SAlexandrov

Днес отбелязваме половин век от провеждането на забравената мисия Аполо 6 Снимка от изстрелването на ракетата "Сатурн 5" с космическия кораб "Аполо 6" на 4-ти април 1968 година. Photo credit : NASA 4 април 2018 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Изстрелването на свръхтежка ракета е грандиозно събитие, което има потенциала да привлече интереса на много зрители. Полетът на "Фолкън Хеви" през февруари прикова вниманието на хиляди туристи, които отидоха лично на космическия център Кенеди да наблюдават какво се случва със собствените си очи. Милиони други гледаха през стрийма на СпейсЕкс или по телевизията. На следващия ден всеки срещнат говореше за успешната мисия на "Фолкън Хеви" и благополучното вмъкване на "Тесла Роудстър" на път към Марс. На фона на това е трудно да си представим, че проведеният преди 50-години полет на свръхтежката ракета "Сатурн 5" е останал забравен и почти никой не му обърнал внимание. Но уви, точно това се е случило. Ето каква е историята: Ракетата "Сатурн 5" излита по план на 4-ти април 1968 година. На борда няма хора. Полезният товар се състои от команден модул на "Аполо" и макет на лунния модул. Идеята на полета е да се тества т.нар. "транслунно вмъкване" - запалване на двигателя, за да се изпрати корабът на път към Луната, след което да се провери дали топлинният щит може да устои при завръщане от окололунно пътешествие. За съжаление изстрелването остава засенчено от едно друго събитие. В същия ден, когато излита "Аполо 6", е брутално убит Мартин Лутър Кинг - Младши, американски баптистки пастор и ръководител на движението за граждански права на чернокожите. Днес младите хора обичат да идеализират 60-те години. Те смятат, че това са славни времена на грандиозно развитие на човешките технологии. Истината обаче е, че 1968-ма е една отвратителна година във всяко едно отношение и ако не е полетът на "Аполо 8" с хора до Луната в края на декември, надали може да се каже едно-единствено хубаво нещо за нея. Развитието на космическата програма "Аполо" се случва в една Америка, която е дълбоко разтърсвана от расови предразсъдъци. Но не само това. В края на януари 1968-ма година контролираният от комунистите Северен Виетнам, който преди това се е съгласил на примирие, изненадващо напада Юга и съюзниците от САЩ по всички фронтове. Американците са шокирани и неподготвени и оттук насетне започват да отстъпват - така Виетнамската война се превръща в едно от най-големите унижения за Съединените щати. В Европа пролетта на 1968-ма е белязана от т.нар. "Пражка пролет", когато чехите се мъчат да развият "социализъм с човешко лице". Никой все още не знае, че през август инициативата ще бъде брутално смазана от съветските танкове. Тъй че надали можем да се сърдим, че изстрелването на "Аполо 6" на 4-ти април 1968-ма е помрачено от бурните събития по света. Но и в космическата сфера то е засенчено от излезлия ден по-рано филм "2001: Космическа одисея", за юбилея на който писах вчера на страниците на КОСМОС БГ (линк). И все пак полетът на "Аполо 6" проправя по свой начин пътя към по-нататъшното развитие на космонавтиката и изпращането на човек на Луната. Мисията на "Аполо 6" не е чак толкова успешна, колкото тази на "Аполо 4" през ноември 1967-ма. Появяват се три сериозни проблеми в хода на полета. Първият настъпва две минути и пет секунди след старта, когато гигантската ракета "Сатурн 5" преминава през нежелани трептения и осцилации. Такъв тип осцилации притежават потенциала да повредят ракетата и даже да я разрушат. Добре че до такъв завършек не се стига. Вторият проблем е свързан със загубата на структурните панели от адаптера на лунния модул. Първоначално е сметнато, че тази загуба е причинена от осцилациите, но впоследствие се оказва плод на производствен дефект. Той е коригиран лесно при по-късните мисии. Третият проблем е може би най-сериозният. Два от общо петте двигателя на втората степен се изключват преждевременно и вместо да бъде постигната първичната 175-километрова кръгова орбита, накрая корабът достига орбита с параметри 172 на 223 километра. И това не е всичко - третата степен с единичен двигател J-2 за изпращане на кораба по посока на Луната не успява да се запали. За щастие мисията е спасена, след като е използвана двигателната система на сервизния модул на "Аполо 6". Благодарение на това командният модул е изпратен на разстояние 22 200 километра от Земята, преди да се завърне и да изпробва работоспособността на топлинния си щит. Независимо от авариите на някои от двигателите на "Сатурн 5", полетът на "Аполо 6" дава достатъчно увереност на НАСА, че свръхтежката ракета е безопасна за пилотирани мисии. Взето е решение "Аполо 6" да е последната безпилотна мисия от програмата. След приключването на полета е даден ход на подготовката за пилотиран полет до Луната. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2157-2018-50-years-apollo-6

Успех: космическият кораб Драгън пристигна на Международната космическа станция 4 април 2018 г. 14:00 ч. Днес в 13:40 ч. българско време астронавтът на "Международната космическа станция" Норишиге Канаи използваше роботизираната ръка "Канадарм2", за да прихване космическия кораб "Драгън". С това пристигането на кораба на МКС бе благополучно. Напомням на читателите, че "Драгън" бе изстрелян успешно с ракета "Фолкън 9" на 2-ри април в 23:30 ч. българско време. На борда на кораба пътуват множество научни експерименти, но най-интересните от тях са експеримент за захващане и извеждане от орбита на космически боклуци и платформа с центрофуги за създаване на изкуствена гравитация. Кадър от днешното захващане на "Драгън" от роботизираната ръка на МКС. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2156-2018-dragon-arrives-iss

