SAlexandrov

Китайските астронавти Чен Дун и Цай Сюйчже излязоха на „космическа разходка“ На кадъра: астронавтът Цай Сюйчже в открития космос. Image credit : CNSA 17 септември 2022 г. 11:35 ч. Светослав Александров. Тази сутрин, на 17-ти септември, китайските астронавти Цай Сюйчже и Чен Дун, членове на екипажа на космическия кораб „Шенчжоу 14“, отвориха шлюза на модула „Уентян“ и излязоха в открития космос. Това е втората „космическа разходка“ за тази мисия. Цай и Чен ще инсталират помпени системи от външната страна на китайската космическа станция. За тази цел те са подпомагани от тяхната колежка Лю Ян, която работи от вътрешната страна на станцията и координира придвижването на роботизираната ръка. Очаква се „космическата разходка“ да продължи няколко часа. Това е втората извънбордова дейност за екипажа на „Шенчжоу 14“. Първата бе на 1-ви септември, като тогава в открития космос бяха Чен Дун и Лю Ян, а Цай Сюйчже работеше с роботизираната ръка от вътрешната страна. Понастоящем китайската космическа станция се състои от основния модул „Тянхъ“, модула „Уентян“, пилотирания кораб „Шенчжоу 14“ и товарния кораб „Тянжоу 4“. Още един модул „Ментян“ ще бъде изстрелян и добавен в състава на орбиталния комплекс през тази есен. Източник : Чайна дейли https://cosmos.1.bg/space/2022/09/17/shenzhou-14-second-spacewalk/

Polaris Dawn си партнира с IWC за изготвянето на четири уникални хронографа с благотворителна цел Eкипажът на Polaris Dawn с хронографите на IWC. Photo credit : SpaceX/Polaris Dawn 17 септември 2022 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Когато през месец декември или в началото на 2023 г. космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ излети на частната мисия Polaris Dawn, за пръв път от епохата на „Джемини“ и „Аполо“ човек ще се отдели от най-ниските предели на околоземна орбита и ще се отдалечи на разстояние 1 400 километра от Земята – невиждано от 60-те и 70-те години на миналия век! Тогава за пръв път в историята на космонавтиката ще бъде проведена космическа разходка в такава висока орбита. Но за изпълнението на мисията си астронавтите ще имат нужда от часовници – ето защо Polaris Dawn си партнира с IWC Schaffhausen, които изготвиха четири уникални хронографа. Касата на часовниците е от керамика, циферблатът е тъмно-син и украсен с безброй звезди, а задният капак е от титан. Всеки един от четиримата астронавти ще получи часовника с името си, гравирано на капака. След като „Крю Драгън“ се завърне на Земята, хронографите ще бъдат продадени на търг. Събраните средства ще се дарят за нуждите на Детската изследователска болница „Св. Юда“ в Мемфис. Очаква се цялата мисия да продължи около пет дни, считано от изстрелването до завръщането. Източник: IWC https://cosmos.1.bg/space/2022/09/17/polaris-dawn-iwc-partnership/

Поради отказ за виза: Русия няма да участва на Международния астронавтически конгрес 16 септември 2022 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Делегацията на Роскосмос няма да може да участва в Международния астронавтически конгрес, който ще се проведе в Париж, поради отказ за издаване на визи. Новината бе съобщена от ТАСС. Конгресът ще се проведе в периода между 18-ти и 22-ри септември. „В научно-фантастичния роман на Анди Уеър „Марсианецът“ няма руска космонавтика“, пише известният руски журналист и космически експерт Виталий Егоров. „Има американска, европейска и китайска. А руска няма. Гагарин е споменат само веднъж. Когато книгата и филмът бяха издадени, нямаше как този факт да не бъде забелязан и разкритикуван в Русия. Тогава думичката „кенсълинг“ не беше измислена, в такъв случай Уеър щеше да бъде обвинен точно в това. Тогава аз обясних положението с художественото допускане, че ако в романа руснаците ги имаше, в този случай нямаше как да бъде обяснена драмата с липсата на ракети. Просто щяха да закупят нашите ракети „Протон“ и да изпратят няколко тона консерви до следващата експедиция. Сега обаче Уеър ще се окаже пророк. Големите международни събития в космическата сфера ще се случват без Русия. По същия начин и на Олимпиадата няма да участват“. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/16/roscosmos-otkaz-viza/

