На 6-ти октомври ЮЛА и Амазон ще изстрелят първите спътници от групировката Кайпер – аналога на Старлинк!

На снимката: ракетата “Атлас 5” със спътниците “Кайпер” е готова за своето изстрелване утре. Photo credit : United Launch Alliance

5 октомври 2023 г. 20:50 ч.

Светослав Александров. Утре е голям ден за американските фирми Юнайтед Лонч Алайънс и Амазон – предстои първото изстрелване на спътници от проекта “Кайпер”! Това е мегагрупировка, която ще се състои от 3 276 спътника и ще е дългоочакван аналог на “Старлинк”. На фона на често пъти скандалното поведение на Илон Мъск в интернет и спорните му политически позиции, конкуренцията никога не е била толкова добре дошла.

Джеф Безос, конкурентът на Мъск, иска да изгради свой собствен нискоорбитален спътников интернет. За тази цел са поръчани 77 изстрелвания, които трябва да бъдат осъществени от три фирми – Юнайтед Лонч Алайънс, Блу Ориджин и Арианаспейс. Нарочно се избягват услугите на СпейсЕкс. Вложени са милиарди долари (предполагаемо $10 млрд.) не просто за това да има аналог на “Старлинк”, но да се ускори разработката на ракетите на гореспоменатите фирми, съответно “Вулкан”, “Ню Глен” и “Ариана 6”. Миналата година Аероджет Рокетдайн, един от поддоставчиците на ЮЛА, вече започна ударното производство на двигатели “RL10” – общо 116 на брой. Никога досега в историята на космонавтиката не е имало такава колосална частна инвестиция за космически проект – и това се прави, за да може тези ракети да летят и да се гарантира, че Илон Мъск няма да е монополист.

Но дебютното изстрелване утре, при което първите два тестови сателита трябва да достигнат космоса, няма да включва нова ракета – заради забавянията в разработката на “Вулкан” спътниците “КайперСат-1” и “КайперСат-2” ще бъдат вмъкнати в орбита посредством старата ракета “Атлас 5”, работеща с руски двигател “РД-180”. Това е един от последните полети на “Атлас 5” – предстоят още само 18 изстрелвания, на склад са останали двигатели само за толкова мисии. От началото на войната в Украйна САЩ вече не купува двигатели от Русия.

“Атлас 5” ще лети в конфигурация 501 – т.е. с 5-метров обтекател, нула странични спомагателни твърдогоривни ускорители и един двигател “RL-10” на горната степен “Центавър”.

“КайперСат-1” и “КайперСат-2” трябва да демонстрират надеждността на космическите технологии на Джеф Безос. Първата задача е да се осъществи радиоконтакт, след което ще бъдат разгърнати слънчевите батерии. Едва впоследствие спътниците ще бъдат свързани с интернет и наземните екипи ще се опитат да изпратят тестова информация между тях и потребителски терминал на Земята.

Стартовият прозорец се отваря утре, на 6-ти октомври, в 21:00 ч. българско време.

Полетът ще бъде излъчен на живо тук:

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/05/amazon-ula-preview/

Японската мисия SLIM прелетя за пръв път край Луната и я засне!

Първата снимка на Луната, заснета от мисията на Япония “SLIM”. Photo credit : JAXA

5 октомври 2023 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 4-ти октомври, мисията на Япония “SLIM” проведе своето първо облитане на Луната. В хода на облитането космическият апарат засне и първата си фотография на естествения ни спътник.

Снимката бе получена, докато “SLIM” се намираше на разстояние 7 000 километра от лунната повърхност. Тя е силно компресирана и качеството не е добро, защото камерата не е телескопична и е предназначена да снима само от близки разстояния (т.е. обекти на повърхността). Все пак снимка е заснета под такъв ъгъл, който позволява да се види част от обратната страна на Луната – т.е. няма как подобно изображение да бъде получено от наземен телескоп.

Сега “SLIM” ще продължи да пътува в силно издължена орбита около Земята, като пътешествието ще трае няколко месеца. Вече през новата 2024 г. мисията отново ще се сближи с Луната, ще влезе в орбита около нея и ще извърши прецизно кацане в района на кратера Шиоли.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/05/slim-first-lunar-flyby/

Китай вече изобщо не споменава Русия като партньор за строежа на лунна база

На слайдовете за лунната станция, представени на Международния астронавтически конгрес в Баку от Китай, Русия напълно отсъства

4 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На Международния астронавтически конгрес, който тази година се провежда в Баку, Китай представи последните си планове за усвояване на Луната и строежа на лунна станция – и на зрителите веднага направи впечатление, че този план вече не включва Русия.

Само преди две години (вж. снимката долу), т.е. през юни 2021 г., по време на презентация в Санкт-Петербург, когато бе обявен проектът за Международна лунна станция, китайските ракети стояха редом до руските “Ангара” и до мисията “Луна-28”.

Слайд, изнесен през юни 2021 г. в Санкт Петербург

Очевидно Китай възнамерява да строи своята станция изцяло със собствени ракети “Лонг Марч”.

Подобен развой на събитията бе очакван за всеки, който се интересува по-сериозно от космонавтика. Когато Дмитрий Рогозин обяви, че Русия смята да се откаже от сътрудничеството със САЩ след приключването на експлоатацията на Международната космическа станция и да работи по-нататък с “идеологически по-близкия” Китай, експерти правилно подчертаха – руснаците бяха поканени в проекта МКС, защото имаха опит с работата на околоземни орбитални станции, който може да бъде предаден и на останалите. Но по отношение на лунните и междупланетните мисии Русия няма какво да предложи на света. Страната няма нито един цялостен успех в тази сфера след разпадането на СССР, а последният опит за кацане на Луната през тази година завърши с провал.

Китай, нека напомня, има три кацания на Луната през последните 10 години – всичките успешни. Така, логично, бъдещата лунна база няма да е руско-китайска, а само китайска.

Същевременно ние научихме подробна и любопитна информация за китайските планове в близко бъдеще. Догодина ще бъде изстрелян нов комуникационен спътник от серията “Чьечиао”, който ще може да осигурява по-качествена връзка с мисиите, работещи на обратната страна на Луната. След това ще бъде реализирана мисията “Чанг’e 6”, която трябва да вземе проби от обратната страна и да ги достави на Земята. Тези планове трябва да бъдат изпълнени през първата половина на 2024-та.

