SAlexandrov

Ракетата-носител Союз за полета на Луна-25 бе напълно сглобена! На снимката: ракетата “Союз” бе сглобена за предстоящия полет до Луната. Фото: Роскосмос 7 август 2023 г. 21:31 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести, че ракетата-носител “Союз” за предстоящото през тази седмица изстрелване на автоматичната лунна станция “Луна 25” бе напълно сглобена! Ето какъв е план-графикът. Утре, на 8-ми август, ракетата ще бъде изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний и приведена във вертикално положение. Самото изстрелване е насрочено за 11-ти август в 02:10 ч. българско време. Изстрелването ще бъде излъчено на живо на този уеб адрес по Роскосмос ТВ: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/07/soyuz-2-assembled-luna-25/

СпейсЕкс изпълни частично успешен огневи тест на следващия Супер Хеви Кадър от огневия тест. Photo credit : SpaceX 7 август 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс изпълни частично успешен огневи тест на следващата свръхтежка ракета “Супер Хеви”, която представлява долната част от цялостната система “Старшип”. След изпитанието има някои добри и някои лоши новини. Лошите новини включват факта, че четири от 33-те двигателя “Раптър” са се изключили преждевременно, което, както журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника пише, е показател, че СпейсЕкс все още се мъчи да подобри тяхната надеждност. В ход е разработката на следващата итерация “Раптър 3″, но този прототип на ” Супер Хеви”, известен като “Бустър 9”, е оборудван с по-старата итерация “Раптър 2”. Добрите новини касаят това, че “Супер Хеви” премина изпитанието без да експлодира, в добро състояние, което означава, че може скоро да бъде подготвен за полет. Също такава добра новина е, че новата ъпгрейдната стартова площадка с водна система за омекотяването на сътресенията при изстрелването функционира безпроблемно. Край на летящите камъни и отломки! Засега все още не е ясно дали изпитанието е достатъчно успешно, за да може “Старшип” да бъде одобрен за нов полет, или ще има нов тест. Едно обаче е ясно – мнозина не вярваха, че Илон Мъск ще подготви нова ракета за полет до лятото. Сега изглежда, че СпейсЕкс е в техническа готовност, но основната пречка си остава бюрокрацията. Компанията трябва да убеди регулатора, че изстрелването няма да доведе до дъжд от отломки, както беше през април – и в това отношение изглежда, че огневият тест е предоставил достатъчно качествени данни, за да успокои чиновниците. Също така системата за умишлено взривяване на ракетата в случай на отклонение от полета трябваше да бъде преправена – по време на априлската мисия “Старшип” се отклони от траекторията, но минаха 40 секунди, преди системата да се задейства и ракетата да бъде взривена по команда. Видеозапис от теста: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/07/spacex-static-fire/

УСПЕХ и нов рекорд: СпейсЕкс изведе в космоса нови 22 спътника Старлинк! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 7 август 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” излетя успешно тази сутрин в 05:41 ч. българско време, извеждайки в космоса нови 22 спътника “Старлинк”. В хода на мисията бе счупен нов рекорд за най-кратко време, нужно за подготовката на стартовата площадка между две мисии. Предишният рекорд бе поставен през юли, когато отне 4 дни, 3 часа и 11 минути, докато СпейсЕкс подготви площадката между две мисии “Старлинк”. Сега, след полета на “Галакси-37” на 3 август, изминаха едва 3 дни, 21 часа и 41 минути. Нямаше никакви проблеми по време на днешната мисия, като първата степен се приземи върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство” на осмата минута след старта. Това бе четвъртото изстрелване за степента, известна под сериен номер “B1078”. Степента е извеждала преди в космоса пилотиран кораб “Крю Драгън”, мисията “SES O3b mPOWER” и партида спътници “Старлинк”. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 54-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 50 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/07/spacex-starlink-new-record/

ПЪРВО ВИДЕО: Чандраян-3 снима от орбитата на Луната! Кадър от видеото. Photo credit : ISRO 6 август 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. След като вчера “Чандраян-3” пристигна благополучно в орбитата около Луната, днес Индийската космическа агенция публикува първото видео от мисията! Кацането остава насрочено за 22-23 август. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/06/chandrayaan-3-moon-orbit-video/

