SAlexandrov

САЩ празнуват 60 години от изстрелването на първия американски спътник Експлорър 1 Снимка от изстрелването на "Експлорър 1" на 1-ви февруари 1958 година. Photo credit : NASA 30 януари 2018 г. 18:25 ч. Светослав Александров. На 1-ви февруари 1958 г. в 05:48 ч. българско време, което се пада на 31-ви януари в 22:48 ч. Източно време, американската ракета "Джуно" (или на български "Юнона") извежда в орбита първия американски спътник "Експлорър 1". "Експлорър 1" е третият спътник в историята на човечеството, след като месеци преди полета му СССР са изстреляли "Спутник 1" и "Спутник 2" с кучето Лайка. Полетът на "Експлорър 1" е проведен в отговор на предизвикателството от СССР, които поемат водачеството в космическата надпревара. Макар че съветските власти са оповестили още по време на Международната геофизична година, че възнамеряват да изпратят спътник в орбита, изстрелването на "Спутник 1" идва като шок за гражданите на Западния свят, които преди това са вярвали, че Америка е по-напред от Съветския съюз в технологично отношение. По това време американският президент Дуайт Айзенхауер има два плана за изпращането на изкуствен спътник. Единият е проектът "Вангард", който е считан за "граждански проект", а другият се провежда зад затворени врати, ръководен от агенцията за балистични ракета ABMA, оглавявана от д-р Вернер фон Браун. Проектът "Вангард" първоначално е изведен на преден план като приоритетен, защото администрацията на Айзенхауер не иска да има намеса на балистични технологии в изучаването на космоса [1]. Но на 6-ти декември 1957 г. първата ракета "Вангард" рухва на стартовата площадка в страховита експлозия. Едва след тази авария е даден ход на проекта на ABMA. Така д-р Вернер фон Браун успява да поеме инициативата и в началото на 1958 година, на 1-ви февруари, ракетата "Джуно" извежда в орбита "Експлорър 1". Днес масово в учебниците и в популярните статии ще прочетете две неща - едното е, че СССР могат да са първите, изпратили спътници в космоса ("Спутник 1" и "Спутник 2"), но те не са били екипирани с научни прибори. Второто е, че американският спътник "Експлорър 1" е бил много по-напреднал, с монтирани прибори на борда и благодарение на него е направено първото откритие в космоса - радиационните пояси, които по-късно ще носят името на учения Ван Алън. В реалността историята е малко по-сложна и има повече нюанси. Първо, не е вярно, че "Експлорър 1" провежда първите измервания от космоса, макар и да е истина, че прави първото откритие от орбита. Също както днес се съгласяваме, че кучето Лайка не е първото животно, летяло в космоса, а преди нея е имало винени мушици, мишки и други животни, изстрелвани в космическото пространство по суборбитална траектория, така и "Експлорър 1" не е първата машина с научни инструменти, навлязла в космическото пространство. Суборбитални ракети са носили прибори и датчици със себе си по време на полетите си много преди да полетят първите спътници. Второ, докато е истина, че "Спутник 1" е направен преди всичко с политическа цел и поради това не е екипиран с научни прибори, по време на подготовката за полет на "Спутник 2" съветският учен Сергей Вернов настоява на борда му да бъде монтиран гайгеров брояч. Гайгеровият брояч работи в продължение на 10 дни в космоса и предоставя голямо количество научни данни на Вернов и екипа му [2]. Но защо тогава "Спутник 2" не е този, който открива поясите на Ван Алън? Защо американците изпреварват СССР в космическите науки и правят първото научно откритие от орбита? Отговорът се крие в неправилното интерпретиране на данните от съветските учени в комбинация с лошата съветска политика по време на Студената война и съветската мания за секретност. Гайгеровият брояч на Вернов успява да засече някои колебания в радиацията в околоземна орбита. Проблемът е, че съветските учени са имали способност да комуникират със спътника си само когато той е минавал над съветска траектория, а за точното установяване на радиационните пояси е бил нужен подробен мониторинг над цялата Земя. Австралийците успяват да запишат сигнала по време на преминаването на "Спутник 2" над тяхната територия. Но когато Австралия иска от СССР кодовете за деккодиране на сигнала, съветските власти отказват. На свой ред когато СССР иска от Австралия да препрати записите, австралийците отказват да ги предадат. Така СССР пропуска да отбележи важна победа в космическата надпревара - а именно да направи първото откритие от орбита. Ван Алън и екипът му от учени, работили с приборите на "Експлорър 1", първи разбират, че става въпрос за непознат космически феномен. Но дори и те имат трудности при първоначалното интерпретиране на данните. Основният научен прибор на "Експлорър 1" е детектор за космически лъчи, като получените резултати от неговите измервания показват много по-слаби стойности от очакваните. Студентът Карл Макилвейн пръв предполага, че отклоненията могат да са вторично следствие от пренасищане на прибора с високоенергийни частици. На 5-ти март 1958 година ракета "Джуно" трябва да изведе спътника "Експлорър 2" в орбита, но поради авария на четвъртата степен спътникът не успва да достигне в орбита. Най-накрая на 26-ти март същата година излита "Експлорър 3", който, за разлика от предшествениците си, носи на борда записващо устройство с лента. То позволява на учените да получат резултати в хода на почти цялата мисия и благодарение на това загадката е разгадана. Когато височината на спътника е ниска, детекторът за космически лъчи отчита нормално постъпване на такива. При по-големи височини обаче приборът отчита по-голям поток на заредени частици, след което показателите рязко падат до нулата. При спускане към по-ниски височини се случва същото в обратен ред - първо приборът показва нула, след това е отчетен по-голям поток на заредени частици и накрая - нормално постъпване. Учените са категорични - когато приборът показва нула, това не е признак за отсъствие на радиация, а напротив - за пренасищане на прибора, както е сметнал по-рано Макилвейн [3]. Така са установени поясите на Ван Алън - най-важното откритие през първите години на космонавтиката! Междувременно Вернов и неговите колеги пропускат златен шанс. Когато "Спутник 2" е над Москва, височината му е ниска, съответно се намира под радиационните пояси. Когато "Спутник 2" е на по-големи височини, той е извън обхвата на съветските радиостанции [4]. Руските учени чуват за пръв път за резултатите от "Експлорър 1" някъде шест месеца след полета на Лайка. Едва по-късно, когато записите от Австралия на съветския спътник са проверени, става ясно - "Спутник 2" правилно е измерил данните, които биха позволили на учените да открият радиационните пояси! Ако съветската космонавтика е била открита и незасекретена, каквато е била американската, днес поясите щяха да носят името "пояси на Вернов", а не "пояси на Ван Алън". Ето как секретността, която особено много се цени сред военните, може да се окаже пагубна за развитието на науката поради липса на двупосочна комуникация между учени от различни страни. Слава Богу, днес живеем в много по-добри времена, а като изключим строго военните спътници, секретността е сведена до минимум. При междупланетни мисии като марсианските роботи "Опортюнити" и "Кюриосити" снимките се публикуват в реално време, а резултатите от останалите прибори - след кратък период, позволяващ на учените, построили инструментите, да напишат първите научни статии. Тази прозрачност позволява и обикновени хора да правят открития, не само учени, работещи към правителствените агенции. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2068-2018-usa-celebrate-60-years-explorer-1

Ракета Союз-2.1а бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний Снимка от днешното извеждане на ракета "Союз-2.1а" на стартовата площадка на космодрума Восточний. Photo credit : Roscosmos 29 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин ракетата-носител "Союз-2.1а" беше изведена на стартовата площадка на новия руски космодрум Восточний и приведена във вертикално положение. Изстрелването на ракетата с ускорителен блок "Фрегат" и спътници "Канопус" №3 и 4 е планирано за 1-ви февруари. Това ще е третото изстрелване от космодрума Восточний. Новият космодрум, който беше построен на мястото на някогашната ракетна площадка Свободний, е изключително приоритетен за космонавтиката на Русия. След разпадането на СССР в началото на 90-те години, историческият космодрум Байконур, от територията на който са излитали първите изкуствени спътници и космонавти, остана на територията на Казахстан и Русия се принуди да се съобразява с друга държава за космическите си проекти. Търсенето на независимост в космическите дейности бе първа задача за властите на Русия и поради това Восточний се оказа най-мащабния космически проект, предприет от страната в модерни времена. Първото изстрелване от новия космодрум бе осъществено през 2016 година. През 2017-та космодрумът трябваше да бъде въведен официално в експлоатация, като до края на годината трябваше да има две нови изстрелвания. Но в края на ноември ракета "Союз-2.1б" с хидрометеорологически спътник рухна в океана. Така въвеждането в експлоатация не се случи както се очакваше, а покрай аварията станахме свидетели на няколко комични ситуации. Най-забавната от всички тях е когато руският протодякон Андрей Кураев оповести, че отговорност за неуспешния старт носи епископ Лукиан, благословил ракетата със светена вода. Причината за аварията обаче се оказа доста по-прозаична и не съвсем божествена. Беше установено, че ракетата не е била конфигурирана с новите настройки, необходими за изстрелването от новия космодрум Восточний, а е ползвала все още старите настройки от космодрума Байконур. Поради грубия гаф блокът "Фрегат" загубил правилната ориентация. Аварията отложи третия старт, предвиден първоначално за края на декември, за края на януари или началото на февруари. Този път да се надяваме, че всички настройки са правилни и че ракетата ще изведе изкуствените спътници в правилната си орбита. Повече информация и снимки относно престоящия старт можете да разгледате на страниците на Роскосмос. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2067-2018-29-jan-soyuz-rolled-out-vostochny

