Луноходът Прагиян е в готовност да се придвижи на Южния полюс на Луната

На снимката: луноходът “Прагиян” се спуска по рампата на спускаемия апарат “Викрам”. Photo credit : ISRO

23 август 2023 г. 21:30 ч.

Светослав Александров. Няколко часа след успешното кацане на “Чандраян-3” на Луната, космическата агенция на Индия се готви за следващата голяма стъпка – освобождаването на лунохода “Прагиян” на лунната повърхност. Това е същият луноход, който някога трябваше да бъде доставен с руски спускаем апарат, преди Индия да се откаже от сътрудничество с Роскосмос и да реализира мисията сама – както се вижда, за добро.

На последните снимки видяхме как “Прагиян” се придвижва по рампата на спускаемия модул “Викрам”. След това беше разгърнат успешно слънчевият му панел – критична стъпка, за да може да започне самостоятелната му научна програма:

Кадър, показващ успешното разгръщане на слънчевия панел на лунохода “Прагиян”. Photo credit : ISRO

Теренът, сред който е кацнала мисията “Чандраян-3”, е доста гладък, както е видно на първата фотография, излъчена към Земята:

Но все пак в околността има някои стръмни кратери, както се вижда на други фотографии, направени по време на спускането:

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/23/pragian-set-to-move-on-the-moon/

УСПЕХ: Индийската мисия Чандраян-3 кацна на Луната!

Кацането на “Чандраян-3”: кадър от Луната, заснет от бордовата камера по време на спускането (вляво) и параметрите към този момент (вдясно). Photo credit : ISRO

23 август 2023 г. 16:10 ч.

Светослав Александров. Днес е исторически ден – Индия стана четвъртата държава след САЩ, СССР и Китай, постигнала меко кацане на Луната, и първата изобщо в историята на космонавтиката, осъществила кацане на лунния Южен полюс!

Това стана след като днес роботизираната мисия “Чандраян-3” изпълни успешно процедурата по спускане, като моментът на докосването на лунната повърхност от крачетата на спускаемия модул “Викрам” бе регистриран в 15:33 ч. българско време. Нямаше никакви проблеми и отклонения, а бордовите камери непрекъснато излъчваха видео на живо докато траеше кацането.

Триумфът на “Чандраян-3” дойде само няколко дни, след като руската мисия “Луна-25” се разби на Луната. Нейното предвидено място за кацане бе само на няколкостотин метра от това на индийската мисия. Въпреки че Индия и Русия непрекъснато твърдяха, че не са в надпревара, според неофициална информация, разпространявана в руските космически форуми, чиновниците на Роскосмос упорито са пренебрегвали проблемите, възникнали на “Луна-25” и са отказвали да отложат кацането от страх индийците да не са първи на Южния полюс на Луната.

Но фактите са си факти – Индия е тази държава, прилунила първа апарат в полярните лунни области. Русия загуби съревнованието.

Очаква се през следващите часове “Чандраян-3” да освободи малък луноход на лунната повърхност, който носи името “Прагиян”. Цялата научна работа ще трябва да завърши през идните 14 дни, след което мисията ще приключи.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/23/chandrayaan-3-lands-moon/

Днес Индия ще предава на живо кацането на Луната

Кадър от орбитата на Луната, заснет от борда на “Чандраян-3”. Photo credit : ISRO

23 август 2023 г. 08:15 ч.

Светослав Александров. Днес, на 23-ти август в 15:15 ч. космическата мисия на Индия “Чандраян-3” ще кацне на Луната – и ние сме поканени да наблюдаваме събитието в реално време. Вижте какви са възможностите да гледате предаването на живо.

Стриймове ще има в официалните платформи на Индийската космическа агенция (ISRO) във Фейсбук (линк), на сайта на агенцията (линк) и в Youtube. Излъчването започва в 14:50 часа.

Индия ще се ползва от цялата помощ, която НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) ще може да предостави с наземните си комплекси.

Гледайте предаването в Youtube тук:

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/23/indian-moon-landing-how-to-watch/

УСПЕХ: Руският товарен кораб Прогрес МС-24 излетя към МКС

Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос

23 август 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Днес, на 23 август, в 04:08 ч. българско време беше проведено успешно изстрелване на товарен космически кораб на Роскосмос “Прогрес МС-24” към Международната космическа станция.

Скачването е насрочено за 25-ти август в 06:50 ч.

Корабът ще достави за екипажа на МКС около 2.5 тона провизии, в това число гориво, храна, екипировка и научни експерименти, и ще остане скачен в продължение на шест месеца. През това време двигателите му ще се използват за повдигането на орбитата на станцията.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/23/progress-ms-24-launches-iss/

Проблемите с Луна-25 започнали още след изстрелването

Оказва се, че е истинско чудо, че “Луна-25” изобщо стигнал до орбитата на Луната и изпратил оттам снимки. Фото: ИКИ-РАН

22 август 2023 г. 22:50 ч.

