SAlexandrov

Екипът на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър публикува избрана селекция снимки на Червената планета 27 юни 2018 г. 12:40 ч. Екипът на руско-европейската мисия с българско участие "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" публикува поредица от снимки на Червената планета, заснети в края на май. Снимките са изключително интригуващи - те показват фрагменти от гигантския каньон Валес Маринерис, части от планината Олимп, както и място, където може да кацне новият марсоход "ЕкзоМарс 2020". Източник : ЕКА Басейнът Хелас, заснет от ЕкзоМарс Регионът Йус, намиращ се на дъното на гигантския каньон Валес Маринерис Долината Морт, която е кандидат за кацане на марсохода "ЕкзоМарс 2020" Фрагмент от гигантската планина Олимп Регионът, където долината Узбой се влива в кратера Холдън. Credits : ESA/Roscosmos/CaSSIS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2268-2018-june-exomars-selected-photos

УСПЕХ: Японската роботизирана станция Хаябуса 2 пристигна в орбита около астероида Рюгу! Снимка на астероида Рюгу, заснета преди броени часове от "Хаябуса 2", от разстояние 22 километра. Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, Aizu University, AIST 27 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката! След три години и половина пътуване японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" пристигна в орбита около своята цел - астероида Рюгу, намиращ се на 300 милиона километра от Земята. По данни от японската космическа агенция за навлизането в орбита е бил използван химичният двигател на "Хаябуса 2". Той се е задействал и се е изключил по план. Разстоянието между "Хаябуса 2" и Рюгу е стабилно и възлиза на около 20 километра. Бордовите системи на роботизираната станция са в добро състояние. Напомням на читателите, че "Хаябуса 2" е възвръщаема космическа мисия - т.е. пътешествието до астероида е само половината от свършената работа. През близките месеци предстои изучаването на Рюгу от орбита и подбирането на места за кацане. След това "Хаябуса 2" трябва да се сближи с повърхността, да вземе проби и накрая да отлети обратно към Земята. Ако кацането на Земята е благополучно, учените ще вземат събраните проби и ще ги анализират в наземни лаборатории. На борда на "Хаябуса 2" пътуват и четири спускаеми апарата за изучаването на астероида на място. Това са трите астероидохода на Япония "Минерва 2" и европейският стационарен апарат "Маскот". "Хаябуса 2" е втората възвръщаема японска мисия до астероида. Първата "Хаябуса" бе изстреляна през 2003 година. Тя пристигна в орбита около астероида Итокава през 2005 година. Кацанията на повърхността му бяха успешни и макар че имаше съмнения дали прахосъбиращите механизми са сработили, след завръщането през 2010 година учените потвърдиха - в контейнерите има микроскопични проби от повърхността на Итокава. Още преди завръщането на "Хаябуса", през 2006-та година японската космическа програма обяви плановете за втора подобна мисия. След дълги години разработки, "Хаябуса 2" бе изстреляна през декември 2014 година. Възвръщаемите мисии са много важни за развитието на науката. През изминалите десетилетия се наложи като стандарт небесните тела да бъдат изучавани с роботизирани космически апарати, дистанционно. Роботизираните мисии провеждат експериментите на място и изпращат данните по радио. Но изследването на чуждоземен материал на Земята е нещо съвсем различно - могат да се използват сложни прибори, които са обемни и твърде тежки, за да бъдат изстреляни в космоса. За съжаление възвръщаемите космически мисии винаги са били малко. За пръв път доставка на Земята на материал от друго небесно тяло е направено през 1969 година, по време на експедиция "Аполо 11". Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин събират 22 килограма скали от Луната. Следващата възвръщаема мисия, пак през 69-та година, е "Аполо 12", като астронавтите събират 34 килограма. До края на програма "Аполо" са събрани 326 килограма лунни скали от още четири мисии. През 1970 година съветската мисия "Луна 16" влиза в историята, след като каца на Луната, взима 101 грама проби, излита обратно и ги доставя на Земята. Уникалното за времето е, че за разлика от "Аполо", които са пилотирани експедиции, "Луна 16" извършва постижението изцяло в роботизиран режим. Впоследствие през 1974 година "Луна 20" доставя на Земята 55 грама лунни проби, а "Луна 24" - 170 грама през 1976 година. Вярно е, че СССР се сдобива с многократно по-малко материал в сравнение с американците по времето на "Аполо", и все пак мисиите свършват успешно задачите си напълно автоматично. В началото на новото хилядолетие интересът към възвръщаемите експедиции се възражда. През 2001 година е изстреляна американската мисия "Дженезис" - първата възвръщаема експедиция, която доставя проби отвъд орбитата на Луната. "Дженезис" лети отвъд орбитата до Луната и събира частички слънчев вятър. При кацането обратно на Земята не се задействат парашутните системи и капсулата се забива в пясъците на Юта, но въпреки това голяма част от контейнерите с проби се оказват запазени и биват изучени. През 2006-та година на Земята се завръща "Стардъст". Това е първата мисия, която взима проби от комета. Понеже кометите са активни и изхвърлят много прахов материал, кацане на повърхността не се налага - "Стардъст" събира от кометата Уайлд 2 проби посредством специален аерогел, който улавя изхвърлените частички. Кацането обратно на Земята е успешно, този път няма проблеми с парашутните системи, а учените се сдобиват с огромно богатство от материал. Следващата мисия, която се завръща на Земята, е гореспоменатата първа "Хаябуса" през 2010 година, с пробите от астероида Итокава. А през 2011 година науката търпи огромни поражения, след като опитът на Русия да вземе проби от марсианската луна Фобос търпи крах - мисия "Фобос-Грунт" аварира в околоземна орбита. И стигаме до настоящата 2018 година. Сега вече имаме не една, а цели две възвръщаеми експедиции! Освен "Хаябуса 2", намираща се в орбита около Рюгу, на път към астероида Бену е и американската мисия "Озирис-Рекс". Ако "Озирис-Рекс" успее, очаква се да събере между 500 грама и 2 килограма проби от астероида. Това ще е най-голямото количество събран материал от небесно тяло след приключването на програма "Аполо". За повече информация относно "Хаябуса 2" : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2267-2018-27-june-hayabusa-arrives-ryugu