История на съветската космическа програма Луна “Луноход 2” 5 август 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. До няколко дни Роскосмос ще изстреля към естествения ни спътник мисията “Луна 25”. Това е дългоочакваният рестарт и продължение на някогашната съветска програма “Луна”. Но какво е представлявала тази програма и кое е най-важното, което трябва да знаете за мисиите от “Луна 1” до “Луна 24”? В тази статия ще ви разкажа за забележителната история на съветските роботизирани лунни мисии. Преди да пристъпя по същество, важно е да се направят две важни уточнения. По съветско време, за да получи космически лунен апарат официалното обозначение “Луна”, е било необходимо той да бъде изстрелян благополучно по посока към естествения ни спътник. Изцяло провалените мисии никога не са били оповестявани публично, а частично успелите, примерно лунните апарати, които оставали заклещени в околоземна орбита, са получавали названието “Космос”. Както пише руският журналист Анатолий Зак за журнала Popular Mechanics, съветските власти са успели да прикрият 21 провалени изстрелвания към Луната. Ако включим в статистиката провалите, “Луна 24” би следвало да се казва “Луна 45”. Второто уточнение е, че именуването на мисиите “Луна” по този начин започва през 1963 година. Дотогава има изстреляни успешно три апарата към естествения ни спътник, които със задна дата получават обозначенията “Луна 1”, “Луна 2”, “Луна 3”. Космически апарат от серията “Е1”. Най-ранният модел лунни космически апарати на СССР е “Е1” – той тежи 361 килограма и притежава предавател, батерия и набор от научни инструменти, предназначени да изучават космическите лъчения, космическия прах в междупланетното пространство, слънчевата радиация и магнитното поле на Земята. Освен това третите степени на ракетите, наречени “Блок Е”, са притежавали собствена апаратура – включително система за освобождаване на натриеви пари в космоса, за да се образува “изкуствена комета”. Това е трябвало да помогне на наземното ръководство да следи на око придвижването на апарата. Първите три изстрелвания са проведени през септември, октомври и декември 1958 година. По време на дебютната мисия, както и по време на втората, ракетата се разпада заради силни вибрации. При третата мисия, заради повреда на помпа за водороден пероксид, ракетата не набира нужната скорост. На 1-ви януари 1959 г., т.е. на Нова година (формално работен ден) нова ракета с апарат тип“Е1” бива изведена към стартовата площадка. Ден по-късно, на 2-ри януари, СССР най-после успява да изпрати първата си роботизирана мисия отвъд ниска околоземна орбита. Заради повреда на навигационната система на ракетата “Луна 1” не успява да изпълни целевата си задача – да попадне на повърхността на Луната, а вместо това прелита към естествения ни спътник, превръщайки се в първия апарат, навлязъл в междупланетното пространство. Заради историческото събитие Александър Казанцев, съветски автор за “Правда”, ще именува мисията “Мечта” – символизирайки устрема на човечеството към звездите. Докато третата степен на ракетата-носител е на 113 000 километра от Земята, успешно е проведен експериментът с освобождаването на натриевия газ в космоса. За съжаление в района на повечето наземни станции, които наблюдават събитието, времето е лошо и единствено тази в близост до Караганда успява да наблюдава “изкуствената комета” – така че този метод се оказва неподходящ за проследяването на междупланетните мисии. САЩ ще успеят да изпратят собствена мисия отвъд околоземна орбита само два месеца по-късно – “Рейнджър 4”. За СССР следва още един провал, след което на 12 септември 1959 г. “Луна 2” се отправя на правилния курс към Луната и денонощие по-късно попада на лунната повърхност. Така за пръв път в историята на космонавтиката човешка машина достига до повърхността на друго небесно тяло. “Луна 2” доставя на естествения ни спътник гербове на СССР. Снимка на обратната страна на Луната, заснета от “Луна 3” След тези две прости мисии, на 4 октомври 1959 г. (само две години след “Спутник”) е изстреляна мисията “Луна 3”. Това е далеч по-сложен космически апарат, модел “Е2”, който пръв успява да заснеме обратната страна на Луната и да предаде снимките обратно към Земята. За тази цел е разработена специална фототелевизионна камера от Ленинградския научно-изследователски институт за телевизия. Камерата, наречена “Енисей”, е проектирана да заснема фотографиите на филмова лента, след което филмът автоматично се проявява и накрая се сканира и преобразува в телевизионен сигнал. Предимството на фототелевизионните камери е, че веднъж проявен, филмът може да се сканира многократно по команда от Земята и така няма загуба на данни. “Луна 3” снима естествения ни спътник на 7-ми октомври от разстояние 65 200 километра. Най-качествените фотографии са излъчени към Земята на 18-ти октомври, докато апаратът е на 40 000 километра от нашата планета. Специално е изчислено мисията да успее да фотографира обратната страна на Луната, докато е изцяло осветена от Слънцето откъм гледната точка на апарата, но това означава, че контрастът на лунния терен е лош. Все пак снимките са исторически – за пръв път човечеството разбира как изглежда тази страна на Луната, която никога не се вижда от Земята. След тези първоначални постижения през 1959 година минават почти четири години, докато СССР започне отново да изстрелва мисии към Луната. Това е така, защото съветските учени и инженери се захващат с много по-амбициозна задача – създаването на космически апарат, който не само може да достигне лунната повърхност, но и да остане работоспособен след това. От началото на 1963 г. до края на 1965 г. СССР изстрелва към Луната общо 11 апарата от типа “Е6”. Всичките тези 11 мисии завършват с провал. В резултат на авариите съветските власти делегират задачата на бюрото, кръстено на Семьон Лавочкин – легендарен конструктор на самолети през Втората световна война, който в следвоенните времена се преориентира към строежа на ракети. Лавочкин умира от инфаркт през 1960 г. и никога не става свидетел на успехите на бюрото, именувано на него, няколко години по-късно. Снимка на повърхността на Луната, заснета от “Луна 9”. Инженерите на НПО “Лавочкин” успяват да постигнат мекото кацане на 3 февруари 1966 г. посредством мисията “Луна 9”. Eто каква е схемата на спускане на “Луна 9”: на височина около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален сензор докосва земята и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока “Луна 9” се застопорява. Всичко минава благополучно и пет минути след кацането към Земята са излъчени първите радиосигнали. Пристигат и снимките. Но за разлика от кадрите от експедицията “Аполо 11” и стъпките на Нийл Армстронг и Олдрин, които се показват в реално време по телевизията, СССР не публикува веднага фотографиите от “Луна 9”. По това време директор на обсерваторията Джодрел-Бенк във Великобритания е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип проследяват радиосигнала от станцията “Луна 9” и успяват да установят, че в хода на мисията сигналът е стабилен, след което прекъсва рязко. Това прекъсване Ловъл тълкува като момент на разбиване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути “Луна 9” започва отново да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без изследователите да са наясно какви данни съдържат те. Ловъл размишлява – дали тези сигнали не са подобни на сигналите от телефакс? Ако това е така, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, така че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес незабавно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл впоследствие успява да разпечата първата снимка от повърхността на Луната. Така изненадващо, но факт- първата в човешката история снимка, заснета от повърхността на Луната, бива разпространена първоначално от пресата на Запад и минават няколко дни преди гражданите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, съветски учен и дипломат, обвинява ръководството на Джодрел-Бенк, че няма официално разрешение за разпространяването на снимките. Въпреки това остава въпросът – ако от СССР са искали монопол над снимките, защо не са ги кодирали или поне защо не са ги публикували незабавно в пресата поради тяхната огромна пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и поради тази причина съществуват много теории за “Луна 9” – включително и тази, че сигналът е оставен некодиран съвсем умишлено. Пилотираният лунен модул на СССР. Следващата голяма задача пред космическата програма на СССР, изпращането на човек на Луната, се оказва твърде голяма хапка за нея. Съвсем скоро след триумфа на “Луна 9” лунната програма на САЩ започва главоломно да изпреварва тази на СССР. Създадена е цяла поредица апарати “Лунар Орбитър” и “Сървеър”, които са описани в специална статия на КОСМОС БГ – тези автоматични лунни станции са много по-сложни, данните от тях са по-качествени и като цяло са по-успешни от съветските мисии. Закономерно НАСА успява да победи в лунната надпревара, най-вече защото е създадена благополучно гигантската ракета “Сатурн 5”. Именно това е, което липсва на СССР – през 1969 г. две изстрелвания на свръхтежката ракета “Н1” завършват с аварии и става ясно, че няма как съветските специалисти да изпреварят своевременно американските си колеги. Любопитен факт е, че заради пословичната ненадеждност на съветските технологии е бил разработен вариант, при който, ако самотният космонавт останел заклещен на лунната повърхност в случай на повреда (СССР са планирали на Луната да кацне само един, а не двама души, както е било в САЩ), той е трябвало да излети към Земята с резервна ракета. Оставал нерешен въпросът как да прекоси терена между повредения кораб и резервния. Ето защо специалистите от НПО “Лавочкин” създали “Луноход”. Съветската “Луночерпалка” След като се изяснява, че СССР са твърде назад в надпреварата, от НПО “Лавочкин” преобразуват “Луноход” да бъде командван дистанционно от Земята, вместо да се управлява от космонавт. НПО “Лавочкин” конструират набързо и възвръщаема ракета заедно със специална машина, която може да загребва от лунната почва и да я натоварва в ракетата. Машината получава името “Луночерпалка”. Наративът на съветските власти е: “ето, може да правим всичко, което прави и НАСА, само че без екипаж – изцяло в автоматичен режим, по-бързо и по-безопасно”. Но първоначално и това се оказва прекалено амбициозна задача – новата тежкотоварна ракета “Протон”, дори и да е по-маломощна от лунната “Н1”, също аварира често. На 14-ти юни 1969 г. необозначена възвръщаема лунна мисия претърпява провал при изстрелването. Месец по-късно, на 13-ти юли, буквално три дни преди полета на “Аполо 11” с Армстронг и Олдрин, СССР изстрелва “Луна 15”. Това е последният шанс за съветските специалисти да извоюват почетна победа – да вземат скали с тяхната “Луночерпалка”, да ги доставят на Земята и да ги докоснат с ръцете още преди Армстронг и Олдрин да се върнат със своите лунни проби. Но малко преди кацането радиосингалът от “Луна 15” мистериозно прекъсва. До ден днешен никой не успява да разбере какво точно се е случило, така че вероятно мисията се е разбила. И докато през цялата 1969 г. НАСА изстрелва към Луната три кораба с астронавти (“Аполо 10”, “Аполо 11” и “Аполо 12”) и ги връща на Земята (като две от мисиите, “Аполо 11” и “Аполо 12”, постигат успешни кацания), до края на същата година космическата програма на СССР претърпява общо пет провала в опитите си да вземе проби от Луната с роботизираните си кораби. Макет на “Луна 16”. На 12 септември 1970 година ракетата-носител “Протон” най-после сработва и изпраща “Луна 16” към Луната, а на 20 септември автоматичната станция каца успешно на лунната повърхност, събира проби, след което те биват изстреляни с възвръщаема ракета към Земята. На 24 септември капсулата с пробите (общо 101 грама) се приземява с парашут сред казахстанските степи. На 10-ти ноември 1970 година е изстреляна благополучно и мисията “Луна 17”. Тя доставя на Луната първия роботизиран луноход, който пропътува над 10 километра, заснемайки множество снимки. Изображение, получено от камерите на “Луноход 1” Вярно е – СССР никога не изпраща човек на Луната. Но постиженията, постигнати в безпилотен режим – взимане на проби от лунната повърхност и дистанционно управление на луноходи, са безспорни. Съветските успехи идват по-късно от тези на НАСА, но все пак идват. За съжаление приключването на лунната програма “Аполо” предопределя и края на лунната програма на СССР. На 15 януари 1973 г. на естествения ни спътник каца вторият и последен съветски луноход – “Луноход 2”. На 28 октомври същата година е изстреляна възвръщаемата мисия тип “Луночерпалка” – “Луна 23”. За съжаление при кацането си се преобръща, вследствие на което “черпакът” не сработва. Прекатуреният спускаем апарат излъчва сигнали и изпраща данни в продължение на три дни. На 9 август 1976 г. е изстреляна последната възвръщаема мисия на СССР до Луната – “Луна 24”. Тя успешно каца на лунната повърхност, събира 170.1 грама проби и ги доставя на Земята. И след това всичко приключва. Роскосмос обещава, че “Луна 25”, която трябва да излети през този месец, няма да е изолиран случай, а ще е първата от цяла поредица от нови мисии, които трябва да положат началото на постоянно руско роботизирано и по-нататък на пилотирано присъствие на лунната повърхност. Но дали начинанието ще успее? Тепърва предстои да видим. Мнозина сме скептични. Едно със сигурност е ясно – Русия залага много на “Луна 25”. След войната в Украйна страната е в международна изолация, а малко са партньорите, които биха желали да работят с руснаците. Освен може би китайците. Поне такива са плановете за уж съвместна руско-китайска станция. Но за да бъде наистина станцията руско-китайска, руснаците трябва да докажат, че още могат да кацат на Луната. Само тогава ще бъдат взети насериозно. Защото през последните няколко години китайците доказаха, че могат да кацат на Луната. Станахме свидетели на два китайски лунохода и една възвръщаема мисия тип “луночерпалка”. Нищо чудно, ако “Луна 25” се провали, китайците да предпочетат да продължат напред сами. Прочие, вероятно те предпочитат да са си сами по принцип. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Авторът на сайта има голяма нужда от допълнителна помощ, за да обзаведе новото си жилищно помещение за редовни космически подкасти и влогове – за повече информация как да изпратите дарение тук! https://cosmos.1.bg/space/2023/08/05/history-soviet-moon-program/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса спътника Галакси-37! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 3 август 2023 г. 08:52 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:00 ч. българско време беше осъществено успешно изстрелване на ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” от космическия център Кейп Канаверал в САЩ. На път към геостационарна орбита бе изведен спътникът на Интелсат “Галакси-37”. Ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1077”, като това бе шестият полет за нея. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”: Тежащият пет тона спътник “Галакси-37” е построен от Максар за нуждите на Интелсат и притежава четири антенни отражателя. Той ще обслужва телевизионните и комуникационни мрежи в Северна Америка, като ще служи и за изпълнението на правителствени задачи. Очаква се “Галакси-37” да работи поне 18 години. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 53-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 49 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/03/falcon-9-launches-galaxy/

