SAlexandrov

Космическият телескоп Тес успешно прелетя край Луната Космическият телескоп "Тес" направи своята първа снимка. На нея се виждат над 200 000 звезди. Photo credit : NASA/TESS-MIT 18 май 2018 г. 18:55 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА "Тес" се сближи по план с Луната на 17-ти май, съобщи екипът на мисията в Туитър [1]. По време на сближението телескопът беше на разстояние 8 253.54 километра от лунната повърхност. Другата голяма новина от мисията е, че "Тес" направи успешно своята първа снимка с помощта на една от четирите камери на борда [2]. Ярката звезда в долната част на снимката е Бета Кентавър, а освен нея се виждат над 200 000 други звезди в рамките на това единствено изображение. В горния десен ъгъл е мъглявината "Торба с въглища". Напомням на читателите, че "Тес" (на англ. TESS = Transiting Exoplanet Survey Satellite) беше изстрелян успешно на 19-ти април в 01:51 ч. българско време с помощта на ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9". Телескопът ще търси извънслънчеви планети (екзопланети) на разстояние между 30 и 300 светлинни години от Земята, като ще се използва т.нар. "транзитен метод". Облитането на Луната беше с цел поставянето на телескопа в специална орбита в 2:1 резонанс с естествения ни спътник, от която ще наблюдава 85% от нощното небе. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2219-2018-tess-flies-by-moon

Българският радиолюбителски CubeSat спътник EnduroSat One ще лети този месец с кораба Сигнус 17 май 2018 г. 17:00 ч. Космическият кораб на Орбитал "Сигнус" е предвиден да лети не по-рано от тази неделя, на 20-ти май в 14:04 ч. българско време. Сред списъка на полезния товар [1] присъства "EnduroSat One". "EnduroSat One" е построен от българската стартъп компания EnduroSat. Това представлява спътник от типа "CubeSat", направен от една стандартизирана единица - 1U, 10 на 10 на 10 cm. Основната мисия на "EnduroSat One" е да популяризира радиолюбителските дейности в България. ЕnduroSat One ще лети на 20-ти май 2018 г. с космически кораб "Сигнус". Photo credit : EnduroSat http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2218-2018-endurosat-launching-on-cygnus

Астронавтът Маурицио Кели успешно изкачи Еверест 17 май 2018 г. 12:30 ч. Маурицио Кели достигна успешно до най-горните части на връх Еверест, съобщава фейсбук страницата му [1]. С това той се превърна едва във втория астронавт в световен мащаб, който е летял в космоса и е изкачил успешно най-високия връх на планетата. Преди него само американецът Скот Паразински, ветеран от пет мисии на совалка, е качвал Еверест през 2009 година. Кели е първият европеец, който успя да постигне това. Хималаите, заснети от борда на "Международната космическа станция". Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2217-2018-mauricio-cheli-summits-everest

УСПЕХ: Китайската стартъп компания УанСпейс изстреля своята първа ракета! Кадър от днешното изстрелване на ракетата "OS-X". Photo credit : OneSpace 17 май 2018 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Днес е важен ден за китайското космическо предприемачество, след като стартъп компанията УанСпейс проведе своето дебютно изстрелване на ракета! Това бе първият полет на ракета, разработена от китайска частна компания. Полетът беше проведен в 02:33 ч. българско време от тестовия космодрум на компанията в северозападен Китай. Скоростта на ракетата надхвърли пет пъти тази на звука, а достигнатата височина бе 40 километра - почти половината път до космическото пространство. Изстрелването първоначално беше оповестено, че ще се случи през месец юни, така че ранният старт няма как да не ни изненада. Въпреки това частната китайска космическа индустрия се развива доста бързо. И все пак тя ще трябва доста да наваксва - американската космическа компания СпейсЕкс е основана през 2002 година, а Блу Ориджин - през 2000 година. Днес и двете фирми изстрелват възвръщаеми ракети и полезни товари срещу заплащане, но "разцветът" им се случи съвсем наскоро. За разлика от тях китайската компания УанСпейс е основана през 2015, а днес сме свидетели на първия старт - едва три години след положеното начало! УанСпейс обаче се цели в различен тип пазар от този на СпейсЕкс, така че двете компании не са в пряка конкуренция. СпейсЕкс изстрелва големи спътници с "Фолкън 9", а скоро ракетата ще трябва да започне да превозва и хора. УанСпейс иска да изстрелва по-малки товари, но на много по-ниска цена. Днешният полет на ракетата "OS-X" бе суборбитален, а до края на годината очакваме дебюта на малката орбитална ракета "OS-M". Според УанСпейс цената на изстрелване на 1 килограм полезен товар ще възлиза на $10 000 долара, много по-малко от това, което изискват западните комерсиални компании. Ракетите на китайския стартъп са с изключително просто устройство и разчитат на твърдогоривни двигатели. Запис от излитането: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2216-2018-onespace-launches-ox-rocket

Астронавтът Маруцио Кели ще се опита да стане едва вторият астронавт, качил Еверест Хималаите, заснети от борда на "Международната космическа станция". Photo credit : NASA 16 май 2018 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Знаете ли колко човека има, които са летяли в космоса и също така са били на най-високата точка от Земята? Само един! Това е астронавтът Скот Паразински на НАСА. Паразински лети за последен път до "Международната космическа станция" през октомври 2007 година. След това през май 2008 година прави един неуспешен опит да качи Еверест, но се връща обратно поради травма. Накрая през май 2009 година той успява и достига най-високата планина. Сега астронавтът Маурицио Кели се опитва да повтори постижението на Паразински. В своя Фейсбук профил [1] Кели току що оповести, че е достигнал успешно Лагер 4 и през следващите няколко часа ще се опита да привърши с изкачването си на Еверест. Няколко думи за Маурицио Кели: преди да стане астронавт на Европейската космическа агенция (ЕКА), неговата кариера е била свързана с Военновъздушните сили на Италия. Кели лети само един път в космоса, на борда на совалката "Колумбия" през 1996 година. По време на неговата експедиция той успешно снима Еверест от космоса и тогава се заражда мечтата му да го изкачи. "Всеки, поне веднъж в живота си, си е мечтаел поне за момент да докосне върха", споделя астронавтът. През настоящата 2018-та година много хора се очертават да посетят Еверест, а сред тях е и българинът Атанас Скатов, който наскоро успешно изкачи осемхилядника Чо Ою. През 2018-та трябваше и Боян Петров да стигне до най-високата точка на Земята, но уви, днес той се води безследно изчезнал след качването му на Шиша Пангма. За повече информация относно експедицията на Маурицио Кели: Mauriziocheli.com http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2215-2018-astronaut-maruzio-climbing-everest