Хаябуса 2 засне астероида Рюгу от разстояние 40 километра Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" засне астероида Рюгу на 24-ти юни. Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, Aizu University, AIST 25 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" вече почти пристигна в орбита около астероида Рюгу - остана съвсем малко. Най-сетне, след 3.2 милиарда километра пропътувани, космическият апарат ще се срещне с малкото небесно тяло. Най-новите снимки, заснети едва вчера, показват астероида в пълния му блясък. Виждат се ясно скалите и кратерите. Последните изображения потвърждават това, което съобщих преди няколко дни - изключително голямо разнообразие от различен тип терен. Това е от огромно значение за учените, които ще получат уникални данни за структурата на астероида, но също така инженерите ще са затруднени, за да бъдат подбрани подходящи и безопасни места на кацане. Напомням на читателите, че на борда на "Хаябуса 2" пътуват три малки астероидохода "Минерва", както и европейски спускаем апарат "Маскот". За повече информация: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2266-2018-ryugu-40km

Бъз Олдрин съди децата си, мениджърката си и основаните от него компании На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA 23 юни 2018 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Тъжни събития се развиват покрай Бъз Олдрин, втория човек, стъпил на Луната. Съгласно базите данни на американските съдилища [1] легендарният астронавт е завел съдебно дело срещу сина си, дъщеря си и всичките си компании и организации. Обвиненията на Бъз Олдрин са, че неговият най-голям син Андрю Олдрин е прехвърлил неправомерно $475 000 долара в джоба си през 2017-та и 2018-та година без знанието на баща си. Олдрин обвинява и бившата си мениджърка Кристина Корп, че се е възползвала от кредитните карти на астронавта, от неговите сувенири и акаунти в социалните мрежи. Освен това делото разкрива, че Бъз Олдрин, който вече е бил женен три пъти, иска да се жени за четвърти път. Бившият астронавт обвинява останалите членове на семейството си в тормоз по отношение на романтичния му живот. От друга страна синовете и дъщеря му твърдят, че вече е станал стар и сенилен, с деменция и Алцхаймер. Бъз Олдрин, който е на 88 години, наистина е станал твърде активен в последно време. Той често се появява в Белия дом, член е и на Националния космически съвет на американския вицепрезидент Майк Пенс. Запознати със ситуацията казват, че не се представя добре публично и не слуша, когато другите му говорят нещо. На практика още миналата година на страниците на Спейс Ревю [2] се появи статия, която обсъждаше публичното му поведение на космически конференции. Той редовно е канен на космически конференции заради името си, но просрочва даденото му време, "изяжда" от почивките и от времето на други говорители. При това е крайно нетактичен и не обръща внимание на забележките. Бъз винаги е бил активен в социалните мрежи - или поне човекът, който отговаря за акаунта му в Туитър [3]. През последните няколко седмици обаче акаунтът неочаквано замлъкна. И изведнъж, на 18-ти юни, се активизира отново, обявявайки, че мениджърката Кристина Корп вече не го представлява. Оттогава насам акаунтът на Бъз непрекъснато бълва информация в стил, който изобщо не е типичен за астронавта. Не ще и дума - тъжно е това, което се случва около Бъз. При това не е прецедент в историята на авиацията и космонавтиката. През 2006-та година Чък Йегър, първият пилот, преминал звуковата бариера, заведе дело срещу четирите си деца за злоупотреба с финансите му. Подобни случки като правило никога не завършват добре, независимо от изхода на съдебното дело. Да, напълно е възможно децата на Бъз да са вземали самоволно решения за управлението на имотите му, като са разпространявали слухове, че е вече твърде стар и сенилен. От друга страна обратното също може да е напълно вярно - случва се, когато човек остарее, да развие лоши качества покрай деменцията си, да стане параноичен, а неговите най-близки хора да се опитват да действат в неговия най-добър интерес. А за всички нас е хубаво да се замислим какво всъщност дължим на остарелите си герои, които са постигнали много неща в миналото. Относно Бъз Олдрин можем да кажем, че има велики постижения в не чак толкова далечното минало - през декември 2016 година той се превърна в най-възрастния човек, посетил Южния полюс, а приключението за малко щеше да го убие. Това показва, че Бъз Олдрин безспорно е авантюрист и смел човек, но също толкова безспорно е и тежък характер. Трябва ли да му прощаваме слабостите на характера? Оставям въпроса отворен и нека всеки сам да си отговори на него, но все пак бих напомнил следното - никой не е длъжен на никого за нищо. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2265-2018-buzz-aldrin-sues-family

Последните снимки на астероида Рюгу разкриват един малък, но комплексен и интересен свят Снимки на астероида Рюгу, заснети от "Хаябуса 2" на 19-ти и 20-ти юни. Photo credits : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Koichi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. 21 юни 2018 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Много хора, включително и космическите ентусиасти, сме свикнали да възприемаме астероидите просто като скучни скали, реещи се в космическото пространство между планетите. Твърде са малки, за да има каквото и да е интересно на тях. Но снимките на Рюгу, заснети от "Хаябуса 2" на 19-ти и 20-ти юни, показват нещо съвсем различно : дори и на този малък астероид, който е с диаметър по-малко от един километър, има забележителности! Оказва се, че на Рюгу има наноси от по-светъл материал, който се вижда като бяло петно в горната част на снимките. Няма как да не си спомним, че подобни бели петна бяха открити на планетата-джудже Церера (макар че тук причините биха могли да са различни). Белите петна изглеждат такива поради факта, че имат голяма отражателна способност. Освен това големият пояс от планински върхове, който обкръжава екватора, е също по-светъл в сравнение с околностите си. Тази цветова разлика може да свидетелства за разлики в минералния състав на повърхността и в размера на частичките, изграждащи скалите. Наблюдават се и вдлъбнатини, подобни на кратери. Самият факт, че на Рюгу има такова разнообразие от забележителности, подсказва, че астероидът е претърпял комплексни еволюционни процеси. Като правило се смята, че малките астероиди с размер под 1 км като Рюгу са създадени скоро (т.е. в рамките на последните няколкостотин милиона години) по време на фрагментацията на голямо планетно тяло. Продължаваме да очакваме окончателното пристигане на "Хаябуса 2" около Рюгу, което ще е факт през следващите няколко дни. Стискаме палци и за по-нататъшното освобождаване на спускаеми апарати на повърхността. За допълнителна информация: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2264-2018-ryugu-19-20-june

