УСПЕХ: СпейсЕкс изведе в космоса 22 спътника Старлинк по време на 50-тото изстрелване за 2023 година!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

24 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс проведе своето 50-то изстрелване за календарната година! Ракета “Фалкън 9” излетя тази нощ в 03:50 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал, а на борда ѝ имаше 22 спътника от интернет групировката “Старлинк”.

Първата степен на ракетата бе рециклирана, известна под сериен номер “B1076” и това бе шестото изстрелване за нея. Преди тя е служила за изпращането в орбита на товарен кораб “Карго Драгън” до МКС, на пардита спътници “УанУеб”, на спътник “Интелсат” и още две партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”.

На 65-тата минута след старта всичките 22 спътника бяха освободени в целевата им орбита. Това е поредната партида сателити от по-ново поколение “Версия2-Мини”, като напомням, че наскоро приключи извеждането на спътниците от по-старото поколение “Старлинк версия-1.5”. “Версия2-Мини” са по-тежки и обемисти (ето защо “Фалкън 9” извежда наведнъж само по двайсетина, а не по петдесет, както бе доскоро), имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле.

Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 50-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 47 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”.

Видеозапис от полета:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/24/spacex-22-starlink-satellites/

УСПЕХ: Китай за пръв път изстреля комуникационен спътник с гъвкав слънчев панел!

Снимка от днешното изстрелване. Photo : CNSA

23 юли 2023 г. 11:40 ч.

Светослав Александров. Тази сутрин в 05:50 ч. българско време беше осъществено изстрелване на китайска космическа ракета “Лонг Марч-2Д”. На борда ѝ се намираха четири спътника – три за дистанционно сондиране на Земята, разработени от китайската фирма Скайсайт, както и един експериментален спътник за изпробването на нови комуникационни технологии.

Комуникационният спътник е известен под названието “Лингжи-03” и е конструиран от китайската фирма ГалаксиСпейс. Това е първият комуникационен спътник в историята на китайската космонавтика, който притежава лек и модулен слънчев панел.

Панелът в разгънато състояние е дълъг 9 метра и широк 2.5 метра, но дебелината му е само 1 милиметър. Преди изстрелването той бива сгънат до компактна структура с дебелина само 5 сантиметра и така не заема от обемния капацитет на ракетата-носител.

Основната задача на “Лингжи-03” е да предава данни със скорост десетки гигабита в секунда. Според Чжан Шиджие, ръководителят на научния екип на ГалаксиСпейс, има нужда от повече технологични решения за съвместяването и интеграцията на наземните 5G мрежи с изкуствените спътници. Изследователят е убеден, че в бъдеще една интегрирана мрежа с инфраструктура в небето, космоса, на сушата и в океаните ще тласне човечеството към епохата на 6G с повсеместно глобално покритие.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/23/china-launch-success/

Ето как откривам астероиди в рамките на научен проект на НАСА 

Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons

20 юли 2023 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Метеорът, видян от територията на България на 11-ти юли, ни показа нагледно колко е важно да изучаваме астероидите, за да се подсигурим срещу евентуално попадение върху нашата планета. Днес ще ви разкажа как в рамките на научен проект на НАСА откривам нови астероиди, помагам за определянето на орбиталните параметри на досега откритите такива и така съдействам за защитата на Земята срещу астероидната заплаха.

От няколко месеца насам вечер, след работа, не играя компютърни игри, поне не с такава интензивност, както преди – вместо това предпочитам да прекарвам времето си на страниците на Zooniverse. На този сайт са публикувани десетки научни проекти и всеки от вас може да се включи към някой от тях, за да прави реални открития. Най-привлекателното за Zooniverse е, че не са необходими предварителни умения – ръководителите на проектите сами ще ви обучат. Обикновено има кратък tutorial, който ще ви даде базисното ниво на грамотност, за да започнете работа, а по-нататък са планирани уебинари и Zoom срещи.

Проектът Daily Minor Planet под ръководството на д-р Карсън Фулс бе обявен официално на страниците на НАСА на 16-ти май. Той използва данни, получени от финансираната от НАСА програма Catalina Sky Survey, в рамките на която всяка нощ биват заснемани повече от 1 000 изображения. Екипът е малък и няма възможността да прегледа детайлно всяко едно от тези изображения. В рамките на последните два месеца бяха направени над 217 500 класификации от общо 2 808 доброволци. Сега, през юли, 131 от тези 2 808 души бяхме включени в публикацията на списанието Minor Planet Circulars, издавано от Minor Planet Center (MPC) под егидата на Международния астрономически съюз (IAU). Сред тези 131 съм и аз ( S. D. Alexandrov, p. 850), в последния брой (дата 2023/07/06), който е достъпен на този линк : https://minorplanetcenter.net/iau/ECS/MPCArchive/MPCArchive_TBL.html .

Отне ми около месец работа и тренинг, за да придобия нужния опит и да отсявам на предоставените снимки астероидите от останалите фалшиви детекции. В средата на месец юни д-р Карсън Фулс, ръководителят на проекта, се свърза с мен и ме информира, че е доволен от предоставените от мен данни и от конструктивните дискусии, които водя с останалите участници, след което ми предложи да вляза в екипа на Zooniverse като модератор – и аз приех (линк към екипа на Daily Minor Planet).

Цялостната равносметка е следната – докъм 20-ти юли 2023 г. от Daily Minor Planet към MPC са подадени заявления за общо 214 потенциално нови астероида (198 от основния астероиден пояс и 16 близкоземни). От тях 26 са с мое участие (линк 1, 2, 3, 4 и 5). От тези 26, общо 17 са вече асоциирани с познати астероиди и направените измервания спомагат за прецизирането на орбитите им. Но девет от обектите не са асоциирани с нито един известен астероид (те се водят в MPC под т.нар. Isolated Tracklet File) – именно това са вероятните нови открития, на които аз съм съавтор.

Все още не е късно – всеки желаещ може да се включи в проекта и да открива нови астероиди. Има и още множество други граждански научни проекти с отворен достъп, които са публикувани на сайта на НАСА ( https://science.nasa.gov/citizenscience ). Но за да направите откритие със сигурност ще ви трябва постоянство. Относно Daily Minor Planet, лично аз изчислявам, че средностатистически около 0.12% от заснетите изображения биха могли да съдържат потенциално нов астероид.

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/20/discovering-asteroids-daily-minor-planet/

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс откри разнообразие от органични молекули на Марс

Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода “Пърсъвиърънс” на 6-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

20 юли 2023 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс”, който кацна на Червената планета в началото на 2021 г. и продължава да работи безпроблемно до ден днешен, откри разнообразие от органични молекули в марсианската почва. Откритието засилва вероятността някога в далечното минало на Марс да е възникнал и живот.

Учените от НАСА се опитват да отговорят в продължение на десетилетия на въпроса “Има ли или имало ли е живот на Марс?”. През 1976 г. двете мисии “Викинг 1” и “Викинг 2” успешно кацнаха на Червената планета и приборите им откриха признаци за наличието на органични молекули, които са структурните блокчета на живите организми, но тогава те не успяха да отхвърлят напълно вероятността дали не става въпрос за вторично замърсяване на датчиците по време на подготовката на мисиите на Земята вследствие на използването на почистващи течности. Чак през 2008 г., когато на Марс кацна спускаемият апарат “Феникс”, той успя да намери перхлорати и се изясни, че “Викинг-“ите не са се натъкнали на остатъчни следи от почистващите течности, а става въпрос за продуктите на реакциите между перхлоратите и истински органични вещества на Марс!