Марсоходът Пърсъвиърънс откри органични вещества в делтата на кратера Йезеро! На снимката: марсоходът „Пърсъвиърънс“ използва роботизираната си ръка, за да изучава скалния нанос Скинър Ридж. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS 16 септември 2022 г. 08:08 ч. Светослав Александров. Марсоходът „Пърсъвиърънс“ понастоящем изучава пресъхналата делта на древна марсианска река, вливала се някога в езеро, което днес представлява кратер на име Йезеро. Вчера на специална пресконференция НАСА оповести, че там марсоходът е открил органични вещества – структурните блокчета на живота. Напомням на читателите, че „Пърсъвиърънс“ извърши меко кацане на дъното на Йезеро през февруари 2021 година. Това означава, че марсоходът работи на Червената планета вече 18 месеца. През първите 12 месеца той беше фокусиран да изследва скалите в самия кратер, които се оказаха магмени (с вулканичен произход). Такъв тип скали не са обект на интерес за търсенето на живот, но са ценни за учените, понеже им помагат да датират точно отминалите събития на Марс. През месец април тази година „Пърсъвиърънс“ достигна делтата и там вече намери седиментни скали – каквито се формират чрез натрупването и циментирането на минерали под въздействието на водата. Такива скали са идеални за издирването на фосили и следи от древен живот, а речните делти са особено подходящи за такава цел. Благодарение на изследванията от марсохода през последните шест месеца, учените успяха да установят, че делтата на Йезеро изобилства от комплексни органични вещества, в това число ароматни съединения. Там също така бяха открити глини и сулфатни минерали, които се образуват при взаимодействието между водата и скалите. Тези находки все още не означават, че сме открили със сигурност живот на Марс – но показват, че сме на прав път. Истината е, че колкото и да са мощни приборите на марсохода „Пърсъвиърънс“, възможно е те да не са достатъчни за разрешаването на загадката дали някога Червената планета е била обитаема. Например, както вече съм писал на страниците на сайта, „Пърсъвиърънс“ има микроскоп, който е с резолюция 13.9 микрона на пиксел. Такъв микроскоп може да заснема детайлно структури като отделни песъчинки с размери 45-50 микрометра, но прокариотните организми са много по-дребни, с размери 1-30 микрона. Затова е нужно на Земята да бъдат доставени скали от Марс, които да могат да бъдат изследвани с най-чувствителните научно-изследователски прибори. Тези прибори са твърде обемни или тежки, за да бъдат изпратени на място към Червената планета. За щастие марсоходът „Пърсъвиърънс“ е първата от общо три мисии, които са посветени по задачата за доставката на марсиански скали. Днес „Пърсъвиърънс“ събира интересните скали и ги опакова в специални цилиндрични контейнери за по-нататъшна доставка, които ще бъдат натрупани на определени депа. По-нататък ще бъде изстрелян спускаем апарат, който ще достави два хеликоптера за събирането на контейнерите и малка ракета, с която контейнерите ще бъдат изстреляни към околомарсианска орбита. Там орбитален апарат, построен от Европейската космическа агенция, ще ги прихване и ще започне пътешествието към Земята. Очаква се първите скални проби от Марс да бъдат доставени на нашата планета през 2033 година. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/16/perseverance-organics-jesero-delta/

УСПЕХ: Американската компания Рокет Лаб проведе 30-тото си изстрелване! Кадър от вчерашния полет. Photo credit : Rocket Lab 16 септември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:38 ч. българско време от комерсиалния космодрум на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя космическата ракета „Електрон“ на американската компания Рокет Лаб. Това бе 30-тият орбитален полет за фирмата от началото на експлоатацията на „Електрон“ през 2017 г. и седмият за календарната 2022 г. В космоса на 563-километрова височина над земната повърхност бе изведен комерсиалният радарен спътник „Strix-1“, построен от Synspective. Рокет Лаб продължава изключително успешната си 2022 година. Естествено, фирмата не може да се мери със СпейсЕкс и нейните 40 полета, но тя няма и собствена групировка като „Старлинк“ и стартовете ѝ са изцяло определяни от нуждите на спътниковия пазар. Напомням, че през юни Рокет Лаб проведе първото изстрелване отвъд околоземна орбита – на мисията на НАСА до Луната „Кепстоун“ и на първия междупланетен модул „Фотон“. Такъв модул ще служи за основа на мисията до Венера, която Рокет Лаб ще проведе през 2023 г. Видеозапис от полета – Youtube връзка https://cosmos.1.bg/space/2022/09/16/rocket-lab-30th-mission/

Днес НАСА ще представи актуална информация за мисията на марсохода Пърсъвиърънс Тази снимка бе заснета днес, на 15-ти септември, от марсохода „Пърсъвиърънс“ и изпратена към Земята на същия ден. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 15 септември 2022 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес, на 15-ти септември в 18:30 ч. българско време НАСА ще представи актуална информация за състоянието, откритията и бъдещите планове за мисията на марсохода „Пърсъвиърънс“, който тези дни отбелязва 18 месеца работа на Червената планета. Напомням на читателите, че „Пърсъвиърънс“ кацна успешно на Марс през февруари 2021 г. в региона на кратера Йезеро, който представлява пресъхнало езеро. Преди около шест месеца марсоходът пристигна в пресъхналата делта на реката, вливала се някога в езерото, където ще търси следи от отминал живот. „Пърсъвиърънс“ също така събира скални проби, които през следващите няколко години ще бъдат натоварени на специализиран космически кораб и изстреляни към Земята за по-нататъшен анализ в лаборатории. Участниците в днешната презентация са: Лори Гейз, директор на планетарния научен отдел към НАСА. Лаури Лешин, директор на Лабораторията за реактивно движение към НАСА. Рик Уелш, заместник-програмен мениджър към Лабораторията за реактивно движение. Кен Фарли – професор по геохимия от института Калтек. Сунанда Шарма – изследовател, работещ с прибора SHERLOC, който може да изучава минералния състав на марсианските скали и да търси органични вещества на Марс. Дейвид Шустър – специалист по колекционирането на проби от „Пърсъвиърънс“. Гледайте пресконференцията на живо на този линк: https://www.nasa.gov/nasalive https://cosmos.1.bg/space/2022/09/15/nasa-briefing-18-months-perseverance/

Новоизстрелян китайски спътник за наблюдения на Слънцето изпрати първите си снимки Видеокомпилация, създадена от снимки на китайския спътник SATech-1 в периода между 4-ти и 6-ти септември. Photo credit : CNSA 14 септември 2022 г. 08:08 ч. Светослав Александров. Новият китайски спътник „SATech-01“, който бе изстрелян в края на юли и който притежава прибор за наблюдения на Слънцето, изпрати първите си снимки. Изображенията са включени в горепоказаното видео, като те са заснети в периода между 4-ти и 6-ти септември. Изстрелването на спътника бе проведено на 27-ми юли, като за тази цел беше използвана новата китайска ракета „Личжиян-1“ – производна на балистичната ракета „DF-31“. Това е най-голямата твърдогоривна космическа ракета в Китай. Спътникът „SATech-01“ притежава общо 15 прибора, които изучават не само Слънцето, но и Земята. На борда му има и космически телескоп, снимащ в рентгеновата област на електромагнитния спектър. Източник: https://mp.weixin.qq.com/s/gvstM-ajZIFHeR_L8AkP5Q https://cosmos.1.bg/space/2022/09/14/satech-1-solar-images/