Снимка на деня: космическото селфи на астронавта Марк Ванде Хай 28 януари 2018 г. 13:55 ч. Когато във вторник, 23-ти януари, беше проведена първата "космическа разходка" на годината, астронавтът на НАСА Марк Ванде Хай направи интересно космическо "селфи". Напомням на читателите, че по време на извънбордовата дейност Ванде Хай и Скот Тингъл извършиха ъпгрейд на роботизираната ръка на "Международната космическа станция". В понеделник, на 29-ти януари, Ванде Хай отново ще излезе в открития космос, като този път ще му асистира японският колега Норишиге Канаи. Източник: НАСА Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2066-2018-mark-vande-hei-selfie

Марсоходът Опортюнити отбеляза 14 години работа на повърхността на Червената планета Снимки, заснети от повърхността на Марс през 2004 г. (горе) и през 2018 г. (долу). И двете снимки са направени от един и същ апарат - марсохода "Опортюнити", който започна своята 15-та година работа на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 28 януари 2018 г. 12:15 ч. Светослав Александров. На 25-ти януари 2004 година, само броени седмици след кацането на марсохода "Спирит", на повърхността на Червената планета се спуска и неговият брат-близнак "Опортюнити". Планирата мисия на двата марсохода е 90 дни, но както "Спирит", така и "Опортюнити" многократно надвишават това време. "Спирит" за последен път комуникира със Земята на 22-ри март 2010 година. А пък "Опортюнити" продължава да функционира и до ден днешен! Сега, когато марсоходът започва своята 15-та година работа на Марс, въпросът продължава да стои: как успява толкова дълго? Четиринадесет години са наистина много време. През 2004 година не разполагахме с Фейсбук. Имаше Google, но нямаше GMail. Нямаше дори Youtube. Даже MySpace беше съвсем пресен. Въпреки това сайтовете на НАСА бяха широко посещаеми. Снимките от "Опортюнити" се качваха, както и сега, в реално време. В началото на 21-ви век беше нормално да разполагаме с компютър със 128 MB RAM. Толкова има компютърът на борда на "Опортюнити", плюс 256 MB флаш памет и специализиран процесор RAD6000 с тактова честота 33MHz. За космическа мисия това е напълно достатъчно - важни са не големите параметри, а стабилността и устойчивост на сурови условия - горещина, студ, радиация. При марсохода "Кюриосити", който е изстрелян през 2011 година и каца през 2012 година на Марс, компютърът използва процесор RAD750 с тактова честота 200 MHz, 256 MB RAM + 2 GB флаш памет за съхраняване на получените данни. Следващият марсоход, който ще лети през 2020 година, има сходни характеристики - 200MHz CPU, 256 MB RAM + 2GB флаш. Оказва се, че тези характеристики са напълно достатъчни. В края на краищата тези компютри няма да се използват за тежки програми и игри, а за работа със специализиран софтуер и съхраняването на данни. Но ако сложите вашия компютър с модерен процесор от 2017-та и множество ядра, плюс 8-32GB RAM, във фризера и престои там в продължение на няколко дни, той ще спре да работи. Същевременно "Опортюнити" е проектиран да издържа температурни разлики от 100 градуса. Именно това е първият фактор, който позволява на марсохода да работи над 14 години. Електрониките са разположени в специална "топла кутия" - дори и навън да е -96 градуса по Целзий, вътре електронните компоненти са добре защитени. Другата причина за дълговечността на "Опортюнити" е недооценяване на метеорологичните условия на Марс. В началото учените смятаха, че не е много вероятно марсоходите да работят над 90 дни, тъй като предполагаха, че марсианските ветрове ще покрият слънчевите батерии с пясък. В реалността условията се оказаха съвсем различни - да, има ветрове, които хвърлят пясък върху слънчевите батерии. Но периодично се появяват и ветрове, които ги почистват. "Опортюнити" се намира и в областта на марсианския екватор - там условията са много по-благоприятни от тези на север и на юг, където има доста по-сериозни температурни разлики и екстремен климат. За сравнение полярният изследовател "Феникс", който кацна в близост до Северната полярна шапка на Марс през 2008 година, успя да оцелее едва няколко месеца. Всеки ден работа за "Опортюнити" е подарък - марсоходът е твърде стар и може още днес или утре да се повреди някой критичен компонент, който да сложи край на мисията му. От друга страна твърдението, че "Опортюнити" е стар и може да се повреди съвсем скоро, го слушаме постоянно от 2005 година насам. Струва ми се, че и през 2018-та година марсоходът ще свърши още много полезни неща, преди да замлъкне окончателно. А дали ще си отиде тази година или по-нататък - предстои да видим! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2065-2018-opportunity-14-years

За пръв път Китай успешно използва отражателите на мисия Аполо 15! Отражател, оставен на Луната от астронавтите на мисия "Аполо 14". Photo credit : NASA 26 януари 2018 г. 23:35 ч. Светослав Александров. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век астронавтите на мисиите "Аполо 11", "Аполо 14" и "Аполо 15" поставиха на повърхността на Луната лазерни отражатели. До ден днешен тези отражатели остават последните действащи експерименти от програма "Аполо". И досега обсерваториите могат да изпращат лазерни лъчи до отражателите и на базата на времето, за което се връщат лъчите обратно на Земята, може да се изчисли общото разстояние Земя-Луна. Днес журналистът Ленърд Дейвид оповести, че Китай за пръв път използва успешно отражатели от мисия на програма "Аполо". По информация от Дейвид измерванията бяха направени от приложния астрономически екип, работещ в обсерваториите Юннан. Екипът е решил да използва отражателите на "Аполо 15". Напомням на читателите, че лунната мисия "Аполо 15" е изстреляна през юли 1971 година. Тогава астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ървин успяват да кацнат на Луната с помощта на модула "Фолкън". "Аполо 15" е и първата мисия от типа J, които включват дългосрочни престои на Луната с по-голям фокус върху научната дейност. В рамките на "Аполо 15" е използван за пръв път луноход, позволяващ на астронавтите да се придвижват на големи разстояния. Днес Китай използва отражателите на "Аполо 15", за да се подготви за предстоящата си роботизирана експедиция до Луната тази година. В рамките на две изстрелвания - през май и през декември 2018-та китайците трябва да осъществят мисията си, която ще кулминира с кацане на обратната страна на Луната. Досега никоя космическа сила не е осъществявала меко кацане на обратната страна. В бъдеще Китай планира да изпрати на повърхността на Луната и свои собствени отражатели. Източник: Ленърд Дейвид http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2064-2018-china-lunar-ranging-experiment

Експерт: руската тежкотоварна ракета Протон отпада от пазара на спътници 26 януари 2018 г. 22:00 ч. След 53 години активна служба настъпват тежки времена за руската тежкотоварна ракета "Протон", съобщава журналистът Анатолий Зак в своя статия за Ars Technica. Понастоящем ракетата се бори на живот и смърт, за да остане конкурентоспособен играч на спътниковия пазар. Според експерта става въпрос за драматични промени в космическата сфера, които са се случили едва през последните няколко години. Само през 2010 година положението на "Протон" на космическия пазар беше стабилно - ракетата тогава летя цели 12 пъти. Но през 2018 година са планирани едва няколко мисии и има шанс никоя от тях да не включва изпращането на комерсиален полезен товар. Анатолий Зак съзира следните комплексни фактори, които водят до това ракетата "Протон" да отпадне от пазара. От една страна това са съмнения към професионалната компетентност, породени от сериозни гафове, които биха могли да се изтълкуват като признак за немарливост: през 2010 година една ракета "Протон" рухна в океана, понеже беше препълнена с гориво, а през 2013 година друга ракета се разби в близост до стартовата площадка поради датчици, монтирани наопаки. Зак отчита и фактора "Рогозин". Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин се открои през последните години като човек, който разпространява националистически и расистки послания. По време на период между обтегнати взаимоотношения между Русия и САЩ той предложи на НАСА да изстрелва астронавтите си на батут. Тази анти-западна политика също може да е отблъснала клиенти от Западна Европа и САЩ, които вече не желаят да поемат риска да изпращат спътниците си на руски ракети. За съжаление и разходите са се вдигнали - от една страна цената за застраховка на "Протон" се е повишила драстично през изминалите месеци и се говори също така, че транспортирането на спътници към Байконур вече струва два пъти повече пари от преди. А през 2017 година ракетите "Протон" бяха изведени от експлоатация поради проблем с контрола на качеството на произведените двигатели. Добавете и фактора, че разработчикът ГКНПЦ "Хруничев" още не е разработил широк обтекател на ракетата, необходим за някои големи спътници. Добавете и другия фактор, че ракетата "Протон" намира все по-голяма конкуренция в лицето на АрианаСпейс и бързо развиващата се частна фирма СпейсЕкс на Илон Мъск. Като резултат през 2018 година "Протон" се оказва само с един частен клиент - Ютелсат. Само дето спътниците още не са готови и има шанс полетът да бъде отложен за края на 2018 година и дори за 2019-та. За съжаление бъдещето на Русия на спътниковия пазар не изглежда никак добро... Прочетете цялата статия тук : https://arstechnica.com/science/2018/01/russias-proton-rocket-falls-on-hard-times/ Снимка от изстрелването на Протон-М със спътника AsiaSat през 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2063-2018-proton-otpada-pazara

