Започнаха да пристигат снимките след посещението на Марс от мисията на НАСА Психея!

Снимка на Марс, заснета от мисията на НАСА „Психея“. Credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS/Kevin M. Gill

17 май 2026 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. На 15-ти май мисията на НАСА „Психея“ се сближи на 4 500 километра с Марс, за да използва гравитационното поле на планетата с цел да се ускори към астероида Психея! Днес, на 17-ти май, започнаха да пристигат първите снимки от посещението на Червената планета.

Към момента на писането на тази публикация, на Земята са получени единствено фотографии от Камера А – една от двете идентични камери на борда на космическия апарат. Все още няма снимки от резервната Камера Б. Предстои получаването и на цветните изображения.

Ето част от заснетите фотографии на Марс:

Credits: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS/Kevin M. Gill

Изглежда, че мисията „Психея“ е прелетяла над регионите Syrtis Major Planum и Isidis Planitia. Ето мозаечно изображение, съшито от получените на Земята фотографии:

Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS/Thomas Appéré

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/17/psyche-mars-photos/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу-23 бе изведен на стартовата площадка

Снимка от днешното извеждане на кораба „Шенчжоу-23“. Photo credit : CNSA

16 май 2026 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. Днес китайската ракета „Лонг Марч-2Ф“ с пилотирания космически кораб „Шенчжоу-23“ бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзюцюан за предстоящо изстрелване до станцията „Тянгон“ през следващите няколко дни.

По традиция китайските медии са лаконични – точната дата за изстрелване все още не е оповестена официално. Споменава се единствено, че ракетата и корабът са в добро техническо състояние и че редица инспекции и изпитания предстоят да бъдат проведени през идните дни. Едва тогава ще имаме по-голяма яснота за датата и часа. През последния ден биват обявявани и имената на астронавтите.

Едно нещо обаче става ясно – Китай планира един от членовете на екипажа да престои на борда на орбиталната станция „Тянгон“ около една година. От една страна, така китайската космонавтика ще може да натрупа опит в дългосрочните космически експедиции, което е важно и за предстоящия строеж на лунна база. От друга страна ако един от астронавтите остане една година, „Шенчжоу-23“ ще има свободно място за кацане и така ще може да върне на Земята пакистантският астронавт, който ще бъде изстрелян през октомври 2026 г. на краткосрочна мисия със по-следващия пилотиран кораб „Шенчжоу-24“.

Това ще бъде първият чуждестранен астронавт, който ще посети орбиталната станция „Тянгон“ – досега тя е била посещавана и обитавана единствено от китайски астронавти. Така китайците потвърждават ангажимента си да отворят своята космическа програма за по-широко международно сътрудничество.

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/16/shenzhou-23-rolled-to-pad/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън излетя към МКС!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

16 май 2026 г. 10:15 ч.

Светослав Александров. След няколкодневни отлагания поради лоши метеорологични условия, тази нощ в 01:05 ч. българско време ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе на път към МКС товарния космически кораб „Карго Драгън“ с 2 948 килограма провизии за астронавтите и научни експерименти.

За нуждите на днешния полет бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под серийния номер „B1096“, като това бе шестото изстрелване за нея. След приключването на нейната работа, степента извърши меко кацане върху наземната платформа LZ-40 по-малко от осем минути след старта. Капсулата за този конкретен „Карго Драгън“, обозначена под сериен номер „C209“, летя за шести път – нов рекорд за товарните кораби, макар и не за цялата програма „Драгън“, тъй като пилотираната капсула „Индевър“ („Крю Драгън“) също е летяла шесткратно.

Скачването на „Карго Драгън“ с модула „Хармъни“, който е част от американския сегмент на МКС, ще се осъществи на 17-ти май в около 14:05 ч. българско време. Сред научните експерименти, които пътуват към орбиталния комплекс, присъства такъв за оценка на точността на наземните симулатори на микрогравитация, опит с костозаместител от дърво, който може да доведе до пробив в лечението на заболявания като остеопороза, както и експеримент, който трябва да провери как червените кръвни клетки и далакът се променят в космически условия. Високотехнологичен прибор ще изучава заредените частици около Земята, специално проучване ще търси отговор на въпроса как се образуват планетите, а също така друг прибор ще изследва отразената слънчева светлина от Земята и Луната.

Космическият кораб „Драгън“ ще остане скачен с МКС до средата на юни, след което ще бъде натоварен отново с товари за транспорт към Земята, както и с отработени научни експерименти. След разкачването на кораба той ще извърши меко приводняване в близост до бреговете на Калифорния.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/16/cargo-dragon-launches-iss-7/

Мисията Психея засне сърповидния Марс преди днешното голямо сближение!

На тази снимка, заснета вчера, на 14-ти май, Марс се вижда като сърп от борда на „Психея“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Kevin M. Gill

15 май 2026 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Днес е голям ден за мисията на НАСА „Психея“ – роботизираният космически апарат ще се сближи с Марс, преди да продължи пътя си към астероида Психея! Междувременно от борда на апарата бяха заснети вълнуващи снимки на планетата, на които тя се визуализира като сърп.

Очаква се моментът на най-голямото сближение, при което разстоянието между „Психея“ и марсианската повърхност ще възлиза едва на 4 500 километра, да настъпи вечерта в 22:28 ч. българско време.

Докато „Психея“ доближава Червената планета, разположените на повърхността два марсохода „Кюриосити“ и „Пърсъвиърънс“, както и флотилията от орбитални мисии на САЩ и Европейската космическа агенция, ще проведат свои собствени наблюдения. Събраните данни ще спомогнат за калибрирането на бордовите прибори на „Психея“, за да са готови за изучаването на астероида през 2029 година.

Напомням на читателите, че по време на днешното облитане, Марс няма да изглежда като типичния червеникав диск, заснеман от множеството космически апарати и телескопи. НАСА ни информира, че „Психея“ доближава планетата откъм нощната страна и само малка част е осветена от слънчевата светлина, ето защо тя се вижда като сърп. След като мисията подмине планетата, ще бъде заснето и „пълномарсие“. Ето как снимането на Червената планета в различни фази е прекрасна възможност за калибрирането на камерата на „Психея“. Възможно е мисията да установи наличието на прахов пръстен около Марс – резултат от микрометеоритите, които попадат върху двете луни Фобос и Деймос и така част от материала им се изхвърля в космическото пространство.

Изстрелването на „Психея“ бе осъществено на 13 октомври 2023 г. с ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“. Пристигането в орбита около астероида Психея е насрочено за август 2029 година. Марс е просто крайпътна спирка за тази нова мисия на НАСА – но безспорно интересна крайпътна спирка.

Всички снимки, които „Психея“ заснема, се качват в необработен вид на следния уеб адрес: https://solarsystem.nasa.gov/psyche-raw-images/

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/15/psyche-photographs-mars/

Напълно сглобеният Старшип-Вариант 3 е на стартовата площадка в очакване на полета си

На снимката: „Старшип“ по време на „мокрото“ изпитание. Photo credit : SpaceX

12 май 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 9-ти май СпейсЕкс прикачи за пръв път на стартовата площадка „Супер Хеви“ и „Старшип“ от най-последната итерация – т.нар. Вариант 3. С това бе поставен рекорд за най-високата построена ракета в историята на човечеството: 124 метра.

За сравнение ракетата „Сатурн 5“, извеждала корабите „Аполо“ към Луната през 60-те и 70-те години, е била висока 111 метра. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която през април изведе „Артемис 2“, отново към Луната, е висока 98 метра. Предишната итерация на „Старшип“, която бе изстрелвана миналата година („Вариант 2“), се извисяваше на 121 метра. Но това не може да се сравни с най-новата, т.нар. „Вариант 3“ – сега тя възлиза на 124 метра! Вероятно рекордът няма да устои дълго, тъй като се очертава напълно стикованият „Вариант 4“ да е висок 142 метра.

Вчера също така СпейсЕкс оповести, че бе изпълнено т.нар. „мокро изпитание“, при което сглобеният „Старшип“ заедно със „Супер Хеви“ бяха заредени с 5 000 метрични тона криогенно гориво. Това принципно трябва да представлява последното изпитание преди изстрелването, което може да бъде осъществено още в нощта на 16-ти май в 01:30 ч. българско време. Носят се слухове обаче, че вероятно и този срок няма да бъде спазен, защото СпейсЕкс може да поиска още едно разглобяване на „Супер Хеви“ от „Старшип“ с цел финална инспекция. Това би отложило старта за следващата седмица. За съжаление също така ще означава, че ще бъде поставен рекорд за най-голяма пауза между полетите.

Предишният рекорд бе поставен през 2023 г., когато между изстрелванията на първия и втория полет на „Старшип“ от първата итерация отминаха 212 дни. Този рекорд ще бъде изравнен в нощта между 13-ти и 14-ти май. Така че космическите ентусиасти безспорно почакахме доста, преди да станем свидетели на следващото, 12-то изстрелване по програмата „Старшип“.

Донякъде тази пауза е оправдана поради техническите сложности, които трябваше да бъдат преодолeни между „Вариант 2“ и „Вариант 3“. СпейсЕкс предстои да изпита нова ракета, нов космически кораб, както и нова стартова площадка – което не е лека задача. „Вариант 3“ притежава издължени горивни резервоари, а също така и най-новите, нелетяли досега двигатели „Раптор 3“.

От друга страна мнозина си задават въпроса – дали зъбите на СпейсЕкс вече са се изтъпили, дали компанията вече не е възприела повече консервативния подход, характерен за по-старите аерокосмически корпорации? СпейсЕкс се гордееше със своя итеративен подход – изстреляй, проваляй се, опитай отново докато успееш. Това е т.нар. Корольов метод на работа. Но през 2025 г. приложимостта на метода в текущата геополитическа обстановка (на нова лунна надпревара) бе сериозно подложена на изпитание. Три изстрелвания на „Вариант 2“ на „Старшип“ през първата половина на годината – на 16-ти януари, 6-ти март и 27-ми май, завършиха с провали заради откази на горните компоненти на стартовата система. Провалите изглеждаха почти идентични и, честно казано, предотвратими. Положението е било достатъчно сериозно, че старшите инженери в Хоторн е трябвало спешно да пристигнат в базата Старбейз, за да анализират какво всъщност се случва.

Но най-изнервено се оказа ръководството на НАСА. Изнервено, при това – меко казано. Дори и преди провалите сред висшите ръководители тлееше недоволство, че следващата пилотирана мисия до Луната след „Артемис 2“, която трябва да кулминира с кацане на лунната повърхност, може да не успее да бъде изпълнена в срок преди китайците да кацнат там, поради факта, че НАСА разчита единствено на СпейсЕкс, а „Старшип“ продължава да се бави. Ето защо още докато агенцията бе оглавявана от временния администратор Шон Дъфи миналата година, започнаха проучвания доколко основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин може да изпълни поръчката по-бързо от СпейсЕкс. И тъй като Блу Ориджин вече са построили товарен спускаем апарат на име „Блу Муун“ от първа итерация, от фирмата обещаха, че той може много бързо да бъде преоборудван в пилотиран апарат – при това без да има нужда от многократно презареждане с гориво, каквото е необходимо за „Старшип“.

Нека да не забравяме също така, че СпейсЕкс се надява да се превърне в публична компания, при това съвсем в близко бъдеще – ход, който ще налее колосални средства за създаването на орбитален център за данни. Както спътниците „Старлинк“ са основният полезен товар, който е нужен за изпитанията на „Фалкън 9“ и за утвърждаването на концепцията за възвръщаемост на първата степен, така и спътниците за орбиталния център за данни ще са основният полезен товар, който ще позволи на СпейсЕкс да натрупа летателна честота за „Старшип“. Голямата ракета има нужда от пазарна ниша – а това е единственият реалистичен за нея вариант в обозримо бъдеще.

Ето защо през първата половина на 2026 г. основната част от усилията по „Старшип“ кипят на Земята. СпейсЕкс искат да изпитат системата максимално в наземни условия преди дебютния полет на „Вариант 3“. Нова серия от провали, както беше случаят с „Вариант 2“, би бил абсолютно недопустим – и НАСА няма да се поколебае да заложи картите си на Блу Ориджин, ако планът на Безос се окаже по-надежден.

Навремето СпейсЕкс победиха Боинг в надпреварата за създаването на пилотиран космически кораб за обслужването на Международната космическа станция. Боинг бяха поставени на колене, а „Старлайнър“ все още не е изпълнил нито един успешен полет. Но сега няма гаранция, че следващата част от лунната надпревара – за пилотирани превози до лунната повърхност, ще бъде спечелена от Илон Мъск. Времената се менят. Чакаме да видим!