Снимките от посещението на Йо от мисията на НАСА Джуно са вече тук! Снимка на Йо, заснета от “Джуно” на 30-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill 2 август 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 30-ти юли американската мисия “Джуно” прелетя край вулканичната юпитерианска луна Йо, сближавайки се само на 22 000 километра от повърхността ѝ. През изминалия ден НАСА тихомълком, без пресконференция, публикува фотографиите от посещението – категоричен признак, че то е било успешно. Необработените снимки са достъпни на този уеб адрес: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=junocam Обработените от други космически ентусиасти снимки – на този: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=public Юпитер и Йо, заснети на 30-ти юли от “Джуно”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill В научен план този път изследователите разчитаха основно не толкоз на фотографиите, колкото на данните от инструмента, предоставен от Италианската космическа агенция – JIRAM ( Jovian InfraRed Auroral Mapper). “Докато JIRAM бе специално предназначен да наблюдава полярните сияния на Юпитер, неговата способност да открива топлинни източници го прави незаменим и при търсенето на активни вулкани на Йо”, съобщи ръководителят на мисия “Джуно” Скот Болтън преди облитането. “Докато се приближаваме все повече с всяко облитане, JIRAM и останалите инструменти добавят още познание към нашата библиотека от данни за луната, позволявайки ни не само да разгадаем структурите на повърхността, но и да разберем как те се променят с течение на времето”. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/02/nasa-juno-io-flyby/

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 2 август 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:31 ч. българско време от космодрума на о-в Уолопс беше проведено успешно изстрелване на ракета-носител “Антарес” с товарния космически кораб на Нортроп Груман “Сигнус”. Това бе последният полет на ракета “Антарес” в конфигурация “230+”, с украинска първа степен и два руски двигателя “РД-181”. Доскоро степените се правеха от предприятието Южмаш под надзора на конструкторското бюро Южное, намиращо се в Днипро, Украйна. Двигателите “РД-181” се произвеждаха от руското предприятие НПО Енергомаш. Доставката на тези двигатели обаче вече не се осъществява заради серията от санкции и контрасанкции, които влязоха в сила след началото на войната в Украйна. Понастоящем компанията-оператор на “Антарес” Нортроп Груман работи в сътрудничество с Файърфлай за проектирането и производството на следващото поколение ракети, които ще се казват “Антарес 330”. Те ще бъдат оборудвани с двигатели на Файърфлай “Миранда” и ще са с изцяло американски технологии, но се счита, че ще са готови за експлоатация не по-рано от 2025 година. Докато разработката на “Антарес 330” тече, корабите “Сигнус” ще се извеждат в орбита с ракети на СпейсЕкс “Фалкън 9”. На борда на излетелия тази нощ “Сигнус”, който притежава и собствено име “Лоръл Кларк” (в чест на загиналата астронавтка на “Колумбия”), пътуват около 3 700 килограма оборудване за МКС, провизии за астронавтите и научни експерименти. Един от най-интересните експерименти се казва Neuronix и той предвижда създаването на триизмерни клетъчни култури от неврони в условията на микрогравитация. По този начин ще се тестват нови методи за генна терапия, касаеща заболявания на нервната система. Друг опит е “Сафайър 4”, при който след разкачането на “Сигнус” от МКС в края на мисията му ще бъде предизвикан изкуствен пожар. Целта е да се проучи доколко такива инциденти биха били преживяеми по време на пилотирана космическа експедиция. Многоиглената сонда на Ленгмюир, предоставена от Европейската космическа агенция, ще измерва плазмената плътност в йоносферата – регионът, където земната атмосфера се среща с космоса. Специален робот с форма на куб на име Астробий ще намали времето, което астронавтите прекарват в изпълнението на рутинни задачи. Очаква се космическият кораб да пътува два дни до орбиталната станция и да престои прикачен към нея в продължение на няколко месеца. За повече информация: НАСА Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/02/cygnus-launches-iss/