СпейсЕкс показа снимка на кораба Драгън 2 по време на вакуумни изпитания 21 юни 2018 г. 08:05 ч. СпейсЕкс оповести в Инстаграм, че първият кораб "Драгън 2" (или още "Кру Драгън") се намира в центъра на НАСА Плъм Брук Стейшън за вакуумни изпитания. След като тестовете приключат, корабът ще се отправи към космическия център Кенеди, за да започнат подготовките за първия му полет. По официална информация дебютните полети (в безпилотен режим) на корабите "Старлайнър" (Боинг) и "СпейсЕкс" (Драгън) все още са предвидени за август, но отлагания не са изключени. При това изглежда, че Боинг ще изпревари СпейсЕкс. Но при всички положения очакваме дебютите да бъдат проведени до края на 2018-та. Вече вторите полети ще са в пилотиран режим. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2263-2018-crew-dragon-vacuum-testing

Не е първата. Хаябуса 1 също достави материали успешно. Иначе на астероидите има гравитация и може да се каца.

Праховата буря на Марс стана глобална Снимка на марсианския терен от "Кюриосити", направена на 21-ви май (вляво) и снимка, направена на 17-ти юни (вдясно). Черешовият цвят вдясно се дължи на марсианските прахови частици, които се намират високо в атмосферата и пропускат само червената светлина, но не и синята и зелената. Разликата в снимките се дължи и на различните времена на експозиция. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS 21 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. НАСА вчера оповести, че праховата буря на Марс е вече глобална - т.е. толкова се е разраснала, че обхваща цялото кълбо на планетата. Напомням на читателите, че миналата неделя агенцията изгуби контакт със стария марсоход "Опортюнити". Досега радиоконтактът не е възобновен, но екипът не храни надежда това да стане, докато прахът не падне обратно на повърхността. Работата на "Кюриосити" продължава нормално - той, за разлика от "Опортюнити", не разчита на слънчеви батерии, а има ядрена батерия, позволяваща му да работи денонощно. Именно "Кюриосити" прави безпрецедентни наблюдения на бурята. Атмосферната мъгла, която блокира слънчевите лъчи, се измерва с показателя "тау" - той вече е 8.0 над кратера Гейл, където работи "Кюриосити". "Опортюнити" за последен път измери тау 11.0 - денят над равнината Меридиани практически се бе превърнал в нощ. Учените все още не разбират напълно механизмите, по които се образуват глобалните прахови бури. Не е ясно защо някои бури са малки и продължават само около седмица, докато други стават толкова големи, че обгръщат цялата планета. За последен път буря от такъв мащаб възникна на Марс през 2007 година, преди повече от десетилетие. Днес обаче, за разлика от тогава, има много повече орбитални мисии, които наблюдават - американските "Марс Одисей", "Марс Риконисънс Орбитър" и "Мейвън", европейската "Марс Експрес", руско-европейската "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те правят измервания и ще обогатят човешките познания. Праховите бури не са уникални за Марс - и на Земята има такива в пустинните райони. Няма обаче начин те да станат глобални - плътната атмосфера, силната гравитация и валежите по света пречат това да стане. Учените смятат, че сега, след като Марс е покрит целия от прах, верижната реакция не може да продължи - няма как вятърът да загребва все повече прах, така че очакваме през близките седмици бурята да стихне. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2262-2018-mars-dust-storm-now-global

На разстояние 240-330 километра от астероида Рюгу, автоматичната станция Хаябуса 2 различи за пръв път детайли от повърхността му! Снимки на астероида Рюгу, заснети от "Хаябуса 2" на разстояние между 240 и 330 километра от него. Photo credits : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Koichi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. 19 юни 2018 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 17-ти и 18-ти юни автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" направи поредните снимки на астероида Рюгу и вече се забелязват отделни детайли от повърхността му! Пристигането в орбита около астероида ще е факт през близките няколко дни. Оказва се, че диаметърът на Рюгу е 900 метра, което съвпада с оценките от наблюденията, направени от наземни телескопи. Формата му силно напомня на тази на астероида Бену, който ще бъде изучаван по-късно през годината от американската мисия "Озирис-Рекс". Повърхността на Рюгу е осеяна с кратери, като на снимката в горния ляв ъгъл се вижда, че един от тези кратери е доста голям - с диаметър, надхвърлящ 200 метра. В екваториалната част има хребет от планински тип. Със сигурност "Хаябуса 2" ще посети един много интересен астероид, но с всичките тези неравности на повърхността ще има трудности при подбирането на места за кацане. Освен че самият майчин кораб трябва да се доближи до повърхността, за да вземе проби за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории (напомням, че "Хаябуса 2" е възвръщаема мисия), на борда има общо четири допълнителни спускаеми апарата. Това са три астероидохода "Минерва" и един "Маскот" - малка роботизирана сонда, разработена от космическите агенции на Франция и Германия. На борда на кораба пътува и устройство тип импактор - т.е. той ще се разбие в повърхността, вследствие на което ще бъде задействан взрив за изхвърляне на материал от повърхността на Рюгу. Част от този материал също може да бъде събран от "Хаябуса 2". За повече информация: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2261-2018-hayabusa-2-ryugu-240-330-km