Днес отбелязваме половин век от излизането на филма 2001: Космическа одисея Снимка от "Международната космическа станция" (горе) и кадър от филма "2001: Космическа одисея" (долу). До ден днешен филмът ни вдъхновява какъв трябва да е прогресът на човечеството. Photo credits : NASA / MGM 3 април 2018 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Научно-фантастичният филм "2001: Космическа одисея" дебютира на 2-ри април 1968 година в Uptown Theater. На 3-ти април вече е официалната му премиера на територията на САЩ. Така днес отбелязваме половин век от излизането на една филмова класика. Но когато творението на Стенли Кубрик и Артър Кларк се появява на бял свят, то не е посрещнато от бурни овации, нито от цветя и рози. Филмът е възприет като твърде бавен, с мудно развиващо се повествование. Липсват диалози през първите 25 минути, както и през последните 23. Посланието на филма е много абстрактно. Финалът е прекалено сюреалистичен. Зрителите в кината са толкова отегчени от отсъствието на диалози и разточителството, че си шушукат в залата. Някои от тях напускат киносалона преждевремено. Но ако известна част от поколението на 60-те години не успява да се впечатли от филма, това не може да се каже за неговите деца. Забележете - това са години на космическа надпревара, а киното и литературата бълват научна фантастика на поразия. Много от тези деца са привлечени от нея, а сред най-забележителните за тях филми е именно "2001: Космическа одисея". Същата година след излизането на филма се появява и книга с идентично заглавие, написана от Артър Кларк. Бавно и полека с течение на годините както филмът, така и книгата влизат в популярната култура. Днес рядко ще срещнете човек в активна възраст, който работи в космическата сфера и който като дете не се е впечатлил от книга на Артър Кларк или от някакво друго научно-фантастично произведение. Не е ли парадоксално, че посланието на "2001: Космическа одисея", макар и мрачно, макар и да описва развилнял се компютър-убиец, макар и да разказва как един астронавт влиза в монолит и губи човешкото в себе си, то не пречи децата на 60-те и 70-те да възприемат филма и книгата като символ на едно по-добро човешко бъдеще? Ето ни днес, през 2018 година, вече в бъдещето. А то, за бъдещето говоря, се оказа доста по-различно, отколкото си го представяха фантастите. Дали е по-добро или по-лошо, не бих се наел да кажа. В някои отношения е по-добро, а в други - по-лошо. Може би думата "различно" е единственото адекватно описание, което можем да дадем в случая. Но колко различно? Нека да разгледаме различните аспекти от бъдещето на "2001: Космическа одисея". Мобилни телефони Подобно на почти всички научно-фантастични произведения, така и "2001: Космическа одисея" не успява да предскаже мобилната революция- или най-малкото я предсказва само частично. Хейууд Флойд се обажда от космоса към Земята и разговаря с дъщеря си. Любопитното е, че освен че е в състояние да говори с нея, той може едновременно с това да я наблюдава на монитор. Днес ние приемаме видеоразговорите за даденост - имаме скайп, имаме и вайбър. През 60-те години на миналия век обаче е изглеждало, че видеоразговорите ще се случат в по-далечното бъдеще. И все пак, колкото и филмът да описва сравнително точно развитието на видеоразговорите, той не успява да предвиди революцията в безжичните комуникации. Флойд, разговаряйки с дъщеря си, научава че съпругата му е навън и не може да му се обади. Затова решава да й звънне на следващия ден. Очевидно е, че в бъдещето на филма от 2001 година не съществува такова нещо като мобилен телефон. Компютри и компютърни игри Ако има нещо, което изключително много ме изумява по отношение на сбъднатите и несбъднати пророчества, то е, че почти нито един фантаст не успява да предскаже появата на Интернет. Същевременно голяма част от научно-фантастичните произведения предричат появата на самоосъзнаващи се компютри или роботи, които от своя страна никога не стават реалност. Днес не разполагаме с HAL 9000. Изкуственият интелект напредва, това е безспорно. Но все още не се е появила машина, която да се самоосъзнае, която да се опише с думите "аз, роботът". Но пък днес има компютри, които могат да играят срещу хората - включително и на шах. В "2001: Космическа одисея" ХАЛ 9000 играе срещу астронавта Франк Пуул и го побеждава. Не само го побеждава, но изглежда, че и го лъже. Днес всеки може да пробва уменията си срещу домашния компютър на шах, макар и да е спокоен, че алгоритъмът ще играе по правилата и няма да "чийтва". Ако има още едно положително развитие в съвремието, то е, че гейминг индустрията разцъфтява и днес има много и разнообразни компютърни игри. Даже можем да се потопим във виртуални светове като тези в League of Legends или World of Warcraft. Орбитални станции и изкуствена гравитация Днес живеем в епохата на орбиталните станции. В експлоатация са "Международната космическа станция" и китайската "Тянгон-2", а скоро очакваме строежа на голямата модулна китайска станция и развитието на частните космически станции. За огромно съжаление обаче нито една от тези станции не е оборудвана със система за изкуствена гравитация, която да позволи комфортен престой на хората в космическото пространство. Но това съвсем не означава, че няма никакво развитие. Вчера, на 2-ри април към "Международната космическа станция" излетя корабът "Драгън" с платформа за изкуствена гравитация на борда. Тази платформа за пръв път ще позволи да се направят опити как растения и малки животни (напр. мухи и червеи) реагират в условия на изкуствена гравитация. Частно предприемачество в космонавтиката Може и да не сте наясно, но "2001: Космическа одисея" предсказва появата на частно предприемачество в космоса! Космическата станция от филма представлява орбитален хотел, собственост на "Хилтън". Днес има частници, които развиват космически бизнес. Само имената са различни от показаното там. Космическите кораби във филма се ръководят от Пан Ам - компания, която фалира в началото на 90-те. Днес има други компании като Върджин Галактик, Блу Ориджин, СпейсЕкс. Пътешествия до Юпитер и Сатурн Все още никой човек не е полетял до Юпитер или Сатурн, но въпреки това сме успели да посетим планетите с роботизирани станции. Е, жалко, че нито в орбита около Юпитер (както е във филма), нито на сатурновата луна Япет (както е в книгата) няма монолити. Но сме успели да изучим планетите много добре. Миналата година приключи своята работа автоматичната междупланетна станция "Касини", която в продължение на повече от десетилетие изучаваше Сатурн и неговите пръстени. Успяхме да видим снимки на Япет с много висока разделителна способност и не, там наистина няма междузвезден портал Но пък открихме гейзери на Енцелад, които могат да са показател за наличието на живот! Днес в орбита около Юпитер работи автоматичната станция "Джуно". И мога да ви гарантирам, че "Джуно" се управлява от доста точен компютър, който добре си върши работата и няма шанс да се разбунтува като ХАЛ 9000. Научните открития от орбитата на Юпитер са наистина зашеметяващи - може да прочетете за тях на страниците на КОСМОС БГ. Извънземни До ден днешен не сме установили съществуването на извънземен разум за голямо разочарование на фантастите и прогностиците. Нито сме видели монолити, нито дори не сме открили елементарни чуждоземни бактерии на Марс. Но пък и по този въпрос се работи усилено. През последните години настъпи бум в откритието на множество извънслънчеви планети. Към средата на месец април в космоса ще излети поредният космически телескоп "Тес", който ще търси близко разположени и подходящи за живот планети. Вместо заключение: както Артър Кларк е подчертавал, неговата книга "2001: Космическа одисея" и филмът никога не са били предвиждани да се използват като наръчници с предсказания, които ще се случат точно по часовник (или по календар). През 1968 година е изглеждало напълно реалистично в началото на новото хилядолетие да изпращаме космически кораби до далечни планети, чиито астронавти се борят със злонамерени компютри. Но тогава и други неща са изглеждали реалистични, например използването на жични телефони. Както всяко научно-фантастично произведение, така и "2001: Космическа одисея" е успяла да предвиди само някои неща, не е могла предскаже други и напълно проспала трети. А пък кой знае - може би в рамките на нашия живот ще открием извънземни монолити? Никой не може да каже... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2155-2018-polovin-vek-2001-odyssey

УСПЕХ: Космическа ракета Фолкън 9 изведе на път към МКС кораб Драгън с платформа за изкуствена гравитация! Снимка от излитането на ракетата "Фолкън 9" с кораба "Драгън" на 2-ри април. Photo credit : NASA 3 април 2018 г. 01:10 ч. Светослав Александров. Невъзвръщаема космическа ракета "Фолкън 9" излетя успешно на 2-ри април в 23:30 ч. българско време и изведе на път към "Международната космическа станция" товарен космически кораб "Драгън". Това бе 15-тият полет на "Драгън" до станцията от началото на въвеждането му в експлоатация. Днешният полет бе седми за СпейсЕкс от началото на 2018 година, като в това число включваме шест изстрелвания на "Фолкън 9" и един дебютен на новата свръхтежка ракета "Фолкън Хеви" на 6-ти февруари. Американският космически кораб "Драгън" заема много важна ниша в обслужването на "Международната космическа станция", защото това е единственият товарен кораб със способност не само да закарва голямо количество полезен товар от Земята до орбита, но и да връща товар обратно на Земята. Това е способност, която нито един друг товарен кораб не притежава - американският "Сигнус", руският "Прогрес" и японският "HTV" могат само да летят от Земята към космоса, но след приключването на мисиите им тези кораби изгарят в атмосферата. Минимална възможност за връщане на товар има само пилотираният кораб "Союз", но тя съвсем не е достатъчна за пълноценната научна работа на МКС. Днес на борда на "Драгън" пътуват много важни опитни съоръжения, но може би най-интересното е "MVP" (Multi-use Variable-gravity Platform). Тази платформа притежава способност да генерира изкуствена гравитация до 2g. До този момент са проведени множество експерименти относно влиянието на безтегловността върху хора и други биологични видове. Разполагаме с богатство от научни данни, получени на борда на станциите "Салют", "Мир", "Скайлаб", "Международната космическа станция", "Тянгон". За съжаление ние почти не разполагаме с данни относно влиянието на слаба гравитация върху живите организми. Имало е едва шест пилотирани кацания на Луната. Днес, когато фокусът на космическите агенции е да се върнем на Луната и да изпратим пилотирани експедиции към Марс и други региони на Слънчевата система, трябва да си отговорим на въпроса: какво гравитационно привличане е достатъчно, за да останем живи и здрави в космоса? Достатъчна ли е лунната гравитация, която е с 83% по-слаба от тази на Земята? Новата платформа MVP е екипирана с центрофуги, които могат да генерират изкуствена гравитация от 0.1 до 2g. С нейна помощ астронавтите ще изучат широк набор от организми - растения, риби, червеи, мухи. Първият опит ще започне с изучаването на плодови мухи Drosophila melanogaster. Запис от изстрелването: тук (Youtube link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2154-2018-3-april-dragon-launches

Индия изгуби контакт с новоизстреляния спътник GSAT-6A 2 април 2018 г. 08:05 ч. На 29-ти март Индия успешно изстреля в космоса спътника GSAT-6A с модернизирана ракета GSLV MK. II. Макар че изстрелването беше успешно, наземните ръководители по-късно оповестиха, че радиоконтактът със спътника е изгубен след няколко обиколки на Земята. Загубата на спътника се е случила докато той се е готвил да изпълни своето трето и окончателно повдигане на орбитата си. Индийските специалисти все още не губят надежда, че работоспособността на GSAT-6A ще бъде възстановена. Запис от изстрелването на 29-ти март тук: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2153-2018-april-india-loses-contact-newly-launched-satellite