Днес, на 16-ти май, двама астронавти излязоха в открития космос по поддръжката на МКС Кадър от днешната "космическа разходка" - астронавтът Рики Арнолд работи от външната страна на МКС. Photo credit : NASA TV 16 май 2018 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Днес в 14:39 ч. българско време астронавтите на НАСА Дрю Фойстел и Рики Арнолд излязоха в открития космос. Това е 210-тата извънбордова дейност по поддръжката на "Международната космическа станция". Днешната "космическа разходка" е осма в кариерата на Фойстел и четвърта в тази на Арнолд. Очаква се двамата да работят от външната страна на станцията в продължение на около шест часа и половина. Основната задача на астронавтите е да подменят специални устройства за контрола на температурата на "Международната космическа станция", благодарение на които се управлява циркулацията на амоняка, използван при охлаждането на системите от външната страна на орбиталния комплекс. В случай че остане допълнително време, Фойстел и Арнолд ще подменят камери на модула "Дестини" и приемно-предавателни контролери към гредата "З-1". Още една "космическа разходка" е планирана за май, която вероятно ще бъде осъществена съвсем в края на месеца. Астронавтите отново ще са Дрю Фойстел и Рики Арнолд. Гледайте на живо протичането на днешната извънбордова дейност тук: НАСА ТВ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2214-2018-16-may-astronauts-spacewalking

Изумително! Един от микроспътниците МарКО засне снимка на Луната и Земята, докато лети на път към Марс! 15 май 2018 г. 21:30 ч. През 1990 година автоматичната междупланетна станция на НАСА "Вояджър 1" засне класическа снимка на Земята от междупланетното пространство, която днес, благодарение на популяризатора Карл Сейгън, е известна под названието "Бледа синя точка". Днес НАСА доказва, че междупланетната фотография не е запазена марка само за големите роботизирани станции. На 5-ти май ракета "Атлас 5" изведе на път към Марс мисиите "ИнСайт" (спускаема) и "МарКО" (два малки спътника от типа 6-U CubeSat с размери на куфар). Спътниците "МарКО А" и "МарКО Б" са първите микроспътници, които напуснаха успешно околоземната орбита и се отправиха в междупланетното пространство. На 8-ми май те достигнаха разстояние 1 милион километра от Земята. По случая екипът на мисията реши на 9-ти май да заснеме Земята с камера, монтирана към спътника "МарКО Б". Всъщност заснемането на Земята е бонус - основната цел на снимката бе съвсем друга - да се потвърди разгръщането на основната антена на спътника. Всичко на борда на "МарКО А" и "МарКО Б" продължава да е нормално, а в края на месеца двата спътника ще се опитат да направят първите корекции на курса чрез запалването на микродвигателите си. Никога досега CubeSat-и не са маневрирали в космоса по този начин. Източник: НАСА Земята и Луната, заснети от спътника "МарКО Б". Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2213-2018-marco-photographs-earth-moon

Автоматичната междупланетна станция Хаябуса 2 направи нови снимки на астероида Рюгу броени седмици преди пристигането Съчетание на три снимки, заснети от "Хаябуса 2" на астероида "Рюгу". Небесното тяло в средата, оградено с жълта окръжност, е самият астероид, който се придвижва от дясно наляво на фона на звездното поле. Снимките са направени съответно на 12-ти, 13-ти и 14-ти май. Photo credit : JAXA, Kyoto University, Japan Spaceguard Association, Seoul National University 15 май 2018 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" бавно, но постепенно се доближава до астероида Рюгу, като пристигането се очаква да стане в края на юни или началото на юли. Точната дата не е фиксирана - за разлика от други роботизирани мисии, които се изстрелват с ракети направо към крайната си цел, а после пристигат в строго конкретен ден чрез еднократно запалване на ретроракетни двигатели, "Хаябуса 2" използва йонни двигатели. Йонните двигатели създават прекалено малка тяга, но за сметка на това работят практически постоянно. За последен път "Хаябуса 2" засне Рюгу на 26-ти февруари, което беше отразено на страниците на КОСМОС БГ [1]. Оттогава насам йонните двигатели работиха почти непрекъснато, а снимки не бяха правени. Но на 11-ти май ръководството на мисията изключи временно двигателите, след което бяха заснети три нови снимки - на 12-ти, 13-ти и 14-ти май, в интервал от 24 часа. Изображенията ще се използват за точното определяне на орбитите на Рюгу и "Хаябуса 2". Анимация на трите снимки, заснети в периода между 12-ти и 14-ти май. Photo credit : JAXA, Kyoto University, Japan Spaceguard Association, Seoul National University Снимките бяха заснети с помощта на Звездния трекер - инструмент, който се използва за ориентирането на космическия апарат чрез измерването на позицията на околните звезди. Напомням на читателите, че "Хаябуса 2" бе изстреляна успешно през декември 2014 година. Мисията е възвръщаема - целта е да се вземат проби от астероид, след което те да се доставят на Земята за по-нататъшно изследване в лаборатории. След пристигането на "Хаябуса 2" в орбита около Рюгу през това лято, по-късно на повърхността на астероида ще бъдат спуснати европейският спускаем апарат "Маскот", както и три японски астероидохода "Минерва". Напускането на "Хаябуса 2" с вече взетите проби е планирано за 2019-та, след което роботизираната станция ще се отправи обратно към Земята. Завръщането на родната ни планета ще е факт в края на 2020-та. "Хаябуса 2" е втората възвръщаема мисия на Япония до астероид. Първата "Хаябуса" бе изстреляна през 2003 година. Тя успешно пристигна около астероида Итокава през 2005 година, след което се завърна на Земята през 2010 година. Това бе първата доставка на проби от астероид към Земята с помощта на космическа мисия. За повече информация: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2212-2018-hayabusa-2-ryugu-photos-before-arrival

И на юпитерианската луна Европа има гейзери! 14 май 2018 г. 18:20 ч. Нови открития от юпитерианската луна Европа - оказва се, че тя, подобно на сатурновата Енцелад, също изхвърля струи вода от подповърхностния си океан в космическото пространство. Откритията са публикувани в онлайн вариант на страниците на сп. Нейчър днес, на 14-ти май [1]. Изненадващо, откритията не са направени от съвременната автоматична междупланетна станция "Джуно", която изучава Юпитер от 2016-та година досега, а от предишната станция "Галилео", която работеше в околоюпитерианска орбита между 1995 и 2003 година. Повторен анализ на старите данни от инструментите на "Галилео" показват, че Европа има свои собствени гейзери. През 2013-та и 2016-та година телескопът "Хъбъл" откри за пръв път данни за водни струи от Европа, но учените в началото бяха силно скептични. Едва през 2017 година екип учени от Мичиганския университет решиха да се поразровят и да проверят дали в данните от "Галилео" няма случайно измервания, които изследователите са пропуснали, но днес могат да се разтълкуват като показателни за гейзери. И да - оказва се, че автоматичната станция е минавала периодично през водните струи, а учените първоначално не са разбрали! Новината е повече от добра. НАСА вече планира мисията "Европа Клипер", която ще лети до юпитерианската луна през следващото десетилетие. За съжаление поради бюджетни и политически проблеми още не е ясно със сигурност дали ще бъде направен спускаем апарат, който ще е в състояние да излети навреме. Но сега, след като се знае, че Европа периодично изхвърля водни струи, може да не се налага да се стига чак до повърхността и да се дълбае във вътрешността, докато се стигне до океана. Гейзерите предоставят материал, който ще може да бъде анализиран, а инструментите на "Европа Клипер" са специално предназначени да могат да го уловят и подложат на изследвания. Юпитерианската луна Европа, заснета от "Галилео" в края на 90-те години. Image credit: NASA/JPL-Caltech/SETI Institute http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2211-2018-galileo-moon-water-plumes

Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате! На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 14 май 2018 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Имаме ли право да вярваме в това, което искаме? Професор Даниел ДеНикола от колежа Гетисбърг в Пенсилвания и автор на книгата "Разбиране на невежеството: Изненадващото влияние на това, което не знаем" (2017) притежава на пръв поглед скандално мнение. Но дали? Представям на страниците на КОСМОС БГ превод на неговата статия, поместена на страниците на Aeon. "Имаме ли правото да вярваме в това, което искаме? Това предполагаемо право се изказва често като последната крепост на съзнателния неграмотник, на човека, който бива притиснат в ъгъла под тежестта на доказателствата и информираното мнение. "Аз вярвам, че климатичните промени са измама, независимо кой какво казва по темата и аз имам право да го вярвам!". Но дали наистина имаме такова право? Ние безспорно приемаме правото да сме наясно с определени неща. Аз имам право да знам условията на моята месторабота, диагнозата на лекаря за моите заболявания, оценките, които съм получил в училище, името на моя обвинител и същността на обвиненията му и т.н. Но вярата не е познание. Вярванията са фактически: да вярваме, това означава да приемем, че дадено нещо е вярно. Би било абсурдно, както аналитичният философ Г.Е. Муур е наблюдавал през 1940-те години, да кажем: "Вали, но не вярвам, че вали". Вярванията се стремят към истината, но не водят към нея. Вярванията могат да са погрешни, неподкрепени от доказателства или разумно обсъждане. Те могат да бъдат и морално неприятни. След най-вероятните кандидати за това са: вярвания, които са сексистки, расистки или хомофобични, вярвания, че правилното възпитание на дете изисква "пречупване на волята" и сурово телесно наказание, вярвания, че възрастните хора трябва рутинно да се евтаназират, вярата в "етническото прочистване" като политическо решение и т.н. Ако разбираме тези неща като морално грешни, ние осъждаме не само потенциалните деяния, които произлизат от подобни вярвания, но и съдържанието на вярването, самия акт на вярването и поради това - вярващия. Такива осъждания могат да намекнат, че вярването е съзнателен акт. Но вярванията са по-скоро състояния на ума или отношения, отколкото решителни действия. Някои вярвания, като например личните ценности, не се избират съзнателно: те се "наследяват" от родители и "придобиват" от връстници, понякога се придобиват по невнимание, под вдъхновението на институции или авторитети, или пък се предполагат поради наличието на слухове. Поради тази причина си мисля, че не винаги решението да се придържаш към определени вярвания е проблематично. По-скоро упорстовото да продължаваш да се придържаш към такива вярвания, отказа да изхвърлиш и да премахнеш тези вярвания е това, което е доброволно и етически неправилно. Ако съдържанието на дадено вярване бива окачествено като морално грешно, то също така се счита за неправилно. Вярата, че представителите на дадена раса не са изцяло човеци, е не само морално противна, расистка доктрина, а също се счита и за погрешно твърдение - макар и не от страна на вярващия. Фалшивостта на дадено вярване е необходимо, но не и достатъчно условие за това то да е грешно. Нито неприятността на дадено съдържание е достатъчно, за да окачествим вярването като морално грешно. Уви, има наистина морално противни истини, но не вярването в тях ги прави противни. Тяхната морална грозота е просмукана в света, а не във вярването на даден човек за света. "Кой си ти, че да ми кажеш в какво да вярвам?", отвръща зилотът? Но това е погрешно предизвикателство: то намеква, че потвърждаването на вярванията на даден човек е предмет на нечий авторитет. То игнорира ролята на реалността. Вярването има една характеристика, която философите наричат "посока разум-към-света". Нашите вярвания са предназначени да отразяват истинския свят - и точно в този момент те могат да се провалят. Има безотговорни вярвания или по-точно, има вярвания, които се придобиват и съхраняват по безотговорен начин. Даден човек може да отхвърли доказателствата, да приеме слуховете, клюките, свидетелствата от ненадеждни източници, да пренебрегне непоследователността на други вярвания, да прегърне пожелателното мислене или да прояви склонност към конспиративни теории. Нямам намерение да се връщам към строгия евидентализъм на 19-ти век. Математическият философ Уилиям Клифорд е твърдял: "Грешно е, винаги, навсякъде, за всеки, да вярваш в каквото и да е на базата на недостатъчни доказателства". Клифорд се е опитал да предотврати безотговорната "свръхвяра", при която пожелателното мислене, сляпата вяра и сантиментът (а не доказателствата) стимулират и определят вярванията. Но това е твърде ограничаващо. Във всяко комплексно общество даден човек трябва да разчита на свидетелствата на надеждни източници, експертна преценка и най-добрите възможни доказателства. Нещо повече, както филисофът Уилиям Джеймс е отговорил през 1896 година, някои от нашите най-важни вярвания за света и човешката перспектива трябва да се формират без възможността да имаме достатъчно доказателства. При такива обстоятелства (които се дефинират понякога по-тясно, понякога по-общо в творбите на Джеймс), "желанието да повярваш" ни дава възможност да изберем алтернативата, която проектира един по-добър живот. Като е изследвал разнообразието от религиозни опити, Джеймс би ни напомнил, че "правото да вярваме" може да доведе до установяването на климат от религиозна толерантност. Тези религии, които се дефинират чрез задължителни вярвания (креда), са довеждали до репресии, терор и безброй войни срещу неверниците, и те са могли да спрат само ако сме признавали взаимното "право да вярваме". Но дори и в този контекст тези вярвания, които са екстремно нетолерантни, не могат да бъдат толерирани. Правата имат ограничения и носят отговорности. За съжаление днес много хора смятат, че са получили лиценз със своето право да вярват, който им дава възможност да отхвърлят отговорността си. Съзнателното невежество и фалшиво познание често пъти се защитават от твърдението "Имам право да вярвам". Тези неща не се вписват в изискванията на Джеймс. Замислете се за хората, които вярват, че лунните кацания или училищните стрелби в Санди Хуук са били измислени драми, създадени от правителството, че Барак Обама е мюсюлманин, че Земята е плоска, че климатичните промени са измама. В такива случаи правото на вяра се прокламира като отрицателно право: това е намерението да се предреши диалога, да се отклонят всички предизвикателства, да се накарат другите да не се намесват в посветеността на вярата на човек. Разумът е затворен, а не е открит за учене. Тези хора могат да са "истински вярващи", но не са вярващи в истината. Вярата, също както и желанията, са фундаментални за автономията и основите на човешката свобода. Но, както Клифърд е казал, "нито една вяра на даден човек не е личен предмет, който засяга само него". Вярванията оформят отношенията и мотивите, те насочват изборите и действията. Вярванията и познанията се формират в една епистемична общност, която също така носи и техните ефекти. Има етика на вярванията и на придобиването, на запазването и на изоставянето им. Тази етика както генерира, така и ограничава нашите права да вярваме. Ако някои вярвания са погрешни, морално противни или безотговорни, такива вярвания са също така опасни. По отношение на тези ние нямаме права". -Даниел ДеНикола Източник: Aeon http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2210-2018-you-dont-have-right-believe