Снимка на деня: Селфи на Марс по време на пясъчна буря Марсоходът "Кюриосити" си направи това селфи на 15-ти юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 18 юни 2018 г. 20:25 ч. Светослав Александров. На Марс бушува страховита пясъчна буря, но на марсохода "Кюриосити" тя не пречи. За разлика от "Опортюнити", който се захранва от слънчеви батерии и промяната на видимостта директно се отразява на работоспособността му, по-новият марсоход на НАСА няма този проблем - "Кюриосити" е екипиран с ядрена батерия. На 15-ти юни екипът на мисията беше зает с това да заснема околния пейзаж, а като резултат от снимачната кампания получихме и показаното по-горе "селфи". Според журналиста Ленърд Дейвид [1] снимките са направени вследствие на големия интерес към влиянието на праховите бури на околната среда. Преди няколко дни на страниците на КОСМОС БГ подчертах [2], че учените все още не разбират механизмите, по които такъв тип бури възникват. Знае се в общи линии, че с настъпването на марсианското лято слънчевите лъчи загряват повърхността, прахът се вдига високо в небето и променя силно видимостта. Съответно промените в температурите водят до вятър, който вдига още повече прах. Пясъчните бури могат да станат толкова интензивни, че да покрият по-голямата част от марсианската повърхност. Когато това се случи, те се наблюдават и с малък телескоп от Земята. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2260-2018-june-curiosity-space-selfie

Немският астронавт Александър Герст изгледа Германия-Мексико от орбита 18 юни 2018 г. 00:09 ч. Светът е футбол! Днес обаче този израз добива нов смисъл - футболът излиза извън рамките на нашия земен свят, тъй като астронавтите в космоса разполагат с възможността да гледат Мондиал 2018 на живо. Преди броени минути немският астронавт Александър Герст, който понастоящем живее на "Международната космическа станция", се похвали, че е изгледал мача Германия-Мексико и за доказателство пусна своя снимка в Туитър [1]. За негово съжаление отборът му загуби с 0:1 от мексиканците, но Герс се шегува. "Първата игра все още се брои за репетиция", оповести той в социалната мрежа и пожела успех на тима си по-нататък. Независимо дали Германия ще успее по-нататък на Световното, ние няма как да разберем. Хубаво е обаче да напомним, че през 2014-та година страната стана футболен шампион. Тогава Александър Герст също беше в космоса и видя постижението от орбита. Пък кой знае - може сега да се случи същото? Германия - Мексико от орбита (натиснете тук за пълен размер на снимката). Photo credit : Alexander Gerst http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2259-2018-gerst-watching-football

Историческа дата: днес отбелязваме 55 години от полета на първата жена в космоса Валентина Терешкова 16 юни 2018 г. 16:10 ч. На 16 юни 1963 г. от космодрума Байконур излита корабът "Восток 6" с космонавт на борда Валентина Терешкова (26 г.). Позивната на кораба е "Чайка". Целта на мисията е сближаване на "Восток 6" с изстреляния два дни по-рано кораб "Восток 5", който е управляван от космонавта Валери Биковски. Сближаването е осъществено успешно, а двата кораба комуникират един с друг директно. По време на мисията Валентина Терешкова страда от космическа болест. Въпреки неудобствата тя изпълнява полетната си програма по план и снима Земята. Днес 81-годишната героиня на космонавтиката все още е активна, посещава различни космически и обществени събития и е в добро здраве. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2258-2018-tereshkova-55-years-anniversary

Роботизираната мисия Хаябуса 2 за пръв път различи формата на астероида Рюгу! Това видео обединява общо 52 снимки, заснети на 14-ти юни. Photo credit : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi Univ., Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji Univ., Aizu Univ., AIST 16 юни 2018 г. 15:50 ч. Светослав Александров. Едни от най-хубавите моменти в космонавтиката настъпват когато построен от човека апарат за пръв път доближава небесно тяло, което никога в историята на човечеството не е било изучавано. Такова тяло е астероидът Рюгу. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" ще пристигне в орбита около него през следващите няколко дни. За голяма радост на космическите ентусиасти екипът на мисията реши да публикува своевременно снимките от "Хаябуса 2" и така ние имаме възможността да наблюдаваме прогреса на експедицията почти в реално време. Горното видео представлява компилация на 52 изображения, всички от които бяха заснети на 14-ти юни. Към момента на заснемането разстоянието между "Хаябуса" и Рюгу възлизаше на между 650 и 700 километра. Общо целият диаметър на астероида се побира в рамките на 12-13 пиксела. Екипът е приложил известна графична обработка, за да може повърхността да изглежда гладка. И това е само началото! С приближаването на "Хаябуса 2" все повече и повече към Рюгу снимките ще стават все по-добри и по-детайлни. Източник: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2257-2018-jaxa-hayabusa-2-surface-features

Двама астронавти излязоха в открития космос, за да монтират нови камери на МКС 14 юни 2018 г. 17:25 ч. Днес астронавтите на НАСА Дрю Фойстел и Рики Арнолд излязоха от външната страна на "Международната космическа станция", за да монтират нови камери. По думи на НАСА, камерите ще помагат на новите пилотирани кораби "Старлайнър" на Боинг и "Драгън 2" на СпейсЕкс да се скачват с орбиталния комплекс. Пак по думи на НАСА, първите "безпилотни тестове" на корабите ще са в края на годината. Тъй като според последната актуализация на графика полетите трябваше да се случат през август, това е поредното голямо отлагане за комерсиалната пилотирана програма и е в тон с традицията на всеки шест месеца първите полети да се отлагат с още шест месеца. С това съобщение можем да се простим с мечтите СпейсЕкс и Боинг да изпратят в човек в космоса през тази година и ако има някаква надежда за американски пилотиран космически полет до края на 2018-та, тя сега лежи само в ръцете на Ричард Брансън и Джеф Безос. Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit: NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2256-2018-14-june-spacewalk