Китайската мини-станция Тянгон-1 изгоря над Тихия океан далеч от населени места На илюстрацията: сближаването на космически кораб "Шенчжоу" (вдясно) с орбиталния модул "Тянгон-1". Image credit : CMSE 2 април 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Драмата с остарялата мини-станция на Китай "Тянгон-1" приключи с хепи енд - тази нощ тя изгоря в земната атмосфера над Тихия океан, където принципно изгарят повечето от приключилите работа космически апарати. Напомням на читателите, че "Тянгон-1" бе изстреляна успешно в края на септември 2011 година. В края на октомври същата година бе изстрелян роботизираният кораб "Шенчжоу 8", който се скачи със станцията - това бе първото скачване между китайски космически кораби и китайска космическа станция. Впоследствие през 2012 и 2013 година със станцията се скачиха пилотираните кораби "Шенчжоу 9" и "Шенчжоу 10". На борда на "Шенчжоу 9" летя Лю Ян, първата жена-астронавт на Китай. "Шенчжоу 10" също излетя с представител на нежния пол - Уан Япин. Цялата програма "Тянгон" е предприета от Китай с цел да добие опит в експлоатацията и поддръжката на орбитални станции. През септември 2016 година бе изпратена в космоса втората мини-станция "Тянгон-2". През октомври същата година тя бе посетена от двама астронавти - Цзин Хайпен и Чен Дун, а през април 2017 година с нея се скачи специализиран товарен кораб "Тянжоу 1". Принципно "Тянгон-2" също е пенсионирана, макар и все още да е в космоса. Очакваме да видим дали Китай ще предприеме маневри за контролираното й излизане от орбита, за да не се повтаря драмата с "Тянгон-1". Китай сега планира да построи голяма космическа станция от типа на руската "Мир". Първият й основен модул "Тианхе" ще бъде изстрелян през 2020 година. По-късно към него ще бъдат прикачени модулите "Уентян" и "Ментян", а в близост до тях ще бъде разположен голям телескоп от класа на "Хъбъл". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2152-2018-tiangong-1-safely-reenters-atmosphere

Лудият Майк Хюз с първи впечатления от полета: Плоска е! Видях четирите краища на Земята! Кадър от полета на Лудия Майк Хюз, на който се вижда разгръщането на основния парашут по време на спускането. Photo : Mad Mike/Noize TV 1 април 2018 г. 00:10 ч. Светослав Александров. Лудият Майк Хюз, първият плосконавт, излетял с построена от самия него ракета, разказа за пръв път впечатленията си след проведения от него полет на 25-ти март. "Плоска е. Нашата прекрасна Земя е плоска, сега вече се убедих със сигурност", сподели той в специален клип, качен в Youtube. Хюз не се стресна от обвиненията, че ракетата му е летяла само на височина от 500 метра и това не би било достатъчно за да се определи истинската форма на Земята. Той отхвърли с лека ръка критиците, които му препоръчаха да се качи с асансьор на небостъргач, висок повече от половин километър. "Нали знаете, небостъргачите се строят в градовете. А пък градовете са измислени от илюминатите, за да ни контролират в тесни затворени пространства", отсече Хюз. "Аз обаче летях над пустинята, там където не се виждаха никакви сгради. Именно тук е разликата. Е, накъдето и да погледнех, виждах само плоска повърхност - до четирите краища на Земята". Плосконавтът сподели също така, че има грандиозни планове за бъдещето. Сега в неговото полезрение е да построи ракета, която ще може да достигне до самото небе. "Нали знаете, моделът на плоската Земя е съвместим с идеята, че небето е твърдо", казва Лудият Майк. "А пък небесните тела са прикачени към орбиталните сфери. Моята цел е да стигна до Луната. Не знам дали тя е толкова голяма, че да ми позволи да стъпя на нея. Ако тя е едва на няколко хиляди километра над нас, не очаквам да е с огромен размер. И въпреки това се надявам да успея да се закрепя над нея и да забия американското знаме". "Нийл Армстронг ряпа да яде", смее се Хюз. "Аз ще съм първият човек, летял до Луната", категоричен е той. Източник: Youtube (Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2151-2018-hughes-earth-is-flat

Успех: НАСА изстреля парашут до ръба на космоса, за да тества кацането на следващия марсоход Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA Wallops 31 март 2018 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 18:19 ч. българско време от космодрума на НАСА Уолопс във Вирджиния излетя успешно суборбиталната ракета "Блек Бранд". Ракетата благополучно изведе до ръба на космоса (на височина 51 километра) експеримента ASPIRE (Advanced Supersonic Inflation Research Experiment), който включваше разгръщането на свръхзвуков парашут. Сега, след като полетът е приключил, инженерите на НАСА ще изучат получените данни. Тези данни ще са решаващи за окончателния дизайн на парашута, който ще се използва при кацането на следващия марсоход на НАСА. Марсоходът, част от мисия "Марс 2020", ще лети през 2020 година. На височина от 51 километра атмосферата на Земята е достатъчно разредена, за да наподобява тази на Марс. Това позволява спускаемият хардуер да бъде изпитан с помощта на малки ракети или височинни балони, преди да бъде изпратен на реална експедиция до Червената планета. Източник: NASA Wallops http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2150-2018-nasa-aspire-launches

Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе успешно в първична орбита 10 спътника Иридиум 30 март 2018 г. 17:30 ч. Днес в 17:13 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Броени минути след началото на полета втората степен на ракетата постигна успешно своята първична околоземна орбита. В рамките на днешния полет не се предвижда кацане на първата степен, но СпейсЕкс ще направят опит да върнат част от обтекателя. Общо десет спътника от серията "Иридиум" ще трябва да бъдат вмъкнати в техните целеви орбити. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2149-2018-spacex-falcon-launches-iridium-satellites

Снимки на деня: човек в космоса 30 март 2018 г. 15:00 ч. Вчера, на 29-ти март, астронавтите на НАСА Рики Арнолд и Дрю Фойстел излязоха в открития космос, за да обслужат американския сегмент на "Международната космическа станция". Извънбордовата дейност продължи шест часа и десет минути, а астронавтите свършиха успешно всички поставени пред тях задачи. Фотограф от вътрешната страна на станцията бе руският космонавт Олег Артемиев, който успя да направи хубави снимки. Снимките бяха качени в Туитър [1]. От гледната точка на Артемиев обаче добра видимост имаше само към Дрю Фойстел, което означава, че качествени снимки на Арнолд за съжаление не можеха да бъдат направени. По случая руският космонавт организира задачка-закачка: познайте кои са краката, които се виждат на някои от фотографиите. Отговорът бе: на Дрю Фойстел. Всички снимки, публикувани от Артемиев, показват само и единствено Фойстел. Но подобни неща се случват в космонавтиката. Най-известният пример, разбира се, е този на "Аполо 11". Понеже основен фотограф на мисията е бил Нийл Армстронг и камерата е била най-вече в неговите ръце, затова на снимките днес се виждат най-вече колегата му Бъз Олдрин. Качествени снимки на Армстронг, за съжаление, почти няма. Ето снимките от вчерашната "космическа разходка": Photo credit : Oleg Artemyev http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2148-2018-30-march-man-in-space

Американските астронавти Дрю Фойстел и Рики Арнолд излязоха в открития космос Тази снимка на Дрю Фойстел бе заснета днес от неговия колега Олег Артемиев малко след началото на "космическата разходка". Photo credit : NASA TV 29 март 2018 г. 18:10 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Андрю (Дрю) Фойстел и Ричард (Рики) Арнолд излязоха в открития космос. Очаква се "космическата разходка" на двамата да продължи около шест часа и половина. Напомням на читателите, че Фойстел и Арнолд излетяха в космоса миналата седмица с кораба "Союз МС-08". Това е първото им излизане в открития космос като членове на настоящия екипаж на "Международната космическа станция". Основната задача на астронавтите е да инсталират нови комуникационни антени на модула "Транкуилити", както и да подменят система от камери на гредата "Порт 1". Наблюдавайте извънбордовата дейност в реално време тук: НАСА ТВ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2147-2018-feustel-arnold-spacewalking