“Феникс”, както и кацналият през 2012 г. марсоход “Кюриосити”, пряко доказаха, че в почвата на Марс има органични вещества. Но докато тези мисии разчитаха на метода на газовата хроматография с масспектрометрия, кацналият през 2021 г. най-нов марсоход “Пърсъвиърънс” притежава уникален, никога досега неизползван прибор на име SHERLOC (съкр. от “Scanning Habitable Environments with Raman and Luminescence for Organics and Chemicals”). Както самото име показва, за пръв път на Марс се провежда Раманова и флуоресцентна спектроскопия. Към SHERLOC работи и цветна камера WATSON, способна да заснема свръхдетайлни снимки на скалите.

Не е изненадващо, че “Пърсъвиърънс” е открил нови доказателства за органични молекули на Марс – той бе изпратен специално в делтата на пресъхналата река, вливала се някога в езерото (днес кратер) на име Йезеро. А делтите са сред най-добрите места, където могат да се намерят следи от отминал живот. Изненадата е, че още преди “Пърсъвиърънс” да се дотътри до делтата, той взе проби от самото дъно на кратера – и то от скали, които са с вулканичен, а не седиментен произход. Въпреки че скалите са вулканични, SHERLOC засече следи от органични вещества във всички събрани 10 проби.

Сигналите от инструмента са съвместими с “молекули, свързани с водни процеси” – което означава, че течащата вода в древното минало на Марс е изиграла важна роля, допринасяйки за огромното разнообразие от органични вещества.

Все още предстои точното изясняване на тези органични вещества, но се счита, че става въпрос за производни на бензена и нафталена.

“На Земята тези вещества се срещат в суровия петрол, който има биологичен произход, но също така може да ги получим и чрез разнообразни химични реакции”, информира ни Райън Ропъл от университета в Питсбърг и втори автор на научната статия, публикувана в “Нейчър”.

Обаче е рано да се каже, че натрупаните доказателства стигат, за да се повърди категорично, че на Марс е имало живот. Макар че вече трета поредна мисия установява наличието на органични вещества на планетата, все още не е открито такова, което да не може да се е образувало и по небиологичен път.

“Ние тепърва сме се докоснали до историята за органичния въглерод на Марс”, съобщава д-р Ейми Уилиямс от Университета във Флорида и водещ астробиолог, който работи за изясняването на въпроса за живота на Червената планета.

За повече информация: Нейчър

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/20/perseverance-diversity-organic-molecules/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса 15 спътника Старлинк

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

20 юли 2023 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Днес в 07:09 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, бе осъществено изстрелване на ракета “Фалкън 9” с 15 спътника “Старлинк”.

Навремето с по едно изстрелване се извеждаха по 40-50 спътника наведнъж, но това касаеше тези от по-старото поколение “Старлинк v1.5”. Тези партиди вече са изведени и сега продължават полетите на спътниците от по-новото поколение “Версия 2-Мини”. Те са по-тежки и обемисти (ето защо в космоса бяха изведени само 15 от тях), имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. 

Този път не бе поставен рекорд – ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, като това бе десетото изстрелване за нея. На около 9-тата минута след старта степента извърши безупречно кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”.

Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 49-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 46 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”.

Видеозапис от полета:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/20/falcon-9-launches-15-starlink-satellites/

УСПЕХ: Рокет Лаб върна първата степен на ракета Електрон след изстрелването на 7 спътника!

На кадъра: завръщането на степен на “Електрон” посредством парашут. Photo credit : Rocket Lab

18 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Днес в 04:27 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе проведено успешно изстрелване на ракета “Електрон” на американската фирма Рокет Лаб. В орбита бяха въведени седем спътника, а първата степен на ракетата се завърна успешно на Земята посредством парашут. С това фирмата на Питър Бек е едва втората в световен мащаб след СпейсЕкс, разполагаща с технологии за рециклиране на ракетни степени след орбитални мисии.

Мисията летя под надслова Baby Come Back, символизирайки прибирането на първата степен. За разлика от степените на “Фалкън 9”, които кацат на Земята посредством двигателната си система, “Електрон” са твърде малки ракети, за да могат да заделят гориво за целта. Ето защо Рокет Лаб залага на парашутите. Първоначално даже се планираше степените да бъдат прихващани във въздуха посредством хеликоптер, но това се оказа твърде сложна процедура и освен това ненужна – изпитанията доказаха, че двигателите на “Електрон” са работоспособни дори и след приводняване в океана.

Четири от изведените днес спътници бяха от новата групировка на НАСА “Старлинг” (да не се бърка с интернет групировката на Мъск “Старлинк”). Целта на “Старлинг” е да изпробват в космоса модерната концепция за “космически рояци” – т.е. множество космически апарти, които действат синхронно в орбита и координират своите действия, за да постигнат определени цели.

Беше изпратен в космоса и един спътник на канадската телекомуникационна компания Телесат, какво и два микроспътника за нуждите на американската фирма Спайър Глоубъл, които ще наблюдават Земята в радиодиапазона.

Цялостната равносметка за Рокет Лаб е следната: днешният полет бе седми за компанията през 2023 г., като шест от мисиите бяха орбитални, а една – суборбитална (на системата HASTE за създаването на свръхзвукови технологии с военни приложения). Две от орбиталните мисии включваха връщането на първите степени на ракетите “Електрон”.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/18/rocket-lab-stage-reuse/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля последната партида спътници Старлинк от по-старо поколение!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

16 юли 2023 г. 11:45 ч.

Светослав Александров. Днес в 06:50 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. На борда ѝ се намираха последните 54 спътника от по-старото поколение на интернет групировката “Старлинк” – т.нар. “Версия 1.5”. Отсега нататък компанията на Илон Мъск ще продължи да изстрелва “Версия 2”, като понастоящем в ход е извеждането на т.нар. “Версия 2-Мини”, спътници, специално оптимизирани за “Фалкън 9”. В бъдеще “Версия 2” ще се изстрелват със “Старшип”.

Но дори и спътниците от ново поколение за “Фалкън 9” да се наричат “Мини”, те все пак са по-големи и по-тежки в сравнение с по-старите “Старлинк v1.5”, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. 

Ракетата-носител “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1060”, която преди е служила за извеждането на GPS спътник, мисиите “Тюрксат 5А”, “Транспортър 2”, “Интелсат G33/G36”, “Транспортър 6” и десет партиди “Старлинк”. Днешният полет бе шестнадесети за степента, с което бе изравнен рекордът, поставен на 10-ти юли за най-голям брой орбитални изстрелвания на една и съща степен. Полетът бе безпроблемен, като на осмата минута след старта “B1060” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”.

Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 48-ми за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 45 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/16/spacex-last-starlink-1-5-satellites/

УСПЕХ: Индийската мисия Чандраян-3 се отправи към Луната!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO

14 юли 2023 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Днес в 12:05 ч. българско време от космодрума Сатиш Дхаван беше проведено изстрелване на индийска ракета “LVM-3”. На борда на ракетата се намираше третата мисия от серията “Чандраян”, чиято основна задача е една – кацане на Луната!