Светослав Александров. Макар че в периода от изстрелването на мисия “Луна-25” до катастрофалния ѝ завършек Роскосмос непрекъснато ни уверяваше, че всичко на борда е било окей, днес започна да излиза информация, че проблемите са почнали съвсем скоро след старта, след отделянето на космическия апарат от ускорителния блок “Фрегат”.

Както съобщава Иля Харламов (“Юра, прости”), още преди първата корекция на траекторията, докато “Луна-25” е пътувала към Луната, били констатирани отклонения от данните на акселерометъра. Този акселерометър е руско производство, продукт на програмата за импортозаместване.

На борда също така се намирал и акселерометър с американски компоненти – но не е бил съставна част на системата за управление, летял е в т.нар. “квалификационен режим”. Функцията на американския акселерометър била същата като тази на руския, с тази разлика, че за разлика от него е работил. Освен това бил седем пъти по-лек.

Така че, когато на Земята били получени данните от всички прибори, учените почнали да недоумяват… Всъщност излиза, че е истинско чудо “Луна-25” постигнала някакъв частичен успех до разбиването, т.е. автоматичната станция изобщо станала изкуствен спътник на Луната и изпратила снимки. Било е късмет. Истинският въпрос е защо тя не се е повредила седмица по-рано, на 12-ти август, веднага след изстрелването.

Вчера шефът на Роскосмос Юрий Борисов потвърди изтеклата по-рано информация (публикувана първоначално от “Юра, прости”), че причината за аварията е, че двигателят е работил много по-дълго от предвиденото. Борисов цитира точни числа – двигателят е трябвало да стои включен за 84 секунди, а вместо това се изключил след 127 секунди. Това са критични маневри – буквално две-три секунди забавяне може да е разликата между успеха и разбиването.

И тук не става въпрос да сбъркаш с някоя и друга секунда, а двигателят е работил близо два пъти по-дълго от очакваното… Още по-изумителното е, че всички команди, изпратени към “Луна-25”, изглеждали правилни, включително командата за изключването на двигателя на 84-тата секунда … но по някаква причина той продължил да работи до момента в който не бил изключен от аварийния таймер… когато вече е било прекалено късно.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/22/luna-25-problems/

Космическият телескоп Джеймс Уеб направи зашеметяващи снимки на мъглявината Пръстен!

Снимка на мъглявината Пръстен, заснета посредством инструмента NIRCam. Photo credit : ESA/Webb, NASA, CSA, M. Barlow, N. Cox, R. Wesson

21 август 2023 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” засне спиращи дъха ни изображения на величествената планетарна мъглявина Пръстен – сравнително близък до нас обект, разположен на 2 500 светлинни години в съзвездието Лира.

Мъглявината, известна още като M57 и NGC 6720, е отдавна позната на човечеството – открита е от Антоан Даркие дьо Пелпоа още през 1779 година. Но чак сега успяваме да я погледнем в невиждани досега детайли благодарение на възможностите на телескопа “Джеймс Уеб”. Той притежава два мощни прибора – NIRCam, който снима в близката инфрачервена област, и MIRI, който снима в средната инфрачервена област на електромагнитния спектър. Съответно резултатите от двата прибора са доста различни.

На снимката, получена посредством NIRCam, се виждат комплексните детайли на филаментозната структура на вътрешния пръстен, докато тази, получена от MIRI, изобразява концентричните характеристики на външните региони на пръстена.

Мъглявината помещава около 20 000 плътни глобули, богати на молекулен водород. Вътрешните региони са изпълнени с нагорещен газ. Основната обвивка съдържа полициклични ароматни въглеводороди. Отвъд външния ръб на главния пръстен има около десет концентрични дъги, за които се счита, че са плод на взаимодействието на централната звезда с компаньон с ниска маса, който обикаля около звездата на разстояние, сравнимо с това между Земята и Плутон. В известен смисъл мъглявини като Пръстен представляват своеобразна “космическа археология”, като астрономите я изучават, за да научат повече за звездата, създала мъглявината.

Източник: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/21/jwst-ring-nebula/

Знаете ли каква е историята на Чандраян-3?

Кадър от Луната, заснет от борда на “Чандраян-3”. Photo credit : ISRO

21 август 2023 г. 16:00 ч.

Светослав Александров. След два дни мисията на Индия “Чандраян-3” ще кацне на Луната. Но знаете ли каква е историята на тази мисия и връзката между “Чандраян-3” и “Луна-25”? Знаете ли, че някога “Чандраян-3” и “Луна-25” бяха едно? Знаете ли какво се случи?

На 12 ноември 2007 година представители на Роскосмос и космическата агенция на Индия подписват споразумение по проекта “Чандраян-2”. Индия трябва да създаде орбитален апарат и луноход, както и да осигури изстрелването на мисията със собствената си ракета “GSLV”. Роскосмос обещава да осигури спускаем апарат. Проектът става известен в Русия под названието “Луна-Ресурс”.

Индийското правителство одобрява сделката. Дизайнът на космическия апарат е завършен през август 2009 година, а учените от двете държави правят съвместен обзор.

