SAlexandrov

НАСА най-накрая отговори публично на Рогозин относно подозренията за саботаж на МКС 3 октомври 2018 г. 18:00 ч. Дмитрий Рогозин, понастоящем шеф на Роскосмос, не спира с изявите си в медиите. На 1-ви октомври той даде обширно интервю по руската национална телевизия (източник: Alpha Centauri). В него той сподели, че пробойната в кораба "Союз МС-09", която бе открита в края на август, "определено не се е появила по време на производствения процес", но по "искане на НАСА" той няма да сподели за своите подозрения. Освен коментарите му за аварията, в последните си медийни изяви той отново потвърди, че Мъск нарочно подбива цените на ракетите, за да изхвърли Русия от пазара на изстрелванията. Днес НАСА най-накрая публикува становище относно разследването на аварията на кораба (източник: НАСА). "Руските медии наскоро съобщиха, че генералният директор Рогозин е казал, че пробойната не е производствен дефект. Отхвърлянето на производствен дефект показва, че това е изолиран случай, който няма да се отрази категорично на бъдещото производство. Заключението не означава, че пробойната е създадена нарочно или злонамерено. НАСА и Роскосмос заедно разследват инцидента, за да установят причината. Програмата по Международната космическа станция планира "космическа разходка" през ноември, за да се събере нова информация". Трудно е да си обясним поведението на Русия в последно време. "Русия определено иска нещо", пише космическият експерт и анализатор Кийт Кауинг, автор на уебсайта НАСАУоч. "Фактът, че американските астронавти живеят на същата космическа станция, която предполагаемо са саботирали, и че те трябва да се приберат вкъщи на повредения кораб "Союз", показва колко глупаво е цялото това нещо", казва той и смята, че "Роскосмос отвлича вниманието от истинските проблеми посредством цялата тази СпейсЕкс конспирация, без да отбелязва, че Русия продължава да орязва собствения си бюджет за космонавтика и нейната способност да се конкурира с бързо еволюиращия космически пазар е ограничена. Когато Боинг и СпейсЕкс започнат да изстрелват американски астронавти до МКС, стабилен източник на доходи за полетите на "Союз" малко или много ще се изпари, без да има заместващ клиент. Но не се безпокойте - решение за задоволяване на проблемите на Русия винаги се намира". На кадъра: корабът Союз МС-09" по време със сближаването си с "Международната космическа станция" през юни. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2390-2018-nasa-responds-iss-leak

Европейски спускаем апарат от типа на Маскот може да се отправи към луните на Марс в началото на следващото десетилетие 3 октомври 2018 г. 13:00 ч. Днешният успех на немско-френския спускаем апарат "Маскот", който кацна на астероида Рюгу, няма да остане единичен. Японската космическа агенция оповести, че партньорството с Германия и Франция ще продължи и след "Хаябуса 2". Една от следващите междупланетни мисии на Япония е "MMX". Тя ще включва посещение на луните на Марс - Фобос и Деймос. В ход са проучванията за създаването на нов спускаем апарат от типа "Маскот", който ще бъде прикачен към "MMX". Разработката и строежът на апарата отново ще бъдат отговорност на френската космическа агенция CNES и немския аерокосмически институт DLR. Новата експедиция ще се отправи към Фобос и Деймос в началото на следващото десетилетие. Снимка на повърхността на астероида Рюгу, заснета от спускаемия апарат "Маскот" по-рано днес. Photo credit : JAXA/DLR/CNES http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2389-2018-japan-france-germany-mars-moons

Ще полети ли Крю Драгън до края на годината? Корабът е готов, бюрокрацията пречи! 3 октомври 2018 г. 12:45 ч. Ще успее ли СпейсЕкс да проведе първото изстрелване на кораба "Крю Драгън" до края на 2018-та година? Ханс Конигсмен от СпейсЕкс оповести днес на Международния астронавтически конгрес, че това е възможно, но ще е трудно. Това съобщи днес журналистът Джеф Фауст в Туитър. Думите на Конигсмен са: "Хардуерът може да е готов навреме, но документацията е пречка". За пореден път се убеждаваме каква е истинската причина НАСА да не изстрелва астронавти до "Международната космическа станция" и да продължава да разчита на руските кораби "Союз". И тя не е технологична. Причината е в бюрокрацията на НАСА. Космически кораб има и е практически готов. Но безобразните изисквания и формуляри, които агенцията налага на СпейсЕкс, действително спъват прогреса. НАСА сама вреди на себе си и никой друг не й е виновен. Прочетете статията от 17-ти януари: Отлагания след отлаганията и пак отлагания - или как консервативната култура на НАСА спира прогреса на частните компании Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2388-2018-spacex-dx-1-debut-end-of-year

Първа снимка на астероида Рюгу, заснета от европейския спускаем апарат Маскот! Снимка на повърхността на астероида Рюгу, заснета от спускаемия апарат "Маскот". Photo credit : JAXA/DLR/CNES 3 октомври 2018 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Немско-френският спускаем апарат "Маскот", който по-рано днес успя да кацне върху повърхността на астероида Рюгу, изпрати своята първа снимка към Земята. Снимката бе публикувана в официалния Туитър канал на мисията. Изображението бе заснето от камерата на "Маскот" по време на неговото спускане към Рюгу, от височина около 40 метра. В горния десен ъгъл се вижда сянката, хвърляна от самия спускаем апарат върху повърхността на астероида. По предварителна информация "Маскот" е успял да заснеме общо около 20 сходни снимки в рамките на своето 20-минутно спускане от кораба-майка "Хаябуса 2" към Рюгу. Ако те бъдат успешно предадени към Земята и публикувани, може да бъде създадена чудесна видео компилация. Напомням на читателите, че 10-килограмовият спускаем апарат ще работи около 16 часа на повърхността на Рюгу. Тъй като не е екипиран със слънчеви панели, дейността му ще бъде преустановена след изтощаването на литиево-йонната батерия. Тези планирани 16 часа обаче са предостатъчно време "Маскот" да направи уникални изследвания от повърхността на Рюгу със своята камера, магнетометъра, спектрометъра и радиометъра. Очакваме също така апаратът да подскочи и да кацне на друго място на астероида, откъдето да предаде още снимки и данни. Днешното успешно кацане е безспорен триумф за Германия и Франция. Очакваме с нетърпение събраните данни да бъдат анализирани и да научим за нови открития. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2387-2018-mascot-first-photo

