Sync

Тук има хубава страница-галерия с картините на Дали, също така продават и техни постери: http://www.virtualdali.com/. Обаче има голяма разлика в цветовете на едни и същи картини - тези от постовете в темата и тези от онлайн галерията. Някой знае ли кои са по-близки до оригиналите? Естествено, има значение калибровката на монитора, но би трябвало да може да се каже кои изображения са по-малко променяни и съответно по-точно отговарят на оригинала. За пример - от постовете тук: Oт галерията:

Великолепни картини!

Взето е от този блог: http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2011/10/blog-post.html от спомените на д-р Иван Касабов, изд. 1905 г. Интересно би било лекцията да ни бъде изнесена лично и сега от славния български водач Георги Раковски. За съжаление времето е неумолимо и след толкова изминали векове, можем само да гадаем какви стари елински думи е изписал Раковски и кои български думи са излезли при добавяне на отпадналите букви към тях. Виждайки резултатът от филологическото издирване, гърците и даскалът им избягали, а българите викали след тях – “чакайте, къде бягате”. Действието се развива през 1860-те гг. в гр. Плоещ, Влахия. Ето разказът на д.р Иван Касабов: “...В Плоещ имало няколко гърци-търговци и един гръцки учител уж добър филолог, но и търговците и те се считали за много учени и надменни над българите. Често са подигравали българите с българский им произход и им правили много други унижения. Раковски разбрал това, понеже българите му разказали за отношението на гърците срещу българите. Раковски казал на българите да се съберат вечерта в кафенето и задържат там малко гърците и той да дойде да им покаже тяхната глупава наученост. Раковски действително ги намерил там, събрани българи и гърци. Раковски познаваше доста стария елински и новия гръцки език, понеже от малък още той е следвал науките си в Цариград и Атина в гръцката гимназия. При това той имаше дар да говори много убедително и ясно. Тук Раковски започнал разговор с гръцкия даскал и други уж по–учени търговци на гръцкий язик, за да ги въведе там, гдето той бил скроил планът си. Раковски влагал в филологията с гръцкий даскал, този започнал да разсъждава надменно. Раковски тогава поискал един тибишир, написал на масата едно голямо число стари елински думи с техните акценти и дигами и прочие. Обяснил какво означават тия дигами и какви букви отпаднали по-после представляват, гръцкий даскал удобрявал, че това е верно. Тогава Раковски написал думите цели с отпадналите букви и изкарал съвсем български и че те са заети от българский язик и че българский язик съществувал преди гръцкия и че този последния е разработван от българский язик. Гръцкия даскал се смутил, започнал да дига гюрюлтия, но не можа нищо да отрече в доводите на Раковски, види се толкова бил сведущ в своята филология. Около тях се струпали в кафенето сички румъни и някои румънски професори, които почнали да удобряват доводите на Раковски. Гърците тогава избягали всички от кафенето. А българите укуражени така от триумфа на Раковски, започнали да им викат - “чакайте къде бягате”. Румъните отпосле закачали гърците по тази случка, а българите тогава укуражени обърнали работата също противоположно с тези гърци, започнали да ги подиграват и презират. От тогава тези гърци отбягвали да се срещат с българите...”. източник: “Моите спомени от Възраждането на България съ революционни идеи”, стр. 46-47, изд. 1905 г., д-р Иван Касабов /1837-1911 г./, член на Таен централен български комитет – Букурещ /1866-1868 г./ и на Българското книжовно дружество /след 1884 г./. Дали Раковски не ни е оставил в трудовите си "ключ" за намиране на отговори на въпросите от увода на статията: Георги С. Раковски за произхода на българския език (Подбрано от „Съчинения в четири тома“. Запазена е автентичната форма на изказ на автора.) ...„Наш български говорим язик съхранил два язика познати от ученого света Европи за най-стари на свят язици, Самъскрити и Зендски язик. На Самъсъкрит язикь къту сравним спомагатълни глагол би или бити пополнено в чърковни ни язик, щем видя с удивление си, чи няма разлика от нашаго! и дето сми мислили до сега чи сме изгубили в говорими си язик, неопределеное наклонение ся съхранило исто, както на Самъсъкрит язик; в него язик неопределное наклонение глагола ити=ида, е и както на наш говорим язик аз ща и, казва народ, глагола пи-ти-тия, е пи, аз ща пи казва Българин, дати е да и проч. В Самъсъкрит язик бъдощое время ся съставя от едносложное неупределно наклонение и от едно ща, исто както и в наш говорим язик да-ща пи-ща и проч. Ние сми мислили чи окончаящи на а, о, у, нъ и на това сми били излйгани! тии са чисти окончания имянителного падежя, както и на Зендски и Самъсъкритски язик, Вишну, Ману, Кришна, Първио и дру. С една реч в България ся говори днес Самъсъкрит и Зендски язик смесно както ся види Старо-индийско и Зендско баснословие съхранено в народни праздници, приказки и проч. Тука тряба да търсим ние отличитълная черта нашаго днешнаго язика...“ ...