Китайският микроспътник Лонгчян 2 направи прекрасни снимки на Земята и Луната от окололунна орбита! Една от снимките на Земята и Луната, направени преди броени дни от спътника "Лонгчян 2". Photo credit : HIT/KACST 14 юни 2018 г. 16:56 ч. Светослав Александров. На 21-ви май в 00:28 ч. българско време китайската ракета "Лонг Марч-4С" изведе на път към точката на Лагранж Л2 комуникационния спътник "Чьечиао". Тази точка лежи на 64 000 километра отвъд обратната страна на Луната. Днес беше съобщено, че спътникът успешно се е позиционирал в т.нар. хало орбита около Л2 и в края на 2018-та ще осъществява връзката между Земята и бъдещия апарат "Чанг'e 4". Това ще е първата мисия в историята на човечеството, която ще извърши кацане върху невидимата от човешко око страна на естествения ни спътник. Но "Чьечиао" не полетя сам. Като вторичен полезен товар на ракетата бяха монтирани и два микроспътника - "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2". Спътниците бяха построени от Харбинския технологичен институт и всеки един от тях трябваше да се позиционира в орбита около Луната. "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2" тежат по 45 килограма, стабилизирани са по трите оси и са с размер 50 на 50 на 40 сантиметра. Поради все още неясни до този момент проблеми "Лонгчян 1" загуби радиовръзка със Земята и не успя да извърши спирачните си маневри около Луната. "Лонгчян 2" обаче постигна успех и днес спътникът работи около Луната в орбита с параметри 350 на 13 800 километра. Днес бяха публикувани първите снимки от "Лонгчян 2"! Снимките са заснети с помощта на малка камера, разработена в Саудитска Арабия, в Града за наука и технологии "Крал Абдулазиз". Няма как да не обърнем внимание - снимките твърде много напомнят на тези, получени от мисиите "Аполо". Ето как е изглеждала Земята по време на експедицията "Аполо 11" с астронавти Армстронг, Олдрин и Колинс: Photo credit: NASA Така че, за последен път получаваме ясно и категорично доказателство, този път от Китай, за това колко автентични са били пилотираните лунни експедиции на НАСА. Китайските снимки наподобяват американските и са също с толкова високо качество! Още снимки от "Лонгчян 2": Photo credits : HIT/KACST ИЗТОЧНИК: BG2BHC Twitter account http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2255-2018-chinese-longjiang-2-photographs-earth-moon

Хаябуса 2: снимка на астероида Рюгу, заснета на 13-ти юни, от разстояние 920 километра 14 юни 2018 г. 08:07 ч. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2", която в близките дни се очаква да пристигне около астероида Рюгу, прави все по-детайлни снимки на него. Вижте последната снимка на астероида, заснета вчера, на 13-ти юни от разстояние 920 километра. Макар че все още трудно се забелязват детайли от повърхноста, диаметърът на астероида обхваща вече 10 пиксела от изображението. Чакаме още снимки от Рюгу, след като "Хаябуса 2" застане на още по-близко разстояние от него! Източник: Hayabusa 2 Снимка, направена от "Хаябуса 2" на астероида Рюгу на 13-ти юни 2018 г. от 920 километра. Photo credits: Ground observation team: JAXA, University of Toyko, Kyoto University, Japan Spaceguard Association, Seoul National University. ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2254-2018-14-jun-latest-photo-ryugu

УСПЕХ: Комуникационният лунен спътник Чьечиао влезе в окончателната си орбита! Илюстрация на спътника "Чьечиао", който ще излети към Луната идната седмица. Photo credit : CNSA 14 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Китайските медии официално оповестиха, че комуникационният спътник "Чьечиао", който в края на годината ще осъществява радиовръзката между Земята и кацащия на обратната страна на Луната апарат "Чанг'e 4", днес влезе успешно в своята окончателна орбита Напомням на читателите, че "Чьечиао" бе изстрелян успешно на 21-ви май. Той влезе в т.нар. хало орбита около втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 разстояние от Луната. Пътешествието на комуникационния спътник отне повече от 20 дни. "Този спътник е първият комуникационен спътник, работещ в тази орбита, и ще положи основите за "Чанг'e 4", която се очаква да се превърне в първата меко кацаща и самоходна мисия от обратната страна на Луната", съобщи Чжан Хонтай, президент на Китайската академия по космически технологии. Концепцията за хало орбита около Л2 е разработена за пръв път от космически експерти през 50-те години. Това е стабилна орбита, което ще рече, че "Чьечиао" би следвало да остане в нея дълго време без да изразходва гориво. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2253-2018-queqiao-arrives-target-orbit