УСПЕХ: Европейският спускаем апарат Маскот кацна върху повърхността на астероида Рюгу! "Хаябуса 2" направи тази снимка днес, на 3-ти октомври, по време на спускането към повърхността на Рюгу. Вижда се сянката на космическия апарат. Photo credit : JAXA 3 октомври 2018 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Екипът на европейския спускаем апарат "Маскот" потвърди, че днес той успя да кацне благополучно върху повърхността на астероида Рюгу. Напомням на читателите, че японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" започна своето спускане към Рюгу вчера, на 2-ри октомври. Рано тази сутрин в 05:17 ч. българско време "Хаябуса 2" успешно стигна до височина 51 метра от повърхността, след което освободи "Маскот" и той започна свободно падане със скорост, по-малка от тази на пешеходец на Земята. "От телеметричната информация на спускаемия апарат ние успяхме да потвърдим, че той се е отделил от майчиния кораб и е достигнал повърхността на астероида 20 минути по-късно", съобщи един от ръководителите на проекта Тра-Ми Хо от немския аерокосмически институт DLR. До този момент имаме потвърждение, че "Маскот" вече е започнал да изпраща научни данни. Направени са около 20 снимки, които понастоящем са записани и запазени на борда на "Хаябуса 2". Понастоящем "Хаябуса 2" се издига на около 3 километра над Рюгу, за да може да събере всички получени данни ("Маскот" няма достатъчно мощна антена и може да комуникира само с кораба-майка, не и директно със Земята). Общо четири инструмента има на борда на "Маскот" - освен камерата, това са един радиометър, един инфрачервен спектрометър и един магнетометър. Екипът на мисията очаква спускаемият апарат да се е ориентирал правилно на самата повърхност благодарение на роботизираната си ръка. След като събере нужната информация, "Маскот" е програмиран да подскочи и да кацне на друго място на Рюгу. Там също ще трябва да събере информация. През следващите дни "Хаябуса 2" ще препрати получените данни към Земята. Надяваме се, че екипът ще е достатъчно бърз, за да качи снимките и да им се радваме всички космически ентусиасти. Напомням също така, че за разлика от астероидоходите "Минерва", европейският спускаем апарат "Маскот" не е екипиран със слънчеви панели. Неговият живот ще е ограничен до този на литиево-йонната батерия, която ще се изтощи след максимум 16 часа. Макар че това може да е разочароващо за мнозина, нека не забравяме, че един предварително програмиран спускаем апарат може да свърши много задачи в рамките на тези 16 часа. Да пожелаем успех на екипа! За повече информация: DLR http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2386-2018-mascot-lands-successfully-on-ryugu

Хаябуса 2 започна спускането към астероида Рюгу, за да освободи европейския спускаем апарат Маскот На илюстрацията: европейският спускаем апарат "Маскот" каца върху повърхността на астероида "Рюгу". Image credit : CNES/DLR 2 октомври 2018 г. 12:40 ч. Светослав Александров. Едно от най-великите постижения за европейската космонавтика бе успешното кацане на спускаемия апарат "Филе" върху повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко през 2014 година. Сега, четири години по-късно, Европа може да отбележи нов триумф. Днес екипът на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" оповести в Туитър, че тя вече се спуска към повърхността на астероида Рюгу. Ако всичко мине успешно, утре, на 3-ти октомври, спускаемият апарат "Маскот" на немския аерокосмически център DLR и френската космическа агенция CNES ще извърши меко кацане върху Рюгу. За разлика от двата астероидохода "Минерва 2", които кацнаха на 21-ви септември и все още работят, "Маскот" не е екипиран със слънчеви панели. Това ще рече, че неговият живот ще бъде ограничен от бордовите му батерии. Очаква се те да се изтощят около 16 часа след кацането - това е максималното възможно време за работоспособност на мисията. Освен това "Маскот" е много по-лек от "Филе" - кометарният роботизиран апарат тежеше 100 килограма, докато "Маскот" тежи едва 10 килограма. Ограничението бе зададено от възможностите на кораба-майка "Хаябуса 2". Така че екипът трябваше да се справи с изключителното предизвикателство да направи функционален спускаем апарат, тежащ 1/10-та от "Филе", но все пак да е ценен за науката. На борда на "Маскот" има четири научни прибора: магнетометър, спектрометър, радиометър и камера. Спускаемият апарат също би следвало да може да се придвижва на повърхността на Рюгу посредством подскачания. Както винаги, екипът на мисия "Хаябуса 2" ще публикува снимки по време на кацането в реално време. Те могат да бъдат разглеждани от вас на този уеб адрес: http://www.hayabusa2.jaxa.jp/en/galleries/onc/nav20181002/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2384-2018-2-oct-hayabusa-to-release-mascot