През 2010 г. Индия изпълнява всичките си ангажименти по проекта “Чандраян-2” съобразно графика. Русия иска тригодишно отлагане на изстрелването, защото руският спускаем апарат още не е завършен.

След това идва 2011 г. и катастрофата на руската мисия до Марс “Фобос-Грунт”. Тъй като “Луна-Ресурс” притежава общи компоненти с “Фобос-Грунт”, Роскосмос трябва да преработи целия спускеам апарат. Промените, направени от руска страна, предвиждат увеличаване на теглото на спускаемия апарат, като това става за сметка на Индия – поискано е индийците да отрежат от възможностите на лунохода.

Но когато през 2015 година Русия обявява, че не може да построи спускаемия апарат дори в рамките на ревизирания график, това прелива чашата. Индия се отказва от сътрудничеството и решава да работи по “Чандраян-2” самостоятелно. Русия също поема по своя път сама и продължава работата по мисията, която на късен етап бива преименувана на “Луна-25”.

В същото време се появява удобен балистичен прозорец за изстрелване до Марс. Индийският орбитален апарат, който е останал от неуспешния проект с Русия, вместо да остане да кисне в хангар на Земята, бива изстрелян към Марс. Тази мисия, реализирана изцяло от Индия, е изключително успешна. Работи до миналата година, многократно по-дълго, отколкото всички съветски марсиански мисии, взети заедно.

Индия изстрелва “Чандраян-2” без участието на Русия през 2019 г., като орбиталният ѝ апарат продължава да работи в орбита около Луната до ден днешен, а спускаемият “Викрам” се разбива. През 2023 г. е изстрелян “Чандраян-3”, подобрено копие на “Чандраян-2”.

Днес, на 21-ви август, беше осъществена тестова радиовръзка между “Чандраян-2” и “Чандраян-3” в окололунна орбита.

Първоначално руснаците изпреварват САЩ.

След това САЩ догонват и изпреварват руснаците.

След това и Китай изпреварват руснаците.

Е … как мислите? Вече заема ли Русия четвъртото място в света след Индия?

Източник: Иля Харламов, “Юра, прости”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/21/chandrayaan-3-story/

Снимките от Луна-25 се оказаха обработени с Photoshop

Фотографии като тази се оказаха обработени с Photoshop. Фото: ИКИ-РАН

21 август 2023 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Фотографиите, които получихме в хода на краткоживущата руска мисия “Луна-25”, се оказаха обработени с Photoshop.

Новината бе съобщена от Иля Харламов, собственик на Телеграм канала “Юра, прости”. Изглежда, че от Институтът по космически изследвания (ИКИ) към Руската академия на науките (РАН) са забравили да премахнат метаданните, в които се съхранява историята за редакциите. Така стана ясно, че руснаците са използвали Photoshop версии CS6 и CC 2019, а също така предпочитат платформата Apple.

Всеки може да влезе в сайта на ИКИ, да свали снимките и да провери горните твърдения.

Защо това е важна новина? “През 2019 г. Adobe прекрати поддръжката на старите версии на Photoshop, а новите са достъпни единствено чрез ежемесечния абонамент в Creative Cloud. От началото на войната Adobe преустанови всичките си услуги на територията на Русия и Беларус, така че Роскосмос очевидно използват пиратска версия, свалена от торентите, за да покорят космоса. Или продължават да плащат лицензите си чрез тайни канали в страната, спонсорираща наркомани-нацисти”, пише каналът Юра, прости.

“Най-общо казано импортозаместването на “Луна-25” от самото начало не е протекло според плановете. Това е особено удивително, тъй като Роскосмос има специална дъщерна компания, която се занимава само с импортозаместване – “РК-Цифра”.

“Остава само да се надяваме, че в рамките на проекта “Луна-25″ този Фотошоп е бил използван само за нанасянето на инфографики и за корекция на яркостта, а не за това, за което обичайно се ползва Фотошоп”, се казва в канала.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/21/luna-25-photoshop/

Индия публикува снимки от обратната страна на Луната, заснети от Чандраян-3!

Една от фотографиите, публикувани от индийската космическа агенция. Photo credit : ISRO

21 август 2023 г. 11:15 ч.

Светослав Александров. Остават само два дни до дългоочакваното кацане на “Чандраян-3” на Луната, а междувременно космическата агенция на Индия публикува нови снимки, фотографирани от борда на космическия апарат. Снимките показват различни региони от обратната страна на естествения ни спътник.

Напомням на читателите, че прилуняването остава насрочено за 23-ти август в 15:15 ч. българско време.

Ето останалите фотографии:

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/21/chandrayaan-3-images/

Японската лунна мисия SLIM ще бъде изстреляна на 26-ти август

На илюстрацията: спускаемият апарат SLIM на Луната. Image credit : JAXA

21 август 2023 г. 10:50 ч.

Светослав Александров. Следващото изстрелване до Луната ще е на Япония – на 26-ти август ракета “H-IIA” ще изпрати в космоса малкия спускаем апарат “SLIM” в тандем с космическия телескоп “XRISM”.