По-следващата мисия ще е “Чанг’e 7”, която ще кацне на Южния полюс на Луната през 2026 година. След нея “Чанг’e 8” (2028 г.) ще е изключително сложна, като ще тества и затворена екосистема – тази мисия ще е предшественик на лунната станция.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/04/chinese-lunar-station/

Роскосмос оповести официално причината за аварията на Луна-25

Снимка, заснета от борда на “Луна-25” на път към Луната. Фото: ИКИ-РАН/Роскосмос

3 октомври 2023 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести официално каква е причината за аварията на лунната мисия “Луна-25” и последвалата загуба.

Не е изненадващо, че официалната версия потвърждава един от изтеклите в публичното пространство неофициални слухове.

Ето какво се казва в становището, разпространено от Роскосмос: официалната причина за аварията е неправилно функциониране на Бордовия комплекс за управление (БКУ), свързано с невключване на блока от акселерометри в прибора БИУС-Л (съкр. от Блок за измерване на ъгловата скорост). Счита се, че е имало объркване, включително свързано със събития от случаен характер, поради наличието на множество команди с различен приоритет в командния поток, подаван към инструмента.

Поради това в Бордовия комплекс за управление (БКУ) постъпвали нулеви сигнали от акселерометрите в прибора БИУС-Л. Така двигателите на “Луна-25” не се изключили своевременно при изпълнението на маневра на 19-ти август и те работили 127 вместо планираните 84 секунди. Автоматичната станция преминала на непланирана орбита и се разбила в лунната повърхност.

Според журналиста Анатолий Зак, който пръв оповести причината за аварията още преди да бъде обнародвана официално, проблемите с БИУС-Л започнали още докато “Луна-25” е пътувала към Луната. Наземните ръководители установили неочаквани превключвания от основния към резервния акселерометър. Преди съдбоносната маневра на 19-ти август проблемът уж бил решен и двата акселерометъра били върнати в работоспособно състояние, но при запалването на двигателите единият акселерометър отново отказал. Този път БКУ не успяла да превключи на резервния акселерометър и така компютрите не получили данни за критичните параметри, изискуеми за правилното изпълнение на коригирането на орбитата.

Изводът е ясен: “Луна-25” се е провалила заради недостатъци при разработката и изпитанията на системата за управление на полета и нейния софтуер.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/luna-25-failure/

Орбиталната станция на Блу Ориджин и Сиера Спейс е под въпрос

Космическа станция “Орбитал Рийф”

3 октомври 2023 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. През октомври 2021 г. частните компании Блу Ориджин и Сиера Спейс оповестиха, че са започнали работа по създаването на орбитална станция на име “Орбитал Рийф”. Но днес, две години по-късно, партньорството и бъдещето на станцията са под въпрос, тъй като двете фирми имат по-належащи приоритети. Блу Ориджин работи по голям договор за НАСА, свързан със създаването на пилотиран модул за кацане на Луната, а фокусът на Сиера Спейс е да довърши совалката си “Дрийм Чейсър”.

За търканията между Блу Ориджин и Сиера Спейс писа наскоро CNBC, позовавайки се на вътрешни източници. Положението е изключително динамично и все още се водят преговори, но изглежда все по-вероятно, че двете фирми ще преустановят своето сътрудничество и ще продължат по своите пътища сами. Засега НАСА отрича, че има някакъв проблем и позицията на агенцията е, че по станцията и досега се работи.

Но от Ройтерс са се домогнали до информация, според която Блу Ориджин е прехвърлила по-голямата част от работниците по “Орбитал Рийф” към по-належащия проект “Блу Муун”. Фирмата на Безос е спечелила от НАСА договор за $3.4 милиарда, което е сериозна сума и за тези пари се очаква да може да построи модул, с който астронавти ще кацат на Луната. Друга част от работниците са назначени на тайна програма за създаването на маневрени спътници.

Що се касае до “Орбитал Рийф”, Блу Ориджин също работи по проект на НАСА, но за скромната сума от $130 милиона. Така че приоритетната задача си остава лунното кацане.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/orbital-reef-partnership-crumbling/

Индия насрочи 26-ти октомври за първия летателен тест на кораба Гаганян

3 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. След продължителни отлагания Индийската космическа агенция е най-сетне в готовност да проведе първия безпилотен полет от изпитателната програма на пилотирания космически кораб “Гаганян”.

Полетът е атмосферен и е насрочен за 26-ти октомври, като се предвижда да бъде тествана системата за аварийно спасяване.

Ако тогава всичко мине по план, следващият полет може да е факт още през първата половина на 2024 година, когато ще бъде проведена първата безпилотна мисия в околоземна орбита. Предвидени са две безпилотни околоземни мисии, преди да се пристъпи към дебютния пилотиран полет с двама или трима астронавти на борда.

Индийската космическа програма безспорно преживява своя възход. По-рано през месец август мисията “Чандраян-3” осъществи меко кацане на Луната в южния полярен регион. Мисията продължи 14 дни и се очакваше, че с края на двуседмичната лунна нощ спускаемият апарат “Викрам” и луноходът “Прагиян” ще могат да заработят отново, но това не се случи.

Междувременно слънчевата мисия “Адитя-Л1”, която бе изстреляна в началото на септември, напусна земната гравитационна сфера на влияние и понастоящем пътува към точката на Лагранж Л1 от системата Земя-Слънце.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/gaganyaan-first-uncreweed-flight/

Японската мисия SLIM напусна околоземна орбита и вече лети към Луната!

На снимката: сега, след като SLIM е на правилния път към Луната, антената в Учинура е насочена към естествения ни спътник, за да осигурява комуникация с мисията. Photo credit : JAXA

2 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 1-ви октомври, японската мисия “SLIM” запали основния си двигател, за да напусне околоземна орбита и да се отправи към Луната! Първото сближение с естествения ни спътник е планирано за 4-ти октомври.

Напомням на читателите, че мисията “SLIM” бе изстреляна на 7-ми септември. През последния месец космическият апарат престоя в околоземна орбита, периодично повдигайки своя апогей, докато наземните екипи проверяваха работоспособността на бордовите системи. Към настоящия момент няма отклонения от работата на апарата и всичко протича нормално.

“SLIM” е малък спускаем модул с височина 2.4 метра, дължина 2.7 метра и широчина 1.7 метра. Мисията пътува към Луната по бавна, енергийноефективна траектория. Ще отнеме от три до четири месеца, докато модулът навлезе в окололунна орбита и там ще престои допълнително още месец, докато извърши меко кацане в района на кратера Шиоли.