60 години от основаването на НАСА, 60 години лидерство в космоса 1 октомври 2018 г. 23:30 ч. Светослав Александров. На 1-ви октомври 1958 година в САЩ официално започва своята дейност правителствената агенция, известна като Национална аеронавтика и космическа администрация, или накратко казано - НАСА (на англ. National Aeronautics and Space Administration). През следващите шест десетилетия агенцията се утвърждава като най-успешната космическа организация в цял свят. Макар че днес повечето хора, като чуят за НАСА, си представят лунните мисии "Аполо" и космическите совалки, лидерството на американската космическа агенция се изразява в много различни сфери. В тази публикация ще ви разкажа за някои от по-слабо известните факти относно НАСА и нейната топ роля в усвояването на космоса. НАСА е безспорен лидер в изучаването на Марс и ще минат дълги години, преди някой да успее да измести американската космическа агенция от това първенство. В периода между 1976 и 2012 година НАСА успява да спусне на повърхността на Червената планета осем от общо девет изпратени спускаеми апарата. Единствено "Марс Полър Лендър" претърпява провал през 1999 година. Всички останали спускаеми мисии са успешни, включително тази на марсохода "Кюриосити", който продължава да работи от 2012-та до ден днешен. Не съществува друга държава, която може да се похвали и с частица от това. Например СССР има само един спускаем апарат, който каца успешно на марсианската повърхност, от общо четири изпратени. При това единственият успял ("Марс 3" през 1971 г.) работи едва 14.5 секунди след кацането си. Европейската космическа агенция (ЕКА) има също два опита за кацане на Марс - веднъж през 2003 и веднъж през 2016 година, но и двата завършват неуспешно (макар че "Скиапарели", апаратът от 2016-та година, успява да изпрати някои данни за структурата и състава на марсианската атмосфера, преди да претърпи крушение). По отношение на изучаването на планетите от Външната слънчева система (т.е. тези отвъд астероидния пояс) НАСА също няма равна на себе си. В миналото мисии като "Пайъниър 10", "Пайъниър 11" и "Вояджър 1" облитат Юпитер (последните две изучават и Сатурн), а "Галилео" работи няколко години около тази най-голяма планета. Успехът на "Вояджър 2" пък е зашеметяващ - освен Юпитер и Сатурн, космическият апарат посещава Уран и Нептун. "Вояджър 1" и "Вояджър 2" продължават да работят до ден днешен в междузвездното пространство и изпращат от там ценна научна информация. Две важни съвременни мисии на НАСА са "Ню Хърайзънс" и "Джуно". "Джуно" обикаля около Юпитер от 2016-та година насам. "Ню Хърайзънс" посети Плутон през 2015-та година и се готви да срещне първия си обект отвъд плутонианската орбита на 1-ви януари 2019-та година. Най-изумителното е, че всяка космическа мисия, изпратена от НАСА във Външната слънчева система (т.е. отвъд астероидния пояс), постига успех. Няма нито един провал. Нито една друга държава, нито една друга космическа агенция дори не се е и опитвала да изравни това постижение. За сравнение Русия няма самостоятелна и напълно успешна междупланетна мисия от изстрелването на "Вега 2" през 1984-та година, която посещава Венера и Халеевата комета. Нито СССР, нито Русия след 1991 година, не успяват да пратят космически апарат отвъд орбитата на Марс. Европейската космическа агенция (ЕКА) има само две участия в междупланетни мисии, изучавали Външната слънчева система. ЕКА партнира с НАСА в рамките на мисия "Юлисис", изстреляна през 1990 година, която прави две посещения на Юпитер, но основната й задача е да изучава Слънцето. В рамките на мисията на НАСА "Касини", която изучава Сатурн от 2004 до 2017-та година, ЕКА успява да изпрати спускаем апарат, който през 2005 година извършва кацане върху луната Титан. В рамките на програмата "Космическа совалка" НАСА успява да реализира най-успешната мисия за изучаване на далечния космос - тази на телескопа "Хъбъл". Изстрелян през 1990 година, той периодично бе обслужван от астронавтите на совалките и многократно подобряван. Днес той продължава да работи и да изучава мистериите на Вселената. С изстрелването на рентгеновия телескоп "Чандра" през 1999 година, на инфрачервения "Спицер" през 2003 година, на междупланетните търсачи "Кеплер" през 2009-та и "Тес" през 2018-та година, НАСА се утвърждава като световен лидер в космическата астрономия. Със сигурност НАСА, макар и да е много успешна, не е съвсем перфектна агенция. Понастоящем тя търпи негативен пиар най-вече поради факта, че след 2011 година, когато бяха пенсионирани космическите совалки, американските астронавти са принудени да летят до "Международната космическа станция" на борда на руски кораби "Союз". Забавянията в разработките на новите космически кораби (които сега не се очакват да полетят в пилотиран режим преди 2019-та година) са плод най-вече на консервативната и бюрократична култура, закърмена от катастрофите на совалките "Чалънджър" и "Колумбия" през 1986-та и 2003 година. Но дори и на фона на отлаганията, няма друга държава освен САЩ, която да разработва толкова много пилотирани космически кораби. НАСА работи по кораба "Орион" и ракетата "SLS", които ще изпращат хора отвъд околоземна орбита и до Луната през следващото десетилетие. НАСА поощрява и частните компании - агенцията финансира Боинг и СпейсЕкс, които работят по корабите "Старлайнър" и "Крю Драгън", а също така праща експерименти на суборбиталния кораб на Блу Ориджин "Ню Шепърд". Макар и в областта на пилотираната космонавтика НАСА леко да отстъпва през последните няколко години, с тези стъпки агенцията гарантира, че благодарение на тази конкуренция разцветът на пилотираната космонавтика тепърва предстои. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2383-2018-nasa-60-years

Космически асансьори: от мечти и фантастика към реалност Илюстрация на наскоро изстреляния експеримент Stars-ME, който представлява първият асансьор в историята на човешката космонавтика. Image credit : Shuzuoka University 30 септември 2018 г. 15:40 ч. Светослав Александров. Когато Япония изстреля космическия кораб "Кунотори 7" на 22-ри септември, заедно с него в космоса се отправи любопитен експеримент: Stars-ME. Ако всичко мине наред, в рамките на този експеримент два спътника ще бъдат изведени в околоземна орбита, а между тях ще бъде опънато 10-метрово въже. Малък асансьор ще трябва да се придвижва между единия и другия спътник по въжето. Никога досега подобна концепция не е била изпробвана в космически условия, но по този въпрос японците са сериозни. Например целта на корпорация Обаяши е до 2050-та година да бъде построен огромен асансьор от Земята до намираща се в орбита космическа станция. Но защо? Защо японците толкова много се интересуват от космически асансьори? Идеята за създаване на космически асансьор не е нова. За пръв път през 1895 г. руският учен Константин Циолковски се сеща за това, наблюдавайки Айфеловата кула в Париж. Той смята, че подобна кула може да бъде построена от Земята, като върхът й достигне до височина 35 786 километра. Обектите биха придобивали хоризонтална скорост, докато се придвижват нагоре в кулата и когато бъдат освободени от върха й, скоростта им би била достатъчна, за да останат в геостационарна орбита. След това през 1959 година друг руски учен на име Юрий Арцутанов (който днес си е жив и здрав, на 89-годишна възраст) предлага обратна идея: вместо да се строи кула, която да се извисява нагоре към космоса, по-хубаво е да се изпрати в геостационарна орбита един спътник, от който да се пусне въже в посока към Земята. През 1966 г. идеята се обсъжда и от американците, като четирима автори, Айзък, Вайн, Браднър и Бахус, публикуват свой анализ в научното списание Сайънс. А през 1979 година широката общественост силно е заинтригувана от асансьоростроенето в космоса след излизането на романа на големия писател Артър Кларк "Фонтаните на рая". Оттогава насам космическите асансьори периодично се обсъждат във фантастични произведения, в научно-популярните списания и в самите научни журнали. През 2015-та година в научното списание New Space се появява статия от Swan и колектив [1], озаглавена: (The future: space elevators seem feasible, буквален превод - Бъдещето: космическите асансьори изглеждат осъществими). В нея са представени добри обосновки защо си струва да се стремим към построяването на космически асансьори. На първо място те ще са космическият аналог на трансконтиненталните ЖП линии - по въжета ще могат да бъдат изпращани към космоса тонове полезни товари. Второ: космическите асансьори биха били удобни - няма да има грохот и големи ускорения, каквито съществуват при ракетите. Трето: асансьорите биха били екологично чисти - няма да има никакво замърсяване при експлоатацията им. Не на последно място, космическите асансьори биха били по-безопасни. Всяка една съвременна ракета, независимо дали е американска, руска, японска или каквато и да е друга, има шанс за провал между 1 и 3%. Аварийността на един космически асансьор би била близка до нулата. Но това, което е най-важното и което авторите подчертават е, че космическите асансьори ще стимулират истинска "треска за злато". Не само експанзията на човечеството в Слънчевата система ще е по-лесна, не само бизнесът ще процъфти. Ще станат възможни и дейности, които към този момент са нереалистични поради високата цена на изстрелване - например, добив на полезни изкопаеми от Луната, Марс и близкоземните астероиди. Днес за достигането на околоземна орбита се изразходва толкова много гориво, че дори на МКС да съществуваше магическа машина, която да може да превръща олово в злато, това пак не би покрило разходите, необходими за доставката на златото на Земята. Въпреки очевидните плюсове на космическите асансьори, в продължение на дълги десетилетия песимизмът за построяването им беше преобладаващ, докато оптимистите оставаха единици. Причината за този песимизъм бе много проста: никой не знаеше от какъв материал трябва да бъде създадено носещото въже. Нито един известен на човечеството материал не бе достатъчно здрав - ни стомана, ни Кевлар, нишки на паяжина, нищо не би послужило за изграждането на асансьор в космоса. Но през 1991 година положението рязко се промени с откриването на въглеродните нанотръби. А днес оптимистите стават все повече и повече. Въглеродните нанотръби представляват молекулярни тръби [2], в които въглеродните атоми са подредени по начин, подобен на структурата на геодезичен купол. На теория те са по-здрави от всеки един друг материал с порядък от 40. Една нишка, направена от въглеродни нанотръби с диаметър 3 милиметра, би поела товар от 45 тона. Изведнъж идеята за създаването на асансьор до космоса от такъв материал става реалистична! Така изглеждат нещата на теория, но на практика стоят другояче. Основният проблем е, че все още не можем да произвеждаме висококачествени нанотръби. През 2016 г. научна статия от Zhu и колектив, озаглавена The Great Reduction of a Carbon Nanotube’s Mechanical Performance by a Few Topological Defects [3], разкрива, че въпреки очакванията за създаването на материал с якост на опън до 50GPa, създадените към този момент нанотръби имат якост на опън само няколко GPa. Учените откриват, че съвсем малък дефект в синтезата (т.е. ако само един атом не е на правилното място) води до редукцията на издръжливостта на нанотръбите в пъти. Това нанася сериозен удар върху оптимистичните сценарии за строеж на асансьор в космоса. Понастоящем хората се мъчат да създадат издръжливи нанотръби едва от няколко метра, но за космически асансьор ще ни трябва въже с дължина хиляди километри! Сред крайните скептици на космическите асансьори не е кой да е друг, а самият Илон Мъск. През 2015-та година той написа следното в Туитър [4]: "Въобще не ме питайте за космически асансьори до момента, в който някой не построи структура от нанотръби, която е по-дълга от пешеходен мост". Това не спира японците да се мъчат да създадат космически асансьори. Макар че Йоджи Ишикава, който е един от ръководителите на проекта Обаяши, признава, че "сега не можем да направим достатъчно дълъг кабел" от въглеродни нанотръби, той смята, че "до 2030 година вероятно ще успеем да го постигнем". Засега човечеството предприема само най-началните стъпки от тази инициатива. Експериментът Stars-ME, който беше вече доставен на "Международната космическа станция" и скоро ще бъде пуснат в космоса, ще ознаменува първият опит да се свържат два изкуствени спътника с помощта на космически асансьор. Що се касае до бъдещето, ние трудно можем да го прогнозираме. Не е и редно да опитваме - никой досега не е успял да предвиди с точност напредъка на космонавтиката. Възможно е Илон Мъск и скептиците да се окажат прави. Тогава ракетите ще си останат ненадминат начин за достигане на космоса. Но току виж пък хората, стоящи зад Обаяши, излезли прави. Тогава кой знае, бъдещето на Артър Кларк може и да стане реалност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2382-2018-space-elevators

