Sync

Това е книгата: В читанката: http://chitanka.info/text/10486-az-klavdij П.П. И са показани със змия на главата, точно както боговете в Египет .

Директно от секретния канал на НАСА!

А книгата чел ли си ? Защото оставам с впечатлението, че не си. И тогава наистина е трудна работа да се обсъжда съдържанието й .

Някой може ли да коментира нигата на Робърт Грейвс "Аз, Клавдий" - до каква степен отговаря на историческите факти?

Какво е енергия? Добра дискусия по въпроса в тази тема: http://hardwarebg.com/forum/showthread.php/132264-Големият-адронов-колайдер-(LHC)-стартира?p=3197140&viewfull=1#post3197140

Под runners high мисля, че се има предвид еуфорично усещане подобно на това след взимане на опиат. Дълбокото правилно дишане има успокояващ и опияняващ ефект. Медитацията е една от основните практики за подобряване на дишането докато човек е буден. И от това подобряване идва и по-правилното дишане по време на сън.

Правилото дишане поддържа баланса и здравето в организма. Правилото дишане зарежда с повече енергия. Дишането има и успокояващо, дори опияняващо въздействие. Познат е така наречения "runners high" ефект при бегачите на дълги разстояния. Конкретно за дишането по време на сън, както вече казах, подобрение при него се получава тогава, когато човек придобие навик да диша правилно докато е буден.

Ами да се намеси. Всички мнения не по темата да се изтрият.

Просто не си наясно с това, за което става въпрос в темата.

Има как, разбира се. Като първо се научим да дишаме правилно докато сме будни. Постепенно това става подсъзнателен навик и за през нощта.

Е, как не е ясно? Има енергия. Тя е непроявена, вечна, съдържаща в себе си всичко и същевременно непредставляваща нищо. От нея (енергията) възникват частиците материя и антиматерия, пространството започва да расте. Постепенно се оформя вселената, развива се живота. След определено време започва обратния процес. Вселената започва да се свива, цялата материя и антиматерия изчезва, и всичко се връща в първоначалното единство на енергията, събрано в една точка. Тези цикли на живот и смърт, ден и нощ, издишване и вдишване, са в основата на всичко, което съществува. И в зависимост от мащабите са различни по времетраене. За едно слънце периода на живот е милиони години преди да умре. За един човек периода на живот в момента е да кажем около 100-на години. А създаването, живота и "смъртта" на някои елементарни частици протича за части от секундата. Сега си представи, че тази елементарна частица всъщност е вселената на някакви същества, които живеят в нея .

Точно такова повтаряне на цикли на раждане, живот, смърт и небитие са описани в Индуизма. Денят на Брахма - това е издишване, поява на вселената и разширяването й, живот. След това идва нощта на Брахма - вдишване, свиване на вселената, сливане на многообразието в първоначалното единство на Брахман, смърт. Брахман е вечната и безкрайна непроявена енергия (да не се бърка с Брахма, който е проявление на Брахман - негово въплъщение като бог създател). http://religiology.org/religions/hinduism/classical_hinduism/brahma Брахман - Върховният вселенски дух, Абсолютната реалност - вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Брахма, Вишну и Шива - богове-проявления на Брахман, чрез които светът се създава, живее и се развива, и накрая се унищожава в безкрайни цикли на раждане, живот и смърт.

Учението на Христос било учение, което може да бъде обяснено при Посвещение. Ако имаш уши да слушаш, ще започнеш да разбираш скритите значения в него. 9. И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша! 10. А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. 11. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; 12. за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; Марко, ІV

Тези връзки са към превод на евангелието на Юда, при който превод е използван текст на коптски или английски, подготвен и предоставен от Rodolphe Kasser и Gregor Wurst - хората, работили с National Geographic. Тоест, едва ли резултата е добър, тъй като именно в материала на National Geographic са открити неточности. По-точно тълкуване и превод на евангелието на Юда има в книгата на April D. DeConick, Professor of Biblical Studies in the Department of Religious Studies at Rice University (Houston, Texas) The Thirteenth Apostle: What the Gospel of Judas Really Says: http://www.amazon.com/The-Thirteenth-Apostle-Gospel-Really/dp/0826499643 Публикация в Ню Йорк таймс, посочваща грешките във версията на National Geographic What the Gospel of Judas really says: http://www.nytimes.com/2007/12/02/opinion/02iht-edeconick.1.8558749.html Точен превод може би е направения от проф.

.