Автоматичната лунна станция Луна 25 бе прикачена към ускорителния блок Фрегат “Луна 25” е прикачена към Фрегат. Фото: Роскомос 1 август 2023 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Роскосмос съобщи, че автоматичната лунна станция “Луна 25” бе прикачена към ускорителния блок “Фрегат”. Изстрелването остава насрочено за този месец, макар че точният ден предстои да бъде уточнен. Към настоящия момент работата на космодрума Восточний продължава да се изпълнява в съответствие с план-графика. Пристъпено е към съвместна проверка на вече прикачените “Луна 25” и “Фрегат”. Напомням на читателите, че “Луна 25” ще е първата ръководена от Русия мисия отвъд околоземна орбита след трагичния провал на “Фобос-Грунт” през 2011 година (без да включваме в статистиката космическия телескоп “Спектр-РГ” през 2019 г.). За последен път руснаците имаха частично успешна планетарна мисия през 1988-1989 г. (“Фобос 2” в орбита около Марс), а успешна лунна – през 1976 г. (“Луна 24”). “Луна 25” ще кацне в кратера Богуславски, част от южния полярен регион на Луната. Никога досега в историята на космонавтиката не е кацано успешно на лунния Южен полюс, така че Индия и Русия са в надпревара кой пръв ще го направи през този месец (напомням, че понастоящем индийската мисия “Чандраян-3” пътува към естествения ни спътник). Кратерът Богуславски не е постоянно затъмнен като Шакълтън, но все пак резултатите от мисията “Луна 25” се очертава да обогатят сериозно познанията ни за полярните местности на Луната. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/01/luna-25-attached-fregat/

Последната ракета Антарес с украинска степен и руски двигатели излита тази нощ! Последната ракета “Антарес 230+” в очакване на своя полет. Photo credit : NASA 1 август 2023 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Късно през нощта на 2-ри август в 03:31 ч. българско време към МКС ще се отправи американският товарен кораб “Сигнус”. За изстрелването му ще се използва последната ракета “Антарес” в конфигурация “230+” – с украинска първа степен и руски ракетен двигател “РД-181”. Доскоро степените се правеха от предприятието Южмаш под надзора на конструкторското бюро Южное, намиращо се в Днипро, Украйна. Двигателите “РД-181” се произвеждаха от руското предприятие НПО Енергомаш. Доставката на тези двигатели обаче вече не се осъществява заради серията от санкции и контрасанкции, които влязоха в сила след началото на войната в Украйна. Понастоящем компанията-оператор на “Антарес” Нортроп Груман работи в сътрудничество с Файърфлай за проектирането и производството на следващото поколение ракети, които ще се казват “Антарес 330”. Те ще бъдат оборудвани с двигатели на Файърфлай “Миранда” и ще са с изцяло американски технологии, но се счита, че ще са готови за експлоатация не по-рано от 2025 година. Докато разработката на “Антарес 330” тече, корабите “Сигнус” ще се извеждат в орбита с ракети на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Но да се върнем към предстоящия старт през идната нощ. На борда на този “Сигнус”, който притежава и собствено име “Лоръл Кларк” (в чест на загиналата астронавтка на “Колумбия”), пътуват около 3 700 килограма оборудване за МКС, провизии за астронавтите и научни експерименти. Един от най-интересните експерименти се казва Neuronix и той предвижда създаването на триизмерни клетъчни култури от неврони в условията на микрогравитация. По този начин ще се тестват нови методи за генна терапия, касаеща заболявания на нервната система. Друг опит е “Сафайър 4”, при който след разкачането на “Сигнус” от МКС в края на мисията му ще бъде предизвикан изкуствен пожар. Целта е да се проучи доколко такива инциденти биха били преживяеми по време на пилотирана космическа експедиция. Очаква се космическият кораб да пътува два дни до орбиталната станция и да престои прикачен към нея в продължение на няколко месеца. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/01/last-antares-rocket-230/

Чандраян-3 напусна околоземната орбита и пътува към Луната! Траекторията на “Чандраян-3”. Image credit : ISRO 1 август 2023 г. 00:05 ч. Светослав Александров. Индийската космическа мисия “Чандраян-3”, която беше изстреляна на 14-ти юли, прекара последните дни в поетапно повдигане на апогея си. Днес бе осъществена поредната критична маневра, благодарение на която мисията окончателно напусна околоземната орбита, отправяйки се към Луната! Според ISRO, космическата агенция на Индия, предстои няколкодневно пътешествие към естествения ни спътник. “Чандраян-3” ще пристигне в първична елиптична окололунна орбита на 5-ти август. След това орбитата поетапно ще бъде променяна, докато стане 100-километрова кръгова. Очакванията са кацането на Луната да е факт на 23-ти или 24-ти август. Стига то да е успешно, Индия ще се превърне в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, спуснала меко апарат на лунната повърхност. https://cosmos.1.bg/space/2023/07/31/chandrayaan-3-leaves-leo/

ПЪРВИ СНИМКИ: Космическият телескоп Евклид официално заработи! Първата снимка от космическия телескоп “Евклид”, заснета посредством прибора VIS във видимата област на електромагнитния спектър. Photo credit : ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, CC BY-SA 3.0 IGO 31 юли 2023 г. 22:20 ч. Светослав Александров. На 1-ви юли ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” изпрати в космоса телескопа на Европейската космическа агенция “Евклид”. Днес, близо месец по-късно, агенцията ни показа първите снимки от телескопа – и той работи според очакванията! На борда на “Евклид” има два прибора: VIS, който снима във видимата област на електромагнитния спектър, и NISP, който снима в инфрачервената област. И двата инструмента са в отлично състояние. Първата снимка от космическия телескоп “Евклид”, заснета посредством прибора NISP в инфрачервената област на електромагнитния спектър. Photo credit : ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, CC BY-SA 3.0 IGO Космическият телескоп “Евклид” работи във втората точка на Лагранж от системата Земя-Слънце (L2), същия регион от космоса, разположен на 1.5 милиона километра от Земята и където работи и космическият телескоп на НАСА “Джеймс Уеб”. Задачата на “Евклид” е да наблюдава една трета от цялото нощно небе и да прониква до 10 милиарда години назад в миналото – малко по-малко в сравнение с възможностите на телескопа “Джеймс Уеб”, който бе изстрелян в края на 2021 година. В рамките на шестгодишен период учените ще използват данните от “Евклид”, за да създадат две детайлни карти. Първата трябва да разкрие къде е разпределението на тъмната материя – тя ще разчита на гравитационните лещи, ефект, при който космическите обекти изкривяват светлината от по-далечните източници. Втората ще използва т.нар. барионни акустични осцилации, гигантски шокови вълни, останки от времената, когато Вселената е била млада и гореща. По този начин изследователите трябва да разкрият защо Вселената се разширява, като водещата теория е именно тази за тъмната енергия. https://cosmos.1.bg/space/2023/07/31/еuclid-first-images/