Аномалия при изстрелването на европейската ракета Ариана 5, но не се стигна до провал на мисията Кадър от изстрелването. Photo credit : ArianeSpace 26 януари 2018 г. 20:30 ч. Светослав Александров. През инфарктна ситуация преминаха ръководителите на полета на ракетата "Ариана 5" късно тази нощ, когато излетя от космодрума Куру във Френска Гвиана. Веднага след запалването на втората степен на ракетата, на Земята престана да постъпва телеметрична информация от нея. Това доведе до опасения, че двата спътника - SES 14 и Al Yah 3 са загубени. Въпреки неочакваната аномалия, накрая се стигна до хепи енд. Беше установен контакт и с двата спътника и се оказа, че те се намират в стабилна орбита - със съвсем леки отклонения спрямо планираната. Аномалията за малко щеше да прекъсне дългогодишната серия от благополучни изстрелвания на европейската ракета "Ариана 5". Преди снощния старт, ракетата беше провела общо 82 последователни успешни полета в рамките на 15-годишен период. Поради високата успеваемост "Ариана 5" се счита за най-надеждната ракета в цял свят. За щастие аномалията няма да има преки негативни последствия - с малък разход на гориво, както SES 14, така и Al Yah 3 ще успеят да направят самостоятелно необходимите си маневри, за да стигнат до окончателната си орбита. Спътниците ще се използват за комуникационни цели. Въпреки това ситуацията днес беше достатъчно притеснителна. Космическите ентусиасти знаят, че предстои изстрелването на една от най-високо рисковите и скъпи мисии в историята на космонавтиката. През 2019 година ще бъде изстрелян най-накрая телескопът "Джеймс Уеб", наследник на "Хъбъл". "Джеймс Уеб" е разработен за $9 милиарда долара, създаването му беше изключително сложен процес и премина през отлагания, продължили десетилетия. Понеже никой не иска да се стигне до загуба на телескопа в случай на евентуална авария при изстрелването, поради тази причина беше избрана най-надеждната до този момент ракета-носител - "Ариана 5". И фактът, че се стигна до аномалия при днешния полет, дори и да е малка, изправи косите на много астрономи. Никой няма да си отдъхне, докато "Джеймс Уеб" не излети успешно през пролетта или лятото на 2019 година. Запис от старта: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2062-2018-26-jan-ariane-5-launch-anomaly

Звездата на човечеството: огледален спътник, изведен тайно от Рокет Лаб в орбита, който свети ярко на нощното небе! "Звездата на човечеството" - огледален изкуствен спътник, изведен от частната компания Рокет Лаб на 21-ви януари. Photo credit : The Humanity Star 25 януари 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Когато на 21-ви януари частната компания Рокет Лаб изстреля за пръв път ракетата си "Електрон" до орбита, първоначално беше оповестено, че на борда пътуваха само три спътника - два "Лемур" на Спайър Глоубъл и един "Дав" на Планет. Оказа се обаче, че компанията ни е предоставила още една чудесна изненада! Без да оповестява предварително, в орбита е бил изведен тайно още един, четвърти спътник. Този спътник е огледален, наподобява на диско топка и свети ярко на нощното небе. Името му е "Звездата на човечеството". Целите на спътника силно напомнят тези на руския спътник "Маяк", който беше изведен в орбита на 14-ти юли 2017 година. Това бе първият спътник, който беше построен в Русия със средства, набрани посредством групово финансиране (или още известно като "краудфъндинг"). За съжаление спътникът не успя да разгърне огледалото си в орбита. Днес Рокет Лаб успява там, където създателите на "Маяк" не можаха. "Звездата на човечеството" наистина се вижда лесно от Земята. Спътникът е създаден от американския предприемач и основател на Рокет Лаб - Питър Бек. "Звездата на човечеството" прави една пълна обиколка около Земята на всеки 90 минути. От време на време минава и над България. За да видите кога се очертава да премине над нас, можете да отидете на сайта на инициативата: http://www.thehumanitystar.com Там винаги има актуална карта на местоположението на спътника. Очаква се "Звездата на човечеството" да престои в орбита около девет месеца, след което ще падне обратно на Земята. Спътникът ще изгори в атмосферата напълно, без да остави никакви следи от присъствието си както в космоса, така и на земната повърхност - т.е. няма да остане като космически боклук. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2061-2018-rocket-lab-humanity-star

3...2...1... Успешно запалване! Свръхтежката ракета Фолкън Хеви за пръв път задейства мощните си двигатели! Снимка от днешното статично запалване. Photo credit : SpaceX/Elon Musk 24 януари 2018 г. 21:17 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:30 ч. българско време първата истинска свръхтежка ракета, създадена в света след близо три десетилетия прекъсване, запали двигателите си! Така "Фолкън Хеви" премина през най-сериозното си изпитание преди изстрелването - статичното огнево изпитание. Илон Мъск потвърди в Туитър [1], че изпитанието е протекло много добре и че изстрелването на "Фолкън Хеви" ще е факт след приблизително около седмица. Зрителите в близост до стартовата площадка докладваха, че са чули силен шум. Ракетата наистина е много мощна. Тестът безспорно беше успешен, дори и само от гледна точка, че ракетата не експлодира! Макар че това не беше все още реален полет, а само статично запалване, то не бе шега работа - ставаше въпрос да се запалят 27 двигателя. Свръхтежки ракети - т.е. ракети с товароподемност над 50 тона, от типа на "Н1", "Сатурн 5", "Енергия" не е имало от десетилетия. Събитието, което видяхме днес, не се е случвало на американски космодрум от много дълго време - от приключването на програмата "Аполо", стига да не броим запалванията на космическата совалка. Макар че двата твърдогоривни ускорителя плюс трите течногоривни двигатели на совалките са били много мощни, това не е била същинска тежкотоварна система поради наличието на много "мъртво тегло" - т.е. самата структура на орбитърите - в реалността товароподемността на совалките е била около 20 тона. Разбира се, няма гаранция, че самото изстрелване на "Фолкън Хеви" ще бъде също толкова успешно, колкото днешното тестово запалване. Шансът за авария е много голям - Илон Мъск казва, че би бил щастлив, ако ракетата се отправи достатъчно далече от стартовата площадка, преди да експлодира. Евентуална експлозия в близост до площадката ще доведе до нежелани ремонтни дейности, които ще отложат пилотираните планове на частната компания. Поради рисковия характер на предстоящия първи полет, на борда на "Фолкън Хеви" няма да пътува значим космически товар, а баласт - но в случая, вместо да се използва вода или стомана, ще лети стар автомобил Тесла Роудстър. Независимо от изхода на полета, успех или провал, няма спор, че той ще е космическото събитие на годината. Днешните млади хора, които са на възраст между 25 и 30 години, никога не са имали шанс да видят в живота си изстрелване на свръхтежка ракета. А пък последният пилотиран полет до Луната е бил през 1972 година - т.е. човек трябва да е на възраст 46 години или повече, за да го помни. Но сега, когато празнуваме 50 годишнината от програма "Аполо", имаме нов повод за радост. Славните времена в космонавтиката се завръщат! Видеозапис от запалването: SpaceX Twitter http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2060-2018-24-jan-falcon-heavy-test-fires

Китай планира да осъществи кацане на обратната страна на Луната до края на годината Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на видимата страна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences 24 януари 2018 г. 18:00 ч. Светослав Александров. През изминалите 60 години, откакто води началото си космическата епоха, все още никой не е успял да извърши меко кацане на обратната страна на Луната. Всички пилотирани спускаеми експедиции от програма "Аполо" и съветските безпилотни мисии "Луна" през 60-те и 70-те години, както и първата роботизирана мисия на Китай през 2013 година, всички те са извършвали кацания от видимата страна на естествения ни спътник. Кацането на тази страна на Луната, която е винаги обърната, е изключително предизвикателство - спускаемият апарат би бил извън радиообсега на Земята. Ето защо първото кацане върху район от обратната страна на Луната би донесло голям престиж за първата държава, която го постигне. Китай иска да го осъществи до края на 2018 година. Мисията ще бъде проведена в рамките на две стъпки. Първо през месец май по посока на точката на Лагранж L2 ще бъде изстрелян комуникационен спътник. Той ще трябва да осигурява необходимата радиовръзка с обратната страна на Луната. Ако това изстрелване и позиционирането на спътника в L2 е успешно, през месец декември ще излети самият спускаем апарат, който ще кацне на повърхността от обратната страна на Луната и ще направи първите директни изследвания на грунта и скалите от това място. И двете изстрелвания ще бъдат проведени от космодрума Сичан. Източник: China Daily http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2059-2018-china-planning-far-side-landing