Това по-точно е официалното дежурно обяснение за пред хората не много запознати с християнството (незапознати са голямата част от вярващите, както и повечето от останалите хора по принцип; наученото от филмите и телевизията е **** ). Горния цитат е само едно от споменаванията на драконите. В библията има и много други, като в някои от тях дракона/змея/змията е в положителна роля. И освен това става ясно, че е създаден от Бог. Така че... Always think twice. Говорим за главата на църквата, не за царете и императорите. Само папата си позволява да се провъзгласи за непогрешим и за божи наместник, и освен това прави промени в тълкуването на светата троица. Който иска да чете: http://www.pravoslavieto.com/books/kakvo_znae_hristianin/9.htm Едно е да сложиш обелиск на хиподрума (за забавление), съвсем друго - в центъра на Ватикана, седалището на римската църква.

Обратно към драконите и змейовете. В християнството змей (или дракон) е главен участник в „Битката на небесата”, от Откровението на Възлюбения Йоан: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете й – месечината, а на главата й – венец от дванайсет звезди ; 2. тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди. 3. След това се яви друга поличба на небето : ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони ; 4. опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та кога роди, да изяде детето й. 5. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл ; и детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му. 6. А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена. 7. И стана война на небето : Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8. но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. 9. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му“ Откр. 12 : 1-9 И малко за отношението на християнството с другите религии (в съответствие с тематиката на подфорума: Разпространението на Християнството както и неговото влияние и отношение с други религии и форми на културата). Има ли битки в небесата и дракони в другите религии? Откровението на Възлюбения Йоан не е единственият известен документ, в който става дума за битката на небесата. Практически във всички религии Боговете постоянно се борят помежду си. Вижте само великата битка между Боговете и асурите в индийската Махабхарата. В древния Вавилон Бел противостои на Дракона. В древна Гърция Аполон убива Пифон/ф-т???/. Кришна убива петоглавия Калий. В Древен Египет Тифон разсича Озирис на четиринадесет части, а после Гор сразява Тифон или Апопис, Дракона. П.П. В Рим е католическото християнство, а в Цариград - православното. Поинтересувай се от причините поради които е възникнало разделението на църквата. Една от многото е самопровъзгласяването на папата за божи наместник на земята, и за непогрешим. Папата е избиран чрез гласуване от човеци като него. И този избор, представи си, го правел божи наместник като Христос, че и без възможност да греши .

Точно това е имал предвид Св. Августин. И не само той, а и много други като него - които имат истински познания за духовността и за религиите. “Религията, провъзгласена от него (Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна… все пак нашият живот, с нашето поведение ,с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.” Евсевий Кесариски, Църковна история, Глава 4, 1-4. П.П. Евсевий Кесарийски е наричан баща на църковната история. Роден е в Палестина. Получил е образование в училища в Йерусалим и Антиохия. Изучавал Платон, Филон и Ориген. Той започва работа при Оригениста Свети Памфил в Кесарея в Палестина и изучава там библията. Неговото най-важно съчинение "Църковна история" е пълно описание и хронология на ранното християнство, от неговото създаване до 324 г. При нейното написване Евсевий използва не само всички големи църковни библиотеки по това време, но и редица държавни архиви. "Църковна история" и до днес е основен източник за ранните години на Ватикана и християнството.

Няма преосмисляне, а само изказване на вече съществуващите стари идеи на истинската религия по нов, по-подходящ за времето начин, по-близък до културата на хората. Думите на Св. Августин по този въпрос са категорични. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде във плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.” Ще попитате под какво име е съществувала тази стара истинска религия преди да започне да се нарича християнство. Е, тя е била вплетена във всички вярвания от древността до наши дни - в някои от тях по-пълно, в други - не чак толкова. Но е там, и това е ясно за всеки, който има по-задълбочен поглед върху историята на религиите и върху тяхната истинска същност.

За мен и повечето хора цитатите от St. Augustin и Евсевий Кесариски са много по-надежден източник на религиозно знание от твоето мнение.

Цитатите по-горе говорят достатъчно. Не само християнството, а и всички религии имат общо начало. Ти какво си мислиш - че всеки народ е имал различни духовни преживявания и описва различни духовни истини ли . Няма такова нещо. Всички хора усещат и са усещали едно и също. Само са го обяснявали по различен начин, в съответствие с културата си.

