SAlexandrov

УСПЕХ: Китайският пилотиран кораб Шенчжоу 15 се завърна на Земята! Кадър от завръщането на космическия кораб 4 юни 2023 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Днес в 01:34 ч. българско време космическият кораб на Китай “Шенчжоу 15” с трима астронавти на борда се завърна успешно на Земята след шестмесечна мисия до орбиталната станция “Тянгон”. Астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу съобщават, че се чувстват в добро състояние след полета. Любопитен факт е, че 57-годишният Ден Цинмин постави световен рекорд като човека, чакал най-дълго след неговата селекция за астронавт (в случая през 1998 г.) до първия му полет – почти 25 години! Допреди мисия “Шенчжоу 15” рекордът се държеше от украинския космонавт Леонид Каденюк. Той е бил избран в отряда на космонавтите през 1976 година за изпитателен полет на “Буран”, но впоследствие е бил премахнат заради проблеми в брака му. След разпадането на СССР Каденюк е приел украинско гражданство и през 1995 г. бил повторно избран за космонавт от космическата агенция на Украйна. На 19 ноември 1997 г. най-сетне полетял в космоса на борда на американската совалка “Колумбия”. “Винаги съм вярвал в силата на мечтите и постоянството. Няма значение колко съм стар, чувствам се щастлив затова, че нацията ми има нужда от мен”, коментира Ден след приземяването. “Много съм развълнуван, а когато бях на станцията, често гледах навън през прозореца, опитвайки се да открия родината и родното ми градче”, добави Чжан. “Сега ще адаптираме нашите тела възможно най-бързо и ще се върнем обратно към тренировките, за да сме готови за още мисии в бъдеще”. Напомням на читателите, че “Шенчжоу 15” бе изстрелян на 29-ти ноември 2022 година. В рамките на половингодишната мисия астронавтите изпълниха четири космически разходки и завършиха строежа на станция “Тянгон”. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/04/shenzhou-15-returns-earth/

Брутална излагация: Старлайнър вероятно няма да лети през тази година заради умопомрачителен гаф! Космическият кораб “Старлайнър” по време на безпилотния му дебют през май. Photo credit : NASA 2 юни 2023 г. 00:20 ч. Светослав Александров. НАСА и Боинг шокираха днес космическите ентусиасти с умопомрачително разкритие: пилотираният космически кораб на Боинг “Старлайнър” няма да лети това лято и вероятно през цялата 2023 година. Причината: изолирбандът, широко използван на кораба, е от горими материали – и това беше разкрито буквално през последните няколко дни! Новината бе съобщена на пресконференция, излъчена спешно по НАСА ТВ днес. Разбира се, това не е единственият проблем – новооткрити технически дефекти никнат като гъби. Докато са подготвяли кораба за пълнене с гориво, пак отказал клапан. Оказа се също така, че вървите на парашутите не издържат на натоварване. Изобщо не включваме проблемите с рисковете от експлозия на батериите, които бяха установени още през април и наложиха отлагането за юли. Но фактът, че кабелите на космическия кораб използват масово горим изолирбанд, е най-сериозният гаф, сполетял “Старлайнър”. При това думичката “масово” е само приближение към реалността. НАСА и Боинг изобщо не знаят къде и колко, на кои точно компоненти, има такъв изолирбанд. За да се направи количествено оценка, вероятно космическият кораб трябва да бъде разглобен изцяло!!! Това изключва вероятността за какъвто и да е полет по-рано от 2024 година… и не говорим за началото на годината! Още по-лошо – миналата година “Старлайнър” бе изстрелян на безпилотна пробна мисия до Международната космическа станция. Макар че тази мисия завърши успешно, проблемите с горимия изолирбанд и с парашутите са съществували и тогава. Изглежда, че тогавашният успех е бил чудо. “Старлайнър” се превръща в тотална катастрофа за Боинг, след като фирмата усвои близо $5 милиарда за неговата разработка. Същевременно НАСА плати на СпейсЕкс за “Крю Драгън” само $2.6 милиарда. Разработката на двата кораба започна относително по едно и също време. СпейсЕкс вози астронавти от три години насам, като на “Крю Драгън” са летели 38 души. Въпреки вложените $5 милиарда, вероятно стигнахме до етапа, в който НАСА се пита дали си заслужава да се продължава напред със “Старлайнър”. СпейсЕкс върши цялата работа по превоза на товари и астронавти до МКС и свръх това – има туристически полети. Агенцията призна на пресконференцията, че с Боинг се водят дискусии за бъдещето на кораба. Което означава – напълно възможно е миналогодишният безпилотен полет на “Старлайнър” да е бил последен за цялата програма. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/01/starliner-nqma-da-leti/