Руските прибори на американски и европейски мисии сумарно 35 години изучават Марс Руският прибор „ХЕНД“ вече 20 години работи на борда на американската мисия „Марс Одисей“. Image credit : Roscosmos 14 септември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера, на 13-ти септември, в Института по космически изследвания (ИКИ) към Руската академия на науките (РАН) се състоя семинар, който бе посветен на 35-годишната сумарна работа на руските прибори на и около Марс. Всички тези прибори работят на борда на американски или европейски мисии. На семинара учените разказаха за важните открития, направени от „ХЕНД“, „ДАН“ и „ФРЕНД“. От февруари 2002 г. на борда на американската орбитална мисия „Марс Одисей“ работи спектрометърът „ХЕНД“. Той измерва неутронното излъчване на Марс и благодарение на него е изготвена глобална карта за разпределението на водата на планетата до дълбочина 1 метър. На Северния и Южния полюс, където се намират полярните шапки, бяха открити огромни залежи от воден лед, а в умерените ширини бе измерена водата в състава на минералите с процентно съдържание до 10%. В рамките на 20 земни години, което се равнява на 10 марсиански, учените наблюдаваха десет сезонни годишни цикъла на Червената планета. Данните помогнаха за подбирането на безопасно място за кацане на американския апарат „Феникс“, който през 2008 г. потвърди наличието на воден лед на марсианските полюси. От август 2012 г. на борда на марсохода на НАСА „Кюриосити“ работи детекторът „ДАН“ в марсианския кратер Гейл. През последното десетилетие приборът пропътува 28 километра на Червената планета и негова помощ бе изяснено, че средното съдържание на вода в дъното на кратера е 2.8-2.9%. От 2017 г. на орбиталния апарат на Европейската космическа агенция „Трейс Газ Орбитър“, създаден в хода на съвместната руско-европейска програма „ЕкзоМарс“, работи приборът „ФРЕНД“. Той картографира Марс с много по-добра резолюция от „ХЕНД“. В рамките на петгодишен период приборът спомогна за изготвянето на детайлна карта на разпределението на подпочвените води и учените откриха 23 региони около екватора с високо съдържание на вода, включително един с изобилие на вода на дъното на каньона в долината Маринер. Предполага се, че става въпрос за подповърхностен ледник. Източник: Уебсайта на Роскосмос https://cosmos.1.bg/space/2022/09/14/russian-devices-american-eu-missions-mars/

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри нови звездообразуващи региони в интересна галактика Снимка на галактиката NGC 7469, заснета от телескопа „Джеймс Уеб“. Credit : NASA/ESA/CSA/Thomas Bohn et al. 13 септември 2022 г. 12:20 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА, ЕКА и Канадската космическа агенция „Джеймс Уеб“ засне Сийфъртовата галактика NGC 7469, намираща се на 200 милиона светлинни години от нас в съзвездието Пегас. Галактиката притежава ярък пръстен около центъра, в който протичат активни процеси на звездообразуване. Там „Джеймс Уеб“ успя да открие 65 звездообразуващи региона – два пъти повече, отколкото са наблюдавани посредством телескопа „Хъбъл“! СИЙФЪРТОВИ ГАЛАКТИКИ – спирални галактики с необикновено ярки компактни ядра, които светят във видимия диапазон 100 пъти по-силно от всички звезди в тях (дефиницията е взета от astronomy4all.com). Наблюдаваната от „Джеймс Уеб“ галактика NGC 7469 e от I тип Сийфъртова галактика – галактиките от този тип излъчват най-вече в инфрачервената област, за разлика от тези от II тип, излъчващи интензивно в рентгеновата област на електромагнитния спектър. Източник: научната статия в Arxiv от Thomas Bohn et al https://cosmos.1.bg/space/2022/09/13/james-webb-seyfert-galaxy/

Китайската мисия Чанг’e 5 откри нов минерал на Луната! През 2020 г. китайската лунна мисия „Чанг’e 5“ събра проби от Луната и ги достави на Земята. На снимката: забитото китайско знаме от мисията. Photo credit : CNSA 13 септември 2022 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си за китайската мисия „Чанг’e 5“, която през декември 2020 г. кацна на Луната, събра проби, след което отлетя обратно и ги достави на Земята? Благодарение на тези доставени проби китайските учени успяха да открият нов лунен минерал. Минералът носи названието „Чангезит-(Y)“ и е от класа на т.нар. фосфатни минерали. Той бе открит под формата на кристал в лунните скали посредством рентгеноструктурен анализ. „Този „Чангезит-У“ представлява първият нов минерал, открит на Луната от китайците, и шестият открит от човечеството. Сега Китай е третата държава в света, открила лунен минерал“, съобщава Дун Баотон от Китайската служба по атомна енергетика. Тази служба, заедно с Китайската космическа агенция, обявиха откритието през този месец в Пекин. С твърдението, че Китай е третата държава, Баотон има предвид, че преди нея лунни минерали са били откривани от САЩ и СССР посредством пилотируемите мисии „Аполо“ и автоматичните „Луна“, които са успели да доставят на Земята лунни скали. „Чанг’e 5“ бе първата мисия от 70-те години насам, която проведе двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната и обратно. Тя събра около 1.73 килограма лунни скали. Следващата китайска мисия до Луната „Чанг’e 6“ ще кацне на нейната обратна страна и също ще събере проби, които ще достави на Земята. Това е смело начинание, но постижимо – към настоящия момент единствено китайците са кацали на обратната страна на Луната. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/13/chang-e-5-new-moon-mineral/