НАСА ще изпрати хеликоптер към Марс по време на следващата мисия през 2020 година Първият хеликоптер, специално предназначен за полети на друга планета, ще се отправи към Марс през 2020 година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 13 май 2018 г. 18:15 ч. Светослав Александров. НАСА ще изпрати хеликоптер към Марс - това е окончателното решение на агенцията! Хеликоптерът ще бъде прикачен към марсохода като част от мисията "Марс 2020". Тя ще бъде изстреляна след две години посредством ракетата "Атлас 5". Никога досега не е изпращан хеликоптер към друга планета, тъй че рискът е голям. Важно е да се знае обаче, че от успеха или неуспеха на хеликоптера не зависи успеваемостта на цялостната мисия. Научните задачи ще бъдат изпълнявани от марсохода. Хеликоптерът е просто технологичен демонстратор. В случай, че успее, това ще е голям напредък за по-нататъшното планиране на пилотирани експедиции. Някой ден бъдещите марсиански изследователи ще имат нужда от роботизирани разузнавачи и дронове, които да проправят пътя към целите им. Трудно е да се направи хеликоптер за Марс. Атмосферното налягане е само 0.6%, а както се знае, дори земните хеликоптери трудно достигат до високите части на земната атмосфера, тъй като там въздухът е разреден. Рекордът за достигната височина от хеликоптер на Земята е 12 километра. За да може марсианският хеликоптер да проработи, той трябва да е изключително лек. Учените от НАСА са успели след множество промени на дизайна и тестове да го докарат само до 1.8 килограма. Витлата му ще се въртят с 3 000 об/мин, около десет пъти повече в сравнение с тези на земните хеликоптери. Има и още един проблем. На Земята всеки може да управлява безпилотните си хеликоптери-дронове с дистанционно управление. Но Марс се намира на разстояние няколко светлинни минути от нас. Управлението в реално време не е възможно. Поради това хеликоптерът ще е екипиран с автономни системи, които ще позволяват разчитането и интерпретирането на команди от Земята. После безпилотната мисия ще лети напълно самостоятелно. Да се надяваме, че ще успее. Ако хеликоптерът полети в небето на Марс, камерите му ще покажат забележителни гледки! За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2209-2018-nasa-sends-helicopter-mars-next-mission

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе първото изстрелване на варианта Блок 5 на ракетата Фолкън 9! Първата степен кацна успешно! Кадър от излитането на "Фолкън 9 - Блок 5" на 11-ти май. Photo credit : SpaceX 11 май 2018 г. 23:49 ч. Светослав Александров. Тази вечер СпейсЕкс направи поредната голяма крачка към възвръщаемостта и пилотираните полети, след като първата космическа ракета "Фолкън 9" от серията "Блок 5" проведе успешно дебютния си полет! Ракетата излетя в 23:14 ч. българско време от космическия център Кенеди, а на борда бе спътникът "Бангабандху-1" за нуждите на правителството на Бангладеш. Сателитът беше доставен успешно в целевата си орбита малко след 23:45 ч. българско време. Освен това след полета първата степен на ракетата извърши успешно кацане върху плаваща платформа в Атлантическия океан. Днешният полет беше значим за СпейсЕкс, тъй като "Блок 5" е последният голям планиран ъпгрейд на ракетата "Фолкън 9". Той е построен така, че да удовлетворява всички сурови изисквания на НАСА за пилотирани космически полети. Именно с тази ракета ще излита пилотируемият кораб "Драгън 2". Дебютният старт на "Драгън 2" в тестов роботизиран режим се очаква да бъде проведен най-рано в края на август тази година, а първият му полет с астронавти на борда е насрочен за декември. "Блок 5" има и голям фокус върху възвръщаемостта. СпейсЕкс очаква ракетата да е в състояние да лети до 10 пъти без каквито и да е съществени ремонти и до 100 пъти с някои повече ремонтни дейности. Догодина по думите на Илон Мъск се планира изстрелване на една и съща ракета "Фолкън 9" в рамките само на 24 часа. Масовизацията на космическите полети е съвсем близо. Вече действително навлизаме в 21-ви век, такъв, какъвто научно-фантастичните писатели прогнозираха. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2208-2018-11-may-falcon-9-block-5-launches

Роскосмос с план да покрие Земята с високоскоростен интернет и да конкурира УанУеб 10 май 2018 г. 17:15 ч. Днес РИА Новости съобщи [1], че Роскосмос планира да създаде конкурент на компанията "УанУеб" за изграждането на спътникова групировка, осигуряваща интернет из цялото земно кълбо. За имплементацията на проекта ще са нужни около 299 милиарда рубли. Инициативата за създаването на руската спътникова групировка е на корпорацията "Руски космически системи". Роскосмос ще изнесе официална презентация по темата на 22-ри май. Спътниковата групировка "Уан Уеб". Image credit : One Web http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2207-2018-roscosmos-one-web-alternative