Индия има сериозен опит в изучаването на естествения ни спътник, макар и успешното кацане все още да се изплъзва на страната. Първата мисия “Чандраян-1” бе изстреляна през 2008 г. и тя бе орбитална, т.е. кръжеше около Луната, макар че извози със себе си малка сонда на име “Муун Импакт Проуб”. Сондата нямаше способност да каца, така че тя просто се разби в района на кратера Шакълтън, а по време на спускането си изпращаше видеа и снимки. Любопитен факт е, че на борда на “Чандраян-1” работеше и български прибор на име “РАДОМ-7”, който измерваше нивата на космическа радиация от окололунна орбита.

Снимка на Луната, заснета през 2008 г. по време на спускането на “Муун Импакт Проуб”. Photo credit : ISRO

Втората мисия “Чандраян-2” бе изстреляна през 2019 г. и тя се състоеше от орбитален модул, спускаем отсек “Викрам” и луноход “Прагиян”. За съжаление поради софтуерен бъг “Викрам” не успя да прецени точно разстоянието до лунната повърхност по време на спускането и той се разби. Иначе орбиталният отсек “Чандраян-2” продължава да работи около Луната и до ден днешен. Той е оборудван с мощна камера, която може да снима дори и малки обекти като намиращите се на повърхността скали. Мисията например вече успя да заснеме останките от пилотираните експедиции на НАСА “Аполо”:

Снимка на останките от лунния модул “Ийгъл”, с помощта на който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се спуснаха на лунната повърхност през 1969 година. Тази фотография бе заснета през 2021 г. от индийската мисия “Чандраян-2”. Photo credit : ISRO

Но кацането си остава голямата цел на индийската космическа агенция (ISRO). С това намерение днес към Луната бе изстреляна тази най-нова мисия “Чандраян-3”. Тя, за разлика от предходните две мисии, не разполага с никакъв постоянен орбитален отсек. Единствено за ограниченото време между навлизането в орбита и кацането е предвиден кратък експеримент – ще трябва да се снемат спектралните характеристики на Земята. Целта е да се види как изглеждат спектрите на една планета, на която има живот (Земята е единствената такава, за която знаем). Данните биха могли да се сравнят с тези, които получаваме при изучаването на извънслънчеви планети, например посредством телескопа “Джеймс Уеб”, и така да разберем дали те имат следи от живи организми.

Кацането на “Чандраян-3” е насрочено предварително за 23-ти август. Ако то е успешно, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, спуснала мисия на лунната повърхност.

Задачата е “Чандраян-3” да се приземи в района на Южния полюс на Луната – същото място, накъдето през август т.г. ще се отправи и мисията на Русия “Луна-25”. Това ще е първото руско изстрелване към Луната след 1976 година (когато бе реализирана последната съветска мисия “Луна 24”). Така Индия и Русия са в надпревара кой ще кацне пръв на Южния полюс.

НАСА също има сериозна изследователска програма – в началото на тази година в орбита около Луната заработи мощната американска камера “Шадоукам”, монтирана към изстреляната от СпейсЕкс южнокорейска мисия “Данури”. “Шадоукам” е в състояние да снима лунните местности чрез отразената светлина от околните скали или от Земята – т.е. на този етап това е единствената технология, посредством която може да погледнем във вътрешността на вечнозатъмнения кратер Шакълтън. А това е най-интересната местност на Южния лунен полюс, защото се счита, че там може да има залежи от вода. Догодина към Шакълтън ще се отправи американският марсоход “Вайпър”.

Снимка на кратера Аристарх, заснета от американската камера “Шадоукам”. Photo credit : NASA

Очакванията са след кацането на “Чандраян-3” стационарният модул и луноходът да работят около две седмици. Специален прибор, подобен на термометър, ще измери температурите на лунния грунд, посредством сеизмометър ще се търсят лунни земетресения (лунотресения), а също така на борда на спускаемия апарат има и ретрорефлектор, предоставен от НАСА. Този пасивен прибор е сходен с огледалата, оставени на лунната повърхност от астронавтите на “Аполо” и които все още се използват за прецизното измерване на разстоянието Земя-Луна.

Партньорството между Индия и НАСА беше допълнително подсигурено преди около месец, след като индийците подписаха американското съглашение “Артемис” за съвместно изследване на Луната и космоса.

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/14/chandrayaan-3-launches-moon/

Космическият телескоп Джеймс Уеб изпрати прекрасна снимка на най-близкия до нас звезден инкубатор

Мъглявината Ро Змиеносец, заснета от “Джеймс Уеб”. Photo credit : NASA, ESA, CSA, STScI, Klaus Pontoppidan (STScI)

12 юли 2023 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. На днешния ден се навършва точно една година, откакто НАСА ни показа първите снимки от космическия телескоп “Джеймс Уеб”! За да ознаменуваме първата годишнина от началото на научната мисия на телескопа, агенцията публикува нова фотография на най-близкоразположения до нас звезден инкубатор.

Това е Ро Змиеносец – мъглявина, която се намира само на 390 светлинни години от Земята. Известна е като сравнително тих, малък и спокоен инкубатор, където се раждат нови звезди … или поне така мислехме доскоро. “Джеймс Уеб” работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър, което позволява да проникнем във вътрешността на Ро Змиеносец и така изненадващо беше разкрит непознат, хаотичен свят. Мощни струи от газ изригват от младите звезди и скулптурират околния междузвезден прах, същевременно нагрявайки молекулярния водород (показан в червено). Други звезди вече са обкръжени от протопланетарен диск, което показва, че след милиони години там ще се родят нови планети.

“Снимката, направена на Ро Змиеносец от “Джеймс Уеб”, ни позволява да наблюдаваме много кратък период от звездния жизнен цикъл с невиждана досега яснота. Нашето собствено Слънце е преминало през такава фаза, преди много години, а сега разполагаме с технологията да наблюдаваме началото на историята на друга звезда”, съобщава Клаус Понтопидан от екипа на телескопа.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/12/james-webb-one-year-science/

УСПЕХ: Китайската метанова ракета Чжюкуе-2 достигна орбита!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : LandSpace

12 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Китай спечели метановата космическа надпревара!

Днес, на 12-ти юли, беше проведено изстрелване на ракетата “Чжюкуе-2”, разработена от комерсиалната китайска фирма Ландспейс. Няколко минути по-късно бе потвърдено, че тя е достигнала орбита, с което китайците победиха американските си конкуренти – в това число ракетата на СпейсЕкс “Старшип”, ракетата на ЮЛА “Вулкан”, ракетата на Блу Ориджин “Ню Глен”, ракетата на Релативити Спейс “Теран” и ракетата на Рокет Лаб “Неутрон”!

“Чжюкуе-2” е висока 49.5 метра, с диаметър 3.35 метра и притежава способността да извежда товари до шест тона в 200-километрова ниска околоземна орбита. Първата степен на ракетата е оборудвана с четири двигателя “TQ-12” на течен метан и кислород. Тук е коректно да се каже, че освен че възможностите на ракетата са съществено по-малки от тези на “Старшип” или “Вулкан”, двигателите са с отворен цикъл, т.е. по-прости от американските “Раптор” или “BE-4”. Но все пак фактът си е факт – “Чжюкуе-2” е първата метанова ракета, достигнала орбита!