УСПЕХ: Индийска ракета изведе в космоса седем спътника! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 30 юли 2023 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Две седмици след изстрелването на мисията към Луната “Чандраян 3” индийската космонавтика с ново постижение – тази нощ, на 30-ти юли, в 04:00 ч. българско време, от космическия център Сатиш Дхаван излетя ракета “PSLV” със седем сингапурски спътника на борда. Най-големият от тях бе “DS-SAR” – спътник със синтетично-апертурен радар, тежащ 360 килограма, разработен от Агенцията по отбранителни науки и технологии на Сингапур в сътрудничество с частната фирма ST Engineering. Ракетата извози в космоса и още шест микроспътника – всичките разработени от университети и други организации на Сингапур. На 21-вата минута след старта започва освобождаването на седемте спътника в тяхната целева 535-километрова околоземна орбита. Нямаше никакви отклонения по време на изпълнението на тази процедура. Днешният космически полет бе шести за Индия през 2023 година, с което страната се нарежда на достойното четвърто място след САЩ (безспорен първенец с 62 изстрелвания), Китай (с 31 изстрелвания) и Русия (с 9 изстрелвания). Индийската космическа програма се активизира съществено след последните три години, след пауза, до голяма степен обусловена от ковид. Безспорно най-голямото събитие за страната е очакваното кацане на Луната, което трябва да е факт през втората половина на месец август. За повече информация: ISRO https://cosmos.1.bg/space/2023/07/30/indian-rocket-seven-satellites/

УСПЕХ: Свръхтежката ракета Фалкън Хеви изведе в космоса най-тежкия комуникационен спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 29 юли 2023 г. 10:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 29-ти юли, в 06:04 ч. българско време бе проведено успешно изстрелване на свръхтежката ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”. На борда ѝ се намираше тежащият девет тона комуникационен спътник “Юпитер 3”. Никога досега в историята на космонавтиката не бе изпращан толкова масивен спътник до геостационарна орбита! Това бе общо седмото изстрелване за “Фалкън Хеви” след епичния дебют на ракетата с автомобила “Тесла” през 2018 година. После през 2019 г. “Фалкън Хеви” проведе две редовни мисии, но последва неочаквана тригодишна пауза поради липса на готовност на полезните товари. Чак през ноември 2022 година ракетата летя отново, като от тогава досега тя отбеляза четири изстрелвания. Какви невероятни бяха тези девет месеца! По време на ноемврийското изстрелване “Фалкън Хеви” бе най-мощната ракета в света, но само месец по-късно тя отстъпи първенството на “Спейс Лонч Систъм”, след като НАСА изстреля до Луната мисията “Артемис 1”. А от април насам “Фалкън Хеви” вече е третата най-мощна ракета в света, тъй като СпейсЕкс започна да изстрелва и “Старшип”. Фирмата на Илон Мъск продължава да се готви за второто изстрелване на “Старшип”, което може да е факт още през август. Снощи беше тествана успешно новата водна система за заглушаване на сътресенията след запалването на двигателите. Край на хвърчащите камъни и отломки: Но да се върнем на “Фалкън Хеви”. Тъй като имаше нужда цялата мощ на ракетата да се използва за въвеждането на спътника “Юпитер 3” в геостационарна орбита, централното ядро не бе върнато на Земята. Двата странични ускорителя обаче бяха върнати – те осъществиха паралелни кацания върху двете площадки на космическия център Кейп Канаверал. Комуникационният спътник “Юпитер 3” е построен от Максар Текнолоджис и ще обслужва клиенти в САЩ и Латинска Америка. Освен че тежи девет тона, той е с размера на комерсиален самолет. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 52-ри за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 48 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Това бе и 250-тата изцяло успешна мисия за СпейсЕкс от началото на съществуването на компанията! Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/07/29/falcon-heavy-heaviest-commsat/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе нови 22 спътника Старлинк в космоса и счупи пореден рекорд! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 28 юли 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес в 07:01 ч. българско време от центъра Кейп Канаверал беше осъществено поредното успешно изстрелване на ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, като фирмата на Илон Мъск постави нов рекорд – за най-кратко време, нужно за подготовката на стартовата площадка между две мисии! Предходният рекорд бе поставен през юни, когато след изстрелването на “Сатрия” СпейсЕкс успя да подготви стартовата площадка за 113 часа и 14 минути преди изстрелването на партида “Старлинк”. Новият рекорд сега възлиза на 97 часа и 11 минути – последното изстрелване бе на 24-ти юли. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, като това бе петнадесетата мисия за нея. Преди степента е служила за изпращането в космоса на два GPS спътника, на пилотирания кораб “Крю Драгън” на частната мисия “Инспирейшън 4”, на частната пилотирана мисия “Аксиом-1”, на “Найлсат”, на партида “УанУеб”, на “БАДР-8” и сега, след днешния полет, вече има зад гърба си и осем полета по програмата “Старлинк”. На 8-мата минута след старта степента извърши меко кацане върху платформата “Недоимък на достойнство”. В орбита бяха въведени нови 22 спътника “Старлинк”. Това е поредната партида сателити от по-ново поколение “Версия2-Мини”, като напомням, че наскоро приключи извеждането на спътниците от по-старото поколение “Старлинк версия-1.5”. “Версия2-Мини” са по-тежки и обемисти (ето защо “Фалкън 9” извежда наведнъж само по двайсетина, а не по петдесет, както бе доскоро), имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 51-ви за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 48 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/07/28/spacex-launches-starlink-record/

На 30-ти юли американската мисия Джуно ще посети отново юпитерианската луна Йо! Най-добрата снимка на Йо, получена от мисия “Джуно” досега. Фотографията бе заснета на 16 май от разстояние 35 623 километра. Photo credit : NASA / SwRI / MSSS / Jason Perry © CC BY 28 юли 2023 г. 07:55 ч. Светослав Александров. На 30-ти юли мисията на НАСА “Джуно” ще прелети отново край вулканичната юпитерианска луна Йо, преминавайки само на 22 000 километра от повърхността ѝ – това ще е най-голямото сближение досега. Този път учените смятат да разчитат повече на инструмента, предоставен от Италианската космическа агенция – JIRAM ( Jovian InfraRed Auroral Mapper). “Докато JIRAM бе специално предназначен да наблюдава полярните сияния на Юпитер, неговата способност да открива топлинни източници го прави незаменим и при търсенето на активни вулкани на Йо”, съобщава ръководителят на мисия “Джуно” Скот Болтън. “Докато се приближаваме все повече с всяко облитане, JIRAM и останалите инструменти добавят още познание към нашата библиотека от данни за луната, позволявайки ни не само да разгадаем структурите на повърхността, но и да разберем как те се променят с течение на времето”. Изстрелян през 2011 г., космическият апарат на НАСА “Джуно” изучава системата на Юпитер от 2016 г. и скоро ще започне своята трета година от началото на разширената си мисия. Йо е по-голям от нашата собствена Луна, но представлява уникално тяло в Слънчевата система – не само бива придърпван от мощната гравитация на Юпитер, но и от тази на останалите Галилееви луни – Европа и Ганимед. Като резултат Йо е непрекъснато изтеглян и сплескван, поради което се формира лава. Тя изригва от множеството вулкани. По време на последното облитане на Йо от “Джуно” на 16-ти май, камерата на мисията “ДжуноКам” засне снимка от разстояние 35 600 километра. На фотографията се забелязва петно в близост до екваториалния регион Волънд. “Когато сравних изображението с тези, заснети на същия регион от мисиите “Галилео” и “Ню Хърайзънс” (съответно през 1999 и 2007 г.), бях развълнуван да видя промените на Волънд, където лавовите потоци са се разширили на запад, а друг вулкан на север от Волънд притежава нови лавови потоци около себе си”, съобщава Джейсън Пери от Университета в Аризона. “Йо е известен със своята екстремна вулканична активност, на 16 години по-късно е хубаво да наблюдаваме отново тези промени отблизо”. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/07/28/juno-io-preview/