Голямата прахова буря на Марс през 2018 година: какво знаем за нея? Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 13 юни 2018 г. 22:13 ч. Светослав Александров. Екипът на марсохода "Опортюнити" е сериозно притеснен дали 15-годишната машина ще преживее праховата буря, която се е разразила на Марс. Последният радиоконтакт с "Опортюнити" е осъществен през неделя, а от тогава до сега марсоходът не е излъчил радиосигнал. Бурята, по думите на марсианските учени, е най-сериозната, наблюдавана до този момент. И ако до броени дни тя се обсъждаше само от тесен кръг специалисти, които имат достъп до данните от космическите апарати, днес вече дори обикновени астрономи-любители докладват, че я виждат с малките си телескопи! Бурята обхваща площ, която е еквивалентна на площта на Северна Америка и Русия взети заедно. При това тя се води локална - с изгледи да стане глобална и да покрие цялата планета. Тази вечер НАСА излъчи специална телеконференция, на която беше разказано всичко, известно към настоящия момент. И тук е момента да спомена - самият факт, че на Марс има буря, не е изцяло лоша новина. Да - опасността за "Опортюнити" е сериозна и има голям шанс той да не успее да я "преживее". Но същевременно учените не познават много добре процесите, които водят до образуването на бури. С други думи, настоящата буря е добре дошла за науката. Освен "Опортюнити" на повърхността на Марс работи и марсоходът "Кюриосити", който има ядрена батерия на борда и не е застрашен в същата степен ("Опортюнити" разчита на слънчеви батерии). От орбита около Марс наблюдават още: американските мисии "Марс Риконисънс Орбитър", "Марс Одисей" и "Мейвън", европейската мисия "Марс Експрес", мисията на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те събират данни. Да добавим и наземните телескопи и можем да сме сигурни, че ще научим много съществени факти за Червената планета. Независимо, че жертвата може да е марсоходът "Опортюнити", тези факти трябва да бъдат научени - ако искаме да изпратим хора на Марс, трябва да сме наясно с опасностите пред тях. Затова първо изпращаме роботи. Държа да отбележа и още нещо важно. Хората имат крайно изкривена представа за това какво представляват праховите бури на Марс. Това е така, защото широката общественост като правило не се информира от научните статии, а от филмите. Безспорно Холивуд ни е дал най-лошите уроци за космонавтиката. Даже във филма "Марсианецът" от 2015-та година, който го окачествиха като изключително точен от научна гледна точка, точно праховите бури не бяха показани както трябва. Измисленият астронавт Марк Уотни трябваше да се бори със страховит вятър, който съсипва антената и къса структурата, изграждаща станцията на повърхността. Но в реалността нищо подобно не се случва. Атмосферата на Марс е силно разредена, налягането е едва 0.6% от земното. Това ще рече, че няма толкова силен вятър, който да преобръща предметите. На телеконференцията тази вечер беше упоменато - няма никакъв шанс "Опортюнити" да бъде заринат от пясък. Да, ще падне пясък върху него - но ще е много тънък слой. Опасностите от бурите са други - фини прахови частици се вдигат високо в атмосферата и това води до гъста мъгла. Толкова гъста, че учените съобщиха, че денят се е превърнал в нощ. Съответно голямото притеснение за "Опортюнити" е дали ще има достатъчно слънчеви лъчи за презареждането на батериите му. Фактите са следните: абсолютният температурен лимит, който марсоходът може да издържа, е -55oC. Добре би било температурите да не паднат под -40oC. Хубавото на праховите бури е, че прахът действа като изолатор и няма такива големи разлики - през нощта не се очаква температурите да паднат под -35oC, така че екипът е предпазливо настроен оптимистично. Друг повод за оптимизъм е, че батериите на борда на "Опортюнити" са в много добро състояние - независимо, че се използват от 2004 година насам и са преминали над 5000 цикъла заряд/разряд, те все още имат 85% от оригиналния капацитет. Де да можеше същото да се каже за батериите на мобилните ни телефони, но при планирането на космически мисии се вземат сериозни мерки хардуерът да е качествен. Повод за песимизъм дава възрастта на марсохода - скоро ще станат 15 години, откакто е изстрелян. Екипът на телеконференцията го описа като "стара баба в кома" - всички са много привързани към него, но се надяват да не си отиде скоро. На практика ние не знаем какво се е случило с "Опортюнити" по понятна причина - липсва радиосигнал от него. Предполага се обаче, че със затъмняването на небето мощността е паднала толкова ниска, че работят само най-най основните системи: часовникът, който е програмиран да поддържа нагревателите и батериите. Часовникът проверява каква е мощността и в случай, че е достатъчна, включва компютъра. Ако ли не - "Опортюнити" заспива отново. Опасността е мощността да не падне толкова ниско, че самият часовник да се рестартира. Случи ли се това, марсоходът може да загуби ориентация за ден и нощ. Тогава той ще започне да включва компютъра и да се опитва да се свърже със Земята периодично, на интервали. Което може да доведе до изтощаване на батериите. Накратко казано: нищо не можем да правим, освен да чакаме. Да се надяваме, че бурята ще утихне, но това няма да стане поне още няколко дни. А през това време очакваме учените да съберат богатство от научни данни, за да разберем как точно възникват тези колосални прахови вихрушки. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2252-2018-mars-dust-storm

НАСА изгуби контакт с пострадалия от прахова буря марсоход Опортюнити Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 13 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера НАСА се опита да осъществи радиоконтакт със стария марсоход "Опортюнити", който скоро ще навърши 15 години от изстрелването си. За съжаление "Опортюнити" не отговори на "обаждането". Екипът на мисията предполага, че зарядът на батериите е паднал под 24 волта, вследствие на което марсоходът е влязъл в специален режим на работа. При този режим всички подсистеми, като изключим бордовия часовник, са изключени. Бордовият часовник е така програмиран, че да активира компютъра и да провери мощността. В случай че няма достатъчно заряд, марсоходът заспива отново. Понастоящем над долината Пърсъвиърънс, където работи "Опортюнити", има такава мощна прахова буря, че денят се е превърнал в нощ. Ръководството на мисията смята, че няма да има достатъчно електроенергия, за да може марсоходът да осъществи радиоконтакт със Земята поне още няколко дни. Бурята бе открита за пръв път на 30-ти май. В рамките само на две седмици тя така се е разрази, че днес покрива 35 милиона квадратни километра - една четвърт от Марс, площ, която на Земята би обхванала цялата Северна Америка и Русия едновременно! Екипът остава оптимистично настроен, че "Опортюнити" може да преживее и това препятствие. Едно от малкото положителни неща на марсианските бури е, че докато протичат, големите температурни разлики между деня и нощта намаляват, тъй че не се очаква електронните компоненти да бъдат изложени на екстремни температурни условия. Но дори и "Опортюнити" да не се справи, мисията му е повече от успешна. Марсоходът успя да работи близо 15 години, а бе конструиран едва за 90-дневна мисия. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2251-2018-13-jun-nasa-loses-contact-opportunity