Това бе второто изстрелване за ракетата – първото беше осъществено през декември и завърши с провал, което е типично за дебютните полети на всеки нов носител. Отне седем месеца на Ландспейс да анализира причините за аварията и да проведе ново изстрелване.

Фирмата Ландспейс е основана през 2015 г., като първата ѝ ракета “Чжюкуе-1” е изцяло на твърдо гориво. Тя осъществява само един полет през 2018 г. като не достига орбита, а скоро след това производителят на ракетни двигатели прекратява договора с фирмата и “Чжюкуе-1” е пенсионирана преждевременно. Затова започва работата по течногоривната “Чжюкуе-2”. Както често се случва с нови проекти, настъпват отлагания – дебютният полет е насрочен за 2020 г., но още преди пандемията от ковид става ясно, че стартът няма как да е факт преди 2021 г., а по-късно имаме отлагане и за 2022 година.

Днес на борда на “Чжюкуе-2” нямаше полезен товар – това бе изцяло тестова мисия.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/12/zhuque-2-reaches-orbit/

УСПЕХ: Китайската метанова ракета Чжюкуе-2 достигна орбита!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : LandSpace

12 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Китай спечели метановата космическа надпревара!

Днес, на 12-ти юли, беше проведено изстрелване на ракетата “Чжюкуе-2”, разработена от комерсиалната китайска фирма Ландспейс. Няколко минути по-късно бе потвърдено, че тя е достигнала орбита, с което китайците победиха американските си конкуренти – в това число ракетата на СпейсЕкс “Старшип”, ракетата на ЮЛА “Вулкан”, ракетата на Блу Ориджин “Ню Глен”, ракетата на Релативити Спейс “Теран” и ракетата на Рокет Лаб “Неутрон”!

“Чжюкуе-2” е висока 49.5 метра, с диаметър 3.35 метра и притежава способността да извежда товари до шест тона в 200-километрова ниска околоземна орбита. Първата степен на ракетата е оборудвана с четири двигателя “TQ-12” на течен метан и кислород. Тук е коректно да се каже, че освен че възможностите на ракетата са съществено по-малки от тези на “Старшип” или “Вулкан”, двигателите са с отворен цикъл, т.е. по-прости от американските “Раптор” или “BE-4”. Но все пак фактът си е факт – “Чжюкуе-2” е първата метанова ракета, достигнала орбита!

Това бе второто изстрелване за ракетата – първото беше осъществено през декември и завърши с провал, което е типично за дебютните полети на всеки нов носител. Отне седем месеца на Ландспейс да анализира причините за аварията и да проведе ново изстрелване.

Фирмата Ландспейс е основана през 2015 г., като първата ѝ ракета “Чжюкуе-1” е изцяло на твърдо гориво. Тя осъществява само един полет през 2018 г. като не достига орбита, а скоро след това производителят на ракетни двигатели прекратява договора с фирмата и “Чжюкуе-1” е пенсионирана преждевременно. Затова започва работата по течногоривната “Чжюкуе-2”. Както често се случва с нови проекти, настъпват отлагания – дебютният полет е насрочен за 2020 г., но още преди пандемията от ковид става ясно, че стартът няма как да е факт преди 2021 г., а по-късно имаме отлагане и за 2022 година.

Днес на борда на “Чжюкуе-2” нямаше полезен товар – това бе изцяло тестова мисия.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/12/zhuque-2-reaches-orbit/

Руската лунна мисия Луна 25 пристигна на космодрума Восточний!

Руската мисия “Луна 25”. Фото: НПО Лавочкин

11 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Най-сетне – след дългогодишни отлагания “Луна 25” пристигна на космодрум Восточний! Изстрелването на мисията е насрочено за август и ако всичко премине по план, това ще е първото в историята кацане на повърхността на Луната в района на нейния Южен полюс.

Напомням на читателите, че “Луна 25” е първата мисия в историята на съвременна Русия, която ще се отправи към естествения ни спътник. Досега само три държави са успявали да кацнат на Луната – СССР, САЩ и Китай, а от тях единствено Китай е постигала това през 21-ви век. Други държави също се опитаха – Япония (“Омотенаши”, “Хакуто-Р”), Индия (“Викрам”), Израел (“Берешийт”), но всички те се провалиха. На 14-ти юли Индия ще се опита да изстреля мисията “Чандраян-3”, така че следващият опит за лунно кацане ще е индийски. Иначе през изминалите две десетилетия множество държави имаха мощни орбитални мисии около Луната – САЩ, Китай, Индия, Япония, Южна Корея. Но не и Русия – руснаците не са имали успешна лунна или планетарна мисия след 1988 г., откакто “Фобос 2” се отправи към Марс.

Мнозина са скептични, че руснаците ще съумеят да кацнат на Луната – имайки предвид дългогодишната криза в руската космонавтика и честите провали. Други не могат да се зарадват след руската агресия в Украйна. Но всеки един научно-технологичен успех на която и да е държава е успех и за цялото човечество – така че нека да пожелаем благополучие на дейците на НПО “Лавочкин”. Надяваме се на меко кацане и дано видим нови снимки от повърхността на Луната!

Източник: НПО Лавочкин

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/11/luna-25-arrives-vostochny/

Космическият телескоп на ЕКА Хеопс откри планета-огледало!

Планетата LTT9779b е с размера на Нептун и отразява 80% от слънчевата светлина. Image credit : Ricardo Ramírez Reyes (Universidad de Chile)

11 юли 2023 г. 07:50 ч.

Светослав Александров. Европейският космически телескоп “Хеопс” откри интересна планета – изключително гореща, обикаляща около своята звезда за по-малко от денонощие и покрита от облаци от метал, които я превръщат в своеобразно “огледало”.

За сравнение Земята отразява само 30% от попадналата върху нея слънчева светлина. Венера със своята плътна облачна покривка отразява около 75% от светлината. Но новооткритата планета LTT9779 b отразява 80% от светлината на своето слънце!

Прецизните измервания на “Хеопс” са направени след като планетата първоначално бе намерена от американския телескоп “Тесс” през 2020 г. и впоследствие изучена от наземни прибори като ESO HARPS в Чили.

LTT9779 b е с размерите на Нептун и причината да се държи като огледало се корени в нейните облаци. Данните показват, че тези облаци са основно съставени от силикати (същият материал, който изгражда пясъка и стъклото), примесени с метали като титан.

“Представете си пламтящ свят, толкова близо до своята звезда, с тежки облаци от метали, които се реят във въздуха и от които валят дъждовни капки от титан”, съобщава астрономът Джеймс Дженкинс и един от съавторите на научната публикация, приета за печат в списанието Astronomy & Astrophysics today.

Температурите на планетата достигат 2000 °C. Всяка планета с температури над 100 °C е твърде гореща, за да позволи на облаците от вода да съществуват. Но температури като тези на LTT9779 b биха затруднили даже образуване на облаци от метали. Учените си блъскаха главата, за да разберат как планетата отразява такова голямо количество от попадналата върху нея светлина и накрая разбраха, че е по-добре да мислят за нейната облачна покривка като за конденза, образуващ се в банята след горещ душ. По подобен начин, понеже LTT9779 b е толкова наситена със силикати и метали, те се задържат в нейната атмосфера.

