Sync

Означава мнение, изказано свободно и без съобразяване с (обслужване на) чужди интереси.

Интервюто с американеца с български произход :thumbs down: Изобщо няма какво да го коментираме. Ясно е, че не е независимо мнението му — разбира се веднага.

Суфизмът - както е известен ислямският мистицизъм на Запад от ХIХ в. насам - (на арабски думата е тасаввуф) - е този аспект от ислямската вяра и практика, при който мюсюлманите търсят истината за божествената любов и знанието чрез пряко общуване с Бога. В основата си той представлява история на индивидуалната мистична опитност. Вероятно думата произлиза от арабското суфи - мистик, което от своя страна произхожда от суф - вълна, тъй като мюсюлманските аскети носели вълнени наметала. Суфите са известни също като бедните - фукари, мн.ч. от арабското факир, а на персийски - дервиш. История Суфизмът се появява най-напред ок. VI - VII в. като противоположност на увеличаващите се светски елементи в мюсюлманството. Той преминава през няколко етапа: ранен аскетизъм, класически мистицизъм на духовната любов, и поява и развитие на мистичните братства. Поради постоянната медитация на първити суфи аскети върху думите от Корана за Страшния съд, те били наречени "онези, които винаги плачат". Те много строго спазвали предписанията на Корана и традициите, като особено държали на нощните молитви. Безкористната любов към Бога, без надежда за рай или страх от ада, въведена от една жена от Басра, Рааби ал-Адавях, превръща аскетизма в мистицизъм. В следващите десетилетия мистичните тенденции в исляма се засилват, отчасти повлияни от общуването на суфите с християнските отшелници. Голям брой от мюсюлманските аскети практикували тавакул, абсолютно доверие в Бога, което по-късно станало централна концепция на суфизма. Един от първите големи суфи мистици е Манзур ал-Халадж, който станал известен с фразата си "Аз съм съзидателната Истина", често предавана като "Аз съм Бог" - т.е. единение на индивидуалната душа с Върховната. Той бил екзекутиран именно заради тази фраза. За по-късните суфи той е "мъченикът на Любовта". В ранните векове суфи-обществата били тесни кръгове, начело на които стояли шейхове - духовни учители, често занаятчии. Първите наръчници за суфизма се появяват ок. Х в. Постепенно се създават суфистките братства, и ХIII в. се смята за златния век на суфизма. Роденият в Испания Ибн ал-Араби създава сложна теософска система за отношението на Бога и света, която всъщност е основата на теорията му за единството на битието. Според тази теория, представена в труда му "Откровения от Мека", който се състои се от 560 глави, цялото съществуване е едно, и то е проява на всепроникващата божествена реалност. Неговият египетски съвременник Ибн ал-Фарид по това време пише най-хубавите мистични поеми на арабски. През 1925 г. Кемал Ататюрк забранил дервишките братства, тъй като те били смятани за ограничаващи свободното развитие на обществото. У нас суфистки общности има в Североизточна България - във Варненско. Литература Първите систематични книги, обясняващи основните черти на суфизма, датират от Х в., но медитациите на Халадж и творбите на много суфи поети, предаващи изживяванията на неизразимото тайнство, са преди тях. Най-големият принос на суфизма към ислямската литература е без съмнение поезията. На първо място са очарователните кратки арабски любовни поеми (понякога използвани за пеене като мантри в практиката сема), изразяващи копнежа на душата за съюз с нейния възлюблен.В индо-мюсюлманските мистични песни душата е любящата съпруга, а Бог - съпругът, за когото тя копнее. Месневи - дълги мистико-дидактични поеми - въвеждали читателя в проблемите на единството и любовта чрез алегории и притчи. Най-големите творби в тази насока са "Градината на истината и законът на практиката" от Санай, Разговорът на птиците" от Мантек от-Теир и "Духовни куплети" ("Месневи") от Руми. Джеляладдин Руми е най-големия мистичен поет на персийски (Руми- от областта Рум, т.е. Анадола). Той е роден в днешен Афганистан през 1207 г. и умира през 1273 г. "Месневи" се състои от ок. 26000 куплета и за мистиците, четящи персийски, е втора по значение след Корана. Тя представлява енциклопедия на мистичната мисъл. Руми бил вдъхновен от своя мистичен любим, Шемсаддин от Тебриз. Неговите мюриди (ученици) били организирани по-късно от сина му в ордена на въртящите се дервиши - суфи, достигащи до екстаз чрез танц и музика. Важни аспекти на практиката Основата на суфизма, "любов-мистицизъм" е текстът от Корана, че Бог ни обича и ние го обичаме. В практиката на суфите строгата подчиненост на религиозния закон и следването на Пророка е основно. Чрез сурова интроспекция и умствена борба мистикът се опитва да пречисти низшето си аз и от най-малките следи от егоизъм. Доверието в Бога се практикува до такава степен, че всяка мисъл за утре била смятана за греховна. "Малко сън, малко храна, малко приказки" били основните