Роботизираната станция Хаябуса 2 засне астероида Рюгу на 10-ти юни от разстояние 1 500 километра 11 юни 2018 г. 12:30 ч. Страхотно е, че екипът на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" следва утвърдени стандарти на западните междупланетни мисии за публикуването на снимки почти в реално време! "Хаябуса 2" ще пристигне в околностите на астероида Рюгу около 27-ми юни, но астероидът отдавна се вижда пред камерите на мисията. От разстояние 1 500 километра камерите все още не могат да различат формата и повърхностните характеристики на Рюгу. И въпреки това снимките показват, че астероидът е приблизително със сферична форма, а не издължен подобно на Итокава - астероида, който бе посетен през миналото десетилетие от първата мисия "Хаябуса". Източник: Hayabusa 2 Снимка на астероида Рюгу, заснета на 10-ти юни от "Хаябуса 2". Photo credits : Ground observation team: JAXA, University of Toyko, Kyoto University, Japan Spaceguard Association, Seoul National University. ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2250-2018-hayabusa-2-ryugu-1500-km

Марсоходът Опортюнити попадна в центъра на страховита прахова буря Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета преди повече от седмица. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 10 юни 2018 г. 10:10 ч. Светослав Александров. Екипът, който работи със стария марсоход на НАСА "Опортюнити", преустанови неговите научни дейности на Червената планета поради сериозна прахова буря в околностите. Бурята бе открита от орбиталната роботизирана станция "Марс Риконисънс Орбитър" на 1-ви юни. Ръководството на "Опортюнити" веднага било уведомено, за да вземат мерки. Но в рамките на броени дни праховата вихрушка нарасна толкова много, че сега покрива район, по-голям от Северна Америка. Най-сериозният проблем, причинен от праховите бури на Марс, е спадът във видимостта. Прахът пречи на слънчевите лъчи да достигнат до слънчевите батерии и съответно няма достатъчно електроенергия. Без достатъчно електроенергия не може да има и научни дейности. На 6-ти юни видимостта така се влоши, че екипът на "Опортюнити" остави включени само най-основните системи. Положението е сходно с това през 2007 година, когато много по-голяма буря покри планетата. Тогава екипът на "Опортюнити" също остави включени най-основните системи докато атмосферните условия се нормализират. Даже няколко дни нямаше никакъв радиоконтакт с марсохода. Най-важното в такива моменти е да има електроенергия поне за нагревателите, които осигуряват поносима температура за животоподдържащите системи - батериите и електронните компоненти. Аналогия на Земята можем да направим, когато през зимата се стараем да поддържаме колите си и да не "паднат" акумулаторите. Но на Марс няма сервиз за самоходните машини. Счита се, че студът е повредил безвръзвратно брата-близнак на "Опортюнити", "Спирит". Последният радиосигнал от "Спирит" бе получен през 2010 година. Такива глобални прахови бури на Марс не са изненадващи, но възникват сравнително рядко. Те се появяват внезапно и могат да се задържат в продължение на седмици, дори месеци. През летните периоди слънчевата светлина нагрява праховите частици и така те се издигат по-високо в атмосферата, като започва да духа още по-силен вятър. Вятърът съответно почва да вдига още повече прах и така се получава затворен цикъл, който учените все още не разбират напълно. Една от най-сериозните бури, които е трябвало да преодолеят космически апарати, е настъпила през 1971 година. През ноември същата година американският апарат "Маринър 9" влиза в орбита около Марс и се превръща в първия апарат в човешката история, постигнал това. Учените очакват първите снимки от планетата, но вместо да видят забележителни каньони и кратери, откриват планета, покрита изцяло от прах. Инженерите на НАСА успешно програмират компютъра на "Маринър 9" - забележително постижение, като се има предвид, че компютрите от края на 60-те и началото на 70-те са били много по-слаби в сравнение с днешните стандарти. Съветските мисии от тази година нямат този късмет. Две седмици след "Маринър 9" пристига "Марс 2". Още няколко дни по-късно в орбита се озовава и "Марс 3". Поради липсата на възможност за програмиране, съветските учени получават само снимки на покрита с прах планета. Спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3" се справят дори по-зле. "Марс 2" се разбива на повърхността, а "Марс 3" каца успешно, но работи само 14.5 секунди на Червената планета. И досега не се знае каква е причината за авариите на тези апарати, но е възможно праховата буря, ако не е първопричината за провалите, поне да е допринесла съществено за тях. Но това е в миналото. Днес всички стискаме палци за "Опортюнити" и дано изненада отново създателите си, преживявайки и това препятствие! За повече информация относно "Опортюнити" : НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2249-2018-opportunity-dust-storm

Успех: космическият кораб Союз МС-09 с трима души на борда пристигна на МКС! На кадъра: днешното сближаване на кораба "Союз МС-09" към "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 8 юни 2018 г. 19:25 ч. Светослав Александров. Днес, на 8-ми юни, пилотираният космически кораб "Союз МС-09" беше прикачен към модула "Рассвет" на "Международната космическа станция". Скачването беше осъществено в 16:01 ч. българско време. На борда на орбиталния комплекс пристигнаха Сергей Прокопиев (космонавт на Русия, лети за пръв път), Серина Ауньон-Чанслър (астронавт на САЩ, лети за пръв път), Александър Герст (астронавт на ЕКА, лети за втори път). Тримата членове на екипажа бяха придружени от робота "Саймън" (лат. CIMON, съкратено от Crew Interactive Mobile Companion). "Саймън" е първият робот с развит изкуствен интелект, който лети в космоса. Подобен на футболна топка и тежащ 5 килограма, роботът е създаден да се рее свободно в "Международната космическа станция" и да работи в близост до астронавтите. Дроидът разпознава лица и гласове, може и да говори. Отварянето на шлюзовете между "Союз МС-09" и станцията бе проведено в 18:17 ч. българско време. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2248-2018-soyuz-ms-09-docks-iss