Автоматичната лунна станция Луна 25 бе заредена с гориво На снимката: автоматичната лунна станция “Луна 25”. Фото: Роскосмос 26 юли 2023 г. 17:55 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос съобщи в своя канал в Телеграм, че автоматичната лунна станция “Луна 25” е вече заредена с гориво и сгъстени газове. Скоро ще се пристъпи към прикачването ѝ към ракетата-носител. Изстрелването остава насрочено за август. “Преди малко повече от половин век”, пише в съобщението си Роскосмос, “към края на космическата надпревара малцина се съмняваха, че Луната съвсем скоро ще се превърне в пълноценния “седми континент” на нашата планета. Съветските инженери и конструктори даже проектираха бази-градове за бъдещите колонисти. Нищо подобно не се случи – в средата на 70-те години човечеството внезапно загуби интерес към небесното тяло. Тогава изглеждаше, че ще е завинаги. Но ситуацията се промени след научните открития, направени през последните десетилетия. Усвояването на земния естествен спътник отново се взима насериозно”. Роскосмос съобщава, че през лятото на тази година Русия не само ще се завърне на Луната, но това ще е първата стъпка към постоянното оставане там. Дали ще успее е друг въпрос. Последната успешна мисия на СССР до Луната бе осъществена през 1974 г. (“Луна 24”), а последната междупланетна мисия бе “Фобос 2” през 1988-1989 година, която работеше в орбита около Марс. След разпадането на СССР руснаците имаха два опита да реализират планетарна мисия – “Марс 96” през 1996 г. и “Фобос-Грунт” през 2011 г., но и двата завършиха с неуспех. Единствените успехи на Русия в междупланетното пространство са вследствие на сътрудничеството със САЩ и Европейската космическа агенция – руски прибори работят на борда на американските мисии “Лунър Риконисънс Орбитър”, “Марс Одисей”, марсохода “Кюриосити”, както и на европейски мисии като “ЕкзоМарс”. А единствената ръководена от Русия мисия след разпадането на СССР, летяла в междупланетното пространство, е тази на космическия телескоп “Спектр-РГ” през 2019 година. За сравнение днес в орбита около Луната работят мисии на САЩ (“Кепстоун”, “Лунър Риконисънс Орбитър”), на Индия (“Чандраян-2”), на Южна Корея (“Данури”). На повърхността откъм обратната страна продължава да пъпли китайският луноход “Юту-2”. Ще се присъедини ли Русия към клуба на космическите държави, които изучават Луната в съвремието? Предстои да видим. https://cosmos.1.bg/space/2023/07/26/luna-25-fueled-gorivo/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе в космоса 22 спътника Старлинк по време на 50-тото изстрелване за 2023 година! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 юли 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс проведе своето 50-то изстрелване за календарната година! Ракета “Фалкън 9” излетя тази нощ в 03:50 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал, а на борда ѝ имаше 22 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Първата степен на ракетата бе рециклирана, известна под сериен номер “B1076” и това бе шестото изстрелване за нея. Преди тя е служила за изпращането в орбита на товарен кораб “Карго Драгън” до МКС, на пардита спътници “УанУеб”, на спътник “Интелсат” и още две партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. На 65-тата минута след старта всичките 22 спътника бяха освободени в целевата им орбита. Това е поредната партида сателити от по-ново поколение “Версия2-Мини”, като напомням, че наскоро приключи извеждането на спътниците от по-старото поколение “Старлинк версия-1.5”. “Версия2-Мини” са по-тежки и обемисти (ето защо “Фалкън 9” извежда наведнъж само по двайсетина, а не по петдесет, както бе доскоро), имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 50-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 47 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/07/24/spacex-22-starlink-satellites/

УСПЕХ: Китай за пръв път изстреля комуникационен спътник с гъвкав слънчев панел! Снимка от днешното изстрелване. Photo : CNSA 23 юли 2023 г. 11:40 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 05:50 ч. българско време беше осъществено изстрелване на китайска космическа ракета “Лонг Марч-2Д”. На борда ѝ се намираха четири спътника – три за дистанционно сондиране на Земята, разработени от китайската фирма Скайсайт, както и един експериментален спътник за изпробването на нови комуникационни технологии. Комуникационният спътник е известен под названието “Лингжи-03” и е конструиран от китайската фирма ГалаксиСпейс. Това е първият комуникационен спътник в историята на китайската космонавтика, който притежава лек и модулен слънчев панел. Панелът в разгънато състояние е дълъг 9 метра и широк 2.5 метра, но дебелината му е само 1 милиметър. Преди изстрелването той бива сгънат до компактна структура с дебелина само 5 сантиметра и така не заема от обемния капацитет на ракетата-носител. Основната задача на “Лингжи-03” е да предава данни със скорост десетки гигабита в секунда. Според Чжан Шиджие, ръководителят на научния екип на ГалаксиСпейс, има нужда от повече технологични решения за съвместяването и интеграцията на наземните 5G мрежи с изкуствените спътници. Изследователят е убеден, че в бъдеще една интегрирана мрежа с инфраструктура в небето, космоса, на сушата и в океаните ще тласне човечеството към епохата на 6G с повсеместно глобално покритие. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/07/23/china-launch-success/