“XRISM” е съвместна мисия между Япония и САЩ, като задачата на телескопа е да изучава Вселената в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Телескопът ще замени “Хитоми”, могъщ астрономически прибор, който обаче се повреди в орбита малко след изстрелването си през 2016 година, оставяйки сериозна празнина в научните изследвания.

“SLIM” е малък спускаем апарат, разработен от Японската космическа агенция, с тегло 590 килограма и размери 1.5 на 2 метра, който трябва да демонстрира прецизно кацане на Луната на строго определено място. Апаратът ще трябва да разпознава кратерите и опасностите по време на спускането си на базата на технология, взаимствана от технологиите за лицево разпознаване. Отклонението от целта не бива да надхвърля 100 метра – за сравнение допустимото отклонение на модула “Ийгъл”, с който астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 година, е било 20 километра. Ако мисия “SLIM” успее и уроците от нея бъдат приложени в световен мащаб, тя сериозно ще подобри качеството и точността на космическите полети.

За повече информация: JAXA

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/21/slim-launch-preview/

Американският пилотиран кораб Крю Драгън ще лети на 25-ти август

Екипажът на кораба по време на тренировка. Photo credit : SpaceX

21 август 2023 г. 10:30 ч.

Светослав Александров. Частният американски пилотиран кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” ще бъде изстрелян на 25-ти август на редовна мисия до МКС, като на борда му ще има само един американски астронавт – Жасмин Могбели. Тя ще бъде придружена от Андреас Могенсен (астронавт на ЕКА), Сатоши Фурукава (астронавт на Япония), Константин Борисов (космонавт на Роскосмос).

Стартът е насрочен за 10:49 ч. българско време. Скачването ще е факт ден по-късно, в събота, 09:02 ч. българско време.

Това ще е осмата пилотирана космическа мисия, която СпейсЕкс ще изпълни по заявка на НАСА и седмата редовна, свързана с ротацията на екипажа на Международната космическа станция.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/21/crew-dragon-sets-to-launch/

ОФИЦИАЛНО: Луна-25 се е разбила в лунната повърхност

Това си остава последната цветна снимка, фотографирана от космоса от борда на “Луна-25”. Фото: Роскосмос

20 август 2023 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. След цяла вечер и нощ на спекулации, днес Роскосмос излезе с официално съобщение, което потвърждава, че автоматичната лунна станция “Луна-25” се е разбила в повърхността на Луната.

Ето пълния текст на съобщението, публикувано в Телеграм канала на Роскосмос:

“На 19-ти август, в съответсвие с програмата на полета на КА “Луна-25”, бе предвидено задаването на импулс за формирането на предспускаемата елиптична орбита.

Около 15:57 ч. връзката с “Луна-25” прекъсна.

Мерките, предприети на 19-ти и 20-ти август за търсенето на апарата и възстановяването на връзката, не дадоха резултат.

Според резултата от предварителния анализ, във връзка с фактическото отклонение на параметрите на импулса спрямо изчислените, апаратът е преминал на непланирана орбита и е прекратил своето съществуване вследствие на стълкновение с повърхността на Луната.

С изясняването на причините за загубата на “Луна-25″ ще се занимае специална междуведомствена комисия”.

С това официално съобщение, Роскосмос потвърди вчерашните неофициални спекулации, че двигателите на “Луна-25” са работили по-дълго от очакваното, поради което мисията се е разбила.

Също така според телеграм канала Закрытый космос, поради загубата на “Луна-25” академикът от РАН Михаил Маров е бил приет в болница.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/20/luna-25-crashed-moon/

Спускаемият модул на Чандраян-3 е в позиция за кацане!

Кадър от Луната, заснет от борда на “Чандраян-3” на 17-ти август. Photo credit : ISRO

20 август 2023 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. Индия е в готовност за кацане на Луната! Вчера, на 19-ти август, спускаемият апарат “Викрам” на мисията “Чандраян-3” изпълни успешно последната си орбитална маневра.

Маневрата приведе “Викрам” в правилната позиция за кацане, като параметрите на тази окончателна орбита са 25 на 134 километра.

Вече имаме ден и час за кацането – 23-ти август в 15:15 ч. българско време.

Стискаме палци!

Същевременно на сайта на индийската космическа агенция (ISRO) се появи ново видео, заснето от камерите на “Чандраян-3” на 17-ти август. Натиснете тук, за да го изгледате.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/20/chandrayaan-3-position-for-landing/

Руски експерт: ако нямаше война, Луна-25 имаше шанс да бъде спасена

Антената “ТНА-1500” в Калязин е единственото съоръжение в Русия, което позволява комуникация с междупланетни мисии. Фото: Сергей Дукачев

20 август 2023 г. 00:20 ч.

Светослав Александров. Руският космически експерт и популяризатор Виталий Егоров съобщи, че проблемът с “Луна-25” е можело, а вероятно все още може да бъде коригиран – но никой не е в състояние да помогне на Русия заради войната в Украйна.