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/12/starship-v3-fully-stacked/

УСПЕХ: Товарният кораб Тянжоу 10 излетя и се скачи със станция Тянгон!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA

11 май 2026 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Днес в 03:14 ч. българско време от космодрума Уънчан бе проведено успешно изстрелване на китайска ракета „Лонг Марч 7“ с товарен космически кораб „Тянжоу 10“ с цел доставката на провизии на китайската космическа станция „Тянгон“.

В 08:11 ч. българско време корабът извърши благополучно скачване с основния модул „Тянхъ“ на станцията.

„Тянжоу 10“ достави на борда на „Тянжоу“ нова бягаща пътека, за да тренират астронавтите, скафандър от ново поколение, около 6.2 тона провизии, в това число вода, храна, гориво, а също така и научни експерименти. Известна част от тези експерименти ще са в сферата на физиката на флуидите, а друга част е свързана с изпитването на нови космически технологии. 

Това бе първият полет на товарен кораб до „Тянгон“ след спешната реакция в Китай в отговор на повредата на пилотирания кораб „Шенчжоу 20“ вследствие на попадение от отломки в края на 2025 година. Напомянм на читателите, че „Шенчжоу 20“ се завърна на Земята в безпилотен режим, а неговите астронавти бяха прибрани със следващия кораб „Шенчжоу 21“. За да може да се завърне и настоящият екипаж на станция „Тянгон“, състоящ се от астронавтите Чжан Лу, У Фей и Чжан Хунчжан, бе изстрелян корабът „Шенчжоу 22“ в безпилотен режим.

Следващият пилотиран космически полет на Китай ще бъде проведен в края на този месец или в началото на юни – това ще е полетът на корабът „Шенчжоу 23“. Неговият екипаж все още не е обявен публично – по традиция това се случва ден-два преди старта. Знае се обаче, че един от астронавтите ще престои в космоса една година, което ще е рекорд за китайската космонавтика.

Днешното изстрелване на „Тянжоу 10“ бе общо 27-мо за Китай през 2026 година. Страната цели да осъществи повече от 100 орбитални космически полета до края на декември.

Видеозапис от полета:

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/11/tianzhou-10-launches-docks-tiangong/

Мисията на НАСА Психея ще се сближи с Марс на 15-ти май!

Тази снимка на Марс беше заснета от мисията на НАСА „Психея“ на 3-ти май. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU

9 май 2026 г. 14:40 ч.

Светослав Александров. Следващото голямо космическо събитие за 2026 г. се очертава да бъде сближението на мисията на НАСА „Психея“ с Марс на 15-ти май! Роботизираният апарат ще използва гравитацията на планетата, за да се ускори към астероида Психея – едно от най-необичайните небесни тела в Слънчевата система.

Мисията вече прави снимки, които се качват веднага след получаването им на Земята в необработен вид на този линк: https://solarsystem.nasa.gov/psyche-raw-images/. Очаква се „Психея“ да премине на 4 500 километра над марсианската повърхност, прелитайки със 19 848 километра в час.

Напомням на читателите, че космическият апарат бе изстрелян успешно на 13 октомври 2023 г. посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“. Той е оборудван с електрическа двигателна система, като гориво служи инертният газ ксенон – така „Психея“ бавно и постоянно набира скорост към крайната си цел, астероида със същото име. Посредством облитането на Марс и използването на гравитацията на планетата се пести гориво, но това също така е възможност за ръководството на мисията да изпробва работоспособността на научните инструменти. Очаква се мултиспектралната камера да заснеме хиляди изображения на Червената планета.

Но от борда на „Психея“ Марс няма да изглежда като типичния червеникав диск, заснеман от множеството космически апарати и телескопи. НАСА ни информира, че „Психея“ доближава планетата откъм нощната страна и само малка част е осветена от слънчевата светлина, ето защо тя се вижда като сърп. След като мисията подмине планетата, ще бъде заснето и „пълномарсие“. Ето как снимането на Червената планета в различни фази е прекрасна възможност за калибрирането на камерата на „Психея“. Възможно е мисията да установи наличието на прахов пръстен около Марс – резултат от микрометеоритите, които попадат върху двете луни Фобос и Деймос и така част от материала им се изхвърля в космическото пространство.

Освен камерата, данни ще събират и магнитометърът, който ще може да наблюдава как магнитното поле на планетата отблъсква заредените частици от Слънцето, както и гама-лъчевият и неутронен спектрометър, който ще следи как потокът от космически лъчения се променя в хода на сближението.

След като то приключи, „Психея“ ще продължи своето пътешествие към едноименния астероид, като пристигането в неговата орбита ще е факт през август 2029 година. Психея е най-масивният известен астероид от класа М. Счита се, че той е остатък от ядрото на древна планета, която се е сблъскала с друг обект и е загубила своята кора и мантия.

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/09/2026-psyche-to-fly-by-mars/

Пентагонът публикува обширен архив с файлове за НЛО, но нито един от тях не е убедително доказателство за извънземен разум

Не, тези „необясними феномени“ не са доказателство за присъствието на извънземен разум на Луната. Photo : U.S. Department of War

9 май 2026 г. 11:00 ч.

Светослав Александров. Вчера Департментът на войната в САЩ започна публикуването на правителствени файлове, касаещи т.нар. Необяснени въздушни феномени – новото название на НЛО (Неидентифицирани летящи обекти), в отговор на директива, издадена от администрацията на Доналд Тръмп през февруари. Както можеше и да се очаква, нито един от файловете не предоставя достатъчно убедителни доказателства за извънземен живот, които могат да удовлетворят стриктните критерии на астробиолозите.

Най-общо казано, файловете съдържат стари записи на ФБР, неразрешени случаи, интервюта с очевидци и обичайните снимки с лошо качество.

Сред медиите има известно объркване – например вчера „Фокс Нюз“ написа, че част от файловете „съдържат декласифицирани записи от програмата „Аполо“, които показват, че астронавтите докладват за необичайни светлини и обекти на Луната“. Това е силно подвеждащо заглавие. Всички записи от програмата „Аполо“ са обнародвани и са публично достояние още преди десетилетия. Няма нищо останало за декласифициране. Файловете на Пентагона наистина съдържат някои необяснени снимки от програмата „Аполо“, но вижте сами за какво става въпрос:

Това не е летяща чиния…

И това не е летяща чиния, няма как да е кацнала на шлема на астронавта…

В интерес на истината, Пентагонът не се е опитвал да анализира видеата или снимките. Военните просто са маркирали тези неща, които сами не могат да обяснят. Наистина, придружаващият текст към файловете е: „Читателите не трябва да интерпретират тези описания като аналитичен анализ, заключение от разследване или определяне на фактите относно валидността на събитието, природата и значимостта му“.

Що се касае до снимките от програмата „Аполо“, те съдържат обичайните сини петна, точици, драскотини и отблясъци. Голяма част от снимките на най-новата мисия до Луната „Артемис 2“, която бе проведена миналия месец и всичко бе излъчвано в реално време, притежават сходни артефакти – но никой не си и е помислил, че става въпрос за извънземни кораби.

Разбира се, това не означава, че извънземни никога не са кацали на Земята. Вселената е огромна и нищо не е изключено. Но както е казвал големият Карл Сейгън, един от пионерите на астробиологията – „Големите твърдения изискват големи доказателства“.

Разсекретените от Пентагона файлове са любопитни – но нито един от тях не удовлетворява изискването за голямо доказателство. Някои от астронавтите на НАСА, включително Едгар Митчел – шестият човек, стъпил на Луната в рамките на мисията „Аполо 14“, са вярвали в НЛО. Но и това само по себе си не е доказателство – астронавтите са различни хора, с различно възпитание, различни вярвания, различни възприятия, някои са християни, други са атеисти, трети … вярват в НЛО.

Когато обаче търсим отговора на въпроса „Сами ли сме във Вселената?“, ние не се облягаме на вярвания, а на факти. Уви – дори и сред снощното разсекретяване на архиви на Пентагона, фактите все още са недостатъчни.

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/09/pentagon-ufo-declassification/

Товарният космически кораб Тянжоу-10 бе изкаран на стартовата площадка

На снимката: „Тянжоу-10“ в очакване на своя полет. Photo credit : China Manned Space Agency / China National Space Administration

8 май 2026 г. 17:50 ч.

Светослав Александров. Днес китайската космическа ракета „Лонг Марч 7“ с товарния кораб „Тянжоу-10“ бе изкарана на стартовата площадка на космодрума Уънчан за предстоящ полет до орбиталната станция „Тянгон“. Междувременно Китай се подготвя за изпълнението на все по-продължителни пилотирани космически експедиции.

Очакваше се настоящият екипаж на „Тянгон“, състоящ се от астронавтите Чжан Лу, У Фей и Чжан Хунчжан, да се прибере на Земята през този месец. Сега завръщането е насрочено за началото на юни. Удължаването на мисията е обосновано от нуждата за утвърждаване на технологиите, необходими за изпълнението на продължителни мисии. Това е прелюдия към изстрелването на кораба „Шенчжоу-23“ през следващите няколко седмици, като един от тримата членове на новия екипаж ще престои в космоса цяла година, което ще е рекорд за космонавтиката на Китай. Едногодишният престой ще позволи на по-следващия пилотиран кораб „Шенчжоу-24“ да превози до орбита и върне на Земята астронавт на Пакистан. Това ще бъде първият чуждестранен астронавт, посетил орбиталната станция „Тянгон“ – с което китайците затвърждават ангажимента си да усвояват космоса не самостоятелно, а с международни партньорства.

Но да се върнем на предстоящия полет на товарния кораб „Тянжоу-10“, който бе изкаран на космодрума Уънчан днес. По предварителна информация изстрелването му ще е на 11-ти май в 15:14 ч. българско време. На борда на кораба ще пътуват около 6.3 тона провизии – вода, храна, гориво, а също така и 280 килограма научни експерименти. Известна част от тези експерименти ще са в сферата на физиката на флуидите, а друга част е свързана с изпитването на нови космически технологии. Не на последно място, „Тянжоу-10“ ще достави на „Тянгон“ третия скафандър от най-ново поколение (другите два вече бяха доставени от „Тянжоу-9“).

Като част от подготовката за пристигането на „Тянжоу-10“, старият товарен кораб „Тянжоу-9“ бе разкачен от станцията „Тянгон“ на 6-ти май. Ден по-късно, „Тянжоу-9“ бе въведен в земната атмосфера и потопен в южната част на Тихия океан – гробището на космически кораби.

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/08/2026-tianzhou-10-rolled-to-launch-pad/

Ето защо СССР не успяха да обиколят Луната с екипаж

Кадър от подготовката на „Зонд-5“ за полет.

7 май 2026 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. В седмиците след успешния полет на „Артемис 2“ около Луната е добре да припомним космическата история на СССР, за да си отговорим на въпроса защо съветските специалисти никога не успяха да направят окололунна обиколка с екипаж. Историята е изключително вълнуваща – както ще стане ясно от тази статия, съветската програма Л1 („Зонд“) е била на косъм от това да изпревари „Аполо 8“.

Хронологията на събитията е следната: след като на 12 април 1961 година СССР изстрелва първия космонавт Юрий Гагарин и след като пет дни по-късно Щатите са допълнително унизени заради неуспешната им операция в Залива на прасетата, която бива отблъсната от Фидел Кастро, а правителството на Куба не е свалено, тогавашният американски президент Джон Кенеди има нужда от нова национална цел. Ето защо на 25 май 1961 г. той поставя пред Конгреса задачата до края на десетилетието да бъде изпратен човек на Луната и върнат успешно на Земята.

Междувременно в СССР главният конструктор (чиято идентичност все още се крие в тайна от западния свят) Сергей Корольов умува как трябва да се постъпи в отговор на американското предизвикателство. Ранните съветски успехи, първият спътник, кучето Лайка, ранните безпилотни мисии „Луна“, Гагарин, всички те са плод на благополучната разработка на ракетата „Р7“ („Семьорка“). Корольов обаче е наясно, че съветската космическа програма притежава сериозен недостатък – докато американската е централизирана и може да се посвети на изпълнението на една цел, то в СССР различните космически проекти са в ръцете на конструкторски бюра, много от които са под шапката на различни министерства.

Корольов не е и единственият конструктор на ракети и кораби по това време. От другата страна е Владимир Челомей, който разработва военни ракети, но няма особено голям опит с работа в космически условия. Това, което Челомей не разполага като техническа експертиза, обаче компенсира със своите връзки. Живелите по комунистическо време са наясно, че това дали една работа ще бъде свършена или не, както и кой ще я свърши, зависи не толкова от това кой какви умения има, а дали е с връзки. В случая синът на тогавашния диктатор Никита Хрушчов, Сергей, работи за Челомей и това е важен властови лост. Скоро Челомеевото бюро ОКБ-52 получава най-голямото финансиране и се готви да поеме нишата на Корольов. Ето как е важно да обърнем внимание на факта, че в комунистическия СССР се създава реална конкуренция между отделните бюра. Всички те строят ракети и космически кораби, а какви задачи ще бъдат делегирани на отделните бюра се взимат по-късно от съветските власти, след като чуят предложенията на Съветската академия на науките под ръководството на Мстислав Келдиш. За съжаление това пречи на поемането на целеустремен ангажимент, какъвто е полетът до Луната.