Успех: Норвегия изстреля в космоса своята първа космическа ракета! Снимка от изстрелването на 27-ми септември. Photo credit : Nammo 28 септември 2018 г. 16:50 ч. Светослав Александров. Вчера, на 27-ми септември, Норвегия за пръв път изпрати в космоса своя собствена космическа ракета. Ракетата "Нуклеус" е замислена, изготвена и произведена изцяло в Норвегия. Изстрелването бе проведено от космодрума Андоя. Целта на мисията бе да се надхвърли 100-километрова височина - международно признатата граница между атмосферата и космическото пространство. Тази цел бе постигната - в рамките на по-малко от 3 минути "Нуклеус" достигна цели 107 километра, след което падна в Атлантическия океан. Любопитното при "Нуклеус" е, че тази ракета използва хибриден двигател, който работи както с твърдо гориво от материал, производен на каучука, така и с водороден пероксид в ролята на окислител. Тези субстанции са безопасни за работа, няма риск от експлозия и освен това при горенето се получават вода и въглероден диоксид, което прави ракетата екологично чиста и безвредна за околната среда. Никога досега хибриден двигател не е бил използван на космическа ракета в рамките на цялата история на европейската космонавтика. Но сега, благодарение на тези нови разработки, космическото бъдеще на Стария континент изглежда не просто по-оптимистично, но и по-зелено. За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2381-2018-27-sep-nucleus-launches

Японският космически кораб Кунотори 7 бе прикачен успешно към МКС 27 септември 2018 г. 23:40 ч. Днес японският космически кораб "Кунотори 7" бе прикачен успешно към "Международната космическа станция", съобщи НАСА. Напомням на читателите, че товарният кораб бе изстрелян успешно на 22-ри септември от космодрума Танегашима с помощта на ракета-носител "H-IIB". На борда му пътуват множество научни експерименти, сред които възвръщаема капсула за доставка на полезен товар от станцията към Земята, както и първият експериментален космически асансьор в историята на човешката космонавтика. Кадър от изстрелването на "Кунотори 7" на 22-ри септември. Photo credit : NASA TV/JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2380-2018-kounotori-7-attached-iss

Без изненада: ULA оповести, че избира американския ракетен двигател на Блу Ориджин за новата си ракета Вулкан 27 септември 2018 г. 23:10 ч. Днес компания Юнайтед лонч алайънс (на англ. ULA=United Launch Alliance) оповести официално, че новата ракета "Вулкан" ще използва двигателите на Блу Ориджин "BE-4" за първата си степен. Решението не изненадва абсолютно никого - то бе напълно очаквано сред космическите експерти. "Вулкан" се очаква да замести ракетите от старо поколение "Делта 4" и "Атлас 5". Натискът на властите е особено силен относно замяната на "Атлас 5", тъй като това е прословутата американска ракета, която използва построени в Русия двигатели на първата си степен. Американският Конгрес е поставил за задача до 2022 година САЩ да престане да използва тези двигатели и да се премине на изцяло американско производство. Тъй като се очаква "Вулкан" да полети около 2020 година за пръв път, целта е постижима. Самите двигатели "BE-4" се разработват от Блу Ориджин през последните няколко години. Очаква се освен на "Атлас 5" двигателите да се ползват и на собствената тежкотоварна ракета на Блу Ориджин "Ню Глен". "Ню Глен" ще използва седем двигателя от този тип, първата й степен ще е напълно преизползваема и ще каца вертикално след полет. Ракетата "Вулкан" на ULA пък ще използва два двигателя "BE-4". Първата й степен няма да е преизползваема, но двигателите й ще са - след полет те ще се разкачат и ще се спускат на Земята посредством топлинен щит и парашут. Двигателят BE-4, изготвен от Блу Ориджин. Photo credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2379-2018-ula-chooses-blue-origin-engine