Това не е единствената изненада за учените – доскоро всички планети, които обикаляха около звездата си за по-малко от денонощие, бяха или “горещи Юпитери” (газови гиганти с размера на или по-голям от този на Юпитер) или скалисти планети, два пъти по-малки от Земята. Но нептуноподобна планета? Досега не бе откривана такава.

“Такъв тип планета не бива да съществува”, съобщава Вивие Парментие, също съавтор на изследването. “Очакваме звездата да издухва атмосферите на този тип планети, оставяйки само гола скала”.

Всъщност вероятно металите са тези, които помагат на планетата да оцелее. Облаците отразяват лъченията и предпазват атмосферата на LTT9779 b от прегряване и изпаряване. Освен това металите са тежки и трудно биха били издухани.

Напомням на читателите, че космическият телескоп “Хеопс” е първата мисия, която е специално посветена не на това да открива нови екзопланети, а да определя характеристиките на вече открити такива. Мощният “Джеймс Уеб” също се занимава с такъв тип задачи. Счита се, че по-нататък LTT9779 b може да бъде изучена и от самия “Джеймс Уеб”.

Източник: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/11/cheops-mirror-planet/

Европейски спътници заснеха унищожаването на природата покрай откриването на пилон Рожен

Унищожената трева, заснета от спътниците “Сентинел”. Photo credit : Copernicus/SentinelHub

10 юли 2023 г. 12:45 ч.

Светослав Александров. Спътниците на Европейската космическа агенция (ЕКА) “Сентинел”, които са част от програмата на ЕС “Коперник”, са заснели унищожаването на природата покрай откриването на Пилон “Рожен”.

За новината сигнализираха будни граждани в Туитър, които са публикували компилация от снимки преди и след строежа на пилона. Съобщава се, че тревата е окосена ниско и е унищожена напълно.

От коментарите не става ясно дали това се е случило специално покрай откриването на Пилон “Рожен” или е редовна практика покрай събора.

Кадри преди и след Пилон “Рожен”:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/10/european-satellites-destruction-rozhen/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля и върна на Земята ракета Фалкън 9 за рекорден 16-ти път!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

10 юли 2023 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. СпейсЕкс постави нов рекорд в сферата на ракетната възвръщаемост! Ракета “Фалкън 9” излетя тази сутрин в 06:58 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, за да изведе в космоса 22 спътника “Старлинк v2-мини”, като тя бе оборудвана с рециклирана първа степен, за която днешният полет бе 16-ти. Никога досега ракетна степен не бе летяла успешно и не се бе връщала на Земята 16 поредни пъти!

Степента е известна под сериен номер “B1058” и е историческа – тя дебютира на 30 май 2020 г. по време на първия пилотиран полет на кораба “Крю Драгън” с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, първата орбитална пилотирана мисия на САЩ след приключването на програмата “Космическа совалка” през 2011 г.

След това “B1058” продължи да се използва, като на 20 юли 2020 г. изведе спътника “АНАСИС-2” за нуждите на Южна Корея. После през октомври същата година степента изпрати в космоса партида “Старлинк”, а през декември – товарен кораб “Карго Драгън”. През януари 2021 г. “B1058” отново сътвори история, изпращайки в орбита първата мисия на СпейсЕкс по споделено извеждане на полезни товари “Транспортър 1”. Последваха четири полета по програмата “Старлинк” до края на 2021 г., след това на 13 януари 2022 г. степента изведе “Транспортър 3”. Всички останали мисии впоследствие бяха свързани със “Старлинк”.

Днес отново нямаше никакви проблеми и около осем минути след старта “B1058” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”, завършвайки рекордната 16-та мисия.

Изстреляните днес спътници бяха от по-новото поколение “Старлинк v2-Мини”. Те са по-големи и по-тежки в сравнение с по-старите “Старлинк v1.5”, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. “Мини” обозначава, че това са спътници, които са миниатюризирани с цел да се вмъкват във възможностите на ракетите – носител “Фалкън 9”. Стандартните спътници “Старлинк V2” ще са оптимизирани специално за “Старшип”.

Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 47-ми за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 44 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/10/spacex-falcon-9-record-16th-time/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе в космоса 48 спътника Старлинк по време на 46-тия полет за 2023 г.

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

8 юли 2023 г. 08:45 ч.

Светослав Александров. Миналата вечер, на 7-ми юли, американската космическа компания СпейсЕкс проведе своето 46-то изстрелване за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния в 22:29 ч. българско време, а на борда ѝ имаше 48 спътника “Старлинк”.

Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1063”. Това бе 12-тото изстрелване за нея. Преди степента е служила за изпращането в космоса на спътника за наблюдаване на равнището на Световния океан “Сентинел 6”, на астероидната мисия “Дарт”, на мисията за споделено извеждане на полезни товари “Транспортър-7”, на мисията “Иридиум 9 и УанУеб-19” и на седем партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и около 8 минути и 50 секунди след старта “B1063” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”.

Досега СпейсЕкс са изстреляли в космоса над 4 700 спътника от интернет групировката “Старлинк”, огромното мнозинство от които са в работещо състояние. Фирмата има разрешително от американските регулатори да разположи 12 000 спътника в ниска околоземна орбита и вече кандидатства да получи разрешение за още 30 000 спътника.

Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 46-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 43 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/07/spacex-launches-48-starlink-satellites/

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри най-далечната активна свръхмасивна черна дупка!

Компилация от снимки на далечни галактики, заснети от “Джеймс Уеб”. Photo credit : NASA, ESA, CSA, Steve Finkelstein (UT Austin), Micaela Bagley (UT Austin), Rebecca Larson (UT Austin)

7 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Учени, работещи с космическия телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб”, откриха най-далечната позната досега активна свръхмасивна черна дупка! Тя се намира в галактиката CEERS 1019, която е съществувала само 570 милиона години след Големия взрив.

Черната дупка е по-лека от всяка друга, открита в ранната Вселена. Намерени са и още две подобни черни дупки, които са съществували 1 и 1.1 милиарда години след Големия взрив, както и седем нови галактики, съществували в периода, когато Вселената е била на възраст между 470 до 675 милиона години.

Но да се върнем на CEERS 1019. Тази галактика е забележителна не само с младостта си, но и колко лека е нейната черна дупка. Масата ѝ възлиза на 9 милиона слънчеви маси – да, разбира се, това е внушително число, но за калибъра на свръхмасивните черни дупки е твърде нищожно. Повечето от познатите ни свръхмасивни черни дупки имат повече от 1 милиарда слънчеви маси. Макар и по-лека, за учените е трудно да обяснят как такава свръхмасивна черна дупка се е формирала толкова рано след раждането на Вселената.

Галактиката също така е интересна с това, че поглъща голямо количество газ със същата скорост, с която произвежда нови звезди. Визуално наподобява три ярки купчини, а не единичен кръгов диск. Екипът съобщава, че не е типично да се наблюдава такъв тип структура при такива големи разстояния. Възможно е да е имало сливане с други галактики и това да захранва активността на черната дупка.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/07/james-webb-discovers-supermassive-black-hole/

УСПЕХ: Последната ракета Ариана 5 изведе в орбита два спътника!

На кадъра: последната ракета “Ариана 5” извежда два спътника в космоса. Photo credit : ArianeSpace

6 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Тази нощ в 01:00 ч. българско време последната произведена ракета “Ариана 5” излетя от космодрума Куру във Френска Гвиана. Това е и последният триумф за европейската космическа индустрия за дълго време напред – отсега нататък Европа остава без никакви орбитални ракети. Новата ракета “Ариана 6” все още не е готова да влезе в експлоатация, а лекотоварната “Вега-С” засега не се използва, докато не бъдат взети мерки декемврийският провал да не се повтори.