За пръв път през 2018 г. двама астронавти излязоха в открития космос На кадъра: астронавтите на НАСА Марк Ванде Хай и Скот Тингъл работят от външната страна на "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 23 януари 2018 г. 22:10 ч. Светослав Александров. Двама американски астронавти излязоха в открития космос днес, за да извършат критичен ъпгрейд на роботизираната ръка на "Международната космическа станция". Тяхната извънбордова дейност продължи цели седем часа и 24 минути. Това бе първата "космическа разходка" за 2018 г. В космоса за трети път в рамките на кариерата си излезе Марк Ванде Хай. На него му асистираше Скот Тингъл - новак в космическите полети. Тингъл излетя за пръв път в космоса на 17-ти декември и понастоящем изпълнява своята дебютна дългосрочна мисия. Днес той извърши своята първа "космическа разходка" в живота си. Двамата астронавти се справиха повече от успешно днес - те подмениха два хващача на роботизираната ръка. Ъпгрейдът е изключително критичен - хващачите се използват за преместването на хардуер от външната страна на "Международната космическа станция", както и за захващането на космическите кораби "Драгън" и "Сигнус". През настоящата 2018 година се очертава да има много извънбордови дейности. На 29-ти януари в открития космос ще излезе отново Марк Ванде Хай, но този път на него ще асистира японският му колега Норишиге Канаи. След това на 2-ри февруари се очаква руснаците да проведат своята дебютна "космическа разходка". Антон Шкаплеров и Александър Мисуркин ще инсталират нова антена към руския сервизен модул. Допълнителни американски "космически разходки" се планират през май за инсталацията на още антени, както и през септември - за подмяната на застаряващи батерии. Финална извънбордова дейност ще има съвсем в края на годината, когато ще бъде довършена инсталацията на 3-тия адаптер за скачване. Той ще е наложителен, за да могат да пристигат новите пилотирани космически кораби на САЩ. Трудно е обаче да се прогнозира колко пъти ще се наложи руснаци да излязат в открития космос - това зависи дали Русия най-накрая ще успее да завърши строежа на сегмента си на "Международната космическа станция". Модулът "Наука" беше многократно отлаган, сега трябва да лети на 20-ти декември 2018 година, но дали ще стане - зависи от ремонтните дейности. Понастоящем наземните инженери се опитват да оправят бъркотията със замърсяването на горивните му резервоари с метални стърготини. Ако работата напредне според очаквания, две руски "космически разходки" са планирани през май и август, в рамките на които космонавтите ще трябва да демонтират остарелия модул "Пирс". След като "Наука" най-накрая излети и бъде прикачен към станцията, ще трябва да има три извънбордови дейности за нейната инсталация. За повече информация относно днешната извънбордова дейност: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2058-2018-first-spacewalk-completed

Лунната надпревара на Гугъл ще завърши без победител ... но позитивите се оказват много 23 януари 2018 г. 16:00 ч. Надпреварата на Гугъл, в рамките на която частни компании се съревновават за $20-милиона награда, приключва на 31-ви март. Шестнадесет екипа се съревноваваха. Пет стигнаха до финала - т.е. бяха разработили хардуер и някои имаха договори за изстрелване. В края на краищата никой няма да успее да изпрати спускаем апарат на Луната с луноход преди тази дата. Гугъл няма намерение да удължава повече срока. Причините, поради която надпреварата ще завърши без победител, са много и разнообразни. Някои от стартъпите като СпейсИл и Тийм Индус не успяха да намерят своевременно финансиране. Други като Муун Експрес и Синерги Муун разчитаха на ракети, които още не бяха готови - "Електрон" и "Нептун". Всички проекти преминаха през отлагания. Въпреки всичко, дори и без победител, позитивите за космонавтиката се оказаха много големи. Известна част от компаниите все още са активни и разработват хардуер. Някои като Муун Експрес и СпейсИл продължават да планират мисии до Луната, макар и след 31-ви март. Частната ракета "Електрон" дебютира тази неделя - невероятен успех! Но най-важното - беше създадена нова частна космическа индустрия, която продължава да набира скорост и до този момент. Бъдещето никога не е изглеждало по-оптимистично. На снимката - спускаем апарат на "Муун Експрес" по време на изпитания. Photo credit : Moon Express http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2057-2018-google-lunar-xprize-no-winner

Плоскоземецът с ракетата сега планира да се самоизстреля през февруари 22 януари 2018 г. 21:30 ч. Помните ли Лудия Майк Хюз, който в края на ноемвриоповести, че планира да се самоизстреля с ракета, за да докаже, че Земята е плоска? Всички знаем какво се случи тогава - американските власти порязаха амбициите му, понеже няма разрешение да проведе изстрелване от публична територия. Сега по данни от Фейсбук страницата му Хюз е по-подготвен - има си нова ракета, намерил е частен двор, за да не може никой да му забрани да се изстреля, ракетата ще лети вертикално (без да прелита над обществени места) и ще трябва да достигне до височина около 10 километра, откъдето ще търси дали Земята има кривина или не. Изстрелването ще бъде излъчвано на живо, но само за платена публика. Хюз предупреждава, че е наел охранители, които ще стрелят по всеки дрон или снимачен апарат, който се опита да влезе в територията му. И докато мнозина му се смеят, а плоскоземците се надяват Хюз да обори завинаги глобуса, някои хора са се поразровили в миналото на чудака. Оказва се, че този човек май не е чак толкова последователен в плоскоземните си вярвания, колкото изглежда на пръв поглед. Навремето е вярвал като всички останали хора, че Земята е кълбовидна. Едва след като дълги години е търсил спонсор за екстремните си изживявания и накрая е намерил такъв в лицето на Research Flat Earth, чак тогава прегърнал плоскоземието Ще следим с интерес развитието на историята ... и докъде ще стигне. Лудия Майк Хюз позира пред ракетата си. Photo credit : MadMikeHudges.com http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2056-2018-mad-mike-hudges-update