Космическите апарати понякога получават погрешни команди, пише Егоров в своя канал в Телеграм, като това се случва доста по-често, отколкото си мислите. “Не трябва да се върнете много назад в миналото – само преди няколко седмици НАСА бе на път да загуби “Вояджър 2″. Това се случи въпреки целия опит, бюджет и липса на корупция. Но когато това се случва, има два важни ресурса, за да може грешката да бъде поправена: знанието за местоположението на апарата и възможността за осъществяване на комуникационни сесии”. НАСА разполага и с двата ресурса – съответно “Вояджър 2” бе спасен.

Именно тук е разликата между Русия и САЩ, Европа и Китай. Американците разполагат с огромна мрежа от наземни антени, пръснати в различни държави, позволяващи комуникация с междупланетните мисии – това е системата Deep Space Network (DSN). Европейската космическа агенция също разполага с такава собствена глобална мрежа – ESTRACK. Както и Китай – CDNS.

Русия обаче не разполага с такъв ресурс – има само една-единствена чиния за връзка с междупланетните мисии (вж. снимката горе) – “ТНА-1500” в Калязин.

“Очевидно Роскосмос не знае къде точно се намира Луна-25”, пояснява Егоров. “А това означава, че е нужен максималният ресурс, за да се излъчват сигнали към мисията. А тук имаме ограничение от орбиталното въртене на Земята. Наземните станции на Роскосмос са локализирани само в Русия, т.е. те могат да комуникират с Луната не през целия ден, а само когато станцията в Усурийск е готова за такъв тип работа, с други думи, за около осем часа, докато Луната виси над Калязин. Същото нещо се случи някога и с “Фобос-Грунт”, но тогава европейците активно помагаха на руснаците, като използваха своите комуникационни станции в Австралия. Само че тогава не бе възможно да се спаси апаратът”.

“В случая с Луна-25”, напомня експертът, “европейците също си сътрудничиха с Роскосмос и планираха да монтират на апарата и да изпитат прототип на своя камера за кацане, а в замяна на това обещаха помощ за радиовръзката. Но нещо се случи през февруари 2022 година. Европа напусна проекта, а тогавашният ръководител на Роскосмос (бел. прев. Дмитрий Рогозин) ни увери, че няма да има никакво сътрудничество с тези държави, които подкрепят Украйна”.

“И сега, когато всяка секунда е ценна за спасяването на лунния апарат и националния престиж, руската космонавтика просто чака Луната да изгрее”, казва Егоров и добавя: “Искам да предам поздрави на всички коментатори, които ми опонираха с въпроса “защо намесваш политиката в космоса”. Следващият път, когато някой попита : къде е “Луна-25″, можете да му отговорите: ами не знам, не се интересувам от политика”.

“Нека сега да видим кои приятелски страни ще помогнат на Русия”, пита се Егоров.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/19/luna-25-could-be-saved/

Каква е съдбата на Луна-25? Информацията до този момент.

Цветна снимка, заснета от камерите на “Луна-25”. Фото: ИКИ-РАН

19 август 2023 г. 21:40 ч.

Светослав Александров. В отсъствието на подробна официална информация за претърпялата аномалия по-рано днес руска мисия “Луна-25”, единственият ни шанс да разберем какво се случва е да се обърнем към … неофициалната информация. Засега от Роскосмос има единствено лаконично съобщение за възникнал проблем. Разбира се, думи като “нештатная ситуация” могат да означават всичко – от софтуерен бъг до катастрофа. Космически експерти обаче правдиво предполагат – щом Роскосмос изобщо са споменали, че има някакъв проблем, то няма как да не е сериозен. Ако не беше, изобщо нямаше да бъде споменат.

Според телеграм канала “Закрытый космос”, по време на изпълнението на командата за преминаване към орбитата преди кацане е бил изгубен радиоконтактът от мисията. На Земята престанала да постъпва телеметрична информация, както и отговор след изпращането на команди от наземното ръководство. Към настоящия момент, пише Анатолий Зак от RussianSpaceWeb, Роскосмос продължава опитите за възстановяването на радиоконтакта.

Телеграм каналът “Юра, прости”, който се държи от космическия популяризатор Иля Харламов, твърди, че е допусната грешка при изпълнението на командата и двигателите на автоматичната станция са работили 1.5 пъти по-дълго от предвиденото. Това е довело до неминуемото разбиване на “Луна-25”.

Изводите, които може да си направим, са следните: фактът, че някогашните специалисти от САЩ и СССР са могли да кацат на Луната, не означава, че съвременните също го могат. Сериозни организации като японската фирма Айспейс и израелският стартъп СпейсАйЕл се опитаха да кацнат на Луната – и не успяха. Това първо.

Второ – днешният свят е по-различен от този през 60-те и 70-те години. Днес софтуерът е всичко. За съжаление през последната една-две години непрекъснато постъпваше информация от вътрешни източници как НПО “Лавочкин” са пренебрегнали софтуера и изпитанията му, като са ги оставили за накрая. Това не бива да се допуска. Израелците и японците, а и индийците не подцениха софтуера – и пак не кацнаха меко на Луната.