„Преимуществото българскаго язика над еленскаго се състои в том, че той е увардил почти цяло първобитното си гласопроизношение по сравнению със самъсъкритаго и зендскаго най-паче, кои са признати от ученаго свята за най-стари язици, досега познати на света, старий си крой, задумяваме най-паче в коренните му речи, без да отстъпва ни едному от европейских язиков в богатството, в удобоизречието и в преимуществото да съставя от свои си коренни речи не само млогосложни, но и нови йоще коренни речи за потреба изражения си и за нови предмети, без да изгубва свойството и явността на значенията им, както са в коренните му първобитни речи, кое преимущество новолатинските и други индоевропейски названи язици не могат да имат, освен еленскаго, защото и той има това богатство, но до някой си само стъпен и поради сместа от пелазгическаго, старобългарскаго. Разностъпените же сродства, които имат сичките индоевропейски язици помежду си и въобще със самъсъкрит и зендски язик, никак не могат опроверга нашите доводи за преимуществото и най-голямата старина над тях българскаго язика. Първо, защото наш язик, както и више казахме, увардил и удържал до днес почти сичките гласове и изменението им един в други, както се виждат и четат в самъсъкритий и зендски език; второ, че наший язик като се разглоби до коренните си слогове, става същий почти както тях язици; трето, че тии коренни слогове, и сами уединени, изражават явни и цели мисли, както и млого коренни речи във вишеречените язици, а най-паче в глаголите и в неопределените наклонения, кои се нахождат в българский говорен язик едносложни, подобно както в самъсъкрит и зендски език“.... ...„Най-после казваме: че коренните слогове в българский язик почти сичките са съставени по самото действие природи и показват като през едно прозрачно стъкло впечатленията, които, размислени от първите человеци, произвели са язика.“ „Ние сме говорили и другаде с примери в настоящее си съчинение, че наший писмен и говорен български язик има свойството при коренните първобитни слогове да прибавя по няколко си окончания, кои окончателни слогове додават на първобитните значения увеличителни, събирателни, притежателни и пр., а тии първобитни коренни слогове, като се отделят от додадените им отпосле, остават пак речи, имеющи цяло особно значение, свойство, кое има самскритий язик в най-голяма обширност, както е доказано от най-учените индиянисти. По това свойство язика си ние щем разложи народното си име българи и щем доказа как е съставено и що значи. Коренная реч е бълг или бльг, коя съответствува с образуваната от нея благ, благий и пр.; с окончанието же на слога ар става бльгар или бльгар, попълнено с удвоений ъ става бьлгаръ, бльгаръ; а с додадений йоще слог на инъ блъг-ар-инъ, кой слог дава на тоя реч йоще едно по-обширно, по-разпространено значение. Подобно съставени речи в язика си имаме млого, от които забележваме следния: от овць (овца) става прилагателно овчь (овче месо казваме); от овчь же с додаденое ар става овч-ар, а йоще додадений слог на инъ става овч-ар-инъ и значи онзи, който притежава и пасе овце. От грьнцъ става грьнчъ – грьнч-ар – грьн-ар-инъ, и значи онзи, който има заведение и прави грънци, и други млого. Нека сравниме и от самскрит язик една реч, коя се съставя в него язик по истий крой, както и в наш язик. На самскрит язик коренная реч на земята е зем, от коя става прилагателна земен или земено, както ния пишат учените индиянисти; от земен же става с окончанието на ат земен-ат, а с окончанието на ар става земен-ат-ар, коя учените ни представлят съкратена зементар и тълкуват я, че значила: онзи, който наема земя да я работи, равно с fermier. Тая же реч и днес е в употребление в Хиндистан, т.е. наемающите земи за работане се назовават зементари. Сега, като видяхме как се е съставила тая реч бльг-ар-инъ, по истото свойство самскритаго язика, нека видиме и що значи. Видяхме, че коренная реч е бльгъ, равна с речта благъ, благий; речта же благ има няколко си значения преносни, кои са: кроткий, мирний, питомий, счастлив (благополучний), богатий, имотний (сравн. благо и благайница), благо-родний и друг., щото, ако я тълкуваме по тия значения, тряба да я разтълкуваме: бьлгаринъ = онзи, който принадлежи на кротките, мирните, опитомените, счастливите, богатите, имотните, благородните. Това е значението на българин в преностна смисъл.... Учените признават за най-стар народ, познат на света, ариите (les aryas) и тяхното име произвождат от корений слог ар, кое тълкуват ор-ачи, сеящий, а после благородни, в отношение на черното индийско племе, което ойще не е било облагородено, и пр. Ние в наш язик имаме речи ора, орач, кое няма никаква разлика от Aryia, както го тълкуват днес учените индиянисти, и кое е едно и исто с речта бьлгарин, както я разложихме и разяснихме! Нека кажеме йоще нещо си. Първите арии = орачи, не са тутакси почнали да мелят житото на брашно и да си месят хляб, но яли са го тъй сурово, после са почнали да го варят цяло, после да го чукат по-дребно, да го правят на булгур и да варят и млого по-после да го мелят на брашно, да си варят каша или мамалига* и най-после да си месят пресен безквас хляб и тъй постепенно са дошли до днешното съвършенство, но не пак йоще сичките, защото има йоще млоги племена, които живеят по старому. В наш язик имаме речта булгурь, бльгурь, бългурь, кое някак си съотвествува с народното ни име, в изменението българинь, бльгаринь и булгаринь. А бългур е счуканото жито на дребно, кое варят и ядат българите и кое се види, че значи българско ядене, т.е. българско изобретение. В народните ни же обреди бългуря и вареното жито играят едно твърде обширно тайнствено действие. Когат се роди дете, на понудата му (понуда = принос богу) варят бългур, кога гуждат име на детето, варят бългур, кога му напиват година, творят истое. Сватбите почват от засевки на жито, т.е. чисти се жито за бългур, кого варят на сватбата. На мъртвеца варят и раздават жито първий ден, в третините, деветините и так дале. Тука се крие една голяма тайна коя никак не е от християнскаго века, но остатка явна от най-древните времена, когато е изнайдено орачеството и житото е било твърде драгоценно нещо, щото е увело в религиозните тайнства!...“ източници: 1/ “Моите спомени от Възраждането на България съ революционни идеи”, стр. 46-47, изд. 1905 г., д-р Иван Касабов /1837-1911 г./; 2/ "Георги С. Раковски за произхода на българския език" /сп. "Житно зърно"/ ; (Подбрано от „Съчинения в четири тома“. Запазена е автентичната форма на изказ на автора.) http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=3385&Itemid=74