Челомей също така се сдобива с още едно важно предимство пред конкурентите си: Валентин Глушко, основният конструктор на съветски ракетни двигатели, се скарва с Корольов, поради което решава да сближи неговата лаборатория с Челомеевото бюро ОКБ-52. Корольов и Глушко отдавна не се понасят – именно заради донос на Глушко през 30-те години Корольов е изпратен да лежи в лагер на ГУЛАГ. Но споровете между двамата съвсем не са само идеологически, а също така и технически. Корольов иска да разработи двигатели, работещи с криогенни горива (напр. течен водород и кислород). Глушко е привърженик на двигатели, работещи с отровната, но надеждна хипероглична горивна смес от хидразин и азотен окис – тя е удобна в космическата практика, тъй като двата компонента се самозапалват при контакт и така няма нужда от специален запалител за ракетата. Челомей приема работата на Глушко и започва работа по т.нар Универсални ракети (УР), от които най-известна става „УР-500“, още позната под названието „Протон“. Именно „Протон“ и досега се използва за тежкотоварните изстрелвания на Русия.

Междувременно Корольов работи по свои собствени ракети, наречени „Н“ (от „Носител“). Тъй като той се е скарал с Глушко, конструкторът се обръща към Николай Кузнецов, който обаче няма опит с разработката на ракетни двигатели, а е правил само самолетни. Съответно, Кузнецов е принуден да работи от нулата, без предишен опит и резултатът е конвенционален и сравнително маломощен двигател. Ето защо ракетата „Н1“ бива оборудвана с 30 двигателя на първата степен – толкова са необходими, за да може да осъществява пилотирани полети до Луната.

През 1962 г. Хрушчов връчва на Челомей основната работна поръчка за създаването на кораб, годен да обиколи Луната – „ЛК1“. Тогава още не се говори за кацане на Луната. Но Корольов също работи по свой собствен космически кораб, който трябва да е по-мощен от кораба „Восток“, с който Гагарин е летял в орбита. Новият космически кораб е „Союз“. Първоначално все още не е решено какво да се прави със „Союз“ – обсъждат се планове за полети до орбитални станции, до Луната, даже се обмисля пилотирана обиколка на Марс. Въпреки неяснотата какви мисии ще изпълнява, още от самото начало е взето решение, че корабът трябва да е в състояние да се скачва в орбита. По това време обаче съветското лидерство подкрепя плановете на Челомей.

След полетите на „Восток 5“ и „Восток 6“ през 1963 година, съветската космическа програма като че ли се забавя и дълго време нищо съществено не се случва. Основната работа кипи на Земята, докато няколко роботизирани мисии се опитват да кацнат на Луната – все още безуспешно. През 1964 г. Корольов лобира несполучливо пред съветските власти да получи одобрението за изпращането на кораб „Союз“ посредством малка версия на ракетата „Н1“ на пътешествие около Луната. На 3 август бюрото на Челомей е това, което получава официално одобрение за строежа на кораба „ЛК1“, с който двама астронавти трябва да обиколят естествения ни спътник. Що се касае до Корольов, той модифицира стария си кораб „Восток“, превръщайки го във „Восход“, за да може да удовлетвори апетита на Хрушчов за видим прогрес. Катапултируемото кресло на „Восток“ е премахнато, за да може корабът да стане триместен, което означава, че космонавтите нямат шанс за спасение, ако ракетата се повреди. Независимо от риска на 12 октомври 1964 г. е изстреляна мисията „Восход 1″с трима души, което е рекорд за времето си.

В същия този ден Никита Хрушчов е отстранен от власт от Политбюро. На власт идва Леонид Брежнев – а той няма намерение да подпира Челомей.

До края на 1964 г. три бюра изпращат към новото ръководство планове за пилотирано кацане на Луната. Челомеевото предлага да се използва окололунният кораб „ЛК1“, който може да бъде оборудван с мощна долна степен, позволяваща кацането на двама съветски космонавти. Затова ще е нужна по-мощна версия на ракета „Протон“ – „УР-700“. Украинското бюро ОКБ-5 предлага проекта под кодово име „Р-56“, предвиждащ разработката на клъстери от моливоподобни ускорители, които трябва да изграждат първите и вторите степени на тежкотоварната ракета. Накрая Корольовото ОКБ-1 предлага да се ползва ракетата „Н1“, като се разчита на същата схема, по която работят американците – корабът „Союз“ ще достигне лунна орбита, след което от него ще се отдели малък едноместен спускаем апарат, който ще кацне на Луната. Много от инженерите обаче не са убедени, че планът ще бъде изпълнен – още повече, че на ракетата „Н1“ ще бъдат монтирани десетки двигатели. Тук Корольов взима важно решение – за да ускори работата, той се отказва от това да се построи специален стенд за изпитанията на „Н1“. Това решение ще се окаже фатално.

Леонов по време на историческата космическа разходка на 18 март 1965 г.

На 18 март 1965 г. съветският космонавт Алексей Леонов от мисията „Восход 2“ се превръща в първия човек в историята, разходил се в открития космос. Експедицията замалко не завършва фатално заради проблем със скафандъра, но все пак това е поредният триумф на СССР в космическата надпревара. Горе-долу по същото време съветските власти взимат окончателно решение затова как да се стигне до Луната. За лунното кацане е селектиран проектът на Корольов, като горивната система на кораба „Л3“ ще бъде построена от украинското бюро. Челомеевият план за създаването на мощна ракета „УР-700“ не получава финансиране.

След като Хрушчов е отстранен от власт по-рано и сега СССР се оглавява от Брежнев, става по-лесно за Корольов да лобира срещу Челомей, тъй като той губи политическите си връзки. През 1965 г. работата по Челомеевия окололунен кораб „ЛК-1“ е прекратена, независимо че са построени десет капсули. Но ракетата „Протон“ е спасена. Корольов настоява окололунната мисия (най-важната преди кацането) да бъде осъществена с неговия кораб „Союз“ вместо „ЛК-1“, но се съгласява за изпращането му към Луната да се ползва ракетата на Челомей „Протон“, тъй като модифицирането на ракета „Н1“ за обиколка на Луната (т.е. ракета „Н1“ без голяма първа степен) ще отнеме време и няма да бъде спазен срокът от 1967 година.

На 14 януари 1966 г. се случва немислимото – Корольов, който отдавна страда от здравословни проблеми, умира на операционната маса. Така СССР губи най-големия си ум. Наследникът му Василий Мишин е способен инженер, но за съжаление слаб лидер и неумел политик. През същата тази година СССР бележи последните си значими постижения в лунната надпревара. Две седмици след смъртта на Корольов, безпилотната мисия „Луна-9“ най-сетне успява да постигне първото меко кацане на лунната повърхност. Два месеца по-късно „Луна-10“ се превръща в първия изкуствен спътник на Луната. Но триумфът е горчив – „Луна-10“ е несъвършен апарат, без камери (който успява единствено да излъчи „Интернационалът“ за радост на партийните лидери). Когато американската мисия „Лунар Орбитър“ пристига в орбита около Луната и изпраща снимки, се вижда ясно – САЩ са напреднали и вече изпреварват СССР.

Снимка от лунната повърхност, изпратена от „Луна 9“.

Напредъкът на САЩ е обусловен от огромните средства, които се наливат в лунната програма. Ракетата „Сатурн-5“ започва наземните си изпитания през май 1966 година. Американските спускаеми апарати „Сървеър“ и орбиталните „Лунар Орбитър“ може да са втори на Луната, но вършат много повече научна работа. В рамките на 15-месечен период са осъществени 10 американски лунни кацания. А съветската програма започва да търпи неуспехи. В периода ноември 1966 г. – началото на 1967 г., корабът „Союз“ лети трикратно в безпилотен режим, но и трите му мисии са неуспешни. Въпреки това Леонид Брежнев настоява през април, по случай 50-годишнината от Болшевишката революция, да бъдат проведени пилотираните мисии „Союз-1“ и „Союз-2“. Полетът на „Союз-1“ обаче завършва трагично, със смъртта на космонавта Владимир Комаров, докато този на „Союз-2“ е отменен.

Снимка на земния изгрев, направена от американската мисия „Лунар Орбитър“ на 23 август 1966 година. Съветската мисия „Луна-10“, макар и формално да побеждава САЩ, превръщайки се в първия изкуствен спътник на Луната, няма камери и е по-несъвършена.

Това води до драстични забавяния в разработката на „Союз“. Разбира се, в началото на 1967 г. и американците преживяват трагичен инцидент с „Аполо 1“ в рамките на на наземен тест, което води до съответните отлагания в програмата „Аполо“. Ето защо се появява нов шанс СССР да изпреварят Щатите – този път в пилотираната обиколка на Луната.

Най-сетне окололунната програма „Л1“ (още известна като „Зонд“) започва да достига етап, в който е готова за летателни изпитания. Това е хибридът между проектите на Челомей и Корольов, за който споменах по-горе в статията. За ракета-носител се ползва Челомеевата „Протон“. Космическият кораб „Л1“ (или „Зонд“) представлява орязан вариант на „Союз“ – орбиталният му отсек е премахнат с цел да се пести тегло, като в тази конфигурация двама космонавти биха могли да се отправят към Луната и да я обиколят, но без да влизат в орбита около нея, по траектория, сходна с тази на наскоро приключилата американска мисия „Артемис 2“.

След няколко неуспешни изстрелвания, през март 1968 г. най-после е изстреляна успешно безпилотната изпитателна мисия на кораба „Зонд-4“. Макар и полетът да протича по план, за съжаление накрая завръщането на Земята завършва с аварийно кацане. Следващият опит за мисия през април завършва с крах почти незабавно след изстрелването, тъй като корабът не достига орбита. Три месеца по-късно, на 15 юли 1968 г., експлозия на стартовата площадка довежда до смъртта на трима души от наземния персонал.

Но американците напредват. През август НАСА публикува актуализирания си график, според който първата пилотирана обиколка около Луната (мисията „Аполо 8“) трябва да е факт през декември. Сега СССР са изправени пред краен срок – дотогава те трябва да проведат две успешни безпилотни мисии на „Зонд“ – „Зонд-5“ и „Зонд-6“, а след това „Зонд-7“ в пилотиран вариант трябва да бъде осъществена през декември 1968 г., малко преди „Аполо 8“.

През септември СССР най-после изстрелва „Зонд-5“! Мисията се оказва напълно успешна – тя обикаля Луната, завръща се на Земята, приводнявайки се в Индийския океан, а живите организми на борда (сред които присъстват костенурки) оцеляват. Полетът стряска западния свят, тъй като британската обсерватория Джодрел Бенк прихваща радиосигнал с човешка реч! Нима СССР са успели да пратят хора до Луната? Но по-късно се изяснява, че става дума за предварително подготвен запис с цел изпробване на комуникационната система на корабите „Зонд“.

На 11 октомври САЩ изстрелва успешно „Аполо 7“ с астронавтите Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам в околоземна орбита. Мисията минава по план и американците са в готовност за полет до Луната през декември – „Аполо 8“.

Това е шансът на СССР да отбележи успех. Мисията „Зонд-6“ е изстреляна през ноември в безпилотен режим. В началото всичко изглежда да протича нормално – тя обикаля Луната и започва своето завръщане към Земята, но отново в самия край на полета настъпва катастрофа. Първо капсулата се разхерметизира, а по-късно и нейният парашут се отделя преждевременно, поради което тя се разбива. Всички животни на борда на кораба загиват. СССР не споделят публично за провала – те обявяват мисията за напълно успешна.

Ето защо НАСА със свито сърце продължава да полета на „Аполо 8“. Всичко виси на косъм. Заради особеностите на орбиталната механика, СССР имат възможността да пратят своята пилотирана мисия две седмици по-рано. Но дали това ще е достатъчно? Въпреки проблемите със „Зонд-6“, космонавтите искат да летят до Луната. Те изпращат писмо към Политбюро с молба да бъдат допуснати до мисия, даже се отправят към Байконур да тренират в случай че постъпи заповед за незабавно изстрелване.

Такава заповед никога не е издадена. Василий Мишин (наследникът на Корольов) отказва да пусне космонавтите да летят. Той е очаквано колеблив – мисията „Зонд-6“ е доказала наличието на два проблема – с херметизацията на капсулата и с парашутната ѝ система. Все още е твърде рисковано да се изстреля човек към Луната.