Задачата на “SLIM” е да демонстрира прецизно кацане. Апаратът ще трябва да разпознава кратерите и опасностите по време на спускането си на базата на технология, взаимствана от технологиите за лицево разпознаване. Отклонението от целта не бива да надхвърля 100 метра – за сравнение допустимото отклонение на модула “Ийгъл”, с който астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 година, е било 20 километра. Ако мисия “SLIM” успее и уроците от нея бъдат приложени в световен мащаб, тя сериозно ще подобри качеството и точността на космическите полети.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/02/slim-leaves-leo/

Марсоходът Пърсъвиърънс фотографира прахова вихрушка на Червената планета

Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” засне как този “прахов демон” се придвижва от изток на запад със скорост 19 км/ч. Видеото е ускорено 20 пъти и съставено от 21 кадъра, заснети през 4 секунди. Credit : NASA/JPL-Caltech

1 октомври 2023 г. 10:30 ч.

Светослав Александров. На 30-ти август, т.е. на 899-тия ден от началото на своята мисия, марсоходът “Пърсъвиърънс” засне “прахов демон” на Червената планета.

На Марс атмосферата е изключително тънка, съответно “праховите демони” са много по-слаби и малки от земните торнада, но те са сред основните механизми, по които прахът се придвижва от едно на друго място. Учените ги изследват, за да могат да разберат по-добре марсианската атмосфера и да подобрят метеорологичните модели.

Този конкретен “прахов демон” се е намирал на 4 километра от местоположението на “Пърсъвиърънс”, сред хребет на име Торофар. На видеото се виждат само първите 118 метра от основата на вихрушката, върхът ѝ е недостъпен за камерите на марсохода.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/01/perseverance-photographs-dust-devil/

Иран успешно изстреля третия си военен спътник

От архива: Снимка от изстрелването на “Касед” през март 2022 г.

1 октомври 2023 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. В сряда Иран благополучно изстреля своя трети военен спътник “Нуур-3”.

Успехът бе потвърден независимо от космическите сили на САЩ, които са установили наличието на два обекта в 450-километрова орбита. Предполага се, че единият от обектите е горната степен на ракетата-носител “Касед”, а вторият – самият спътник “Нуур-3”.

Любопитен факт е, че в Иран има две паралелни космически програми. Ракетите “Касед” и спътниците “Нуур” се създават от Космическите сили на Иранската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща ракетите “Сафир” и “Симорг”. “Касед” дебютира на 22 април 2020 г. и досега ракетата е провела три полета – всичките успешни.

Що се касае до Иранската космическа агенция, тя досега не постига желаната успеваемост – ракетата “Симорг” с планирана възможност да извежда 800-килограмови спътници в околоземна орбита се разработва от 2016 г., но досега са проведени пет изстрелвания (за едно от тях Иран отрича) и всички те са провалени.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/01/noor-3-satellite/

УСПЕХ: СпейсЕкс счупи рекорд за брой полети в рамките на календарен месец!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

30 септември 2023 г. 08:45 ч.

Светослав Александров. След днешното изстрелване на ракета “Фалкън 9” по програма “Старлинк” СпейсЕкс счупи още един рекорд – за брой полети в рамките на календарен месец (общо 10)! Така за пореден път бе задмината съветската ракета “Союз”, която е постигала 10 изстрелвания в рамките на 40 дни.

Както съобщава журналистът Ерик Ралф от сайта Тесларати, днешното постижение е почти сюрреалистично. СпейсЕкс за пръв път успя да изстреля пет ракети в рамките на календарен месец през декември 2021 г., а днес, две години по-късно, полетната честота е удвоена.

Съветският носител “Союз” все още държи няколко рекорда, които СпейсЕкс не са успели да бият – най-забележителният от които е 8 изстрелвания в рамките на 15 дни през май 1982 година. Въпрос на време е докато СпейсЕкс счупи всеки световен рекорд в ракетостроенето.

Акцентите от днешното изстрелване: ракетата “Фалкън 9” излетя от Кейп Канаверал в 05:00 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал. Първата степен се завърна 8.5 минути след старта върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Това бе десетият полет за тази конкретна степен, като напомням, че сегашният рекорд на СпейсЕкс във възвръщаемостта е 17 полета за степен, постиган досега от две степени.

На 65-тата минута след старта в орбита бяха освободени 22 спътника от интернет групировката “Старлинк”.

Днешното изстрелване бе общо 69-то за СпейсЕкс през 2023 г. (без да броим изстрелването на “Старшип”).

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/30/spacex-record-per-month/

Изучаването на системата TRAPPIST-1 се сблъска с неочаквано усложнение

Повърхността на звездата от системата TRAPPIST-1 е силно променлива и това усложнява анализите

28 септември 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Една от най-вълнуващите планетарни системи, която учените откриха през 2017 г., е системата TRAPPIST-1 и тя незабавно стана популярна заради седемте си планети с размер, близък до този на Земята, като три от тях са в т.нар. “обитаема зона” около своята звезда – регионът, позволяващ съществуването на течна вода. Вчера излезе поредната научна статия за планетарната система и тя разкрива, че учените са се сблъскали с неочаквано усложнение.

Всичките седем планети биват редовно наблюдавани посредством космическия телескоп “Джеймс Уеб”, а много от наблюденията вече биват анализирани. Екипът на статията, публикувана в сп. Astrophysical Journal Letters, с водещ автор Оливия Джим, разкрива първите си резултати за TRAPPIST-1b.

TRAPPIST-1b е най-близката до звездата планета и температурите ѝ са около 230^oC – т.е. счита се, че тази планета е негостоприемна. Но от друга страна, ако TRAPPIST-1b притежава атмосфера, по-високите температури биха я удебелили и биха я направили по-лесна за изследване.

До този момент учените са изучили два пасажа на TRAPPIST-1b. Чрез наблюдения при различна дължина на вълната и измервайки количеството абсорбирана светлина (т.нар. трансмисионна спектроскопия), изследователите са се опитали да разберат какви са молекулите в атмосферата. Получени са следните спектри по време на двата пасажа:

На тези спектри се виждат следните неща:

1. Определени характеристики, които зависят от дължината на вълната (вероятно атмосфера?)
2. Двете наблюдения изглеждат много различни.

Последното е изключително изненадващо. Би следвало да има повторяемост на резултатите, тъй като се наблюдава едно и също – планетарна атмосфера. Какво се случва?