Офтопик: Монтесума е бил напълно прав да се отвращава от християнската идея във вида, в който испанците са я представяли в Америка. Защо? Защото тази идея не е съответствала на това, което е проповядвал Йешуа (Исус Христос). Учението на Христос без съмнение е много по-близо до вярванията на всички народи (вкл. ацтекските), и по-лесно щеше да се приеме от тях. Но организираната църква е променила това учение според своите нужди и политически цели. Видно е от стила им на живот (на висшите църковни деятели), от начина, по който използват религията за да печелят пари (ватиканската банка още през средновековието е участвала в доста съмнителни сделки), от завоевателното християнство, кръстоносните походи, изгарянето на клади и мъченията на хора, ограбването на неразвитите цивилизации с благословията на църквата, практиката на църквата да дава опрощение на греховете (индулгенция) срещу заплащане. Всичко това се различава коренно от учението на Христос. Много ясно, че Монтесума не би приел тези, че човек ядял плътта на бога. То това всъщност е метафора, която означава кой знае какво и кой знае как се тълкува. Обаче испанците едва ли са знаели нейното значение, а са я приемали буквално, и по същия начин са я представяли на чуждите народи. И естествено ацтеките не са били впечатлени от такова представяне.

С покривало или не, като гледам жените са много красиви там. Това е нещото, което е важно за мен като мъж , а и за тях самите. Изобщо не ме интересува какво носят когато са навън по улиците, защото в леглото това няма значение - там дрехите и задръжките падат . А когато в леглото всичко е наред, знаеш Михов, една жена се чувства и изглежда добре в каквото и да я облечеш . Значи, аз харесвам хубави жени като тези горе. Обичая с шаловете върху главата не ми пречи (традиция, какво толкова), а и без съмнение лека полека може да се промени. Няма нужда от бързане, нещата ще се получат от само себе си, постепенно. Изобщо не знам какво толкова сте се захванали с тези кърпи. Иранките от снимките са стилно и елегантно облечени.