Най-сетне: след пет десетилетия изследвания на Марс, учените потвърдиха, че на планетата има органични съединения - структурните блокчета на живота! Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 3-ти юни 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 7 юни 2018 г. 22:55 ч. Светослав Александров. Човечеството изучава Марс с помощта на роботизирани космически апарати в продължение на повече от пет десетилетия, но през това време един въпрос винаги убягваше на учените: има ли на Червената планета органични молекули, които представляват структурните блокчета на живота? Без да знаем отговора на този въпрос, не можем да отговорим и на най-големия: има ли живот на Марс? Сега, благодарение на измервания, направени от "Кюриосити", отговорът на първия въпрос е ясен: да, на Марс има органични съединения! Но това все още не значи, че сме открили живот на Марс. Наличието на органика е задължително, но недостатъчно условие. Органичните молекули изграждат живота, но самите те могат да се получат и по небиологичен път. "Дали това са признаци за живот на Марс? Все още не знаем, но тези резултати ни показват, че сме на правилния път", съобщава Майкъл Майър, водещ учен към марсианската изследователска програма на НАСА. Откритието за наличие на органични молекули на Червената планета ще бъде публикувано в научното списание "Сайънс" на 8-ми юни. "Кюриосити не ни е показал какъв е източникът на органичните молекули", казва Джен Айдженброуд от космическия център на НАСА Годард и водещ автор на една от двете нови научни статии в "Сайънс". "Но дали те представляват следи от древен живот, дали са били храна за този живот, дали са съществували в отсъствието на живот, тези органични съединения в марсианските минерали съдържат химични белези за планетарните условия и процеси". Днес повърхността на Марс се счита за негостоприемна, но има ясни доказателства, че в далечното минало марсианският климат е позволявал наличието на течна вода на планетата. Водата е задължително условие за живот. И още, благодарение на "Кюриосити", ние знаем, че някогашното езеро, което се е намирало на мястото на днешния кратер Гейл, е притежавало всички нужни условия, за да се развие животът. Защо е отнело толкова време на учените да потвърдят наличието на органични вещества на Марс? За пръв път спускаеми апарати кацат върху самата повърхност на планетата през 1976 година в рамките на програмата "Вайкинг". Двата апарата притежават по един газов хроматограф с мас спектрометър, които могат да нагряват почвата и да изучават изграждащите я молекули. За съжаление спектрометърът не открива следи от органични съединения, освен хлорометан и дихлорометан. Учените обаче заключават, че тези съединения са попаднали на Марс вторично, благодарение на замърсяване от наземната техника. Предварителният извод към това време е, че повърхността на Марс е стерилна и няма никакви признаци за живот. През 2008 година обаче всичко се променя. Спускаемият апарат "Феникс" каца на Марс и открива перхлорати. Изследователите съобразяват, че ако в почвата на Марс има органични съединения, при нагряването на пробата преди анализа с мас спектрометъра ще се стигне до унищожаването им вследствие на реакцията с перхлоратите. Тогава, дори и да има органика на Марс, тя няма да може да бъде открита. Но "Кюриосити", който каца на Марс през 2012 година, е екипиран с доста по-мощен уред. Той може да нагрява почвата при много по-високи температури от предишни инструменти, надхвърлящи 500 Целзиеви градуса. При това положение действието на перхлоратите може да бъде избегнато. И резултатите са положителни! "Кюриосити" открива набор от органични молекули на Марс, включително ароматни и алифатни съединения! В марсианската почва има бензен, толуен, пропан, бутен. Освен органичните съединения, "Кюриосити" е направил още едно важно откритие - засечени са сезонни вариации в метана, намиращ се в марсианската атмосфера. Измерванията са направени в рамките на три марсиански години, които се равняват на шест земни години. Защо тези вариации съществуват? Не е изключено да има някакви обикновени химични процеси, но учените не могат да изключат и биологичен произход. Все пак пикът на метан е през лятото, а спадът - през зимата. Безспорно откритията са много важни. Да, те все още не са стопроцентово доказателство за наличието на живот. Но ако на Марс има живи организми, безспорно някой ден ще ги открием. Вероятно обаче няма да се случи рязко, като миг на "еврика", а както миналата година написа сръбският учен Милан Чиркович, откритието на живот ще е бавен и поетапен процес. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2247-2018-mars-confirmed-organics

Японската автоматична станция Хаябуса 2 ще пристигне около астероида Рюгу към 27-ми юни 7 юни 2018 г. 12:30 ч. Днес японската космическа агенция JAXA оповести, че роботизираната автоматична станция "Хаябуса 2" ще пристигне в околностите на астероида Рюгу приблизително около 27-ми юни. Понастящем "Хаябуса 2" се намира на 300 милиона километра от Земята и едва на 2 100 километра от астероида. Въпреки това, както е показано на тези снимки, заснети вчера, астероидът изглежда още твърде малък пред камерите, за да се различат детайлите на повърхността му. Екипът също така оповести, че двигателите на роботизираната експедиция бяха изключени тази неделя, а окончателното сближаване ще стане с помощта на оптична навигация, посредством камерите. Photo credits : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2246-2018-hayabusa-2-arrives-on-june-27

Официално: НАСА удължи периода на работата на мисия Джуно около Юпитер до 2021 година 7 юни 2018 г. 08:05 ч. Чудесна новина! НАСА официално одобри удължаването на периода на работа на мисия "Джуно", която понастоящем работи в орбита около Юпитер. Очаква се автоматичната станция да функционира до юли 2021 година. Удължаването официално се налага поради факта, че "Джуно" се намира в 53-дневна орбита около Юпитер, а не в 14-дневна, както първоначално се планираше. Съмнения около работоспособността на горивните клапани доведе до това да не се провеждат допълнителни маневри. Каквато и да е причината, хората са изключително щастливи. Ако "Джуно" приключеше работа още тази година, човечеството щеше да остане без роботизиран представител около газова планета на външната Слънчева система. Източник: NASA Juno Снимка на голямото червено петно, направена от "Джуно". Image credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/ Gerald Eichstädt /Seán Doran http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2245-2018-juno-mission-extended