След сериозен анализ, учените стигат до следното заключение: причината за разликите при двете наблюдения се корени в особеностите на звездата.

Звездата TRAPPIST-1 притежава много разнородна повърхност – на нея има студени региони, както и горещи петна, носещи названието факули. Те са неравномерно разпределени.

Когато този фактор бъде вкаран в моделите, учените разбират защо двете наблюдения от “Джеймс Уеб” се различават – просто при двата пасажа имаме две различни страни на звездата с различни горещи и студени региони. И това неимоверно усложнява интерпретациите за характеристиките на планетарните атмосфери.

Разбира се, това не означава, че учените не са успели да научат нищо за самата планета TRAPPIST-1b. Например, вече е изяснено, че планетата не притежава плътна атмосфера, доминирана от водород. Но съществуват много други сценарии за възможни атмосфери (вкл. сценарий, при който TRAPPIST-1b няма атмосфера), които са съвместими с наличните данни от “Джеймс Уеб”.

Със сигурност възникналите усложнения ще се отразят и при изучаването на трите планети от обитаемата зона. Така че учените са категорични, че първо трябва да разберат точно поведението на звездата, преди да се правят заключения за планетите.

Източник: научната публикация в The Astrophysical Journal Letter

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/28/trappist-1-complications/

Блу Ориджин най-накрая се отърва от Боб Смит

Блу Ориджин има само суборбитален кораб, но за 23-годишното си съществуване фирмата не е пратила дори един прост спътник в орбита. Photo credit : Blue Origin

26 септември 2023 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Най-сетне: след шестгодишно катастрофално управление, Боб Смит, изпълнителният директор на Блу Ориджин, напуска основаната от Джеф Безос космическа компания!

Новината бе съобщена от Арс Текника – един от най-авторитетните сайтове за космонавтика.

За тези от вас, които не знаят скорошната история на Блу Ориджин, я припомням тук: през 2016 г. Джеф Безос иска да превърне фирмата от обикновен стартъп в просперираща аерокосмическа компания – и най-вече да печели правителствени договори като СпейсЕкс. За тази цел Безос се опитва да привлече на своя страна изпълнителната директорка на СпейсЕкс Гуин Шотуел. Но независимо колко е примамлива офертата, Шотуел е вярна на Илон Мъск и директно отказва на Безос.

След още година издирване, Безос успява да привлече Боб Смит, който по това време е старши мениджър в Хъниуел Аероспейс – традиционна аерокосмическа фирма, основана през далечната 1936 година. Това се оказва фатална грешка – Смит не е човекът, който има предприемаческа мисъл, характерна за новия “НюСпейс” отрасъл. Той започва да ръководи Блу Ориджин както се ръководи стара компания от типа на Боинг.

Ако има една област, в която Смит е успял, то е да разшири фирмата – през 2017 г. за Блу Ориджин работят 1 500 души, а сега те са 11 000. Но голяма част от тези хора пристигат от стари компании като Боинг, Локхийд Мартин и Нортроп Груман. Само 1.7% от кандидатите са стажанти. А и младите хора предпочитат да работят за СпейсЕкс – фирмата, която е считана за “Харвардът на ракетостроенето”.

Резултатът шест години по-късно: Блу Ориджин напълно отсъства от космическия пазар. Суборбиталният кораб “Ню Шепърд” е извън експлоатация вече близо година заради авария, двигателите “BE-4”, които фирмата трябваше да доставя на Юнайтед Лонч Алайънс вместо досега използваните руски “РД-180”, се бавеха до безкрай, орбиталната ракета “Ню Глен” все още не е готова. И докато ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” са летели 258 пъти, от основаването си през септември 2000 г. досега Блу Ориджин не е изстреляла и един прост микроспътник.

Какво следва оттук насетне? Боб Смит ще бъде заменен от Дейв Лимп, който за тази цел напусна длъжността вицепрезидент на Амазон за продажби и услуги. Той е работил за Кайпър, Киндъл и Алекса. Като цяло периодът му в Амазон се счита за белязан както от успехи, така и от падения, като основната причина за угасването на звездата на Лимп напоследък се счита именно гласовият асистент Алекса. Някои потребители наричат Алекса “колосален провал”, а Амазон са загубили 10 000 работни места.

През Лимп предстоят сериозни предизвикателства – Блу Ориджин не просто трябва да доставя ракетни двигатели и да завърши орбиталната си ракета “Ню Глен”, а фирмата има проект за орбитална станция “Орбитал Рийф” и освен това е втората компния, избрана от НАСА да строи пилотиран модул за кацане на Луната.

Така че, Алекса, изпрати най-сетне нещо в орбита.

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/26/blue-origin-bob-smith/

Нов сблъсък между регулатор и частник: капсулата на Варда не може да се върне на Земята

Спускаемата капсула (вдясно) на Варда. Photo credit : Varda Space

26 септември 2023 г. 07:30 ч.

Светослав Александров. На фона на грандиозния успех на астероидната мисия на НАСА “Озирис-Рекс”, друга възвръщаема мисия не може да се завърне на Земята – и то не по технически причини. Федералната авиационна администрация отказва да издаде лиценз за кацането на капсулата на Варда – фирмата, съоснована от българина Делян Аспарухов.

Това съвсем не е първият сблъсък между частната космическа индустрия и американските регулатори. Вторият “Старшип” на Илон Мъск е в техническа готовност за полет, преминал е през последното си (статично огнево) изпитание, но за да може да излети, наземната площадка трябва да бъде сертифицирана от агенцията за рибовъдство и дивеч. Това е процес, който може да отнеме от 30 до 135 дни. Вчера Федералната комуникационна комисия лицензира “Старшип” за полет през 2024 г., което практически елиминира вероятността за старт до Нова година.

“Неприемливо е”, коментира Мъск. “Абсурдно е, че СпейсЕкс може да построи ракета по-бързо от това те да си прехвърлят документацията”.

Що се касае до Варда, капсулата съдържа първото произведено в космоса лекарство ритонавир. Според фирмата всички системи на борда на космическия кораб са в отлично състояние и той може да престои в космоса още година. Това дава достатъчно време на компанията да се разбере с регулатора и да получи желания лиценз.

Напомням на читателите, че мисията на Варда излетя на 13 юни тази година и първоначалните планове предвиждаха тя да се завърне на Земята още в средата на юли.

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/26/varda-space-capsule-cant-get-home/

УСПЕХ: Астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс се завърна на Земята!