И според други българи, които са били там (и пътеписи пишат, и разказват как е в страната), показваното по новините е съвсем различно от реалното. Тоест, не гледайте новините, гледайте какво споделят хората, които са били на място в Иран:

Четете, то по въпроса за възникването на живота не е от вчера мислено. „Бхагавадгита“ („Песен за Бхагават“): http://chitanka.info/text/2057-bhagavadgita

Че какво им е на жените след революцията? Ето малко снимки от Иран показващи как изглеждат нещата сега. Под тях има връзки към галерии с още снимки и към пътеписи на българи, които са посетили страната. Иран в наши дни Иран. Малка част от снимките в българските пътеписи за тази страна: Цитати от пътеписите: Пътеписи от българи: При най-усмихнатите хора – Иран http://patepis.com/?p=8615 Иран 2011 – една „малка“ разходка http://patepis.com/?p=25115 Иран – 8 рая и няколко гробища http://juriwaro.com/2010/08/16/иран-...колко-гробища/ Галерии със снимки от Иран: http://www.pbase.com/dflynch/iran&page=all "Iran is an extremely beautiful country in which to visit, make friends, and photograph." Из Иран http://www.pbase.com/k_amj/throughout_iran Снимки от Иран http://www.bamjam.net/Iran/index.html

Естествено. Уточнено е, че християнството като религия произлиза от старите религии. Съответно драконите, змейовете, змиите в християнството имат своите корени в старите религии. Сега просто изясняваме значението им (на драконите и змейовете) като цяло - и в миналото, и в настоящето. И за да не ми спориш - припомни си цитатите от предната страница, и си припомни кои хора са цитираните: “Религията, провъзгласена от него (Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна… все пак нашият живот, с нашето поведение ,с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.” Евсевий Кесариски, Църковна история, Глава 4, 1-4. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде във плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.” Св. Августин, Retractation, Of true religion, 3