Кепстоун се възстановява след неочаквана аномалия на път към Луната На илюстрацията: „Кепстоун“ доближава Луната. Image credit : NASA 13 септември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия „Кепстоун“, която пътува към Луната, претърпя неочаквана аномалия на 8-ми септември. Екипът на мисията е в радиоконтакт с нея, успя да овладее положението и предприема по-нататъшни стъпки за цялостно възстановяване. Аномалията се случи по време (или скоро след) планирана маневра за корекция на траекторията, като след нейното изпълнение „Кепстоун“ не успя да се свърже със Земята в продължение на 24 часа. След като ръководството получи първите данни, беше установено, че автоматичната лунна станция се преобръща, бордовият компютър периодично се рестартира и тя консумира повече електроенергия, отколкото генерира от слънчевите си батерии. Веднага беше обявена тревога и комбиниран екип, състоящ се от работници в НАСА, Адвансд спейс, Теран орбитал, Стелар Експлорейшън, но най-вече от операторите на мощните антени „Дийп спейс нетуърк“, се залови за работа. Радиоконтактът с „Кепстоун“ бе възстановен, а бордовите системи бяха стабилизирани, докато бъде начертан по-нататъшен план. Сега вече автоматичната лунна станция е в такава ориентация, че слънчевите панели генерират нужното количество електроенергия. Другата добра новина е, че маневрата на 8-ми септември е била завършена (или почти завършена) и „Кепстоун“ остава на правилния курс към Луната! Засега бордовият компютър остава в защитен режим на работа. Докато специалистите продължават да диагностицират причините за аномалията, екипът подготвя процедура за овладяване на преобръщането. Такава процедура вече е била изпълнявана през юли, след отделянето на „Кепстоун“ от ракетата-носител „Електрон“. Ако и сега процедурата е успешна както през юли, „Кепстоун“ ще се ориентира към Земята, чакайки по-нататъшни инструкции. Екипът не се наема да каже кога ще предприеме тези стъпки, защото всичко зависи от скоростта на анализирането на данните, но целта е да се максимизира възможността за пълно възстановяване на мисията. Стискаме палци! https://cosmos.1.bg/space/2022/09/13/capstone-recovering-from-anomaly/

Джеймс Уеб засне най-подробната снимка на мъглявината Орион! Снимка на мъглявината Орион, заснета от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Credit: NASA, ESA, CSA, PDRs4All ERS Team; image processing Salomé Fuenmayor 12 септември 2022 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Успехите на новоизстреляния космически телескоп на НАСА, ЕКА и Канада „Джеймс Уеб“ продължават! Той успя да заснеме най-детайлното изображение на мъглявината Орион, която се намира едва на 1 350 светлинни години от Земята и представлява най-близкият до нас регион на звездообразуване. Наблюденията на Орион от „Джеймс Уеб“ бяха проведени в рамките на т.нар. Ранна научна програма, в хода на която множество учени от цял свят разполагат с ексклузивен ранен достъп до данните от телескопа и благодарение на която снимките биват публикувани почти в реално време. Както вече съм писал на страниците на КОСМОС БГ, наблюденията в инфрачервената област на електромагнитния спектър (в която „Джеймс Уеб“ изследва Вселената) имат огромни предимства – по този начин учените могат да проникнат под покривките от междузвезден газ и прах и да разгадаят тайните, скрити досега от нас. И наистина, новите снимки на Орион от „Джеймс Уеб“ разкриват неизвестни до този момент забележителности. Вижте долното сравнение между снимка на телескопа „Хъбъл“ (работещ във видимата област) и „Джеймс Уеб“, което ще ви покаже как новият телескоп успява да заснеме това, което „Хъбъл“ не може: Снимка на мъглявината „Орион“ от „Хъбъл“ (вляво) и от „Джеймс Уеб“ (вдясно). „Масивните млади звезди излъчват огромно количество ултравиолетово лъчение, което директно прониква в обкръжаващия ги облак и това променя физическата форма на облака, както и химическата му структура. Как точно това се случва и как това влияе на бъдещото звездо- и планетообразуване ние все още не знаем“, съобщава астрофизичката Елс Пийтърс. Учените смятат, че нашата собствена Слънчева система се е родила в рамките на звезден инкубатор като мъглявината Орион. Ето защо те са заинтересувани от изучаването на такива мъглявини – така ще разберат как е протекла еволюцията на Слънцето, Земята и познатите ни планети. „Наблюденията на мъглявината Орион бяха същинско предизвикателство, защото тя е много ярка за свръхчувствителните инструменти на „Джеймс Уеб“. Но „Уеб“ е невероятен, той може да снима както далечни и бледи галактики, така и Юпитер и Орион, които са сред най-ярките източници на инфрачервени лъчи в нощното небе“, твърди астрономът Оливиер Берне. Източник: Western University https://cosmos.1.bg/space/2022/09/12/james-webb-orion-nebula/