На кадъра: капсулата на “Озирис-Рекс” със събраните астероидни проби след днешното ѝ кацане на Земята. Photo credit : NASA TV

24 септември 2023 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Днес в 17:52 ч. българско време астероидната мисия на НАСА “Озирис-Рекс” се завърна на Земята посредством меко кацане в района на пустинята на щата Юта! Така с пълен успех завърши епичното 7-годишно двупосочно пътешествие до астероида Бену, което включваше излитане от Земята, кацане на повърхността на астероида, събиране на проби, излитане от повърхността на Бену, пътешествие обратно към нашата планета и кацане на Земята.

Днешното приземяване не бе съвсем безпроблемно – основният парашут се разтвори на височина 6 000 метра вместо планираните 1 500 метра. Това доведе и до кацане три минути по-рано от предвиденото. Но е факт, че в крайна сметка всичко завърши благополучно.

Сертификат, връчен от екипа на CosmoQuest на Светослав Александров за картографирането на астероида Бену

А мисията бе изключително трудна и с много неясности и предизвикателства. Когато “Озирис-Рекс” пристигна в орбита около Бену на 31-ви декември 2018 г., стана ясно, че повърхността на астероида е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Кадри от кацането на астероида Бену, получени на 20 октомври 2020 година. Photo credit : NASA

Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. 

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

Но с това предизвикателствата не спряха. На 20-ти октомври 2020 г., когато “Озирис-Рекс” направи своето кацане върху основното място Найтингейл, се оказа, че повърхността на астероида не е твърда! Роботизираната мисия все едно се спусна върху плаващи пясъци. От технологична гледна точка кацането бе меко, при скорост 10 сантиметра в секунда, но веднага след достигането на повърхността “Озирис-Рекс” потъна с 10 сантиметра… и продължи да потъва, докато бе достигната дълбочина от 50 сантиметра. За огромно щастие дригателите на космическия апарат се задействаха и успяха да го оттласнат обратно, преди да потъне – но за щастие след като материалът бе събран успешно.

Какво следва след днешното завръщане на “Озирис-Рекс” на Земята? Според Данте Лаурета, ръководителят на мисията, контейнерът с пробите ще бъде отворен до няколко дни, вероятно още утре. Учените ще се докоснат до материал от небесно тяло, никога недокосван досега от човешка ръка!

НАСА ни информира, че “Озирис-Рекс” бе най-сложната възвръщаема мисия, проведена след края на епохата “Аполо”, когато астронавти за последен път събираха проби от Луната през декември 1972 година.

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/24/osiris-rex-returns-earth/

Днес е денят на завръщането на астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс!

Илюстрация: капсулата с проби от астероида Бену навлиза в земната атмосфера. Image credit : NASA

24 септември 2023 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. Днес е изключително важен ден за космонавтиката – предстои завръщането на Земята на астероидната мисия “Озирис-Рекс” – най-сложната възвръщаема мисия, провеждана от НАСА след приключването на лунната програма “Аполо”!

Ако всичко протече според плановете, спускаемата капсула с пробите от астероида Бену ще се раздели от кораба-майка в 13:42 ч. българско време. Четири часа по-късно, в 17:55 ч. българско време, капсулата ще кацне посредством парашут сред пустинята на американския щат Юта.

През това време корабът-майка ще се опита да се отдалечи от Земята, за да не навлезе и той в атмосферата, след което ще продължи по своя път към астероида Апофис, като мисията ще има ново име: “Озирис-Апекс”.

Невероятно е, че “Озирис-Рекс” приключва – когато роботизираната мисия бе изстреляна на 8 септември 2016 г., 2023-та ни изглеждаше далеч в бъдещето. През това време, на 31-ви декември 2018 г., космическият апарат благополучно влезе в орбита около астероида Бену, но скоро след това стана ясно, че повърхността му е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число и от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. 

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията “Озирис-Рекс”, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на “Озирис-Рекс” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази награда. 

На 20-ти октомври 2020 г. “Озирис-Рекс” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху основното място за кацане Найтингейл, и успешно събра проби. Точното количество остава неясно, но се изчислява, че в контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма материал от астероида.

Днес очакваме с нетърпение завръщането на тези проби и стискаме палци всичко да мине наред!

Гледайте на живо завръщането по НАСА ТВ тук:

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/24/osiris-rex-to-return-today/

Аз изгледах Вызов – филмът, заснет в космоса

23 септември 2023 г. 18:10 ч.

Светослав Александров. Преди няколко дни един от редовните читатели на КОСМОС БГ ми изпрати копие от руския филм “Вызов” – т.нар. първи филм, заснет в космоса. Реших да го изгледам и да разкажа в това ревю мнението си за него – все пак това вероятно е най-забележителното постижение за пилотираната руска космонавтика след 90-те и е емблематично за епохата “Рогозин”, т.е. докато Дмитрий Рогозин управляваше Роскосмос.

За тези от вас, които не са запознати, напомням историята на “Вызов”. В началото на 2021 г. Русия се готвеше да отпразнува 60-годишнината от изстрелването на Юрий Гагарин и на дневен ред бе поставен въпросът какво постижение може да се направи в срок, което да демонстрира, че руснаците все още са велика сила в космонавтиката. Но това се оказа трудна задача – разработката на новите руски ракети и пилотирани космически кораби продължаваше (и все още продължава) да се бави. Даже злополучната лунна мисия “Луна-25” киснеше още в хангара без изглед да бъде завършена наскоро. Появи се обаче неочаквана възможност да бъдат натирени носовете на американците – година по-рано Том Круз бе обявил своето намерение да лети в космоса и да снима екшън. Реално това (снимането на филм в космоса) бе единственото технологично постижимо нещо, което руснаците можеха да направят в срок и да изпреварят Щатите. След като Круз отложи проекта си за по-далечно бъдеще, “победата” на Русия в импровизираната “космическа надпревара” бе практически гарантирана.

Речено-сторено. Руската национална телевизия “Първи канал” и Роскосмос си стиснаха ръцете и бъдещият филм “Вызов” бе предопределен да бъде продуциран от Дмитрий Рогозин (тогавашният шеф на Роскосмос) и Константин Ернст (изпълнителният директор на “Първи Канал”). Сюжетът също бе избистрен – космонавт претърпява травма на МКС и за тази цел до станцията трябва да бъде изпратена лекарка. Е, оставаше да бъде подбран подходящият екип за изпълнението – за пилотирания кораб “Союз МС-19”, който бе насрочен да лети в края на 2021 г., за командир бе назначен професионалният космонавт Антон Шкаплеров. Към него се присъединиха режисьорът Клим Шипенко и актрисата Юлия Пересилд, която изигра ролята на лекарката.