Красота и пустош! Нови снимки на повърхността на Рюгу от астероидоходите Минерва 2! Снимка на повърхността на Рюгу, заснета от "Ровър 1Б" непосредствено след кацането. Photo credit : JAXA 27 септември 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Японската космическа агенция JAXA публикува нови снимки на астероида Рюгу, получени от астероидоходите "Минерва 2". Снимките бяха представени днес на специална пресконференция. Напомням на читателите, че на 21-ви септември автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" се спусна на около 50 метра над повърхността на Рюгу, след което освободи двата астероидохода "Минерва 2", обозначавани като "Ровър 1А" и "Ровър 1Б". По-късно на Земята бяха получени данни и от двата астероидохода, които потвърдиха, че те са кацнали успешно и че се придвижват благополучно върху повърхността на астероида посредством подскачания. Снимка на повърхността на Рюгу, заснета непосредствено преди подскачане на "Ровър 1Б". Photo credit : JAXA Снимка на повърхността на Рюгу, заснета от камерите на "Ровър 1А". Photo credit : JAXA Снимка, заснета от камерата "ONC-T" на "Хаябуса 2" при височина от 64 метра, непосредствено преди отделянето на астероидоходите "Минерва 2". Това е снимката с най-голяма разделителна способност, получена на повърхността на Рюгу от "Хаябуса 2". Долу вляво се намира голяма скала. Photo credit: JAXA, U. Tokyo, Kochi U, Rikkyo U, Nagoya U, Chiba Institute of Tech, Meiji U, U. Aizu, AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2378-2018-27-sep-more-photos-minerva

Марс Риконисънс Орбитър засне марсохода Опортюнити за пръв път след праховата буря Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на "Опортюнити" на 20-ти септември. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona 26 септември 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" успя да заснеме марсохода "Опортюнити" на 20-ти септември. Околността е все още доста прашна - коефициентът тау, който е показател за атмосферното запрашаване, продължава да е около 1.3. През месец май нормалните стойности на тау бяха между 0.5 и 0.7. Освен това се вижда, че слънчевите панели са покрити от прах, което със сигурност затруднява способността на марсохода да се свърже със Земята. На запитване от администратора на сайта, направено в Туиър към Майк Сийбърт, бивш ръководител на проекта към НАСА, той отговори, че би следвало "Опортюнити" да може все още да презарежда батериите си, дори и с прах по него - макар че ще е бавничко. Въпросът е каква е моментната електрическа мощност, генерирана от слънчевите панели. Това е лимитиращият фактор, който определя колко време "Опортюнити" би могъл да стои буден и да комуникира със Земята, преди отново да се самоизключи. Ако приемем, че на борда на "Опортюнити" няма съществена повреда на критичните компоненти, има три възможности за авария, причинени от праховата буря на Марс. В случай че запрашаването е изключително голямо, марсоходът първо навлиза в т.нар. "нискоенергийна авария" - при този сценарий "Опортюнити" изключва всички бордови системи освен системния часовник - вкл. комуникационните системи, които изразходват много ток. Понеже "Опортюнити" не е бил в контакт със Земята от 10-ти юни, със сигурност се е случила и т.нар. "ъплос авария". В отсъствие на постъпващ радиосигнал бордовата програма на "Опортюнити" би го накарала да си помисли, че има повреда в комуникационните системи и така той би комуникирал със Земята само през определени препрограмирани часови интервали. Но истинско главоболие за наземните екипи ще е, ако бурята на Марс е била толкова лоша, че "Опортюнити" не е могъл да генерира повече от 22 ватчаса за денонощие. Тогава електроенергията няма да стигне дори за поддръжката на работата на системния часовник. "Опортюнити" просто би забравил кое време на денонощието е и евентуално би се ориентирал за това по постъпващата електроенергия от слънчевите панели (които сега са освен всичко друго и прашни). При авария на системния часовник "Опортюнити" ще се свързва със Земята на базата на случайни интервали, които са трудно предсказуеми - например през даден ден наземните оператори могат да получат радиосигнал, но в продължение на следващите няколко дълги дни радиозатишието да продължава. Сега остава да се надяваме, че хардуерът на "Опортюнити" е в добро състояние дори и след бурята... както и да се появи вятър, който да издуха праха от слънчевите панели. Сезонни ветрове духат на Марс и тази година очакваме това да се случи около ноември. Напомням на читателите, че "Опортюнити" работи на Марс от зимата на 2004-та година. Първоначално проектиран за 90-дневна работа на Марс, той работи в продължение на близо десетилетие и половина. Никога не е бил предвиждан да преживява прахови бури и ако успее да се събуди, ще е истинско чудо. Въпреки това продължаваме да чакаме и да се надяваме. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2377-2018-20-sep-opportunity-photo

Успех: ракета Ариана 5 изведе в орбита спътниците Horizons 3e и Azerspace-2/Intelsat 38 26 септември 2018 г. 08:10 ч. Късно тази нощ в 01:38 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя европейската ракета "Ариана 5" с два телекомуникационни спътника: Horizons 3e и Azerspace/Intelsat 38. Това са 206-тият и 207-мият спътник, изведени в космоса от тази ракета. Днешният полет бе 100-тният за "Ариана 5". Бяха нужни на Арианаспейс повече от 22 години, за да отбележи това постижение. Запис от излитането: тук (youtube link) Кадър от излитането тази нощ. Photo credit : Arianespace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2376-2018-26-sep-ariane-5-launch