АВАРИЯ: Кораб Ню Шепърд се завърна преждевременно след провал на двигателя на ракета-носител! На снимката: космическият кораб „Ню Шепърд“ се завръща безопасно на Земята след авария на ракетата-носител. Photo credit : Blue Origin 12 септември 2022 г. 17:55 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин претърпя първия си провал на ракета-носител – но за пръв път в съвременната история на американската космонавтика се задейства спасителната система при истински провал (а не по време на тест), която успешно върна кораба „Ню Шепърд“ на Земята. Ракетата-носител излетя в 17:28 ч. българско време. Около една минута след началото на мисията изхвърлените газове от двигателя „BE-3“ промениха цвета си, което засвидетелства за повреда в двигателния отсек. На секундата бордовият компютър констатира аварията, след което изпрати команда за разделянето на кораба от ракетата-носител и спешно запалване на двигателите на аварийните системи. Така „Ню Шепърд“ се отдалечи на безопасно разстояние и извърши меко кацане посредством парашутите си. Нямаше екипаж на борда на космическия кораб, а само научни експерименти. Ако обаче на кораба летяха хора, те щяха да се завърнат живи на Земята. По този начин аварията напомня на тази на руския кораб „Союз МС-10“ през октомври 2018 година, когато разделянето на страничните ускорители на носителя не беше успешно. Тогава имаше екипаж, но той благополучно се завърна на Земята благодарение на спасителните системи, разработени от РКК „Енергия“. Важно е да се подчертае, че летяла днес ракета-носител и космически кораб на Блу Ориджин се използват само за товарни превози, а не за пилотируеми. На борда на „Ню Шепърд“ летяха разнообразни опити: такъв за изпробването на нови горивни клетки, за изучаването на поведението на планетарния реголит в различни гравитационни условия, за изучаването на влиянието на промените в гравитацията върху звуковите вълни, за изучаване на производството на „зелени“ космически горива и още много други. Благодарение на спасителните системи, които съхраниха кораба „Ню Шепърд“, всички тези експерименти ще получат нов шанс за полет в бъдеще. Видеозапис от аварията и спасяването на кораба: Youtube връзка https://cosmos.1.bg/space/2022/09/12/new-shepard-returns-earth-anomaly/

Италианският микроспътник Ликия се отдели успешно от междупланетната сонда на НАСА Дарт! На илюстрацията „Ликия Кюб“ 12 септември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 12-ти септември, беше преминат успешно важен етап от реализацията на американската космическа мисия „Дарт“, която понастоящем пътува към астероидната система Дидим-Диморф. Микроспътникът „Ликия Кюб“, който е построен от италианското предприятие Argotec в Торино, се освободи успешно от кораба-майка. Понастоящем „Ликия Кюб“ активира бордовите си системи, комуникира със Земята и всичко към този момент работи нормално. Напомням на читателите, че на 26-ти септември „Дарт“ ще пристигне в околностите на Дидим и умишлено ще се разбие в неговата луна Диморф, за да демонстрира възможността на новите технологии, с които човечеството разполага, за да се пази от опасни за Земята астероиди. Нито Дидим, нито Диморф представляват заплаха за нашата планета, така че мисията „Дарт“ представлява просто суха тренировка как НАСА би постъпила, ако някой ден човечеството се сблъска с подобен проблем. Целта на „Ликия Кюб“ е да потвърди успеха на мисията, като снима разбиването на „Дарт“ и наблюдава изхвърления от сблъсъка пламък. Също така напомням, че през октомври 2024 г. Европейската космическа агенция (ЕКА) ще изстреля по-мощна мисия на име „Хера“, която ще проведе подробни проучвания на поразения няколко години по-рано Диморф. Източник: Италианската космическа агенция https://cosmos.1.bg/space/2022/09/12/licia-separates-dart/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля рециклирана степен за рекорден 14-ти път, изведе спътници в орбита! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 11 септември 2022 г. 07:50 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс изстреля за рекорден 14-ти път една и съща рециклирана степен по време 41-вия орбитален полет на фирмата за 2022 година. Също така за пръв път горната степен на ракетата „Фалкън 9“ проведе петкратно запалване на двигателя си, а самият Илон Мъск потвърди, че това бе една от най-сложните мисии на СпейсЕкс до този момент. В космоса бе изведен спътникът „Блу Уокър 3“, построен от американската компания AST SpaceMobile, както и 34 сателита от групировката на Мъск „Старлинк“. „Блу Уокър 3“ ще разгърне в космоса огромна антена с размер 64 квадратни метра, за да демонстрира способността си да предава мобилни данни и интернет към райони с лошо покритие. Заради тази гигантска антена се очаква спътникът да се превърне в най-яркия обект на нощното небе след Луната. Докато се случи това обаче ще мине известно време – през следващите няколко седмици екипите ще проверяват бордовите системи, преди да пристъпят към разгръщането. Сухата статистика от днешния полет: ракетата „Фалкън 9“ излетя тази нощ в 04:20 ч. българско време от Площадка №39А на космическия център Кенеди. Първата степен е известна под сериен номер „B1058“ и тя има 13 полета зад гърба си – дебютира през май 2020 г. по време на първата пилотирана мисия на СпейсЕкс с кораба „Крю Драгън“ и астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, след това изпрати в космоса товарен кораб „Карго Драгън“, комуникационен спътник, две мисии за споделен превоз на полезен товар „Транспортър“ и осем мисии „Старлинк“. Днешният рекорден 14-ти полет бе отново безпроблемен за степента, като на 9-тата минута след старта тя извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък за достойнство“. Вероятно в близко бъдеще „B1058“ ще се превърне в първата степен на СпейсЕкс, летяла на 15 мисии. Напомням на читателите, че СпейсЕкс въведе в експлоатация версия „Блок 5“ на възвръщаемите ракети „Фалкън 9“ през 2018 година, като Илон Мъск оповести, че версията е оптимизирана за 10 полета с минимална поддръжка и до 100 полета с малко повече поддръжка. От тогава до сега СпейсЕкс поставя все повече и повече рекорди в сферата на възвръщаемостта. Видеозапис от полета – Youtube връзка https://cosmos.1.bg/space/2022/09/11/успех-спейсекс-изстреля-рециклирана/