Фактите имат значение, но Егоров ни напомня, че подходът ни към търсенето на истината винаги трябва да отчита всички доказателства заедно, а не поотделно. Изолираният подход не работи, тъй като на всеки аргумент може да се представи контрааргумент. Например – астронавтите на НАСА поставят ретрорефлектор, който отразява изпратените от Земята лазерни лъчи. СССР правят същото с “Луноход 2”. Астронавтите събират множество проби от лунния грунд и ги доставят на Земята. Съветските станции от серията “Луна” правят същото, при това в безпилотен режим. Аргументите и техните контрааргументи сами по себе си не ни помагат да открием истината. Но ако вземем предвид доказателствата като съвкупност – събраните скали, тяхното разнообразие, оставените на Луната научни инструменти, множеството висококачествени снимки, заснети от различни и отдалечени на огромно разстояние една от друга местности, изобилието от научни данни … тогава ние ще разберем, че няма как всичко това да е било постигнато от роботизирана програма. https://cosmos.1.bg/space/2020/07/09/2020-lyudi-na-lune-otziv/ Освен книгата "Люди на Луне", препоръчвам да се запознаете с независимите доказателства: Независими доказателства, че човек е бил на Луната! На снимката – астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 9 февруари 2016 г. 21:53 ч. Светослав Александров. Както е видно от горепосочените линкове, публикувани са твърде много статии за пилотираните мисии на НАСА “Аполо” и предполагаемата фалшификация. Остана да разгледаме темата за независимите доказателства, че човек е бил на Луната. Това заслужава отделна статия. Много хора разсъждават така: “Само американците уж са изпращали хора на Луната. Само САЩ единствени го твърдят. Никой друг не е бил. Как да можем да им вярваме на тия американци, като лъжат толкова много?” Е, в тая статия разгръщам тезата, че пилотираните лунни кацания не са просто някакво си твърдение на НАСА. То може да бъде потвърдено от множество независими източници. Е, ако сте от хората, които смятат, че няма нищо независимо, че целият свят е един гигантски конспиративен цирк и всички живеем в матрицата, не мога да ви помогна. Едно обаче е ясно – примерите, които давам по-долу, няма да ги откриете в нито един конспиративен сайт. Защото са прекалено неудобни за привържениците на конспиративни теории. Повечето хора имат в главата си следната изкривена картина за лунните мисии: “Първо руснаците изстреляха спътник, след това пратиха Гагарин, после в надпреварата се включиха американците, уж ги изпревариха и някак изведнъж пратиха човек на Луната”. Това е доста опростен вариант на историята на космическата надпревара. Не е вярно, че в един момент руснаците са изостанали до такава степен, че когато САЩ са започнали да изпращат хора към Луната, руските учени и инженери са стояли със скръстени ръце. Напротив – те до последно са се опитвали да извоюват решаваща победа на лунна територия. Във Великобритания има обсерватория, известна под името Джодрел-Бенк и хората, работещи в нея, са първите независими свидетели на лунното кацане, на които ще обърнем внимание. През 60-те години екипът на обсерваторията, начело със сър Бърнард Ловъл, се занимава с това да проследява космическите мисии на САЩ и СССР. В онзи съдбовен ден, на 21 юли 1969, астрономите не проследяват единствено спускането на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин към лунната повърхност. Заедно с тях към Луната се спуска и един неканен гост. Това е автоматичната лунна станция на СССР “Луна 15”. Последният отчаян опит на СССР да измъкне победа от лунната надпревара преди провеждането на мисия “Аполо 11”. За съжаление съветските учени не успяват да разработят аналог на голямата ракета “Сатурн 5”. Тяхната гигантска ракета “Н1” извършва четири полета и всичките завършват с пълен провал. Ясно е – липсата на голяма ракета няма да позволи на СССР да изпрати човек на Луната преди САЩ. Но мисия “Луна 15”, макар и безпилотна, може да извърши двупосочен полет по трасето Земя-Луна-Земя. Ръководителите на проекта очакват тя да осъществи меко кацане на Луната, да вземе проби от почвата на лунната повърхност, да излети отново и да се отправи към Земята заедно с пробите. Американските астронавти ще вземат лунни скали и ще ги доставят на Земята, но СССР ще свърши същата задача, като единствената разлика е, че ще е в роботизиран вариант. Радиотелескопът Ловъл на обсерватория Джодрел-Бенк проследява в реално време както мисия “Аполо 11”, така и “Луна 15”. Британците с изненада откриват, че “Луна 15” променя орбитата си така, че да кацне в близост до мястото на кацане на “Аполо 11” (източник). Явно съветските специалисти искат да демонстрират пред американските, че и те го могат! Но данните от телескопа показват, че скоростта на съветската станция към момента на кацането е твърде висока и тя ще се разбие. Така и става. Съветските инженери и учени не успяват да постигнат скромна победа в този ден. Обратно, телескопът Ловъл успява да проследи и да потвърди успешното кацане на модула “Ийгъл” на Армстронг и Олдрин. Всичко това повдига въпроса – ако от НАСА са фалшифицирали мисията във филмово студио, защо от СССР не просто не са опровергавали лъжата, но наместо това отчаяно са се борили до последно, по спортсменски, да успеят да откраднат част от победата? Защо са се мъчили да изстрелят автоматична станция до Луната точно в този момент? Ами всъщност истината е следната – и двете държави са били въвлечени в истинско съревнование, което кулминирало с реално и автентично кацане на човек на лунната повърхност. Руснаците не отричат това. Даже руският космонавт Алексей Леонов, който първи излиза в открития космос със скафандър и който специалистите на СССР подготвят да изпратят да направи първи стъпки на лунната повърхност, не го отрича. Нещо повече – той казва следното: Само невежи хора могат да вярват, че човек не е бил на Луната (източник). Специалистите от Джодрел-Бенк не са единствените, които успяват да засекат сигналите от “Аполо 11”. Успяват да го направят и най-обикновени хора. Такъв е американецът Лари Бейсингър (източник). Оказва се, че и с достъпна по това време радиотехника е възможно да се прослушат сигналите от Луната. Сигналът, който Бейсингър улавя, определено идва от Луната и ако антената не е точно насочена към нея, той се губи. Докато Бейсингър прослушва лунните сигнали, съпругата му и дъщеря му гледат кацането по телевизията. Благодарение на този експеримент не просто е доказано, че сигналите са автентични – но и че предаването, което се излъчва по телевизията, е със забавяне от около 10 секунди – в случай че се случи нещо извънредно, което трябва да наложи незабавно прекъсване на предаването. Точно така, Бейсингър е един истински свидетел на кацането в реално време, докато телевизионните зрители го гледат с известно закъснение. В рамките на периода между 1957 и 1975 година 20-метровата антена в обсерваторията Бохум (източник), намираща се на територията на Западна Германия, е попадала често в новинарските емисии, защото е прихващала сигнали от съветските и американските космически мисии. Директорът на обсерваторията по това време е Хайнс Камински и той потвърждава автентичността на мисиите. По време на мисия “Аполо 11” Луната се е намирала над хоризонта в момента на кацането на модула “Ийгъл”, но под хоризонта по време на лунната разходка. Поради тази причина обсерваторията е прихванала успешно радиосигналите по време на самото кацане и е успяла да потвърди, че пилотиран космически апарат е достигнал до лунната повърхност, но не е имала възможност да запише сигналите от самата разходка. При по-нататъшни мисии обаче обсерваторията е успяла да прихване данни от астронавтите на лунната повърхност, включително техния глас и биомедицинските данни. Прихванати са части и от телевизионните излъчвания на луноходите. И това ли не ви е достатъчно? Испанската обсерватория Фресневиля е успяла да прихване първите снимки от обратната страна на Луната, изпратени от космическия кораб “Аполо 8” (източник). Радиолюбителят Свен Гран има доста подробно описание как е успял да проследи радиосигналите от мисия “Аполо 17” с достъпна за това време техника (източник). Гран е успял да прихване телеметричния сигнал от спускаемия модул на повърхността на Луната около 80 минути след кацането. Освен от лунния модул е бил прихванат и сигнал от командния модул в окололунна орбита. Не само радиотелескопи са били в състояние да проследяват пътя на корабите “Аполо” от Земята до Луната. Било е възможно да се правят и оптични наблюдения! Както днес наблюдаваме множество изкуствени спътници и “Международната космическа станция”, така и корабите “Аполо” не са били скрити от земните наблюдатели. Известно количество астрономически снимки на мисиите “Аполо” са публикувани на следния уебсайт: http://www.astr.ua.edu/keel/space/apollo.html Полетът на “Аполо 8” е бил наблюдаван с особено голям интерес. Наблюдавани са различни етапи от пътя, включително запалването на транслунните степени и вмъкването на кораба в траектория, която го е извела на път към естествения ни спътник. Освен “Аполо 8”, наблюдавани са и са правени снимки и на други космически кораби – “Аполо 11”, “Аполо 13”, “Аполо 14”. По време на голямата авария при “Аполо 13” снимки, направени от наземни астрономи, са били от полза за спасяването на екипажа на кораба. И до ден днешен могат да се видят следите, оставени от космическите кораби “Аполо”. Съвременната американска мисия “Лунър Риконисънс Орбитър” със своята мощна камера успя да фотографира останките от долните степени на спускаемите лунни модули. Въпреки че автоматичните станции на Япония и Индия “Кагуя” и “Чандраян” нямаха толкова мощни камери като американската мисия, те все пак успяха да заснемат следи от работата на двигателите на модулите под форма на бели региони. А пък на базата на орбиталните снимки от “Кагуя” бе потвърдено, че районът на кацане на “Аполо 17” изглежда по същия начин, както се вижда и от японската мисия (източник). Тези и още много свидетелства на мисиите “Аполо” са категорично доказателство, че те са били реални. Няма спор в академичната общност, че човек е стъпвал на Луната. https://cosmos.1.bg/space/2016/02/09/2016-nezavisimi-dokazatelstva/