Ще доведат ли малките спътници до голям космически боклук? Спътникът NCUBE-2, създаден от норвежки студенти, е типичен CubeSat. Photo credit : Bjørn Pedersen 22 януари 2018 г. 20:00 ч. Светослав Александров. В продължение на десетилетия прогностици и научни фантасти си мечтаеха за времена, когато космосът няма да е достъпен само за държавните агенции, нито само за милиардери, а и за обикновените хора. В областта на безпилотната космонавтика тези времена вече настъпиха. Днес всеки, който разполага с малко повече пари (от порядъка на хиляди, а не на милиони), може да построи и да изстреля свой малък спътник. Доскоро тези спътници се изпращаха в космоса или като вторичен товар на някаква голяма ракета, или от борда на "Международната космическа станция". От вчера обаче възможностите станаха по-големи - за пръв път полетя успешно ракетата "Електрон" - първата от новата серия малки и евтини орбитални ракети. Повече от очевидно е, че революцията на малките космически апарати е в разгара си и че те тепърва ще определят облика на космонавтиката на 21-ви век. Но не всички хора се радват на това развитие. Някои смятат, че малките спътници няма да доведат до революция и научно-технологичен прогрес, а ще са просто глезотия, която ще допринесе до увеличаване на космическите боклуци. Наистина, ако всеки тръгне да праща по нещо в космоса, докъде ще стигне всичко това? Не сме ли замърсили достатъчно нашата Земя, та сме тръгнали да мърсим и космическото пространство? През последните дни се чуха много мнения. Гласовитите представители на обществото плюят по капитализма, разпространяват зелена пропаганда ... въобще разговорът се води на много ниско интелектуално ниво. Както при всеки горещ спор, разчита се не на разумни доводи, а на емоционални престрелки. И някак си забравяме, че хората, които искат да пращат спътници в космическото пространство, са различни, мотивите им са разнообразни, целите им са разнородни (от благородни до не чак толкова) и че всички техни мнения трябва да бъдат чути. При това трябва да се изкажат и общественици с богата обща култура, включително експерти. Разбира се, всеки иска да чуе ясно и категорично мнение, което да може да се събере в едно-две изречения. Има ли нужда да отваряме космоса за всеки? Трябва ли той да бъде достъпен само и единствено за учени? А за бизнесмени? За обикновени любители? Но как може да се отговори категорично с "да" или "не", при положение, че тези въпроси са доста сложни и да се отговори еднозначно е абсурдно... Най-просто казано: не, няма опасност малките космически апарати да доведат до фатален синдром на Кеслър, който ще направи космонавтиката невъзможна. В това съм абсолютно убеден - няма никакъв шанс да си отрежем изцяло пътя към космическото пространство. Има обаче определени области от космоса, определени орбити, към които трябва да подхождаме особено внимателно, за да не станат трудно използваеми. Малките космически апарати не са основна причина за замърсяването на орбитите. Според данни от Военновъздушните сили на САЩ в космоса има 23 000 обекта с изкуствен произход [1]. Повечето от тях са остарели големи спътници, отработени ракетни степени, по-малки фрагменти като болтове и гайки (някои от тях изгубени от астронавтите). Особено притеснителни са отработените ракетни степени - в тях може да има остатъчно гориво, което, ако се нагрее от постъпващата слънчева топлина, може да експлодира и да доведе до увеличение на отломките. Малките космически апарати и най-вече CubeSat-ите заемат съвсем малка част от орбиталните боклуци. Но те се очертават да се увеличават и да се превърнат в по-голям фактор на замърсяване през идните години и десетилетия. Притеснението около CubeSat-ите идва най-вече от факта, че като правило те не са екипирани със специализирани двигателни системи - ако някой от тях се повреди, няма как да бъде потопен в атмосферата или да бъде пратен в специална "гробищна орбита". Но основната причина, поради която CubeSat-ите засега не са особено голям фактор в орбиталното замърсяване, е че те най-често се освобождават в ниските части на околоземна орбита. На височина около 300-400 километра обикалят някои спътници за наблюдение на Земята, там се намира и "Международната космическа станция", там летят и почти всички пилотирани космически кораби. На такава височина високите слоеве на земната атмосфера създават условия на триене и съпротивление и новоизстреляните CubeSat-и падат и изгарят до няколко месеци или седмици. Това е добре - тази орбита се самопочиства. Експертите не са особено притеснени за нея. Орбитата е напълно достатъчна за любители, които искат да пращат свои апарати там. Поради самопочистващия се характер регулации не са нужни, всеки трябва да се чувства свободен да изстрелва до нея и никой не може да каже и "копче". На височина 500 километра над Земята приблизителното време, което отнема на един CubeSat да падне обратно в земната атмосфера, възлиза на около 4-7 години. Това е достатъчно за компании, които разчитат спътниците им да работят по-дълго. На такава височина една от основните фирми, която праща спътници, е Планет Лабс. Компанията използва глобалната си спътникова групировка да прави снимки на земната повърхност с висока разделителна способност. На височина 600-650 километра е нужно много повече време за излизането от орбита - 20-25 години - все още този срок е в разумни граници и е приемлив. При височини от над 650 километра вече започват проблемите... и те са много сериозни. Понастоящем има международно споразумение, според което страните, които са го подписали, се съгласяват да не допускат изстрелвания на полезен товар, ако има шанс той остане в орбита 25 години след приключването на активната му експлоатация. Проблемът е, че споразумението не е непременно обвързващо - държавите могат да изберат дали да се съобразят с него или не. Никой не може да сложи явна забрана на дадена държава как да си изстрелва ракетите от собствената си територия. Правителството на САЩ обаче следи за спазването му - никоя американска компания няма право да изстрелва спътници, включително CubeSat-и, които биха останали на орбита над 25 години. В такъв случай ако някой иска да лети на височина над 650 километра, на борда на спътника трябва да има системи за извеждане от орбита. И именно тук е проблемът - понастоящем само около 20% от спътниците, намиращи се на височина 650 километра и повече, предприемат маневри за излизане от орбита след приключването на експлоатация [2]. Спътниковите оператори не винаги подхождат отговорно, дори и да имат технологичните възможности за извеждане от орбитата си. Евентуални лоши последствия, свързани с космическо замърсяване, няма да дойдат от обикновени любители, които искат да пратят единичен прост спътник до височина 400-500 километра. Последствията ще дойдат от големи корпорации, които искат да изпратят в космоса стотици спътници. Особено притеснителни са корпорациите, които искат да развиват телекомуникационни услуги и интернет. УанУеб например иска да създаде орбитална групировка от 648 спътника. Боинг има планове да прати в космоса между 1 400 и 3 000 спътника. А СпейсЕкс обмисля система с около 4 000 спътника! Лошото е, че много от тези компании-инициатори на спътникови мега-групировки планират да ги пратят на височина между 1 000 - 1 200 километра над Земята. Остарелите спътници и въобще всички космически отломки в тази орбита биха стояли в продължение на хиляди години! Това е недопустимо. Големите корпорации, планиращи мега-групировки, вече мислят за варианти да не допускат масово замърсяване на космоса - най-малкото нямат интерес от повече правителствени регулации, отколкото сега има. Нещо повече - те ще се опитат да изпреварят евентуалните правителствени санкции. Те вече размишляват какви са опциите за саморегулация, докато е време, за да не стават неприятни случки, които ще привлекат вниманието на обществото и на властимащите. CubeSat-ите се оказват добра платформа за тестване на нови технологии, включително такива за безопасно излизане от орбита и за събиране на орбитален боклук. В близкото минало на някои малки спътници бяха изпитани активни системи за орбитално извеждане като авангардни микродвигатели и пасивни системи като платноходки и дори специални балони. Пасивните системи се очертават да са изключително обещаващи - дори и един CubeSat да няма двигатели, ако към края на живота си разгърне подобен балон, той по-лесно ще падне от орбита. На фона на разгледаното до този момент остава да отговорим най-важния въпрос - трябва ли да има регулации за орбиталните полети и какви? Ето как бих отговорил: за малки любителски спътници, които летят на височина до 500-600 километра, повтарям, такива регулации не са нужни - просто отсъства необходимост. Но за спътници, които летят на по-голяма височина, както и за мега-групировки, в един момент ще се наложи. Понастоящем 1 000 - 1 200 километровата околоземна орбита все още не е гъсто населена. Но е важно да мислим и за бъдещите поколения и да постъпим отговорно към тях. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2055-2018-smallsat-orbital-debris

Правителствената криза отложи подготовката за полета на Фолкън Хеви и множество други стартове 22 януари 2018 г. 08:00 ч. Въпреки че СпейсЕкс е частна компания, а ракетата "Фолкън Хеви" е разработена от нея, правителствената криза в САЩ се отразява и на подготовката и на нейния полет [1]. През изминалите дни и седмици горивните ревервоари на ракетата бяха пълнени и изпразвани многократно. Предстои ключов тест: статично огнево изпитание. Проблемът е, че макар и "Фолкън Хеви" да е частна ракета, космодрумът е правителствен, а СпейсЕкс го наема от правителството под наем. Няма как СпейсЕкс да провежда статични запалвания или да изстрелва ракети, тъй като компанията има нужда от наземни работници за тези услуги, а те са на държавна работа. Ще настъпят отлагания на графика и при останалите изстрелвания от правителствените космодруми. Да се надяваме, че американският Конгрес намери решение за излизане от кризата. В миналото подобни кризисни ситуации, които са довеждали до спирането на правителствени услуги, са продължавали между 1 ден и 21 дни. Най-дългото (21-дневното) е било по времето на Бил Клинтън - от декември 1995 до януари 1996 година. За последен път това се случи при Барак Обама през 2013 г. - правителственото спиране продължи 16 дни. Ракетата "Фолкън Хеви" очаква първия си полет. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2054-2018-falcon-heavy-delay

Отбелязваме 50 години от изстрелването на Аполо 5, когато за пръв път лунният модул полита в космоса Снимка от изстрелването на "Аполо 5". Photo credit : NASA 22 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 22-ри януари 1968 г. ракетата "Сатурн 1Б" извежда в околоземна орбита първия лунен модул. Безпилотната мисия носи името "Аполо 5", но макар и тя да не полита до Луната, специалистите от НАСА успяват да извършат важни изпитания на модула в околоземна орбита и да потвърдят, че той е годен за пилотирани лунни експедиции. Мисия "Аполо 5" става реалност след множество отлагания. Ако си мислите, че само в днешни дни напредъкът върви със скоростта на охлюв и чакаме дълги месеци и години, преди нещо смислено най-накрая да се случи, то тогава се лъжете. Отлагания е имало и през 60-те години. Първоначално е планирано лунният модул да бъде доставен на Кейп Кенеди във Флорида на 16-ти ноември 1966 година [1], а дебютното му изстрелване трябва да стане през април 1967 година. Компанията-разработчик Груман обаче се сблъсква с множество проблеми при разработката му, най-вече при произвоздството на двигателите. Модулът най-накрая пристига във Флорида на 27-ми юни 1967 година, два месеца след планираната дата за старт, а наземните му изпитания все още не са започнали. Отнема четири месеца модулът да бъде тестван, след което най-накрая е прикачен към ракетата-носител на 19-ти ноември 1967 година. Тогава през декември един от другите произведени лунни модули в Груман претърпява аномалия по време на пневновакуумни изпитания - част от прозорците му не издържат на наляганията и се пръскат. Това налага прозорците на първия лунен модул да бъдат заменени с алуминиеви плочи, за да може най-накрая да полети в безпилотен режим. Изстрелването най-сетне е проведено на 22-ри януари другата година. Модулът е вмъкнат в първична орбита с параметри 163 на 222 километра. НАСА планира спускаемата двигателна система на модула да бъде запалена автоматично за 39 секунди, но бордовият компютър я изключва само 4 секунди след задействането на двигателя. Впоследствие инженерите приемат нов план за запалване на двигателя два пъти ръчно, след което е пристъпен към тест на другата двигателна система, която в бъдеще ще трябва да извежда астронавтите от лунната повърхност. След 11 часа и 10 минути изпитанията приключват с успех. Благодарение на благополучния завършек НАСА се отказва да повтори мисията в безпилотен режим - следващият модул лети в околоземна орбита на 3-ти март 1969 г. с пилотирания кораб "Аполо 9". За допълнителна информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2053-2018-50-years-apollo-5