Частната компания СпейсЕкс е готова за дебюта на най-новата версия Блок 5 на ракетата Фолкън 9 през идните часове Космическата ракета "Фолкън 9 - Блок 5", която ще дебютира днес. Photo credit : SpaceX 10 май 2018 г. 16:50 ч. Светослав Александров. Днес може да се окаже голям ден за частната компания СпейсЕкс, след като най-новият вариант на ракетата "Фолкън 9" е в готовност да полети днес. Очаква се първата ракета "Блок 5" да бъде изстреляна в 23:12 ч. българско време. В случай на забавяния, стартовият прозорец ще е активен до 01:22 ч. българско време на 11-ти май. Прогнозата за времето дава 80% шанс за благоприятни метеорологични условия. Ако всичко се увенчае в успех, в орбита трябва да бъде изведен спътникът "Бандабандху-1" за нуждите на правителството на Бангладеш. СпейсЕкс залага големи надежди на "Блок 5". Дори и днес ракетата да лети със спътник на борда, това се очертава да е окончателният вариант на "Фолкън 9", който през близките месеци ще трябва да дебютира с хора. Официално първото пилотирано изстрелване на "Фолкън 9" с "Драгън 2" и астронавти е предвидено да стане най-рано през декември, най-късно се очаква да е факт до една година. Освен това фокусът върху "Блок 5" е върху възвръщаемостта. СпейсЕкс вече усъвършенстваха процедурите по изстрелване, кацане и повторно изстрелване. До този момент всички ракети "Фолкън 9" са летяли максимум два пъти. Но с "Блок 5" ракетите ще могат да летят до десет пъти последователно със съвсем леки ремонтни дейности и до 100 пъти с малко повече ремонтни дейности. Космическото пространство наистина предстои да бъде отворено за всички! С "Блок 5" приключва цяла една епоха за СпейсЕкс. През своето 15-годишно съществуване компанията усъвършенства строежа първо на малки ракети "Фолкън 1", после на по-големите "Фолкън 9", а през февруари дебютира свръхтежката "Фолкън Хеви". Сега, след като "Блок 5" излети, очакваме масовизацията на спътниковите полети да започне и да бъде даден ход на пилотираната космонавтика. Вече няма какво повече да се прави по "Фолкън 9" и ракетата остава на разположение на пазара. А целият творчески ресурс на СпейсЕкс отива за създаването на по-мощните ракети "Биг Фолкън" и големия космически кораб, който един ден ще трябва да ни отведе към Марс. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2206-2018-falcon-9-block-5-to-debut-today

Довиждане, Рогозин! Руското правителство смени вицепремиера по отбрана и космонавтика. 8 май 2018 г. 23:10 ч. Дмитрий Рогозин вече няма да оглавява руския военно-промишлен комплекс и космическата програма, съобщават руските медии [1]. На мястото на Рогозин е предложен Юрий Борисов. Борисов поема руската космическа индустрия в тежък момент - американската компания СпейсЕкс вече заема голяма част от пазара на изстрелванията, почти не са останали комерсиални клиенти за "Протон-М" и тежкотоварната ракета тепърва трябва да се доказва отново след серия от провали и гафове. Предстоят промени и в областта на пилотираната космонавтиката - скоро новите комерсиални кораби на САЩ ще са готови и не е ясно как ще се позиционира "Союз" на фона на динамичната обстановка. Батут / Wikimedia commons. По време на кризата в Украйна бившият вицепремиер Дмитрий Рогозин предложи на американците да изпращат астронавтите си до МКС на батут. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2205-2018-rogozin-replaced

Космическият телескоп Тес запали успешно двигателите си за сближение с Луната Изглед към Земята по време на изстрелването на телескопа "Тес" на 19-ти април. Photo credit : NASA/SpaceX 7 май 2018 г. 10:40 ч. Светослав Александров. Днес екипът на космическия телескоп на НАСА "Тес" оповести в Туитър [1], че втората маневра по време на перигей е приключила успешно. Двигателите са се запалили по план за 7-секунди, време, което е било напълно достатъчно, за да се изпрати космическият телескоп на път към Луната. Облитането на естествения ни спътник ще е факт на 17-ти май, като "Тес" ще се озове на разстояние 8 100 километра от лунната повърхност. С помощта на лунната гравитация телескопът ще се позиционира в своята окончателна околоземна орбита в 2:1 резонанс с Луната, като орбиталните параметри ще са 108 000 на 373 000 километра. От това място "Тес" ще сканира почти цялото нощно небе, за да търси планети около други звезди, намиращи се на разстояние между 300 и 3 000 светлинни години от Земята. Особено голямо внимание ще се обърне на планетите, намиращи се около звезди с 30 до 100 пъти по-голяма яркост от тези, изучавани от предишния космически телескоп "Кеплер". Когато бъдат открити такива планети, те ще бъдат подложени и на по-нататъшни изследвания с по-мощни научни инструменти, които евентуално биха потвърдили или отхвърлили наличието на живот на тяхната повърхност. Напомням на читателите, че "Тес" беше изстрелян успешно на 19-ти април с космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". Очаква се телескопът да работи в космоса в продължение на две години. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2204-2017-tess-fires-engines-moon

На днешния ден се навършват 50 години от катапултирането на Нийл Армстронг от тренировъчния модул за лунно кацане 6 май 2018 г. 20:20 ч. На 6-ти май 1968 година Нийл Армстронг се качва на тренировъчния летателен апарат, който се е използвал от астронавтите на "Аполо" за усъвършенстване на техните умения по управлението на лунните модули. В рамките на тренировъчния полет на Армстронг настъпва теч от двигателните системи на апарата. Апаратът се насочва опасно към Земята и се разбива. Самият Армстронг се разминава на косъм от смъртта, но в последните мигове успява да катапултира. Нийл Армстронг се връща в офиса си на същия ден. По-късно той се срещнал с колегата си Алан Бийн, който го разпитал дали е вярно това, което му се е случило. Когато Армстронг отговорил положително, Бийн реагирал ето така: "Не мога да се сетя за друг човек, камо ли друг астронавт, който би се върнал веднага на работа след като е катапултирал части от секундата преди да бъде убит". Именно характерът и хладнокръвието на Нийл Армстронг в тази ситуация, съчетани с големия му опит в космическите мисии, го правят идеален кандидат за първия човек, който да стъпи на Луната малко повече от година по-късно. На снимката: тренировъчният модул, който се използвал от астронавтите от "Аполо", за да усъвършенстват уменията си по кацане на Луната. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2203-2018-neil-armstrong-close-call

И двата нано-спътника МарКО се свързаха със Земята след изстрелването им към Марс! 6 май 2018 г. 10:40 ч. Първите междупланетни спътници от типа CubeSat са в добро състояние след изстрелването, съобщава уебсайтът на НАСА. И двата спътника са успели да се свържат със Земята. Първият сигнал е получен в 23:15 ч. българско време вчера, а вторият - в 00:58 ч. българско време днес. Инженерите ще направят серия от проверки преди "МарКО" да продължат своето пътешествие към далечния космос. Напомням на читателите, че "МарКО" бяха изстреляни вчера в 14:05 ч. българско време с ракетата "Атлас 5" на път към Марс. Ако всичко мине наред, през ноември те ще прелетят край Червената планета и ще съберат данни от кацането на спускаемата мисия "ИнСайт". Това е първият полет на спътници от типа CubeSat в далечния космос. CubeSat спътниците са евтини и са изградени от стандартизирани единици с кубична форма 10 на 10 на 10 сантиметра. В случая двата "МарКО" са изградени от шест такива единици. Самият факт, че ръководството на мисията е успяло да получи сигнал толкова скоро след изстрелването, заслужава похвала. За последен път инженерите са проверили състоянието на спътниците през март, докато са ги подготвяли за полет. Съответно след освобождаването им в космоса спътниците е трябвало да извършат много неща напълно самостоятелно, без помощ от Земята - да разгърнат слънчевите си батерии, да се стабилизират, ориентират към Слънцето и да включат радиопредавателите си. На снимката: двата спътника "МарКО" A и B наблюдават кацането на "ИнСайт" на Марс през есента тази година. Image credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2202-2018-marco-contacts-earth