принципи, а постенето - важна подготовка за духовния живот. Основният интерес на суфите е тавхид, изявлението, че "няма друго божество освен Бога". Тази истина трябва да бъде осъзната в съществуването на всеки, и затова изразните средства са различни. Ранните суфи постулирали подхода към Бога чрез любов и целенасочено страдание, докато се достигне единство на волята. По-късно тавхид придобива значение на знание, че няма друго освен Бога, или на способността да виждаш Бога и сътворението като два аспекта на една реалност, отразяващи се един друг и взаимнозависими. Идеята за проявление на божествената мъдрост била свързана и с личността на пророка Мохамед. По пътя към просветлението мистикът преминава през различни променящи се духовни състояния. Крайната точка е вътрешното знание, непосредственото интимно общуване на човека с Бога чрез сливане с Него в състояние на озарение или Любовта - централна тема на суфизма от IХ в. нататък. Целта е фана, унищожение, т.е. унищожаване на собствените качества и приемане качествата на Бога. Именно след окончателното изличаване на личността, според някои мистици, се достига екстатичното състояние, наречено опиянение. То е последвано от второ изтрезняване - връщане на напълно преобразения мистик в този свят, където той действа като жив свидетел на Бога, т.е. продължава своето "пътуване в Бога". Една от практиките по пътя е ритуалната молитва, произтичаща от мюсюлманското предписание "И често си спомняй Бога". Тя се състои от повтаряне на едно или всичките най-красиви имена на Бога, на името "Аллах" или на определена религиозна формула. Използва се броеница с 99 или 33 зърна. В средата на IХ в. за достигане до състоянието на екстаз някои мистици от Багдад създават нова религиозна практика - с музика и рецитиране на поезия (сема). Символизъм Божествената истина се разкрива на мистика във видения, чуване на гласове и сънища, но за да предаде тези опитности, той е трябвало да разчита на светска терминология, като напр. любов и опиянение. Символизмът на виното, чашата, пиещият, стават популярни навсякъде. Няма как другояче да се изрази надеждата за единство на душата с божественото, освен чрез човешкия копнеж и любов. Напр. тайнството на единството и многообразието се изразявало с огледала, отразяващи различни аспекти на божественото, или с призми, отразяващи чистата светлина. Съюзът бил описван като потопяване на капката в океана, като състоянието на желязото в огъня, с виденията за проникващата светлина или изгарянето на молеца в пламъка на свещта. Мистичните поети били пристрастени и към образа на славея и розата (червената роза - съвършената красота на Бога, славеят - душата). Теософия Суфизмът, в началото практически метод за духовно образование и себеосъзнаване, постепенно прераства във философска система, като приема традициите на неоплатонизма, гностицизма и духовните течения от Иран и земите от източното Средиземноморие до Ирак. Влияние оказва и персийския зороастризъм, и египетската херменевтика, и индийския мистицизъм. Най-големите представители на теософския суфизъм са Ибн ал-Араби и Ибн ал-Фарид (роден в Египет). Над суфизма размишляват и Абу Али Ибн Сина (Авицена) и Абу Хамид ал-Газали, който всъщност е последната велика фигура в класическия суфизъм... Същината на теософския суфизъм се съдържа в хадиса "Аз бях скрито съкровище и исках да ме намерят". Абсолютът, Бог, в самотата си е копнеел за проявление и е създал света, като е вдъхнал битие в небесните прототипи. Вселената се създава и унищожава всеки миг. Светът и Бог са като лед и вода, или като две взаимосвързани огледала, отразяващи се едно в друго. Пророкът Мохамед е съвършеният, той е "думата", пълната теофания на божествените имена, прототипът на сътворението. Мистични братства Отначало мистичният живот бил ограничен до отношение между учител и няколко ученика. Основите на монашеския живот били положени през Х в., но истинските братства се появяват едва след ХII в. През ХIII в. суфизмът престава да бъде пътят на избраните неколцина. Влиянието му се разпростира сред масите. Мюсюлмански братства има в целия ислямски свят, от Западна Африка до Индия, като всяко има свои особености в ритуала. Значение Суфизмът е оформил голяма част от мюсюлманското общество. Ортодоксалните мюсюлмани не се съгласяват с такива аспекти на суфизма като боготворене на светци, поклонение пред гробници на светци, практикуване с музика (сема), чудотворство и приемането на пре-ислямски и неислямси обичаи; също с абсолютизирането на шейха, духовния водач. Но благотворителната дейност на братствата, духовното образование и добродетелите, които те възпитават, не могат да бъдат пренебрегнати. Днес постепенно суфизмът е западнал, и наистина отдадените осъзнават, че той изисква много строга дисциплина, и че целта - ако въобще може да бъде достигната - изисква човек да се хвърли във всепоглъщащия пламък на божествената любов. Вяра Петрова