ЕКА за пръв път тества парашутната система на мисията ЕкзоМарс-2020 Снимка от тестовото разгръщане на парашута. Photo credit : ESA/I. Barel 29 март 2018 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Европейската космическа агенция (ЕКА) и Роскосмос се готвят за втория етап от реализацията на съвместната програма "ЕкзоМарс" за изучаване на Червената планета. В рамките на първия етап през 2016 година излетя орбитален апарат "Трейс Газ Орбитър", а през 2020 година предстои изстрелването на руска спускаема платформа с европейски марсоход. И при двете мисии има българско участие - на "Трейс Газ Орбитър" в орбита около Марс вече работи инструментът "Люлин-МО", а при втория етап на марианската повърхност ще бъде доставен "Люлин-МЛ". Вторият етап от мисията ще е доста по-труден от първия: ще има кацане на Марс и то трябва да е успешно. За да бъде подсигурен успехът, по-рано през този месец ЕКА изпробва парашутната система в района на Кируна, Швеция. Ето как се очаква да проработи парашутната система за "ЕкзоМарс-2020": Photo credit : ESA Както се вижда, системата е доста сложна и ще се използват цели четири парашута. Пръв ще се отвори мъничкият пилотен парашут с диаметър 4.8 метра. По време на този етап спускаемият апарат ще пътува със свръхзвукова скорост. След това ще се разгърне първостепенният главен парашут с диаметър 15 метра. На тази фаза "ЕкзоМарс-2020" все още ще пътува със свръхзвукова скорост. Когато скоростта падне под тази на звука, ще се разгърне още един пилотен парашут и след него ще се отвори второстепенният 35-метров парашут: най-големият в историята на космонавтиката, който ще бъде изпратен към Марс. В рамките на теста през март 2018 година бяха изпробвани последните два етапа от работата на парашутната система. Тя бе вдигната с хеликоптер на височина 1.2 километра над Земята. След освобождаването на системата се разгърна успешно пилотният парашут и 12 секунди по-късно се задейства и 35-метровият парашут. Всичко приключи благополучно. Оттук насетне предстои още един критичен тест - цялостно изпробване на всичките четири парашута в близкокосмическото пространство. Парашутната система ще бъде вдигната с балон на височина 30 километра. На тази височина атмосферата на Земята е разредена като марсианската и ще може да се направи почти цялостна симулация на спускането. Дано всичко мине наред. "ЕкзоМарс" е изключително обещаваща програма и с помощта на нея Русия и ЕКА ще търсят заедно живот на Червената планета. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2146-2018-exomars-parachute-tested

Тренд: само 14% от българите не вярват, че човек е стъпвал на Луната На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA Поредица от статии, оборващи лъжетеорията, че човек не е бил на Луната. Кацането на Луната. Част 1. Голям Холивудски филм? Кацането на Луната. Част 2. Технологичният напредък Кацането на Луната. Част 3. Пречила ли е радиацията? Кацането на Луната. Част 4. Лунните снимки Какви видеозаписи от лунното кацане са изгубени? Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? Лунната конспирация и ефектът на Дънинг-Крюгер Как да сме сигурни, че лунните кацания са истина? 29 март 2018 г. 17:17 ч. Светослав Александров. Днес изследователски център "Тренд" публикува прелюбопитно проучване за нагласите на българите по отношение на вярванията, конспирациите и суеверията. Според проучването мнозинството от българите (58%) са на мнение, че човек е бил на Луната. Едва 14% са убедени, че астронавти никога не са стъпвали там. Останалите 28% не могат да преценят. Българите са скептици и по отношение на съществуването на извънземни - 29% вярват в тях, 58% не вярват и само 13% не могат да преценят. Тези, които смятат, че хората са установили контакт с извънземни са 19%, а тези, които са на мнение, че извънземните живеят сред хората са 14%. Малцинство са вярващите в ХААРП (24%) и Кемтрейлс (25%). И ако по отношение на авиокосмическите конспирации България се представя доста добре, не такова е отношението към другите типове суеверия. Огромно мнозинство, над 75% от хората вярват на Ванга. 60% пък са убедени, че има изкуствено създаване на болести с цел продажба на нови лекарства. Същевременно вярващите в рая и ада са малцинство - 36%. Какъв е коментарът ми по темата? Ще се огранича само до авиокосмическите конспирации. Поне в това отношение се радвам, че българите в масовия случай сме останали трезвомислещи. Проучването потвърждава моето становище, че "неверниците" и активно пропагандиращи лунната конспирация са малцинство. За съжаление това малцинство е изключително шумно, макар и необразовано, изявява се в интернет пространството и така притежава способността да обърква останалата част от обществото. Източник: Тренд http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2145-2018-bulgarians-belief-moon-hoax

Успех: Индия изстреля модернизирана ракета GSLV Mk.II със спътника GSAT-6A 29 март 2018 г. 15:00 ч. Днес в 14:26 ч. българско време от космическия център Сатиш Дхауан излетя благополучно ракетата GSLV Mk. II с комуникационен изкуствен спътник GSAT-6A, разработен от Индийската космическа изследователска организация ISRO. Това бе първият полет на модернизирана ракета GSLV-MK.II с подобрена втора степен и нов тип двигател "Викаш". Близо осемнадесет минути след началото на полета спътникът се отдели благополучно от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет, с което приключи работата на GSLV. Това бе петият успешен полет на ракета от типа GSLV след завръщането й в експлоатация през 2014 година. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2144-2018-29-march-india-launch

НАСА потвърди, че космическият телескоп TESS е готов за изстрелване през април! На снимката: космическият телескоп "TESS" по време на предстартовата подготовка на космодрума Кенеди. Photo credit : NASA's Kennedy Space Center 28 март 2018 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Макар че днес мнозина представители на астрономическата общност тъгуват поради отлагането на изстрелването на телескопа "Джеймс Уеб" от 2019 за 2020 година, не всичко е трагично по отношение на космическата астрономия. Днес НАСА потвърди, че един от най-интересните космически телескопи е в готовност за старт следващия месец. Телескопът "TESS" (на английски: Transiting Exoplanet Survey Satellite) може да излети с ракета "Фолкън 9" още на 16-ти април. "Един от най-големите въпроси при изучаването на екзопланетите е: ако даден астроном открие планета в обитаемата зона около своята звезда, дали тя би била интересна от гледната точка на биолог?", коментира Джордж Рикър, ръководител на мисията и учен от Масачузетския технологичен институт. "Очакваме TESS да открие множество планети, чиито атмосферни характеристики, които притежават потенциални следи за присъствието на живот, биха могли да бъдат измерени прецизно от бъдещи наблюдатели". Напомням на читателите, че т.нар. "обитаема зона" на дадена планета означава това разстояние от звездата, което би позволило присъствието на вода в течно агрегатно състояние на повърхността на въпросната планета. След като "TESS" бъде изстрелян, космическият телескоп ще се отправи към Луната за изпълняването на гравитационна маневра. Ако тя е успешна, телескопът ще се позиционира в 13.7-дневна орбита около Земята. Шестдесет дни след старта ще започне основната научна мисия. "TESS" е екипиран с четири широкоъгълни камери, които ще наблюдават 85% от цялото небе. На базата на транзитния метод телескопът ще търси планети около близки до нас звезди - т.е. звезди, намиращи се на по-малко от 300 светлинни години от Слънцето. Според учените данните от телескопа ще бъдат анализирани в продължение на дълги години. "Започва нова епоха в екзопланетните проучвания", смята Стивън Райнхарт, учен от проекта. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2143-2018-tess-ready-for-launch

Новоизстреляните астронавти Дрю Фойстел и Рики Арнолд се готвят за първото си излизане в открития космос този четвъртък На снимката: астронавтът Дрю Фойстел по време на "космическа разходка" през май 2011 година от външната страна на "Международната космическа станция". Тогава Фойстел беше пристигнал със совалката "Индевър". Photo credit : NASA 28 март 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изминаха едва няколко дни от успешното изстрелване на кораба "Союз МС-08" [1], но астронавтите Дрю Фойстел и Рики Арнолд вече се готвят за първата си сериозна работа като нови членове на екипажа на "Международната космическа станция". Вчера двамата подготвиха скафандрите и екипировката за първото си излизане в открития космос. То ще бъде проведено утре. Очаква се Фойстел и Арнолд да работят от външната страна на станцията в продължение на шест часа и половина. Предстои инсталация на нови комуникационни антени на модула "Транкуилити", както и подмяна на камери, намиращи на гредата "Порт 1". Първоначално "космическата разходка" беше планирана за месец май, но неочаквано бе изместена за март. В космонавтиката подраняването е изключително рядко явление - обикновено когато пиша за промени в графика, то най-често е свързано с отлагания. В случая с "Международната космическа станция" обаче понякога се случват и подранявания - най-вече когато се окаже, че астронавтите не са толкова заети с научна дейност или обслужването на новопристигнали космически кораби. Такъв е периодът сега - наскоро корабът "Союз МС-08" се скачи със станцията, а има още малко време до изстрелването на следващия кораб - това ще е американският "Драгън". "Драгън" ще лети в началото на април с ракета "Фолкън 9", може би още идващия понеделник, и ако всичко мине наред, корабът ще бъде захванат с роботизираната ръка "Канадарм 2" от астронавтите Скот Тингъл и Норишиге Канаи. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2142-2018-arnold-feustel-spacewalking