Така Алексей Леонов и Олег Макаров, двамата космонавти, които са определени да изпълнят мисията, никога не влизат в историята като първите хора, обиколили Луната. Тази чест се пада на американските астронавти Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилям Андерс от мисията „Аполо 8“, изпълнена през декември 1968 година.

След като американците печелят тази част от космическата надпревара, през януари 1969 г. съветските конструктори и длъжностни лица се събират, за да решат дали си струва да правят пилотирана обиколка на Луната, след като ще са втори. Макар че някои смятат, че подобна мисия би била смислена, накрая се взима решение пилотираната окололунна обиколка с ракетата „Протон“ и кораба „Зонд“ да бъде изоставена. Всички ресурси биват вложени в ракетата „Н1“, тъй като единствено кацането на Луната има значение.

Впоследствие СССР губят и втората част на лунната надпревара, тъй като мисията на НАСА „Аполо 11“ постига първото пилотирано лунно кацане, но това е история за друга статия. В настоящата статия ви разказах единствено защо СССР не успяват да обиколят Луната.

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/07/why-ussr-couldnt-go-around-the-moon/

НАСА публикува над 12 000 снимки от Артемис 2!

4 май 2026 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Вчера НАСА качи на уебсайта си цялостния набор от над 12 000 фотографии, заснети от астронавтите на „Артемис 2“ в хода на тяхната мисия от Земята до Луната и обратно! Някои от изображенията спират дъха ни, други, очаквано, са с лошо качество, а трети ни поднесоха неочаквани изненади!

Няма никакъв спор – фактът, че Рийд Уайзман, Кристина Кук, Виктор Гловър и Джереми Хансен успяха да заснемат над 12 000 снимки, е забележителен! По време на историческата обиколка на кораба „Аполо 8“ около Луната в края на 1968 г. са фотографирани 862 снимки. В хода на цялата мисия „Аполо 11“ през 1969 година, когато астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се превръщат в първите хора, стъпили на Луната, са получени 1 408 снимки. Най-натоварената в научно отношение експедиция в рамките на програмата „Аполо“ е последната – „Аполо 17“ през 1972 г., като тогава са получени 3 584 фотографии. Но нищо не може да се сравни с направените над 12 000 снимки на „Артемис 2“, което е очаквано – фотоапаратите „Хазелблад“, използвани в хода на „Аполо“, са работили с филмови ленти и всеки кадър е трябвало да бъде внимателно преценяван. „Артемис 2“ бе първата пилотирана екпедиция до Луната в епохата на цифровата фотография.

Астронавтите на „Артемис 2“ са успели да заснемат звездното небе от борда на кораба „Орион“:

Звезди в илюминатора. Photo credit : NASA

Както е добре известно и както много обичат да ни натякват конспиролозите – не на всички снимки от Луната се виждат звезди. Когато камерите са настроени така, че да могат да снимат ярката повърхност на Луната или огряната Земя от космоса, т.е. с кратко време на експозиция, звездите (които са бледи обекти) не се визуализират. Но при увеличаване на експозиционното време звездите могат да бъдат визуализирани. Както съм писал на страниците на КОСМОС БГ, това е постигано дори и по времето на програмата „Аполо“ – точно така, правилно четете, има снимки и от предишната лунна програма, на които се виждат звезди и това е факт, който конспиролозите премълчават.

Но това, което ме изненада в хода на „Артемис 2“ бе, че астронавтите са успели не просто да снимат звездите – а както пише любителят астроном Стюарт Аткинсън, дори са фотографирали конкретни съзвездия като Голяма и Малка мечка!

Голяма и Малка мечка – необозначени…

Голяма и Малка мечка – с обозначения. Photo credit : NASA/Stuart Atkinson

За мен, парадоксално, най-интересни са тези снимки, които не са естетически изрядни. Има ги в хода на всяка мисия, но понеже не са особено красиви, рядко попадат в медиите. Ето една такава:

Photo credit : NASA

Също така, особено любими са ми изображенията, показващи Земята и Луната в илюминатора:

Земя в илюминатора. Photo credit : NASA

Луна в илюминатора. Photo credit : NASA

Разбира се, фотографиите на самата Луна изобилстват и са много:

Цялата галерия можете да разгледате на сайта на НАСА на този линк (цъкнете тук).

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/04/nasa-artemis-2-huge-archive/

УСПЕХ: Казахстанско-руската ракета Союз-5 (Сункар) проведе първия си полет!

Кадър от днешното изстрелване. Фото: Казкосмос/Роскосмос

30 април 2026 г. 22:30 ч.

Светослав Александров. След отлагания, които се проточиха в течение на цял месец, днес в 21:00 ч. българско време новата казахстанско-руска ракета „Союз-5“, още известна под названието „Сункар“, излетя за пръв път от стартовия комплекс Байтерек на космодрума Байконур!

В хода на днешното изстрелване не бе предвидено достигане на орбита, ето защо на борда на „Союз-5“ летя макет на спътник. Полетът служеше за валидация на работоспособността на наземните системи, както и на първата и втората степен на ракетата. Роскосмос съобщава, че ракетата е следвала зададената траектория, а накрая втората степен и макетът са паднали по план в Тихия океан.

Напомням на читателите, че  космическият център Байтерек бе създаден през 2005 г. като съвместен проект на Русия и Казахстан с цел разработката на наземен комплекс на Байконур за изстрелването на ракети с екологично чисти горива. Казахстанците дълго време недоволстваха от факта, че руснаците изстрелваха ракети „Протон-М“, които редовно аварираха и замърсяваха природата с отровното гориво хидразин.

Първоначално от Байтерек трябваше да летят новите руски ракети „Ангара“, като бе предвидено да се преобразува пусковата установка №40 за ракети „Протон“ на площадка 200. По-нататък плановете на Русия отново се промениха, като идеята бе да се създаде площадка на базата на старата инфраструктура за „Енергия“. Но и този вариант не бе реализиран. Най-накрая се стигна до сегашния вариант, вече осъществен: наземната инфраструктура, останала от украинските ракети „Зенит“, бе използвана, но не за „Ангара“, а за „Союз-5“ („Сункар“).

Задачата на „Союз-5“ е именно да замени украинските ракети „Зенит“, които вече не могат да се изстрелват от космодрума Байконур по очевидни причини. Освен копие на „Зенит“, новите „Союз-5“ трябва да са конкурентоспособни на пазара, доминиран от СпейсЕкс. Което на теория е реалистично не заради възвръщаемостта на „Фалкън“-ите, а заради евтината работна ръка в Казахстан и Русия. Но на практика е невъзможно, защото нито един западен партньор не би резервирал изстрелване на „Союз-5“ поради санкциите.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/30/soyuz-5-sunkar-launches/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 6 изведе в космоса нови 32 интернет спътника на Амазон!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace

30 април 2026 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Новата европейска космическа ракета „Ариана 6“ продължава да се утвърждава като втората най-надеждна средно- и тежкотоварна ракета в западния свят след „Фалкън 9“, след като днес изведе в космоса още 32 спътника от интернет групировката на Амазон „Лео“.

Изстрелването бе осъществено в 11:57 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана. Това бе второто изстрелване на „Ариана 6“ в конфигурация „64“- т.е. тежкотоварна, с товароподемност 21 тона до орбита. Общо за всички ракети „Ариана 6“ (като включим и среднотоварните конфигурации „62“) бе седмото, както и шестото поредно напълно успешно. Единствено при дебютния старт през лятото на 2024 г. имаше проблем – след безпроблемното извеждане на основните спътници, спомагателният двигателен блок (APU) отказа при рестарт поради сензорна аномалия, което попречи на горния двигател да изпълни финалната деорбитираща маневра и осуети отделянето на две възвръщаеми капсули.

Това е факт, който е важно да бъде подчертаван – с шест последователни напълно успешни мисии, новата европейска работна ракета „Ариана 6“ се превръща в изключително важен играч на международния космически пазар. Като изключим недостижимата ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, която лети почти всеки ден или през ден, няма друга ракета, която да е достъпна за западния свят и да постига същата успеваемост. Многообещаващата „Вулкан“, която трябва да замени остаряващата „Атлас 5“ с руски двигатели „РД-180“, е летяла вече четири пъти, но при два от полетите настъпиха проблеми със спомагателните твърдогоривни двигатели, изразяващи се в разпадане на соплото. Последният полет на ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“ на 19-ти април демонстрира кацане на първата степен, но завърши с провал поради недостатъчна тяга на втората, довела до извеждането на полезния товар в погрешна орбита. Не на последно място, предходната мисия на японската ракета „Ейч Три“ също се провали при изстрелването на 22-ри декември.

Това прави „Ариана 6“ много ценна ракета не просто в световен мащаб, но и за нуждите на изграждането на интернет групировката „Лео“ на Амазон. За да може групировката да заработи пълноценно, трябва да бъдат изстреляни общо 3 200 спътника посредством разнообразни ракети – „Ариана 6“, „Ню Глен“, „Вулкан“, „Атлас 5“ и даже „Фалкън 9“. Но „Фалкън 9“ е ракета на конкуренцията – СпейсЕкс разполага със собствена развита групировка „Старлинк“ и е разбираемо, че Амазон, като компания на Джеф Безос, не обича да разчита на услугите на Илон Мъск. Ракетата „Атлас 5“ е пред пенсиониране – остават само две изстрелвания с нея за нуждите на „Лео“. А останалите носители и техните проблеми вече споменах. Единствено „Ариана 6“ се справя прилично.

Днешното изстрелване бе последно за „Ариана 6“, при което ракетата бе оборудвана с по-старото поколение твърдогоривни ускорители „P120C“. Бъдещите ракети ще бъдат оборудвани с по-новите и по-качествени „P160C“.

Така месец април приключва триумфално за Европа и европейската ракетна индустрия – в началото на месеца именно посредством Европейския сервизен модул на кораба „Орион“ бяха изпратени астронавтите от „Артемис 2“ на обиколка около Луната. Сега, в неговия край, Европа демонстрира своите космически способности. Европа може – отделен е въпросът, че трябва да проявява по-голяма политическа воля, за да изпълнява самостоятелни космически програми.

Видеозапис от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/30/ariane-6-launches-successfully/

Днес ракетата Фалкън Хеви се върна в експлоатация след година и половина пауза!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

29 април 2026 г. 17:45 ч.

Светослав Александров. След двудневно отлагане поради лоши метеорологични условия, днес в 17:13 ч. българско време ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ излетя от американския космически център Кенеди! Това бе първият полет на „Фалкън Хеви“ след пауза, продължила година и половина.

На път към геостационарна орбита се отправи 6.6-тонния спътник „ViaSat-3 F3“. Той ще се отдели от горната степен на ракетата-носител около пет часа след старта, така че все още е рано да кажем дали мисията е успешна или не.

Днешното изстрелване бе първото за „Фалкън Хеви“ след октомври 2024 г., когато мощната ракета изведе мисията на НАСА „Европа Клипер“ на път към Юпитер. Също така за пръв път от близо две години станахме свидетели на една позабравена картина – тандемно кацане на двата странични ускорителя:

Кадър от тандемното кацане на двата странични ускорителя. Photo credit : SpaceX

За съжаление, при изстрелването на „Европа Клипер“, НАСА имаше нужда от цялата мощ на ракетата, за да набере нужната скорост към Юпитер, поради което нямаше заделен запас от гориво за кацането на ускорителите, съответно те бяха изхвърлени в океана. Преди днешния ден, за последно на 25 юни 2024 г. бяха върнати странични ускорители, след изстрелването на метеорологичния спътник „GOES-19“. Очевидно СпейсЕкс не са забравили как се прави това дори и след две години – днес отново всичко бе успешно и кацането на ускорителите бе безупречно!

Това бе общо 12-тият полет на свръхтежката ракета „Фалкън Хеви“ след нейното въвеждане в експлоатация през 2018 г., когато по посока Марс беше изстрелян автомобилът „Тесла“ и манекенът „Старман“. До края на 2026 г. очакваме още поне две изстрелвания на „Фалкън Хеви“ – с най-новия космически телескоп на НАСА „Нанси Грейс Роман“ и на мисията на американската фирма Астроботик „Грифин 1“, която ще кацне на Южния полюс на Луната.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/29/falcon-heavy-launches-2/

Интервю с Атанас Стефанов – млад български откривател на извънслънчеви планети

28 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Наскоро един от най-известните учени от НАСА Джентри Лий се пенсионира след половин век работа в космическата агенция. Лий, който е и популярен научно-фантастичен писател и съавтор на Артър Кларк, описва себе си като „един от най-големите щастливци, живели някога“, защото е „част от единственото поколение, имало шанса да изучи за пръв път Слънчевата система“. Тоест, поколението, изучило първо планетите от Меркурий до Нептун (и Плутон, разбира се J ) с космически апарати.