Първо часовник, сега свидетел... големи "обяснения" . Запознайте се с религиите първо. Четете, всички материали са достъпни в момента: http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia-ili-kak-svobodniiat-stava-r.683316 „В същата глава аз казах: В нашето време християнството е религията, която да знаем и да следваме за най – сигурно и гарантирано спасение. Говорех за името, не за това, което е именувано. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде във плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.” St. Augustin, Retractation, Of true religion, 3 “Религията, провъзгласена от него(Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна… все пак нашият живот, с нашето поведение ,с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.” Евсевий Кесариски, Църковна история, Глава 4, 1-4. Началото ще сложим с Корпус Херметикум. Добре известният „свод” е по – стар от познатата ни версия на „Стария Завет”. Корпус Херметикум: „Тъмнината се превърна в нещо като влажна природа; безсилни са думите да го опишат: мятащо се, изригващо дим като от огън, стенещо и надаващо скръбен вой. След това се разнесе нечленоразделен крясък, сякаш това бе гласът на Огъня. От Светлината Слово се спусна връз тази природа, и нагоре, чак до етерната вис, и от влажната природа изригна чист огън, лек бе той, бърз и подвижен. Поради своята лекота Въздухът последва Огъня от Земята и Водата, провисвайки от Огъня, и сякаш закачен към него. Но Земята и Водата бяха така смесени един с друг, че никой не можепе да ги разграничи. Те обаче бяха разделени по силата на пронизващото ги Слово.” Сходсвата с Библията са очевидни; ще ги намерим например в този елемент: „В начало Бог създаде небето и земята… И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. ”(Битие, 1)

Алберт Айнщайн http://nobelisti.com/ 15♦ “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400). 16♦ В една своя статия Айнщайн изразява идеите си за Бога и религията, но впоследствие той е критикуван както от фанатични атеисти, така и от религиозни фанатици. В отговор на тези критики Айнщайн казва: “Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т.нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97). 17♦ “Усърдната интелектуална работа и изследването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички трудности на този живот и ми дават утеха, сила и безкомпромисна непреклонност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Calaprice 2000, ch.1).

Римляните може да са донасяли обелиските само за украса. Но когато църквата планира архитектурата и изписването на религиозните си храмове и седалища (и най-вече в главните си такива - Ватикана), то всичко се подбира внимателно за да изразява и следва каноните. Просто няма начин да е случайно слагането/оставянето в центъра на площада на обелиск от Египет. Това е символ на чужд бог на пръв поглед (все едно да сложат едно ислямско минаре). Обаче, след като видим колко прилики и взаимстване има между текстовете в библията и религиозните текстове в древен Египет (има достатъчно материали в интернет по въпроса, и всеки може сам да чете оригиналите след това и да сравнява), става напълно естествено да има някаква приемственост и във външните символи. Оттам и обелиска. Обелиск е издигнат и като паметник на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон. И да знаете, още тогава незапознатите с историята много са се чудили за какво точно такива староегипетски символи се използват за почитане на един съвременник .

Обелискът не само, че е взет от Египет, ами от край време египетските обелиски олицетворяват седалището на слънчевия бог. Също така обелиските са символ на мъжкото начало, на фалоса. Обяснението, че са донесли един такъв знак от Египет само за да го ползват за слънчев часовник няма да го коментирам дори. В християнството както сама си написала, всичко е догми и си има своето значение. И обелиска, и кръста, и драконите. Всички тези символи са стари, много по-стари от библията. Обелиск е висок каменен паметник с 4 еднакви трапецоидни страни, особено типичен за Древен Египет. Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараона Усеркаф, ок. 2500 години пр.н.е. Смята се, че египетските обелиски са били с позлатен връх (т. нар. пирамидион) и на тях се е гледало като на седалище на слънчевия бог. Пред храмовете на слънцето от епохата на V династия стоял по 1 обелиск, а пред тези от епохата на Новото царство (XVIII - ХХ династия) - по 2. Предполага се, че това разположение отначало е прието заради симетричността и едва по-късно преминава в слънчево-лунна символика, т. е. единият стълб е свързан със Слънцето, а другият - с Луната като небесни светила. Първообразът на обелиска е камъкът Бенбен. Бенбен е името на свещен кръгъл камък, възникнал от хаоса, почитан в Хелиопол (Древен Египет) като първата форма на проявление на бог Атум. Смята се че той е и мястото на появяването на божеството, тъй като първо върху този камък паднали лъчите на изгряващото слънце. Камъкът Бенбен е свързан и с бог Бену — според мита този бог се появява върху възникналия от хаоса камък Бенбен, ознаменувайки началото на сътворението.