Агонията продължава: големият телескоп Джеймс Уеб няма да лети преди май 2020 година... 27 март 2018 г. 19:00 ч. На специална телеконференция, излъчена днес в 18:30 ч. българско време по НАСА ТВ, бяха оповестени поредните лоши новини за телескопа "Джеймс Уеб". Една година допълнително отлагане - сега стартът на "Уеб" не се очертава да е преди май 2020 година. Новината беше потвърдена и на сайта на агенцията [1]. Дори и това може да не е окончателната дата. На телеконференцията беше съобщено, че НАСА е само на 70% уверена, че телескопът ще бъде готов за първата година от следващото десетилетие. Но и това не е най-лошата новина. Най лошата е, че телескопът се утвърждава като финансова черна дупка, която продължава да смуче от ограничения бюджет за космически изследвания. До този момент са усвоени $7.3 милиарда долара. Законовият праг е $8 милиарда и ако той бъде прехвърлен, "Джеймс Уеб" отива в Конгреса за прегласуване и политиците ще трябва да си кажат тежката дума, която може да е "не". Напомням на читателите, че според първоначалните планове през 1997 година телескопът трябваше да струва $0.5 милиарда и да лети през 2007 година. Това означава, че вече имаме 13-годишно отлагане, а вложените средства могат да стигнат $8.8 милиарда. За да покрие нарастващите разходи на "Джеймс Уеб", НАСА трябваше да прави големи компромиси. Един от най-съществените бе че агенцията трябваше да се откаже от сътрудничеството с Европейската космическа агенция (ЕКА) за реализирането на съвместната мисия "ЕкзоМарс". През 2016 година ЕКА изстреля "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" с помощта на Русия, която беше включена на мястото на НАСА като пълноправен партньор. Руснаците осигуриха нови научни инструменти и ракета носител "Протон-М". Проектът "Джеймс Уеб" е изключително спорен - критикуван е дори на страниците на сп. Нейчър [2]. Цената за изработка е огромна, отлаганията са огромни, но и рисковете също са огромни. "Джеймс Уеб" притежава 6.5-метрово огледало - три пъти по-голямо от това на "Хъбъл", най-голямото, което трябва да бъде изпратено в космоса. Поради това то бе построено в рамките на отделни компоненти и ще лети в сгънат вид. "Джеймс Уеб" не просто трябва да бъде изстрелян успешно в космоса, но да се отправи на разстояние 1.5 милиона километра от Земята (далеч отвъд орбитата на Луната) и да разгърне огледалото в автоматичен режим. Ако нещо се обърка, няма шанс за ремонт - толкова далече астронавти не ходят, а и корабът "Орион" за междупланетни мисии не е готов и е също отлаган в продължение на дълги години. Спасителни мисии като тези на совалките до "Хъбъл" просто няма да има. Големият провал на НАСА - телескопът "Джеймс Уеб". Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2141-2018-james-webb-delayed-2020

Днес се навършват 50 години от трагичната смърт на Юрий Гагарин В продължение на цели 55 години усмивката на Гагарин символизира порива на човек към звездите. Снимка : РКК Енергия 27 март 2018 г. 17:20 ч. Светослав Александров. На 27-ми март 1968 година Юрий Гагарин, първият човек в космоса, загива в самолетна катастрофа. По време на учебен полет той и инструкторът му Владимир Серьогин губят контрол над самолета "МиГ-15УТИ" и той се разбива в Земята. Много се е изписало за живота и смъртта на Юрий Гагарин. Понеже той е най-известният човек в историята на космонавтиката, неизбежно е, че неговото име ще бъде свързвано с всякакви небивали теории. Добавете към това факта, че СССР е била тоталитарна държава, добавете също че подробностите около разследването на катастрофата дълги години не са били публикувани, в такъв случай множеството интерпретации са неизбежни. До ден днешен продължаваме да слушаме умотворения защо Гагарин е загинал - от по-конвенционални обяснения като това, че Гагарин е бил пиян, че е наблюдавал диви животни от самолета си, до абсурдни твърдения - че космонавтът загубил живота си докато летял на тайна мисия до Луната или пък че бил отвлечен от извънземните. Последното твърдение е често свързвано с името на Ванга според градските легенди у нас и не бива да ни изненадва, че наивни и лековерни хора му вярват безкритично (щом Ванга го е казала, не може да не е вярно, нали?). Въпреки всички налудничави теории, има някои неща, които можем да потвърдим със сигурност за Гагарин. Едното е, че след историческия полет на 12-ти април 1961 година той се превръща за една нощ в знаменитост и съветските власти решават да го лишат от това, което обича, а именно да лети. Наместо това Гагарин е превърнат в дипломат, който започва да обикаля около света с цел да пропагандира съветската мощ. Това се отразява силно на неговия характер. Генерал Владимир Каманин, началник на космонавтския отряд, е написал в своя дневник: "Струва ми се, че той пие доста. На върха на славата си е, носи голям морален товар и знае, че всяка негова стъпка се наблюдава". Въпреки всичко Гагарин не се отказва от мечтата си и през 1963 година сам става заместник-командир на отряда от космонавтите. Но как би ги командвал, след като през годините след неговия полет другите са натрупали повече опит и летателни часове от него? Космонавтът непрекъснато настоява да има повече възможности да бъде допускан до полети. Накрая Гагарин решава да се преквалифицира като военен пилот, а на 17-ти февруари 1968 година защитава успешно дипломната си работа относно аеродинамика на летателни апарати. Ето какво знаем със сигурност за фаталния 27-ми март 1968: Той се събужда рано на военното летище Чкаловски, за да проведе няколко тренировъчни полета като част от преквалификацията му за военен пилот. Предвидени са три излитания с "МиГ-15УТИ" - едно съвместно със Серьогин и след него още две самостоятелно. Малко след 10:00 сутринта Гагарин и Серьогин се качват на самолета и политат, независимо че времето се влошават. Няколко минути по-късно Гагарин докладва, че упражненията са приключени и че двамата се връщат в базата. След това радиоконтактът неочаквано прекъсва. Обгорените останки от самолета са намерени в 15:00 ч. на същия ден сред дърветата и снега в района на Подмосковието. Тялото на Серьогин незабавно е идентифицирано, а това на Гагарин е намерено ден по-късно недалече от мястото на катастрофата. Официално оповестената причина е, че Гагарин и Серьогин са загубили контрол над самолета заради неуспешен опит да избягат от "чужд обект". Изразът "чужд обект" обаче има доста широк смисъл - това може да е балон, птица, друг самолет или ... нещо по-различно. Списъкът е дълъг, а както се вижда, през годините мнозина изказаха различни неправдоподобни предположения какво може да е представлявал този "чужд обект". Но през 2013 година космонавтът Алексей Леонов, който е участвал в разследването и дълги години се е мъчил да получи разрешение да каже повече информация по темата, най-накрая прави дългоочакваното изявление при едно условие - да не конкретизира имена. Става въпрос за самолет "Су-15", който се е намирал в опасна близост до Гагариновия "МиГ-15". Леонов казва, че са знаели за теста на "Су-15" през този ден, но всички са предполагали, че самолетът ще лети на височина около 10 километра. В реалността той е бил само на 450 метра над Земята и се е пресякъл с пътя на Гагарин. "Су-15" преобърнал "МиГ-15" и той се завъртял в дълбока спирала. Оттук насетне трагедията е била неминуема... Единственото нещо, което Леонов не ни казва, е името на пилота. Той е надхвърлил 80-те и е в много лошо здравословно състояние. Никой няма да спечели, ако стане ясно кой е той. Незабавно ще бъде демонизиран, а по думите на Леонов е много добър летец-изпитател. Вероятно така е най-добре. В авиацията наистина се случват инциденти, понякога фатални. При това няма нужда даден човек да бъде наказван повече, отколкото е заслужил, а публичното унижение стои вечно и няма изтриване. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2140-2018-gagarin-death-50-years

Корекция: плоскоземците не вярват в космоса. Те вряват, че небето е твърдо.