Ето как откривам астероиди в рамките на научен проект на НАСА Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons 20 юли 2023 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Метеорът, видян от територията на България на 11-ти юли, ни показа нагледно колко е важно да изучаваме астероидите, за да се подсигурим срещу евентуално попадение върху нашата планета. Днес ще ви разкажа как в рамките на научен проект на НАСА откривам нови астероиди, помагам за определянето на орбиталните параметри на досега откритите такива и така съдействам за защитата на Земята срещу астероидната заплаха. От няколко месеца насам вечер, след работа, не играя компютърни игри, поне не с такава интензивност, както преди – вместо това предпочитам да прекарвам времето си на страниците на Zooniverse. На този сайт са публикувани десетки научни проекти и всеки от вас може да се включи към някой от тях, за да прави реални открития. Най-привлекателното за Zooniverse е, че не са необходими предварителни умения – ръководителите на проектите сами ще ви обучат. Обикновено има кратък tutorial, който ще ви даде базисното ниво на грамотност, за да започнете работа, а по-нататък са планирани уебинари и Zoom срещи. Проектът Daily Minor Planet под ръководството на д-р Карсън Фулс бе обявен официално на страниците на НАСА на 16-ти май. Той използва данни, получени от финансираната от НАСА програма Catalina Sky Survey, в рамките на която всяка нощ биват заснемани повече от 1 000 изображения. Екипът е малък и няма възможността да прегледа детайлно всяко едно от тези изображения. В рамките на последните два месеца бяха направени над 217 500 класификации от общо 2 808 доброволци. Сега, през юли, 131 от тези 2 808 души бяхме включени в публикацията на списанието Minor Planet Circulars, издавано от Minor Planet Center (MPC) под егидата на Международния астрономически съюз (IAU). Сред тези 131 съм и аз ( S. D. Alexandrov, p. 850), в последния брой (дата 2023/07/06), който е достъпен на този линк : https://minorplanetcenter.net/iau/ECS/MPCArchive/MPCArchive_TBL.html . Отне ми около месец работа и тренинг, за да придобия нужния опит и да отсявам на предоставените снимки астероидите от останалите фалшиви детекции. В средата на месец юни д-р Карсън Фулс, ръководителят на проекта, се свърза с мен и ме информира, че е доволен от предоставените от мен данни и от конструктивните дискусии, които водя с останалите участници, след което ми предложи да вляза в екипа на Zooniverse като модератор – и аз приех (линк към екипа на Daily Minor Planet). Цялостната равносметка е следната – докъм 20-ти юли 2023 г. от Daily Minor Planet към MPC са подадени заявления за общо 214 потенциално нови астероида (198 от основния астероиден пояс и 16 близкоземни). От тях 26 са с мое участие (линк 1, 2, 3, 4 и 5). От тези 26, общо 17 са вече асоциирани с познати астероиди и направените измервания спомагат за прецизирането на орбитите им. Но девет от обектите не са асоциирани с нито един известен астероид (те се водят в MPC под т.нар. Isolated Tracklet File) – именно това са вероятните нови открития, на които аз съм съавтор. Все още не е късно – всеки желаещ може да се включи в проекта и да открива нови астероиди. Има и още множество други граждански научни проекти с отворен достъп, които са публикувани на сайта на НАСА ( https://science.nasa.gov/citizenscience ). Но за да направите откритие със сигурност ще ви трябва постоянство. Относно Daily Minor Planet, лично аз изчислявам, че средностатистически около 0.12% от заснетите изображения биха могли да съдържат потенциално нов астероид. https://cosmos.1.bg/space/2023/07/20/discovering-asteroids-daily-minor-planet/

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс откри разнообразие от органични молекули на Марс Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода “Пърсъвиърънс” на 6-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS 20 юли 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс”, който кацна на Червената планета в началото на 2021 г. и продължава да работи безпроблемно до ден днешен, откри разнообразие от органични молекули в марсианската почва. Откритието засилва вероятността някога в далечното минало на Марс да е възникнал и живот. Учените от НАСА се опитват да отговорят в продължение на десетилетия на въпроса “Има ли или имало ли е живот на Марс?”. През 1976 г. двете мисии “Викинг 1” и “Викинг 2” успешно кацнаха на Червената планета и приборите им откриха признаци за наличието на органични молекули, които са структурните блокчета на живите организми, но тогава те не успяха да отхвърлят напълно вероятността дали не става въпрос за вторично замърсяване на датчиците по време на подготовката на мисиите на Земята вследствие на използването на почистващи течности. Чак през 2008 г., когато на Марс кацна спускаемият апарат “Феникс”, той успя да намери перхлорати и се изясни, че “Викинг-“ите не са се натъкнали на остатъчни следи от почистващите течности, а става въпрос за продуктите на реакциите между перхлоратите и истински органични вещества на Марс! “Феникс”, както и кацналият през 2012 г. марсоход “Кюриосити”, пряко доказаха, че в почвата на Марс има органични вещества. Но докато тези мисии разчитаха на метода на газовата хроматография с масспектрометрия, кацналият през 2021 г. най-нов марсоход “Пърсъвиърънс” притежава уникален, никога досега неизползван прибор на име SHERLOC (съкр. от “Scanning Habitable Environments with Raman and Luminescence for Organics and Chemicals”). Както самото име показва, за пръв път на Марс се провежда Раманова и флуоресцентна спектроскопия. Към SHERLOC работи и цветна камера WATSON, способна да заснема свръхдетайлни снимки на скалите. Не е изненадващо, че “Пърсъвиърънс” е открил нови доказателства за органични молекули на Марс – той бе изпратен специално в делтата на пресъхналата река, вливала се някога в езерото (днес кратер) на име Йезеро. А делтите са сред най-добрите места, където могат да се намерят следи от отминал живот. Изненадата е, че още преди “Пърсъвиърънс” да се дотътри до делтата, той взе проби от самото дъно на кратера – и то от скали, които са с вулканичен, а не седиментен произход. Въпреки че скалите са вулканични, SHERLOC засече следи от органични вещества във всички събрани 10 проби. Сигналите от инструмента са съвместими с “молекули, свързани с водни процеси” – което означава, че течащата вода в древното минало на Марс е изиграла важна роля, допринасяйки за огромното разнообразие от органични вещества. Все още предстои точното изясняване на тези органични вещества, но се счита, че става въпрос за производни на бензена и нафталена. “На Земята тези вещества се срещат в суровия петрол, който има биологичен произход, но също така може да ги получим и чрез разнообразни химични реакции”, информира ни Райън Ропъл от университета в Питсбърг и втори автор на научната статия, публикувана в “Нейчър”. Обаче е рано да се каже, че натрупаните доказателства стигат, за да се повърди категорично, че на Марс е имало живот. Макар че вече трета поредна мисия установява наличието на органични вещества на планетата, все още не е открито такова, което да не може да се е образувало и по небиологичен път. “Ние тепърва сме се докоснали до историята за органичния въглерод на Марс”, съобщава д-р Ейми Уилиямс от Университета във Флорида и водещ астробиолог, който работи за изясняването на въпроса за живота на Червената планета. За повече информация: Нейчър https://cosmos.1.bg/space/2023/07/20/perseverance-diversity-organic-molecules/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса 15 спътника Старлинк Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 юли 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес в 07:09 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, бе осъществено изстрелване на ракета “Фалкън 9” с 15 спътника “Старлинк”. Навремето с по едно изстрелване се извеждаха по 40-50 спътника наведнъж, но това касаеше тези от по-старото поколение “Старлинк v1.5”. Тези партиди вече са изведени и сега продължават полетите на спътниците от по-новото поколение “Версия 2-Мини”. Те са по-тежки и обемисти (ето защо в космоса бяха изведени само 15 от тях), имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. Този път не бе поставен рекорд – ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, като това бе десетото изстрелване за нея. На около 9-тата минута след старта степента извърши безупречно кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 49-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 46 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/07/20/falcon-9-launches-15-starlink-satellites/