Мисията на “Союз МС-19” бе изпълнена на фона на огромното недоволство от космонавти и учени от руската космическа програма, които се ядосваха, че заснемането на филм в космоса разстройва графика им и нарушава провеждането на научните експерименти. Легендарният космонавт Сергей Крикальов, който е директор на пилотираната космонавтика към Роскосмос, бе уволнен и впоследствие беше върнат на поста си само след протести на работниците. Но тогава Дмитрий Рогозин бе влиятелно лице, радваше се на цялата протекция на Владимир Путин и налагаше политиката си без да се церемони. Мисията “Союз МС-19” бе изпълнена, Шипенко и Пересилд заснеха филма и той доживя своята премиера през април 2023 година – навръх 62-годишнината от Гагарин.

Заради войната в Украйна “Вызов” имаше силно ограничена премиера и аудитория. Филмът бе излъчен основно в кината в Русия, а единствената “западна” държава, където зрителите се радваха на неговото съществуване, бе Сърбия – най-верният сателит на Русия на Балканите и родина на един от актьорите – Милош Бикович.

Както и да е, аз намерих начин да се сдобия с “първия филм, сниман в космоса”. С дебелото уточнение, че не е първият филм, сниман в космоса, въпреки гръмкия лозунг на корицата. “Вызов” не е сниман изцяло в космоса, тъй като в него има много кадри и от Земята. Първият филм, сниман изцяло в космоса, е късометражният американски “Апогей на страха”. Освен него, през 1984 г. съветският дългометражен филм “Завръщане от орбита” е бил сниман частично на станцията “Салют 7”. Е, що се касае до дългометражни филми, сега, като включим и “Вызов”, има поне една област от космонавтиката, в която Русия изпреварва САЩ.

И какво ми е впечатлението?

Първо, филмът е гледаем. Не е брутална скука, не заспах на него, има що-годе приличен сюжет (дори и да го знаех предварително), успя да задържи вниманието ми. Космическите пейзажи от и извън борда на МКС са изключително красиви. Тук отново правя дебело уточнение – операцията на космонавта е била снимана на Земята. В космоса са били снимани единствено кадрите как Юлия Пересилд се разхожда из МКС и как косата ѝ се вее в безтегловност. Дотук за “първия космически филм”, а ако руският данъкоплатец, платил $50 милиона за полета на “Союз МС-19” от джоба си, имаше свободата да изразява мнението си, със сигурност щеше да попита “оти ручахме жабетата”. Не само това е най-скъпата кинопродукция в Русия, платена с държавния бюджет, но за да могат да гледат “Вызов”, руските зрители трябва още веднъж да платят от джоба си за билет в киното.

Второ, филмът е изцяло пропаганден, както може и да се очаква от продуцент Дмитрий Рогозин. В началото на прожекцията ще научите, че инцидентът с космическите отломки, ранил злополучния космонавт, се е случил на “космическата станция”. Името “Международна космическа станция” се споменава някъде към средата. Въобще – положени са всички усилия, за да се изкара тази станция руска и американците да отсъстват. Казва ни се единствено, че там някъде си има американски сегмент и единствената роля на американците е да преработват урината в питейна вода.

Американците не са стъпвали на Луната според сюжета на “Вызов” – наземният персонал изнася реч пред лекарката, че космонавтите не са се отдалечавали от Земята на по-голямо разстояние от 400 километра. Това означава, че лунните експедиции, полетът на “Джемини 11” до разстояние 1 372 километра, ремонтите на телескопа “Хъбъл” от совалките и изстрелването на мисията “Инспирейшън 4” с кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън” до 585-километрова орбита никога не са се случвали.

Забележително, има някои неща, които филмът “Вызов” представя изключително точно и сред тях е легендарната руска корупция. Дъщерята на лекарката пребива своя съученичка, която се оказва дъщеря на районен прокурор. Прокурорът започва преследване по съдебен ред, което е спряно единствено след обаждане от Владимир Путин (има драматична сцена, при която телефонът на прокурора звъни и той се обръща назад, гледайки към портрета на диктатора). Все пак репутацията на лекарката, която следва да извърши първата в историята космическа операция, трябва да се спаси.

Клим Шипенко не е лош режисьор – неговият най-голям успех е филмът “Салют 7”, в който се разказва за спасяването на станцията със същото име от екипажа на “Союз Т-13” (спасяването в реалния живот, както и филмът, са считани в Русия за аналози на “Аполо 13”). Бих казал, че като изключим пропагандата и изопачаването на историческите факти, “Вызов” съвсем не е филм, лишен от качества – по-скоро е посредствен, отколкото лош. Но гледайки купища филми, започвайки със “Салют 7”, продължим с “Аполо 13”, “Армагедон”, “Междузвездни войни” и прочие и прочие… и сравним тези с “Вызов”, стои въпросът – кому бе нужно да се изстрелва космически кораб в орбита, за да се снима филм? Космическите сцени лесно могат да се направят и на Земята.

Но този въпрос не може да получи добър отговор, ако пренебрегнем пропагандата.

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/23/vizov-space-movie/

Джеймс Уеб откри, че океанът на юпитерианската луна Европа е богат на въглерод!

Снимка на Европа, заснета от телескопа “Джеймс Уеб”. Credits: Science Credit: Geronimo Villanueva (NASA/GSFC), Samantha Trumbo (Cornell Univ.), NASA, ESA, CSA. Image Processing Credit: Geronimo Villanueva (NASA/GSFC), Alyssa Pagan (STScI)

22 септември 2023 г. 10:15 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” направи важно откритие за Европа, луната на Юпитер, което сериозно повишава вероятността в нейния океан да има живот!

Два независими научни екипа от САЩ, работещи с данни от “Джеймс Уеб”, са решили да използват прибора NIRCam, за да картографират разпределението на въглеродния диоксид върху повърхността на Европа. Резултатите са публикувани в списанието “Сайънс” в две отделни научни статии. Изводите са едни и същи.

Най-голямата концентрация на CO₂ бе намерена в регион, широк 1 800 километра, на име Тара Регио. Там теренът е пресечен и хаотичен. Предполага се, че причината за хаоса е топла вода от подповърхностния океан на Европа, която периодично се издига и топи леда на повърхността, след което настъпва повторно замръзване.