Призрачният космодрум Спейспорт Америка: тъжният паметник на едно бъдеще, което още не е дошло Тук днес трябваше да кипи живот и да има ежедневни полети към звездите, но вместо това футуристичният космодрум Спейспорт Америка пустее. Photo credit : Land Rover MENA 26 март 2018 г. 17:35 ч. Светослав Александров. Много хора се смеят на руския космодрум Восточний, на неизпълнените обещания, на все още непостроените площадки за "Ангара" и на сериозната корупция. Но докато руснаците едва смогват да направят един нов космодрум на собствената си територия, американците имат коренно противоположен проблем - в САЩ има твърде много построени космодруми, но няма достатъчно ракети и кораби, които да летят от тях и да запълнят цялостния им капацитет. Може би най-яркият пример затова е Спейспорт Америка в Ню Мексико. Макар че космодрумът е официално "открит" през 2011 година, дейностите на него днес са сведени до минимум. Това, което е най-лошото - космодрумът е построен до голяма степен с публични финанси - щатът Ню Мексико е дал над $220 милиона долара, част от които са били осигурени чрез увеличаване на данъците на жителите. Като резултат Спейспорт Америка е успешно построен, но неговата роля е сведена най-вече до туристическа атракция. Скъпо струваща и пустееща туристическа атракция. Както се изрази писателят Джак Мърфи по време на неговото посещение на Спейспорт Америка през 2017 година [1]: "Чувствам се като че ли съм посетил Джурасик Парк в деня преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат". Името Спейспорт Америка винаги е било свързано с Върджин Галактик - космическата компания, основана от Ричард Брансън. Когато строежът на космодрума започва през 2006 година, очакванията са, че до 2009 година корабите "СпейсШипТу" ще са отдавна в експлоатация, а за откриването на космодрума през 2011 година вече трябва да са напълно готови за туристическия поток от хилядите желаещи да полетят в космоса. Това бе потвърдено и през 2014 година от думите на Кристин Андерсън, изпълнителен директор на Ню Мексико Спейспорт. "Мисля, че винаги се предвиждаше те да летят преди ние да сме готови", оповести тя по време на интервю с медиите. "Строежът на космодрум от нулата отнема време, но и строежът на космически кораб - също". Никой обаче не можеше да предвиди дългите забавяния в тестовите полети на "СпейсШипТу" и катастрофата на първия кораб "Ентърпрайз" от тази серия през 2014 година, при която загина един пилот, а друг беше ранен... Днес все още чакаме "СпейсШипТу" да полети в космоса. В началото на януари 2018 г. бе проведен, надяваме се, последният планиращ полет на втория кораб "Юнити". До броени седмици трябва да започнат и ракетните полети. Отново нещата се случват след твърде големи забавяния. Миналата година Върджин Галактик се надяваше до края на 2017-та да има космически полети, а през първата половина на 2018-та самият Брансън да лети. Мисля че няма нужда да подчертавам докъде са стигнали нещата. Продължаваме да чакаме. Тук е коректно да бъде отбелязано, че Върджин Галактик понастоящем тества "Юнити" не на територията на Спейспорт Америка, а на космодрума Мохаве в Калифорния. За такава мащабна сграда като космодрума Спейспорт Америка само един наемател не е достатъчен. Освен Върджин Галактик, през годините от това място трябваше да провеждат полети и Ъп Аероспейс и Армадило Аероспейс. Армадило обаче фалира. Последният полет на ракетата "СпейсЛофт" на Ъп Аероспейс беше през 2015 година. Оттогава насам не са много значимите събития, които са се случвали на територията на Спейспорт Америка. Може би най-същественото е, че през 2017 година беше проведен шампионатът за купата на Спейспорт Америка, в рамките на който 110 екипа изстрелваха ракети на височина до 9 километра. Ракетомоделизмът е чудесно хоби, но само то не може да издържа мащабен космодрум. На 7-ми април обаче очакваме известно възраждане - компанията Ексос ще проведе своето дебютно изстрелване на възвръщаемата суборбитална ракета "Сардж" с комерсиални полезни товари. Но дали това би било достатъчно? Хубаво ще е ако Спейспорт Америка привлече устойчиви космически фирми, които имат вече разработен бизнес и реални постижения зад гърба си. През изминалите няколко години прогресът в космонавтиката беше олицетворяван най-вече от две частни космически компании: това са Блу Ориджин на Джеф Безос и СпейсЕкс на Илон Мъск. Блу Ориджин вече провежда редовни суборбитални полети с кораба "Ню Шепърд", като на кораба пътуват комерсиални полезни товари. Засега полетите са безпилотни, но до края на годината или в началото на 2019-та компанията очаква да изпрати за пръв път човек в космоса. Блу Ориджин си има собствен космодрум в Западен Тексас. На сайта на Блу Ориджин пише изрично [2], че туристическите полети ще бъдат провеждани от Западен Тексас, а не от Ню Мексико. Случаят със СпейсЕкс е по-интересен. През 2013 година компанията оповести, че е подписан тригодишен срок за лизинг на Спейспорт Америка. Трябваше да бъдат провеждани тестови полети на ракетата "Грасхопър" за изпробване на възвръщаеми технологии. Но до днес, 2018-та година, никакви тестове не са извършени на територията на космодрума. Понастоящем СпейсЕкс използва държавния космодрум Кенеди под лизинг. Оттам преди няколко седмици беше проведен и дебютният полет на тежкотоварната ракета "Фолкън Хеви". Що се касае до бъдещите полети на новите ракети BFR ("Биг Фолкън Рокет") и междупланетните кораби за мисии до Марс, тестовете ще бъдат провеждани от космодрум, който сега се строи в близост до населеното място Бока Чика в покрайнините на гр. Браунсвил в Южен Тексас. Това е поредният признак, че компанията не проявява интерес за сериозен ангажимент да изстрелва от Спейспорт Америка. И така, какво ще се случва оттук насетне със Спейспорт Америка? Забележително, макар и дейността на космодрума да не успя да потръгне така, както се предвиждаше, преди няколко дни бе съобщено, че Ню Мексико ще налее още $17 милиона публични средства в проекта [3]. Ще бъдат извършени ремонти на критичните съоръжения, както и ще бъде построен нов хангар за тестване на спътници и горивна станция. Всички, които са въвлечени в инициативата, се надяват, че това ще е достатъчно, за да се привлекат още космически фирми, които с готовност биха плащали наем. Е, какъв е изводът? Умни хора отдавна са установили, че ако дадено нещо не може да се издържа с частни средства, то може да се издържа с държавни Но да се надяваме, че работите ще потръгнат и че Спейспорт Америка няма да влезе в историята като най-недалновидното разхищение на средства за космически проект. Засега обачe положението е такова - космически кораби от това място все още не летят. Хангарът, който трябва да помества самолети-носители "УайтНайтТу" и кораби "СпейсШипТу", днес стои празен - с изключение на един-единствен макет на кораб. Гаражът, в който се поместват пожарните автомобили, продължава да бездейства - няма аварийни ситуации. Как може да има аварийни, като няма и регулярни... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2139-2018-spaceport-america

По времето на соца не е имало такива глупости заради цензурата в печата, разбира се. Това обаче съвсем не означава, че не е имало псевдонаука - при това съвсем с одобрението на тоталитарния апарат. Например дълги години тотално е била отричана генетиката. В СССР това е продължавало от 20-те до формално 64 г. (справка : https://en.wikipedia.org/wiki/Lysenkoism) . Течението също е било популярно и в България. Съвсем случайно попаднах на стари научни списания от 60-те години и го видях с очите си. Поради отричането на генетиката биологичните проучвания в СССР и Източния блок рязко изостават. Винаги е имало индивиди със склонност към глупости. Да, днес Интернетът е един усилвател, а СМИ трябва да се адаптират към него ... или да изчезнат. Но това не значи, че глупостите са започнали с интернет. Разказват ми, че по времето на соца първият наплив на идиотщината започва с ... ксерокса. Тогава се появява първата вълна от графомани. Да, създава се благоприятна среда да се разпространяват материали против тоталитаризма. Дисидентите получават своя шанс. Но шанс получават и идиотите

Та по темата: След полета на Майк Хюз: Защо лъжетеорията за плоската Земя набира такава популярност в днешния технологичен век? За да разберем отговора на въпроса е нужно да осъзнаем, че има три типа поддръжници на "теорията". 1. Печалбарите. Те са двигателят на всичко. Състоят се от интелигентни и добре начетени хора, но със съмнителен морал. Подобно на богати свещеници, които носят скъпи часовници и карат лимузини, а същевременно проповядват да живеем смирено и скромно, така и печалбарите не вярват истински в плоската Земя. За тях псевдонауката е кокошката, която снася златни яйца и поради това публично никога не биха се отрекли от нея. Имат блогове, влогове и Youtube канали с хиляди посетители, които генерират печалба. Те са разработили страхотен мърчъндайзинг. Тениски с надписи "The Earth is Flat". Флаери, календари и т.н... 2. Търсачите на внимание. Тези хора вероятно не са били добри ученици, но отличителното при тях е, че обичат да комуникират с учени и изпитват задоволство да спорят с тях. Може би голяма част от тях също не вярват истински в плоската Земя, но се радват на това да поддържат идеята заради самия спор. Обичат сутрин да се събуждат и да видят 50 нови лайка във Фейсбук. Повечето са мързеливи и търсят евтина слава - пускат едни и същи неща и чакат другите да ги харесат. 3. Стадото. Всички хора от тази група не са научили нищо съществено от природните дисциплини в училище. Те презират науката и учените. Те се придържат към плоскоземния модел, защото е извън нормата и като такъв представлява бунт срещу общоприетото. Гледат Youtube каналите без да ги разбират. Не разбират "модела на глобуса" заради физиката, която им е непонятна. Не искат да се учат и често пъти ученето на нови неща е извън възможностите им. Съвсем доброволно и безкритично подкрепят хората от 1. и 2.