И това съм го чувал... То това е проблемът с хората "принципно се боря срещу псевдонауката, НО". Решили са предварително в какво да си вярват и колкото и да ги убеждаваш, никога няма да се убедят в обратното. Дори и да ги изстреляш с ракета да видят Луната. За целия си 20-годишен стаж като популяризатор никога, нито в англоезичните, нито в българоезичните сайтове не съм видял един-единствен човек, който като е видял истината е повярвал на нея. Познавам само един - личен познат, който се обърна - но той учеше физика в СУ и аз го пратих в института по космически изследвания в БАН да разпита дали са стъпвали на Луната. Как са го убеждавали, какво са го правили - не знам, но се върна вярващ

Егати, хем твърдите, че се борите с дезинформацията, хем си служите с аргументите на дезинформацията. Отдавна не бях виждал истински конспиролог, но всички се познавате - "принципно се боря с псевдонауката, НО". Като по калъп сте изваяни. Но единствено се иска човек да прочете нещо. Цитат: https://cosmos.1.bg/space/2016/01/29/2015-apollo-tapes/ Що се касае до това: Човешките стъпки могат да се виждат от орбита. Различават се от гумите на лунохода. Може да твърдите, че не сте виждали снимки, въпреки че ви беше показана една от Индия. Може да сте виждали, но да не разполагате с нужния капацитет да ги разтълкувате. Може и просто да сте виждали да не им вярвате. Но стъпките се виждат (долу качих един прикачен файл). Но защо ли си губя времето? Вие сте от хората "принципно не вярвам в псевдонаука, НО".

Изпратили са ДЕВЕТ пилотирани експедиции, от които ШЕСТ са били с кацане. Каква "втора" пилотирана експедиция? Има цяла поредица в края на 60-те и 70-те години. Какво означава упорито нежелание? Последните 30 години НАСА беше фокусирана върху Международната космическа станция (10 години строеж и 20 експлоатация), която изяжда много пари. След пенсионирането на совалките започна подготовката за новите лунни мисии. Първата от тях, Артемис 1, летя миналата година като безпилотна проба на кораба. Догодина или 2025 корабът ще лети с хора. Къде видяхте това упорито нежелание? Не знам как казвате... ... а после изпльосвате: Това е абсурдно и показва тотално непознаване на космическата история. Руската ракета Н1 аварира на 21 февуари и на 3 юли 1969 година, а няколко седмици по-късно САЩ изпраща човек на Луната. Още тогава става ясно, че СССР са загубили надпреварата и няма как да ги изпреварят. Каква е тази засилка да фейкват, когато надпреварата е вече изгубена? Ми и след полета на Армстронг има други - Аполо 12, Аполо 14, Аполо 15... А иначе полетът на Гагарин е проследен от ЦРУ и също утвърден. Истината отдавна се е разбрала, защото и Индия, и Китай пратиха мисии до Луната и документираха останките от Аполо, но очевидно някой не е чел. Сериозно - или се запознайте с космическата история, или спрете да ни губите времето. Без да претендирате, че "се борите с псевдонауката". Сега не се борите - а я разпространявате.

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с мисия Аксиом-2 се завърна на Земята! Снимка на върналия се кораб “Крю Драгън”. Photo credit : Axiom Space 31 май 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Втората частна пилотирана експедиция до МКС, организирана от фирмата Аксиом, приключи днес, след като пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” се завърна успешно на Земята в 06:04 ч. българско време. Екипажът на “Аксиом-2” се състоеше от Пеги Уитсън (командир, бивш астронавт на НАСА, настоящ служител на Аксиом), Джон Шофнър (пилот, частен астронавт на САЩ), Али Ал-Карни и Раяна Барнауи (астронавти на Саудитска Арабия). Четиримата прекараха осем дни на борда на Международната космическа станция, обиколиха Земята 126 пъти и проведоха над 20 научни експеримента. Източник: Аксиом https://cosmos.1.bg/space/2023/05/31/crew-dragon-returns-home/

Много неща "могат" да се направят. То може и Луната да е холограма. Или светът да не съществува, а ние да сме в симулационни камери със заврян кабел в задника. Тези дискусии са дъвкани и предъвкани. Не мисля, че някой има интерес да спори с вас, нито да ви убеждава. Конспиративните теории не са предмет на дискусия тук. Истинността на лунните кацания е утвърден факт, който се признава от всички космически агенции и институции в цял свят. Просто трябва да се чете.