В общи линии мисията на “Луна-25” се разви по сценария, предвиждан от космическите експерти. Знаехме, че има шанс мисията да стигне до орбитата на Луната и да изпрати снимки оттам – и това се случи. В този ред на мисли “Луна-25” е далеч по-сериозен напредък на съвременна Русия в междупланетната космонавтика в сравнение с предходните опити като “Марс 96” и “Фобос-Грунт” – тези мисии даже не напуснаха околоземната орбита. Така “Луна-25” е частичен успех за Роскосмос.

Но също така знаехме, че шансът “Луна-25” да кацне меко на Луната е пренебрежимо нисък. Сбъркахме обаче в преценките кога мисията ще се провали – предполагахме, че ще е при самия опит за кацане, на няколко десетки метра от повърхността. Вместо това мисията се издъни още в окололунна орбита.

Така Русия не може да постигне даже това, което японците, израелците и индийците го могат – контролираното спускане на Луната до няколкостотин метра височина. С други думи, качеството на руската апаратура отстъпва сериозно дори на индийската.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/19/luna-25-current-information/

Луна-25 претърпя аномалия в окололунна орбита

Снимка на Луната, заснета от “Луна-25” на 17-ти август. Фото: Роскосмос

19 август 2023 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25” е претърпяла аномалия днес в окололунна орбита.

Според информацията, разпространена от Роскосмос, аномалията е възникнала днес в 14:10 ч., по време на маневра, която е трябвало доведе до прехвърлянето на “Луна-25” в окончателната ниска орбита преди кацане. Но непланираната ситуация “не е позволила маневрата да се изпълни според зададените ѝ параметри”.

Специалистите понастоящем анализират какво се е случило.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/19/luna-25-anomaly/

Луна-25 засне първата си снимка на лунната повърхност!

Първа снимка на обратната страна на Луната, заснета от “Луна-25”. Фото: ИКИ РАН

17 август 2023 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Днес, на 17-ти август в 08:23 ч. българско време, автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25” засне своята първа подробна снимка на лунната повърхност.

Напомням на читателите, че вчера “Луна-25” се превърна в изкуствен спътник на Луната и ще остане в окололунна орбита до кацането си на 21-ви август.

Фотографията показва кратера Зееман, който се намира на обратната страна на Луната и е от особен интерес за изследователите. Това е така, защото обкръжаващите го планини се издигат на 8 километра над околните равнини. Получените от “Луна-25” снимки допълват текущото знание за кратера.

Институтът по космически изследвания (ИКИ) към Руската академия на науките (РАН) напомня, че през октомври 1959 г. автоматичната лунна станция “Луна-3” първа в историята на човечеството фотографира обратната страна на Луната. Повече за тази мисия, както и за съветската програма “Луна”, можете да прочетете в специалната статия на КОСМОС БГ (линк).

Освен снимките, днес “Луна-25” проведе и изследвания посредством инструментите “АДРОН-ЛР”, “ПмЛ” и “АРИЕС-Л”, като бяха измерени гамалъчевите и неутронни потоци от повърхността на Луната. Бяха получени и параметри за окололунната плазма и праховата екзосфера на окололунна орбита.

Източник: ИКИ-РАН

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/17/luna-25-first-lunar-photo/

Спускаемият апарат Викрам се отдели успешно от горивния модул на Чандраян-3!

На илюстрацията: отделянето на “Викрам” от горивния отсек. Photo credit : ISRO

17 август 2023 г. 12:05 ч.

Светослав Александров. Днес космическата агенция на Индия изпълни важна стъпка преди предстоящото кацане – спускаемият апарат “Викрам” се отдели успешно от горивния модул на мисията “Чандраян-3”!

Кацането остава насрочено за 22-23 август, но интересната новина е, че горивният модул ще продължи да кръжи в орбита около Луната още дълги месеци, даже години наред. Той притежава само един прибор – SHAPE, който ще провежда спектроскопски проучвания на земната атмосфера и ще измерва вариациите на поляризацията на земните облаци. Това изследване ще служи като контрола, спрямо която ще се сравняват измерванията от потенциално обитаеми извънслънчеви планети, например тези, наблюдавани от телескопа на НАСА “Джеймс Уеб”, и така то има смисъл за търсенето на живот извън Земята.

С други думи – макар и необявена официално, все пак ще има орбитална мисия “Чандраян-3”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/17/vikram-detaches-chandrayaan-3/

Марсианският хеликоптер Инджинюъти изпълни 55-тия си полет!

Снимка, заснета от “Инджинюъти” по време на този последен 55-ти полет. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

17 август 2023 г. 07:45 ч.

Светослав Александров. На 12-ти август мъничкият хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” проведе успешно своя 55-ти полет на Марс!

Според полетния дневник на сайта на американската космическа агенция дронът се е задържал във въздуха за 143 секунди и е пропътувал 264 метра при поддържана височина от 10 метра.