Исторически успех: Рокет Лаб изстреля ракетата Електрон до орбита! Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : Rocket Lab 21 януари 2018 г. 09:25 ч. Светослав Александров. Днес, на 21-ви януари 2018 година, се случи събитие, което безспорно може да се определи като историческо. Днес в 03:43 ч. българско време от космодрума Махия в Нова Зеландия излетя ракетата "Електрон" на американската частна компания Рокет Лаб. Броени минути по-късно ракетата благополучно достигна до орбита. За пръв път ракета, специализирана в изстрелването на миниатюрни космически апарати, успя да изпрати спътници в правилната им орбитална позиция! Историческото изстрелване беше излъчено на живо в интернет. По време на днешния полет имаше три спътника на борда на ракетата - два "Лемур", създадени от компанията Спайър Глоубъл, както и един "Дав" на фирмата Планет. Очакваме с нетърпение следващите полети на Рокет Лаб. В рамките на един от тях компанията трябва да изпрати към Луната апарат на Муун Експрес. Ако този апарат успее и кацне благополучно на повърхността на нашия естествен спътник, той може да спечели международното състезание за лунни мисии Google Lunar X Prize. Междувременно революцията за малки космически апарати е в разгара си! CubeSat-ите, които доскоро можеха да летят само като вторичен товар на стандартни носители или да бъдат освобождавани от борда на "Международната космическа станция", вече разполагат със собствена ракета. При това "Електрон" се очертава да е една от многото малки ракети. По-късно през 2018-та година очакваме дебютите на ракетите на компаниите Вектор и Върджин Орбит. Но в историята най-често се запомня кой е първенецът - и това е Рокет Лаб - малка американска компания, основана от Питър Бек през 2006 г., която разполага с космодрум в Нова Зеландия. Запис от изстрелването: Рокет Лаб (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2052-2018-21-jan-electron-flight-success

УСПЕХ: Космическата ракета Атлас 5 изведе в орбита спътника SBIRS Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : ULA 20 януари 2018 г. 08:40 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 02:48 ч. българско време от стартовата площадка на космодрума Кейп Канаверал излетя ракетата "Атлас 5" в конфигурация само с един страничен твърдогоривен ускорител. Ракетата благополучно изведе в орбита четвъртия спътник SBIRS за нуждите на Пентагона. Всички четири спътника са част от глобална спътникова групировка, които посредством инфрачервени детектори ще успяват да засичат стартовете на междуконтинентални балистични ракети, застрашаващи територията на САЩ. Днешното изстрелване беше първото за "Атлас 5" през 2018 година. Общо осем полета са планирани за тази ракета до края на декември, някои от които са доста съществени. По-късно през пролетта с помощта на "Атлас 5" НАСА ще трябва да изстреля към Марс спускаемата мисия "инСайт", а през втората половина на годината се очертава да е дебютният полет на космическия кораб на Боинг "Старлайнър", с помощта на който впоследствие американците планират да възобновят пилотираните експедиции до "Международната космическа станция". Освен всичко останало, първото изстрелване на "Атлас 5" дава възможност на СпейсЕкс да продължат с изпитанията на свръхтежката си ракета "Фолкън Хеви". През изминалите две седмици бяха проведени множество "мокри изпитания" - т.е. зареждане с гориво, но все още не се е стигнало до статично запалване. Частната компания сега планира то да е най-рано в понеделник. Много космически ентусиасти са изнервени покрай забавянето, но няма как - подобни забавяния са неизбежни при изпитанията на нови ракети. СпейсЕкс ще задейства двигателите само когато има увереност, че ще е напълно безопасно. Никой не иска авария в близост до стартовата площадка. Пълен запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2051-2018-atlas-v-launches-sbirs

Американски активистки искат да заменят израза за пилотиран космически полет с полово неутрален еквивалент 19 януари 2018 г. 12:30 ч. Бурна дискусия се води в Туитър през последните няколко дни. Казано накратко, някои американски активистки са подразнени от традиционния израз, използван на сайтовете на НАСА и в медиите за пилотиран космически полет. На английски се употребява масово израза "manned spaceflight". В очите на някои хора обаче този израз дискриминира жените, които летят в космоса, и поради това по-удачно би било полово-неутралния израз "crewed spaceflight". Това от друга страна не се харесва на много космически ентусиасти, тъй като звученето на crewed наподобява на друга английска дума - crude. Снимка на американската астронавтка Пеги Уитсън по време на космическа разходка през 2017 година. Photo credit : NASA/ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2050-2018-crewed-spaceflight

Успех: Япония изстреля за трети път малката ракета Епсилон Кадър от снощното изстрелване. Photo credit : JAXA 18 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:06 ч. българско време от японския космодрум Учиноура излетя благополучно малката ракета "Епсилон" с радарния спътник ASNARO-2. Това бе третият полет на японската ракета "Епсилон" - сравнително малък носител с товароподемност между 700 и 1500 килограма до ниска околоземна орбита. Ракетата дебютира през 2013 г. с японския ултравиолетов телескоп "Спринт-А", който и досега наблюдава планетите от Слънчевата система. Вторият полет на "Епсилон" бе през 2016 година, когато излетя спътникът "Арасе" за изучаване на поясите Ван Алън. Третият полет бе първоначално планиран за 2017-та година, но поради технически причини се измести за 2018-та. Спътникът ASNARO-2 е експериментален сателит за наблюдения на Земята посредством радарна технология. Ракетата "Епсилон" бе създадена, за да замести старата японска ракета "М-V". "М-V" беше много успешен носител, но за съжаление твърде скъп и поради това неизгоден за Япония. Пенсионирането на "M-V" бе през 2006 година, а до влизането на "Епсилон" в експлоатация минаха дълги години, през които Япония зависеше от чужди ракети като руско-украинската "Днепър" за изстрелването на малки спътници. Едно изстрелване на "Епсилон" струва около $38 милиона долара - половината в сравнение със сумата, нужна за полет на "M-V". Запис от изстрелването: Тук (Youtube Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2049-2018-epsilon-launches

Без алтернатива, ако новите пилотирани кораби не са готови в срок: НАСА няма да може да купи нови места на кораби Союз след 2019-та! 17 януари 2018 г. 18:53 ч. Днес американският комитет по наука, космос и технологии организира прослушване, на което бяха представени новини относно развитието на комерсиалната пилотирана програма на САЩ. На прослушването стана ясно, че както СпейсЕкс, така и Боинг (двете компании, на които разчита НАСА) са показали съществен прогрес в разработката на новите космически кораби "Драгън 2" и "Старлайнър". Преодолени са множество технически пречки. За съжаление много работа все още остава до дебютите на корабите. Засега Боинг и СпейсЕкс планират първите безпилотни изпитания на корабите да са през август месец. Боинг предвижда първият изпитателен пилотиран полет да е през ноември, а СпейсЕкс - през декември. Поради необходимостта да се свърши още работа, допълнителни отлагания са напълно възможни. Уилиам Герстенмайер от НАСА обаче оповести (източник - Джеф Фауст), (източник Parabolicarc-Twitter), че агенцията е закупила места на борда на руски кораби "Союз" до есента на 2019-та година. Сега вече е късно да се правят повече поръчки. Производството на пилотиран космически кораб "Союз" отнема три години, т.е. ако сега се направи нова поръчка, корабите ще са готови чак през 2021 година. С оглед на това, НАСА няма друг вариант, освен да измисли начин как да разполага с пилотиран космически кораб до края на 2019 година. Понастоящем графикът се държи на косъм - ако приемем, че СпейсЕкс и Боинг изпратят хора в космоса до края на 2018-та или началото на 2019-та година, сертифицирането на "Драгън 2" за редовни полети ще е през декември 2019 година, а на "Старлайнър" - чак през януари 2020 година... НАСА обмисля алтернативни идеи за това как да постъпи, ако забавянията се проточат много. Кадър от декемврийското излитане на "Союз МС-07". НАСА може да разчита на руските кораби "Союз" най-много до есента на 2019 година. Photo credit : NASA TV/Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2048-2018-nasa-dilemma-soyuz-seats