УСПЕХ: Космическа ракета Атлас 5 изведе на път към Марс мисиите МарКО и ИнСайт! Снимка от днешното излитане. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 5 май 2018 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Днес в 14:05 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя космическата ракета "Атлас 5", а на борда й се намираха два микроспътника като част от мисията "МарКО" и спускаемата роботизирана платформа "ИнСайт". По-малко от два часа след началото на полета ускорителният блок "Центавър" изпрати успешно безпилотните мисии на път към Марс. Това бе първото междупланетно изстрелване от западния бряг на САЩ. Макар че космодрумът в Калифорния е в експлоатация от десетилетия, всички планетарни мисии на НАСА са излитали от източния бряг. Днес милиони жители от западната част на Америка имаха възможност да наблюдават за пръв път началото на междупланетна мисия със собствените си очи. Ракетата "Атлас 5" е може би най-надеждната ракета в световен мащаб. Тя е летяла над 70 пъти от въвеждането й в експлоатация през 2002 година, а всички нейни полети са завършвали с успех. Не се очакваха неприятни изненади днес. Настроението беше спокойно. Както "ИнСайт", така и двата наноспътника "МарКО" бяха въведени с голяма прецизност на вярната траектория към Червената планета. "ИнСайт" е стационарна спускаема мисия - за разлика от марсоходите "Опортюнити" и "Кюриосити" тя няма да може да се придвижва на повърхността. Кацането ще е факт на 26-ти ноември и ако всичко е успешно, роботизираната станция ще работи до 24-ти ноември 2020 година. В рамките на този период "ИнСайт" ще изучава вътрешната структура на Марс и ще събира данни за местните земетресения (т.е. марсотресения ). "МарКО" се състои от два спътника от типа CubeSat. Напомням на читателите, че тези спътници, чиято базисна единица е куб с размери 10 на 10 на 10 сантиметра, доведоха до същинска революция в космонавтиката през последните няколко години. Днес всеки човек може за $100 000 долара да си построи собствен спътник, а за още около $100 000 да го изстреля. Но макар и до този момент да са летяли стотици CubeSat-и, всички те са работили в околоземна орбита. В рамките на днешния полет за пръв път спътници от типа CubeSat полетяха в междупланетното пространство! Двата спътника "МарКО" са от типа 6-U, т.е. всеки от тях е изграден от шест базисни единици. Мисията на "МарКО" е спътниците да облетят Марс и да съберат данни от "ИнСайт" за кацането му. В случай че "ИнСайт" не успее да се спусне благополучно на повърхността на Червената планета, данните от "МарКО" ще помогнат да се установят подробностите за аномалията. Видеозапис от днешното изстрелване: тук (YouTube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2201-2018-5-may-atlas-5-launches-insight

Космическият телескоп Джеймс Уеб взе съвсем да се разпада - винтове и гайки падат от него, не се знае откъде точно... 4 май 2018 г. 16:00 ч. Агонията с подготовката на гигантския космически телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" вече започна да се превръща в комедия. На 3-ти май програмният директор на телескопа Грег Робинсън оповести по време на презентация [1], че някакви "винтове и гайки" изглежда да са паднали, докато телескопът бил подлаган на последните изпитания в сградите на Нортроп Груман. Техниците са се натъкнали на падналите части след като полетната платформа и слънчевият щит били преместени от една камера за акустични тестове към друга камера за вибрационни тестове. Проблемът хич не е приятен, особено след като на 27-ми март НАСА оповести поредното отлагане за телескопа от края на 2018 за 2020 година. Напомням на читателите, че според първоначалните планове през 1997 година телескопът трябваше да струва $0.5 милиарда и да лети през 2007 година. Общо имаме 13-годишно отлагане, а вложените средства вече достигнат $8.8 милиарда. Понеже бюджетът на НАСА е ограничен, през последните години агенцията трябваше да намира всякакви алтернативни начини за финансиране на проблематичния телескоп. Средства бяха орязвани от други мисии и наливани в "Джеймс Уеб". Заради "Джеймс Уеб" НАСА се отказа и от участието в програмата на Европейската космическа агенция "ЕкзоМарс", най-важния проект за търсенето на живот на Марс, и днес тази програма се провежда съвместно между ЕКА и Русия със съвсем минимално американско участие. Гигантското жълто огледало на телескопа "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2200-2018-jwst-falling-bolts

За пръв път руски космонавт ще лети до Луната с американски кораб през 2024 година Международната окололунна станция може да се превърне в следващото поле на международно сътрудничество между световните космически агенции. Credit : NASA 4 май 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Съгласно информация, публикувана днес на страниците на информационната агенция РИА Новости [1], първият руски космонавт, който ще лети до Луната, ще го направи с американския космически кораб "Орион". Това ще се наложи покрай строителството на новата международна окололунна станция, която се очертава да замени "Международната космическа станция" и да се превърне в следващия глобален проект на световните космически агенции [2]. Според предварително начертаните планове САЩ ще имат основна роля в строежа на станцията, но тя ще бъде екипирана с руски шлюзов модул. Съответно руският космонавт, който ще се отправи в космоса ориентировъчно през 2024 година, ще трябва да помогне при монтирането на модула към станцията. Информацията е потвърдена от представител на руската ракетно-космическа корпорация "Енергия", която ще е отговорна по строежа на шлюзовия модул. Поне в началото руските космонавти ще летят до новата станция с американски кораби. Въпреки това Русия понастоящем разработва нови пилотируеми космически кораби "Федерация". Когато те са готови, космонавтите ще могат да се отправят към Луната и със собствена технология. Важно е обаче да се напомни, че участието на Русия в проекта все още не е ясно, тъй като няма решение в Роскосмос, както и на правителствено ниво. Освен това има някои проблеми, които трябва да се решат. Американците настояват Русия да строи модула по американски стандарти, както и да се използват американски, а не руски скафандри. Руснаците от друга страна нямат пари и те обмислят вариант да предложат строежа на шлюзовия модул да стане за сметка на САЩ, по начин, по който беше построен първият модул за "Международната космическа станция" - "Заря". Напомням на читателите, че "Заря" е създаден и изстрелян от Русия, но е притежание на САЩ. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2199-2018-russian-cosmonaut-american-spacecraft