Струва ми се, че през първата част на 21-ви век живее още едно щастливо поколение – това, което за пръв път започна да изучава характеристиките на тези планети, които обикалят около звезди, различни от Слънцето. Това се случва благодарение на създаването на мощни наземни и космически обсерватории, каквито в началото на космическа епоха бяха непостижими. В края на 2025 г. отбелязахме 30 години от откритието на първата такава планета (екзопланета), обикаляща около звезда от главната последователност. За тези три десетилетия научихме много – и продължаваме да научаваме! Важно е да се подчертае, че в екзопланетната революция участват не само космически агенции като НАСА, но и други професионални учени, както и любители. А в България един от централните проекти по темата е EXO-RESTART.

Днес искам да ви запозная с Атанас Стефанов – един от най-младите учени у нас, които се занимават с откриването и изучаването на извънслънчеви планети. През 2025 г. Атанас Стефанов или Наско, както ще го наричам в интервюто, добива популярност, след като открива планетата GJ 3998 d в рамките на международен екип, а през тази година той стана съавтор на откритие на още една планета – GJ 1137 c. По тези и други теми ще прочетете повече в настоящето интервю.

-Здравей, Наско! Радвам се, че се нави да дадеш интервю за КОСМОС БГ. Макар че този въпрос е банален, няма как да го прескочим. Разкажи нещо повече за себе си. Разкажи как започна да се интересуваш от космос и кое те вдъхнови да работиш точно по темата за извънслънчеви планети.

Благодаря ти за поканата, Светльо. Аз съм момче, което наблюдава света и се опитва да облече всяко събитие, случващо се с него, в числа, за да може по-добре да го разбира, и да показва любовта си към него. Продукт съм на Клуба на знаещите „Квант“ – Пловдив, както и на Националната олимпиада по астрономия. От есента на 2023 съм докторант към Института по астрофизика на Канарските острови, където специализирам в търсене на планети около хладни джуджета (червени и оранжеви).

Не съм сигурен дали аз избрах астрономията, като че ли по-скоро тя избра мен. Привлече ме от ученик с това, че съчетава много различни науки: математика, физика, химия, а отскоро и биология. С нея дотук, изглежда, се разбираме много добре. Имах шанса да работя по екзопланетен проект по време на магистърската си програма, и това ме подтикна да потърся докторантска програма в тази област. Екзопланетите ме вълнуват, най-вече защото са област, развиваща се с главоломна скорост – но честно казано, с удоволствие щях да се занимавам и с всяка друга тема, богата на математическо моделиране и разглеждаща общи проблеми.

-Мисля, че не е тайна за читателите – повечето от извънслънчевите планети се откриват на базата на косвени методи. Разкажи повече за тези методи, с които ти работиш.

Основният метод, с който боравя, е методът на лъчевите скорости. Когато една планета е в орбита, макар и да има незначителна маса в сравнение със звездата си, планетата все пак е в състояние да упражнява гравитационно притегляне върху звездата и да предизвика в нея слабо движение. Звездите, около които обикновено търся планети, биха се премествали със скорост от порядъка на няколко метра в секунда – съизмеримо с обикновена човешка походка. Действително си прав, че в известен смисъл методът на лъчевите скорости е индиректен, тъй като ние търсим планети чрез движенията на звездите им, а не виждаме тях самите.

– Но това, че не виждаме самите планети, води до един друг проблем. Съществуват имитатори, например звездните цикли на активност, които могат да доведат до проявата на сигнал, наподобяващ „клатушкането“ на звездата – което всъщност наблюдаваме при търсенето на планети съобразно метода на лъчевата скорост. Това ни води точно до нашумялата тези дни ваша статия за звездата GJ 1137. Оказва се, че вие сте очаквали да намерите планета като Юпитер в далечна орбита… Но вместо това сигналът е породен от 16-годишния магнетичен цикъл около звездата! Разкажи повече за това? Това, което читателите със сигурност искат да знаят: колко сигурни, колко надеждни са откритията на извънслънчеви планети?

Въпреки, че методът на лъчевите скорости има свои собствени предимства (например, че не ти е нужно повторение на цяла планетна орбита, за да я откриеш, за разлика от метода на транзитите, да речем), индиректността му въвежда свои собствени проблеми. Да допуснем, че открия сигнал от 1 метър в секунда в данните на дадена звезда. Дори и този сигнал да бъде статистически значим, а не случайно отклонение на уреда, дължащо се от неговата инструментална грешка, сигналът сам по себе си не означава задължително, че сме намерили планета.

Истината е, че звездите и особено хладните джуджета могат да бъдат особено непослушни, що се отнася до звездната активност, която те проявяват в лъчевите скорости. Те често имат петна по хромосферите си, досущ като тези на нашето Слънце. Ако петната са достатъчно големи (или хладни), те могат да възпроизведат сигнал – често неразличим от този на една планета – но с период, равен на този на околоосното въртене на звездата. По тази причина ние обикновено започваме нашите търсения с обследване на краткосрочната звездната активност, а именно: с каква скорост се върти звездата, от какъв характер са активните зони по нейната хромосфера, и така нататък.

От време на време се случва звездата да проявява и дългосрочна активност. Например, нашето Слънце е известно със дългосрочните си единадесетгодишни магнитни цикли, които обръщат полюсите му. Това обаче има отражение и в броя слънчеви петна по диска – и аналогът на тези събития в хладните джуджета могат да добият проявление и в лъчевите скорости като сигнали с период между година и няколко десетки години. Това хвърля прах в очите особено на професионалните астрономи, които търсят Юпитерови и Сатурнови аналози, и въобще като цяло масивни планети с подобни орбитални периоди. Не всички резултати са надеждни, особено по-старите проучвания, които исторически са обхващали по-кратки времеви периоди, но правим всичко възможно по силите си.

В конкретния случай шестнадесетгодишния сигнал, който преди се е бил смятал за Юпитеров аналог, се оказа магнитен цикъл на GJ 1137, силно подобен на Слънчевия. За сметка на това успяхме да характеризираме и краткосрочната звездна активност на звездата, и след нейната корекция се пръкна и планета с период 9 дена, с други думи новото откритие GJ 1137 c.

-Тази новооткрита от вас планета е от типа „свръхземя“. Свръхземите са доста актуални – включително и за тези от нас, които се занимаваме с астробиология. Няма да те занимавам с това обаче, подозирам, че и на читателите съм омръзнал с дъвченето на тази тема. Но дори и да изключим астробиологията, свръхземите са интересни сами по себе си. Още повече, че в Слънчевата система такива планети, междинни между Земята и ледените гиганти като Уран и Нептун, няма. Можеш ли да ми кажеш доколко науката се доближава към това да разберем какви са условията на тези планети и какво представляват? Какво всъщност представляват свръхземите? Може ли изобщо да кажем на този етап?

Екзопланетната наука е верижка с безброй брънки, от които аз съм се провесил на първата – тяхното търсене. В общ план, свръхземя е всяко тяло, с маса поне земната, но значително по-маломасивно от Нептун. Конвенциите се сменят от брънка на брънка. За нас, “търсачите”, свръхземите са тела с маси между 1 и 10 земната. Трябва да се каже, че както при GJ 1137 c, така и при всички останали планети, открити с метода на лъчевите скорости, ние успяваме да измерим само минималната ѝ маса.

Липсва ми професионален опит в по-нататъшното обследване на вече открити планети, за да коментирам отвъд тяхното присъствие, но имам впечатлението, че не сме толкова напред, що се отнася до пълното разбиране на условията им. За много от вече откритите планети все още не знаем дали имат въобще атмосфери. При повечето, за които знаем нещо атмосферно, са публикувани само отделни молекули (като водни пари, въглероден двуокис, метан), а не пълна атмосферна картина. За щастие, космическият телескоп James Webb бързо ни проправя път в това отношение, а бъдещи мисии като ARIEL ще обследват стотици, може би хиляди атмосфери.

-Нека сега да се откъснем малко от планетите и да обърнем внимание на звездите, около които те обикалят. Самият аз, знаеш, съм работил по проект, свързан с космическия телескоп TESS и съм съоткривал двойни и четворни звездни системи, а също така по проект, свързан с космическия телескоп WISE, съм съоткривал кафяви джуджета, т.е. междинни обекти между звезди и планети. За теб от други интервюта знам, че фокусът ти е върху планети, обикалящи около хладни звезди. Значи имаме пресечна точка, хаха! Мисълта ми е, че това, което ме срази като човек, който влезе в тези проекти като граждански учен (и то любител) е колко разнообразна е Вселената! Нещо повече, звездите като Слънцето се срещат сравнително рядко във Вселената, около 7% от звездите в галактиката, за разлика от M-джуджетата, които са 75-80%. Интересен ми е твоят поглед като човек, професионалист, който се занимава основно с метода на лъчевата скорост (метод, който аз не познавам). Защо днешният фокус пада именно върху тези хладни звезди? Защото са по-лесни за наблюдение, защото по-лесно е да се направят изчисленията? Има ли нещо, което може да ни заинтригува относно хладните звезди? Не е ли по-добре да насочим фокуса си към слънчевоподобните?

Червените джуджета действително са добре представени в екзопланетните проучвания. Но това се дължи на техните практически предимства при откриването на планети, а не непременно защото са по-вероятни „родители“ на планети. Червените джуджета са теоретичният фаворит при търсене на планети чрез метода на лъчевите скорости, тъй като са леки, и планетите ги придърпват повече. За сравнение: една сестра на Земята би придърпала червено джудже със скорост от метри в секунда, а слънчевоподобна звезда – само със 9 сантиметра в секунда. Разбира се, че исторически, с техническото развитие на инструментите, с които боравим, първо ще открием планетите около червените джуджета, а след това около слънчевоподобните звезди (т.е. жълтите).

Широката общественост не трябва да разглежда тези открития като резултат от фокусиран интерес към червените джуджета. Като професионална общност ние сме сравнително разнопосочни – търсим навсякъде. Нашите усилия трябва по-скоро да се разглеждат като постепенно вдигане на булото на природата, зад която се виждат очаквани тенденции при откритите обекти. Подобно на всички кораби, които пристигат на един пристан, естествено е първо да видим мачтите, после носовете и чак тогава киловете им.

-Като допълнение на горния въпрос … кога очакваш, според теб, най-после да открием Земя №2? Или ако трябва да стесня въпроса – планета, която е с размер и маса, сходни с тези на Земята (да кажем, отклонението не е повече от 5%), около слънчевоподобна звезда, с година приблизително колкото земната… Очаква ли се, очертава ли се? Според твоето лично гледище – важно ли е за науката, или е по-добре да се радваме на прекрасното разнообразие във Вселената?

По начина, по който се движи както науката ни, технологичното ни развитие, но и самия свят, бих заложил до 2035. Мисля, че до края на десетилетието ще успеем да открием сестри-кандидатки на Земята, но ще отнеме време да опишем техните атмосферни условия, ако имат такива… Нека бъде ясно, че моето предсказание има тежест на това, което би дал всеки друг човек.

Дали Земята е уникална, е въпрос, който е тормозил не един учен, философ, или теолог, и отговорът би имал страхотни последствия на обществено ниво. По тази линия бих препоръчал романа „The Hercules Text“ на Джак Макдевит (все още неиздаден на български, бел. ред.). Но бих искал да ти разкажа нещо друго. В момента, в който провеждаме това интервю, сме открили почти 6300 екзопланети. Измежду тях нито една от тях не споделя поразителни прилики със Земята. Това би трябвало да е по-показателно от всичко друго, че Земята е градина, за чиито лехи трябва да се грижим с любов – а дотук се справяме твърде зле с това.

-Можеш ли да ми кажеш, най-общо, какви други прибори, обсерватории и евентуално какви други методи очакваме да навлязат в науката през следващите няколко години? За мен лично, но от гледната точка на астробиологията, веднага бих казал – тези коронографи, които позволяват директно заснемане на земеподобни планети или директен анализ на тяхната светлина… Но такива мощни прибори биха дошли след 2045 г., евентуално, с HWO… Две десетилетия, това е много време! Какво очакваме в по-близък времеви план?

При метода на транзитите, очакваме телескопа PLATO, с планирано изстрелване 2027 година, да започне да търси земеподобни планети около слънчевоподобни звезди. Това ще ни даде насока във въпроса колко е неповторима Земята.

При метода на лъчевите скорости, очакваме да достигнем инструментална прецизност от 10 сантиметра в секунда и по-надолу, в продължение на години. Дотук сериозни заявки прави ESPRESSO, наземен спектрограф на телескопа ELT в Паранал, пустинята Атакама. Както вече уточнихме, Сестрата на Земята би придърпвала слънцето си със скорост от около 9 сантиметра секунда. PLATO може би ще я намери, но няма да може сам да я претегли – ще ни трябва „патерица“ от нашата собствена повърхност, която ESPRESSO може да предостави.