The Sufi Path of Love: The Spiritual Teachings of Rumi by William C. Chittick (Author) State University of New York Press | 1984 | ISBN: 0873957245 | 433 pages | EPUB, PDF | English The Mathnawi of Jalalu'ddin Rumi (3 Volume Set) by Jalalu'ddin Rumi (Author), Reynold A. Nicholson (Translator) Gibb Memorial Trust | 1990 | ISBN: 0906094275 | 1000 pages | PDF | English The Life and Work of Jalal-ud-din Rumi by Afzal Iqbal (Author) Pakistan National Council of the Arts | 1991 (6th edition) | ISBN: 9694500508 | 330 pages | PDF | English

Демокрация — всеки има право да гласува, да бъде избиран, да действа като коректив на властта. В действителност повечето хора в една държава нямат нужното образование за да вършат това разумно и самостоятелно (тоест не познават основни принципи в политиката, управлението, икономиката). Не всеки е способен да мисли ясно, без да се влияе от празни думи, и да преценява сам как да постъпва в обществения живот. Затова, каквото и да говорят по медиите, демокрация (народовластие) в момента означава следното — група хора с влияние и пари си осигурява подкрепата на част от народа (необразованата плюс тези, които нямат точна информация за ситуацията — за това имаме пак медии) и налагат над всички останали решенията си. Ето един показателен цитат за това, че ако се дава власт на народа да избира и да участва в управлението си, трябва да му се даде и знание (забележете още в коя година е изказано това мнение): Дали ви е известно, че САЩ са основани като република и все още са република, а не демокрация? Това е факта, колкото и да повтарят само второто по медиите. Републиката е различна от демокрацията. Още при създаването на конституцията на САЩ авторите на документа са били наясно със слабостите на демокрацията, затова са дали на народа си република (друг е въпроса, че от много години самата конституция на САЩ не се спазва напълно). REPUBLIC vs. DEMOCRACY The Constitution For The United States, Its Sources and Its Application Is the United States a democracy? Република (Уикипедиа)

Демокрация като политически модел върши работа единствено при население, което като цяло е образовано — знае основните принципи в политиката, икономиката и управлението. И заради това знае как да си отстоява своето и да гледа не кой какво говори, а кой какво е свършил. Всички системи, които в момента се наричат демократични, всъщност дават властта единствено на хората с пари и влияние (включително медийно) над обществеността. Така че нека използваме правилното наименование на този тип управления — всъщност не ми се търси как се наричат, ако някой знае име и дефиниция, нека сподели.

ScrapBook Това е една от най-полезните добавки за Firefox. С нея може да си запазвате в компютъра цели страници или маркирани части от тях — текст, снимки — като записа (дори на част от страница) има същия вид, който виждате в момента. После записите се подреждат както bookmarks — в директории, по категории. ScrapBook върши чудесна работа когато видите нещо интересно в интернет и прецените, че е добре да го имате под ръка занапред.

Че кога е имало кмет на голям град напоследък, от когото хората са доволни

A side view of the chakras From the side view, chakras look like cones of light with the point of the cone closest to the spine and the wider part of the cone extending several inches beyond our physical bodies in the front and the back. From the front view, chakras look like spinning wheels of light.

Много добре написано. За шестата чакра, Аджна чакра: Задържането на мислена картина в ума за дълго време помага за съсредоточаване на вниманието вътре в човек и за постигане на описаното в цитата.

Аз си ценя родния български език, традициите и културата. За това не ми пречи че съм завършил френска гимназия, знам английски, говоря италиански и разбирам руски. Дори ми е от много голяма полза.