УСПЕХ: Япония изстреля товарния космически кораб Кунотори 7 на път към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV/JAXA 22 септември 2018 г. 21:45 ч. Светослав Александров. След отлагания, проточили се в продължение на няколко седмици, Япония най-накрая изстреля товарния си космически кораб "Кунотори 7" към "Международната космическа станция". Изстрелването бе проведено днес в 20:52 ч. българско време от космодрума Танегашима с помощта на ракета-носител "H-IIB". Около 15 минути след излитането корабът се отдели благополучно от горната-степен и започна самостоятелен полет. Полетът ще продължи до 27-ми септември, когато астронавтите на НАСА Дрю Фойстел и Серина Ауньон-Чанслър ще прихванат "Кунотори 7" с помощта на роботизираната ръка "Канадарм 2" и ще го прикачат към модула "Хармъни". На борда на космическия кораб пътуват множество важни научни експерименти. Пълно описание на тях има на този сайт: http://iss.jaxa.jp/en/htv/mission/htv-7/payload/ Особено интересен е експериментът HSRC - HTV Small Re-Entry Capsule. Това е възвръщаема капсула, която за пръв път ще демонстрира възможностите на японците да доставят товар от "Международната космическа станция" обратно към Земята. Засега единствено американският космически кораб "Драгън" притежава тази способност. Освен него, ограничено количество полезен товар може да бъде връщан на Земята и посредством пилотираните кораби на Русия "Союз". Но може би най-забележителният експеримент е STARS-Me. Той е ръководен от университета Шизуока и в рамките на него ще бъде демонстрирана за пръв път концепцията за космически асансьор! Космическите асансьори са мечта още от времето на Константин Циолковски, който, наблюдавайки Айфеловата кула, е мислил, че може посредством подобна кула да се опъне въже към космическото пространство за бързо извеждане на товари към околоземна орбита. Идеята е прекалено амбициозна и до този момент никога не е била тествана в космически условия. Сега това ще се промени - в рамките на експеримента STARS-Me два спътника ще опънат малко въже, а мини-асансьорът ще се придвижва от единия към другия спътник. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2375-2018-22-sep-jaxa-launches-kounotori-7

Астероидоходите Минерва 2 заснеха първите си снимки, поне един от тях се движи на повърхността на Рюгу! Тази снимка бе заснета от астероидохода "Ровър-1Б" на 21-ви септември. Снимката бе направена веднага след отделянето от кораба - майка. Photo credit : JAXA Тази снимка бе заснета от астероидохода "Ровър-1А" на 22-ри септември по време на подскачане. Photo credit : JAXA 22 септември 2018 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Япония се присъедини към малък и елитен клуб държави (след СССР, САЩ и Китай), които успешно са изучили друго небесно тяло посредством подвижен спускаем апарат! Днес Японската космическа агенция JAXA потвърди, че и двата астероидохода "Минерва 2", наричани "Ровър-1А" и "Ровър-1Б", са успели да кацнат на повърхността на астероида Рюгу. Астероидоходите са в добро състояние и изпращат снимки и научни данни. Анализът на получената до този момент информация показва, че поне един от тях е успял да се придвижи върху астероидната повърхност. "Минерва 2" са първите самоходни устройства в историята на космонавтиката, които извършват успешно кацане върху астероид и се придвижват върху него. Екипът на мисията планира да получи още данни. Следващото кацане в рамките на мисия "Хаябуса 2" ще е на 3-ти октомври, когато на повърхността на Рюгу ще бъде доставен европейският спускаем апарат "Маскот". Източник: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2374-2018-minerva-transmit-first-photos

УСПЕХ: Автоматичната междупланетна станция Хаябуса 2 освободи два астероидохода Минерва на повърхността на Рюгу! Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" засне тази снимка днес малко преди освобождаването на астероидоходите "Минерва". Горе вляво се вижда сянката, която "Хаябуса 2" хвърляше върху повърхността на астероида. Photo credit : JAXA 21 септември 2018 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:00 ч. българско време автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" освободи два астероидохода "Минерва 2" към повърхността на астероида Рюгу. Екипът получи потвърждение за успешната процедура малко след 07:30 ч. "Хаябуса 2" започна своето спускане вчера от височина 20 километра. Спускането протече безпроблемно и когато бе достигната височина от едва 50 метра, астероидоходите бяха извадени от контейнера им. Оттук насетне гравитационното привличане на Рюгу би следвало да успее да ги издърпа към повърхността. Ако всичко мине според очакванията, астероидоходите няма да се придвижват на Рюгу с колелета, а посредством специален мотор ще подскачат от едно място на друго. За радост на космическите ентусиасти, снимките от спускането бяха публикувани в реално време (виж линка в края на тази публикация). Виждаше се как от 20-километрова височина астероидът е съвсем дребен, а когато "Хаябуса 2" бе на разстояние само няколко десетки метра от повърхността, космическият апарат хвърляше сянка върху нея! Напомням на читателите, че това бе вторият опит на Япония да спусне самоходен апарат върху астероид. Първият бе на 12-ти ноември 2005 година, когато малък астероидоход "Минерва" бе освободен от борда на първата мисия "Хаябуса", за да кацне на астероида Итокава. Поради програмна грешка обаче освобождаването бе проведено от височина 200 километра - много по-голяма в сравнение с планираната. Освен това към момента на освобождаването "Хаябуса" вече се отдалечаваше от повърхността. Така първият "Минерва" по погрешка отиде в околослънчева орбита. Този път обаче неприятни изненади нямаше и контейнерът на "Хаябуса 2" се отвори точно според плана. Оттук насетне всичко зависи от самите астероидоходи! Да се надяваме, че скоро ще се установят на повърхността на Рюгу и ще започнат да работят според очакванията. Следете сайта през следващите дни за още новини по темата. Напомням също така, че днешното кацане е едва първото от множество планирани за тази мисия. Следващото ще е на 3-ти октомври, когато "Хаябуса 2" трябва да пусне на Рюгу европейския спускаем апарат "Маскот". Друг японски астероидоход "Минерва 2" ще бъде пуснат върху астероидната повърхност през 2019-та. И това са само кацанията на вторичните спускаеми апарати. Самата роботизирана станция "Хаябуса 2" ще извърши неколкократни кацания, за да събере проби. Събраният материал ще бъде изпратен към Земята за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории. Завръщането на мисията у дома е насрочено за декември 2020 година. Всички снимки от освобождаването: Hayabusa2.jaxa.jp http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2373-2018-hayabusa-2-deployed-minerva

Хаябуса 2 започна своето спускане към астероида Рюгу, за да освободи два астероидохода Минерва 2 20 септември 2018 г. 09:48 ч. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" започна днес своето спускане към астероида Рюгу, за да освободи два астероидохода "Минерва 2" на повърхността му. Спускането започна от 20 километра височина, а скоростта е 40 см/сек. Следете новини в реално време тук: https://twitter.com/haya2e_jaxa Докато протича спускането, екипът на мисията ще публикува получените снимки от навигационните камери в реално време. Така всички може да се почувстваме част от това историческо събитие. Снимките се качват на този уебсайт: http://www.hayabusa2.jaxa.jp/en/galleries/onc/nav20180920/ Една от получените днес, на 20-ти септември, снимки. Photo credit : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2372-2018-20-sep-hayabusa-2-begins-descending