Ексос Аероспейс подготвя първото изстрелване на ракетата Сардж от космодрума Спейспорт Америка през април 25 март 2018 г. 19:20 ч. На своя уебсайт [1] частната космическа компания Ексос аероспейс обяви, че остават броени дни до дебютното изстрелване на ракетата "Сардж". "Сардж" премина през "висящ" тест на 17-ти март, в рамките на който тя беше вдигната с помощта на кран, а двигателят й беше запален. Целта на изпитанието беше да се провери дали всички системи на борда работят нормално, включително задвижващите и навигационните системи. Ако всичко мине по план, дебютното изстрелване ще е на 7-ми април от космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико. Няколко думи за космодрума: това е гигантско съоръжение, което беше построено през 2011 г. и се считаше, че от него ще излитат ракетите и космическите кораби на редица частни компании. За съжаление това все още не се е случило - само компанията Ъп Аероспейс е провела няколко изстрелвания и освен нея са организирани няколко десетки полета на студентски ракети в рамките на специален шампионат по ракетостроене през 2017 година. Но дебютните полети на туристическите кораби "СпейсШипТу" на Върджин Галактик се забавиха твърде много. Така космодрумът престоя дълги години като призрачна сграда. Но се надяваме, че раздвижване най-сетне ще има и че след старта на Ексос през април грандиозното комерсиално бъдеще най-после ще започне. Ексос Аероспейс е наследник на старата компания Армадило, създадена от разработчика на видеоигри Джон Кармак. За съжаление Армадило фалира и през 2013 година Кармак замрази дейността на компанията. Но пък за радост през 2015 година новооснованата фирма Ексос изкупи голяма част от активите и много от бившите работници на Армадило се присъединиха към нея. Работата върху ракетата "Сардж", по която Армадило работеше през месеците преди фалита, беше възобновена. Какво представлява "Сардж"? Това е възвръщаема суборбитална ракета, която ще може да достига височина поне 80 километра (американската дефиниция за това откъде започва космическото пространство). Възвръщаемостта е важна цел, към която се стремят редица космически компании и ако полетът на "Сардж" е успешен и бъде повторен, Ексос Аероспейс ще се присъедини към предприемачи като Илон Мъск (СпейсЕкс) и Джеф Безос (Блу Ориджин), провели такива възвръщаеми полети. На снимката: ракетата "Сардж" по време на "висящ" тест на 17-ти март. Photo http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2138-2018-exos-aerospace-prepares-first-flight

Най-накрая: плоскоземецът Майк Хюз излетя със собствената си ракета Кадър от полета на Лудия Майк Хюз, на който се вижда разгръщането на основния парашут по време на спускането. Photo : Mad Mike/Noize TV 25 март 2018 г. 12:35 ч. Светослав Александров. Лудият Майк Хюз, търсач на силни усещания, ексцентрик и плоскоземец, най-накрая успя да излети със собствената си ракета. Той също така се завърна жив, макар и с наранявания на гърба. Напомням на читателите, че първоначално полетът трябваше да бъде проведен в края на ноември. Но в хода на работа се появиха редица проблеми - както от административно естество (Хюз не успя да получи навреме разрешение), така и от техническо. На няколко пъти той насмалко не полетя, но все възникваше проблем с някакъв дефектен клапан или нещо друго. Днешният ден най-накрая се оказа щастлив за Лудия Майк. На публикувания видеозапис се вижда как търсачът на екстремни усещания се качва на ракетата си, украсена с надписи Research Flat Earth, след което техниците напускат стартовата площадка и ракетата излита. Достигнатата височина според представените от екипа му данни възлиза на 571.5 метра. Това е крайно недостатъчно, за да може чудакът да установи дали Земята е плоска или не. За сравнение пътническите самолети достигат до височина 10-12 километра. Ако искате да погледнете как изглежда Земята от височина 500 метра и повече, дори не е нужно да летите - можете просто да се качите на Витоша или която и да е планина в България. Въпреки това от инженерна гледна точка постижението на екипа на Хюз е забележително - след като двигателят на ракетата приключи работа, първоначално се разгърна един парашут, а непосредствено преди съприкосновението със Земята се разгърна още един парашут за омекотяване на удара. Последващите кадри доказаха защо е хубаво с ракето- и корабостроене да се занимават космическите агенции или частните компании с вече натрупан опит, а не всеки срещнат аматьор. След отварянето на капсулата Майк изглеждаше не просто ранен, но и измъчен. Той трябваше да бъде внимателно положен на носилка и отнесен в линейка. Да - да си построиш ракета и капсула, да проведеш изстрелване и да постигнеш меко кацане с парашутни системи, всичко това е постижимо за всеки предприемач с малко повече пари. Но е съвсем различно да направиш системите достатъчно безопасни за пилотирани мисии. Днес понякога се смеем, че инженерите на НАСА в продължение на 10 години са разработвали парашутите за кораба "Орион" и са провели десетки безпилотни тестове, а човек все още не е летял. Ако изгледате пълния запис от полета на Майк Хюз, няма как да не си кажете: има причина това да е така, има причина пилотираните полети да се бавят толкова време. И така, Майк Хюз излетя и се върна жив, но не доказа дали Земята е плоска или не. Реших да прегледам дискусиите в най-голямата "плоскоземна" Фейсбук страница: Official Flat Earth & Globe Discussion. Както сами можете да се убедите, там не всички смятат Лудия Майк за герой. Някой го смятат за измамник, че използва каузата за плоската земя само за да прави пари и да финансира ракетата си. Други са заинтересувани от полета му. Трети смятат, че всичко това не доказва нищо. В крайна сметка плоскоземието притежава всичките характеристики на религиозно движение: всеки сам си решава в какво да си вярва и никакви доказателства няма да убедят никого в нищо. А сега, извинете ме... време е да се върнем обратно към сериозните космически полети. 2018-та година е достатъчно интересна с четири компании, които разработват ракети, пилотирани кораби и парашутни системи. Да насочим вниманието си към тях... Източник и линк към цялото видео: Noize TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2137-2018-25-march-mad-mike-finally-launches