За какво става въпрос в картинките горе - явно е, че една тема, свързана със змиите, драконите, змейовете, присъства във повечето (ако не и всички) древни култури и народи на земята. Също така намира израз и в религиите им. Интересно е да се види как тази змейска тема преминава в християнството, и какво е нейното значение в тази религия. Добре е да разгледаме както ранното християнство, така и съвременното, защото често пъти първоначалните вярвания близо до времето на Христос са по чисти и истинни, отколкото след последвалите разколи, разделения и промени в писанията, често предизвиквани не от духовна нужда, а от политическа. Змийски култове е имало още от Египет, после при гностиците, един клон от тях, дори, са се наричали офити - от "офис" - гр. - змия. Върховното божество на пеласгите - Сабазий, също е изобразявано със седем змии около него. А знаем, че Сабазий и Дионис са едно и също божество - той владее мъртвата и живата материя. Хтоничността на Сабазий не противоречи на соларността му, защото двете начала образуват космоса, който е и всеобщност. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен символ. Китайските дракони, са всъщност змии, окичени с криле. В Мезоамерика ацтекски мит описва сътворението на човека от Змийски бог, покрит с пера – Кетцалкоатъл, комуто помагала жена – змия, Кихуакоатъл. В древната столица на ацтеките Теночтитлан (днешния Мексико сити) свещеният район около черквата бил декориран с глави на змии с пера, а в средата входът към храма на Кетцалкоатъл бил пазен от страховитите зъби на гигантска змия. Тази древна змийска украса доминира в множество свети места като Теотихуакан в Мексико. Древните маи също се прекланяли пред пернатия Змийски бог, но името му било Кукулкан. Из цяла Мезоамерика ацтеки, маи и толтеки са украсявали свещените си места със змийски мотиви, които и до днес могат ясно да бъдат видени. В източната част на Мезоамерика, в Хаити, има легенди за змии, които водят началото си от сътворението. Местното население – вуду, вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, чието изображение е змия. На Дамбала Уедо се гледа като на Велика Змия, Създателя на Вселената, Небето и Земята. Според един любопитен вуду-обичай за Потопа Змеят накарал водите да залеят Земята, появила се дъга и Змеят я взел и я нарекъл на името на жена си – Аида Уедо. В Северна Америка змиите също били главна отличителна черта на родените там индианци. Символът на змия доминира в изкуството на индианското племе хохокам в места като известния Снейгтаун (Змийски град) в щата Аризона в югозападната част на САЩ, датиращ от 400 г. пр. Хр. до 1200 г. сл. Хр. Междувременно на югоизток неизвестна култура оставила огромен и загадъчен хълм с формата на змия в Охайо. На противоположния край на света в Далечния изток отново откриваме богове, свързани със змиите. В Тибет, например, змиите украсяват свещените тръби на монасите. В Непал, в едно място, наречено Буданилкантха, се намира мистериозна статуя, известна като “Спящия Вишну”, в легло от змии във воден резервоар. Не би трябвало да пропускаме Ирак, люлката на цивилизацията. Точно на север от Мосул, близо до град Шейх Ади, е Светинята на Йезидис, където символът змия е гордо възвеличен върху главната порта. Тази област е важно място за поклонение за хиляди от номадските йезиди. В очите на западняците те изглеждат като хора, прекланящи се пред сатаната, но това племе гледа на змията като на най-мощната сила в света, разпространител на доброто, както и на греха. В Австралия аборигените грижливо са запазили легенди за змията в техните т.нар. “Мечтания” – митове за сътворението на Земята. В централния район на Австралия могат да се открият древни рисунки на Змия – Дъга, която е създала реки, планини и хора, по време на легендарното си пътуване надолу от северното крайбрежие. Множеството примери, цитирани по-горе, едва ли са примери за преклонение пред сатаната. Ако змията е сатанинска, тогава навярно теолозите би трябвало да обяснят защо змията е символ на медицината и лечението и до днес. Древните статуи често изобразяват бога Ескулап носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина. Следите водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. Кадуцеят е емблема на античния Хермес, който, според Херодот, е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като "Пелазгийски Аргос". Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. Възможно ли е всички тези легенди да са възникнали независимо, или имат общ източник сред боговете Енкии в Африка? В древен Египет, например, няма съмнение, че от многото изобразявани животни в изкуството им змията била най-свещена и вещаела благоденствие. Обикновено се изобразяват две змии, носещи царските корони съответно на Горен и Долен Египет. Фараоните също често са показвани със змии на челото. А най-голямата светиня – крилатия диск на Нибиру, обикновено бил изобразяван обрамчен от две змии. Във вражеската страна Куш, Южен Египет, змията била не по-малко боготворена. Кушитските и мероитските царе и царици били изобразявани, носещи корони с царската емблема на кобра. Символът на крилатия змей е типична характеристика на местното грънчарство. Змията е емблема на мъдростта на материята. Тя отразява безкрайното движение и развитието, обновлението и прераждането в ново качество. Насочена нагоре, главата на змията означава възходящите енергии, стремежа към познание. А змия, която гледа надолу, символизира както плътското, така и духовното изкушение (защото има и духовно такова, а то е по-страшно от изкушението на плътта...).

За мен е доста добър източник защото изглежда, че данните, които дава, са верни. Ето и една конференция във Варна по темата: Пролетни дискусии - Варна „България в световната история и цивилизации” 12 май 2012 г. http://www.istor-konf-varna.com/2012/06/proletni-diskusii-varna-obzor-2012/ В това видео (едно от няколкото, които са публикувани на страницата им) говорят точно за траките, за влиянието им върху останалите народи, за ритуалните посвещавания на царете, които се извършват в могилите, и т.н.

Амулети змеевици с Майката на Скитите, змиеподобното амфибийно същество. Намирани са на много места, в Тракийските могили в България също.: http://marknatan.blog.bg/history/2011/03/10/samoto-skitsko-bezumie-dokazvashto-quot-avtohonniia-proizhod.703073 На амулета долу, сниман на черен фон, от едната му страна има християнски православни кръстове, от другата страна е Майката на Скитите със змиите, излизащи от нея.

Тук има добре илюстрирана статия по въпроса: http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/gre4ka_civilizacia.htm

Гледай тази схема - друго не ти трябва :

Висши религии, нисши религии

Хайде, хайде, alvassareiro . Може да не знаеш за Индуизма, за Ведите, за Упанишадите... Може да ме знаеш, че известни гръцки философи са се учили от египетските жреци, а гръцката култура е в голяма степен заемала от тракийските знания и постижения. Къде ги писа елините създатели на религиите по света . Да, развивали са науките, разпространявали са идеите, създавали са и те нови - но всичко е надграждане върху солидната основа от Тракия, Египет и Близкия Изток. И дума не може да става за някакво влияние върху създаването на будизма. По-скоро обратното - гърците са почерпили знания от много други народности, и след това вече са започнали да ги развиват и разпространяват - естествено вече от свое собствено име, все едно всички тези знания са елински .