Само 20% шанс времето да е благоприятно за изстрелването на ИнСайт в събота 3 май 2018 г. 12:30 ч. Метеоролозите предричат само 20% вероятност за хубаво време при изстрелването на ракетата "Атлас 5" с мисиите "МарКО" и "ИнСайт" в събота, на 5-ти май от 14:05 ч. българско време. Това се съобщава на страниците на НАСА. 5-ти май е най-ранната възможна дата за полет. Стартовият прозорец ще продължи до 8-ми юни, когато е най-късната възможна дата "ИнСайт" да полети към Марс Credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2198-2018-20-percent-chance-weather-insight

Боинг с нов сайт, на който има анти-СпейсЕкс пропаганда 1 май 2018 г. 22:50 ч. През последните няколко дни Боинг отвори нов сайт с име "Watch US Fly". Сайтът има секции, озаглавени: "Защо CST-100 Старлайнър е важен за Америка", "Защо SLS e най-добрата ракета, за да изпрати американци към Марс". Но сайтът не се ограничава само с позитивна информация, публикуваща рекламни материали на продуктите на Боинг. Една от статиите е озаглавена : "Ракетата на SpaceX Фолкън Хеви е твърде малка за изследвания на далечния космос". Статията се позовава на ръководителя на пилотираната космонавтика на НАСА Бил Герщенмайер, който е казал, че Фолкън Хеви "е твърде малка" за нуждите на американската космическа агенция. Анализаторите на космическите новости никак не са впечатлени от този уебсайт - нещо повече, смятат го за подвеждащ. Например журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника напомня [1], че ракетата "SLS" не е много по-мощна от "Фолкън Хеви". В своята невъзвръщаема конфигурация "Фолкън Хеви" може да извежда 64 тона в околоземна орбита. "SLS" в своята първоначална конфигурация, за първите два полета - включително този на "Орион" до Луната с хора на борда през 2022-2023 година ще е с товароподемност от 70 тона. Някой ден се планира да бъде създадена по-мощна версия на "SLS" с товароподемност до 130 тона, но няма дата кога тя ще е налице. Не изглежда вероятно да е готова до края на следващото десетилетие. Дотогава предложената 130-тонна ракета на Боинг може отдавна да е засенчена от ракетата BFR, разработвана от СпейсЕкс. По думи на компанията 140-тонната ракета на Мъск ще е готова за кратки атмосферни тестови полети още догодина. Лично аз бих казал, че ако има нещо, което желая да видя от двете компании (СпейсЕкс и Боинг), то е по-малко приказки, по-малко коментари и по-малко гледане в паницата на другия. Вече сме към средата на 2018-та година, а още нито една от двете фирми не е близо до осъществяването на пилотиран полет - не до Луната, не до Марс, а до околоземна орбита. Американската космическа агенция продължава да разчита на руснаците за доставка на астронавти до МКС, но скоро тази възможност ще се изчерпа окончателно. Така че - хайде малко повече работа! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2197-2018-boeing-site-anti-spacex

Два спътника от типа CubeSat ще се отправят към Марс с ракетата Атлас 5 тази седмица! На снимката: двата спътника "МарКО" A и B наблюдават кацането на "ИнСайт" на Марс през есента тази година. Image credit : NASA/JPL-Caltech 1 май 2018 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, тази седмица на 5-ти май в 14:05 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния ще излети космическата ракета "Атлас 5", която ще изпрати на път към Марс автоматичната спускаема мисия на НАСА "ИнСайт". "ИнСайт" ще пътува към Червената планета в продължение на близо шест месеца, след което на 26-ти ноември ще кацне в равнината Елизиум. Но възможно е изпращането на "ИнСайт" да не е най-голямата новина. На същата ракета като вторичен полезен товар ще пътува още една мисия, известна като "Марс Кюб Уан", или накратко : "МарКО". Мисията се състои от два миниатюризирани космически апарата и представлява първият полет на технология CubeSat в далечния космос. Именно този факт прави предстоящия полет толкова важен. CubeSat-стандартът представлява единица с форма на куб, 10 на 10 на 10 сантиметра, като теглото на единицата е не повече от 1.33 килограма. Стандартът е измислен през 1999 година от двама професори: Джорди Пуиг-Суари от Калифорнийския политехнически университет и Боб Туигс от Стандфордския университет. Първоначално замисълът е чрез CubeSat технологията студентите по евтин и достъпен начин, в рамките на един семестър, да научат как се конструира космически апарат. Това е хубав замисъл - като правило подготовката на една космическа мисия отнема много повече от няколко месеца, колкото продължава един семестър, често пъти се влачи с години, даже десетилетия и претърпява отлагания от различен тип. Впоследствие CubeSat-ите довеждат и до още една непредвидена революция. Първите мини-спътници действително са университетски и през първото десетилетие от своето съществуване летят между 2 до 25 такива спътника на година. Започвайки от 2013 година обаче се случва невероятен бум, както показва графиката на Wikipedia [1]. Въпросната 2013-та са изведени в орбита 88 спътника. През 2014-та - 141, 2015-та - 129. През 2016-та имаме лек спад с изведени 88 спътника, а през 2017-та е положен абсолютен рекорд - 295 спътника! През 2018-та очакваме полетите на повече от 400 спътника, а до 2023-та, ако тенденцията се запази, могат да летят над 700 спътника в рамките на година. Това е може би най-важната революция в космонавтиката, случила се в съвремието. Днес на цена до $100 000 долара може да си направите собствен спътник, а за още $100 000 долара - да го изстреляте. За това вече писах в статията на КОСМОС БГ "Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник" [2]. Космосът вече не е достъпен само и единствено за държавни космически агенции с милиарди долари или евра бюджет. Нито за свръхбогати милиардери, които се чудят за какво да си похарчат парите. Не - с факта, че вече е от порядъка на хиляди долари, а не на милиони или милиарди, спътниковата технология е достъпна за малки предприемачи и дори любители! Даже хора, които нямат начален капитал, са успявали да реализират кампания от типа "групово финансиране" и да съберат нужните за тях средства. Но колкото и да са важни CubeSat-ите, колкото и да са допринесли за комерсиализацията на космическото пространство, всички изведени досега спътници от този тип са летяли в околоземна орбита - най-близкия до нас регион на космическото пространство. Слънчевата система и другите планети и досега си остават достижими за автоматичните междупланетни станции - тежки апарати, струващи стотици милиони, а понякога и милиарди долари. Именно това очакваме да се промени и затова на "МарКО" са възложени толкова надежди. Това ще е първата междупланетна CubeSat мисия! Може ли тя да положи началото на междупланетните изследвания от малки и евтини апарати? Както вече подчертах, една единица CubeSat е 10-10-10 cm куб. Накратко, единицата се обозначава като 1-U. Двата спътника "МарКО" са от типа 6-U CubeSat, което означава, че са съставени от общо шест такива единици. Според специалистите от НАСА, ако спътниците оцелеят по време на междупланетното си пътуване, те ще се използват за комуникация между Земята и кацащия на марсианската повърхност "ИнСайт". Тук е важно да се акцентира, че успеваемостта на "ИнСайт" не зависи от успеваемостта на "МарКО" - спускаемият апарат трябва да е в състояние да кацне и без тях. "МарКО" е просто един бонус - един хубав бонус, ако концепцията се реализира. И въпреки това преди да се стигне до този етап, сателитите "МарКО" трябва да заработят в космоса. Даже самото включване на спътниците отвъд околоземна орбита ще е предизвикателство, тъй като батериите са били проверени за последен път през месец март. Трябва да има достатъчно заряд, за да могат да се разгърнат слънчевите батерии и да се включи радиото. Но ако не са достатъчно заредени, екипът може да не успее да се свърже със спътниците "МарКО" в продължение на известно време, докато не се заредят напълно. Успехът изобщо не е гарантиран. Но "МарКО" е само началото. Това са първопроходците сред миниатюрните спътници в междупланетното пространство. И НАСА не смята да се ограничава само с тях. Когато ракетата "Спейс Лонч Систъм" изпрати за пръв път космическия кораб "Орион" до Луната през 2020 година, като вторичен полезен товар могат да полетят около 13 спътника CubeSat. Да се надяваме, че междупланетната революция тепърва започва! За повече информация: Mars Cube One website http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2196-2018-mars-cube-one-to-fly