Покрай дискусията около лунните конспиралници се сещам, че проблемът няма да се реши с олово: Твърдението за необходимостта от двуметрова оловна обвивка е изказвано от много конспиративни автори, но нито един от тях не е в състояние да покаже, че разполага с точен литературен източник за тази стойност. На практика два метра олово биха ни защитили от много голяма ядрена експлозия, която многократно надхвърля нормалната радиация, срещаща се в открития космос или в поясите „Ван Алън“. Докато такива драстични мерки са необходими за защита от интензивна, високочестотна елекромагнитна радиация, не е такава природата на радиацията в поясите „Ван Алън“. Нещо повече- понеже радиацията в тези пояси е от високоенергийни протони и електрони, оловна обвивка би имала точно противоположен ефект поради индуцирането на т.нар. вторично Bremsstrahlung лъчение. Металите биха могли да се използват за защита срещу корпускулна радиация, но те не са идеалният материал за това. Полиетиленът е добър избор за защита срещу корпускулна радиация и разнообразни материали вече са били в наличност за инженерите на „Аполо“, за да могат да създадат нужната защита за абсорбиране на радиацията от поясите „Ван Алън“. Фиброзната изолация между външната и вътрешна обвивка на командния модул вероятно е била най-ефективната възможност за радиационна защита. Ако е нужно да се използва метал при конструкцията на космически кораб, тогава един по-лек материал като алуминий е по-добър от олово или стомана. Защото колкото по-ниско е атомното число – толкова по-малко вторично Bremsstrahlung лъчение ще имаме. Твърдението, че само голямо количество тежък метал (олово) би защитило астронавтите от лъчението във „Вън Алън“ е типичен пример за това колко слаби са познанията на авторите на конспиративни теории. Това, което те казват, че е най-добрата защита срещу радиация – всъщност би било най-лошата защита! ...(подари вторичното лъчение). http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-22-04-52/18-ufo/142-2015-moon-conspiracy-part-3

Ето как астероидоходите Минерва 2 ще се придвижват върху повърхността на Рюгу На илюстрацията: астероидоходите "Минерва 2" ще се придвижват с подскоци. Image credit : JAXA 19 септември 2018 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Трудно е да си представим космическата епоха без самоходни апарати. Все пак новини, свързани с "Опортюнити" или "Кюриосити", често пъти заемат предните страници на вестниците и списанията. Но колкото и странно да изглежда, космическите мисии, доставили успешно самоходен апарат на повърхността на друго небесно тяло, са изключително малко на фона на 61-годишната космическа история. През 70-те години американските астронавти шофират три лунохода по време на последните три от експедициите "Аполо", а СССР успяват да изпратят двата автоматизирани "Луноход 1" и "Луноход 2" към естествения ни спътник. Следващата самоходна мисия е чак през 1997 година, когато НАСА спуска върху Червената планета марсохода "Съджърнър" по време на роботизираната експедиция "Марс Патфайндър". Тя е последвана от марсианските мисии "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 година. Изминава още дълго време, преди "Кюриосити" да се спусне на Марс през 2012 година, а в края на 2013-та година китайците пращат своя "Юту" на Луната. Всичко на всичко - десет самоходни апарата, придвижвали се на Луната или на Марс. Толкоз. Тъжната статистика обаче може да се промени още през следващите няколко дни. Съвсем скоро самоходен апарат може да се "разходи" за пръв път върху небесно тяло, различно от Луната или Марс - в случая, върху повърхността на астероид. На 20-ти или 21-ви септември очакваме екипът на японската мисия "Хаябуса 2" да спусне два астероидохода "Минерва 2" върху повърхността на Рюгу. "Минерва 2" са наследници на неуспешния проект "Минерва" от предишната мисия "Хаябуса" през 2005 година - тогава астероидоходът не успя да попадне на повърхността на астероида Итокава и отлетя в космоса. Е, сега имаме не един, а цели три астероидохода - очакваме все някой от тях да успее. На борда на "Хаябуса 2" има два контейнера - "Минерва 2-1" и "Минерва 2-2". В "Минерва 2-1" има два астероидохода, а в "Минерва 2-2" - само един. Първите два ще бъдат спуснати на Рюгу тази седмица, а третият - догодина. Всеки от двата астероидохода "Минерва 2-1" е с шестоъгълна форма с диаметър 18 сантиметра, височина 7 сантиметра и тегло 1.1 килограма. Единият астероидоход е екипиран с четири камери, а другият - с три. На борда на самоходните машини има още оптични сензори, акселерометър и жироскоп. Но как ще се придвижват те? На Рюгу има гравитация, която обаче е много слаба. Толкова слаба, че всеки самоходен апарат с колела би излетял нагоре веднага щом тръгне да се придвижва. Затова астероидоходите няма да използват колела за своето придвижване, а подскачащ механизъм. В основата на този механизъм е мотор, намиращ се в сърцевината на всеки астероидоход "Минерва". При задвижването на мотора астероидоходите ще могат да се отблъснат от повърхността, да стоят над нея в продължение на 15 минути, след което ще паднат отново. В рамките на всяко подскачане астероидоходите ще могат да се придвижват 15 метра в хоризонтална посока. Да пожелаем успех на мисията! За повече информация: JAXA-Hayabusa 2 http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2371-2018-minerva-rovers-preview

Българският прибор на борда на ЕкзоМарс направи оценка на радиационния риск за астронавтите, които някой ден ще полетят към Марс Снимка на заскрежен кратер на Марс, заснета от "ЕкзоМарс" на 2-ри септември. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS 19 септември 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Астронавтите, които биха полетяли на пилотирана мисия към Марс, ще са изложени на поне 60% от общия радиационен лимит, който е препоръчан за тяхната кариера. Този резултат бе представен тази седмица на Европейския планетарен научен конгрес, който се провежда в Берлин, Германия. Българският прибор "Люлин-МО", който лети прикачен към научния комплекс "ФРЕНД" на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", събира данни за радиационната обстановка от изстрелването на мисията през 2016 година и това продължава до ден днешен. До този момент са получени резултати от шестмесечното пътуване към Марс, както и от околомарсианската орбита след пристигането. "Един от основните фактори при планирането и проектирането на дългосрочна пилотирана мисия към Марс е съображението за радиационния риск", съобщава Йорданка Семкова от Българска академия на науките и водещ учен на инструмента "Люлин-МО". "Радиационните дози, натрупани от астронавтите в междупланетното пространство, биха били няколкостотин пъти по-големи от дозите, натрупани от хората за същия период на Земята, и няколко пъти по-големи от дозите на астронавтите и космонавтите, работещи на "Международната космическа станция". Нашите резултати показват, че самото пътешествие би осигурило много съществено излагане на астронавтите към радиация". Резултатите загатват, че по време на едно шестмесечно пътешествие към Червената планета плюс още шест месеца връщане към Земята, един астронавт би бил изложен на поне 60% от общия радиационен дозов лимит, който се препоръчва за цялата му кариера. Получените данни са в добро съгласие с тези от марсохода "Кюриосити" по време на неговото пътуване към Марс през 2011-2012 година и с други детектори на частици, които понастоящем се намират в космоса. Вземайки предвид и различните слънчеви условия, тези данни ще се използват да се потвърдят моделите за радиационната обстановка и да се направи преценка на радиационния риск на екипажите, които ще участват в бъдещи изследователски мисии. Друг български прибор, наречен "Люлин-МЛ", ще бъде изстрелян през 2020 година в рамките на втория етап на програма "ЕкзоМарс". След като мисията пристигне през 2021 година, родният инструмент ще измери радиационната обстановка на самата повърхност на Марс. Източник: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2370-2018-19-sep-radiation-exomars