Шенчжоу 16 се скачи с Тянгон, Крю Драгън се разкачи от МКС Екипажът на китайската космическа станция е временно шестчленен. 30 май 2023 г. 21:20 ч. Светослав Александров. Днес е напрегнат ден за пилотираната космонавтика – новоизстреляният китайски космически кораб “Шенчжоу 16” се скачи със станция “Тянгон”, а американският кораб “Крю Драгън” се разкачи от Международната космическа станция и неговата частна мисия “Аксиом-2” е пред завършек. Космическата активност е безпрецедентна – за пръв път в историята на човечеството имаме седемнадесет души в орбита, рекорден брой, тъй като понастоящем се изпълняват две американски, две китайски и една руска пилотирана експедиция. Скачването на “Шенчжоу 16” с “Тянгон” се случи в около 11:00 ч. българско време, като всички процедури по сближаването бяха изпълнени в автоматичен режим. Астронавтите Цзин Хайпен, Чжу Янчжу и Гуй Хайчао ще живеят на борда на китайската станция около пет месеца. През това време те ще изпратят предишната пилотирана експедиция “Шенчжоу 15” и ще посрещнат товарен кораб “Тянжоу” и пилотиран кораб “Шенчжоу 17”. В полетната програма е заложена космическа разходка, провеждане на ремонтни дейности, изнасяне на лекции от орбита и изпълняване на научни експерименти. Що се касае до частната американска мисия “Аксиом-2”, разкачването на “Крю Драгън” от МКС също мина безпроблемно. На Земята ще се завърнат американските астронавти Пеги Уитсън и Джон Шофнър, както и астронавтите на Саудитска Арабия Али Ал-Карни и Раяна Барнави. Приблизително времето за кацане на “Крю Драгън” се очертава да е утре, 31 май в 06:04 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/30/shenzhou-16-docks-ax-ends/

УСПЕХ: Китайският пилотиран кораб Шенчжоу 16 излетя към станция Тянгон! Кадър от изстрелването. Photo credit : CNSA 30 май 2023 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Китайска ракета “Лонг Марч 2Ф” излетя рано тази сутрин в 04:31 ч. българско време и десет минути по-късно изведе в орбита пилотирания космически кораб “Шенчжоу 16” с трима души на борда! Това бе четвъртият пилотиран космически полет за 2023 година, третият орбитален, но първият, проведен от държава, различна от САЩ. След днешното изстрелване бе поставен и рекорд – за пръв път в орбита живеят 17 души! Постижението е общо за САЩ, Китай и Русия и е осигурено благодарение на два американски четириместни кораба, два китайски триместни кораба и един руски триместен кораб. Командирът на “Шенчжоу 16” е 56-годишният Цзин Хайпен – той е ветеран, а днешното изстрелване бе четвърто за него. Цзин за пръв път излетя в орбита с кораба “Шенчжоу 7” през 2008 г. и след това командваше мисиите “Шенчжоу 9” и “Шенчжоу 11” съответно през 2012 и 2016 година. Полетният инженер е Чжу Янчжу, на 36 години, член на астронавтския отряд на Народната освободителна армия. Приятна изненада е, че за пръв път в историята на космонавтиката на Китай на борда на космически кораб присъства и граждански (невоенен) астронавт. Това е Гуй Хайчао, 36-годишен професор по космическа динамика и управление в университета Бейхан. Неговата основна задача е да провежда научни експерименти на китайската станция “Тянгон”. След като “Шенчжоу 16” достигне станцията, екипажът ще бъде посрещнат от астронавтите на “Шенчжоу 15” – Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу. Фей, Ден и Чжан живеят на “Тянгон” от ноември 2022 г. и скоро ще предадат щафетата на Цзин, Чжу и Гуй. Накрая “Шенчоу 15” ще се завърне на Земята в началото на юни. По-рано през май Китай изстреля успешно и товарния кораб “Тянжоу 6”, който достави провизии за предстоящата шестмесечна работа на астронавтите от “Шенчжоу 16”. Така че очакваме мисията да продължи безпроблемно! Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/30/shenzhou-16-launches/

Китайците отдавна потвърдиха, че НАСА са били на Луната, но няма кой да чете: https://cosmos.1.bg/space/2018/01/26/2018-china-lunar-ranging-experiment/ https://cosmos.1.bg/space/2020/07/08/2020-china-moon-landing-strange-material/ И Индия го направи: https://cosmos.1.bg/space/2021/09/03/2021-india-chandrayaan-2-photographs-apollo-11/ Няма кой да чете, да.

Китай: извън всякакво съмнение е, че ще стъпим на Луната преди 2030 г. Спускаемият апарат на “Чанг’e 4” – съвременната роботизирана мисия на Китай на обратната страна на Луната. Photo credit : CNSA/CLEP 29 май 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. В навечерието на изстрелването на пилотирания космически кораб “Шенчжоу 16” Китай заяви, че няма никакъв спор, че китайски астронавт ще стъпи на повърхността на Луната ПРЕДИ 2030 година. Доскоро плановете предвиждаха лунното кацане да е факт около или малко след 2030. “Китайците ще стъпят на Луната преди 2030 година. Няма съмнение относно това”, каза Ву Вейрен, ръководителят на лунната програма. Предвижда се да се използва вече съществуващите ракети, които да изстрелят архитектурата за лунна мисията – това са “Лонг Марч 2Ф”, понастоящем използвана за изпращането на кораби “Шенчжоу” в орбита, и тежкотоварната “Лонг Марч 5H”, която вероятно ще се ползва за извеждането на лунния модул и транслунната степен. Това е особено важна промяна – Китай няма да чака да бъде разработена новата свръхтежка ракета “Лонг Марч 9”, която ще конкурира “Старшип” и която ще проведе дебютния си роботизиран полет през 2029 или 2030 полет. Ако се разчита на “Лонг Марч 9”, забавянията ще са съществени. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/29/china-2030-moon/

Американският пилотиран кораб Крю Драгън с мисия Аксиом-2 ще се разкачи от МКС на 30 май Кадър от приближаването на “Крю Драгън” към МКС преди седмица. Photo credit : Axiom/SpaceX/NASA TV 29 май 2023 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Всяко хубаво нещо си има своя край – и за частната мисия “Аксиом-2” краят наближава. Американският пилотиран космически кораб “Крю Драгън” ще се разкачи от Международната космическа станция утре, на 30-ти май, в 18:05 ч. българско време и ще започне своето пътешествие обратно към Земята. Осемдневната експедиция бе организирана от американската космическа компания Аксиом Спейс. Напомням, че командирът на кораба е Пеги Уитсън – бивша астронавтка на НАСА, понастоящем служител на Аксиом и най-опитната жена-астронавт в цял свят, натрупала 665 летателни дни преди днешното изстрелване – повече от всяка друга. Тя е придружена от Джон Шофнър – бизнесмен от Тенеси, рали състезател. Той е пилот на “Крю Драгън” и сам си е платил билета до орбита. Частният американски астронавт Джон Шофнър по време на сегашната му мисия до МКС. На кадъра: той обявява селекцията от организирания от него Международен конкурс по космическо рисуване и поезия. Подадени са 930 заявки от 26 държави, които са отговорили на въпроса – “Какво би било ако живеем в космоса?” Летят и двама астронавти от Саудитска Арабия. Раяна Барнауи е първата жена на Саудитска Арабия, достигнала в космоса, макар и не първата арабка-астронавт – тази чест е за египтянката Сара Сабри, която летя на суборбитален кораб на Блу Ориджин “Ню Шепърд”. Барнауи е бакалавър по медицински проучвания. Али Ал-Карни е бакалавър по аеронавтически изследвания и е военен пилот за Саудитските ВВС. Билетчетата на Барнауи и Ал-Карни са платени от Саудитската Космическа Комисия. Астронавтите от “Аксиом-2” по време на техния престой на МКС. Photo credit : Axiom Space В рамките на престоя си на МКС четиримата астронавти изпълниха над 20 научни експеримента по различни проекти с разнообразна тематика – биомедицински проучвания, онкологични проучвания, психологичен тест как хора без голям опит реагират в условията на микрогравитация, експеримент по “засяване” на облаци (вид техника за предизвикване на дъжд). https://cosmos.1.bg/space/2023/05/29/axiom-set-to-undock/