УСПЕХ: Рокет Лаб върна първата степен на ракета Електрон след изстрелването на 7 спътника! На кадъра: завръщането на степен на “Електрон” посредством парашут. Photo credit : Rocket Lab 18 юли 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 04:27 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе проведено успешно изстрелване на ракета “Електрон” на американската фирма Рокет Лаб. В орбита бяха въведени седем спътника, а първата степен на ракетата се завърна успешно на Земята посредством парашут. С това фирмата на Питър Бек е едва втората в световен мащаб след СпейсЕкс, разполагаща с технологии за рециклиране на ракетни степени след орбитални мисии. Мисията летя под надслова Baby Come Back, символизирайки прибирането на първата степен. За разлика от степените на “Фалкън 9”, които кацат на Земята посредством двигателната си система, “Електрон” са твърде малки ракети, за да могат да заделят гориво за целта. Ето защо Рокет Лаб залага на парашутите. Първоначално даже се планираше степените да бъдат прихващани във въздуха посредством хеликоптер, но това се оказа твърде сложна процедура и освен това ненужна – изпитанията доказаха, че двигателите на “Електрон” са работоспособни дори и след приводняване в океана. Четири от изведените днес спътници бяха от новата групировка на НАСА “Старлинг” (да не се бърка с интернет групировката на Мъск “Старлинк”). Целта на “Старлинг” е да изпробват в космоса модерната концепция за “космически рояци” – т.е. множество космически апарти, които действат синхронно в орбита и координират своите действия, за да постигнат определени цели. Беше изпратен в космоса и един спътник на канадската телекомуникационна компания Телесат, какво и два микроспътника за нуждите на американската фирма Спайър Глоубъл, които ще наблюдават Земята в радиодиапазона. Цялостната равносметка за Рокет Лаб е следната: днешният полет бе седми за компанията през 2023 г., като шест от мисиите бяха орбитални, а една – суборбитална (на системата HASTE за създаването на свръхзвукови технологии с военни приложения). Две от орбиталните мисии включваха връщането на първите степени на ракетите “Електрон”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/07/18/rocket-lab-stage-reuse/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля последната партида спътници Старлинк от по-старо поколение! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 16 юли 2023 г. 11:45 ч. Светослав Александров. Днес в 06:50 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. На борда ѝ се намираха последните 54 спътника от по-старото поколение на интернет групировката “Старлинк” – т.нар. “Версия 1.5”. Отсега нататък компанията на Илон Мъск ще продължи да изстрелва “Версия 2”, като понастоящем в ход е извеждането на т.нар. “Версия 2-Мини”, спътници, специално оптимизирани за “Фалкън 9”. В бъдеще “Версия 2” ще се изстрелват със “Старшип”. Но дори и спътниците от ново поколение за “Фалкън 9” да се наричат “Мини”, те все пак са по-големи и по-тежки в сравнение с по-старите “Старлинк v1.5”, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. Ракетата-носител “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1060”, която преди е служила за извеждането на GPS спътник, мисиите “Тюрксат 5А”, “Транспортър 2”, “Интелсат G33/G36”, “Транспортър 6” и десет партиди “Старлинк”. Днешният полет бе шестнадесети за степента, с което бе изравнен рекордът, поставен на 10-ти юли за най-голям брой орбитални изстрелвания на една и съща степен. Полетът бе безпроблемен, като на осмата минута след старта “B1060” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 48-ми за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 45 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/07/16/spacex-last-starlink-1-5-satellites/

УСПЕХ: Индийската мисия Чандраян-3 се отправи към Луната! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 14 юли 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 12:05 ч. българско време от космодрума Сатиш Дхаван беше проведено изстрелване на индийска ракета “LVM-3”. На борда на ракетата се намираше третата мисия от серията “Чандраян”, чиято основна задача е една – кацане на Луната! Индия има сериозен опит в изучаването на естествения ни спътник, макар и успешното кацане все още да се изплъзва на страната. Първата мисия “Чандраян-1” бе изстреляна през 2008 г. и тя бе орбитална, т.е. кръжеше около Луната, макар че извози със себе си малка сонда на име “Муун Импакт Проуб”. Сондата нямаше способност да каца, така че тя просто се разби в района на кратера Шакълтън, а по време на спускането си изпращаше видеа и снимки. Любопитен факт е, че на борда на “Чандраян-1” работеше и български прибор на име “РАДОМ-7”, който измерваше нивата на космическа радиация от окололунна орбита. Снимка на Луната, заснета през 2008 г. по време на спускането на “Муун Импакт Проуб”. Photo credit : ISRO Втората мисия “Чандраян-2” бе изстреляна през 2019 г. и тя се състоеше от орбитален модул, спускаем отсек “Викрам” и луноход “Прагиян”. За съжаление поради софтуерен бъг “Викрам” не успя да прецени точно разстоянието до лунната повърхност по време на спускането и той се разби. Иначе орбиталният отсек “Чандраян-2” продължава да работи около Луната и до ден днешен. Той е оборудван с мощна камера, която може да снима дори и малки обекти като намиращите се на повърхността скали. Мисията например вече успя да заснеме останките от пилотираните експедиции на НАСА “Аполо”: Снимка на останките от лунния модул “Ийгъл”, с помощта на който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се спуснаха на лунната повърхност през 1969 година. Тази фотография бе заснета през 2021 г. от индийската мисия “Чандраян-2”. Photo credit : ISRO Но кацането си остава голямата цел на индийската космическа агенция (ISRO). С това намерение днес към Луната бе изстреляна тази най-нова мисия “Чандраян-3”. Тя, за разлика от предходните две мисии, не разполага с никакъв постоянен орбитален отсек. Единствено за ограниченото време между навлизането в орбита и кацането е предвиден кратък експеримент – ще трябва да се снемат спектралните характеристики на Земята. Целта е да се види как изглеждат спектрите на една планета, на която има живот (Земята е единствената такава, за която знаем). Данните биха могли да се сравнят с тези, които получаваме при изучаването на извънслънчеви планети, например посредством телескопа “Джеймс Уеб”, и така да разберем дали те имат следи от живи организми. Кацането на “Чандраян-3” е насрочено предварително за 23-ти август. Ако то е успешно, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, спуснала мисия на лунната повърхност. Задачата е “Чандраян-3” да се приземи в района на Южния полюс на Луната – същото място, накъдето през август т.г. ще се отправи и мисията на Русия “Луна-25”. Това ще е първото руско изстрелване към Луната след 1976 година (когато бе реализирана последната съветска мисия “Луна 24”). Така Индия и Русия са в надпревара кой ще кацне пръв на Южния полюс. НАСА също има сериозна изследователска програма – в началото на тази година в орбита около Луната заработи мощната американска камера “Шадоукам”, монтирана към изстреляната от СпейсЕкс южнокорейска мисия “Данури”. “Шадоукам” е в състояние да снима лунните местности чрез отразената светлина от околните скали или от Земята – т.е. на този етап това е единствената технология, посредством която може да погледнем във вътрешността на вечнозатъмнения кратер Шакълтън. А това е най-интересната местност на Южния лунен полюс, защото се счита, че там може да има залежи от вода. Догодина към Шакълтън ще се отправи американският марсоход “Вайпър”. Снимка на кратера Аристарх, заснета от американската камера “Шадоукам”. Photo credit : NASA Очакванията са след кацането на “Чандраян-3” стационарният модул и луноходът да работят около две седмици. Специален прибор, подобен на термометър, ще измери температурите на лунния грунд, посредством сеизмометър ще се търсят лунни земетресения (лунотресения), а също така на борда на спускаемия апарат има и ретрорефлектор, предоставен от НАСА. Този пасивен прибор е сходен с огледалата, оставени на лунната повърхност от астронавтите на “Аполо” и които все още се използват за прецизното измерване на разстоянието Земя-Луна. Партньорството между Индия и НАСА беше допълнително подсигурено преди около месец, след като индийците подписаха американското съглашение “Артемис” за съвместно изследване на Луната и космоса. https://cosmos.1.bg/space/2023/07/14/chandrayaan-3-launches-moon/