Отлагания след отлаганията и пак отлагания - или как консервативната култура на НАСА спира прогреса на частните компании Ще полетят ли изобщо корабите "Драгън 2" и "Старлайнър" през 2018 година... било то в безпилотен или пилотиран режим? Image credit : NASA 17 януари 2018 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Когато на 11-ти януари НАСА публикува обновения график за предстоящите полети на комерсиални кораби до "Международната космическа станция", мнозина останаха дълбоко шокирани. Съгласно графика първият безпилотен полет на кораба на Боинг "Старлайнър" ще е през август, а първият пилотиран - през ноември. Но СпейсЕкс, които трябваше да проведат първия безпилотен полет на "Драгън 2" през април, сега оповестяват отлагане за август. Първият пилотиран полет е планиран чак за декември - след този на Боинг. На теория това е, което трябва да очакваме през 2018-та година. На теория. А на практика никой не вярва, че графикът ще бъде спазен. Нагласите в космическия сектор са, че първите пилотирани полети както на СпейсЕкс, така и на Боинг, ще се изместят твърдо за 2019-та година. Нали не очаквате, че "Драгън 2" с екипаж наистина ще полети през декември? Това е нов кораб, а при новия космически хардуер винаги има отлагания в последния момент - вижте какво става с ракетата "Фолкън Хеви", която все още не може да премине през статично запалване и полетът й се отмества за февруари. На практика ще бъдем щастливи, ако до края на 2018-та година поне един от корабите "Драгън 2" или "Старлайнър" излети за пръв път в безпилотен режим. Но и това не е гарантирано. Януари е преполовил, оставащото време е малко, а както СпейсЕкс, така и Боинг имат да извървят дълъг път, докато стигнат до стартовата площадка. Какво се случи? Нали СпейсЕкс бяха доста по-напред, нали постоянно изстрелват ракети, нали доставят товар до "Международната космическа станция"? Какво се случи ли? НАСА се случи. В рамките на предишната успешна програма COTS, моделът, по който НАСА работеше, беше следният: агенцията разпределяше пари на частните космически компании за разработката на нови космически кораби на базата на конкурентен принцип. Първоначално компаниите бяха СпейсЕкс и Рокетплейн Кистлър. По-късно поради липса на достатъчно частно финансиране Рокетплейн отпадна и НАСА назначи на нейно място Орбитал. Както СпейсЕкс, така и Орбитал успяха да разработят две среднотоварни ракети - "Фолкън 9" и "Антарес". Но характеристиките на COTS бяха следните: НАСА само сключва първоначалните договори. Космическите кораби се разработват от частните фирми и те носят отговорността. НАСА определя крайните изисквания, но в реалността се явява само купувач на услуги. Междувременно частниците се конкурират едни с други и създават качествен продукт. Днес корабите "Драгън" и "Сигнус" летят редовно до "Международната космическа станция" и доставят благополучно полезен товар. Чудесна реализация на инициативата! Но вероятно основната причина, поради която COTS успя, то е, че подпомагането на комерсиалните космически компании започна през 2006 година, по време на ерата на Буш, когато НАСА се занимаваше основно с програма "Съзвездие", кораб "Орион", ракети "Арес 1" и "Арес 5". Докато "Орион" и "Арес 1" заемаха централните новини, комерсиализацията на космонавтиката беше страничен проект, ставаше тихомълком и никой не пречеше на частните компании. Те работеха тихо и спокойно, отчитаха първоначално скромни резултати и чак след 2010 година показаха видим прогрес, който накара хората да се замислят: я вижте как стават нещата! За разработката на пилотираните комерсиални космически кораби обаче моделът на COST беше напълно изоставен. Сега НАСА, вместо само да зададе изискванията си, както беше при създаването на товарните кораби, се намесва активно във всяка стъпка на разработката на новите пилотирани машини. Като резултат програмата за подпомагане на частни компании се е превърнала в копие на програмата за правителствен междупланетен кораб "Орион" и тежкотоварна ракета "Спейс лонч систъм" (SLS). Също както при "Орион", така и тук има постоянни протакания. На всеки шест месеца НАСА актуализира датите кога се очаква да дебютират "Старлайнър" и "Драгън 2" и обикновено тези актуализации са съпътствани от поредните шестмесечни отлагания. Но това, което е най-лошото е, че частните компании са с вързани ръце и практически не са свободни да въвеждат иновации. Нещо повече - вместо да има прогрес напред, се стига до регрес. Най-яркият пример затова е отказът на СпейсЕкс да използва ретроракети за кацането на "Драгън 2". През 2014 г. компанията предвиждаше "Драгън 2" да е модерен междупланетен кораб, който, вместо да каца с парашутни системи, да разчита на спирачни ретроракети. Това би позволило корабът да каца не само на Земята след мисия до орбита, но и на повърхността на всяко друго тяло като Луната и Марс. Илон Мъск описваше "Драгън 2" като модерния междупанетен кораб на 21-ви век. Само че в този вариант той така и не можа да се впише в строгите изисквания на НАСА за безопасност, понеже ретроракетното кацане носи допълнителен риск. В началото на 2017-та година Илон Мъск обяви, че на този етап се отказва от ретроракетно кацане и ще разчита на стария изпитан вариант от 60-те години на връщане с парашути и приводняване в океана. При това необходимостта да се преработи системата за кацане беше не само стъпка назад в технологично отношение, но и добави отлагане от една година за СпейсЕкс. НАСА, за съжаление, не е агенцията от 60-те години, която е пращала хора на Луната. Днешната НАСА страда от два сериозни проблема. Първият е вътрешната култура на страхливост, плод на две високопрофилни аварии на космически совалки, които се случиха през 1986 и 2003 година. Казано накратко, НАСА се страхува от всеки излишен риск. Само че ако много се замисляш какво би могло да се случи, резултатът е ясен : няма да полетиш до никъде. Нито до Луната, нито до Марс ... а сега дилемата за 2019 година, когато ще отбележим 50 години от първото пилотиране кацане на Луната, не е дали НАСА ще е в състояние отново да прати човек там в близките години. А дали НАСА ще разполага с обикновен кораб за полети до ниска орбита, още преди това десетилетие да си е отишло... Другият проблем е свързан с бюрокрацията, която се е разраснала неимоверно през последните няколко десетилетия и става все по-тромава. Тъй като това е правителствената агенция, а не частна компания, на върха НАСА се ръководи от администратор, а не от предприемач. На по-ниските равнища йерархията изглежда приблизително така: хора, които гледат как другите си вършат работата, а съответно те гледат как останалите под тях си вършат работата. В космическите среди се шегуват, че в НАСА не можеш дори да вземеш решение да си свариш кафе без да е нужно да свикаш нужните комисии и подкомисии. И ако си мислите, че това е безпочвена критика - не, не е. Самият Уейн Хейл, бивш програмен мениджър на програмата "Космическа совалка", пенсиониран след 32-годишна кариера в НАСА, е направил мрачно предсказание през 2010 година. Ето точните му думи тогава: "НАСА вярва, че подобреният процес (т.е. повишената бюрокрация) е решението да се предотвратят бъдещи проблеми. Така че НАСА пише все по-подробни и по-подробни спецификации и изисквания и иска все повече и повече документация и доказателства. Някъде между редовете ние преминахме оптималната точка да осигурим безопасност и вече просто увеличаваме цената и отлаганията. Днес ние сме на път да придобием транспорт до околоземна орбита посредством частни фирми. Не само че тази инициатива може да спести средства от данъкоплатците, но може да се основе и нова индустрия. Привържениците на тази идея я оприличават на правителствените договори за въздушна поща през 20-те години, която по митологичен начин осигури успешна и печеливша авиационна индустрия. Предстои да видим дали това е правилна аналогия или не, но междувременно голямо културно разделение е на път да убие инициативата още в зародиш. Не съзнателно, не злонамерено, не, не - с най-добри намерения". Хейл e предупредил още през 2010 година, че назначаването на арбитри, които разглеждат дали хилядите изисквания са удовлетворени или не, не е правилният начин да се осигури безопасност, нито да се пестят пари. Още тогава експертът е казал, че ако НАСА не се промени, опитът за комерсиализиране на околоземната орбита ще претърпи крах и е напомнил, че в миналото изискванията на Военновъздушните сили на САЩ за бойни самолети са заемали само 2 страници и половина, а изискванията за кораба "Джемини" на НАСА през 60-те са се побирали едва около 24 страници. Днес бюрокрацията изисква хиляди и хиляди документи. Но да се върнем на днешния ден и последните отлагания около СпейсЕкс. През 2016 г. ракета "Фолкън 9" експлодира на стартовата площадка при пълнене с гориво. Проблемът беше локализиран до втората степен - по-точно до резервоарите за кислород. Вътре в тези резервоари има малки съдове, пълни с хелий, а съдовете са съставени от специален материал: въглеродни нишки, омотани около алуминий. Експлозията през 2016 г. се счита за причинена от навлизането на кислорода между алуминия и въглеродните нишки. Свръхохладеният кислород може да разкъса нишките, или да причини търкане между тях, какво точно - не е ясно, но резултатът би бил един - експлозия. СпейсЕкс промени процедурата по зареждане със свръхохладен кислород. През изминалата 2017 г. компанията проведе 18 последователни изстрелвания - всичките успешни. Удовлетворило ли е това НАСА? Съвсем не. На 11-ти януари беше публикуван годишният доклад на комисията по аерокосмическа безопасност (натиснете тук, за да го прочетете в оригинал). Тази комисия публикува препоръки, които на теория нямат обвързваща стойност - НАСА може да избере да се съобрази или да не се съобрази с тях. На практика обаче агенцията почти винаги се съобразява и даже в определени случаи се мъчи да предприеме всички мерки, за да могат евентуалните недостатъци да се коригират предварително и да не се налага комисията да публикува каквито и да е забележки. Така че още след експлозията на СпейсЕкс през 2016 г. компанията започна съвместно с НАСА преработка на проблематичните алуминиеви съдове. Алтернативният им дизайн е по-тежък и съответно ще наложи нова конструкция ии на поддържащите структури на кислородните резервоари. Според документа, публикуван на 11-ти януари, комисията не препоръчва на НАСА да одобри ракетата "Фолкън 9" за пилотирани полети преди да бъдат извършени тестове на модифицирания хардуер. Някои космически ентусиасти сред вас биха се оплакали, че НАСА умишлено затормозява СпейсЕкс, за да изкара на преден план Боинг (стар аерокосмически гигант със сериозно политическо лоби). В реалността обаче не само СпейсЕкс, но и Боинг са под натиск да удовлетворят строгите изисквания, според които вероятността за смърт на астронавт в рамките на мисия трябва да е не повече от 1 на 270, а рискът от фатален инцидент при изстрелване или кацане следва да възлиза на не повече от 1 на 500. Докладът предупреждава, че нито една от двете компании няма да успее да удовлетвори изискването за 1 теоретична авария на 500 излитания и кацания. За сравнение изискването към космическите совалки в края на програмата е било за 1 теоретична авария от общо 90 старта. Т.е. частните компании работят при много по-строги критерии. Междувременно ето как вероятно ще се развият нещата: СпейсЕкс и Боинг ще се опитат да облекчат тежките изисквания на НАСА, но при всички положения ще са принудени да направят някои модификации, които ще оскъпят и усложнят корабите и (или) техните ракети-носители. Като резултат от това услугата по извеждане на астронавт до околоземна орбита ще стане скъпа, потенциален купувач на корабите ще остане преди всичко НАСА, надали ще могат да се внедрят на пазара за комерсиални услуги, а когато най-накрая полетят, то ще е с голямо закъснение. Никак няма да се изненадам, ако СпейсЕкс и Боинг не просто се забавят докъм средата на 2019 година, а може би дори до по-късно. Дори подозирам, че могат да бъдат изпреварени от другите две комерсиални космически компании - Върджин Галактик и Блу Ориджин. Нито Върджин Галактик, нито Блу Ориджин разработват орбитални кораби - напротив, както "СпейсШипТу", така и "Ню Шепърд" са суборбитални машини, но ако човек полети първо с тях до космическото пространство, никой няма да се интересува особено какви са подробностите - важното е, че след 2011 година, когато е последният полет на совалката "Атлантис", ще има нов американец, излетял в космоса от местна почва. Това ще бъде голям шамар за тази комерсиална космонавтика, която е, подпомагана от държавата, още повече, че нито Върджин Галактик, нито Блу Ориджин използват парите на НАСА. Двете компании продължават да планират пилотирани мисии до края на 2018 година, като "СпейсШипТу" преди броени дни извърши последния си планиращ полет и е буквално на седмици, най-много месеци, от началото на първото пилотирано ракетно излитане. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2047-2018-nasa-impact-on-commercial-crew