Китай обяви екипажа на пилотираната космическа експедиция Шенчжоу 16 Екипажът, който утре ще излети в орбита. Photo credit : CNSA 29 май 2023 г. 10:20 ч. Светослав Александров. Както стана традиция за Китай, екипажът на пилотирания космически кораб “Шенчжоу 16” бе обявен публично в последните часове преди изстрелването – и приятната изненада е, че за пръв път ще имаме граждански (невоенен) астронавт. Стана ясно и кога корабът ще излети: идната нощ, на 30-ти май, в 04:31 ч. българско време. Командирът на “Шенчжоу 16” е 56-годишният Цзин Хайпен – ветеран с три космически мисии зад гърба си. Цзин за пръв път излетя в орбита с кораба “Шенчжоу 7” през 2008 г. и след това командваше мисиите “Шенчжоу 9” и “Шенчжоу 11” съответно през 2012 и 2016 година. Полетният инженер е Чжу Янчжу, на 36 години, член на астронавтския отряд на Народната освободителна армия. Гражданският астронавт е Гуй Хайчао, 36-годишен професор по космическа динамика и управление в университета Бейхан. Това е първият специалист, чиято основна задача е да провежда научни експерименти на китайската станция “Тянгон”. На борда на “Тянгон” продължават да живеят астронавтите от “Шенчжоу 15” Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу. Те ще се завърнат на Земята няколко дни след като “Шенчжоу 16” се скачи със станцията. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/29/shenzhou-16-crew-unveiled/

УСПЕХ: Индия изстреля първия си навигационен спътник от второ поколение! 29 май 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:12 ч. българско време от космическия център Сатиш Дхаван излетя успешно индийска ракета “GSLV Mk.II” със спътника “NVS-01”. Това е първият навигационен спътник на Индия от второ поколение с местно произведен рубидиев атомен часовник вместо досега използваните швейцарски часовници. Доскоро часовниците за индийските спътници се произвеждаха от швейцарската компания SpectraTime. Но след изстрелването на първия спътник от първото поколение на регионалната навигационна мрежа NavIC през 2013 г., не изминаха и три години и атомният му часовник се повреди. По-късно се оказа, че и други часовници на други индийски спътници от други групировки са претърпели повреди. Сега вече Индия произвежда собствени рубидиеви атомни часовници в Приложния космически център в Ахмедабад. Днешното изстрелване също така бе шестото за ракета “GSLV” с индийска криогенна трета степен. Напомням на читателите, че предишните индийски ракети, т.нар. “Mk1”, имаха руски ракетен двигател на третата степен. Но сега и той е заменен. След успеха днес, следващият космически полет на Индия се очертава да е през юли, когато страната ще изстреля към Луната спускаемата мисия “Чандраян 3”. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/29/india-new-satellite/

Комисията по безопасност на НАСА отсъди, че корабът Старлайнър не е готов да превозва астронавти! Кадър от приближаването на кораба “Старлайнър” към МКС през пролетта на 2022 г. по време на безпилотната му мисия. Photo credit : NASA 27 май 2023 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” бе разработен само за $2.6 милиарда, а понастоящем в космоса има не една, а цели две пилотирани мисии. От друга страна НАСА връчи $4.49 милиарда на Боинг за аналогичен кораб “Старлайнър”. Патриша Сандърс, ръководителката на комисията по безопасност на НАСА, отсече – “Старлайнър” не е технически готов да превозва астронавти! Напомням на читателите, че СпейсЕкс и Боинг почнаха разработките по едно и също време… Сандърс изнесе своето становище по време на събрание на комисията на 25-ти май. Засега НАСА и Боинг са насрочили първото изстрелване на “Старлайнър” с астронавти за 21-ви юли. Но комисията е скептична, че корабът ще е готов дотогава. Становището ѝ е: корабът не бива да лети до момента, в който ще има начин рисковете за безопасността му да бъдат избегнати или най-малкото приети, но с пълно съзнание, че такива има, и съобразно нужната техническа обосновка. Конкретно става въпрос за проблеми със софтуера, риск от пробив на батериите поради прегряване (!!!) и незавършени изпитания на парашутите. Особено критично е парашутните изпитания да бъдат завършени безупречно и ако това не стане, това ще се отрази на предстоящата дата. Що се касае до батериите, от Боинг уверяват НАСА, че фирмата вече е провела множество тестове и при нито един от тях не е възникнал проблем. Миналата година през месец май “Старлайнър” бе изпратен на пробна безпилотна мисия до МКС, която завърши с пълен успех. Но по време на тази мисия възникнаха някои проблеми, а за други, които бяха известни предварително, бяха предприети краткосрочни мерки. Сандърс предупреждава НАСА “да не се поддава на натиска, дори и несъзнателно, да изстреля пробната пилотирана мисия преди да бъдат адресирани адекватно оставащите препятствия за сертифицирането ” добавя, че всяко едно решение определени рискове да бъдат приети преди предстоящата пробна мисия да не води до приемането на тези рискове и за редовните мисии. Космическите ентусиасти изключително много се радват, че от двете фирми, на които НАСА се довери за превоза на астронавти до МКС след пенсионирането на совалките, една успя – и това е СпейсЕкс. Корабите “Крю Драгън” биват изстрелвани редовно на държавни и комерсиални мисии. И напомнят, че в НАСА имаше сериозна вътрешна борба вследствие на страховит лобистки натиск от страна на Боинг всичките пари за разработки на космически кораби да бъдат дадени именно на стария аерокосмически гигант и никаква част да не бъдат заделяни на новак като Илон Мъск. Прекрасно е, че НАСА в края на краищата не се поддаде на този натиск. Ако това се беше случило, американските астронавти още щяха да се возят на руски кораби. И на фона на войната в Украйна Рогозин щеше да е много доволен. Още по-изумително е, че докато Боинг получиха два пъти повече средства от СпейсЕкс, те трябваше да разработят само “Старлайнър”, но не и ракета-носител. СпейсЕкс успяха да направят и ракета носител, и кораб. “Старлайнър” остава да разчита на надеждната, но стара “Атлас 5” с руски ракетни двигатели “РД-180”. Тъй като САЩ вече не купува руски ракетни двигатели, разработката на “Атлас 5” е спряно. Това означава, че за Боинг са заделени единствено седем вече произведени ракети и това е максимумът мисии, които могат да изпълнят – изпитателната с астронавти до МКС и шестте редовни. Тъй като “Старлайнър” безобразно се бави и корабът може и да не полети преди 2024 г. с астронавти, а същевременно МКС старее (повредите се увеличават, а извеждането ѝ от орбита е за 2030 г.), съмнително е, че Боинг ще проведат повече от тези планирани шест мисии. Междувременно СпейсЕкс провеждат не само планираните си полети по заявка на НАСА, но и съвсем странични пилотирани мисии по туристически програми като тази на Аксиом. Съмнително е, че за “Старлайнър” ще се намери друга ракета, когато текущият пул от стари “Атлас 5” бъде изчерпан. Дотогава МКС ще бъде свалена от орбита, новите частни станции ще са готови, вероятно и “Старшип” ще е напълно готов. И надали някой ще има нужда от “Старлайнър”, който е два пъти по-скъп не от “Старшип”, но и от сегашния “Крю Драгън”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/27/nasa-safety-panel-starliner/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса спътника БАДР-8! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 27 май 2023 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно днес в 07:30 ч. от космическия център Кейп Канаверал, САЩ, а на борда ѝ имаше комуникационен спътник “БАДР 8”. Това бе 36-тото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Полетът бе проведен след тридневно закъснение заради лошо време, както и заради необходимостта СпейсЕкс да отстъпи космодрума за нуждите на фирмата Юнайтед Лонч Алайънс, която трябваше да проведе първото статично огнево изпитание на ракетата “Вулкан” с новите ракетни двигатели “BE-4” (които заменят руските “РД-180” на ракетата “Атлас”). Изпитанието обаче бе отложено и това даде зелена светлина за изстрелването на СпейсЕкс. Спътникът “БАДР 8” е построен за нуждите на комуникационния оператор Арабсат и той бе изведен на път към геостационарна орбита. След като премине през изпитанията си, очаква се да осигурява телевизионни излъчвания за централна Африка, Европа и Близкия Изток. Първата степен на “Фалкън 9” се завърна на Земята около 9 минути след старта, кацайки на плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Това бе четиринадесетият полет за тази конкретна степен, обозначена под сериен номер “B1062”. Допреди днешното изстрелване степента е служила за извеждането в космоса на два спътника GPS, на пилотирания кораб “Крю Драгън” с частната мисия “Инспирейшън 4”, на пилотирания кораб “Крю Драгън” с частната мисия “Аксиом-1”, на спътника “Найлсат-301”, на партида “УанУеб” и седем партиди “Старлинк”. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 36-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 33 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/27/falcon-9-arabsat/