При атмосферите, очакваме ARIEL, където очакваме изстрелване в близките пет години. Очаква се чрез спектрографските анализи ARIEL да изучим стотици нови екзопланетни атмосфери, до степен, в която вече да можем да говорим за тенденции, вместо за изолирани случаи.

-Насочваме се към финала… Какво би казал на следващото поколение изследователи, тези, които завършват училище или университет. Какво послание би отправил към тях като млад откривател?

Да не се отказват. Астрономите дължат възможността да работят това, за което горят, колкото на привилегия, толкова и на собствената си упоритост. Изследователската работа в своята същност разширява границите на човешкото знание – естествено е тя да е трудна. Ако човек се влюби в този процес, няма да усети нито ден, в който да не се чувства като в свои води.

-И накрая, наистина за финал: Коя ти е най-голямата мечта в твоята кариера?

Да я довърша жив и здрав, и от съществото ми да излязат колкото се може повече планети и познание, без това да тежи на мен самия или на хората, които обичам.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/28/atanas-stefanov-interview/

Днес СпейсЕкс ще възобнови полетите на Фалкън Хеви след година и половина пауза

На снимката: ракетата „Фалкън Хеви“ в очакване на своето изстрелване днес. Photo credit : SpaceX

27 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине по план, днес свръхтежката ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ ще се завърне в експлоатация след година и половина прекъсване. За последно ракетата летя през октомври 2024 г., когато изведе мисията на НАСА „Европа Клипер“ на път към Юпитер.

Днес на път към геостационарна орбита ще се отправи 6.6-тонният спътник „ViaSat-3 F3“. Стартовият прозорец се отваря в 17:21 ч. българско време и продължава 85 минути. В случай че полетът не бъде осъществен днес, резервна възможност е налична на 28-ми април в 17:17 ч. българско време. СпейсЕкс ще осигури излъчване на живо в социалната мрежа X.

След изстрелването на „ViaSat-3 F3“, този път няма да чакаме дълго, докато станем свидетели на нов полет на „Фалкън Хеви“. Най-рано през лятото трябва да бъде проведено изстрелването на мисията „Грифин 1“ на частната компания Астроботик, която ще трябва да кацне в района на Южния полюс на Луната. А през септември ще бъде осъществен дългоочакваният полет на най-новия космически телескоп на НАСА „Нанси Грейс Роман“ – това е най-мащабният и скъп космически телескоп, който ще излети след полета на „Джеймс Уеб“ през 2021 година.

Но не може да не е направило впечатление на космическите фенове, че ракетата „Фалкън 9“ лети практически ежедневно, докато след силно популяризирания дебютен полет на „Фалкън Хеви“ през 2018 г. с автомобила „Тесла Роудстър“, досега тя е летяла едва единадесет пъти. Но истината е, че „Фалкън Хеви“ остава нишова ракета, която се използва предимно за тежки военни мисии, геостационарни комерсиални спътници и междупланетни мисии. Уви, все още няма толкова много междупланетни и лунни мисии, а основният пазарен двигател за такава ракета непрекъснато се свива. В периода 2000-2010 година телекомуникационните спътници тежаха типично 5-8 тона, но напредъкът в микроелектрониката, електрическите ракетни двигатели (ЕРД) и разработката на по-леки спътникови корпуси доведе до свиването на тяхното тегло до под 6 тона – т.е. във възможностите на „Фалкън 9“. Отделен е въпросът, че „Фалкън 9“ непрекъснато бе подобрявана и благодарение на оборудването ѝ с двигатели с по-голяма тяга, удължаването на горивния резервоар на втората степен и най-важното, постигане на възвръщаемост на първата степен след полети до геосинхронна трансферна орбита, тя се превърна в основна работна ракета. И ако първоначалната товароподемност на „Фалкън 9“ през 2011 г. бе 4-5 тона до геосинхронна трансферна орбита, то в края на миналото десетилетие тя вече стигна до 8-9 тона. Това се оказва сериозен проблем за пазарната ниша на „Фалкън Хеви“ – при рециклиране на трите ѝ ядра, товароподемността ѝ към геосинхронна трансферна орбита пада до около осем тона, което е приблизително като на „Фалкън 9“ в невъзвръщаем вариант. За вдигането на товароподемността до 16 тона до геостационарна трансферна орбита трябва да се изхвърли централното ядро. Икономиката е безпощадна: за среднотежки космически апарати „Фалкън 9“ е достатъчна, а за наистина тежки – или изхвърляш степените на „Фалкън Хеви“, или ако ти трябва по-евтин превоз, чакаш „Старшип“ да стане готов. В случая с днешния полет на „ViaSat-3 F3“, това е един от редките случаи, когато „Фалкън Хеви“ е необходима – ракетата трябва да вмъкне спътника във високоенергийна геосинхронна трансферна орбита, като летателният профил е дълъг, близо петчасов, с множество запалвания. Това е извън възможностите на „Фалкън 9“.

За редките полети на „Фалкън Хеви“ никак не помага и фактът, че традиционните геостационарни спътници са на изчезване – поръчките за нови такива спада драстично, като през 2024 г. бяха подписани само осем нови договора. Това е очаквано – тежките телекомуникационни сателити, които едно време съществуваха, за да обслужват дистрибуторите на кабелна телевизия, вече отпадат. Няма го вече този клиент, който плаща за кабелна телевизия. Старите корпорации отговориха на това предизвикателство, като се сляха и консолидираха – Viasat с Inmarsat, Eutelsat с OneWeb, SES с Intelsat, като целта чрез това сливане бе да се обединят различните групировки в различните орбити. Сега фирмите се опитват да сменят геостационарния модел с хибриден, при който геостационарните спътници се допълват от такива в средна околоземна или ниска околоземна орбита.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/27/falcon-heavy-launch-preview/

Европейските модули за прекратената станция Гейтуей са поразени от корозия. Защо научаваме чак сега?

Прекратената космическа станция „Гейтуей“. Image credit : NASA

26 април 2026 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. През 1991 г. британските железници се сдобиха с позорна слава, след като оправдаха закъсненията на влаковете си с това, че върху релсите е паднал „неподходящ тип сняг“. Вчера популярният европейски космически блогър Ендрю Парсънсън изпадна в сходна ситуация, като влезе в спор с администратора на НАСА Джаред Айзъкман относно „неподходящия формат“ за оповестяването на информацията за европейските кородирали модули на вече прекратената станция „Гейтуей“.

Първо, малко контекст: доскоро НАСА планираше да построи в далечна орбита около Луната космическата станция „Гейтуей“. Този план щеше да осигури работни места за работещите по проека МКС, но същевременно значително да усложни кацането на лунната повърхност (доколкото успявам да науча, съобразно стария план бяха нужни около 15 презареждания на „Старшип“, а сега – само 4-5). Съответно, логично, проектът бе прекратен от администратора на НАСА Джаред Айзъкман. Но наскоро научихме за още един шокиращ факт – двата модула HALO и I-Hab, корпусите на които са произведени от италианското предприятие Талес Аления, са поразени от корозия. Проблемът е решим и съобразно становището на Нортроп Груман, цитирано от Арс Текника, ремонтът ще бъде изпълнен до третата четвъртина на годината. Но не в това е въпросът – производствени дефекти и проблеми възникват понякога и те биват коригирани.

Проблемът е в начина, по който научихме. Новината не ни бе съобщена от Европейската космическа агенция (ЕКА). Нито от предприятието – производител Талес Аления. Ние го научихме от самия Джаред Айзъкман, администраторът на НАСА, по време на изслушване в американския Конгрес. Което повдига въпроса – защо, критикувайки (обикновено правдиво) проблемите на американските политики, отново получаваме положителен пример от САЩ за това какво означава свобода на словото и защо отказваме да се поучим от това?

Ситуацията с Парсънсън е емблематичен пример. Парсънсън е собственик на уебсайта European Spaceflight, като, според описанието на самия сайт, е създаден, за да промотира „отличието на континента (т.е. на Европа) в космоса“. И на фона на този чутовен гаф, той каза следното: „Талес Аления Спейс ми сподели, че ще излезе със становище в началото на следващата седмица. Аз мисля, че това е катастрофален пиар провал, но все пак съм заинтересуван да чуя какво ще ни кажат. Също така си мисля, че докато Джаред Айзъкман бе пределно ясен относно фактите, това бе погрешният формат и форум за обявяването на тази информация, а неговият избор да не обяви корективните мерки бе озадачаващо“.

„С уважение, но аз не съм съгласен, че това бе погрешният формат“, незабавно отвърна Айзъкман. „Аз свидетелствах под клетва пред Конгреса на САЩ. Зададоха ми въпрос за състоянието на хардуера на „Гейтуей“. Дадох честен отговор и споделих нашето намерение да работим заедно с индустрията и с партньорите си и да се насочим, ако е подходящо, към работа на лунната повърхност. Удачно е да преразгледаме отново стенограмите, ако нещо не е станало ясно.

Смятам, че е донякъде интересно, че стандартите се изместват – може би не непременно от ваша страна, но първоначалното ми описание на проблема беше оспорено като „напълно невярно“ или дори по-лошо, а сега вече се признава за фактически вярно, като вниманието се измества към това дали е трябвало да спомена за „план за отстраняване“, при положение че не съм сигурен, че съществува детерминиран подход за отстраняване, нито че такъв изобщо е оправдан на този етап.

Националната политика на президента Тръмп е да се завърнем на Луната, да установим постоянно присъствие на лунната повърхност (а не над нея) и да построим лунна база. И аз не се съмнявам, като се базирам на очаквания принос на великите ни международни партньори, ча астронавтите на НАСА и съюзниците ни ще стоят рамо до рамо на лунната повърхност за години напред“.

В този момент щеше да е проява на добър журналистически усет от страна на Парсънсън да сложи край на спора, но той отвърна: „С уважение, администратор Айзъкман, вашият отговор беше, в най-добрия случай, непълен. Не споменахте за работата, която е била извършена за установяване на причината и какво би могло да се направи занапред. Също така подходихте доста свободно към тълкуването на „доставено“ и създадохте впечатлението, че именно това – и само това – би било причината „Гейтуей“ да се забави, при положение че съобразно всички налични данни това е само един от многото елементи, които изостават от графика. Говорите за желание да работите с международни партньори по база на Луната – начинание, което ще изисква огромни финансови приноси от тях. И все пак, когато ситуацията изискваше известна учтивост към тези партньори, не предоставихте на ЕКА и Талес Аления никакво предупреждение, че възнамерявате да насочите вниманието на световните медии към тях. Искрено не разбирам как това е част от изграждането на партньорства. Възможно е напълно да отстоявате политиките на администрацията на Тръмп, както изисква вашият мандат. Но от моята гледна точка отново и отново го правите за сметка на партньорите си. И, честно казано, очаквах повече от вас.“

Както сами можете да се досетите, тази реакция бе основателно разкритикувана от десетки коментиращи. Правдиво бе обърнато внимание на факта, че Парсънсън, като известен космически блогър в Европа, не би следвало да се оплаква от Айзъкман, че не пази репутацията на европейските си партньори. Напротив, трябва да се придържа към журналистическите стандарти: а именно, защо европейската космическа индустрия сама не е признала предварително за проблемите и защо се налага някой друг да го прави? В началото се отричаше, че има проблем. Сега, след като проблемът излезе наяве, се признава, че има проблем, но оплакването е относно начина, по който проблемът бива изсветлен.

НАСА се променя, това е безспорно – при това в положителна светлина. Доскоро американската космическа агенция прикриваше гафовете на партньорите си. Колко пъти бяха замазвани излагациите с Боинг и кораба „Старлайнър“? Новият администратор Джаред Айзъкман обаче не се поколеба да застане срещу Боинг – фирма със сериозни лобита в Конгреса, т.е. да я настъпваш не е добра идея. Нещо повече, той класифицира провала със „Старлайнър“ от 2024 г. като „Клас А“ провал – т.е. от същата категория, като катастрофите на „Чалънджър“ и „Колумбия“. Никой досега не се осмеляваше да го прави. Айзъкман пръв го направи. И сега, какво? Трябва ли да очакваме, че НАСА е длъжна да прилага различни стандарти и към останалите си подизпълнители като Талес Аления – само защото е европейска фирма и европейците са прекалено чувствителни, за да научат истината?