Основателят на Mars One Бас Лансдорп в България. Анализ на плана му за мисия до Марс и специално интервю с него! На снимката: Бас Лансдорп и Адриана Маре отговарят на въпроси по време на вчерашното събитие. Photo credit : Svetoslav Alexandrov 24 март 2018 г. 11:55 ч. Светослав Александров. Проектът Mars One (на български: "Марс Едно") представлява едно от най-известните частни космически начинания. Създателят на проекта е холандецът Бас Лансдорп. За пръв път писах за Mars One през 2012 година[1], когато инициативата привлече голямо медийно внимание. Първоначалният план на Лансдорп бе изключително смел: той предвиждаше първият четиричленен екипаж на Марс да бъде изстрелян още през 2023 година с помощта на ракети "Фолкън Хеви". Сега сме 2018 година. Подобно на много други космически инициативи, така и Mars One премина през серия от отлагания. Днес пилотираното изстрелване не се очаква да е преди 2031 година. Изглежда че земните пречки спъват и екипа на Лансдорп. И ето, стигаме до вчерашния 23-ти март 2018 година, когато Бас Лансдорп и Адриана Маре, една от участничките в проекта, представиха своите презентации пред българска публика. Организатор на събитието у нас бе фондация Elevate и то бе проведено под патронажа на Президента на Република България в Mall Paradise. Успях да присъствам на лекцията, а след приключването на събитието можах да се запозная лично с Бас Лансдорп и да взема интервю от него. Mars One e доста спорен проект - настроенията сред космическите и академични общности са, че той няма да изпълни поставените пред него задачи. Ще ви призная следното: и аз съм силно скептично настроен към него. Но преди да напиша своя анализ, трябва да подчертая следното: огромната част от предизвикателствата, с които се сблъсква Mars One, не са свойствени само и единствено за този проект. Всеки опит за реализиране на пилотирана експедиция до Марс ще трябва да се справи с тях. Също така бих искал да кажа, че това не са непреодолими прегради, а просто съществуват съмнения дали Mars One притежава капацитета да ги прескочи. И най-важното, което трябва да конкретизирам: това не е опит да дискредитирам или да омаловажа смелостта на Лансдорп и организаторите. Възхищавам се на ентусиазма на участниците в проекта. Но именно проектът е този, който трябва да бъде анализиран щателно. Изглежда че Лансдорп правилно оценява психологическите рискове пред мисията. На вчерашната лекция той напълно уместно подчерта, че акцентът не е върху отделния индивид, който може да оцелее самостоятелно дълго време. Акцентът е да може да се сформира устойчив малък екип, в който отделните участници ще могат да просъществуват дълго време, без да се стигне до ескалация на напрежението. Разликата е огромна. Груповата изолация е рисков фактор, малките неудобства като счупени тоалетни и миризливи чорапи буквално биха могли да разрушат екипната работа. Според Лансдорп най-трудната част ще е съвсем в началото на марсианската колонизация, при първите екипажи. Преодолее ли се този етап и пристигнат ли още хора на Марс, ще стане по-лесно. На мен ми се струва, че организаторите на Mars One се виждат най-вече като изпълнители на тази роля при планирането на експедициите до Марс - да подберат и да създадат правилния екип. Стигаме обаче до трудната част - техническата. Или как точно Mars One смята да изпълни големите си цели. Според актуализирания график, представен вчера от Бас Лансдорп, няма нужда от създаването на нови технологии. Космическите агенции знаят как да изпращат апарати към Марс, те знаят как да пращат и хора в космоса. Единственото, за което не е създадена нова технология, е възвращаема ракета, която да може да излети обратно от повърхността към Марс. Поради тази причина проектът Mars One е еднопосочен. "Нашето решение е хубаво и просто", каза Лансдорпп от сцената. "Забравете за завръщането. По този начин ние сме населили другите континенти". В интерес на истината Лансдорп не е измислил твърдението "цялата технология да отидем на Марс е налице". За пръв път то е изказано публично от Робърт Зубрин през 90-те години [2]. Зубрин, който днес оглавява организацията Марсианско общество, тогава предлага концепцията Mars Direct - на базата на технологии, производни на совалката, могат да бъдат създадени тежкотоварни носители "Арес", които ще са в състояние незабавно да изпратят нужните провизии и пилотирани експедиции към Марс. Зубрин още в началото на 90-те представя становище, че до 1999 г. човек може да стъпи на Червената планета. Е, съдейки от факта, че до 2018-та не сме видели реализацията на Mars Direct и все още никой не е кацнал на Марс, ясно е докъде е била докарана идеята - дори не е напуснала чертожната дъска (нещо, което досега винаги се е случвало с всички останали идеи за пилотирани полети до Марс). Но нека да се върнем на вчерашната лекция и да разгледаме какво Бас Лансдорп каза по отношение хардуера, който възнамерява да използва. Накратко, Лансдорп открито призна, че Mars One не е в аерокосмическата индустрия и няма да произвежда нови ракети, а ще купува налични такива. Дългосрочните цели са следните: марсоход трябва да бъде пратен през 2026 година, провизии за астронавтите - през 2029 година и вече първото пилотирано пътешествие трябва да е през 2031-ва. По-краткосрочните цели са по-интересни, защото там има повече конкретика. Лансдорп каза, че е сключен договор с авиокосмическия гигант Локхийд Мартин, за да може да бъде използвана повторно спускаемата платформа от мисия "Феникс" до Марс, която преди това летя през 2008 година. Реално погледнато спускаемата пласформа от "Феникс" ще лети повторно още тази година, тъй като през май ще се отправи към Марс в рамките на мисията на НАСА "ИнСайт". На мен обаче не ми стана ясно как точно ще излети платформата за мисията на Mars One през 2022 година. Лансдорп спомена само, че ще се използват налични ракети, но дори още за тази първа мисия не е избрана конкретна ракета. За мен това е достатъчно, за да се усъмня, че графикът е реалистичен. 2022-ра година не е чак толкова далечна - дотогава има едва четири години. Всички останали мисии в историята на човечеството, "Кюриосити", "ИнСайт", "ЕкзоМарс", са имали избрани ракети години преди полета. Още през 2011-2012 година знаехме, че мисията на "ЕкзоМарс" през 2016-та ще лети с ракета "Протон". Друг акцент, който не ми стана ясен, е колко ще струва първото начинание. Действително спускаемата платформа "Феникс" е доста евтина... но в сравнение с останалите мисии на НАСА. Тя би струвала около порядъка на $300-400 милиона долара - достъпна за предпремач от порядъка на Мъск. Но достъпна ли е за Бас Лансдорп? На уебсайта на Mars One [3] пише, че от основаването на инициативата през 2011 година досега са събрани $1 милион долара - чрез частни инвестиции, спонсорства, партньорства и други. Макар че това е забележителна сума за един любителски проект, сумата е крайно недостатъчна за реализация на роботизирана мисия до Марс от типа на "Феникс". Това, което може да се направи в рамките на тези пари, е да се реализира сравнително амбициозна CubeSat мисия, вероятно тя може да е дори междупланетна, а не околоземна. Например проектът "Лайтсейл" на Планетното общество събра $1.24 долара чрез групово финансиране (краудфъндинг), но за цялостното изпълнение на мисията, кулминирало с изстрелване през 2015 година, бяха вложени общо $6.6 милиона [4] - близо седем пъти повече, отколкото разполага Mars One. Мисля вече да спра с анализа и да ви представя ексклузивното интервю, което успях да взема от Бас Лансдорп близо половин час след приключването на събитието в Mall Paradise: Светослав Александров: Така, вие казахте, че имате споразумение с Lockheed Martin или United Launch Alliance? Бас Лансдорп: Да, ние имахме споразумение с Lockheed Martin, където те разучаваха използването на платформата "Феникс" за използване за нуждите на Mars One, правилно. Светослав Александров: Добре, какъв е настоящият план? Ще използвате ли все още платформата "Феникс"? Бас Лансдорп: Да, все още е такъв планът. Светослав Александров: Можете ли да дадете график кога това ще се случи? Бас Лансдорп: Да, това ще е през 2022 година според текущия график за първата безпилотна мисия, производна на "Феникс". Светослав Александров: Добре, бих искал да попитам, понеже Илон Мъск спомена, че няма намерение да стандартизира "Фолкън Хеви" за пилотирани полети и освен това се отказва от "Червения Дракон" в полза на ракетата "Биг Фолкън" (BFR). Това ще промени ли вашите планове? Бас Лансдорп: Не, ние ще строим космическата станция в орбита и после ще изпратим екипажа там, така че нямаме проблем да използваме различен тип стандартизирана ракета да изпратим хората до малката космическа станция, която ще отиде до Марс. Светослав Александров: Смятате ли, че е нужна тежкотоварна ракета? Бас Лансдорп: Тежкотоварната ракета е необходима за екипировката, за компонентите на космическата станция, но не и за хората. Светослав Александров: И като си говорим за надуваеми хабитати, говорили ли сте с Робърт Бигълоу? Смятате ли да ги обсъдите с него? Бас Лансдорп: Ние не сме говорили с Бигълоу, но има други компании, които правят космически надуваеми компоненти, например Thin Red Line в Канада. Светослав Александров: Така че той не е единственият? Бас Лансдорп: Не, той не е единственият, правилно. Засега предполагаме, че ще е Thin Red Line, но се надяваме, че ще има и още с надуваеми компоненти. Светослав Александров: Отказахте ли се от плана за риалити шоу на Марс? Бас Лансдорп: Ние никога не сме имали план за риалити шоу на Марс, само журналистите имаха тоя план, но ние искаме да има материал, ние искаме да разкажем историята точно както Нийл Армстронг бе заснет докато той стъпваше надолу по стълбата и затова искаме да направим материал, защото там е стойността. Трябва да разкажем на света за марсианските изследвания, ето защо го правим. Светослав Александров: О да, и имам един последен въпрос. Обичам да играя компютърни игри, особено онлайн игри. Ще мога ли да играя World of Warcraft там? Бас Лансдорп: Ха, ха, о да, но разбира се, не в реално време. Светослав Александров: О, но това ще е проблем за онлайн играта. Бас Лансдорп: Не, онлайн ще можете да играете само с вашите приятели за Марс. Светослав Александров: Да де, но ще е само малък екипаж на Марс. Ще е скучно. Бас Лансдорп: Да, ще трябва да почакате. С World of Warcraft ще трябва да чакате, докато дойдат повече хора. Светослав Александров: Окей, благодаря ви. И накрая, още някои интересни моменти от сесията с въпроси и отговори след лекцията: 1. Лансдорп се е виждал с Илон Мъск, но не е успял да разговаря с него. 2. Адриана Маре смята, че може да сме замързили Марс с микроорганизми, тъй като предишните мисии "Вайкинг" не са били така щателно стерилизирани като съвременните. 3. Лансдорп не смята, че тераформирането на Марс е реалистично към настоящия момент, това ще е хиляда пъти по-голямо начинание. 4. Лансдорп очаква първото кацане да е на северното полукълбо на Марс. 5. Адриана Маре казва, че не знаем как биха изглеждали извънземните, единственото, което имаме за сравнение, е нашата Земя. 6. Лансдорп подчерта, че предпочита да няма тесни връзки с правителствата, иска да подбере най-добрите хора от цял свят. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2136-2018-bas-lansdorp-bulgaria