Тази седмица предстои първото кацане върху астероида Рюгу : на астероидоходите Минерва 2 18 септември 2018 г. 18:50 ч. Настоящата седмица е изключително важна за екипа на японската мисия "Хаябуса 2", която понастоящем изучава астероида Рюгу. Днес беше съобщено в туитър акаунта на мисията [1], че предстои кацането на астероидоходите "Минерва 2". Утре, на 19-ти септември, са подготвителните операции преди самото спускане, което е планирано за 20-ти септември. Отделянето на астероидоходите от кораба-майка е насрочено за 21-ви септември. Да пожелаем успех на мисията! Местата за кацане на "Хаябуса 2". Натиснете тук, за да разгледате картата в голям размер http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2369-2018-hayabusa-minerva-2-landing-preview

42-годишният милиардер Юсаку Маедзава ще е първият турист, посетил Луната Илон Мъск и Юсаку Маедзава. Photo credit : SpaceX 18 септември 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Частната космическа компания СпейсЕкс разкри името на първия човек, който ще полети към Луната на борда на новата ракета "Биг Фолкън". Това е модният иноватор Юсаку Маедзава. При това Маедзава няма да лети сам - той ще вземе със себе си общо осем смели художници и културни личности, с които да сподели пътешествието си. Мисията на Маедзава и компания ще продължи близо шест дни и засега е предвидена да стане факт не по-рано от 2023 година. Тя ще се реализира едва след като "Биг Фолкън" приключи всички безпилотни тестове. Илон Мъск потвърди, че първите полети в роботизиран режим все още са насрочени за догодина. Освен това космическият предприемач е категоричен, че няма да прати туристи до Луната преди цялата система да бъде изпратена безпилотно до там и обратно. Напомням на читателите, че СпейсЕкс за пръв път заяви намерение да реализира туристически полет до Луната в началото на 2017-та година, когато Мъск оповести, че до края на 2018-та година пилотиран космически кораб ще се отправи до естествения ни спътник с помощта на ракетата "Фолкън Хеви". Планът на Мъск не бе приет еднозначно от общественици и журналисти, които го разкритикуваха - стига сме говорили за полети до Луната и Марс, след като американски космически кораби все още не летят в пилотиран режим до околоземна орбита. Самата НАСА коментира лунната мисия на СпейсЕкс и публикува лаконично съобщение на уебсайта си - "ние ще работим заедно със СпейсЕкс, за да осигурим, че ще изпълнят безопасно договорните си задължения да възстановят изстрелването на американски астронавти от американска земя...". Грубо преведено, това беше напомняне, че от агенцията са осигурили $3 милиарда на компанията, за да изпрати човек в космоса - нещо, което все още не се е случило. Този път Илон Мъск внимателно опипа почвата. Вчера, няколко часа преди оповестяването на името на първия лунен турист, предприемачът написа в Туитър, че "върховният приоритет на СпейсЕкс остава подкрепата за пилотираните космически полети на НАСА и мисиите за националната сигурност". Реакцията от НАСА сега бе съвсем различна. Администраторът Джим Брайденстайн написа, че "нашето партньорство със СпейсЕкс е съдбовно за връщането на изстрелванията на американски астронавти от американска почва на американски ракети. Очаквам първите комерсиални изстрелвания следващата година". Все пак, за да можем наистина да повярваме на СпейсЕкс, че ще изпратят туристи до Луната, те трябва да докажат, че могат първо да изпратят хора в близкия космос, нали така? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2368-2018-yusaku-maedzawa

Европейският спускаем апарат Скиапарели потвърди ключови факти за атмосферата на Марс На илюстрацията: спускаемият апарат "Скиапарели" по време на работата на ракетните двигатели (които се запалиха за по-кратко време от очакваното). Credit : ESA 16 септември 2018 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Когато руско-европейската роботизирана експедиция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" излетя на 14-ти март 2016 г., към нея бе прикрепен малък демонстратор по навлизане, спускане и кацане "Скиапарели". На 16-ти октомври същата година демонстраторът благополучно се отдели от кораба-майка и започна самостоятелно спускане към марсианската повърхност. На 19-ти октомври той успешно премина през първите етапи: навлизане в горните слоеве на марсианската атмосфера и снишаване посредством парашут. За съжаление последният етап от демонстрацията, включващ работа на ретроракетите, не бе успешен, което доведе до катастрофално твърдо кацане. Въпреки всичко в последните минути от живота си "Скиапарели" успя да изпрати към Земята ценни научни данни. През август тази година в сп. Space Science Reviews бе публикувана научна статия от A. Aboudan и колектив, в която са описани резултатите от бордовия експеримент AMELIA. Данните позволиха да се реконструират профилите и траекторията на спускане, както и атмосферното налягане и температура. Учените заключават, че получените от "Скиапарели" резултати за атмосферната структура са в добро съгласие с наличните към този момент модели на марсианската атмосфера. Подробните резултати са достъпни на линка, който съм посочил по-долу, като самата публикация е с отворен достъп и може да бъде свалена без проблеми от всеки заинтересуван. Напомням на читателите, че "Скиапарели" бе първият апарат на Европейската космическа агенция (ЕКА), който успя да изпрати научна информация от марсианската атмосфера. Основната му задача бе да утвърди технологиите, които ще са необходими при реализацията на втория етап от програма "ЕкзоМарс". Тази втора част е планирана за 2020 година, когато с помощта на ракета "Протон-М" ще бъде изстрелян построен от Русия спускаем апарат, който ще трябва да достави на марсианската повърхност европейски марсоход. Марсоходът ще търси следи от настоящ или минал живот на Червената планета. За повече информация: научната статия (линк) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2366-2018-schiaparelli-amelia-results

В понеделник СпейсЕкс ще обяви името на първия космически турист, който ще лети до Луната 15 септември 2018 г. 19:55 ч. Частната компания СпейсЕкс съобщава, че е подписала договор за изпращането на турист в орбита около Луната. Полетът ще бъде проведен посредством ракетата от ново поколение BFR, която се очаква да започне своите първи атмосферни изпитателни полети през втората половина на 2019-та година. Името на туриста ще бъде официално оповестено на 17-ти септември (в понеделник). На илюстрацията: ракета "Биг Фолкън" по време на нейното изстрелване. Image credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2365-2018-spacex-first-lunar-touritst