УСПЕХ: Роскосмос изстреля радарния спътник Кондор-ФКА! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 27 май 2023 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 00:14 ч. българско време бе проведено първото за 2023 г. изстрелване от новия руски космодрум Восточний. Ракета “Союз-2.1а” изведе в орбита спътника “Кондор-ФКА”, който представлява пряк роботизиран наследник на някогашните съветски орбитални станции “Алмаз”. Приятна изненада от страна на Роскосмос бе, че изстрелването беше излъчена на живо и предаването включваше не само няколко секунди кадри от стартовата площадка, след което – анимации, а имаше видео от бордовите камери на ракетата. Успехът е потвърден и от разузнавателните служби на САЩ, които са локализирали спътника в орбита. Както пише независимият журналист Анатолий Зак, някогашните обитаеми станции “Алмаз” са притежавали мощен радар с цел разузнаване. Но още преди разпадането на СССР “Алмаз” търпи еволюция – първо станциите биват даунгрейднати до конфигурация, при която са нужни само периодични посещения от космонавтите, а не постоянен екипаж, а накрая конфигурацията еволюира до роботизиран сателит. Скоро след краха на СССР през 1991 г. разработчикът НПО “Машиностроения” осъзнава, че 20-тонният сателит, базиран на станция, е непостижим за новата държава Русия, затова проектът допълнително еволюира до лекотоварните спътници от серията”Кондор”. Първият “Кондор”, построен за военното министерство на Русия, е изстрелян през 2013 г., а след това през 2014 г. лети “Кондор-Е” (от “Експорт”) – това е външен вариант, финансиран от ЮАР. И двата спътника не са особено успешни и се повреждат по-рано от очакваното, но резултатите от мисиите са достатъчно удовлетворителни за Роскосмос, като руската космическа агенция решава да създаде собствен, граждански (невоенен) спътник на име “Кондор-ФКА” (съкр. от Федерална Космическа Агенция). Но макар че проектът не е военен и не е секретен (както се вижда от подробните кадри по изстрелването), все пак се очаква спътникът “Кондор-ФКА” да бъде ползван най-вече от руските военни. Иначе по официални документи основните клиенти трябва да са земеделското министерство и министерството за извънредните ситуации. Тепърва ще видим колко този спътник ще е успешен и дали третият опит за Русия ще се увенчае с по-значими резултати от предшестващите два. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/27/first-vostochny-launch-2023/

УСПЕХ: Американска ракета Електрон изпрати в космоса последните спътници от мисията на НАСА за изучаване на тропическите бури! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 26 май 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 06:30 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе проведено изстрелване на частната американска ракета “Електрон”, произведена от фирмата Рокет Лаб. В орбита бяха позиционирани последните два спътника от програмата на НАСА за изучаване на тропическите бури на име TROPICS. Понястоящем екипите на американската космическа агенция се опитват да осъществят първия радиоконтакт със спътниците. Забавянето е очаквано и не е повод за тревога – след предходното изстрелване на 8-ми май отмина почти цял ден, преди радиосигналът да бъде получен. TROPICS представлява съкращение от Time-Resolved Observations of Precipitation structure and storm Intensity with a Constellation of Smallsats. Спътниците са построени по стандарта 3D CubeSat, т.е. всеки един от тях е съставен от три стандартизирани кубични единици. Общо четири спътника бяха изведени и те ще изучават механизмите за образуване на тропическите бури посредством микровълнов радиометър. Напомням на читателите, че първоначално групировката трябваше да се състои от шест сателита. Но миналата година първите два бяха загубени заради авария на ракетата на фирмата на Астра “Рокет 3.3”. След неуспеха НАСА премести останалите спътници на друга ракета, в случая “Електрон” на Рокет Лаб. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/26/final-tropics-launch/