Така “Инджинюъти” продължава да изумява ръководството на мисията. Хеликоптерът бе доставен на Марс с помощта на марсохода “Пърсъвиърънс” в началото на 2021 година и бе проектиран да изпълнява тестови излитания в рамките само на едномесечен експлоатационен период, но две години по-късно продължава да е в изправност и се използва редовно за разузнавания на пътя, откъдето да мине марсоходът.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/17/ingenuity-55th-flight/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля нови 22 спътника Старлинк в орбита!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

17 август 2023 г. 07:30 ч.

Светослав Александров. Космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” излетя успешно тази сутрин в 06:36 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал в САЩ, извеждайки в космоса нови 22 спътника “Старлинк”. Това бе първото от общо две изстрелвания, планирани за този ден.

Нямаше никакви проблеми по време на днешната мисия, като първата степен се приземи върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство” на осмата минута след старта. Това бе тринадесетото изстрелване тези конкретна степен.

Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 57-ми за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 53 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. 

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/17/spacex-starlink-launch/

УСПЕХ: Луна-25 пристигна в орбита около Луната!

Днес Роскосмос публикува и първата цветна фотография от “Луна-25”, заснета вчера, на 15-ти август. Фото: ИКИ-РАН/Роскодмос

16 август 2023 г. 15:45 ч.

Светослав Александров. Днес автоматичната лунна станция “Луна-25” пристигна успешно в орбита около Луната! Така за пръв път в историята на съвременна Русия космически апарат, разработен от руската космическа индустрия, се превърна в изкуствен спътник на друго небесно тяло.

Според информацията, разпространена от Телеграм канала на Роскосмос, влизането в орбита е станало посредством две запалвания на двигателните системи. Първото е било проведено в 11:57 ч. българско време чрез спомагателния спирачен двигател и е продължило 243 секунди, а второто – чрез двигателите за меко кацане и е продължило 76 секунди.

За последен път по съветско време на 29-ти януари 1989 г. автоматичната междупланетна станция “Фобос-2” се превърна в изкуствен спътник на Марс и работеше благополучно до 27-ми март същата година, когато трябваше да освободи два спускаеми апарата на луната Фобос. Радиосигнал след тази процедура обаче никога не бе излъчен, така че “Фобос-2” остава последният частичен успех на СССР в междупланетната космонавтика.

Днес “Луна-25” е първият засега частичен успех на модерна Русия в лунните изследвания. Страната се нарежда редом до САЩ, Китай, Индия, Южна Корея, Израел и Швеция, разположили изкуствен спътник около Луната.

Сега тепърва предстои да видим дали този частичен успех ще стане и пълен. Кацането в района на Южния полюс е насрочено за 21-ви август и ако то е успешно, това ще бъде изобщо първото в историята на космонавтиката меко спускане сред полярните лунни области. А ден по-късно там трябва да се спусне и индийската мисия “Чандраян-3”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/16/luna-arrives-orbit-moon/

Чандраян-3 е вече в окончателната си кръгова орбита около Луната

Кадър от Луната, заснет от борда на “Чандраян-3”. Photo credit : ISRO

16 август 2023 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Индийската космическа мисия “Чандраян-3” приключи с корекциите на орбитата си около Луната, като след изпълнена днес маневра орбитата вече е почти кръгова, с параметри 153 на 163 километра.

Утре, на 17-ти август, спускаемият апарат “Викрам”, заедно с лунохода “Прагиян”, ще се разделят от горивния модул.

Кацането е насрочено за 22-23 август.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/16/chandrayaan-3-final-orbit/

Защо снимките от Луната са черно-бели?

Това вероятно е първият флаг на Руската федерация, който пътува отвъд околоземна орбита и към Луната. Всички останали мисии от програмата “Луна” са били изстреляни по съветско време. Фото: ИКИ-РАН

15 август 2023 г. 00:10 ч.

Светослав Александров. Вие питате, аз отговарям. Защо снимките, които космическите кораби правят на Луната, са черно-бели? Миналата година се наложи да отговарям на този въпрос, когато НАСА изстреля лунната мисия “Артемис”. Днес фотографиите, които пристигат от мисията на Русия “Луна-25”, също са черно-бели. Каква е причината всички космически агенции в цял свят, независимо от държавата, да слагат черно-бели камери на корабите си? Не би ли следвало в 21-ви век да е изобретена цветната фотография?

Най-добрият отговор на въпроса е даден от изследователя Ноам Айзенбърг, който работеше по мисията на НАСА “Месинджър”, изучавала Меркурий от 2011 до 2015 година.

Много хора не знаят, но дори и камерите в бита са монохромни, по-точното понятие е панахромни. За да може една цифрова камера да снима цветно, пред всеки светлинен рецептор (пиксел) има филтър, през който минава червена, синя или синя светлина. Електрониката на цифровия ви фотоапарат композира всичко това, за да генерира резултата, който виждате на вашите снимки – по подобие на цветната телевизия. Нещо повече – филтрирането смъква качеството на фотографията, тъй като регистрира само част от светлината, която панахромните детектори могат да уловят. При вашите камери, които използвате в ежедневната употреба, част от информацията се губи.