Акцентите от днешния полет: Стартът, както вече написах, бе в 01:00 часа. Две минути и половина по-късно двата странични твърдогоривни ускорителя се отделиха от основната степен. Тя от своя страна приключи своята работа на деветата минута, след което се запали втората степен. На 30-тата минута беше освободен в космоса първият спътник “Хайнрих Херц”, а три минути по-късно – и вторият – “Сиракуз 4Б”.

Така “Ариана 5” завършва 27-годишна изключително успешна служба. Тя не само успя да изведе в космоса редица важни научно-изследователски мисии като кометарната “Розета”, юпитерианската “Джус”, меркурианската “БепиКоломбо” и телескопите “Хершел”, “Планк” и “Джеймс Уеб”, но същевременно “Ариана 5” се наложи на пазара като комерсиален носител, извеждайки тежки частни спътници в геостационарна орбита и наливайки пари в европейския пазар.

Началото на “Ариана 5” бе трудно, както често се случва с нови ракети. Първият ѝ полет през юни 1996 г. завърши с провал, а вторият година по-късно бе само частично успешен. Но след тези първоначални трудности последваха 116 успеха.

През 1996 и 1997 г., когато “Ариана 5” се проваляше, европейската космическа индустрия не бе допуснала това, което допусна сега – да остане без ракети. “Ариана 4” още не бе пенсионирана и имаше застъпване. Днес такова няма. Разработката на “Ариана 6” премина през серия от отлагания и все още не е ясно дали тя ще е готова да лети през 2024 година.

А ироничното е, че дори “Ариана 6” да полети … какво от това? Всичките признаци са, че тя няма да е комерсиално успешна като предшественика си. Ще е много по-скъпа от “Фалкън 9” на СпейсЕкс, но за разлика от нея няма да е възвръщаема.

За унизителното положение на Европа е виновна, разбира се, бюрокрацията, която спъва ракетните стартъпи, наличието на малко такива стартъпи, липсата на достатъчно политически и финансови стимули, липсата на визионери от калибъра на Илон Мъск и Джеф Безос, както и държавно подкрепяният мастодонт Арианагруп – който е европейският аналог на Боинг.

През 2013 г. изпълнителният директор на АрианаГруп заяви следното (вж. видеото горе) : “СпейсЕкс основно продава мечти. Изстрелването за сума от $50 милиона е мечта. Възвръщаемостта е мечта. Как можеш да отвърнеш на тази мечта? Трябва хората да се събудят. СпейсЕкс не са супермени. Каквото те правят, ние също може да го правим”.

Каква ирония на съдбата: днес мечтата на СпейсЕкс е реалност, “Фалкън 9” лети средно веднъж на 4-5 дни, “Ариана 5” е в историята, “Ариана 6” не е готова, а Европа зависи от милостта на Илон Мъск, за да извежда в космоса научно-изследователските и спътниковите си мисии.

Може да се каже, че Европа ни дава нагледен пример какъв щеше да е западният космически свят без СпейсЕкс. В САЩ СпейсЕкс спасява положението и вози изкуствени спътници, междупланетни мисии, както и товари и астронавти до МКС. Боинг оповестява постоянни отлагания и корабът “Старлайнър” все не може да отлепи от Земята. Разликата между Арианагруп и Боинг е, че Боинг поне поема обществената си отговорност, като след всеки проблем имаме пресконференции и подробни обяснения. Арианагруп не го прави.

Анализаторът Ендрю Парсънсън написа следното миналата година: “Когато попитах директно Арианагруп дали компанията трябва да поеме отговорност и да се извини за отлаганията и последствията, до които те ще доведат относно нашия европейски достъп до космоса, аз бях смаян. Пиарът на компанията ме увери, че “програмата за Ариана 6 е на Европейската космическа агенция” и Арианагруп е просто подизпълнител на изстрелващата система. И вместо да проявят разкаяние или да се извинят, от Арианагруп отвърнаха, че “Екипът на Европа” е изключително горд с последните си постижения относно сглобяването на ракетата и огневите изпитания на горната степен. След това ми казаха, че те са “много изненадани” от инсинуациите ми, че Арианагруп трябва да поеме отговорност. Само че аз не поисках от Арианагруп да поеме финансова отговорност, а просто да станат и да признаят, че парите са стигнали до тяхната врата. Очевидно бе много глупаво от моя страна да изисквам това.”

“Почувствах се като човек, който взима хапчета за луди и се зачудих дали има някакъв исторически прецедент, който би извинил отлаганията на “Ариана 6””, каза Парсънсън.

Що се касае до другата европейска ракета “Вега-С”, тя претърпя провал през декември миналата година, а разследването показа, че причината за провала е “термо-механична ерозия” на соплото на двигателя на втората степен. През първата половина на годината степента бе преправена, но по време на статично огнево изпитание на 28-ми юни тя се самоизключи преждевременно. Неуспехът означава, че надали “Вега-С” ще се върне в експлоатация през началото на следващата година.

И така – Европа остава без орбитални ракети. Днешният ден е триумфален заради успеха на “Ариана 5”, но същевременно много тъжен, защото не просто нищо по-добро не беше създадено. Все още нищо не е създадено.

Видеозапис от последното изстрелване на “Ариана 5”:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/06/last-ariane-5-launches/

Марсианският хеликоптер Инджинюъти се свърза с екипа си след 63-дневно затишие

Хеликоптерът “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

3 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсианският хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” се свърза успешно със своя екип на 28-ми юни – за пръв път след 63-дневно прекъсване. Причината за необичайното радиозатишие обаче не се оказа технически проблем, а просто между него и марсохода “Пърсъвиърънс” се намираше хълм.

Напомням на читателите, че “Инджинюъти” не разполага с мощна антена, която да му позволи да комуникира директно със Земята или с кръжащите около Марс орбитални мисии. Ето защо “Пърсъвиърънс” служи като ретранслатор.

“Инджинюъти” загуби връзка, докато изпълняваше 52-рия си полет през месец април. Заради наличието на хълма между него и “Пърсъвиърънс” прекъсването на радиокомуникацията се очакваше, така че екипът предварително се беше подготвил за това и бе начертал план за действие, когато “Пърсъвиърънс” влезе обратно в радиообсега на хеликоптера. Това се случи чак на 28-ми юни.

С това 52-рият полет влиза в историята като успешен. Статистиката за него е следната: “Инджинюъти” се е задържал в тънкия марсиански въздух за 139 секунди и е прекосил разстоянието от 363 метра.

Първоначалните данни показват, че всички системи на борда на хеликоптера функционират нормално. Ще бъде направен щателен анализ и ако и той също покаже, че всичко е напълно окей, следващото излитане ще е факт след няколко седмици.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/03/ingenuity-phones-home-63-days/

Отбелязваме 10 години от зрелищната и най-глупава катастрофа в историята на космонавтиката

Кадър от катастрофата – Роскосмос

2 юли 2023 г. 09:30 ч.