УСПЕХ: Корабът Юнити на Върджин Галактик излетя с шестима души в космоса! Кадър от днешния полет. Photo credit : NASASpaceflight.com Livestream 25 май 2023 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 25-ти май, американската космическа компания Върджин Галактик, основана от британския предприемач Ричард Брансън, проведе успешно суборбитална пилотирана космическа мисия! Шестима души полетяха в космоса на борда на космическия кораб “Юнити”, а това бе последният му изпитателен полет. Тестовата програма завърши – оттук насетне започват комерсиални и туристически екскурзии до ръба на космическото пространство! Ето хората, които днес летяха в космоса. Командир на “Юнити” бе Майк Масучи, а пилот – Си Джей Стъркоу. Към тях се присъединиха четирима работници на Върджин Галактик – Джамила Гилберт, Кристофър Хюи, Люк Мейс и Бет Моузес. Това бе първото космическо пътешествие за Гилберт, Хюи и Мейс и третото за Моузес и Масучи. Най-голям стаж има Стъркоу, който е бивш астронавт на НАСА и е пътувал в космоса на четири совалкови мисии, а освен тях има и три като летец-изпитател на Върджин Галактик. Акцентите от днешния полет: самолетът-носител “Ийв” излетя с прикачения към него кораб “Юнити” в 18:15 ч. българско време. След малко повече от час кръжене, в 19:23 ч. корабът “Юнити” се отдели от “Ийв” и запали ракетния си двигател. След минута работа на двигателя и известен период на пасивно изкачване “Юнити” премина 80-километровата височина, която в САЩ се признава за начало на космическото пространство. Накрая “Ийв” и “Юнити” се приземиха гладко. Успехът беше изключително важен за Върджин Галактик – защото сега, със завършека на изпитателната програма, могат да започнат комерсиалните мисии и така компанията да печели пари. Първият редовен полет е насрочен за края на месец юни и тогава в космоса се очаква да летят астронавти на италианските ВВС. Всички се надяваме фирмата да разгърне потенциала си. Една друга фирма на Ричард Брансън на име Върджин Орбит за съжаление фалира, а нейните активи бяха разпродадени. Ракетата ѝ “ЛончърУан” не успя да се задържи на пазара, не беше намерен инвеститор или голям клиент, а след провал през януари всичко приключи. Но Върджин Галактик е в добро положение – компанията се радва на стабилно финансиране поне за две години напред. Сега, когато тя има работещ кораб, нейната съдба очакваме да е по-различна от тази на Върджин Орбит. Видеозапис от поточното предаване на днешния полет, предоставен от NASASpaceflight.com: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/25/unity-virgin-galactic-space/

УСПЕХ: Южна Корея изстреля спътници в орбита със собствената си ракета Нури! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : KARI 25 май 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Днес в 12:24 ч. Южна Корея изстреля успешно собствената си ракета “Нури”, извеждайки в орбита космически спътници – включително такива, които първоначално трябваше да летят с руска ракета, но след санкциите бяха прехвърлени на южнокорейската. Основният спътник бе 180-килограмовия “NEXTSat-2”, който притежава синтетично-апертурен радар. Заедно с него летяха шест микроспътника “SNIPE”, всеки от които е изграден от шест стандартизирани единици по стандарта CubeSat и с общо тегло 40 килограма. Имаше и още три допълнителни микроспътника – JLC-101-v1-2, Lumir-T1, и KSAT3U. Тези спътници, които трябваше да летят с руска ракета, бяха от групировката “SNIPE” – тяхната задача е да изучават микроструктурата на космическата плазма. Санкциите обаче направиха невъзможно партньорството между Русия и Южна Корея. Чудесно е да видим, че Южна Корея се превръща във важен космически играч в Азия, притежавайки собствена ракета за орбитални полети. Успехите на южнокорейците идват със закъснение заради тежката геополитическа обстановка – все пак говорим за Корейския полуостров, който си остава гореща точка дори днес. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка изобщо не се стряскаше от международните предупреждения и си навличаше критика и санкции със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е различен случай. Държавата е съюзник на САЩ, при това иска да върви напред съобразно международните правила. Но независимо от добрата репутация, никой не пожела да помогне на южнокорейците да започнат самостоятелна космическа програма. Американците се страхуваха, че притежанието на космически технологии ще доведе до допълнително напрежение в региона. Затова първоначално южнокорейците се насочиха към сътрудничество с Русия. Колаборацията доведе до появата на първата ракета “KSLV-I”, която летя три пъти: два пъти неуспешно през 2009 и 2010 година, и един път успешно през 2013 година, когато ракетата стигна до орбита. С този последен успех Южна Корея най-накрая се присъедини към клуба на космическите държави, които могат да изстрелват спътници от собствената си територия. Но пътят към създаването на “KSLV-I” бе труден. Само втората й степен бе изцяло южнокорейска и със собствено произведен ракетен двигател, а първата представляваше модифициран стандартен блок, взет от руските ракети “Ангара” с двигател РД-151. Разработката на ракетата никак не протече гладко, а през годините отношенията между южнокорейците и руснаците се обтегнаха. Южна Корея искаше да получи от Русия плановете за строежа на ракетни двигатели и да започне тяхното производство със съдействието на руските специалисти. Но през 2006 г. руснаците отказаха да изпълнят искането. Те решиха вместо това самостоятелно да строят първата степен и чак впоследствие да я предоставят на Южна Корея. Двата провала през 2009-та и 2010-та година никак не помогнаха за нормализирането на обноските, тъй като партньорите си прехвърляха взаимно отговорността за неудачите. И така, след като най-сетне успех бе постигнат през 2013 година, “KSLV-I” бе пенсионирана и пратена в историята. Веднага след това Южна Корея започна петгодишна програма по създаването на собствен двигател за първата степен на ракетата от ново поколение “KSLV-II” (или известна като “Нури”), като целта бе първият тестов полет на ракетата да е през 2018 година. Този полет бе суборбитален и реализиран на 28-ми ноември същата година. Тогава всичко премина успешно и “Нури” достигна до височина 209 километра – два пъти повече от международно признатата 100-километрова граница за начало на космическото пространство. Така Южна Корея доказа, че може да провежда космически мисии изцяло със собствени технологии. Следващият полет бе на 21 октомври 2021 г. – тогава “Нури” трябваше да вкара в орбита макет на спътник. Ракетата успя да достигне целевия апогей от 700 километра, но за съжаление третата степен се изключи 46 секунди по-рано от очакваното и не беше постигната нужната скорост. Истинският успех дойде на 21 юни 2022 г., когато ракетата благополучно позиционира в орбита макет на основен спътник, а също така четири функционални микроспътника и един технологичен демонстратор. “Нури” не е особено мощна ракета – тя е в състояние да извежда полезен товар от 600 до 800 килограма в околоземна орбита, с което може да се сравнява с първия носител на СпейсЕкс “Фалкън 1”, който летя в периода между 2006-2009 г. Но важното е, че посредством “Нури” Южна Корея притежава истинска независимост в космонавтиката – а това е важна геополитическа задача. Миналата година в края на декември южнокорейска мисия на име “Данури” успешно пристигна в орбита около Луната, така че страната се присъедини към клуба на САЩ, Китай и Индия, която понастоящем притежават мисии, изучаващи естествения ни спътник! Вярно – мисията “Данури” бе твърде мощна за малката южнокорейска ракета и вместо това бе изстреляна с американска ракета – “Фалкън 9” на СпейсЕкс. Но Южна Корея определено има амбиции за по-големи ракети, както и за самостоятелни лунни мисии в бъдеще. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/25/nuri-rocket-launch-success/

УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос “Прогрес МС-23” се скачи с МКС УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос “Прогрес МС-23” се скачи с МКС Posted on май 24, 2023 Spread the love 24 май 2023 г. 21:15 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:18 ч. товарният космически кораб “Прогрес МС-23” се скачи безпроблемно и в автоматичен режим с Международната космическа станция. Скачването бе осъществено малко повече от три часа след изстрелването. Роскосмос ни информира, че това бе общо 184-тото скачване на кораб от серията “Прогрес” с околоземна орбитална станция след въвеждането му в експлоатация през 1978 година, а конкретно за МКС – 89-тото. За повече информация относно мисията на “Прогрес МС-23”, вижте статията на КОСМОС БГ. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/24/progress-ms-23-docks-iss/

УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос “Прогрес МС-23” излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 24 май 2023 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Днес в 15:56 ч. от космодрума Байконур в Казахстан бе проведено изстрелване на ракета “Союз-2.1а” с товарния кораб на Роскосмос “Прогрес МС-23”. На борда на кораба пътува изключително вълнуващ апарат – слънчева платноходка на име “Парус-МГТУ”, разработена от МГТУ “Бауман”. “Прогрес МС-23” трябва да достави 2 491 килограма провизии за екипажа на Международната космическа станция, в това число 600 килограма гориво, 630 килограма питейна вода, 40 килограма сгъстени газове. Останалата част от провизиите са екипировки, консумативи за научни експерименти, храна, дрехи и хигиенни пособия. Сред важните прибори, които биват превозвани до орбита, присъства “УРМ-Д” – универсална работна станция, която ще бъде монтирана към модула “Звезда”. И, разбира се, гореспоменатият микроспътник “Парус-МГТУ”, който ще бъде изведен от космонавтите по време на бъдеща извънбордова дейност. “Парус-МГТУ” представлява “слънчева платноходка” – такива през изминалите години неколкократно са били разгръщани в космоса. Още през 90-те години руснаците изпратиха до “Мир” платноходките “Знамя 2” (успешен проект) и “Знамя 2.5” (неуспешен проект), но те не демонстрираха възможността, че слънчевите фотони могат да задвижват космически апарат. За пръв път на 21 май 2010 година Япония изстреля функционална платноходка на име “Икарос”, която успешно навигираше в междупланетното пространство. А през 2015 и 2019 г. американската организация Планетарно общество изпрати в орбита две платноходки “Лайтсейл-1” и “Лайтсейл 2”. съответно с ракети “Атлас 5” и “Фалкън Хеви”. Сега “Парус-МГТУ” трябва да разгърне двойка петметрови платна – иновация в сравнение с другите платноходки, като механизмът за разгръщане само на два компонента е по-прост и вероятно по-надежден. Скачването на “Прогрес МС-23” е насрочено за тази вечер в 19:20 ч. българско време. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/24/progress-ms-23-launches-iss/

Американската лунна мисия ЛРО откри мястото на падане на Хакуто-Р “Хакуто-Р” е на Луната – но на части. Photo credits : NASA/GSFC/Arizona State University 23 май 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. На 25-ти април спускаемият апарат “Хакуто-Р” се опита да кацне на Луната и с това да влезе в историята като първия частен апарат, стигнал непокътнат на нейната повърхност. Но малко преди очакваното кацане сигналът неочаквано прекъсна. Днес съвременната лунна мисия на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър” разкри съдбата на “Хакуто-Р”. “Лунър Риконисънс Орбитър” разполага с мощна телескопична камера, която може да различава от орбита дори отделни скали на лунната повърхност. На фотографиите от нея се вижда четири големи отломки и промени в терена, където апаратът се очакваше да се спусне. С други думи – “Хакуто-Р” е достигнал до повърхността на Луната… но на парчета. Паднал е с твърде висока скорост, вместо да се прилуни меко. Така комерсиалната лунна надпревара остава неспечелена. Кой ще е първият апарат, разработен от частна фирма (а не от държавна агенция), който ще кацне меко на Луната? По-късно през годината очакваме изстрелванията на мисии на две американски фирми – Астроботик и Интуитив Машинс. Но дали и те ще успеят? НАСА изчислява, че шансовете им като за първи опит не са големи – до 30-40%. Ще видим! Източник: Лунър Риконисънс Орбитър https://cosmos.1.bg/space/2023/05/23/lro-discovers-hakuto-r/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън се скачи с МКС! Кадър на Международната космическа станция, заснета от борда на “Крю Драгън”. Photo credit : SpaceX/Axiom-2 22 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Изстреляният по-рано днес пилотиран космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”, който изпълнява втората частна мисия за фирмата Аксиом, се скачи безупречно и безпроблемно с МКС! Астронавтката Пеги Уитсън, която е командир на мисията и в миналото е летяла както с американски совалки, така и с руски “Союз”, похвали “Крю Драгън” и каза, че този кораб предоставя най-мекото скачване. Стиковката бе осъществена в 16:12 ч. българско време. “Беше прекрасно пътешествие, както вече споделих, а това беше най-мекото скачване, което някога съм усещала”, заяви Уитсън. “Наистина целим съвършенство. От името на СпейсЕкс беше удоволствие да работим с вас”, отвърнаха от наземното ръководство. Освен Уитсън, “Крю Драгън” извози на МКС още трима души. Джон Шофнър е бизнесмен от Тенеси, рали състезател и сам си е платил билетчето до орбита. Раяна Барнауи и Али Ал-Карни пък са астронавти на Саудитска Арабия. Прочетете статията на КОСМОС БГ от по-рано през деня, за да се запознате с най-важното за мисията “Аксиом-2”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/22/crew-dragon-docks-iss-2/