Английски трябва да се знае! Благодарение на това толкова много информация става достъпна за всички. Един език допълнително за да се разбираме взаимно. А и той поне е лесен за научаване

Океанът от любов — Анураг Сагар на Кабир "Анураг Сагар" на Кабир е единственият писмен паметник, с който човечеството разполага, чийто обсег се простира далеч, далеч назад и покрива периоди от време, напълно непознати на "Ведите", "Упанишадите" или което и да е друго от свещените писания, известни на света. Нещо повече "Анураг Сагар" разкрива в последователност разгръщането на Творението от самото му Начало - постепенната изява на различните негови нива на съзнателност много преди да започне "да тече" и съществува Времето. Боравейки с периоди на продължителност, които човешкият интелект трудно може да си представи, тази грандиозна поема разглежда нещата от онзи космически момент, в който Първоизточникът решава да изяви Себе Си. като вследствие на това възникват неизброимите вселени на видимия и невидимия космос. Разказвайки как Първоизточникът е изявил Своето Творение, "Анураг Сагар" на Кабир посочва също и метода, посредством който изпратените от Първоизточника в по-ниските нива на съзнателност Негови части, наричани от нас "души", могат да се завърнат отново при Него. Линк Океанът Руми Откъси от "Маснави" и "Диван-и Шамз-и Табриз" на Маулана Джалал ал-Дин Руми Линк

Три опита, до 6-то ниво стигнах и спирам. IQ 91.

Ето кои полезни програми харесвам аз (смятам, че са най-добър избор): Personal Information Manager : EssentialPIM Audio, Video, Images, & Television Player : J. River Media Center Bookmark Manager : LinkStash Password Manager : KeePass (безплатна, отворен код) Image Viewer & Editor : FastStone Image Viewer (безплатна) Screen Capture Tool : FastStone Capture Video Player : GOM Media Player (безплатна) PDF Viewer : Foxit Reader (безплатна) Firewall : Comodo Firewall (безплатна) Текстов редактор (вместо Notepad) : TextPad За преглеждане на .nfo файлове : DAMN NFO Viewer (безплатна)

Робърт Стоун е проучил и описал в книгата си познанията на древни култури с хилядолетни практики, усъвършенствани именно от хората много по-напред в развитието си от останалите. В цитата за съня, който съм дал, според мен всичко е вярно и дори съвременната наука го потвърждава — алфа ритъма, как действа дясната половина на мозъка, връзката между съня и фантазирането, реалната възможност да се използва всичко това в живота. Аз не съм чел подробно за метода "Силва". Знам, че го използват с успех много хора:

Целия концерт Yanni Live! The Concert Event (2006), Гърция — тук Една песен: Yanni - Prelude & Nostalgia

Автора на книгата, д-р Робърт Стоун, е световно известен, признат специалист. Написаното в книгата е приложимо и изследвано в практиката. И дава резултати. Относно нирвана, това е думата, която самата Джил Тейлър използва: Намерих няколко определения за това, какво е нирвана. Ето едно от тях, което отговаря на описаното от нея усещане за пълна свързаност с цялото: Джил Тейлър с години се е занимавала с изследване на мозъка. Във видеото донасят на сцената истински мозък на човек и тя обяснява какво представлява и как работи. Аз не бях виждал такава демонстрация досега, беше ми много интересно . Ето кратко описание на функциите на дясното полукълбо:

Аз под нужно знание разбирам едни основни принципи, инстинкти, вътрешен глас, истини за живота, които трябва да се помнят и да ги следва човек. Оттам нататък всеки може да се развива. Интересите му, познанията, които придобива, работата му, стават извор на удоволствие, но всъщност щастието идва от самия него, не от това, което прави или има. Без правилната основа обаче резултатът е зависимост от нещо външно за да се почуства човек добре.

Вече пусках това в тази тема, но както гледам и тук е на място:

2011 година, интернет, всеки държи мобилен телефон с камера в джоба (дори и местните в Либия), от сателитите се виждат дори номерата на колите. Благодарение на всичко това имаме... снимките по-горе А на този сайт има цялата поредица "Хроники театральной войны в Ливии", които са много забавни ако знаете руски.

Най-добрия превод на Хафиз (на английски) – The Divan-i-Hafiz (e-book, PDF).

Чувал съм, че човек запомня наистина много от това, което става около него. Само че обикновено спомените са на подсъзнателно ниво и не е лесно за повечето хора да се съсредоточат и да ги извикат когато пожелаят. А човек, разпитан под хипноза, се връща назад в мислите си към дадено време и вижда като на картина събитията, с подробности. Но едно е да имаш феноменална памет и голямо количество информация, друго е да научиш/осмислиш малкото, което е нужно, и да го прилагаш в постоянно живота. Именно втория вариант носи щастие.

В случая наблягам най-вече на факта, че най-добре се научава и се свиква да се прилага знание тогава, когато ума е свободен и може да се фокусира без разсейване. Прекаленото количество нова информация по-скоро пречи, отколкото помага, особено ако е и подвеждаща (като рекламите например ).