Учените отхвърлят възможността този въглероден диоксид да е попаднал някъде отвън, примерно от метеоритите, така че те са категорични, че става въпрос за произход от вътрешността на Европа – най-вероятно от океана. Освен това CO₂-молекулата не е стабилна на повърхността на Европа, така че най-вероятно въглеродният диоксид е бил натрупан сравнително наскоро.

Защо откритието е важно? Животът, който познаваме на Земята, е базиран на въглерод, а това е първото доказателство за съществуването на въглерод в океана на Европа! Разбира се, това още не е категорично доказателство, че на Европа наистина има живи организми, но шансът затова съществено нарасна.

Към луните на Юпитер вече пътува мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) “Джус”, а догодна предстои изстрелването и на мисията на НАСА “Европа Клипер”. Така че подробното изучаване на Европа от космически апарати тепърва предстои!

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/22/jwst-europa-discovery/

Японската лунна мисия SLIM с първа снимка на Земята от космоса

Снимка на Земята, направена от SLIM. Photo credit : JAXA

22 септември 2023 г. 09:10 ч.

Светослав Александров. Японската космическа мисия SLIM, която бе изстреляна към Луната на 7-ми септември, засне своята първа фотография на Земята от космоса.

Както се съобщава в официалния акаунт на мисията в социалната мрежа X, това бе важно с цел потвърждаване функционалността на камерата, тъй като тя ще се използва по време на лунното кацане за локализация на кратери и опасности. С оглед на това, че основната задача е бърза обработка на фотографиите от изкуствения интелект, докато SLIM се спуска, камерата е черно-бяла.

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/22/slim-first-photo-earth/

Камерите на НАСА изготвиха най-подробната снимка на Южния полюс на Луната!

Снимката, изготвена с помощта на камерите на НАСА на “Лунар Риконисънс Орбитър” и “Данури”. Photo credit : NASA/KARI/ASU

20 септември 2023 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Мощните космически камери на НАСА, разположени на борда на американската мисия “Лунар Риконисънс Орбитър” и на южнокорейската “Данури”, успяха да изготвят съвместно най-подробното мозаечно изображение на Южния полюс на Луната. Виждат се даже характеристиките на вечнозатъмнения кратер Шакълтън!

Защо се използват данни от две камери? Камерата с висока резолюция на “Лунар Риконисънс Орбитър” може да заснема от окололунна орбита малки предмети като скали или останки от апарати на лунната повърхност, но за съжаление нейните възможности да снима сенчестите региони са силно ограничени. Разположената на “Данури” камера “Шадоукам”, също разработена от американския център Малин Спейс Сайънс Систъм и от Държавния университет в Аризона, притежава 200 пъти по-голяма чувствителност. Тя може да заснема дъната на кратерите, до които никога не достига пряка слънчева светлина, благодарение на отразената светлина от околните геологични формации или от Земята.

От друга страна пък “Шадоукам” не може да снима директно осветените региони на Луната и подобен опит за фотографиране води до преекспонирани изображения. Затова учените комбинират данни от двете камери, за да изготвят комплексна карта на околния терен.

Няма спор – всички държави са се насочили към Луната, като основният цел днес е Южният полюс. Сред тези вечнозатъмнени полярни кратери се намират водни залежи и евентуално други суровини. Миналият месец Индия влезе в историята на космонавтиката, като се превърна първата държава, кацнала сред южните полярни региони, макар и не близо до Шакълтън. Междувременно руската мисия “Луна-25”, която също трябваше да кацне там, се разби.

Що се касае до САЩ, засега стратегията е посредством “Лунар Риконисънс Орбитър” и “Данури” да се изготвят подробни карти, които ще помогнат при кацането на бъдещата пилотирана експедиция “Артемис 3”. Нейният полет е насрочен за не по-рано от 2025 г. и това ще е първото пилотирано лунно кацане след края на програмата “Аполо”.

Междувременно догодина очакваме старта на “Артемис 2” – първата пилотирана обиколка на Луната от епохата “Аполо” насам.

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/20/nasa-cameras-most-detailed-photo/

Ще заработи ли отново Чандраян-3 след края на лунната нощ?

20 септември 2023 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Днес Слънцето ще изгрее за пръв път в региона, където се намира индийската лунна мисия “Чандраян-3”, след приключването на двуседмичната нощ на естествения ни спътник. Големият въпрос е: ще заработят ли отново спускаемият апарат “Викрам” и луноходът “Прагиян”?

През месец август Индия влезе в историята на космонавтиката като четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане на Луната. Но докато съветските и китайските луноходи са били оборудвани с радиоизотопни нагреватели, позволяващи им да работят месеци наред (в случая с китайския “Юту 2” той функционира от 2019 г. до ден днешен), нито “Викрам”, нито “Прагиян” притежават такива.

Така че дали електронните им компоненти са издържали суровите температури, които със сигурност са паднали до -190^oC, остава отворен въпрос.

Днес, в сряда, слънцето изгрява отново в региона, като в началото на деня Слънцето ще започне да се издига при ъгъл O^o и в края на деня ще достигне 13^o. Оптималният ъгъл на издигане, за да могат да работят научните прибори, е 6-9^o.

Но дали Слънцето е достатъчно високо е само единият от факторите, съобщава индийският журналист Четан Кумар. Температурите на борда на “Викрам” и “Прагиян” също трябва да достигнат до определена стойност, за да заработят системите.

Така че съдбата на мисия “Чандраян-3” ще стане ясна до 21 или 22 септември. Ако мисията изобщо се “събуди” след лунната нощ, то най-вероятно ще е утре или вдругиден. Индийската космическа агенция обаче съобщава, че основната работа вече е завършила и евентуална разширена мисия би била просто бонус.

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/20/will-chandrayaan-3-work-again/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета с рециклирана степен за 17-ти рекорден път!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

20 септември 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс постави нов рекорд в сферата на възвръщаемостта, след като тази сутрин в 06:38 ч. българско време беше изстреляна ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, за която днешната мисия бе седемнадесета.

В орбита бяха изведени благополучно нови 22 спътника от интернет групировката на Илон Мъск “Старлинк”.

Макар и с 16 предишни мисии, нямаше никакви проблеми за първата степен, иначе известна под сериен номер “B1060”. На осмата минута тя се приземи благополучно върху първата степен “Недоимък на достойнство” и е готова да бъде подготвена за ново изстрелване. По-рано през тази година СпейсЕкс сертифицира първите степени на “Фалкън” за изпълнението на 20 орбитални изстрелвания.