В Москва пристигнаха още два ускорителя на новата тежкотоварна ракета Ангара А5 Снимка: Роскосмос 16 януари 2018 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 16-ти януари, ПО "Польот" (който представлява омски филиал на космическия център ГКНПЦ "Хруничев") достави в Москва още два модула от типа "УРМ-1". Единият от тях ще служи като страничен ускорител на първата степен, а другият ще се използва за втора степен на ракетата "Ангара А-5". Междувременно доставените през есента модули, за които беше отразено на страниците на КОСМОС БГ в края на 2017-та година [1], бяха подложени на изпитания в ЦНИИмаш. Окончателното сглобяване на втората тежкотоварна ракета-носител "Ангара А-5" ще бъде проведено в ГКНПЦ "Хруничев", Москва. Ракетното семейство "Ангара" притежава варианти за лек, среден и тежък клас, които се сглабят на базата на универсални модули "УРМ-1" (за първите и вторите степени) и "УРМ-2" (за горните степени). Дали ракетата ще е лекотоварна и тежкотоварна зависи от броя използвани модули. В случая с "Ангара А-5" първата степен е съставена от четири "УРМ-1", втората - от един "УРМ-1", а третата - от един "УРМ-2". Товароподемността на "Ангара А-5" е около 25 тона полезен товар в ниска околоземна орбита. Напомням на читателите, че дебютните полети на лекотоварната и тежкотоварната "Ангара" бяха проведени през 2014-та година. Тогава през юли за пръв път беше изстреляна лекотоварна "Ангара-1.2ПП", след което през декември излетя първата "Ангара А-5". От декември 2014-та досега не е проведен нито един полет на който и да е вариант на "Ангара". Русия все още не съобщава на коя дата се очертава да бъде изстреляна следващата ракета "Ангара А-5". За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2046-2018-po-polyot-delivers-angara-boosters

УСПЕХ: Товарният космически кораб Драгън се завърна на Земята Космическият кораб "Драгън" по време на днешното му освобождаване от "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 13 януари 2018 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден след космически полет, продължил един месец, товарният космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" се завърна благополучно на Земята. Това се случи посредством приводняване в Тихия океан в 16:36 ч. българско време. С успешното завръщане на "Драгън" на Земята пристигна благополучно полезен товар от станцията, възлизащ на около 1 850 килограма. Понастоящем корабите "Драгън" са единствените космически кораби в експлоатация, които не само могат да изпращат провизии до "Международната космическа станция", но и да ги връщат. Всички останали товарни космически кораби - частните "Сигнус", руските "Прогрес" и японските "HTV" могат да осъществяват само еднопосочни доставки - от Земята към МКС, а след приключването на мисиите им изгарят в земната атмосфера. След успешното приводняване в океана корабът "Драгън" ще бъде прихванат от морски кораб и закаран на Лонг Бийч, Калифорния. Там част от полезния товар, който включва най-чувствителните научни експерименти, изискващи незабавна обработка, веднага ще бъде разтоварен и предаден в ръцете на НАСА. Впоследствие "Драгън" и оставащият полезен товар ще бъдат препратени към тестовата база МакГрегър в САЩ за окончателно разтоварване. За повече информация: SpaceX Twitter http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2045-2018-jan-dragon-returns-home

Частната компания Рокет Лаб оповести, че второто изстрелване на ракетата Електрон ще е след 20-ти януари 13 януари 2018 г. 11:05 ч. Частната американска компания Рокет Лаб, която има космодрум и стартова площадка на територията на Нова Зеландия, оповести, че второто изстрелване на ракета "Електрон" ще бъде осъществено след 20-ти януари(източник). Първоначално компанията планираше стартът да е през декември, но поради различни технически и метеорологични проблеми, съчетани с предпразничната умора на наземния екип, изстрелването беше отложено за 2018-та. Ракетата "Електрон" е специализиран носител за малки космически апарати. Ако полетът е успешен, тя може да се превърне в първата ракета, изпратила миниатюрни спътници в орбита - макар че има информация, че Япония също може да се опита да изстреля малка ракета приблизително около това време. Оформя се интересна надпревара около частниците и държавите, разработващи мини-ракети. Малките космически апарати са най-перспективната и обещаваща област на космонавтиката през последните години. Днес всеки космически ентусиаст може да изстреля в орбита малък спътник на цена под $200 000 долара. Но възможностите за полети засега са ограничени - такива спътници най-често летят като вторичен товар на стандартни ракети-носители или се извеждат от борда на "Международната космическа станция". Поради това създателите им нямат голям контрол върху орбитата, в която ще попаднат. Когато бъдат въведени в експлоатация малките ракети, ще има възможности малките спътници да летят до специализирани орбити, както и на междупланетни мисии. Ако полетът на "Електрон" е успешен, при някой от следващите стартове ракетата ще трябва да изведе първата частна спускаема мисия до Луната. Снимка на ракетата, която предстои да излети след 20-ти януари. Photo credit : Rocket Lab http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2044-2018-electron-second-launch-jan-window