Нямам думи просто. Къде забравяте Индуизма, който е една от най-старите (ако не и най-старата) познати ни в наши дни религии.

Всичко ново е добре забравено старо. Религиите имат общо начало. Кабир - Божествени поеми:

Sirius, това за могилата като зала за упражнение и за практикуване на духовни техники според мен е много близо до истината. В крайна сметка затова и не е някаква богато украсена, защото всъщност важното е какво прави човек вътре в себе си, какво състояние достига. А видя ли презентацията "Ударното" просветление на Джил Болти Тейлър - една удивителна история: . Това видео може да ти подскаже много неща. Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент. То е за "точно тук, точно сега." Дясното ни полукълбо мисли в картини и се учи кинестетично от движенията на телата ни. Информация под формата на енергия се влива едновременно от всички наши сетивни системи, а след това избухва в един огромен колаж от това как изглежда настоящия момент, какъв аромат и вкус има, как се усеща и как звучи. Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен, чрез съзнанието на дясното ми полукълбо. Ние сме енергийни същества свързани едно с друго - чрез съзнанието на десните ни полукълба - в едно човешко семейство. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри, на тази планета, и сме тук, за да направим света едно по-добро място. И в този миг ние сме съвършени, ние сме цели и ние сме красиви. Лявото ми полукълбо - нашето ляво полукълбо - е едно много различно място. Лявото ни полукълбо мисли линейно и методично. Нашето ляво полукълбо е изцяло отдадено на миналото и е изцяло отдадено на бъдещето. Лявото ни полукълбо е проектирано да вземе този огромен колаж на настоящия момент и да започне да избира детайли, още детайли и повече детайли за детайлите. След това то категоризира и организира цялата тази информация, асоциира я с всичко, което сме научили в миналото и проектира в бъдещето всички наши възможности. Лявото ни полукълбо мисли със средствата на езика. То е този непрекъснат мозъчен брътвеж, който свързва мен и моят вътрешен свят с външният ми свят. То е онзи малък глас, който ми казва, "Хей, трябва да си спомниш да вземеш банани на път за вкъщи. Трябват ми за утре." То е онзи пресметлив ум, който ми напомня кога трябва да изпера. Но може би най-важното, то е онзи малък глас, който ми казва, "Аз съм. Аз съм." И веднага щом лявото ми полукълбо ми каже "Аз съм", аз се отделям. Ставам самостоятелен индивид, отделен от енергийния поток около мен и отделен от вас. И именно тази част от мозъка си загубих в сутринта на удара.

Ето една добра презентация в TED.com във връзка с духовността - събитието е преживяно и описано от учен, и е представено пред света съвсем сериозно, с факти и доказателства: "Ударното" просветление на Джил Болти Тейлър - една удивителна история Джил Болти Тейлър получава възможност за изследване каквато малцина мозъчни изследователи биха си пожелали: тя получила масивен мозъчен удар и наблюдавала как мозъчните й функции - двигателни възможности, говор, само-съзнание - се изключват една по една. Една удивителна история. Джил Болти Тейлър, доктор на науките, е невроанатом, сътрудник във Факултета по медицина в Университета на Индиана, град Индианополис. Тя е национален говорител за хората с умствени увреждания в ресурсния център за мозъчна тъкан в Харвард и консултант по невроанатомия в Института по протонова радиотерапия в Северния Запад. Джил е посочена като една от 100-те най-влиятелни личности в света през 2008 г. от списание "Тайм".

...

Е, това, което съм дал са само насоки и общ поглед върху идеята за възникването и развитието на живота в света. Не е достатъчно да убеди който и да е. Само показвам принципите, на които стоят повечето (ако не и всички) религии и духовни учения на народите. П.П. Не са нито римляни, нито християни - щяха да ги разрушат и ограбят. Златото си стои непокътнато значи точно траките са извършили запечатването на храмовете.

Светът се развива от духовност към материализъм. Постепенно духовното отстъпва на материалното. Преминава се през Златна епоха, Сребърна епоха, Бронзова епоха и накрая Желязна епоха. В индуизма са с други имена, като последната е Кали Юга (сегашната епоха). Затова в статията казват, че когато е станало невъзможно вече да се прилага ритуала със смъртта (поради промяната на състоянието на света) храмовете са били затворени и запечатани.