СпейсЕкс ще се опита да изстреля за рекорден 14-ти път рециклирана ракетна степен по време на следващата орбитална мисия Ракета „Фалкън 9“ 10 септември 2022 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс ще се опита да постави важни рекорди по време на следващия си орбитален полет през идната нощ. Ракетата „Фалкън 9“ ще е оборудвана с първа степен, летяла на 13 предходни мисии. Никога досега една и съща ракетна степен не е летяла 14 поредни пъти. Също така за пръв път горната степен ще трябва да запали петкратно двигателя си. „Това е една от най-комплексните ни мисии“, потвърди Илон Мъск в Туитър. В космоса трябва да бъде изведен спътникът „Блу Уокър 3“, построен от американската компания AST SpaceMobile. Сателитът ще предава интернет данни към мобилни телефони и се очаква да се превърне в най-яркия обект на нощното небе след Луната. В рамките на тази мисия ще бъдат пратени в космоса и 34 спътника от интернет групировката на Илон Мъск „Старлинк“. Полетът е насрочен за идната нощ, на 11-ти септември в 04:10 ч. българско време. В случай че времето е неблагоприятно или възникне технически проблем, резервен стартов прозорец има на 12-ти септември в 03:48 ч. българско време. За повече информация: СпейсЕкс https://cosmos.1.bg/space/2022/09/10/falcon-9-to-try-record-14th-flight/

„Ало, космос! Говори България!“ се завръща на 13-ти септември! Международната космическа станция-общ вид 9 септември 2022 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Второто издание на фестивала „Ало, космос! Говори България!“ ще бъде проведено на 13-ти септември в София Тек Парк. Сред многото събития са планирани специална лекция с астронавтката на НАСА Ана Фишър, известна в историята като първата майка, летяла в космоса, виртуална разходка в ЦЕРН, както и въздушни изпълнения от пилота Николай Калайджиев в небето над София Тек Парк. Също така деца и младежи на възраст между 8 и 22 г. имаха възможност да запишат видео със своите въпроси, които по време на фестивала ще бъдат отправени по време на живата връзка с ЦЕРН и Ана Фишър. Важно: за да запазите своето място е важно да потвърдите участието си на този линк. Това се налага поради ограничения капацитет на зала „Джон Атанасов“. Организаторите на събитието са Посолството на САЩ в България, Атлантическия клуб в България, София Тех Парк и Атлантическия клъстър STEM & Space. Партньори са Фондация „Америка за България“, Dundee Precious Metals, Американски колеж в София, Lockheed Martin, Фондация „Конрад Аденауер“, Digital National Alliance и EnduroSat. Хранителен партньор е McDonald’s. За повече информация: hello-space.eu https://cosmos.1.bg/space/2022/09/09/2002-hello-space/

Да си спомним за проблемния полет на Аполо 6 На снимката: разделянето на степените при ракетата „Сатурн 5“ по време на мисията „Аполо 6“. Десетилетия по-късно медиите често пъти ще пишат неправилно, че това са кадри от „Аполо 11“. Photo credit : NASA 9 септември 2022 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Странно нещо е човешкият мозък – когато дадено събитие се е случило и вече е влязло в учебниците по история, като че ли всичко е станало много лесно и го възприемаме за даденост. И обратно, докато очакваме да се случи дадена случка, забелязваме всяко забавяне и трудност и се вайкаме защо толкова бавно стават нещата. Днес чета в социалните мрежи мрънканици в стил как така през 60-те години на НАСА е било лесно да прати хора на Луната, а сега отлага двукратно старта на „Артемис 1“. И сякаш забравяме, че и тогава е имало отлагания, и тогава е имало проблеми. Например ракетата на „Аполо 4“ виси на стартовата площадка 11 месеца, преди да излети, докато бъдат коригирани всичките ѝ технически дефекти, а днес ще ви напомня за проблематичния полет на „Аполо 6“. Това е второто безпилотно изстрелване на свръхтежката ракета „Сатурн 5“. Тя излита от площадката 39А на космическия център Кенеди на 4-ти април 1968 г., но проблемите започват почти веднага. На втората минута от полета първата степен бива разтърсена от неприятни вибрации (точният термин е „пого осцилации“), които не повреждат ракетата, но са щели да са изключително некомфортни за астронавтите, ако такива е имало на борда. След това, по време на работата на втората степен, два от общо пет двигателя се изключват преждевременно. Останалите три двигателя, както и третата степен, работят по-дълго, за да компенсират намалената тяга. Накрая третата степен не успява да се запали повторно, за да повдигне апогея на орбитата до 22 километра. Ръководството на мисията решава да използва двигателите на сервизния модул на „Аполо“ за тази цел и апогеят е достигнат, но не остава гориво и корабът се завръща на Земята близо 10 часа след началото на мисията. Все пак, въпреки техническите проблеми, „Аполо 6“ е като цяло успешна мисия. На борда на ракетата са прикрепени камери с филмови ленти, които заснемат забележителни кадри от разделянето на степените на „Сатурн 5“ – и досега медиите често пъти представят неправилно тези кадри като направени по времето на експедицията на „Аполо 11“ с Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Освен това, докато „Аполо 6“ обикаля около Земята, камерите му заснемат подробни снимки на континентите, бреговите региони и плитките водни басейни, които дълго време са с ненадминато качество и служат за научно-изследователски цели. Защо днес рядко се сещаме за „Аполо 6“ и мисията е останала забравена? Причината се корени в това, че тя е била реализирана на фона на турбулентни събития на Земята. Само четири дни преди старта президентът на САЩ Линдън Б. Джонсън неочаквано оповестява, че няма да се кандидатира за втори мандат. Само един час след кацането на „Аполо 6“ е извършено покушението срещу Мартин Лутър Кинг-младши. Докато вниманието на хората е приковано върху тези събития, НАСА тихо се труди върху задачата, поставена още от президента Джон Кенеди – да се изпратят хора на Луната до края на десетилетието. След подробен анализ инженерите установяват, че проблемите, констатирани при полета на „Аполо 6“ са решими, а следващата мисия ще е с астронавти. Впоследствие тя се превръща в първата пилотирана обиколка около Луната, но вече е друга история… За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/09/apollo-6-problems/