Как да се аргументираме пред плоскоземци Снимка на Земята, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА "DSVOCR" на 27-ми април тази година. Плоскоземците не приемат за доказателство подобен тип снимки: те смятат, че са компютърно генерирани изображения. Photo credit : NASA/EPIC 30 април 2018 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Схващането, че Земята е плоска, изглежда да набира популярност през последните няколко години. През 2018-та година плоскоземците ще се съберат в Бирмингам за тяхната поредна годишна конференция. Разбира се, Земята не е плоска. Не е трудно да го докажем. И все пак купищата видеоклипове в YouTube по темата показват нагледно, че доказателствата не са достатъчни, за да убедят всички. Как бихме могли да постъпим при това положение? Философът д-р Ник Ефингам от университета в Бирмингам е публикувал своите съвети в статията си за The Conversation [1]. Често пъти плоскоземецът би попитал: "Можеш ли да докажеш, че Земята е сферична?". Нормалната реакция е да покажем на този човек снимките на Земята от космоса. Или да му покажем свидетелствата, направени от астронавтите. Плоскоземецът отхвърля всичко това. Той казва: стандартът за доказателство е по-висок. Ти не си бил в космоса. Ти не си видял с очите си сферичната Земя. В този момент вероятно се обръщаш към науката. Проблемът е, че ако си обикновен човек, вероятно не знаеш много добре всички детайли на научните доказателства. Кораби и хоризонти? Затъмнения? И дори да си наясно с детайлите, вероятно няма да си в състояние да отговориш задълбочено на дългите оборвания, които плоскоземците дават на всяко едно научно доказателство. Вероятно в този момент би могъл да удвоиш усилията си. Би се заровил сред клиповете на влогърите, би научил подробно научните доказателства и би показал всяка грешка в оборванията на всеки един плоскоземец. Д-р Ефингам не съветва да не постъпваме по този начин и предлага да се захванем с т.нар. "епистемичен контекстуализъм". За да разберем значението на този термин, трябва да сме наясно с нещо друго: какво означава да изместим контекста. Замислете се за изречението: "аз съм висок". Ако съм обграден от петгодишни деца, изречението е вярно. Но ако се намирам около играчите на баскетболния отбор Харлем Глоубтротърс, това не е така. Според тяхната гледна точка аз съм нисък. Изразът "висок съм" зависи от контекста. Епистемичните контекстуалисти знаят, че отношението ни към познанието е същото. Нека да предположим, че изпращаме 10 лири на дъщеря си. Знаем нейната банкова сметка. Просто пращаме сумата. Но нека да предположим, че предстои да изпратим 50 000 лири. В този момент ни обзема съмнение. Знаем ли наистина нейната банкова сметка? Сигурни ли сме? Внимателно й звъним по телефона, за да се уверим. В първия случай ние сме наясно с банковата сметка на момичето. Но във втория случай, макар и нищо да не се е променило относно нас самите, контекстът се е променил. И затова смятаме, че не сме наясно с детайлите. Сега нека да вземем предвид една сцена от сериала "Приятели". В един от епизодите Фийби спори с Рос за еволюцията. Рос се задълбава в доказателствата. В един момент Фийби губи търпение и се ядосва. Може ли Рос да е толкова арогантен, че да не допуска изобщо, че е възможно да сгреши? Рос смутено признава, че такъв шанс съществува. В този момент Фийби решава, че го е уличила - признанието на Рос е унищожило неговия светоглед. Имаме изместване на контекста: доказателствата на Рос разчитат на музейни фосили, книги и статии за еволюционна биология и т.н. Но Фийби го е преместила в специален контекст, в който ако имаш дори малки съмнения за нещо, дори и да съществува минимален шанс да бъркаш, в такъв случай нищо не знаеш! Рос няма проблем да общува постоянно с други учени. В неговия ежедневен контекст той е наясно, че еволюцията е вярна. Само в странния контекст на Фийби нашият Рос не знае, че еволюцията е вярна. Плоскоземците използват същия номер, коментира д-р Ефингам. Те са прави, че ти не знаеш, че Земята е сферична. Но те са прави само в този контекст: ако доказателствата на стотици хора се отхвърлят, ако широко приетите научни факти не се взимат предвид, ако фотографските доказателства са ненадеждни и т.н. Нещо повече - контекстът на плоскоземците включва наличието на всепроникваща глобална конспирация, при това такава, която допуска фрапантни грешки, които я издават. В този контекст ние не знаем, че Земята е сферична. Но в този контекст също така никой не може да претендира за наличието на познание, тъй че това заключение не бива да ни изненадва. За щастие в повечето ежедневни контексти ние можем да се доверим на свидетелствата. Ние можем да се облегнем на факта, че всеки образован физик, картограф и географ никога не се замисля, че Земята може и да е плоска. И ние имаме основание да разчитаме на тях! Ако беше иначе, никой нямаше да се лекува в болница - в един контекст, където не можем да се доверим на установените физични закони, как бихме могли да се доверим на медицинската наука? И така, знаем ли със сигурност дали Земята е сферична? Зависи от контекста. При повечето ежедневни контексти - да, можем да сме сигурни, че знаем. Само в странния свят, съществуващ в главите на плоскоземците, фактите никога не са ясни http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2195-2018-how-to-reason-flerfer