Космическите камери обаче се конфигурират различно. Често пъти те могат да измерват не само видимата светлина, но също така инфрачервената и ултравиолетовата светлина, които са неуловими за човешкото око. В случая филтрите се използват, за да изпъкне определена научна информация. Повечето камери, използвани в междупланетната фотография, имат механизъм, който премества различните филтри пред датчиците. Тези филтри не са предназначени, за да виждат “реалистичните” цветове, които човешкото око вижда. Те събират светлина в дължини на вълните, които дават информация за минералния състав.

Айзенбърг пояснява, че, отчитайки ограниченото време, възможности и радиокомуникация с мисията, много често се правят т.нар. “изображения във фалшив цвят” – например, инфрачервени снимки, които разкриват индивидуалния състав на скалите. Друг път обаче учените искат да разберат формата на дадена структура, да измерят кратер или планина. В такъв случай те заснемат черно-бели изображения с максимална резолюция, които са най-добрата възможност, за да изпъкнат детайлите.

Чудесно, но тук възниква въпросът: тези учени не осъзнават ли пиар стойността на една цветна фотография?

Осъзнават го много добре, но тук има една малка тайна, за която много хора не знаят. Голяма част от Слънчевата система, а и космосът като цяло, са мрачни. Например повърхността на нашата Луна е сива с 50 нюанса и само тук-таме зелено и оранжево стъкло.

Айзенбърг ни информира, че преди години някои негови колеги са поискали на космическите мисии да се добавят и обикновени фотоапарати, каквито се срещат на пазара, като допълнение към космическите камери. Идеята не мина, отчасти заради това, че такъв апарат надали ще оцелее в суровите космически условия, но има още една важна причина – крайният резултат няма да е особено забележителен. Опитът показва, че за изготвянето на добрите космически изображения е необходимо малко изкуство.

Но да се върнем на “Луна-25” и да чуем становище от руски учен – Виталий Егоров, който написа обяснение в своя Телеграм канал.

“Бордовите камери на апарата са предназначени за контрола на неговото положение спрямо Луната, за определяне на точката на кацането и за управление на манипулатора за събиране на грунда”, пояснява Егоров. “За всичките тези задачи цветните камери не са нужни, затова камерите са черно-бели, даже за снимките на руския трикольор няма цветна фотоматрица”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/why-photos-moon-black-white/

Поздравление към учените от ИКИ-РАН. Без ирония, изпращам напълно искрени поздрави. Дълго чакахме междупланетна руска мисия!

Въпросът ми е към конспиролозите и "копейките": дали този път ще са критични към тези снимки по същия начин, по който са критични и към американските фотографии. Дали сега ще измрънкат, че са черно-бели? Дали ще обърнат внимание, че резолюцията е ниска? Дали ще се оплачат, че Земята и Луната са преекспонирани и размазани? Дали ще търсят "алтернативно обяснение"?

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/luna-25-first-photos/  

ПЪРВИ СНИМКИ: Луна-25 фотографира корпуса на апарата, Земята и Луната!

Корпусът на космическия апарат и роботизираната ръка, заснети по време на тестово включване на камерите вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН

14 август 2023 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Руската автоматична лунна станция “Луна-25” засне и изпрати към Земята първите фотографии след изстрелването, които показват корпуса ѝ, нашата планета и Луната!

Според информацията, публикувана на уебсайта на ИКИ-РАН, снимките са били получени вчера по време на тестовото включване на научните инструменти.

Снимка на Земята, заснета от борда на “Луна-25” вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН

Снимка на Луната, заснета от борда на “Луна-25” вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН

Освен снимките, бордовият прибор “АДРОН-Л” е успял да измери радиационния фон на апарата, значителна част от който са галактичните космически лъчи. Тези лъчи изпълват цялото междупланетно пространство, именно под тяхното въздействие инструментите и бъдещите космонавти ще работят на Луната. Ето защо изучаването на радиационния фон още по пътя към Луната, а не само на нея, е крайно необходимо.

Учените от ИКИ-РАН също така напомнят, че “Луна-25”, за разлика от съветските ѝ предшественици като “Луна-24”, няма хермоотсек и приборите ѝ работят във вакуума, а не в затворено помещение със стайна температура.

Към настоящия момент всичко на борда функционира нормално, а радиокомуникацията със Земята е стабилна.

Луна-25 коригира за втори път курса си към Луната

Схема на полета. Илюстрация: Роскосмос/НПО Лавочкин

14 август 2023 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. Днес автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25” коригира за втори път курса си към естествения ни спътник.

Според информацията, публикувана в Телеграм канала на държавната корпорация, двигателната система се е включила тази сутрин в 06:40 ч. и е работила в продължение на 24.3 секунди.

Роскосмос потвърждава, че всички системи на борда на “Луна-25” към този момент функционират нормално и радиокомуникацията със Земята е стабилна.

Следващото голямо събитие би следвало да е пристигането в окололунна орбита на 16-ти август.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/luna-25-second-tcm/