УСПЕХ: Хеликоптерът Инджинюъти изпълни 31-вия си полет на Марс! Снимка, заснета от бордовата камера на „Инджинюъти“ по време на 31-вия му полет на Марс. Photo credit : JPL/Caltech 9 септември 2022 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 6-ти септември хеликоптерът на НАСА „Инджинюъти“ изпълни своя 31-ви успешен полет на Червената планета. Мъничкият дрон достигна максимална височина от 10 метра и се придвижи с 97 метра на запад към речната делта на кратера Йезеро. Полетът продължи общо 55.6 секунди. Източник: Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2022/09/09/ingenuity-31-flight-success/

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе статично огнево изпитание на Старшип с шест двигателя! Снимка от огневото изпитание. Photo credit : SpaceX 9 септември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс изпълни статично огнево изпитание на орбиталния прототип на „Старшип“, по време на което всичките му шест двигателя „Раптор“ бяха запалени безпроблемно. Успешното изпитание даже подпали част от тревните площи в базата на СпейсЕКс в Тексас, което със сигурност ще издразни екозащитниците. За успеха СпейсЕкс се похвали в Туитър. „Старшип“ се състои от два компонента – долна част, която се нарича „Супер Хеви“, и горна част (самия „Старшип“). Понастоящем СпейсЕкс изпитва и двата компонента, подлагайки ги на различни „мокри“ и огневи изпитания – например, на 31-ви август, беше проведено статично огнево изпитание на „Супер Хеви“ с три двигателя, за което не знаем резултатите (част от видеата изглеждат да загатват, че само два от двигателите са се запалили успешно). По-късно проблемният двигател беше сменен, а тази нощ, докато „Старшип“ преминаваше през огневото изпитание, „Супер Хеви“ премина успешно през „мокро“ изпитание на турбопомпите на множество двигатели, при което турбините им бяха задвижени (без обаче да има статично запалване). https://cosmos.1.bg/space/2022/09/09/2022-9-sep-starship-test-flight/

Космическата мисия Дарт на НАСА засне за пръв път своята цел: астероида Дидим! Това изображение на астероида Дидим е съставено от 243 индивидуални кадъра. Photo credit : NASA JPL DART Navigation Team 8 септември 2022 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия „Дарт“, която понастоящем пътува към астероида Дидим, наскоро успя да го заснеме за пръв път! На 26-ти септември „Дарт“ ще пристигне в околностите на астероида и умишлено ще се разбие в неговата луна Диморф, за да демонстрира възможността на новите технологии, с които човечеството разполага, за да се пази от опасни за Земята астероиди. Нито Дидим, нито Диморф представляват заплаха за нашата планета, така че мисията „Дарт“ представлява просто суха тренировка как НАСА би постъпила, ако някой ден човечеството се сблъска с подобен проблем. Американската космическа агенция се надява, че поразявайки Диморф, луната ще се отклони от своята орбита. За да се потвърди успехът, три дни преди сблъсъка „Дарт“ ще освободи малък спътник на име „LICIACube“ (построен от Италианската космическа агенция), който ще снима събитието. Вече през октомври 2024 г. Европейската космическа агенция (ЕКА) ще изстреля по-мощна мисия на име „Хера“, която ще проведе подробни проучвания на поразения няколко години по-рано Диморф. Що се касае до горепосочената снимка, сами можете да видите, че „Дарт“ все още се намира далече от Дидим, поради което се вижда като точица. Качеството на изображението е сравнимо с тези, получени на астероида от наземните космически телескопи. И все пак то е важно, защото помогна да се потвърди работоспособността на камерата „Драко“. Със сигурност до наближаването на астероида на 26-ти септември ще видим и по-подробни изображения. Напомням на читателите, че мисията „Дарт“ бе изстреляна на 24-ти ноември 2021 г. посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, оборудвана изцяло с американски технологии и американски ракетни двигатели. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/08/dart-first-photo-dydimos/

УСПЕХ: Европейска ракета Ариана 5 изведе в космоса най-големия в историята на европейската космонавтика комуникационен спътник! Снимка от снощното изстрелване. Photo credit : ESA 8 септември 2022 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Важен триумф за европейската космонавтика! Днес в 00:45 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя ракетата на европейското предприятие Арианаспейс „Ариана 5“, а на борда ѝ се намираше спътник на Ютелсат. Със своя размер от 8.9 метра и тегло от 6.4 тона, това е най-големият комуникационен спътник, построен от европейска космическа фирма. Сателитът притежава модерни механизми за разгръщане на антената си и за нейното насочване, като целта му е да осигурява високоскоростна интернет услуга до най-отдалечените и затънтени региони в Европа, сравнима по качество с оптичен интернет. Очаква се спътникът да работи минимум 15 години в геостационарна орбита. След днешния полет остават едва три изстрелвания за ракетата-ветеран „Ариана 5“, преди тя да бъде заменена от по-модерната и дълго отлагана „Ариана 6“. Сред тези финални полети е и този на „Джус“ – междупланетната мисия на ЕКА, която ще изучава Юпитер и ледените му луни. Стартовият прозорец на роботизираната експедиция се отваря през април 2023 г. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/08/esa-tallest-communications-satellite/