„Няма значение какво прави Джаред, това винаги няма да се впише в някакъв новоизмислен стандарт, който си съчинил, за да отклониш отговорността от европейските подизпълнители“, казва друг коментиращ. „Вместо да приемеш, че тези, които защитаваш, са се провалили, ти се заяждаш с думите на Джаред и тяхното възприятие. Неумението да бъдат приоритизирани резултатите е точно това, от което Америка се опитва да се откъсне. Бих добавил, че макар и Америка да предпочита да построи база с партньорите си, ние ще я направим със или без тях. Бихме предпочели европейските инвестиции, но не настояваме за тях. Ако твоите думи са представителни за отношението в Европа, това не е добър показател. Ако Европа изобщо иска да има бъдеще в космоса, да се оплакваш от неучтивост в лицето на провала гарантира, че няма да си успешен в бъдеще. Космосът не е учтив. Станете по-добри!“

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/26/gateway-space-station-corroded/

УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос Прогрес МС-34 излетя към МКС

Изстрелването на „Прогрес МС-34“ тази нощ. Фото: Роскосмос

26 април 2026 г. 09:20 ч.

Светослав Александров. Само 35 дни след изстрелването на „Прогрес МС-33“, тази нощ в 01:21 ч. Роскосмос изстреля следващия си товарен кораб „Прогрес МС-34“. Необичайно високата летателна честота на руските кораби се дължи на факта, че Роскосмос се опитва да навакса с доставките до МКС след аварията на стартовата площадка през ноември, която доведе до пауза в изстрелванията.

Скачването на „Прогрес МС-34“ с орбиталния комплекс ще бъде осъществено след два дни, на 28-ми април, в 03:01 ч. българско време.

На борда на космическия кораб пътуват 2 518 килограма провизии, в това число 700 килограма гориво, 420 килограма питейна вода, 50 килограма кислород, както и нов скафандър „Орлан-МКС“.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/26/progress-ms-34-launches-to-iss/

Седем органични молекули бяха открити за пръв път на Марс от марсохода Кюриосити

Снимка на повърхността на Марс, заснета от марсохода „Кюриосити“ на 23-ти април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

24 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Кюриосити“ проведе анализ на най-богатата на органични вещества скала на Марс. От установените 21 органични съединения седем от тях бяха намерени за пръв път на планетата.

Засега учените не разполагат с информация дали тези молекули са създадени посредством биологични или геологични процеси (и двете възможности са вероятни), но със сигурност откритието потвърждава, че в далечното си минало Марс е притежавал всички необходими условия, за да поддържа живот. Нещо повече, списъкът с органични молекули, които могат да бъдат съхранени в марсианските скали въпреки милиардите години и въпреки излагането на радиация, непрекъснато расте.

Откритието бе официално публикувано във вторник в научното списание Nature Communications.

Скалната проба бе анализирана от „Кюриосити“ още през 2020 година. Тя носи името „Мери Анинг 3“ – кръстена на Мери Анинг, известна английска палеонтоложка и колекционерка на фосили. Счита се, че скалата е била покрита от езера и потоци преди милиарди години. Това е бил своеобразен оазис на Марс, който периодично се е появявал и впоследствие е пресъхвал. Така в него са се натрупали глинени наноси – перфектното място за съхранение на въглерод-съдържащите молекули, дори след като днес планетата е студена и суха пустиня.

Сред новоидентифицираните органични молекули присъства хетероциклично съединение, съдържащо азот. Това е молекула, предшестваща ДНК и РНК. Подобна находка никога досега не е намирана нито в метеорити на Земята, попаднали от Марс, нито от спускаемите апарати и марсоходите, които работят на марсианската повърхност.

Беше намерен и бензотиофен – органично съединение, съдържащо сяра. То е било откривано в някои метеорити, поради което някои учени предполагат, че по този начин на ранната Земя са били „посявани“ предшестващите молекули на живота в ранните етапи от еволюцията на Слънчевата система.

Новото откритие допълва това от 2025 г. – когато на Марс бяха открити дълговерижни въглеводороди като декан, ундекан и додекан. И двете открития са направени посредством прибора SAM – специална лаборатория, помещаваща се във вътрешността на марсохода „Кюриосити“. Марсоходът, посредством пробивна машина, разположена на „ръката“ му, раздробява скалния материал до прахообразна пудра. Тази пудра бива подавана към фурна, поддържаща високи температури, като в хода на този процес се освобождават газове. Те впоследствие биват анализирани. Освен това SAM провежда т.нар. „мокри“ химични опити – пробите биват разтваряни в предварително подготвен разтвор, при което протичат химични реакции, водещи до разграждането на големите молекули – молекули, които иначе трудно биха могли да бъдат открити. Интересен факт е, че са приготвени само два разтвора от тетраметиламониев хидроксид – поради това учените трябваше много да внимават, преди да подберат скала на Марс, която да е подходяща за анализ. Все пак имаха на разположение само два опита. Пробата „Мери Анинг 3“ бе първата, подложена на този анализ. За контролен анализ бе направен експеримент на Земята с парче от метеорита Мърчисън, за който се знае предварително, че съдържа органични молекули. Резултатите от опита потвърждават, че материалът от „Мери Анинг 3“ може да се е получил от разпадането на комплексни съединения, които могат да са свързани с живота.

За пръв път такива опити биват провеждани на Марс благодарение на „Кюриосити“, но центърът на НАСА „Годард“, който е построил лабораторията SAM, подготвя сходни прибори за бъдещи мисии. Такъв прибор ще бъде добавен към европейския марсоход „Роузалинд Франклин“, който ще бъде изстрелян през 2028 г., както и на мисията на НАСА „Драгънфлай“, която през същата година ще се отправи към Титан, луната на Сатурн.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/24/seven-organic-molecules-mars/

Сбогом, Союз!!! Площадката за руски ракети на европейския космодрум Куру бе разрушена!

Снимка от изстрелването на руска ракета „Союз-СТ“ от европейския космодрум през 2018 година. Photo credit : Arianespace

24 април 2026 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Комплексът за изстрелването на руски ракети „Союз“ от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана е вече част от историята. Вчера обслужващата кула за „Союз“-ите бе съборена, с което космическият развод между Европа и Русия стана де факто окончателен.

Новината бе съобщена от авторитетния журналист Анатолий Зак. Именно той попадна на видеото (вж. по-долу), на което се вижда как основите на обслужващата кула за „Союз“ биват взривени.

Напомням на читателите, че партньорството между Европа и Русия, благодарение на което руските ракети „Союз“ бяха изстрелвани от Френска Гвиана, бе емблематично за епохата на международно сътрудничество през ранния 21-ви век. Проектът бе финансиран от Арианаспейс, ЕКА и Европейския съюз на стойност от €320 милиона, като френската космическа агенция (CNES) бе основен оператор. Това бе инициатива, от която трябваше да спечелят както Европа, така и Русия. Европейците щяха да добавят руските ракети „Союз“ към флотилията си от европейски ракети „Ариана“, докато руснаците щяха да получат важно географско предимство. Куру е близо до Екватора и ако една руска ракета „Союз“ може да извежда 1.7 тона товари до геостационарна трансферна орбита при полет от космодрума Байконур, то от Френска Гвиана тази товароподемност се вдига до 2.8 тона.

Първото изстрелване на европеизирана руска ракета „Союз-СТ“ бе осъществено на 21 октомври 2011 г., като в космоса бяха изведени два спътника „Галилео“. Това беше първият път в историята, когато руски ракети „Союз“ излетяха от територия, която не е принадлежала на държава от бившия СССР, каквато е Казахстан.

В периода между 2011 и 2022 г. общо 27 ракети „Союз-СТ“ бяха изстреляни от центъра във Френска Гвиана. Те изпратиха в космоса европейски навигационни спътници „Галилео“, интернет спътници „УанУеб“, комерсиални комуникационни спътници и европейски научни мисии.

Партньорството приключи буквално за една нощ. След като Русия нападна Украйна през февруари 2022 г., Западът наложи санкции. Като контрамярка тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин заяви, че ще преустанови полетите на всички руски ракети „Союз“. Така последната руска ракета, излетяла от европейския космодрум, бе „Союз-СТ“ на 10 февруари 2022 г., когато в орбита бяха въведени 34 спътника „УанУеб“. Още два европейски спътника „Галилео“, които бяха доставени на площадката в очакване на своето изстрелване през април, останаха без превоз.

В края на 2024 г. френската космическа компания МаяСпейс (която е дъщерна на АрианаГруп) получи правото да реновира бившата площадка за „Союз“ за собствените си ракети. Разбира се, това означаваше, че първо излишните съоръжения трябва да бъдат премахнати.

Една епоха си отива, но друга идва. Европа вече няма да зависи от услугите на руските космически ракети. Отсега нататък от европейските космодруми ще летят само европейски ракети.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/24/soyuz-pad-kourou-demolished/

Ще стане ли България най-после член на ЕКА?

Карта на държавите, които участват в ЕКА. България, Хърватия и Малта са европейски коопериращи държави, те не са нито асоциирани, нито пълноправни членове. Image credit : ESA

22 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На последните парламентарни избори в България, абсолютно мнозинство спечели партията Прогресивна България. В платформата на тази партия е изрично заложено задълбочаване на интеграцията с европейския космически отрасъл, като станем асоцииран член на ЕКА. Ще се случи ли това най-после?

В платформата на Прогресивна България на сайта си е необходимо да положите известни усилия, ако искате да се запознаете с космическите политики, които партията предвижда. Трябва да цъкнете на менюто „AI в администрация, образование и икономика“, след което на „Виж пълна програма“. В PDF файла космосът е споменат няколко пъти. Веднъж, по точката „Превъоръжаване на въоръжените ни сили“, където космосът е изброен сред високите технологии, които трябва да бъдат внедрени. След това, в главата „България – регионален хъб за иновации и технологии“, изрично е подчертано „Активно участие на България в европейските технологични инициативи
в сфери като космически технологии, сигурни комуникации, наблюдение на Земята и стратегическа цифрова инфраструктура“, и „Присъединяване на България като асоцииран член на Европейската космическа агенция.„

Присъединяването ни като асоцииран член на ЕКА е задължителна стъпка преди пълноправното членство. Понастоящем статутът на България в космическата агенция е такъв на Европейска кооперираща държава (ECS) с активен PECS план. Други европейски държави с такъв план са Хърватия и Малта. Важно уточнение е, че макар че този статут ни позволява да участваме в ограничена част от научните проекти на ЕКА, българските граждани нямат правото да се кандидатират в отряда на астронавтите.

Веднъж щом станем асоцииран член, ще придобием това право. Все пак е важно да се направи уточнение, че макар и гражданите на асоциираните членки де юре ще могат да кандидатстват за астронавти, де факто реалността е по-сложна: вноската за асоциирани членки е много по-ниска от тази за пълноправните членки, съответно е малко вероятно ЕКА да избере астронавт от такава държава без драстично увеличение на инвестицията. Кипър, Латвия, Литва и Словакия са асоциирани членки, но въпреки допустимостта за кандидатстване, нито един гражданин на асоциирана членка не бе избран при последния подбор. Все пак асоциираното членство е само стъпка към превръщането в пълноправно членство, когато държавата е длъжна да плаща пълен членски внос съобразно икономиката си, но също така ще има пълно право на глас и правото да определя стратегията на агенцията.

Засега ние сме само на преходния (подготвителен) етап – в програмата PECS. Не сме дори асоцииран член.

С наличието на пълно мнозинство в Парламента, няма да е проблем за Прогресивна България да задвижи нужните процедури за интеграцията ни в ЕКА. Ще следим внимателно дали заложеното обещание в платформата ще бъде изпълнено.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/22/bulgaria-esa-membership/

EКА даде ход на нов граждански научен проект за работа с космическия телескоп Евклид

21 април 2026 г. 20:15 ч.

Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) откри нов граждански научен проект, който позволява да работите директно с непубликувани досега данни от европейския космически телескоп „Евклид“ и да откривате загадъчните гравитационни лещи, допринасяйки за разбирането на мистериозните тъмна материя и енергия.

Проектът е част от цялостна поредица граждански научни проекти, известни под названието Space Warps. Аз вече съм участвал в предишен проект от поредицата, известен под името DES Vision Transformer, като съм съоткривал гравитационни лещи посредством инициативата Dark Energy Survey, но с наземна камера, монтирана на обсерваторията Церо Тололо:

Сертификатът на Светослав Александров, издаден за участие в проекта DES Vision Transformer по-рано през 2026 г. с потенциално откритите от него кандидати на гравитационни лещи

Сега вие ще имате възможността да работите с данни от космическия телескоп „Евклид“. Както се съобщава на страниците на Европейската космическа агенция, телескопът всеки ден изпраща огромно количество научни данни (100 GB ежедневно!), а ресурсите те да бъдат анализирани не стигат. Разчита се на изкуствен интелект, разчита се на професионални учени, но всичко това не е достатъчно. Ето тук идва ролята на желаещите – т.е. на вас. Вие ще работите с данни, които директно пристигат от европейската космическа мисия – т.е. снимки, които не са обнародвани официално. Това е така, защото ставате част от този екип, от този проект на ЕКА!

