Цар Иван IV Грозни (внук на Иван III), Казанското ханство е завладяно. В оригиналния герб на Грозни от 1589-а, когато конникът започва да се използва в комбинация със заетия от Византия орел, той си е даже с корона. Няма как да е свети Георги. Russian coat of arms during the reign of Ivan Grozny, 1589 Руският герб в момента

През 2005 архитект е предложил в Пловдив да се изгради храм на всички религии: http://news.plovdiv24.bg/7584.html?showmonth=11.2005

Символ на Волжка България е бил дракона Варадж. По времето, когато на картата е имало повече от една България, а именно и Волжка България, е имало вид дракон, който за тогавашните българи е бил един вид закрилник, всъщност за тях той е бил това, което за нас днес е лъвът. На снимката горе е показан добрият дракон Барадж, закрилник на хората и пазещ ги от лоши неща. Бил е изобразяван навсякъде, по всякакъв повод и се среща на цялата територия на Волжка България и на много запазени места в днешна България. Символ Булгарии - Барадж (Дракон): http://www.bulgartimes.com/BULGAR/Simbol/ris/index.html Въпросния змей е Барадж - добър змей-закрилник от (пра)българската митология. Иван Грозни поставя основите на Руската Империя с погрома над Казанското Ханство, Волжка България. От тогава конника, пронизващ змей е в руския герб и иконите, а змея се представя като символ на злото: http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=15167.msg139118#msg139118

Така става понякога, когато варвари се сблъскат с по-напреднала цивилизация. Приписват си нейните постижения, които започват да използват в живота и в културата си, и гледат да заличат или умаловажат нейното значение. Подобни примери има много. руската империя <---> Волжка България елините <---> траките, Египет израелтяните <---> филистинците

В Казан е открита изложба на една картина. Така вижда победната атака на българските войски, унищожили монголската армия през 1223 г. под българската крепост, младият казански художник Рустем Хузин. http://inkazan.ru/kak-bulgary-mongolov-pobedili/

Храмът на всички религии в Казан, последната столица на Волжка България: Общото начало и същност на всички религии:

То в християнството по принцип е пълно с идеи от Египет. Личи си, че е взаимствано от там и преразказвано, като са сменяни имена и символи. А в най-старото духовно познание - Индуизма, също има много съответствия и с християнството, и с египетската вяра. "Окото на бог", "Всевиждащото око Божие", "Окото на Провидението", "Окото на Хор", "Третото око", "Агжна чакра - шестата чакра", "Окото на циклопите" - всичко това е едно и също. И това око е не само символ на всевиждащия бог, но е и инструмент, сетиво. С което човек може да навлиза в духовното, да работи с духа, да придобива прозрения, да се просветли и извиси. ПП: Окото на Мохамед. Ръката на Фатима (също е с око като при евреите).

Навсякъде по света използват символа на окото. Няма как да е съвпадение. Явно има защо да се набляга на него. Египет Третото око, окото на Хор (или Ра, бог на Слънцето). Персонифицирано и от богинята Wadjet. Епифизната жлеза е древен египетски символ на защита и царската власт. Думата Wadjet е била известна на гърците и римляните, като “кобра се издига в защита, издигнала се кобра (египетски йероглиф с Кобра през третото око). Третото око е вратата към нашето подсъзнание, и към колективното подсъзнание, което свързва всичко живо: Третото око и епифизата. Будизъм, Индуизъм, Йога Християнство. Християнската символика. Микеланджело Масонство Антична мозайка, изобразяваща Циклопи с третото око - Вила Романа, Сицилия Други

Защо фигури на змейове присъстват в християнството е интересен въпрос. А има и други странни символи в църквите. Окото на Хор (египетския бог). Желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул: http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/zheljaznata_tsarkva/index.htm

Има едно студио, което се занимава както с реставрация, така и с направа на нови иконостаси, олтарни и домашни икони. LANDS Art studios: http://artstudios.eu/Home Това са реставрирани икони: Св. Георги от Челопеч Св. Димитър от Клисура Св.Св.Кирил и Методий от Клисура

Ще видим. Има тенденция напоследък науката да се обединява с религията и философията. Заедно трите образуват едно цяло - така нареченото старо познание, което разглежда всичко в света като една енергийна и духовна система . От тази гледна точка в миналото са били много напреднали в научното познание за тази система, както и с начините за взаимодействие с нея.

Тези физически упражнения, които в днешно време се смятат за много важни, в миналото са имали само спомагателни функции. Всъщност Йога е главно духовна и умствена практика, както и дихателна, и от това идва истинският напредък.

В древността не е имало понятие "наука". По онова време духовните учения и практики (и философията) са обединявали в себе си това, което сега се нарича наука. Та в този смисъл, точно както науката действа и в миналото, и в бъдещето, така и тогавашните духовни познания и практики са полезни и действащи както във времето си, така и сега. Неслучайно почти всички успели хора прилагат едни и същи принципи в живота си, които са валидни от хилядолетия.

"Ударното" просветление на Джил Болти Тейлър - една удивителна история Видео със субтитри на български: Джил Болти Тейлър, доктор на науките, е невроанатом, сътрудник във Факултета по медицина в Университета на Индиана, град Индианополис. Тя е национален говорител за хората с умствени увреждания в ресурсния център за мозъчна тъкан в Харвард и консултант по невроанатомия в Института по протонова радиотерапия в Северния Запад. Джил е посочена като една от 100-те най-влиятелни личности в света през 2008 г. от списание "Тайм".

Според мен mnoogo взима на подбив мнението на римлянина . А индуската версия е като големия взрив, наистина . Индийците говорят и за цикличност, което съвпада с наскорошните научни изследвания, показващи следи от съществуване на вселената преди взрива: Пространството и времето не са се появили при Големия взрив. Роджър Пенроуз смята, че Вселената се разширява и свива циклично http://www.spacebg.com/fullpublic.php?pub_id=625&c=2 http://www.dnes.bg/technology/2010/11/23/prostranstvoto-i-vremeto-ne-sa-se-poiavili-pri-golemiia-vzriv.104540 Madhu Khanna - Yantra The Tantric Symbol of Cosmic Unity

Една добра книга за Йога. Никола Петров - Самовнушението в древността и днес - 1983 Може да се прочете на тази страница: http://yoga-meditation.us/samdrevn/bsamovnushenieto.htm