НАСА успешно произвежда кислород на Марс благодарение на марсохода Пърсъвиърънс Снимка, заснета на повърхността на Марс от марсохода „Пърсъвиърънс“ на 6-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 7 септември 2022 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Когато някой ден астронавти стъпят на Марс, те ще имат нужда от кислород, за да дишат. Кислородът също така е важен окислител, който ще е необходим за работата на ракетните двигатели и за завръщането на астронавтите обратно на Земята. Днес, благодарение на съвременната американска мисия на марсохода „Пърсъвиърънс“, НАСА се научи да произвежда кислород на Червената планета. В научна статия, публикувана на страниците на Science Advances на 31-ви август, изследователите описват резултатите от работата през цялата 2021-ва на инструмента MOXIE, монтиран към „Пърсъвиърънс“. MOXIE произвежда кислород, като концентрира и нагрява въглероден диоксид от марсианската атмосфера, разцепвайки го на въглероден оксид и кислородни йони. След това устройството рекомбинира кислородните йони, за да се получи годен за дишане газ кислород. Учените, работещи с марсохода, докладват, че MOXIE е демонстрирал, че може да произвежда около шест грама кислород на час – т.е. колкото малко дърво на Земята. В изследователската статия също така е съобщено, че MOXIE е бил включван във всякакви условия – както през деня, така и през нощта на Марс, по време на прахова буря, в различни екстремни температури. Приборът работи надеждно. Не е включван единствено по време на зазоряване и залез, когато температурата се променя драстично. За нуждите на бъдещи пилотирани мисии трябва да бъде създаден по-голям вариант на MOXIE. Учените вече работят по такъв прибор, който ще е с размер около един кубичен метър (докато MOXIE е 23.9 на 23.9 на 30.9 сантиметра). https://cosmos.1.bg/space/2022/09/07/2022-nasa-perseverance-oxygen/

Русия отложи мисията си до Луната за 2023 г. Луна 25 7 септември 2022 г. 12:05 ч. Светослав Александров. Както се очакваше, днес беше обявено, че руската космическа мисия „Луна 25“ няма да бъде изстреляна през октомври, каквито бяха по-ранните планове, а ще се отложи за 2023-та година. Новината бе съобщена от Юрий Борисов, понастоящем шеф на Роскосмос, по време на Източния икономически форум. Предшественикът на Борисов, Дмитрий Рогозин, поддържаше бодър тон и преди да бъде уволнен от Роскосмос не спираше да обещава, че през тази есен ще станем свидетел на руски роботизиран полет до Луната. Но космически блогъри и експерти, които разполагат с вътрешна информация, предупреждаваха, че няма никакъв шанс срокът да бъде спазен, тъй като мисията няма техническа готовност. Твърди се, че софтуерът на „Луна 25“ още не е написан, а през юли беше съобщено, че доплеровият измерител на скоростта и разстоянието, критично важен прибор, който е нужен за кацането, не е преминал благополучно през изпитанията си. И така, през 2022-ра година няма да станем свидетели на руски полет до Луната. По-рано през това лято вече бяха изстреляни две мисии – американската „Кепстоун“ и южнокорейската „Данури“ (отново с американска ракета). Други две мисии, на американската компания Интуитив машинс и на японската Айспейс, също имат шанс да полетят до края на декември. Междувременно „Кепстоун“ и „Данури“ продължават своето пътешествие към Луната, като първата от двете ще пристигне в окололунна орбита в средата на ноември, а втората – в средата на декември. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/07/luna-25-delayed-2023/

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне величествено изображение на мъглявината Тарантула Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ засне това величествено изображение на мъглявината Тарантула. Натиснете тук, за да го свалите от сайта на ЕКА в пълен размер. Photo credit : NASA, ESA, CSA, and STScI 6 септември 2022 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“, който представлява съвместна мисия между космическите агенции на САЩ, Европа и Канада, засне епична снимка на мъглявината Тарантула. Тя се намира на разстояние 161 000 светлинни години от нас, в Големия Магеланов облак. Това е най-големият и най-ярък звездообразуващ регион сред т.нар. Местна група – формацията от най-близки до Млечния път галактики. В мъглявината Тарантула са локализирани някои от най-горещите и масивни звезди, познати на човечеството. Едно от предимствата на инфрачервената астрономия е, че телескопите, работещи в този диапазон, могат да проникват под праховите покривки и така да разкриват мистериите на най-интересните космически обекти, иначе скрити от взора на инструментите, наблюдаващи във видимата област. Звездообразуващите мъглявини като Тарантула притежават величествени стълбове, в които се намират обвити от прахови пашкули протозвезди. В един момент протозвездите ще се родят и ще се превърнат в истински звезди, които ще участват в оформянето на скулптурите на мъглявината. Благодарение на прибора NIRCpec – спектрограф, изучаващ Вселената в близката инфрачервена област, учените успяха да наблюдават поведението на млада звезда, която прави точно това. Доскоро астрономите смятаха, че звездата може да е по-стара и вече да е изчистила около себе си праха, формирайки своеобразен „балон“ от празнота. Но NIRSpec доказа, че звездата тепърва излиза от своя стълб и все още има пашкул. Една от причините, поради които изследователите са силно заинтригувани от мъглявината Тарантула е, че нейният химичен състав напомня на този на гигантските звездообразуващи региони, наблюдавани по време на т.нар. „космическо пладне“ – времето, когато Вселената е била само на няколко милиарда години и звездообразуването е било в своя пик. Иначе и в нашата галактика Млечен път има по-близкоразположени до нас звездообразуващи региони, но те не раждат звезди с такава висока скорост като Тарантула и имат съвсем различен химичен състав. Така че Тарантула е най-достъпният за изучаване обект, който може да ни предостави информация как е протичала еволюцията на Вселената по време на „космическото пладне“. Човек е отправял взор към далечните звезди още от най-дълбока древност, но въпреки това много от процесите, протичащи в нашата Вселена, са били скрити от взора ни поради дебелите слоеве прах. Благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ ние разкриваме неразгадани до този момент тайни, които ще ни принудят да пренапишем книгите за сътворението на звездите. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/06/james-webb-tarantula-nebula/