Новият проект изисква анализа на 300 000 изображения, които предварително са селектирани от изкуствен интелект и от вас се очаква да потвърдите дали те съдържат гравитационни лещи или не. Професионалните учени прогнозират, че с ваша помощ могат да бъдат открити над 10 000 нови лещи.

„Евклид“ е европейска мисия, построена от европейската космическа индустрия с известна помощ и от НАСА. В консорциума „Евклид“ участват над 2000 професионални учени от 300 института в 15 европейски държави и всички те са произвели научните инструменти или участват в анализа на техните данни. С други думи, вие се присъедявате към една изключително мащабна инициатива.

Защо гравитационните лещи са важни? Накратко, това е визуалният ефект от изкривяването, което масата и гравитацията оказват върху времепространството. Може би сте виждали този ефект във филми като „Интерстелар“. Това е феномен, който е предсказан от Общата теория на относителността и ви дава възможност да изучавате части от Вселената, които иначе много трудно биха могли да бъдат изследвани. Чрез гравитационни лещи могат да бъдат изследвани много далечни галактики, те дават възможност да бъде измервано разширяването на Вселената и да изучавате индиректно тъмната материя.

За повече информация как да участвате: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/21/esa-new-citizen-science-project/

Седмица след завръщането на Артемис 2, провалът на Блу Ориджин спъна лунната програма

Кацането не е проблем – липсата на надеждни горни степени се превръща в ахилесовата пета за програмата „Артемис“. Photo credit : Blue Origin

20 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Седмица след триумфалното приводняване на четиримата астронавти на „Артемис 2“, програмата за завръщане на Луната претърпя първата сериозна спънка заради вчерашния провал на Блу Ориджин. Парадоксално, проблемът не е в неспособност да се каца, а в липсата на надеждни горни степени за ракетите-носители.

Двете основни компании, които разработват спускаеми апарати – СпейсЕкс и Блу Ориджин – изглежда вече уверено владеят кацането, при това не на Луната, където липсва атмосфера, а на Земята след достигане на орбитална скорост – задача, която е значително по-сложна. Факт е, че само тези две фирми в цял свят могат да постигат успешно такива кацания и нито една друга държавна агенция, нито една друга частна компания не може да рециклира степените си. Но Блу Ориджин сега се сблъсква със същия проблем, с който се сблъска СпейсЕкс миналата година – проблематични горни степени. Нека да си спомним, че миналата година СпейсЕкс демонстрираха безупречни кацания на „Супер Хеви“, като експлодираха не първите степени, а самите „Старшип“-и (горните). Дори ако трябва да споменем „Фалкън 9“ (най-надеждните ракети в цял свят, по-добри и от „Союз“), единствените аномалии с тях касаеха горните им степени.

В краткосрочен план САЩ са застрашени да загубят най-близката цел в лунната надпревара, очертана през предстоящите месеци – първото роботизирано кацане в района на вечнозатъмнения кратер Шакълтън, където има залежи от вода и летливи вещества – ценни ресурси за бъдещите обитатели на лунните бази. Понастоящем Китай подготвя за изстрелване мисията „Чанг’ъ 7“, която ще извърши кацане близо до Шакълтън през втората половина на годината. Спускаемият апарат на Блу Ориджин „Блу Муун“ наскоро премина през термо-вакуумните си изпитания и имаше реален шанс да изпревари „Чанг’ъ 7“, но сега след аварията на горната степен на „Ню Глен“, може да не успее да излети в обозримо бъдеще.

Липсата на качествени горни степени засяга и пилотираната космонавтика. За изпълнението на мисията „Артемис 2“, първият пилотиран полет до Луната след 53-годишно прекъсване, бе използвана конфигурация на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с т.нар. „Промеждутъчна горна степен“, която е взаимствана от „Делта 4“. В тази конфигурация плюс Европейския сервизен модул на „Орион“, космическият кораб е с ограничена способност по отношение на delta-v, т.е. не може да отиде самостоятелно до ниска окололунна орбита. Той може да направи облитане на Луната по траекторията на свободно завръщане, както бе случаят с „Артемис 2“, или да достигне т.нар. Далечна ретроградна орбита около Луната, както бе случаят с „Артемис 1“. Причините, поради които способностите на „Орион“ са ограничени, са отдавна дискутирани на уебсайта на КОСМОС БГ, и са свързани с множеството политически компромиси, с каквито някогашната далеч по-способна програма „Аполо“ не се е съобразявала.

Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ никога няма да има по-мощна горна степен – докато тя съществува, ще се използва промеждутъчната горна степен. Доскоро се предвиждаше Боинг да построи т.нар. „Изследователска горна степен“, която трябваше да позволява превоза на тежки провизии и астронавти до Луната, но след като разходите затова бяха оценени на $2.8 милиарда, сегашното ръководство на НАСА логично прекрати тази разработка. Вместо това ще се използва комерсиална горна степен от типа на „Центавър“.

Но НАСА също така е започнала да ограничава ролята на „Спейс Лонч Систъм“, като отсега нататък програмата „Артемис“ ще разчита все повече на комерсиални носители като „Старшип“ и „Ню Глен“. Нещо повече – вече не се планира да се използват възможностите на „Спейс Лонч Систъм“ за директното изпращане на кораба „Орион“ до Луната, поради което мисията „Артемис 2“ се очертава да е последната по рода си. Сега „Спейс Лонч Систъм“ ще изпраща кораба единствено до ниска околоземна орбита, където ще се скачва с лунните модули – „Блу Муун“ или „Старшип“. И именно тези модули ще трябва да поемат още една задача, освен да кацат на Луната – да доведат кораба до окололунна орбита.

Което означава, че отсега нататък лежи на плещите на СпейсЕкс и Блу Ориджин да стабилизират проблематичните си горни степени. С оглед на факта, че спускаемите апарати, за разлика от тези на „Аполо“, ще имат нужда от презареждане с гориво в орбита, налице е необходимост от изключително прецизна работа на тези степени.

Третият полет на „Ню Глен“ е вече в историята. Предстои да видим как ще се справи следващият „Старшип“, който наскоро премина успешно през огневите си в изпитания и до броени седмици ще бъде изстрелян. Миналата 2025 г. бе тежка за програмата – втората итерация на „Старшип“ претърпя няколко провала на горни степени и чак през второто полугодие постигна успехи. Ако третата итерация, която е на път да дебютира, премине през аналогични спънки, то перспективите САЩ да изпреварят Китай към повърхността на Луната бързо ще се превърнат в мираж.

НАСА разполагаше с комфорта да разработва ракетата „Спейс Лонч Систъм“ в продължение на 16 години, в случая с кораба „Орион“ – на 21 години. СпейсЕкс бяха избрани да строят спускаем апарат през 2021 г., а Блу Ориджин – малко по-късно. Фирмите са имали ограничено време да разработят системите си, а отлаганията при такъв тип програми са нормални. И все пак, отлаганията са лукс. 2030-та година, датата, която Китай са поставили като краен срок да кацнат на Луната с екипаж, наближава застрашително.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/20/bo-failure-artemis-consequences/

Блу Ориджин за втори път върна степен на Ню Глен; спътникът е в погрешната орбита

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin

19 април 2026 г. 19:45 ч.

Светослав Александров. Днес Блу Ориджин записа името си в историята на космонавтиката, превръщайки се във втората фирма след СпейсЕкс, изстреляла рециклирана първа степен на орбитална ракета и върнала я обратно на Земята. Триумфът обаче бе помрачен часове по-късно, след като се оказа, че спътникът е в погрешната орбита.

Изстрелването на ракетата „Ню Глен“ беше проведено в 14:25 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, със закъснение от около 40 минути заради неоповестен публично технически проблем. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под названието „Никога не ми казвай шансовете“, за която това бе втори полет. Дебютната ѝ мисия бе проведена през ноември, с мисията на НАСА до Марс „Ескапейд“. Важно уточнение е, че за днешния втори полет, степента бе преоборудвана с нови двигатели. След като свърши задачата си, „Никога не ми казвай шансовете“ извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Джаклин“, позиционирана в Атлантическия океан.

Кадър от приземяването. Photo credit : Blue Origin

Спътникът „Блубърд-7“, собственост на AST SpaceMobile, трябваше да се отдели от горната степен на ракетата-носител на 75-тата минута след старта, но когато това време отмина, Блу Ориджин запази мълчание за изхода от мисията. Едва още един час по-късно фирмата потвърди, че спътникът се е отделил успешно от „Ню Глен“ и наземното ръководство е осъществило връзка с него, но се намира в погрешната орбита. Засега все още няма яснота дали орбиталните параметри могат да бъдат коригирани, за да изпълни „Блубърд-7“ своята мисия. Няма спор, че аномалията помрачава триумфа на Блу Ориджин – клиентите не се интересуват дали фирмата-превозвач връща степените си или не, те се интересуват от това да стигнат правилната орбита.

И все пак ракетната възвръщаемост е бъдещето – сега вече има две фирми, които могат да изстрелват орбитални ракети с рециклирани първи степени – това са СпейсЕкс и Блу Ориджин. Постижението им не е повторено от нито една друга държавна агенция или компания в света, макар че очакваме скоро китайците да се отчетат с успех. Следващият опит за връщане на китайска орбитална ракета ще е на „Лонг Марч 10B“ – и се очертава да е факт до края на април.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/19/blue-origin-launches-reused-new-glenn/

Ракета на СпейсЕкс Фалкън Хеви ще изведе към Марс европейския марсоход Роузалинд Франклин

На илюстрацията – марсоходът „Роузалинд Франклин“. Image credit : ESA

19 април 2026 г. 08:15 ч.

Светослав Александров. НАСА направи своя избор с коя ракета ще бъде изпратен към Марс европейският марсоход „Роузалинд Франклин“ – и това е ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“! Мисията се ръководи от Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще построи транспортния модул и спускаемия апарат – но НАСА помага за някои неща.

Сред помощта, осигурена от американците, е включен изборът на ракета-носител и услугите, свързани с изстрелването, доставката на радиоизотопни нагреватели за системите на марсохода и спирачни ракетни двигатели, нужни за кацането.

Напомням на читателите, че усилията на ЕКА да изпратят марсоход на Червената планета датират от десетилетия, но различни геополитически фактори ги спъваха. Разработката на марсохода започна през далечната 2005 г. като концепция в рамките на европейската космическа програма „Аурора“. За да пести средства, през 2009 г. европейците сключиха договор с НАСА за съвместно изпълнение на програмата на име „ЕкзоМарс“, която включваше изстрелването на две мисии – на орбитална през 2016 г. и на марсохода през 2018 година.

Проектобюджетът на президента Барак Обама през 2012 г. обаче сложи точка на партньорството между НАСА и ЕКА, защото се оказа, че разходите за космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (който впоследствие излетя чак през 2021 г.) нарастват главоломно и НАСА не може да си позволи да се посвети на амбициозна изследователска програма, свързана с Марс. Така европейците се принудиха да потърсят нов партньор – Русия.

Руснаците се съгласиха – и през 2016 г. бе изстреляна първата мисия от програмата „ЕкзоМарс“ на име „Трейс Газ Орбитър“, посредством руска ракета „Протон-М“. Мисията продължава да работи в орбита около Марс и до ден днешен. За осъществяването на втората мисия – с марсохода „Роузалинд Франклин“, руснаците трябваше да осигурят още спускаем апарат „Казачок“, освен ракета „Протон-М“.

Втората мисия бе отложена, първо от 2018 за 2020 г., а после допълнително за 2022 г. заради проблеми с изпитанията на парашутната ѝ система за кацане. Всичко изглеждаше наред в технологично отношение за изстрелването през 2022 г. – когато Русия нападна Украйна. Това доведе до прекратяването на всякакво сътрудничество между Европа и Русия, което включваше и край на съвместната инициатива „ЕкзоМарс“.

Но Европа реши да изпълни мисията на марсохода „Роузалинд Франклин“, като създаде собствен спускаем апарат. През 2024 г. бе сключено ново партньорство с НАСА, за доставката на американска ракета-носител, двигатели за кацане и радиоизотопни нагреватели. Сега изглежда, че мисията сблъсква с дежа вю. Днешният президент Доналд Тръмп се готви за ново орязване на бюджета на НАСА. Прочие, такъв опит бе направен от него през изминалата 2025 г., но той бе осуетен от Конгреса.

И докато около партньорството между САЩ и Европа отново виси несигурност, този път Европейската космическа агенция е категорична, че е подготвена за всякакъв сценарий и ако Щатите се отдръпнат, европейците имат пълната технологична възможност да продължат работата самостоятелно и да осигурят изстрелването на „Роузалинд Франклин“ в срок през 2028 година.

Изглежда, че работата по европейския марсоход най-накрая достига до финалната права.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/19/spacex-falcon-heavy-launch-rosalind-franklin/