Общо днешната мисия бе 65-та за СпейсЕкс през 2023 година (66-та, ако броим и “Старшип”). Огромната част от полетите на фирмата на Мъск продължават да са по програмата “Старлинк”.

Видеозапис от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/20/spacex-recycled-first-stage-record/

АВАРИЯ: Частна американска ракета Електрон не успя да изведе спътник на Капела Спейс!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab

19 септември 2023 г. 12:05 ч.

Светослав Александров. Комерсиалната ракета “Електрон”, разработена от американската фирма Рокет Лаб, претърпя авария днес след изстрелването си в 09:56 ч. българско време от космодрума Махия в Нова Зеландия. Беше загубен радарен спътник, собственост на компанията Капела Спейс.

Кадрите показват успешно разделяне на степените, но скоро след това двигателят на втората степен не се е запалил по план.

“Тежък ден. Моите най-дълбоки извинения към партньорите ни от Капела Спейс. Екипът вече работи по установяването на основната причина. Ще я намерим, оправим и ще се върнем бързо на стартовата площадка”, съобщи Питър Бек, изпълнителният директор на Рокет Лаб, в социалната мрежа Х.

През изминалите две години фирмата Рокет Лаб се наложи като втората най-иновативна компания в САЩ след СпейсЕкс. Тя бе втората фирма, която започна да връща степените на ракетите си след орбитален полет, а миналия месец бе проведено изстрелване с рециклиран двигател. Рокет Лаб е разработила модул “Фотон” за довеждане на комерсиални и междупланетни мисии, а миналата година компанията изстреля благополучно мисията на НАСА “Кепстоун”, която до ден днешен работи в орбита около Луната.

Но днешната авария е четвърта от общо 41 изстрелвания на ракетата “Електрон”, което означава, че към настоящия момент аварийността възлиза над 9%. Това повдига сериозни въпроси за бъдещето на Рокет Лаб и ракетата, особено отчитайки факта, че живеем в свят не просто доминиран от СпейсЕкс, а ракетите на Илон Мъск “Фалкън 9” са най-надеждните, създавани някога. В началото на 2022 г. “Фалкън 9” проведоха 112 последователни безпроблемни полета, с което изравниха по надеждност руските “Союз”, а през 2023 г. ракетите на СпейсЕкс вече имат два пъти повече последователни успешни стартове от “Союз”.

Трудно е да си представим, че на пазара има нужда от ненадеждни ракети, било то и възвръщаеми, на фона на показаното от СпейсЕкс.

Видеозапис от аварията:

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/19/electron-launch-failure/

Научният портал на НАСА отрази тези от нас с принос към астероидните проучвания

Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons

19 септември 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 18-ти септември, порталът на НАСА за наука отрази 115-те доброволци, включително аз (S. Alexandrov), които сме направили открития в рамките на гражданския изследователски проект Daily Minor Planet.

Както съобщава американската космическа агенция, официалната международна организация, отговаряща за събирането на данни за астероидите, кометите и малките планети в Слънчевата система, носи названието Minor Planet Center. Журналът на организацията MPC 163237-164686, отразява тези 115 от нас като “измерватели” – т.е. ние сме дали своя принос към установяването на орбитите на небесните тела в Слънчевата система.

През първите два месеца от своето съществуване, проектът Daily Minor Planet е довел до откритието на 200 астероида от главния пояс и 16 близкоземни астероида. Проектът набира още участници, които да търсят астероиди.

Линк и източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/19/nasa-daily-minor-planet/

On 16.09.2023 г. at 6:47, deaf said:

Малко е странно Русия да превозва американски космонавт,когато в момента САЩ и Русия са индиректно във въоръжен сблъсък в Украйна...

Международната космическа станция е замислена по такъв начин, че има руски и американски сегмент. Съответно там винаги трябва да има поне един руснак и един американец. Ето защо американските кораби "Крю Драгън" извозват по един руснак, а руските "Союз" - по един американец. Тези "смесени" екипажи гарантират, че ако "Крю Драгън" или "Союз" претърпи катастрофална авария, това няма да доведе до проблеми в експлоатацията на МКС. 

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс пристигна край брега на пресъхналото марсианско езеро!

Снимка, заснета от “Пърсъвиърънс” от повърхността на Марс вчера, на 16-ти септември. В долната част на изображението се вижда и хеликоптерът “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

17 септември 2023 г. 15:50 ч.

Светослав Александров. След повече от две години придвижване на повърхността на Марс, марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” най-после пристигна на брега на пресъхналото езеро, което някога се е намерило в района на днешния кратер Йезеро. Научните екипи дълго очакваха този миг да настъпи.

В близост до брега се намира скален нанос, който още преди години е бил наблюдаван от орбиталните мисии и наличието му е изиграло решаваща роля именно кратерът Йезеро да бъде избран за мястото, където НАСА да изпрати “Пърсъвиърънс”. Това е така, защото тези скали съдържат минерали, наречени карбонати. Предполага се, че в далечното минало вълните на езерото са се разбивали върху брега и са натрупвали тези карбонати.

Карбонатите са интересни за учените поради две основни причини. Първо, те биха предоставили информация за някогашната атмосфера на Марс, когато е била още плътна. Тези минерали се формират посредством серия от химични реакции, при които въглеродният диоксид (CO₂) взаимодейства с водата. Изучавайки количеството, разпределението и изотопния състав на карбонатите, изследователите ще разберат какво е било съдържанието на въглеродния диоксид в марсианската атмосфера преди милиарди години и ще могат да научат повече неща за климатичната история на Червената планета.

Второ, карбонатите представляват идеалната среда, в която биха се съхранили фосилите от някогашния живот на Марс, ако такъв изобщо е съществувал. На Земята карбонатите се образуват около клетките на микроорганизмите, капсуловат ги и ги преобразуват във фосили. Веднъж щом даден микроорганизъм бива превърнат във фосил, той може да се запази в продължение на милиони години. На нашата планета някои от най-старите фосили се наричат строматолити, като те са се образували под влиянието на древни цианобактерии.

Макар че учените още не знаят какви са механизмите, довели до формирането на карбонатите на Марс, те нямат търпение да започнат изучаването на скалите край брега на Йезеро.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/17/perseverance-ancient-shoreline/