Светослав Александров. На днешния ден се навършват 10 години от една от най-зрелищните и безспорно най-глупава космическа катастрофа в историята на човечеството. Руска ракета “Протон-М” излетя, за да достави в космоса три навигационни спътника “ГЛОНАСС”, но секунди след старта се обърна наопаки, възпламени се и се разби в близост до площадката на космодрума Байконур.

Последващото разследване, за което по-късно разказа космическият журналист Анатолий Зак, разкри умопомрачителната причина за аварията. Ракетата притежава т.нар. датчици за ъглова скорост, данните от които са изключително важни, за да може да лети в права посока. Те могат да се монтират по строго определен начин – иначе не влизат в цокъла. За да не стане никакво объркване, на датчиците даже има стрелки, които оказват посоката на влизане.

Неправилното монтиране е много трудно, но не и невъзможно. Отговорният инженер се е опитал да ги вкара наобратно и след като това не се получило, са, цитирам бюрократичния език, “използвани инструменти, които не са сертифицирани в документацията или в инструкциите за инсталация”. С други думи – набил ги е с чук!

Това, което не знаехме на 2-ри юли 2013 г. бе, че това положи началото на серия от събития, които щяха да изхвърлят Русия от комерсиалния космически пазар. Дотогава руските ракети бяха най-често използваните за извеждането на комерсиални спътници, тъй като бяха най-евтини. Честите аварии на “Протон-М” (средно един-два от всеки десет полета се проваляха) обаче оскъпиха услугата, защото застрахователите изискваха все по-големи суми. В края на 2013 г. започна Евромайдан в Украйна, а през 2014 г. Русия анексира Крим – това доведе до решение в американския Конгрес вече да не се закупуват руски ракетни двигатели за национално значими мисии на САЩ. През 2015 г. пък СпейсЕкс за пръв път успешно върна ракетна степен на “Фалкън 9” след орбитално изстрелване и така започна ерата на рециклирането на ракети – от този момент нататък най-евтините ракети в света бяха на САЩ, а не на Русия. Започнаха да се редят години, през които Интернешнъл Лонч Сървисиз – американската компания, отговорна за комерсиалните стартове на руските ракети “Протон”, не можеше да намери нито един купувач и да сключи нито един договор. Накрая дойде 2022-ра и войната в Украйна, като това доведе до окончателния край на използването на руските ракети за всякакви западни цели.

А вие можете да изгледате видео от аварията тук:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/02/10-years-proton-rockets/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса телескопа на ЕКА Евклид!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

1 юли 2023 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Космическият юли започна с изстрелване на ракета “Фалкън 9” в 18:12 ч. българско време, а на борда ѝ се намираше телескопът на ЕКА “Евклид”, който трябва да разгадае две от най-вълнуващите тайни на Вселената – природата на загадъчните тъмна материя и тъмна енергия.

Първоначално се предвиждаше “Евклид” да бъде изстрелян с руска ракета “Союз”. Причината, поради която това не се случи, е една и тя си има име – Дмитрий Олегович Рогозин. След като войната в Украйна започна през февруари миналата година, Рогозин (тогава шеф на Роскосмос) направи всичко възможно, за да разруши партньорствата между Русия и западния свят. Той не успя да раздели Роскосмос и НАСА на МКС, но само защото това бе извън правомощията му – МКС се ръководи директно от правителствата, а не от ръководствата на на космическите агенции. Но Рогозин сполучи да прекрати едностранно сътрудничеството с европейските специалисти във Френска Гвиана и в резултат на това ракетите “Союз-СТ” вече не излитат от космодрума Куру.

Тъй като новата европейска ракета “Ариана 6” още не е готова, Европейската космическа агенция (ЕКА) имаше само два варианта: единият бе “Евклид” да стои на склад, докато “Ариана 6” започне да лети, а другият бе да бъде помолен единствения предприемач, разполагащ с действаща на пазара среднотоварна ракета – Илон Мъск. Съхранението на “Евклид” обаче не е безплатно – дори и само защото екипите трябва да стоят на заплата, за да не се разформироват. Ето защо ЕКА се спря на втория вариант.

Пазарната цена на “Фалкън 9” е около $65 милиона, но агенцията е платила $70 милиона – допълнителните средства са били необходими, за да може СпейсЕкс да покрие строгите изисквания за чистота и стерилност, с които ЕКА се съобразява, както и да бъде направен нов, подходящ за мисията обтекател.

Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1080”. Това бе вторият полет за нея – преди степента е служила за извеждането в космоса на частната пилотирана мисия “Аксиом-2”. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта “B1080” се приземи успешно върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”.

Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 45-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 42 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”.

Космическият телескоп “Евклид” бе изпратен към втората точка на Лагранж от системата Земя-Слънце (L2), същия регион от космоса, разположен на 1.5 милиона километра от Земята и където работи и космическият телескоп “Джеймс Уеб”. Очаква се пътешествието дотам да отнеме около 30 дни.

Телескопът ще може да наблюдава една трета от цялото нощно небе и да прониква до 10 милиарда години назад в миналото – малко по-малко в сравнение с възможностите на телескопа “Джеймс Уеб”, който бе изстрелян в края на 2021 година. В рамките на шестгодишен период учените ще използват данните от “Евклид”, за да създадат две детайлни карти. Първата трябва да разкрие къде е разпределението на тъмната материя – тя ще разчита на гравитационните лещи, ефект, при който космическите обекти изкривяват светлината от по-далечните източници. Втората ще използва т.нар. барионни акустични осцилации, гигантски шокови вълни, останки от времената, когато Вселената е била млада и гореща. По този начин изследователите трябва да разкрият защо Вселената се разширява, като водещата теория е именно тази за тъмната енергия.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/01/euclid-launches/

Официално: Космическият телескоп Джеймс Уеб засне Сатурн!

Снимка на Сатурн, направена от “Джеймс Уеб” на 25-ти юни, с обозначения. Photo credit : Credits: NASA, ESA, CSA, STScI, M. Tiscareno (SETI Institute), M. Hedman (University of Idaho), M. El Moutamid (Cornell University), M. Showalter (SETI Institute), L. Fletcher (University of Leicester), H. Hammel (AURA); image processing by J. DePasquale (STScI)

30 юни 2023 г. 22:45 ч.

Светослав Александров. Вече е официално: НАСА обяви, че космическият телескоп “Джеймс Уеб” е сполучил да заснеме Сатурн!

За новината писах още на 26-ти юни, като тогава публикувах суровите, необработени изображения. Напомням на читателите, че широка практика в НАСА е снимките, които фотографират различни космически мисии, да се качват в интернет почти в реално време. Така те достигат до космическите ентусиасти своевременно, но обикновено минават дни, докато бъдат прегледани от учените, докато бъдат написани обяснения, докато бъдат обработени посредством графичен софтуер, за да добият естетически вид.

И ето обяснението на горепосоченото изображение: Сатурн е много тъмен, тъй като космическият телескоп “Джеймс Уеб” наблюдава в инфрачервената област на електромагнитния спектър, а метанът в атмосферата абсорбира почти цялото слънчево лъчение. Пръстените, които са изградени от лед, отразяват почти всички лъчи. Ето защо тази фотография е толкова необичайна в сравнение с тези, които сме свикнали да виждаме на планетата.

Виждат се и някои от луните – Тетида, Диона и Енцелад.

Източник: НАСА

И ОЩЕ НОВИНИ ОТ НАСА:

Товарният космически кораб на СпейсЕкс се завърна успешно на Земята по-рано днес, връщайки от Международната космическа станция около 1.6 тона научни експерименти.

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/30/james-webb-photographs-saturn/

УСПЕХ: Върджин Галактик проведе първия си комерсиален пилотиран космически полет!

УСПЕХ: Върджин Галактик проведе първия си комерсиален пилотиран космически полет!

 

 

 

29 юни 2023 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Днес шестима души излетяха в космоса и се върнаха благополучно на Земята, след като Върджин Галактик официално откри първата в света комерсиална космолиния! Космопланът “Юнити” беше освободен от самолета-носител “Ийв” в 18:30 ч. българско време и запали ракетния си двигател, за да може минута по-късно да набере нужната скорост и да достигне до космическото пространство. Мисията бе заявена от ВВС на Италия.

Кадър от изстрелването. Photo credit : Virgin Galactic

Това бе общо шестият пилотиран космически полет за “Юнити”, считано от края на 2018 г., но предходните пет бяха изпитателни. Днешният беше първият след завършването на тестовата летателна програма, т.е. първият редовен.

“Юнити” бе пилотиран от Майк Масучи и Никола Песил – двама служители на Върджин Галактик, като Песил е бивш служител на италианските ВВС. Към тях се присъедини Колин Бенет – треньорът на мисията. Екипажът се състоеше от италианските пилоти полковник Уолтър Виладеи, подполковник Анжело Ландолфи и Панталеоне Карлучи.

Въпреки че мисията бе заявена от ВВС на Италия, полетът не бе засекретен, а Върджин Галактик осигури излъчване в реално време. Любопитен факт, който научихме днес по време на събитието в София Тек Парк “Ало, космос! Говори България”, организирано от Атлантическия клуб и неговите партньори, бе, че Върджин Галактик използва камери, построени в България от фирмата Imperx.

След като екипажът достигна космоса, членовете му разгънаха знамето на Италия. Виладеи, Ландолфи и Карлучи незабавно пристъпиха към работа, за да могат в рамките на няколкоминутния си престой да изпълнят научните експерименти. Суборбиталните полети, какъвто бе днешният, не бива да се подценяват, защото те не са просто туризъм, а могат да се правят изследвания и открития. Бяха запланирани общо 13 изследователски опита в сферата на термо-флуидната динамика и разработката на възобновяеми материали.

Когато работата приключи, екипажът се върна по местата си, а корабът “Юнити” се преобразува от ракета в самолет благодарение на уникалната технология, наречена “федър” и разработена от Върджин Галактик. Навлизането в атмосферата бе безпроблемно и кацането протече безупречно.

Кадър от кацането. Photo credit : Virgin Galactic

Така Ричард Брансън отново пое напред в космическата надпревара, тъй като неговият конкурент Джеф Безос, създателят на фирмата Блу Орджин, все още не е възобновил полетите на кораба “Ню Шепърд”. Напомням на читателите, че корабът претърпя провал през септември миналата година по време на изпълнението на безпилотна мисия и последваха дълги месеци на анализи и въвеждането на мерки, които ще трябва да гарантират, че такъв тип авария вече няма да се повтори.

Блу Ориджин планира да изстреля “Ню Шепърд” отново до няколко седмици, като мисията ще е идентична на миналогодишната провалена. Надяваме се, че този път всичко ще премине наред!

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/29/virgin-galactic-first-spaceflight/

Европейският космически телескоп Евклид излита утре!

Космическият телескоп “Евклид” – илюстрация. Image credit : ESA

30 юни 2023 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине по план, утре, на 1-ви юли, в 18:11 ч. българско време, космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” ще излети от космодрума Кейп Канаверал, за да изведе в космоса космическия телескоп “Евклид”. Амбициозната европейска мисия ще трябва да разгадае двете най-големи мистерии на Вселената: тъмната материя и тъмната енергия.

Това ще е второто изстрелване на важна научно-изследователска мисия за Европейската космическа агенция през 2023 година. Напомням на читателите, че по-рано през пролетта мисията “Джус” се отправи на осемгодишно пътешествие към луните на Юпитер.

Евклид е древногръцки математик, който често пъти бива наричан “бащата на геометрията” и името на телескопа е изключително подходящо. Научният прибор ще може да наблюдава една трета от цялото нощно небе и да прониква до 10 милиарда години назад в миналото – малко по-малко от телескопа “Джеймс Уеб”, който бе изстрелян в края на 2021 година. В рамките на шестгодишен период учените ще използват данните от “Евклид”, за да създадат две детайлни карти. Първата трябва да разкрие къде е разпределението на тъмната материя – тя ще разчита на гравитационните лещи, ефект, при който космическите обекти изкривяват светлината от по-далечните източници. Втората ще използва т.нар. барионни акустични осцилации, гигантски шокови вълни, останки от времената, когато Вселената е била млада и гореща. По този начин изследователите трябва да разкрият защо Вселената се разширява, като водещата теория е именно тази за тъмната енергия.

“Евклид” ще се отправи към втората точка на Лагранж от системата Земя-Слънце (L2), същият регион от космоса, разположен на 1.5 милиона километра от Земята и където работи и космическият телескоп “Джеймс Уеб”. Очаква се пътешествието дотам да отнеме около 30 дни.

Напомням на читателите, че допреди инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. се предвиждаше телескопът “Евклид” да бъде изстрелян с руска ракета “Союз СТ-Б” от космодрума Куру във Френска Гвиана. Но след наложените от запада санкции и най-вече след като тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин реши да изтегли руските ракети от европейския космически център, ЕКА се обърна към Илон Мъск. Ето защо мисията ще лети с “Фалкън 9”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/30/euclid-launches-july/

Край нямат европейските мъки! Ракетата Вега-С се провали при статично огнево изпитание!

Ракетата “Вега-С”. Photo credit: ESA

30 юни 2023 г. 07:45 ч.

Светослав Александров. Европейската ракетостроителна индустрия понесе нов тежък удар, след като лекотоварната космическа ракета “Вега-С”, която претърпя провал през декември, не премина успешно през огневото си изпитание на 28-ми юни. Това беше задължително условие, за да може ракетата да се върне в експлоатация в края тази година. Сега вече е извън всякакво съмнение, че когато последната “Ариана 5” излети на 5-ти юли, Европа няма да има орбитално космическо изстрелване чак до 2024 г. и вероятно това няма да е в началото на годината.

Новината бе съобщена от журналиста Ендрю Парсънсън за сайта European Spaceflight.

Скоро след декемврийската авария, когато бяха загубени двойка спътници “Pléiades Neo”, беше установено, че първопричината е “термо-механична ерозия” на соплото на двигателя на горната степен. За да може “Вега-С” да се върне в експлоатация, независимата разследваща комисия нареди да бъде проведено статично огнево изпитание на степента.

Но в прес-съобщение, публикувано от Авио (фирмата-производител), бе съобщено, че изпитанието, което е трябвало да продължи 97 секунди, е било приключено преждевременно само след 40 секунди поради “спад в цялостното нялагане на двигателя”.

Ако има нещо положително, то е, че тестът все пак доказа, че новото сопло работи нормално. И все пак това не е достатъчно. Със сигурност новият провал гарантира, че “Вега-С” ще кисне на Земята още месеци наред.

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/30/vega-c-fails-static-fire/